ОГНЕНИТЕ ЕНЕРГИИ ИДВА ДА ПРЕЧИСТЯТ ТОЗИ СВЯТ ОТ ЗЛОТО И ВСИЧКО НЕЧИСТО ЩЕ ИЗГОРИ И РАЗТОПИ
Космическият Огън ще изгони Царя на Мрака от този свят а всяко зло ще бъде пречистено
Огъня ще изгори и разтопи всичко негативно от този свят никои няма да може да избяга от огъня дори и да се скрил под земята, За лошите хора ще настъпят страшни времена а за добрите ще дойде светлината и любовта.
„Ти отрови въздуха, замърси водата, изтощи Земята, но не си докосвал огъня. Огънят ще те гори, както Светлината побеждава Мрака. Няма да се умори великият пламък и няма да дръзнеш да излезеш от своето убежище. Ще призова от Пространството нови огньове и те ще изсушат делата ти. Като безплодни пукнатини, като изгнили кости ще бъдеш унищожен и изгонен, ще отстъпиш. Огнената стена ще се премести и няма да намериш в нея следите си. Ще предпазя пламъка чрез далечните светове. Не можеш да го отровиш, замърсиш или изтощиш. Ще събера пламенен род, смутените от теб води няма да залеят горенето им.Царю на мрака, бой се от Огъня!”
Неизбежното огнено пречистване
Земното разложение е достигнало небивали мащаби. Процесите от края на Кали Юга трябва да бъдат изживени и боклукът, вдигнат от вихрите им, трябва да бъде преработен. Армагедон е като почистване на смет. Но на Господаря на Земята му е скъп боклукът и той се надява да го умножи. Има стопани, които обичат да чистят дома си, и такова натрупване често завършва с пожар. В Пураните е казано, че в края на Кали Юга хората ще обезумеят. Казано е, че ако безумието премине границите, огненото пречистване ще бъде единственият изход. Човек е станал роб на тъмните сили, затова мечът на пречистването е неизбежен. Ямите от тъмнина изискват силна дезинфекция, само огънят ще унищожи вредните изпарения. Изгарянето на старите натрупвания става с огнено пречистване. И за да се смени расата, огънят се приближава като струя на пречистването. В космическото строителство пространственият огън се приближава към земната твърдина. Огненото напрежение се приближва тогава, когато планетата се нуждае от окончателно пречистване. В пространството се появяват енергии за трансмутация на всички натрупвания и задръствания, които задушават планетата. Почистването на пространството и човечеството ще дадат ново предопределение. Изчистването на пространството се разпростира върху всички начинания. Единствено ускореното почистване на пространството, съзнанието и Ученията ще дадат възможност за спасение на планетата. Изчистването на основите трябва да се утвърди, защото без него е невъзможно да се прояви Новият свят. Само пречистването може да даде необходимото за разцвета.
Идват новите енергии
Времето на трансмутацията ще донесе на Света висшите енергии. Те трябва да влязат в живота преди назначените срокове. Настъпването на огнените срокове наближава. Ако човечеството пожелае, на нашата планета й предстои осъзнаване на висшите енергии. В това условие се състои главното утвърждаване на тази възможност, защото всяка възможност може да бъде отхвърлена с безумието на волята. Човек се утвърждава като приемник на пространствените огньове, но той опровергава всички висши закони, затова когато се окаже такова несъответствие, пространствените огньове не могат да се приближат и да започнат съзидателната си дейност. Ще дойде време, и то вече е близо, когато хората няма да знаят как да приемат огнените възможности. В объркването си ще забравят, че им е отредено огнено приобщаване. Те ще се усъвършенстват в противодействието, вместо да бъдат изпълнени със силата на огъня. Ще избухнат признаците на различни неусвоени енергии и хората ще се мятат в лъжливи посоки. Когато въздействието на силите се увеличи, човечеството ще прояви панически страх и външното им лъчение ще го доведе до най-пагубни последствия. Такова ще бъде въздействието на огъня, неразбрано и неприето. Как да си обясним липсата на равновесие, студа и горещината, незапомнени досега? Трябва да кажем за огнените вълни. Ще напомним за огнената опасност. Много страшни са приближаващите огнени вълни, ако не знаем за тях и не ги приемем с огъня на сърцата си. Когато огнените вълни накарат хората да търсят спасение в кулите на духа, тогава хората с отвращение ще съжаляват за всяко празно съществуване. Трябва да мислим за приближаването на необикновени времена. Нито жестокост, нито престъпление, нито предателство, нито лъжа могат да спасят от огнените вълни. Не толкова срамът, колкото страданието ще принудят хората да търсят спасение.
Да разберем и да приемем Космическия Огън
Наближава Великата епоха на Огъня. Безумно е да се предполага, че огнената стихия е някъде извън нас. Не. Огънят бушува около нас. Той може да ни бъде приятел или враг. Не можем да избегнем светлата стихия и е разумно да се подготвяме за среща с нея. Огън и Светлина: целият прогрес на човечеството се е устремил към тази вездесъща, всепроникваща стихия. Предизвикана, тя или ще бъде осъзната и законно приложена, или ще опърли неразумната несъзнателност.
Ние не можем да избягаме от века на огъня. И затова по-добре е да оценим и да овладеем това съкровище. Трябва да овладеем огнената стихия. Да привлечем нейната благотворна сила. Причината за страха от Огъня, не е ли в това, че за земните очи е достъпна разрушителната му сила, а огненото съзидание не се вмества в плътно състояние? Ние сме длъжни да разберем Агни не като разрушител, а като съзидател! Тези два образа на Агни ще бъдат верен пробен камък за нашата природа. Който не се изплаши от огнената стихия, той ще премине с Космическия Огън. Човешката енергия трябва да влиза в общуване с Космическия Огън. Условията на битието поставят духа в зависимост от обединението с Космическия Огън и неговите потоци. Просветлението може да дойде само чрез съзнателно отношение към космическите енергии. В близко бъдеще чрез съзнанието хората ще приучават тялото си към възприемане на висшите енергии. По този начин хората могат постоянно да се противопоставят на огнените епидемии. Човечеството трябва да се устреми към космическите огньове, тогава ще се приближи епохата на космическите енергии. От това познание зависи приближаването на еволюцията. Утрото на човечеството ще настъпи тогава, когато проявата на разбирането за Огъня навлезе в живота.
Народът знае за Огъня
Народната мъдрост отрежда значително място на Огъня. Бог посещава народа в Огън. Същата огнена стихия е била избирана като Висш Съд. Унищожаването на Злото се извършва с Огън. Появата на нещастие се съпровожда с изгаряне. Така в цялата народна мисъл може да се видят огнени пътища. Народът пали кандила и носи светилници, предназначени за служене. Тържествената Огнена стихия е в народното разбиране. Нека да черпим не от суеверието, а от народното сърце. Древните съюзи са се сключвали с прескачане на огън. При клетва държали ръка над огъня. За освещаване преминавали през огън. Подобно свидетелство чрез огън е преминало през всички векове. Необходимо е да се приеме това като основа за огнената стихия на пречистването. Да се научим да мислим с Огъня и да го приемем в съзнанието си. Да получим и да приемем Огъня като път на Йерархията, като път на любовта и състраданието. Да имаме мъжеството да погледнем Огъня, да го признаем за единствена своя храна. Докато Фините енергии не са осъзнати, те няма да бъдат полезни на хората. Трябва да се разбере, че енергия, която не е приета в съзнанието, може да бъде разрушителна. Като необуздана стихия неосъзнатата енергия може да залее всичко заобикалящо ни. Осъзнаването е почти овладяване и във всеки случай вече е съизмерване. Често се произнасят правилни понятия, но без да се осъзнават. Пламенният поглед много вярно напомня за огнената енергия в погледа. Казва се топло ръкостискане, защото напомня за същата енергия, изпълваща всички емоции. Но хората не приписват силата на погледа на Огъня и мислят за блясъка в очите или за мускулите на ръката. Така се забравят дадените някога определения. Много правилни понятия са забравени и извратени. Нима огненият поглед не кара хората да се обърнат и даже да трепнат? Всеки трепет вече е близък до Огъня.
Да станеш огнен
При наблюдение върху огнените знаци може да се забележи класифициране на хората. Едни вечно се стремят и не могат да съществуват без тези възвишени движения - бъдете сигурни, че те принадлежат към стихията на огъня. Даже когато се заблуждават, те не могат да стоят бездейни. Вгледайте се в тях и винаги ще намерите пламенна сила. Но сред земната неподвижност, сред водните полюшвания и тласъците на въздуха не търсете творящия Огън. Ние не искаме особено да превъзнасяме огнените хора, но сме длъжни да кажем, че те движат света. Време е да се изучава огнената природа на човека. Само помислете, че всеки от нас носи в себе си Огъня, единен и неизменен за цялата Вселена. Никой не иска да си представи, че вселенското съкровище е в него. Огънят на сърцето само с магнита си свързва всички световни творения. Трябва да се помисли за това преимущество. Трябва да се приложи това съкровище в целия начин на живот. Само една е Светлината на Огъня в целия свят. Ние можем да разберем появата на Огъня на най-далечни разстояния. В това няма нищо свръхестествено или тайнствено. Необходимо е при приближаване на огнените енергии хората да не се срамуват да признаят в себе си огненото начало. Това ще бъде отглеждането на Агни. Не мислете, че пламенността идва сама, тя трябва да се възпитава през много животи. Пламенността се натрупва постепенно и принадлежи към вечните ценности. Всяко докосване до Огъня се постига с напрежение. Затова всяко устремено действие има в основата си Огън. Животът трябва да се изпълни с горене. Човешкото общество трябва да поддържа Огъня във всичко заобикалящо ни. Огънят на Друидите напомня за поддържането на Огъня на живота. Даже древните са разбирали символа на неугасващия Огън. В нищо не бива да се гаси Огънят, даже и в най-малкото не бива да избягваме напрежението. Спокойният живот, както го разбират еснафите, не е нищо друго, освен угасване на огъня. Те са изобретили даже цели системи за гасене на огъня от ранни години. Пламенността може да се увеличи по пряк или косвен начин. Косвеният начин ще се състои в ритъма на проявените движения, пеене, нареждане, но по-прост и естествен ще бъде Огънят на сърцето. Всички косвени начини могат да се отразяват на организма. Равновесието трябва да бъде поддържано по естествен път. Пламенността е полезна, когато не се изстисква с мускули, а се храни от сърцето. Никакъв физически огън не може да се сравни с Огъня на сърцето. Дошло е време отново да се обърнем към извора, иначе не може да се премине границата, пред която вече стои човечеството. Отдавна е казано: „Този, който може да лети, има огнено сърце." За укрепване на енергията е нужен огнен порив. Никакво разсъждение не дава онзи Огън, който се разпалва от искрата на любовта. Любовта преди всичко привлича Огъня на пространството. Който е казал обичайте се един друг, той е бил истински Йога. Както любовта, така и възторгът разпалва огньове. Да съберем всички огнесъздатели - нека не забравяме нищо от Светлината - Любов, Мъжество, Самоотверженост, Преданост - всички най-добри качества! Те са свързани с Огъня. Така върху принципа на Огъня се възражда светът. Огън на центровете, огън на духа, огън на сърцето, огън на подвига, огън на достижението, огън на Йерархията, огън на Служенето - това са принципите на новия свят.
Свещеният огън
В света има един свещен огън, който гори с пламъка на безсмъртието. В този свещен огън древните мъдреци и пророци са виждали върховното изявление на Бога.
„Нашият Бог е огън пояждащ“, се казва в Писанието. И наистина, този огън пояжда, но какво? – Смъртното, тленното, греховното. Когато той действа в света, едни от хората изгарят, други се стопяват, а трети оживяват и възкръсват.
Всички велики, безсмъртни души, когато излизат от Бога, носят този свещен огън в себе си. Където и да отидат в необятната Вселена, те работят с него. И всички тези души имат само едно понятие за него: Свещеният огън е огънят на Любовта. Любовта носи свещеният огън, в който е скрит животът.
Ето защо, където гори свещеният огън, там се проявява и Любовта, там се проявява безсмъртният живот, там растат и зреят плодовете на Духа.
Този огън изпълва цялото пространство. Защото той е, който поддържа живота. Той гори и в човека. И докато той гори, човек е здрав, бодър и весел. Всичко у него става хармонично – и хранене, и кръвообращение, и дишане. Чувствата са правилни, мисълта е правилна, постъпките са правилни. Свещеният огън образува една приятна топлина в човека. Когато той гори, човек се чувства добре разположен. В него царува едно състояние на хармония и пълен мир. Изчезне ли този мир в душата на човека, това показва, че той е изгубил свещения огън и е влязъл в обикновения огън. А обикновеният огън гори и изгаря – той образува дим, сажди, пепел. В свещения огън няма абсолютно никакъв дим. Той носи една приятна топлина, от която лъха живот. Ето защо, когато свещеният огън гори в човека, у него изчезва всяко недоволство, съмнение и гнет. Яви ли се най-малкото недоволство и неразположение в човека, това е вече признак, че той е вън от свещения огън.
В свещения огън абсолютно всички мисли, чувства и желания са хармонични. Човек тогава изпитва онова, което се нарича райско блаженство.
И действително, немислим е мира у човека без свещения огън. Немислима е разумността у човека без свещения огън. Немислими са без него Любовта, вярата, надеждата, милосърдието, кротостта. Немислима е, с една реч, проявата на която и да било добродетел без свещения огън. Всички тези добродетели растат и се развиват при свещения огън. Без него всичко престава да расте.
Ето защо човек не може да живее един добър живот, в който добродетелите се проявяват, ако в него не е запален свещеният огън. Човек няма защо да пали свещения огън. Той трябва да се научи само да го поддържа. Защото сам по себе си този огън никога не гасне. А онова, което най-добре поддържа свещения огън в човека, то е вярата, то е Любовта, то е надеждата, то е знанието, то е мъдростта, то е истината.
Невидимият свят сага действа чрез огъня. Той употребява огъня като най-мощно средство за пречистване на човека и Земята. И Земята вече навлиза в една нова зона, в която материята е в девствено състояние. Тук всички неща ще се пречистят и преустроят. Огънят, който започва вече да действа на Земята, ще възпламени материята, ще я пречисти и трансформира, за да стане тя годна да отговаря на по-интензивните трептения на новия живот. Всичко, което устои на мощните токове на Божествения огън, ще остане за живот, а онова, което не може да издържи вибрациите на тази огнена вълна, ще бъде изхвърлено като ненужна сгур. Защото и в пространството има канали, по които се изхвърлят нечистотиите и отпадъците на живота. Разбира се, температурата на този огън не може да се измери с никакъв уред. Тя е много по-висока от температурата на Слънцето.
Само този огън е в състояние да пречисти сърцата и умовете на хората и да подготви Земята за разцвета на една нова култура. Само след като Земята мине през този огън – а това ще трае векове – тя ще навлезе в една нова епоха.
Което е вярно за Земята и човечеството, като колективно цяло, е вярно и за отделния човек. Не може да дойде у него новият живот, докато не се запали в душата му свещеният огън. Но пламне ли у него свещеният огън, той става магнетично привлекателен за всички и хората са готови да му услужват.
Мислете за свещения огън, в който Бог се проявява!
Мислете за свещения огън, който носят всички съвършени души, и поддържайте го!
Поддържайте го, защото с това ще поддържате и живота си!
Второ Петрово послание:
3;10 “А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучение, а стихиите нажежени ще се стопят, и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат.
3;11. Прочее, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие в свето живеене и в благочестие,
3;12 като очаквате и ожидате дохождането на Божия ден, поради който небето възпламенено ще се стопи, и стихиите нажежени ще се разложат!
3;13 А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда.”
Както казва апостол Павел за прехода „не всички ще умрем, но всички ще се изменим” за времето на едно мигване на окото. Ще има няколко огнени вълни. Последната най-голяма огнена вълна ще продължи 45 дни. Учителят Петър Дънов добавя, че хората доживели до последната огнена вълна ще преминат от „живот в смърт и от смърт в живот”, като се разбира че физическите тела ще се изпарят, а етерните тела ще изпълняват функциите на физически тела. Това се отнася само за духовно развити личности, които бързо ще се приспособят към новите условия. Ако изостанали в духовно отношение хора оцелеят в дълбоки пещери и подземия, ще се окажат в много тежко положение след преминаване на огнената вълна. Озоновият слой ще бъде унищожен и Слънцето ще ги мори. В миналото хората не са били подготвени за подобен преход и са загивали.
През времето на Апокалипсиса ще бъдат съдени духовните хора, казва Учителят. Другите просто ще си заминат. Всеки трябва да изплати кармата си, преди да влезе в Новата култура. Грешниците, които не могат да си платят дълговете в един живот, ще се прераждат докато изплатят всички престъпления, които са извършили. Те са около две трети от днешното население на Земята.
Захарий 13;8. И в цялата земя, казва Господ, Две части от жителите и‘ ще се изтребят и изчезнат, А третата ще се остави в нея. 13;9. И тая част Аз ще прекарам през огън, Пречиствайки ги както се чисти среброто, И изпитвайки ги както се изпитва златото. Те ще призоват Моето име, И Аз ще ги послушам; Ще река: Тия са мои люде; А те ще рекат, всеки един: Господ е мой Бог.
Амос 5;18. Горко на ония, които желаят деня Господен! За какво ви е той? Денят Господен е тъмнина, а не виделина...8;8. Не ще ли се поклати земята за това, И всеки , който живее на нея да жалее? Така и тя ще цяла да се издига като Нил, Ще се развълнува и ще спада пак като Египетската река. 8;9. В оня ден, казва Господ Йеова, Ще направя да залезе слънцето по пладне, И ще помрача земята посред бял ден.
Много от грешниците ще се обърнат към религията, но времето няма да им достигне да платят за престъпленията си.
8;11. Ето, идат дни, казва Господ Йеова, Когато ще изпратя глад на Земята, - Не глад за хляб, нито жажда за вода, Но за слушане думите Господни. 8;12. Те ще се скитат от море до море. Да търсят словото Господно, И ще обикалят от север до изток, Но няма да го намерят.
Ев. Матея, 24;27. Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. 24;28. Дето бъде мършата, там ще се съберат и орлите. 24;29. “А веднага след скръбта на ония дни Слънцето ще потъмнее, Луната няма да даде светлината си, звездите ще паднат от небето, и небесните сили ще се разклатят”.
В Ев. Лука: 17;20. А Исуса, попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така, щото да се забелязва; 17;21 нито ще рекат: Ето тук е ! или: Там е ! защото, ето Божието царство е всред вас;
Божието царство не е определено място, а състояние на съзнанието. А промяната на съзнанието е най-трудното нещо в света. Господ казва:
Софоний1;2.Съвсем ще погубя всичко1;3.И ще изтребя човека от лицето на Земята, казва Господ;
1;15.Ден на гняв е оня ден, Ден на смущение и на утеснение, ден на опустошение и на разорение, Ден на тъмнина и на мрак, Ден на облак и на гъста мъгла,
1;16.Ден на тръба и на тревога. Против укрепените градове. И против високите кули при ъглите… 2;5. Горко на жителите на морските брегове…
Тук сa дадени някои подробности около катаклизмите, в стила на Стария завет.
Исайя 4;5... Господ ще създаде облак и дим денем, А светлина от пламенен огън нощем...
24;1. Ето, Господ изпразва Земята и я запустява, превръща я и разпръсква жителите и’.24;2. И ще стане, както на людете, така и на свещеника; Както на слугата, така и на господаря му; Както на слугинята, така и на господарката и’; Както на купувача, така и на продавача; Както на заемодавеца, така и на заемача; Както на приемача с лихва, така и на оня, който му дава с лихва. 24;3. Съвсем ще се опразни Земята и съвършено ще се оголи: Защото Господ е изговорил това слово… 24;18. Който бяга от гласа на страха, Ще падне в ямата; И който възлиза отсред ямата, Ще се улови в примката; Защото прозорците отгоре са отворени, И основите на Земята треперят. 24;19. Земята се съкруши съвсем, Земята се разложи съвсем, Земята силно се разтърси. 24;20. Земята ще полита като някой пиян, И ще се люлее насам-натам като колиба; Беззаконието и’ ще тегне върху нея;… 24;23. Тогава Луната ще се смути и Слънцето ще се засрами.
42;15. Ще запустя планини и хълмове, И ще изсуша всичката им трева; Ще обърна реките в острови, И ще пресуша езерата.
43;10. ..Че преди Мене не е имало Бог. И подир Мене няма да има. 43;11. Аз, Аз съм Господ; и освен Мене няма спасител...
Две трети от изостаналото човечество – грешниците ще заминат към другия свят, а останалите ще се прекарат през огън и вода, през страдания между любовта и омразата. Който издържи всички изпитания, ще се нарече Син Божи и ще влезе в Новата култура, където ще бъде небивала красота.
Ето какво казва Учителят Петър Дънов:
“Земята ще бъде изгорена. Самите хора ще създадат един огън, ще се запали Земята и всичко ще се стопи, и няма да остане от сегашната култура нищо. Няма да остане ни народно събрание, ни църква, ни джамия, няма да останат паметници, няма да останат постройки, няма да остане ни мъж ни жена. Всичко ще стане на каша. Като дойде някой, ще види цялата Земя чиста от всички престъпления. Какво ще бъде след туй? Когато сегашните хора изгорят в крематория човека, какво остава от него? Вземат му свещения прах и го турят в една торба. След като мине големия огън на Земята, нашият свещен прах ще остане.
Земята ще бъде запалена с този нов огън, в който хората могат да живеят. И тогава тези хора, които са живели и се развивали правилно, по пътя на еволюцията, те ще почнат да живеят, а грешниците ще се стопят и светът ще се очисти веднъж за всякога. Добрите хора ще отидат горе, а лошите ще се стопят, ще отидат долу. Наближило е времето. Тогава Земята ще се очисти от греховете на хората. И този огън ще бъде много силен и много мек, някои ще разтопи, а на някои ще даде живот...
Никога в света по-хубава епоха не е имало. В Писанието има един стих, дето казва, че Земята и Небето побегнали от лицето на Господа. Как ще го обясните? Защо Земята бяга от Господа? Небето и то бяга. Побегнали, значи един стар порядък си отишъл. Господ казва: старият порядък да си замине! Той е физическият порядък. Небето, значи е мисълта на хората, старите мисли и те може да си идат. ТогаваПисанието казва: Бог създава ново Небе и нова Земя. Какво имаме? Господ създава новото Небе, пък ние се безпокоим от праха, който се вдига. То е само малко прах само. Коя къща, като се събаря, няма да вдигне прах? Казвам: гледайте на всичко онова, което става в света, като на една велика работа...
Аз говоря върху Любовта, понеже съвременният свят, съвременната цивилизация се намира в един преходен период, в края на своето развитие. Когато един старец дойде до 120-годишната си възраст, какво го очаква? Всички очакват да се пресели този старец. Всички очакват сегашната култура да се подмлади, но тя е остаряла. Не, тя е един старец на 120 години и няма да се мине много време, ще чуете, че този старец се е поминал.” Огънят ще бъде действителен, физически и душевен. Нищо от съвременната цивилизация няма да остане на сушата. Земята ще се разтопи до 25 метра дълбочина, океаните ще заврат. Човешките тела ще изгорят и изпарят и само тези, които са духовно подготвени, ще издържат 46 дни в огъня с етерно тяло. Тялото им ще тежи 10 грама. Те ще поставят начало на нова култура.
Страшен, тежък изпит иде за човечеството. Всичко ще се стопи, ще се превърне в прах и пепел. Кога ще стане това, не е важно. Може да стане след година, след десет, сто или хиляда години. Важно е, че законът ще се приложи. Ще бъдете свидетели на това време и ще проверите истинността на думите ми. Една мисъл да легне в ума ви: "Да се изправите!" Аз съм дошъл до едно място, дето повече не мога и не искам да нося вашите нечисти мисли и желания. Не искам да нося нечистотиите на съвременната епоха. Всичко, което виждате днес, ще изчезне, ще се стопи. Такава е Волята на Бога. Невидимият свят е решил да ликвидира със старото. Това не трябва да ви обезсърчава, но да се изправите. Има други фактори, не сме ние факторите. Ние, хората, сме последните фактори. Това трябва да осъзнаем.
Земята е създадена от Бога, а хората, които са дошли да живеят на нея, са дошли да учат. Един ден като свършат училището си, те ще се върнат в отечеството си като в бащин дом. Земята е временен приют за хората, а Небето е бащин дом за нас. Там трябва всеки да се върне. Казано е, че Земята ще бъде наследена от праведните. Това не подразбира грешната Земя. Земята, на която сега живеем, ще мине през огън, за да се пречисти. Тя ще се прости с хората, ще ви каже: "Вие сгрешихте и аз сгреших, Вместо мене ще дойде нова Земя, която ще се насели с праведни хора."
Не с Любов, а с бой ще се изправи човекът. Сега и праведни и грешни торят, та златото да се отдели от рудата за украшения.
Всички хора - добри и лоши, ще минат през огън. Не се страхувайте, но будни трябва да бъдете - да минете през огъня и да оцелеете. Който оцелее, той ще се очисти. Чистене е нужно на хората. За мнозина този огън е започнал вече. Страданията, изпитанията не са нищо друго, освен огънят, който идва да пречисти света. Колкото по-големи страдания минава човек, толкова по-силен става. Страданията каляват човека, правят го силен да носи. Някои страдания са действителни, а някои - фиктивни. Каквито и да са страданията на човек, той трябва да издържа.
Непослушанието на хората е причина да бъде унищожаван малко по малко светът. И затова огън идва. Всички хора ще бъдат стопени. Златото ще излезе от сгурията и сгурията ще се хвърли. Няма да остане човек нестопен. Не говоря за материалното, трябва да стане пречистване на ума и сърцето.
Сега светът има да мине през една криза, през огън и Земята ще се обнови. Този огън ще бъде, който носи Новия живот. Ония хора, които са готови за Новия живот, ще живеят. Онези, които не са готови, ще изгубят условията на живот.
Цялата стара култура ще изгори и ще се създаде нова култура с нови образи. Като дойдат тия нови образи, няма да остане и помен от страданията ча Христа, нито от тия на човечеството. Казано е: "Камък върху камък няма да остане!" Това е вярно не само в буквален смисъл, но и в преносен. Всички схващания на хората за живота, за отношенията между бащи и синове, между майки и дъщери, между слуги и господари, между верующи и безверници - всичко, което историята е записала от памтивека досега, ще бъде помете- но, ще бъде издухано от вятъра, както прахът се издухва от улиците.
И тъй, всички хора по лицето на Земята трябва да бъдат готови да не ги изненада някоя вечер Божията тояга, т.е. Великият Божи закон. Животът на Земята е изложен на големи промени. Не разбирайте нещата буквално. Не говоря само за землетресения. Аз имам предвид изключителните времена, в които живеем. Ние сме в една епоха на големи изненади. Ние живеем в един непостоянен, изключителен век. Изключителни явления, изключителни събития идват. Това не трябва да ви плаши, но будни трябва да бъдете. Професорите на Светлината искат да наместят умовете на хората, да смекчат сърцата им и да моделират тяхната воля. Тази е една от великите задачи, която трябва да се реализира. Земята трябва да се пречисти. Пречистването й ще стане с огън. Идва огънят в света! Ако хората не приемат Учението на Любовта, огънят ще дойде и ще помете всичко онова, което от хиляди години се е съграждало. Старата култура ще изчезне, помен няма да остане от нея. Греховете, престъпленията на хората ще изгорят. Които издържат на този огън, те ще светнат, както свети златото, което е минало през огъня на златаря. Които минат през тоз огън и издържат, те ще сложат начало на Новата култура.
В сегашния век ние вече настъпваме в една огнена вълна. Разбирате ли, ние влизаме, наближаваме вече, на първите редове сме. И скоро вече всинца ние ще навлезем в една силна магнетична вълна. Това са няколко милиона - 10, 15, 20 милиона волтажи е тази вълна. Ето къде е опасността: от тази вълна става събиране на енергията, затова отсега вече някои усещате нещо като сърцебиене, нещо ви бутне в нервната система. Тия вълни идат периодически и като попаднеш в тях, в някое отношение те разредяват кръвта, в друго отношение я събират; в някое отношение те събират нервната система, в друго - разредяват тази енергия и вследствие на това, едни хора получават нервен удар и умират. Това са все огнени вълни. Тия огнени вълни, през които сега минаваме, ще ни направят много кибритлии. Мъжът от малко настръхва, но не знае отгде иде това. Огнена вълна е туй. Той се е нажежил. Богат е, няма никаква загуба, но нещо е настръхнал. Търси причината, а причината е вътре, попаднал е в тази вълна. Естественото нещо: той трябва да се обърне нагоре към Бога, да подобри вибрациите на своето тяло. Друго спасение няма! И сега като проповядваме в окултната Школа, това е един метод да подигнем телата си, да са в хармония с тази вълна. Другояче хората ще измират, ще дойдат епидемии и ще ги завлекат. Природата в туй отношение е много строга. Тя търпи, търпи, но когато тия същества погрешат, дойде, помете всичко. Тя е като някой грънчар, който казва: "От тия грънци нищо не става, пометете ги." Отнеме духа си - измират хората. След туй отново праща духа си, създава нова раса. Бог е постъпвал така много пъти - измете цяла раса и после отново я създаде.
Бог е огън пояждащ. Няма да остане нищо в света, което Бог да не пояде. Всичко туй ще го разтопи, ще го разруши и всичко от човешката култура ще бъде разтопено, нищо няма да остане за спомен, ни косъм няма да остане.
Вие мислите, че като свърши войната, ще дойде Царството Божие на Земята. Никакво Царство Божие! Иде огън на Земята! Идват страдания! Големи страдания идват на Земята. Голям огън иде!
Този огън ще разтопи Земята на дълбочина повече от 25 м. Как и къде ще се скрият хората от този огън? Няма да остане човек на Земята, който да не мине през огъня. Вие трябва да бъдете готови да издържите този огън, както издържаха тримата момци в огнената пещ. Огънят ще дойде, тогава къде ще се скриете? Дойде ли огънят, тогава ще си спомните, че думите, които съм ви казал, са верни. Седрах, Месах и Авденаго бяха в огъня, но не изгоряха.
Огънят е почнал. Туй разстройство на нервната система, което е обхванало света, е огнената пещ, в която ще горим. Огън, а не потоп ще бъде наказанието. За тези, които вървят в Божия път, този огън ще бъде благословение.
Този огън ще засегне и вас. Всеки да тури на престол в сърцето си Бога и всичко друго на второ място. Ако останете още дълго време в затворите, други ще дойдат да ги запалят отвън, но с тях заедно и вие ще изгорите. И зам ви казвам: Този хотел, в който живеете временно, гори. И ви съветвам: Спасявайте се, защото после ще се качите на покрива и ще викате за помощ, но не ще има кой да ви помогне. Когато ви казват, че хотелът гори, облечете се и излезте вън. Всичко това, което гори, ще се срути; всички тия неща, които са спъвали човешкия прогрес, ще бъдат съборени и тогава върху развалините Господ ще съгради нещо добро. Да не мислите, че животът ще се свърши! Идва епоха по-величава, отколкото е имало досега и ние с радост да очакваме това светло бъдеще. От тия бури, които идват да дезинфекцират, да пречистят света, не трябва да се боим ни най-малко. Трябва да благодарим на Бога, че те идват. И няма защо да се стараем да ги предотвратим, па и никак не можем ги предотврати: те ще минат и ще принесат своето добро. Само трябва да бъдем готови, когато дойде Христос, Който идва - за някои е дошъл, за някои ще дойде тепърва - когато дойде, да ни каже думите: "Който слугува на Мене, Мене да последва!" - да Го последваме.
Второто пришествие не се отменява, а се съкратява. Второто пришествие ще е запалване на въздуха, а сега е приготовление за пришествието. Когато дойде Второто пришествие, всички стари грехове и престъпления на хората ще се заличат. Всичко старо ще мине през огън и ще изгори. Тогава ще дойде новият Адам, родоначалник на новото човечество.
Новата култура е велика, защото не търпи нищо отрицателно, никакви лоши мисли, чувства и действия. За да се приготви за тая култура, човек ще мине 77 пъти през огъня. Като те проверят и изпитат, ще кажат: "Тоя човек е чист, може да влезе в Новата култура!"
Казвам: Божественият огън няма да продължава само един ден. Дълго време ще продължава това горение! В Америка някъде се запалила една река, в която имало някакъв запалителен газ и години вече как не могат да я изгасят. Питам: Ако американците и досега още не могат да изгасят този газ, какво остава за Божествения огън? Нека учените изчислят колко време ще гори Земята след идването на Божествения огън. За да се изчисти, Земята ще гори най-малко сто години и пак няма да изгори. Този огън ще започне от повърхността и постепенно ще минава все по-надолу. След този огън Земята ще се отопли добре и върху нея ще се създаде отлична култура. Отде ще дойде тази топлина? От вътрешността на Земята, от центъра. Новият огън ще завари стария, който и досега още гори; той е останал от атлантската раса. На Земята има още и лемурийски огън, както и огън от полярната епоха. Новият, последният огън ще се яви като вълна. Полярният огън не е достигнал още до центъра на Земята. Когато и този огън достигне центъра на Земята, вълните от четирите огъня ще се съединят в този център и тогава нашата Земя ще "изпее своята песен". Това означава, че тя е дошла вече до своята старческа възраст, вследствие на което животът й ще се пренесе другаде някъде. Засега този огън не е достигнал още до центъра на Земята. Хиляди години има още, докато той стигне до този център.
Един ден цялата Слънчева система ще мине през огън, за да се пречисти. От греховете на хората няма да остане нищо. Сега греховете зависят от особения състав на материята, в която хората живеят. Тая материя е неустойчива и в нея става особен род гниене. В бъдеще тази материя ще кристализира и светът ще се преустрои по особен начин. Тогава грехът ще бъде невъзможен, понеже няма да има такава материя, която да го създава. Веществото ще бъде устойчиво. Тогава ще видите какво значи красота! Тогава ще видите кристалните извори на безсмъртието, откъдето излиза живот! Там ще видите, че самата вода е създала материалния живот.
Те казват, че хората ще заспят и като минат през етерния пласт, отново ще се пробудят. Това те наричат възкресение на човешката душа. Казвам: Хората наистина ще минат през такъв пласт, но няма да се задушат. Те ще минат през огън. Едни от тях ще изгорят, а други ще светнат. Тази мисъл е писана в Свещената Книга. Етерът е Божественият Огън, който ще очисти хората. Когато видите, че едни хора се запалват, горят и изгарят, а други горят, но не изгарят, а започват да светят, ще знаете, че е дошъл вече Божественият Огън. Първите ще умрат, както сегашните хора умират, а вторите ще заминат съзнателно. Някой казва: «Не мога да издържам на този огън!» Щом не можеш да издържаш, ще умреш. Който не е готов да издържи на този огън, той преждевременно ще напусне Земята. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи, 1916-1920)
Следващите години от 1927 до 1932 ще бъдат години на земетресения, на наводнения, на големи циклони, на войни и несъгласия между хората. Съвременните хора ще бъдат свидетели на тия времена, за които са говорили пророците преди няколко хиляди години. И днес се срещат такива пророци – и в Китай, и в Япония, и в Америка, и в Англия, и във Франция, навсякъде. И управляващите вече се вслушват в техните предсказания. Тия пророци казват: «Ако съвременните хора не се откажат от своята алчност, ако не разрешат правилно трудностите и противоречията на своя живот и не изпълняват Волята Божия, те ще минат през големи изпитания и страдания.» Кармата на всички народи вече е назряла. Сега е времето за ликвидация, за разплащане. Казано е в Писанието: „Ще въздам на всички според деянията им.“ Значи всичко непотребно, всичко нечисто, събрано от хиляди векове насам, ще се запали да изгори, вследствие на което всички народи ще минат през голям огън. Аз не казвам това, за да ви плаша, а за да ви обърна внимание върху Великите Божи Закони, които управляват света. (ВЛИЗАНЕ, Неделни беседи, 1926-27)
В света сега иде едно коренно очистване. Аз не искам да ви плаша, но казвам, че голям огън идва. Вие ще бъдете свидетели на това, ще го проверите. Сегашните хора ги е страх от революция, но опасността не е в революцията. Страхуват се от болшевиките, но опасността не е в болшевиките – опасността не е нито в болшевиките, не е нито от богатите, нито от войните, нито от безредиците. Това са играчки. Идва едно раздвижване на Земята, от което и богати, и бедни ще хвърчат във въздуха. Идва едно положение, при което и богати, и бедни, ще бъдат затрупани под пепелта. Не сега, но може би след 10, 20, 30, 40, 50 или повече години, но това ще дойде. Аз не ви плаша, а ви казвам това, което ще дойде и което сами ще проверите. Защото ако ви казвам неща, които няма да дойдат, това е лъжа. (ЖИВОТ, СВЕТЛИНА И СВОБОДА, Неделни беседи, 1931-1932)
Аз класифицирам хората на праведни и грешни. Мнозина казват, че само грешните ще горят. Не, и праведните, и грешните ще горят. На общо основание ще горят. Някои ни проповядват, че пъкълът бил създаден само за грешните хора, а не и за праведните. Не, не, и едните, и другите ще горят. Праведните ще горят, ще се стопят и ще се пречистят, а грешните ще горят, ще изгорят и ще станат на сгурия. И праведният, и грешният еднакво ще страдат, само че праведникът ще знае защо страда, а грешникът няма да знае защо страда. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи, 1923-24)
Освобождението на народите ще дойде от Невидимия свят. По какъв начин? Чрез огън. Аз не говоря за видимия огън, който може да се мери в градуси. Огънят, който ще освободи хората, не може да се мери с никакви градуси, даже и на 35 милиона градуса не можем да го изчислим. Предполага се, че Слънцето има температура 35 милиона градуса, а този огън, за който говоря, не може да се измери с никакъв термометър. Само той е в състояние да пречисти сърцата и умовете на хората. Когато този огън дойде, той веднага ще пречисти сърцето ти, ще го освободи от всички безпокойствия и смущения, и то ще светне. Когато този огън засегне ума ти, всички противоречия ще изчезнат и ти ще се освободиш от тежките и мрачни мисли. Когато този огън дойде, праведните ще възкръснат, ще излязат от гробовете си и ще влязат в Новия Живот. Питам: Има ли нещо страшно в Деня Господен? Казано е в Писанието, че когато дойде Денят Господен, слънцето ще потъмнее. Който чете по буквата, той ще разбере нещата буквално; който чете и разбира по дух, ще разбере в тези думи нещо друго. Под „Слънцето ще потъмнее“ се подразбира, че великите държави, които сега управляват, ще изчезнат – светската власт ще потъмнее. Луната пък означава всички видове религии, всички религиозни системи. (МНОЗИНА КАЗВАХА, Неделни беседи, 1927-28)
Бог иде на Земята не за да съди хората, а да пречисти света. Как ще го пречисти? Чрез огън. Затова е казано в Писанието: „Всяко дърво, което не дава плод, ще се изкорени и в огън ще се хвърли.“ (ВСЕ ЩО Е ПИСАНО, Неделни беседи, 1917)
Бог изпраща днес огън в целия свят, за да изгори, да се очисти от всички лоши, нечисти и заразни мисли и желания. Така Той ще избави хората от по-голямо зло. Затова Бог казва: «Започвам вече да събарям старото, изгнилото, за да съградя нещо ново, здраво и чисто.» (ВСЕ ЩО Е ПИСАНО, Неделни беседи, 1917)
Питам: Кой беше причината за всеобщата война? Духовете. Ангелите поставиха Европа на това място, за да видят какво ще прави. Сега готвят още една война. С това те искат да кажат: «Или ще изпълните Волята Божия, или няма да ви оставим на спокойствие.» Казвате: «Това е наша работа!» Вън от това, че те готвят война, Господ готви огън. Христос казва: „Аз дойдох да запаля огъня.“ И наистина, огънят се разгаря. Тази пещ се готви навсякъде. Този огън ще обхване цялата земя. По какъв начин? Чрез Божествения Газ, който ще се възпламени и ще пречисти всичко. Както златото минава през огъня на златаря, докато напълно се пречисти, така и хората ще минат през Божествения Огън, за да се пречистят. Щом Земята се пречисти, Господ ще създаде нов рай и ще постави в него Третия Адам и Третата Ева – от тях ще се образува Новия свят. Тогава Господ ще каже: «Елате, благословени Мои Деца, и наследете Земята, наследете всичко, което Съм приготвил за вас.» Това е Възкресението, което всички очакват. (МНОЗИНА КАЗВАХА, Неделни беседи, 1927-28)
Божественият Огън няма да продължава само един ден. Дълго ще продължава това горение. […] Нека учените изчислят колко време Земята ще гори след идването на Божествения Огън. За да се изчисти, Земята ще гори най-малко сто години и пак няма да изгори. Този огън ще започне от повърхността и постепенно ще минава все по-надолу. След този огън Земята ще се отопли добре и върху нея ще се създаде отлична култура. Отде ще дойде тази топлина? От вътрешността на Земята, от центъра й. Новият огън ще завари стария, който и досега още гори; той е останал от атлантската раса. На Земята има още и лемурийски огън, както и огън от полярната епоха. Новият, последният огън ще се яви като вълна. Полярният огън не е достигнал още до центъра на Земята. Когато и този огън достигне центъра на Земята, вълните от четирите огъня ще се съединят в този център и тогава нашата земя ще изпее своята песен. Това означава, че тя е дошла вече до своята старческа възраст, вследствие на което животът й ще се пренесе другаде. Засега този огън не е достигнал още до центъра на Земята. Хиляди години има още, докато той достигне този център. (МНОЗИНА КАЗВАХА, Неделни беседи, 1927-28)
Ние се готвим за един свят, който няма нищо общо със съвременния свят. Ние се готвим за една култура, на която корените не са тук, на Земята. Един ден цялото човечество ще излезе, ще напусне тази земя. Учените казват, че тази земя ще се пренесе в друга една планета, която сега се създава в пространството и там ще започне онази разумна, нова култура. И Христос загатва пред учениците си: „Отивам да ви приготвя друго място, и когато ви го приготвя, ще дойда да ви взема, та където съм Аз, там ще бъдете и вие.“ Ако това място беше тук, на Земята, Христос нямаше да каже отивам да ви приготвя място. Сега всички религиозни хора проповядват едно учение, да се оправи Земята. Египтяните я оправяха – не можаха да я оправят; вавилоняните я оправяха – не можаха да я оправят; асирийците я оправяха – не можаха да я оправят. Никой не можа да я оправи. Тъй ще си върви. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи, 1923-24)
И тъй, старото, с което сега живеете ще се превърне на вода. Аз ви говоря в мека форма, но Петър, в своето послание, казва, че всичко ще мине през огън, т.е. всичко ще се стопи. Аз говоря за вода, а Петър – за огън. Ония от вас, у които е събудено висшето съзнание, които искат да живеят като разумни същества, нека работят с Любовта. […] Иде огънят. Който няма Любов, от него нищо няма да остане. Нищо няма да остане от европейските държави. Няма да мине дълго време, ще проверите това, което ви казвам. Само Любовта ще ви спаси. Думите на пророка ще се чуят. Нищо няма да остане от плановете на европейската политика – това трябва да знаят европейските дипломати! Нищо няма да остане от сегашните религии и църкви: камък върху камък няма да остане! Любовта ще разруши всичко старо. След това ние ще започнем да градим. (НОВИЯТ ЧОВЕК, Неделни беседи, 1921)
Огънят ще дойде. Тогава къде ще се скриете? Дойде ли огънят, ще си спомните, че думите, които съм ви казал, са верни. Седрах, Месах и Авденаго бяха в огъня, но не изгоряха. Огънят е почнал. Туй разстройство на нервната система, което е обхванало света, е огнената пещ, в която ще горим. Огън, а не потоп, ще бъде наказанието. За тези, които вървят по Божия Път, този огън ще бъде благословение. (УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, 22.IХ.1936 г.)
Потопът стана, когато хората се отклониха от правия път. Той тури край на старата култура. Тя мина през вода, а сегашната култура минава през огън. И това не е идеалното. Най-после ще дойде културата на изгряващото слънце, което ще дава на хората най-красивото, най-хубавото, от което те имат нужда. Светът не трябва да се потопи, а да мине през огън и да се пречисти. Има неща, които трябва да се изгорят; има неща, които не трябва да минат нито през вода, нито през огън. Когато плодът зрее, нито през вода се прекарва, нито през огън. (НОВОТО НАЧАЛО, Утринни слова, 1943-44)
Нашата земя ще претърпи голямо вътрешно преустройство. Това е казано и в Писанието: “Бог създава Нова земя и Ново небе.” Всичко, което сега виждаме на Земята, ще изгори, ще се претопи, и от него ще се създаде нов свят. (ВЛИЗАНЕ, Неделни беседи, 1926-27)
Има начин, по който човек може да се спаси от огъня. Какъв е този начин? Като повиши вибрациите на своя организъм по-високо от тези на огъня. Тогава той може да влезе в огъня, да стане почти невидим и да излезе от него невредим. Има един начин, по който човек може да влезе и в най-дълбоката вода, без да се удави. Кой е този начин? Да направи тялото си по-обемисто и с по-малко тегло. Следователно има начини, по които хората могат да се издигнат над трудностите и страданията в живота. (СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, Неделни беседи, 1927-28)
Сега става голямо преустройство на материята. Всичко претърпява промяна. Планините в целия Балкански полуостров, а и в цяла Европа, постоянно изменят своя център. Целият континент се движи към екватора. След хиляди години Слънцето ще изгрява на север – тогава север ще бъде сегашният изток и светът ще стане по-добър. В човешкия свят север показва егоизма на човек, а в Божествения Свят север означава Истината. Щом север стане изток, от този полюс ще потече благотворна енергия за човека и той ще стане истински духовен. (ПО БОГА НАПРАВЕНИ, Съборни беседи, 1929)
Един ден Земята ще претърпи голямо изменение. Ниските места ще се повдигнат и ще образуват върхове високи до десет хиляди метра, но все пак някои от тези върхове ще си останат, няма съвсем да се обезличат. Като се образуват тези върхове, какво ще стане с хората по тия места? Ще пропаднат. Когато боговете строят великите неща, ние, малките хора, трябва да бъдем надалече от тях, а като си свършат работата, ние ще дойдем да видим какво са направили.
Огъня ще пречист този свят лошите и негативни хора ще изгарят от този огън а добите ще излъчват светлина , прикритите хора маските ще им паднат, и така злите ще полудяват от огъня ще стават все по нервни и агресивни а добрите все по добри и осъзнати.
Преди две хиляди години се казваше, че е наближил Денят Господен. Сега аз казвам: Ние сме в Деня Господен. Остава само половин час до последния влак. Горко на оня индивид, на оня народ, който дотогава не уреди сметките си! (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи, 1916-1920)
Всяка идея, всяка връзка, всяко желание, които не са в съгласие с Бога, ще се разрушат, ще изчезнат. От тях ще останат само някои неща, които ще говорят за някогашното тяхно величие. Те ще представляват нещо подобно на разкопките, които и до днес продължават да се правят в Египет, в Америка, в Африка и другаде. Тези разкопки говорят за съществуването на някаква велика култура, от която днес намираме само останки. Тази велика култура на миналото днес лежи дълбоко заровена в недрата на земята. И други култури има заровени в Тихия Океан, както и в Атлантическия океан, и от тях намираме от време на време само известни останки. Кои са причините за пропадането на тези култури? Невидимият свят е решил днес да възстанови тези култури, понеже те са изкупили вече своите грехове. (ПРАВЕДНИЯТ, Неделни беседи, 1926-27)
Питате: «Какво ще стане с нас в бъдеще?» Представете си, че живеете на северния полюс, дето всичко е в лед. Къщите ви са от лед направени, никъде не виждате вода. Ако дойде някой и ви каже, че трябва да измените живота си, че трябва да си направите лодки, с които да плувате, ще възразите, че не вярвате и че не можете да измените на живота, който вашите деди и прадеди са карали. Казвам ви да вземете мерки, защото земята ще претърпи голяма промяна. Ако не вярвате, ще дойде ден, когато ще проверите думите ми. Слънцето ще започне по-силно да грее, ще стопи ледовете. Къщите ви ще се разпукат, ледовете ще се стопят и вие ще почнете да потъвате. Казвате: «Каква съдба ни сполетя!» Никаква съдба не е това, а Земята е изменила своя път на движение, слънчевите лъчи падат под прав ъгъл и топят ледовете. Вие живеете върху ледено море. Закъснеете ли да промените живота си, в скоро време ще се намерите на дъното на морето. Сега и на вас казвам: Ако не изправите живота си, същото ви очаква. Това не е заплашване; това е естественото положение на живота. Великата вълна, която иде сега в света, руши ледовете и ги превръща във вода. След хиляда години не само хората ще се изменят, но и вълците ще престанат да ядат овце. Те ще се отвратят от месото и ще употребяват растителна и плодова храна. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи, 1916-1920)
Какво представлява сегашният свят? Замръзнало езеро, върху което се пързалят хиляди хора. Други стоят настрана и наблюдават. След малко Слънцето изгрява и ледът започва да се топи. Става катастрофа. Пързалящите се започват да се давят, викат за помощ. Ония, които са настрана, благодарят, че са вън от опасността. Иде Божествената Вълна, която ще разтопи човешките езера – от тях няма и помен да остане. Ти вече няма да бъдеш лед, а ще се превърнеш на чист извор, който ще тече по целия свят, за да разнася Новото учение. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи, 1916-1920)
Всички сегашни държави, които не взимат участие в живота на Любовта, които не я приемат за основа и среда на живота си, ще се разрушат. Това ще го изпитате. Ще разберете, че Господ е господарят на света, а не хората. Казано е в Писанието, че всяка власт е дадена от Бога. Затова всички, които упражняват тази власт, трябва да имат това предвид и да прилагат Божията Правда. Властта трябва да бъде справедлива. (МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН, 28.II.1937 г.)
Не се смущавайте! В света ще станат чудни неща. Не казвам да вярвате – сами ще ги проверите. Един ден, като видите всичко, което става, ще кажете: «Наистина, каквото Бог е казал, то става.» (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи, 1916-1920)
Като слушате сега това, което ви казвам, вие не трябва да се плашите. Човек трябва да се срахува и да мисли, преди да е сгрешил. Щом сгреши, не му остава нищо друго, освен готовността да изправи грешката си и да носи последствията на своя грях.
четвъртък, 29 юни 2017 г.
ТЪМНИ СЪЩЕСТВА НИ КОНТРОЛИРАТ
Не ви ли се струва, че някой ви управлява! Понякога той ви кара да вършите нещо, което не е характерно за вас. Все едно някой ви дърпа за езика и ви нарежда какво да направите... Поддавате се на порива, на неосъзнатия импулс и извършвате постъпки, изричате думи, за които след това съжалявате. Езотериците твърдят, че причината за всичкото това са тъмните човешки същности, които паразитират върху биополето на човека, изсмукват енергията му и го карат да постъпва...
Какво представляват лемурите?
В Древна Гърция и Древния Рим наричали лемури духовете на нощта. Те владеели душата и мислите на човека, прониквали в жилището му през нощта и го карали да твори безчинства и да изрича скверни думи. Древните гърци и древните римляни през пролетта устройвали лемуралии - церемонии по очистването на дома от нечисти сили. По това време църквите затваряли и били забранени сватбите и кръщенетата. Овидий описал обряда като нощно къпане. След това човекът трябвало да лапне черни бобени зърна, да ги хвърли през рамото си девет пъти, като прави заклинания за изгонването на лемурите от живота му. Едновременно с това трябвало да чука по медна паница.
По-късно лемурите започнали да наричат ларви и в средновековието ги смяятали за призраци на умрели хора, които не били погребани както трябва или били зли в живота си. Те се връщали на земята и започвали да творят тъмните си дела. Според древногръцката и древноримската митология лемурите са душите на хора, извършили страшни престъпления. Те можели да приличат на вещици, скелети или енергийни балони. Във всеки случай те причиняват нещасти и болести на хората.
Някои изследователи успели да снимат внедрените астрални паразити в аурата на човека. Те се впивали най-вече в аурата на политици и бизнесмени.
Съвременните езотерици смятат тъмните същности за примитивни паразити от тънкия свят, от типа амеба или безмозъчна медуза, която се храни с човешкия негатив.
Въпреки примитивизма си лемурите напипват точно ниските енергии и ги раздуват в човека, за да разпалят истински клади от гняв, завист, алчност, страх и други негативни емоции.
Откъде идват лемурите?
Лемурите са концентрация на енергия, които излизат от човешките спонтанни желания. Лемурите в дребния си вариант са само негативни импулси, с които човек може лесно да се справи, като не се включи в негативната игра. Човек не бива да стига до истерия и агресия; когато им се отдаде, това означава, че лемурите са се внедрили в аурата му; те го карат да извършва агресивни постъпки срещу заобикалящите го хора.
Дори най-простите сплетни, с които хората се развличат и лесно си прощават, се смятат за прояви на паразитите.
Духът паразит се внедрява във вашето съзнание и започва разрушителната си работа. И сякаш слага маска върху човека.
Думата "ларва" от латински се превежда като "маска".
Лемурите могат да излязат отвън, дори от друг от човек, да се предават по наследство от роднини на роднини, като манталитет или особеност на националния характер.
По правило човекът е източник на тъмните същности, които възникват от неговите мислеформи, от неувереност, съмнения и негативни мисли.
Биоенергетиците твърдят, че лемурите се проявяват като петно в аурата на човека. Има хора, които буквално са обрасли с паразити.
Вас ви управляват тъмни същности, ако:
Имате психоемоционални проблеми, често сте подложени на неконтролируеми пристъпи на агресия, склонни сте към истерия, неадекватни реакции, депресивни сте, раздразнителни, обидчиви, гневни, печални, боязливи и пр.
Имате зависимости и вредни навици.
Страдате от постоянно безсъние, безпокойство, страхове, съмнения, които имат изтощават характер.
Имате понижен жизнен тонус, постоянно сте уморени, вяли, имате нужда от допинг.
Имате студени крайници.
Погледът ви е мътен, зрението ви е замъглено.
Усещате болки в тила, гърба, стомаха, студ в зоната на бъбреците.
Можем ли да се избавим от лемурите?
1. Най-напред трябва да разберете каква е причината за вашето безпокойство, страх и негативни емоции. Сериозният анализ може да отслаби челюстите на лемурите.
2. Постарайте се да насочите негативните емоции в светла страна. Щастливите и радостни състояния тъмните същности не ги обичат.
3. Извършвайте добри и радостни постъпки, вижте красотата около вас, смейте се, шегувайте се, благодарете, проявявайте внимани към другите, бъдете щедри и безкористни, желайте добро на другите.
Най-важното е да бъдем позитивни хора, с позитивно мислене.
Виждате как пред очите ви някой човек се променя – става зъл, злобен, неадекватен и изключително агресивен? Не се съмнявайте – той е обзет от зъл дух!
По различни причини духовете се намесват в живота ни чрез влияние върху нашия разум. Те могат да проникнат в него толкова дълбоко, че вие вече няма да правите разлика между своите мисли и мислите на духа, който напълно ще ви контролира или дори ще превземе тялото ви.
Причината за това е, че доброволно сте пуснали духа в себе си. В началото той започва да превзема ума ви, като изпраща мисли под формата на енергии, например нещо негативно по адрес на някой, а ние ги възприемаме като свои собствени, а в редки случаи дори започваме да спорим със себе си, но в действителност спорим с дух.
После този дух все повече прониква в нашите мисли, и вече започва да ръководи нашите действия и поведение. Хората около вас започват да забелязват, че вашият характер се е променил, станали сте съвсем друг човек. Но в действителност сте си същият, просто вашата воля е потисната, вас ви ръководи дух, а вие го приемате като себе си, и затова не чувствате нищо такова.
В това е цялата уловка – да ви накара да го приемете, а неговото въздействието му върху – вас като свои собствени мисли, като своя природа. Но при това вие често чувствате дискомфорт, и понякога осъзнавате, че всичко, което се случва в главата ви – не е според вашата воля, но се убеждавате, че всичко е наред и отхвърляте тази възможност.
По този начин, вие правите голяма грешка, от която се възползват духовете – вашето нежелание да признаете действителността.
Не винаги един човек се управлява от един дух. Особено, ако човекът е общителен и посещава много и различни места: всеки дух се опитва да остане по-дълго, но след това в човешкия ум влиза друг дух, и измества или пречи на първия.
Често човек се управлява от няколко такива същества, в различна степен. Това обяснява причината за развратния и разгулен живот – когато всичко се получава сякаш от само себе си, и човек не чувства никаква отговорност за своите действия и последствията от тях, въпреки че външно изглежда така.
А когато хората правят големи грешки те казват- „бесовете ме превзеха“, или „не знам какво ми стана.“
Нежеланието да бъдат отговорни и да вземат собствени решения – също е уловка на духовете: вие чакате, като че ли искате разрешение да направите нещо, и духът започва да ви води – „Направи така и така, всичко ще бъде наред“.
Човекът започва да направи плахи стъпки, но после „неговите“ решения стават по-твърди, но не в традиционния смисъл на думата: те все още са меки и вятърничави, но въпреки това упорито ги следва.
Така духът влиза в разума, и при това не задължително да проникне в самите мисли, това пространство човек може да държи под свой контрол.
За духа това е необходимо за да получава енергия, разбира се, негативна. Когато духът проникне в съзнанието за да провокира отделянето на тази енергия, може да се забележи как се променят в лоша посока взаимоотношенията в семейството, с приятели и на работата.
Това е резултат от работата на духа. Той дори може да държи „под контрол“ цялото семейство. Духът може да е ненамерила покой душа, все още не въплътена същност, егрегор или всякакво друго създание. В първите два случая, те просто искат да живеят във физическия свят, тъй като все още изпитват необходимост от това, но тъй като нямат тяло, използват всички налични възможности.
За да се предпазите от такова въздействие, трябва добре да контролирате своя разум и да сте осъзнати, да не мислите и да не правите това, което ви причинява дискомфорт и протест. В този случай вие ще забележите веднага, ако някой се опитва да проникне в съзнанието ви.
Ако въпреки всички проникне – не спорете и не се борете, просто деактивирайте тази част на ума, и оставете само своята. Резултатът няма да ви накара дълго да чакате – влиянието ще спре веднага, но вероятно ще се превърне в по-малко и фино, така че трябва да следите всички такива малки „удари“, духът може да се окаже упорит и настойчив.
Нещо повече, много грешки, в повечето случаи, ние правим под влиянието на спиртни напитки. Както вече бе споменато „бесове ме хванаха“ или „не знам какво ми стана.“
Ето защо, ние трябва да контролираме и емоциите си – при най-малкия повод може да възникне „буря“, която ще доведе до кавга или глупава постъпка, ако тази буря не я контролирате.
Това се провокира от духа – води ви към енергиен поток с вградена мисъл-форма (но не е задължително, може и без нея), за да предизвика верижна реакция, в която да генерирате още повече негативна енергия.
А това, което ще натворите в живота си, него не го интересува.
Който е предупреден – е въоръжен.
Не ви ли се струва, че някой ви управлява! Понякога той ви кара да вършите нещо, което не е характерно за вас. Все едно някой ви дърпа за езика и ви нарежда какво да направите... Поддавате се на порива, на неосъзнатия импулс и извършвате постъпки, изричате думи, за които след това съжалявате. Езотериците твърдят, че причината за всичкото това са тъмните човешки същности, които паразитират върху биополето на човека, изсмукват енергията му и го карат да постъпва...
Какво представляват лемурите?
В Древна Гърция и Древния Рим наричали лемури духовете на нощта. Те владеели душата и мислите на човека, прониквали в жилището му през нощта и го карали да твори безчинства и да изрича скверни думи. Древните гърци и древните римляни през пролетта устройвали лемуралии - церемонии по очистването на дома от нечисти сили. По това време църквите затваряли и били забранени сватбите и кръщенетата. Овидий описал обряда като нощно къпане. След това човекът трябвало да лапне черни бобени зърна, да ги хвърли през рамото си девет пъти, като прави заклинания за изгонването на лемурите от живота му. Едновременно с това трябвало да чука по медна паница.
По-късно лемурите започнали да наричат ларви и в средновековието ги смяятали за призраци на умрели хора, които не били погребани както трябва или били зли в живота си. Те се връщали на земята и започвали да творят тъмните си дела. Според древногръцката и древноримската митология лемурите са душите на хора, извършили страшни престъпления. Те можели да приличат на вещици, скелети или енергийни балони. Във всеки случай те причиняват нещасти и болести на хората.
Някои изследователи успели да снимат внедрените астрални паразити в аурата на човека. Те се впивали най-вече в аурата на политици и бизнесмени.
Съвременните езотерици смятат тъмните същности за примитивни паразити от тънкия свят, от типа амеба или безмозъчна медуза, която се храни с човешкия негатив.
Въпреки примитивизма си лемурите напипват точно ниските енергии и ги раздуват в човека, за да разпалят истински клади от гняв, завист, алчност, страх и други негативни емоции.
Откъде идват лемурите?
Лемурите са концентрация на енергия, които излизат от човешките спонтанни желания. Лемурите в дребния си вариант са само негативни импулси, с които човек може лесно да се справи, като не се включи в негативната игра. Човек не бива да стига до истерия и агресия; когато им се отдаде, това означава, че лемурите са се внедрили в аурата му; те го карат да извършва агресивни постъпки срещу заобикалящите го хора.
Дори най-простите сплетни, с които хората се развличат и лесно си прощават, се смятат за прояви на паразитите.
Духът паразит се внедрява във вашето съзнание и започва разрушителната си работа. И сякаш слага маска върху човека.
Думата "ларва" от латински се превежда като "маска".
Лемурите могат да излязат отвън, дори от друг от човек, да се предават по наследство от роднини на роднини, като манталитет или особеност на националния характер.
По правило човекът е източник на тъмните същности, които възникват от неговите мислеформи, от неувереност, съмнения и негативни мисли.
Биоенергетиците твърдят, че лемурите се проявяват като петно в аурата на човека. Има хора, които буквално са обрасли с паразити.
Вас ви управляват тъмни същности, ако:
Имате психоемоционални проблеми, често сте подложени на неконтролируеми пристъпи на агресия, склонни сте към истерия, неадекватни реакции, депресивни сте, раздразнителни, обидчиви, гневни, печални, боязливи и пр.
Имате зависимости и вредни навици.
Страдате от постоянно безсъние, безпокойство, страхове, съмнения, които имат изтощават характер.
Имате понижен жизнен тонус, постоянно сте уморени, вяли, имате нужда от допинг.
Имате студени крайници.
Погледът ви е мътен, зрението ви е замъглено.
Усещате болки в тила, гърба, стомаха, студ в зоната на бъбреците.
Можем ли да се избавим от лемурите?
1. Най-напред трябва да разберете каква е причината за вашето безпокойство, страх и негативни емоции. Сериозният анализ може да отслаби челюстите на лемурите.
2. Постарайте се да насочите негативните емоции в светла страна. Щастливите и радостни състояния тъмните същности не ги обичат.
3. Извършвайте добри и радостни постъпки, вижте красотата около вас, смейте се, шегувайте се, благодарете, проявявайте внимани към другите, бъдете щедри и безкористни, желайте добро на другите.
Най-важното е да бъдем позитивни хора, с позитивно мислене.
Виждате как пред очите ви някой човек се променя – става зъл, злобен, неадекватен и изключително агресивен? Не се съмнявайте – той е обзет от зъл дух!
По различни причини духовете се намесват в живота ни чрез влияние върху нашия разум. Те могат да проникнат в него толкова дълбоко, че вие вече няма да правите разлика между своите мисли и мислите на духа, който напълно ще ви контролира или дори ще превземе тялото ви.
Причината за това е, че доброволно сте пуснали духа в себе си. В началото той започва да превзема ума ви, като изпраща мисли под формата на енергии, например нещо негативно по адрес на някой, а ние ги възприемаме като свои собствени, а в редки случаи дори започваме да спорим със себе си, но в действителност спорим с дух.
После този дух все повече прониква в нашите мисли, и вече започва да ръководи нашите действия и поведение. Хората около вас започват да забелязват, че вашият характер се е променил, станали сте съвсем друг човек. Но в действителност сте си същият, просто вашата воля е потисната, вас ви ръководи дух, а вие го приемате като себе си, и затова не чувствате нищо такова.
В това е цялата уловка – да ви накара да го приемете, а неговото въздействието му върху – вас като свои собствени мисли, като своя природа. Но при това вие често чувствате дискомфорт, и понякога осъзнавате, че всичко, което се случва в главата ви – не е според вашата воля, но се убеждавате, че всичко е наред и отхвърляте тази възможност.
По този начин, вие правите голяма грешка, от която се възползват духовете – вашето нежелание да признаете действителността.
Не винаги един човек се управлява от един дух. Особено, ако човекът е общителен и посещава много и различни места: всеки дух се опитва да остане по-дълго, но след това в човешкия ум влиза друг дух, и измества или пречи на първия.
Често човек се управлява от няколко такива същества, в различна степен. Това обяснява причината за развратния и разгулен живот – когато всичко се получава сякаш от само себе си, и човек не чувства никаква отговорност за своите действия и последствията от тях, въпреки че външно изглежда така.
А когато хората правят големи грешки те казват- „бесовете ме превзеха“, или „не знам какво ми стана.“
Нежеланието да бъдат отговорни и да вземат собствени решения – също е уловка на духовете: вие чакате, като че ли искате разрешение да направите нещо, и духът започва да ви води – „Направи така и така, всичко ще бъде наред“.
Човекът започва да направи плахи стъпки, но после „неговите“ решения стават по-твърди, но не в традиционния смисъл на думата: те все още са меки и вятърничави, но въпреки това упорито ги следва.
Така духът влиза в разума, и при това не задължително да проникне в самите мисли, това пространство човек може да държи под свой контрол.
За духа това е необходимо за да получава енергия, разбира се, негативна. Когато духът проникне в съзнанието за да провокира отделянето на тази енергия, може да се забележи как се променят в лоша посока взаимоотношенията в семейството, с приятели и на работата.
Това е резултат от работата на духа. Той дори може да държи „под контрол“ цялото семейство. Духът може да е ненамерила покой душа, все още не въплътена същност, егрегор или всякакво друго създание. В първите два случая, те просто искат да живеят във физическия свят, тъй като все още изпитват необходимост от това, но тъй като нямат тяло, използват всички налични възможности.
За да се предпазите от такова въздействие, трябва добре да контролирате своя разум и да сте осъзнати, да не мислите и да не правите това, което ви причинява дискомфорт и протест. В този случай вие ще забележите веднага, ако някой се опитва да проникне в съзнанието ви.
Ако въпреки всички проникне – не спорете и не се борете, просто деактивирайте тази част на ума, и оставете само своята. Резултатът няма да ви накара дълго да чакате – влиянието ще спре веднага, но вероятно ще се превърне в по-малко и фино, така че трябва да следите всички такива малки „удари“, духът може да се окаже упорит и настойчив.
Нещо повече, много грешки, в повечето случаи, ние правим под влиянието на спиртни напитки. Както вече бе споменато „бесове ме хванаха“ или „не знам какво ми стана.“
Ето защо, ние трябва да контролираме и емоциите си – при най-малкия повод може да възникне „буря“, която ще доведе до кавга или глупава постъпка, ако тази буря не я контролирате.
Това се провокира от духа – води ви към енергиен поток с вградена мисъл-форма (но не е задължително, може и без нея), за да предизвика верижна реакция, в която да генерирате още повече негативна енергия.
А това, което ще натворите в живота си, него не го интересува.
Който е предупреден – е въоръжен.
сряда, 28 юни 2017 г.
КОИ ХРАНИ СА ПО ИЗДЪРЖЛИВИ И СА НИ НУЖНИ ПО ВРЕМЕ НА ОГРОМНИТЕ ПРИРОДНИ КАТАКЛИЗМИ КОИТО ЩЕ УДАРЯТ СВЕТА С ИДВАНЕТО НА ТЪМНАТА ЗВЕЗДА НЕМЕЗИДА И НИБИРУ СЪЩО ИДВАНЕТО НА ОГНЕНИТЕ ПРЕЧИСТВАЩИ ЕНЕРГИИ КОИТО ЩЕ ОБХВАНАТ ВСИЧКО ЖИВО ПО ЗЕМЯТА
Тъмната звезда Немезида и Нибиру ни наближават, а планетата ни земя се тресе от разрушителни природни катаклизми по света и все по зле ще става. Електрониката ще спре да работи, и забравете за телефони, компютри, телевизия автомобили и електричество те ще спрат или изгорят от ЕМР - електромагнитния импулс от Немезида. Затова още от сега трябва да започнем да се запасяваме с неща които ще са ни нужни по време на разрушителните катаклизми които ще ни ударят, ще дойде време целият свят ще лумнат жестоки граждански размирици и палежи, всеки ще убива и краде да оцелее, магазините първи ще бъдат ограбени и разбити хората гладни ще търсят храна. няма да зачитат човешкият живот. Но важното е кои храни имат по дълъг и качествен срок на годност които няма да се развалят след месеци или година.
Ето го списъка на някои от нужните храни които трудно се развалят и ще са ви нужни когато катаклизмите ударят света.
- Чиста вода - използваите шунгит или зеолит ако водата е замърсена шунгита и зеолута ще я пречисти. дори може да вземете голяма пирамида шунгит за лечение
- Мед
Фъстъчено масло
- Консервиран или сух боб и леща
- Ориз
- Мляко на прах
- Спагети и макарони
- Билкови различни видове чай
- Канела
- Сода
- Стар фасул
- Семки слънчогледови и тиквени
- Фъстъци лешници орехи бадеми - ядки
- Различни видове консервирани храни като риба, боб зеленчукови консервирани храни и други
- Халва
- Брашно - може и от Лимец
- Ванилия
- Царевично брашно и нишесте както и гриз
- Захар и сол и ябълков оцет олио и лимонов сок.
- Кленов сироп
- Къкало
- Пшеница
- Ленено семе
- Соев Сос
- Сладко
- Лук за рани
https://www.google.bg/url?sa=i&rct=j&q=&esrc=s&source=images&cd=&cad=rja&uact=8&ved=0ahUKEwiq3s3yn-LUAhVJ0RQKHYVcAOUQjhwIBQ&url=http%3A%2F%2Fecon.bg%2F%25D0%25A4%25D0%25B0%25D0%25BA%25D1%2582%25D0%25B8%2F8-%25D1%2585%25D1%2580%25D0%25B0%25D0%25BD%25D0%25B8-%25D0%25BA%25D0%25BE%25D0%25B8%25D1%2582%25D0%25BE-%25D1%2589%25D0%25B5-%25D0%25BE%25D1%2586%25D0%25B5%25D0%25BB%25D0%25B5%25D1%258F%25D1%2582-%25D1%2581%25D0%25BB%25D0%25B5%25D0%25B4-%25D0%25BA%25D1%2580%25D0%25B0%25D1%258F-%25D0%25BD%25D0%25B0-%25D1%2581%25D0%25B2%25D0%25B5%25D1%2582%25D0%25B0_l.a_i.406582_at.18.html&psig=AFQjCNHIY1xVKhPg1DuGLHr08M1by15O-A&ust=1498798021521469
Парите скоро няма да имат никаква стойност. Хартийките няма да те нахранят. На кого например ще му трябват пари ако целият свят тогава се руши Така че можете да не трупате пари за своите старини. Много скоро ще настъпят времена, когато единствената материална ценност ще бъдат храната, топлината и покрива над главата. Но и това също ще бъде временно явление, както всичко в този свят. Когато хората изгубят своите материални ценности, заради които са живеели, тогава ще усетят и разберат на собствените си гърбове необходимостта от придобиването на духовни богатства, при това колкото се може по-бързо. Чакат ни огромни гибелни природни катаклизми по целия свят.
Освен това земята ще бъде обхваната от огромни огнени вълни. Тези хора с ниски вибрации също и злите и агресивните по характер няма да могат да издържат на тези мощни енергийни вълни .и тялото им ще изгаря. А другите хора чистите по сърце и душа няма да изгарят слънчевите лъчи само ще затоплят тялото им и след време те ще излъчват светлина както казваше някога Учителя Дънов че огромни огнени вълни ще обхванат света и всичко ще гори Зареди тях ще се пречисти всяко зло по земята, лошите хора ще горят ще се запалват а добрите ще излъчват светлина.Земята ще се пречисти чрез вода и огън. Но огъня ще бъде главният пречистващ фактор, огъня ще изгори и разтопи всичко не чисто от този земен свят, също всяка лоша мисъл и желание ще бъде пречистена всяка лоша мисъл ще излиза от прикритите хора те няма вече да се прикриват зад две маски и лица ще си покажат истинското си лица.
Злите хора ако не се променят и не се разкаят огъня ще ги изгори. Ще видите едни хора кожата им как изгаря а на други просто се затопля без да изгаря. Ще видите хора могат да издържат без храна и вода по дълго време от други, също които могат да издържат и на жеги и студ и болестите вече не ги поразяват те ще почнат да виждат невидими неща. Ще дойде ден когато ще почнем да виждаме духовете.Планетата земя ще навлиза в по високо енергийно вибрационно ниво на съществуване където всичко е любов и светлина но до тогава, сега планета ни земята ще бъде тотално пречиствана чрез огромни природни стихии. Но огъня най вече ще пречисти този свят и никои няма да може да избяга от огнените пречистващи вълни дори и да се скрил под земята, ще плъзне огнена чума и всеки с ниски вибрации и които е зъл и агресивен и не желае да се разкае и промени просто огнена чума ще го умори в страшни мъки. Още сега се усещат огнените вълни а когато тъмната звезда Немезида и Нибиру още повече ни доближат, огромни огнени вълни ще поразят земята и всичко живо по нея ще живеем в огнена пещ. Древните ръкописи е казано когато огненото тяло се доближи още повече, океаните и моретата ще врят и кипят а ливадите и горите ще бъдат обхванати от огромни горски пожари а подпочвените води ще пресъхнат. Затова тези огнени енергии ще направят така добрите хора ще стават все по добри и осъзнати а злите хора все по зли и агресивни те ще полудеят те няма да могат да издържат на огъня и ще се задушават и изгарят.
И като птицата Феникс след разрухата и гибелта на старата земя, ще се роди нова земя в ново вибрационно измерение на съществуване.
Тъмната звезда Немезида и Нибиру ни наближават, а планетата ни земя се тресе от разрушителни природни катаклизми по света и все по зле ще става. Електрониката ще спре да работи, и забравете за телефони, компютри, телевизия автомобили и електричество те ще спрат или изгорят от ЕМР - електромагнитния импулс от Немезида. Затова още от сега трябва да започнем да се запасяваме с неща които ще са ни нужни по време на разрушителните катаклизми които ще ни ударят, ще дойде време целият свят ще лумнат жестоки граждански размирици и палежи, всеки ще убива и краде да оцелее, магазините първи ще бъдат ограбени и разбити хората гладни ще търсят храна. няма да зачитат човешкият живот. Но важното е кои храни имат по дълъг и качествен срок на годност които няма да се развалят след месеци или година.
Ето го списъка на някои от нужните храни които трудно се развалят и ще са ви нужни когато катаклизмите ударят света.
- Чиста вода - използваите шунгит или зеолит ако водата е замърсена шунгита и зеолута ще я пречисти. дори може да вземете голяма пирамида шунгит за лечение
- Мед
Фъстъчено масло
- Консервиран или сух боб и леща
- Ориз
- Мляко на прах
- Спагети и макарони
- Билкови различни видове чай
- Канела
- Сода
- Стар фасул
- Семки слънчогледови и тиквени
- Фъстъци лешници орехи бадеми - ядки
- Различни видове консервирани храни като риба, боб зеленчукови консервирани храни и други
- Халва
- Брашно - може и от Лимец
- Ванилия
- Царевично брашно и нишесте както и гриз
- Захар и сол и ябълков оцет олио и лимонов сок.
- Кленов сироп
- Къкало
- Пшеница
- Ленено семе
- Соев Сос
- Сладко
- Лук за рани
https://www.google.bg/url?sa=i&rct=j&q=&esrc=s&source=images&cd=&cad=rja&uact=8&ved=0ahUKEwiq3s3yn-LUAhVJ0RQKHYVcAOUQjhwIBQ&url=http%3A%2F%2Fecon.bg%2F%25D0%25A4%25D0%25B0%25D0%25BA%25D1%2582%25D0%25B8%2F8-%25D1%2585%25D1%2580%25D0%25B0%25D0%25BD%25D0%25B8-%25D0%25BA%25D0%25BE%25D0%25B8%25D1%2582%25D0%25BE-%25D1%2589%25D0%25B5-%25D0%25BE%25D1%2586%25D0%25B5%25D0%25BB%25D0%25B5%25D1%258F%25D1%2582-%25D1%2581%25D0%25BB%25D0%25B5%25D0%25B4-%25D0%25BA%25D1%2580%25D0%25B0%25D1%258F-%25D0%25BD%25D0%25B0-%25D1%2581%25D0%25B2%25D0%25B5%25D1%2582%25D0%25B0_l.a_i.406582_at.18.html&psig=AFQjCNHIY1xVKhPg1DuGLHr08M1by15O-A&ust=1498798021521469
Парите скоро няма да имат никаква стойност. Хартийките няма да те нахранят. На кого например ще му трябват пари ако целият свят тогава се руши Така че можете да не трупате пари за своите старини. Много скоро ще настъпят времена, когато единствената материална ценност ще бъдат храната, топлината и покрива над главата. Но и това също ще бъде временно явление, както всичко в този свят. Когато хората изгубят своите материални ценности, заради които са живеели, тогава ще усетят и разберат на собствените си гърбове необходимостта от придобиването на духовни богатства, при това колкото се може по-бързо. Чакат ни огромни гибелни природни катаклизми по целия свят.
Освен това земята ще бъде обхваната от огромни огнени вълни. Тези хора с ниски вибрации също и злите и агресивните по характер няма да могат да издържат на тези мощни енергийни вълни .и тялото им ще изгаря. А другите хора чистите по сърце и душа няма да изгарят слънчевите лъчи само ще затоплят тялото им и след време те ще излъчват светлина както казваше някога Учителя Дънов че огромни огнени вълни ще обхванат света и всичко ще гори Зареди тях ще се пречисти всяко зло по земята, лошите хора ще горят ще се запалват а добрите ще излъчват светлина.Земята ще се пречисти чрез вода и огън. Но огъня ще бъде главният пречистващ фактор, огъня ще изгори и разтопи всичко не чисто от този земен свят, също всяка лоша мисъл и желание ще бъде пречистена всяка лоша мисъл ще излиза от прикритите хора те няма вече да се прикриват зад две маски и лица ще си покажат истинското си лица.
Злите хора ако не се променят и не се разкаят огъня ще ги изгори. Ще видите едни хора кожата им как изгаря а на други просто се затопля без да изгаря. Ще видите хора могат да издържат без храна и вода по дълго време от други, също които могат да издържат и на жеги и студ и болестите вече не ги поразяват те ще почнат да виждат невидими неща. Ще дойде ден когато ще почнем да виждаме духовете.Планетата земя ще навлиза в по високо енергийно вибрационно ниво на съществуване където всичко е любов и светлина но до тогава, сега планета ни земята ще бъде тотално пречиствана чрез огромни природни стихии. Но огъня най вече ще пречисти този свят и никои няма да може да избяга от огнените пречистващи вълни дори и да се скрил под земята, ще плъзне огнена чума и всеки с ниски вибрации и които е зъл и агресивен и не желае да се разкае и промени просто огнена чума ще го умори в страшни мъки. Още сега се усещат огнените вълни а когато тъмната звезда Немезида и Нибиру още повече ни доближат, огромни огнени вълни ще поразят земята и всичко живо по нея ще живеем в огнена пещ. Древните ръкописи е казано когато огненото тяло се доближи още повече, океаните и моретата ще врят и кипят а ливадите и горите ще бъдат обхванати от огромни горски пожари а подпочвените води ще пресъхнат. Затова тези огнени енергии ще направят така добрите хора ще стават все по добри и осъзнати а злите хора все по зли и агресивни те ще полудеят те няма да могат да издържат на огъня и ще се задушават и изгарят.
И като птицата Феникс след разрухата и гибелта на старата земя, ще се роди нова земя в ново вибрационно измерение на съществуване.
ЗАПОЧВАТ ДА ИЗЛИЗАТ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ПЛАНЕТАТА Х ( НИБИРУ ) - А ЗЕМЯТА Е ПРЕД ПОРЕДНАТА СИ ПЛАНЕТАРНА КАТАСТРОФА
!! Венци Ангелов - Чикагото, Мадрид, Испания...!!! 28/06.2017 година...!!!
!!!...INFOWARS- ALEX JONES...!!! ИМА ДОКАЗАТЕЛСТВА за СЪЩЕСТВУВАНЕТО на ПЛАНЕТ X - NEMESIS -NIBIRU....!!!!
Здравейте, Скъпи Приятели..!!! Бъдете, Всички Вие и Вашите семейства, живи и здрави...!!!
Преди малко повече от половин година насочих вашето внимание към съществуването на Планетоидната система - НЕМЕСИС - ПЛАНЕТ X - NIBIRU и естествено получих много укори от доста от потребители тук във социалната мрежа фейсбук..!!!
Къде платени, къде не, но това беше факт..!!! Бях осмян от доста сайтове, един от които беше сайта Блиц, Брадва и други...
ВЗРИВ! ТОП БГ НАРКОБОС СТАНА ЯСНОВИДЕЦ! НАПРАВИ ВЗРИВЯВАЩО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ!
/http://bradva.bg/bg/article/article-94756#.WVPntYiGPIU/
Какво се случва сега , Скъпи Мои Приятели с днешна дата - 28/06/2017 година...!!!
От няколко дена се появи една публикация, с която ни преставят , че астрономи от Аризона са открили някакъв обек, голям колкото планетата Марс, а може и да има и по голям от него отвъд Планетата Уран и огъвал неговия пръстен...!!!
Естествено изчаках да повдигне темата и Алекс Джоун, известен конспиратор на будните човеци в цял свят...!!!!
И какво се оказва, мои Приятели, че има някакъв планетарен обект, който вече се появи, но не ни казват кои са тези астрономи от Аризона..!!!
Тези астрономи от Аризона работят не за кой да е, а за - ПАПАТА...!!!
Да , Скъпи Приятели в Аризона се намира най-съвременния и мощен телескоп на света който е наречен с името - Луцифер и е собственост на Ватикана...!!!
/http://budha2.blog.bg/…/10/27/hronovizoryt-i-vatikana.1485…/
Скъпи Приятели, скандалите в държавата ще продължават с пълна сила...!!! Едните ще говорят срещу другите, другите за трети, кой вдигнал, кой не вдигнал ръка, но никой, запомнете никой от тези от които ще зависят милиони български съдби няма да ви каже истината за това какво предстои да се случи в следващите няколко години...!!!!
А Истината е , че предстои идването на СТРАШНИЯ СЪД, този съд за който се говори в Библията..!!!
Нека да не съм Пророк, но мои скъпи Приятели живеем в последните времена, където започна процеса на отсяването на ЗЪРНОТО от ПЛЕВЕЛА...!!!!
Преди малко повече от половин година насочих вашето внимание към съществуването на Планетоидната система - НЕМЕСИС - ПЛАНЕТ X - NIBIRU и естествено получих много укори от доста от потребители тук във социалната мрежа фейсбук..!!!
Къде платени, къде не, но това беше факт..!!! Бях осмян от доста сайтове, един от които беше сайта Блиц, Брадва и други...
ВЗРИВ! ТОП БГ НАРКОБОС СТАНА ЯСНОВИДЕЦ! НАПРАВИ ВЗРИВЯВАЩО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ!
/http://bradva.bg/bg/article/article-94756#.WVPntYiGPIU/
Какво се случва сега , Скъпи Мои Приятели с днешна дата - 28/06/2017 година...!!!
От няколко дена се появи една публикация, с която ни преставят , че астрономи от Аризона са открили някакъв обек, голям колкото планетата Марс, а може и да има и по голям от него отвъд Планетата Уран и огъвал неговия пръстен...!!!
Естествено изчаках да повдигне темата и Алекс Джоун, известен конспиратор на будните човеци в цял свят...!!!!
И какво се оказва, мои Приятели, че има някакъв планетарен обект, който вече се появи, но не ни казват кои са тези астрономи от Аризона..!!!
Тези астрономи от Аризона работят не за кой да е, а за - ПАПАТА...!!!
Да , Скъпи Приятели в Аризона се намира най-съвременния и мощен телескоп на света който е наречен с името - Луцифер и е собственост на Ватикана...!!!
/http://budha2.blog.bg/…/10/27/hronovizoryt-i-vatikana.1485…/
Скъпи Приятели, скандалите в държавата ще продължават с пълна сила...!!! Едните ще говорят срещу другите, другите за трети, кой вдигнал, кой не вдигнал ръка, но никой, запомнете никой от тези от които ще зависят милиони български съдби няма да ви каже истината за това какво предстои да се случи в следващите няколко години...!!!!
А Истината е , че предстои идването на СТРАШНИЯ СЪД, този съд за който се говори в Библията..!!!
Нека да не съм Пророк, но мои скъпи Приятели живеем в последните времена, където започна процеса на отсяването на ЗЪРНОТО от ПЛЕВЕЛА...!!!!
Венци Ангелов -
ПЛАНЕТНАТА СИСТЕМА НЕМЕСИС - ПЛАНЕТ X - НИБИРУ.....
ЖИВОТ ОТ ДРУГАТА СТРАНА
Силвия Браун и Линдзи Харисън
Предговор
Аз съм в безкрайната бяла мраморна святост на залата на справедливостта, благодарен приемник на мъдростта на свещения съвет, за да удовлетворя любопитството си относно специфична теологична тема, която изучавам в момента. Както винаги, аз стоя опиянена на недостижимия връх на здравето, където с всеки дълбоко поет дъх, чист и сладък, сърцето ми бие мощно, изпълнено с любов към божественото, докато попивам благоговейно всяка дума на съвета, предложена ми спокойно и търпеливо.
Знанието, което те споделят с мен, все още резонира в мен, докато присъствам на една брилянтна лекция относно времевия континуум, изнесена от философ от школата на Аристотел. Поглъщам я жадно и се усмихвам, спомняйки си и оценявайки жената, която бях преди, която никога не би разбрала или не би се интересувала от тези неща, твърде заета с ежедневното си оцеляване.
Една моя близка ме вика, разтревожена от болест в семейството й. Моето решение да я наблюдавам и бдя над нея е свещено и аз бързам към залата на записите, за да проверя съответните карти. Уверявам моята близка, че болестта е незначителна, обяснявам й нейния произход и й посочвам най-ефективното лечение. Като никога тя не оспорва съветите ми, а просто следва моите насоки и ми е благодарна за това.
Както винаги, част от моето съзнание остава при нея, докато аз спирам в изследователския център, където съм част от екип, опитващ се да изолира протеинов ензим в човешката генетична структура, който ще изкорени болести като спин, Алцхаймер, множествена склероза и други заболявания, които атакуват имунната система. Ние почти сме успели и скоро ще бъдем готови да внесем отговорите в умовете на онези, които ще работят над тях и ще ги превърнат в реалност там, където най-много има нужда.
С един приятел се срещаме при машината за сканиране в залата на мъдростта. Любимата жена, над която той бди, е достигнала критична точка в своята карта и той има нужда от помощ, за да разбере как най-добре да я приведе през нея. Ние преглеждаме и други карти с подобни кризи и теми и заедно достигаме до начин на действие, който ще бъде от най-голяма полза за всички засегнати. Бихме желали да направим спомените им от дома по-достъпни за тях, така че те да разберат колко бързо преминават в, действителност техните страдания, но ние сме били там, където те са сега, и знаем, че дори тяхната временна амнезия е част от далеч по-велик план, отколкото бихме могли някога да измислим.
Моята сродна душа. Дейвид и аз, заедно с група приятели, се наслаждаваме на брилянтен джаз концерт, изнесен на огромен, величествен, открит стадион. След това аз ги оставям на тиха пейка за медитация близо до един водопад в неизказано красивите градини на залата на справедливостта, където бог и аз, свързани завинаги, оставаме сами в спокойствието, което идва единствено от изключителната безусловна любов. Близката, която споменах по-рано, пише книга и има нужда от моята помощ. Аз съм й обещала истината, знаейки, че единствената реална истина идва от бога. Моля се, за да го чувам ясно и да й предам неговата истина също толкова ясно, така че тя да може да я сподели с всеки, който идва при нея за успокоение и надежда, да предаде и радостта на земята, където аз живея, този дом, който очаква всеки. Този динамичен, съвършен рай, наречен другата страна.
(един „ден" от живота на моята духовна наставница Франсин.)
Първа глава
Другата страна откъде зная това, което зная
Аз вярвам в другата страна и безсмъртието на душата. Вярвам, че нашият дух пътува от този свят до другата страна много пъти според нашия собствен избор, за да се научи и придобие опит, необходим за непрекъснатия напредък на душата, която бог е дал на всеки от нас. Вярвам, че само един тънък воал разделя нашето земно измерение от измерението на другата страна. Вярвам, че другата страна е домът, откъдето всички сме дошли и където ние всички ще се върнем отново, вярвам, че носим живи спомени за този дом в нашето духовно съзнание. И вярвам, че от другата страна, между това, което ние наричаме „животи", е нашият истински живот и там сме най-живи.
Всяко едно от тези вярвания е абсолютно. По някаква причина много хора приемат, че тъй като аз съм роден медиум в семейство, където от триста години има медиуми, вече съм генетично обременена и склонна да вярвам във всякакви свръхестествени „празни" мълви.
Но истината е, че съм родена в Мисури, един щат, където всичко трябва да се види и пипне, в дом на лютерани, епископали и евреи, и съм посещавала католическо училище, което ми даде достатъчно теории за другата страна и за пътуването на душите — нещо, което би могло непрекъснато да ме обърква, ако аз просто вярвах на всичко, което чувах, без да го подлагам на съмнение. Нищо подобно. Оказва се, че съм един от най-скептично настроените хора, които можете да срещнете, и съм пристрастена към научното изследване. Вярата ми в бога винаги е била непоклатима, но докато не видя, опитам, помириша, почувствам и преживея подробностите около това как действа цялото негово творение, не приемам нищо за дадено и непрекъснато се ровя за отговори.
Никога не бих губила вашето време с книга, основана на фантазии и заблуди за другата страна. Аз обичам приказки, както всеки човек, но само когато те са представени като измислица и служат за приятно малко бягство от действителността. Другата страна е реалност, толкова реална, както земята, по която ходим, като телата, които нашият дух обитава, и въздуха, който дишаме. А истината за другата страна е по-вълнуваща, успокояваща, даваща любов и сили, отколкото която и да е вълшебна приказка.
Вместо да ви помоля да приемете на вяра моята дума, че всичко е истина, аз ще приема, че вие сте същите скептици, каквато съм и аз, и ще извървя отново шестдесет и три годишния път, който ме водеше към истината, така че да предприемем заедно пътуването към другата страна без страх, с вяра и радост.
Аз съм родена с наследствен божи дар на медиум в Канзас Сити, Мисури, на 19.Х.1993в г. Нито моят скъп баща Уилям Л. Шумейкър, нито моята не толкова скъпа майка Селесте бяха медиуми. Дарбата прескочила това поколение и дошла директно при мен от моята обичана, прекрасна баба по майчина линия, Ада Коил. Баба Ада беше моят наставник, моето вдъхновение и моят непресъхващ извор на увереност, че да си медиум наистина не е плашещо бреме, както често си мислех. Тя казваше: „ти си единствената в нашето семейство, която въстава срещу този дар". Тя беше права. Докато не разбрах и не открих, че мога да го използвам, да помагам на хората, аз бях склонна с радост да заменя този дар за нещо друго.
Точно както даденият от бога музикален талант може да се прояви по много начини — от певец до композитор и диригент, особеностите на дарбата на медиум варират от едно поколение до друго на моето семейство. Някои могат да изпадат в транс или да се оттеглят, за да позволят на духа на друго същество да вижда, говори и чува чрез тях, докато други, включително и баба ада, и моят син медиум Кристофър, или не са способни, или не умеят. Някои от моите деди и моята учудващо надарена внучка Анджилия имат психокинетична сила, което е способност да се задвижват предмети чрез психиката. Аз нямам тази способност, нито пък Кристофър, който е баща на Анджилия. Вариациите продължават и продължават, но основната линия остава същата: дори когато сме били твърде млади, за да разбираме какво се случва, ние, медиумите в моето семейство, сме имали безброй безспорни срещи с другата страна под една или друга форма.
По-голямата част от преживяванията ми като медиум в детството бяха визуални. Бях на пет години, когато на една семейна вечеря видях лицата на
Двете ми прабаби да се стапят, като че ли кожата им бавно се стичаше към вратовете им като лава, оставяйки след себе си само голите им черепи. В разстояние на две седмици те и двете починаха. Преди баба ада да ми беше обяснила психичните видения, на мен просто ми беше дадено да преживея тази визуална информация. Но тогава бях убедена, че по някакъв начин аз съм ги убила. На около същата възраст открих, че имам отвратителната, неволева способност да виждам вътре в хората — нещо като триизмерен, цветен рентгенов образ. Опитайте се да имате нормално детство, когато вкъщи дойде майстор или приятел на семейството и всичко, което виждате, е плаващ по стаите болен черен дроб или тумор на белите дробове.
Не можех да си представя живот, в който да гледам стапящи се лица и засегнати органи. Оплаках се на баба ада, единствения човек, който ме разбираше. Тя ме научи, че след като бог ни дава този дар, той може да ни помогне да го усъвършенстваме. „помоли го да не ти показва нищо, с което не можеш да се справиш", каза ми тя. Така и направих и той отвърна на молитвите на изплашеното дете. Образите продължаваха да идват силни и наситени, както преди, но самите видения от този момент нататък бяха „възрастово подходящи".
Например само няколко месеца по-късно, в седмицата преди вси светии, моята съученичка Пам дойде в къщата, за да ми покаже хартиения костюм, който щеше да носи тая година за церемонията. В мига, в който прекрачи вратата, аз я „видях" обкръжена от пламъци, като че ли имаше ореол от огън. Не бях сигурна какво точно означава това, но бях убедена, че предпочитах това, отколкото да я видя погълната от ада с изгорено и овъглено тяло. Пам царствено се въртеше из стаята, когато се завъртя твърде близко до решетката на камината и изведнъж хартиеният й костюм се запали и избухна в пламъци. Аз чисто импулсивно я хвърлих на земята и я завих с килима, загасяйки огъня, преди дори моите родители да успеят да влязат в стаята, привлечени от ужасните писъци на Пам. Моето видение на горящи пламъци не само че не беше толкова ужасно, колкото топящите се лица и болни органи, които виждах преди, то се оказа съвсем точно видение, но освен това бях убедена, че това изостря сетивата ми и ми позволява да помагам, а не да се паникьосвам, когато видението се превърне в реалност минути по-късно.
Аз бях на 13-14 години, когато „видях" как моята приятелка Джоан удря жестоко главата си в предното стъкло на една синя кола. Разказах й това и я помолих да се пази от сини коли. Няколко дни по-късно колата на приятеля й се повредила и той успял да вземе синята кола на родителите си за срещата си с Джоан същата вечер. За щастие тя ме познаваше достатъчно дълго, за да приема сериозно моите предупреждения — всъщност тя тръгнала да се качва в колата, когато изведнъж променила решението си и му казала, че не може да тръгне. Няколко часа по-късно той забил синята си кола в стълба на една улична лампа. Той и страната откъм шофьора се отървали само с драскотини, но празната седалка до него била напълно разбита.
Това, което се научих да понасям, без да изпадам в ужас, беше да виждам духове, нещо, което се превърна в постоянна част от моя шестдесет и три годишен живот. Те започнаха да ме посещават нощем, когато бях много малка. Никога няма да забравя как лежах в леглото си в тъмното, наблюдавайки оформящи се фигури една след друга, докато почти напълваха стаята, като че ли из света на духовете се беше разпространила новината, че „ако искате да ви видят, ще има парти у Силвия". Те никога не ме плашеха или дори не ми обръщаха особено внимание, просто се размотаваха и си отиваха по тяхната работа, докато не се появеше светлина, тогава те бързо ставаха невидими за моето медиумично нощно зрение. Отново се оплаках на баба ада и тя спокойно ми подаде фенерче, което да вземам с мен в леглото. Благодаря на бога, това подейства. До ден-днешен аз не мога да спя в напълно тъмна стая, защото в минутата, в която опитам да остана в пълна тъмнина, стаята започва да се пълни. Когато бях дете, това беше страшно. Като възрастен човек вече това само ме дразни, все едно че имаш тълпа непоканени сенкоподобни гости, които се събират около тебе всеки път когато докоснеш възглавницата.
Моят син медиум крие и аз взехме моята много надарена седемгодишна внучка Анджилияда гледа филм, наречен шесто чувство, и тъй като всички ние постоянно виждаме духове, оценихме колко правдоподобно са показани неща, които за нас са ежедневна реалност. Ние наистина бихме искали малкото момче във филма да отдели повече време, убеждавайки духовете около себе си, че те са мъртви и трябва да отидат към светлината на другата страна. Но това е друг въпрос, за по-нататъшните глави от тази книга, филмът припомни отдавна забравен спомен за моята баба ада, която изгубила стоманена кутия, пълна с важни лични документи, по времето, когато аз съм била много малко дете. Тя беше я търсила навсякъде, преди да сподели с мен, и в този момент аз ясно видях малка, твърде несимпатична жена — моята прабаба, както се оказа — да сочи към дъното на огромно бюро в нейната спалня. Аз казах на баба ада, развълнувана, че виждам дух, който тя не можеше да види, и тогава тя се сети, че когато мъкнели с усилие огромното бюро на мястото до стената, напъхала кутията зад него, за да бъде на сигурно място. За този спомен и за добре предадения живот през очите на детето медиум аз наистина благодаря на шесто чувство.
Чувам ви да казвате, кое дете не вижда сенки да се движат из спалнята му вечер? Абсолютно вярно. Това не е необичайно. Това, което е необичайно, е родителите да вземат на сериозно нощните страхове на децата си. Обичайната реакция е да светнат лампата и да кажат на треперещото дете: „виждаш ли, тук няма нищо. Спри да си въобразяваш и заспивай". Но следващия път, когато вие се окажете в подобна ситуация с вашето дете, моля ви, имайте предвид няколко неща. Първо, моята духовна наставница Франсин, с която по-подробно ще ви запозная по-късно, се кълне, че една от най-нещастните думи в английския език е въображение, защото тя е твърде удобно извинение за много ситуации, които заслужа-ват по-обстоен поглед. Второ, съществата с най-много качества на медиуми на земята са децата и животните, така че вместо да отхвърляте това, което вашето дете твърди, че вижда, окуражавайте го да ви разкаже всичко за своето видение и наистина го слушайте. Ще бъдете изненадани от това колко много може да научите за духовния свят и за другата страна, ако позволите на детето си да ви го предаде.
Някога, за мое огорчение, аз виждах духовете така ясно на дневна светлина, както и в тъмното. Те се появяваха в стаи, пълни с хора, и, изглежда, никой друг не ги забелязваше освен мен, двете измерения се наслагваха едно върху друго и двете бяха еднакво реални. И аз най-накрая спрях да питам моите родители или сестра ми: „виждате ли това?". Отговорът винаги беше отрицателен, така че защо за милионен път да ги карам да мислят, че не съм нормално дете. Затова с изключение на случаите, когато баба ада беше наоколо, аз си държах устата плътно затворена и се чувствах като извънземно.
Една вечер цялото семейство беше събрано в дневната и си спомняхме за скъпите починали роднини, когато видях фигурата на човек да се оформя зад лявото рамо на баба ада. Аз седях на пода в краката й и прошепнах:
— Бабо, кой е този човек зад теб?
За разлика от останалата част от групата тя не каза: „какъв човек" или „няма никой зад баба ти, Силвия, престани". Тя просто попита:
— Как изглежда?
Аз й казах, че той беше. Висок, с червеникава коса и малки кръгли очила, има шнур около врата си, на който виси рог и използва този рог да преслушва гърдите на хората.
Баба ада светна, разпознавайки на мига описанието на нейния чичо Джим, лекар, който беше починал по време на грипната епидемия през 1917 г., преди двадесет и четири години. Тя много се зарадва, като разбра, че той е тук, а аз се зарадвах, че като го видях, й дадох възможност да влезе във връзка с него, което я направи много щастлива. Това беше чудесно потвърждение за точността на моите видения и първия път, в който си помислих, че вероятно това „медиумство" е наистина дар, а не бреме, щом мога да накарам някого, когото обичам, да се усмихва така.
В контекста на духовете около мене и моето любопитство за това откъде идват, баба Ада започна да ми разказва за другата страна. Тя каза, че когато животът на тази земя свърши, нашите вечни духове напускат телата ни и отиват у дома при бога, на място с невъобразима красота, пълно с цветове и музика и чиста, всеобхватна любов. Тези духове не идваха да ме наранят, а само гостуваха от другата страна, и понеже аз и тя имахме дарба, ние ги виждахме, докато другите не можеха.
Аз мислех, че нейните разкази за другата страна са очарователни. Но мислех също, че звучат твърде красиво, за да са истина. Вероятно тя се опитваше да направи духовния свят и живота след смъртта да изглеждат приятни и безопасни, да успокои съзнанието на своята надарена, чувствителна и объркана внучка, която обожаваше. Така че аз слушах, влюбена в нейните разкази, и бях твърде млада, за да осъзная, че моята душа тихо резонираше с истината на всяка дума, която тя изричаше.
Честно казано, аз не се интересувах много от другата страна и вечността на духа, когато бях дете. Бях твърде заета със своето нестихващо любопитство, свръхактивност, любов към татко и баба, опитвайки се безуспешно да разбера притеснената си майка и винаги, винаги „знаех нещата", без значение дали исках или не. Знаех кой се обажда, преди дори да е звъннал телефонът, и кой беше на вратата, преди да е почукал. Аз обявих внезапната смърт на дядото на баща ми тъкмо когато татко връхлетя, за да съобщи новината. Ужасено издърпах баща си един следобед от театъра по средата на филма, като крещях, че моята сестра Шарън, още бебе, не може да диша и ние се прибрахме вкъщи точно навреме, за да я закараме в болницата, където после я лекуваха от двустранна пневмония. Знаех какво щеше да се случи, добро и лошо, на моите приятели и учители. Знаех дори, без да са ми казали, че изобщо съществува, как изглежда симпатичната руса жена, на която татко тихо се обаждаше, когато мислеше, че всички спим. (между другото, аз не го обвинявах. До ден-днешен, въпреки че татко никога не напусна мама, аз все още виждам онази „другата жена" и я считам за част от семейството.)
Бях на седем години, когато другата страна стана мое лично преживяване и това промени живота ми завинаги. Бях в спалнята си и решех косата си, играех си с фенерчето и се опитвах да пренебрегна сигурността, че някой, когото не мога да видя, е наблизо и ме наблюдава. Изведнъж светлината от фенерчето се усили почти ослепително и изпълни цялата стая с чист бял блясък, а от средата на светлината един женски глас каза: „аз идвам от бога, Силвия. Не се страхувай".
Ако някакъв лишен от тяло глас ви каже да не се страхувате, без значение откъде той казва, че идва, бихте ли стояли просто така? И аз не можах. Аз изхвърчах от стаята, като летях ужасена по стълбите в търсене на баба ада. Блъснах се в нея в кухнята, където тя чистеше зеленчуци от своята градина. Хълцаща и трепереща, аз й разказах какво се беше случило. Тя ме прегърна, погали косата ми и обясни, като че ли очакваше това: „това е било твоята духовна наставница, скъпа. Тя е тук, за да ти помага. Вдигни морковите".
Както винаги, баба ада беше права, това наистина беше моята духовна наставница и оттогава аз не прекарвам и ден без нея. Нейното истинско име е йена, но по причини, които никой не може да си спомни добре, аз незабавно настоях да я наричам Франсин. В един неин живот на земята тя била ац-тек-инка от малко село в Колумбия, убита с копие през 1520 г., докато се опитвала да защити детето си по време на жестоко испанско нахлуване. Тя е моята най-добра приятелка, моята постоянна компания, моята търпелива довереница, моята учителка, моят „жив експерт" от другата страна, моята вбесяващо благоразумна закрилница, която знае, че не мога да се уча, без да правя грешки. Тя ми говори с глас, който е трансформиран във високи пискливи звуци при преминаването си от нейното измерение в моето. С мое позволение тя също говори чрез мен, използвайки моя глас, докато аз съм в транс и не помня какво става в мое отсъствие, докато не ми кажат по-късно или не я чуя на запис. Тя е висока около метър и осемдесет, много слаба и стройна, с елегантни ръце с дълги пръсти и дълга до кръста черна коса, която носи сплетена на дебела плитка. Тя е черноока и изглежда екзотично, почти като египтянка със своята маслинена кожа и огромни тъмни очи.
В действителност не видях Франсин, докато не навърших осемнадесет години и не бях вече в колежа. А когато тя се появи, аз нарочно затворих очи и се обърнах.
Аз изучавах литература в колежа „св. Тереза" и малко теология, като целта ми беше да стана учителка. Записах се също и в клас по хипноза в университета в Канзас Сити. По това време вече единадесет години най-редовно Франсин ми говореше. Трите лица на Ева тогава беше най-горещият филм, който трябваше да се види за една жена с много лица. А като част от моето обучение — ходех на курс по абнормна психология. Аз се бях чувствала ненормална през целия си живот и сега имах учебник, който изброяваше осемте симптома на шизофренията. До четири от тях можеше да бъде поставена моята снимка. Колкото повече четях, колкото повече учех и колкото повече свързвах нещата, все по-невъзможно ставаше да пренебрегвам очевидното: аз бях луда. Прекалено луда, за да преподавам на деца. Екзалтираното тристагодишно „медиумично наследство" в моето семейство вероятно в действителност беше дълга, трагична наследствена лудост. А що се отнася до тази жена Франсин, която никой освен мен не
Чуваше, как бих могла да бъда толкова глупава? Тя не беше духовна наставница. Тя дори не беше реална. Тя беше явно просто моето друго аз, тъжна въображаема част на моя жалък генетически увреден мозък.
Това ми звучеше като добра, здрава логика и аз бях почти самодоволна, когато го обявих в прощалната си реч към този симптом на моята деменция, който аз познавах в продължение на много години като Франсин. Тя ме слушаше с обичайното си търпение и нито спореше е мене, нито се опита да се защити дори веднъж. Но ме помоли да й позволя една малка демонстрация, преди завинаги да я обявя за нереална: за първи път, откакто я бях срещнала, тя щеше да се материализира.
Беше вечер. Валеше. Майка ми, баща ми и сестра ми бяха с мен, развълнувани да видят тази жена, за която говорех през всичките тези години. Аз, от друга страна, бях някаква комбинация от уплаха, нетърпение и примирение пред факта, че когато нищо не се случи, това без съмнение ще докаже колко абсолютно права бях аз. Ние малко затъмнихме светлината по нейна молба, за да не нарани тя очите й при нейното първо физическо пътуване към това измерение от няколко века, както тя каза. И след това ние зачакахме. Но не за дълго.
До мен имаше люлеещ се стол. Бавно, с тиха грация започнаха да се оформят воланите на бледосиня рокля, падащи от седалката на стола към пода. След това се появи една ръка, спокойно отпусната в скута на меката рокля, а пръстите й бяха дълги и тънки.
Баща ми промълви в екстаз: „никой да не говори, докато тя не си тръгне, така ще знаем, че не сме се влияели един на друг за това, което виждаме!". Нямаше проблем. Майка ми и Шарън бяха твърде заети да зяпат в страхопочитание, така че едва ли биха могли да произнесат и дума.
Постепенно над китката се появи ръка с гладка кафява кожа, а след това над нея видяхме дълга, дебела плитка черна коса.
За мен това беше достатъчно. Докато моето семейство продължаваше да гледа крайно омагьосано, аз се обърнах настрани и повече не погледнах.
Доктор Джон Реник, психиатър, който беше станал един от моите любими учители и довереници, беше изненадан, когато на следващия ден му разказах за моята реакция на физическата поява на Франсин. Той мислеше, че аз трябва да съм разтреперана.
— винаги съм знаел, че си твърде силна и добре балансирана, за да имаш някакви сериозни психологични проблеми, да не говорим за шизофрения — каза ми той. — но ти и твоето семейство сте видели Франсин със собствените си очи. Тя е реална, което означава, че ти си абсолютно нормална. Защо си се извърнала от нея?
Аз не плача често, но си спомням, че усетих сълзи по бузите си.
— защото аз трябва да живея в този свят, доктор Реник. Аз чувам и виждам толкова много неща, които нормалните хора не могат да приемат. Не искам да бъда някаква смахната въздухарка, искам да стана учителка. Достатъчно ненормална съм. Не мога да си позволя да ставам повече.
Той се усмихна, погледна ме в очите и ми каза:
— какво абсолютно разумно нещо.
Най-накрая аз се усмихнах в отговор. Все още пазя написаната от него диагноза: „нормална, но има паранормални способности?". Дори и с въпросителния знак това означаваше много за мене, тъй като идваше от високо уважаван психиатър, а най-малкото като медиум аз никога отново не подложих моята нормалност на съмнение.
В случая след като Франсин изчезна онази нощ и семейството сравни видяното, оказа се, че и тримата са видели абсолютно едно и също същество, до последната най-дребна подробност. И макар че отказвах да си призная, част от мен беснееше, че съм я пропуснала. Кой можеше да предскаже това?
Случайно знаех от деня, в който се роди, че моята внучка Анджилия възможно най-надареният медиум, излязъл от това семейство, така че не се изненадах, когато един ден, когато беше на четири години, тя влезе в стаята ми и каза:
— Багда (моят псевдоним за нея), коя е тази дама с черната коса, която те следва наоколо?
Въпреки това винаги се учудвам колко много „нормални" членове на публиката ме питат след лекции и телевизионни прояви защо не съм представила високата тъмнокоса жена зад мене на сцената.
Сега, когато напълно съм приела Франсин, с риск да звуча неблагодарно, аз й се оплаках от нейния писклив тон и я попитах дали не би могла да намери по-ниски и по-бавни октави и по-малко дразнещ начин за комуникация. Тя отново ми обясни, че не може да контролира нарушенията в звука на нейния глас, докато той пътува от нейното измерение в моето, но за първи път ми предложи алтернатива: ако изпадна в транс, би могла да говори чрез мен, използвайки моя глас. Аз няма да съзнавам това, което казва по време на транса, но мога да го запиша и да го слушам после.
Моят отговор беше малко по-неучтива версия на „и таз добра!". Не исках да се занимавам с това. Да позволя на една духовна наставница да използва гласните ми струни от време на време, едва ли звучеше съвместимо с моето решение да държа поне единия си крак, здраво стъпил в рационалния свят. Тя ме увери, че изпадането в транс не носи риск, че може да бъде много полезно и че винаги ще мога да ставам и да поемам отговорностите си след това. Не ме интересуваше. Отговорът все още беше твърдо „не". Тя започна да ме убеждава да опитаме някой път, ако се предостави възможност, просто да опитам, но аз я отрязах и приключих целия разговор.
Случи се няколко дни по-късно в часа по хипноза, воден от д-р роял. Моята приятелка Мери Маргарет, която познавах от детската градина, беше с мен. Спомням си обичайното за мен броене обратно. Следващото нещо, което си спомням, беше как идвам в съзнание. Бях прегъната на две — това определено беше неграциозно събуждане. Все още стоях на стола, но се бях превила така, че главата ми беше опряна на пода между краката ми. Всички в стаята ме зяпаха. Напълно в съзнание и много объркана аз се изправих и попитах какво се е случило.
Всички, включително и д-р роял, заговориха развълнувано един през друг. Главях фрази като „ти трябваше да се чуеш!...", „толкова много информация!...", „откъде дойде всичко това?!" и другото, което особено привлече моето внимание — „като че ли ти беше някой друг". Най-накрая мери Маргарет се наведе към ухото ми и дискретно прошепна: „Франсин беше тук. Говореше чрез тебе".
Аз настоявах, че това трябва да е някаква грешка, но мери Маргарет беше близка приятелка, която ме познаваше добре и слушаше за Франсин от години, Франсин не само се беше появила в часа, докато мен „ме е нямало". Начинът на говорене, ритъмът, терминологията всичко, което е излизало от устата ми с моя глас, е било толкова различно от това, което мери Маргарет познава като „мен", че нито тя, нито който и да е друг се съмняваше, че по някакъв начин, докато аз доброволно потъвах в хипнотичен транс, Франсин се беше появила и беше заела мястото ми. И между другото те я бяха харесали и се надяваха тя да се върне скоро.
Аз бях бясна. Скарах се с Франсин същата вечер и исках обяснение защо ме бе предала така. Тя спокойно ми припомни, че ми беше казала, че ще следи за възможност да се прояви чрез мен, а хипнотичният транс, който тя използва, беше доброволен от моя страна. Тя не ме беше излъгала, нито пък се беше противопоставила на волята ми. Искаше само да ми по-каже колко безопасно е за мен да се проявява чрез тялото ми, и че аз винаги щях да се връщам в него и това би било чудесен начин да и помогна да контактува с онези, които няма как да чуят, каквото има да им казва.
Никога не съм печелила спор с Франсин, включително и този. Тя ме убеди да опитаме пак и даде няколко железни обещания: никога нямаше отново да ме изненадва така — не трябваше никога да се притеснявам, че мога да стоя пред аудитория или клиент, или класна стая и да прескачам от себе си към Франсин и обратно без предупреждение. Тя никога нямаше да казва нищо друго освен истината, нито да навреди на мен или на някой друг. И най-важното — тя щеше да използва моя глас само за хуманни цели, да разказва на хората за другата страна и за вечната, безпрекословна любов на бога. Ако някога аз имах и най-малката причина да считам, че тя е нарушила едно от тези обещания, можех незабавно да прекратя канализирането и да престана да чувам гласа й завинаги.
Това беше преди четиридесет и четири години. И тя спазва всичките си обещания. Когато говори чрез мене, това става винаги с мое позволение, така тя оказа огромна помощ на много хора. Притесняваше ме, че не можех да чуя това, което тя казва в момента, а след сеанса, но аз имам хиляди записи на нейни лекции и съм напълно съгласна, че с изключение на механичните характеристики на моя глас тя въобще не звучи като мен. Речта й е много бавна, сравнена с моята, познанията и речникът и далеч превъзхождат моите. И никога не казва нито една шеговита дума (за разлика от мене, както виждате). Аз никога не приемах информацията за абсолютна истина за голямо нейно недоволство, но колкото и да търсех и да се ровех в опитите си да докажа поне веднъж, че тя греши, все повече откривах, че тя наистина е била съвсем точна, че никога няма да каже нищо друго освен истината.
Моят син медиум Кристофър, който не изпада в транс, но разбира процеса, напуска стаята, когато Франсин идва. Той я обича и цени, но не може да издържа да вижда, че ме няма, докато тялото ми е все още в стаята, което ме води до друго заключение относно Франсин: тя никога не ми помага в собствените ми лекции, телевизионни прояви и тълкования. Честно, бих искала да ми помагаше. Щях да се радвам да обвиня нея, когато грешах, но вие никога не трябва да се чудите дали говорите с мен или с Франсин. Ако не ме познавате достатъчно добре, за да усетите разликата, можете напълно да вярвате на факта, че тя никога не се появява, без да бъде предупредено за нея. Бях на деветнадесет години, когато приех Франсин като законна част от моя живот, завърших колежа и станах напълно лицензиран хипнотизатор. Реших, че това може да е полезно средство да помагам на хората да спират цигарите и да отслабват. Никога не си представях, че това ще доведе до най-забележителните преживявания в моя живот — да отворя вратата към другата страна и след това да имам смелостта и вярата да премина през нея.
Регресивна хипноза и другата страна
Първият ми брак ме благослови със сина ми пол и с преместването ми от мидуест в северна калифорния. Там аз започнах да правя професионални тълкования, чрез транс да давам възможност на Франсин да изнася лекции на многобройна публика и да работя върху докторската си степен в университета в Сан Франциско.
В университета аз срещнах Боб Уилямс, моя инструктор по творческо писане, чието влияние върху живота ми е твърде дълбоко, за да бъде измерено. Ние говорихме дълго през нощите за тарообразността в Юлисес на Джеймс Джойс, за метафизиката като цяло и неизбежно за паранормалното. Един ден той изненада мен и колегите ми, като обяви, че „госпожа Дюфресне (името ми по мъж) сега ще демонстрира своите качества на медиум, като направи тълкование на всеки, който пожелае". В класа бяха петдесет човека и имаше петдесет желаещи. Благодарение на разпространяването от уста на уста, никога не са ми липсвали клиенти.
Друг ден той ме заведе в една малка книжарница, посочи ми книги от медиума лечител Едгар Кейси, теософката мадам Елена Блаватска, философа Жан-Пол Сартр и Бертран Ръсел и много други автори „като тебе" и ми каза, че следващата ми задача е да ги прочета всичките. Аз вече ги бях чела. Той се усмихна и рече:
— Тогава прочети ги отново, но този път направи нещо. Учи. Преподавай. Изследвай нови територии. Разшири своя обхват и техники. Направи изследователски център, за да привлечеш повече хора и да разпространиш знанието. Твоята работа може да бъде дори по-важна, отколкото на който и да е от тези автори, ако ти я направиш такава.
Боб и аз се обичахме и аз посочих очевидната липса на обективност, която го караше да ме сравнява с великия Едгар Кейси и другите.
Отговорът му беше прост:
- Вярвам в теб. Просто го направи. Аз ще ти помагам.
Той така и не успя. Пренебрегвайки моето предчувствие, че няма да се върне жив, той замина на пътешествие в Австралия. Върна се в боров ковчег. От двадесет и пет години насам не е имало ден, в който той да не ми липсва, да не го обичам и да не му благодаря.
Малко след смъртта на боб няколко души отидохме на лекция, изнесена от медиум, който беше добре известен по това време. Няма да споменавам името на медиума, тъй като този човек е все още жив. Но колкото по-дълго стоях в публиката, толкова повече се ядосвах. Главата ми пламна. Към края на лекцията аз вече така се гърчех и мятах, че моите приятели ме заплашиха, че ще ме завържат за стола. След това отидохме на вечеря, където приятелите ми пожелаха да узнаят какъв ми е проблемът. Аз избухнах.
— Ще ви кажа какъв ми е проблемът. Половината от информацията, която чухме, беше само отчасти вярна, а другата половина беше направо лъжлива. Това не е мое мнение, това е факт. Всички онези хора тази вечер, които станаха и искрено търсеха отговори на някои много важни въпроси, бяха излъгани.
Приятелят до мене каза:
— добре, и ти какво ще направиш?
Аз го погледнах, но виждах и чувах Боб Уилямс така ясно, като че ли той седеше точно там до мене и вероятно беше така. Изведнъж разбрах точно какво щях да направя.
Това беше началото на фондацията „нирвана за психични изследвания". Аз я основах през 1974 г. В памет на боб, с две основни цели: да преподавам развитие на медиумичните способности и да изследвам и доказвам оцеляването на духа след смъртта.
Аз регистрирах фондацията „нирвана" в щата калифорния като организация с идеална цел. След това поместих реклама в местния вестник, предлагайки часове за развитие на способностите на медиум. Отговориха двадесет и двама човека, които се натъпкаха в моята тясна дневна в онзи първи вторник вечерта. Първите двадесет и двама казаха на още двадесет и двама, които казаха на още двадесет и двама и най-накрая нямах друг избор, освен да събера доста трудно достатъчно пари, за да наема офис, в който да се съберат нарастващите тълпи. Моите родители и сестра ми вече се бяха преместили в калифорния, така че аз набързо наех татко и Шарън, които станаха част от моя персонал от седем души, и така заедно ние импровизирахме, за да направим фондацията „нирвана за психично развитие" един заслужаващ си хуманитарен опит. Аз правех тълкования всеки ден и изнасях часове всяка вечер между лекциите на Франсин и все пак давах всичко от себе си, за да бъда грижовна майка на двамата си малки сина.
Накрая, но не и на последно място по значение, аз продължавах обучението си по хипноза, получих документ и посветих достатъчно часове, за да достигна званието „магистър по хипноза". Вече имах лиценз да обучавам и да давам документ на други хипнотизатори, а няколко от членовете на моя персонал бяха будни и талантливи ученици. Започнах да следвам интереса си към регресивната хипноза, с цел да мога да връщам клиентите си към тяхното раждане в този живот. За да бъда честна, ще кажа, че идеята за минали животи не беше моя тема. Аз не вярвах в прераждането, имах твърде много други приоритети, за които да мисля.
Така че няма нужда да казвам колко неподготвена се оказах за това, което се случи, по време на един хипнотичен сеанс в един мрачен следобед малко след откриването на фондация „нирвана". Аз прилагах хипнотерапия за отслабване на един нов клиент, когато изведнъж, изглежда, се побърка. Първо заговори в сегашно време за своя живот в Египет като строител на пирамидите. Това включваше някои удивителни детайли относно антигравитационните съо-ръжения, които звучаха така фантастично, че аз не можах да ги разбера. След това той изпадна в един дълъг монолог, който звучеше като безкраен поток от безсмислени срички. Мислех, че е изпаднал в пълен душевен срив, и знаех, че е опасно да го прекъсвам, така че го слушах и се опитвах да бъда спокойна, докато тихо го молех да не се ожесточава. Но тогава, точно така внезапно, той се върна в своето нормално, сегашно състояние, като че ли предишният половин час въобще не е бил.
С негово позволение изпратих записа от този сеанс на един мой приятел професор в Станфорд и го помолих за неговата обективна преценка. Ако този човек имаше нужда от психиатрична помощ, аз бях подготвена сама да го закарам там. От друга страна, ако това беше преживяване като историята с Брайди Мърфи, аз исках да имам свидетел.
През 1952 г. Хипнотизатор на име мори Бърнщайн записва няколко сеанса с жена на име Вирджиния тай, която под хипноза се идентифицира като Брайди Мърфи, жена от xix век от Ирландия. В самоличността си като Брайди Мърфи вирджиния тай говори на ирландски диалект, пее ирландски песни и разказва с
Изчерпателни детайли за живота си в корк преди сто години. Книгата на Бърнщайн изследването за Брайди Мърфи става бестселър, а записите от онези сеанси са преведени на повече от дванадесет езика. Аз бях очарована от историята на Брайди Мърфи, но не бях решила дали да й вярвам или не.
Три дни след като изпратих записа в Станфорд, моят телефон иззвъня и един глас от другия край каза:
— Откъде имаш този запис?
Никога не бях чувала моя приятел да говори така развълнувано. Отговорих спокойно:
— Защо питаш?
Стана ясно, че през тези три дни той беше изучавал и изследвал този запис и го беше предоставил на колегите си, които също са го изучавали и стигнали до заключение, което удиви всички нас: неразбираемото бърборене и безсмислените срички на моя клиент се оказаха забравен асирийски диалект от vii век преди новата ера, който строителите на египетските пирамиди са говорели свободно.
За да бъда изчерпателна, аз си направих труда да се обадя на моя клиент и да го попитам:
— Вие не говорите древен асирийски, нали?
Към края на нашия разговор си мисля, че той вече се съмняваше дали аз съм нормална точно толкова, колкото и аз се съмнявах в него преди няколко дни.
Това преживяване ме накара да разширя регресивната хипноза извън „само този живот", към който и да е минал живот, ако такъв се появеше, без да нарушавам основното си правило: да не насочвам по никакъв начин клиентите си. Предполагах, че връщането в минали животи ще бъде рядко явление. Но не беше. Никак даже. Клиент след клиент, които после станаха хиляди, след като бяха върнати назад до раждането си в този живот, започваха да ми разказват с големи подробности за живота или животите си преди този. И всеки път без изключение персоналът на фондацията „нирвана" проучваше и изследваше детайлите обикновено в безценните томове на архивите „Сан Бруно". И откриваше, например, че наистина е имало жена на име селена Франклин, която е живяла в Пеория, Илинойс, през 1843 г., с две деца, наречени Маргарет и Марион, и съпруг на име Уили, който е произвеждал пшеница. Ние записвахме всяко връщане в предишен живот, за да можем да го потвърдим и тези хиляди потвърждения са все още в папката в моя офис.
Най-неочакваният и благодатен резултат от регресивната хипноза беше нейният учудващо целебен потенциал. Клиенти с необясними фобии и хронични заболявания отбелязваха забележително подобрение и в много случаи пълно излекуване, след като са разкрили истинските корени на проблемите, заровени в подсъзнателните спомени от предишното прераждане, които само чакаха да бъдат намерени и освободени. Това откритие даде още по-голям тласък на моето изследване. Честно казано, без значение дали това е прераждане или жираф на червени точки, ако то подобрява физическото и емоционалното здраве на хората, аз искам да науча всичко възможно за него.
Непрекъснато обсъждах това развитие с няколко колеги, включително д-р Ббиляброф, професор по психология в университета в Санта Клара. Също като мен той беше и неуморен изследовател, и широко скроен скептик относно миналите животи. Без значение какъв запис или разказ, или теория му носех, той никога не казваше: „това е смешно". Вместо това винаги изглеждаше заинтригуван и казваше:
— Нека да го проверим.
Аз съм му вечно благодарна. И наистина имам предвид вечно.
Обаче отсъствах от един от най-забележителните опити на бил за проверка. Той беше много любопитен относно Франсин и беше посетил няколко от нейните лекции за теологията и другата страна. Един ден той ме попита дали не бих могла да изпадна в транс, така че да я тества. Аз самата непрекъснато предизвиквах и изпитвах Франсин, така че приветствах идеята един „външен", на когото вярвах и който знаех, че я уважава, да тества нейната правдоподобност.
Без да ми каже предварително какво беше планирал, бил седна в офиса ми онази същата нощ с Франсин. Той беше приготвил списък с имената на двадесет бивши пациенти, вече починали, случайно избрани от стотиците в неговите папки и тези на колегите му. Един по един той прочел имената им, нищо повече, и изпитал Франсин да каже причината за смъртта на всеки един от тях. Идеята му била, че ако Франсин наистина говори от другата страна, тя би трябвало да има достъп до информацията от самите починали. Но ако тя е измамница, ще започва да налучква и трагично ще се провали на теста.
Франсин точно и подробно посочила причината на деветнадесет от онези двадесет пациента. Тя не казвала само „изстрел", например, или дори „изстрел в главата". Тя казвала: „самонанесена рана от изстрел в дясното слепоочие с изходна рана под лявото ухо".
Мъжът бил разбит. Точността й се оказала астрономическа. Бил дори и не поглеждал към графата с причината за смъртта, докато преписвал имената, за да не може тя телепатично да ги прихване от него. Дори и подсъзнателно той не би могъл да и предаде отговори, които не знае.
В двадесетия случай, при който Франсин направила „пропуск", причината за смъртта била свръхдоза наркотици. Тя казала, че има три включени вещества. Първоначалната аутопсия установила две. Твърде любопитен, за да остави нещата така, бил извикал семейството на пациента. За негова изненада те са били помолили за втора аутопсия, при която били идентифицирани три вещества, не две, комбинирани, за да сложат край на живота на техния близък.
Бил обичаше да разказва тази история на лекции и конференции и винаги добавяше, че „Силвия прави големия скок". Аз го молих повече от веднъж да отдаде заслуженото на Франсин, но никога не успях да го убедя.
Няколко психиатри, психолози и лекари, мои приятели, извършваха собствена изследователска дейност по отношение на прераждането по това време и ние редовно се консултирахме взаимно. Най-накрая няколко души се събрахме един уикенд на дискусия по темата в една препълнена зала. Отначало се почувствах не на място. Макар че бях поканена и добре дошла, чувствах, че трябва да ни обявят като „петима невероятни, важни лекари... И Силвия". Но аз имах
Твърде много записи на потвърдени връщания в предишни животи и твърде много доверие в достоверността на моята работа, за да продължавам да бъда срамежлива и скромна.
Преди да започнем, бяхме обсъдили възможността да направим спонтанно връщане в минал живот на сцената с доброволец от публиката. Колегите ми се колебаеха. Моето отношение беше, както винаги: ако действа, действа. Ако не става, не става. Но никога няма да разберем, ако не опитаме.
Няколко души изявиха желание и аз избрах един привлекателен, добре облечен млад мъж, който имаше доста недоверчив вид, но беше достатъчно търпелив да слуша за прераждането.
Преди да започна хипнозата, аз го попитах дали има някакви физически или емоционални здравни проблеми, някакви смущаващи го страхове. Той спомена хронична болка в дясното стъпало, която лекарите, изглежда, не можеха да излекуват. Що се отнася до страховете, той призна, че колкото и да е успял в живота, колкото и усърдно да се старае да бъде харесван, хората винаги ще го смятат за празно пространство, виждайки колко е неадекватен в действителност, и ще му се присмиват зад гърба.
Той беше добър обект за хипноза, с желание, но не твърде ентусиазиран и лесен за хипнотизиране. Аз бавно го поведох по пътя на регресията, за да покажа на публиката как действа, той да се почувства удобно и да докажа, че не аз го насочвам и че цялата информация идва от него, а не от мен. Той търпеливо се върна в този си живот до раждането, до момента на своето зачатие, до смъртта в живота преди този.
След това ние всички наблюдавахме как, без да има какъвто и подтик от моя страна, неговото дясно стъпало се обърна навътре, като че ли беше деформирано, и цялата му стойка се промени от изправена и самоуверена фигура до срамежлива, тъжна и молеща сянка. Аз го попитах каква дата е днес. Той ми даде дата от 1821 г., което беше сто петдесет и четири години назад.
Представи се с различно име от това, което беше казал, когато се качваше на сцената, и смяташе, че сме с малко градче във Вирджиния, а не в голям мегаполис в северна калифорния. Неговият кратък живот беше нещастен. Роден с деформирано дясно стъпало, той беше потискащо бреме за своите родители и обект за посмешище сред съучениците си.
Аз никога не съм използвала „пръстен" в моя живот и не съм участвала в мистификации. Никога не бих рискувала доверието в мен, кариерата и работата си само заради някакъв евтин трик. Но не бих могла да намеря някой, който да направи по-перфектна демонстрация на силата, която имат миналите животи върху животите, които живеем сега. Чрез това, което аз наричам клетъчна памет, ние пренасяме страхове и болка от един живот в друг и техният истински източник позволява на нашето духовно съзнание да се освободи от тях веднъж и завинаги. Моят обект на хипноза в този следобед след няколко месеца ми съобщи, че никога повече не е усетил болка и дискомфорт в стъпалото си и никога не го е обхващало притеснение, че другите могат да му се присмиват. Дори и най-скептичният учен трябва да е абсолютен глупак, ако получи един и същи резултат от един и същи експеримент хиляди пъти и откаже да го приеме. Но аз не съм глупава. Като съм наблюдавала лично кристално чистите спомени от минали животи на хиляди мои клиенти и след като съм успяла да потвърдя тези минали животи, всичко това ме убеди, че Франсин беше абсолютно права, както винаги: прераждането е логичен, любящ, състрадателен божи план, свързан с вечното пътешествие на нашия дух. Аз не просто исках да му вярвам, имах твърде много доказателства да му вярвам.
И тъй като бях доказала, че спомените от минал живот са точни, как можех да подлагам на съмнение спомените, които разкривахме във всички регресии, спомени, които бяха еднакви при всеки клиент, щастливи спомени от времето между смъртта в техния минал живот и раждането в този, спомени от другата страна?
Аз връщах в минали животи хиляди клиенти от всички континенти, раси, култури и религии, от методисти до будисти и евреи, до вярващи в исляма, таоисти, шинто и при всеки случай особеностите на преживяванията на смъртта и другата страна никога не се различаваха особено. Единственото несъответствие, което открих, беше, че някои хора чуваха музика, когато за първи път се връщаха у дома, докато други чуваха музиката по-късно. За мен това не е съществено. Доказателството беше и е зашеметяващо. Ние всички идваме в този живот от едно и също място и всички ще се върнем на същото място, когато този живот свърши. Разделенията и предразсъдъците, които имаме на земята, са чисто човешка измислица и изглеждат толкова смешни, когато ги погледнем от другата страна.
Точно както имам „архивите на Сан Бруно" и други обективни източници, които потвърждават подробностите от спомените на моите клиенти от минали животи, имам обективни източници, които могат да потвърдят детайлите от техните спомени от живота от другата страна:
• аз имам Франсин, която живее от другата страна и неуморно ми описва и отговаря на въпроси за нея, откакто аз бях на седем години.
• имам моето собствено преживяване близо до смъртта, което ще опиша в трета глава, и моите пътувания до другата страна на астрално ниво, когато духът се отделя от тялото и отива сам на пътешествие.
• имам преживяванията близо до смъртта, които безброй клиенти са споделили с мен.
• имам разказите за астрални пътувания до другата страна на десетки хиляди клиенти, много от които нямаха никаква представа какво им се е случило и се колебаеха дали да ми разкажат, за да не ги помисля за луди.
• имам нарастващо богатство от подобни астрални пътувания до другата страна, описани от някои от най-надеждните и любими за мен хора, от баба ада и моя син Кристофър до моята внучка Анджилия, членове на персонала ми и служители на моята църква novus spiritus, някои от които по-късно в тази книга ще покажат своите величествени рисунки на местата, които са посетили, пътувайки обратно у дома.
• вероятно най-драматичното от всички, освен Франсин, е, че имам другата страна на аудиокасета.
Не съм сигурна, че бих могла самата аз да повярвам, ако лично не бях свидетел първия път, когато се случи.
Беше преди двадесет години. Правех регресивна хипноза на Сюзън, една клиентка към петдесетте години. Касетофонът беше включен, както винаги. Тя се намираше между този си живот и предишния, от другата страна, описвайки ми красива сграда с купол, с редици от рафтове, пълни с ръкописи, които, изглежда, бяха безкрайни. Както ще прочетете в следващите глави, аз бях много добре запозната с тази сграда и я разпознах като величествената зала на записите.
Това нещо не ми се беше случвало до този сеанс, но колкото по-дълбоко тя потъваше и по-подробни ставаха нейните описания, все повече разбирах, че съм много повече от обективен наблюдател на пътуването на Сюзън към залата на записите. В действителност бях там с нея. Бях удивена и развълнувана, въпреки това успях да се въздържа да не кажа и дума, когато осъзнах това. Не исках по никакъв начин да я насочвам или да й въздействам. Както се оказа, нямаше нужда да казвам нищо:
— Вие сте тук с мен - обяви тя изненадано. Аз все още не казвах нищо. Тя продължи да води и двете ни през залата на записите, описвайки на висок глас точно това, което аз виждах заедно с нея, докато не наближихме друг ред със свитъци, където аз видях красива тъмнокоса жена с дълга синя рокля да идва срещу нас. Знаех, че това е духовната наставница на Сюзън, и знаех, че се казва Рейчъл.
Отново не казах и дума. И отново нямаше нужда. Сюзън проговори:
— С нас има някой.
Гласът ми прозвуча по-спокойно, отколкото аз самата се чувствах, когато просто попитах:
— Кой е това?
— Това е жена — каза ми тя. — има тъмна коса. Не знам защо, но имам чувството, че това е моята духовна наставница.
Точно в този момент Рейчъл ни видя и извика:
— Сюзън!
Преди да успея да реагирам, Сюзън прошепна:
— Чухте ли това?
— Какво да чуя? — сърцето ми вече лудо биеше.
— Тя изрече моето име—каза тя със страхопочитание.
Но това не беше нищо в сравнение със страхопочитанието, което ние и двете изпитахме, когато отново пуснахме касетата в края на нашия сеанс.
В момента, който току-що описах, ние чухме моят глас да казва: „кой е това?", след това дойде гласът на Сюзън: „това е жена. Има тъмна коса. Не знам защо, но имам чувството, че това е моята духовна наставница".
И след това един трети глас, толкова ясен колкото този на Сюзън и моя на касетата, проговори: „Сюзън!".
Все още го имам на касетата, имам и много други касети, където гласове от другата страна ни викат от тяхното измерение, просто искайки да ги забележим и да им позволим да служат като абсолютно доказателство за вечността на нашия дух.
Има някои ограничени скептици, които спорят, че близките до смъртта преживявания и тези от другата страна са причинени от халюцинации поради недостиг на кислород. Надявам се, че те ще се свържат с мене, за да ми обяснят как съм успяла да лиша хиляди клиенти, моя персонал, моите служители, моя син и моята внучка от кислород, без да забележат това и без да се оплачат.
Други се опитват да изградят своя скептицизъм върху религиозни аргументи, което винаги ме е очаровало. Повече от великите световни религии приемат идеята, че нашият дух оцелява след смъртта. Така че какво толкова странно има при мисълта, че ние всъщност може да общуваме с тези духове?
И всъщност моята еволюирала страст към религията и духовността беше това, което затвърди убежденията ми веднъж завинаги.
Трета глава Смъртта: Започва нашето пътуване към другата страна
Религията и другата страна: повече въпроси, повече отговори
ВИЕ МОЖЕ ДА МИСЛИТЕ, ЧЕ ЕДНО МОМИЧЕ ОТ СЕМЕЙСТВОТО НА ЛЮТЕРАНИ, ЕПИСКОПАЛИ, ЕВРЕИ, КАТОЛИЦИ трябва да обърне гръб на много неща от своето религиозно обучение, за да достигне до абсолютна сигурност относно прераждането и другата страна. Но това не е процес на обръщане гръб изобщо. Това беше процес на всеобхватно изучаване и изчерпателно изследване и като резултат — продължително духовно израстване до състояние, при което моята връзка с бога е непоклатимата, нерушима основа, върху която се гради всичко останало в моя живот.
Бях запозната с католицизма, когато бях на пет години, запознаване, вдъхновено не от религия, а от дисциплина. Не бях нито лошо, нито буйно дете, бях такова, каквото хората тактично наричаха „своенравно", и баба ада реши, че може би монахините в католическото училище по-горе по улицата ще ме обуздаят.
Отличавах се от съучениците си от самото начало, въпреки че това работеше в моя полза. Подложиха ме на тест преди училище и на пет години аз попаднах във втори клас вместо в детската градина. Станах известна в квартала като малкото странно момиче, което „знае нещата". И най-вълнуващото от всичко за монахините беше, че идвайки от протестантско-
Еврейски дом, аз бях добър материал за покръстване. Оказваха ми особена чест, като ме оставяха да вървя в началото на процесиите и да поставям короната на светата дева. Цялото това внимание трябваше да ме спечели. Аз станах толкова запалена, че убедих баба ада и цялото си семейство да бъде покръстено в католическата църква.
Имаше и винаги ще има много неща в католицизма, които обичам. Аз се възхищавах на монахините и тяхната дълбока отдаденост на бога. Намирах красивите мистични ритуали за тайнствени, чудотворни и успокояващи. Баба ада ми беше разказала всичко за ангелите, а тук имаше учители, които също обожава-ха ангелите. Вероятно преди всичко аз изпитвах неочаквано чувство на приемственост. Имаше великолепни разкази за светци и дори за малки деца в отдалечени места, които виждаха видения и чуваха гласове. Дори като дете не се стремях да ставам светица, но ми харесваше да знам, че ние, хората с „видения и гласове", бяхме добре дошли между тези свещени стени.
В определени рамки това беше така. Един ден сестра Мери Стефани ни разказваше за нашите ангели-пазители и аз в подкрепа вдигнах малката си деветгодишна ръка и казах:
— Моят ангел току-що ми говори.
— Ами, разбира се, скъпа — отговори тя, иронизирайки ме. — те говорят на всички нас.
Аз поклатих глава:
— Не, аз имам предвид, че наистина чувам моя. През цялото време.
Гласът на Франсин вече беше станал мой постоянен спътник.
Сестра Мери Стефани ме изгледа безмълвно за миг и след това сериозно ми каза, че ще имаме много време да поговорим за това по-късно, тъй като аз ще остана след училище. Не съзнавах, че оставането след училище означава, че ще бъда наказана, защото нямах представа за какво. След като класът беше освободен за деня, сестра мери стефани ме попита какво имах предвид, когато казах, че наистина чувам моя ангел и как точно звучи моят ангел. Аз описах високочестотното чуруликане на Франсин и обясних:
— Тя ми казва къде да внимавам и ми говори за бог.
Сестра Мери Стефани ми изнесе една сериозна лекция относно измислянето на истории, което причинява неприятности. Според мен не само че не бях за наказание, но трябваше да бъда похвалена. Тя каза, че нашите ангели ни говорят, нима аз създавам неприятности, като казвам, че чувам моя? Защо тогава ангелите да си правят труда да ни говорят, ако не се предполага, че ние ги чуваме? Това би било глупаво.
Този ден се върнах късно от училище и, разбира се, казах на баба ада какво се случи и я помолих да ми обясни какво съм сбъркала. Тя излезе от стаята, тръгна по улицата и си поговори надълго и нашироко със сестра Мери Стефани. Не знам точно какво е било казано, но на мен никога повече не ми се караха, че чувам гласове.
В шести клас ние започнахме да чуваме за ада, сатаната и вероятността да бъдеш обсебен. Тази обичаща, грижовна и всеопрощаваща, изпълнена с ангели религия изведнъж започна да става жесток кошмар и, за да бъда честна, ще кажа, че моята първа и все още валидна мисъл беше: тези неща не са истински, те са само плашещи тактики, за да ни държат в подчинение. За мен нямаше смисъл господ, който е създал нас и ни обича от дълбините на своето прекрасно сърце, да бъде толкова студен, жесток и изпълнен с омраза, че да ни обрече на цяла вечност в ада, ако ядем месо в петък и имаме грешни мисли, без значение дали ги превръщаме в реалност или не. (разбира се, сега може да се яде месо в петъците, така че какво става с онези души, които са в ада, защото са извършили нещо, което вече не е грях? Да не би господ да казва „извинявам се!" — и след това да ги праща в рая? Това би означавало, че господ е направил грешка, нещо, в което никой не може да ме убеди, че е възможно.)
Ако нещата ми се виждат безсмислени, аз неуморно ги изследвам, докато не ги разгадая. За мен това и сега е вярно. И в шести клас беше така. Така че аз отново вдигнах ръка и поисках да зная в какво трябва да вярваме: в любящия бог или в този новия, подлия, с който ни запознаваха? Отново сърдечно бях поканена да остана след училище и отново баба ада буреносно се понесе по улицата за още един разговор с монахините, когато се прибрах вкъщи. Като медиум и спиритуалист тя беше убедена, че адът и демоничните обсебвания са земни творения и нямат нищо общо с бога. И сатаната не е по-реална заплаха за божиите чеда, отколкото всяко друго въображаемо чудовище. Но не различието в убежденията беше това, заради което баба ада отиде този ден, а защото бях наказана за това, че задавам въпроси.
После дойде изповедта — да влезеш в малка кабинка и да разкажеш греховете си на свещеник, който не виждаш, и той да ти каже колко трябва да съжаляваш
И какво бог иска да направиш. Аз бях толкова ужасена при моята първа изповед, че написах всичките си грехове да не би да забравя някои. Свещеникът чу, че ровя из моите листове, и ме попита какво правя. Когато му казах, той ми се скара. Ами ако някой намери този списък? Представете си срама! Аз бях на единадесет години. Списъкът включваше такива грехове като говоренето зад гърба на майка ми, и лъжата, че съм си измила зъбите два пъти за деня, когато в действителност съм го направила само веднъж. Дали мислех, че моето държане заслужава награда? Разбира се, не. Но дали мислех, че трябва да се срамувам от него? Едва ли.
Но тогава целият процес на изповедта ми изглеждаше нелогичен. Ако беше необходим посредник между мен и бога, защо тогава трябваше да се моля, ако същият този невидим свещеник пренасяше съобщенията от мен до бога и обратно? И ако господ обича всеки от нас еднакво, защо той ще обръща повече внимание на този свещеник, а не на мен, когато го моля директно? Да не споменавам факта, че според Франсин има акт на свещено уединение, когато ние разговаряме с бога. Никой, нито дори нашият духовен водач, не може да подслушва тези „разговори". Така че няма нужда от ничие присъствие при изповедта пред бога, нали?
Вероятно най-объркващата тема за мен беше въпросът за живота след смъртта. Както разбрах от това, което ни беше казано, на всеки се даваше един живот на земята, след което ние трябваше да сме или прогонени за цяла вечност в ада заради грехове — от убийството до използване на контрацептиви, или да сме пратени в рая, за да прекараме там цяла вечност,
Съзерцавайки блажени видения, което звучи прекрасно, но не много реално. При мен проблемът беше, че и двата случая не предлагаха обяснение за Франсин и за другите духове, които виждах и чувах всеки ден. Те бяха неоспорима част от моята реалност и реалността на толкова много светци, признати от католицизма, така че, ако всички мъртви хора бяха или в ада, или съзерцаваха блажени картини след смъртта, откъде тогава идваха тези духове около мене?
Имах добрия късмет да срещна внимателен и подкрепящ довереник, наречен отец надо, еврейски свещеник. Той ме окуражаваше да ходя при него с моите въпроси, вместо да възбуждам малки бунтове сред монахините и моите съученици, и да продължавам да чета и изследвам, опитвайки се да задоволя неутолимото си любопитство. Не приемах ничии думи на вяра, включително и тези на Франсин, така че имаше един-единствен начин, за да накарам другите да приемат моите думи: аз трябваше да се образовам, докато не намеря система вярвания, която да е логична за мен във всички аспекти на живота ми, с достатъчно подкрепяща информация.
Няма нужда да казвам, че отнасях всички тези въпроси към Франсин и към баба ада и в безкрайни разговори те ме научиха никога да не подценявам католицизма или която и да е друга религия, защото в края на краищата, без значение дали оспорвам едно или друго нещо в религиите, всички те се свеждат до един и същи съществен урок: обичай бог, върши добри дела, след това се върни у дома.
И никоя от двете не казваше за някои идеи, че са погрешни или глупави. Вместо това те винаги отговаряха на моите въпроси със свой въпрос, който ме вдъхновяваше и мотивираше: „ти какво мислиш?".
Това, което мислех, и това, което все още мисля, е, че бог може да издържи на всички инспекции, на които го подлагаме, и че всички несъстоятелни идеи, които ме объркват, идват от нас, а не от него. Бог е логичен. Нито за миг не съм се съмнявала в това. Исках само да открия логиката.
Реших, че мога да имам полза в преследване на моята страст, като избера да изучавам теология и световни религии, когато влязох в колежа. Винаги съм била неутолим читател и сега имах прекрасно извинение да чета всяка религиозна и духовна книга, попаднала в ръцете ми. Поглъщах всичко от Харолд Блум книгата на дж. До сериите на Елейн Пагелс гностичните евангелия и трудовете на моята героиня Ейлин Гарет, започващи с много гласове: автобиографията на един медиум, Карл Юнг, Джоузеф Камбъл, Едгар Кейси, ученията на Буда и Мохамед, тантристите, египетската книга на мъртвите, бхагавад гита, теософското общество, шинто, розенкройцерите, талмуда и корана. Изучих живота на Аполоний от Тиана, гръцки спиритуалист-лечител и учител, който е съвременник на Христос. Научих всичко, каквото можах, за есеите или гностиците, върху които се основат много от католическите и протестантските схващания. Спорех със свещеници, йоги, тибетски монаси, монахини, пастори, равини и дзен-учители. Изпадах в транс, за да канализирам Франсин, и слушах безкрайните записи на нейните лекции за бога, теологията и другата страна. Обещах си при всяка стъпка по пътя да не бързам да приемам или отхвърлям, която и да е
Идеология, а да продължавам напред, докато объркването ми отстъпи пред здравия разум и логиката. Едно от най-големите открития беше, че повечето от световните големи религии, включително и християнството, преди да бъде реконструирано от папа Константин през VI век, приемат истината за прераждането и безкрайните цикли на душата между този свят и другата страна. Ако това е вярно, трябва да има препратки и в библията, ако допуснем, че папа Константин не може да контролира всяко копие и всеки превод и да се отърве от всичко, което лично не му е било по вкуса. Основавайки се на това предположение, аз станах прилежен читател на библията. Изчетох всичките й двадесет и шест версии, като любим ми стана прекрасният превод на ламса от оригинала на арамейски. Няма смисъл да казвам, че той промени живота ми и че колкото повече учех, толкова по-прости и по-малко объркващи ставаха религиозните и духовните вярвания. Абсолютно сигурно е, че човешките същества и техните субективни интерпретации на бога, а не самият бог причиняваха толкова много главоблъсканици сред хората.
Нещото, което със сигурност разбрах, беше, че ако се хващаме за буквалния превод, на която и да е версия на библията, ние ще бъдем сериозно объркани. Например сигурна съм, че и вие като мене сте чували някой да оправдава езичеството, предразсъдъците и други форми на неприемливо поведение, мотивирайки се: „така казва библията". Първият въпрос, който трябва да зададем на тези хора, е в коя от двадесет и шестте версии е казано това, защото е ясно, че ако съвършеният любящ бог защитава омразата и жестокостта, към което и да е от неговите деца, той драстично е пострадал в този конкретен превод на библията. След това ги попитайте дали вярват, че кръвосмешението в пияно състояние не е наистина толкова сериозно нещо, както се намеква в разказа за лот, и дали техните „упорити синове" трябва да бъдат наказани с публично замеряне с камъни от техните съграждани (второзаконие 21:18-21).
Аз все още се питам всеки ден: „ти какво мислиш?".
Бях доволна да открия, че дори в преводи на библията, писани след папа Константин, има пет или шест препратки към прераждането и нашите цикли оттук до другата страна, които са успели да останат недокоснати. Само един пример:
Девета глава от Йоан разказва историята на човек, който е роден сляп. Учениците питат Исус: „учителю, кой е сторил грях, този човек или неговите родители, че той се е родил сляп?".
С други думи, учениците признават възможността, че може да си роден сляп заради грехове, които си извършил. Но кога човекът, който се е родил сляп, би имал време да извърши грях, ако това не е било в предишен живот? Другата възможност е да го е направил, докато е в утробата, но според мен там не би имал място да го стори.
По-очевидна препратка към прераждането се среща в Матей, глава 17. Исус говори на Петър, Яков и Йоан и казва: „Илия първом ще дойде и ще уреди всичко; но казвам ви, че Илия вече дойде и го не познаха, а сториха му, каквото си искаха" (стих 11-12). Стих 13 гласи: „тогава учениците разбраха, че той им говори за Йоан кръстител". Сега ние знаем, че в едно от преражданията си Илия бил взет от мнозина за Илия Очевидно е, че времето, когато „те не го познават", е в друго прераждане, при което учениците разбират, че това е Йоан кръстител, който е обезглавен от цар Ирод, което е ясен пример за това, че „са правили с него, каквото си искат".
Тези цитати са от преработената стандартна версия на библията, доста след като папа Константин решил да премахне идеята за прераждането в християнството. Още веднъж, както става винаги, рано или късно истината оживява.
Ти какво мислиш?
Във всеки случай най-накрая аз си обещах да търся отговори, които имат добра, здрава логика, и докато изпитвам радост от познанието, никога няма да бягам от въпросите и ще намирам отговорите.
Изучаването на бога и другата страна отнема десетилетия, тъй като те са интерпретирани от много красиви религии в света.
Тълкованията ми отнемат десетилетия със среден брой от около сто и четиридесет клиенти на седмица и духовете около тях, които имаха желание да говорят.
Десетилетия трябваха, за да записвам и удостоверявам хилядите сеанси по регресивна хипноза.
Десетилетия отидоха в неуморни усилия и пътувания на фондацията „нирвана", включително и срещи с духове, призраци, ангели и други същества, които ние срещнахме и изучихме по пътя.
Десетилетия трябваха на моето семейство, членове на персонала, мои колеги и лично на мене да предприемаме истински астрални пътувания до другата страна и да откриваме, че всички имаме сходни преживявания.
Десетилетия посветихме на консултации със стотици психолози, психиатри, лекари, учени, професори, теолози и други изследователи на паранормалното като мен.
Десетилетия бяха отдадени на скептицизма на всички по света, които се опитваха и не успяваха да дискредитират моята работа.
Трябваше да настъпи смъртта на много мои близки и тяхното неоспоримо завръщане към другото измерение, за да облекчат мъката ми с новината, че са си живи, както са били и преди.
Необходимо беше всекидневно търпение, щедрост, мъдрост и уроци по транс от моя непогрешим експерт по теология и другата страна моята духовна наставница Франсин.
Трябваше да изпитам вълнуващото осъзнаване, че религията, духовността и паранормалното не са отделни идеи, както често са представяни, а са наистина съвършени, логически, допълващи се части на божието съвършено, логично и разумно творение.
Трябваше да изпитам и преживяване близо до смъртта, което ще опиша с подробности в трета глава.
След всичко, което научих, аз основах моя собствена църква novus spiritus, или „нов дух". Novus spiritus не изключва нищо, той включва като име няколко прости принципа в основата си:
• ние всички сме сътворени и безусловно обичани от бога, негови генетични наследници, които са равни в неговите очи.
• има майка богиня Азна, която е женският емоционален аспект на божеството, също както бог отец е мъжкият интелектуален аспект. Богинята майка не е само измислена от феминисткото движение през седемдесетте години. Тя е призната и боготворена в продължение на повече от две хиляди и петстотин години. По време на нашето пътуване из другата страна аз ще използвам местоимение в мъжки род като той или него, когато се отнася за бога, но само защото мисля, че непрекъснатата употреба на той/тя и него/ нея са еднакво дразнещи и за четене, и за писане. А истината е, че богинята майка Азна и бог отец представляват заедно божественото.
• бог не е подъл, груб и осъдителен. Тези качества са присъщи за човека и не са резултат от това, че бог се е извърнал от нас, което никога не е правил, а ние сме се извърнали от него. Има последствия от злото — но не вечност в несъществуващото място, наречено ад, а самоотделяне от другата страна. И дори това самоотделяне не продължава вечно.
• отговорът на въпроси като: „как може един любящ бог да бъде жесток към някой, който не го заслужава?" или „как би могъл той да позволи на това невинно бебе или на този прекрасен човек да умре толкова скоро?", е много прост: „той не би го направил". Всеки един от нас си прави подробен план на живота от другата страна, преди да се роди. Всичко, което ние преживяваме на земята, включително нашите страдания и времето на смъртта, са изцяло наш избор, не негов.
• ние сме най-живи от другата страна. Нашите кратки пътувания към това измерение, наречено Земя, са решения, които ние вземаме, с цел да придобием опит и да преодолеем негативността по пътя на усъвършенстване на нашия дух.
• нашият дух си спомня всяко раждане, смърт, живот на земята и живот от другата страна. И всеки нов живот е дълбоко повлиян от тези спомени, без значение дали ние ги осъзнаваме или не.
Не е необходимо да споделяте всички тези вярвания, когато тръгваме за нашето пътуване към другата страна, което следва в следващите пет глави. „ти какво мислиш?" е важен въпрос в тази книга. Всичко, за което ви моля, е да държите съзнанието и сърцето си отворени и да обръщате внимание на всяка подробност, която задвижва тихо, успокояващо звънче в душата ви. Обещавам, че вие не си представяте нещата. Вие само си спомняте и копнеете за изключителното блаженство и красота на дома.
Когато бях на осемнадесет години, моята любима баба ада почина. Тя отпътува уверена и спокойна, като знаеше с абсолютна сигурност, че ме е подготвила за един богат, очарователен живот, че другата страна я очаква и че един ден аз и тя ще бъдем отново заедно.
Но аз бях удавена в мъка и моята мъка, както става много често, пораждаше съмнения. Въпреки всичко, което баба ада и Франсин ми бяха обяснили за другата страна и за вечността на духа, любовта на баба, вдъхновението и непоколебимата подкрепа изглеждаха изчезнали завинаги. Аз не можех да я видя, да я чуя или да я усетя около себе си и се чувствах празна и сама. Дарбите ми на медиум изглеждаха непотребни, както и хубавите фантазии за живота след смъртта, в които аз бях твърде наивна и вярвах.
Аз бях като в унес, когато семейството започна да се събира, за да подготви погребението й, нещо, което аз не можех да приема, да не говорим да участвам в него. Моят приятел Джо, забележително силен и чувствителен за своята млада възраст, усещайки моята нужда да избягам, нежно ме изведе от къщата за една спокойна разходка с неговата кола. Топлото слънце, вместо да ме успокои, ме подразни, докато пътувахме. Нямаше кой да ми предложи успокоение.
Все още чувам нарочно спокойния глас на Джо, когато той най-накрая наруши тишината.
— Силвия...
Аз не отговорих. Само хвърлих един поглед към него и забелязах, че очите му са приковани към огледалото за задно виждане.
— не искам да те плаша — продължи той, — но... Твоята баба е на задната седалка.
Аз не се обърнах веднага. Просто поседях за един дълъг миг и постепенно усетих нейното присъствие и леко долових мириса на лавандула, който тя винаги разнасяше около себе си.
Погледът ми се плъзна към огледалото за задно виждане и дъхът ми застина при вида на баба ада, облечена в нейната любима синя рокля, спокойна и здрава, тя ми се усмихваше. Бързо се обърнах и се протегнах към нея, но в този момент тя изчезна.
Сърцето ми биеше, когато се отпуснах на седалката, за да осмисля въздействието на тази толкова
Кратка среща. Да виждам духове не беше ново за мене, разбира се, но срещата с нея, с човека, който ми липсваше и от който аз се нуждаех толкова много, ме хвърли в странната комбинация от спокойствие и болка. В опита си да го отхвърля аз позволих на скептично настроения си мозък да отдаде това преживяване на халюцинация, породена от тъгата.
Но ако това не беше вярно, как можеше да се обясни фактът, че не аз, а Джо първи я видя?
На следващата сутрин аз бях сама в спалнята си и седях, като се опитвах да намеря някаква бегла логика, сресвайки непокорната си коса, когато ме връхлетя чувството, че не съм сама. Погледнах огледалото. Огледах се наоколо. Явно бях сбъркала — нямаше никой. Концентрирах се отново върху косата си и можех да се закълна, че усетих лек, топъл дъх отзад на врата си.
Внезапен оглушителен трясък като единичен изстрел разцепи въздуха зад мен и почти едновременно аз чух силния глас на баба ада да вика: „Силвия!". Подскочих и огледах стаята, не видях нищо освен същото спокойствие, което всеки жител на средния запад е преживявал веднага след мощна електрическа буря.
Напуснах спалнята си и бързо отидох долу при моето семейство. Баща ми ме посрещна долу на стълбите и загрижено ме попита:
— Какво не е наред, Силвия? Ти си бяла като чаршаф. И какъв беше този силен удар, който чухме там горе?
Казах му по-късно, когато бяхме само двамата и когато бях най-после готова да говоря за това. Той беше по-малко изненадан от мене, но живеейки между починалата вече тъща медиум и дъщеря медиум той не се изненадваше много. Той само се усмихна и ми припомни, че в последните си часове баба ада беше обещала, че до три дни след като умре ще намери начин да се свърже с мен от другата страна, за да ми каже, че е пристигнала благополучно у дома. Години след това научих, че оглушителният трясък е явление, наречено „хармонизация", което се получава, когато рязък звук премине през „воала" между измерението на другата страна и нашето измерение, подобно на преминаването на звуковата бариера от свръхзвуковите самолети.
Въпреки тези осезателни знаци от баба ада веднага след смъртта й, моята мъка от нейната загуба беше дълъг, болезнен процес. Оттогава съм скърбила много пъти, но винаги и само заради моето собствено чувство на загуба, а никога заради близките ми, които зная, че чакат заедно с Франсин нашето вълнуващо единение в съвършения, спокоен дом при бога.
За всички тях и всички вас — добре дошли от другата страна.
Трета глава
Смъртта:
Започва нашето пътуване към другата страна
Сив и студен февруарски следобед през 1987 г. Аз съм в моя офис, седнала срещу джейн, моя клиентка. Тя е в дълбока хипнотична регресия и изведнъж аз виждам как тялото й внезапно се стяга и лицето й се изкривява от паника. Бавното й ритмично дишане става бързо и повърхностно. Тя крещи:
— Не... Не, не...
Аз запазих спокойствие, като мислех, че това ще помогне да я успокоя:
— Всичко е наред, Джейн. Само ми кажи какво става. Какво виждаш?
— Тъмно е. Аз съм в тунел. Той е твърде малък. Не мога да дишам. Не искам да съм тук.
Тя плаче. Преживявала съм това хиляди пъти с други клиенти. И искам поне веднъж да е по-лесно от преди.
— Джейн, огледай се, скоро ще има светлина. Движи се към нея. Не можеш ли да намериш светлината?
Настъпва кратка тишина, преди тя да каже:
— Да, мога да я видя, но съм твърде изплашена. Искам да се върна. Моля ви, нека се върна. — тя започва да хълца.
— Иди в точката на наблюдение — казвам й аз. — не си там, ти си тук, ти си в безопасност, само гледаш. Слушай ме, ти си в пълна безопасност. Иди в точката на наблюдение.
Тя се успокоява малко, но не за дълго. Изведнъж започва да се задъхва.
— какво има, Джейн? Какво става?
— Аз се движа по-бързо. Не мога да спра. Сега светлината е много ярка и съм почти там, но тя е твърде ярка, твърде изплашена съм, защо не мога да се върна?
Тя едва си поема дъх. Зная, че най-трудната част все още предстои, припомням й:
— Ти си в положение на наблюдение. Ти си само... Тя ме прекъсва:
— Има някакви ръце, които се опитват да ме издърпат. Странни ръце, дърпат ме, твърде силно е... О, боже, аз съм навън. Извън тунела. Навсякъде има ослепителна, болезнена светлина. Не мога да отворя очи, не искам да отворя очите си. Има ръце, много ръце по мене и твърде много шум, твърде силен шум. Студено ми е. Толкова ми е студено. Кои са тези хора? Не искам да съм тук. Моля ви, просто ме оставете да се върна...
Твърде много и се събира, за да й позволя да продължи. Бързо и внимателно я изваждам от нейния транс и я уверявам, че ще изпита чувство на облекчение, когато отвори очи. Благодари ми, но аз усещам все още леко чувство на тъга, когато Джейн напуска офиса ми.
Оставам сама и за хиляден път си мисля: не се интересувам от регресивната хипноза само заради вълнуващото преживяване, което тя предлага, и никога агонията от тази част на регресията не е била от полза за моите клиенти. Решавам. Обещавам си, че никога вече няма да подлагам моя обект на хипноза на кошмара на раждането.
Да, това не е грешка. По време на всеки сеанс на регресивна хипноза, която правя, това, което най-много плаши моите клиенти, най-депресиращо е и причинява най-голяма духовна болка, не е тяхната смърт в минали животи, а раждането в този. Ако, както при повечето хора, неизбежността на смъртта ви плаши, аз мога да ви уверя, че вие сте преживели нещо много по-травмиращо в деня на вашето раждане.
След като съм чула за преживявания, близки до смъртта и след смъртта от безбройните си клиенти, колеги и други изследователи, вие бихте си помислили, че моите собствени преживявания, близки до смъртта, не биха дошли като такава изненада, факт е, че всичко абсолютно се повтаря при всеки. Това, че съм чула, го прави бълнуващо и заслужаващо да се преживее. Не че ви го препоръчвам нарочно „опитайте това у дома"; благодарна съм, че съзнателно си спомням всеки миг и мога да предложа описание от първа ръка, вместо разни догадки и слухове за това какво точно представлява смъртта.
Бях на четиридесет и четири години и ме оперираха, когато пулсът ми спря и аз се срещнах със следните общи за всички неща:
• тунелът, който веднага се появи, не дойде просто „отнякъде горе", в действителност той се издигна от моето тяло, очевидно от моята собствена етерна субстанция. Вместо да води нагоре към небето, той извеждаше „напряко" приблизително под ъгъл 20 градуса, потвърждавайки, че другата страна не е някакъв далечен кай отвъд облаците. Тя наистина съществува точно тук сред нас, само на около метър над нивото на нашата земя, просто в друго измерение с много по-висока честотна вибрация от нашата.
• аз не само се чувствах абсолютно жива, докато се движех през тунела, аз бях абсолютно жива. Само моето тяло, превозното средство, в което бях пътувала през този живот, беше изчезнало. Чувствах се безтегловна, свободна и опиянена, изпълнена със спокойна сигурност, че всеки и всичко, за което аз някога се бях притеснявала, ще бъде наред. С моето новооткрито чувство на безвремева вечност аз знаех, че моите близки и аз отново ще бъдем заедно в това, в което, изглежда, времето не съществува.
• легендарната бяла светлина се появи над мене със свещен блясък и безкрайно познание.
• фигурата на близък човек пристъпи в огромния отвор на края на тунела, в моя случай това беше баба ада. Отворът беше достатъчно широк и аз можех да зърна поляната зад нея като всяка затревена ливада, изпълнена със земни цветя, но техните цветове бяха по-наситени и хиляди пъти по-прекрасни.
• очевидно моето беше. Преживяване близко до смъртта и две неща, които потвърдиха това, се
Случиха едновременно: когато протегнах ръка към баба ада, тя също протегна ръка, но дланта й, обърната към мен, правеше жест, който означаваше да спра. В същия момент аз чух слабия, далечен глас на приятел, който чувствах, че стои до болничното ми легло и се моли:
— Силвия, не си отивай, толкова се нуждаем от теб.
Усещането за връщане на земята ме накара да се почувствам притеглена от огромно гумено въже, което като че ли беше завързано на кръста ми и ме теглеше обратно. За секунда моята ръка беше на сантиметри от ръката на баба ада, но в следващия миг аз бях изтръгната от нея и захвърлена обратно в ограничаващата тежест на моето тяло.
Аз не само че не бях доволна да се върна, но се чувствах ядосана, депресирана и объркана в продължение на дни наред.
Като погледна назад, разбирам, че съм влязла в тунела възможно най-бързо, докато някои хора кръжат около телата си за известно време, като усещат това и са очаровани от непознатото чувство да наблюдават себе си и да гледат какво правят другите хора в стаята и да ги слушат какво казват, докато тях „ги няма". Когато и ако някога ви се случи да седите до смъртното легло на някой, трябва да имате предвид, че даже и след последния дъх на тялото човек все още може да чува.
Не знам как достатъчно силно да наблегна, че никога няма да има момент, в който вие да се чувствате и най-малко мъртви или дори в безсъзнание, нито пък вашето пътуване през тунела ще ви изплаши, или ще ви бъде непознато. Запомнете, вие сте го преминавали много пъти преди и не просто сте оцелели, а сте направили своя избор да се върнете отново и отново да преминете през него. И с няколко малки изключения, които ще обясня накратко, всеки възрастен човек на земята, без значение от своята раса, националност, религия, или липса на религия, минава точно през същия тунел към абсолютно същата свещена божия светлина.
Направила съм хиляди връщания в предишни животи на деца, които са отлични обекти с лесен достъп до минали животи и минала смърт в ранна възраст, и винаги ме е очаровало да науча, че почти без изключение, когато умират те, не минават през тунел, вместо това децата пресичат един мост. Дискутирала съм това с тези, които са правили регресии, и те могат да го потвърдят. Най-накрая аз попитах Франсин. Отговорът е просто, че за децата е много дезориентиращо изведнъж да попаднат в тунел, докато пресичането на мост се усеща спокойно и логично, така че когато те достигнат другата страна, да могат да разберат как са стигнали от точка а до точка б.
А що се отнася до красивата, успокояваща гледка на починал любим човек, който чака в края на тунела, аз съм чувала скептиците да го отхвърлят, като го отдават на халюцинации, предизвикани или от медикаменти, или от паника. Сигурна съм, че говоря от името на всеки, който е имал преживявания, близки до смъртта, когато казвам, че това просто не е вярно. Една приятелка, чиято действителна смърт аз наблюдавах, без съмнение също не би се съгласила.
Името й беше Шели. Срещнах я, докато посещавах продължително лежащи пациенти заедно с моя син Кристофър в една болница в Северна Калифорния. Очевидно Шели преживяваше последните си часове, ту в съзнание, ту в безсъзнание и нейното покрусено семейство се беше събрало около леглото й, когато, с малкото сила, която й беше останала, тя вдигна ръце като за прегръдка, усмихна се и каза:
— Рут, ти си тук!
Семейството размени тъжни погледи, клатейки глави. Тихо попитах господина до мене какво става.
— Рут е нейната сестра — обясни той. — тя се опита да дойде тук, но нещо я задържа в Колорадо.
Аз се обърнах към крие и прошепнах:
— Така мислят те.
По-малко от час след като Шели почина, на семейството се обадиха от Колорадо, за да им кажат, че Рут е починала неочаквано, рано този следобед. Така че Шели знаеше това, което останалите не знаеха — че Рут в края на краищата не е задържана в Колорадо, а благополучно е преминала от другата страна и чака своята сестра у дома.
Сребърната нишка
Движението през тунела към светлината не е единственият паралел между раждането и смъртта, който заслужава да се спомене. Във всеки един от тези процеси присъства нишката, която ни подхранва и ни свързва с нашия източник. Пъпната връв при раждането много прилича на сребърната нишка, прикрепена към нас под гръдния кош, която ни захранва с живата сила на божията любов и ни държи в постоянна връзка с другата страна по време на нашите кратки пътувания извън дома.
Сребърната нишка се появяваше често в моите задълбочени изследвания на световните религии и вярвания, включвайки библейска препратка в еклисиаста 12:в-7: „преди да се прекъсне сребърната нишка... И духът да се върне при господ, който я е дал". Но това звучеше твърде загадъчно и недоказуемо за мене, за да ми направи впечатление. Даже и когато Франсин ми обясни, че това наистина е така, аз много-много не повярвах. Както казах, аз се въздържам, докато не видя нещо със собствените си очи.
Тогава, разбира се, видях сребърната нишка със собствените си очи и трябваше да призная за милионен път, че Франсин отново беше права.
Лежах на пода в дълбока медитация, водена от красноречива, вдъхновяваща касета с тантристка йога, когато забелязах, че пътувам астрално — бях напуснала моето тяло и се носех из дневната.
Няколко думи за астралните пътешествия и проекции: не ги харесвам. Никога не съм ги харесвала. Интелектуално знам, че това е много добър начин да се посетят любими хора и места тук и от другата страна, без неудобството да мъкнеш и своето тяло. Зная, че винаги мога да се върна, когато искам, и просто не мога да остана „някъде там отвън". Но емоционално това ме кара да се чувствам, като че ли съм извън контрол, а аз мразя това. Очевидно любовта към астралната проекция ме е пропуснала в семейството и отишла от баба ада директно към моя син крие и внучката ми Анджилия.
Изглежда, Кристофър усвои астралната проекция по същото време, когато се научи и да ходи. Имахме пухкав килим в къщата, когато Крис прохождаше. Не мога да преброя колко пъти, когато той стоеше спокойно до мен, аз забелязвах, че той е тдърде спокоен. Следващото нещо, което разбрах, беше, че когато тялото му е неподвижно, аз мога да видя малки стъпчици на килима, тъй като неговият дух е припкал да играе. Едно сурово: „Крис, ела веднага тук" беше достатъчно да го върне и той ме гледаше невинно е лека усмивка, която казваше: „кой, аз ли? Аз просто си седя тук".
Първото астрално пътуване на Анджилия, за което знаем, стана, когато тя беше на три години. Крис, неговата съпруга джина и аз я завихме една вечер, както винаги. До леглото й имаше балон, останал след неотдавнашно парти. Анджилия изглеждаше дълбоко заспала, когато тримата, се измъкнахме на пръсти от стаята и се върнахме в дневната. Отначало решихме, че е странно, когато някакви глупави течения в къщата понесоха балона, който ни следваше на всяка стъпка. Но теорията за течението отпадна, когато балонът последва Крис в кухнята от хладилника до шкафа, до мивката, спирайки се заедно с него, за да продължи после пак с него. Ние не вярвахме, така че Крис започна да крачи из стаята, остро да завива по ъглите, да се качва до половината на стълбите и обратно, да влиза и рязко да излиза от стаите, но балонът никога не го изпускаше. Най-накрая на мен ми хрумна вероятно обяснение, обърнах се към крис и джина и казах:
— Елате с мене.
Четиримата — Крис, джина, аз и нашият нов любимец балонът — се отправихме към стаята на Анджилия. Аз седнах на леглото до нея и прошепнах:
— Анджилия, какво правиш? Тя се изкикоти и отговори:
— Следвам татко.
Моля ви, извинете ме за отклонението, но много обичам тази случка.
Както и да е, аз астрално се носех из моята дневна в дълбока тантристка медитация, по-дълбока отколкото възнамерявах да направя. Щях да се върна в тялото си в мига, в който осъзнах, че съм го напуснала, ако не бях видяла за първи път през живота си тънката сребърна нишка. Толкова фина, като паяжина, която излизаше от слънчевия ми сплит в блестяща диря и изчезваше на няколко метра в измерението, откъдето идваше. Беше красива и истинска, а аз исках да имам свидетел. По това време съпругът ми стоеше наблизо на един стол и четеше и аз се опитах да привлека вниманието му, като ритнах желязната поставка за дървата на камината, но моят крак, тъй като беше само крак на дух, мина през решетката. Аз бях много развълнувана, когато се върнах отново в тялото си, незабавно седнах и казах:
— Видя ли това?
— Какво да видя? — беше неговият отговор.
Той все още се чуди защо този брак не потръгна.
Не видях моята сребърна нишка, когато бях в тунела, летейки към баба ада, но може да съм била твърде разсеяна, за да я забележа. Няколко клиенти са ми казвали, че са виждали техните нишки, когато са били на път за дома, и сега, когато зная, че сребърната нишка е реалност, бих желала да я бях забелязала. Ако вие все още се съмнявате, че ние сме видимо свързани с другата страна чрез сребърна нишка, минаваща през нашия живот, аз не мога да ви обвинявам. Но като свидетел на нейното присъствие аз мога да ви уверя, че тя е тук и се чувствам благословена, че съм я видяла.
Споменах няколко изключения на пътуването на духа след смъртта на тялото и ние трябва да ги изследваме, за да си изясним някои положения, за които много ме питат, както и аз, докато не намеря отговорите. Важно е да запомним, че всяко едно от тези изключения е избор на индивида, а не на бога. И тъй като те са малка част, много често са пренебрегвани.
Първото е, че когато духовете се приковават към земята при тяхното пътуване, най-често за тях се говори като за призраци.
Призраци
Призракът се създава, когато при смъртта духът или вижда тунела и му обръща гръб, или отказва да признае тунела първоначално и така остава, окован извън своето тяло, между нашето измерение и измерението на другата страна.
Отхвърлянето на тунела и лишаването от естественото пътуване към другата страна създава заблуда, която изпитват всички призраци: те нямат представа, че са мъртви. Без значение колко жестока или
Травмираща е била тяхната смърт, те си мислят, че нищо не се е променило, що се отнася до тях, единствено с изключението, че внезапно светът започва да се държи с тях, като че ли те изобщо не съществуват. Разбираемо е, че в най-добрия случай това ги обърква, а в най-лошия — направо ги вбесява. Както споменах по-горе, когато „умрях", ако не беше тунелът и аз нямаше да разбера, че съм мъртва, така че наистина мога да им съчувствам.
Представете си да се събудите утре сутринта в собствения си дом и докато си вършите ежедневната работа, да пристигне някакво абсолютно непознато семейство с целия си багаж и да започне да се настанява. Заставате срещу тях и ги питате какво правят тук и заплашвате да извикате полиция, ако незабавно не си тръгнат. Но те не само не ви обръщат внимание, а буквално минават през вас и от време на време може би ви усещат като хладно място в стаята. В края на краищата вие може да се оттеглите от ситуацията и мирно да заживеете с тези хора. Ако не сте от кротките, може би ще започнете да им създавате колкото се може повече неприятности, за да накарате омразните натрапници да се изметат от дома ви. Във всеки случай, ако не сте били малко мръднали предварително, едно такова предсказание гарантира да ви извади от равновесие. Така че когато става дума за призраци, те заслужават повече състрадание отколкото страх.
Тъй като са наполовина в нашия и наполовина извън нашия свят, призраците се виждат и чуват по-лесно, отколкото духовете, които са се преселили от другата страна и трябва да сменят измеренията, за да се материализират. Аз изследвам обитавани от призраци места през последните четиридесет години и съм се срещала и говорила с много от тях. Има подробен разказ за моята работа с призраци в книгата ми до другата страна и обратно, но тук ще посоча няколко срещи, за да подчертая нещо важно: двете най-чести причини, поради които призраците отхвърлят тунела и отказват да тръгнат, са страст (любов или омраза) и страх.
• един век преди създаването на здравни заведения за душевноболни с хуманно отношение към пациентите една жена на име Колман заключила своя съпруг в мазето на къщата, за да го. Дюржи в безопасност, когато той полудял, и се грижила за него с огромна любов и нежност до неговата смърт. Тя умряла скоро след него и за нещастие, когато се пренесла от другата страна, незабавно се отбила в онази къща със заблудата, че нейният съпруг е все още там и има нужда от нея.
• рядко се случва при самоубийство за отмъщение да останеш прикован към земята, както ще говорим за това в следващите части за самоубийствата, но аз съм виждала такъв случай. Вторият баща на моя клиентка, който много тормозел съпругата си, легнал нарочно на нейното място в леглото и се прострелял в. Главата, знаейки, че жена му и заварената дъщеря са на път за вкъщи и със сигурност точно те ще го открият. Неговата страст към контрол и сплашване го държала в тази къща в продължение на месеци след това, като плашел своята заварена дъщеря чрез това, което тя смята за сънища, докато най-
Сетне нейният биологичен баща не се намесил от другата страна и не го измъкнал от това измерение.
• няколко членове на едно семейство, което аз срещнах на шоуто на Контел Уилямс, са виждали няколко „непознати" в и около дома си в разстояние на няколко години, най-вече човек с работни дрехи, който явно се занимавал с двора, и дребна по-възрастна жена, облечена в семпла тъмна рокля и шапка. Тези „непознати" се появявали и изчезвали внезапно, без да осъзнават присъствието на сегашните обитатели на къщата и без да излъчват каквато и да е заплаха. Разбираемо е, че тяхното видимо присъствие изнервило семейството. Аз ги убедих, че „непознатите" не искат да им навредят, те са просто един мъж на име Хенри Биъд и неговата майка, които вършат обичайната си работа на любимата си земя, без да съзнават, че са мъртви от десетилетия. След почивката, между другото, един от продуцентите на шоуто ме изненада в ефир, като обяви, че хората звънели, за да потвърдят, че в началото на 1900 г. Видно семейство на име Биъд е притежавало по-голямата част от областта, където в момента живеят гостите на Монтел.
• друг удивителен случай, който изследвах благодарение на Монтел, се случваше в дома на симпатично младо семейство с малък син. Те чуваха непрестанни потропвания и отекващи стъпки на тавана, а понякога леки, бързи стъпчици на дете. Телевизорът спирал и сам си избирал ниво на звука. Майката усещала непрекъснато присъствие зад гърба си в детската стая, а бебето изведнъж спирало да плаче и се заглеждало в нещо, което никой друг не виждал, и започвало
Да се киска от удоволствие. Както се оказа, на земята, върху която е тяхната къща, някога е била къщата на Исак и Марта Кингсли и техните синове Джошуа и Арон. През 1881 г. Къщата изгоряла и цялото семейство Кингсли загинало в пожара. Исак и Джошуа благополучно преминали от другата страна. Марта обаче все още е на мястото на тяхната собственост, търси Арон и скърби за загубата на своя съпруг и по-малкия си син. Арон също е там и се опитва да намери път към дома. Аз успях да помогна на Арон да достигне до светлината и сега той е с Исак и Джошуа. Но Марта, убедена, че тя и Арон са живи, продължава упорито да стои там и да търси по-големия си син.
Понякога очевидно един дух би отхвърлил тунела заради любов към дома или земята, където е вложил много страст, или заради семейството си. Но никога не съм срещала призрак, който се е лепнал за кола или бижу, или дреха. Това е добър урок за това, че когато напускаме телата си, материалните неща, които сме | натрупали през нашия живот, стават смешно незначителни.
Без значение дали след година или след сто, призраците в края на краищата поемат по тунела към светлината от другата страна. Отново най-голямата пречка се оказва това да бъдат убедени, че са мъртви. Аз обяснявах на един определено опак призрак на жена спокойно и логично точно как тя е починала и какви са знаците, които биха я довели до единственото разумно заключение, че е мъртва (включително и фактът, че аз бях първият човек от години, който
Може да я види и да я чуе), а тя ми отвръщаше с въпроса:
— Как да знам, че ти не си мъртва?
Моята първа мисъл беше да се защитя: „защото очевидно аз съм жива, никаквице". Но после осъзнах, че точно това тя и другите призраци чувстват, когато някой им каже: „извинете, но вие сте мъртви". Така че просто отговорих:
— Добър въпрос. — и смених темата.
Между другото, заслужава си да се спомене, че ако вие или вашите деца можете да виждате относително лесно призраци и духове, има много лесен начин да разберете кой от двата вида наблюдавате. Когато моят син крие беше малко дете, той редовно виждаше и играеше с духове и ангели, включително и със своя духовен наставник Чарли. И тъй като бях имала подобни преживявания в детството, много не се замислях над това. (това е добра възможност за мен да ви окуража да слушате внимателно и да задавате въпроси, когато вашите деца говорят за техните „въображаеми другарчета" — тези другарчета може въобще да не са въображаеми.) Един от неговите любими „духове" другарчета беше малко момче на име джой, който определено, изглежда, беше докоснал сърцето на крие. Един ден аз помолих крие да ми разкаже за Джой и в потока на разговора той тъжно ми каза:
— Мамо, Джой целият е изгорял.
Това беше денят, в който аз обясних на моя син за призраците и колко важно е да ги обичаме и да ги окуражаваме да се върнат у дома, без значение колко много ще ни липсват. Как можах незабавно, от едно изречение, да разбера, че Джой е призрак? Защото, ако той беше дух, идващ от другата страна, по него изобщо нямаше да има изгаряния или рани. Щастлива съм, че с крие успяхме да поведем Джой благополучно към светлината, а моят син разбра и го обичаше достатъчно, за да пожелае той да бъде щастлив, докато се сбогуваше с него.
За щастие не се налага само на нас, хората, да убеждаваме тези нещастни оковани души да видят тунела и да тръгнат по него. Духовете от другата страна са много по-загрижени от нас за призраците и непрекъснато се намесват и ги водят до дома.
Отново ще кажа, че нито един дух не е в заточение далеч от другата страна за цяла вечност, без значение колко дълго се опитва да остане. Духовете, които са избрали да се извърнат от бога и са лишени от неговата любяща светлина, живеят от тъмната страна.
Тъмната страна са истинските земни социопати, без угризения на съвестта и без морал, които ценят само своя собствен живот. Те виждат останалата част от човечеството като огромно море от пешки за игра, за употреба, за манипулации и в една или друга степен за разрушение. Тяхното разрушение може да бъде действително убийство или може да има по-коварна форма на физически, емоционален или духовен тормоз. Но единственият начин, по който може да оцелее тъмнината, е да се затули светлината, така че тъмната страна се усеща прикована към всякакъв вид разрушение. Тъмната страна са престъпниците в очите на закона или на нормалното общество, които не могат да бъдат рехабилитирани. Рехабилитацията означава, че човекът е започнал да се хабилитира, или има социално съзнание, за да започне. Нищо не е толкова далече от истината, колкото е тъмната страна.
Тъмната страна не включва онези, които имат умствено заболяване или биохимичен дисбаланс извън своя контрол, които могат да бъдат лекувани или премахнати. Хората, които живеят от тъмната страна, могат да претендират, че имат умствени заболявания, за да избегнат последствията от своето поведение. Но за разлика от умствено болните, всички техни действия са съзнателни и по избор. Те могат да различат доброто от лошото. От време на време те могат дори да направят нещо добро, съзнавайки колко привлекателно може да бъде това. Когато правят нещо лошо, те също знаят точно колко лошо е това, но не ги е грижа.
Би било удобно, ако тъмната страна се отделеше или се облечеше в отличителни униформи, или хората от нея се раждаха с рога или малки вили. Но за нещастие те са навсякъде и изглеждат като всички останали. Те могат да влязат в живота ви като родител, дете, брат или сестра, съпруг или съпруга, началник, приятел, любовник, или дори политически, религиозен или духовен водач, за които вие искрено вярвате, че имат хуманно сърце. Тъмната страна може да звучи като най-близкия божи приятел, ако вижда, че това ще е необходимо, за да ви разоръжи.
Истината е, че тъмната страна отхвърля бога напълно, така че неговата постоянна, безусловна любов не може да им въздейства. Без съмнение това е най-трагичната несподелена любов с най-трагичните дълготрайни последствия.
Лявата врата
Когато човек от тъмната страна умре, неговият дух никога не вижда тунела и свещената светлина в края му. Вместо това той незабавно преминава през лявата врата на другата страна, или както я нарича шестгодишната ми внучка Анджилия подъл рай. Зная, че когато достигаме другата страна, ние виждаме две врати и избираме между лявата и дясната. Но в много- много редки случаи някой вижда две врати и това никога не се случва на някой, който се е отправил към дясната врата. Няма опасност някой дух да мине през погрешната врата случайно и да стигне там, където не му е мястото. По-голямата част от нас се отпра-вят директно към подходящото място, без да взимат под внимание каквито и да е врати.
Зад лявата врата има бездна от тъмнина, безбожие, празнота, нерадост и всеобгръщащо нищо. Единствените постоянни обитатели на тази бездна са същества без лица, облечени в наметала с качулки, които са дали архетипа на фигурата на смъртта, носеща коса и други образи на безнадеждността, изобразявани в изкуството и литературата. Тези същества не действат като тъмни духовни водачи или; отмъстителни ангели. Те функционират по-скоро като съвет, наблюдаващ пътеките на душите, които за кратко се появяват в тяхното присъствие. Време-то на душата в бездната зад лявата врата е много кратко, защото за разлика от онези духове от друга-та страна, които могат да избират кога и дали да се върнат на земята за друго прераждане, духовете на лявата врата при смъртта си пътуват директно от телата си към тъмнината, която са избрали, и оттам направо се връщат в утробата. Това, предизвикано от самите тях кръгово пътуване, ги оставя толкова тъмни при раждането им, колкото са били и при смъртта си в предишния живот. Да вземем Хитлер като съвършен пример на тъмната страна. В мига, в който е умрял, неговият дух е преминал през лявата врата и след това е влязъл в утробата на някоя нищо неподозираща жена, която вероятно все още се чуди къде е сбъркала като родител, докато истината е, че тъмният цикъл на живота на детето й е бил вече предопределен, преди то да се роди. Така че ако има някой във вашия живот от тъмната страна, за когото сте убедени, че можете да промените към по-добро с достатъчно любов и търпение, моля ви, запомнете, че вие се борите с един постоянен цикъл на душата, който прави духовният прогрес невъзможен, и че тази битка вие не може да спечелите. Всеки жив дух, включително и онези от тъмната страна, са деца на бога и са безусловно обичани от него, без значение дали тази любов се връща или не. А господ не може да позволи, на което и да е от своите деца, да бъде обречено на затворен цикъл в тъмната страна за цяла вечност. Точно както духовете от другата страна в края на краищата водят призраците у дома с упоритост и усърдие, които могат да им отнемат стотици години, така най-накрая успяват да хванат тъмния дух, преди той да достигне до лявата врата, и да го привлекат в целебния мир на божията светлина, към която той принадлежи. Не мога да ви опиша колко облекчена бях и като медиум, и като човешко същество и на колко много отдавна висящи въпроси намерих отговор, когато най-накрая научих цялата истина за пътуванията към тъмната., страна през лявата врата и обратно в утробата. От гледна точка на медиум намерих обяснение за нещо, което бях забелязвала през целия си живот. При повечето хора аз мога да видя тълпа духове от друга- та страна — духовни водачи, починали близки и ангели. Но от време на време забелязвам някой, който няма около себе си духове от другата страна, който изглежда изолиран от любящата подкрепа и надежда, с която са заобиколени постоянно повечето от нас, без значение дали се възползваме от нея или не. Аз се притеснявах, че може би имам „визуален" проблем, ако ме извините за израза. Сега знам, че има логично обяснение защо някои хора нямат обкръжение от другата страна: тези самотни хора са тъмни същества, които по техен собствен избор в техните кратки моменти между животите отиват другаде и плащат ужасна духовна цена за това.
Като човешко същество аз открих голямо успокоение на две нива в истината за циклите на тъмните духове. От една страна аз знаех, че съвършеният бог, в който вярвам, никога не може да бъде подъл и отмъстителен, за да лиши, което и да е от своите деца, от своето божествено присъствие завинаги. Но от друга страна не можех да се примиря с идеята, че Хитлер и аз, които сме според мен полярни противоположности в отношението ни към човечеството, ще завършим в същата прегръдка от другата страна между животите, като че ли няма съществена разлика
Между моята душа и душата на това чудовище, упражнило толкова геноцид. Сега аз зная, че има съществена разлика, която изпраща Хитлер през лявата врата за безброй тъмни прераждания, а повечето от нас — в другата страна. Хитлер целенасочено е обърнал гръб на бога, който никога не е спирал и няма да спре да го обича, и това е нещо, което за повечето от нас звучи неприемливо.
Мястото за изчакване
Това, че ако някой извърши самоубийство, е вечно обречен, е жесток мит. Като цяло самоубийството е нарушен договор с бога. Самоубийствата, мотивирани от страх, от неутолима жажда за внимание или от подлото отмъщение „аз ще ти покажа", особено ако има замесени деца, са гарантирани пътувания през лявата врата и обратно в утробата без почивка между животите или в редки случаи тези хора остават приковани към земята, оплетени в последствията от кошмарите, които причиняват на онези, които остават след тях.
Но самоубийствата, причинени от душевни болести, нелекувани генетични хормонални разстройства или от отчаяние, могат да имат различни маршрути.
Има самоубийци, които благополучно минават през тунела към радостта на другата страна.
И там идва мястото за изчакване.
Мястото за изчакване е нещо като преддверие към лишената от божественост тъмнина зад лявата
Врата. Отделено от нея, но достатъчно близко, за да бъде напълно откъснато от нейната проникваща негативност. Жителите на тъмната страна са самоубийците от любов или отчаяние и онези други духове, които прекарват животите си на земята в огромната област между тъмната страна и божествената светлина на бога. Това, което са причинили на самите себе си и на останалото човечество, е отражение на нарушенията във вярата им и връзката им с бога. Отчаяните души в мястото за изчакване все още могат да направят избор дали да се върнат през лявата врата отново към друго прераждане, или да се придвижат към другата страна. Ключът както винаги е бог.
Факт е, че колкото повече знаеш, толкова повече има да учиш, така че аз нямам нищо против да призная, че само съм започнала да изучавам мястото за изчакване преди година, когато насън пътувах астрално дотам. Не разбрах къде съм, но осъзнах, че съм заобиколена от море от изгубени духове, които тъмният хаос на дълбокото отчаяние е отделил от вярата им. Те не ми проговориха, нито пък разменяха и дума помежду си, докато се движеха бавно, без посока, с наведени глави, безжизнени очи, изсушени от тъга, твърде дълбока, за да плачат. Нямаше малки деца, само по-млади и по-стари. Движеха се през сива тишина, натежала от разбити илюзии, и на мен ми трябваха дни да се съвзема след тези няколко минути в тяхно присъствие.
Тогава аз нямах никаква представа къде съм или кои са тези трагични хора, но чисто импулсивно затичах сред тях, почти в паника, прегръщах ги и казвах:
„Кажете, че обичате бога. Моля ви, просто кажете, че обичате бога и ще можете да излезете оттук". Никой не отговори, нито дори ме погледна. Като изключим звука от моя глас, тишината беше убийствена.
В далечината отвъд това ужасно място можех да видя огромен вход, като самият му вид ме ужасяваше. Не можех да видя отвъд него. Колкото и да съм любопитна, нищо на този свят не би могло да ме накара да опитам. Осъзнах, че това беше лявата врата и че никой, който избира да мине през нея, не може да си представи безкрайността на студения, черен, празен цикъл, който щеше да го окове. Бих направила всичко, за да предпазя тези духове около мене да не влязат през този вход и още по-екзалтирано започнах да ги моля: „моля ви, чуйте ме, трябва да кажете, че обичате бога!".
По-късно Франсин ми каза, че съм била в мястото за изчакване. Исках да разбера защо тя никога не го беше споменавала преди и отново получих същия отговор, който бях чувала от нея хиляди пъти при други поводи: „не казвам, докато не ми зададеш въпрос". Тя и няколко други духове от другата страна ме бяха видели да отивам там и знаеха, че ще се оправя, въпреки че внимателно ме следили, за да са сигурни, че ще изляза благополучно. Тя ми обясни обърканото отчаяние, което води един дух към мястото за изчакване, и потвърди, че мястото за изчакване е истинското чистилище, за което бях учила в детството си. С облекчение и тъга научих, че трима от духовете, с които бях говорила, всъщност са успели да намерят сили да прегърнат бога и да отидат от другата страна, след като съм заминала. Бях облекчена, че трима сега са у дома, и тъжна, че толкова хиляди са в сивата празнота, опасно близко до бездната зад лявата врата.
Оттогава всеки ден се моля за тези нещастни духове. Помолих моите служители и членовете на църквата и те да се молят за тях, и вас моля за същото. Отчаянието на мястото за изчакване е твърде силно за тях, за да го преодолеят сами, но заедно ние можем да ги освободим и да осветим техния път към щастието и любовта на другата страна, които те просто не могат да видят.
Моля ви също да си спестите ненужното бреме, когато скърбите и сте в шок след смъртта на някой близък. Аз казвам това с абсолютно уважение към всеки ритуал, практикуван във всяко кътче на света в чест на мъртвите: каквото и да правите, колкото и да скърбите, вашата най-важна задача е да успокоявате, уважавате и да подкрепяте опечалените, които остават. Духът на починалия е вече някъде другаде и не се интересува от размера на надгробния камък, гледката на гроба или дрехите, които хората ще носят на погребението, уверявам ви. Говорила съм с хиляди и хиляди починали духове и нито един никога не каза: „какво правиха чичо Боб и леля Розмари на първия ред, след като аз бях скаран с тях?" или „коя скръндза избра този ковчег?".
Починалите нямат нужда от своите тела, нито от материалните неща, на които са се радвали на земята. От мястото на съвършеното прозрение от другата страна те се интересуват за благополучието на близките си и на тези, които ги обичат. В много редки случаи те могат да се отбият на собственото си погребение, не за да проверят присъстващите или цветята, или броя на хвалебствията, а за да видят обичаните от тях хора. Но духовете на починалите могат да бъдат дълбоко потресени от гледката на своите близки, потънали в мъка, така че колкото по-радостно и тържествено е погребението, толкова по-лесно ще е за тях да отпътуват в мир. Изборът дали да се погребе, кремира, мумифицира, замрази, или да се зарови в задния двор тялото на починалия, трябва да бъде според предпочитанията на близките. Това няма значение върху пътуването на духа, слее, като веднъж той е освободил превозното средство, което го е движило тук, на земята. Каквито и да са вашите убеждения, те трябва да бъдат уважавани, но трябва да бъдат уважавани чувствата на близките на онези, чиито тела след смъртта им не могат да бъдат намерени или върнати. Ако сте твърдо убедени, че само някой, чието тяло е „подходящо" приготвено за вечен покой, може да отиде у дома при бога, вие забравяте, че има отвлечени деца, чиито тела все още липсват, войници, които са загинали на далечни места в бой за родината и никога няма да бъдат намерени, тела в моргите по целия свят, които преди всичко трябва да бъдат идентифицирани, за да бъдат върнати и на семействата им. Те всички имат право на покой от другата страна, както аз и вие, и ние ще ги видим там, дори ако изобщо не са погребани, да не говорим за „подходящо". Запомнете: бог никога не прави изключения и не разделя, така че как бихме могли да го направим ние?
И между другото, всичко казано по-горе се отнася и за ситуациите, в които по една или друга причина трябва да се ексхумира тялото на някой близък след погребението. Вашият близък вече се радва на мир и покой, които просто не могат да бъдат нарушени, така че не се борете с решението и със съвестта си, че не действате в негов интерес. В повечето случаи ексхумацията дава отговори на някои много важни въпроси и в края на краищата тези отговори са далеч по-ценни от необезпокоявания гроб, който вашият близък никога не е обитавал.
Все пак смъртта е само началото на цял нов живот, а тунелът е просто средството, което ни води дотам. Да спрем разказа за другата страна с пътуването през тунела, би било като да си резервираш прекрасно пътуване до някое екзотично място, без да попиташ твоя агент какво трябва да очакваш, след като слезеш от самолета.
Четвърта глава
След тунела: пристигане от другата страна
СЕГА, СЛЕД КАТО УСТАНОВИХМЕ КАК И ЗАЩО ПОВЕЧЕТО ОТ НАС минават през тунела към това много близко измерение, наречено другата страна, можем да продължим към самата друга страна, за да разберем какво всъщност се случва, когато стигнем там. За разлика от многото описания на тази част от нашето пътуване след смъртта ние не просто излитаме от тунела върху купчина пухкави облаци, порастват ни криле и свирим на арфа в остатъка от вечността. Там има живот, истински, стимулиращ, щастлив и благословен, а тунелът е само началото.
Срещата отново, която става, когато ние пристигнем от другата страна, е едно от най-вълнуващите събития, които някога преживяваме. Не забравяйте, ние не пътуваме към някой странен, непознат свят, ние се връщаме у дома, в измерението, от което идваме, заобиколени от познати духове, които са ни липсвали и сме обичали през този и много други животи и на земята, и от другата страна.
Духовете у дома са предупредени, че ние сме на път, както го описва Франсин. Нашата светлинка започва да мига — божията искра, която всеки носи вътре в себе си, която действа почти буквално като „пилотна светлина", за да поддържа нашата душа озарена, нашето собствено „вечно фенерче". Когато някой ме пита дали негов близък, който е болен, ще се оправи, Франсин ми казва дали светлинка-та на този близък блещука. От духовния свят не само могат да видят тези трепкащи светлини, но могат точно да определят по трепкащата светлина кой ще дойде и дали познават хората, които идват, така че не се втурват да поздравяват всеки Том, Дик и Хари, който се появи, Франсин ме увери, че за духовете от другата страна това не е толкова трудно, както звучи. Аналогично е градското движение. Във всеки момент ние можем да видим светлините на светофара. Знаем на коя да реагираме и коя не се отнася до нас, а е знак за други коли — пред нас, зад нас или на съседната улица. Духовният свят знае на коя светлина да отговори, както бях щастлива да науча. Точно както не бих се зарадвала да сляза от самолет и да ме прегръщат тълпа непознати, така и не бих искала да прекарам моите първи няколко часа обратно у дома с учтива, замръзнала усмивка на лицето, размишлявайки: „кои са тези хора?".
В замяна на това първата среща отново изобилства от познати. Починалите близки от живота, който току-що сме напуснали, са тук, за да ни посрещнат, както баба ада дойде за мен. Но има приятели и близки от всеки от нашите минали животи и на земята, и от другата страна, повечето от които не сме виждали, откакто сме напуснали дома за последното си прераждане.
Никога няма да забравя един клиент на име Тед, който дойде при мене с надеждата, че бих могла да му помогна да овладее своя ужас от смъртта. С негово разрешение аз реших да го върна в минал живот, за да му докажа, че той вече е преживял смъртта и е оцелял. Неговото връщане го заведе в предишен живот в стария запад, където той беше стрелец извън закона със средна известност. По ирония пушките нямаха нищо общо с неговата смърт. Вместо това той беше повален от туберкулоза, широко разпространена и фатална болест по онова време. Той видя себе си да лежи сам на смъртно легло, съжалявайки за безпътния живот, който е водил, без да има кой да го успокои или да плаче за него, когато една прекрасна, мила жена влезе тихо в стаята и застана до него. Тя му изглеждаше позната, но той не знаеше откъде и се опитваше да я прогони като видение, когато тя протегна ръка, хвана неговата и нежно го подкани да я последва.
Удивен, че има силата да го направи, той стана и тръгна с нея към вратата на малка, празна стая. Вратата пред него се вдигна като огромна и ярко оцветена завеса, когато я наближиха, и той видя, че тя го води на неизказано красива поляна отвъд завесата. Той хвърли поглед през рамо и видя своето студено, забравено тяло да лежи на леглото. Те бяха вече почти до поляната, когато той се обърна към жената и попита:
— Коя си ти?
Тя му се усмихна с безкрайна любов и в уверение стисна ръката му, докато отговори:
— Ааз умрях, докато те раждах.
Така майката, която той никога не е познавал, заведе своето дете у дома. В този си живот Тед напусна моя офис и никога повече не се страхуваше от смъртта.
Има една група, с която очаквам да се срещна от другата страна с най-голямо нетърпение — всяко домашно животно, което някога сме имали от всеки преживян живот, идва около нас с такава радост, че хората, които ни чакат, за да ни приветстват, трудно си проправят път през купчината от щастливи животни.
И за миг не се съмнявайте, че нашите животни от другата страна ни наблюдават от горе по време на нашите пътувания на земята. Моят скъп приятел д-р бил Яброф, когото споменах в първата глава, имаше чувството, че дели своята нова къща с някои нежелани духове и ме помоли да проверя това. Аз прекарах няколко часа, изследвайки всеки квадратен сантиметър от тази къща, от тавана до мазето, и моето заключение беше, че къщата на бил е абсолютно „чиста" и не е населявана от каквито и да е духове или призраци. Но винаги допусках, че мога и да греша. Предложих няколко от моите изследователи и аз да прекараме нощта с бил и да оставим един включен касетофон, за да видим дали не можем да уловим някакви шумове в къщата, които са нетипични и не принадлежат на това място. Всички се редувахме да стоим будни през дългата, лишена от всякакви събития, нощ и никой от нас не чу нищо. Представете си нашата изненада, когато пуснахме касетата и ясно чухме силното, жестоко лаене на куче. Още веднъж проверихме, дори попитахме съседите и накрая достигнахме до всеобщото заключение, че за „не-въоръжено ухо" това е била една съвършена тиха нощ, без какъвто и да било звук от куче или от каквото и да било живо същество. Още веднъж чухме касетата и нямаше съмнение, че неспирното лаене, което чувахме, беше толкова шумно, че би ни държало будни цяла вечер.
Бях объркана. Така че се обърнах към Франсин, която търпеливо ме информира, че през един от моите минали животи аз съм живяла в Аляска с невероятно агресивно хъски, което ме защитава и до днес и е искало да се увери, че никакъв призрак не би си и помислил да ме обезпокоява онази нощ в къщата на бил.
От другата страна, също чакащи ни без изключение, са — моля ви, чуйте ме — нашите сродни души. Може би сте ме чували да нервнича във връзка с този въпрос, но за онези, които не са, ще се радвам да обясня защо многото погрешни разбирания за сродните души ме ядосват. Всеки от нас е създаден и с мъжка, и с женска страна и всъщност има различни животи и в двата пола. Ние също сме създадени и с един вид „идентичен дух близнак", чиито мъжки и женски страни са огледални образи на нашите. Този дух близнак е нашата сродна душа. Нашата сродна душа не е, както предполагат някои, „другата наша половина", освен ако не ви успокоява да мислите, че сме група получовеци, скитащи се наоколо. Не е необходимо във всеки живот нашата сродна душа да е от пола, който ние сексуално предпочитаме. Така че това е един мит — че вие случайно се сблъсквате с вашата сродна душа на земята и сте предопределени да станете любовници или съпрузи. И наистина е абсолютна рядкост, ако вашата сродна душа избере да се прероди едновременно с вас. Защо би трябвало да го правите на въпрос, след като имате цяла вечност заедно от другата страна и дори там вие едва ли зависите един от друг. Може би отнемам една от най-романтичните ви идеи, като ви казвам да спрете да търсите вашата сродна душа на земята, но вярвайте ми, няма нищо романтично да успокояваш клиент след клиент, който идва при теб, потънал в сълзи, с усещането, че се е провалил, защото не е намерил своята сродна душа или е бил наранен, или предаден от някой, за който е мислил, че му е сродна душа. Ще ви кажа същото нещо, което казвам и на тези клиенти: „аз знам точно къде е вашата сродна душа в този момент — от другата страна и планира вашето посрещане у дома".
Не се притеснявайте, че, надявайки се да се съберете отново с починал любим от другата страна, може да откриете, когато отидете там, че той вече е обратно на земята в друго прераждане. Ако не е преминал през лявата врата и не се е върнал веднага в тяло, ще минат години, десетилетия, дори векове, преди вие или вашият близък да решите да се върнете отново на земята, ако въобще решите да се върнете. Макар тази идея да е много трудна за възприемане за нас, докато сме в прегръдката на земното „време", наистина няма такова нещо като време в контекста на вечността от другата страна. Когато питам Франсин за това колко дълго ще трае нещо или колко скоро ще се случи, долавям леко нетърпение в гласа й, когато ми отговаря: „каквото ти наричаш един месец" или „една година в твоя свят". Един дълъг, хубав живот на земята се възприема от духовете от другата страна като кратко пътуване извън дома. Така че, ако откриете, че вашият близък отново се е преродил, това няма въобще да ви притесни. Що се отнася до вас, вие ще го видите отново само след няколко минути.
Ние ще обсъдим точно кои са духовните наставници с подробности малко по-късно, но е важно, че нашите духовни наставници са сред първите, които ни поздравяват, когато излезем от тунела, защото нашите духовни наставници са онези, които лично ни придружават през всичките стъпки, които ние предприемаме, за да завършим нашия преход от това измерение до измерението на другата страна.
След като първата среща е приключила, повечето от нас са придружени от духовните си наставници до величествена, сводеста, с издигнати колони сграда в римски стил, наречена залата на мъдростта. Тя е разположена точно отвъд тунела, първата сграда, която виждаме, когато пристигнем. Вие сте чували поговорката „всички пътища водят до рим". Подобно на това всички тунели водят до залата на мъдростта. Нейният вход е зашеметяващ, украсен е с огромни мраморни стъпала, прекрасни статуи и фонтани и непрекъснато цъфтят невероятно красиви и ухаещи цветя.
Вътре в залата на мъдростта има огромно пространство, заобиколено от колони. Нашият наставник ни завежда до една от многото гладки пейки от бял мрамор и след това отстъпва, докато ние сядаме, и започва един процес, който много от оцелелите след преживявания близо до смъртта си спомнят, но много малко от тях могат да посочат конкретни детайли.
Машината за сканиране
Думите: „целият ми живот премина пред очите ми" са станали любим евфимизъм за много близки срещи със смъртта. Но истината е, че точно това се случва от другата страна в тихото спокойствие на свещената стая в залата на мъдростта.
В центъра на стаята, в средата на кръг от мраморни пейки, където ние сме седнали, лежи машината за сканиране, огромен изпъкнал глобус от светлосиньо стъкло. И вътре в този стъклен глобус ние наблюдаваме всички събития от нашия живот, които минават пред очите ни, почти като филм, но в триизмерна холограмна форма, така че без значение къде се движим около глобуса, ние можем да видим всеки миг, добър или лош, справедливото и несправедливото, върховете и спадовете и всичко в съвършена яснота.
Все още си спомням моя първи разговор с Франсин за машината за сканиране и моята скептична забележка: „не отнема ли този преглед на целия живот ужасно много време?". Тя наистина се изморява да ми напомня, че времето е само земно измерение. В реалността на дома няма никакво време.
Чувала съм това изречение за другата страна хиляди пъти и въпреки че го приемам като факт, намирам за почти невъзможно да го осъзная. Не мога да си представя времето да не съществува. На земята ние го възприемаме като права линия с начало, среда и край, докато от другата страна то е съвършен кръг, хоризонтален, а не вертикален, така че не се възприема
Като нещо, което има връх и дъно, нито пък начало и край. Ако това не помага да си изградите представа, има още един съвсем обикновен и свръхопростен образ — казино в Лас Вегас. В случай че никога не сте прекарвали известно време в нещо такова—там няма часовници или календари, светлината е винаги една и съща двадесет и четири часа в денонощие и няма никаква видима разлика в активността вътре, без значение кое време е, и ако стоите там достатъчно дълго, ще изгубите чувството дали вън е ден или нощ, или дори кой ден или нощ е. Чувствам се малко глупаво, като сравнявам едно казино с рая, но е вярно, че и на двете места миналото, настоящето и бъдещето нямат никакво значение, всичко е само „сега".
И така, имайки предвид това, ние правим преглед на нашия живот, колкото и време да отнеме това, и дори „превъртаме" някои части отново и отново. „време-отнемането" просто не съществува като понятие на място, където времето не съществува. А машината за сканиране е съществена стъпка във вечния прогрес на нашия дух.
Ние ще обсъдим това в дълбочина по-нататък, но когато напускаме другата страна за друго преражда-не, ние пристигаме тук, за да преодолеем определени предизвикателства и да постигнем съответни цели, съставяме си подробна карта на бъдещите животи, която да ни помогне да реализираме тези цели. Като отидем при машината за сканиране, ние напълно си припомняме картата, която сме чертали, в атмосфера, където няма никакъв негативизъм и самият въздух, който дишаме, е изпълнен с божи-ята безусловна любов и разбиране. Като преглеждаме нашите животи не през земните си очи, а през духовните си очи на абсолютна честност, ние не само виждаме това, което сме извършили от нова гледна точка, но също наблюдаваме и хората около нас със състраданието, което вероятно не сме им оказали навремето.
Това е ключова тема, защото на въпроса кой преценя току-що завършилия ни живот, отговорът не е бог, нито нашият духовен водач. Това сме ние. Ние преценяваме себе си, своя триумф и падение, своята човечност или липсата й, добрите и егоистичните си постъпки, миговете на смелост и страх и най-вече, колко успешно сме изпълнили целите на картата, която сме си направили, когато сме избрали да напуснем дома. Това е най-суровата преценка, на която ние можем да бъдем подложени, защото, тъй като няма негативизъм от другата страна, няма и егоистично защитаване или самооправдание,. Които да ни попречат да видим истината за нашите действия, когато сме на земята. Нашият духовен наставник, който е бил с нас във всяка стъпка от пътя ни през живота, който наблюдаваме, ще ни успокои, но в края на краищата последната присъда на нашия успех или провал е наша.
Само си помислете — всяка дума, всяко действие, всеки път, когато ние бихме могли да помогнем на някого, но му обръщаме гръб. Всяко дребнаво негодувание, което изразяваме, когато нещата не вървят според желанията ни, всичко ще бъде извадено пред очите ни върху машината за сканиране. Ако тази мисъл ви удовлетворява, добре. Ако не, чуйте нещо от мен: прекарвайте всяка сутрин по един миг пред
Машината за сканиране и това ще внесе съществена разлика в деня ви.
Според Франсин и клиентите, които са описали преживяванията си при машината за сканиране или при регресия, или при астрално пътуване, повечето хора я напускат с усещането, че са изпълнени с чувство — понякога по-слабо, понякога много силно — на несвършена работа. Странно, тогава не ни се струва голяма грешка да се заровим в мислите си и да видим дали не сме направили малко, и дали не бихме могли да направим повече — приятеля в беда, на който сме отделили само миг внимание, но сме били твърде заети, за да посетим и да го обгърнем със състрадание; възрастната непозната с твърде много пазарски чанти, на която не сме помогнали да ги отнесе до колата си; изгубеното дете в големия магазин, за което сме се притеснили, но не сме останали с него, докато дойдат родителите му; изгубения домашен любимец, пред който удряме спирачките на колата, но не си правим труда да слезем, да видим табелката на нашийника му и да го отведем у дома; или двадесетте долара, които не сме дали за благотворителност, защото бихме искали да ги похарчим по-късно за кино.
Напускайки машината за сканиране, започваме да размишляваме и да обмисляме вероятното си връщане на земята, за да опитаме отново. И тъй като нейното въздействие върху нас е много дълбоко, още по-важно е да направим и следващата стъпка на нашето връщане от другата страна.
Ориентация
Преживяването до машината за сканиране незабавно е последвано от също толкова важен процес на ориентация. По време на ориентацията ние обсъжда-ме живота, който току-що сме ревизирали във вид на разширение и декомпресия с нашия духовен наставник, с тренираш ориентатори и други духове, чиято информация може да ни даде перспективата и насоката, от която имаме нужда, за да преценим честно това, което сме научили.
Да кажем, например, че има някой, който вие ужасно и непрекъснато сте наранявали през живота си и машината за сканиране ви е накарала да се чувствате опустошени от собствените си действия. И ориентаторите, и вашият духовен наставник, като имат вашата карта пред себе си, могат да ви помогнат да видите как тези проблемни връзки са ключови моменти от вашето развитие или са урок, който трябва да научите, като се върнете обратно. В добавка вие може да извикате всеки човек, ако той също е от другата страна, или неговия духовен наставник, ако човекът не е у дома, за да откриете какво въздействие е имало вашето държане върху него. Може би вие сте му нанесли злини, които ще искате да поправите. Може би вие не сте били толкова важни за него, както сте мислили, и той не е бил засегнат от вашето държане по никакъв начин. Може би вие сте го накарали да се държи зле към други хора и да продължи цикъла на злините, над който сега вие двамата можете да поработите и да го спрете. Или може би вие сте били от значение за неговата карта, като сте го вдъхновили да стане защитник на жертвите на същия вид насилие, какъвто вие сте упражнявали върху него. По един или друг начин тази част от процеса на ориентиране ще ви даде възможност напълно да разберете най-проблемните части от вашия живот, така че да може да се научите, да се поучите и да предприемете положителни стъпки, като си простите и продължите с по-голяма любов и състрадание.
Другата функция на ориентацията е да улесни прехода към другата страна за онези духове, които са били неподготвени за пътуването и са твърде объркани или ядосани, за да бъдат спокойни в първия момент на пристигане. Не всеки е толкова щастлив като мен и опиянен от връщането у дома, но ориентацията е един от начините, по който духовете оттатък са готови и съвсем обучени да ви помогнат. След като неподготвеният дух премине през машината за сканиране и обсъждането след това, той получава най-милото и вдъхновено успокоение от своите ориентатори, за да преодолее своето объркване и потиснатост.
Бащата на Линдзи е съвършен пример, който премина през тази последна степен на ориентацията. Животът му завърши без абсолютно никакво предупреждение. Семейството на Линдзи се събираше за коледа в къщата на брат й в Монтерей и на пътя за там от летището сан Хосе един пиян шофьор направил катастрофа, в която нейният баща загинал. Той беше щастлив, здрав шестдесет и три годишен мъж, който очакваше празниците, срещата със сина и дъщерята, които обожаваше. И шофирайки с тях и жена си, по средата на поредната закачка се случило внезапното и неизбежно бум. Той загинал. Огромната му грижа за семейството винаги е била неговата най-важна задача. Той не можеше да приеме своето заминаване, защото тук остави сина си в болница с тежка контузия, съпругата и дъщеря си леко ранени и сами в непознат град, оставени да се справят с неговата загуба на две хиляди мили от дома. Коледата се превърна в шок и мъка и той не знаеше как да им помогне от другата страна, където се оказа, преди дори да успее да довърши закачката си. Неговата ориентация отне около шест месеца и включваше много риболов, но в края той се превърна в щастлив и ангажиран дух, който наблюдава и посещава своето семейство тук на земята много по-често, отколкото те предполагат.
От друга страна, моят баща умря след месеци боледуване, но въпреки многото предупреждения преходът му към дома беше много по-труден отколкото този на бащата на Линдзи. И изискваше много по-интензивни грижи, отколкото предлагаше ориентацията. И разбира се, духовете от другата страна са' готови с желание, обучени и достатъчно любящи, да осигурят на него и на онези като него всички допълнителни грижи, от които се нуждаят, чрез процес, наречен „обгръщане".
Татко и аз имахме необичайно силна връзка от деня на моето раждане и когато умря, той пристигна от другата страна много ядосан от мъката, че е разделен от мен, като че ли беше взел и своята, и моята мъка. Когато такъв наистина нещастен дух пристигне у дома, неговият духовен наставник и близките членове на семейството му знаят, че е необходимо нещо много по-силно от традиционната ориентация, и го обвиват в пашкул, за да го приведат благополучно през болезненото „оттегляне", през което те минават.
В процеса на обвиване духът е поставен да спи в спокойна целебна замъглена светлина, получава непрекъснати грижи и постоянно е облъчван с божията всепоглъщаща любов. Духът се събужда с радостта, че е у дома. Той не се разделя с тези на земята, а само мъката по тях. Духът се обвива за толкова дълго време, колкото е необходимо да се почувства здрав отново. В случая с моя баща това траеше осем месеца по нашето време и само миг за него. Когато най-накрая той дойде да ме посети от другата страна, почувствах като че ли съм била без него цяла вечност и моите първи думи бяха:
— Татко, какво те задържа толкова дълго? Той отговори:
— Какво имаш предвид? Аз току-що си тръгнах. Ако подозирате, че някой починал близък не е бил емоционално подготвен да отиде у дома или не го усещате наоколо толкова бързо, както бихте желали, моля ви, бъдете търпеливи и не се тревожете. Без значение дали той преминава през ориентацията, или е обвит в пашкул, той е в безопасност, в божествени ръце и ще дойде около вас много скоро.
Кулите
Кулите са сред най-зашеметяващите постройки от другата страна. Аз ще ги опиша в следващата глава, както и тяхната функция, но засега ще се насоча към това защо те са сред сградите при входа, които ни посрещат у дома.
Кулите са предназначени за специална категория от новопристигнали духове от земята, духове, чиято смърт е настъпила при твърде екстремни обстоятелства, за да могат ориентацията или обвиването ефикасно да им помогнат или излекуват.
Духовете, които пристигат в другата страна отчаяно объркани, дезориентирани или със затъмнено съзнание от ужасни ситуации отвъд техния контрол, не могат да усетят спокойствието и радостта на дома, докато не са „разпрограмирани" и отведени обратно към своя здрав разум и идентичност. Военновременните затворници, които умират след промиване на мозъците или мъчения; много от жертвите на холокоста; жените, изгорени на кладата по време на процесите срещу салемските вещици, разкъсани между любовта към бога и постоянните обвинения, че са зли, дори Жана Д'Арк; някои от най-жестоките жертви на болестта на Алцхаймер и други болести, които дълбоко увреждат съзнанието — никой от тях не може да разбере къде е, защото е лишен чрез външна сила от ориентация къде е и кой е. Когато умира, той е воден директно до кулите от своя духовен наставник и много често и от някой близък, които остават с него, докато се възстанови.
Процесът на разпрограмиране от другата страна е по-сложна версия на разпрограмираидия процес на земята. Най-добрите терапевти осигуряват внимателно, постоянно лечение и много често духовният наставник, близкият и терапевтите възстановяват родното място на духа, детския дом или някоя друга позната картина, с любов и безопасност, докато продължава лечението — толкова дълго, колкото е необходимо духът да се аклиматизира отново у дома, като напълно си припомни своята идентичност, току-що приключилия живот и животите, които са го предшествали, така че неговото вечно, щастливо пътуване може да продължи необезпокоявано.
Очевидно ние всички се надяваме на спокойно, щастливо преминаване за нас и нашите близки през тунела оттук до другата страна. Поради току-що обсъдените причини това невинаги се случва, но както е добре да сме информирани за различните стъпки, по които ще бъдем поведени, когато пристигнем, още по-важно е да запомним последния ред: всеки дух, който отива у дома, е добре приет и получава изобилни грижи от мига, в който пресече това близко измерение, и всеки дух, който отива у дома, неминуемо попада в екстаза на сигурността на божиите ръце.
И сега следва най-истинската, най-силната тема за любимите близки, които остават след нас. Даже и екстазът от дома не е достатъчно завладяващ, за да намали любовта ни; той само я разширява и задълбочава и я прави свещена, така че ние ставаме част от нашите любими близки, както те са част от нас, когато си тръгваме. Не съм сигурна, че можех да разбера тази истина, докато самата аз не я преживях.
Бихте помислили, че като медиум аз не би трябвало да се безпокоя много. Нямам такъв късмет. Колкото по-близка ставам с някого, толкова повече губя обективността си относно него. Колкото повече губя обективността си, толкова по-слаб медиум ставам, защото се намесват емоциите ми. Така четеше приятна изненада да открия, че в момента, в който се озовах в тунела, устремена към другата страна, аз почувствах чистата сила на любовта без безпокойства. Не мога да претендирам, че бих могла да възстановя това удивително ясно усещане, след като се върнах, но със сигурност полагам много усилия.
Както видяхме, не всеки дух има късмета, какъвто имах аз, да изпита незабавното чувство на душевен мир. Но на всеки дух се гарантира намирането на този мир рано или късно поради няколко причини: първо — което не се казва достатъчно често — другата страна, а не земята, е нашият истински дом. Тя е мястото, откъдето ние всички сме дошли, и пътуването ни към нея е връщане до познато място. Там си спомняме защо сме го напуснали за кратко и какво сме се надявали да постигнем. Това ни дава поглед върху всичко и всеки, който сме срещнали на земята, така че тук ние само можем да се молим да се доближим до това знание, докато минаваме през нещото, което ние като на шега наричаме „живот". С ясния поглед върху нещата идва разбирането и приемането на самите себе си и на действията на близките ни, които ние продължаваме да наблюдава-ме. Втора причина, поради която ние имаме възможност да достигнем любовта без безпокойства, е, че от другата страна имаме достъп не само до нашите
Карти, които сме си начертали преди пътуването ни от дома, но и до картите и на нашите любими близки. Като майка тук на земята, например, аз много съм кършила ръце поради факта, че моите двама сина се караха в продължение на няколко години. Вярвайте ми, като казвам това, не издавам никаква тайна. Те бяха първите, които признаваха разногласията по-между си, и едно от нещата, за които бяха единодушни, е, че аз се тревожа много повече от самите тях и просто искаха да не им обръщам внимание. Истината е, че когато минах през тунела, това въобще не ме вълнуваше, а още по-малко ще ме интересува, когато отида у дома, защото ще мога да извадя и да разгледам картите им, да разбера точно защо са избрали да бъдат братя, които не се разбират, и дори да разбера как ще завърши тази глава от живота им във вечността. Ако желаем, ние можем да прочетем всеки детайл от живота на всеки един от нашите близки, който те са начертали за себе си, и ще бъдем облагодетелствани да разберем при това целта на избраните от тях пътища съвсем ясно. А какво успокоява повече нашите умове от отговора на въпроса „защо?". Както се оказва, ако можех да видя картите им, докато съм отвъд, щях да разбера, че моите синове ще се помирят спокойно и просто според техния план, без каквито и да е усилия от моя страна. Техните съпруги отново щяха да станат приятелки и моите красиви внучета щяха да растат в хармония.
Най-накрая ние трябва да се върнем към факта, че от другата страна, където вечността е реалност, такова нещо като време няма. Така че няма значение колко земни години някой наш близък си е определил, от гледна точка на дома той ще е с нас отново само след няколко мига, а междувременно дори най-драматичните му травми на земята приключват за секунда.
Тези, които оставяме
Не се съмнявайте, ние можем и ще наблюдаваме нашите близки и любими на земята и ще прекарваме известно време с тях, след като вече сме стигнали у дома от другата страна. Има такива, които дори се появяват веднага след смъртта си, за да уверят своето семейство и приятели, че са наистина добре. Ако сте били свидетели на такова събитие, моля не се притеснявайте, че вашият близък е прикован към земята. Много по-вероятно е, след като е направил прехода от едното измерение в другото, той просто да се възползва от лекотата, с която е открил, че може да се материализира.
Не че способността за материализация зависи от времето, което е минало, след като сме напуснали земята. Беше през 195в г., когато Франсин физически се появи пред моето семейство, а нейното последно прераждане тук е завършило през 1598 г. От наша страна се изисква сила и умение, а от тези които сме оставили — отзивчивост. Децата и животните, които са съществата с най-развити способности на медиум на земята, ще могат да ни видят най-лесно, следвани от онези, които имат способността да се настройват на по-високите честотни вибрации на другата страна, без значение дали са съзнавали това или не преди. Но не се притеснявайте, че трябва да се научите да сменяте измеренията. Пътуването между земята и дома не е еднопосочна улица. Ние сме пътували много пъти и много пъти ще пътуваме, така че знаем точно как да стигнем тук от там.
Разбира се, има вероятност нашите близки на земята или да не могат да ни видят, или като ни видят да убедят себе си, че това е плод на тяхното въображение. В този случай ние имаме на разположение други начини да покажем нашето присъствие. Любим начин е местене на нашите снимки из къщата — да ги обръщаме с лицата надолу, наопаки, или да ги събаряме на пода, за да накараме някой член на семейството или приятел да забележи, че се случват странни неща, напомнящи за нас. Татко ми беше подарил музикална кутия, която аз обожавам, и той обича да я пуска да пее „сама", тъкмо когато заспивам. Други популярни начини за поздрав от другата страна варират от непрекъснато изпадане на необичаен брой монети на странни места; промяна на часовниците или на телевизионните канали, включване и изключване на домакински уреди, возене отзад в колата на някой роднина, раздвижва-не на косата отзад на тила, така че ако този човек „не знае", той би се заклел, че има някой с него. И както видяхме в глава първа, ние можем дори да се запишем на касета, ако ни се даде тази възможност. Има проводници, които много помагат на нашата духовна енергия да се „задвижи", особено електричеството, дъждът и росата. Ето защо уредите и телевизорите са толкова лесни за въздействие и затова нашето най-активно проявление става по време на дъжд и буря и между три и половина сутринта и изгрева, преди да се изпари росата. Ако ви досажда филмовото клише, че най-често призрачните явления се случват през нощта, по време на мълнии и бури, това може да ви помогне да разберете, че клишето не е просто клише, а е абсолютно точно от гледна точка на медиума.
Най-лесният и най-често използван начин, чрез който ние общуваме от другата страна, е чрез подсъзнанието на тези, до които се опитваме да достигнем, тъй като тяхното скептично, затормозено съзнание е по правило неизползваемо. Сънят, медитацията и хипнозата са най-ефективните начини да посетим подсъзнанието необезпокоявано. Когато идваме по време на сън, това може да не се запомни съзнателно, или може да бъде възприето като сънуване, без нашият роднина да се досети, че това е подозрително ясен и последователен сън. По време на медитация ние можем да бъдем отречени като полет на въображението, а нашите посещения по време на хипноза могат да навлекат на хипнотизатора обвинение във внушение или вкарване на нашето присъствие в съзнанието на обекта. Добрата новина е, че дори и да не се направи съзнателна връзка, подсъзнанието на нашите близки ще запише, запомни и ще се радва на всеки момент, който сме прекарали с тях.
Ние също ще чакаме внимателно шанса да се появим пред някого, за когото знаем, че ще ни види и чуе, с надеждата, че той ще предаде съобщенията на близките ни, които не могат това. Както моите уважавани колеги медиуми ще потвърдят, духовете по правило се събират около нашите клиенти по време на тълкуване, правейки жестове или коментари, които нищо не означават за нас, но без съмнение се разпознават от клиента. Както казва Франсин: „когато ни призоват, ние хукваме", което означава, че когато сме от другата страна, ставаме безсрамни опортюнисти, що се отнася до идеята да се ходи при медиуми, и дори ще внушаваме на нашите приятели и роднини тази идея, без значение дали те ще я отхвърлят като глупава или не.
Има два въпроса, които моите клиенти задават най-често относно техните починали близки: „щастливи ли са?" и „опитват ли се да ми кажат нещо?".
Що се отнася до временните вариации като ориентацията, обвиването и кулите, рано или късно отговорът на първия въпрос ще бъде винаги „да". Що се отнася до живота от другата страна, щастието е нещо разбиращо се от само себе си.
А отговорът на: „опитват ли се да ми кажат нещо?", е винаги утвърдително „да".
В много-много редки случаи, ако става въпрос за много спешна, незавършена работа, даден дух може да каже: „поправеното ми завещание е зад огледалото в дневната" или „осигурителната полица е в сейфа ми на стената". Но отново ще кажа, че от гледна точка на другата страна тези детайли от живота на земята изглеждат твърде незначителни, за да се споменават.
Една клиентка на име Барбара седна една сутрин в моя офис, леко треперейки. Попитах какво я тревожи. И тя отговори:
— Страхувам се, че ще ме помислите за луда. При моя начин на живот? Няма как да стане.
Накарах я да ми разкаже какво става в главата й и обещах да я спра, ако започна да се съмнявам в нейната нормалност. Тя колебливо започна да разказва:
— Бяхме много близки с майка ми и нейната смърт преди две години наистина ме съсипа. Тъкмо започнах да се съвземам и се насочих да работя като медицинска сестра, за да се опитам отново да бъда полезна. Един следобед миналата седмица подремвах в стаята между смените и мога да се закълна, че когато в действителност се събудих, майка ми стоеше там. Звучи глупаво, но първото ми впечатление беше, не че тя е с мен, изглеждаща по-здрава и по-щастлива от всякога, а че е облечена в розова рокля. Моите първи думи бяха: „мамо, ти носиш розово! Винаги си мразила розовото". Тя се усмихна и каза: „цветовете тук са различни. Розовото е така неописуемо красиво, както и всички други цветове". След това тя ми подаде ръка и аз си спомням, че ръката й беше топла и силна, когато я поех и последвах. Тя ме поведе към вратата на вътрешния двор, но когато я отвори, все едно че ме беше отвела до прага на друго измерение — вместо във вътрешния двор ние пристъпихме върху най-зашеметяващата поляна, която можете да си представите. Видях две еднакви сгради отдясно, много високи, направени от бял мрамор и синьо стъкло.
До тях имаше друга сграда от бял мрамор, построена в римски стил, предполагам, с големи колони. Мама посочи към сградата в римски стил и каза: „аз работя там и помагам да се осъвременят записите на хората. Това ми е толкова приятно". Аз бях изненадана, защото майка ми беше домакиня и никога не е имала работа, да не говорим за такава, която да й носи радост. Но преди да успея да се произнеса по този въпрос, тя добави: „не можеш да останеш. Ти не принадлежиш все още на това място". В мига, в който го каза, аз усетих, че почти се стоварих в собственото си тяло на кушетката, а когато отворих очи, тя беше заминала, а вратите на вътрешния двор си бяха просто врати на вътрешен двор, както винаги. Сигурна съм, че това не беше само сън, беше толкова истинско и всичко в такава последователност и усещах, че тя е наистина при мене.
Аз изчаках, за да обясня астралното пътуване по-нататък в тълкованието, но просто потвърдих:
— Тя е била.
Сянка на тъга премина по лицето на Барбара и аз я попитах защо.
— Не спирам да се чудя защо дойде и дали има нещо, което иска да знам.
Аз вече знаех отговора, но исках да видя дали тя ще стигне до него сама. Казах:
— Вие ще ми кажете. Какво знаете сега, което не сте знаели преди този следобед?
Имаше дълго мълчание, преди тя да ме погледне с най-лъчезарната си усмивка и да отговори:
— Че тя наистина е жива.
Съвършен начин да се изрази единственото съобщение, което всеки дух, който съм срещала, отчаяно иска да предаде; посланието, което ние отчаяно също ще искаме да предадем в мига, в който пристигнем у дома отново; единственото послание, което ние съзнателно забравяме, въпреки факта, че нашите ду-ши го знаят наизуст: няма такова нещо като смърт.
Пета глава
Как изглежда другата страна? Пейзаж, климат и архитектура
Не се ли изморихте да слушате, че другата страна е „по-красива, отколкото можете да си представите", ако това по някакъв начин би ни помогнало да си изградим нейния образ? Първо, ако тя е по-красива, отколкото можем да си я представим, защо да полагаме усилия да се опитваме да си я представим? Второ, с такова бегло описание без съмнение човек би се изкушил да си мисли, че другата страна наистина не е нищо друго освен една хубава вълшебна приказка.
Истината е, че другата страна е изключително красива, но ние не трябва да си мислим за нея повече отколкото за родните си градове. Нейните удивителни образи са безспорно гравирани в нашата духовна памет. Ние всички идваме от другата страна и сме се връщали там много пъти между животите и отново щастливо ще живеем там, когато този живот свърши. И вярвате ли или не, на всички ни е мъчно за другата страна и всеки от нас пътува астрално дотам по време на сън, поне по два-три пъти на седмица, само че не можем да си го спомним съзнателно.
Ако някакъв детайл в тази глава, без значение колко обикновен ви изглежда, предизвика у вас някакъв странен, далечен резонанс, моля, не го отхвърляйте като нещо, което може би смятате за погрешно. Вместо това отворете съзнанието си, за да приемете, че това е вашата душа, която ви шепти и ви моли да забележите познатата пътна карта до дома.
Както казахме във втора глава, другата страна не е някакво митично място „навън, някъде там". Тя е точно тук при нас, някакъв си метър над земята.
Тя е съвършен огледален образ на земната природна топография. Нашите седем континента; планински вериги, равнини и пустини; нашите океани, морета и реки; нашите гори, джунгли, острови, хълмове и всяко друго творение на природата на земята, всичко съществува в своя съвършен оригинал от другата страна. Понеже там няма ерозия, замърсяване или разрушение, планинските вериги са остри и високи, водните басейни са чисти и лазурносини, а бреговите ивици са недокоснати, каквито са били преди хиляди години. От другата страна, където времето не съществува, където всяко живо същество винаги е било и винаги ще бъде, нищо не остарява, нищо не загнива, нищо не се разрушава. Всеки квадратен сантиметър земя и вода е невероятно, вечно нов.
Това включва и двата изгубени континента на земята. Атлантида е в разцвет в океана от другата страна, който съответства на нашия атлантически океан, а в техния тихи океан лежи огромният, процъфтяващ континент Лемурия.
Еднаквостта на дома не е ограничена до природните чудеса. Много от чудесата, създадени от човешка ръка на земята, са съществували първо от другата страна и са били подсъзнателно запомнени и претворени тук. Не е никакво съвпадение, че такива удивителни чудеса като пирамидите, сфинкса, висящите градини на Вавилон, великата китайска стена и Тадж Махал украсяват пейзажа на другата страна, така изпипани, като че ли са били завършени тази сутрин. Партенонът е незасегнат и за него се грижат с любов. Оригиналната Венера Милоска и другите велики творби на изкуството през вековете, които са толкова красиво претворели тук, не са дори и най-малко засегнати у дома от жестокостта на вандали, крадци, войни, времето или природните сили. Великата александрийска библиотека, разрушена при по-жар на земята, е съвършено запазена там, а свитъците от мъртво море не само изглеждат чисто нови, но се четат и от другата страна като детски роман. Дори гръцко-римският архитектурен стил произхожда от дома, а след това се появява на земята. Всъщност, както ще видим след малко, първите сгради, които ни посрещат отвъд тунела, са построени в този класически стил, който ние тук свързваме с грациозност и величественост.
В действителност има постоянна обратна връзка на красотата между другата страна и земята. Докато великите художници, архитекти и строители продължават да възпроизвеждат на земята някои от най-обичаните чудеса на дома чрез подсъзнателните си спомени, ще има любими земни места, възпроизведени от другата страна също заради тяхната красота, божественост и успокояващата приемственост, която те създават между двете измерения. Например гетсиманската градина, която присъствието на Христос направи свещена, е идентично възпроизведена от другата страна, както и други такива места за поклонение като мека, Ватикана и катедралата „св. Патрик". Така че без значение дали сме на земята или у дома, ние винаги можем да намерим пътя към някое познато място, където да се преклоним пред бога и да почетем неговото присъствие.
Климат
От другата страна няма валежи, няма дъжд, сняг, лапавица или градушка. Няма по-силен вятър от нежния бриз от време на време. Няма горещи вълни и студени фронтове. Вместо това бремето там е вечно спокойно, с температура двадесет и пет градуса по целзий. Веднъж попитах Франсин:
— Защо е двадесет и пет градуса? Тя отговори:
— Защото е!
(аз тихичко казах „о", както в много от разговорите ми с Франсин.)
Постоянната температура и липсата на каквито и да е валежи, вместо да станат досадни, са за жителите на другата страна безкраен източник на свежест и нерушима красота. Постоянният климат навсякъде прави всяко място у дома еднакво удобно — никой никога не се опасява, че ще му е твърде горещо или твърде студено, или че ще има наводнения, торнадо, или каквито и да е било нарушения в съвършенството на времето.
Слънцето, луната и звездите не се виждат от другата страна, а денят и нощта не съществуват. Светлината там е непрекъсната смесица от меки пастелни цветове като розово-виолетовата зора или здрач през лятото на земята.
Един поглед по-отблизо
Всеки от деветте континента — нашите съществуващи седем, плюс Атлантида и Лемурия — е разделен на четири квадранта. Ние ще разгледаме квадрантите по-нататък в следващата глава, но общо взето, те са просто области от другата страна, предназначени за специфични цели. Един квадрант, например, може да бъде посветен на изследвания, друг на животновъдство, трети на творчество и изкуства. Квадрантите не са видими или разграничени един от друг. Те са нещо като часови зони на земята и ние можем да се движим свободно в другата страна от един квадрант в друг, като следваме разнообразието на своите интереси, които сме щастливи да избираме, завърнали се у дома. Ако става дума за животновъдство, почти всички животни, които съществуват на земята, процъфтяват и са боготворени от другата страна. Там за агресия не е чувано, така че естествени хищници не съществуват. Вместо това животинското царство живее в същата аура на безопасност и пълен мир, както и всички останали. Това включва всичко, от динозаврите и птеродактилите до грифоните и еднорозите, което ни довежда до много интересен въпрос; много животни, които ние с лека ръка категоризираме като митологични, са също толкова реални у дома, колкото и ние. Духовният ум на нашето подсъзнание ги помни, докато нашето съзнание ги отхвърля като невероятни. Нашето упорито, ограничено, едностранчиво съзнание е склонно да спечели този спор, но тъй като нашият духовен ум неотменно знае истината, забелязваме, че популярността на предполагаемо въображаемите еднорози и другите „митологични" зверове никога ни най-малко не намалява.
Аз наистина казах, че почти всички същества, живеещи на земята, са живи и здрави от другата страна. Може би ще изпитате същите чувства като моите относно единственото изключение: изглежда, че от другата страна изобщо няма насекоми. Никога не съм била особено ентусиазирана относно насекомите, така че приемам това като добра новина. Но съм сигурна, че ако насекомите са особено важни за вашето щастие, вие може да притежавате всички любими буболечки, които си пожелаете, когато се приберете у дома.
Питали са ме неведнъж как се поддържа екологичният баланс без естествените врагове и без приноса на насекомите. Отговорът е прост. Когато се намесва бог, а не човечеството, екологията не е просто балансирана, тя е непрекъснато и вечно безупречна.
Да се върнем към квадрантите. Както казах, всеки от деветте континента е разделен на четири квадранта и всеки квадрант е посветен на определена цел. Ние всички се движим свободно между квадрантите, прекарвайки повече време в някой, отколкото в другите — както ни диктуват нашите собствени лични интереси и задължения. Но има един квадрант, който ни е по-познат от другите още на земята, и децата обичат астрално да пътуват там в съня си, защото той им напомня най-много за дома, откъдето те са дошли наскоро. Квадрантът съдържа това, което може да бъде наречено център на другата страна, сборът от „главни сгради", ако може така да се каже. Този център ни приветства, когато пристигнем и когато често се връщаме там по време на нашите животи.
Центърът на другата страна
Както обсъдихме във втора глава, независимо къде сме починали на земята, всеки от нашите тунели води точно до един и същи вход от другата страна. Входът е в квадранта, който географски съответства на западния бряг на нашия северноамерикански континент и там нашите духовни наставници, ангели и близки идват да ни посрещнат у дома. Обратно на всички слухове, там няма перлени порти, които ни пускат или спират, и св. Петър не стои с тефтер, за да проверява дали нашите имена са в списъка на гостите. Самото пристигане от другата страна е единственото свидетелство, от което се нуждаем, че принадлежим на това място. Тъй като залата на мъдростта в нашето духовно съзнание е синоним на прибирането у дома, тя е мястото от другата страна, до което ние най-често пътуваме астрално по време на сън, медитация или хипноза. Децата играят на гоненица по гигантските стъпала и се катерят по мраморните колони, щастливо и невинно нарушаващи свещения покой на тази свята зала. Това научих с известно неудобство, когато Франсин ме помоли да си поговоря относно дисциплината с моя петгодишен син крие. Не само че той твърде често се е появявал на стъпалата на залата на мъдростта и е играл с много деца, но като здраво, упорито и буйно момче той е вдигал много шум и е ходил по нервите на всички. Достатъчно лошо е да ви се оплачат от държането на детето ви в училище, но е направо унизително да получиш оплакване от неговото държане от другата страна.
Залата на записите
Залата на записите е веднага вляво от залата на мъдростта. Тя е една от най-удивителните и популярни сгради от другата страна. Също като залата на мъдростта нейната архитектура е в класически гръцко-римски стил, с извисяващи се мраморни колони и зашеметяващ свод, който се издига над околния пейзаж.
Залата на записите, както нейното име предполага, съдържа всеки един исторически труд, написан някога, включително и тези, чиито „оригинали" са били разрушени на земята, от александрийската библиотека до прекрасните томове, изгубени с континентите Атлантида и Лемурия, и до свещените акашови записи, които най-добре мога да определя като написаните спомени на бога. Залата на записите съдържа и подробни карти на всички прераждания и всеки един наш живот на земята. Аз съм посещавала астрално залата на записите много пъти и тя никога не е преставала да ме удивява. Безкрайни редици след редици и всяка редица, изпълнена с безкрайни рафтове, и всеки рафт, изпълнен със съвсем истински свитъци, в съвършено състояние и ред, върху които са запазени за вечността всички наши карти, написани на съвършен арамейски, универсалния език, който ние всички перфектно говорим от другата страна.
В залата на записите можем да изучим собствените си карти на спокойствие. Да разберем смисъла и перспективите на пътуването на нашата душа.. Можем също да изучим картите на нашите близки, които сме оставили на земята, да отговорим на всеки въпрос, който може да сме имали относно времето, прекарано с тях, и да проследим точно какво ще им се случи и защо, докато ги срещнем отново. Много полезно също е да се изучи картата на някого, с когото не сме могли да се разберем през последния си живот, да осъзнаем за каква цел ни е служил той, за каква цел сме му служили ние и какви конфликти от минали животи вероятно все още действат, за да ни привлекат отново заедно.
Има още една удивителна полза от изучаването на картите в залата на записите, но за да я оценим напълно, ние трябва да знаем, че има три начина, по които да прегледаме тези карти:
• ние можем да наблюдаваме разгъването на нечия карта, точно както наблюдаваме нашия собствен последен живот да се развива на машината за сканиране, пълноцветен, триизмерен, с холограмна автентичност.
• ние можем да изслушаме картата, като записана на свръхмодерна лента книга, което всъщност е аудиоформа на машината за сканиране подобно на аудиторна комбинация между звук и картина с виртуална реалност.
• или — колкото и да е невероятно — можем да позволим на нашия дух да се изкачи и да се потопи в самата карта.
„Сливането" от другата страна може да бъде в основни линии описано като пълна, изключителна съпричастност. Без въобще да губим нашата собствена идентичност или да приемаме идентичността на човека, с когото се сливаме, ние временно можем да възприемем неговите усещания, неговите чувства и неговата реалност в нашето същество. Ние не изживяваме буквално неговия опит, но се изпълваме с цялата сетивна информация от него.
И точно този трети начин е най-често използван от жителите на другата страна за исторически изследвания. Вместо просто да прочетем историята, ние може да си изберем който и да е човек, съществуващ в историята, и да се потопим в неговата карта. В действителност да извървим неговите стъпки.
Рахим
Рахим е приятел на Франсин от другата страна, силен, много напреднал дух, който от време на време говори чрез мене на лекции и служби в моята църква novus spiritus. Моля ви, нека това не ви обърква, той не е моят духовен наставник и, разбира се, той не ми говори постоянно и не ме наставлява, както прави Франсин. В неговото последно прераждане на земята Рахим е бил сикх и велик учител. Беше ми казано, че неговото име е много добре познато в сикската култура, но трябва да призная, че преди Франсин да ни запознае, никога не бях чувала за него. (повярвайте ми, ако правих всички тези неща за забавление и известност, аз бих предпочела редовно да провеждам информация от някое величие. Но не, Рахим е единственият, когото срещнах, така че не „претендирам" за известност.)
Между другото една вечер аз разказвах за Рахим на Линдзи, докато работихме над тази глава. Тя е срещала Франсин няколко пъти, но никога не беше срещала Рахим и докато го описвах, аз казах:
— И той е наистина... — в този момент бях прекъсната от всички лампи на стаята, които започнаха да примигват само за миг и след това засветиха отново. Аз се засмях и продължих моята мисъл: — ...много силен в електричеството.
Линдзи също се засмя, като чу това, и каза:
— И аз така виждам.
Незабавно последва още едно примигване. Все още смеейки се, двете му благодарихме:
— Благодарим ти, Рахим.
Върнахме се към нашата работа и светлините никога повече не трепнаха.
От Рахим аз научих за първи път за необикновения начин да се слееш с някоя карта в залата на записите като невероятно ефикасно средство за проучване. Рахим е страстен историк и един ден, като изучавал живота на генерал Джордж Кастър, решил да се слее с неговата карта. Изведнъж, както го описва, се озовал сред бягащи коне и хаотични войнствени крясъци. Цялото му същество се разтреперило от ужаса на битката, гърлото му се запалило от облаците остър барут. С ума си той знаел, че всъщност не преживява битката, нито реалната опасност от нея. Но това не намалило въздействието й върху неговите сетива и за тези няколко мига той получил информация „от първа ръка" за всичко, което Кастър е мислил, чувствал, чувал и виждал в последните мигове от своя живот.
Ако способността да се сливаш с нечия карта не е достатъчно очарователна сама по себе си, Рахим ми посочи едно цяло друго измерение към нея, което ме заинтригува все повече и повече, докато продължавам да го изучавам. Изглежда, че процесът на сливане с някоя карта действа като вид машина на времето, с която вашият дух буквално пътува от своята безопасна мраморна пейка в залата на записите до всяка епоха и всеки живот, които сте избрали да изучите. Да вземем например преживяванията на Рахим с Кастър. Не е само вероятно, а е напълно възможно
Кастър или някой от неговите войници или някой от индианците да са видели появяването на Рахим сред тях и след това неговото внезапно, все така бързо изчезване. По-нататъшното изучаване ме накара да осъзная, че много предполагаеми видения на „духове" всъщност не са нещо друго освен някой от другата страна, който се слива с определена карта така цялостно, че се появява за кратко в тази минала, сегашна или дори бъдеща реалност. На практика ако приемем, че съм от другата страна, но от любов и загриженост решавам да се слея с някое бъдещо събитие в картата на моя внук Уили, за което знам, че може да бъде трудно за него. Въпреки че по земното време събитието още не се е случило, от безвремието на другата страна аз мога да ида напред в този момент, да се слея и дори бързо да се появя там, за да разбера как ще го преодолее той, което ще ме успокои.
Друга полезна цел на сливането с нечия карта е да изберете картата на минал враг или на някой, който ви е предал или изоставил, когато най-много сте имали нужда от него. Изведнъж ще научите и усетите всичко от неговите минали животи, неговите мотиви, болки и пречки и не само ще ги виждате, а ще усещате всичко през неговите очи. Можете ли да си представите по-бърз и по-ценен начин да научите всичко за него и за себе си, или по-пряка пътека, която да ви отведе към опрощението? Не е за учудване, че залата на записите е най-населеният и най-известен изследователски център, който можем да намерим от другата страна.
Залата на справедливостта
Красивата зала на справедливостта се намира точно отдясно на залата на мъдростта. Това е свещената сграда, където заседава съветът. Ние ще обсъдим съвета в подробности по-късно, но засега просто ще го приемем като уважавани и известни старши, които играят ключова роля в нашите животи и от другата страна, и по време на животите ни на земята.
Залата на справедливостта е с колони, свод и класическа гръцко-римска архитектура, точно като другите две зали, които завършват тройката сгради, която ни приветства веднага след нашето пристигане обратно у дома. Но нейната най-обожавана отличителна черта, най-често коментирана от хората, които си спомнят подробности от преживявания близки до смъртта, са нейните безкрайни, невероятно красиви градини.
Нищо на земята ни най-малко не може да се сравни с цветовете и ароматите на тези огромни, божествени градини на залата на мъдростта. Те са природата в нейния най-голям разцвет и радост, отправяща към бога своя най-тържествен химн на благодарност. С километри и километри, докъдето поглед стига, във всяка посока криволичат каменни пътеки и мостчета, минаващи покрай прекрасни цветя, искрящи фонтани, нежни водопади и тучни поляни. Хиляди и хиляди беломраморни пейки за медитация се крият в свещено уединение сред гоблените от грациозни бръшляни и искрящо червени и пурпурни тропически храсти, подслонени под сянката на горди, извисяващи се дървета.
Ако някога сте усетили дълбок, съвършен покой в някоя градина или извън всякаква логика сте се развълнували от обикновената гледка и мирис на някое цвете или на тихо извисяващи се борове, уверявам ви, че това е била вашата душа, на която й е болезнено мъчно за градините на залата на справедливостта.
Входът на залата на справедливостта е украсен от разкошната статуя на Азна, богинята майка. Наскоро моята шестгодишна внучка Анджилия ме информира, че е видяла Азна „наистина жива", с къдрава коса, прибрана горе на главата, „но на статуята тя е дълга". Анджилия никога не е виждала рисунката на залата на справедливостта, която сме включили в тази глава, всеки детайл ни е даден от Франсин, нито пък някога е чувала мен или баща си крие дори да споменаваме, че статуята на Азна съществува. Аз я попитах откъде знае за статуята и за дългата коса на Азна. Оказа се, че докато любимото място за астрални посещения на другата страна на крие, докато беше малък, е била залата на мъдростта, то Анджилия предпочита залата на справедливостта, нейните градини и кулите.
Посещаване на кулите отново
Залата на записите, залата на мъдростта и залата на справедливостта са първите сгради, които ни посрещат от другата страна. Точно зад тях се издигат кулите, две еднакви структури, високи, със съвременна архитектура, достолепни монолити с масивни фасади от бял мрамор и синьо стъкло. По стените се стичат водопади, замъглявайки жасмина, който ароматизира въздуха наоколо, и обещава изключително спокойствие, което ни очаква зад гравираните златни врати.
Ще кажа отново, че кулите са много важни за онези новопристигнали, които имат нужда от интензивни психологически и емоционални грижи за безопасния им преход у дома. Но те са и много ценени от „местните", като съвършени места за усамотение, учене и медитация. Вечната мека светлина на другата страна, филтрирана през синьото стъкло на кулите, създава спокойствие и носи величествения полъх на божията любов, за която ние подсъзнателно копнеем на земята, където — за сравнение — нашата най-дълбока и най-целебна тишина е хаотична.
За първи път Анджилия астрално посети кулите по време на сън, когато беше на четири години и нямаше никаква представа как ги наричаме, какви са, и дори в кой свят са. Но със своя ограничен речник тя дойде при мене развълнувана още на следващата сутрин и ми описа тишината, аромата, безкрайната райска гледка през синьото стъкло. Гласът й почти се сниши до шепот, когато тя добави в заключение:
— Беше красиво.
Преклонението, с което детето изрече тези две прости думи, описваше кулите и тяхното въздействие върху душата много по-добре, отколкото аз бих могла да го направя.
В сянката на кулите
Две по-малко познати структури стоят една до друга отвъд кулите. Те не са част от нашето завръщане у дома. Нито пък са включени в дневната ни програма от другата страна. И все пак те са ценни и съществени за подхранването на нашия дух.
Залата на тоновете. Когато всяка една от нашите души е била сътворена в самото начало, ни е дадена индивидуална мантра — специфична дума или серия от срички, — на която нашият дух вечно ще резонира. Ако си представим духа си като прекрасно сътворен, уникален музикален инструмент, нашите мантри са хармонизиращите камертони, които поддържат този инструмент в съвършено съзвучие и хармония с бога, който го е създал.
Всяка мантра започва с ом, която е дума на потвърждение и подкрепа, следвана от звук, обикновено създаден от две срички. Моята е „ширийм". На линдзи е „кири". Никой от нас не разпознава незабавно звука на своята мантра. Очевидно и за нещастие нейният божествен резонанс е удавен твърде често от шума на нашия съзнателен ум тук на земята.
Но от другата страна ние знаем своите мантри и определено ги чувстваме наши, като наша директна генетична връзка с бога. И за да бъдем в съвършено съзвучие с него и да поддържаме чистотата, с която сме били сътворени, от време на време правим радостни пътувания до залата на тоновете, за да медитираме и напяваме нашите мантри. Това поддържа вътрешния инструмент на нашата същност в изключителна хармония. Не ме разбирайте погрешно — ние никога не сме извън синхрон с бога. Напяването на нашите мантри в залата на тоновете е просто признаване и проявяване на този единствен звук, който е нашата песен и само нашата песен, дар от бога, когато ни е сътворил, и нашият обратен дар за него, когато го произнасяме.
Посещения в залата на тоновете ни носят една и красива, и вълшебна награда. Както е уникална всяка една наша мантра, без значение какъв тон напяваме и без значение дали има още десет или десет хиляди, напяващи в същото време, нашите гласове се сливат по уникален начин в тази изключителна зала и постепенно се съединяват в прекрасна хармония не само с нашия създател, но също и с другите духове около нас. Така нашите тонове се обединяват в спонтанен апотеоз на възхвала, който повдига духовете на всички, които пеят, и докосва самото сърце на бога.
Ако искате да опитате тук на земята да се свърже-те с вашата мантра, една проста и тиха медитация може да помогне.
Седнете удобно, умът ви да утихне, ръцете са отпуснати спокойно в скута ви, да не са кръстосани, дланите са обърнати нагоре във възприемателно положение. Затворете очи и дишайте равномерно, ви по-дълбоко и по-дълбоко, докато не се усетите отделени от хаотичния шум на живота.
Бавно и величествено в ума си се приближавате към огромен, кристално блестящ обелиск, който се извисява пред вас в средата на поляна от тучна зеленина с прекрасни горски цветя. Погнатият образ на обелиска ви вълнува, когато разпознавате любимата зала на тоновете. Вие пристъпвате тихо през огромните отворени врати.
Заобиколени сте от дъги, безкрайните стени на кристалния обелиск, които създават снопове от ярки, танцуващи цветове върху извитите беломраморни пейки, наредени около огромния фонтан, който нашепва спокойствие в центъра на свещената стая. Неговата вода лекува, облекчава и освежава.
Вие сядате на една от мраморните пейки, окъпани във величествени цветове, и отправяте молитва към бога да ви възнагради със звука на тона, с който той ви е благословил в мига на вашето сътворение. Тихичко прошепнете „ом", като оставите ,м" да звучи, докато не усетите нейната му вибрация в гърлото си. След това слушайте... Слушайте... Докато една или две срички не започнат да се оформят дълбоко във вас.
Ако сричките не идват, минете търпеливо през азбуката буква по буква, за да разберете дали някоя от тях не задвижва някакъв звук, който напява на душата ви. Ако това ще ви помогне, нека пред вас се оформи дъска, наблюдавайте я, може би там ще а появи някоя дума.
Вашият тон може да убягва, но няма значение. Всеки миг, който вие прекарвате в светостта на залата на тоновете, повтаряйки „ом", води душата ви към чудото на спокойствието и тя ще си спомни и ще затрепти в синхрон с дома.
Залата на гласовете.
До залата на тоновете, отдясно, има друга зала, предназначена за една от най-високите привилегии, които духът ни може да получи — божествена среща с един толкова трансцедентален звук, че никога не бихте го чули на земята, като че ли неговата радост е твърде велика, за да се задържи само в едно измерение.
Надълго и нашироко ще обсъдим ангелите в глава седем. Но засега ще спрем само върху едно от техните уникални качества: и от другата страна, и по време на тяхното появяване тук на земята като наши закрилници те никога не са били чувани да проронват нито една-единствена дума. Тяхната комуникация с нас и помежду си е изключително мълчалива и телепатична.
Но от време на време, на най-светия и най-тачения от празниците, целият божествен легион от ангели се събира в залата на гласовете, за да изпълни концерт на преклонение и обожание към създателя в огромен хор. Неговите звуци се изливат в химни на благодарност за животите, преживени в неговото вечно присъствие. Духовете идват от най-далечните кътчета на другата страна, за да наблюдават тези редки, изключителни изпълнения, но песните на ангелите са толкова мощни, че те се разливат от залата на гласовете и изпълват всяко животно, всяко стръкче трева, всяко цвете и дърво, всеки поток и океан, всяка скала, камък и песъчинка у дома със свещена милост.
Веднъж на няколко хиляди години ние на земята сме благословени да доловим звуците на тези величествени ангелски химни, както са описани в библията (лука 2:13-14) в красноречивото описание на божественото знамение, съпътстващо раждането на Христос: „и внезапно се яви многобройно войнство небесно, което хвалеше бога и казваше: слава във висините богу, и на земята мир, между човеците благоволение".
Какъв по-добър начин да се обяви присъствието на Исус сред нас от радостната песен, изпълнена от Ангелите в залата на гласовете, и тя да бъде чута от всички?
Сградите на входа на другата страна — залата на мъдростта, залата на записите, залата на справедливостта и нейните удивителни градини, кулите, залата на тоновете и залата на гласовете — са достатъчно красиви и богати, за да се чувстваме в тях щастливи и заети за цяла вечност.
Но те са само началото на безкрайното измерение на дома.
Шеста глава
Отвъд входната врата:
Където ние живеем,
Работим, забавляваме се и
Служим на бога
Погледнете през който и да е прозорец на вашия дом или офис, или от който и да е самолет надолу, или през пространството над всяко кътче по земята, където пътувате, и си представете същата картина, но без огромните магазини, паркинги, магистрали, замърсяване и всички други остатъци от това, което ние наричаме „прогрес".
Заменете ги с чистата гледка на процъфтяваща, съвършена недокосната природа и вие ще можете да си представите другата страна.
Но първо една дума за физиката. Не, не психика. Физика.
Франсин се беше опитвала да ми обясни физиката на измерението на другата страна много пъти. Сложих очила, когато се опитвах да разбера физиката на нашето измерение и все още пазя оценките си от средното училище и колежа, за да го докажа. Но трябва да призная реалността на дома, която ме очарова, въпреки че не мога да претендирам, че я разбирам.
Също както нашето понятие за време не съществува от другата страна, там не съществува и нашето понятие за пространство. Стотици, дори хиляди от нас могат да живеят, работят и да общуват на много малко пространство, без то да се препълни, Франсин ми обяснява, че това е така, защото тяхната материя е много по-плътна от нашата, което смътно ми напомня една друга истина — колкото повече остарявам, толкова повече тялото ми се уголемява. Ние сме прокълнати да притежаваме тук на земята смешно рехава молекулярна структура и, честно казано, това никак не ми се нрави.
При всеки случай не може да бъде направена точна характеристика на другата страна, без да се отбележи, че нашите закони на физиката там са остарели. Така че колкото и да ви е трудно, което мога да разбера, моля ви, опитайте се да не ограничавате вашите представи за дома, като ги вкарвате във времевите и несъответни пространствени рамки, в които сме оковани тук.
Домуване
Все още си спомням колко облекчена се почувствах, когато чух от Франсин, че в действителност ние имаме наши собствени места, в които живеем у дома. Дори да си в рая, мисълта да се скиташ без място, което да наречеш свое, ми изглеждаше толкова тъжна и пагубна, че аз не бях сигурна дали такава подредба някога би ме направила истински щастлива. На практика обаче ние бихме могли да живеем без домове от другата страна. Всъщност някои го
Правят, въпреки че, както ще видим сега, те биха могли лесно да си създадат дом, ако искат. Нашите тела у дома, истинските ни тела, имат много по-лесна поддръжка отколкото тук. Ние можем да приемаме храна само заради вкуса й и да похапваме, ако искаме, и да приготвяме храната, ако обичаме да правим това, но изобщо нямаме нужда да ядем или да готвим. Можем да се излежаваме и да си почиваме. Но нямаме нужда от сън. Имаме сърца, които помпят кръвта ни и изпълват белите дробове, с които дишаме. Имаме всички останали органи, интересното е, че те са разположени на срещуположната страна на тялото, в сравнение с разположението им тук на земята, и са точен огледален образ на човешката анатомия. Въпреки това на нас не ни е неудобно. Тъй като нямаме това, което учтиво наричаме земни физиологични функции, не ни е необходимо да имаме баня. Ние създаваме вида и облеклото си със своята проектирана мисъл, с която сътворяваме и домовете си. Така че не са ни необходими гардероби, шкафчета, грим и тоалетни принадлежности. И разбира се, ние не се нуждаем да бъдем защитени от природните сили в атмосферата на непрекъснато тихо, ясно и спокойно време при двадесет и пет градусова температура. С други думи наистина няма никакъв практичен смисъл да имаме жилище от другата страна.
И все пак някои от нас наистина притежават къщи у дома, макар да ги посещаваме доста рядко поради простата причина, че повечето духове се чувстват спокойно и удобно на всяко място, което чувстваме като наша околна среда. Без значение дали е изискана
Или скромна, а тя по уникален начин олицетворява начина ни на живот, предпочитанията и вкусовете ни — пространство, невероятно познато, ни и в мига, в който пристъпим вратите му, ние се чувстваме „там".
Самата друга страна ни дава чувство за дом, но създаването на дом в дома е преживяване, което повечето от нас дълбоко оценяват, както е и на земята.
Най-простият отговор на въпроса: „къде живеем от другата страна?" е „където си поискаме". Това се оказва вярно, защото домовете там са перфектни отражения на желанията на обитателите си. Ако винаги сте искали да живеете в огромен каменен замък или в имение от типа на тюдорите, или под навес, или в сламена колиба, или в съвременно жилище на няколко нива, или в скромна гарсониера, или в огромен апартамент, това ваше желание се намира точно на разстояние от едно измерение. Това няма нищо общо с въпроса дали можете да си позволите дадено жилище, тъй като у дома парите не съществуват, а съответно не съществува и такова понятие като статут или липса на статут. Единствено от значение е фактът, че повечето от домовете от другата страна са построени чрез проектирана мисъл.
Моля ви, не го разбирайте погрешно — домовете, построени чрез проектирана мисъл, не са въображаеми. На земята нашите познания за силата на проектираната мисъл все още прохождат, но за да запълним тази празнота, запомнете, че нищо, сътворено от човека, не съществува тук, което да не е било започнато като проектирана мисъл. От другата страна ние просто имаме възможност да прескочим от мисълта към реалността, без да се блъскаме напред-назад помежду им. Просто проектираме този вид дом, който искаме, където го искаме и той е там. Домовете у дома са толкова реални, колкото и нашите домове тук, но далеч по-добри, защото посредством тази същата проектирана мисъл ние можем да ги направим по-малки или по-големи, да добавим крило, да отворим покрива, да преместим стена или дори да ги пренесем на съвсем друго място. Това не е магия, това е силата на ума — ще повторя, че това е понятие, което на земята едва сме започнали да изучаваме.
Обаче не всички домове от другата страна са пряк резултат от проектирана мисъл. Много строители, дърводелци, архитекти, каменари и проектанти предпочитат да си доставят удоволствие, като конструират домове и други сгради по традиционния начин, просто от любов към работата си и заради възможността да покажат умението си. Те са насърчавани и са обект на възхищение, като никога не им липсват помагачи, които имат желание да усвоят нов занаят. Има едно правило, което важи за всички конструкции, без значение дали са резултат на проектирана мисъл, или са построени ръчно. Това правило е, че нищо никога не се разрушава, така че нито едно цвете, дърво, поток или хълм не се докосват и всички съществуващи структури и природни красоти остават вечно недокоснати. Това правило важи и за материалите за строеж, които не са проблем, тъй като те са резултат на същата проектирана мисъл, от която се сглобява целият дом.
„Каквото желаете" е отговорът на въпроса за мебелировката и домакинските удобства. Ако имате афинитет към джакузита или канапета, или пък домът ви не може да мине без огромно пиано, или място за забавления, просто го проектирайте на даденото място и то е ваше. Изборът ви е неограничен, каквато е и нашата способност да мечтаем.
Някои сътворяват домове, каквито винаги са желали на земята. Други обичат да пресъздават домове, които им напомнят за любимата им къща в последния им или някой от последните животи. Бях особено трогната от разговора с починалата майка на един клиент. Малко преди да почине бащата на клиента, тя с вълнение му приготвяше дом, абсолютно идентичен на този, в който са живели щастливо по време на брака им. С всички детайли до заобикалящите го плантации с юка, тя искаше да изненада съпруга си, когато той се прибере у дома.
Ние ще обсъдим връзките и нашия избор на партньори в следващата глава, но засега нека не ви създавам погрешно впечатление, че е единствено важно да живееш сам или с някой важен за теб човек. Ако нито един от тези два варианта не ви харесва, апартаментите в жилищните кооперации са популярни от другата страна, тъй като много обитатели имат точно такава представа за рая. Заслужа-ва си да отбележим, че нашите комуни са нещо напълно приемливо там. Всъщност там няма такова нещо като „неприемливо" по простата причина, че божието присъствие изпълва всяка глътка въздух, която вдишваме. Там няма съд, няма грях, няма вина, няма правилно или погрешно, само радостта от благоденствието в абсолютна и безкрайна любов.
Няма мегаполиси, предградия или дори градчета от другата страна. Причините за това са много прости: няма нужда да живеем близо до нашата работа, тъй като пътуването е безпредметно. Обикновено пътуването се осъществява от същата сила, с която са построени толкова много домове —проектираната мисъл. Ние просто си представяме, че сме някъде и наистина сме там. Най-близкото до този вид транспортиране на земята е астралното пътуване, онези пътувания, които нашият дух предприема извън тези тежки късове, наречени тела, с които сме приземени тук. Ние имаме тела от другата страна, както коментирахме, но у дома ние сме духове, които имат тела, докато тук ние сме обречени от бога да бъдем тела, които имат дух заради предизвикателствата, срещу които сме избрали да се изправим. Свободни от земните ограничения, нашите духове се реят и благоденстват и мисълта ни безусловно има свобода на действие. Подобно на строежа на жилище без необходимост от усилна работа и стрес, изпълващи времето между възникването на идеята и завършването й, пътуването чрез проектирана мисъл е като да планираме пътешествие на земята и да пристигнем на даденото място миг по-късно, без да има нужда да се занимаваме с багаж, карти, летища, резервации и задръствания. И още веднъж, тъй като можем да пътуваме където и да е по картата на другата
Страна, ние се оказваме на работата си в мига, в който си представим, че сме там. Защо тогава да са необходими градове и квартали? • втората важна причина да няма градове, квартали и мегаполиси у дома е, защото там няма търговия, няма пари и затова няма как те да се печелят или харчат. Това означава, че няма магазини, супермаркети, пазари и нито мисъл за пазаруване. Когато домовете са събрани заедно, те оформят малки селца, населени от няколкостотин души най-много, и са , безкрайно очарователни в тяхното неограничено разнообразие от форми, архитектурни стилове, пейзаж и удобства.
Колкото и да са важни домовете от другата страна, те съставляват само една малка част от сградите, които величествено изпъстрят топографията и действат като оживени центрове на непрекъсната, вълнуваща дейност. По-нататък ще видим особеностите на тези безброй дейности. Засега просто ще продължим да се концентрираме върху останалата част от „небесата", които ни очакват.
Разширяване на ума
Сред най-посещаваните, най-ценени и най-благодатни сгради на дома са големите библиотеки, училища и изследователски центрове: те са навсякъде и имат съществено значение за радостта и щастието ни от другата страна. Същото значение имат и нашите скъпи приятели и домашни любимци.
Библиотеките са допълнения към свещената зала на записите, съдържаща всяка дума, публикувана някога, и всяка дума, написана от другата страна, която един ден ще бъде предадена на писателите на земята за доброто на човечеството по всеки един въпрос, който може да си представите, и по теми, които тепърва ще има да изследваме. Тези зашеметяващи трудове са буквално безкрайни източници за всичко, което ни интересува, и наистина няма миг, в който оживените библиотеки на рая да не са изпълнени с активно кипяща дейност.
Като структура библиотеките са толкова разнообразни и очароващи, колкото и съдържанието, което те приютяват. За да се имат предвид техните архитектурни стилове, трябва да се изброят всички съществуващи архитектурни стилове, от най-малкото и скромно дървено пространство от една или две стаи до огромните съвременни стъклени монолити с извити като спирала километрично дълги мраморни стълбища, виещи се от етаж на етаж, изпълнени с рафтове, до символично отворения широко към небето таван.
Също така многобройни както библиотеките и също толкова населени като тях и разнообразни като архитектура са училищата и изследователските центрове, където, както по-късно ще видим, учението и експериментите продължават безкрайно за доброто на човечеството по цялата вселена, както и за наше собствено просветление, защото благодарение на бога ние всички сме създадени с разум, който е безкрайно неутолим и копнеещ за предизвикателства. Едно от безкрайните неща, които бихме могли да научим и постепенно разбираме чрез другата страна по принципа на взаимното проникване, е, че ние най-добре работим и най-ефективно учим в обкръжение, което е комбинация от красота и спокойствие, в което мечтаем да отидем и не искаме да напуснем. Без значение колко прости или сложни са самите структури, за преградени кабини, стени без прозорци, масивни дървени пейки, студени подове от линолеум и тъмни, задушни коридори изобщо не е чувано. Изгледът към прекрасната природа е неразделна част от дизайна на всяка класна стая и всяка изследователска лаборатория и на всеки ученик, професор и изследовател е осигурено удобството на добре уредения дом. Без значение на особеностите им ние се струпваме в училищата и изследователските центрове с огромна страст. Тяхното наличие у дома ни кара да ги причислим към нашите най-големи удоволствия.
Почивка
Нямаме нужда от почивка от другата страна, защото обичаме всичко, което правим там, и нямаме желание да си отдъхваме от него. Ангажираме се с дейности и водим социален живот просто защото желаем, а съоръженията, които ни приютяват за този живот, са още една забележителна и любима страна от пейзажа на дома.
Концертни и лекционни зали, постоянно изпълнени до предела, предлагат неспирно изяви на най-прекрасните изпълнители, певци и артисти на човечеството, познати някога. Зашеметяващо красиви и акустично съвършени, те са били пренесени и претворени в нашия свят — от великия римски колизеум и атинския партенон до съвременния Холивуд. Всички съчетават по изящен начин преклонението към природата, характерно за другата страна, и нашата собствена, дадена ни от бога, изключителност.
Безконтактните спортове са любими занимания у дома и в тях се включват всички, които искат да участват или просто да се наслаждават, като гледат. Пейзажът би бил неузнаваем без прекрасните атлетически стадиони, игрища за голф, тенис кортове, ски писти с блестящ вечен изкуствен сняг, перфектни вълни за сърф, разбиващи се в чистите бели брегове, и всякакъв друг вид съоръжения и удобства, които правят нашите най-добри спортни комплекси да изглеждат доста скромни в сравнение с тях.
Ние сме неизчерпаемо, блажено общителни в другата страна — от малките събирания до огромните, пълни със смях, аудитории. Създаваме всякакви възможности за тържества, танци и излети, фестивали и тихи разходки с най-близките. Тъй като там няма структури като площад, парк, градина, поляна, басейн или лунапарк с ограничено работно време, изборът кога и къде да се срещаме с хора е буквално неограничен.
Неограничен също е и броят на клиентите, които аз съм връщала в техните животи от другата страна и които са описвали безкрайни и широки пътища, които буквално извиват по всеки квадрант на всичките девет континента. Трябва да си призная, че това ме учудваше и си задавах въпроса — ако пътуването става чрез проектирана мисъл, за какво могат да служат пътищата? Така че започнах да питам клиентите си, които споменаваха пътищата, как се придвижват у дома и те винаги ми даваха един и същ отговор, който по-късно беше потвърден и от Франсин. „обикновено само си помислям къде искам да бъда — казваха ми клиент след клиент, — но понякога аз и моите приятели обичаме да пътуваме с малка кола и да си правим екскурзии". Всички те описваха едно и също превозно средство, някаква комбинация между количка за голф и електрокар, задвижвано автоматично и без врати, което се движи на десетина сантиметра от повърхността на земята, без изобщо да я докосва и без да я тъпче. Тогава Франсин ми обясни, че тези пътища и коли не са само за забавление. Те са, както много архитектурни и други житейски страни, които споменахме, още една свързваща нишка между другата страна и земята, така че във всяко измерение има дребни детайли, с които бог ни дава възможност да се чувстваме удобно и у дома си, независимо къде се намираме.
Богослужения
Често съм се чудела, а може би и вие, дали ходенето редовно на църква ще отпадне от другата страна, където преклонението към бога и неговото присъствие изпълва всяка глътка въздух, която поемаме, и почитта ни към него мотивира всяка една наша постъпка. Оказва се, че където и да застанеш от другата страна, няма място, откъдето да не се виж-да някоя постройка за богослужение, и никоя друга сграда не е по-обожавана и по-изпълнена с щастливи тълпи хора. Величествени храмове, църкви и синагоги делят пространство със скромни параклиси и обикновени олтари от всички религии и всички съществуват съвместно в мир и дълбоко взаимно уважение. Ние тук на земята можем да вземем добър урок — тези религиозни места са и велики центрове за учене, и жителите на дома се радват да се образоват относно стотиците ритуали, традиции и вероизповедания освен техните, които служат на същата обща цел — усещане, изразяване и единение на преклонението им към бога. Методисти и будисти щастливо и с вещина се молят един до друг при еврейските служби. Католици и мюсюлмани се чувстват еднакво удобно, пеейки хвалебствени химни с шинтоистки монаси и бахайци. Единението ръка за ръка за възвеличаване на бога е естествено, необходимо и толкова важно за нашето оцеляване, колкото и биенето на сърцата ни.
Ние уважаваме и приемаме ритуалите на всяка вяра, от най-скромната до най-изисканата и призната, и почитаме нашия собствен месия, както и месията на всеки друг, защото те са изключително напреднали духове, въплътили божественото. Казваме добре дошли и сме добре дошли навсякъде, където се отправят молитви и се издигат гласове в благодарствени песни, защото нашите души от другата страна
Са уверени в нещо, което тук на земята продължава-ме твърде лесно да забравяме:
Както и да го наричаме, ние се молим на един и същи бог.
Сега, когато вече имаме някаква идея за това как изглежда другата страна, можем да започнем да допълваме удивителната природа със също толкова удивително разнообразно население, за което ни домъчнява от мига, в който го напуснем, до мига на завръщане.
Седма глава
Местните: кой ни чака от другата страна?
Преди да започна интензивния си изследователски живот в изпълнената с любов атмосфера на другата страна, имах бегла представа за море от ефирни, парообразни същества, които плават и се прегръщат двадесет и четири часа в денонощието. Не зная дали някога съм била толкова облекчена, разбирайки, че греша. Можете ли да си представите нещо по-скучно, може би с изключение на свиренето на арфа в продължение на цяла вечност, и нещо по-непродуктивно, да не кажа отегчително?
Оказва се, че ние имаме много истинска, много отличаваща се идентичност от другата страна, с наш собствен облик, личност, интереси и предпочитания. Вярно е, че у дома има пълно приемане, няма егоизъм или агресия, но има хора, към които гравитираме, и такива, от които отскачаме. Не че не харесваме някого. Просто харесваме някои хора повече от други, без ни най-малък оттенък от човешката подлост на земята.
Мисля, че няма да ви объркам, ако използвам думи като човек и хора по отношение на населението от другата страна, вместо да ги наричам същества и духове. Това е просто, за да наблегна на факта, че ние никога не преставаме да бъдем самите себе си, без значение дали сме в това или другото измерение, и нещо повече, в никой момент смъртта не означава, че сме престанали да съществуваме.
Външен облик как изглеждаме у дома?
Определено ние имаме тела от другата страна. Имаме очи, които мигат, сърца, които изтласкват кръвта по вените ни, и органи, които са огледално отражение на телата ни тук, на земята, на същите места, но намиращи се отляво — там са отдясно и обратно. Веднъж попитах Франсин защо си правим труда да запазваме органите си, когато такива физиологични функции като храносмилане и отделяне не са необходими. Тя каза:
— Защото бог ни е създал по този начин. — достатъчно ясна беше.
По същия начин я попитах и по отношение на един друг факт: без значение на каква възраст сме, когато умрем всички сме на тридесет години от другата страна. Защо на тридесет?
— Защото сме. — не е лесно да се спори с жена като Франсин.
Точно както и на земята, всеки от нас има уникален образ или външен облик у дома. Ние сме с най-различни височини, килограми, националности, с най-различен цвят на косата, очите и кожата. Удивителното е, че можем да променяме изгледа си според нашите вкусове и предпочитания, без да загубваме идентичността си и без да прекарваме нито миг в салон, пред тоалетната масичка или под скалпела на пластичния хирург, а само чрез лесния и мощен процес на проектираната мисъл. Промяната на стила от другата страна може да включва и промяна на националността. Запомнете, от другата страна няма фанатизъм, което е една от причините да я наричат рай, така че ако има някакъв образ, който си харесваме, можем спокойно да го приемем, без да се притесняваме, че ще бъдем подложени на дискриминация.
Например малко преди да дойда в този живот, аз приех образа на азиатка от другата страна поради единствената причина, че го считах за привлекателен. Това не хвърли хората около мен в безнадеждно объркване и аз не трябваше да обикалям, за да се представям отново коя съм на моите приятели. Хората просто си казваха: „днес тя носи азиатския си образ". Също както на земята на Хелоуин казват, че „леля Розмари е в костюма на Мария Антоанета". Или както казват на коледа: „идва чичо боб в костюма на дядо коледа".
Образите ни от другата страна могат да окажат влияние върху това как възприемаме себе си в това измерение. Когато бях малка, преди Франсин да ми обясни това, и бях новодошла от дома и от моя азиатски образ, прекарвах часове пред огледалото в опити да опъна лицето си, да наместя очите, носа и устата си, така че да приличам на себе си. Не е ли дразнещо да се взираш в огледалото, за да откриеш образа на тридесетгодишна азиатка, а оттам да те гледа едно малко бяло момиче?
Точно тази седмица в офиса ми дойде една клиентка, обляна в сълзи, която искаше да й помогна да достигне до дълбините на своето самосъзнание относно изгледа си. Тя беше похарчила цяло състояние по пластични хирурзи, солариуми, контактни лещи и фризьори и все още считаше своята естествена красота на дребничка синеока блондинка за „една лоша шега, като че ли се намирам в някакво тяло на абсолютно непознат". Аз й направих регресивна хипноза и напълно очаквах някоя видна личност от минал живот да се окаже намесена в нейното усещане за дискомфорт в тялото, но вместо това открихме, че от другата страна тя е много висока, много слаба тъмна жена с царствени черти на африканско величие и точно този образ тя продължаваше да търси и да се старае да повтори в това си прераждане. След като бяхме достигнали до същността на нейното нещастие, тя успя да приеме вида, който си беше избрала този път, и се успокои, че един ден пак ще може да бъде в образа на това африканско величие за колкото време си иска.
И между другото ние не само си припомняме понякога подсъзнателно образите си от другата страна, когато дойдем тук, но от време на време и образите си от някое предно прераждане. Един от хилядите примери е Анджилия, чиито прекрасни виолетови очи правят впечатление на хората от пръв поглед. Понякога тя се натъжава и като се гледа в огледалото казва: „аз имам същите очи всеки път, когато се връщам, Багда. Защо поне веднъж за разнообразие не се случат кафяви като твоите?".
Срещала съм толкова прекрасни и привлекателни клиенти, които са не само недоволни, но направо са ужасени от своя изглед и се чувстват зле в кожата си до степен на обсебване. Те не могат да разберат защо всички им казват; че всичко им е наред, когато според тях не е. По подобен начин съм помагала и на много хора, които са убедени, че са мъже, оковани в женско тяло, или жени, оковани в мъжко, и сто процента всеки път откривахме, че те все още се при-държат към мъжкото или женското си тяло от предното прераждане. Ако ви безпокои нещо в изгледа ви, пола, расата или друго, или ако това се случва на някой ваш близък, не се притеснявайте. Това не е нещо нередно, а просто подсъзнателен спомен за изгледа ви в миналия живот от другата страна. Помолете бог да ви помогне да се освободите от всички минали образи в бялата светлина на светия дух и да приемете образа, който сте си избрали сега далеч от дома. Приемете този съвет от човек, който наистина знае как се чувствате — вие сте избрали вашия настоящ образ по причини отделни и независими от всеки друг образ, който сте имали. Направете някои безопасни здравословни промени, но не забравяйте, че другата страна и приятелите ви ценят вечно заради вашата дадена ви от бога същност, а не според външния вид.
Нашата способност лесно да променяме вида си от другата страна е особено очевидна, когато решим да посетим някой любим човек на земята. Както и да изглеждаме, ние всички лесно се разпознаваме у дома, но човешките същества на земята са много по-буквални и имат нужда от визуална помощ, за да разберат какво става. Ако сме починали на пет- или деветдесет и пет годишна възраст, но се появим на любим човек в образа на тридесетгодишна личност от другата страна, шансът да ни разпознае е от слаб до никакъв. Ние елиминираме този проблем, като приемаме физическия образ, с който сме били познати на земята, когато правим посещение тук като дух.
От друга страна, мога да ви разкажа за много клиенти, които астрално са пътували до другата страна по време на сън, медитация или хипноза, за да посетят някой починал любим човек, и са откривали, че говорят с някакъв тридесетгодишен „непознат", който по някакъв начин им изглежда много близък. Когато по-късно ми го описват, те казват: „не знам защо, но почувствах, че този човек е детето, което загубих". Или „тя беше твърде млада, за да е баба ми, но когато се събудих, почувствах, че съм била с нея". Обърнете внимание на тези „непознати". Точно тях вие сте търсили, но те не са ви очаквали и не са се настроили да изглеждат във вида, в който ги познавате и си ги спомняте. Ако имате такова преживяване или искате да го имате, просто си повтаряйте, докато сте все още будни, че искате да срещнете вашия обичан човек на стъпалата на залата на мъдростта или на определена пейка в градините на залата на справедливостта. С това малко предупреждение те ще знаят не само къде да отидат, но и как да изглеждат, когато отидат там, така че да може веднага да ги разпознаете.
Макар че има голяма свобода в избора на възможности как да изглеждаме от другата страна, съществуват и няколко непоклатими правила, които се отнасят за тези образи:
Първото е, че както споменахме по-рано, ние никога не запазваме никакви видими белези, наранявания, следи от заболявания или инвалидност от най-последния ни живот. Това се случва само ако останем приковани към земята.
Второ, ако непрекъснато злоупотребяваме с телата си по време на дадено прераждане, например при хронична пристрастеност към каквито и да е вещества, нарушения в храненето, прекомерна употреба на препарати за бодибилдинг, нашите тела от другата страна ще отразят тази злоупотреба не като наказание, а като напомняне, което носим със себе си, че имаме още какво да учим в преодоляването на саморазрушението, а не да му се отдаваме. Един от хилядите примери беше човек, който напук на всички предупреждения от лекуващия си лекар не се отказал от стероидите, които използвал с манията си за натрупване на мускули. Това засягаше не само здравето му, но причиняваше и драматични колебания в настроенията му, което се отразяваше на децата и семейството му. Една вечер той посетил една от лекциите на Франсин и попитал как изглежда от другата страна. Според написаното, което по-късно прочетох, тя отговорила: „наистина ли искате да знаете?". А като познавам нейната открита, безгранична честност, аз бих отговорила: „не, не, нека да поговорим по-късно насаме". Но той смело е заявил: „да, искам". И тя започнала да описва неговия образ от другата страна като изключително слаб, почти прозрачен и крехък, „какъвто отново ще бъдеш тук". Без съмнение неговата натрапчива идея за бодибилдинг е подсъзнателна реакция на физическия му образ от другата страна, но фактът, че той продължава с манията си, показва, че има да учи още уроци по отношение на суетата и любовта
Към себе си, които са съвсем различни неща. Истинската любов към себе си означава да ценим нашето рождено право като деца на бога и никога нарочно да не вредим на себе си или ако това се случи, да имаме смелостта, силата, подкрепата и вярата да го спрем.
Друго правило за външния ни вид от другата страна е, че колкото повече напредваме духовно, толкова по-голяма физическа красота ни се дава като емблема на нашия прогрес и усърдна работа. Ако някога сте се чудили защо отдаваме такова голямо значение на физическата красота тук на земята, отговорът е, че у дома тя е белег за много извисен дух. Извинете ме, че подчертавам очевидното, но е добре да се запомни, че същото правило е неприложимо тук на земята и изобщо не е задължително външно красивите хора тук да притежават издигнат дух.
Вярно е също, че без значение колко физически красиви сме от другата страна, докато напредваме духовно, ние винаги запазваме някакъв малък физически недостатък, Франсин, например, която е тъмноока, величествена, слаба, близо метър и седемдесет и пет, с дълга тъмна коса и изключителни скули, има едва забележима неравност на предния зъб. Една от нейните най-добри приятелки, също толкова красива и величествена, има кичур по-различни косми в иначе тъмната си коса. Какъвто и да е недостатъкът, ние ни най-малко не се опитваме да го коригираме или да му обръщаме внимание — той е там просто, да ни напомня, че истинското съвършенство принадлежи само и единствено на бога.
Сексът от другата страна
Знам, че съм привлякла вашето внимание...
В случай че се питате, както вероятно правите, дали имаме, или нямаме сексуални връзки от другата страна, и добрата, и лошата новина е, че нямаме. Лошата новина е: ние не притежаваме земния вариант на секса, тъй като неговата основна биологическа функция е възпроизводство (а през цялото време вие сте си мислили, че е създаден за забавление), а ние не се възпроизвеждане у дома. Добрата новина е: ние сме въвлечени в друг вид интимност, която далеч надхвърля сексуалния акт и неговата интензивност. Това няма нищо общо с прелъстяването или хормоните, а е свързано с уникалния удивителен акт на пълното сливане с друго същество. От другата страна това нито се нарича, нито се счита за секс. Вместо това описателно се нарича „сливане". Сливането е акт на две души — буквално смесващи се заедно физически, духовно и емоционално — до степен на пълно взаимно блаженство. Но докато нито един от духовете не губи своята собствена идентичност по време на сливането, в тези моменти те стават един и всеки споделя цялата мъдрост, страсти, спомени, тъга и радост на другия. Това е пределното знание, ослепителната светлина на съвършената хармония, която нашите тленни тела на земята могат само бегло да имитират. Отбележете, че намерението за сливане не нарушава с нещо изключителността на участващите в
Него два духа. Това не означава някакво обвързване с душата, с която се сливаме, превишаващо нашата любов, уважение и обвързване с всяка друга душа у дома. Сливането е просто и невероятно — само един великолепен епизод на изключително взаимно приемане и отдаване между два щастливи духа в рая.
А що се отнася до пола на нашите личности от другата страна, тъй като повечето от нас преживяват много прераждания, които включват много различни раси и от двата пола и много различни имена, ние винаги запазваме едно и също име и един и същи пол у дома, които са ни били дадени при нашето сътворение, което наистина има огромен смисъл. Аз, например, бих имала петдесет и четири напълно различни имена и идентичности от другата страна след моите петдесет и четири прераждания, но в действителност просто съм избрала всички тези идентичности, за да ми помогнат да изпълня моите специфични цели тук, на земята. Била съм мъж в няколко прераждания и ако това прераждане тук не ми е.последното, аз пак без съмнение бих избрала да дойда отново като мъж. Настоящата ми идентичност като жена няма нищо общо с факта, че вечната ми, дадена ми от бога, идентичност от другата страна е женска. Там съм позната с даденото ми от бога име Елизабет и с прякора ми Бън, който се появи по някакъв начин след едно от моите прераждания в Англия.
Трябва да подчертая, че нито това име, нито този прякор ме карат да си спомням с тъга нещо подсъзнателно, поне не повече отколкото идентичността ви у дома ви напомня нещо познато. За това има много важна причина, колкото и смущаваща да изглежда на пръв поглед. От една страна, ако можем да запазим лесен достъп до съзнанието за нашите животи от другата страна по време на нашите кратки пътувания извън нея, тук на земята тази перспектива несъмнено би ни направила по-щастливи и би ни дала повече надежда и повече спокойствие. От друга страна, въпреки че нашият дух е свързан с другата страна през цялото време, че е жив и съществен през всичките прераждания, които си избираме да предприемем, ние трябва съзнателно да сме отделени от дома през тези пътувания. Иначе или ще стоим безучастно и ще барабаним с пръсти в очакване да се приберем у дома, към който принадлежим, или изобщо няма да си направим труда да дойдем дотук. Още веднъж ще повторя, че ние се прераждаме, за да учим, да израстваме, да се справяме с трудности и да преодоляваме определени предизвикателства, които целенасочено сме поставили пред себе си. Как бихме се концентрирали върху тези предизвикателства, ако с единия крак сме стъпили тук, а другият е забит в безопасното съвършенство на рая?
Тук му е мястото да ви припомня никога да не подценявате ясната памет на вашия дух и силата на душата ви, когато съзнателният ум отстъпи встрани и предаде властта на подсъзнанието. Една клиентка на име Санди наскоро ми разказа за един повтарящ се сън от последните няколко месеца. Местоположение-то варира от бяла мраморна стая с т-образна бяла мраморна маса в центъра до по-малка мраморна стая, изпълнена с карти и планове, и до безкрайна приказна градина. Без значение къде се оказва тя в съня си, навсякъде я разпознават под името Диана. Яснотата и честотата на съня и особено името Диана много я натоварваха. Тя беше решила да разбере защо името и мястото бяха толкова важни, че се появяваха отново и отново в нейното подсъзнание. Дали те бяха спомени от минал живот? Или моменти от важно предстоящо събитие, или среща с човек в този? Беше ли Диана нейният духовен водач, или друг дух, който отчаяно се опитва да се свърже с нея?
Разбира се, истината беше съвсем друга. Санди изобщо не е сънувала повтарящ се сън. Тя е предприемала астрални пътувания до дома по време на сън. Посещавала е залата на справедливостта и е запазила подробен спомен за големия мраморен център, залата за ориентация и градините, присъединявала се е към онези нейни приятели от другата страна, които познават духа й като Диана.
Санди не беше нито първият, нито последният клиент, който съобщаваше за подобни случаи на предполагаемо объркана идентичност по време на „сън". Ако това се случи на вас, запишете името, под което хората във вашите „сънища" ви познават, и помолете бог и вашия духовен водач да ви помогнат да си спомните всяко повторение на същото това име, докато спите. Това би могло съвсем спокойно да бъде вашият дух, който с бърз астрален скок се свързва с дадената ви от бог вечна личност.
Избягване на езиковата бариера
Населението от другата страна идва от всяко кътче на глобуса, от всяка култура, където се говори всякакъв език, включително и от места, където никакъв език не се говори.
И все пак, тъй като всички сме деца на един и същи баща, отгледани в един и същи дом, ние общуваме чудесно.
Родният език от другата страна е арамейски. Ние го говорим гладко от самото си „раждане" и споменът за него напълно се завръща в мига, в който отново се завърнем у дома.
Споменът ни за всеки един минал живот, който сме преживели, също се завръща, както и владеенето на езика от всеки един от тези минали животи, което се отнася и за всеки друг език, който някога сме учили на земята или у дома. Знанията ни са огромни от другата страна, както и жаждата ни да учим, така че всеки диалект, който ние все още не говорим, привлича любопитството ни и можем бързо да го усвоим до съвършенство.
Често използваме и дадената ни от бога способност да общуваме телепатично — мощния безмълвен обмен на мисли, информация и мъдрост директно от един мозък в друг.
Най-безценният аспект на общуването от другата страна, без значение дали е чрез говор или по телепатия, е неговата съвършена и пълна яснота. Ние казваме точно това, което имаме предвид, и имаме предвид точно това, което казваме. И нещо, което също е важно — слушаме с безусловна любов, вяра и загриженост. Няма неразбиране, няма скрит контекст или полуистини, няма догадки след края на даден разговор доколко можем да му вярваме.
Всички сме на тридесет години, между нас има абсолютно разбирателство и така е с всеки, когото срещаме там. Как да не се стремим към такова нещо?
Нашите личности от другата страна
Представете си себе си в най-добрия си момент — щастливи, спокойни, изпълнени с любов и лишени от всякакъв егоизъм, негодувание и агресия, вашите най-положителни качества в максимална степен, а най-отрицателните ви качества — претопени до изчезване. След това мултиплицирайте този момент във вечността, а това чувство — в безкрайност, и ще получите някаква представа как изглеждате от другата страна.
Без значение колко пъти се прераждаме, колко преживяваме и колко много напредваме духовно, ние винаги сме самите себе си, тази удивително уникална комбинация от качества, които са ни дадени и които ни правят толкова отличителни. Ако очаквате да претърпите пълна промяна на личността между тази и другата страна, е също като да се качите в самолет в Лос Анджелис и да очаквате да слезете в Хавай от същия този самолет като съвсем различен човек. Това просто не се случва, а и ние не бихме желали да се случи. Нашата личност е част от нашата същност, част от това, което сме, и част от това, което ни позволява да се разпознаваме един друг тук и у дома, и от един живот на земята до друг.
Помислете за хората в живота си, мислете за тях един по един. Без значение дали сте убедени или не в съществуването на прераждане, направете едно просто упражнение, като се запитате: „ако има такова нещо като минали животи, познавал ли съм този човек преди?". Спрете се на първия отговор, който ви идва наум, без значение дали той е „да" или „не". Ако той е „да", запитайте се дали в този човек няма нещо познато в мига, когато сте го срещнали за първи път, като това няма нищо общо с неговия външен вид, а е някаква вътрешна, уникална комбинация от качества, която ви кара да кажете „това си ти!" за някой човек, който, както се предполага по всички правила на света, е напълно непознат.
Това разпознаване на уникалните качества на другия е нещото, което ни държи вечно свързани от другата страна с добавката, че напълно си спомняме всеки преживян миг там и на земята, така че няма никаква загадка как и откъде се познаваме. Ако всички се превръщахме в бели листове или в идентични ходещи късове от любов всеки път, когато правим преход от това измерение до другото, как на земята (или не на земята) бихме се разпознали един друг отново?
Наскоро направих тълкование, което прекрасно илюстрираше как ние оставаме в основата си точно каквито сме. Съсипан мъж, наближаващ тридесетте, дойде да ме види с надежда, че бих могла да го свържа с починалата му съпруга Мелани, която беше загинала при жестока катастрофа само преди няколко седмици и го беше оставила сам с двете им малки деца. В мига, в който той седна в офиса ми, една жена от другата страна започна да нарежда безспирно в ухото ми и всичко, което можах да направя, беше да я следвам и да повтарям като папагал думите й. Той веднага разбра от съдържанието на нейната тирада, че това изобщо не е Мелани, а починалата му тъща.
Той беше достатъчно учтив да не я изгони, но беше също като мен разочарован. Приемам и приветствам всеки дух, който идва да сътрудничи, но знаех, че минута-две с Мелани щяха да му донесат нужното успокоение. И наистина исках това за него. Най-накрая, когато тъкмо щеше да си тръгва, един по-мек и по-спокоен глас се намеси с няколко кратки послания, които на мен нищо не говореха, но означаваха всичко за него и той ме увери, че това не може да бъде никой друг освен Мелани. Той не само беше спокоен, когато тълкованието свърши, но за първи път след смъртта на съпругата си започна да се смее, като разбра, че наистина се е срещнал и с двете жени. От тъща му никой не можел да вземе думата, а Мелани прекарала живота си търпеливо, чакайки тя да свърши. Това бяха двете жени, които току-що бях срещнала, и аз започнах да се смея заедно с него. Прекрасният автор на песни Пол Саймън някога беше написал: „промяна след промяна ние сме малко или много пак същите". Това изречение е прекрасно описание на нашите личности по време на вечното пътешествие на душите ни.
Ако тук имаме чувство за хумор, ще го имаме и от другата страна. Ако сме сериозни или открити, срамежливи или упорити, тихи или общителни, меки или жизнени, ние ще запазим тези качества там в техния най-изчистен и положителен вид и ще ги пренесем във всяко следващо прераждане. След хилядите и хиляди тълкования аз мога да заявя, че духовете се разпознават по начина, по който говорят на клиентите, освен по това, което казват, така че клиентът обикновено ми казва: „това звучеше точно като баща ми — глупав както винаги". Или: „само Джина се шегува така, когато аз се опитвам да бъда сериозен".
Още веднъж ще кажа, че нашата същност ни е дадена от бога, вечна и единствено наша, което ни помага да си отговорим на един въпрос, който разбираемо защо често ми задават.
Защо ние невинаги се появяваме, когато ни извика любим човек?
Това е особено объркваща тема, когато добавите факта, че като духове от другата страна ние можем едновременно да сме на две места. Така че защо, особено когато някой любим човек ни моли да се появим или да проговорим, ние невинаги можем да удовлетворим неговото искане?
Една от причините е първичната човешка природа, която носим от едно измерение в друго. Във всяка група хора и тук, и от другата страна има лидери и последователи, говорители и слушатели, отворени и затворени. От време на време ролите могат дори да се променят, точно както ние на земята понякога имаме дни, в които щастливо вдигаме телефонната слушалка, а имаме и дни, в които оставяме да се включи телефонният секретар, който да приеме съобщението, или въобще не се интересуваме кой ни се обажда, без това да има нещо общо с отношението ни към човека, който вероятно звъни. Няма причина да приемем, че моментално губим нуждата си от уединение от другата страна, ако това винаги е било част от нашата природа. И както майката на Мелани доминира над дъщеря си от другата страна, както го е правила и тук на земята, това е много често срещано при групата на най-силните и най-доминиращите духове, които поемат инициативата, когато общуват със земното измерение.
Както открихме по-рано, има няколко различни процеса, през които можем да минем по пътя на нашия преход до другата страна. Някои от тези процеси отнемат твърде дълго време според земните стандарти и ние не можем да съберем силите си като духове, включително и способността да се намираме на две места едновременно, докато преходът у дома не приключи напълно. Добавете към това и факта, че не можем да се локализираме на две места и докато сме приковани към земята или очевидно, когато сме в утробата по пътя към друг живот на земята. Така става все по-малко изненадващо, че не всички от нашите починали близки могат да хукнат към нас всеки път, когато ги помолим.
Друг факт от духовния свят е, че някои обстоятелства изискват от нас да сме изцяло и напълно присъстващи и затова временно не можем да се локализираме на две места. Например, когато аз съм проводник на Франсин, така че да може да говори чрез мен, тя трябва да присъства в цялата си същност, докато трае трансът. Ако поемем отговорността да бъдем нечий духовен наставник, когато се върнем у дома, ще има случаи, които също ще изискват цялата ни същност, и за кратко няма да можем да бъдем на разположение на близките си, както и Франсин, когато говори чрез мен.
Освен това се научаваме да подхождаме изборно от другата страна в зависимост от това кой ни вика.
Когато викам Франсин за нещо спешно, тя се появява на мига всеки път, но ако искам да я попитам за времето утре или къде съм си сложила ключовете, тя ще се появи, когато на нея й е удобно. И както ще видим в следващата глава, съвсем нормално е да е заета с други проекти, които са по-важни от моите ежедневни неща.
Ана, клиентка от Флорида, е имала удивително преживяване две седмици след смъртта на баща й. Тя ми разказа този случай с молбата, която бях чувала хиляди пъти и преди: „моля ви, не ме мислете за луда".
Тя се събудила от дълбок сън и видяла починалия си баща да седи в края на леглото й. Това я ужасило и заинтригувало едновременно и тъй като никога не е вярвала в паранормални явления, тя се опитала бързо да го отпъди като халюцинация, причинена от мъката й, докато той не започнал да й говори:
— Съжалявам, че ми отне толкова дълго, докато дойда при теб, по вашето врете — казал и той, — но бях зает, докато ме преориентираха, и отново можах да поема нормалните си задължения.
Ана най-сетне успяла да намери сили да проговори:
— Твоите нормални задължения? Той се усмихнал:
— Аз съм учител тук.
Ана все още не вярвала на това, което виждала и чувала, но започнала с любов да мисли за неговия дълъг щастлив живот като строителен предприемач, който бил много горд с това, че е обучил много хора и те са направили собствена кариера. Всъщност щедростта, с която той раздавал знанията си приживе, вдъхновила самата Ана да стане учителка.
Той продължавал да говори, като че ли думите се изсипвали от него:
— Просто исках да знаеш и да не се притесняваш за мен. Добре съм. Всичко е толкова различно тук. Очарователно е. Мога да остана само толкова, което тук наричате няколко минути, но когато съм там, такова нещо като време няма. И пространство няма, такова като на земята. Един континент може да побере населението на всички континенти на земята. Въпреки че може да ти се струва твърде дълго време, но за мен са само няколко мига, докато ние отново се съберем с теб на това красиво място.
— Ще те позная ли там, когато те видя? — пита тя.
— Изглеждам точно така, както съм сега, докато седя тук, но по-млад. Да, ти винаги ще можеш да ме познаеш и аз винаги ще мога да те позная.
И изведнъж, внезапно и тихо той си отишъл, оставяйки Ана успокоена, шокирана и напълно объркана. Беше лесно да разбера обърканите чувства на Ана, след като чух разказа й:
— Нищо не разбирам, Силвия. Какво искаше да каже той с това, че преподава? Какво имаше предвид, като казваше, че понятията за време и пространство са различни? Какво имаше предвид с това, че ще е по-млад, когато го видя? Само не ми казвай, че съм си въобразила или сънувала, защото точно на това никога няма да повярвам!
Обясних й какво искрено желание имам, ако можехме да изтрием всички форми на думата въобразяват от всички съществуващи речници, уверих я, че не е сън, и тръгнахме с нея стъпка по стъпка през това, което беше казал баща и и какво беше имал предвид. Живителното в сеанса ми с Ана, и което ме удивяваше всеки път през последните петдесет години в разговорите ми и с други клиенти, беше, че Ана, без да е прочела и дума, написана от мен или от който и да е друг за другата страна, така че нямаше как предварително да знае това и нямаше собствено познание, говореше за безвремието, алтернативната физика и тридесетгодишната възраст на цялото население на другата страна. Казвала съм го хиляди пъти и ще продължавам да го казвам, като чувам хиляди еднакви описания на другата страна от обикновени, обективни хора, които никога не са чели или изучавали тази тема, че аз трябва да съм луда, ако не им вярвам.
Бащата на Ана й обяснил с прости думи, че даже и при лек и плавен преход към другата страна, докато се настроим към другото измерение и поемем задълженията си, се забавяме, докато започнем пътуванията до земята към близките си.
В духовния свят ние винаги имаме способността да бъдем едновременно на две места и само в някои случаи временно не можем или не искаме. Тук може да ни се вижда потискащо, но когато сме от другата страна, обградени от цяла вечност на стимулираща, вълнуваща работа и учение, общуване и приятели, които обичаме, аз ви обещавам, че вие ще оцените възможността да избирате кога да се появявате на две места, посещавайки вашите близки по тяхна молба, и кога да казвате: „обичам ви, но точно сега не мога".
Брак и семейство
Преживяла съм достатъчно семейни драми и достатъчно бракове, за да мога с радост да заявя, че от другата страна няма бракове и няма семейства със земните ограничения. И ако се замислите, не вярвам и на вас да ви е мъчно за това.
На земята ние определяме семействата си като хората, с които имаме общ произход и връзка. От другата страна всички разбираме, че имаме общ произход и връзка, която води към бога, което ни прави всички едно „семейство". Това не само ни дава вродено уважение и чувство за отговорност един към друг, но ни дарява и свободата да се събираме в групи или малки компании по предпочитания, взаимни интереси и връзки от минали животи, без бремето на генетичните задължения, които могат да причинят отвращение и насилствена близост тук.
Признаването на членовете на земните семейства от другата страна зависи от духовната дълбочина на тези връзки. Ако обективно погледнете вашето семейство с отворено съзнание, обзалагам се, че душата ви веднага ще ви подскаже кого сте познавали и преди и кой ще остане само случаен познат. Например аз и моят баща веднага ще се намерим като сродни духове, които са избрали да прекарват много животи заедно и дълбоко се обичат един друг. От друга страна, сестра ми и аз ще се разпознаем като бивши съученици и нищо повече от другата страна и няма
Да се чувстваме задължени да сме приятелки. Ние няма да се мразим. Подчертавам, че това е земно чувство, а не дадена ни от бога емоция. Аз и тя няма да сме привлечени една към друга и ще се чувстваме съвсем добре, като всяка си върви по пътя. Заслужава си да добавя, че за разлика от земята нашите групи не са дефинирани географски. И тъй като можем да пътуваме с помощта на проектираната мисъл, еднакво бързо можем да посетим приятел на другия край на света и този, който живее на съседната врата — просто си представяме себе си, където поискаме, и сме там. Чувството, че някой, когото обичаме, ни липсва, или че сме разделени от разстоянията, там не съществува. Без значение къде си избираме да живеем от другата страна, всеки един от нас е на разстояние само една мисъл.
Традиционните семейства на земята започват с бракове, а традиционната институция на брака е формализирана заради желанието за възпроизводство. Както вече установихме, от другата страна няма възпроизводство, което означава, че традиционният брак е ненужен, а без традиционен брак ние не желаем и не създаваме традиционни семейства.
Ако сте изкушени да се разочаровате от факта, че от другата страна не съществуват семейства, може би бихте искали да вземете под внимание следното: от другата страна ние прекарваме вечност, заобиколени от любими хора от този живот, от всеки минал живот, който сме имали, и от многото обичани хора, с които не сме се засекли в някое прераждане. Духовните ни водачи от всяко наше прераждане са там и със сигурност нашата сродна душа като добавка към духовете, с които ни предстои да се срещнем и да се сприятелим по пътя на нашия активен, цялостен живот. Ние обичаме и сме обичани постоянно и безусловно от всеки един от тези духове без егоизъм, без страх от отхвърляне или изоставяне, без несигурност и конкуренция. Като имаме предвид тази емоционална свобода, защо да се ограничаваме и да се отделяме от толкова много хора и да се посвещаваме само на един? А бихте ли могли да изречете думите: „докато смъртта ни раздели" от другата страна, където такова нещо като смърт няма, така че обричането на вярност буквално означава завинаги? И аз не бих могла да направя такова нещо.
Ако все още малко ви е мъчно поради липсата на брак у дома, има едно упражнение, което може да ви помогне. Вземете броя на животите, които сте преживели на земята. Спокойно използвайте моите, ако не сте сигурни за броя на вашите — петдесет и четири. Ако сте били женени поне веднъж (да приемем, че сте консервативни), се събират около петдесет брака. И тъй като невинаги разводът е бил приеман, да предположим, че за добро или зло всеки един от тези бракове е продължил по тридесет години. Петдесет по тридесет е хиляда и петстотин, което не е кой знае колко време в контекста на вечността. Но от другата страна ние вече имаме друга гледна точка, която може да се определи като „вече бях там, направих го" — по отношение на брачния живот на земята.
Духовни водачи
С изключение на тъмните същества, които минават през лявата врата, когато умрат и отново се връщат в утробата, всеки един от нас на земята има духовен водач — един от най-добрите приятели от дома, който ни наблюдава и ни съветва, без значение дали ние съзнаваме това или не. Не само че всеки от нас има духовен водач, но и повечето от нас ще станат духовни водачи в процеса на пътуването на душата си. Това е болезнена, често неблагодарна и благородна отговорност и е върховна чест да ни помолят да я поемем.
Нашата връзка с духовните ни водачи започва понякога от другата страна с бавно разбиващо се приятелство. Всъщност и аз не се привързах толкова бързо към Франсин, когато се срещнахме от другата страна. Мислех я за малко повече авторитарна, праволинейна и емоционално дистанцирана и мога да изпиша цели томове за това как нашите характери се запазиха в основата си и как аз предпочитах приятели с повече чувство за хумор. Докато не реших да премина през още едно прераждане на земята и тогава разбрах, че точно тези нейни качества я правеха моя съвършена духовна наставница. Тя щеше да остава спокойна през изпълнения с кризисни моменти живот, който аз си бях начертала, успокояваше драматизма ми с разумната си практичност и на нея можеше да се разчита, че ще остане пряма и честна, независимо колко спорех, което се оказваше много. С други думи, като всеки ефективен духовен водач, тя притежаваше качества и страни, които чудесно допълваха моите.
Връзката с духовния водач започва, преди да сме се родили, така че той не може да е починал роднина от този живот. В много, много редки случаи ние можем да си изберем някой праотец или приятел от минал живот, но най-ефективното партньорство с нашия духовен водач включва комбинация от любов и обективност. Сблъсквам се с тази ирония всеки ден, защото аз не мога да служа като медиум на най-близките си приятели и членовете на моето семейство, както помагам на клиентите си, просто защото любовта ми към близките прекъсва ясновидските ми способности по отношение на това, което те са си предначертали и имат да преживеят.
Всички духовни водачи имат поне едно преражда-не на земята, така че могат да бъдат напълно съпричастни на стреса, негативизма и сложната емоционалност на живота в този свят. Единственият живот на Франсин е започнал през 1500 година в малко селце в северна Колумбия. Това е единственият период в историята, когато културата на ацтеките и инките активно се смесила, в което аз се убедих, след като доста години приемах скептично, че тя има ацтеко-инкски произход. Водачът на инките Хунайна капак тогава управлявал, но ацтеките упражнили огромно влияние върху хората в северна Колумбия. Намеренията на Франсин през младостта били да стане учителка, но на осемнадесет години тя се омъжила за майстор на. Сребърни накити и след по-малко от година родила момиченце. Прекарвала времето си с детето и като продавала изделията на съпруга си на огромен, пъстър, открит пазар в близост до масивното имение на Хунайна капак. Рано една сутрин от близкото село пристигнало съобщение за масово нашествие на армията на испанците, която причинила смъртта на Франсин — била убита от копие на испанските нашественици само след седмица, като използвала тялото си като щит, за да спаси живота на детето си. Връщайки се отново у дома, тя с цялото си същество казала: „господи, ще направя всичко, за което ме помолиш, в служба на теб, но умолявам те, няма ли някакъв начин, по който мога да помагам и да продължа духовното си израстване, без да се налага да преминавам през друго прераждане на това ужасяващо, сърцераздирателно място, наречено земя?". Господ удовлетворил молбата й и тя незабавно започнала да се обучава, за да стане духовен водач, което е също толкова тежко и трудно. Тя е прекрасен пример за това, че на нас ни е даден избор дали да се прераждаме или не и че господ ни дава безкрайни възможности какво да учим и как искаме да го научим.
По-късно ще обсъдим процеса как се става духовен водач, но един от резултатите на този процес е, че нашият духовен водач ни познава много повече, отколкото ние самите съзнателно се познаваме. Никога няма да забравя, когато Франсин ми каза веднъж: „казах ти да не се връщаш на земята твърде рано. И винаги толкова се отегчаваш в утробата". Дали съзнавах, че съм влязла в тялото си твърде рано този път, да не говорим за това, че всеки път се отегчавам в утробата? Едва ли. Когато казвам, че те ни познават изцяло, изобщо не преувеличавам.
Един от най-често задаваните ми въпроси е: „ако имам духовен водач, защо той ме оставя да направя толкова грешки и да ми се случат толкова лоши неща?". Част от отговора дойде от Франсин преди няколко години, когато аз й се оплаквах от същото това нещо през особено труден за мене период в живота ми. Тя ме попита: „какво научи от всичките тези пъти, когато нещата вървяха гладко?".
Важно е, но е трудно да запомним, че ако искаме всичко да върви съвършено гладко, ние не бихме били тук, а щяхме да си стоим в божественото блаженство на другата страна. Написали сме си много подробен план, нашия договор с бога, преди да дойдем тук, и сме включили някои много трудни пречки за преодоляване в постигане на нашите цели. Обещанието на нашия духовен водач е да ни помага да изпълним договора си с господа, а не да го прекратим.
Друга част от отговора защо нашите духовни водачи не се намесват твърде често е, че понякога ние просто не ги слушаме. Мислите си, че след шестдесет и три годишно чуруликане на Франсин в ухото ми аз нямам този проблем, но искам да ви кажа, че въпреки че е била права всеки път, продължавам да споря с нея. От време на време съм убедена, че съм по-умна и все още се инатя, защото мразя да ми казват какво да правя. И рано или късно винаги неизменно чувам тя да казва: „нали ти казах" и се налага да си призная, че наистина го е направила.
Ако не чувате вашия духовен водач така добре, както аз чувам моя, моля ви, не си мислете, че нямате или че той не ви изпраща редовни послания. Понякога духовните водачи говорят чрез проникващо във вас знание или чрез директно пренесена информация от техния мозък във вашия. Някои неща вие знаете, без да разбирате откъде или защо ги знаете. Духовните водачи понякога говорят ясно и силно, но ние си обясняваме това с инстинкт, предчувствие, съзнание, сънища и нещо ти подскажа... Опитайте се да замените всичко това с термина духовен водач и се съмнявам, че някога отново ще се оплачете, че той не ви изпраща достатъчно много послания.
Франсин първа би отбелязала, че духовните водачи не са съвършени и не са всезнаещи. Тези определения са приложими само за бога. Духовните водачи не могат да четат мислите ни и да проникват в царството на нашето уединение, което защитава свещеното усамотение и неприкосновеност на всяка дума, с която се молим директно на бога. Не научих този урок, докато не станах на тридесет и няколко години, когато синът ми пол беше спешно откаран в болница с потенциално фатална инфекция. Двадесет и шест часа бях сама в чакалнята, плачех и ми беше лошо от притеснение, молех се безспирно и просех помощта на Франсин, която изглежда въобще не идваше. Когато най-накрая пол беше извън опасност и го изпратиха у дома отново здрав, аз ядосано й се скарах, че ме е изоставила, когато съм умирала от страх за живота на детето си. Нейният отговор беше: „затова ли беше толкова разстроена? Знаех, че нещо не е наред, но не мога да ти чета мислите, нали ти е известно". Не, не знаех, докато не го чух от нея. В края на краищата тя не е трябвало да ми чете мислите, за да чуе молбите ми към бога да спаси пол. Тогава тя ме информира, че нито един духовен водач не подслушва молитвите ни към бога. Така че чуйте го от някой, който е преживял и се е поучил от трудностите — ако искате помощ, съвет или насока от вашия духовен водач, изречете го на глас и бъдете точни.
Както се случва много често, това преживяване се оказа много полезно за клиент на име Джеймс, който само преди няколко дни спешно ме извика от една болница. Четиригодишната му дъщеря си беше счупила ръката и докторът възнамеряваше да й постави пирони. За него беше много необичайно да подлага на съмнение авторитета на този лекар, но имаше ужасяващото чувство, че това е грешка и че пироните ще причинят опасна инфекция на костта. Джеймс и аз бяхме обсъждали няколко пъти неговата духовна наставница Леа, с която той толкова често разговаряше и разчиташе на съветите и. И той ми обясни колко разочарован се чувства, че Леа не му казва нищо за болното му дете. Рядко позволявам на Франсин да се намесва по време на тълкование, но случаят беше спешен и очевидно точно това изискваше. Тя му повтори, каквото беше казала и на мен, че ако той не е казал специално на Леа какво става и какво иска от нея, тя няма как да знае, защото няма телепатия и не подслушва молитвите му към господа. След това тя добави нещо, което не беше казала на мен: ако решим, ние можем да дадем на духовния си водач пълен достъп до нашите мисли и молитви, от време на време или завинаги през целия ни живот. (веднага след като чух това, аз дадох на Франсин пълен постоянен достъп, което ви препоръчвам и вие да направите с вашия духовен водач, но само ако се чувствате удобно да споделите правата над вашето „царство на уединение".) Джеймс ми се обади няколко дни по-късно. След като казал ясно на Леа за тревогите си, тя го беше уверила, че пироните ще бъдат абсолютно безопасни за счупената ръка на дъщеря му, и той позволил на лекаря да продължи с процедурата. Дъщеря му беше добре и нямаше и най-малък намек за инфекция, от която той толкова се страхуваше.
Ще обсъждаме и други функции на духовните водачи в останалата част от книгата, но засега е важно да запомните, че не просто живеем, работим и общуваме с тях от другата страна, самите ние също можем да станем духовни водачи. Ние, които сме прекарали един или повече животи на земята, можем да се съгласим да започнем обучението и неуморното отдаване, което някой друг духовен водач е направил за нас.
Заобикалят ни и друг тип същества, чиято чистота и красота са толкова непреходни, че въпреки че непрекъснато ги виждаме от другата страна, нашата почит и преклонение към тях никога не намалява.
Ангели
Ангелите в действителност са съвсем отделен вид, сътворени от бога, за да бъдат наши посланици и закрилници. Те са неговият божествен легион от деятели.
За разлика от нас ангелите никога не се прераждат. С изключение на кратки появи на земята за наше добро, те обитават другата страна. Телата и чертите на лицата им са еднакви и изключително красиви. Цветът на кожата и косата им са различни, за да могат да обхванат чертите на всяка раса, но всеки, който ги вижда и тук, и от другата страна, твърди, че всички те светят или блестят, същността им е винаги озарена от брилянтната светлина на техния създател.
За разлика от нас ангелите никога не говорят, дори и помежду си. Тяхната комуникация е изключително телепатична и от тях никога не се чува никакъв звук, с изключение на случая, когато пеят прекрасните си химни за възхвала на божието величие в залата на гласовете.
Докато се движат сред общото население на другата страна, те не общуват, не работят, не изследват, не учат и не участват в нашия живот от другата страна. Те са вглъбени в себе си, излъчващи мощна любов, където отидат, но не изразяват нашия емоционален спектър, нито нашите личностни различия. Макар че не изглеждат намръщени или враждебни, те не променят израза си, не се усмихват, не се мръщят, не се смеят и не плачат, защото не преживяват никакво друго чувство освен чиста, безусловна отдаденост.
Никога няма да станем ангели и ангелите никога няма да се преродят и да станат хора. Причината е проста — ние никога не преминавате от един вид в друг от другата страна, както не го правим и на земята. Това е важно да се разбере, въпреки че съвсем не означава, че господ цени и обича ангелите повече, отколкото обича нас, или че ангелите са по-добри от нас. Такова нещо като по-добро не съществува в божието творение, нито сред видовете, нито между един вид и друг, нито на този свят, нито у дома. Ние всички сме негови деца и сме еднакво обичани от нашия създател, както винаги сме били и винаги ще бъдем.
Сред ангелите съществуват нива, зависещи от степента на техния опит. Колкото е по-голям опитът, толкова е по-високо нивото и толкова по-силен е ангелът. Ангелите се придвижват от едно ниво на друго чрез своята работа и чудесата, които извършват в името на бога. Дали ни защитават от беди, спасяват животи, или просто ни носят послания на радост, надежда, спокойствие и любов, ангелите са най-силната пряка божествена връзка между тази и другата страна, неговото физическо средство да ни носи на раменете си в моменти на страх, мъка и отчаяние, докато отново не станем силни и стабилни, за да вървим редом с него.
Чуйте ме. Едно от най-вълнуващите според мен неща за живота от другата страна е, че колкото повече учим, толкова повече има да се учи. На шестдесет и три години разбирам, че това е толкова вярно, както когато бях и на шест. В деня, в който спра да уча, ще си помисля, че мозъкът ми е умрял. Когато написах предната си книга до другата страна и обратно, споделих всичко, каквото тогава знаех за ангелите, но продължих да изследвам и изучавам темата и зная, че част от информацията беше непълна и в някои случаи направо погрешна. Извинявам се. И ако следната информация пак се окаже непълна или погрешна, имате думата ми, че ще отбележа това в някоя бъдеща книга.
Първоначално казах и вярвах, че има пет нива на ангели и че само второто ниво, архангелите, имат криле. Вярвах също, че има и специфични задължения, възложени на всяко ниво ангели.
На скоро след публикуването на книгата ми аз бях през нощта с внуците си в къщата на сина ми Кристофър и станах много рано сутринта, за да си взема нещо за пиене. Тръгнах през коридора към стълбището и изведнъж спрях в преклонение — огромното фоайе на Кристофър беше изпълнено с ослепителната светлина, идваща от един величествен и красив ангел, който разпръскваше бяла светлина, а огромните му криле бяха сребристи. Докато го гледах, замръзнала с отворена уста, той ми изпрати информацията, че е Ариел, ангелът на Анджилия, който я закриля през нощта. До ден-днешен съм очарована, че стоях лице в лице с една от най-удивителните свещени гледки, които съм била благословена да наблюдавам, и моята първа мисъл беше: „да му се не види, сбърках, те наистина имат криле!".
Оттогава с много упорито учене и с много разговори с Франсин аз научих, че има осем нива на ангели и че всички те имат криле. На всичките осем нива е възложено да са посланици на бога, закрилници и чудотворци на земята. Нивата физически се различават едно от друго по цвета на крилете и различните цветове се придобиват и се носят като отличителни знаци на напредъка.
Това са осемте нива във възходящ ред по сила, но не и по важност, от нивото с най-малко до нивото с най-много опит:
Ангели — крилете са сиви, сиво-бели;. Архангели — крилете са чисто бели; херувими — крилете са бели със златни ивици; серафими - крилете са бели със сребърни ивици; добродетели — крилете са бледосини; власти — крилете са зелени; престоли — крилете са тъмновиолетови; върховни — крилете са от твърдо, блестящо злато.
Първите седем нива ангели са винаги готови да се явят пред нас в трудни моменти, изпратени от бога или по самоинициатива да се намесят за наше добро във физически или емоционални кризи. Осмото ни-8о, зашеметяващо мощните върховни ангели, идват само когато ги призовем специално. По божия команда и наше настояване те могат да творят чудеса, да предотвратяват непоправими нещастия, дори ако за това се налага да развалят плана на живота. Но повече ще говорим в друга глава.
Светци
Не влагам никакво неуважение в това, което ще кажа: ние сме много по-заинтересувани тук от това понятие, отколкото от другата страна, където отново ще кажа, че такова нещо като „по-добро" или „по-ценно" в очите на бога не съществува. Не казвам, че тези, които са обявени за светци, не са напреднали духове или не заслужават нашето най-дълбоко и най-искрено уважение. Но наистина вярвам, че човешките определения за това кой е светец и кой не са спорни и нямат никакъв смисъл в сферата на божията вечна универсална, безусловна любов.
Официалният земен процес за канонизиране на някой светец изисква комисии, номинации и гласуване. За нещастие думата „комисия" в този свят означава, че има егоизъм, лични интереси, без значение колко добронамерен е всеки в намеренията си, което автоматично изключва бога от уравнението. А само за да бъде квалифициран за обсъждане, номинираният трябва да е извършил три чудеса. Кой разследва и преценя чудесата? Още събрания, още егоизъм и коментари на тема кое е чудо и кое не. Мислите ли, че бог чака да чуе от тези събрания какво е чудо и какво не, или кой е светец и кой не става?
А на земята има приблизително шест милиарда хора. Наречете ме скептик, но аз чувствам, че има много необикновени, безкористни и трудолюбиви хуманисти на този свят, които извършват чудеса всеки ден, и тези чудеса надхвърлят всички квалификации за светци — без фанфари и без шум, и за които събранията никога няма да чуят. Самата аз познавам няколко. Убедена съм, че и вие също познавате такива. Гарантирам ви, че те ще бъдат признати, уважавани и много ценени от другата страна като онези „официално" признатите.
На нас са ни дадени хиляди нива на духовен напредък. Можем да се стремим към тях със собствено темпо и лични цели и имаме цяла вечност, за да ги достигнем. Предположението, че някое ниво е по-ценно в божиите очи, е също като да приемем, че бог обича завършващите повече от начинаещите ученици. Нито за миг не мога да повярвам в това. А вие?
Не мисля така.
И така ние вървим рамо до рамо със светците от другата страна. Оценяваме ги, както оценяваме напредналите души, и се учим от тях. Просто запомнете, че що се отнася до бог, за него ние сме светци, след като сме имали смелостта и желанието в негово име да дойдем на земята.
Съветът
Съветът, познат също като старейшините или старшите учители, е отделен клас от осемнадесет много напреднали мъжки и женски същества, които действат като говорители на бог у дома. Те са изключение на правилото, че всеки от другата страна е на тридесет години. Като емблема на тяхната почитаема мъдрост и святост техният външен вид е достолепен, те са с дълги сребристобели коси, меко обрамчващи изключително красивите им лица, които са зрели, но без бръчки. Мъжете имат еднакви сребристобели бради — и те, и жените са облечени в грациозни ефирни роби. Също като ангелите осемнадесетте видни членове на съвета никога не се прераждат и тяхната принадлежност към съвета на старейшините е вечна.
Съветът заседава в огромна бяла мраморна стая в залата на справедливостта със светеща маса от бял мрамор в средата във формата на буквата „u". Цял легион от златокрили върховни ангели стои на стража зад тях — като гордо и величествено доказателство за върховната тежест на съвета. Те не са ръководно тяло, тъй като правителство и закони не са необходими от другата страна. Но поради тяхната мъдрост и безкрайна любов към нас, бог им е възложил отговорности, които оказват огромно влияние върху живота у дома и върху нашите животи тук на земята.
Често съм казвала колко съм изненадана, че от другата страна няма алкохол и наркотици, защото това означава, че съм била абсолютно трезва, когато съм чертаела картата си на този живот. За добро или за зло, въпреки че се чувстваме така непобедими от другата страна, в атмосферата на блаженство ние си избираме понякога огромни пречки, с които да се сблъскаме на земята. Една от пречките, които аз съм си избрала и за които говорих в книгата си до другата страна и обратно, е лъжата и предателството на един от бившите ми съпрузи, което можеше да унищожи мен и вярата ми, която беше плод на цял живот работа. Без съмнение получих невероятна помощ и подкрепа от семейството и приятелите си, но когато Франсин твърдеше, че от това аз ще изляза по-силна, по-мъдра и по-добра от всякога, си мислех, че тя изобщо не знае какво говори и че в края на краищата съм написала нещо в плана си, което е твърде тежко, за да се справя.
Както се оказа, Франсин беше абсолютно права, сега аз съм по-силна, по-мъдра и по-добра от всякога. И тя ми помогна да постигна това. Не знаех, докато не свърши кризата, че докато тук се борех с трудностите, Франсин е ходила при съвета и е лобирала за мен да ми моделират плана, не като изтрият кризите или ми спестят последствията, а да улеснят развръзката, така че да бъда способна да продължа да работя. Така че мога да припиша на съвета силата да пренастройва плановете в житейските карти при особено тежки обстоятелства, когато резултатът ще бъде по-добър за бога.
Лично аз съм виждала само един член на съвета на земята. Бях в болница на двадесет и шест години и бях много болна, с предстояща сложна операция. Заедно с всичките доктори, сестри, роднини и приятели болничната ми стая приличаше на голямата централна гара. Но в един миг, когато всичко беше тихо, спокойно и бях сама, точно когато почти се бях предала в битката с болестта и страховете си, една непозната жена влезе безшумно и застана до леглото ми. Косата и дрехата й бяха блестящо сребристобели, лицето й безупречно и зряло, а очите й излъчваха любов и безкрайна мъдрост, като че ли бяха гледали директно бога в лицето и носеха неговия отпечатък. Тя ме погледна и като докосна нежно рамото ми, каза:
— Ти искаше това. — това беше всичко, просто едно „ти искаше това", после тя се обърна и напусна стаята така тихо, както беше и дошла. Не можех просто да я отхвърля като халюцинация, а докосването й по рамото ми беше така истинско, като убождане от игла.
Наистина се забавлявам, като гледам докъде могат да стигнат скептиците (и аз в това число) в опитите си да намерят „логично" обяснение за необичайните събития, дори и когато обяснението няма никакъв смисъл. След като тази странна красива жена си беше отишла, аз реших, че това трябва да е било някаква помощна медицинска сестра, облечена безупречно, като че ли винаги сестрите се носеха в сребристобели одежди, дълги до земята, и се спираха при човек, без дори да го попитат от какво има нужда. Изоставих тази идея и реших, че това е доброволка от местната църква, дошла от любезност и състрадание. Да, но такива доброволци не се допускаха в интензивните отделения, с изключение на роднините, и то по специална молба, а даже и да се допускаха, поне би трябвало да се представят. Да не говорим, че не биха отишли при някой непознат просто с думите „ти искаше това". Коя беше тя, да се изтърси така и да коментира какво съм искала?
Не зная колко дълго съм спорила със самата себе си, най-сетне се сетих какво трябва да направя на първо място — попитах Франсин дали тя може да разбере какво се беше случило. Бях информирана от нея търпеливо, че това не е била някаква непозната, че аз бях стояла пред нея и пред останалата част от съвета много пъти от другата страна и тя просто е дошла да успокои страховете ми, като ми припомни, че не ми се случва нищо, което да не съм написала в плана си, преди да започна този живот.
Както ще обсъдим по-късно, съветът е така активен в предотвратяване на кризите, както и когато те вече настъпят, но засега само си помислете за тези осемнадесет светли, свещени същества, че те са още едно средство, чрез което бог никога, никога не ни оставя сами.
Извънземни
Нека да обясня нещо много ясно: убедена съм, че ние не сме единствената обитаема планета в тази вселена. Да приемем, че сме единствените само защото другите планети в нашата малка слънчева система са необитаеми, е също, като да стоим в отдалечена къща и да си мислим, че сме в единствената къща на земята само защото през прозореца не можем да видим други.
Означава ли това, че аз вярвам в прословутите „малки зелени човечета"? Не непременно. Не претендирам, че зная как изглеждат другите обитатели на вселената, но зная, че ние, земляните, сме жители на тази вселена и не сме малки зелени човечета, но никога не мога напълно да разбера какво общо има вярата в едното с вярата в другото.
Има много умни хора, които са така убедени, че няма живот на другите планети, както аз съм убедена, че има. Те казват: „дайте доказателство!". И аз им казвам същото. В мига, в който видя снимки на всеки квадратен метър от всяка планета, от всяка слънчева система, от всяка галактика, от всяка вселена, за която дори не можем да изобретим толкова силен телескоп, и тези снимки ясно да показват, че на тях няма живот, бих променила мнението си. Но дотогава ще продължавам да бъда убедена, че не сме привилегировани членове на глобална общност, а просто редови такива, както и много други. От този факт
Не само не бива да се плашим или да се притесняваме, а заслужава да бъде приветствай и отпразнувай. Ако някога напреднем дотолкова, че да ги достигнем, както някои от тях са достатъчно напреднали, за да дойдат при нас, представете си богатствата от знания, които можем да получим от тях, ако, разбира се, не започнем да ги обстрелваме още в небето, защото сме научени да се страхуваме от идването им.
Жителите на другите планети са божии чеда, също както сме и ние. Имат същите пътувания на духа като нас, същия избор за прераждане и също са толкова щастливи от другата страна — не нашата друга страна, а тяхната собствена, която е идентична с тяхната планета, както нашата е със земята. С други думи вместо да споделят нашата друга страна, те си имат своя и всяка обитаема планета от вселената си има свой божествен дом. Обитателите на другите планети си имат свои духовни водачи, също като нас, свой легион от ангели и съвет, свещени месии и, без съмнение, същия бог, който е създал всички нас.
През следващия четвърт век най-после ние ще започнем да общуваме с живите форми, с които делим вселената. Защото ние на земята сме „новите деца в квартала", нашето духовно развитие и разбиране и връзката ни с бога и неговото безкрайно творение са още в детството си. Имаме толкова много за учене от нашите братя и сестри от другите планети и толкова много трябва да очакваме, когато най-сетне ги прегърнем и започнем да слушаме.
Хора с мисия
Всеки от нас си има цел и всяко наше.прераждане е част от изпълнението на тази цел. В духовното си съзнание ние знаем каква е целта ни. Нашият духовен водач, съветът и, разбира се, преди всичко бог я знаят. Няма цел, която да е по-важна от друга, също както на земята имаме нужда от копачи, строители, учители, артисти, благотворителни работници, както се нуждаем от царе, президенти, армии от генерали и обикновени войници, без които нито една битка не може да бъде спечелена, така и всяка цел е задължителна и еднакво ценна.
Една от най-напредналите и най-важни цели, за които можем да кандидатстваме, е тази на хората с мисия. Хората с мисия са казали на бог: „където и на земята да имаш нужда от мен, аз с радост ще отида". Те жертват физическото и емоционалното си удобство, преодоляват страха от непознатото в името на мисията, за която са се записали — не да кръщават или да посвещават в някаква специфична религия или догма, а нежно, любящо и състрадателно да спасяват, възстановяват, подкрепят, запалват и радват духа на божественото у всяко божие дете, което срещат по пътя си. Истинските хора с мисия уважават различните религии. Те са мили, без предразсъдъци и никога високомерни. Не заплашват с мъките на ада, нито с вечно проклятие, не претендират, че техният вътрешен път към бога е недостъпен за останалите, не изолират никого от обичаните си или от света като цяло и никога не забравят факта, че господ, а не те са истинският отговор.
Хората с мисия могат да се срещнат навсякъде, във всяка професия и занятие. Те изпълняват своята цел чрез вродената си щедрост, откритост, съчувствие и най-вече желание да повдигнат духовно човечеството, без да досаждат. Тази задача не е особено за завиждане и, разбира се, не е за всеки. Първо, хората с мисия трябва да се подготвят за нея, като преминат през всички нива на прераждане на земята, от правене на пликове и чистене на тоалетни, така че в края на краищата да няма ниво, на което да не са били и с което да не са свързани. Второто нещо е, че тъй като те са изключително напреднали духове, те са си чертали много трудни планове и са си избрали крайно изискващи теми и менюта, които по-късно подробно ще обсъдим. Пътеката им за постигане на целите не е просто изпълнена с пречки, като на другите, а много повече.
Разбираемо е, че повечето хора не кандидатстват за жертвите, трудностите и разочарованията на хората с мисия, които те изтърпяват вместо обичайното дълбоко удовлетворение. Това не означава, че те са мързеливи или по-малко отдадени на бога. Означава просто, че са избрали да служат на бога по друг начин. Ние всички славим бога, като му служим с талантите си, тъй като той ни е дарил с тях. А като правим този свят по-духовен, правим точно това, което правят и хората с мисия — нито повече, нито по-малко.
Мистични пътешественици
Мистичните пътешественици могат да бъдат описани като хора с мисия, но с по-широк обсег. Това, което те са казали на бог за пътуването на душите си, е: „където и във вселената да имаш нужда от мен, аз с радост ще отида".
С други думи мистичните пътешественици също както хората с мисия отдават себе си, за да поддържат духовната връзка между нас и бога като процъфтяваща вечна сила. Но докато хората с мисия са концентрирани на земята, мистичните пътешественици могат да се прераждат и да работят, на която и да е обитаема планета, във всяка галактика, където бог се нуждае от тях. Повечето мистични пътешественици са преживели много прераждания на земята и са „завършили" учението си чрез прераждане тук. Желанието да станеш мистичен пътешественик е като да отидеш да учиш висше образование и да правиш докторантура.
Необикновената сила на мистичните пътешественици беше красноречиво демонстрирана от сина на моята кенийска приятелка Оона. Беше очевидно още от мига, в който Джаред беше роден, че той притежава необичайна мъдрост и духовност. Той беше щастливо, но спокойно, чувствително и тихо дете, с кафяви очи, пълни със светлина и любов, през които прозираше една дребна безсмъртна душа.
За нещастие Джаред се разболял от левкемия на четири години и малко след петия му рожден ден оона осъзнала факта, че единственото й дете си отива, и застанала на колене до леглото му, за да го прегърне, защото знаела, че това е последният му живот на земята. Няколкото години в негово присъствие и силата и спокойствието, с което той беше приел болестта, й бяха дали вяра в бога и съществуването на живот след смъртта, което никога нямаше да разбере без него. И тя благодарила на бога за благословията и честта, с които я беше дарил чрез този малък дух, когато Джаред вдигнал глава, за да доближи уста до ухото й и прошепнал почти без глас: „мамо, сега отивам при бога, моля те, дръж ми ръката".
В мига, в който тя поела неговата малка ръчичка в своята, усетила, че духът му се издига от тялото, а след това нещо, което тя никога няма да забрави, издърпал нейния дух със себе си. Вместо да я поведе през тунела, който би трябвало да го очаква, това дете мистичен пътешественик се издигнал заедно с майка си в нощното небе. Не след дълго тя се озовала сред нещо, което, изглежда, били милионите разпръснати звезди в безкрайното море от черно кадифе, и когато тя се обърнала към вече щастливото греещо лице на сина си, той й се усмихнал и казал: „просто исках да ти покажа звездите, преди да се прибера у дома".
След това малко по малко между звездите с почти ослепителна златистобяла светлина се явил огромен блестящ вихър от съвършена любов и от неговите дълбини се появили шепа същества и се отправили към тях, осветени откъм гърба от ярката светлина, така че Оона не могла да види чертите на лицата им. Завладяло я чувство на спокойствие и тя разбрала, че тези грациозни, тихи светещи същества са дошли да приветстват нейното любимо дете. Отново се обърнала към него и срещнала очите му: „благодаря ти, мамо, че дойде с мен толкова далече". Той стиснал ръката й и след това се присъединил към съществата, за да отплава далече и да изчезне в светлината на бога.
В същия миг Оона усетила, че духът й отново влязъл в тялото й до леглото и все още държала хладната безжизнена ръка на сина си. Сълзи на мъка и радост изпълнили очите й и тя прошепнала в отговор: „благодаря ти, Джаред" и знаела, че той я чува. Тя се е посветила изцяло на духовното повдигане на всеки около нея, а мистичният пътешественик на име Джаред я гледа от дома и чака следващото си назначение от бога някъде сред звездите и знае, че е успял в кратката си мисия да направи живота на земята малко по-милосърден, почтен и осъзнаващ божията любов, която той е намерил.
Има голямо взаимодействие между нашата другата страна и другите страни по цялата вселена. Членовете на съветите от Андромеда и плеядите, например, са уважавани докладчици на сесиите на нашия съвет и обменят ценна информация между учените и учителите от вселенското общество. Не се лъже-те, ние не сме сами във вселената в нашата борба със спин и множествената склероза, рака и другите опустошителни земни болести, нито пък в нашите усилия да съхраним застрашените видове и да опазим околната среда. Не само на земята се правят изследвания, а много блестящи умове от другите страни из вселената непрекъснато се трудят и предават информация чрез проникване, т.е. Директно вливане в мозъка. Когато погледнете нощното небе, вие виждате не само красив звезден воал, а също и някои от нашите най-големи източници на надежда и изцеление.
Чувството ни за отделеност от останалата част от вселената е в действителност ранна фаза. На процес, през който преминава всяка планета като част от нейния жизнен цикъл. Но постепенно чувството за изолация и вярата, че сме сами във вселената, ще отстъпят място на съзнанието, че наистина сме част от безкрайно братство от духове, които очакват да се срещнат в пълно всеобщо разбиране на божията универсална любов и приемане.
Космическата друга страна
Животът никога не свършва. Животът винаги е бил и винаги ще бъде, така че на никоя обитаема планета такова нещо като „край" не съществува. Защо? Защото другата страна на всяка населена планета, която обгръща всяко живо нещо, с изключение на тъмните същества, които отказват светлината на бога, е вечна и безсмъртна.
Когато населените планети станат по-духовно напреднали и по-малко отделени една от друга и особено когато околната им среда вече не може да поддържа живота, техните други страни започват да се сливат в огромна безкрайна универсална друга страна. Ако утре земята бъде разрушена — но чуйте го от медиум, тя няма да бъде, — ние и нашата друга страна ще се присъединим към съществата, чиито планети вече са завършили своите естествени цикли, които живеят същите блажени, щастливи, свещени животи, които очакват и нас отвъд звездите, където нашият космически дом отвъд дома вечно процъфтява.
Моля, не оставайте с впечатлението, че съществуването на космическа друга страна омаловажава нашата друга страна на земята и нейната святост. Правителството на всеки от петдесетте щата на САЩ е еднакво важно и хилядите и хиляди католически църкви по света не са омаловажени от съществуването на Ватикана.
Запомнете две важни неща за бога, на които никога не се набляга достатъчно — във всичко, което той е създал, има ред и той не е създал нищо излишно.
Космическата друга страна е огледално отражение на вселената, населена от въплътени духове и духовни водачи и месии от ненаселените планети във всяка съществуваща галактика, която има своите ангели и своя съвет. Жителите на космическата друга страна са най-напредналите във вселената и все пак те не са обичани повече от нашия създател, отколкото сме обичани ние, тези, които още не сме отишли там.
е обожавано място в космическата друга страна. За да ви помогна да си представите неговото местоположение, представете си древния символ на „големия човек" в огромното нощно небе. Неговата глава е съзвездието овен, неговите крака са съзвездието риби, а останалата част от тялото му се описва от други десет съзвездия, които съставляват зодиака.
Сега, като имате предвид този красив звезден образ на „големия човек", намерете сърцето му и там ще откриете nouveau.
Nouveau е свещено място в космическата друга страна, където се завръщат всеки път за ориентация и обучение духовете на мистичните пътешественици, преди да поемат към следващата си мисия и прераждане на друга обитаема планета от вселената.
С други думи, за да ви отговоря на въпроса, който вече сигурно си задавате, ще кажа, че да — между нас има мистични пътешественици, които са живели другите си животи на други планети. Някои от тях тихо си вършат духовните дела, докато други са се откроили като велики хуманитарни водачи. Вместо да ги изброявам и да бъда обвинена, че наричам „извънземни" някои от най-добрите и блестящи шампиони, ще оставя на вас да гадаете.
Noir (черно)
Всичко в сътворението има две страни — мъжко/ женско, бяло/черно, земя/вода, ден/нощ и, както вече сме обсъждали, светлина/мрак.
Така че, както има космическа друга страна и „светли" същества, наречени мистични пътешественици, които се разпределят от nouveau за нови прераждания из вселената, за да разпръскват радостта от духовността, така има и космическа лява врата. Тя се нарича noir и е разположена точно противоположно на nouveau, в същия звезден образ на „големия човек" — нейните функции са същите като на лявата врата на нашата друга страна. Тези, които ние можем да наречем мистични тъмни същества от обитаемите планети във всяка галактика, минават директно през лишената от бог бездна на noir при смъртта си и директно са изпратени в нечия утроба на същата планета, от която идват, или на някоя друга, която техният съвет избере. Те съществуват поради същата причина, поради която съществуват и нашите тъмни същества, не че бог се е отвърнал от тях, а те са обърнали гръб на бога. И имат същата мисия, каквато има и тъмната страна на земята: да унищожават и разрушават колкото се може повече от божията светлина в колкото се може повече духове, защото тъмнината не може да съществува, където има светлина.
Също като мистичните пътешественици тъмните същества на noir са високо напреднали и много силни, но няма нищо по-напреднало и по-силно от една вселена, изпълнена с обединени души в божествената бяла светлина на светия дух. Без значение дали сме на земята или на планета, за която никога не сме чували, ние сме войници от всемогъщата божия армия и няма от какво да се страхуваме.
Лицето на бога
Може да бъде приведен аргумент, че тъй като бог е в действителност сила, великото невидимо, идеята, че той има лице или форма, е спорна.
Но за да направим една най-проста аналогия, електричеството също е сила, но е съвсем видимо, макар и за кратко, когато направи волтова дъга.
Но съществува и фактът, че е невъзможно да приложим за бога земните закони на физиката, което е твърде ограничаващо.
Истината е, че и бог отец и богинята майка аз-на, които представляват главата на бога, за кратко и безмълвно се появяват от другата страна в много редки и много свети празници, известни и наблюдава-ни от цялото население от духове.
Азна, емоционалният аспект на божията глава, се появява по-често и по-лесно може да приема и да задържа форма за няколко минути. Нейната свещена статуя пред залата на справедливостта точно изобразява безупречната й красота, изваяна от художници, които са били благословени да я видят.
Искам да споделя съдържанието на едно писмо, което далеч по-добре илюстрира свещеното равноправие на Азна като женската половина на главата на бога и нейната удивителна милост, когато е извикана за помощ.
Една жена на име Жаклин пише, че никога не била срещала идеята за Азна, докато не прочела за това в книгата ми до другата страна и обратно, но дори и тогава не била сигурна как да възприеме тази толкова чужда на нейното консервативно възпитание идея. Била твърде широко скроена, за да я отхвърли, но и твърде скептично настроена, за да я приеме, без да я изследва допълнително.
Но се появила една криза, която отложила размишленията по въпроса. Малко след като прочела книгата, съпругът на Жаклин получил инфаркт и на косъм от смъртта бил закаран в болница. Тя прекарала дълги, мъчителни и безсънни деветнадесет часа в очакване пред стаята на интензивното отделение, докато лекарите отчаяно се опитвали да спасят живота на съпруга й Рик. Най-накрая един известен сърдечен хирург излязъл от стаята, където бил Рик, и със съчувствие хванал ръката й с думите: „съжалявам, но нищо повече не можем да направим. Ще ви оставим сами с него за няколко минути, за да се сбогувате, но трябва да ви предупредя, че той е ту в съзнание, ту в безсъзнание и е твърде слаб, за да говори, така че не зная дали ще ви чуе".
Жаклин станала, влязла тихо в стаята и се отправила към леглото на Рик, сигурна, че сърцето й ще спре с неговото. Той бил неподвижен, заобиколен от ужасяващи монитори и респиратори, очите му били затворени, кожата му била сива и бледа и изглеждала суха и почти прозрачна, като че ли била прекалено опъната върху тялото му, което било толкова живо, жизнено и непобедимо само преди ден. Тя тихо изрекла: "Рик?". Той не отговорил. Жаклин доближила лицето си до неговото и отново повторила малко по-силно: „рик?". Отново нищо. Той не знаел, че тя е там. И в този момент тя се почувствала толкова самотна без живия поглед на очите му, без пронизващия му смях и изведнъж осъзнала, че не може да го загуби, без значение какво ще струва това.
Без да съзнава какво прави, водена само от някакъв инстинкт, тя сложила двете си ръце на сърцето му и се чула да казва: „Азна, богиня майко, моля те, помогни му. Моля те, не ми го отнемай!". Тя продължи-ла да се моли на Азна отново и отново от дълбините на душата си, удивена от спокойствието, което това й носи, но разбира се съвсем не очаквала това, което се случило по-късно.
Съпругът й отворил очи, погледнал я и казал много ясно: „каквото и вуду да правиш, продължавай, защото действа".
Рик не само че оживял, но след няколко дни бил достатъчно добре и възстановен, за да му се направи байпас, което го накарало да се чувства по-млад, поздрав и по-щастлив от много години насам. Четиримата лекари, наблюдаващи чудотворното съживява-не на Рик, признали, че просто не съществува медицинско обяснение на това, че Рик изобщо е жив. Писмото на Жаклин беше изпълнено с красноречиви благодарности. Аз ги отнесох всичките към Азна, нашата изключителна, свещена и вечно загрижена майка, която ги заслужаваше.
Появата на бога, нашия баща, интелектуалния аспект на божията глава, е повече като кратка, ярка електрическа дъга — то може да се проявява под форма на едно прекрасно лице, но само за няколко мига и дори тогава детайлите трудно се улавят и описват.
Във всички случаи да зърнеш за миг образите на Азна и бога означава да се изпълниш с божественост, святост, безкрайна любов, които проникват до дълбините и същността на нашия дух. Франсин не е емоционална, но когато иска да изрази въздействието на физическото проявление на божията глава, гласът й започва да засича и не й достигат думи. Както тя казва, няма дума на света на нито един език, която да описва истински това богоявление, защото тук на земята ние никога не сме преживели нещо подобно, с което можем да го сравним. Това е привилегия завинаги запазена за най-редките моменти от другата страна.
Не е ли изключително успокоение да знаете, че един ден вие всички ще коленичим заедно с ангелите и ще споделим с тях тази привилегия?
Но дотогава не се безпокойте, има достатъчно други неща, които да ни правят по-щастливи и по-заети у дома, отколкото можем да си помислим на земята.
Осма глава
Пребиваване от другата страна кариери, научни изследвания и отдих
Сега, когато знаем, че от другата страна никога не прекарваме самотни мигове, можем да се концентрираме върху това колко невъзможно е да скучаем. Честно казано, аз повече се плаша от скуката отколкото от смъртта и ако нямаше какво да се прави у дома, бих се изкушила да променя мнението си, че адът съществува единствено на земята. Спомнете си, че ние нямаме нужда от сън от другата страна, и когато казвам, че там сме заети постоянно, ако искаме да бъдем, наистина имам предвид постоянно.
Важно е да се подчертае, че когато отидем у дома, ние не пристигаме там за първи път. Връщаме се към много осмислени животи, стимулиращи занимания, учене и изследване, хобита, които са ни липсвали през краткото пътуване до земята. Започваме откъдето сме спрели, като правим всичко, което обичаме, и се радваме, докато го правим, като се връщаме не само към нашите отговорности, но и към прекрасното общуване, на което никога не можем напълно да се насладим, когато не сме там. Не се споменава достатъчно често, но съм щастлива да го отбележа специално тук: ние се забавляваме от другата страна. Не би било рай, ако не го правехме.
И вярвате ли или не, един от най-големите източници на забавление е ученето. Няма никакво съмнение, че сме много по-умни от другата страна отколкото тук. Нашият ум отново се разширява до пълния си капацитет, когато стигнем там. Спомените за всичките ни минали животи и за всичко, което сме научили през тях, се връщат, освободени от хаотичните граници на земното съзнание. Ние отново се свързваме с неограничения от времето интелект, който е наше рождено право от момента, в който нашият дух е сътворен, и е толкова вълнуващо и естествено да си го получим отново.
Но дори и с ума, който имаме, и цялата вечност за учене, тук у дома е страхотно наистина, защото никога не можем да научим всичко, което може да бъде научено. Определението „всезнаещ" е строго запазено само за бог. Може би сте слушали хора, които са се върнали от преживявания, близки до смъртта, да казват, че божествената светлина, сияеща пред тях в тунела, изглежда, съдържа цялата мъдрост и знание, каквато е наистина бялата светлина на светия дух. Някои от тези хора дори се завръщат като специалисти в някоя област, които преди това са им били съвсем чужди — от аритметиката и астрономията до световните езици и способностите на медиум. Причината е, че дори и за краткото време, през което напускат телата си и посещават другата страна, това им дава възможност да възстановят вроденото си знание и могат да запазят част от него, когато решат, че все още не са си свършили работата на земята и се върнат.
Бог ни е дал удивителен ум и толкова сложна вселена, че не можем да изчерпим който и да е предмет от нея. А от другата страна има каквито курсове пожелаете — с изключение на тези, които могат да причинят вреда, несъгласие или насилие — и те са преподавани от най-просветлените умове, познати на света. Понякога изучаваните области съответстват на кариерите и хобитата ни на земята. Но те могат да предизвикат далечни копнежи в нас, които не можем да задоволим, докато не се върнем отново у дома, към който принадлежим.
Ако страстно копнеете за професия, която поради причини извън вас не е по възможностите ви, независимо колко се стараете, моля ви, не си мислете, че не може да изпълните целта на живота си. Говорила съм с хиляди клиенти, които отчаяно искат да бъдат лекари или адвокати, но интелектуално или финансово не могат да се справят с тежките години на обучение; или искат да се препитават със спорт, но нямат достатъчно физически данни и атлетични способности; или искат да се усъвършенстват в някое изкуство, но нямат творчески способности да реализират това. Един много симпатичен човек, работник по поддръжката, дойде при мен наскоро, като искаше да му помогна да не се чувства безполезен. По време на връщането чрез регресивната хипноза ние открихме, че от другата страна той е известен лекар и отново ще бъде, което сравнено с настоящото му занимание на земята го кара да се чувства безполезен, защото не изпълнява духовното си призвание като лекар. В един разговор жена спомена, че е похарчила цяло състояние да се учи да танцува суинг и бални танци, за да партнира добре на кавалера си, но нито един инструктор на света не можел да се справи с двата й леви крака. Тя беше удивена и й стана много забавно, като научи, че от другата страна е примабалерина; просто в този живот тя си беше взела почивка от танците, за да се насочи към по-духовни умения. Ако това объркване се отнася и за вас, ще ви кажа същото, което казах и на тях: вие не сте неудачник. И моля ви, не се чувствайте глупаво, когато не може да постигнете нещо, което толкова много искате, но изглежда, че не може да имате, защото вие изобщо не сте глупави, а просто ви е мъчно за дома и за способностите, до чийто връх вие сте достигнали в истинския си пълен живот от другата страна. Ако бяхте си записали същите тези таланти и в плана за земята, как бихте могли да усвоите нови?
Има случаи, когато уменията и способностите ни се пренасят тук от другата страна и така се получават гениите и пророците. С божественото ръководство тези напреднали духове издигат човечеството до нови висоти и ако им обърнем достатъчно внимание, те позволяват на всеки от нас да надникне в нашата собствена вечност.
Ние учим у дома, когато дори сме „завършили", защото потенциално учението няма край, щом обичаме онова, което изучаваме. Ние учим, защото учението ни носи радост, защото нашите безкрайно жадни за знания умове са ни дар от бога, който иска ние да му върнем този дар.
А също учим, защото резултатите от нашето учене са в полза на цялото човечество на земята и за цялата вселена. Колкото повече почитаме другата страна като дом и празнуваме връщането си там след всяко прераждане, толкова по-дълбоко сме загрижени и повече обичаме земята. При цялото й несъвършенство тя е нашият дом извън дома, където ние живеем, учим се, борим се, пропадаме и успяваме, обичаме и страдаме, стараем се да се справяме по-добре, напускаме го и можем да изберем пак да се върнем един ден. Свързани сме със земята, искаме да помагаме на това място и на хората, които сме оставили там, а от другата страна ние имаме възможности, способности и желанието да го направим.
Би ми отнело доста време да описвам пренаселените училища, библиотеки и изследователски центрове на дома. Работата и науката продължават безспир заради прогреса на медицината, науката, психологията, социологията и опазването на околната среда на земята и на всяка друга населена планета. Запомнете, че от другата страна няма болести, замърсяване, глад, наводнения, жестокости, злоупотреби, инвалидност, душевни заболявания, няма борба за оцеляване, защото всеки е сигурен за своята вечност, няма граници, защото всеки може да обгърне вселената като огромна общност. Ние сме хуманни по природа, а от другата страна можем да си позволим лукса да се концентрираме върху неизчерпаемата щедрост на нашите усилия, насочени там, където има нужда от тях.
Така че една основна част от нашите изследвания са посветени на сътрудничеството ни с човечеството за подобряване качеството на живота. Блестящите ни умове у дома ще работят упорито, докато не открият лечение на болестта на Алцхаймер, спин, множествена склероза, болестта на Паркинсон и всяка друга унищожителна болест на земята. Ще продължаваме да напредваме в развитието на селското стопанство, източниците на чисто гориво и клонирането на органи за по-безопасни трансплантации, ще търсим разрешение за всичко: от психозите и злоупотребите с препарати до бандитизма и други- те форми на тийнейджърско недоволство. Ще измислим по-ефективни начини за хвърляне на мост между земята и изглеждащите необитаеми други планети в други галактики. След като сме се прераждали, ние сме преживели огромните проблеми на човечеството и мислим, че е наш дълг и привилегия да помогнем те да бъдат преодолени чрез най-тежката, най-благодарната работа, която някога сме вършили.
Тук е мястото, откъдето идва знанието чрез проникване, директният трансфер на информация от един мозък в друг, без да се осъзнава откъде е дошла тази информация. Чрез проникване ние от другата страна споделяме резултатите от работата си с блестящите умове на земята, които могат да ги приведат в действие. По целия свят има мъже и жени, които са написали в картите си, че желаят да имат мъдростта, себеотдаването, широтата на мисълта и таланта, за да бъдат „активатори" на това сътрудничество с дома. Това е напълно взаимно обогатяващо и взаимно зависимо сътрудничество. Другата страна не може да демонстрира резултатите от работата си без колегите си на земята, които ги превръщат в реалност, преодолявайки пречките, разбира се, не без божествената намеса от дома. Ако някога сте се чудили защо хора на противоположни точки на глобуса правят открития по едно и също време и имат еднакви гениални хрумвания, сега вече знаете — защото другата страна е достигнала до тези резултати и успешно ги е предала в „точните" ръце.
Седемте нива на напредък
Има ред във всеки аспект на божието творение и това включва и израстването на нашите духове от другата страна. Колкото повече учим и преживява-ме, толкова по-напреднали ставаме, също както учението и практиката разграничават първокурсника от завършващия колежа, но и двамата са еднакво ценни в очите на бога.
Седемте нива от другата страна са просто категории, основаващи се на опита, който определя нашия прогрес. Като използваме аналогията с колежа, мислете за тях като за класове, които ни се дават, за да вървим напред. Можем да останем във всеки един от тях, колкото си искаме, според нашите интереси, склонности и удобство. Нивата не ни шесто отделят един от друг по никакъв начин, нито пък някое ниво се счита за по-важно от друго. Например никой от ниво няма да отиде при някой от трето ниво и да каже: „на-на-на, аз съм по-напреднал от тебе". Всяко ниво е уважавано, оценявано и важно.
Ето основните описания на седемте нива на напредък:
Първо ниво: нашето влизане отново в другата страна, включващо събирането ни с близките и пътуването ни до машината за сканиране.
Второ ниво: процесът ни на ориентация, която, както описахме, може да включва обгръщане, кулите, или от каквото друго имаме нужда, за да бъде
Нашият преход у дома колкото се може по-лесен и спокоен.
Трето ниво: физическите и научни умения — всяка професия, която изисква ръчен труд, от селското стопанство, животновъдството, ботаниката, химията, дърводелството, горското стопанство, физиката, градинарството, геологията, морската биология та чак до каменоделството.
Четвърто ниво: творческите изкуства, включващи писането, скулптурата, музиката и актьорското майсторство.
Пето ниво: научните изследвания, в които са засегнати всички области на прогреса, и знанията се предават на земята чрез инфузия.
Шесто ниво: учителите, ориентаторите, лекторите и семинарните преподаватели.
Седмо ниво: нивото, до което много малко души си избират да напреднат, където духът предава своята идентичност и по желание е абсорбирай в „несътворената маса" или безкрая, бездънното силово поле, откъдето извира божията любов и сила.
Отново ще кажа, че всяко ниво е показател за напредък и много често повечето на брой избрани от нас прераждания дават и по-високо ниво. Очевидно е, че всеки път, когато се приберем у дома, ние преминаваме винаги през първите две нива, които ни помагат за прехода от това измерение в другото. Но след като благополучно отново се аклиматизираме, не минаваме всеки път през другите нива, а просто поемаме задълженията си от нивото, на което сме били, когато сме тръгнали, за да се преродим отново. Например, ако сте учител от другата страна, което е
Шесто ниво, преди да дойдете за този живот на земята, когато се върнете у дома, вие ще преминете през ориентацията и веднага ще се върнете към вашата преподавателска дейност на шесто ниво.
Няма разделение между нивата, нито униформи, нито каквито и да е други видими знаци, които да показват кой от кое ниво е. Има непрекъснато движение от кое да е ниво към всяко друго, което вече сме завършили. От другата страна аз се оказах ориента-тор, шесто ниво, но обичам също да прекарвам достатъчно време и в центровете по животновъдство на трето ниво, да правя археологически изследвания на пето ниво. Логично е, че тази мобилност не действа в обратна посока — ние не прескачаме от трето до шесто ниво не от някакъв снобизъм, а просто защото не сме събрали още достатъчно знания, също както не отиваме от първата директно в последната година на колежа.
Много е важно да имате предвид, че тези нива на напредък се отнасят за живота ни от другата страна и нямат нищо общо с живота ни на земята и предизвикателствата, които поемаме, когато се прераждаме. Да кажем, че вие сте човек с мисия — отговорност, която един напреднал дух изявява желание да поеме, когато реши да се връща на земята. Когато се приберете у дома, вие отново поемате задължения-та си на ориентатор или учител от напредналите нива, така че лектор у дома и същество с мисия на земята като „кариери" изобщо не влизат в противоречие.
Седмото ниво е изключение на всички тези правила. То е феномен и само по себе си е друго измерение.
След като веднъж някой дух се отдаде на това последно ниво, той буквално става част от необозримото поле на божията любов и сила и никога не се връща на предните нива, не се преражда и дори не връща своята идентичност. Той не престава да съществува, а просто е погълнат от най-великите и свещени от всички енергии. В умален вид и на най-елементарно ниво това може да се илюстрира с изсипването на чаша вода в тихия океан, фактически чашата вода все още съществува, но никога вече не може да бъде отделена от огромната маса, която я е приела. Веднъж Франсин е хвърлила кратък поглед през „воала", както тя описва границата между измеренията, в седмото ниво. Тя бегло успяла да различи някакви много неясни физически форми, но е била така завладяна от силата на осезаемото божие присъствие, че бързо се отдръпнала, преди да е припаднала.
За да ви демонстрирам колко рядко се срещат съществата от седмо ниво, ще ви кажа само, че в шестдесет и три годишния си живот срещнах само веднъж един професор по теология, който щеше да напредне до седмо ниво, след като завърши това си прераждане. Той е мистичен пътешественик от векове и толкова етерен, че не се чувстваше и в най-малка степен част от този свят. Ясно съзнаваше, че следващото му пътуване до дома ще бъде последното за него и нямаше търпение да предложи своята идентичност на великото божие несътворено пространство.
Не зная дали това е егоизъм или страх, или комбинация и от двете, но трябва да си призная, че моите стремежи от другата страна не се простират до седмо ниво. Научила съм се никога да не казвам „никога", и тъй като това е моето последно прераждане, мисля, че е съвсем възможно да се окажа в положение-то да избера седмото ниво — напред към далечните, далечни безкрайности на вечността. Но засега наистина вярвам, че мога да изразя отдадеността си на бога, като напълно запазя моята идентичност и работя в „нивите" на шестте нива. Но в случай че част от вашата мисъл отскача в ужас, докато четете за седмото ниво, повярвайте ми, не сте само вие и това не е ограниченост. Докато отдаваме талантите си на бога и на неговата работа, той има нужда от всички нас.
Нивата и квадрантите
По-рано ние обсъдихме факта, че земята на континентите от другата страна е разделена на четири квадранта, които са области, посветени на определени цели — животновъдство, изследване, изкуства и ориентация. Квадрантите отговарят на нивата на напредък, в тях ние очевидно прекарваме по-голямата част от времето, в зависимост от работата, която вършим.
Между квадрантите има непрекъснато движение. Всъщност от другата страна няма зони, които да са недостъпни за някого. Но да кажем, че вие основно работите в квадранта, посветен на изследователската работа, а някой близък приятел работи в квадранта на изкуствата. Вие може свободно да се посещавате взаимно. Като използвам отново аналогията с колежа, ще кажа, че какво като сте напреднал по английски, това не означава, че не може да отидете да слушате лекция по някоя друга наука. А за да ви е по-лесно да се намирате един друг, на входа на всеки квадрант има пазач, нещо като портиер, който знае къде се намира всеки на неговото или на нейното работно място. Така че ако аз искам просто да се поспра и да поздравя моя баща, трябва само да отида до портиера на квадранта, където работи баща ми, и веднага ще го намеря, дори той да е отишъл за известно време в друг квадрант — да медитира в градините на залата на справедливостта, например, защото той много обича да ходи там, или пък ако е на парти в къщата на приятел в третия квадрант на Атлантида. Отново ще кажа, че ни отделя само една мисъл един от друг, от един квадрант до друг, или от един континент до друг и никой от нас не е отделен от никого или от никое място, освен ако той не си избере да бъде.
Как се става духовен водач
Без съмнение повечето от нас, ако не и всички, един ден рано или късно ще станат духовни водачи на някой приятел, без значение на какво ниво сме у дома. И повечето от нас със сигурност от време на време ще се чудят дали не трябва да проверят ума си, защото са се съгласили да поемат такава огромна отговорност за някого, който, като се окаже на земята, ни пренебрегва, отрича нашето съществуване и/или ни обвинява, когато нещата не вървят добре.
Отношенията с духовния водач започва още от другата страна, когато някой, с когото имаме специални връзки, вземе трудното решение да напусне дома за друго прераждане. Неговата молба към нас да му станем духовен водач означава, че той вярва в нашата любов, преценка и абсолютна надеждност, а приемането от наша страна означава един процес по пътя ни, който може да отнеме години, десетилетия, дори векове, преди даже да е започнало новото прераждане на приятеля ни.
Едно от първите неща, които трябва да направим, е да се запознаем до съвършенство с всички страни на нашия приятел. Ние започваме в залата на записите неуморно да учим, да сканираме и да се сливаме с миналите му животи, докато не опознаем всички събития, мотивации, триумфи и падения, силни и слаби страни, умения или липсата им във всичките му прераждания, и то по-добре от самия ни приятел. Имаме предимство, че самите ние сме живели поне веднъж и можем да разберем сложната емоционалност на човешкото същество — емоционалност, която би изглеждала абсолютно чужда на ангелите и на съвета, които, тъй като никога не са се прераждали, не могат да разберат какво е негативност, подлост, агресия, омраза, депресия и другите неизбежни страни на човешкия живот.
В същото време ние поемаме предизвикателството да изучим характера на нашия приятел, което е по-интензивен вариант от това да станеш нечий приятел на земята. Трябва толкова добре да опознаем психиката му, че освен да предвидим дадена негова реакция, да можем да предвидим и чувството, с което той ще излезе от ситуацията, предизвикала тази реакция, и как това ще се отрази на живота му по-нататък. Откриваме кои подходи най-добре действат за този човек, когато се наложи да го съветваме — дали той слуша с готовност, съпротивлява ли се, противопоставя ли се на авторитета, чувства ли вина, реагира ли импулсивно, премисля ли проблемите, мобилизира ли се от критика, или продължава да се саморазрушава, независимо колко много се опитваме да го вразумим?
И в процеса на събиране на всичката тази информация за обичания от нас приятел ние трябва внимателно да вървим по ръба между състраданието, любовта и обективността, защото, когато той отиде на земята и започне да среща трудностите, които си е избрал, ние трябва да го подкрепяме и успокояваме, а не да допринасяме за паниката му с нашата прекалена и излишна загриженост. Трябва да знаем кога да го хванем, като пада, и кога да го оставим да се претърколи и да гледаме, че сърцето му се къса и да запазим нашето здраво, за да можем да му помогнем, съзнавайки, че той си е избрал твърде много болка, за да израсне, и че ние ще му направим най-лошата услуга, ако го защитим от нея. Трябва също да се върнем и в нашите собствени минали животи, за да си спомним, че по време на тях нямаме никакви съзнателни спомени за другата страна, за нашия духовен водач, така че да можем да разберем защо този приятел, когото толкова много обичаме, или никога не осъзнава нашето съществуване, или си подиграва дори с намека за него. .
Понякога нашият приятел ще има нужда от посочване на правилната посока, което включва други хора, и в този момент ние си сътрудничим с духовните водачи на тези хора, за да придвижим нещата. Ще посоча един случай като пример: един ден, след като ме е гледала по телевизията, една жена се обади в офиса ми случайно за обща информация, как да получи тълкование. Три дни по-късно майката на жената случайно я попитала дали ме е гледала по телевизията, като преди това те и дума не са си разменяли за мен, въпреки че и двете са ме гледали много пъти. Жената се усмихнала и попитала: „защо ме питаш?", а нейната майка отговорила: „защото искам да ти подаря тълкование за рождения ти ден". Тълкованието беше сложено в графика за след девет месеца, благодарение на големия списък с чакащите, но тъй като няколко се отложиха, аз успях да я вкарам цели седем месеца по-рано, съвсем случайно. Още преди края на телефонното тълкование ние и двете знаехме, че сме си намерили сродна душа. Оттам тръгна приятелството ни, а една вечер на вечеря аз случайно казах: „хайде да напишем книга заедно". Франсин беше убедена, че духовната наставница на Линдзи Харисън ц духовната наставница на майка й са работили заедно много упорито, за да можем да се намерим с Линдзи и ние забелязахме, че сме се намерили, защото и в картите на двете ни е записано, че трябва да напишем книга заедно. За да стане това, трябваше да се намесят трима духовни водачи. Бих попитала Франсин защо им е отнело толкова много време, за да ни съберат, но тя щеше да отговори с въпроса, защо на нас ни е отнело толкова много време, докато се научим да се вслушваме.
Ето защо нито един от нас не трябва да се оплаква, когато стане духовен водач, че му е много трудно да привлече вниманието на обекта си. Но без значение колко сме отхвърляни, пренебрегвани или обижда ни, ние ще бъдем отдадени на нашия приятел до последния му ден на земята и ще бъдем първите, които ще го прегърнат при пристигането му от другата страна, и то така силно, както сме го прегърнали за довиждане, когато е напускал дома.
Както говорихме в предните глави, ние стоим до нашия приятел през цялата му ориентация от другата страна и ще трябва да знаем кога да лобираме пред съвета да моделира картата му в кризисни ситуации и кога да останем твърди и да оставим да се случи това, което е написано. В следващата глава ще научим на първо място колко сме отговорни, като помагаме на приятеля си да напише картата си.
Междувременно, докато помагаме на нашия приятел и макар че сме му отдадени напълно, ние продължаваме да вършим нашата си работа и да сме ангажирани със социалния си живот от другата страна. Винаги съм се чудела дали някой от нас би поел трудната задача да бъде духовен водач, ако нямахме способността да бъдем на две места едновременно.
Но даже и когато най-много сме се карали, Франсин се кълне, че нито за миг не е съжалила, че е мой духовен водач и, ако трябва, би го направила още веднъж. Тя никога не ме е лъгала, нито веднъж за шестдесет и трите години, така че мога напълно да й вярвам. Само се надявам, когато дойде моят ред да направя това за някой друг, да мога да бъда наполовина толкова търпелива като нея, така мъдра, щедра и обичаща.
Как се става ориентатор
Не го казвам само защото се оказах ориентатор от другата страна — няма по-всеотдайни, по-добре обучени психолози във вселената от ориентаторите, които се уверяват, че ние сме напълно обновени и здрави, за да поемем задълженията си от другата страна, в нашия живот у дома.... Или както ще говорим по-късно, на земята.
Колективи от ориентатори са непрекъснато дежурни във всеки център по ориентация при входа на другата страна. Преди да пристигнем, те са изучили нашите карти и обстоятелствата при смъртта ни, така че са напълно приготвени да ни приютят и причислят към този процес на ориентация, който ще е най-добър за нас. Ние си избираме наши собствени ориентатори, които познаваме от животите си у дома, и можем да съберем толкова много на брой, колкото е голям стресът ни при пристигането у дома. Ако сме много объркани, нашият духовен водач ги събира вместо нас и остава заедно с тях.
Както духовните водачи, ориентаторите също са преживели поне един живот на земята, така че не се затрудняват да разбират критичното емоционално или умствено състояние, в което са ни оставили някои от нашите животи на земята. И след като са стигнали до шесто ниво на напредък, ориентаторите са преживели хиляди години „в земно" време, изучавайки от другата страна трудовете на най-великите умове на медицината, психологията и духовност-та в подготовка за избраните от тях отговорности.
Въпреки че ориентаторите са обучени за всяка възможна ситуация, всеки от тях се специализира в определена област:
• пристигналите по желание — тези, които са се примирили със смъртта и завръщането си у дома и пристигат с готовност да продължат оттам, откъдето са спрели.
• пристигналите с нежелание — тези, които са приели своята смърт, но са пристигнали откъснати от недовършената си работа и имат нужда от малко повече грижи, след като машината за сканиране им е помогнала да си припомнят, че са напуснали точно когато са възнамерявали и че тяхната работа е останала „незавършена" поради някаква причина, която те сами са си определили.
• бебетата и децата — тези, които са избрали тяхното време на земята да бъде кратко и пристигат у дома със свежи, щастливи спомени от другата страна, те са най-лесните за ориентиране. Запомнете, дори бебетата на земята са тридесетгодишни хора от другата страна, с безкрайни спомени от предишни прераждания и пълноценни животи у дома, към който се връщат.
• травмираща смърт — тези, чиято смърт е била внезапна, в резултат на случайна или целенасочена жестокост, или на съдбоносен психически срив. Те често пристигат в шок, ядосани, че са измъкнати от мястото си без предупреждение. И отново ма-
Шината за сканиране им помага да се свържат с факта, че те са записали своята смърт в картата си и че тя има свой смисъл. В повечето случаи те навлизат бавно в живота от другата страна с комбинация от състрадателно успокоение, посещение от любимите хора у дома и някои от успокояващите дейности, на които са се радвали на земята, като четене, риболов или градинарство.
• пациенти за обвиване—тези, които дълбоко страдат поради раздялата с някого, когото са оставили на земята. Като съществена част от тяхното изцеление те са обвивани в топли завивки и преспиват в полуздрач при непрекъснато присъствие на техния духовен водач и група ориентатори, които са се специализирали в успокояване на тъгата.
• пациентите за интензивни грижи — тези, които пристигат напълно дезориентирани относно собствената си идентичност, трябва да бъдат психологически интегрирани отново, преди да могат с радост да продължат своя живот от другата страна. Това са жертвите на промиването на мозъци, най-тежките случаи на болестта на Алцхаймер, самоубийците, извършили това при сериозно душевно заболяване. Те са водени направо към кулите, където с индивидуални темпове се редуват сънят в полуздрач и грижите на умелите ориентатори с тяхната деликатна работа на „разпрограмиране".
Важно е да се отбележи, в случай че се безпокоите за някой близък починал или сте загрижени за вашия собствен преход към другата- страна, че няма такова нещо като неуспешна ориентация. Самият факт на пристигането ни у дома е абсолютна гаранция за вечна благословена радост в свещения покой на божията безусловна любов и направлявани от него, ориенторите винаги спазват това божествено обещание.
Почивка от другата страна
Въпреки че работата, учението и изследванията ни държат в непрекъснато опиянение от другата страна, ние наистина имаме завиден социален живот. Има! Хора, на които им е трудно да повярват, когато чуят, че там няма алкохол и наркотици. Не защото алкохолът и наркотиците са незаконни. Не забравяйте, че от другата страна няма закони. Нито пък алкохолът и наркотиците се считат за неморални у дома, където никой никого не съди. Там просто те са напълно безполезни. Също поради това, че самата атмосфера, наситена с божията любов, ни прави по-еуфорични, отколкото което и да е питие или наркотик. Има още една причина: тъй като около нас няма негативизъм, ние няма от какво да искаме да избягаме. И най-после, ние непрекъснато осъзнаваме нашия изключителен статут на божии деца, така че никога не бихме си помислили дори само потенциално, че можем да навредим на себе си.
Малките събирания, огромните партита, празниците и фестивалите са в изобилие от другата страна, също както са и замъците, училищата и научноизследователските центрове. Те са изпълнени с прекрасни разговори, мъдрост, музика, пеене, танцуване и
Смях. Провеждат се в частни домове, общи апартаменти, паркове, площадки, бални зали и на всички други места, които не са специално определени за медитация и учение. Всеки е добре дошъл във всяка група. Няма групички, няма „аутсайдери", няма „на тълпи". Хората със сходни интереси и сходно чувство на хумор естествено се привличат, но никой друг не е изключен. Няма държане, което да е извън нормите или обидно. Удивително е колко лесно една обикновена концепция като вродено всеобщо уважение, което започва с абсолютно самоуважение, може да елиминира от речника термина „обидно държане".
Убедена съм, че абсолютно всяко хоби, за което можем да си помислим, може да бъде практикувано за наша радост от другата страна, с изключение на дейностите, които по някакъв начин могат да навредят на нас или на някой друг. Ако някой клиент ми каже, че през целия си живот е имал желание да овладее бродирането или рисуването, или култивирането на бонсаи или свиренето на пиано, или да плете кошници под водата, аз мога да разчитам, че ще открия не само че тези хобита са много популярни у дома, но и че точно този клиент води курс по това нещо, което не е още успял да овладее тук.
Както и в професионалната област, нашето привличане към определено хоби на земята често е причинено от духовни спомени за нашите щастливи преобразявания от другата страна. Братът на снаха ми джина е добър пример. Ние всички го обичахме много и смъртта му на двадесет и шест години ужасно съсипа семейството ми. Една от неговите неизпълнени мечти беше да свири на китара. Той никога не беше имал таланта или търпението да я овладее, но с копнеж издигаше в кумир всеки велик китарист от Андреас Сеговия до Ерик Клептън. Няколко месеца след смъртта на крие аз получих послание от него защото е имал труден преход и е трябвало да погрижат за него с обвиване в продължение на известно време. Но първите му думи към мене от другата страна, когато той най-накрая се установи, беше заявеното с гордост и задоволство: „познай какво — аз мога да свиря на китара!".
Същото се отнася за таланти в спорта и игрите, които са така популярни от другата страна, както и на земята. Понякога чувам въздишки, когато добавям, че у дома няма контактни спортове, но ви обещавам, че те не липсват на никой. Съоръженията за зрелищни спортове като тенис, бейзбол, баскетбол, футбол са просто зашеметяващи, огромни и постоянно пълни с ентусиазирани тълпи, които не са там, за да окуражават победителите или победените, а просто от удоволствие да наблюдават своите любими спортове, играни перфектно и майсторски. Голфът, боулингът, крикетът, сърфингът, планинското катерене и ходенето, гимнастиката, ските и всяка друга неконтактна дейност, която съществува тук, се преподава и се играе там просто заради радостта от участието.
Богатите, прекрасни концертни зали — и на открито, и на закрито — също постоянно са пълни с почитатели, които са възнаградени с непрекъснати представления. Помислете си за най-трансцеденталния балет, опера, певец, симфония, пиеса, джаз, танци, музика, поезия или монолози, които някога сте виждали, и ги издигнете до божественото, и ще получите някаква представа за преживяванията при посещение на концертите от другата страна. Както при спорта и игрите, тук има такива, които са избрали да играят, и такива, които избират да гледат, и предпочитанията на всеки един са добре дошли, уважавани и подкрепяни.
Само някои потребни на земята неща подозрително липсват у дома—телевизор, например, кина, радио, компютри, но всички те бледнеят в сравнение с моменталната комуникация и незабавната наличност на живи забавления, които проектираната мисъл прави възможни от другата страна. И между другото, няма преминаващи или пропадащи в училище, няма конкурси за красота, няма награди от какъвто и да е вид, които дори едва да загатват, че някой е по-добър от някой друг.
В рая няма закон, който да казва, че всеки е равен — това е просто божията вечна, свещена, всеизвестна
Истина.
Девета глава
Обратното пътуване
Завръщане от другата страна обратно на земята
Ето ние сме в рая, заобиколени от безкрайна красота, вървим рамо до рамо с ангелите и светиите, ангажирани и вдъхновени, обичани и обичащи, стимулирани и стимулиращи, изпълнени с енергия всеки миг от живота в наситена с божието присъствие атмосфера. И все пак невероятно, но повечето от нас избират да напускат другата страна от време на време за друго прераждане в това трудно и тежко измерение, наречено земя.
И дори нещо още по-невероятно е, че този избор няма нищо общо с мазохизма, но има много общо с един основен неоспорим факт:
Господ е създал всеки от нас със свой собствен уникален потенциал и божествена съдба, която да достигне този потенциал, без значение колко време, колко болка и колко жертви ще коства това. В края на краищата ние никога не се проваляме. И не можем. Без значение дали бягаме, вървим, пълзим, или се размотаваме по задънени пътеки, ние неизбежно достигаме до величието, което е наше рождено право, и нашите кратки пътувания извън дома са част от пътеката към величието.
Франсин веднъж ме попита: „какво си научила от безпроблемните времена?", а времената у дома не са просто добри, те са идилични. Истина е, че от другата страна ние може да изучим всичко съществуващо, дори негативизма и болката, но изучаването без лично преживяване и добиване на сила и мъдрост от преодоляването на пречките е също като да се учиш да караш кола само като четеш за това, но никога да не сядаш зад волана, или да вярваш, че можеш да извършиш хирургическа операция на мозъка само защото си изчел всички възможни учебници по темата. Тъй като от другата страна не съществува зло или негативизъм, ние идваме тук, за да се изправим пред него, да израснем вследствие на това и в края на краищата го побеждаваме за доброто на човечеството, на самите нас и на бога. Дали това ще отнеме едно прераждане или сто, ние винаги спазваме обещанието си към нашия създател и той спазва обещанието си към нас, така че ние никога не се примиряваме с нещо по-малко от това да развием до съвършенство даровете, които са ни били дадени.
Ние никога не се прераждаме без някаква съвсем определена цел и предизвикателство в съзнанието, както не постъпваме в колеж, без да знаем къде точно е той, какви предмети ще учим или къде ще живеем, докато сме там. И така в подготовка за всеки един живот ние преминаваме през редица определени процеси, които да гарантират, че докато сме на земята, ще завършим това, за което сме дошли, че ще имаме цялата помощ, която ще ни е нужна, докато сме тук, ако просто обръщаме внимание и слушаме. Тези процеси могат да отнемат седмици, месеци, години, десетилетия или векове, в зависимост от това колко близко или колко отдалечено в бъдещето смятаме да е нашето следващо прераждане, за да ни бъде от най-голяма полза. Но винаги един аспект от времето е особено важен: ние не напускаме дома, преди да сме абсолютно готови.
Точно както имаме нужда от ориентация, за да направим плавен преход до другата страна, така се нуждаем и от ориентация, когато отново го напускаме. Така че, след като веднъж сме взели решението да се върнем на земята, ние викаме нашия духовен водач и събираме групата от ориентатори, които незабавно започват да изучават нас и основните цели, с които смятаме да се заемем.
Нашата първа официална подготвителна среща става в едно от преддверията на залата на справедливостта, където сядаме с нашия духовен водач и лидера на нашия екип от ориентатори, за да прегледаме предстоящия живот, който искаме да поемем. „аз искам да работя по въпроса за търпението, така че да мога да напредна до пето ниво и да мога да върша изследователска работа". Ние можем да кажем това или: „надявам се, да стана ориентатор в кулите, но преди това искам да науча повече за лечението".
Обсъждаме вероятните подходи, капани, алтернативи на нашите намерения, включително и това, което може да сме научили или пропуснали в областта на интересите ни в миналите ни животи и дали не можем да постигнем нашите цели, без изобщо да напускаме другата страна и да си спестим тежките изпитания на още едно прераждане. Духовният ни водач и лидерът на ориентаторите, и двамата прекарали животи на земята, са наясно колко трудни и тежки са тези животи и тъй като са с нас, за да ни подкрепят, те искат да се убедят, че ние сме убедени в това, което правим, и че това е точното нещо, което искаме.
Има такива сред нас, които си променят решението след дългата преориентационна сесия и решават да останат у дома, за да продължат да работят в рая, или ограничават живота си само до няколко кратки месеца или години, но точно колкото им трябва, за да изпълнят обещанието, което сме дали в името на израстването на някой или изграждането на нещо — като родител на земята, брат или сестра, детската медицинска общност, войната срещу насилието над децата или реципиент на орган. Но повечето от нас твърдо са решили да следват духовното си израстване и отказват да съкратят пътуването си или да се върнат.
След като основните цели на предстоящото ни прераждане са обсъдени и възможно моделирани по съвет на духовния ни водач, на лидера на екипа по ориентация и на преориентационната сесия, ние продължаваме към една от многото стаи по-навътре в залата на справедливостта, където започва дългият, сложен процес на ориентацията.
Стаята за ориентация и картата
Всяка стая за ориентация е огромна, направена от бял мрамор, с бели мраморни пейки и маси, подредени така, че да приличат на класна стая. Издигащите се стени са изпъстрени с карти, списъци и други нагледни материали, които да служат като помощни средства винаги под ръка.
Ние се събираме в нашата стая за ориентация заедно с духовния ни водач и останалите от екипа по ориентация, които сме избрали, и с тяхна помощ и с помощта на всички средства около нас, въз основа на целите на предстоящото прераждане, си изработваме карта с невероятни подробности за живота, който ще ни доведе до изпълнението на тези цели.
Ние започваме с голямата картина, избирайки „двигателите", които ще ни карат да се движим към финиша, който сме решили да достигнем, без значение колко пъти ще се препъваме и падаме.
Първият от тези „двигатели": темите на живота.
Теми на живота
Един от най-забележителните уроци, които съм научила през десетилетията, през които правя регресивни хипнози, е, че всеки човек — всеки — има точен отговор на въпроса: „каква беше твоята цел в този живот?". И от тези хиляди и хиляди хора идваха едни и същи отговори отново и отново. Тези отговори винаги попадаха в една от четиридесет и четирите категории, които са толкова важни, че предизвикват сто процента моментален отговор от запитания човек. Тези категории или цели са темите на живота, които ние избираме преди всяко прераждане, и те са изброени и описани в приложението.
Всеки един от нас избира две теми на живота — основна и второстепенна. В същността си първата тема на живота дефинира основната цел на предстоящия живот, докато второстепенната определя конфликта, който си поставяме за преодоляване, защото, пак ще кажа, че колкото по-трудно постигаме нещо, толкова по-силно го ценим. В този живот например моята основна тема на живота е хуманитарна. Това е моята цел, която трябва да постигна за духовното си израстване. Второстепенната ми тема е самотник. Този копнеж за уединение и самота винаги ме е преследвал, заплашвайки да ме измъкне от това, за което зная, че трябва да избърша тук, и не минава и ден, в който не се боря с изкушението да му се отдам. Трябва да обърнем внимание, че в живота ни винаги едната основна тема е в противоречие с другата — вторичната. Но можем да погледнем и по друг начин: вторичната ни тема е огънят, който възпламенява основната и гарантира нейния успех.
Повечето от нас намират нещо общо с няколко от четиридесет и четирите теми на живота и трябва да ги прочетете повече от веднъж, да се съсредоточите върху тях честно и спокойно, за да решите коя е основната и коя е второстепенната ви тема. Ключовият въпрос, който трябва да зададете на себе си в търсене на вашата основна тема, е: „без значение по какъв начин си изкарвам прехраната и на какво обръщам най-много внимание в живота, коя от тези теми най-добре описва силата, която движи душата ми напред ден след ден?". Ключовият въпрос, чрез който трябва да откриете вашата вторична тема, е: „коя от тези теми най-добре описва силата, която се опитва да отклони душата ми от пътя ден след ден?".
Защо изобщо трябва да си правите труда, за да определяте вашите теми на живота? Защото чрез тях може да откриете истинската причина, поради която сте избрали да дойдете на земята този път, и трудността, пред която сте избрали да се изправяте отново и отново, докато я победите напълно веднъж и завинаги. А като допълнителен бонус може да надникнете за кратко и в бялата мраморна стая на ориентацията с вашия духовен водач и екип от ориентатори до вас, които изучават списъка с четиридесет и четири теми, изписани със златни букви върху светеща стена от бял мрамор. След като завършим трудната задача по избирането на основната и второстепенната цел, ние се придвижваме към друг списък, озаглавен „линии на избор".
Линии на избор
Забелязали ли сте, че независимо колко добре върби животът ви и колко добре се справяте с повечето неща, винаги има една определена област, която не можете да овладеете, независимо колко се стараете и колко много внимание й обръщате? Тази определена област е вашата избрана линия и това е още един избор, който правите от другата страна, за нещо, с което трябва да се справяте тук. Ако животът на земята в действителност е едно сурово училище — и той е, — линията на избор е пътят, който сте решили да поемете като основно предизвикателство в това прераждане.
Има седем линии на избор:
• здраве;
• духовност;
• любов;
• обществен живот;
• финанси;
• кариера;
• семейство.
Искам да ви дам пример с моя избор на линия,която е „семейство". Аз съм родена в семейството на топъл, прекрасен любящ баща и нервна, егоистична майка. Прекарах детството си в опити да направя семейство тип „Норман Рокуел" от този суров, наличен материал и съм сигурна, че това, че бях медиум и много открита, само усложняваше нещата в дома и беше много трудно да се почувстваш уютно с майка, която редовно даваше воля на въображението си как ще ме пребие, докато спя, и баща, който полушеговито заявяваше, че единствената причина, поради която не напуска съпругата си, е, че ще трябва да я целуне за довиждане. Аз най-накрая се отказах от илюзията да оправя това семейство и се насочих да създам мое собствено... С първия съпруг, който ме тормозеше, и втория, който ме доведе до фалит; двама синове, които обожавам, които имат различни бащи и не са най-добрите приятели; взаимна омраза със съпруга на сестра ми... И на шестдесет и три години, след като междувременно другите шест линии на избор са имали добри и лоши периоди, но никога не съм ги чувствала неизпълними, нищо друго не ме кара да се чувствам по-непригодна и безпомощна от онази област, с която все още се боря и която се нарича „семейство".
Много искам да ви обещая, че като откриете вашия избор на линия, ще може да го преодолеете, но мисля, че случаят не е такъв. Това, което може да направите, е само да не се чувствате като изненадани от засада, когато следващия път се провалите в същата област, за която сте сигурни, че не ви се отдава. Очаквайте пречките и бъдете приятно изненадани, когато те не се появят. И запомнете, че която и област да сте си избрали от седемте, тя не е наказание или бреме, стоварено ви от някое тъмно същество, а избор, който сме направили, преди да дойдем тук, предизвикателство, върху което искаме да работим и което съдържа целия смисъл на нашето идване, и ние ще го разберем, когато се върнем отново у дома.
Съзнавайки колко е тежък животът на земята и често неблагодарен, ние си изгражда-ме пет възможни „изхода за бягство" в нашите карти, пет възможности да се измъкнем и да се върнем от другата страна.
Те са известни като точки на излизане.
Точки на излизане
Казано по-просто, точките на излизане са обстоятелства, които ние подготвяме, преди да дойдем на земята, и които могат да доведат до края на този живот, ако изберем да се възползваме от момента, в който те се появят. Записваме пет в нашите карти, но не чакаме непременно до петата, за да напуснем земята. Може да решим да направим това още при първата, при втората, третата или четвъртата,
Защото според нас сме завършили това, от което сме имали нужда при това пътуване, и да се отправим към дома. Ние не ги разполагаме равномерно във времето, когато ги планираме. Може да поставим две точки на излизане в една година, а следващата чак след двадесет или тридесет години.
Най-очевидните точки на излизане включват критични болести, сериозни злополуки, загуби на близки и всякакви други събития, които могат да доведат до смърт, но за щастие в края на краищата не го правят. Другите точки на излизане са толкова незабележими, че ние даже не им обръщаме внимание. Решение „без никаква причина" да минем по друг маршрут до дома на връщане от работа; да се загубим на път, който добре познаваме; „обичайни" закъснения, които забавят излизането ни от къщи; промяна в плана за пътуване в последната минута; отлагане на среща или покана за гости; всякакви инциденти, които ни изглеждат абсолютно безсмислени и нищо незначещи, могат съвсем спокойно да бъдат подсъзнателно избрани точки на излизане, от които ние сме решили да не се възползваме.
Друг случаен подсъзнателен намек за избрана точка на излизане е повтарящ се сън за специфично място, човек или ситуация, които не ви изглеждат познати, но ви карат да се чувствате зле или направо изплашени и след това този сън се разиграва в реалния живот. Понякога този сън е предсказателен, но много по-често това е спомен за точка на излизане, която сте си създали от другата страна, и вашите чувства ви предупреждават, че тя е ма пътя и вие трябва да направите избор.
Не е рядко срещано и чувството подсъзнателно да усещате точка на излизане, която не сте си избрали, докато се възстановявате от самата точка на излизане. Един приятел, който беше на екстензия в болницата, веднъж ме помоли да го подложа на хипноза, за да се върне пак при инцидента с мотоциклета, който го беше довел дотам, и да сложи край на всичко, което го тормозеше от случилото се и причините за него. По време на регресията той си спомни повече от желаното. Имаше кристално чист спомен, че е направил избор — а не е реагирал импулсивно — да се отклони от пътя по надолнище, вместо да продължи и да се блъсне челно в идващия камион, който неправилно е навлязъл в неговото платно. И още нещо, той изведнъж се сети, че е чул някакъв глас (на неговия духовен водач, според Франсин) и този глас му прошепва, докато е в съзнание в линейката: „това беше номер четири". Той никога не беше чувал за точки на излизане и ме попита какво би трябвало да означава това „номер четири" и той знаеше, че говоря истината, когато му го обясних. И както правят повечето хора, напълно се успокои, като вече знаеше, че независимо дали го съзнаваме или не, ние имаме пет възможни избора кога да напуснем този свят и да се отправим към дома.
Има още нещо, на което не може да се наблегне достатъчно по този въпрос: в много редки случаи самоубийството никога, ата никога не е било едно от нашите точки на излизане! Ние никога не записваме самоубийство в нашата карта и картата ни не е само договор със самите нас, тя е договор с бога. Нарушаването на този договор, освен ако това не е причинено
От дълбока умствена деградация извън нашия контрол, ще ни изпрати обратно в утробата, без да прекараме и един-единствен миг в рая, а аз, естествено, не мога да си представя да живея на тази земя с обърнат гръб към бога. А вие можете ли?
Тотеми
Огромна е почитта, на която се радват животните от другата страна, и ние не можем да си представим да дойдем на земята, без да сме си избрали наш собствен тотем, който може да бъде всеки един член от безбройното семейство на животните и който ни пази като наш предан другар. За да ви помогна да си представите това, просто нарисувайте в съзнанието си вашия духовен водач, вашите ангели и едно величествено животно до тях, с неговата съвършена и чиста преданост към вас, докато сте на тежкото си и трудно пътуване на земята извън дома.
Някои клиенти са ми казвали, че чуват далечни животински звуци през нощта, което после е било обяснявало с животното, което индентифицирам за тях. Други са ми разказвали за странни пристрастия към животни, които са виждали само в зоопарка и в предаванията по канала „ Дискавъри". Един скъп приятел на име Берни беше просто огорчен от факта, че носорозите са го привличали през целия му живот. С облекчение научи, че неговият тотем е носорог — до този момент единственото му обяснение на факта беше, че като малък е притежавал играчка носорог.
Но моята любима история с клиент и неговия тотем е за един полицай, който един ден объркано влезе в офиса ми, за да обсъдим проблем, който той се беше отказал сам да разрешава и който му причиняваше доста неприятности в живота. Той се беше преместил в малък апартамент след развода и беше щастлив, че в сградата има разпореждане „без деца и животни", но не можеше да си обясни защо отвратителният му хазяин го заплашва, че нарушава правила-та, като държи домашен любимец. Човекът нямаше домашен любимец, никога не е имал такъв. Беше изгубил броя на случаите, когато е канил хазяина си в апартамента, за да се убеди, че няма никакви животни, но всеки път е бил обвиняван, че добре е скрил следите по време на претърсването, което винаги се е оказвало, естествено, безуспешно. Той беше под непрекъсната заплаха от изгонване, но още по-ужасно беше неудобството му, че полицай, охраняващ закона, беше обвинен в нарушаването на същия този закон. След като вече се беше оказал без каквито е да е възможни обяснения, той дойде при мен.
Преди да продължи в подробности, аз го попитах:
— Просто от любопитство, знаеш ли какво е тотем?
Той не знаеше и като му обясних, добавих: — би ли имало някакъв смисъл за теб, ако ти кажа, че твоят тотем е пантера?
За миг той ме погледна втрещено и след това започна да се смее, защото неговият домашен любимец, описван от хазяина му, който уж го виждал на прозореца, готов за скок, бил „огромна черна котка". Полицаят беше притеснен от неспособността си да види величественото същество, което му беше толкова предано, докато нещастният му хазяин го виждаше толкова ясно, че мислеше за истинско. Но както посочих, този тотем пантера се появяваше и се показваше точно когато и където трябваше на някого, от когото неговият господар трябваше да се пази и да бъде пазен.
Много пъти съм се усмихвала след това тълкование, като се сетя за апартаментите и къщите, в които съм живяла, ако трябваше моите хазяи да ме гонят, защото са видели моя тотем — слон, — който, разбира се, не е домашно животно.
Попълване на детайлите в нашата карта
След като е решена като цяло нашата карта — основната и второстепенната тема на живота, линиите на избор, точките на излизане и нашите тотеми, — започваме дългата и трудна работа по съставянето на всеки компонент и събитие от живота, който ще предприемем, за да си гарантираме възможно най-добрия шанс за изпълнение на всеобхватните ни цели. И думите „всеки един компонент" не са случайно използвани.
• ние избираме нашите родители и нашите братя и сестри.
• ние избираме и най-дребния аспект от нашия външен вид, от косата, кожата и цвета на очите до типа структура на тялото, височина, килограми,
Включително и промените в тях, всички отличителни белези и особености.
• ние избираме нашето точно място, време и дата на раждане, което означава, че сме избрали и всички детайли от нашата астрологична карта.
• ние избираме нашите приятели, любовници, съпрузи, деца, шефове, колеги, случайните си познати и дори домашни любимци.
• ние избираме тъмните същества, които ще срещнем по пътя.
• ние избираме градовете, кварталите и къщите, в които ще живеем.
• ние избираме нашите предпочитания, слабости, недостатъци, чувството ни за хумор или липсата му, нашите умения и таланти, нашите области на компетентност.
И стъпка по стъпка с всеки поет дъх ние композираме всички важни и обикновени моменти от живота, който ще предприемем.
Без значение как звучи това, ние пристигаме на земята с много свободна воля и безброй възможности за избор. Ако имате записано в картата, че ще си обелите коляното, от вас зависи дали това ще е дребна драскотина, или ще се наложи хирургическа намеса. Ако в картата ви е записано, че ще ви поканят на рожден ден, когато сте на тридесет години, вие може да отклоните поканата, да отидете и да прекарате ужасно или да се окажете душата на тържество-то. Ако сте планирали катастрофа, тя може да е само драскотина по колата ви или тотално да я смелите, което зависи от вашия избор, когато това се случи.
Една записана болест може да застраши живота ви или да е нещо съвсем безобидно, като резултат от това дали вие ще вземете необходимите мерки или не при появата на болестта. Когато в живота ви се появи тъмно същество, от вас зависи дали ще го отминете, ще се замесите и ще му позволите да ви тормози, или ще се замесите и ще извлечете поука от опита, за да се научите да го отминавате следващия път. Предначертай живот изобщо не означава живот без избор. Това подчертава факта, че стойността на нашия живот не се диктува от това, пред което сме изправени, а от това, което правим, когато се изправим пред него.
През целия процес на композиране на картата нашият духовен водач е изправен пред едно много трудно предизвикателство: той трябва да извлече от своите собствени минали животи спомените и емоциите, за да стане очовечен заради нас. Не забравяйте, че състоянието на ума ни от другата страна, включително и когато сме в ориентация за връщане на земята, е еуфорично, безстрашно и абсолютно уверено. Няма нещо, за което да се чувстваме неподготвени, и няма нещо, което да не искаме да поемем в стремежа си за духовно израстване. Да композираме картата си в такова състояние на духа е като да отидем с празен стомах и пълен портфейл в магазина — ще завлечем вкъщи два пъти повече храна от необходимото, която едва ли ще можем да изядем, преди да се е развалила. Това ще ни накара да се чувстваме преситени и дебели, да ни стане лошо или и двете. Колкото и тежък.да ви изглежда животът, аз ви уверявам, че вие сте искали да се натоварите и още, докато духовният ви водач не е настоял за нещо наистина по-реалистично.
Също по време на ориентацията идват и други духове, които сме записали, че ще играят важна роля в живота ни, за да координират картите си с нашата, така че да можем рано или късно да се намерим и да се разпознаем въпреки съзнателната амнезия, която получаваме на земята. Очевидно, че духовете, които срещаме по време на ориентацията, също още не са се преродили, но не са и тъмни същества, които са си наложили самозаточение от дома. Ако повечето играчи в нашия живот вече са преродени, ние се срещаме с техните духовни водачи. Близнаците и тризнаците също се срещат по време на ориентацията, за да си координират картите и подробностите по тях. Ние се срещаме с всеки дух, който сме избрали да въздейства силно върху живота ни или ние да въздействаме върху неговия. Така той се оказва част от нашата ориентация и това обяснява чувството „това си ти!" между нас, когато се срещнем като „абсолютно непознати" тук на земята.
Ако обърнем достатъчно внимание, нашите карти на земята са много сложни и детайлни. Например ние често имаме преживявания на обикновени моменти, за които сме сигурни, че се повтарят напълно и гласно или не ние отбелязваме, че „вече седях на този стол, в същото това положение, пиех кафе, когато телефонът звънна и прекъсна новините, точно както сега..." признаваме си, че току-що сме преживели дежа вю, а след това го отхвърляме и продължаваме деня си. Истината е, че не сме преживели този момент изобщо. Записали сме този дребен незначителен момент в картата на предстоящия си живот по време на ориентацията като пътен знак, че сме в синхрон с живота, който сме планирали, преди да дойдем тук. Дежа вю е всъщност рядък сигнал, резониращ от нашето подсъзнание към съзнанието ни, като казва: „спомням си картата, която написах", един блажен, бърз поглед към дома.
Други знаци на нашите карти се появяват във формата на съвпадения. Сигурна съм, че сте преживели достатъчно съвпадения, за да хванете основната насока. Изведнъж в главата ви зазвучава песен, която не сте чували с години, и само час по-късно, когато се качвате в колата си, тази песен зазвучава по радиото. Пишете писмо на стар, стар приятел и тъкмо когато сте по средата, той ви се обажда „изневиделица". Отново е много лесно да отхвърлим съвпаденията като нищо повече от дребни забавни моменти, но това, което те са всъщност, е далеч много по-вълнуващо: те са съзнателна памет и очакване на момент, записан в картата ни, доказателство за дома и за това, че сме в синхрон с направения план.
След като веднъж завършим дългата, трудна задача на писането на нашата карта, основана на такива решения като нашите цели, теми на живота и линии на избор, ние напускаме залата за ориентация и с нашия духовен водач продължаваме към центъра на залата на справедливостта, към величественото бяло мраморно светилище, където седи съветът на светеща платформа във форма на буквата u и чака да ни приеме.
Съветът и нашата карта
Ролята на съвета в подготовката на нашата карта е ключова не защото тези светли достойни същества никога не казват абсолютно „да" или абсолютно „не" на елементите в нашата карта, а защото искат да преосмислим нашите теми на живота, потенциалните кризи, които сме си записали, и всяка друга област от нашите цели, която може да ни донесе толкова болка, че да изгубим смисъла, който преследваме. Отново, въпреки че нашият духовен водач полага усилия да ни убеди да не се натоварваме много, ние сме готови да представим пред съвета нереалистично амбициозна карта. Те ни задават въпроси за всеки момент и обсъждат с нас някои промени в картата ни за наше добро.
Те могат да кажат: „Джоел, ти си избрал тема „отхвърляне", но твоят баща според плана ти се отказва от теб тъкмо когато си останал без работа. Как ще се справиш с това? Ще се разболееш, ще се самобичуваш или ще страдаш? Това ще го използваш като вид проверка на себе си ли, ще бъде ли то принос към темата за отхвърлянето, или ще избереш точката за изход? Не е ли възможно да научиш повече, ако си дадеш малко време между двете?". Или: „Пам, с твоята тема на миротворец не мислиш ли, че трябва да си избереш поне един от родителите, чиято карта да не е в такъв директен конфликт с твоята? Или ще изчакаш до по-късно, докато родиш първото си дете, защото до раждането не си записала разрешение на твоята агресия?".
Ако реши, че е необходимо, съветът ще сканира колкото трябва животи на други с вашата тема, за да ви послужат като пример за добро или за лошо, и как предизвикателствата, които планираме, са били посрещани преди. Ако не се доверяваме достатъчно на мъдростта на съвета, то нагледното показване на последствията от нашия избор има решаващо значение. Почти винаги след всичко това ние правим поправки тук-там по картите си, за да извлечем максимална полза от уроците, които сме си поставили да научим по време на престоя си на земята.
Много рядко някой е толкова ентусиазиран, амбициран и убеден, че не позволява съветът да го убеди, че трябва да направи поправки в своята карта. И всеки път, когато някой предприеме прераждане, лишено от одобрението на съвета, това прераждане става твърде тежко и завършва със самоубийство.
Искам още сега да изясня едно недоразумение по отношение на това, че някой има много тежък живот. Общото схващане е, че той е извършил някакъв голям грях в преден живот и сега го изкупува, а в действителност нещата стоят точно обратното. Когато съветът одобри някоя особено трудна карта, старейшините изразяват огромно доверие в напредъка на духа, който я е написал, и казват: „ние знаем, чети можеш да се справиш с това, и сме съгласни, че твоето намерение да поемеш тези трудности си заслужава жертвата, която ще направиш". С други думи изключително големите предизвикателства показват голямото уважение на съвета, а не дългоочаквана възможност да те накажат заради някакво предно прераждане.
Един от най-забележителните примери на кратък и труден живот в името на голямо добро, които съм виждала, е одобрението на съвета за картата на едно дете на име аби. По време на бременността майка й е сериозно болна и като резултат аби се ражда сляпа, глуха и няма. И като капак на трудностите тя е дванадесето дете на много бедни родители, неспособни да контролират многобройното си буйно и невъзпитано потомство, което създава непрекъснато проблеми и в училище, и в местната полиция.
Аз се бях запознала със семейството малко преди да се роди аби, така че имах възможност да наблюдавам чудото, което се случи в този дом след появата й. В мига, в който я видяха, всеки един член от семейството откликна с огромно състрадание към безпомощната невинност на бебето. Без да може да ги чуе, да им каже и дума или да види лицата им, аби беше достигнала до сърцата на всички и беше дали на всеки усещане за отговорност, значимост и стабилност. Усмивките и, прегръдките на малките й ръчички около вратовете им, целувките, които радостно им връщаше, повдигнаха духа на нещастното семейство и ги обединиха отново по пътя, по който се бяха загубили. Те станаха семейство, което дружно се стреми да се грижи за някого, който никога от своя страна нямаше да може да се грижи за себе си. И по този начин, обичайки аби, те се научиха да се обичат отново.
Аби беше само на осем години, когато почина от усложнения след пневмония. Нейната загуба беше трагедия за всеки, който я познаваше, включително и за мен. Но също зная, че тринадесетте членове на семейството, което тя остави, са сред най-любящите, грижовни и духовни хора, които познавам.
Беше ли Аби един наказан дух заради минали прегрешения? В никакъв случай. Тя беше и е една много напреднала душа, на която съветът възложи огромно доверие, и тя го доказа, като показа, че каквито и недостатъци да си запишем в картата, начинът, по който се справяме с тях, определя успеха в живота ни.
Последното ни действие в присъствието на свещения съвет, след като сме завършили и модифицирали картата си, е да си осигурим специалната помощ, която ще ни закриля през предстоящия ни живот — помощта на ангелите. Според трудността на темата на живота ни и нашата карта, на нас могат да ни бъдат дадени, да кажем, два ангела, два архангела и един върховен ангел, които, както казахме, са „тежка-та артилерия" от божиите легиони. Мисля си, че колкото става по-труден животът тук на земята и като продължаваме да злоупотребяваме с планетата и един към друг, хората пристигат от другата страна, придружени от все повече и повече ангели. Обикновено при повечето хора виждах един или два ангела, сега не виждам по-малко от два, а най-вече пет или шест от такива нива като ангели, архангели, власти или престоли около онези напреднали души, които са тук за последен път, в последното си прераждане.
Моля ви, не си мислете, че това е единствената възможна помощ по време на нашия живот. Целият легион от ангели винаги ни наблюдава и е готов да се притече на помощ, въпреки че върховните идват само когато специално ги помолим, когато се нуждаем само от чудо. Също както нашият духовен водач не отменя факта, че починалите ни близки са готови да бъдат с нас от другата страна, така и групата от ангели, които избираме, когато идваме на земята, не отменя огромната красива армия, която е винаги в постоянна готовност.
Ние не напускаме съвета и осезаемото божие присъствие, докато картата ни не е напълно готова и модифицирана и докато не сме си осигурили благословения протекторат на ангелите.
Оттук ние продължаваме към кулите за още едно предизвикателство в процеса на нашето напускане на дома.
Десета глава
Сбогуване
Събирането на нашите скъпи приятели заедно с духовния ни водач в кулите, за да ни кажат сбогом, не е особено тъжно събитие. Ние всички знаем, че времето ни извън дома ще е кратко, едно мигване в сравнение с безкрая на вечността, и ние всички ще бъдем ангажирани и достатъчно близки, за да усетим особена болка от липсата.
Но знаем и една неоспорима истина за прераждането: в мига, в който се върнем на земята, ще имаме много малко, ако изобщо останат някакви съзнателни спомени от дома, от вълнуващия ни живот там и любимите ни приятели. Всъщност напълно възможно е изцяло да се съмняваме в тяхното съществуване и никога да не успеем да усетим любящите им ръце около раменете си през радостта или мъката, които сме си предначертали.
Те ни пожелават успешно пътуване и ни молят да запомним дома колкото се може по-добре, ако можем. И след това правят нещо, за което знаем, че е особено необходимо при нашето заминаване — те се отдръпват от нас. Не че ни отхвърлят, но това е акт на любезност и уважение, колкото труден за тях, така и за нас. Ако не се отдръпнат, ние може да загубим желание да преминем през голямото изпитание и да решим да останем с любимите си приятели в божия рай завинаги. Те нито веднъж не оспорват нашето решение да предприемем нов живот, нито ни искат обяснение за причините. Обичат ни толкова много, че се отдръпват и ни оставят да тръгнем с обещанието да бъдат на всяка стъпка по пътя ни, като ни окуражават с гласове, които навярно ние никога няма да чуем.
Ако някога сте се питали защо винаги усещате някакъв отзвук от изоставеност дълбоко в сърцето си, то е заради този последен миг на раздялата с най-близките ви приятели и духовния ви водач при събирането на кулите. От обич те ви оставят сами в останалата част от подготовката ви за тежкото и самотно пътуване извън дома, което правите в името на бога.
Свещени благословии
Имаме невероятно божествената привилегия за две лични срещи, след като кажем сбогом на приятелите си.
Първата е с нашия месия. Всеки месия, който се преражда, за да носи послание от бога на земята, е жив, активен и много ценен от другата страна, от Исус и Буда, Мохамед, Аполон и всички други велики духовни водачи, които този свят е имал привилегията да познава. Те не живеят и не общуват с общото население, но изнасят лекции и семинари, предлагат съвети и продължават да работят като едни от най-свещените, любящи и високо напреднали учители, които бог е създал.
Преди да се върнем на земята, на нас ни се дават няколко мига с месията, който винаги сме чувствали по-близък, на място избрано от нас. Много предпочитат центъра за ориентиране, но аз избрах да прекарам няколкото свещени мига с Исус в тиха алея от рози в градините на залата на справедливостта.
Независимо кой е месията и къде е мястото, те са там, за да ни обгърнат в своята божествена светлина, знаейки от собствен опит изпитанията и емоциите, които ни очакват на земята, и като съзнават, че ние ще забравяме, че те нито за миг няма да се откъсват от нас. Тяхното послание е просто и дълбоко: „особено когато животът изглежда най-несправедлив и твоята вяра е затъмнена от жестоко човешко съмнение, дори и ако не си спомняш за мен и тези моменти, аз съм винаги до теб и силната ми ръка държи твоята и те води".
Втората среща е с материализираното присъствие на Азна, богинята майка, изключителната съвършена, емоционална половина на божеството, което ни е създало, чийто поглед потвърждава нашето вечно място в нейното сърце като нейно любимо дете.
Първо нашият месия, а после Азна, всеки ни благославя, приема нашите молитви и ни обещава благополучно пътуване отново обратно към дома, към несравнимата любов на винаги разтворените им обятия. Ние ги оставяме изпълнени с обожание и преливащи от тиха радост.
Последни приготовления
Сега продължаваме към една от най-величествените и спокойни стаи в кулите, където пастелните тонове в атмосферата се филтрират през синята стъклена фасада, да усмирят нашите очаквания от предстоящото пътуване, което сме избрали. Нашият лидер в ориентацията е тук и ни чака, опитен, успокояващ и безкрайно любящ, готов да ни изпрати по пътя ни.
Ние лежим върху гладка, спокойна повърхност, покрити с топли и меки одеала.
Картата ни вече е твърдо запечатана в съзнанието ни, нашата цел — избрана, тялото ни се оформя в утробата на жената, която сме избрали за наша биологична майка на земята.
Ние потъваме в сън в здрачевина.
И процесът на слизането започва.
Надявам се, че никога не се изморявате, като ме слушате да казвам, че обичам това, че винаги има още какво да се научи, защото сигурно ще продължавам да го казвам до последния дъх на това тяло. Допреди няколко месеца вярвах, че аз и Франсин сме обсъдили всеки аспект на моето идване тук от другата страна, но един ден сутринта изведнъж Анджилиями каза за пътуване, което беше предприела към кулите на дома предната вечер. Тя го нарече сън. Франсин по-късно наистина потвърди, че това е било астрално пътуване до едно от нейните любими места, където самата Франсин я беше виждала.
Анджилия се разхождала тихо и с уважение из кулите, когато стигнала до една стая със закрит с воал прозорец. Любопитна и свикнала на абсолютна свобода от другата страна, тя тръгнала да влиза, за да види какво има зад воала. Франсин, която я наблюдавала постоянно, я спряла и казала:
— Съжалявам, Анджилия, но не можеш да влезеш там точно сега. — Анджилия не можа да си спомни точните думи на последвалия разговор, знаеше само края му, че вътре в стаята зад воала духовете, подготвящи се да влязат в тяло, в действителност се смаляват.
Това беше ново за мен. Винаги съм приемала, че както сме в тялото на тридесетгодишни, така си влизаме в утробата и не съм се задълбочавала да мисля повече по този въпрос. Анджилия много ми се ядоса, когато й казах това. Тя завъртя очи и поклати глава на моята безпомощност и ми обясни:
— Те не могат да влязат, докато не станат шапки, Багда. - въздишка!
Много се гордея с внучката си и веднага повиках Франсин. Тя също като Анджилия нямаше търпение да ми обясни:
— Разбира се, че духовете се смаляват по размер, когато слизат. — и за пореден път ми каза: — ако не зададеш въпроса, няма да получиш отговора.
Не можете да си представите колко време съм прекарала да измислям въпроси и все още съм само на повърхността.
И така, тъп като нашите духове се смаляват по размер, се явява още един паралел с процеса на смъртта: издига се тунел от етерната ни субстанция — ще
Повторя — настрани, а не надолу—и по този тунел ние слизаме на около метър от повърхността на земята от измерението на другата страна до утробата, която ни очаква на земята.
Подобно на случаите, когато сме много тежко болни или ранени, при които влизаме и излизаме от съзнание, умирайки, нашият дух влиза и излиза от ембриона много пъти, преди да се родим, за да не получим от рязката смяна жесток емоционален и духовен шок. Въз основа на това колко удобно сме се чувствали в утробата в миналите животи, нашият духовен водач решава кога окончателно да влезем там , по време на бременността. В най-добрия случай ние се вслушваме, но не и аз. Както казах по-рано, аз съм се противопоставила на Франсин, влязла съм твърде рано и съм се отегчила ужасно, докато дойде времето за петдесет и четвърти път да дойда на земята.
Но без значение колко рано или късно се пренасяме от дома в утробата, последният ни спомен и усещане от другата страна, преди да я напуснем, е върховният момент, когато бог докосва с пръста си точно основата на нашия нос, третото ни око, по-точно мястото, където то трябва да бъде. Това е божията целувка не за сбогом, а за едно кратко довиждане, знаейки, че напускаме рая не само заради нашето духовно издигане, а и заради него, и той ни уверява, нас, неговите деца, че неговата съвършена, безусловна любов ще осветява пътя ни през тунела и по време на дните ни на земята и един ден благополучно ще ни върне отново у дома.
Благословия
Молитва, която всички трябва да отправим един за друг
Мили боже,
Аз се моля, искам толкова много за всички тях, да бъдат силни, смели и мъдри. Ще бъдем ли готови, боже, да се борим с ужасната тъмнина на самотната нощ? Когато нашият единствен щит е вярата, която познаваме, а времето изтича и врагът се снишава. Когато арената е шумна и тълпата крещи нашето име, като еретик или светия, не е ли все едно? Защото стоим само пред тебе, най-мили боже, не отдръпвай ръката си. Не ни интересува величие и слава, ние носим само твоето име. Не се боим от егоизъм, празна слава и богатство. Страхуваме се от изтичащото време, че няма да имаме време да учим, водим и помагаме на другите да надвият фалшивата гордост. Трябва да знаем, че само едно е истинско — че съм щастлив, че аз съм аз, а ти си ти. Помогни ни, мили боже, да ги дръпнем по-напред. И може би те ще доловят песента на синята птица.
Силвия к. Браун
ПРИЛОЖЕНИЕ
Следващите четиридесет и четири теми на живота, обсъдени в девета глава, са първият списък, от който ние си избираме основната и второстепенната тема, които ще служат за изпълнение на целите, които сме си поставили за изпълнение за краткото бреме, когато сме извън дома. Докато ги четете, се питайте коя от тях определя вашите истински подтици и импулси, които ви тласкат напред ден след ден, и коя е най-точно описание на импулса, който се опитва да ви отклони от пътя.
Акстиватор. Активаторите са тук, за да прибират боклука, който другите са оставили след себе си. Те правят така, че работата да се свърши, и то да се свърши правилно. Предназначени са да оправят всякак-ви проблеми и са доволни, когато свършат задачата си, независимо дали е голяма или малка активаторите трябва да внимават да не се раздават прекалено.
Естетически стремежи. Човекът с естетическа-та тема е движен от вътрешната нужда да твори в някое изкуство — музика, драматургия, литература, скулптура, живопис, хореография, художествени занаяти и т.н. Това занимание може да го отведе до славата и привилегиите, което е приятно, стига второстепенната тема да е съвместима с това, но може да е и трагично, когато е в конфликт. Джуди Гарланд, Винсент Ван Гог и Мерилин Монро са примери за главна тема „естетически стремежи", която е била в неразрешен конфликт с второстепенните им.
Анализатор. Анализаторите изпитват нужда да огледат и най-малките подробности от начина и причините, поради които функционира всичко. Те са просто незаменими в научните и другите технически области. Страхът им от пропуск или недоглеждане им пречи да се отпуснат, да се доверят на инстинктите си и да отстъпят назад достатъчно, за да видят цялостната картина.
Знаменосец. Знаменосецът винаги е в първите редици в битката срещу нещата, които счита за несправедливи. Той стои на пост по време на стачка, демонстрира, агитира или каквото там му се струва нужно, за да се вмества в собствената си представа за „истинска борба". Предизвикателството за знаменосеца е да се научи как да прекарва идеите си по-ефективно, с такт и умереност, а не с разпалващ разногласия фанатизъм. През в0-те години имаше много такива знаменосци като Аби Хофман, Джери Рюбин и други добронамерени радикални антивоенни деятели.
Строител. Строителите са вятърът д крилата на обществото, често невидимите, но жизненоважни зъбни колела, които движат всичко. Строителите не са хората, които излизат на сцената, за да получават награди, а онези, които са изиграли главна роля в павирането на пътя до този етап. Може да се чувстват недооценени, задето не им се признават заслугите, о не трябва да забравят, че наградата за избирането и усъвършенстването на тази тема е в напредъка на душата по пътя й към съвършенството, което е далеч по-ценно от всяка друга награда.
Катализатори. Както предполага наименованието им, катализаторите са движещата сила; онези, които карат нещата да се случват и превръщат бездействието в действие. Те са енергични, изпълнени с ентусиазъм и като че ли се представят най-добре при напрегнати обстоятелства. Чувстват се празни и потиснати, когато нямат цел.
Борец за кауза. Ако няма социална тема, за която да се бори, той си я създава. Те са генералите, които командват знаменосците — гласовити, действени и страстни в усилията си да подобрят света понякога за сметка на собствената си безопасност и безопасността на другите. Най-недисциплинираните се стараят да привлекат по-голямо внимание към себе си, отколкото към своята кауза.
Контролиращият. Най-успешните от тях са блестящи в ръководството на възложените им задачи, като контролират работата и разпределят задълженията разумно и дискретно. По-неуспешните са онези, които изпитват нужда да диктуват и критикуват всяка подробност от живота на околните. По ирония на съдбата най-голямото предизвикателство за контролиращия е самоконтролът, защото той му липсва.
Емоционалност. Хората, родени с тема „емоционалност", притежават необикновената способност да изпитват най-дълбоко въодушевление, най-съкрушително отчаяние и всеки оттенък на емоция между тях. Тяхната чувствителност е както дар, така и тежест и те трябва да осъзнаят, че равновесието в живота им е от изключителна важност.
Експериментатор. Експериментаторите държат да изпробват всеки стремеж или начин на живот, който им хване окото. Те скачат от ръководене на магазин към участие в археологически разкопки в Перу, опити в уличните артистични изпълнения и посещаване на курсове за ковачи не защото им липсва цел, а защото имат нужда да живеят живота си като активна, разнообразна серия от участия в разни неща. Само угаждането до степен на безотговорност е най-голямото препятствие, което стои пред експериментатора.
Погрешимост. Темата за погрешимостта обикновено е избрана от хора, изправени пред физически, умствени или емоционални предизвикателства. Душите, които избират погрешимостта за своя тема, са необикновени и в моментите, когато се обезкуражават, не бива да забравят какъв вдъхновяващ пример дават на останалите, които се изправят пред подобни препятствия и възтържествуват над тях.
Последователят. Последователите посвоему са не по-малко важни за обществото от лидерите, тъй като без тях изобщо не би имало лидери. Осигуряване-То на силна, надеждна подкрепа може да бъде най-големият и щедър принос на последовател на тази земя. Това, което последователят не бива никога да забравя, е, че трябва внимателно да обмисля кого и какво да следва.
Хармония. Спокойствието, хармонията и равновесието са не само главните, но и единствените приоритети на хората с тема „хармония" и те правят всичко възможно, за да ги поддържат у себе си. В положителния си вид тези хора са добри и услужливи и могат да оказват успокояващо въздействие в хаотични ситуации. В отрицателния си вид им е трудно да приемат и да се приспособят към неизбежните трусове, удари и напрежение на живота.
Лечител. Лечителите често, макар и не задължително, изпитват влечение към професиите на лекуващи физическото или психичното здраве. Избраната от тях тема може да се прояви в най-различни форми, всичките включващи облекчаване на болката и подобряване на качеството на живота. Задължително е лечителите да се научат да се пазят от прекалено силно съчувствие към онези, които се опитват да излекуват, и да внимават с темпото, за да избегнат претоварване с проблемите, към които ги е привлякла тази тема.
Хуманист. По определение хуманистите са родени, за да се раздават на човечеството. Вместо да се борят с несправедливостите на живота чрез седящи стачки и митинги, те заобикалят протестиращите, За да нахранят със собствените си ръце гладните, да намерят подслон за бездомните, да превържат ранените, да учат неграмотните и изобщо да се нахвърлят сами срещу нещастията в живота. Те се изправят пред двойно предизвикателство — едновременно да знаят, че работата, която има да се свърши, е безкрай-на, и кога и как да спират, да си почиват и да се предпазват от изхабяване.
Непогрешимост. Тази тема се илюстрира от хората, които сякаш са родени с всичко—хубост, талант, интелигентност, привилегии, остроумие, елегантност и т.н. Може и да не ви се вярва, но тяхната тема понякога е необикновено трудна. Проблемите им рядко биват приемани на сериозно. Хората често изпитват към тях неприязън заради преимуществата им и те лесно могат да се почувстват недостойни, защото не са спечелили своето привилегировано място в обществото. Не е необичайно да изпитват силно влечение към прекаляване с храна, безразборни сексуални връзки и злоупотреба със забранени вещества, сякаш се опитват да уравновесят везните, създавайки си трудности, с които не са се родили. И тъй като много неща са получили лесно, понякога се чувстват емоционално неспособни в ситуации, които поставят на изпитание техния характер.
Интелектуалност. В най-добрия случай човекът, избрал тази свързана с безграничната жажда за знания тема, е онзи, който цял живот учи и постоянно използва образованието си, за да информира хората и подобрява живота на земята. В най-лошия — една от многото версии на вечния студент, чиято единствена цел е знанието заради самото знание, и понеже само се трупа, а не се споделя, то не е от полза никому освен за притежателя си.
Дразнител. Имайки предвид колко трудна тема е това, е удивително, че толкова много хора са я предпочели, не мислите ли? Дразнителите са постоянните, преднамерени песимисти, критикари; онези, които винаги намират за какво да се оплакват. Те са много полезни, когато искаме да се научим на търпение, търпимост и устойчивост срещу отрицателното, докато те самите се борят да преодолеят същото онова отрицателно, което според избраната си тема са възприели.
Съдия. Хората с тази тема цял живот се стремят активно към честност и равенство. Някои от най-великите американски президенти и активисти като преподобния д-р Мартин Лутър Кинг са прекрасни примери по тази тема. За съжаление в най-лошия си вид, когато е заблудена и несъсредоточена в бог, тази страст за оправяне на несправедливостите може да предизвика размирици, анархия и саморазправи.
Законност. Прилагането на закона и практикуването или преподаването на право са сред професионалните изяви на темата за законността, която се върти около загрижеността за запазване на границата между законното и незаконното. Възвишените представители на тази тема са предани обществени служители, които страстно помагат за поддържането на ред и равновесие в света. Ако са корумпирани и злоупотребяват с властта си, те са обида за темата, са си избрали.
Лидер. Странно, но хората с лидерска тема може да са много надарени в способността си да водят, но почти никога не са новатори, а предпочитат да са лидери във вече установени области — например адвокати, които се стремят към шумни дела и процъфтяват под светлината на прожекторите, вместо да посветят опита си за внасяне на значителни подобрения в съдебната система. За да усъвършенстват тази тема, най-правилно е да сменят приоритета си от собствения успех към изразяване на лидерските способности чрез изследване на нови, социално значими области.
Самотник. Самотниците често могат да бъдат обществено активни и да привличат внимание, но най-често избират кариери и начин на живот, които им позволяват да се изолират от другите. Приятно им е' да бъдат сами и обикновено им е приятна собствената компания. Често се мъчат да преодолеят изтощението и раздразнението си, когато други хора прекарват прекалено много време в тяхното пространство.
Неудачник. Темата за неудачника в основни линии е същата като темата за погрешимостта, но без физическите, умствените или емоционалните предизвикателства. Хората, избрали темата „неудачник", имат много предимства и добри качества, но понеже са твърдо решени да се самосъжаляват, постоянно ги пренебрегват. Търсят внимание, правейки се на мъченици, и ако в живота им няма мелодрама, си я създават. Подобно на дразнителите те могат да ни вдъхновят да мислим по-положително и да не одобряваме поведението им, без обаче да ги съдим.
Интелектуалност. В най-добрия случай човекът, избрал тази свързана с безграничната жажда за знания тема, е онзи, който цял живот учи и постоянно използва образованието си, за да информира хората и подобрява живота на земята. В най-лошия — една от многото версии на вечния студент, чиято единствена цел е знанието заради самото знание, и понеже само се трупа, а не се споделя, то не е от полза никому освен за притежателя си.
Дразнител. Имайки предвид колко трудна тема е това, е удивително, че толкова много хора са я предпочели, не мислите ли? Дразнителите са постоянните, преднамерени песимисти, критикари; онези, които винаги намират за какво да се оплакват. Те са много полезни, когато искаме да се научим на търпение, търпимост и устойчивост срещу отрицателното, докато те самите се борят да преодолеят същото онова отрицателно, което според избраната си тема са възприели.
Съдия. Хората с тази тема цял живот се стремят активно към честност и равенство. Някои от най-великите американски президенти и активисти като преподобния д-р Мартин Лутър Кинг са прекрасни примери по тази тема. За съжаление в най-лошия си вид, когато е заблудена и несъсредоточена в бог, тази страст за оправяне на несправедливостите може да предизвика размирици, анархия и саморазправи.
Законност. Прилагането на закона и практикуването или преподаването на право са сред професионалните изяви на темата за законността, която се върти около загрижеността за запазване на границата между законното и незаконното. Възвишените представители на тази тема са предани обществени служители, които страстно помагат за поддържането на ред и равновесие в света. Ако са корумпирани и злоупотребяват с властта си, те са обида за темата, са си избрали.
Лидер. Странно, но хората с лидерска тема може да са много надарени в способността си да водят, но почти никога не са новатори, а предпочитат да са лидери във вече установени области — например адвокати, които се стремят към шумни дела и процъфтяват под светлината на прожекторите, вместо да посветят опита си за внасяне на значителни подобрения в съдебната система. За да усъвършенстват тази тема, най-правилно е да сменят приоритета си от собствения успех към изразяване на лидерските способности чрез изследване на нови, социално значими области.
Самотник. Самотниците често могат да бъдат обществено активни и да привличат внимание, но най-често избират кариери и начин на живот, които им позволяват да се изолират от другите. Приятно им е' да бъдат сами и обикновено им е приятна собствената компания. Често се мъчат да преодолеят изтощението и раздразнението си, когато други хора прекарват прекалено много време в тяхното пространство.
Неудачник. Темата за неудачника в основни линии е същата като темата за погрешимостта, но без физическите, умствените или емоционалните предизвикателства. Хората, избрали темата „неудачник", имат много предимства и добри качества, но понеже са твърдо решени да се самосъжаляват, постоянно ги пренебрегват. Търсят внимание, правейки се на мъченици, и ако в живота им няма мелодрама, си я създават. Подобно на дразнителите те могат да ни вдъхновят да мислим по-положително и да не одобряваме поведението им, без обаче да ги съдим.
Нищета. Предизвикателството в темата за нищетата е очевидно. Най-често се среща в страните от третия свят, но е не по-малко трудна сред изобилието, където избралите тази тема могат да се чувстват още по-зле, поставени до по-привилегированите. Темата „нищета" се среща и сред хората в по-благоприятно положение, които постоянно усещат, че каквото и да имат, то не е достатъчно. Търпението, надеждата и. Правилният поглед върху незначителността на материалните блага в универсален мащаб могат да доведат до блестящ духовен напредък онези, които са предпочели темата „нищета".
Медиум. Може би си мислите, че това е главната ми тема, но моята е „хуманист". Хората, които си избират темата „медиум", най-често предпочитат да бъдат в предимно детска среда, където способността им да долавят неща извън „нормалния" обсег на чувствителност не се посреща със сурово неодобрение. Задачата на хората с тема „медиум" е да се научат да възприемат способностите си не като товар, а като дарба и да ги употребяват за най-възвишените, себеотрицателни и духовни цели.
Отхвърляне. Отхвърлянето е друга особено трудна тема, обикновено произтичаща от отчуждение или изоставяне в ранна детска възраст, след което човекът продължава в същия дух в училище, в зрялата възраст и във връзките си. Колкото и да е трудно, предизвикателството тук е да се осъзнае, че отхвърлянето не е непосилен товар, а тема, избрана специално, за да се научи човек, че когато духът цялостен и разчита само на себе си, той повече не зависи от приемането или неодобрението на другите.
Спасител. Ако не сте спасител, то несъмнено сте виждали такъв в действие — човек, който изпитва влечение към жертвите, иска да им помогне и да ги спаси дори когато жертвата очевидно сама е създала собствената си криза и/или не иска особено да бъде спасена. Спасителите обикновено са в стихията си в присъствието на най-слабите и безпомощни хора и изпитват голямо състрадание към тях. В крайна сметка спасителят може да се превърне в жертва, ако не поддържа безопасно емоционално разстояние от онези, които се опитва да спаси.
Отговорност. Хората, избрали темата за отговорността, я приемат не като свое задължение, а като нещо, което ги поддържа емоционално. Те намират радост в това да участват активно в постиженията си и изпитват вина, когато съзнават, че е имало да се свърши нещо, но не са го направили. Предизвикателството за тях е да се откажат от себичността си достатъчно, за да не забравят, че околните също имат нужда от радостта да поемат отговорност и да участват в постигането на нещата.
Духовност. Хората с тема „духовност" ще прекарат целия си живот в трескаво търсене на собствения си духовен център, ако не като професия, то поне като непресъхваща лична нужда. Колкото повече търсят, толкова повече нови области за изучаване откри-ват. В най-добрия си вид темата „духовност" създава безгранично вдъхновение, състрадателност, широк поглед и търпимост. В най-лошия — проявява се чрез тесногръдие, критикарство и опасната изолация на фанатизма.
Оцеляване. Да, до известна степен — стига инстинктът за оцеляване да функционира както трябва — на пръв поглед изглежда, че всички сме избрали тази тема. Но за онези, които активно са я предпочели, животът е непрестанна борба с неща, за които очевидно нямат големи шансове. Обикновено процъфтяват в кризисни ситуации, но имат проблем с разпознаването на истинската криза измежду обичайните ежедневни предизвикателства. На всички трябва да бъде раздадена лепенка с лозунга по-спокойно!, който да вземат присърце.
Въздържание. Темата за въздържанието обикновено е придружена от пристрастеност, която трябва да бъде преодоляна. Дори когато тя никога не се проявява, на хората, които избират тази тема, постоянно им се налага да се борят с усещането за податливост към нещо, било то вещество, секс, начин на живот или друг човек. Налага им се да избягват и другата крайност — да не придобият фанатично или психотично отвращение към обекта, към когото им се струва, че могат евентуално да се пристрастят. Ключът към напредъка в тази тема е умереността.
Търпимост. Да видим дали ще познаете. Хората с тема „търпимост" чувстват нужда по някакъв начин да търпят и нетърпимото. Естествено това може да се превърне в такъв товар, че те в крайна сметка да съсредоточат цялата си енергия в единствената област, която чувстват, че могат да търпят най-лесно, като същевременно или станат тесногръди, или престанат да забелязват всичко останало. Напредък постигат само когато осъзнаят, че тази тема може да предизвика нереалистичен поглед към света, и разберат, че си заслужава да бъдат великодушни само към нещата, за които си струва.
Жертва. Тези хора, както показва определението, са жертвените агънца на живота и тяхната цел, докато са сред нас, е да привличат вниманието към несправедливостите и да ни вдъхновяват да предприемаме действия и внасяме промени към по-добро. Тормозените и убитите деца, жертвите на престъпления от омраза и онези, които са били осъдени за ужасни углавни престъпления, а след това оправдани, са сред хората, чиято тема „жертва" е посветена на най-висшето добро.
Мъчител. Мъчителят е тук, за да събере възможно най-много жертви и да установи абсолютна власт над тях с цел постоянно да бъде заобиколен от явни доказателства за силата си. Волята и чувствата на неговите жертви са без значение, освен ако не са в съвършена хармония с неговите, и единственото състрадание, на което е способен, е към собственото му свръхчувствително, ненаситно его. Най-често той е патологично контролиращият съпруг или любовник, фанатично ревностният родител или злоупотребяващ началник. Мъчителят подсъзнателно е наясно, че ако пренебрегне тази сила, той ще остане абсолютно безсилен и че съществува далеч по-голяма сила от тази да държиш някой в подчинение, защото когато има абсолютната свобода, той може да направи избор.
Воин. Воините са онези, които безстрашно поемат рискове; нашите бойници, пионери и астронавти, пожарникари и безброй други невъзпети герои, които имат куража да се изправят пред физическите, моралните и/или духовните предизвикателства от ежедневието; хората от предните линии в борбата срещу престъпността, наркотиците, природните бедствия и тираните убийци; смелчаците, които тръгват към огромните неизследвани светове в космоса. Без посока настъпателността на воина може да бъде разрушителна, но когато е съсредоточена, хората с тема „воин" могат да внесат исторически принос за човечеството.
Победител. Темата „победител" се различава от темата „непогрешимост" по това, че победителите усещат активната, всепроникваща нужда да постигат и побеждават. Те са вечни оптимисти и винаги вярват, че следващата, делова сделка, следващата връзка, следващото претъркулване на заровете, следващият лотариен билет или залагане, следващата работа или дори следващият брак или дете ще бъдат онези, които цял живот са очаквали и които ще променят всичко. В най-добрата си форма несекващият оптимизъм на победителя и способността му да се изправя след всеки провал и да тръгва уверено напред са вдъхновяващи и въодушевяващи. Без чести проверки на реалността обаче победителят може да разпилее парите, сигурността и живота си с твърде многото си прибързани, недисциплинирани и вземани без предварителна информация решения.
Силвия Браун и Линдзи Харисън
Предговор
Аз съм в безкрайната бяла мраморна святост на залата на справедливостта, благодарен приемник на мъдростта на свещения съвет, за да удовлетворя любопитството си относно специфична теологична тема, която изучавам в момента. Както винаги, аз стоя опиянена на недостижимия връх на здравето, където с всеки дълбоко поет дъх, чист и сладък, сърцето ми бие мощно, изпълнено с любов към божественото, докато попивам благоговейно всяка дума на съвета, предложена ми спокойно и търпеливо.
Знанието, което те споделят с мен, все още резонира в мен, докато присъствам на една брилянтна лекция относно времевия континуум, изнесена от философ от школата на Аристотел. Поглъщам я жадно и се усмихвам, спомняйки си и оценявайки жената, която бях преди, която никога не би разбрала или не би се интересувала от тези неща, твърде заета с ежедневното си оцеляване.
Една моя близка ме вика, разтревожена от болест в семейството й. Моето решение да я наблюдавам и бдя над нея е свещено и аз бързам към залата на записите, за да проверя съответните карти. Уверявам моята близка, че болестта е незначителна, обяснявам й нейния произход и й посочвам най-ефективното лечение. Като никога тя не оспорва съветите ми, а просто следва моите насоки и ми е благодарна за това.
Както винаги, част от моето съзнание остава при нея, докато аз спирам в изследователския център, където съм част от екип, опитващ се да изолира протеинов ензим в човешката генетична структура, който ще изкорени болести като спин, Алцхаймер, множествена склероза и други заболявания, които атакуват имунната система. Ние почти сме успели и скоро ще бъдем готови да внесем отговорите в умовете на онези, които ще работят над тях и ще ги превърнат в реалност там, където най-много има нужда.
С един приятел се срещаме при машината за сканиране в залата на мъдростта. Любимата жена, над която той бди, е достигнала критична точка в своята карта и той има нужда от помощ, за да разбере как най-добре да я приведе през нея. Ние преглеждаме и други карти с подобни кризи и теми и заедно достигаме до начин на действие, който ще бъде от най-голяма полза за всички засегнати. Бихме желали да направим спомените им от дома по-достъпни за тях, така че те да разберат колко бързо преминават в, действителност техните страдания, но ние сме били там, където те са сега, и знаем, че дори тяхната временна амнезия е част от далеч по-велик план, отколкото бихме могли някога да измислим.
Моята сродна душа. Дейвид и аз, заедно с група приятели, се наслаждаваме на брилянтен джаз концерт, изнесен на огромен, величествен, открит стадион. След това аз ги оставям на тиха пейка за медитация близо до един водопад в неизказано красивите градини на залата на справедливостта, където бог и аз, свързани завинаги, оставаме сами в спокойствието, което идва единствено от изключителната безусловна любов. Близката, която споменах по-рано, пише книга и има нужда от моята помощ. Аз съм й обещала истината, знаейки, че единствената реална истина идва от бога. Моля се, за да го чувам ясно и да й предам неговата истина също толкова ясно, така че тя да може да я сподели с всеки, който идва при нея за успокоение и надежда, да предаде и радостта на земята, където аз живея, този дом, който очаква всеки. Този динамичен, съвършен рай, наречен другата страна.
(един „ден" от живота на моята духовна наставница Франсин.)
Първа глава
Другата страна откъде зная това, което зная
Аз вярвам в другата страна и безсмъртието на душата. Вярвам, че нашият дух пътува от този свят до другата страна много пъти според нашия собствен избор, за да се научи и придобие опит, необходим за непрекъснатия напредък на душата, която бог е дал на всеки от нас. Вярвам, че само един тънък воал разделя нашето земно измерение от измерението на другата страна. Вярвам, че другата страна е домът, откъдето всички сме дошли и където ние всички ще се върнем отново, вярвам, че носим живи спомени за този дом в нашето духовно съзнание. И вярвам, че от другата страна, между това, което ние наричаме „животи", е нашият истински живот и там сме най-живи.
Всяко едно от тези вярвания е абсолютно. По някаква причина много хора приемат, че тъй като аз съм роден медиум в семейство, където от триста години има медиуми, вече съм генетично обременена и склонна да вярвам във всякакви свръхестествени „празни" мълви.
Но истината е, че съм родена в Мисури, един щат, където всичко трябва да се види и пипне, в дом на лютерани, епископали и евреи, и съм посещавала католическо училище, което ми даде достатъчно теории за другата страна и за пътуването на душите — нещо, което би могло непрекъснато да ме обърква, ако аз просто вярвах на всичко, което чувах, без да го подлагам на съмнение. Нищо подобно. Оказва се, че съм един от най-скептично настроените хора, които можете да срещнете, и съм пристрастена към научното изследване. Вярата ми в бога винаги е била непоклатима, но докато не видя, опитам, помириша, почувствам и преживея подробностите около това как действа цялото негово творение, не приемам нищо за дадено и непрекъснато се ровя за отговори.
Никога не бих губила вашето време с книга, основана на фантазии и заблуди за другата страна. Аз обичам приказки, както всеки човек, но само когато те са представени като измислица и служат за приятно малко бягство от действителността. Другата страна е реалност, толкова реална, както земята, по която ходим, като телата, които нашият дух обитава, и въздуха, който дишаме. А истината за другата страна е по-вълнуваща, успокояваща, даваща любов и сили, отколкото която и да е вълшебна приказка.
Вместо да ви помоля да приемете на вяра моята дума, че всичко е истина, аз ще приема, че вие сте същите скептици, каквато съм и аз, и ще извървя отново шестдесет и три годишния път, който ме водеше към истината, така че да предприемем заедно пътуването към другата страна без страх, с вяра и радост.
Аз съм родена с наследствен божи дар на медиум в Канзас Сити, Мисури, на 19.Х.1993в г. Нито моят скъп баща Уилям Л. Шумейкър, нито моята не толкова скъпа майка Селесте бяха медиуми. Дарбата прескочила това поколение и дошла директно при мен от моята обичана, прекрасна баба по майчина линия, Ада Коил. Баба Ада беше моят наставник, моето вдъхновение и моят непресъхващ извор на увереност, че да си медиум наистина не е плашещо бреме, както често си мислех. Тя казваше: „ти си единствената в нашето семейство, която въстава срещу този дар". Тя беше права. Докато не разбрах и не открих, че мога да го използвам, да помагам на хората, аз бях склонна с радост да заменя този дар за нещо друго.
Точно както даденият от бога музикален талант може да се прояви по много начини — от певец до композитор и диригент, особеностите на дарбата на медиум варират от едно поколение до друго на моето семейство. Някои могат да изпадат в транс или да се оттеглят, за да позволят на духа на друго същество да вижда, говори и чува чрез тях, докато други, включително и баба ада, и моят син медиум Кристофър, или не са способни, или не умеят. Някои от моите деди и моята учудващо надарена внучка Анджилия имат психокинетична сила, което е способност да се задвижват предмети чрез психиката. Аз нямам тази способност, нито пък Кристофър, който е баща на Анджилия. Вариациите продължават и продължават, но основната линия остава същата: дори когато сме били твърде млади, за да разбираме какво се случва, ние, медиумите в моето семейство, сме имали безброй безспорни срещи с другата страна под една или друга форма.
По-голямата част от преживяванията ми като медиум в детството бяха визуални. Бях на пет години, когато на една семейна вечеря видях лицата на
Двете ми прабаби да се стапят, като че ли кожата им бавно се стичаше към вратовете им като лава, оставяйки след себе си само голите им черепи. В разстояние на две седмици те и двете починаха. Преди баба ада да ми беше обяснила психичните видения, на мен просто ми беше дадено да преживея тази визуална информация. Но тогава бях убедена, че по някакъв начин аз съм ги убила. На около същата възраст открих, че имам отвратителната, неволева способност да виждам вътре в хората — нещо като триизмерен, цветен рентгенов образ. Опитайте се да имате нормално детство, когато вкъщи дойде майстор или приятел на семейството и всичко, което виждате, е плаващ по стаите болен черен дроб или тумор на белите дробове.
Не можех да си представя живот, в който да гледам стапящи се лица и засегнати органи. Оплаках се на баба ада, единствения човек, който ме разбираше. Тя ме научи, че след като бог ни дава този дар, той може да ни помогне да го усъвършенстваме. „помоли го да не ти показва нищо, с което не можеш да се справиш", каза ми тя. Така и направих и той отвърна на молитвите на изплашеното дете. Образите продължаваха да идват силни и наситени, както преди, но самите видения от този момент нататък бяха „възрастово подходящи".
Например само няколко месеца по-късно, в седмицата преди вси светии, моята съученичка Пам дойде в къщата, за да ми покаже хартиения костюм, който щеше да носи тая година за церемонията. В мига, в който прекрачи вратата, аз я „видях" обкръжена от пламъци, като че ли имаше ореол от огън. Не бях сигурна какво точно означава това, но бях убедена, че предпочитах това, отколкото да я видя погълната от ада с изгорено и овъглено тяло. Пам царствено се въртеше из стаята, когато се завъртя твърде близко до решетката на камината и изведнъж хартиеният й костюм се запали и избухна в пламъци. Аз чисто импулсивно я хвърлих на земята и я завих с килима, загасяйки огъня, преди дори моите родители да успеят да влязат в стаята, привлечени от ужасните писъци на Пам. Моето видение на горящи пламъци не само че не беше толкова ужасно, колкото топящите се лица и болни органи, които виждах преди, то се оказа съвсем точно видение, но освен това бях убедена, че това изостря сетивата ми и ми позволява да помагам, а не да се паникьосвам, когато видението се превърне в реалност минути по-късно.
Аз бях на 13-14 години, когато „видях" как моята приятелка Джоан удря жестоко главата си в предното стъкло на една синя кола. Разказах й това и я помолих да се пази от сини коли. Няколко дни по-късно колата на приятеля й се повредила и той успял да вземе синята кола на родителите си за срещата си с Джоан същата вечер. За щастие тя ме познаваше достатъчно дълго, за да приема сериозно моите предупреждения — всъщност тя тръгнала да се качва в колата, когато изведнъж променила решението си и му казала, че не може да тръгне. Няколко часа по-късно той забил синята си кола в стълба на една улична лампа. Той и страната откъм шофьора се отървали само с драскотини, но празната седалка до него била напълно разбита.
Това, което се научих да понасям, без да изпадам в ужас, беше да виждам духове, нещо, което се превърна в постоянна част от моя шестдесет и три годишен живот. Те започнаха да ме посещават нощем, когато бях много малка. Никога няма да забравя как лежах в леглото си в тъмното, наблюдавайки оформящи се фигури една след друга, докато почти напълваха стаята, като че ли из света на духовете се беше разпространила новината, че „ако искате да ви видят, ще има парти у Силвия". Те никога не ме плашеха или дори не ми обръщаха особено внимание, просто се размотаваха и си отиваха по тяхната работа, докато не се появеше светлина, тогава те бързо ставаха невидими за моето медиумично нощно зрение. Отново се оплаках на баба ада и тя спокойно ми подаде фенерче, което да вземам с мен в леглото. Благодаря на бога, това подейства. До ден-днешен аз не мога да спя в напълно тъмна стая, защото в минутата, в която опитам да остана в пълна тъмнина, стаята започва да се пълни. Когато бях дете, това беше страшно. Като възрастен човек вече това само ме дразни, все едно че имаш тълпа непоканени сенкоподобни гости, които се събират около тебе всеки път когато докоснеш възглавницата.
Моят син медиум крие и аз взехме моята много надарена седемгодишна внучка Анджилияда гледа филм, наречен шесто чувство, и тъй като всички ние постоянно виждаме духове, оценихме колко правдоподобно са показани неща, които за нас са ежедневна реалност. Ние наистина бихме искали малкото момче във филма да отдели повече време, убеждавайки духовете около себе си, че те са мъртви и трябва да отидат към светлината на другата страна. Но това е друг въпрос, за по-нататъшните глави от тази книга, филмът припомни отдавна забравен спомен за моята баба ада, която изгубила стоманена кутия, пълна с важни лични документи, по времето, когато аз съм била много малко дете. Тя беше я търсила навсякъде, преди да сподели с мен, и в този момент аз ясно видях малка, твърде несимпатична жена — моята прабаба, както се оказа — да сочи към дъното на огромно бюро в нейната спалня. Аз казах на баба ада, развълнувана, че виждам дух, който тя не можеше да види, и тогава тя се сети, че когато мъкнели с усилие огромното бюро на мястото до стената, напъхала кутията зад него, за да бъде на сигурно място. За този спомен и за добре предадения живот през очите на детето медиум аз наистина благодаря на шесто чувство.
Чувам ви да казвате, кое дете не вижда сенки да се движат из спалнята му вечер? Абсолютно вярно. Това не е необичайно. Това, което е необичайно, е родителите да вземат на сериозно нощните страхове на децата си. Обичайната реакция е да светнат лампата и да кажат на треперещото дете: „виждаш ли, тук няма нищо. Спри да си въобразяваш и заспивай". Но следващия път, когато вие се окажете в подобна ситуация с вашето дете, моля ви, имайте предвид няколко неща. Първо, моята духовна наставница Франсин, с която по-подробно ще ви запозная по-късно, се кълне, че една от най-нещастните думи в английския език е въображение, защото тя е твърде удобно извинение за много ситуации, които заслужа-ват по-обстоен поглед. Второ, съществата с най-много качества на медиуми на земята са децата и животните, така че вместо да отхвърляте това, което вашето дете твърди, че вижда, окуражавайте го да ви разкаже всичко за своето видение и наистина го слушайте. Ще бъдете изненадани от това колко много може да научите за духовния свят и за другата страна, ако позволите на детето си да ви го предаде.
Някога, за мое огорчение, аз виждах духовете така ясно на дневна светлина, както и в тъмното. Те се появяваха в стаи, пълни с хора, и, изглежда, никой друг не ги забелязваше освен мен, двете измерения се наслагваха едно върху друго и двете бяха еднакво реални. И аз най-накрая спрях да питам моите родители или сестра ми: „виждате ли това?". Отговорът винаги беше отрицателен, така че защо за милионен път да ги карам да мислят, че не съм нормално дете. Затова с изключение на случаите, когато баба ада беше наоколо, аз си държах устата плътно затворена и се чувствах като извънземно.
Една вечер цялото семейство беше събрано в дневната и си спомняхме за скъпите починали роднини, когато видях фигурата на човек да се оформя зад лявото рамо на баба ада. Аз седях на пода в краката й и прошепнах:
— Бабо, кой е този човек зад теб?
За разлика от останалата част от групата тя не каза: „какъв човек" или „няма никой зад баба ти, Силвия, престани". Тя просто попита:
— Как изглежда?
Аз й казах, че той беше. Висок, с червеникава коса и малки кръгли очила, има шнур около врата си, на който виси рог и използва този рог да преслушва гърдите на хората.
Баба ада светна, разпознавайки на мига описанието на нейния чичо Джим, лекар, който беше починал по време на грипната епидемия през 1917 г., преди двадесет и четири години. Тя много се зарадва, като разбра, че той е тук, а аз се зарадвах, че като го видях, й дадох възможност да влезе във връзка с него, което я направи много щастлива. Това беше чудесно потвърждение за точността на моите видения и първия път, в който си помислих, че вероятно това „медиумство" е наистина дар, а не бреме, щом мога да накарам някого, когото обичам, да се усмихва така.
В контекста на духовете около мене и моето любопитство за това откъде идват, баба Ада започна да ми разказва за другата страна. Тя каза, че когато животът на тази земя свърши, нашите вечни духове напускат телата ни и отиват у дома при бога, на място с невъобразима красота, пълно с цветове и музика и чиста, всеобхватна любов. Тези духове не идваха да ме наранят, а само гостуваха от другата страна, и понеже аз и тя имахме дарба, ние ги виждахме, докато другите не можеха.
Аз мислех, че нейните разкази за другата страна са очарователни. Но мислех също, че звучат твърде красиво, за да са истина. Вероятно тя се опитваше да направи духовния свят и живота след смъртта да изглеждат приятни и безопасни, да успокои съзнанието на своята надарена, чувствителна и объркана внучка, която обожаваше. Така че аз слушах, влюбена в нейните разкази, и бях твърде млада, за да осъзная, че моята душа тихо резонираше с истината на всяка дума, която тя изричаше.
Честно казано, аз не се интересувах много от другата страна и вечността на духа, когато бях дете. Бях твърде заета със своето нестихващо любопитство, свръхактивност, любов към татко и баба, опитвайки се безуспешно да разбера притеснената си майка и винаги, винаги „знаех нещата", без значение дали исках или не. Знаех кой се обажда, преди дори да е звъннал телефонът, и кой беше на вратата, преди да е почукал. Аз обявих внезапната смърт на дядото на баща ми тъкмо когато татко връхлетя, за да съобщи новината. Ужасено издърпах баща си един следобед от театъра по средата на филма, като крещях, че моята сестра Шарън, още бебе, не може да диша и ние се прибрахме вкъщи точно навреме, за да я закараме в болницата, където после я лекуваха от двустранна пневмония. Знаех какво щеше да се случи, добро и лошо, на моите приятели и учители. Знаех дори, без да са ми казали, че изобщо съществува, как изглежда симпатичната руса жена, на която татко тихо се обаждаше, когато мислеше, че всички спим. (между другото, аз не го обвинявах. До ден-днешен, въпреки че татко никога не напусна мама, аз все още виждам онази „другата жена" и я считам за част от семейството.)
Бях на седем години, когато другата страна стана мое лично преживяване и това промени живота ми завинаги. Бях в спалнята си и решех косата си, играех си с фенерчето и се опитвах да пренебрегна сигурността, че някой, когото не мога да видя, е наблизо и ме наблюдава. Изведнъж светлината от фенерчето се усили почти ослепително и изпълни цялата стая с чист бял блясък, а от средата на светлината един женски глас каза: „аз идвам от бога, Силвия. Не се страхувай".
Ако някакъв лишен от тяло глас ви каже да не се страхувате, без значение откъде той казва, че идва, бихте ли стояли просто така? И аз не можах. Аз изхвърчах от стаята, като летях ужасена по стълбите в търсене на баба ада. Блъснах се в нея в кухнята, където тя чистеше зеленчуци от своята градина. Хълцаща и трепереща, аз й разказах какво се беше случило. Тя ме прегърна, погали косата ми и обясни, като че ли очакваше това: „това е било твоята духовна наставница, скъпа. Тя е тук, за да ти помага. Вдигни морковите".
Както винаги, баба ада беше права, това наистина беше моята духовна наставница и оттогава аз не прекарвам и ден без нея. Нейното истинско име е йена, но по причини, които никой не може да си спомни добре, аз незабавно настоях да я наричам Франсин. В един неин живот на земята тя била ац-тек-инка от малко село в Колумбия, убита с копие през 1520 г., докато се опитвала да защити детето си по време на жестоко испанско нахлуване. Тя е моята най-добра приятелка, моята постоянна компания, моята търпелива довереница, моята учителка, моят „жив експерт" от другата страна, моята вбесяващо благоразумна закрилница, която знае, че не мога да се уча, без да правя грешки. Тя ми говори с глас, който е трансформиран във високи пискливи звуци при преминаването си от нейното измерение в моето. С мое позволение тя също говори чрез мен, използвайки моя глас, докато аз съм в транс и не помня какво става в мое отсъствие, докато не ми кажат по-късно или не я чуя на запис. Тя е висока около метър и осемдесет, много слаба и стройна, с елегантни ръце с дълги пръсти и дълга до кръста черна коса, която носи сплетена на дебела плитка. Тя е черноока и изглежда екзотично, почти като египтянка със своята маслинена кожа и огромни тъмни очи.
В действителност не видях Франсин, докато не навърших осемнадесет години и не бях вече в колежа. А когато тя се появи, аз нарочно затворих очи и се обърнах.
Аз изучавах литература в колежа „св. Тереза" и малко теология, като целта ми беше да стана учителка. Записах се също и в клас по хипноза в университета в Канзас Сити. По това време вече единадесет години най-редовно Франсин ми говореше. Трите лица на Ева тогава беше най-горещият филм, който трябваше да се види за една жена с много лица. А като част от моето обучение — ходех на курс по абнормна психология. Аз се бях чувствала ненормална през целия си живот и сега имах учебник, който изброяваше осемте симптома на шизофренията. До четири от тях можеше да бъде поставена моята снимка. Колкото повече четях, колкото повече учех и колкото повече свързвах нещата, все по-невъзможно ставаше да пренебрегвам очевидното: аз бях луда. Прекалено луда, за да преподавам на деца. Екзалтираното тристагодишно „медиумично наследство" в моето семейство вероятно в действителност беше дълга, трагична наследствена лудост. А що се отнася до тази жена Франсин, която никой освен мен не
Чуваше, как бих могла да бъда толкова глупава? Тя не беше духовна наставница. Тя дори не беше реална. Тя беше явно просто моето друго аз, тъжна въображаема част на моя жалък генетически увреден мозък.
Това ми звучеше като добра, здрава логика и аз бях почти самодоволна, когато го обявих в прощалната си реч към този симптом на моята деменция, който аз познавах в продължение на много години като Франсин. Тя ме слушаше с обичайното си търпение и нито спореше е мене, нито се опита да се защити дори веднъж. Но ме помоли да й позволя една малка демонстрация, преди завинаги да я обявя за нереална: за първи път, откакто я бях срещнала, тя щеше да се материализира.
Беше вечер. Валеше. Майка ми, баща ми и сестра ми бяха с мен, развълнувани да видят тази жена, за която говорех през всичките тези години. Аз, от друга страна, бях някаква комбинация от уплаха, нетърпение и примирение пред факта, че когато нищо не се случи, това без съмнение ще докаже колко абсолютно права бях аз. Ние малко затъмнихме светлината по нейна молба, за да не нарани тя очите й при нейното първо физическо пътуване към това измерение от няколко века, както тя каза. И след това ние зачакахме. Но не за дълго.
До мен имаше люлеещ се стол. Бавно, с тиха грация започнаха да се оформят воланите на бледосиня рокля, падащи от седалката на стола към пода. След това се появи една ръка, спокойно отпусната в скута на меката рокля, а пръстите й бяха дълги и тънки.
Баща ми промълви в екстаз: „никой да не говори, докато тя не си тръгне, така ще знаем, че не сме се влияели един на друг за това, което виждаме!". Нямаше проблем. Майка ми и Шарън бяха твърде заети да зяпат в страхопочитание, така че едва ли биха могли да произнесат и дума.
Постепенно над китката се появи ръка с гладка кафява кожа, а след това над нея видяхме дълга, дебела плитка черна коса.
За мен това беше достатъчно. Докато моето семейство продължаваше да гледа крайно омагьосано, аз се обърнах настрани и повече не погледнах.
Доктор Джон Реник, психиатър, който беше станал един от моите любими учители и довереници, беше изненадан, когато на следващия ден му разказах за моята реакция на физическата поява на Франсин. Той мислеше, че аз трябва да съм разтреперана.
— винаги съм знаел, че си твърде силна и добре балансирана, за да имаш някакви сериозни психологични проблеми, да не говорим за шизофрения — каза ми той. — но ти и твоето семейство сте видели Франсин със собствените си очи. Тя е реална, което означава, че ти си абсолютно нормална. Защо си се извърнала от нея?
Аз не плача често, но си спомням, че усетих сълзи по бузите си.
— защото аз трябва да живея в този свят, доктор Реник. Аз чувам и виждам толкова много неща, които нормалните хора не могат да приемат. Не искам да бъда някаква смахната въздухарка, искам да стана учителка. Достатъчно ненормална съм. Не мога да си позволя да ставам повече.
Той се усмихна, погледна ме в очите и ми каза:
— какво абсолютно разумно нещо.
Най-накрая аз се усмихнах в отговор. Все още пазя написаната от него диагноза: „нормална, но има паранормални способности?". Дори и с въпросителния знак това означаваше много за мене, тъй като идваше от високо уважаван психиатър, а най-малкото като медиум аз никога отново не подложих моята нормалност на съмнение.
В случая след като Франсин изчезна онази нощ и семейството сравни видяното, оказа се, че и тримата са видели абсолютно едно и също същество, до последната най-дребна подробност. И макар че отказвах да си призная, част от мен беснееше, че съм я пропуснала. Кой можеше да предскаже това?
Случайно знаех от деня, в който се роди, че моята внучка Анджилия възможно най-надареният медиум, излязъл от това семейство, така че не се изненадах, когато един ден, когато беше на четири години, тя влезе в стаята ми и каза:
— Багда (моят псевдоним за нея), коя е тази дама с черната коса, която те следва наоколо?
Въпреки това винаги се учудвам колко много „нормални" членове на публиката ме питат след лекции и телевизионни прояви защо не съм представила високата тъмнокоса жена зад мене на сцената.
Сега, когато напълно съм приела Франсин, с риск да звуча неблагодарно, аз й се оплаках от нейния писклив тон и я попитах дали не би могла да намери по-ниски и по-бавни октави и по-малко дразнещ начин за комуникация. Тя отново ми обясни, че не може да контролира нарушенията в звука на нейния глас, докато той пътува от нейното измерение в моето, но за първи път ми предложи алтернатива: ако изпадна в транс, би могла да говори чрез мен, използвайки моя глас. Аз няма да съзнавам това, което казва по време на транса, но мога да го запиша и да го слушам после.
Моят отговор беше малко по-неучтива версия на „и таз добра!". Не исках да се занимавам с това. Да позволя на една духовна наставница да използва гласните ми струни от време на време, едва ли звучеше съвместимо с моето решение да държа поне единия си крак, здраво стъпил в рационалния свят. Тя ме увери, че изпадането в транс не носи риск, че може да бъде много полезно и че винаги ще мога да ставам и да поемам отговорностите си след това. Не ме интересуваше. Отговорът все още беше твърдо „не". Тя започна да ме убеждава да опитаме някой път, ако се предостави възможност, просто да опитам, но аз я отрязах и приключих целия разговор.
Случи се няколко дни по-късно в часа по хипноза, воден от д-р роял. Моята приятелка Мери Маргарет, която познавах от детската градина, беше с мен. Спомням си обичайното за мен броене обратно. Следващото нещо, което си спомням, беше как идвам в съзнание. Бях прегъната на две — това определено беше неграциозно събуждане. Все още стоях на стола, но се бях превила така, че главата ми беше опряна на пода между краката ми. Всички в стаята ме зяпаха. Напълно в съзнание и много объркана аз се изправих и попитах какво се е случило.
Всички, включително и д-р роял, заговориха развълнувано един през друг. Главях фрази като „ти трябваше да се чуеш!...", „толкова много информация!...", „откъде дойде всичко това?!" и другото, което особено привлече моето внимание — „като че ли ти беше някой друг". Най-накрая мери Маргарет се наведе към ухото ми и дискретно прошепна: „Франсин беше тук. Говореше чрез тебе".
Аз настоявах, че това трябва да е някаква грешка, но мери Маргарет беше близка приятелка, която ме познаваше добре и слушаше за Франсин от години, Франсин не само се беше появила в часа, докато мен „ме е нямало". Начинът на говорене, ритъмът, терминологията всичко, което е излизало от устата ми с моя глас, е било толкова различно от това, което мери Маргарет познава като „мен", че нито тя, нито който и да е друг се съмняваше, че по някакъв начин, докато аз доброволно потъвах в хипнотичен транс, Франсин се беше появила и беше заела мястото ми. И между другото те я бяха харесали и се надяваха тя да се върне скоро.
Аз бях бясна. Скарах се с Франсин същата вечер и исках обяснение защо ме бе предала така. Тя спокойно ми припомни, че ми беше казала, че ще следи за възможност да се прояви чрез мен, а хипнотичният транс, който тя използва, беше доброволен от моя страна. Тя не ме беше излъгала, нито пък се беше противопоставила на волята ми. Искаше само да ми по-каже колко безопасно е за мен да се проявява чрез тялото ми, и че аз винаги щях да се връщам в него и това би било чудесен начин да и помогна да контактува с онези, които няма как да чуят, каквото има да им казва.
Никога не съм печелила спор с Франсин, включително и този. Тя ме убеди да опитаме пак и даде няколко железни обещания: никога нямаше отново да ме изненадва така — не трябваше никога да се притеснявам, че мога да стоя пред аудитория или клиент, или класна стая и да прескачам от себе си към Франсин и обратно без предупреждение. Тя никога нямаше да казва нищо друго освен истината, нито да навреди на мен или на някой друг. И най-важното — тя щеше да използва моя глас само за хуманни цели, да разказва на хората за другата страна и за вечната, безпрекословна любов на бога. Ако някога аз имах и най-малката причина да считам, че тя е нарушила едно от тези обещания, можех незабавно да прекратя канализирането и да престана да чувам гласа й завинаги.
Това беше преди четиридесет и четири години. И тя спазва всичките си обещания. Когато говори чрез мене, това става винаги с мое позволение, така тя оказа огромна помощ на много хора. Притесняваше ме, че не можех да чуя това, което тя казва в момента, а след сеанса, но аз имам хиляди записи на нейни лекции и съм напълно съгласна, че с изключение на механичните характеристики на моя глас тя въобще не звучи като мен. Речта й е много бавна, сравнена с моята, познанията и речникът и далеч превъзхождат моите. И никога не казва нито една шеговита дума (за разлика от мене, както виждате). Аз никога не приемах информацията за абсолютна истина за голямо нейно недоволство, но колкото и да търсех и да се ровех в опитите си да докажа поне веднъж, че тя греши, все повече откривах, че тя наистина е била съвсем точна, че никога няма да каже нищо друго освен истината.
Моят син медиум Кристофър, който не изпада в транс, но разбира процеса, напуска стаята, когато Франсин идва. Той я обича и цени, но не може да издържа да вижда, че ме няма, докато тялото ми е все още в стаята, което ме води до друго заключение относно Франсин: тя никога не ми помага в собствените ми лекции, телевизионни прояви и тълкования. Честно, бих искала да ми помагаше. Щях да се радвам да обвиня нея, когато грешах, но вие никога не трябва да се чудите дали говорите с мен или с Франсин. Ако не ме познавате достатъчно добре, за да усетите разликата, можете напълно да вярвате на факта, че тя никога не се появява, без да бъде предупредено за нея. Бях на деветнадесет години, когато приех Франсин като законна част от моя живот, завърших колежа и станах напълно лицензиран хипнотизатор. Реших, че това може да е полезно средство да помагам на хората да спират цигарите и да отслабват. Никога не си представях, че това ще доведе до най-забележителните преживявания в моя живот — да отворя вратата към другата страна и след това да имам смелостта и вярата да премина през нея.
Регресивна хипноза и другата страна
Първият ми брак ме благослови със сина ми пол и с преместването ми от мидуест в северна калифорния. Там аз започнах да правя професионални тълкования, чрез транс да давам възможност на Франсин да изнася лекции на многобройна публика и да работя върху докторската си степен в университета в Сан Франциско.
В университета аз срещнах Боб Уилямс, моя инструктор по творческо писане, чието влияние върху живота ми е твърде дълбоко, за да бъде измерено. Ние говорихме дълго през нощите за тарообразността в Юлисес на Джеймс Джойс, за метафизиката като цяло и неизбежно за паранормалното. Един ден той изненада мен и колегите ми, като обяви, че „госпожа Дюфресне (името ми по мъж) сега ще демонстрира своите качества на медиум, като направи тълкование на всеки, който пожелае". В класа бяха петдесет човека и имаше петдесет желаещи. Благодарение на разпространяването от уста на уста, никога не са ми липсвали клиенти.
Друг ден той ме заведе в една малка книжарница, посочи ми книги от медиума лечител Едгар Кейси, теософката мадам Елена Блаватска, философа Жан-Пол Сартр и Бертран Ръсел и много други автори „като тебе" и ми каза, че следващата ми задача е да ги прочета всичките. Аз вече ги бях чела. Той се усмихна и рече:
— Тогава прочети ги отново, но този път направи нещо. Учи. Преподавай. Изследвай нови територии. Разшири своя обхват и техники. Направи изследователски център, за да привлечеш повече хора и да разпространиш знанието. Твоята работа може да бъде дори по-важна, отколкото на който и да е от тези автори, ако ти я направиш такава.
Боб и аз се обичахме и аз посочих очевидната липса на обективност, която го караше да ме сравнява с великия Едгар Кейси и другите.
Отговорът му беше прост:
- Вярвам в теб. Просто го направи. Аз ще ти помагам.
Той така и не успя. Пренебрегвайки моето предчувствие, че няма да се върне жив, той замина на пътешествие в Австралия. Върна се в боров ковчег. От двадесет и пет години насам не е имало ден, в който той да не ми липсва, да не го обичам и да не му благодаря.
Малко след смъртта на боб няколко души отидохме на лекция, изнесена от медиум, който беше добре известен по това време. Няма да споменавам името на медиума, тъй като този човек е все още жив. Но колкото по-дълго стоях в публиката, толкова повече се ядосвах. Главата ми пламна. Към края на лекцията аз вече така се гърчех и мятах, че моите приятели ме заплашиха, че ще ме завържат за стола. След това отидохме на вечеря, където приятелите ми пожелаха да узнаят какъв ми е проблемът. Аз избухнах.
— Ще ви кажа какъв ми е проблемът. Половината от информацията, която чухме, беше само отчасти вярна, а другата половина беше направо лъжлива. Това не е мое мнение, това е факт. Всички онези хора тази вечер, които станаха и искрено търсеха отговори на някои много важни въпроси, бяха излъгани.
Приятелят до мене каза:
— добре, и ти какво ще направиш?
Аз го погледнах, но виждах и чувах Боб Уилямс така ясно, като че ли той седеше точно там до мене и вероятно беше така. Изведнъж разбрах точно какво щях да направя.
Това беше началото на фондацията „нирвана за психични изследвания". Аз я основах през 1974 г. В памет на боб, с две основни цели: да преподавам развитие на медиумичните способности и да изследвам и доказвам оцеляването на духа след смъртта.
Аз регистрирах фондацията „нирвана" в щата калифорния като организация с идеална цел. След това поместих реклама в местния вестник, предлагайки часове за развитие на способностите на медиум. Отговориха двадесет и двама човека, които се натъпкаха в моята тясна дневна в онзи първи вторник вечерта. Първите двадесет и двама казаха на още двадесет и двама, които казаха на още двадесет и двама и най-накрая нямах друг избор, освен да събера доста трудно достатъчно пари, за да наема офис, в който да се съберат нарастващите тълпи. Моите родители и сестра ми вече се бяха преместили в калифорния, така че аз набързо наех татко и Шарън, които станаха част от моя персонал от седем души, и така заедно ние импровизирахме, за да направим фондацията „нирвана за психично развитие" един заслужаващ си хуманитарен опит. Аз правех тълкования всеки ден и изнасях часове всяка вечер между лекциите на Франсин и все пак давах всичко от себе си, за да бъда грижовна майка на двамата си малки сина.
Накрая, но не и на последно място по значение, аз продължавах обучението си по хипноза, получих документ и посветих достатъчно часове, за да достигна званието „магистър по хипноза". Вече имах лиценз да обучавам и да давам документ на други хипнотизатори, а няколко от членовете на моя персонал бяха будни и талантливи ученици. Започнах да следвам интереса си към регресивната хипноза, с цел да мога да връщам клиентите си към тяхното раждане в този живот. За да бъда честна, ще кажа, че идеята за минали животи не беше моя тема. Аз не вярвах в прераждането, имах твърде много други приоритети, за които да мисля.
Така че няма нужда да казвам колко неподготвена се оказах за това, което се случи, по време на един хипнотичен сеанс в един мрачен следобед малко след откриването на фондация „нирвана". Аз прилагах хипнотерапия за отслабване на един нов клиент, когато изведнъж, изглежда, се побърка. Първо заговори в сегашно време за своя живот в Египет като строител на пирамидите. Това включваше някои удивителни детайли относно антигравитационните съо-ръжения, които звучаха така фантастично, че аз не можах да ги разбера. След това той изпадна в един дълъг монолог, който звучеше като безкраен поток от безсмислени срички. Мислех, че е изпаднал в пълен душевен срив, и знаех, че е опасно да го прекъсвам, така че го слушах и се опитвах да бъда спокойна, докато тихо го молех да не се ожесточава. Но тогава, точно така внезапно, той се върна в своето нормално, сегашно състояние, като че ли предишният половин час въобще не е бил.
С негово позволение изпратих записа от този сеанс на един мой приятел професор в Станфорд и го помолих за неговата обективна преценка. Ако този човек имаше нужда от психиатрична помощ, аз бях подготвена сама да го закарам там. От друга страна, ако това беше преживяване като историята с Брайди Мърфи, аз исках да имам свидетел.
През 1952 г. Хипнотизатор на име мори Бърнщайн записва няколко сеанса с жена на име Вирджиния тай, която под хипноза се идентифицира като Брайди Мърфи, жена от xix век от Ирландия. В самоличността си като Брайди Мърфи вирджиния тай говори на ирландски диалект, пее ирландски песни и разказва с
Изчерпателни детайли за живота си в корк преди сто години. Книгата на Бърнщайн изследването за Брайди Мърфи става бестселър, а записите от онези сеанси са преведени на повече от дванадесет езика. Аз бях очарована от историята на Брайди Мърфи, но не бях решила дали да й вярвам или не.
Три дни след като изпратих записа в Станфорд, моят телефон иззвъня и един глас от другия край каза:
— Откъде имаш този запис?
Никога не бях чувала моя приятел да говори така развълнувано. Отговорих спокойно:
— Защо питаш?
Стана ясно, че през тези три дни той беше изучавал и изследвал този запис и го беше предоставил на колегите си, които също са го изучавали и стигнали до заключение, което удиви всички нас: неразбираемото бърборене и безсмислените срички на моя клиент се оказаха забравен асирийски диалект от vii век преди новата ера, който строителите на египетските пирамиди са говорели свободно.
За да бъда изчерпателна, аз си направих труда да се обадя на моя клиент и да го попитам:
— Вие не говорите древен асирийски, нали?
Към края на нашия разговор си мисля, че той вече се съмняваше дали аз съм нормална точно толкова, колкото и аз се съмнявах в него преди няколко дни.
Това преживяване ме накара да разширя регресивната хипноза извън „само този живот", към който и да е минал живот, ако такъв се появеше, без да нарушавам основното си правило: да не насочвам по никакъв начин клиентите си. Предполагах, че връщането в минали животи ще бъде рядко явление. Но не беше. Никак даже. Клиент след клиент, които после станаха хиляди, след като бяха върнати назад до раждането си в този живот, започваха да ми разказват с големи подробности за живота или животите си преди този. И всеки път без изключение персоналът на фондацията „нирвана" проучваше и изследваше детайлите обикновено в безценните томове на архивите „Сан Бруно". И откриваше, например, че наистина е имало жена на име селена Франклин, която е живяла в Пеория, Илинойс, през 1843 г., с две деца, наречени Маргарет и Марион, и съпруг на име Уили, който е произвеждал пшеница. Ние записвахме всяко връщане в предишен живот, за да можем да го потвърдим и тези хиляди потвърждения са все още в папката в моя офис.
Най-неочакваният и благодатен резултат от регресивната хипноза беше нейният учудващо целебен потенциал. Клиенти с необясними фобии и хронични заболявания отбелязваха забележително подобрение и в много случаи пълно излекуване, след като са разкрили истинските корени на проблемите, заровени в подсъзнателните спомени от предишното прераждане, които само чакаха да бъдат намерени и освободени. Това откритие даде още по-голям тласък на моето изследване. Честно казано, без значение дали това е прераждане или жираф на червени точки, ако то подобрява физическото и емоционалното здраве на хората, аз искам да науча всичко възможно за него.
Непрекъснато обсъждах това развитие с няколко колеги, включително д-р Ббиляброф, професор по психология в университета в Санта Клара. Също като мен той беше и неуморен изследовател, и широко скроен скептик относно миналите животи. Без значение какъв запис или разказ, или теория му носех, той никога не казваше: „това е смешно". Вместо това винаги изглеждаше заинтригуван и казваше:
— Нека да го проверим.
Аз съм му вечно благодарна. И наистина имам предвид вечно.
Обаче отсъствах от един от най-забележителните опити на бил за проверка. Той беше много любопитен относно Франсин и беше посетил няколко от нейните лекции за теологията и другата страна. Един ден той ме попита дали не бих могла да изпадна в транс, така че да я тества. Аз самата непрекъснато предизвиквах и изпитвах Франсин, така че приветствах идеята един „външен", на когото вярвах и който знаех, че я уважава, да тества нейната правдоподобност.
Без да ми каже предварително какво беше планирал, бил седна в офиса ми онази същата нощ с Франсин. Той беше приготвил списък с имената на двадесет бивши пациенти, вече починали, случайно избрани от стотиците в неговите папки и тези на колегите му. Един по един той прочел имената им, нищо повече, и изпитал Франсин да каже причината за смъртта на всеки един от тях. Идеята му била, че ако Франсин наистина говори от другата страна, тя би трябвало да има достъп до информацията от самите починали. Но ако тя е измамница, ще започва да налучква и трагично ще се провали на теста.
Франсин точно и подробно посочила причината на деветнадесет от онези двадесет пациента. Тя не казвала само „изстрел", например, или дори „изстрел в главата". Тя казвала: „самонанесена рана от изстрел в дясното слепоочие с изходна рана под лявото ухо".
Мъжът бил разбит. Точността й се оказала астрономическа. Бил дори и не поглеждал към графата с причината за смъртта, докато преписвал имената, за да не може тя телепатично да ги прихване от него. Дори и подсъзнателно той не би могъл да и предаде отговори, които не знае.
В двадесетия случай, при който Франсин направила „пропуск", причината за смъртта била свръхдоза наркотици. Тя казала, че има три включени вещества. Първоначалната аутопсия установила две. Твърде любопитен, за да остави нещата така, бил извикал семейството на пациента. За негова изненада те са били помолили за втора аутопсия, при която били идентифицирани три вещества, не две, комбинирани, за да сложат край на живота на техния близък.
Бил обичаше да разказва тази история на лекции и конференции и винаги добавяше, че „Силвия прави големия скок". Аз го молих повече от веднъж да отдаде заслуженото на Франсин, но никога не успях да го убедя.
Няколко психиатри, психолози и лекари, мои приятели, извършваха собствена изследователска дейност по отношение на прераждането по това време и ние редовно се консултирахме взаимно. Най-накрая няколко души се събрахме един уикенд на дискусия по темата в една препълнена зала. Отначало се почувствах не на място. Макар че бях поканена и добре дошла, чувствах, че трябва да ни обявят като „петима невероятни, важни лекари... И Силвия". Но аз имах
Твърде много записи на потвърдени връщания в предишни животи и твърде много доверие в достоверността на моята работа, за да продължавам да бъда срамежлива и скромна.
Преди да започнем, бяхме обсъдили възможността да направим спонтанно връщане в минал живот на сцената с доброволец от публиката. Колегите ми се колебаеха. Моето отношение беше, както винаги: ако действа, действа. Ако не става, не става. Но никога няма да разберем, ако не опитаме.
Няколко души изявиха желание и аз избрах един привлекателен, добре облечен млад мъж, който имаше доста недоверчив вид, но беше достатъчно търпелив да слуша за прераждането.
Преди да започна хипнозата, аз го попитах дали има някакви физически или емоционални здравни проблеми, някакви смущаващи го страхове. Той спомена хронична болка в дясното стъпало, която лекарите, изглежда, не можеха да излекуват. Що се отнася до страховете, той призна, че колкото и да е успял в живота, колкото и усърдно да се старае да бъде харесван, хората винаги ще го смятат за празно пространство, виждайки колко е неадекватен в действителност, и ще му се присмиват зад гърба.
Той беше добър обект за хипноза, с желание, но не твърде ентусиазиран и лесен за хипнотизиране. Аз бавно го поведох по пътя на регресията, за да покажа на публиката как действа, той да се почувства удобно и да докажа, че не аз го насочвам и че цялата информация идва от него, а не от мен. Той търпеливо се върна в този си живот до раждането, до момента на своето зачатие, до смъртта в живота преди този.
След това ние всички наблюдавахме как, без да има какъвто и подтик от моя страна, неговото дясно стъпало се обърна навътре, като че ли беше деформирано, и цялата му стойка се промени от изправена и самоуверена фигура до срамежлива, тъжна и молеща сянка. Аз го попитах каква дата е днес. Той ми даде дата от 1821 г., което беше сто петдесет и четири години назад.
Представи се с различно име от това, което беше казал, когато се качваше на сцената, и смяташе, че сме с малко градче във Вирджиния, а не в голям мегаполис в северна калифорния. Неговият кратък живот беше нещастен. Роден с деформирано дясно стъпало, той беше потискащо бреме за своите родители и обект за посмешище сред съучениците си.
Аз никога не съм използвала „пръстен" в моя живот и не съм участвала в мистификации. Никога не бих рискувала доверието в мен, кариерата и работата си само заради някакъв евтин трик. Но не бих могла да намеря някой, който да направи по-перфектна демонстрация на силата, която имат миналите животи върху животите, които живеем сега. Чрез това, което аз наричам клетъчна памет, ние пренасяме страхове и болка от един живот в друг и техният истински източник позволява на нашето духовно съзнание да се освободи от тях веднъж и завинаги. Моят обект на хипноза в този следобед след няколко месеца ми съобщи, че никога повече не е усетил болка и дискомфорт в стъпалото си и никога не го е обхващало притеснение, че другите могат да му се присмиват. Дори и най-скептичният учен трябва да е абсолютен глупак, ако получи един и същи резултат от един и същи експеримент хиляди пъти и откаже да го приеме. Но аз не съм глупава. Като съм наблюдавала лично кристално чистите спомени от минали животи на хиляди мои клиенти и след като съм успяла да потвърдя тези минали животи, всичко това ме убеди, че Франсин беше абсолютно права, както винаги: прераждането е логичен, любящ, състрадателен божи план, свързан с вечното пътешествие на нашия дух. Аз не просто исках да му вярвам, имах твърде много доказателства да му вярвам.
И тъй като бях доказала, че спомените от минал живот са точни, как можех да подлагам на съмнение спомените, които разкривахме във всички регресии, спомени, които бяха еднакви при всеки клиент, щастливи спомени от времето между смъртта в техния минал живот и раждането в този, спомени от другата страна?
Аз връщах в минали животи хиляди клиенти от всички континенти, раси, култури и религии, от методисти до будисти и евреи, до вярващи в исляма, таоисти, шинто и при всеки случай особеностите на преживяванията на смъртта и другата страна никога не се различаваха особено. Единственото несъответствие, което открих, беше, че някои хора чуваха музика, когато за първи път се връщаха у дома, докато други чуваха музиката по-късно. За мен това не е съществено. Доказателството беше и е зашеметяващо. Ние всички идваме в този живот от едно и също място и всички ще се върнем на същото място, когато този живот свърши. Разделенията и предразсъдъците, които имаме на земята, са чисто човешка измислица и изглеждат толкова смешни, когато ги погледнем от другата страна.
Точно както имам „архивите на Сан Бруно" и други обективни източници, които потвърждават подробностите от спомените на моите клиенти от минали животи, имам обективни източници, които могат да потвърдят детайлите от техните спомени от живота от другата страна:
• аз имам Франсин, която живее от другата страна и неуморно ми описва и отговаря на въпроси за нея, откакто аз бях на седем години.
• имам моето собствено преживяване близо до смъртта, което ще опиша в трета глава, и моите пътувания до другата страна на астрално ниво, когато духът се отделя от тялото и отива сам на пътешествие.
• имам преживяванията близо до смъртта, които безброй клиенти са споделили с мен.
• имам разказите за астрални пътувания до другата страна на десетки хиляди клиенти, много от които нямаха никаква представа какво им се е случило и се колебаеха дали да ми разкажат, за да не ги помисля за луди.
• имам нарастващо богатство от подобни астрални пътувания до другата страна, описани от някои от най-надеждните и любими за мен хора, от баба ада и моя син Кристофър до моята внучка Анджилия, членове на персонала ми и служители на моята църква novus spiritus, някои от които по-късно в тази книга ще покажат своите величествени рисунки на местата, които са посетили, пътувайки обратно у дома.
• вероятно най-драматичното от всички, освен Франсин, е, че имам другата страна на аудиокасета.
Не съм сигурна, че бих могла самата аз да повярвам, ако лично не бях свидетел първия път, когато се случи.
Беше преди двадесет години. Правех регресивна хипноза на Сюзън, една клиентка към петдесетте години. Касетофонът беше включен, както винаги. Тя се намираше между този си живот и предишния, от другата страна, описвайки ми красива сграда с купол, с редици от рафтове, пълни с ръкописи, които, изглежда, бяха безкрайни. Както ще прочетете в следващите глави, аз бях много добре запозната с тази сграда и я разпознах като величествената зала на записите.
Това нещо не ми се беше случвало до този сеанс, но колкото по-дълбоко тя потъваше и по-подробни ставаха нейните описания, все повече разбирах, че съм много повече от обективен наблюдател на пътуването на Сюзън към залата на записите. В действителност бях там с нея. Бях удивена и развълнувана, въпреки това успях да се въздържа да не кажа и дума, когато осъзнах това. Не исках по никакъв начин да я насочвам или да й въздействам. Както се оказа, нямаше нужда да казвам нищо:
— Вие сте тук с мен - обяви тя изненадано. Аз все още не казвах нищо. Тя продължи да води и двете ни през залата на записите, описвайки на висок глас точно това, което аз виждах заедно с нея, докато не наближихме друг ред със свитъци, където аз видях красива тъмнокоса жена с дълга синя рокля да идва срещу нас. Знаех, че това е духовната наставница на Сюзън, и знаех, че се казва Рейчъл.
Отново не казах и дума. И отново нямаше нужда. Сюзън проговори:
— С нас има някой.
Гласът ми прозвуча по-спокойно, отколкото аз самата се чувствах, когато просто попитах:
— Кой е това?
— Това е жена — каза ми тя. — има тъмна коса. Не знам защо, но имам чувството, че това е моята духовна наставница.
Точно в този момент Рейчъл ни видя и извика:
— Сюзън!
Преди да успея да реагирам, Сюзън прошепна:
— Чухте ли това?
— Какво да чуя? — сърцето ми вече лудо биеше.
— Тя изрече моето име—каза тя със страхопочитание.
Но това не беше нищо в сравнение със страхопочитанието, което ние и двете изпитахме, когато отново пуснахме касетата в края на нашия сеанс.
В момента, който току-що описах, ние чухме моят глас да казва: „кой е това?", след това дойде гласът на Сюзън: „това е жена. Има тъмна коса. Не знам защо, но имам чувството, че това е моята духовна наставница".
И след това един трети глас, толкова ясен колкото този на Сюзън и моя на касетата, проговори: „Сюзън!".
Все още го имам на касетата, имам и много други касети, където гласове от другата страна ни викат от тяхното измерение, просто искайки да ги забележим и да им позволим да служат като абсолютно доказателство за вечността на нашия дух.
Има някои ограничени скептици, които спорят, че близките до смъртта преживявания и тези от другата страна са причинени от халюцинации поради недостиг на кислород. Надявам се, че те ще се свържат с мене, за да ми обяснят как съм успяла да лиша хиляди клиенти, моя персонал, моите служители, моя син и моята внучка от кислород, без да забележат това и без да се оплачат.
Други се опитват да изградят своя скептицизъм върху религиозни аргументи, което винаги ме е очаровало. Повече от великите световни религии приемат идеята, че нашият дух оцелява след смъртта. Така че какво толкова странно има при мисълта, че ние всъщност може да общуваме с тези духове?
И всъщност моята еволюирала страст към религията и духовността беше това, което затвърди убежденията ми веднъж завинаги.
Трета глава Смъртта: Започва нашето пътуване към другата страна
Религията и другата страна: повече въпроси, повече отговори
ВИЕ МОЖЕ ДА МИСЛИТЕ, ЧЕ ЕДНО МОМИЧЕ ОТ СЕМЕЙСТВОТО НА ЛЮТЕРАНИ, ЕПИСКОПАЛИ, ЕВРЕИ, КАТОЛИЦИ трябва да обърне гръб на много неща от своето религиозно обучение, за да достигне до абсолютна сигурност относно прераждането и другата страна. Но това не е процес на обръщане гръб изобщо. Това беше процес на всеобхватно изучаване и изчерпателно изследване и като резултат — продължително духовно израстване до състояние, при което моята връзка с бога е непоклатимата, нерушима основа, върху която се гради всичко останало в моя живот.
Бях запозната с католицизма, когато бях на пет години, запознаване, вдъхновено не от религия, а от дисциплина. Не бях нито лошо, нито буйно дете, бях такова, каквото хората тактично наричаха „своенравно", и баба ада реши, че може би монахините в католическото училище по-горе по улицата ще ме обуздаят.
Отличавах се от съучениците си от самото начало, въпреки че това работеше в моя полза. Подложиха ме на тест преди училище и на пет години аз попаднах във втори клас вместо в детската градина. Станах известна в квартала като малкото странно момиче, което „знае нещата". И най-вълнуващото от всичко за монахините беше, че идвайки от протестантско-
Еврейски дом, аз бях добър материал за покръстване. Оказваха ми особена чест, като ме оставяха да вървя в началото на процесиите и да поставям короната на светата дева. Цялото това внимание трябваше да ме спечели. Аз станах толкова запалена, че убедих баба ада и цялото си семейство да бъде покръстено в католическата църква.
Имаше и винаги ще има много неща в католицизма, които обичам. Аз се възхищавах на монахините и тяхната дълбока отдаденост на бога. Намирах красивите мистични ритуали за тайнствени, чудотворни и успокояващи. Баба ада ми беше разказала всичко за ангелите, а тук имаше учители, които също обожава-ха ангелите. Вероятно преди всичко аз изпитвах неочаквано чувство на приемственост. Имаше великолепни разкази за светци и дори за малки деца в отдалечени места, които виждаха видения и чуваха гласове. Дори като дете не се стремях да ставам светица, но ми харесваше да знам, че ние, хората с „видения и гласове", бяхме добре дошли между тези свещени стени.
В определени рамки това беше така. Един ден сестра Мери Стефани ни разказваше за нашите ангели-пазители и аз в подкрепа вдигнах малката си деветгодишна ръка и казах:
— Моят ангел току-що ми говори.
— Ами, разбира се, скъпа — отговори тя, иронизирайки ме. — те говорят на всички нас.
Аз поклатих глава:
— Не, аз имам предвид, че наистина чувам моя. През цялото време.
Гласът на Франсин вече беше станал мой постоянен спътник.
Сестра Мери Стефани ме изгледа безмълвно за миг и след това сериозно ми каза, че ще имаме много време да поговорим за това по-късно, тъй като аз ще остана след училище. Не съзнавах, че оставането след училище означава, че ще бъда наказана, защото нямах представа за какво. След като класът беше освободен за деня, сестра мери стефани ме попита какво имах предвид, когато казах, че наистина чувам моя ангел и как точно звучи моят ангел. Аз описах високочестотното чуруликане на Франсин и обясних:
— Тя ми казва къде да внимавам и ми говори за бог.
Сестра Мери Стефани ми изнесе една сериозна лекция относно измислянето на истории, което причинява неприятности. Според мен не само че не бях за наказание, но трябваше да бъда похвалена. Тя каза, че нашите ангели ни говорят, нима аз създавам неприятности, като казвам, че чувам моя? Защо тогава ангелите да си правят труда да ни говорят, ако не се предполага, че ние ги чуваме? Това би било глупаво.
Този ден се върнах късно от училище и, разбира се, казах на баба ада какво се случи и я помолих да ми обясни какво съм сбъркала. Тя излезе от стаята, тръгна по улицата и си поговори надълго и нашироко със сестра Мери Стефани. Не знам точно какво е било казано, но на мен никога повече не ми се караха, че чувам гласове.
В шести клас ние започнахме да чуваме за ада, сатаната и вероятността да бъдеш обсебен. Тази обичаща, грижовна и всеопрощаваща, изпълнена с ангели религия изведнъж започна да става жесток кошмар и, за да бъда честна, ще кажа, че моята първа и все още валидна мисъл беше: тези неща не са истински, те са само плашещи тактики, за да ни държат в подчинение. За мен нямаше смисъл господ, който е създал нас и ни обича от дълбините на своето прекрасно сърце, да бъде толкова студен, жесток и изпълнен с омраза, че да ни обрече на цяла вечност в ада, ако ядем месо в петък и имаме грешни мисли, без значение дали ги превръщаме в реалност или не. (разбира се, сега може да се яде месо в петъците, така че какво става с онези души, които са в ада, защото са извършили нещо, което вече не е грях? Да не би господ да казва „извинявам се!" — и след това да ги праща в рая? Това би означавало, че господ е направил грешка, нещо, в което никой не може да ме убеди, че е възможно.)
Ако нещата ми се виждат безсмислени, аз неуморно ги изследвам, докато не ги разгадая. За мен това и сега е вярно. И в шести клас беше така. Така че аз отново вдигнах ръка и поисках да зная в какво трябва да вярваме: в любящия бог или в този новия, подлия, с който ни запознаваха? Отново сърдечно бях поканена да остана след училище и отново баба ада буреносно се понесе по улицата за още един разговор с монахините, когато се прибрах вкъщи. Като медиум и спиритуалист тя беше убедена, че адът и демоничните обсебвания са земни творения и нямат нищо общо с бога. И сатаната не е по-реална заплаха за божиите чеда, отколкото всяко друго въображаемо чудовище. Но не различието в убежденията беше това, заради което баба ада отиде този ден, а защото бях наказана за това, че задавам въпроси.
После дойде изповедта — да влезеш в малка кабинка и да разкажеш греховете си на свещеник, който не виждаш, и той да ти каже колко трябва да съжаляваш
И какво бог иска да направиш. Аз бях толкова ужасена при моята първа изповед, че написах всичките си грехове да не би да забравя някои. Свещеникът чу, че ровя из моите листове, и ме попита какво правя. Когато му казах, той ми се скара. Ами ако някой намери този списък? Представете си срама! Аз бях на единадесет години. Списъкът включваше такива грехове като говоренето зад гърба на майка ми, и лъжата, че съм си измила зъбите два пъти за деня, когато в действителност съм го направила само веднъж. Дали мислех, че моето държане заслужава награда? Разбира се, не. Но дали мислех, че трябва да се срамувам от него? Едва ли.
Но тогава целият процес на изповедта ми изглеждаше нелогичен. Ако беше необходим посредник между мен и бога, защо тогава трябваше да се моля, ако същият този невидим свещеник пренасяше съобщенията от мен до бога и обратно? И ако господ обича всеки от нас еднакво, защо той ще обръща повече внимание на този свещеник, а не на мен, когато го моля директно? Да не споменавам факта, че според Франсин има акт на свещено уединение, когато ние разговаряме с бога. Никой, нито дори нашият духовен водач, не може да подслушва тези „разговори". Така че няма нужда от ничие присъствие при изповедта пред бога, нали?
Вероятно най-объркващата тема за мен беше въпросът за живота след смъртта. Както разбрах от това, което ни беше казано, на всеки се даваше един живот на земята, след което ние трябваше да сме или прогонени за цяла вечност в ада заради грехове — от убийството до използване на контрацептиви, или да сме пратени в рая, за да прекараме там цяла вечност,
Съзерцавайки блажени видения, което звучи прекрасно, но не много реално. При мен проблемът беше, че и двата случая не предлагаха обяснение за Франсин и за другите духове, които виждах и чувах всеки ден. Те бяха неоспорима част от моята реалност и реалността на толкова много светци, признати от католицизма, така че, ако всички мъртви хора бяха или в ада, или съзерцаваха блажени картини след смъртта, откъде тогава идваха тези духове около мене?
Имах добрия късмет да срещна внимателен и подкрепящ довереник, наречен отец надо, еврейски свещеник. Той ме окуражаваше да ходя при него с моите въпроси, вместо да възбуждам малки бунтове сред монахините и моите съученици, и да продължавам да чета и изследвам, опитвайки се да задоволя неутолимото си любопитство. Не приемах ничии думи на вяра, включително и тези на Франсин, така че имаше един-единствен начин, за да накарам другите да приемат моите думи: аз трябваше да се образовам, докато не намеря система вярвания, която да е логична за мен във всички аспекти на живота ми, с достатъчно подкрепяща информация.
Няма нужда да казвам, че отнасях всички тези въпроси към Франсин и към баба ада и в безкрайни разговори те ме научиха никога да не подценявам католицизма или която и да е друга религия, защото в края на краищата, без значение дали оспорвам едно или друго нещо в религиите, всички те се свеждат до един и същи съществен урок: обичай бог, върши добри дела, след това се върни у дома.
И никоя от двете не казваше за някои идеи, че са погрешни или глупави. Вместо това те винаги отговаряха на моите въпроси със свой въпрос, който ме вдъхновяваше и мотивираше: „ти какво мислиш?".
Това, което мислех, и това, което все още мисля, е, че бог може да издържи на всички инспекции, на които го подлагаме, и че всички несъстоятелни идеи, които ме объркват, идват от нас, а не от него. Бог е логичен. Нито за миг не съм се съмнявала в това. Исках само да открия логиката.
Реших, че мога да имам полза в преследване на моята страст, като избера да изучавам теология и световни религии, когато влязох в колежа. Винаги съм била неутолим читател и сега имах прекрасно извинение да чета всяка религиозна и духовна книга, попаднала в ръцете ми. Поглъщах всичко от Харолд Блум книгата на дж. До сериите на Елейн Пагелс гностичните евангелия и трудовете на моята героиня Ейлин Гарет, започващи с много гласове: автобиографията на един медиум, Карл Юнг, Джоузеф Камбъл, Едгар Кейси, ученията на Буда и Мохамед, тантристите, египетската книга на мъртвите, бхагавад гита, теософското общество, шинто, розенкройцерите, талмуда и корана. Изучих живота на Аполоний от Тиана, гръцки спиритуалист-лечител и учител, който е съвременник на Христос. Научих всичко, каквото можах, за есеите или гностиците, върху които се основат много от католическите и протестантските схващания. Спорех със свещеници, йоги, тибетски монаси, монахини, пастори, равини и дзен-учители. Изпадах в транс, за да канализирам Франсин, и слушах безкрайните записи на нейните лекции за бога, теологията и другата страна. Обещах си при всяка стъпка по пътя да не бързам да приемам или отхвърлям, която и да е
Идеология, а да продължавам напред, докато объркването ми отстъпи пред здравия разум и логиката. Едно от най-големите открития беше, че повечето от световните големи религии, включително и християнството, преди да бъде реконструирано от папа Константин през VI век, приемат истината за прераждането и безкрайните цикли на душата между този свят и другата страна. Ако това е вярно, трябва да има препратки и в библията, ако допуснем, че папа Константин не може да контролира всяко копие и всеки превод и да се отърве от всичко, което лично не му е било по вкуса. Основавайки се на това предположение, аз станах прилежен читател на библията. Изчетох всичките й двадесет и шест версии, като любим ми стана прекрасният превод на ламса от оригинала на арамейски. Няма смисъл да казвам, че той промени живота ми и че колкото повече учех, толкова по-прости и по-малко объркващи ставаха религиозните и духовните вярвания. Абсолютно сигурно е, че човешките същества и техните субективни интерпретации на бога, а не самият бог причиняваха толкова много главоблъсканици сред хората.
Нещото, което със сигурност разбрах, беше, че ако се хващаме за буквалния превод, на която и да е версия на библията, ние ще бъдем сериозно объркани. Например сигурна съм, че и вие като мене сте чували някой да оправдава езичеството, предразсъдъците и други форми на неприемливо поведение, мотивирайки се: „така казва библията". Първият въпрос, който трябва да зададем на тези хора, е в коя от двадесет и шестте версии е казано това, защото е ясно, че ако съвършеният любящ бог защитава омразата и жестокостта, към което и да е от неговите деца, той драстично е пострадал в този конкретен превод на библията. След това ги попитайте дали вярват, че кръвосмешението в пияно състояние не е наистина толкова сериозно нещо, както се намеква в разказа за лот, и дали техните „упорити синове" трябва да бъдат наказани с публично замеряне с камъни от техните съграждани (второзаконие 21:18-21).
Аз все още се питам всеки ден: „ти какво мислиш?".
Бях доволна да открия, че дори в преводи на библията, писани след папа Константин, има пет или шест препратки към прераждането и нашите цикли оттук до другата страна, които са успели да останат недокоснати. Само един пример:
Девета глава от Йоан разказва историята на човек, който е роден сляп. Учениците питат Исус: „учителю, кой е сторил грях, този човек или неговите родители, че той се е родил сляп?".
С други думи, учениците признават възможността, че може да си роден сляп заради грехове, които си извършил. Но кога човекът, който се е родил сляп, би имал време да извърши грях, ако това не е било в предишен живот? Другата възможност е да го е направил, докато е в утробата, но според мен там не би имал място да го стори.
По-очевидна препратка към прераждането се среща в Матей, глава 17. Исус говори на Петър, Яков и Йоан и казва: „Илия първом ще дойде и ще уреди всичко; но казвам ви, че Илия вече дойде и го не познаха, а сториха му, каквото си искаха" (стих 11-12). Стих 13 гласи: „тогава учениците разбраха, че той им говори за Йоан кръстител". Сега ние знаем, че в едно от преражданията си Илия бил взет от мнозина за Илия Очевидно е, че времето, когато „те не го познават", е в друго прераждане, при което учениците разбират, че това е Йоан кръстител, който е обезглавен от цар Ирод, което е ясен пример за това, че „са правили с него, каквото си искат".
Тези цитати са от преработената стандартна версия на библията, доста след като папа Константин решил да премахне идеята за прераждането в християнството. Още веднъж, както става винаги, рано или късно истината оживява.
Ти какво мислиш?
Във всеки случай най-накрая аз си обещах да търся отговори, които имат добра, здрава логика, и докато изпитвам радост от познанието, никога няма да бягам от въпросите и ще намирам отговорите.
Изучаването на бога и другата страна отнема десетилетия, тъй като те са интерпретирани от много красиви религии в света.
Тълкованията ми отнемат десетилетия със среден брой от около сто и четиридесет клиенти на седмица и духовете около тях, които имаха желание да говорят.
Десетилетия трябваха, за да записвам и удостоверявам хилядите сеанси по регресивна хипноза.
Десетилетия отидоха в неуморни усилия и пътувания на фондацията „нирвана", включително и срещи с духове, призраци, ангели и други същества, които ние срещнахме и изучихме по пътя.
Десетилетия трябваха на моето семейство, членове на персонала, мои колеги и лично на мене да предприемаме истински астрални пътувания до другата страна и да откриваме, че всички имаме сходни преживявания.
Десетилетия посветихме на консултации със стотици психолози, психиатри, лекари, учени, професори, теолози и други изследователи на паранормалното като мен.
Десетилетия бяха отдадени на скептицизма на всички по света, които се опитваха и не успяваха да дискредитират моята работа.
Трябваше да настъпи смъртта на много мои близки и тяхното неоспоримо завръщане към другото измерение, за да облекчат мъката ми с новината, че са си живи, както са били и преди.
Необходимо беше всекидневно търпение, щедрост, мъдрост и уроци по транс от моя непогрешим експерт по теология и другата страна моята духовна наставница Франсин.
Трябваше да изпитам вълнуващото осъзнаване, че религията, духовността и паранормалното не са отделни идеи, както често са представяни, а са наистина съвършени, логически, допълващи се части на божието съвършено, логично и разумно творение.
Трябваше да изпитам и преживяване близо до смъртта, което ще опиша с подробности в трета глава.
След всичко, което научих, аз основах моя собствена църква novus spiritus, или „нов дух". Novus spiritus не изключва нищо, той включва като име няколко прости принципа в основата си:
• ние всички сме сътворени и безусловно обичани от бога, негови генетични наследници, които са равни в неговите очи.
• има майка богиня Азна, която е женският емоционален аспект на божеството, също както бог отец е мъжкият интелектуален аспект. Богинята майка не е само измислена от феминисткото движение през седемдесетте години. Тя е призната и боготворена в продължение на повече от две хиляди и петстотин години. По време на нашето пътуване из другата страна аз ще използвам местоимение в мъжки род като той или него, когато се отнася за бога, но само защото мисля, че непрекъснатата употреба на той/тя и него/ нея са еднакво дразнещи и за четене, и за писане. А истината е, че богинята майка Азна и бог отец представляват заедно божественото.
• бог не е подъл, груб и осъдителен. Тези качества са присъщи за човека и не са резултат от това, че бог се е извърнал от нас, което никога не е правил, а ние сме се извърнали от него. Има последствия от злото — но не вечност в несъществуващото място, наречено ад, а самоотделяне от другата страна. И дори това самоотделяне не продължава вечно.
• отговорът на въпроси като: „как може един любящ бог да бъде жесток към някой, който не го заслужава?" или „как би могъл той да позволи на това невинно бебе или на този прекрасен човек да умре толкова скоро?", е много прост: „той не би го направил". Всеки един от нас си прави подробен план на живота от другата страна, преди да се роди. Всичко, което ние преживяваме на земята, включително нашите страдания и времето на смъртта, са изцяло наш избор, не негов.
• ние сме най-живи от другата страна. Нашите кратки пътувания към това измерение, наречено Земя, са решения, които ние вземаме, с цел да придобием опит и да преодолеем негативността по пътя на усъвършенстване на нашия дух.
• нашият дух си спомня всяко раждане, смърт, живот на земята и живот от другата страна. И всеки нов живот е дълбоко повлиян от тези спомени, без значение дали ние ги осъзнаваме или не.
Не е необходимо да споделяте всички тези вярвания, когато тръгваме за нашето пътуване към другата страна, което следва в следващите пет глави. „ти какво мислиш?" е важен въпрос в тази книга. Всичко, за което ви моля, е да държите съзнанието и сърцето си отворени и да обръщате внимание на всяка подробност, която задвижва тихо, успокояващо звънче в душата ви. Обещавам, че вие не си представяте нещата. Вие само си спомняте и копнеете за изключителното блаженство и красота на дома.
Когато бях на осемнадесет години, моята любима баба ада почина. Тя отпътува уверена и спокойна, като знаеше с абсолютна сигурност, че ме е подготвила за един богат, очарователен живот, че другата страна я очаква и че един ден аз и тя ще бъдем отново заедно.
Но аз бях удавена в мъка и моята мъка, както става много често, пораждаше съмнения. Въпреки всичко, което баба ада и Франсин ми бяха обяснили за другата страна и за вечността на духа, любовта на баба, вдъхновението и непоколебимата подкрепа изглеждаха изчезнали завинаги. Аз не можех да я видя, да я чуя или да я усетя около себе си и се чувствах празна и сама. Дарбите ми на медиум изглеждаха непотребни, както и хубавите фантазии за живота след смъртта, в които аз бях твърде наивна и вярвах.
Аз бях като в унес, когато семейството започна да се събира, за да подготви погребението й, нещо, което аз не можех да приема, да не говорим да участвам в него. Моят приятел Джо, забележително силен и чувствителен за своята млада възраст, усещайки моята нужда да избягам, нежно ме изведе от къщата за една спокойна разходка с неговата кола. Топлото слънце, вместо да ме успокои, ме подразни, докато пътувахме. Нямаше кой да ми предложи успокоение.
Все още чувам нарочно спокойния глас на Джо, когато той най-накрая наруши тишината.
— Силвия...
Аз не отговорих. Само хвърлих един поглед към него и забелязах, че очите му са приковани към огледалото за задно виждане.
— не искам да те плаша — продължи той, — но... Твоята баба е на задната седалка.
Аз не се обърнах веднага. Просто поседях за един дълъг миг и постепенно усетих нейното присъствие и леко долових мириса на лавандула, който тя винаги разнасяше около себе си.
Погледът ми се плъзна към огледалото за задно виждане и дъхът ми застина при вида на баба ада, облечена в нейната любима синя рокля, спокойна и здрава, тя ми се усмихваше. Бързо се обърнах и се протегнах към нея, но в този момент тя изчезна.
Сърцето ми биеше, когато се отпуснах на седалката, за да осмисля въздействието на тази толкова
Кратка среща. Да виждам духове не беше ново за мене, разбира се, но срещата с нея, с човека, който ми липсваше и от който аз се нуждаех толкова много, ме хвърли в странната комбинация от спокойствие и болка. В опита си да го отхвърля аз позволих на скептично настроения си мозък да отдаде това преживяване на халюцинация, породена от тъгата.
Но ако това не беше вярно, как можеше да се обясни фактът, че не аз, а Джо първи я видя?
На следващата сутрин аз бях сама в спалнята си и седях, като се опитвах да намеря някаква бегла логика, сресвайки непокорната си коса, когато ме връхлетя чувството, че не съм сама. Погледнах огледалото. Огледах се наоколо. Явно бях сбъркала — нямаше никой. Концентрирах се отново върху косата си и можех да се закълна, че усетих лек, топъл дъх отзад на врата си.
Внезапен оглушителен трясък като единичен изстрел разцепи въздуха зад мен и почти едновременно аз чух силния глас на баба ада да вика: „Силвия!". Подскочих и огледах стаята, не видях нищо освен същото спокойствие, което всеки жител на средния запад е преживявал веднага след мощна електрическа буря.
Напуснах спалнята си и бързо отидох долу при моето семейство. Баща ми ме посрещна долу на стълбите и загрижено ме попита:
— Какво не е наред, Силвия? Ти си бяла като чаршаф. И какъв беше този силен удар, който чухме там горе?
Казах му по-късно, когато бяхме само двамата и когато бях най-после готова да говоря за това. Той беше по-малко изненадан от мене, но живеейки между починалата вече тъща медиум и дъщеря медиум той не се изненадваше много. Той само се усмихна и ми припомни, че в последните си часове баба ада беше обещала, че до три дни след като умре ще намери начин да се свърже с мен от другата страна, за да ми каже, че е пристигнала благополучно у дома. Години след това научих, че оглушителният трясък е явление, наречено „хармонизация", което се получава, когато рязък звук премине през „воала" между измерението на другата страна и нашето измерение, подобно на преминаването на звуковата бариера от свръхзвуковите самолети.
Въпреки тези осезателни знаци от баба ада веднага след смъртта й, моята мъка от нейната загуба беше дълъг, болезнен процес. Оттогава съм скърбила много пъти, но винаги и само заради моето собствено чувство на загуба, а никога заради близките ми, които зная, че чакат заедно с Франсин нашето вълнуващо единение в съвършения, спокоен дом при бога.
За всички тях и всички вас — добре дошли от другата страна.
Трета глава
Смъртта:
Започва нашето пътуване към другата страна
Сив и студен февруарски следобед през 1987 г. Аз съм в моя офис, седнала срещу джейн, моя клиентка. Тя е в дълбока хипнотична регресия и изведнъж аз виждам как тялото й внезапно се стяга и лицето й се изкривява от паника. Бавното й ритмично дишане става бързо и повърхностно. Тя крещи:
— Не... Не, не...
Аз запазих спокойствие, като мислех, че това ще помогне да я успокоя:
— Всичко е наред, Джейн. Само ми кажи какво става. Какво виждаш?
— Тъмно е. Аз съм в тунел. Той е твърде малък. Не мога да дишам. Не искам да съм тук.
Тя плаче. Преживявала съм това хиляди пъти с други клиенти. И искам поне веднъж да е по-лесно от преди.
— Джейн, огледай се, скоро ще има светлина. Движи се към нея. Не можеш ли да намериш светлината?
Настъпва кратка тишина, преди тя да каже:
— Да, мога да я видя, но съм твърде изплашена. Искам да се върна. Моля ви, нека се върна. — тя започва да хълца.
— Иди в точката на наблюдение — казвам й аз. — не си там, ти си тук, ти си в безопасност, само гледаш. Слушай ме, ти си в пълна безопасност. Иди в точката на наблюдение.
Тя се успокоява малко, но не за дълго. Изведнъж започва да се задъхва.
— какво има, Джейн? Какво става?
— Аз се движа по-бързо. Не мога да спра. Сега светлината е много ярка и съм почти там, но тя е твърде ярка, твърде изплашена съм, защо не мога да се върна?
Тя едва си поема дъх. Зная, че най-трудната част все още предстои, припомням й:
— Ти си в положение на наблюдение. Ти си само... Тя ме прекъсва:
— Има някакви ръце, които се опитват да ме издърпат. Странни ръце, дърпат ме, твърде силно е... О, боже, аз съм навън. Извън тунела. Навсякъде има ослепителна, болезнена светлина. Не мога да отворя очи, не искам да отворя очите си. Има ръце, много ръце по мене и твърде много шум, твърде силен шум. Студено ми е. Толкова ми е студено. Кои са тези хора? Не искам да съм тук. Моля ви, просто ме оставете да се върна...
Твърде много и се събира, за да й позволя да продължи. Бързо и внимателно я изваждам от нейния транс и я уверявам, че ще изпита чувство на облекчение, когато отвори очи. Благодари ми, но аз усещам все още леко чувство на тъга, когато Джейн напуска офиса ми.
Оставам сама и за хиляден път си мисля: не се интересувам от регресивната хипноза само заради вълнуващото преживяване, което тя предлага, и никога агонията от тази част на регресията не е била от полза за моите клиенти. Решавам. Обещавам си, че никога вече няма да подлагам моя обект на хипноза на кошмара на раждането.
Да, това не е грешка. По време на всеки сеанс на регресивна хипноза, която правя, това, което най-много плаши моите клиенти, най-депресиращо е и причинява най-голяма духовна болка, не е тяхната смърт в минали животи, а раждането в този. Ако, както при повечето хора, неизбежността на смъртта ви плаши, аз мога да ви уверя, че вие сте преживели нещо много по-травмиращо в деня на вашето раждане.
След като съм чула за преживявания, близки до смъртта и след смъртта от безбройните си клиенти, колеги и други изследователи, вие бихте си помислили, че моите собствени преживявания, близки до смъртта, не биха дошли като такава изненада, факт е, че всичко абсолютно се повтаря при всеки. Това, че съм чула, го прави бълнуващо и заслужаващо да се преживее. Не че ви го препоръчвам нарочно „опитайте това у дома"; благодарна съм, че съзнателно си спомням всеки миг и мога да предложа описание от първа ръка, вместо разни догадки и слухове за това какво точно представлява смъртта.
Бях на четиридесет и четири години и ме оперираха, когато пулсът ми спря и аз се срещнах със следните общи за всички неща:
• тунелът, който веднага се появи, не дойде просто „отнякъде горе", в действителност той се издигна от моето тяло, очевидно от моята собствена етерна субстанция. Вместо да води нагоре към небето, той извеждаше „напряко" приблизително под ъгъл 20 градуса, потвърждавайки, че другата страна не е някакъв далечен кай отвъд облаците. Тя наистина съществува точно тук сред нас, само на около метър над нивото на нашата земя, просто в друго измерение с много по-висока честотна вибрация от нашата.
• аз не само се чувствах абсолютно жива, докато се движех през тунела, аз бях абсолютно жива. Само моето тяло, превозното средство, в което бях пътувала през този живот, беше изчезнало. Чувствах се безтегловна, свободна и опиянена, изпълнена със спокойна сигурност, че всеки и всичко, за което аз някога се бях притеснявала, ще бъде наред. С моето новооткрито чувство на безвремева вечност аз знаех, че моите близки и аз отново ще бъдем заедно в това, в което, изглежда, времето не съществува.
• легендарната бяла светлина се появи над мене със свещен блясък и безкрайно познание.
• фигурата на близък човек пристъпи в огромния отвор на края на тунела, в моя случай това беше баба ада. Отворът беше достатъчно широк и аз можех да зърна поляната зад нея като всяка затревена ливада, изпълнена със земни цветя, но техните цветове бяха по-наситени и хиляди пъти по-прекрасни.
• очевидно моето беше. Преживяване близко до смъртта и две неща, които потвърдиха това, се
Случиха едновременно: когато протегнах ръка към баба ада, тя също протегна ръка, но дланта й, обърната към мен, правеше жест, който означаваше да спра. В същия момент аз чух слабия, далечен глас на приятел, който чувствах, че стои до болничното ми легло и се моли:
— Силвия, не си отивай, толкова се нуждаем от теб.
Усещането за връщане на земята ме накара да се почувствам притеглена от огромно гумено въже, което като че ли беше завързано на кръста ми и ме теглеше обратно. За секунда моята ръка беше на сантиметри от ръката на баба ада, но в следващия миг аз бях изтръгната от нея и захвърлена обратно в ограничаващата тежест на моето тяло.
Аз не само че не бях доволна да се върна, но се чувствах ядосана, депресирана и объркана в продължение на дни наред.
Като погледна назад, разбирам, че съм влязла в тунела възможно най-бързо, докато някои хора кръжат около телата си за известно време, като усещат това и са очаровани от непознатото чувство да наблюдават себе си и да гледат какво правят другите хора в стаята и да ги слушат какво казват, докато тях „ги няма". Когато и ако някога ви се случи да седите до смъртното легло на някой, трябва да имате предвид, че даже и след последния дъх на тялото човек все още може да чува.
Не знам как достатъчно силно да наблегна, че никога няма да има момент, в който вие да се чувствате и най-малко мъртви или дори в безсъзнание, нито пък вашето пътуване през тунела ще ви изплаши, или ще ви бъде непознато. Запомнете, вие сте го преминавали много пъти преди и не просто сте оцелели, а сте направили своя избор да се върнете отново и отново да преминете през него. И с няколко малки изключения, които ще обясня накратко, всеки възрастен човек на земята, без значение от своята раса, националност, религия, или липса на религия, минава точно през същия тунел към абсолютно същата свещена божия светлина.
Направила съм хиляди връщания в предишни животи на деца, които са отлични обекти с лесен достъп до минали животи и минала смърт в ранна възраст, и винаги ме е очаровало да науча, че почти без изключение, когато умират те, не минават през тунел, вместо това децата пресичат един мост. Дискутирала съм това с тези, които са правили регресии, и те могат да го потвърдят. Най-накрая аз попитах Франсин. Отговорът е просто, че за децата е много дезориентиращо изведнъж да попаднат в тунел, докато пресичането на мост се усеща спокойно и логично, така че когато те достигнат другата страна, да могат да разберат как са стигнали от точка а до точка б.
А що се отнася до красивата, успокояваща гледка на починал любим човек, който чака в края на тунела, аз съм чувала скептиците да го отхвърлят, като го отдават на халюцинации, предизвикани или от медикаменти, или от паника. Сигурна съм, че говоря от името на всеки, който е имал преживявания, близки до смъртта, когато казвам, че това просто не е вярно. Една приятелка, чиято действителна смърт аз наблюдавах, без съмнение също не би се съгласила.
Името й беше Шели. Срещнах я, докато посещавах продължително лежащи пациенти заедно с моя син Кристофър в една болница в Северна Калифорния. Очевидно Шели преживяваше последните си часове, ту в съзнание, ту в безсъзнание и нейното покрусено семейство се беше събрало около леглото й, когато, с малкото сила, която й беше останала, тя вдигна ръце като за прегръдка, усмихна се и каза:
— Рут, ти си тук!
Семейството размени тъжни погледи, клатейки глави. Тихо попитах господина до мене какво става.
— Рут е нейната сестра — обясни той. — тя се опита да дойде тук, но нещо я задържа в Колорадо.
Аз се обърнах към крие и прошепнах:
— Така мислят те.
По-малко от час след като Шели почина, на семейството се обадиха от Колорадо, за да им кажат, че Рут е починала неочаквано, рано този следобед. Така че Шели знаеше това, което останалите не знаеха — че Рут в края на краищата не е задържана в Колорадо, а благополучно е преминала от другата страна и чака своята сестра у дома.
Сребърната нишка
Движението през тунела към светлината не е единственият паралел между раждането и смъртта, който заслужава да се спомене. Във всеки един от тези процеси присъства нишката, която ни подхранва и ни свързва с нашия източник. Пъпната връв при раждането много прилича на сребърната нишка, прикрепена към нас под гръдния кош, която ни захранва с живата сила на божията любов и ни държи в постоянна връзка с другата страна по време на нашите кратки пътувания извън дома.
Сребърната нишка се появяваше често в моите задълбочени изследвания на световните религии и вярвания, включвайки библейска препратка в еклисиаста 12:в-7: „преди да се прекъсне сребърната нишка... И духът да се върне при господ, който я е дал". Но това звучеше твърде загадъчно и недоказуемо за мене, за да ми направи впечатление. Даже и когато Франсин ми обясни, че това наистина е така, аз много-много не повярвах. Както казах, аз се въздържам, докато не видя нещо със собствените си очи.
Тогава, разбира се, видях сребърната нишка със собствените си очи и трябваше да призная за милионен път, че Франсин отново беше права.
Лежах на пода в дълбока медитация, водена от красноречива, вдъхновяваща касета с тантристка йога, когато забелязах, че пътувам астрално — бях напуснала моето тяло и се носех из дневната.
Няколко думи за астралните пътешествия и проекции: не ги харесвам. Никога не съм ги харесвала. Интелектуално знам, че това е много добър начин да се посетят любими хора и места тук и от другата страна, без неудобството да мъкнеш и своето тяло. Зная, че винаги мога да се върна, когато искам, и просто не мога да остана „някъде там отвън". Но емоционално това ме кара да се чувствам, като че ли съм извън контрол, а аз мразя това. Очевидно любовта към астралната проекция ме е пропуснала в семейството и отишла от баба ада директно към моя син крие и внучката ми Анджилия.
Изглежда, Кристофър усвои астралната проекция по същото време, когато се научи и да ходи. Имахме пухкав килим в къщата, когато Крис прохождаше. Не мога да преброя колко пъти, когато той стоеше спокойно до мен, аз забелязвах, че той е тдърде спокоен. Следващото нещо, което разбрах, беше, че когато тялото му е неподвижно, аз мога да видя малки стъпчици на килима, тъй като неговият дух е припкал да играе. Едно сурово: „Крис, ела веднага тук" беше достатъчно да го върне и той ме гледаше невинно е лека усмивка, която казваше: „кой, аз ли? Аз просто си седя тук".
Първото астрално пътуване на Анджилия, за което знаем, стана, когато тя беше на три години. Крис, неговата съпруга джина и аз я завихме една вечер, както винаги. До леглото й имаше балон, останал след неотдавнашно парти. Анджилия изглеждаше дълбоко заспала, когато тримата, се измъкнахме на пръсти от стаята и се върнахме в дневната. Отначало решихме, че е странно, когато някакви глупави течения в къщата понесоха балона, който ни следваше на всяка стъпка. Но теорията за течението отпадна, когато балонът последва Крис в кухнята от хладилника до шкафа, до мивката, спирайки се заедно с него, за да продължи после пак с него. Ние не вярвахме, така че Крис започна да крачи из стаята, остро да завива по ъглите, да се качва до половината на стълбите и обратно, да влиза и рязко да излиза от стаите, но балонът никога не го изпускаше. Най-накрая на мен ми хрумна вероятно обяснение, обърнах се към крис и джина и казах:
— Елате с мене.
Четиримата — Крис, джина, аз и нашият нов любимец балонът — се отправихме към стаята на Анджилия. Аз седнах на леглото до нея и прошепнах:
— Анджилия, какво правиш? Тя се изкикоти и отговори:
— Следвам татко.
Моля ви, извинете ме за отклонението, но много обичам тази случка.
Както и да е, аз астрално се носех из моята дневна в дълбока тантристка медитация, по-дълбока отколкото възнамерявах да направя. Щях да се върна в тялото си в мига, в който осъзнах, че съм го напуснала, ако не бях видяла за първи път през живота си тънката сребърна нишка. Толкова фина, като паяжина, която излизаше от слънчевия ми сплит в блестяща диря и изчезваше на няколко метра в измерението, откъдето идваше. Беше красива и истинска, а аз исках да имам свидетел. По това време съпругът ми стоеше наблизо на един стол и четеше и аз се опитах да привлека вниманието му, като ритнах желязната поставка за дървата на камината, но моят крак, тъй като беше само крак на дух, мина през решетката. Аз бях много развълнувана, когато се върнах отново в тялото си, незабавно седнах и казах:
— Видя ли това?
— Какво да видя? — беше неговият отговор.
Той все още се чуди защо този брак не потръгна.
Не видях моята сребърна нишка, когато бях в тунела, летейки към баба ада, но може да съм била твърде разсеяна, за да я забележа. Няколко клиенти са ми казвали, че са виждали техните нишки, когато са били на път за дома, и сега, когато зная, че сребърната нишка е реалност, бих желала да я бях забелязала. Ако вие все още се съмнявате, че ние сме видимо свързани с другата страна чрез сребърна нишка, минаваща през нашия живот, аз не мога да ви обвинявам. Но като свидетел на нейното присъствие аз мога да ви уверя, че тя е тук и се чувствам благословена, че съм я видяла.
Споменах няколко изключения на пътуването на духа след смъртта на тялото и ние трябва да ги изследваме, за да си изясним някои положения, за които много ме питат, както и аз, докато не намеря отговорите. Важно е да запомним, че всяко едно от тези изключения е избор на индивида, а не на бога. И тъй като те са малка част, много често са пренебрегвани.
Първото е, че когато духовете се приковават към земята при тяхното пътуване, най-често за тях се говори като за призраци.
Призраци
Призракът се създава, когато при смъртта духът или вижда тунела и му обръща гръб, или отказва да признае тунела първоначално и така остава, окован извън своето тяло, между нашето измерение и измерението на другата страна.
Отхвърлянето на тунела и лишаването от естественото пътуване към другата страна създава заблуда, която изпитват всички призраци: те нямат представа, че са мъртви. Без значение колко жестока или
Травмираща е била тяхната смърт, те си мислят, че нищо не се е променило, що се отнася до тях, единствено с изключението, че внезапно светът започва да се държи с тях, като че ли те изобщо не съществуват. Разбираемо е, че в най-добрия случай това ги обърква, а в най-лошия — направо ги вбесява. Както споменах по-горе, когато „умрях", ако не беше тунелът и аз нямаше да разбера, че съм мъртва, така че наистина мога да им съчувствам.
Представете си да се събудите утре сутринта в собствения си дом и докато си вършите ежедневната работа, да пристигне някакво абсолютно непознато семейство с целия си багаж и да започне да се настанява. Заставате срещу тях и ги питате какво правят тук и заплашвате да извикате полиция, ако незабавно не си тръгнат. Но те не само не ви обръщат внимание, а буквално минават през вас и от време на време може би ви усещат като хладно място в стаята. В края на краищата вие може да се оттеглите от ситуацията и мирно да заживеете с тези хора. Ако не сте от кротките, може би ще започнете да им създавате колкото се може повече неприятности, за да накарате омразните натрапници да се изметат от дома ви. Във всеки случай, ако не сте били малко мръднали предварително, едно такова предсказание гарантира да ви извади от равновесие. Така че когато става дума за призраци, те заслужават повече състрадание отколкото страх.
Тъй като са наполовина в нашия и наполовина извън нашия свят, призраците се виждат и чуват по-лесно, отколкото духовете, които са се преселили от другата страна и трябва да сменят измеренията, за да се материализират. Аз изследвам обитавани от призраци места през последните четиридесет години и съм се срещала и говорила с много от тях. Има подробен разказ за моята работа с призраци в книгата ми до другата страна и обратно, но тук ще посоча няколко срещи, за да подчертая нещо важно: двете най-чести причини, поради които призраците отхвърлят тунела и отказват да тръгнат, са страст (любов или омраза) и страх.
• един век преди създаването на здравни заведения за душевноболни с хуманно отношение към пациентите една жена на име Колман заключила своя съпруг в мазето на къщата, за да го. Дюржи в безопасност, когато той полудял, и се грижила за него с огромна любов и нежност до неговата смърт. Тя умряла скоро след него и за нещастие, когато се пренесла от другата страна, незабавно се отбила в онази къща със заблудата, че нейният съпруг е все още там и има нужда от нея.
• рядко се случва при самоубийство за отмъщение да останеш прикован към земята, както ще говорим за това в следващите части за самоубийствата, но аз съм виждала такъв случай. Вторият баща на моя клиентка, който много тормозел съпругата си, легнал нарочно на нейното място в леглото и се прострелял в. Главата, знаейки, че жена му и заварената дъщеря са на път за вкъщи и със сигурност точно те ще го открият. Неговата страст към контрол и сплашване го държала в тази къща в продължение на месеци след това, като плашел своята заварена дъщеря чрез това, което тя смята за сънища, докато най-
Сетне нейният биологичен баща не се намесил от другата страна и не го измъкнал от това измерение.
• няколко членове на едно семейство, което аз срещнах на шоуто на Контел Уилямс, са виждали няколко „непознати" в и около дома си в разстояние на няколко години, най-вече човек с работни дрехи, който явно се занимавал с двора, и дребна по-възрастна жена, облечена в семпла тъмна рокля и шапка. Тези „непознати" се появявали и изчезвали внезапно, без да осъзнават присъствието на сегашните обитатели на къщата и без да излъчват каквато и да е заплаха. Разбираемо е, че тяхното видимо присъствие изнервило семейството. Аз ги убедих, че „непознатите" не искат да им навредят, те са просто един мъж на име Хенри Биъд и неговата майка, които вършат обичайната си работа на любимата си земя, без да съзнават, че са мъртви от десетилетия. След почивката, между другото, един от продуцентите на шоуто ме изненада в ефир, като обяви, че хората звънели, за да потвърдят, че в началото на 1900 г. Видно семейство на име Биъд е притежавало по-голямата част от областта, където в момента живеят гостите на Монтел.
• друг удивителен случай, който изследвах благодарение на Монтел, се случваше в дома на симпатично младо семейство с малък син. Те чуваха непрестанни потропвания и отекващи стъпки на тавана, а понякога леки, бързи стъпчици на дете. Телевизорът спирал и сам си избирал ниво на звука. Майката усещала непрекъснато присъствие зад гърба си в детската стая, а бебето изведнъж спирало да плаче и се заглеждало в нещо, което никой друг не виждал, и започвало
Да се киска от удоволствие. Както се оказа, на земята, върху която е тяхната къща, някога е била къщата на Исак и Марта Кингсли и техните синове Джошуа и Арон. През 1881 г. Къщата изгоряла и цялото семейство Кингсли загинало в пожара. Исак и Джошуа благополучно преминали от другата страна. Марта обаче все още е на мястото на тяхната собственост, търси Арон и скърби за загубата на своя съпруг и по-малкия си син. Арон също е там и се опитва да намери път към дома. Аз успях да помогна на Арон да достигне до светлината и сега той е с Исак и Джошуа. Но Марта, убедена, че тя и Арон са живи, продължава упорито да стои там и да търси по-големия си син.
Понякога очевидно един дух би отхвърлил тунела заради любов към дома или земята, където е вложил много страст, или заради семейството си. Но никога не съм срещала призрак, който се е лепнал за кола или бижу, или дреха. Това е добър урок за това, че когато напускаме телата си, материалните неща, които сме | натрупали през нашия живот, стават смешно незначителни.
Без значение дали след година или след сто, призраците в края на краищата поемат по тунела към светлината от другата страна. Отново най-голямата пречка се оказва това да бъдат убедени, че са мъртви. Аз обяснявах на един определено опак призрак на жена спокойно и логично точно как тя е починала и какви са знаците, които биха я довели до единственото разумно заключение, че е мъртва (включително и фактът, че аз бях първият човек от години, който
Може да я види и да я чуе), а тя ми отвръщаше с въпроса:
— Как да знам, че ти не си мъртва?
Моята първа мисъл беше да се защитя: „защото очевидно аз съм жива, никаквице". Но после осъзнах, че точно това тя и другите призраци чувстват, когато някой им каже: „извинете, но вие сте мъртви". Така че просто отговорих:
— Добър въпрос. — и смених темата.
Между другото, заслужава си да се спомене, че ако вие или вашите деца можете да виждате относително лесно призраци и духове, има много лесен начин да разберете кой от двата вида наблюдавате. Когато моят син крие беше малко дете, той редовно виждаше и играеше с духове и ангели, включително и със своя духовен наставник Чарли. И тъй като бях имала подобни преживявания в детството, много не се замислях над това. (това е добра възможност за мен да ви окуража да слушате внимателно и да задавате въпроси, когато вашите деца говорят за техните „въображаеми другарчета" — тези другарчета може въобще да не са въображаеми.) Един от неговите любими „духове" другарчета беше малко момче на име джой, който определено, изглежда, беше докоснал сърцето на крие. Един ден аз помолих крие да ми разкаже за Джой и в потока на разговора той тъжно ми каза:
— Мамо, Джой целият е изгорял.
Това беше денят, в който аз обясних на моя син за призраците и колко важно е да ги обичаме и да ги окуражаваме да се върнат у дома, без значение колко много ще ни липсват. Как можах незабавно, от едно изречение, да разбера, че Джой е призрак? Защото, ако той беше дух, идващ от другата страна, по него изобщо нямаше да има изгаряния или рани. Щастлива съм, че с крие успяхме да поведем Джой благополучно към светлината, а моят син разбра и го обичаше достатъчно, за да пожелае той да бъде щастлив, докато се сбогуваше с него.
За щастие не се налага само на нас, хората, да убеждаваме тези нещастни оковани души да видят тунела и да тръгнат по него. Духовете от другата страна са много по-загрижени от нас за призраците и непрекъснато се намесват и ги водят до дома.
Отново ще кажа, че нито един дух не е в заточение далеч от другата страна за цяла вечност, без значение колко дълго се опитва да остане. Духовете, които са избрали да се извърнат от бога и са лишени от неговата любяща светлина, живеят от тъмната страна.
Тъмната страна са истинските земни социопати, без угризения на съвестта и без морал, които ценят само своя собствен живот. Те виждат останалата част от човечеството като огромно море от пешки за игра, за употреба, за манипулации и в една или друга степен за разрушение. Тяхното разрушение може да бъде действително убийство или може да има по-коварна форма на физически, емоционален или духовен тормоз. Но единственият начин, по който може да оцелее тъмнината, е да се затули светлината, така че тъмната страна се усеща прикована към всякакъв вид разрушение. Тъмната страна са престъпниците в очите на закона или на нормалното общество, които не могат да бъдат рехабилитирани. Рехабилитацията означава, че човекът е започнал да се хабилитира, или има социално съзнание, за да започне. Нищо не е толкова далече от истината, колкото е тъмната страна.
Тъмната страна не включва онези, които имат умствено заболяване или биохимичен дисбаланс извън своя контрол, които могат да бъдат лекувани или премахнати. Хората, които живеят от тъмната страна, могат да претендират, че имат умствени заболявания, за да избегнат последствията от своето поведение. Но за разлика от умствено болните, всички техни действия са съзнателни и по избор. Те могат да различат доброто от лошото. От време на време те могат дори да направят нещо добро, съзнавайки колко привлекателно може да бъде това. Когато правят нещо лошо, те също знаят точно колко лошо е това, но не ги е грижа.
Би било удобно, ако тъмната страна се отделеше или се облечеше в отличителни униформи, или хората от нея се раждаха с рога или малки вили. Но за нещастие те са навсякъде и изглеждат като всички останали. Те могат да влязат в живота ви като родител, дете, брат или сестра, съпруг или съпруга, началник, приятел, любовник, или дори политически, религиозен или духовен водач, за които вие искрено вярвате, че имат хуманно сърце. Тъмната страна може да звучи като най-близкия божи приятел, ако вижда, че това ще е необходимо, за да ви разоръжи.
Истината е, че тъмната страна отхвърля бога напълно, така че неговата постоянна, безусловна любов не може да им въздейства. Без съмнение това е най-трагичната несподелена любов с най-трагичните дълготрайни последствия.
Лявата врата
Когато човек от тъмната страна умре, неговият дух никога не вижда тунела и свещената светлина в края му. Вместо това той незабавно преминава през лявата врата на другата страна, или както я нарича шестгодишната ми внучка Анджилия подъл рай. Зная, че когато достигаме другата страна, ние виждаме две врати и избираме между лявата и дясната. Но в много- много редки случаи някой вижда две врати и това никога не се случва на някой, който се е отправил към дясната врата. Няма опасност някой дух да мине през погрешната врата случайно и да стигне там, където не му е мястото. По-голямата част от нас се отпра-вят директно към подходящото място, без да взимат под внимание каквито и да е врати.
Зад лявата врата има бездна от тъмнина, безбожие, празнота, нерадост и всеобгръщащо нищо. Единствените постоянни обитатели на тази бездна са същества без лица, облечени в наметала с качулки, които са дали архетипа на фигурата на смъртта, носеща коса и други образи на безнадеждността, изобразявани в изкуството и литературата. Тези същества не действат като тъмни духовни водачи или; отмъстителни ангели. Те функционират по-скоро като съвет, наблюдаващ пътеките на душите, които за кратко се появяват в тяхното присъствие. Време-то на душата в бездната зад лявата врата е много кратко, защото за разлика от онези духове от друга-та страна, които могат да избират кога и дали да се върнат на земята за друго прераждане, духовете на лявата врата при смъртта си пътуват директно от телата си към тъмнината, която са избрали, и оттам направо се връщат в утробата. Това, предизвикано от самите тях кръгово пътуване, ги оставя толкова тъмни при раждането им, колкото са били и при смъртта си в предишния живот. Да вземем Хитлер като съвършен пример на тъмната страна. В мига, в който е умрял, неговият дух е преминал през лявата врата и след това е влязъл в утробата на някоя нищо неподозираща жена, която вероятно все още се чуди къде е сбъркала като родител, докато истината е, че тъмният цикъл на живота на детето й е бил вече предопределен, преди то да се роди. Така че ако има някой във вашия живот от тъмната страна, за когото сте убедени, че можете да промените към по-добро с достатъчно любов и търпение, моля ви, запомнете, че вие се борите с един постоянен цикъл на душата, който прави духовният прогрес невъзможен, и че тази битка вие не може да спечелите. Всеки жив дух, включително и онези от тъмната страна, са деца на бога и са безусловно обичани от него, без значение дали тази любов се връща или не. А господ не може да позволи, на което и да е от своите деца, да бъде обречено на затворен цикъл в тъмната страна за цяла вечност. Точно както духовете от другата страна в края на краищата водят призраците у дома с упоритост и усърдие, които могат да им отнемат стотици години, така най-накрая успяват да хванат тъмния дух, преди той да достигне до лявата врата, и да го привлекат в целебния мир на божията светлина, към която той принадлежи. Не мога да ви опиша колко облекчена бях и като медиум, и като човешко същество и на колко много отдавна висящи въпроси намерих отговор, когато най-накрая научих цялата истина за пътуванията към тъмната., страна през лявата врата и обратно в утробата. От гледна точка на медиум намерих обяснение за нещо, което бях забелязвала през целия си живот. При повечето хора аз мога да видя тълпа духове от друга- та страна — духовни водачи, починали близки и ангели. Но от време на време забелязвам някой, който няма около себе си духове от другата страна, който изглежда изолиран от любящата подкрепа и надежда, с която са заобиколени постоянно повечето от нас, без значение дали се възползваме от нея или не. Аз се притеснявах, че може би имам „визуален" проблем, ако ме извините за израза. Сега знам, че има логично обяснение защо някои хора нямат обкръжение от другата страна: тези самотни хора са тъмни същества, които по техен собствен избор в техните кратки моменти между животите отиват другаде и плащат ужасна духовна цена за това.
Като човешко същество аз открих голямо успокоение на две нива в истината за циклите на тъмните духове. От една страна аз знаех, че съвършеният бог, в който вярвам, никога не може да бъде подъл и отмъстителен, за да лиши, което и да е от своите деца, от своето божествено присъствие завинаги. Но от друга страна не можех да се примиря с идеята, че Хитлер и аз, които сме според мен полярни противоположности в отношението ни към човечеството, ще завършим в същата прегръдка от другата страна между животите, като че ли няма съществена разлика
Между моята душа и душата на това чудовище, упражнило толкова геноцид. Сега аз зная, че има съществена разлика, която изпраща Хитлер през лявата врата за безброй тъмни прераждания, а повечето от нас — в другата страна. Хитлер целенасочено е обърнал гръб на бога, който никога не е спирал и няма да спре да го обича, и това е нещо, което за повечето от нас звучи неприемливо.
Мястото за изчакване
Това, че ако някой извърши самоубийство, е вечно обречен, е жесток мит. Като цяло самоубийството е нарушен договор с бога. Самоубийствата, мотивирани от страх, от неутолима жажда за внимание или от подлото отмъщение „аз ще ти покажа", особено ако има замесени деца, са гарантирани пътувания през лявата врата и обратно в утробата без почивка между животите или в редки случаи тези хора остават приковани към земята, оплетени в последствията от кошмарите, които причиняват на онези, които остават след тях.
Но самоубийствата, причинени от душевни болести, нелекувани генетични хормонални разстройства или от отчаяние, могат да имат различни маршрути.
Има самоубийци, които благополучно минават през тунела към радостта на другата страна.
И там идва мястото за изчакване.
Мястото за изчакване е нещо като преддверие към лишената от божественост тъмнина зад лявата
Врата. Отделено от нея, но достатъчно близко, за да бъде напълно откъснато от нейната проникваща негативност. Жителите на тъмната страна са самоубийците от любов или отчаяние и онези други духове, които прекарват животите си на земята в огромната област между тъмната страна и божествената светлина на бога. Това, което са причинили на самите себе си и на останалото човечество, е отражение на нарушенията във вярата им и връзката им с бога. Отчаяните души в мястото за изчакване все още могат да направят избор дали да се върнат през лявата врата отново към друго прераждане, или да се придвижат към другата страна. Ключът както винаги е бог.
Факт е, че колкото повече знаеш, толкова повече има да учиш, така че аз нямам нищо против да призная, че само съм започнала да изучавам мястото за изчакване преди година, когато насън пътувах астрално дотам. Не разбрах къде съм, но осъзнах, че съм заобиколена от море от изгубени духове, които тъмният хаос на дълбокото отчаяние е отделил от вярата им. Те не ми проговориха, нито пък разменяха и дума помежду си, докато се движеха бавно, без посока, с наведени глави, безжизнени очи, изсушени от тъга, твърде дълбока, за да плачат. Нямаше малки деца, само по-млади и по-стари. Движеха се през сива тишина, натежала от разбити илюзии, и на мен ми трябваха дни да се съвзема след тези няколко минути в тяхно присъствие.
Тогава аз нямах никаква представа къде съм или кои са тези трагични хора, но чисто импулсивно затичах сред тях, почти в паника, прегръщах ги и казвах:
„Кажете, че обичате бога. Моля ви, просто кажете, че обичате бога и ще можете да излезете оттук". Никой не отговори, нито дори ме погледна. Като изключим звука от моя глас, тишината беше убийствена.
В далечината отвъд това ужасно място можех да видя огромен вход, като самият му вид ме ужасяваше. Не можех да видя отвъд него. Колкото и да съм любопитна, нищо на този свят не би могло да ме накара да опитам. Осъзнах, че това беше лявата врата и че никой, който избира да мине през нея, не може да си представи безкрайността на студения, черен, празен цикъл, който щеше да го окове. Бих направила всичко, за да предпазя тези духове около мене да не влязат през този вход и още по-екзалтирано започнах да ги моля: „моля ви, чуйте ме, трябва да кажете, че обичате бога!".
По-късно Франсин ми каза, че съм била в мястото за изчакване. Исках да разбера защо тя никога не го беше споменавала преди и отново получих същия отговор, който бях чувала от нея хиляди пъти при други поводи: „не казвам, докато не ми зададеш въпрос". Тя и няколко други духове от другата страна ме бяха видели да отивам там и знаеха, че ще се оправя, въпреки че внимателно ме следили, за да са сигурни, че ще изляза благополучно. Тя ми обясни обърканото отчаяние, което води един дух към мястото за изчакване, и потвърди, че мястото за изчакване е истинското чистилище, за което бях учила в детството си. С облекчение и тъга научих, че трима от духовете, с които бях говорила, всъщност са успели да намерят сили да прегърнат бога и да отидат от другата страна, след като съм заминала. Бях облекчена, че трима сега са у дома, и тъжна, че толкова хиляди са в сивата празнота, опасно близко до бездната зад лявата врата.
Оттогава всеки ден се моля за тези нещастни духове. Помолих моите служители и членовете на църквата и те да се молят за тях, и вас моля за същото. Отчаянието на мястото за изчакване е твърде силно за тях, за да го преодолеят сами, но заедно ние можем да ги освободим и да осветим техния път към щастието и любовта на другата страна, които те просто не могат да видят.
Моля ви също да си спестите ненужното бреме, когато скърбите и сте в шок след смъртта на някой близък. Аз казвам това с абсолютно уважение към всеки ритуал, практикуван във всяко кътче на света в чест на мъртвите: каквото и да правите, колкото и да скърбите, вашата най-важна задача е да успокоявате, уважавате и да подкрепяте опечалените, които остават. Духът на починалия е вече някъде другаде и не се интересува от размера на надгробния камък, гледката на гроба или дрехите, които хората ще носят на погребението, уверявам ви. Говорила съм с хиляди и хиляди починали духове и нито един никога не каза: „какво правиха чичо Боб и леля Розмари на първия ред, след като аз бях скаран с тях?" или „коя скръндза избра този ковчег?".
Починалите нямат нужда от своите тела, нито от материалните неща, на които са се радвали на земята. От мястото на съвършеното прозрение от другата страна те се интересуват за благополучието на близките си и на тези, които ги обичат. В много редки случаи те могат да се отбият на собственото си погребение, не за да проверят присъстващите или цветята, или броя на хвалебствията, а за да видят обичаните от тях хора. Но духовете на починалите могат да бъдат дълбоко потресени от гледката на своите близки, потънали в мъка, така че колкото по-радостно и тържествено е погребението, толкова по-лесно ще е за тях да отпътуват в мир. Изборът дали да се погребе, кремира, мумифицира, замрази, или да се зарови в задния двор тялото на починалия, трябва да бъде според предпочитанията на близките. Това няма значение върху пътуването на духа, слее, като веднъж той е освободил превозното средство, което го е движило тук, на земята. Каквито и да са вашите убеждения, те трябва да бъдат уважавани, но трябва да бъдат уважавани чувствата на близките на онези, чиито тела след смъртта им не могат да бъдат намерени или върнати. Ако сте твърдо убедени, че само някой, чието тяло е „подходящо" приготвено за вечен покой, може да отиде у дома при бога, вие забравяте, че има отвлечени деца, чиито тела все още липсват, войници, които са загинали на далечни места в бой за родината и никога няма да бъдат намерени, тела в моргите по целия свят, които преди всичко трябва да бъдат идентифицирани, за да бъдат върнати и на семействата им. Те всички имат право на покой от другата страна, както аз и вие, и ние ще ги видим там, дори ако изобщо не са погребани, да не говорим за „подходящо". Запомнете: бог никога не прави изключения и не разделя, така че как бихме могли да го направим ние?
И между другото, всичко казано по-горе се отнася и за ситуациите, в които по една или друга причина трябва да се ексхумира тялото на някой близък след погребението. Вашият близък вече се радва на мир и покой, които просто не могат да бъдат нарушени, така че не се борете с решението и със съвестта си, че не действате в негов интерес. В повечето случаи ексхумацията дава отговори на някои много важни въпроси и в края на краищата тези отговори са далеч по-ценни от необезпокоявания гроб, който вашият близък никога не е обитавал.
Все пак смъртта е само началото на цял нов живот, а тунелът е просто средството, което ни води дотам. Да спрем разказа за другата страна с пътуването през тунела, би било като да си резервираш прекрасно пътуване до някое екзотично място, без да попиташ твоя агент какво трябва да очакваш, след като слезеш от самолета.
Четвърта глава
След тунела: пристигане от другата страна
СЕГА, СЛЕД КАТО УСТАНОВИХМЕ КАК И ЗАЩО ПОВЕЧЕТО ОТ НАС минават през тунела към това много близко измерение, наречено другата страна, можем да продължим към самата друга страна, за да разберем какво всъщност се случва, когато стигнем там. За разлика от многото описания на тази част от нашето пътуване след смъртта ние не просто излитаме от тунела върху купчина пухкави облаци, порастват ни криле и свирим на арфа в остатъка от вечността. Там има живот, истински, стимулиращ, щастлив и благословен, а тунелът е само началото.
Срещата отново, която става, когато ние пристигнем от другата страна, е едно от най-вълнуващите събития, които някога преживяваме. Не забравяйте, ние не пътуваме към някой странен, непознат свят, ние се връщаме у дома, в измерението, от което идваме, заобиколени от познати духове, които са ни липсвали и сме обичали през този и много други животи и на земята, и от другата страна.
Духовете у дома са предупредени, че ние сме на път, както го описва Франсин. Нашата светлинка започва да мига — божията искра, която всеки носи вътре в себе си, която действа почти буквално като „пилотна светлина", за да поддържа нашата душа озарена, нашето собствено „вечно фенерче". Когато някой ме пита дали негов близък, който е болен, ще се оправи, Франсин ми казва дали светлинка-та на този близък блещука. От духовния свят не само могат да видят тези трепкащи светлини, но могат точно да определят по трепкащата светлина кой ще дойде и дали познават хората, които идват, така че не се втурват да поздравяват всеки Том, Дик и Хари, който се появи, Франсин ме увери, че за духовете от другата страна това не е толкова трудно, както звучи. Аналогично е градското движение. Във всеки момент ние можем да видим светлините на светофара. Знаем на коя да реагираме и коя не се отнася до нас, а е знак за други коли — пред нас, зад нас или на съседната улица. Духовният свят знае на коя светлина да отговори, както бях щастлива да науча. Точно както не бих се зарадвала да сляза от самолет и да ме прегръщат тълпа непознати, така и не бих искала да прекарам моите първи няколко часа обратно у дома с учтива, замръзнала усмивка на лицето, размишлявайки: „кои са тези хора?".
В замяна на това първата среща отново изобилства от познати. Починалите близки от живота, който току-що сме напуснали, са тук, за да ни посрещнат, както баба ада дойде за мен. Но има приятели и близки от всеки от нашите минали животи и на земята, и от другата страна, повечето от които не сме виждали, откакто сме напуснали дома за последното си прераждане.
Никога няма да забравя един клиент на име Тед, който дойде при мене с надеждата, че бих могла да му помогна да овладее своя ужас от смъртта. С негово разрешение аз реших да го върна в минал живот, за да му докажа, че той вече е преживял смъртта и е оцелял. Неговото връщане го заведе в предишен живот в стария запад, където той беше стрелец извън закона със средна известност. По ирония пушките нямаха нищо общо с неговата смърт. Вместо това той беше повален от туберкулоза, широко разпространена и фатална болест по онова време. Той видя себе си да лежи сам на смъртно легло, съжалявайки за безпътния живот, който е водил, без да има кой да го успокои или да плаче за него, когато една прекрасна, мила жена влезе тихо в стаята и застана до него. Тя му изглеждаше позната, но той не знаеше откъде и се опитваше да я прогони като видение, когато тя протегна ръка, хвана неговата и нежно го подкани да я последва.
Удивен, че има силата да го направи, той стана и тръгна с нея към вратата на малка, празна стая. Вратата пред него се вдигна като огромна и ярко оцветена завеса, когато я наближиха, и той видя, че тя го води на неизказано красива поляна отвъд завесата. Той хвърли поглед през рамо и видя своето студено, забравено тяло да лежи на леглото. Те бяха вече почти до поляната, когато той се обърна към жената и попита:
— Коя си ти?
Тя му се усмихна с безкрайна любов и в уверение стисна ръката му, докато отговори:
— Ааз умрях, докато те раждах.
Така майката, която той никога не е познавал, заведе своето дете у дома. В този си живот Тед напусна моя офис и никога повече не се страхуваше от смъртта.
Има една група, с която очаквам да се срещна от другата страна с най-голямо нетърпение — всяко домашно животно, което някога сме имали от всеки преживян живот, идва около нас с такава радост, че хората, които ни чакат, за да ни приветстват, трудно си проправят път през купчината от щастливи животни.
И за миг не се съмнявайте, че нашите животни от другата страна ни наблюдават от горе по време на нашите пътувания на земята. Моят скъп приятел д-р бил Яброф, когото споменах в първата глава, имаше чувството, че дели своята нова къща с някои нежелани духове и ме помоли да проверя това. Аз прекарах няколко часа, изследвайки всеки квадратен сантиметър от тази къща, от тавана до мазето, и моето заключение беше, че къщата на бил е абсолютно „чиста" и не е населявана от каквито и да е духове или призраци. Но винаги допусках, че мога и да греша. Предложих няколко от моите изследователи и аз да прекараме нощта с бил и да оставим един включен касетофон, за да видим дали не можем да уловим някакви шумове в къщата, които са нетипични и не принадлежат на това място. Всички се редувахме да стоим будни през дългата, лишена от всякакви събития, нощ и никой от нас не чу нищо. Представете си нашата изненада, когато пуснахме касетата и ясно чухме силното, жестоко лаене на куче. Още веднъж проверихме, дори попитахме съседите и накрая достигнахме до всеобщото заключение, че за „не-въоръжено ухо" това е била една съвършена тиха нощ, без какъвто и да било звук от куче или от каквото и да било живо същество. Още веднъж чухме касетата и нямаше съмнение, че неспирното лаене, което чувахме, беше толкова шумно, че би ни държало будни цяла вечер.
Бях объркана. Така че се обърнах към Франсин, която търпеливо ме информира, че през един от моите минали животи аз съм живяла в Аляска с невероятно агресивно хъски, което ме защитава и до днес и е искало да се увери, че никакъв призрак не би си и помислил да ме обезпокоява онази нощ в къщата на бил.
От другата страна, също чакащи ни без изключение, са — моля ви, чуйте ме — нашите сродни души. Може би сте ме чували да нервнича във връзка с този въпрос, но за онези, които не са, ще се радвам да обясня защо многото погрешни разбирания за сродните души ме ядосват. Всеки от нас е създаден и с мъжка, и с женска страна и всъщност има различни животи и в двата пола. Ние също сме създадени и с един вид „идентичен дух близнак", чиито мъжки и женски страни са огледални образи на нашите. Този дух близнак е нашата сродна душа. Нашата сродна душа не е, както предполагат някои, „другата наша половина", освен ако не ви успокоява да мислите, че сме група получовеци, скитащи се наоколо. Не е необходимо във всеки живот нашата сродна душа да е от пола, който ние сексуално предпочитаме. Така че това е един мит — че вие случайно се сблъсквате с вашата сродна душа на земята и сте предопределени да станете любовници или съпрузи. И наистина е абсолютна рядкост, ако вашата сродна душа избере да се прероди едновременно с вас. Защо би трябвало да го правите на въпрос, след като имате цяла вечност заедно от другата страна и дори там вие едва ли зависите един от друг. Може би отнемам една от най-романтичните ви идеи, като ви казвам да спрете да търсите вашата сродна душа на земята, но вярвайте ми, няма нищо романтично да успокояваш клиент след клиент, който идва при теб, потънал в сълзи, с усещането, че се е провалил, защото не е намерил своята сродна душа или е бил наранен, или предаден от някой, за който е мислил, че му е сродна душа. Ще ви кажа същото нещо, което казвам и на тези клиенти: „аз знам точно къде е вашата сродна душа в този момент — от другата страна и планира вашето посрещане у дома".
Не се притеснявайте, че, надявайки се да се съберете отново с починал любим от другата страна, може да откриете, когато отидете там, че той вече е обратно на земята в друго прераждане. Ако не е преминал през лявата врата и не се е върнал веднага в тяло, ще минат години, десетилетия, дори векове, преди вие или вашият близък да решите да се върнете отново на земята, ако въобще решите да се върнете. Макар тази идея да е много трудна за възприемане за нас, докато сме в прегръдката на земното „време", наистина няма такова нещо като време в контекста на вечността от другата страна. Когато питам Франсин за това колко дълго ще трае нещо или колко скоро ще се случи, долавям леко нетърпение в гласа й, когато ми отговаря: „каквото ти наричаш един месец" или „една година в твоя свят". Един дълъг, хубав живот на земята се възприема от духовете от другата страна като кратко пътуване извън дома. Така че, ако откриете, че вашият близък отново се е преродил, това няма въобще да ви притесни. Що се отнася до вас, вие ще го видите отново само след няколко минути.
Ние ще обсъдим точно кои са духовните наставници с подробности малко по-късно, но е важно, че нашите духовни наставници са сред първите, които ни поздравяват, когато излезем от тунела, защото нашите духовни наставници са онези, които лично ни придружават през всичките стъпки, които ние предприемаме, за да завършим нашия преход от това измерение до измерението на другата страна.
След като първата среща е приключила, повечето от нас са придружени от духовните си наставници до величествена, сводеста, с издигнати колони сграда в римски стил, наречена залата на мъдростта. Тя е разположена точно отвъд тунела, първата сграда, която виждаме, когато пристигнем. Вие сте чували поговорката „всички пътища водят до рим". Подобно на това всички тунели водят до залата на мъдростта. Нейният вход е зашеметяващ, украсен е с огромни мраморни стъпала, прекрасни статуи и фонтани и непрекъснато цъфтят невероятно красиви и ухаещи цветя.
Вътре в залата на мъдростта има огромно пространство, заобиколено от колони. Нашият наставник ни завежда до една от многото гладки пейки от бял мрамор и след това отстъпва, докато ние сядаме, и започва един процес, който много от оцелелите след преживявания близо до смъртта си спомнят, но много малко от тях могат да посочат конкретни детайли.
Машината за сканиране
Думите: „целият ми живот премина пред очите ми" са станали любим евфимизъм за много близки срещи със смъртта. Но истината е, че точно това се случва от другата страна в тихото спокойствие на свещената стая в залата на мъдростта.
В центъра на стаята, в средата на кръг от мраморни пейки, където ние сме седнали, лежи машината за сканиране, огромен изпъкнал глобус от светлосиньо стъкло. И вътре в този стъклен глобус ние наблюдаваме всички събития от нашия живот, които минават пред очите ни, почти като филм, но в триизмерна холограмна форма, така че без значение къде се движим около глобуса, ние можем да видим всеки миг, добър или лош, справедливото и несправедливото, върховете и спадовете и всичко в съвършена яснота.
Все още си спомням моя първи разговор с Франсин за машината за сканиране и моята скептична забележка: „не отнема ли този преглед на целия живот ужасно много време?". Тя наистина се изморява да ми напомня, че времето е само земно измерение. В реалността на дома няма никакво време.
Чувала съм това изречение за другата страна хиляди пъти и въпреки че го приемам като факт, намирам за почти невъзможно да го осъзная. Не мога да си представя времето да не съществува. На земята ние го възприемаме като права линия с начало, среда и край, докато от другата страна то е съвършен кръг, хоризонтален, а не вертикален, така че не се възприема
Като нещо, което има връх и дъно, нито пък начало и край. Ако това не помага да си изградите представа, има още един съвсем обикновен и свръхопростен образ — казино в Лас Вегас. В случай че никога не сте прекарвали известно време в нещо такова—там няма часовници или календари, светлината е винаги една и съща двадесет и четири часа в денонощие и няма никаква видима разлика в активността вътре, без значение кое време е, и ако стоите там достатъчно дълго, ще изгубите чувството дали вън е ден или нощ, или дори кой ден или нощ е. Чувствам се малко глупаво, като сравнявам едно казино с рая, но е вярно, че и на двете места миналото, настоящето и бъдещето нямат никакво значение, всичко е само „сега".
И така, имайки предвид това, ние правим преглед на нашия живот, колкото и време да отнеме това, и дори „превъртаме" някои части отново и отново. „време-отнемането" просто не съществува като понятие на място, където времето не съществува. А машината за сканиране е съществена стъпка във вечния прогрес на нашия дух.
Ние ще обсъдим това в дълбочина по-нататък, но когато напускаме другата страна за друго преражда-не, ние пристигаме тук, за да преодолеем определени предизвикателства и да постигнем съответни цели, съставяме си подробна карта на бъдещите животи, която да ни помогне да реализираме тези цели. Като отидем при машината за сканиране, ние напълно си припомняме картата, която сме чертали, в атмосфера, където няма никакъв негативизъм и самият въздух, който дишаме, е изпълнен с божи-ята безусловна любов и разбиране. Като преглеждаме нашите животи не през земните си очи, а през духовните си очи на абсолютна честност, ние не само виждаме това, което сме извършили от нова гледна точка, но също наблюдаваме и хората около нас със състраданието, което вероятно не сме им оказали навремето.
Това е ключова тема, защото на въпроса кой преценя току-що завършилия ни живот, отговорът не е бог, нито нашият духовен водач. Това сме ние. Ние преценяваме себе си, своя триумф и падение, своята човечност или липсата й, добрите и егоистичните си постъпки, миговете на смелост и страх и най-вече, колко успешно сме изпълнили целите на картата, която сме си направили, когато сме избрали да напуснем дома. Това е най-суровата преценка, на която ние можем да бъдем подложени, защото, тъй като няма негативизъм от другата страна, няма и егоистично защитаване или самооправдание,. Които да ни попречат да видим истината за нашите действия, когато сме на земята. Нашият духовен наставник, който е бил с нас във всяка стъпка от пътя ни през живота, който наблюдаваме, ще ни успокои, но в края на краищата последната присъда на нашия успех или провал е наша.
Само си помислете — всяка дума, всяко действие, всеки път, когато ние бихме могли да помогнем на някого, но му обръщаме гръб. Всяко дребнаво негодувание, което изразяваме, когато нещата не вървят според желанията ни, всичко ще бъде извадено пред очите ни върху машината за сканиране. Ако тази мисъл ви удовлетворява, добре. Ако не, чуйте нещо от мен: прекарвайте всяка сутрин по един миг пред
Машината за сканиране и това ще внесе съществена разлика в деня ви.
Според Франсин и клиентите, които са описали преживяванията си при машината за сканиране или при регресия, или при астрално пътуване, повечето хора я напускат с усещането, че са изпълнени с чувство — понякога по-слабо, понякога много силно — на несвършена работа. Странно, тогава не ни се струва голяма грешка да се заровим в мислите си и да видим дали не сме направили малко, и дали не бихме могли да направим повече — приятеля в беда, на който сме отделили само миг внимание, но сме били твърде заети, за да посетим и да го обгърнем със състрадание; възрастната непозната с твърде много пазарски чанти, на която не сме помогнали да ги отнесе до колата си; изгубеното дете в големия магазин, за което сме се притеснили, но не сме останали с него, докато дойдат родителите му; изгубения домашен любимец, пред който удряме спирачките на колата, но не си правим труда да слезем, да видим табелката на нашийника му и да го отведем у дома; или двадесетте долара, които не сме дали за благотворителност, защото бихме искали да ги похарчим по-късно за кино.
Напускайки машината за сканиране, започваме да размишляваме и да обмисляме вероятното си връщане на земята, за да опитаме отново. И тъй като нейното въздействие върху нас е много дълбоко, още по-важно е да направим и следващата стъпка на нашето връщане от другата страна.
Ориентация
Преживяването до машината за сканиране незабавно е последвано от също толкова важен процес на ориентация. По време на ориентацията ние обсъжда-ме живота, който току-що сме ревизирали във вид на разширение и декомпресия с нашия духовен наставник, с тренираш ориентатори и други духове, чиято информация може да ни даде перспективата и насоката, от която имаме нужда, за да преценим честно това, което сме научили.
Да кажем, например, че има някой, който вие ужасно и непрекъснато сте наранявали през живота си и машината за сканиране ви е накарала да се чувствате опустошени от собствените си действия. И ориентаторите, и вашият духовен наставник, като имат вашата карта пред себе си, могат да ви помогнат да видите как тези проблемни връзки са ключови моменти от вашето развитие или са урок, който трябва да научите, като се върнете обратно. В добавка вие може да извикате всеки човек, ако той също е от другата страна, или неговия духовен наставник, ако човекът не е у дома, за да откриете какво въздействие е имало вашето държане върху него. Може би вие сте му нанесли злини, които ще искате да поправите. Може би вие не сте били толкова важни за него, както сте мислили, и той не е бил засегнат от вашето държане по никакъв начин. Може би вие сте го накарали да се държи зле към други хора и да продължи цикъла на злините, над който сега вие двамата можете да поработите и да го спрете. Или може би вие сте били от значение за неговата карта, като сте го вдъхновили да стане защитник на жертвите на същия вид насилие, какъвто вие сте упражнявали върху него. По един или друг начин тази част от процеса на ориентиране ще ви даде възможност напълно да разберете най-проблемните части от вашия живот, така че да може да се научите, да се поучите и да предприемете положителни стъпки, като си простите и продължите с по-голяма любов и състрадание.
Другата функция на ориентацията е да улесни прехода към другата страна за онези духове, които са били неподготвени за пътуването и са твърде объркани или ядосани, за да бъдат спокойни в първия момент на пристигане. Не всеки е толкова щастлив като мен и опиянен от връщането у дома, но ориентацията е един от начините, по който духовете оттатък са готови и съвсем обучени да ви помогнат. След като неподготвеният дух премине през машината за сканиране и обсъждането след това, той получава най-милото и вдъхновено успокоение от своите ориентатори, за да преодолее своето объркване и потиснатост.
Бащата на Линдзи е съвършен пример, който премина през тази последна степен на ориентацията. Животът му завърши без абсолютно никакво предупреждение. Семейството на Линдзи се събираше за коледа в къщата на брат й в Монтерей и на пътя за там от летището сан Хосе един пиян шофьор направил катастрофа, в която нейният баща загинал. Той беше щастлив, здрав шестдесет и три годишен мъж, който очакваше празниците, срещата със сина и дъщерята, които обожаваше. И шофирайки с тях и жена си, по средата на поредната закачка се случило внезапното и неизбежно бум. Той загинал. Огромната му грижа за семейството винаги е била неговата най-важна задача. Той не можеше да приеме своето заминаване, защото тук остави сина си в болница с тежка контузия, съпругата и дъщеря си леко ранени и сами в непознат град, оставени да се справят с неговата загуба на две хиляди мили от дома. Коледата се превърна в шок и мъка и той не знаеше как да им помогне от другата страна, където се оказа, преди дори да успее да довърши закачката си. Неговата ориентация отне около шест месеца и включваше много риболов, но в края той се превърна в щастлив и ангажиран дух, който наблюдава и посещава своето семейство тук на земята много по-често, отколкото те предполагат.
От друга страна, моят баща умря след месеци боледуване, но въпреки многото предупреждения преходът му към дома беше много по-труден отколкото този на бащата на Линдзи. И изискваше много по-интензивни грижи, отколкото предлагаше ориентацията. И разбира се, духовете от другата страна са' готови с желание, обучени и достатъчно любящи, да осигурят на него и на онези като него всички допълнителни грижи, от които се нуждаят, чрез процес, наречен „обгръщане".
Татко и аз имахме необичайно силна връзка от деня на моето раждане и когато умря, той пристигна от другата страна много ядосан от мъката, че е разделен от мен, като че ли беше взел и своята, и моята мъка. Когато такъв наистина нещастен дух пристигне у дома, неговият духовен наставник и близките членове на семейството му знаят, че е необходимо нещо много по-силно от традиционната ориентация, и го обвиват в пашкул, за да го приведат благополучно през болезненото „оттегляне", през което те минават.
В процеса на обвиване духът е поставен да спи в спокойна целебна замъглена светлина, получава непрекъснати грижи и постоянно е облъчван с божията всепоглъщаща любов. Духът се събужда с радостта, че е у дома. Той не се разделя с тези на земята, а само мъката по тях. Духът се обвива за толкова дълго време, колкото е необходимо да се почувства здрав отново. В случая с моя баща това траеше осем месеца по нашето време и само миг за него. Когато най-накрая той дойде да ме посети от другата страна, почувствах като че ли съм била без него цяла вечност и моите първи думи бяха:
— Татко, какво те задържа толкова дълго? Той отговори:
— Какво имаш предвид? Аз току-що си тръгнах. Ако подозирате, че някой починал близък не е бил емоционално подготвен да отиде у дома или не го усещате наоколо толкова бързо, както бихте желали, моля ви, бъдете търпеливи и не се тревожете. Без значение дали той преминава през ориентацията, или е обвит в пашкул, той е в безопасност, в божествени ръце и ще дойде около вас много скоро.
Кулите
Кулите са сред най-зашеметяващите постройки от другата страна. Аз ще ги опиша в следващата глава, както и тяхната функция, но засега ще се насоча към това защо те са сред сградите при входа, които ни посрещат у дома.
Кулите са предназначени за специална категория от новопристигнали духове от земята, духове, чиято смърт е настъпила при твърде екстремни обстоятелства, за да могат ориентацията или обвиването ефикасно да им помогнат или излекуват.
Духовете, които пристигат в другата страна отчаяно объркани, дезориентирани или със затъмнено съзнание от ужасни ситуации отвъд техния контрол, не могат да усетят спокойствието и радостта на дома, докато не са „разпрограмирани" и отведени обратно към своя здрав разум и идентичност. Военновременните затворници, които умират след промиване на мозъците или мъчения; много от жертвите на холокоста; жените, изгорени на кладата по време на процесите срещу салемските вещици, разкъсани между любовта към бога и постоянните обвинения, че са зли, дори Жана Д'Арк; някои от най-жестоките жертви на болестта на Алцхаймер и други болести, които дълбоко увреждат съзнанието — никой от тях не може да разбере къде е, защото е лишен чрез външна сила от ориентация къде е и кой е. Когато умира, той е воден директно до кулите от своя духовен наставник и много често и от някой близък, които остават с него, докато се възстанови.
Процесът на разпрограмиране от другата страна е по-сложна версия на разпрограмираидия процес на земята. Най-добрите терапевти осигуряват внимателно, постоянно лечение и много често духовният наставник, близкият и терапевтите възстановяват родното място на духа, детския дом или някоя друга позната картина, с любов и безопасност, докато продължава лечението — толкова дълго, колкото е необходимо духът да се аклиматизира отново у дома, като напълно си припомни своята идентичност, току-що приключилия живот и животите, които са го предшествали, така че неговото вечно, щастливо пътуване може да продължи необезпокоявано.
Очевидно ние всички се надяваме на спокойно, щастливо преминаване за нас и нашите близки през тунела оттук до другата страна. Поради току-що обсъдените причини това невинаги се случва, но както е добре да сме информирани за различните стъпки, по които ще бъдем поведени, когато пристигнем, още по-важно е да запомним последния ред: всеки дух, който отива у дома, е добре приет и получава изобилни грижи от мига, в който пресече това близко измерение, и всеки дух, който отива у дома, неминуемо попада в екстаза на сигурността на божиите ръце.
И сега следва най-истинската, най-силната тема за любимите близки, които остават след нас. Даже и екстазът от дома не е достатъчно завладяващ, за да намали любовта ни; той само я разширява и задълбочава и я прави свещена, така че ние ставаме част от нашите любими близки, както те са част от нас, когато си тръгваме. Не съм сигурна, че можех да разбера тази истина, докато самата аз не я преживях.
Бихте помислили, че като медиум аз не би трябвало да се безпокоя много. Нямам такъв късмет. Колкото по-близка ставам с някого, толкова повече губя обективността си относно него. Колкото повече губя обективността си, толкова по-слаб медиум ставам, защото се намесват емоциите ми. Така четеше приятна изненада да открия, че в момента, в който се озовах в тунела, устремена към другата страна, аз почувствах чистата сила на любовта без безпокойства. Не мога да претендирам, че бих могла да възстановя това удивително ясно усещане, след като се върнах, но със сигурност полагам много усилия.
Както видяхме, не всеки дух има късмета, какъвто имах аз, да изпита незабавното чувство на душевен мир. Но на всеки дух се гарантира намирането на този мир рано или късно поради няколко причини: първо — което не се казва достатъчно често — другата страна, а не земята, е нашият истински дом. Тя е мястото, откъдето ние всички сме дошли, и пътуването ни към нея е връщане до познато място. Там си спомняме защо сме го напуснали за кратко и какво сме се надявали да постигнем. Това ни дава поглед върху всичко и всеки, който сме срещнали на земята, така че тук ние само можем да се молим да се доближим до това знание, докато минаваме през нещото, което ние като на шега наричаме „живот". С ясния поглед върху нещата идва разбирането и приемането на самите себе си и на действията на близките ни, които ние продължаваме да наблюдава-ме. Втора причина, поради която ние имаме възможност да достигнем любовта без безпокойства, е, че от другата страна имаме достъп не само до нашите
Карти, които сме си начертали преди пътуването ни от дома, но и до картите и на нашите любими близки. Като майка тук на земята, например, аз много съм кършила ръце поради факта, че моите двама сина се караха в продължение на няколко години. Вярвайте ми, като казвам това, не издавам никаква тайна. Те бяха първите, които признаваха разногласията по-между си, и едно от нещата, за които бяха единодушни, е, че аз се тревожа много повече от самите тях и просто искаха да не им обръщам внимание. Истината е, че когато минах през тунела, това въобще не ме вълнуваше, а още по-малко ще ме интересува, когато отида у дома, защото ще мога да извадя и да разгледам картите им, да разбера точно защо са избрали да бъдат братя, които не се разбират, и дори да разбера как ще завърши тази глава от живота им във вечността. Ако желаем, ние можем да прочетем всеки детайл от живота на всеки един от нашите близки, който те са начертали за себе си, и ще бъдем облагодетелствани да разберем при това целта на избраните от тях пътища съвсем ясно. А какво успокоява повече нашите умове от отговора на въпроса „защо?". Както се оказва, ако можех да видя картите им, докато съм отвъд, щях да разбера, че моите синове ще се помирят спокойно и просто според техния план, без каквито и да е усилия от моя страна. Техните съпруги отново щяха да станат приятелки и моите красиви внучета щяха да растат в хармония.
Най-накрая ние трябва да се върнем към факта, че от другата страна, където вечността е реалност, такова нещо като време няма. Така че няма значение колко земни години някой наш близък си е определил, от гледна точка на дома той ще е с нас отново само след няколко мига, а междувременно дори най-драматичните му травми на земята приключват за секунда.
Тези, които оставяме
Не се съмнявайте, ние можем и ще наблюдаваме нашите близки и любими на земята и ще прекарваме известно време с тях, след като вече сме стигнали у дома от другата страна. Има такива, които дори се появяват веднага след смъртта си, за да уверят своето семейство и приятели, че са наистина добре. Ако сте били свидетели на такова събитие, моля не се притеснявайте, че вашият близък е прикован към земята. Много по-вероятно е, след като е направил прехода от едното измерение в другото, той просто да се възползва от лекотата, с която е открил, че може да се материализира.
Не че способността за материализация зависи от времето, което е минало, след като сме напуснали земята. Беше през 195в г., когато Франсин физически се появи пред моето семейство, а нейното последно прераждане тук е завършило през 1598 г. От наша страна се изисква сила и умение, а от тези които сме оставили — отзивчивост. Децата и животните, които са съществата с най-развити способности на медиум на земята, ще могат да ни видят най-лесно, следвани от онези, които имат способността да се настройват на по-високите честотни вибрации на другата страна, без значение дали са съзнавали това или не преди. Но не се притеснявайте, че трябва да се научите да сменяте измеренията. Пътуването между земята и дома не е еднопосочна улица. Ние сме пътували много пъти и много пъти ще пътуваме, така че знаем точно как да стигнем тук от там.
Разбира се, има вероятност нашите близки на земята или да не могат да ни видят, или като ни видят да убедят себе си, че това е плод на тяхното въображение. В този случай ние имаме на разположение други начини да покажем нашето присъствие. Любим начин е местене на нашите снимки из къщата — да ги обръщаме с лицата надолу, наопаки, или да ги събаряме на пода, за да накараме някой член на семейството или приятел да забележи, че се случват странни неща, напомнящи за нас. Татко ми беше подарил музикална кутия, която аз обожавам, и той обича да я пуска да пее „сама", тъкмо когато заспивам. Други популярни начини за поздрав от другата страна варират от непрекъснато изпадане на необичаен брой монети на странни места; промяна на часовниците или на телевизионните канали, включване и изключване на домакински уреди, возене отзад в колата на някой роднина, раздвижва-не на косата отзад на тила, така че ако този човек „не знае", той би се заклел, че има някой с него. И както видяхме в глава първа, ние можем дори да се запишем на касета, ако ни се даде тази възможност. Има проводници, които много помагат на нашата духовна енергия да се „задвижи", особено електричеството, дъждът и росата. Ето защо уредите и телевизорите са толкова лесни за въздействие и затова нашето най-активно проявление става по време на дъжд и буря и между три и половина сутринта и изгрева, преди да се изпари росата. Ако ви досажда филмовото клише, че най-често призрачните явления се случват през нощта, по време на мълнии и бури, това може да ви помогне да разберете, че клишето не е просто клише, а е абсолютно точно от гледна точка на медиума.
Най-лесният и най-често използван начин, чрез който ние общуваме от другата страна, е чрез подсъзнанието на тези, до които се опитваме да достигнем, тъй като тяхното скептично, затормозено съзнание е по правило неизползваемо. Сънят, медитацията и хипнозата са най-ефективните начини да посетим подсъзнанието необезпокоявано. Когато идваме по време на сън, това може да не се запомни съзнателно, или може да бъде възприето като сънуване, без нашият роднина да се досети, че това е подозрително ясен и последователен сън. По време на медитация ние можем да бъдем отречени като полет на въображението, а нашите посещения по време на хипноза могат да навлекат на хипнотизатора обвинение във внушение или вкарване на нашето присъствие в съзнанието на обекта. Добрата новина е, че дори и да не се направи съзнателна връзка, подсъзнанието на нашите близки ще запише, запомни и ще се радва на всеки момент, който сме прекарали с тях.
Ние също ще чакаме внимателно шанса да се появим пред някого, за когото знаем, че ще ни види и чуе, с надеждата, че той ще предаде съобщенията на близките ни, които не могат това. Както моите уважавани колеги медиуми ще потвърдят, духовете по правило се събират около нашите клиенти по време на тълкуване, правейки жестове или коментари, които нищо не означават за нас, но без съмнение се разпознават от клиента. Както казва Франсин: „когато ни призоват, ние хукваме", което означава, че когато сме от другата страна, ставаме безсрамни опортюнисти, що се отнася до идеята да се ходи при медиуми, и дори ще внушаваме на нашите приятели и роднини тази идея, без значение дали те ще я отхвърлят като глупава или не.
Има два въпроса, които моите клиенти задават най-често относно техните починали близки: „щастливи ли са?" и „опитват ли се да ми кажат нещо?".
Що се отнася до временните вариации като ориентацията, обвиването и кулите, рано или късно отговорът на първия въпрос ще бъде винаги „да". Що се отнася до живота от другата страна, щастието е нещо разбиращо се от само себе си.
А отговорът на: „опитват ли се да ми кажат нещо?", е винаги утвърдително „да".
В много-много редки случаи, ако става въпрос за много спешна, незавършена работа, даден дух може да каже: „поправеното ми завещание е зад огледалото в дневната" или „осигурителната полица е в сейфа ми на стената". Но отново ще кажа, че от гледна точка на другата страна тези детайли от живота на земята изглеждат твърде незначителни, за да се споменават.
Една клиентка на име Барбара седна една сутрин в моя офис, леко треперейки. Попитах какво я тревожи. И тя отговори:
— Страхувам се, че ще ме помислите за луда. При моя начин на живот? Няма как да стане.
Накарах я да ми разкаже какво става в главата й и обещах да я спра, ако започна да се съмнявам в нейната нормалност. Тя колебливо започна да разказва:
— Бяхме много близки с майка ми и нейната смърт преди две години наистина ме съсипа. Тъкмо започнах да се съвземам и се насочих да работя като медицинска сестра, за да се опитам отново да бъда полезна. Един следобед миналата седмица подремвах в стаята между смените и мога да се закълна, че когато в действителност се събудих, майка ми стоеше там. Звучи глупаво, но първото ми впечатление беше, не че тя е с мен, изглеждаща по-здрава и по-щастлива от всякога, а че е облечена в розова рокля. Моите първи думи бяха: „мамо, ти носиш розово! Винаги си мразила розовото". Тя се усмихна и каза: „цветовете тук са различни. Розовото е така неописуемо красиво, както и всички други цветове". След това тя ми подаде ръка и аз си спомням, че ръката й беше топла и силна, когато я поех и последвах. Тя ме поведе към вратата на вътрешния двор, но когато я отвори, все едно че ме беше отвела до прага на друго измерение — вместо във вътрешния двор ние пристъпихме върху най-зашеметяващата поляна, която можете да си представите. Видях две еднакви сгради отдясно, много високи, направени от бял мрамор и синьо стъкло.
До тях имаше друга сграда от бял мрамор, построена в римски стил, предполагам, с големи колони. Мама посочи към сградата в римски стил и каза: „аз работя там и помагам да се осъвременят записите на хората. Това ми е толкова приятно". Аз бях изненадана, защото майка ми беше домакиня и никога не е имала работа, да не говорим за такава, която да й носи радост. Но преди да успея да се произнеса по този въпрос, тя добави: „не можеш да останеш. Ти не принадлежиш все още на това място". В мига, в който го каза, аз усетих, че почти се стоварих в собственото си тяло на кушетката, а когато отворих очи, тя беше заминала, а вратите на вътрешния двор си бяха просто врати на вътрешен двор, както винаги. Сигурна съм, че това не беше само сън, беше толкова истинско и всичко в такава последователност и усещах, че тя е наистина при мене.
Аз изчаках, за да обясня астралното пътуване по-нататък в тълкованието, но просто потвърдих:
— Тя е била.
Сянка на тъга премина по лицето на Барбара и аз я попитах защо.
— Не спирам да се чудя защо дойде и дали има нещо, което иска да знам.
Аз вече знаех отговора, но исках да видя дали тя ще стигне до него сама. Казах:
— Вие ще ми кажете. Какво знаете сега, което не сте знаели преди този следобед?
Имаше дълго мълчание, преди тя да ме погледне с най-лъчезарната си усмивка и да отговори:
— Че тя наистина е жива.
Съвършен начин да се изрази единственото съобщение, което всеки дух, който съм срещала, отчаяно иска да предаде; посланието, което ние отчаяно също ще искаме да предадем в мига, в който пристигнем у дома отново; единственото послание, което ние съзнателно забравяме, въпреки факта, че нашите ду-ши го знаят наизуст: няма такова нещо като смърт.
Пета глава
Как изглежда другата страна? Пейзаж, климат и архитектура
Не се ли изморихте да слушате, че другата страна е „по-красива, отколкото можете да си представите", ако това по някакъв начин би ни помогнало да си изградим нейния образ? Първо, ако тя е по-красива, отколкото можем да си я представим, защо да полагаме усилия да се опитваме да си я представим? Второ, с такова бегло описание без съмнение човек би се изкушил да си мисли, че другата страна наистина не е нищо друго освен една хубава вълшебна приказка.
Истината е, че другата страна е изключително красива, но ние не трябва да си мислим за нея повече отколкото за родните си градове. Нейните удивителни образи са безспорно гравирани в нашата духовна памет. Ние всички идваме от другата страна и сме се връщали там много пъти между животите и отново щастливо ще живеем там, когато този живот свърши. И вярвате ли или не, на всички ни е мъчно за другата страна и всеки от нас пътува астрално дотам по време на сън, поне по два-три пъти на седмица, само че не можем да си го спомним съзнателно.
Ако някакъв детайл в тази глава, без значение колко обикновен ви изглежда, предизвика у вас някакъв странен, далечен резонанс, моля, не го отхвърляйте като нещо, което може би смятате за погрешно. Вместо това отворете съзнанието си, за да приемете, че това е вашата душа, която ви шепти и ви моли да забележите познатата пътна карта до дома.
Както казахме във втора глава, другата страна не е някакво митично място „навън, някъде там". Тя е точно тук при нас, някакъв си метър над земята.
Тя е съвършен огледален образ на земната природна топография. Нашите седем континента; планински вериги, равнини и пустини; нашите океани, морета и реки; нашите гори, джунгли, острови, хълмове и всяко друго творение на природата на земята, всичко съществува в своя съвършен оригинал от другата страна. Понеже там няма ерозия, замърсяване или разрушение, планинските вериги са остри и високи, водните басейни са чисти и лазурносини, а бреговите ивици са недокоснати, каквито са били преди хиляди години. От другата страна, където времето не съществува, където всяко живо същество винаги е било и винаги ще бъде, нищо не остарява, нищо не загнива, нищо не се разрушава. Всеки квадратен сантиметър земя и вода е невероятно, вечно нов.
Това включва и двата изгубени континента на земята. Атлантида е в разцвет в океана от другата страна, който съответства на нашия атлантически океан, а в техния тихи океан лежи огромният, процъфтяващ континент Лемурия.
Еднаквостта на дома не е ограничена до природните чудеса. Много от чудесата, създадени от човешка ръка на земята, са съществували първо от другата страна и са били подсъзнателно запомнени и претворени тук. Не е никакво съвпадение, че такива удивителни чудеса като пирамидите, сфинкса, висящите градини на Вавилон, великата китайска стена и Тадж Махал украсяват пейзажа на другата страна, така изпипани, като че ли са били завършени тази сутрин. Партенонът е незасегнат и за него се грижат с любов. Оригиналната Венера Милоска и другите велики творби на изкуството през вековете, които са толкова красиво претворели тук, не са дори и най-малко засегнати у дома от жестокостта на вандали, крадци, войни, времето или природните сили. Великата александрийска библиотека, разрушена при по-жар на земята, е съвършено запазена там, а свитъците от мъртво море не само изглеждат чисто нови, но се четат и от другата страна като детски роман. Дори гръцко-римският архитектурен стил произхожда от дома, а след това се появява на земята. Всъщност, както ще видим след малко, първите сгради, които ни посрещат отвъд тунела, са построени в този класически стил, който ние тук свързваме с грациозност и величественост.
В действителност има постоянна обратна връзка на красотата между другата страна и земята. Докато великите художници, архитекти и строители продължават да възпроизвеждат на земята някои от най-обичаните чудеса на дома чрез подсъзнателните си спомени, ще има любими земни места, възпроизведени от другата страна също заради тяхната красота, божественост и успокояващата приемственост, която те създават между двете измерения. Например гетсиманската градина, която присъствието на Христос направи свещена, е идентично възпроизведена от другата страна, както и други такива места за поклонение като мека, Ватикана и катедралата „св. Патрик". Така че без значение дали сме на земята или у дома, ние винаги можем да намерим пътя към някое познато място, където да се преклоним пред бога и да почетем неговото присъствие.
Климат
От другата страна няма валежи, няма дъжд, сняг, лапавица или градушка. Няма по-силен вятър от нежния бриз от време на време. Няма горещи вълни и студени фронтове. Вместо това бремето там е вечно спокойно, с температура двадесет и пет градуса по целзий. Веднъж попитах Франсин:
— Защо е двадесет и пет градуса? Тя отговори:
— Защото е!
(аз тихичко казах „о", както в много от разговорите ми с Франсин.)
Постоянната температура и липсата на каквито и да е валежи, вместо да станат досадни, са за жителите на другата страна безкраен източник на свежест и нерушима красота. Постоянният климат навсякъде прави всяко място у дома еднакво удобно — никой никога не се опасява, че ще му е твърде горещо или твърде студено, или че ще има наводнения, торнадо, или каквито и да е било нарушения в съвършенството на времето.
Слънцето, луната и звездите не се виждат от другата страна, а денят и нощта не съществуват. Светлината там е непрекъсната смесица от меки пастелни цветове като розово-виолетовата зора или здрач през лятото на земята.
Един поглед по-отблизо
Всеки от деветте континента — нашите съществуващи седем, плюс Атлантида и Лемурия — е разделен на четири квадранта. Ние ще разгледаме квадрантите по-нататък в следващата глава, но общо взето, те са просто области от другата страна, предназначени за специфични цели. Един квадрант, например, може да бъде посветен на изследвания, друг на животновъдство, трети на творчество и изкуства. Квадрантите не са видими или разграничени един от друг. Те са нещо като часови зони на земята и ние можем да се движим свободно в другата страна от един квадрант в друг, като следваме разнообразието на своите интереси, които сме щастливи да избираме, завърнали се у дома. Ако става дума за животновъдство, почти всички животни, които съществуват на земята, процъфтяват и са боготворени от другата страна. Там за агресия не е чувано, така че естествени хищници не съществуват. Вместо това животинското царство живее в същата аура на безопасност и пълен мир, както и всички останали. Това включва всичко, от динозаврите и птеродактилите до грифоните и еднорозите, което ни довежда до много интересен въпрос; много животни, които ние с лека ръка категоризираме като митологични, са също толкова реални у дома, колкото и ние. Духовният ум на нашето подсъзнание ги помни, докато нашето съзнание ги отхвърля като невероятни. Нашето упорито, ограничено, едностранчиво съзнание е склонно да спечели този спор, но тъй като нашият духовен ум неотменно знае истината, забелязваме, че популярността на предполагаемо въображаемите еднорози и другите „митологични" зверове никога ни най-малко не намалява.
Аз наистина казах, че почти всички същества, живеещи на земята, са живи и здрави от другата страна. Може би ще изпитате същите чувства като моите относно единственото изключение: изглежда, че от другата страна изобщо няма насекоми. Никога не съм била особено ентусиазирана относно насекомите, така че приемам това като добра новина. Но съм сигурна, че ако насекомите са особено важни за вашето щастие, вие може да притежавате всички любими буболечки, които си пожелаете, когато се приберете у дома.
Питали са ме неведнъж как се поддържа екологичният баланс без естествените врагове и без приноса на насекомите. Отговорът е прост. Когато се намесва бог, а не човечеството, екологията не е просто балансирана, тя е непрекъснато и вечно безупречна.
Да се върнем към квадрантите. Както казах, всеки от деветте континента е разделен на четири квадранта и всеки квадрант е посветен на определена цел. Ние всички се движим свободно между квадрантите, прекарвайки повече време в някой, отколкото в другите — както ни диктуват нашите собствени лични интереси и задължения. Но има един квадрант, който ни е по-познат от другите още на земята, и децата обичат астрално да пътуват там в съня си, защото той им напомня най-много за дома, откъдето те са дошли наскоро. Квадрантът съдържа това, което може да бъде наречено център на другата страна, сборът от „главни сгради", ако може така да се каже. Този център ни приветства, когато пристигнем и когато често се връщаме там по време на нашите животи.
Центърът на другата страна
Както обсъдихме във втора глава, независимо къде сме починали на земята, всеки от нашите тунели води точно до един и същи вход от другата страна. Входът е в квадранта, който географски съответства на западния бряг на нашия северноамерикански континент и там нашите духовни наставници, ангели и близки идват да ни посрещнат у дома. Обратно на всички слухове, там няма перлени порти, които ни пускат или спират, и св. Петър не стои с тефтер, за да проверява дали нашите имена са в списъка на гостите. Самото пристигане от другата страна е единственото свидетелство, от което се нуждаем, че принадлежим на това място. Тъй като залата на мъдростта в нашето духовно съзнание е синоним на прибирането у дома, тя е мястото от другата страна, до което ние най-често пътуваме астрално по време на сън, медитация или хипноза. Децата играят на гоненица по гигантските стъпала и се катерят по мраморните колони, щастливо и невинно нарушаващи свещения покой на тази свята зала. Това научих с известно неудобство, когато Франсин ме помоли да си поговоря относно дисциплината с моя петгодишен син крие. Не само че той твърде често се е появявал на стъпалата на залата на мъдростта и е играл с много деца, но като здраво, упорито и буйно момче той е вдигал много шум и е ходил по нервите на всички. Достатъчно лошо е да ви се оплачат от държането на детето ви в училище, но е направо унизително да получиш оплакване от неговото държане от другата страна.
Залата на записите
Залата на записите е веднага вляво от залата на мъдростта. Тя е една от най-удивителните и популярни сгради от другата страна. Също като залата на мъдростта нейната архитектура е в класически гръцко-римски стил, с извисяващи се мраморни колони и зашеметяващ свод, който се издига над околния пейзаж.
Залата на записите, както нейното име предполага, съдържа всеки един исторически труд, написан някога, включително и тези, чиито „оригинали" са били разрушени на земята, от александрийската библиотека до прекрасните томове, изгубени с континентите Атлантида и Лемурия, и до свещените акашови записи, които най-добре мога да определя като написаните спомени на бога. Залата на записите съдържа и подробни карти на всички прераждания и всеки един наш живот на земята. Аз съм посещавала астрално залата на записите много пъти и тя никога не е преставала да ме удивява. Безкрайни редици след редици и всяка редица, изпълнена с безкрайни рафтове, и всеки рафт, изпълнен със съвсем истински свитъци, в съвършено състояние и ред, върху които са запазени за вечността всички наши карти, написани на съвършен арамейски, универсалния език, който ние всички перфектно говорим от другата страна.
В залата на записите можем да изучим собствените си карти на спокойствие. Да разберем смисъла и перспективите на пътуването на нашата душа.. Можем също да изучим картите на нашите близки, които сме оставили на земята, да отговорим на всеки въпрос, който може да сме имали относно времето, прекарано с тях, и да проследим точно какво ще им се случи и защо, докато ги срещнем отново. Много полезно също е да се изучи картата на някого, с когото не сме могли да се разберем през последния си живот, да осъзнаем за каква цел ни е служил той, за каква цел сме му служили ние и какви конфликти от минали животи вероятно все още действат, за да ни привлекат отново заедно.
Има още една удивителна полза от изучаването на картите в залата на записите, но за да я оценим напълно, ние трябва да знаем, че има три начина, по които да прегледаме тези карти:
• ние можем да наблюдаваме разгъването на нечия карта, точно както наблюдаваме нашия собствен последен живот да се развива на машината за сканиране, пълноцветен, триизмерен, с холограмна автентичност.
• ние можем да изслушаме картата, като записана на свръхмодерна лента книга, което всъщност е аудиоформа на машината за сканиране подобно на аудиторна комбинация между звук и картина с виртуална реалност.
• или — колкото и да е невероятно — можем да позволим на нашия дух да се изкачи и да се потопи в самата карта.
„Сливането" от другата страна може да бъде в основни линии описано като пълна, изключителна съпричастност. Без въобще да губим нашата собствена идентичност или да приемаме идентичността на човека, с когото се сливаме, ние временно можем да възприемем неговите усещания, неговите чувства и неговата реалност в нашето същество. Ние не изживяваме буквално неговия опит, но се изпълваме с цялата сетивна информация от него.
И точно този трети начин е най-често използван от жителите на другата страна за исторически изследвания. Вместо просто да прочетем историята, ние може да си изберем който и да е човек, съществуващ в историята, и да се потопим в неговата карта. В действителност да извървим неговите стъпки.
Рахим
Рахим е приятел на Франсин от другата страна, силен, много напреднал дух, който от време на време говори чрез мене на лекции и служби в моята църква novus spiritus. Моля ви, нека това не ви обърква, той не е моят духовен наставник и, разбира се, той не ми говори постоянно и не ме наставлява, както прави Франсин. В неговото последно прераждане на земята Рахим е бил сикх и велик учител. Беше ми казано, че неговото име е много добре познато в сикската култура, но трябва да призная, че преди Франсин да ни запознае, никога не бях чувала за него. (повярвайте ми, ако правих всички тези неща за забавление и известност, аз бих предпочела редовно да провеждам информация от някое величие. Но не, Рахим е единственият, когото срещнах, така че не „претендирам" за известност.)
Между другото една вечер аз разказвах за Рахим на Линдзи, докато работихме над тази глава. Тя е срещала Франсин няколко пъти, но никога не беше срещала Рахим и докато го описвах, аз казах:
— И той е наистина... — в този момент бях прекъсната от всички лампи на стаята, които започнаха да примигват само за миг и след това засветиха отново. Аз се засмях и продължих моята мисъл: — ...много силен в електричеството.
Линдзи също се засмя, като чу това, и каза:
— И аз така виждам.
Незабавно последва още едно примигване. Все още смеейки се, двете му благодарихме:
— Благодарим ти, Рахим.
Върнахме се към нашата работа и светлините никога повече не трепнаха.
От Рахим аз научих за първи път за необикновения начин да се слееш с някоя карта в залата на записите като невероятно ефикасно средство за проучване. Рахим е страстен историк и един ден, като изучавал живота на генерал Джордж Кастър, решил да се слее с неговата карта. Изведнъж, както го описва, се озовал сред бягащи коне и хаотични войнствени крясъци. Цялото му същество се разтреперило от ужаса на битката, гърлото му се запалило от облаците остър барут. С ума си той знаел, че всъщност не преживява битката, нито реалната опасност от нея. Но това не намалило въздействието й върху неговите сетива и за тези няколко мига той получил информация „от първа ръка" за всичко, което Кастър е мислил, чувствал, чувал и виждал в последните мигове от своя живот.
Ако способността да се сливаш с нечия карта не е достатъчно очарователна сама по себе си, Рахим ми посочи едно цяло друго измерение към нея, което ме заинтригува все повече и повече, докато продължавам да го изучавам. Изглежда, че процесът на сливане с някоя карта действа като вид машина на времето, с която вашият дух буквално пътува от своята безопасна мраморна пейка в залата на записите до всяка епоха и всеки живот, които сте избрали да изучите. Да вземем например преживяванията на Рахим с Кастър. Не е само вероятно, а е напълно възможно
Кастър или някой от неговите войници или някой от индианците да са видели появяването на Рахим сред тях и след това неговото внезапно, все така бързо изчезване. По-нататъшното изучаване ме накара да осъзная, че много предполагаеми видения на „духове" всъщност не са нещо друго освен някой от другата страна, който се слива с определена карта така цялостно, че се появява за кратко в тази минала, сегашна или дори бъдеща реалност. На практика ако приемем, че съм от другата страна, но от любов и загриженост решавам да се слея с някое бъдещо събитие в картата на моя внук Уили, за което знам, че може да бъде трудно за него. Въпреки че по земното време събитието още не се е случило, от безвремието на другата страна аз мога да ида напред в този момент, да се слея и дори бързо да се появя там, за да разбера как ще го преодолее той, което ще ме успокои.
Друга полезна цел на сливането с нечия карта е да изберете картата на минал враг или на някой, който ви е предал или изоставил, когато най-много сте имали нужда от него. Изведнъж ще научите и усетите всичко от неговите минали животи, неговите мотиви, болки и пречки и не само ще ги виждате, а ще усещате всичко през неговите очи. Можете ли да си представите по-бърз и по-ценен начин да научите всичко за него и за себе си, или по-пряка пътека, която да ви отведе към опрощението? Не е за учудване, че залата на записите е най-населеният и най-известен изследователски център, който можем да намерим от другата страна.
Залата на справедливостта
Красивата зала на справедливостта се намира точно отдясно на залата на мъдростта. Това е свещената сграда, където заседава съветът. Ние ще обсъдим съвета в подробности по-късно, но засега просто ще го приемем като уважавани и известни старши, които играят ключова роля в нашите животи и от другата страна, и по време на животите ни на земята.
Залата на справедливостта е с колони, свод и класическа гръцко-римска архитектура, точно като другите две зали, които завършват тройката сгради, която ни приветства веднага след нашето пристигане обратно у дома. Но нейната най-обожавана отличителна черта, най-често коментирана от хората, които си спомнят подробности от преживявания близки до смъртта, са нейните безкрайни, невероятно красиви градини.
Нищо на земята ни най-малко не може да се сравни с цветовете и ароматите на тези огромни, божествени градини на залата на мъдростта. Те са природата в нейния най-голям разцвет и радост, отправяща към бога своя най-тържествен химн на благодарност. С километри и километри, докъдето поглед стига, във всяка посока криволичат каменни пътеки и мостчета, минаващи покрай прекрасни цветя, искрящи фонтани, нежни водопади и тучни поляни. Хиляди и хиляди беломраморни пейки за медитация се крият в свещено уединение сред гоблените от грациозни бръшляни и искрящо червени и пурпурни тропически храсти, подслонени под сянката на горди, извисяващи се дървета.
Ако някога сте усетили дълбок, съвършен покой в някоя градина или извън всякаква логика сте се развълнували от обикновената гледка и мирис на някое цвете или на тихо извисяващи се борове, уверявам ви, че това е била вашата душа, на която й е болезнено мъчно за градините на залата на справедливостта.
Входът на залата на справедливостта е украсен от разкошната статуя на Азна, богинята майка. Наскоро моята шестгодишна внучка Анджилия ме информира, че е видяла Азна „наистина жива", с къдрава коса, прибрана горе на главата, „но на статуята тя е дълга". Анджилия никога не е виждала рисунката на залата на справедливостта, която сме включили в тази глава, всеки детайл ни е даден от Франсин, нито пък някога е чувала мен или баща си крие дори да споменаваме, че статуята на Азна съществува. Аз я попитах откъде знае за статуята и за дългата коса на Азна. Оказа се, че докато любимото място за астрални посещения на другата страна на крие, докато беше малък, е била залата на мъдростта, то Анджилия предпочита залата на справедливостта, нейните градини и кулите.
Посещаване на кулите отново
Залата на записите, залата на мъдростта и залата на справедливостта са първите сгради, които ни посрещат от другата страна. Точно зад тях се издигат кулите, две еднакви структури, високи, със съвременна архитектура, достолепни монолити с масивни фасади от бял мрамор и синьо стъкло. По стените се стичат водопади, замъглявайки жасмина, който ароматизира въздуха наоколо, и обещава изключително спокойствие, което ни очаква зад гравираните златни врати.
Ще кажа отново, че кулите са много важни за онези новопристигнали, които имат нужда от интензивни психологически и емоционални грижи за безопасния им преход у дома. Но те са и много ценени от „местните", като съвършени места за усамотение, учене и медитация. Вечната мека светлина на другата страна, филтрирана през синьото стъкло на кулите, създава спокойствие и носи величествения полъх на божията любов, за която ние подсъзнателно копнеем на земята, където — за сравнение — нашата най-дълбока и най-целебна тишина е хаотична.
За първи път Анджилия астрално посети кулите по време на сън, когато беше на четири години и нямаше никаква представа как ги наричаме, какви са, и дори в кой свят са. Но със своя ограничен речник тя дойде при мене развълнувана още на следващата сутрин и ми описа тишината, аромата, безкрайната райска гледка през синьото стъкло. Гласът й почти се сниши до шепот, когато тя добави в заключение:
— Беше красиво.
Преклонението, с което детето изрече тези две прости думи, описваше кулите и тяхното въздействие върху душата много по-добре, отколкото аз бих могла да го направя.
В сянката на кулите
Две по-малко познати структури стоят една до друга отвъд кулите. Те не са част от нашето завръщане у дома. Нито пък са включени в дневната ни програма от другата страна. И все пак те са ценни и съществени за подхранването на нашия дух.
Залата на тоновете. Когато всяка една от нашите души е била сътворена в самото начало, ни е дадена индивидуална мантра — специфична дума или серия от срички, — на която нашият дух вечно ще резонира. Ако си представим духа си като прекрасно сътворен, уникален музикален инструмент, нашите мантри са хармонизиращите камертони, които поддържат този инструмент в съвършено съзвучие и хармония с бога, който го е създал.
Всяка мантра започва с ом, която е дума на потвърждение и подкрепа, следвана от звук, обикновено създаден от две срички. Моята е „ширийм". На линдзи е „кири". Никой от нас не разпознава незабавно звука на своята мантра. Очевидно и за нещастие нейният божествен резонанс е удавен твърде често от шума на нашия съзнателен ум тук на земята.
Но от другата страна ние знаем своите мантри и определено ги чувстваме наши, като наша директна генетична връзка с бога. И за да бъдем в съвършено съзвучие с него и да поддържаме чистотата, с която сме били сътворени, от време на време правим радостни пътувания до залата на тоновете, за да медитираме и напяваме нашите мантри. Това поддържа вътрешния инструмент на нашата същност в изключителна хармония. Не ме разбирайте погрешно — ние никога не сме извън синхрон с бога. Напяването на нашите мантри в залата на тоновете е просто признаване и проявяване на този единствен звук, който е нашата песен и само нашата песен, дар от бога, когато ни е сътворил, и нашият обратен дар за него, когато го произнасяме.
Посещения в залата на тоновете ни носят една и красива, и вълшебна награда. Както е уникална всяка една наша мантра, без значение какъв тон напяваме и без значение дали има още десет или десет хиляди, напяващи в същото време, нашите гласове се сливат по уникален начин в тази изключителна зала и постепенно се съединяват в прекрасна хармония не само с нашия създател, но също и с другите духове около нас. Така нашите тонове се обединяват в спонтанен апотеоз на възхвала, който повдига духовете на всички, които пеят, и докосва самото сърце на бога.
Ако искате да опитате тук на земята да се свърже-те с вашата мантра, една проста и тиха медитация може да помогне.
Седнете удобно, умът ви да утихне, ръцете са отпуснати спокойно в скута ви, да не са кръстосани, дланите са обърнати нагоре във възприемателно положение. Затворете очи и дишайте равномерно, ви по-дълбоко и по-дълбоко, докато не се усетите отделени от хаотичния шум на живота.
Бавно и величествено в ума си се приближавате към огромен, кристално блестящ обелиск, който се извисява пред вас в средата на поляна от тучна зеленина с прекрасни горски цветя. Погнатият образ на обелиска ви вълнува, когато разпознавате любимата зала на тоновете. Вие пристъпвате тихо през огромните отворени врати.
Заобиколени сте от дъги, безкрайните стени на кристалния обелиск, които създават снопове от ярки, танцуващи цветове върху извитите беломраморни пейки, наредени около огромния фонтан, който нашепва спокойствие в центъра на свещената стая. Неговата вода лекува, облекчава и освежава.
Вие сядате на една от мраморните пейки, окъпани във величествени цветове, и отправяте молитва към бога да ви възнагради със звука на тона, с който той ви е благословил в мига на вашето сътворение. Тихичко прошепнете „ом", като оставите ,м" да звучи, докато не усетите нейната му вибрация в гърлото си. След това слушайте... Слушайте... Докато една или две срички не започнат да се оформят дълбоко във вас.
Ако сричките не идват, минете търпеливо през азбуката буква по буква, за да разберете дали някоя от тях не задвижва някакъв звук, който напява на душата ви. Ако това ще ви помогне, нека пред вас се оформи дъска, наблюдавайте я, може би там ще а появи някоя дума.
Вашият тон може да убягва, но няма значение. Всеки миг, който вие прекарвате в светостта на залата на тоновете, повтаряйки „ом", води душата ви към чудото на спокойствието и тя ще си спомни и ще затрепти в синхрон с дома.
Залата на гласовете.
До залата на тоновете, отдясно, има друга зала, предназначена за една от най-високите привилегии, които духът ни може да получи — божествена среща с един толкова трансцедентален звук, че никога не бихте го чули на земята, като че ли неговата радост е твърде велика, за да се задържи само в едно измерение.
Надълго и нашироко ще обсъдим ангелите в глава седем. Но засега ще спрем само върху едно от техните уникални качества: и от другата страна, и по време на тяхното появяване тук на земята като наши закрилници те никога не са били чувани да проронват нито една-единствена дума. Тяхната комуникация с нас и помежду си е изключително мълчалива и телепатична.
Но от време на време, на най-светия и най-тачения от празниците, целият божествен легион от ангели се събира в залата на гласовете, за да изпълни концерт на преклонение и обожание към създателя в огромен хор. Неговите звуци се изливат в химни на благодарност за животите, преживени в неговото вечно присъствие. Духовете идват от най-далечните кътчета на другата страна, за да наблюдават тези редки, изключителни изпълнения, но песните на ангелите са толкова мощни, че те се разливат от залата на гласовете и изпълват всяко животно, всяко стръкче трева, всяко цвете и дърво, всеки поток и океан, всяка скала, камък и песъчинка у дома със свещена милост.
Веднъж на няколко хиляди години ние на земята сме благословени да доловим звуците на тези величествени ангелски химни, както са описани в библията (лука 2:13-14) в красноречивото описание на божественото знамение, съпътстващо раждането на Христос: „и внезапно се яви многобройно войнство небесно, което хвалеше бога и казваше: слава във висините богу, и на земята мир, между човеците благоволение".
Какъв по-добър начин да се обяви присъствието на Исус сред нас от радостната песен, изпълнена от Ангелите в залата на гласовете, и тя да бъде чута от всички?
Сградите на входа на другата страна — залата на мъдростта, залата на записите, залата на справедливостта и нейните удивителни градини, кулите, залата на тоновете и залата на гласовете — са достатъчно красиви и богати, за да се чувстваме в тях щастливи и заети за цяла вечност.
Но те са само началото на безкрайното измерение на дома.
Шеста глава
Отвъд входната врата:
Където ние живеем,
Работим, забавляваме се и
Служим на бога
Погледнете през който и да е прозорец на вашия дом или офис, или от който и да е самолет надолу, или през пространството над всяко кътче по земята, където пътувате, и си представете същата картина, но без огромните магазини, паркинги, магистрали, замърсяване и всички други остатъци от това, което ние наричаме „прогрес".
Заменете ги с чистата гледка на процъфтяваща, съвършена недокосната природа и вие ще можете да си представите другата страна.
Но първо една дума за физиката. Не, не психика. Физика.
Франсин се беше опитвала да ми обясни физиката на измерението на другата страна много пъти. Сложих очила, когато се опитвах да разбера физиката на нашето измерение и все още пазя оценките си от средното училище и колежа, за да го докажа. Но трябва да призная реалността на дома, която ме очарова, въпреки че не мога да претендирам, че я разбирам.
Също както нашето понятие за време не съществува от другата страна, там не съществува и нашето понятие за пространство. Стотици, дори хиляди от нас могат да живеят, работят и да общуват на много малко пространство, без то да се препълни, Франсин ми обяснява, че това е така, защото тяхната материя е много по-плътна от нашата, което смътно ми напомня една друга истина — колкото повече остарявам, толкова повече тялото ми се уголемява. Ние сме прокълнати да притежаваме тук на земята смешно рехава молекулярна структура и, честно казано, това никак не ми се нрави.
При всеки случай не може да бъде направена точна характеристика на другата страна, без да се отбележи, че нашите закони на физиката там са остарели. Така че колкото и да ви е трудно, което мога да разбера, моля ви, опитайте се да не ограничавате вашите представи за дома, като ги вкарвате във времевите и несъответни пространствени рамки, в които сме оковани тук.
Домуване
Все още си спомням колко облекчена се почувствах, когато чух от Франсин, че в действителност ние имаме наши собствени места, в които живеем у дома. Дори да си в рая, мисълта да се скиташ без място, което да наречеш свое, ми изглеждаше толкова тъжна и пагубна, че аз не бях сигурна дали такава подредба някога би ме направила истински щастлива. На практика обаче ние бихме могли да живеем без домове от другата страна. Всъщност някои го
Правят, въпреки че, както ще видим сега, те биха могли лесно да си създадат дом, ако искат. Нашите тела у дома, истинските ни тела, имат много по-лесна поддръжка отколкото тук. Ние можем да приемаме храна само заради вкуса й и да похапваме, ако искаме, и да приготвяме храната, ако обичаме да правим това, но изобщо нямаме нужда да ядем или да готвим. Можем да се излежаваме и да си почиваме. Но нямаме нужда от сън. Имаме сърца, които помпят кръвта ни и изпълват белите дробове, с които дишаме. Имаме всички останали органи, интересното е, че те са разположени на срещуположната страна на тялото, в сравнение с разположението им тук на земята, и са точен огледален образ на човешката анатомия. Въпреки това на нас не ни е неудобно. Тъй като нямаме това, което учтиво наричаме земни физиологични функции, не ни е необходимо да имаме баня. Ние създаваме вида и облеклото си със своята проектирана мисъл, с която сътворяваме и домовете си. Така че не са ни необходими гардероби, шкафчета, грим и тоалетни принадлежности. И разбира се, ние не се нуждаем да бъдем защитени от природните сили в атмосферата на непрекъснато тихо, ясно и спокойно време при двадесет и пет градусова температура. С други думи наистина няма никакъв практичен смисъл да имаме жилище от другата страна.
И все пак някои от нас наистина притежават къщи у дома, макар да ги посещаваме доста рядко поради простата причина, че повечето духове се чувстват спокойно и удобно на всяко място, което чувстваме като наша околна среда. Без значение дали е изискана
Или скромна, а тя по уникален начин олицетворява начина ни на живот, предпочитанията и вкусовете ни — пространство, невероятно познато, ни и в мига, в който пристъпим вратите му, ние се чувстваме „там".
Самата друга страна ни дава чувство за дом, но създаването на дом в дома е преживяване, което повечето от нас дълбоко оценяват, както е и на земята.
Най-простият отговор на въпроса: „къде живеем от другата страна?" е „където си поискаме". Това се оказва вярно, защото домовете там са перфектни отражения на желанията на обитателите си. Ако винаги сте искали да живеете в огромен каменен замък или в имение от типа на тюдорите, или под навес, или в сламена колиба, или в съвременно жилище на няколко нива, или в скромна гарсониера, или в огромен апартамент, това ваше желание се намира точно на разстояние от едно измерение. Това няма нищо общо с въпроса дали можете да си позволите дадено жилище, тъй като у дома парите не съществуват, а съответно не съществува и такова понятие като статут или липса на статут. Единствено от значение е фактът, че повечето от домовете от другата страна са построени чрез проектирана мисъл.
Моля ви, не го разбирайте погрешно — домовете, построени чрез проектирана мисъл, не са въображаеми. На земята нашите познания за силата на проектираната мисъл все още прохождат, но за да запълним тази празнота, запомнете, че нищо, сътворено от човека, не съществува тук, което да не е било започнато като проектирана мисъл. От другата страна ние просто имаме възможност да прескочим от мисълта към реалността, без да се блъскаме напред-назад помежду им. Просто проектираме този вид дом, който искаме, където го искаме и той е там. Домовете у дома са толкова реални, колкото и нашите домове тук, но далеч по-добри, защото посредством тази същата проектирана мисъл ние можем да ги направим по-малки или по-големи, да добавим крило, да отворим покрива, да преместим стена или дори да ги пренесем на съвсем друго място. Това не е магия, това е силата на ума — ще повторя, че това е понятие, което на земята едва сме започнали да изучаваме.
Обаче не всички домове от другата страна са пряк резултат от проектирана мисъл. Много строители, дърводелци, архитекти, каменари и проектанти предпочитат да си доставят удоволствие, като конструират домове и други сгради по традиционния начин, просто от любов към работата си и заради възможността да покажат умението си. Те са насърчавани и са обект на възхищение, като никога не им липсват помагачи, които имат желание да усвоят нов занаят. Има едно правило, което важи за всички конструкции, без значение дали са резултат на проектирана мисъл, или са построени ръчно. Това правило е, че нищо никога не се разрушава, така че нито едно цвете, дърво, поток или хълм не се докосват и всички съществуващи структури и природни красоти остават вечно недокоснати. Това правило важи и за материалите за строеж, които не са проблем, тъй като те са резултат на същата проектирана мисъл, от която се сглобява целият дом.
„Каквото желаете" е отговорът на въпроса за мебелировката и домакинските удобства. Ако имате афинитет към джакузита или канапета, или пък домът ви не може да мине без огромно пиано, или място за забавления, просто го проектирайте на даденото място и то е ваше. Изборът ви е неограничен, каквато е и нашата способност да мечтаем.
Някои сътворяват домове, каквито винаги са желали на земята. Други обичат да пресъздават домове, които им напомнят за любимата им къща в последния им или някой от последните животи. Бях особено трогната от разговора с починалата майка на един клиент. Малко преди да почине бащата на клиента, тя с вълнение му приготвяше дом, абсолютно идентичен на този, в който са живели щастливо по време на брака им. С всички детайли до заобикалящите го плантации с юка, тя искаше да изненада съпруга си, когато той се прибере у дома.
Ние ще обсъдим връзките и нашия избор на партньори в следващата глава, но засега нека не ви създавам погрешно впечатление, че е единствено важно да живееш сам или с някой важен за теб човек. Ако нито един от тези два варианта не ви харесва, апартаментите в жилищните кооперации са популярни от другата страна, тъй като много обитатели имат точно такава представа за рая. Заслужа-ва си да отбележим, че нашите комуни са нещо напълно приемливо там. Всъщност там няма такова нещо като „неприемливо" по простата причина, че божието присъствие изпълва всяка глътка въздух, която вдишваме. Там няма съд, няма грях, няма вина, няма правилно или погрешно, само радостта от благоденствието в абсолютна и безкрайна любов.
Няма мегаполиси, предградия или дори градчета от другата страна. Причините за това са много прости: няма нужда да живеем близо до нашата работа, тъй като пътуването е безпредметно. Обикновено пътуването се осъществява от същата сила, с която са построени толкова много домове —проектираната мисъл. Ние просто си представяме, че сме някъде и наистина сме там. Най-близкото до този вид транспортиране на земята е астралното пътуване, онези пътувания, които нашият дух предприема извън тези тежки късове, наречени тела, с които сме приземени тук. Ние имаме тела от другата страна, както коментирахме, но у дома ние сме духове, които имат тела, докато тук ние сме обречени от бога да бъдем тела, които имат дух заради предизвикателствата, срещу които сме избрали да се изправим. Свободни от земните ограничения, нашите духове се реят и благоденстват и мисълта ни безусловно има свобода на действие. Подобно на строежа на жилище без необходимост от усилна работа и стрес, изпълващи времето между възникването на идеята и завършването й, пътуването чрез проектирана мисъл е като да планираме пътешествие на земята и да пристигнем на даденото място миг по-късно, без да има нужда да се занимаваме с багаж, карти, летища, резервации и задръствания. И още веднъж, тъй като можем да пътуваме където и да е по картата на другата
Страна, ние се оказваме на работата си в мига, в който си представим, че сме там. Защо тогава да са необходими градове и квартали? • втората важна причина да няма градове, квартали и мегаполиси у дома е, защото там няма търговия, няма пари и затова няма как те да се печелят или харчат. Това означава, че няма магазини, супермаркети, пазари и нито мисъл за пазаруване. Когато домовете са събрани заедно, те оформят малки селца, населени от няколкостотин души най-много, и са , безкрайно очарователни в тяхното неограничено разнообразие от форми, архитектурни стилове, пейзаж и удобства.
Колкото и да са важни домовете от другата страна, те съставляват само една малка част от сградите, които величествено изпъстрят топографията и действат като оживени центрове на непрекъсната, вълнуваща дейност. По-нататък ще видим особеностите на тези безброй дейности. Засега просто ще продължим да се концентрираме върху останалата част от „небесата", които ни очакват.
Разширяване на ума
Сред най-посещаваните, най-ценени и най-благодатни сгради на дома са големите библиотеки, училища и изследователски центрове: те са навсякъде и имат съществено значение за радостта и щастието ни от другата страна. Същото значение имат и нашите скъпи приятели и домашни любимци.
Библиотеките са допълнения към свещената зала на записите, съдържаща всяка дума, публикувана някога, и всяка дума, написана от другата страна, която един ден ще бъде предадена на писателите на земята за доброто на човечеството по всеки един въпрос, който може да си представите, и по теми, които тепърва ще има да изследваме. Тези зашеметяващи трудове са буквално безкрайни източници за всичко, което ни интересува, и наистина няма миг, в който оживените библиотеки на рая да не са изпълнени с активно кипяща дейност.
Като структура библиотеките са толкова разнообразни и очароващи, колкото и съдържанието, което те приютяват. За да се имат предвид техните архитектурни стилове, трябва да се изброят всички съществуващи архитектурни стилове, от най-малкото и скромно дървено пространство от една или две стаи до огромните съвременни стъклени монолити с извити като спирала километрично дълги мраморни стълбища, виещи се от етаж на етаж, изпълнени с рафтове, до символично отворения широко към небето таван.
Също така многобройни както библиотеките и също толкова населени като тях и разнообразни като архитектура са училищата и изследователските центрове, където, както по-късно ще видим, учението и експериментите продължават безкрайно за доброто на човечеството по цялата вселена, както и за наше собствено просветление, защото благодарение на бога ние всички сме създадени с разум, който е безкрайно неутолим и копнеещ за предизвикателства. Едно от безкрайните неща, които бихме могли да научим и постепенно разбираме чрез другата страна по принципа на взаимното проникване, е, че ние най-добре работим и най-ефективно учим в обкръжение, което е комбинация от красота и спокойствие, в което мечтаем да отидем и не искаме да напуснем. Без значение колко прости или сложни са самите структури, за преградени кабини, стени без прозорци, масивни дървени пейки, студени подове от линолеум и тъмни, задушни коридори изобщо не е чувано. Изгледът към прекрасната природа е неразделна част от дизайна на всяка класна стая и всяка изследователска лаборатория и на всеки ученик, професор и изследовател е осигурено удобството на добре уредения дом. Без значение на особеностите им ние се струпваме в училищата и изследователските центрове с огромна страст. Тяхното наличие у дома ни кара да ги причислим към нашите най-големи удоволствия.
Почивка
Нямаме нужда от почивка от другата страна, защото обичаме всичко, което правим там, и нямаме желание да си отдъхваме от него. Ангажираме се с дейности и водим социален живот просто защото желаем, а съоръженията, които ни приютяват за този живот, са още една забележителна и любима страна от пейзажа на дома.
Концертни и лекционни зали, постоянно изпълнени до предела, предлагат неспирно изяви на най-прекрасните изпълнители, певци и артисти на човечеството, познати някога. Зашеметяващо красиви и акустично съвършени, те са били пренесени и претворени в нашия свят — от великия римски колизеум и атинския партенон до съвременния Холивуд. Всички съчетават по изящен начин преклонението към природата, характерно за другата страна, и нашата собствена, дадена ни от бога, изключителност.
Безконтактните спортове са любими занимания у дома и в тях се включват всички, които искат да участват или просто да се наслаждават, като гледат. Пейзажът би бил неузнаваем без прекрасните атлетически стадиони, игрища за голф, тенис кортове, ски писти с блестящ вечен изкуствен сняг, перфектни вълни за сърф, разбиващи се в чистите бели брегове, и всякакъв друг вид съоръжения и удобства, които правят нашите най-добри спортни комплекси да изглеждат доста скромни в сравнение с тях.
Ние сме неизчерпаемо, блажено общителни в другата страна — от малките събирания до огромните, пълни със смях, аудитории. Създаваме всякакви възможности за тържества, танци и излети, фестивали и тихи разходки с най-близките. Тъй като там няма структури като площад, парк, градина, поляна, басейн или лунапарк с ограничено работно време, изборът кога и къде да се срещаме с хора е буквално неограничен.
Неограничен също е и броят на клиентите, които аз съм връщала в техните животи от другата страна и които са описвали безкрайни и широки пътища, които буквално извиват по всеки квадрант на всичките девет континента. Трябва да си призная, че това ме учудваше и си задавах въпроса — ако пътуването става чрез проектирана мисъл, за какво могат да служат пътищата? Така че започнах да питам клиентите си, които споменаваха пътищата, как се придвижват у дома и те винаги ми даваха един и същ отговор, който по-късно беше потвърден и от Франсин. „обикновено само си помислям къде искам да бъда — казваха ми клиент след клиент, — но понякога аз и моите приятели обичаме да пътуваме с малка кола и да си правим екскурзии". Всички те описваха едно и също превозно средство, някаква комбинация между количка за голф и електрокар, задвижвано автоматично и без врати, което се движи на десетина сантиметра от повърхността на земята, без изобщо да я докосва и без да я тъпче. Тогава Франсин ми обясни, че тези пътища и коли не са само за забавление. Те са, както много архитектурни и други житейски страни, които споменахме, още една свързваща нишка между другата страна и земята, така че във всяко измерение има дребни детайли, с които бог ни дава възможност да се чувстваме удобно и у дома си, независимо къде се намираме.
Богослужения
Често съм се чудела, а може би и вие, дали ходенето редовно на църква ще отпадне от другата страна, където преклонението към бога и неговото присъствие изпълва всяка глътка въздух, която поемаме, и почитта ни към него мотивира всяка една наша постъпка. Оказва се, че където и да застанеш от другата страна, няма място, откъдето да не се виж-да някоя постройка за богослужение, и никоя друга сграда не е по-обожавана и по-изпълнена с щастливи тълпи хора. Величествени храмове, църкви и синагоги делят пространство със скромни параклиси и обикновени олтари от всички религии и всички съществуват съвместно в мир и дълбоко взаимно уважение. Ние тук на земята можем да вземем добър урок — тези религиозни места са и велики центрове за учене, и жителите на дома се радват да се образоват относно стотиците ритуали, традиции и вероизповедания освен техните, които служат на същата обща цел — усещане, изразяване и единение на преклонението им към бога. Методисти и будисти щастливо и с вещина се молят един до друг при еврейските служби. Католици и мюсюлмани се чувстват еднакво удобно, пеейки хвалебствени химни с шинтоистки монаси и бахайци. Единението ръка за ръка за възвеличаване на бога е естествено, необходимо и толкова важно за нашето оцеляване, колкото и биенето на сърцата ни.
Ние уважаваме и приемаме ритуалите на всяка вяра, от най-скромната до най-изисканата и призната, и почитаме нашия собствен месия, както и месията на всеки друг, защото те са изключително напреднали духове, въплътили божественото. Казваме добре дошли и сме добре дошли навсякъде, където се отправят молитви и се издигат гласове в благодарствени песни, защото нашите души от другата страна
Са уверени в нещо, което тук на земята продължава-ме твърде лесно да забравяме:
Както и да го наричаме, ние се молим на един и същи бог.
Сега, когато вече имаме някаква идея за това как изглежда другата страна, можем да започнем да допълваме удивителната природа със също толкова удивително разнообразно население, за което ни домъчнява от мига, в който го напуснем, до мига на завръщане.
Седма глава
Местните: кой ни чака от другата страна?
Преди да започна интензивния си изследователски живот в изпълнената с любов атмосфера на другата страна, имах бегла представа за море от ефирни, парообразни същества, които плават и се прегръщат двадесет и четири часа в денонощието. Не зная дали някога съм била толкова облекчена, разбирайки, че греша. Можете ли да си представите нещо по-скучно, може би с изключение на свиренето на арфа в продължение на цяла вечност, и нещо по-непродуктивно, да не кажа отегчително?
Оказва се, че ние имаме много истинска, много отличаваща се идентичност от другата страна, с наш собствен облик, личност, интереси и предпочитания. Вярно е, че у дома има пълно приемане, няма егоизъм или агресия, но има хора, към които гравитираме, и такива, от които отскачаме. Не че не харесваме някого. Просто харесваме някои хора повече от други, без ни най-малък оттенък от човешката подлост на земята.
Мисля, че няма да ви объркам, ако използвам думи като човек и хора по отношение на населението от другата страна, вместо да ги наричам същества и духове. Това е просто, за да наблегна на факта, че ние никога не преставаме да бъдем самите себе си, без значение дали сме в това или другото измерение, и нещо повече, в никой момент смъртта не означава, че сме престанали да съществуваме.
Външен облик как изглеждаме у дома?
Определено ние имаме тела от другата страна. Имаме очи, които мигат, сърца, които изтласкват кръвта по вените ни, и органи, които са огледално отражение на телата ни тук, на земята, на същите места, но намиращи се отляво — там са отдясно и обратно. Веднъж попитах Франсин защо си правим труда да запазваме органите си, когато такива физиологични функции като храносмилане и отделяне не са необходими. Тя каза:
— Защото бог ни е създал по този начин. — достатъчно ясна беше.
По същия начин я попитах и по отношение на един друг факт: без значение на каква възраст сме, когато умрем всички сме на тридесет години от другата страна. Защо на тридесет?
— Защото сме. — не е лесно да се спори с жена като Франсин.
Точно както и на земята, всеки от нас има уникален образ или външен облик у дома. Ние сме с най-различни височини, килограми, националности, с най-различен цвят на косата, очите и кожата. Удивителното е, че можем да променяме изгледа си според нашите вкусове и предпочитания, без да загубваме идентичността си и без да прекарваме нито миг в салон, пред тоалетната масичка или под скалпела на пластичния хирург, а само чрез лесния и мощен процес на проектираната мисъл. Промяната на стила от другата страна може да включва и промяна на националността. Запомнете, от другата страна няма фанатизъм, което е една от причините да я наричат рай, така че ако има някакъв образ, който си харесваме, можем спокойно да го приемем, без да се притесняваме, че ще бъдем подложени на дискриминация.
Например малко преди да дойда в този живот, аз приех образа на азиатка от другата страна поради единствената причина, че го считах за привлекателен. Това не хвърли хората около мен в безнадеждно объркване и аз не трябваше да обикалям, за да се представям отново коя съм на моите приятели. Хората просто си казваха: „днес тя носи азиатския си образ". Също както на земята на Хелоуин казват, че „леля Розмари е в костюма на Мария Антоанета". Или както казват на коледа: „идва чичо боб в костюма на дядо коледа".
Образите ни от другата страна могат да окажат влияние върху това как възприемаме себе си в това измерение. Когато бях малка, преди Франсин да ми обясни това, и бях новодошла от дома и от моя азиатски образ, прекарвах часове пред огледалото в опити да опъна лицето си, да наместя очите, носа и устата си, така че да приличам на себе си. Не е ли дразнещо да се взираш в огледалото, за да откриеш образа на тридесетгодишна азиатка, а оттам да те гледа едно малко бяло момиче?
Точно тази седмица в офиса ми дойде една клиентка, обляна в сълзи, която искаше да й помогна да достигне до дълбините на своето самосъзнание относно изгледа си. Тя беше похарчила цяло състояние по пластични хирурзи, солариуми, контактни лещи и фризьори и все още считаше своята естествена красота на дребничка синеока блондинка за „една лоша шега, като че ли се намирам в някакво тяло на абсолютно непознат". Аз й направих регресивна хипноза и напълно очаквах някоя видна личност от минал живот да се окаже намесена в нейното усещане за дискомфорт в тялото, но вместо това открихме, че от другата страна тя е много висока, много слаба тъмна жена с царствени черти на африканско величие и точно този образ тя продължаваше да търси и да се старае да повтори в това си прераждане. След като бяхме достигнали до същността на нейното нещастие, тя успя да приеме вида, който си беше избрала този път, и се успокои, че един ден пак ще може да бъде в образа на това африканско величие за колкото време си иска.
И между другото ние не само си припомняме понякога подсъзнателно образите си от другата страна, когато дойдем тук, но от време на време и образите си от някое предно прераждане. Един от хилядите примери е Анджилия, чиито прекрасни виолетови очи правят впечатление на хората от пръв поглед. Понякога тя се натъжава и като се гледа в огледалото казва: „аз имам същите очи всеки път, когато се връщам, Багда. Защо поне веднъж за разнообразие не се случат кафяви като твоите?".
Срещала съм толкова прекрасни и привлекателни клиенти, които са не само недоволни, но направо са ужасени от своя изглед и се чувстват зле в кожата си до степен на обсебване. Те не могат да разберат защо всички им казват; че всичко им е наред, когато според тях не е. По подобен начин съм помагала и на много хора, които са убедени, че са мъже, оковани в женско тяло, или жени, оковани в мъжко, и сто процента всеки път откривахме, че те все още се при-държат към мъжкото или женското си тяло от предното прераждане. Ако ви безпокои нещо в изгледа ви, пола, расата или друго, или ако това се случва на някой ваш близък, не се притеснявайте. Това не е нещо нередно, а просто подсъзнателен спомен за изгледа ви в миналия живот от другата страна. Помолете бог да ви помогне да се освободите от всички минали образи в бялата светлина на светия дух и да приемете образа, който сте си избрали сега далеч от дома. Приемете този съвет от човек, който наистина знае как се чувствате — вие сте избрали вашия настоящ образ по причини отделни и независими от всеки друг образ, който сте имали. Направете някои безопасни здравословни промени, но не забравяйте, че другата страна и приятелите ви ценят вечно заради вашата дадена ви от бога същност, а не според външния вид.
Нашата способност лесно да променяме вида си от другата страна е особено очевидна, когато решим да посетим някой любим човек на земята. Както и да изглеждаме, ние всички лесно се разпознаваме у дома, но човешките същества на земята са много по-буквални и имат нужда от визуална помощ, за да разберат какво става. Ако сме починали на пет- или деветдесет и пет годишна възраст, но се появим на любим човек в образа на тридесетгодишна личност от другата страна, шансът да ни разпознае е от слаб до никакъв. Ние елиминираме този проблем, като приемаме физическия образ, с който сме били познати на земята, когато правим посещение тук като дух.
От друга страна, мога да ви разкажа за много клиенти, които астрално са пътували до другата страна по време на сън, медитация или хипноза, за да посетят някой починал любим човек, и са откривали, че говорят с някакъв тридесетгодишен „непознат", който по някакъв начин им изглежда много близък. Когато по-късно ми го описват, те казват: „не знам защо, но почувствах, че този човек е детето, което загубих". Или „тя беше твърде млада, за да е баба ми, но когато се събудих, почувствах, че съм била с нея". Обърнете внимание на тези „непознати". Точно тях вие сте търсили, но те не са ви очаквали и не са се настроили да изглеждат във вида, в който ги познавате и си ги спомняте. Ако имате такова преживяване или искате да го имате, просто си повтаряйте, докато сте все още будни, че искате да срещнете вашия обичан човек на стъпалата на залата на мъдростта или на определена пейка в градините на залата на справедливостта. С това малко предупреждение те ще знаят не само къде да отидат, но и как да изглеждат, когато отидат там, така че да може веднага да ги разпознаете.
Макар че има голяма свобода в избора на възможности как да изглеждаме от другата страна, съществуват и няколко непоклатими правила, които се отнасят за тези образи:
Първото е, че както споменахме по-рано, ние никога не запазваме никакви видими белези, наранявания, следи от заболявания или инвалидност от най-последния ни живот. Това се случва само ако останем приковани към земята.
Второ, ако непрекъснато злоупотребяваме с телата си по време на дадено прераждане, например при хронична пристрастеност към каквито и да е вещества, нарушения в храненето, прекомерна употреба на препарати за бодибилдинг, нашите тела от другата страна ще отразят тази злоупотреба не като наказание, а като напомняне, което носим със себе си, че имаме още какво да учим в преодоляването на саморазрушението, а не да му се отдаваме. Един от хилядите примери беше човек, който напук на всички предупреждения от лекуващия си лекар не се отказал от стероидите, които използвал с манията си за натрупване на мускули. Това засягаше не само здравето му, но причиняваше и драматични колебания в настроенията му, което се отразяваше на децата и семейството му. Една вечер той посетил една от лекциите на Франсин и попитал как изглежда от другата страна. Според написаното, което по-късно прочетох, тя отговорила: „наистина ли искате да знаете?". А като познавам нейната открита, безгранична честност, аз бих отговорила: „не, не, нека да поговорим по-късно насаме". Но той смело е заявил: „да, искам". И тя започнала да описва неговия образ от другата страна като изключително слаб, почти прозрачен и крехък, „какъвто отново ще бъдеш тук". Без съмнение неговата натрапчива идея за бодибилдинг е подсъзнателна реакция на физическия му образ от другата страна, но фактът, че той продължава с манията си, показва, че има да учи още уроци по отношение на суетата и любовта
Към себе си, които са съвсем различни неща. Истинската любов към себе си означава да ценим нашето рождено право като деца на бога и никога нарочно да не вредим на себе си или ако това се случи, да имаме смелостта, силата, подкрепата и вярата да го спрем.
Друго правило за външния ни вид от другата страна е, че колкото повече напредваме духовно, толкова по-голяма физическа красота ни се дава като емблема на нашия прогрес и усърдна работа. Ако някога сте се чудили защо отдаваме такова голямо значение на физическата красота тук на земята, отговорът е, че у дома тя е белег за много извисен дух. Извинете ме, че подчертавам очевидното, но е добре да се запомни, че същото правило е неприложимо тук на земята и изобщо не е задължително външно красивите хора тук да притежават издигнат дух.
Вярно е също, че без значение колко физически красиви сме от другата страна, докато напредваме духовно, ние винаги запазваме някакъв малък физически недостатък, Франсин, например, която е тъмноока, величествена, слаба, близо метър и седемдесет и пет, с дълга тъмна коса и изключителни скули, има едва забележима неравност на предния зъб. Една от нейните най-добри приятелки, също толкова красива и величествена, има кичур по-различни косми в иначе тъмната си коса. Какъвто и да е недостатъкът, ние ни най-малко не се опитваме да го коригираме или да му обръщаме внимание — той е там просто, да ни напомня, че истинското съвършенство принадлежи само и единствено на бога.
Сексът от другата страна
Знам, че съм привлякла вашето внимание...
В случай че се питате, както вероятно правите, дали имаме, или нямаме сексуални връзки от другата страна, и добрата, и лошата новина е, че нямаме. Лошата новина е: ние не притежаваме земния вариант на секса, тъй като неговата основна биологическа функция е възпроизводство (а през цялото време вие сте си мислили, че е създаден за забавление), а ние не се възпроизвеждане у дома. Добрата новина е: ние сме въвлечени в друг вид интимност, която далеч надхвърля сексуалния акт и неговата интензивност. Това няма нищо общо с прелъстяването или хормоните, а е свързано с уникалния удивителен акт на пълното сливане с друго същество. От другата страна това нито се нарича, нито се счита за секс. Вместо това описателно се нарича „сливане". Сливането е акт на две души — буквално смесващи се заедно физически, духовно и емоционално — до степен на пълно взаимно блаженство. Но докато нито един от духовете не губи своята собствена идентичност по време на сливането, в тези моменти те стават един и всеки споделя цялата мъдрост, страсти, спомени, тъга и радост на другия. Това е пределното знание, ослепителната светлина на съвършената хармония, която нашите тленни тела на земята могат само бегло да имитират. Отбележете, че намерението за сливане не нарушава с нещо изключителността на участващите в
Него два духа. Това не означава някакво обвързване с душата, с която се сливаме, превишаващо нашата любов, уважение и обвързване с всяка друга душа у дома. Сливането е просто и невероятно — само един великолепен епизод на изключително взаимно приемане и отдаване между два щастливи духа в рая.
А що се отнася до пола на нашите личности от другата страна, тъй като повечето от нас преживяват много прераждания, които включват много различни раси и от двата пола и много различни имена, ние винаги запазваме едно и също име и един и същи пол у дома, които са ни били дадени при нашето сътворение, което наистина има огромен смисъл. Аз, например, бих имала петдесет и четири напълно различни имена и идентичности от другата страна след моите петдесет и четири прераждания, но в действителност просто съм избрала всички тези идентичности, за да ми помогнат да изпълня моите специфични цели тук, на земята. Била съм мъж в няколко прераждания и ако това прераждане тук не ми е.последното, аз пак без съмнение бих избрала да дойда отново като мъж. Настоящата ми идентичност като жена няма нищо общо с факта, че вечната ми, дадена ми от бога, идентичност от другата страна е женска. Там съм позната с даденото ми от бога име Елизабет и с прякора ми Бън, който се появи по някакъв начин след едно от моите прераждания в Англия.
Трябва да подчертая, че нито това име, нито този прякор ме карат да си спомням с тъга нещо подсъзнателно, поне не повече отколкото идентичността ви у дома ви напомня нещо познато. За това има много важна причина, колкото и смущаваща да изглежда на пръв поглед. От една страна, ако можем да запазим лесен достъп до съзнанието за нашите животи от другата страна по време на нашите кратки пътувания извън нея, тук на земята тази перспектива несъмнено би ни направила по-щастливи и би ни дала повече надежда и повече спокойствие. От друга страна, въпреки че нашият дух е свързан с другата страна през цялото време, че е жив и съществен през всичките прераждания, които си избираме да предприемем, ние трябва съзнателно да сме отделени от дома през тези пътувания. Иначе или ще стоим безучастно и ще барабаним с пръсти в очакване да се приберем у дома, към който принадлежим, или изобщо няма да си направим труда да дойдем дотук. Още веднъж ще повторя, че ние се прераждаме, за да учим, да израстваме, да се справяме с трудности и да преодоляваме определени предизвикателства, които целенасочено сме поставили пред себе си. Как бихме се концентрирали върху тези предизвикателства, ако с единия крак сме стъпили тук, а другият е забит в безопасното съвършенство на рая?
Тук му е мястото да ви припомня никога да не подценявате ясната памет на вашия дух и силата на душата ви, когато съзнателният ум отстъпи встрани и предаде властта на подсъзнанието. Една клиентка на име Санди наскоро ми разказа за един повтарящ се сън от последните няколко месеца. Местоположение-то варира от бяла мраморна стая с т-образна бяла мраморна маса в центъра до по-малка мраморна стая, изпълнена с карти и планове, и до безкрайна приказна градина. Без значение къде се оказва тя в съня си, навсякъде я разпознават под името Диана. Яснотата и честотата на съня и особено името Диана много я натоварваха. Тя беше решила да разбере защо името и мястото бяха толкова важни, че се появяваха отново и отново в нейното подсъзнание. Дали те бяха спомени от минал живот? Или моменти от важно предстоящо събитие, или среща с човек в този? Беше ли Диана нейният духовен водач, или друг дух, който отчаяно се опитва да се свърже с нея?
Разбира се, истината беше съвсем друга. Санди изобщо не е сънувала повтарящ се сън. Тя е предприемала астрални пътувания до дома по време на сън. Посещавала е залата на справедливостта и е запазила подробен спомен за големия мраморен център, залата за ориентация и градините, присъединявала се е към онези нейни приятели от другата страна, които познават духа й като Диана.
Санди не беше нито първият, нито последният клиент, който съобщаваше за подобни случаи на предполагаемо объркана идентичност по време на „сън". Ако това се случи на вас, запишете името, под което хората във вашите „сънища" ви познават, и помолете бог и вашия духовен водач да ви помогнат да си спомните всяко повторение на същото това име, докато спите. Това би могло съвсем спокойно да бъде вашият дух, който с бърз астрален скок се свързва с дадената ви от бог вечна личност.
Избягване на езиковата бариера
Населението от другата страна идва от всяко кътче на глобуса, от всяка култура, където се говори всякакъв език, включително и от места, където никакъв език не се говори.
И все пак, тъй като всички сме деца на един и същи баща, отгледани в един и същи дом, ние общуваме чудесно.
Родният език от другата страна е арамейски. Ние го говорим гладко от самото си „раждане" и споменът за него напълно се завръща в мига, в който отново се завърнем у дома.
Споменът ни за всеки един минал живот, който сме преживели, също се завръща, както и владеенето на езика от всеки един от тези минали животи, което се отнася и за всеки друг език, който някога сме учили на земята или у дома. Знанията ни са огромни от другата страна, както и жаждата ни да учим, така че всеки диалект, който ние все още не говорим, привлича любопитството ни и можем бързо да го усвоим до съвършенство.
Често използваме и дадената ни от бога способност да общуваме телепатично — мощния безмълвен обмен на мисли, информация и мъдрост директно от един мозък в друг.
Най-безценният аспект на общуването от другата страна, без значение дали е чрез говор или по телепатия, е неговата съвършена и пълна яснота. Ние казваме точно това, което имаме предвид, и имаме предвид точно това, което казваме. И нещо, което също е важно — слушаме с безусловна любов, вяра и загриженост. Няма неразбиране, няма скрит контекст или полуистини, няма догадки след края на даден разговор доколко можем да му вярваме.
Всички сме на тридесет години, между нас има абсолютно разбирателство и така е с всеки, когото срещаме там. Как да не се стремим към такова нещо?
Нашите личности от другата страна
Представете си себе си в най-добрия си момент — щастливи, спокойни, изпълнени с любов и лишени от всякакъв егоизъм, негодувание и агресия, вашите най-положителни качества в максимална степен, а най-отрицателните ви качества — претопени до изчезване. След това мултиплицирайте този момент във вечността, а това чувство — в безкрайност, и ще получите някаква представа как изглеждате от другата страна.
Без значение колко пъти се прераждаме, колко преживяваме и колко много напредваме духовно, ние винаги сме самите себе си, тази удивително уникална комбинация от качества, които са ни дадени и които ни правят толкова отличителни. Ако очаквате да претърпите пълна промяна на личността между тази и другата страна, е също като да се качите в самолет в Лос Анджелис и да очаквате да слезете в Хавай от същия този самолет като съвсем различен човек. Това просто не се случва, а и ние не бихме желали да се случи. Нашата личност е част от нашата същност, част от това, което сме, и част от това, което ни позволява да се разпознаваме един друг тук и у дома, и от един живот на земята до друг.
Помислете за хората в живота си, мислете за тях един по един. Без значение дали сте убедени или не в съществуването на прераждане, направете едно просто упражнение, като се запитате: „ако има такова нещо като минали животи, познавал ли съм този човек преди?". Спрете се на първия отговор, който ви идва наум, без значение дали той е „да" или „не". Ако той е „да", запитайте се дали в този човек няма нещо познато в мига, когато сте го срещнали за първи път, като това няма нищо общо с неговия външен вид, а е някаква вътрешна, уникална комбинация от качества, която ви кара да кажете „това си ти!" за някой човек, който, както се предполага по всички правила на света, е напълно непознат.
Това разпознаване на уникалните качества на другия е нещото, което ни държи вечно свързани от другата страна с добавката, че напълно си спомняме всеки преживян миг там и на земята, така че няма никаква загадка как и откъде се познаваме. Ако всички се превръщахме в бели листове или в идентични ходещи късове от любов всеки път, когато правим преход от това измерение до другото, как на земята (или не на земята) бихме се разпознали един друг отново?
Наскоро направих тълкование, което прекрасно илюстрираше как ние оставаме в основата си точно каквито сме. Съсипан мъж, наближаващ тридесетте, дойде да ме види с надежда, че бих могла да го свържа с починалата му съпруга Мелани, която беше загинала при жестока катастрофа само преди няколко седмици и го беше оставила сам с двете им малки деца. В мига, в който той седна в офиса ми, една жена от другата страна започна да нарежда безспирно в ухото ми и всичко, което можах да направя, беше да я следвам и да повтарям като папагал думите й. Той веднага разбра от съдържанието на нейната тирада, че това изобщо не е Мелани, а починалата му тъща.
Той беше достатъчно учтив да не я изгони, но беше също като мен разочарован. Приемам и приветствам всеки дух, който идва да сътрудничи, но знаех, че минута-две с Мелани щяха да му донесат нужното успокоение. И наистина исках това за него. Най-накрая, когато тъкмо щеше да си тръгва, един по-мек и по-спокоен глас се намеси с няколко кратки послания, които на мен нищо не говореха, но означаваха всичко за него и той ме увери, че това не може да бъде никой друг освен Мелани. Той не само беше спокоен, когато тълкованието свърши, но за първи път след смъртта на съпругата си започна да се смее, като разбра, че наистина се е срещнал и с двете жени. От тъща му никой не можел да вземе думата, а Мелани прекарала живота си търпеливо, чакайки тя да свърши. Това бяха двете жени, които току-що бях срещнала, и аз започнах да се смея заедно с него. Прекрасният автор на песни Пол Саймън някога беше написал: „промяна след промяна ние сме малко или много пак същите". Това изречение е прекрасно описание на нашите личности по време на вечното пътешествие на душите ни.
Ако тук имаме чувство за хумор, ще го имаме и от другата страна. Ако сме сериозни или открити, срамежливи или упорити, тихи или общителни, меки или жизнени, ние ще запазим тези качества там в техния най-изчистен и положителен вид и ще ги пренесем във всяко следващо прераждане. След хилядите и хиляди тълкования аз мога да заявя, че духовете се разпознават по начина, по който говорят на клиентите, освен по това, което казват, така че клиентът обикновено ми казва: „това звучеше точно като баща ми — глупав както винаги". Или: „само Джина се шегува така, когато аз се опитвам да бъда сериозен".
Още веднъж ще кажа, че нашата същност ни е дадена от бога, вечна и единствено наша, което ни помага да си отговорим на един въпрос, който разбираемо защо често ми задават.
Защо ние невинаги се появяваме, когато ни извика любим човек?
Това е особено объркваща тема, когато добавите факта, че като духове от другата страна ние можем едновременно да сме на две места. Така че защо, особено когато някой любим човек ни моли да се появим или да проговорим, ние невинаги можем да удовлетворим неговото искане?
Една от причините е първичната човешка природа, която носим от едно измерение в друго. Във всяка група хора и тук, и от другата страна има лидери и последователи, говорители и слушатели, отворени и затворени. От време на време ролите могат дори да се променят, точно както ние на земята понякога имаме дни, в които щастливо вдигаме телефонната слушалка, а имаме и дни, в които оставяме да се включи телефонният секретар, който да приеме съобщението, или въобще не се интересуваме кой ни се обажда, без това да има нещо общо с отношението ни към човека, който вероятно звъни. Няма причина да приемем, че моментално губим нуждата си от уединение от другата страна, ако това винаги е било част от нашата природа. И както майката на Мелани доминира над дъщеря си от другата страна, както го е правила и тук на земята, това е много често срещано при групата на най-силните и най-доминиращите духове, които поемат инициативата, когато общуват със земното измерение.
Както открихме по-рано, има няколко различни процеса, през които можем да минем по пътя на нашия преход до другата страна. Някои от тези процеси отнемат твърде дълго време според земните стандарти и ние не можем да съберем силите си като духове, включително и способността да се намираме на две места едновременно, докато преходът у дома не приключи напълно. Добавете към това и факта, че не можем да се локализираме на две места и докато сме приковани към земята или очевидно, когато сме в утробата по пътя към друг живот на земята. Така става все по-малко изненадващо, че не всички от нашите починали близки могат да хукнат към нас всеки път, когато ги помолим.
Друг факт от духовния свят е, че някои обстоятелства изискват от нас да сме изцяло и напълно присъстващи и затова временно не можем да се локализираме на две места. Например, когато аз съм проводник на Франсин, така че да може да говори чрез мен, тя трябва да присъства в цялата си същност, докато трае трансът. Ако поемем отговорността да бъдем нечий духовен наставник, когато се върнем у дома, ще има случаи, които също ще изискват цялата ни същност, и за кратко няма да можем да бъдем на разположение на близките си, както и Франсин, когато говори чрез мен.
Освен това се научаваме да подхождаме изборно от другата страна в зависимост от това кой ни вика.
Когато викам Франсин за нещо спешно, тя се появява на мига всеки път, но ако искам да я попитам за времето утре или къде съм си сложила ключовете, тя ще се появи, когато на нея й е удобно. И както ще видим в следващата глава, съвсем нормално е да е заета с други проекти, които са по-важни от моите ежедневни неща.
Ана, клиентка от Флорида, е имала удивително преживяване две седмици след смъртта на баща й. Тя ми разказа този случай с молбата, която бях чувала хиляди пъти и преди: „моля ви, не ме мислете за луда".
Тя се събудила от дълбок сън и видяла починалия си баща да седи в края на леглото й. Това я ужасило и заинтригувало едновременно и тъй като никога не е вярвала в паранормални явления, тя се опитала бързо да го отпъди като халюцинация, причинена от мъката й, докато той не започнал да й говори:
— Съжалявам, че ми отне толкова дълго, докато дойда при теб, по вашето врете — казал и той, — но бях зает, докато ме преориентираха, и отново можах да поема нормалните си задължения.
Ана най-сетне успяла да намери сили да проговори:
— Твоите нормални задължения? Той се усмихнал:
— Аз съм учител тук.
Ана все още не вярвала на това, което виждала и чувала, но започнала с любов да мисли за неговия дълъг щастлив живот като строителен предприемач, който бил много горд с това, че е обучил много хора и те са направили собствена кариера. Всъщност щедростта, с която той раздавал знанията си приживе, вдъхновила самата Ана да стане учителка.
Той продължавал да говори, като че ли думите се изсипвали от него:
— Просто исках да знаеш и да не се притесняваш за мен. Добре съм. Всичко е толкова различно тук. Очарователно е. Мога да остана само толкова, което тук наричате няколко минути, но когато съм там, такова нещо като време няма. И пространство няма, такова като на земята. Един континент може да побере населението на всички континенти на земята. Въпреки че може да ти се струва твърде дълго време, но за мен са само няколко мига, докато ние отново се съберем с теб на това красиво място.
— Ще те позная ли там, когато те видя? — пита тя.
— Изглеждам точно така, както съм сега, докато седя тук, но по-млад. Да, ти винаги ще можеш да ме познаеш и аз винаги ще мога да те позная.
И изведнъж, внезапно и тихо той си отишъл, оставяйки Ана успокоена, шокирана и напълно объркана. Беше лесно да разбера обърканите чувства на Ана, след като чух разказа й:
— Нищо не разбирам, Силвия. Какво искаше да каже той с това, че преподава? Какво имаше предвид, като казваше, че понятията за време и пространство са различни? Какво имаше предвид с това, че ще е по-млад, когато го видя? Само не ми казвай, че съм си въобразила или сънувала, защото точно на това никога няма да повярвам!
Обясних й какво искрено желание имам, ако можехме да изтрием всички форми на думата въобразяват от всички съществуващи речници, уверих я, че не е сън, и тръгнахме с нея стъпка по стъпка през това, което беше казал баща и и какво беше имал предвид. Живителното в сеанса ми с Ана, и което ме удивяваше всеки път през последните петдесет години в разговорите ми и с други клиенти, беше, че Ана, без да е прочела и дума, написана от мен или от който и да е друг за другата страна, така че нямаше как предварително да знае това и нямаше собствено познание, говореше за безвремието, алтернативната физика и тридесетгодишната възраст на цялото население на другата страна. Казвала съм го хиляди пъти и ще продължавам да го казвам, като чувам хиляди еднакви описания на другата страна от обикновени, обективни хора, които никога не са чели или изучавали тази тема, че аз трябва да съм луда, ако не им вярвам.
Бащата на Ана й обяснил с прости думи, че даже и при лек и плавен преход към другата страна, докато се настроим към другото измерение и поемем задълженията си, се забавяме, докато започнем пътуванията до земята към близките си.
В духовния свят ние винаги имаме способността да бъдем едновременно на две места и само в някои случаи временно не можем или не искаме. Тук може да ни се вижда потискащо, но когато сме от другата страна, обградени от цяла вечност на стимулираща, вълнуваща работа и учение, общуване и приятели, които обичаме, аз ви обещавам, че вие ще оцените възможността да избирате кога да се появявате на две места, посещавайки вашите близки по тяхна молба, и кога да казвате: „обичам ви, но точно сега не мога".
Брак и семейство
Преживяла съм достатъчно семейни драми и достатъчно бракове, за да мога с радост да заявя, че от другата страна няма бракове и няма семейства със земните ограничения. И ако се замислите, не вярвам и на вас да ви е мъчно за това.
На земята ние определяме семействата си като хората, с които имаме общ произход и връзка. От другата страна всички разбираме, че имаме общ произход и връзка, която води към бога, което ни прави всички едно „семейство". Това не само ни дава вродено уважение и чувство за отговорност един към друг, но ни дарява и свободата да се събираме в групи или малки компании по предпочитания, взаимни интереси и връзки от минали животи, без бремето на генетичните задължения, които могат да причинят отвращение и насилствена близост тук.
Признаването на членовете на земните семейства от другата страна зависи от духовната дълбочина на тези връзки. Ако обективно погледнете вашето семейство с отворено съзнание, обзалагам се, че душата ви веднага ще ви подскаже кого сте познавали и преди и кой ще остане само случаен познат. Например аз и моят баща веднага ще се намерим като сродни духове, които са избрали да прекарват много животи заедно и дълбоко се обичат един друг. От друга страна, сестра ми и аз ще се разпознаем като бивши съученици и нищо повече от другата страна и няма
Да се чувстваме задължени да сме приятелки. Ние няма да се мразим. Подчертавам, че това е земно чувство, а не дадена ни от бога емоция. Аз и тя няма да сме привлечени една към друга и ще се чувстваме съвсем добре, като всяка си върви по пътя. Заслужава си да добавя, че за разлика от земята нашите групи не са дефинирани географски. И тъй като можем да пътуваме с помощта на проектираната мисъл, еднакво бързо можем да посетим приятел на другия край на света и този, който живее на съседната врата — просто си представяме себе си, където поискаме, и сме там. Чувството, че някой, когото обичаме, ни липсва, или че сме разделени от разстоянията, там не съществува. Без значение къде си избираме да живеем от другата страна, всеки един от нас е на разстояние само една мисъл.
Традиционните семейства на земята започват с бракове, а традиционната институция на брака е формализирана заради желанието за възпроизводство. Както вече установихме, от другата страна няма възпроизводство, което означава, че традиционният брак е ненужен, а без традиционен брак ние не желаем и не създаваме традиционни семейства.
Ако сте изкушени да се разочаровате от факта, че от другата страна не съществуват семейства, може би бихте искали да вземете под внимание следното: от другата страна ние прекарваме вечност, заобиколени от любими хора от този живот, от всеки минал живот, който сме имали, и от многото обичани хора, с които не сме се засекли в някое прераждане. Духовните ни водачи от всяко наше прераждане са там и със сигурност нашата сродна душа като добавка към духовете, с които ни предстои да се срещнем и да се сприятелим по пътя на нашия активен, цялостен живот. Ние обичаме и сме обичани постоянно и безусловно от всеки един от тези духове без егоизъм, без страх от отхвърляне или изоставяне, без несигурност и конкуренция. Като имаме предвид тази емоционална свобода, защо да се ограничаваме и да се отделяме от толкова много хора и да се посвещаваме само на един? А бихте ли могли да изречете думите: „докато смъртта ни раздели" от другата страна, където такова нещо като смърт няма, така че обричането на вярност буквално означава завинаги? И аз не бих могла да направя такова нещо.
Ако все още малко ви е мъчно поради липсата на брак у дома, има едно упражнение, което може да ви помогне. Вземете броя на животите, които сте преживели на земята. Спокойно използвайте моите, ако не сте сигурни за броя на вашите — петдесет и четири. Ако сте били женени поне веднъж (да приемем, че сте консервативни), се събират около петдесет брака. И тъй като невинаги разводът е бил приеман, да предположим, че за добро или зло всеки един от тези бракове е продължил по тридесет години. Петдесет по тридесет е хиляда и петстотин, което не е кой знае колко време в контекста на вечността. Но от другата страна ние вече имаме друга гледна точка, която може да се определи като „вече бях там, направих го" — по отношение на брачния живот на земята.
Духовни водачи
С изключение на тъмните същества, които минават през лявата врата, когато умрат и отново се връщат в утробата, всеки един от нас на земята има духовен водач — един от най-добрите приятели от дома, който ни наблюдава и ни съветва, без значение дали ние съзнаваме това или не. Не само че всеки от нас има духовен водач, но и повечето от нас ще станат духовни водачи в процеса на пътуването на душата си. Това е болезнена, често неблагодарна и благородна отговорност и е върховна чест да ни помолят да я поемем.
Нашата връзка с духовните ни водачи започва понякога от другата страна с бавно разбиващо се приятелство. Всъщност и аз не се привързах толкова бързо към Франсин, когато се срещнахме от другата страна. Мислех я за малко повече авторитарна, праволинейна и емоционално дистанцирана и мога да изпиша цели томове за това как нашите характери се запазиха в основата си и как аз предпочитах приятели с повече чувство за хумор. Докато не реших да премина през още едно прераждане на земята и тогава разбрах, че точно тези нейни качества я правеха моя съвършена духовна наставница. Тя щеше да остава спокойна през изпълнения с кризисни моменти живот, който аз си бях начертала, успокояваше драматизма ми с разумната си практичност и на нея можеше да се разчита, че ще остане пряма и честна, независимо колко спорех, което се оказваше много. С други думи, като всеки ефективен духовен водач, тя притежаваше качества и страни, които чудесно допълваха моите.
Връзката с духовния водач започва, преди да сме се родили, така че той не може да е починал роднина от този живот. В много, много редки случаи ние можем да си изберем някой праотец или приятел от минал живот, но най-ефективното партньорство с нашия духовен водач включва комбинация от любов и обективност. Сблъсквам се с тази ирония всеки ден, защото аз не мога да служа като медиум на най-близките си приятели и членовете на моето семейство, както помагам на клиентите си, просто защото любовта ми към близките прекъсва ясновидските ми способности по отношение на това, което те са си предначертали и имат да преживеят.
Всички духовни водачи имат поне едно преражда-не на земята, така че могат да бъдат напълно съпричастни на стреса, негативизма и сложната емоционалност на живота в този свят. Единственият живот на Франсин е започнал през 1500 година в малко селце в северна Колумбия. Това е единственият период в историята, когато културата на ацтеките и инките активно се смесила, в което аз се убедих, след като доста години приемах скептично, че тя има ацтеко-инкски произход. Водачът на инките Хунайна капак тогава управлявал, но ацтеките упражнили огромно влияние върху хората в северна Колумбия. Намеренията на Франсин през младостта били да стане учителка, но на осемнадесет години тя се омъжила за майстор на. Сребърни накити и след по-малко от година родила момиченце. Прекарвала времето си с детето и като продавала изделията на съпруга си на огромен, пъстър, открит пазар в близост до масивното имение на Хунайна капак. Рано една сутрин от близкото село пристигнало съобщение за масово нашествие на армията на испанците, която причинила смъртта на Франсин — била убита от копие на испанските нашественици само след седмица, като използвала тялото си като щит, за да спаси живота на детето си. Връщайки се отново у дома, тя с цялото си същество казала: „господи, ще направя всичко, за което ме помолиш, в служба на теб, но умолявам те, няма ли някакъв начин, по който мога да помагам и да продължа духовното си израстване, без да се налага да преминавам през друго прераждане на това ужасяващо, сърцераздирателно място, наречено земя?". Господ удовлетворил молбата й и тя незабавно започнала да се обучава, за да стане духовен водач, което е също толкова тежко и трудно. Тя е прекрасен пример за това, че на нас ни е даден избор дали да се прераждаме или не и че господ ни дава безкрайни възможности какво да учим и как искаме да го научим.
По-късно ще обсъдим процеса как се става духовен водач, но един от резултатите на този процес е, че нашият духовен водач ни познава много повече, отколкото ние самите съзнателно се познаваме. Никога няма да забравя, когато Франсин ми каза веднъж: „казах ти да не се връщаш на земята твърде рано. И винаги толкова се отегчаваш в утробата". Дали съзнавах, че съм влязла в тялото си твърде рано този път, да не говорим за това, че всеки път се отегчавам в утробата? Едва ли. Когато казвам, че те ни познават изцяло, изобщо не преувеличавам.
Един от най-често задаваните ми въпроси е: „ако имам духовен водач, защо той ме оставя да направя толкова грешки и да ми се случат толкова лоши неща?". Част от отговора дойде от Франсин преди няколко години, когато аз й се оплаквах от същото това нещо през особено труден за мене период в живота ми. Тя ме попита: „какво научи от всичките тези пъти, когато нещата вървяха гладко?".
Важно е, но е трудно да запомним, че ако искаме всичко да върви съвършено гладко, ние не бихме били тук, а щяхме да си стоим в божественото блаженство на другата страна. Написали сме си много подробен план, нашия договор с бога, преди да дойдем тук, и сме включили някои много трудни пречки за преодоляване в постигане на нашите цели. Обещанието на нашия духовен водач е да ни помага да изпълним договора си с господа, а не да го прекратим.
Друга част от отговора защо нашите духовни водачи не се намесват твърде често е, че понякога ние просто не ги слушаме. Мислите си, че след шестдесет и три годишно чуруликане на Франсин в ухото ми аз нямам този проблем, но искам да ви кажа, че въпреки че е била права всеки път, продължавам да споря с нея. От време на време съм убедена, че съм по-умна и все още се инатя, защото мразя да ми казват какво да правя. И рано или късно винаги неизменно чувам тя да казва: „нали ти казах" и се налага да си призная, че наистина го е направила.
Ако не чувате вашия духовен водач така добре, както аз чувам моя, моля ви, не си мислете, че нямате или че той не ви изпраща редовни послания. Понякога духовните водачи говорят чрез проникващо във вас знание или чрез директно пренесена информация от техния мозък във вашия. Някои неща вие знаете, без да разбирате откъде или защо ги знаете. Духовните водачи понякога говорят ясно и силно, но ние си обясняваме това с инстинкт, предчувствие, съзнание, сънища и нещо ти подскажа... Опитайте се да замените всичко това с термина духовен водач и се съмнявам, че някога отново ще се оплачете, че той не ви изпраща достатъчно много послания.
Франсин първа би отбелязала, че духовните водачи не са съвършени и не са всезнаещи. Тези определения са приложими само за бога. Духовните водачи не могат да четат мислите ни и да проникват в царството на нашето уединение, което защитава свещеното усамотение и неприкосновеност на всяка дума, с която се молим директно на бога. Не научих този урок, докато не станах на тридесет и няколко години, когато синът ми пол беше спешно откаран в болница с потенциално фатална инфекция. Двадесет и шест часа бях сама в чакалнята, плачех и ми беше лошо от притеснение, молех се безспирно и просех помощта на Франсин, която изглежда въобще не идваше. Когато най-накрая пол беше извън опасност и го изпратиха у дома отново здрав, аз ядосано й се скарах, че ме е изоставила, когато съм умирала от страх за живота на детето си. Нейният отговор беше: „затова ли беше толкова разстроена? Знаех, че нещо не е наред, но не мога да ти чета мислите, нали ти е известно". Не, не знаех, докато не го чух от нея. В края на краищата тя не е трябвало да ми чете мислите, за да чуе молбите ми към бога да спаси пол. Тогава тя ме информира, че нито един духовен водач не подслушва молитвите ни към бога. Така че чуйте го от някой, който е преживял и се е поучил от трудностите — ако искате помощ, съвет или насока от вашия духовен водач, изречете го на глас и бъдете точни.
Както се случва много често, това преживяване се оказа много полезно за клиент на име Джеймс, който само преди няколко дни спешно ме извика от една болница. Четиригодишната му дъщеря си беше счупила ръката и докторът възнамеряваше да й постави пирони. За него беше много необичайно да подлага на съмнение авторитета на този лекар, но имаше ужасяващото чувство, че това е грешка и че пироните ще причинят опасна инфекция на костта. Джеймс и аз бяхме обсъждали няколко пъти неговата духовна наставница Леа, с която той толкова често разговаряше и разчиташе на съветите и. И той ми обясни колко разочарован се чувства, че Леа не му казва нищо за болното му дете. Рядко позволявам на Франсин да се намесва по време на тълкование, но случаят беше спешен и очевидно точно това изискваше. Тя му повтори, каквото беше казала и на мен, че ако той не е казал специално на Леа какво става и какво иска от нея, тя няма как да знае, защото няма телепатия и не подслушва молитвите му към господа. След това тя добави нещо, което не беше казала на мен: ако решим, ние можем да дадем на духовния си водач пълен достъп до нашите мисли и молитви, от време на време или завинаги през целия ни живот. (веднага след като чух това, аз дадох на Франсин пълен постоянен достъп, което ви препоръчвам и вие да направите с вашия духовен водач, но само ако се чувствате удобно да споделите правата над вашето „царство на уединение".) Джеймс ми се обади няколко дни по-късно. След като казал ясно на Леа за тревогите си, тя го беше уверила, че пироните ще бъдат абсолютно безопасни за счупената ръка на дъщеря му, и той позволил на лекаря да продължи с процедурата. Дъщеря му беше добре и нямаше и най-малък намек за инфекция, от която той толкова се страхуваше.
Ще обсъждаме и други функции на духовните водачи в останалата част от книгата, но засега е важно да запомните, че не просто живеем, работим и общуваме с тях от другата страна, самите ние също можем да станем духовни водачи. Ние, които сме прекарали един или повече животи на земята, можем да се съгласим да започнем обучението и неуморното отдаване, което някой друг духовен водач е направил за нас.
Заобикалят ни и друг тип същества, чиято чистота и красота са толкова непреходни, че въпреки че непрекъснато ги виждаме от другата страна, нашата почит и преклонение към тях никога не намалява.
Ангели
Ангелите в действителност са съвсем отделен вид, сътворени от бога, за да бъдат наши посланици и закрилници. Те са неговият божествен легион от деятели.
За разлика от нас ангелите никога не се прераждат. С изключение на кратки появи на земята за наше добро, те обитават другата страна. Телата и чертите на лицата им са еднакви и изключително красиви. Цветът на кожата и косата им са различни, за да могат да обхванат чертите на всяка раса, но всеки, който ги вижда и тук, и от другата страна, твърди, че всички те светят или блестят, същността им е винаги озарена от брилянтната светлина на техния създател.
За разлика от нас ангелите никога не говорят, дори и помежду си. Тяхната комуникация е изключително телепатична и от тях никога не се чува никакъв звук, с изключение на случая, когато пеят прекрасните си химни за възхвала на божието величие в залата на гласовете.
Докато се движат сред общото население на другата страна, те не общуват, не работят, не изследват, не учат и не участват в нашия живот от другата страна. Те са вглъбени в себе си, излъчващи мощна любов, където отидат, но не изразяват нашия емоционален спектър, нито нашите личностни различия. Макар че не изглеждат намръщени или враждебни, те не променят израза си, не се усмихват, не се мръщят, не се смеят и не плачат, защото не преживяват никакво друго чувство освен чиста, безусловна отдаденост.
Никога няма да станем ангели и ангелите никога няма да се преродят и да станат хора. Причината е проста — ние никога не преминавате от един вид в друг от другата страна, както не го правим и на земята. Това е важно да се разбере, въпреки че съвсем не означава, че господ цени и обича ангелите повече, отколкото обича нас, или че ангелите са по-добри от нас. Такова нещо като по-добро не съществува в божието творение, нито сред видовете, нито между един вид и друг, нито на този свят, нито у дома. Ние всички сме негови деца и сме еднакво обичани от нашия създател, както винаги сме били и винаги ще бъдем.
Сред ангелите съществуват нива, зависещи от степента на техния опит. Колкото е по-голям опитът, толкова е по-високо нивото и толкова по-силен е ангелът. Ангелите се придвижват от едно ниво на друго чрез своята работа и чудесата, които извършват в името на бога. Дали ни защитават от беди, спасяват животи, или просто ни носят послания на радост, надежда, спокойствие и любов, ангелите са най-силната пряка божествена връзка между тази и другата страна, неговото физическо средство да ни носи на раменете си в моменти на страх, мъка и отчаяние, докато отново не станем силни и стабилни, за да вървим редом с него.
Чуйте ме. Едно от най-вълнуващите според мен неща за живота от другата страна е, че колкото повече учим, толкова повече има да се учи. На шестдесет и три години разбирам, че това е толкова вярно, както когато бях и на шест. В деня, в който спра да уча, ще си помисля, че мозъкът ми е умрял. Когато написах предната си книга до другата страна и обратно, споделих всичко, каквото тогава знаех за ангелите, но продължих да изследвам и изучавам темата и зная, че част от информацията беше непълна и в някои случаи направо погрешна. Извинявам се. И ако следната информация пак се окаже непълна или погрешна, имате думата ми, че ще отбележа това в някоя бъдеща книга.
Първоначално казах и вярвах, че има пет нива на ангели и че само второто ниво, архангелите, имат криле. Вярвах също, че има и специфични задължения, възложени на всяко ниво ангели.
На скоро след публикуването на книгата ми аз бях през нощта с внуците си в къщата на сина ми Кристофър и станах много рано сутринта, за да си взема нещо за пиене. Тръгнах през коридора към стълбището и изведнъж спрях в преклонение — огромното фоайе на Кристофър беше изпълнено с ослепителната светлина, идваща от един величествен и красив ангел, който разпръскваше бяла светлина, а огромните му криле бяха сребристи. Докато го гледах, замръзнала с отворена уста, той ми изпрати информацията, че е Ариел, ангелът на Анджилия, който я закриля през нощта. До ден-днешен съм очарована, че стоях лице в лице с една от най-удивителните свещени гледки, които съм била благословена да наблюдавам, и моята първа мисъл беше: „да му се не види, сбърках, те наистина имат криле!".
Оттогава с много упорито учене и с много разговори с Франсин аз научих, че има осем нива на ангели и че всички те имат криле. На всичките осем нива е възложено да са посланици на бога, закрилници и чудотворци на земята. Нивата физически се различават едно от друго по цвета на крилете и различните цветове се придобиват и се носят като отличителни знаци на напредъка.
Това са осемте нива във възходящ ред по сила, но не и по важност, от нивото с най-малко до нивото с най-много опит:
Ангели — крилете са сиви, сиво-бели;. Архангели — крилете са чисто бели; херувими — крилете са бели със златни ивици; серафими - крилете са бели със сребърни ивици; добродетели — крилете са бледосини; власти — крилете са зелени; престоли — крилете са тъмновиолетови; върховни — крилете са от твърдо, блестящо злато.
Първите седем нива ангели са винаги готови да се явят пред нас в трудни моменти, изпратени от бога или по самоинициатива да се намесят за наше добро във физически или емоционални кризи. Осмото ни-8о, зашеметяващо мощните върховни ангели, идват само когато ги призовем специално. По божия команда и наше настояване те могат да творят чудеса, да предотвратяват непоправими нещастия, дори ако за това се налага да развалят плана на живота. Но повече ще говорим в друга глава.
Светци
Не влагам никакво неуважение в това, което ще кажа: ние сме много по-заинтересувани тук от това понятие, отколкото от другата страна, където отново ще кажа, че такова нещо като „по-добро" или „по-ценно" в очите на бога не съществува. Не казвам, че тези, които са обявени за светци, не са напреднали духове или не заслужават нашето най-дълбоко и най-искрено уважение. Но наистина вярвам, че човешките определения за това кой е светец и кой не са спорни и нямат никакъв смисъл в сферата на божията вечна универсална, безусловна любов.
Официалният земен процес за канонизиране на някой светец изисква комисии, номинации и гласуване. За нещастие думата „комисия" в този свят означава, че има егоизъм, лични интереси, без значение колко добронамерен е всеки в намеренията си, което автоматично изключва бога от уравнението. А само за да бъде квалифициран за обсъждане, номинираният трябва да е извършил три чудеса. Кой разследва и преценя чудесата? Още събрания, още егоизъм и коментари на тема кое е чудо и кое не. Мислите ли, че бог чака да чуе от тези събрания какво е чудо и какво не, или кой е светец и кой не става?
А на земята има приблизително шест милиарда хора. Наречете ме скептик, но аз чувствам, че има много необикновени, безкористни и трудолюбиви хуманисти на този свят, които извършват чудеса всеки ден, и тези чудеса надхвърлят всички квалификации за светци — без фанфари и без шум, и за които събранията никога няма да чуят. Самата аз познавам няколко. Убедена съм, че и вие също познавате такива. Гарантирам ви, че те ще бъдат признати, уважавани и много ценени от другата страна като онези „официално" признатите.
На нас са ни дадени хиляди нива на духовен напредък. Можем да се стремим към тях със собствено темпо и лични цели и имаме цяла вечност, за да ги достигнем. Предположението, че някое ниво е по-ценно в божиите очи, е също като да приемем, че бог обича завършващите повече от начинаещите ученици. Нито за миг не мога да повярвам в това. А вие?
Не мисля така.
И така ние вървим рамо до рамо със светците от другата страна. Оценяваме ги, както оценяваме напредналите души, и се учим от тях. Просто запомнете, че що се отнася до бог, за него ние сме светци, след като сме имали смелостта и желанието в негово име да дойдем на земята.
Съветът
Съветът, познат също като старейшините или старшите учители, е отделен клас от осемнадесет много напреднали мъжки и женски същества, които действат като говорители на бог у дома. Те са изключение на правилото, че всеки от другата страна е на тридесет години. Като емблема на тяхната почитаема мъдрост и святост техният външен вид е достолепен, те са с дълги сребристобели коси, меко обрамчващи изключително красивите им лица, които са зрели, но без бръчки. Мъжете имат еднакви сребристобели бради — и те, и жените са облечени в грациозни ефирни роби. Също като ангелите осемнадесетте видни членове на съвета никога не се прераждат и тяхната принадлежност към съвета на старейшините е вечна.
Съветът заседава в огромна бяла мраморна стая в залата на справедливостта със светеща маса от бял мрамор в средата във формата на буквата „u". Цял легион от златокрили върховни ангели стои на стража зад тях — като гордо и величествено доказателство за върховната тежест на съвета. Те не са ръководно тяло, тъй като правителство и закони не са необходими от другата страна. Но поради тяхната мъдрост и безкрайна любов към нас, бог им е възложил отговорности, които оказват огромно влияние върху живота у дома и върху нашите животи тук на земята.
Често съм казвала колко съм изненадана, че от другата страна няма алкохол и наркотици, защото това означава, че съм била абсолютно трезва, когато съм чертаела картата си на този живот. За добро или за зло, въпреки че се чувстваме така непобедими от другата страна, в атмосферата на блаженство ние си избираме понякога огромни пречки, с които да се сблъскаме на земята. Една от пречките, които аз съм си избрала и за които говорих в книгата си до другата страна и обратно, е лъжата и предателството на един от бившите ми съпрузи, което можеше да унищожи мен и вярата ми, която беше плод на цял живот работа. Без съмнение получих невероятна помощ и подкрепа от семейството и приятелите си, но когато Франсин твърдеше, че от това аз ще изляза по-силна, по-мъдра и по-добра от всякога, си мислех, че тя изобщо не знае какво говори и че в края на краищата съм написала нещо в плана си, което е твърде тежко, за да се справя.
Както се оказа, Франсин беше абсолютно права, сега аз съм по-силна, по-мъдра и по-добра от всякога. И тя ми помогна да постигна това. Не знаех, докато не свърши кризата, че докато тук се борех с трудностите, Франсин е ходила при съвета и е лобирала за мен да ми моделират плана, не като изтрият кризите или ми спестят последствията, а да улеснят развръзката, така че да бъда способна да продължа да работя. Така че мога да припиша на съвета силата да пренастройва плановете в житейските карти при особено тежки обстоятелства, когато резултатът ще бъде по-добър за бога.
Лично аз съм виждала само един член на съвета на земята. Бях в болница на двадесет и шест години и бях много болна, с предстояща сложна операция. Заедно с всичките доктори, сестри, роднини и приятели болничната ми стая приличаше на голямата централна гара. Но в един миг, когато всичко беше тихо, спокойно и бях сама, точно когато почти се бях предала в битката с болестта и страховете си, една непозната жена влезе безшумно и застана до леглото ми. Косата и дрехата й бяха блестящо сребристобели, лицето й безупречно и зряло, а очите й излъчваха любов и безкрайна мъдрост, като че ли бяха гледали директно бога в лицето и носеха неговия отпечатък. Тя ме погледна и като докосна нежно рамото ми, каза:
— Ти искаше това. — това беше всичко, просто едно „ти искаше това", после тя се обърна и напусна стаята така тихо, както беше и дошла. Не можех просто да я отхвърля като халюцинация, а докосването й по рамото ми беше така истинско, като убождане от игла.
Наистина се забавлявам, като гледам докъде могат да стигнат скептиците (и аз в това число) в опитите си да намерят „логично" обяснение за необичайните събития, дори и когато обяснението няма никакъв смисъл. След като тази странна красива жена си беше отишла, аз реших, че това трябва да е било някаква помощна медицинска сестра, облечена безупречно, като че ли винаги сестрите се носеха в сребристобели одежди, дълги до земята, и се спираха при човек, без дори да го попитат от какво има нужда. Изоставих тази идея и реших, че това е доброволка от местната църква, дошла от любезност и състрадание. Да, но такива доброволци не се допускаха в интензивните отделения, с изключение на роднините, и то по специална молба, а даже и да се допускаха, поне би трябвало да се представят. Да не говорим, че не биха отишли при някой непознат просто с думите „ти искаше това". Коя беше тя, да се изтърси така и да коментира какво съм искала?
Не зная колко дълго съм спорила със самата себе си, най-сетне се сетих какво трябва да направя на първо място — попитах Франсин дали тя може да разбере какво се беше случило. Бях информирана от нея търпеливо, че това не е била някаква непозната, че аз бях стояла пред нея и пред останалата част от съвета много пъти от другата страна и тя просто е дошла да успокои страховете ми, като ми припомни, че не ми се случва нищо, което да не съм написала в плана си, преди да започна този живот.
Както ще обсъдим по-късно, съветът е така активен в предотвратяване на кризите, както и когато те вече настъпят, но засега само си помислете за тези осемнадесет светли, свещени същества, че те са още едно средство, чрез което бог никога, никога не ни оставя сами.
Извънземни
Нека да обясня нещо много ясно: убедена съм, че ние не сме единствената обитаема планета в тази вселена. Да приемем, че сме единствените само защото другите планети в нашата малка слънчева система са необитаеми, е също, като да стоим в отдалечена къща и да си мислим, че сме в единствената къща на земята само защото през прозореца не можем да видим други.
Означава ли това, че аз вярвам в прословутите „малки зелени човечета"? Не непременно. Не претендирам, че зная как изглеждат другите обитатели на вселената, но зная, че ние, земляните, сме жители на тази вселена и не сме малки зелени човечета, но никога не мога напълно да разбера какво общо има вярата в едното с вярата в другото.
Има много умни хора, които са така убедени, че няма живот на другите планети, както аз съм убедена, че има. Те казват: „дайте доказателство!". И аз им казвам същото. В мига, в който видя снимки на всеки квадратен метър от всяка планета, от всяка слънчева система, от всяка галактика, от всяка вселена, за която дори не можем да изобретим толкова силен телескоп, и тези снимки ясно да показват, че на тях няма живот, бих променила мнението си. Но дотогава ще продължавам да бъда убедена, че не сме привилегировани членове на глобална общност, а просто редови такива, както и много други. От този факт
Не само не бива да се плашим или да се притесняваме, а заслужава да бъде приветствай и отпразнувай. Ако някога напреднем дотолкова, че да ги достигнем, както някои от тях са достатъчно напреднали, за да дойдат при нас, представете си богатствата от знания, които можем да получим от тях, ако, разбира се, не започнем да ги обстрелваме още в небето, защото сме научени да се страхуваме от идването им.
Жителите на другите планети са божии чеда, също както сме и ние. Имат същите пътувания на духа като нас, същия избор за прераждане и също са толкова щастливи от другата страна — не нашата друга страна, а тяхната собствена, която е идентична с тяхната планета, както нашата е със земята. С други думи вместо да споделят нашата друга страна, те си имат своя и всяка обитаема планета от вселената си има свой божествен дом. Обитателите на другите планети си имат свои духовни водачи, също като нас, свой легион от ангели и съвет, свещени месии и, без съмнение, същия бог, който е създал всички нас.
През следващия четвърт век най-после ние ще започнем да общуваме с живите форми, с които делим вселената. Защото ние на земята сме „новите деца в квартала", нашето духовно развитие и разбиране и връзката ни с бога и неговото безкрайно творение са още в детството си. Имаме толкова много за учене от нашите братя и сестри от другите планети и толкова много трябва да очакваме, когато най-сетне ги прегърнем и започнем да слушаме.
Хора с мисия
Всеки от нас си има цел и всяко наше.прераждане е част от изпълнението на тази цел. В духовното си съзнание ние знаем каква е целта ни. Нашият духовен водач, съветът и, разбира се, преди всичко бог я знаят. Няма цел, която да е по-важна от друга, също както на земята имаме нужда от копачи, строители, учители, артисти, благотворителни работници, както се нуждаем от царе, президенти, армии от генерали и обикновени войници, без които нито една битка не може да бъде спечелена, така и всяка цел е задължителна и еднакво ценна.
Една от най-напредналите и най-важни цели, за които можем да кандидатстваме, е тази на хората с мисия. Хората с мисия са казали на бог: „където и на земята да имаш нужда от мен, аз с радост ще отида". Те жертват физическото и емоционалното си удобство, преодоляват страха от непознатото в името на мисията, за която са се записали — не да кръщават или да посвещават в някаква специфична религия или догма, а нежно, любящо и състрадателно да спасяват, възстановяват, подкрепят, запалват и радват духа на божественото у всяко божие дете, което срещат по пътя си. Истинските хора с мисия уважават различните религии. Те са мили, без предразсъдъци и никога високомерни. Не заплашват с мъките на ада, нито с вечно проклятие, не претендират, че техният вътрешен път към бога е недостъпен за останалите, не изолират никого от обичаните си или от света като цяло и никога не забравят факта, че господ, а не те са истинският отговор.
Хората с мисия могат да се срещнат навсякъде, във всяка професия и занятие. Те изпълняват своята цел чрез вродената си щедрост, откритост, съчувствие и най-вече желание да повдигнат духовно човечеството, без да досаждат. Тази задача не е особено за завиждане и, разбира се, не е за всеки. Първо, хората с мисия трябва да се подготвят за нея, като преминат през всички нива на прераждане на земята, от правене на пликове и чистене на тоалетни, така че в края на краищата да няма ниво, на което да не са били и с което да не са свързани. Второто нещо е, че тъй като те са изключително напреднали духове, те са си чертали много трудни планове и са си избрали крайно изискващи теми и менюта, които по-късно подробно ще обсъдим. Пътеката им за постигане на целите не е просто изпълнена с пречки, като на другите, а много повече.
Разбираемо е, че повечето хора не кандидатстват за жертвите, трудностите и разочарованията на хората с мисия, които те изтърпяват вместо обичайното дълбоко удовлетворение. Това не означава, че те са мързеливи или по-малко отдадени на бога. Означава просто, че са избрали да служат на бога по друг начин. Ние всички славим бога, като му служим с талантите си, тъй като той ни е дарил с тях. А като правим този свят по-духовен, правим точно това, което правят и хората с мисия — нито повече, нито по-малко.
Мистични пътешественици
Мистичните пътешественици могат да бъдат описани като хора с мисия, но с по-широк обсег. Това, което те са казали на бог за пътуването на душите си, е: „където и във вселената да имаш нужда от мен, аз с радост ще отида".
С други думи мистичните пътешественици също както хората с мисия отдават себе си, за да поддържат духовната връзка между нас и бога като процъфтяваща вечна сила. Но докато хората с мисия са концентрирани на земята, мистичните пътешественици могат да се прераждат и да работят, на която и да е обитаема планета, във всяка галактика, където бог се нуждае от тях. Повечето мистични пътешественици са преживели много прераждания на земята и са „завършили" учението си чрез прераждане тук. Желанието да станеш мистичен пътешественик е като да отидеш да учиш висше образование и да правиш докторантура.
Необикновената сила на мистичните пътешественици беше красноречиво демонстрирана от сина на моята кенийска приятелка Оона. Беше очевидно още от мига, в който Джаред беше роден, че той притежава необичайна мъдрост и духовност. Той беше щастливо, но спокойно, чувствително и тихо дете, с кафяви очи, пълни със светлина и любов, през които прозираше една дребна безсмъртна душа.
За нещастие Джаред се разболял от левкемия на четири години и малко след петия му рожден ден оона осъзнала факта, че единственото й дете си отива, и застанала на колене до леглото му, за да го прегърне, защото знаела, че това е последният му живот на земята. Няколкото години в негово присъствие и силата и спокойствието, с което той беше приел болестта, й бяха дали вяра в бога и съществуването на живот след смъртта, което никога нямаше да разбере без него. И тя благодарила на бога за благословията и честта, с които я беше дарил чрез този малък дух, когато Джаред вдигнал глава, за да доближи уста до ухото й и прошепнал почти без глас: „мамо, сега отивам при бога, моля те, дръж ми ръката".
В мига, в който тя поела неговата малка ръчичка в своята, усетила, че духът му се издига от тялото, а след това нещо, което тя никога няма да забрави, издърпал нейния дух със себе си. Вместо да я поведе през тунела, който би трябвало да го очаква, това дете мистичен пътешественик се издигнал заедно с майка си в нощното небе. Не след дълго тя се озовала сред нещо, което, изглежда, били милионите разпръснати звезди в безкрайното море от черно кадифе, и когато тя се обърнала към вече щастливото греещо лице на сина си, той й се усмихнал и казал: „просто исках да ти покажа звездите, преди да се прибера у дома".
След това малко по малко между звездите с почти ослепителна златистобяла светлина се явил огромен блестящ вихър от съвършена любов и от неговите дълбини се появили шепа същества и се отправили към тях, осветени откъм гърба от ярката светлина, така че Оона не могла да види чертите на лицата им. Завладяло я чувство на спокойствие и тя разбрала, че тези грациозни, тихи светещи същества са дошли да приветстват нейното любимо дете. Отново се обърнала към него и срещнала очите му: „благодаря ти, мамо, че дойде с мен толкова далече". Той стиснал ръката й и след това се присъединил към съществата, за да отплава далече и да изчезне в светлината на бога.
В същия миг Оона усетила, че духът й отново влязъл в тялото й до леглото и все още държала хладната безжизнена ръка на сина си. Сълзи на мъка и радост изпълнили очите й и тя прошепнала в отговор: „благодаря ти, Джаред" и знаела, че той я чува. Тя се е посветила изцяло на духовното повдигане на всеки около нея, а мистичният пътешественик на име Джаред я гледа от дома и чака следващото си назначение от бога някъде сред звездите и знае, че е успял в кратката си мисия да направи живота на земята малко по-милосърден, почтен и осъзнаващ божията любов, която той е намерил.
Има голямо взаимодействие между нашата другата страна и другите страни по цялата вселена. Членовете на съветите от Андромеда и плеядите, например, са уважавани докладчици на сесиите на нашия съвет и обменят ценна информация между учените и учителите от вселенското общество. Не се лъже-те, ние не сме сами във вселената в нашата борба със спин и множествената склероза, рака и другите опустошителни земни болести, нито пък в нашите усилия да съхраним застрашените видове и да опазим околната среда. Не само на земята се правят изследвания, а много блестящи умове от другите страни из вселената непрекъснато се трудят и предават информация чрез проникване, т.е. Директно вливане в мозъка. Когато погледнете нощното небе, вие виждате не само красив звезден воал, а също и някои от нашите най-големи източници на надежда и изцеление.
Чувството ни за отделеност от останалата част от вселената е в действителност ранна фаза. На процес, през който преминава всяка планета като част от нейния жизнен цикъл. Но постепенно чувството за изолация и вярата, че сме сами във вселената, ще отстъпят място на съзнанието, че наистина сме част от безкрайно братство от духове, които очакват да се срещнат в пълно всеобщо разбиране на божията универсална любов и приемане.
Космическата друга страна
Животът никога не свършва. Животът винаги е бил и винаги ще бъде, така че на никоя обитаема планета такова нещо като „край" не съществува. Защо? Защото другата страна на всяка населена планета, която обгръща всяко живо нещо, с изключение на тъмните същества, които отказват светлината на бога, е вечна и безсмъртна.
Когато населените планети станат по-духовно напреднали и по-малко отделени една от друга и особено когато околната им среда вече не може да поддържа живота, техните други страни започват да се сливат в огромна безкрайна универсална друга страна. Ако утре земята бъде разрушена — но чуйте го от медиум, тя няма да бъде, — ние и нашата друга страна ще се присъединим към съществата, чиито планети вече са завършили своите естествени цикли, които живеят същите блажени, щастливи, свещени животи, които очакват и нас отвъд звездите, където нашият космически дом отвъд дома вечно процъфтява.
Моля, не оставайте с впечатлението, че съществуването на космическа друга страна омаловажава нашата друга страна на земята и нейната святост. Правителството на всеки от петдесетте щата на САЩ е еднакво важно и хилядите и хиляди католически църкви по света не са омаловажени от съществуването на Ватикана.
Запомнете две важни неща за бога, на които никога не се набляга достатъчно — във всичко, което той е създал, има ред и той не е създал нищо излишно.
Космическата друга страна е огледално отражение на вселената, населена от въплътени духове и духовни водачи и месии от ненаселените планети във всяка съществуваща галактика, която има своите ангели и своя съвет. Жителите на космическата друга страна са най-напредналите във вселената и все пак те не са обичани повече от нашия създател, отколкото сме обичани ние, тези, които още не сме отишли там.
е обожавано място в космическата друга страна. За да ви помогна да си представите неговото местоположение, представете си древния символ на „големия човек" в огромното нощно небе. Неговата глава е съзвездието овен, неговите крака са съзвездието риби, а останалата част от тялото му се описва от други десет съзвездия, които съставляват зодиака.
Сега, като имате предвид този красив звезден образ на „големия човек", намерете сърцето му и там ще откриете nouveau.
Nouveau е свещено място в космическата друга страна, където се завръщат всеки път за ориентация и обучение духовете на мистичните пътешественици, преди да поемат към следващата си мисия и прераждане на друга обитаема планета от вселената.
С други думи, за да ви отговоря на въпроса, който вече сигурно си задавате, ще кажа, че да — между нас има мистични пътешественици, които са живели другите си животи на други планети. Някои от тях тихо си вършат духовните дела, докато други са се откроили като велики хуманитарни водачи. Вместо да ги изброявам и да бъда обвинена, че наричам „извънземни" някои от най-добрите и блестящи шампиони, ще оставя на вас да гадаете.
Noir (черно)
Всичко в сътворението има две страни — мъжко/ женско, бяло/черно, земя/вода, ден/нощ и, както вече сме обсъждали, светлина/мрак.
Така че, както има космическа друга страна и „светли" същества, наречени мистични пътешественици, които се разпределят от nouveau за нови прераждания из вселената, за да разпръскват радостта от духовността, така има и космическа лява врата. Тя се нарича noir и е разположена точно противоположно на nouveau, в същия звезден образ на „големия човек" — нейните функции са същите като на лявата врата на нашата друга страна. Тези, които ние можем да наречем мистични тъмни същества от обитаемите планети във всяка галактика, минават директно през лишената от бог бездна на noir при смъртта си и директно са изпратени в нечия утроба на същата планета, от която идват, или на някоя друга, която техният съвет избере. Те съществуват поради същата причина, поради която съществуват и нашите тъмни същества, не че бог се е отвърнал от тях, а те са обърнали гръб на бога. И имат същата мисия, каквато има и тъмната страна на земята: да унищожават и разрушават колкото се може повече от божията светлина в колкото се може повече духове, защото тъмнината не може да съществува, където има светлина.
Също като мистичните пътешественици тъмните същества на noir са високо напреднали и много силни, но няма нищо по-напреднало и по-силно от една вселена, изпълнена с обединени души в божествената бяла светлина на светия дух. Без значение дали сме на земята или на планета, за която никога не сме чували, ние сме войници от всемогъщата божия армия и няма от какво да се страхуваме.
Лицето на бога
Може да бъде приведен аргумент, че тъй като бог е в действителност сила, великото невидимо, идеята, че той има лице или форма, е спорна.
Но за да направим една най-проста аналогия, електричеството също е сила, но е съвсем видимо, макар и за кратко, когато направи волтова дъга.
Но съществува и фактът, че е невъзможно да приложим за бога земните закони на физиката, което е твърде ограничаващо.
Истината е, че и бог отец и богинята майка аз-на, които представляват главата на бога, за кратко и безмълвно се появяват от другата страна в много редки и много свети празници, известни и наблюдава-ни от цялото население от духове.
Азна, емоционалният аспект на божията глава, се появява по-често и по-лесно може да приема и да задържа форма за няколко минути. Нейната свещена статуя пред залата на справедливостта точно изобразява безупречната й красота, изваяна от художници, които са били благословени да я видят.
Искам да споделя съдържанието на едно писмо, което далеч по-добре илюстрира свещеното равноправие на Азна като женската половина на главата на бога и нейната удивителна милост, когато е извикана за помощ.
Една жена на име Жаклин пише, че никога не била срещала идеята за Азна, докато не прочела за това в книгата ми до другата страна и обратно, но дори и тогава не била сигурна как да възприеме тази толкова чужда на нейното консервативно възпитание идея. Била твърде широко скроена, за да я отхвърли, но и твърде скептично настроена, за да я приеме, без да я изследва допълнително.
Но се появила една криза, която отложила размишленията по въпроса. Малко след като прочела книгата, съпругът на Жаклин получил инфаркт и на косъм от смъртта бил закаран в болница. Тя прекарала дълги, мъчителни и безсънни деветнадесет часа в очакване пред стаята на интензивното отделение, докато лекарите отчаяно се опитвали да спасят живота на съпруга й Рик. Най-накрая един известен сърдечен хирург излязъл от стаята, където бил Рик, и със съчувствие хванал ръката й с думите: „съжалявам, но нищо повече не можем да направим. Ще ви оставим сами с него за няколко минути, за да се сбогувате, но трябва да ви предупредя, че той е ту в съзнание, ту в безсъзнание и е твърде слаб, за да говори, така че не зная дали ще ви чуе".
Жаклин станала, влязла тихо в стаята и се отправила към леглото на Рик, сигурна, че сърцето й ще спре с неговото. Той бил неподвижен, заобиколен от ужасяващи монитори и респиратори, очите му били затворени, кожата му била сива и бледа и изглеждала суха и почти прозрачна, като че ли била прекалено опъната върху тялото му, което било толкова живо, жизнено и непобедимо само преди ден. Тя тихо изрекла: "Рик?". Той не отговорил. Жаклин доближила лицето си до неговото и отново повторила малко по-силно: „рик?". Отново нищо. Той не знаел, че тя е там. И в този момент тя се почувствала толкова самотна без живия поглед на очите му, без пронизващия му смях и изведнъж осъзнала, че не може да го загуби, без значение какво ще струва това.
Без да съзнава какво прави, водена само от някакъв инстинкт, тя сложила двете си ръце на сърцето му и се чула да казва: „Азна, богиня майко, моля те, помогни му. Моля те, не ми го отнемай!". Тя продължи-ла да се моли на Азна отново и отново от дълбините на душата си, удивена от спокойствието, което това й носи, но разбира се съвсем не очаквала това, което се случило по-късно.
Съпругът й отворил очи, погледнал я и казал много ясно: „каквото и вуду да правиш, продължавай, защото действа".
Рик не само че оживял, но след няколко дни бил достатъчно добре и възстановен, за да му се направи байпас, което го накарало да се чувства по-млад, поздрав и по-щастлив от много години насам. Четиримата лекари, наблюдаващи чудотворното съживява-не на Рик, признали, че просто не съществува медицинско обяснение на това, че Рик изобщо е жив. Писмото на Жаклин беше изпълнено с красноречиви благодарности. Аз ги отнесох всичките към Азна, нашата изключителна, свещена и вечно загрижена майка, която ги заслужаваше.
Появата на бога, нашия баща, интелектуалния аспект на божията глава, е повече като кратка, ярка електрическа дъга — то може да се проявява под форма на едно прекрасно лице, но само за няколко мига и дори тогава детайлите трудно се улавят и описват.
Във всички случаи да зърнеш за миг образите на Азна и бога означава да се изпълниш с божественост, святост, безкрайна любов, които проникват до дълбините и същността на нашия дух. Франсин не е емоционална, но когато иска да изрази въздействието на физическото проявление на божията глава, гласът й започва да засича и не й достигат думи. Както тя казва, няма дума на света на нито един език, която да описва истински това богоявление, защото тук на земята ние никога не сме преживели нещо подобно, с което можем да го сравним. Това е привилегия завинаги запазена за най-редките моменти от другата страна.
Не е ли изключително успокоение да знаете, че един ден вие всички ще коленичим заедно с ангелите и ще споделим с тях тази привилегия?
Но дотогава не се безпокойте, има достатъчно други неща, които да ни правят по-щастливи и по-заети у дома, отколкото можем да си помислим на земята.
Осма глава
Пребиваване от другата страна кариери, научни изследвания и отдих
Сега, когато знаем, че от другата страна никога не прекарваме самотни мигове, можем да се концентрираме върху това колко невъзможно е да скучаем. Честно казано, аз повече се плаша от скуката отколкото от смъртта и ако нямаше какво да се прави у дома, бих се изкушила да променя мнението си, че адът съществува единствено на земята. Спомнете си, че ние нямаме нужда от сън от другата страна, и когато казвам, че там сме заети постоянно, ако искаме да бъдем, наистина имам предвид постоянно.
Важно е да се подчертае, че когато отидем у дома, ние не пристигаме там за първи път. Връщаме се към много осмислени животи, стимулиращи занимания, учене и изследване, хобита, които са ни липсвали през краткото пътуване до земята. Започваме откъдето сме спрели, като правим всичко, което обичаме, и се радваме, докато го правим, като се връщаме не само към нашите отговорности, но и към прекрасното общуване, на което никога не можем напълно да се насладим, когато не сме там. Не се споменава достатъчно често, но съм щастлива да го отбележа специално тук: ние се забавляваме от другата страна. Не би било рай, ако не го правехме.
И вярвате ли или не, един от най-големите източници на забавление е ученето. Няма никакво съмнение, че сме много по-умни от другата страна отколкото тук. Нашият ум отново се разширява до пълния си капацитет, когато стигнем там. Спомените за всичките ни минали животи и за всичко, което сме научили през тях, се връщат, освободени от хаотичните граници на земното съзнание. Ние отново се свързваме с неограничения от времето интелект, който е наше рождено право от момента, в който нашият дух е сътворен, и е толкова вълнуващо и естествено да си го получим отново.
Но дори и с ума, който имаме, и цялата вечност за учене, тук у дома е страхотно наистина, защото никога не можем да научим всичко, което може да бъде научено. Определението „всезнаещ" е строго запазено само за бог. Може би сте слушали хора, които са се върнали от преживявания, близки до смъртта, да казват, че божествената светлина, сияеща пред тях в тунела, изглежда, съдържа цялата мъдрост и знание, каквато е наистина бялата светлина на светия дух. Някои от тези хора дори се завръщат като специалисти в някоя област, които преди това са им били съвсем чужди — от аритметиката и астрономията до световните езици и способностите на медиум. Причината е, че дори и за краткото време, през което напускат телата си и посещават другата страна, това им дава възможност да възстановят вроденото си знание и могат да запазят част от него, когато решат, че все още не са си свършили работата на земята и се върнат.
Бог ни е дал удивителен ум и толкова сложна вселена, че не можем да изчерпим който и да е предмет от нея. А от другата страна има каквито курсове пожелаете — с изключение на тези, които могат да причинят вреда, несъгласие или насилие — и те са преподавани от най-просветлените умове, познати на света. Понякога изучаваните области съответстват на кариерите и хобитата ни на земята. Но те могат да предизвикат далечни копнежи в нас, които не можем да задоволим, докато не се върнем отново у дома, към който принадлежим.
Ако страстно копнеете за професия, която поради причини извън вас не е по възможностите ви, независимо колко се стараете, моля ви, не си мислете, че не може да изпълните целта на живота си. Говорила съм с хиляди клиенти, които отчаяно искат да бъдат лекари или адвокати, но интелектуално или финансово не могат да се справят с тежките години на обучение; или искат да се препитават със спорт, но нямат достатъчно физически данни и атлетични способности; или искат да се усъвършенстват в някое изкуство, но нямат творчески способности да реализират това. Един много симпатичен човек, работник по поддръжката, дойде при мен наскоро, като искаше да му помогна да не се чувства безполезен. По време на връщането чрез регресивната хипноза ние открихме, че от другата страна той е известен лекар и отново ще бъде, което сравнено с настоящото му занимание на земята го кара да се чувства безполезен, защото не изпълнява духовното си призвание като лекар. В един разговор жена спомена, че е похарчила цяло състояние да се учи да танцува суинг и бални танци, за да партнира добре на кавалера си, но нито един инструктор на света не можел да се справи с двата й леви крака. Тя беше удивена и й стана много забавно, като научи, че от другата страна е примабалерина; просто в този живот тя си беше взела почивка от танците, за да се насочи към по-духовни умения. Ако това объркване се отнася и за вас, ще ви кажа същото, което казах и на тях: вие не сте неудачник. И моля ви, не се чувствайте глупаво, когато не може да постигнете нещо, което толкова много искате, но изглежда, че не може да имате, защото вие изобщо не сте глупави, а просто ви е мъчно за дома и за способностите, до чийто връх вие сте достигнали в истинския си пълен живот от другата страна. Ако бяхте си записали същите тези таланти и в плана за земята, как бихте могли да усвоите нови?
Има случаи, когато уменията и способностите ни се пренасят тук от другата страна и така се получават гениите и пророците. С божественото ръководство тези напреднали духове издигат човечеството до нови висоти и ако им обърнем достатъчно внимание, те позволяват на всеки от нас да надникне в нашата собствена вечност.
Ние учим у дома, когато дори сме „завършили", защото потенциално учението няма край, щом обичаме онова, което изучаваме. Ние учим, защото учението ни носи радост, защото нашите безкрайно жадни за знания умове са ни дар от бога, който иска ние да му върнем този дар.
А също учим, защото резултатите от нашето учене са в полза на цялото човечество на земята и за цялата вселена. Колкото повече почитаме другата страна като дом и празнуваме връщането си там след всяко прераждане, толкова по-дълбоко сме загрижени и повече обичаме земята. При цялото й несъвършенство тя е нашият дом извън дома, където ние живеем, учим се, борим се, пропадаме и успяваме, обичаме и страдаме, стараем се да се справяме по-добре, напускаме го и можем да изберем пак да се върнем един ден. Свързани сме със земята, искаме да помагаме на това място и на хората, които сме оставили там, а от другата страна ние имаме възможности, способности и желанието да го направим.
Би ми отнело доста време да описвам пренаселените училища, библиотеки и изследователски центрове на дома. Работата и науката продължават безспир заради прогреса на медицината, науката, психологията, социологията и опазването на околната среда на земята и на всяка друга населена планета. Запомнете, че от другата страна няма болести, замърсяване, глад, наводнения, жестокости, злоупотреби, инвалидност, душевни заболявания, няма борба за оцеляване, защото всеки е сигурен за своята вечност, няма граници, защото всеки може да обгърне вселената като огромна общност. Ние сме хуманни по природа, а от другата страна можем да си позволим лукса да се концентрираме върху неизчерпаемата щедрост на нашите усилия, насочени там, където има нужда от тях.
Така че една основна част от нашите изследвания са посветени на сътрудничеството ни с човечеството за подобряване качеството на живота. Блестящите ни умове у дома ще работят упорито, докато не открият лечение на болестта на Алцхаймер, спин, множествена склероза, болестта на Паркинсон и всяка друга унищожителна болест на земята. Ще продължаваме да напредваме в развитието на селското стопанство, източниците на чисто гориво и клонирането на органи за по-безопасни трансплантации, ще търсим разрешение за всичко: от психозите и злоупотребите с препарати до бандитизма и други- те форми на тийнейджърско недоволство. Ще измислим по-ефективни начини за хвърляне на мост между земята и изглеждащите необитаеми други планети в други галактики. След като сме се прераждали, ние сме преживели огромните проблеми на човечеството и мислим, че е наш дълг и привилегия да помогнем те да бъдат преодолени чрез най-тежката, най-благодарната работа, която някога сме вършили.
Тук е мястото, откъдето идва знанието чрез проникване, директният трансфер на информация от един мозък в друг, без да се осъзнава откъде е дошла тази информация. Чрез проникване ние от другата страна споделяме резултатите от работата си с блестящите умове на земята, които могат да ги приведат в действие. По целия свят има мъже и жени, които са написали в картите си, че желаят да имат мъдростта, себеотдаването, широтата на мисълта и таланта, за да бъдат „активатори" на това сътрудничество с дома. Това е напълно взаимно обогатяващо и взаимно зависимо сътрудничество. Другата страна не може да демонстрира резултатите от работата си без колегите си на земята, които ги превръщат в реалност, преодолявайки пречките, разбира се, не без божествената намеса от дома. Ако някога сте се чудили защо хора на противоположни точки на глобуса правят открития по едно и също време и имат еднакви гениални хрумвания, сега вече знаете — защото другата страна е достигнала до тези резултати и успешно ги е предала в „точните" ръце.
Седемте нива на напредък
Има ред във всеки аспект на божието творение и това включва и израстването на нашите духове от другата страна. Колкото повече учим и преживява-ме, толкова по-напреднали ставаме, също както учението и практиката разграничават първокурсника от завършващия колежа, но и двамата са еднакво ценни в очите на бога.
Седемте нива от другата страна са просто категории, основаващи се на опита, който определя нашия прогрес. Като използваме аналогията с колежа, мислете за тях като за класове, които ни се дават, за да вървим напред. Можем да останем във всеки един от тях, колкото си искаме, според нашите интереси, склонности и удобство. Нивата не ни шесто отделят един от друг по никакъв начин, нито пък някое ниво се счита за по-важно от друго. Например никой от ниво няма да отиде при някой от трето ниво и да каже: „на-на-на, аз съм по-напреднал от тебе". Всяко ниво е уважавано, оценявано и важно.
Ето основните описания на седемте нива на напредък:
Първо ниво: нашето влизане отново в другата страна, включващо събирането ни с близките и пътуването ни до машината за сканиране.
Второ ниво: процесът ни на ориентация, която, както описахме, може да включва обгръщане, кулите, или от каквото друго имаме нужда, за да бъде
Нашият преход у дома колкото се може по-лесен и спокоен.
Трето ниво: физическите и научни умения — всяка професия, която изисква ръчен труд, от селското стопанство, животновъдството, ботаниката, химията, дърводелството, горското стопанство, физиката, градинарството, геологията, морската биология та чак до каменоделството.
Четвърто ниво: творческите изкуства, включващи писането, скулптурата, музиката и актьорското майсторство.
Пето ниво: научните изследвания, в които са засегнати всички области на прогреса, и знанията се предават на земята чрез инфузия.
Шесто ниво: учителите, ориентаторите, лекторите и семинарните преподаватели.
Седмо ниво: нивото, до което много малко души си избират да напреднат, където духът предава своята идентичност и по желание е абсорбирай в „несътворената маса" или безкрая, бездънното силово поле, откъдето извира божията любов и сила.
Отново ще кажа, че всяко ниво е показател за напредък и много често повечето на брой избрани от нас прераждания дават и по-високо ниво. Очевидно е, че всеки път, когато се приберем у дома, ние преминаваме винаги през първите две нива, които ни помагат за прехода от това измерение в другото. Но след като благополучно отново се аклиматизираме, не минаваме всеки път през другите нива, а просто поемаме задълженията си от нивото, на което сме били, когато сме тръгнали, за да се преродим отново. Например, ако сте учител от другата страна, което е
Шесто ниво, преди да дойдете за този живот на земята, когато се върнете у дома, вие ще преминете през ориентацията и веднага ще се върнете към вашата преподавателска дейност на шесто ниво.
Няма разделение между нивата, нито униформи, нито каквито и да е други видими знаци, които да показват кой от кое ниво е. Има непрекъснато движение от кое да е ниво към всяко друго, което вече сме завършили. От другата страна аз се оказах ориента-тор, шесто ниво, но обичам също да прекарвам достатъчно време и в центровете по животновъдство на трето ниво, да правя археологически изследвания на пето ниво. Логично е, че тази мобилност не действа в обратна посока — ние не прескачаме от трето до шесто ниво не от някакъв снобизъм, а просто защото не сме събрали още достатъчно знания, също както не отиваме от първата директно в последната година на колежа.
Много е важно да имате предвид, че тези нива на напредък се отнасят за живота ни от другата страна и нямат нищо общо с живота ни на земята и предизвикателствата, които поемаме, когато се прераждаме. Да кажем, че вие сте човек с мисия — отговорност, която един напреднал дух изявява желание да поеме, когато реши да се връща на земята. Когато се приберете у дома, вие отново поемате задължения-та си на ориентатор или учител от напредналите нива, така че лектор у дома и същество с мисия на земята като „кариери" изобщо не влизат в противоречие.
Седмото ниво е изключение на всички тези правила. То е феномен и само по себе си е друго измерение.
След като веднъж някой дух се отдаде на това последно ниво, той буквално става част от необозримото поле на божията любов и сила и никога не се връща на предните нива, не се преражда и дори не връща своята идентичност. Той не престава да съществува, а просто е погълнат от най-великите и свещени от всички енергии. В умален вид и на най-елементарно ниво това може да се илюстрира с изсипването на чаша вода в тихия океан, фактически чашата вода все още съществува, но никога вече не може да бъде отделена от огромната маса, която я е приела. Веднъж Франсин е хвърлила кратък поглед през „воала", както тя описва границата между измеренията, в седмото ниво. Тя бегло успяла да различи някакви много неясни физически форми, но е била така завладяна от силата на осезаемото божие присъствие, че бързо се отдръпнала, преди да е припаднала.
За да ви демонстрирам колко рядко се срещат съществата от седмо ниво, ще ви кажа само, че в шестдесет и три годишния си живот срещнах само веднъж един професор по теология, който щеше да напредне до седмо ниво, след като завърши това си прераждане. Той е мистичен пътешественик от векове и толкова етерен, че не се чувстваше и в най-малка степен част от този свят. Ясно съзнаваше, че следващото му пътуване до дома ще бъде последното за него и нямаше търпение да предложи своята идентичност на великото божие несътворено пространство.
Не зная дали това е егоизъм или страх, или комбинация и от двете, но трябва да си призная, че моите стремежи от другата страна не се простират до седмо ниво. Научила съм се никога да не казвам „никога", и тъй като това е моето последно прераждане, мисля, че е съвсем възможно да се окажа в положение-то да избера седмото ниво — напред към далечните, далечни безкрайности на вечността. Но засега наистина вярвам, че мога да изразя отдадеността си на бога, като напълно запазя моята идентичност и работя в „нивите" на шестте нива. Но в случай че част от вашата мисъл отскача в ужас, докато четете за седмото ниво, повярвайте ми, не сте само вие и това не е ограниченост. Докато отдаваме талантите си на бога и на неговата работа, той има нужда от всички нас.
Нивата и квадрантите
По-рано ние обсъдихме факта, че земята на континентите от другата страна е разделена на четири квадранта, които са области, посветени на определени цели — животновъдство, изследване, изкуства и ориентация. Квадрантите отговарят на нивата на напредък, в тях ние очевидно прекарваме по-голямата част от времето, в зависимост от работата, която вършим.
Между квадрантите има непрекъснато движение. Всъщност от другата страна няма зони, които да са недостъпни за някого. Но да кажем, че вие основно работите в квадранта, посветен на изследователската работа, а някой близък приятел работи в квадранта на изкуствата. Вие може свободно да се посещавате взаимно. Като използвам отново аналогията с колежа, ще кажа, че какво като сте напреднал по английски, това не означава, че не може да отидете да слушате лекция по някоя друга наука. А за да ви е по-лесно да се намирате един друг, на входа на всеки квадрант има пазач, нещо като портиер, който знае къде се намира всеки на неговото или на нейното работно място. Така че ако аз искам просто да се поспра и да поздравя моя баща, трябва само да отида до портиера на квадранта, където работи баща ми, и веднага ще го намеря, дори той да е отишъл за известно време в друг квадрант — да медитира в градините на залата на справедливостта, например, защото той много обича да ходи там, или пък ако е на парти в къщата на приятел в третия квадрант на Атлантида. Отново ще кажа, че ни отделя само една мисъл един от друг, от един квадрант до друг, или от един континент до друг и никой от нас не е отделен от никого или от никое място, освен ако той не си избере да бъде.
Как се става духовен водач
Без съмнение повечето от нас, ако не и всички, един ден рано или късно ще станат духовни водачи на някой приятел, без значение на какво ниво сме у дома. И повечето от нас със сигурност от време на време ще се чудят дали не трябва да проверят ума си, защото са се съгласили да поемат такава огромна отговорност за някого, който, като се окаже на земята, ни пренебрегва, отрича нашето съществуване и/или ни обвинява, когато нещата не вървят добре.
Отношенията с духовния водач започва още от другата страна, когато някой, с когото имаме специални връзки, вземе трудното решение да напусне дома за друго прераждане. Неговата молба към нас да му станем духовен водач означава, че той вярва в нашата любов, преценка и абсолютна надеждност, а приемането от наша страна означава един процес по пътя ни, който може да отнеме години, десетилетия, дори векове, преди даже да е започнало новото прераждане на приятеля ни.
Едно от първите неща, които трябва да направим, е да се запознаем до съвършенство с всички страни на нашия приятел. Ние започваме в залата на записите неуморно да учим, да сканираме и да се сливаме с миналите му животи, докато не опознаем всички събития, мотивации, триумфи и падения, силни и слаби страни, умения или липсата им във всичките му прераждания, и то по-добре от самия ни приятел. Имаме предимство, че самите ние сме живели поне веднъж и можем да разберем сложната емоционалност на човешкото същество — емоционалност, която би изглеждала абсолютно чужда на ангелите и на съвета, които, тъй като никога не са се прераждали, не могат да разберат какво е негативност, подлост, агресия, омраза, депресия и другите неизбежни страни на човешкия живот.
В същото време ние поемаме предизвикателството да изучим характера на нашия приятел, което е по-интензивен вариант от това да станеш нечий приятел на земята. Трябва толкова добре да опознаем психиката му, че освен да предвидим дадена негова реакция, да можем да предвидим и чувството, с което той ще излезе от ситуацията, предизвикала тази реакция, и как това ще се отрази на живота му по-нататък. Откриваме кои подходи най-добре действат за този човек, когато се наложи да го съветваме — дали той слуша с готовност, съпротивлява ли се, противопоставя ли се на авторитета, чувства ли вина, реагира ли импулсивно, премисля ли проблемите, мобилизира ли се от критика, или продължава да се саморазрушава, независимо колко много се опитваме да го вразумим?
И в процеса на събиране на всичката тази информация за обичания от нас приятел ние трябва внимателно да вървим по ръба между състраданието, любовта и обективността, защото, когато той отиде на земята и започне да среща трудностите, които си е избрал, ние трябва да го подкрепяме и успокояваме, а не да допринасяме за паниката му с нашата прекалена и излишна загриженост. Трябва да знаем кога да го хванем, като пада, и кога да го оставим да се претърколи и да гледаме, че сърцето му се къса и да запазим нашето здраво, за да можем да му помогнем, съзнавайки, че той си е избрал твърде много болка, за да израсне, и че ние ще му направим най-лошата услуга, ако го защитим от нея. Трябва също да се върнем и в нашите собствени минали животи, за да си спомним, че по време на тях нямаме никакви съзнателни спомени за другата страна, за нашия духовен водач, така че да можем да разберем защо този приятел, когото толкова много обичаме, или никога не осъзнава нашето съществуване, или си подиграва дори с намека за него. .
Понякога нашият приятел ще има нужда от посочване на правилната посока, което включва други хора, и в този момент ние си сътрудничим с духовните водачи на тези хора, за да придвижим нещата. Ще посоча един случай като пример: един ден, след като ме е гледала по телевизията, една жена се обади в офиса ми случайно за обща информация, как да получи тълкование. Три дни по-късно майката на жената случайно я попитала дали ме е гледала по телевизията, като преди това те и дума не са си разменяли за мен, въпреки че и двете са ме гледали много пъти. Жената се усмихнала и попитала: „защо ме питаш?", а нейната майка отговорила: „защото искам да ти подаря тълкование за рождения ти ден". Тълкованието беше сложено в графика за след девет месеца, благодарение на големия списък с чакащите, но тъй като няколко се отложиха, аз успях да я вкарам цели седем месеца по-рано, съвсем случайно. Още преди края на телефонното тълкование ние и двете знаехме, че сме си намерили сродна душа. Оттам тръгна приятелството ни, а една вечер на вечеря аз случайно казах: „хайде да напишем книга заедно". Франсин беше убедена, че духовната наставница на Линдзи Харисън ц духовната наставница на майка й са работили заедно много упорито, за да можем да се намерим с Линдзи и ние забелязахме, че сме се намерили, защото и в картите на двете ни е записано, че трябва да напишем книга заедно. За да стане това, трябваше да се намесят трима духовни водачи. Бих попитала Франсин защо им е отнело толкова много време, за да ни съберат, но тя щеше да отговори с въпроса, защо на нас ни е отнело толкова много време, докато се научим да се вслушваме.
Ето защо нито един от нас не трябва да се оплаква, когато стане духовен водач, че му е много трудно да привлече вниманието на обекта си. Но без значение колко сме отхвърляни, пренебрегвани или обижда ни, ние ще бъдем отдадени на нашия приятел до последния му ден на земята и ще бъдем първите, които ще го прегърнат при пристигането му от другата страна, и то така силно, както сме го прегърнали за довиждане, когато е напускал дома.
Както говорихме в предните глави, ние стоим до нашия приятел през цялата му ориентация от другата страна и ще трябва да знаем кога да лобираме пред съвета да моделира картата му в кризисни ситуации и кога да останем твърди и да оставим да се случи това, което е написано. В следващата глава ще научим на първо място колко сме отговорни, като помагаме на приятеля си да напише картата си.
Междувременно, докато помагаме на нашия приятел и макар че сме му отдадени напълно, ние продължаваме да вършим нашата си работа и да сме ангажирани със социалния си живот от другата страна. Винаги съм се чудела дали някой от нас би поел трудната задача да бъде духовен водач, ако нямахме способността да бъдем на две места едновременно.
Но даже и когато най-много сме се карали, Франсин се кълне, че нито за миг не е съжалила, че е мой духовен водач и, ако трябва, би го направила още веднъж. Тя никога не ме е лъгала, нито веднъж за шестдесет и трите години, така че мога напълно да й вярвам. Само се надявам, когато дойде моят ред да направя това за някой друг, да мога да бъда наполовина толкова търпелива като нея, така мъдра, щедра и обичаща.
Как се става ориентатор
Не го казвам само защото се оказах ориентатор от другата страна — няма по-всеотдайни, по-добре обучени психолози във вселената от ориентаторите, които се уверяват, че ние сме напълно обновени и здрави, за да поемем задълженията си от другата страна, в нашия живот у дома.... Или както ще говорим по-късно, на земята.
Колективи от ориентатори са непрекъснато дежурни във всеки център по ориентация при входа на другата страна. Преди да пристигнем, те са изучили нашите карти и обстоятелствата при смъртта ни, така че са напълно приготвени да ни приютят и причислят към този процес на ориентация, който ще е най-добър за нас. Ние си избираме наши собствени ориентатори, които познаваме от животите си у дома, и можем да съберем толкова много на брой, колкото е голям стресът ни при пристигането у дома. Ако сме много объркани, нашият духовен водач ги събира вместо нас и остава заедно с тях.
Както духовните водачи, ориентаторите също са преживели поне един живот на земята, така че не се затрудняват да разбират критичното емоционално или умствено състояние, в което са ни оставили някои от нашите животи на земята. И след като са стигнали до шесто ниво на напредък, ориентаторите са преживели хиляди години „в земно" време, изучавайки от другата страна трудовете на най-великите умове на медицината, психологията и духовност-та в подготовка за избраните от тях отговорности.
Въпреки че ориентаторите са обучени за всяка възможна ситуация, всеки от тях се специализира в определена област:
• пристигналите по желание — тези, които са се примирили със смъртта и завръщането си у дома и пристигат с готовност да продължат оттам, откъдето са спрели.
• пристигналите с нежелание — тези, които са приели своята смърт, но са пристигнали откъснати от недовършената си работа и имат нужда от малко повече грижи, след като машината за сканиране им е помогнала да си припомнят, че са напуснали точно когато са възнамерявали и че тяхната работа е останала „незавършена" поради някаква причина, която те сами са си определили.
• бебетата и децата — тези, които са избрали тяхното време на земята да бъде кратко и пристигат у дома със свежи, щастливи спомени от другата страна, те са най-лесните за ориентиране. Запомнете, дори бебетата на земята са тридесетгодишни хора от другата страна, с безкрайни спомени от предишни прераждания и пълноценни животи у дома, към който се връщат.
• травмираща смърт — тези, чиято смърт е била внезапна, в резултат на случайна или целенасочена жестокост, или на съдбоносен психически срив. Те често пристигат в шок, ядосани, че са измъкнати от мястото си без предупреждение. И отново ма-
Шината за сканиране им помага да се свържат с факта, че те са записали своята смърт в картата си и че тя има свой смисъл. В повечето случаи те навлизат бавно в живота от другата страна с комбинация от състрадателно успокоение, посещение от любимите хора у дома и някои от успокояващите дейности, на които са се радвали на земята, като четене, риболов или градинарство.
• пациенти за обвиване—тези, които дълбоко страдат поради раздялата с някого, когото са оставили на земята. Като съществена част от тяхното изцеление те са обвивани в топли завивки и преспиват в полуздрач при непрекъснато присъствие на техния духовен водач и група ориентатори, които са се специализирали в успокояване на тъгата.
• пациентите за интензивни грижи — тези, които пристигат напълно дезориентирани относно собствената си идентичност, трябва да бъдат психологически интегрирани отново, преди да могат с радост да продължат своя живот от другата страна. Това са жертвите на промиването на мозъци, най-тежките случаи на болестта на Алцхаймер, самоубийците, извършили това при сериозно душевно заболяване. Те са водени направо към кулите, където с индивидуални темпове се редуват сънят в полуздрач и грижите на умелите ориентатори с тяхната деликатна работа на „разпрограмиране".
Важно е да се отбележи, в случай че се безпокоите за някой близък починал или сте загрижени за вашия собствен преход към другата- страна, че няма такова нещо като неуспешна ориентация. Самият факт на пристигането ни у дома е абсолютна гаранция за вечна благословена радост в свещения покой на божията безусловна любов и направлявани от него, ориенторите винаги спазват това божествено обещание.
Почивка от другата страна
Въпреки че работата, учението и изследванията ни държат в непрекъснато опиянение от другата страна, ние наистина имаме завиден социален живот. Има! Хора, на които им е трудно да повярват, когато чуят, че там няма алкохол и наркотици. Не защото алкохолът и наркотиците са незаконни. Не забравяйте, че от другата страна няма закони. Нито пък алкохолът и наркотиците се считат за неморални у дома, където никой никого не съди. Там просто те са напълно безполезни. Също поради това, че самата атмосфера, наситена с божията любов, ни прави по-еуфорични, отколкото което и да е питие или наркотик. Има още една причина: тъй като около нас няма негативизъм, ние няма от какво да искаме да избягаме. И най-после, ние непрекъснато осъзнаваме нашия изключителен статут на божии деца, така че никога не бихме си помислили дори само потенциално, че можем да навредим на себе си.
Малките събирания, огромните партита, празниците и фестивалите са в изобилие от другата страна, също както са и замъците, училищата и научноизследователските центрове. Те са изпълнени с прекрасни разговори, мъдрост, музика, пеене, танцуване и
Смях. Провеждат се в частни домове, общи апартаменти, паркове, площадки, бални зали и на всички други места, които не са специално определени за медитация и учение. Всеки е добре дошъл във всяка група. Няма групички, няма „аутсайдери", няма „на тълпи". Хората със сходни интереси и сходно чувство на хумор естествено се привличат, но никой друг не е изключен. Няма държане, което да е извън нормите или обидно. Удивително е колко лесно една обикновена концепция като вродено всеобщо уважение, което започва с абсолютно самоуважение, може да елиминира от речника термина „обидно държане".
Убедена съм, че абсолютно всяко хоби, за което можем да си помислим, може да бъде практикувано за наша радост от другата страна, с изключение на дейностите, които по някакъв начин могат да навредят на нас или на някой друг. Ако някой клиент ми каже, че през целия си живот е имал желание да овладее бродирането или рисуването, или култивирането на бонсаи или свиренето на пиано, или да плете кошници под водата, аз мога да разчитам, че ще открия не само че тези хобита са много популярни у дома, но и че точно този клиент води курс по това нещо, което не е още успял да овладее тук.
Както и в професионалната област, нашето привличане към определено хоби на земята често е причинено от духовни спомени за нашите щастливи преобразявания от другата страна. Братът на снаха ми джина е добър пример. Ние всички го обичахме много и смъртта му на двадесет и шест години ужасно съсипа семейството ми. Една от неговите неизпълнени мечти беше да свири на китара. Той никога не беше имал таланта или търпението да я овладее, но с копнеж издигаше в кумир всеки велик китарист от Андреас Сеговия до Ерик Клептън. Няколко месеца след смъртта на крие аз получих послание от него защото е имал труден преход и е трябвало да погрижат за него с обвиване в продължение на известно време. Но първите му думи към мене от другата страна, когато той най-накрая се установи, беше заявеното с гордост и задоволство: „познай какво — аз мога да свиря на китара!".
Същото се отнася за таланти в спорта и игрите, които са така популярни от другата страна, както и на земята. Понякога чувам въздишки, когато добавям, че у дома няма контактни спортове, но ви обещавам, че те не липсват на никой. Съоръженията за зрелищни спортове като тенис, бейзбол, баскетбол, футбол са просто зашеметяващи, огромни и постоянно пълни с ентусиазирани тълпи, които не са там, за да окуражават победителите или победените, а просто от удоволствие да наблюдават своите любими спортове, играни перфектно и майсторски. Голфът, боулингът, крикетът, сърфингът, планинското катерене и ходенето, гимнастиката, ските и всяка друга неконтактна дейност, която съществува тук, се преподава и се играе там просто заради радостта от участието.
Богатите, прекрасни концертни зали — и на открито, и на закрито — също постоянно са пълни с почитатели, които са възнаградени с непрекъснати представления. Помислете си за най-трансцеденталния балет, опера, певец, симфония, пиеса, джаз, танци, музика, поезия или монолози, които някога сте виждали, и ги издигнете до божественото, и ще получите някаква представа за преживяванията при посещение на концертите от другата страна. Както при спорта и игрите, тук има такива, които са избрали да играят, и такива, които избират да гледат, и предпочитанията на всеки един са добре дошли, уважавани и подкрепяни.
Само някои потребни на земята неща подозрително липсват у дома—телевизор, например, кина, радио, компютри, но всички те бледнеят в сравнение с моменталната комуникация и незабавната наличност на живи забавления, които проектираната мисъл прави възможни от другата страна. И между другото, няма преминаващи или пропадащи в училище, няма конкурси за красота, няма награди от какъвто и да е вид, които дори едва да загатват, че някой е по-добър от някой друг.
В рая няма закон, който да казва, че всеки е равен — това е просто божията вечна, свещена, всеизвестна
Истина.
Девета глава
Обратното пътуване
Завръщане от другата страна обратно на земята
Ето ние сме в рая, заобиколени от безкрайна красота, вървим рамо до рамо с ангелите и светиите, ангажирани и вдъхновени, обичани и обичащи, стимулирани и стимулиращи, изпълнени с енергия всеки миг от живота в наситена с божието присъствие атмосфера. И все пак невероятно, но повечето от нас избират да напускат другата страна от време на време за друго прераждане в това трудно и тежко измерение, наречено земя.
И дори нещо още по-невероятно е, че този избор няма нищо общо с мазохизма, но има много общо с един основен неоспорим факт:
Господ е създал всеки от нас със свой собствен уникален потенциал и божествена съдба, която да достигне този потенциал, без значение колко време, колко болка и колко жертви ще коства това. В края на краищата ние никога не се проваляме. И не можем. Без значение дали бягаме, вървим, пълзим, или се размотаваме по задънени пътеки, ние неизбежно достигаме до величието, което е наше рождено право, и нашите кратки пътувания извън дома са част от пътеката към величието.
Франсин веднъж ме попита: „какво си научила от безпроблемните времена?", а времената у дома не са просто добри, те са идилични. Истина е, че от другата страна ние може да изучим всичко съществуващо, дори негативизма и болката, но изучаването без лично преживяване и добиване на сила и мъдрост от преодоляването на пречките е също като да се учиш да караш кола само като четеш за това, но никога да не сядаш зад волана, или да вярваш, че можеш да извършиш хирургическа операция на мозъка само защото си изчел всички възможни учебници по темата. Тъй като от другата страна не съществува зло или негативизъм, ние идваме тук, за да се изправим пред него, да израснем вследствие на това и в края на краищата го побеждаваме за доброто на човечеството, на самите нас и на бога. Дали това ще отнеме едно прераждане или сто, ние винаги спазваме обещанието си към нашия създател и той спазва обещанието си към нас, така че ние никога не се примиряваме с нещо по-малко от това да развием до съвършенство даровете, които са ни били дадени.
Ние никога не се прераждаме без някаква съвсем определена цел и предизвикателство в съзнанието, както не постъпваме в колеж, без да знаем къде точно е той, какви предмети ще учим или къде ще живеем, докато сме там. И така в подготовка за всеки един живот ние преминаваме през редица определени процеси, които да гарантират, че докато сме на земята, ще завършим това, за което сме дошли, че ще имаме цялата помощ, която ще ни е нужна, докато сме тук, ако просто обръщаме внимание и слушаме. Тези процеси могат да отнемат седмици, месеци, години, десетилетия или векове, в зависимост от това колко близко или колко отдалечено в бъдещето смятаме да е нашето следващо прераждане, за да ни бъде от най-голяма полза. Но винаги един аспект от времето е особено важен: ние не напускаме дома, преди да сме абсолютно готови.
Точно както имаме нужда от ориентация, за да направим плавен преход до другата страна, така се нуждаем и от ориентация, когато отново го напускаме. Така че, след като веднъж сме взели решението да се върнем на земята, ние викаме нашия духовен водач и събираме групата от ориентатори, които незабавно започват да изучават нас и основните цели, с които смятаме да се заемем.
Нашата първа официална подготвителна среща става в едно от преддверията на залата на справедливостта, където сядаме с нашия духовен водач и лидера на нашия екип от ориентатори, за да прегледаме предстоящия живот, който искаме да поемем. „аз искам да работя по въпроса за търпението, така че да мога да напредна до пето ниво и да мога да върша изследователска работа". Ние можем да кажем това или: „надявам се, да стана ориентатор в кулите, но преди това искам да науча повече за лечението".
Обсъждаме вероятните подходи, капани, алтернативи на нашите намерения, включително и това, което може да сме научили или пропуснали в областта на интересите ни в миналите ни животи и дали не можем да постигнем нашите цели, без изобщо да напускаме другата страна и да си спестим тежките изпитания на още едно прераждане. Духовният ни водач и лидерът на ориентаторите, и двамата прекарали животи на земята, са наясно колко трудни и тежки са тези животи и тъй като са с нас, за да ни подкрепят, те искат да се убедят, че ние сме убедени в това, което правим, и че това е точното нещо, което искаме.
Има такива сред нас, които си променят решението след дългата преориентационна сесия и решават да останат у дома, за да продължат да работят в рая, или ограничават живота си само до няколко кратки месеца или години, но точно колкото им трябва, за да изпълнят обещанието, което сме дали в името на израстването на някой или изграждането на нещо — като родител на земята, брат или сестра, детската медицинска общност, войната срещу насилието над децата или реципиент на орган. Но повечето от нас твърдо са решили да следват духовното си израстване и отказват да съкратят пътуването си или да се върнат.
След като основните цели на предстоящото ни прераждане са обсъдени и възможно моделирани по съвет на духовния ни водач, на лидера на екипа по ориентация и на преориентационната сесия, ние продължаваме към една от многото стаи по-навътре в залата на справедливостта, където започва дългият, сложен процес на ориентацията.
Стаята за ориентация и картата
Всяка стая за ориентация е огромна, направена от бял мрамор, с бели мраморни пейки и маси, подредени така, че да приличат на класна стая. Издигащите се стени са изпъстрени с карти, списъци и други нагледни материали, които да служат като помощни средства винаги под ръка.
Ние се събираме в нашата стая за ориентация заедно с духовния ни водач и останалите от екипа по ориентация, които сме избрали, и с тяхна помощ и с помощта на всички средства около нас, въз основа на целите на предстоящото прераждане, си изработваме карта с невероятни подробности за живота, който ще ни доведе до изпълнението на тези цели.
Ние започваме с голямата картина, избирайки „двигателите", които ще ни карат да се движим към финиша, който сме решили да достигнем, без значение колко пъти ще се препъваме и падаме.
Първият от тези „двигатели": темите на живота.
Теми на живота
Един от най-забележителните уроци, които съм научила през десетилетията, през които правя регресивни хипнози, е, че всеки човек — всеки — има точен отговор на въпроса: „каква беше твоята цел в този живот?". И от тези хиляди и хиляди хора идваха едни и същи отговори отново и отново. Тези отговори винаги попадаха в една от четиридесет и четирите категории, които са толкова важни, че предизвикват сто процента моментален отговор от запитания човек. Тези категории или цели са темите на живота, които ние избираме преди всяко прераждане, и те са изброени и описани в приложението.
Всеки един от нас избира две теми на живота — основна и второстепенна. В същността си първата тема на живота дефинира основната цел на предстоящия живот, докато второстепенната определя конфликта, който си поставяме за преодоляване, защото, пак ще кажа, че колкото по-трудно постигаме нещо, толкова по-силно го ценим. В този живот например моята основна тема на живота е хуманитарна. Това е моята цел, която трябва да постигна за духовното си израстване. Второстепенната ми тема е самотник. Този копнеж за уединение и самота винаги ме е преследвал, заплашвайки да ме измъкне от това, за което зная, че трябва да избърша тук, и не минава и ден, в който не се боря с изкушението да му се отдам. Трябва да обърнем внимание, че в живота ни винаги едната основна тема е в противоречие с другата — вторичната. Но можем да погледнем и по друг начин: вторичната ни тема е огънят, който възпламенява основната и гарантира нейния успех.
Повечето от нас намират нещо общо с няколко от четиридесет и четирите теми на живота и трябва да ги прочетете повече от веднъж, да се съсредоточите върху тях честно и спокойно, за да решите коя е основната и коя е второстепенната ви тема. Ключовият въпрос, който трябва да зададете на себе си в търсене на вашата основна тема, е: „без значение по какъв начин си изкарвам прехраната и на какво обръщам най-много внимание в живота, коя от тези теми най-добре описва силата, която движи душата ми напред ден след ден?". Ключовият въпрос, чрез който трябва да откриете вашата вторична тема, е: „коя от тези теми най-добре описва силата, която се опитва да отклони душата ми от пътя ден след ден?".
Защо изобщо трябва да си правите труда, за да определяте вашите теми на живота? Защото чрез тях може да откриете истинската причина, поради която сте избрали да дойдете на земята този път, и трудността, пред която сте избрали да се изправяте отново и отново, докато я победите напълно веднъж и завинаги. А като допълнителен бонус може да надникнете за кратко и в бялата мраморна стая на ориентацията с вашия духовен водач и екип от ориентатори до вас, които изучават списъка с четиридесет и четири теми, изписани със златни букви върху светеща стена от бял мрамор. След като завършим трудната задача по избирането на основната и второстепенната цел, ние се придвижваме към друг списък, озаглавен „линии на избор".
Линии на избор
Забелязали ли сте, че независимо колко добре върби животът ви и колко добре се справяте с повечето неща, винаги има една определена област, която не можете да овладеете, независимо колко се стараете и колко много внимание й обръщате? Тази определена област е вашата избрана линия и това е още един избор, който правите от другата страна, за нещо, с което трябва да се справяте тук. Ако животът на земята в действителност е едно сурово училище — и той е, — линията на избор е пътят, който сте решили да поемете като основно предизвикателство в това прераждане.
Има седем линии на избор:
• здраве;
• духовност;
• любов;
• обществен живот;
• финанси;
• кариера;
• семейство.
Искам да ви дам пример с моя избор на линия,която е „семейство". Аз съм родена в семейството на топъл, прекрасен любящ баща и нервна, егоистична майка. Прекарах детството си в опити да направя семейство тип „Норман Рокуел" от този суров, наличен материал и съм сигурна, че това, че бях медиум и много открита, само усложняваше нещата в дома и беше много трудно да се почувстваш уютно с майка, която редовно даваше воля на въображението си как ще ме пребие, докато спя, и баща, който полушеговито заявяваше, че единствената причина, поради която не напуска съпругата си, е, че ще трябва да я целуне за довиждане. Аз най-накрая се отказах от илюзията да оправя това семейство и се насочих да създам мое собствено... С първия съпруг, който ме тормозеше, и втория, който ме доведе до фалит; двама синове, които обожавам, които имат различни бащи и не са най-добрите приятели; взаимна омраза със съпруга на сестра ми... И на шестдесет и три години, след като междувременно другите шест линии на избор са имали добри и лоши периоди, но никога не съм ги чувствала неизпълними, нищо друго не ме кара да се чувствам по-непригодна и безпомощна от онази област, с която все още се боря и която се нарича „семейство".
Много искам да ви обещая, че като откриете вашия избор на линия, ще може да го преодолеете, но мисля, че случаят не е такъв. Това, което може да направите, е само да не се чувствате като изненадани от засада, когато следващия път се провалите в същата област, за която сте сигурни, че не ви се отдава. Очаквайте пречките и бъдете приятно изненадани, когато те не се появят. И запомнете, че която и област да сте си избрали от седемте, тя не е наказание или бреме, стоварено ви от някое тъмно същество, а избор, който сме направили, преди да дойдем тук, предизвикателство, върху което искаме да работим и което съдържа целия смисъл на нашето идване, и ние ще го разберем, когато се върнем отново у дома.
Съзнавайки колко е тежък животът на земята и често неблагодарен, ние си изгражда-ме пет възможни „изхода за бягство" в нашите карти, пет възможности да се измъкнем и да се върнем от другата страна.
Те са известни като точки на излизане.
Точки на излизане
Казано по-просто, точките на излизане са обстоятелства, които ние подготвяме, преди да дойдем на земята, и които могат да доведат до края на този живот, ако изберем да се възползваме от момента, в който те се появят. Записваме пет в нашите карти, но не чакаме непременно до петата, за да напуснем земята. Може да решим да направим това още при първата, при втората, третата или четвъртата,
Защото според нас сме завършили това, от което сме имали нужда при това пътуване, и да се отправим към дома. Ние не ги разполагаме равномерно във времето, когато ги планираме. Може да поставим две точки на излизане в една година, а следващата чак след двадесет или тридесет години.
Най-очевидните точки на излизане включват критични болести, сериозни злополуки, загуби на близки и всякакви други събития, които могат да доведат до смърт, но за щастие в края на краищата не го правят. Другите точки на излизане са толкова незабележими, че ние даже не им обръщаме внимание. Решение „без никаква причина" да минем по друг маршрут до дома на връщане от работа; да се загубим на път, който добре познаваме; „обичайни" закъснения, които забавят излизането ни от къщи; промяна в плана за пътуване в последната минута; отлагане на среща или покана за гости; всякакви инциденти, които ни изглеждат абсолютно безсмислени и нищо незначещи, могат съвсем спокойно да бъдат подсъзнателно избрани точки на излизане, от които ние сме решили да не се възползваме.
Друг случаен подсъзнателен намек за избрана точка на излизане е повтарящ се сън за специфично място, човек или ситуация, които не ви изглеждат познати, но ви карат да се чувствате зле или направо изплашени и след това този сън се разиграва в реалния живот. Понякога този сън е предсказателен, но много по-често това е спомен за точка на излизане, която сте си създали от другата страна, и вашите чувства ви предупреждават, че тя е ма пътя и вие трябва да направите избор.
Не е рядко срещано и чувството подсъзнателно да усещате точка на излизане, която не сте си избрали, докато се възстановявате от самата точка на излизане. Един приятел, който беше на екстензия в болницата, веднъж ме помоли да го подложа на хипноза, за да се върне пак при инцидента с мотоциклета, който го беше довел дотам, и да сложи край на всичко, което го тормозеше от случилото се и причините за него. По време на регресията той си спомни повече от желаното. Имаше кристално чист спомен, че е направил избор — а не е реагирал импулсивно — да се отклони от пътя по надолнище, вместо да продължи и да се блъсне челно в идващия камион, който неправилно е навлязъл в неговото платно. И още нещо, той изведнъж се сети, че е чул някакъв глас (на неговия духовен водач, според Франсин) и този глас му прошепва, докато е в съзнание в линейката: „това беше номер четири". Той никога не беше чувал за точки на излизане и ме попита какво би трябвало да означава това „номер четири" и той знаеше, че говоря истината, когато му го обясних. И както правят повечето хора, напълно се успокои, като вече знаеше, че независимо дали го съзнаваме или не, ние имаме пет възможни избора кога да напуснем този свят и да се отправим към дома.
Има още нещо, на което не може да се наблегне достатъчно по този въпрос: в много редки случаи самоубийството никога, ата никога не е било едно от нашите точки на излизане! Ние никога не записваме самоубийство в нашата карта и картата ни не е само договор със самите нас, тя е договор с бога. Нарушаването на този договор, освен ако това не е причинено
От дълбока умствена деградация извън нашия контрол, ще ни изпрати обратно в утробата, без да прекараме и един-единствен миг в рая, а аз, естествено, не мога да си представя да живея на тази земя с обърнат гръб към бога. А вие можете ли?
Тотеми
Огромна е почитта, на която се радват животните от другата страна, и ние не можем да си представим да дойдем на земята, без да сме си избрали наш собствен тотем, който може да бъде всеки един член от безбройното семейство на животните и който ни пази като наш предан другар. За да ви помогна да си представите това, просто нарисувайте в съзнанието си вашия духовен водач, вашите ангели и едно величествено животно до тях, с неговата съвършена и чиста преданост към вас, докато сте на тежкото си и трудно пътуване на земята извън дома.
Някои клиенти са ми казвали, че чуват далечни животински звуци през нощта, което после е било обяснявало с животното, което индентифицирам за тях. Други са ми разказвали за странни пристрастия към животни, които са виждали само в зоопарка и в предаванията по канала „ Дискавъри". Един скъп приятел на име Берни беше просто огорчен от факта, че носорозите са го привличали през целия му живот. С облекчение научи, че неговият тотем е носорог — до този момент единственото му обяснение на факта беше, че като малък е притежавал играчка носорог.
Но моята любима история с клиент и неговия тотем е за един полицай, който един ден объркано влезе в офиса ми, за да обсъдим проблем, който той се беше отказал сам да разрешава и който му причиняваше доста неприятности в живота. Той се беше преместил в малък апартамент след развода и беше щастлив, че в сградата има разпореждане „без деца и животни", но не можеше да си обясни защо отвратителният му хазяин го заплашва, че нарушава правила-та, като държи домашен любимец. Човекът нямаше домашен любимец, никога не е имал такъв. Беше изгубил броя на случаите, когато е канил хазяина си в апартамента, за да се убеди, че няма никакви животни, но всеки път е бил обвиняван, че добре е скрил следите по време на претърсването, което винаги се е оказвало, естествено, безуспешно. Той беше под непрекъсната заплаха от изгонване, но още по-ужасно беше неудобството му, че полицай, охраняващ закона, беше обвинен в нарушаването на същия този закон. След като вече се беше оказал без каквито е да е възможни обяснения, той дойде при мен.
Преди да продължи в подробности, аз го попитах:
— Просто от любопитство, знаеш ли какво е тотем?
Той не знаеше и като му обясних, добавих: — би ли имало някакъв смисъл за теб, ако ти кажа, че твоят тотем е пантера?
За миг той ме погледна втрещено и след това започна да се смее, защото неговият домашен любимец, описван от хазяина му, който уж го виждал на прозореца, готов за скок, бил „огромна черна котка". Полицаят беше притеснен от неспособността си да види величественото същество, което му беше толкова предано, докато нещастният му хазяин го виждаше толкова ясно, че мислеше за истинско. Но както посочих, този тотем пантера се появяваше и се показваше точно когато и където трябваше на някого, от когото неговият господар трябваше да се пази и да бъде пазен.
Много пъти съм се усмихвала след това тълкование, като се сетя за апартаментите и къщите, в които съм живяла, ако трябваше моите хазяи да ме гонят, защото са видели моя тотем — слон, — който, разбира се, не е домашно животно.
Попълване на детайлите в нашата карта
След като е решена като цяло нашата карта — основната и второстепенната тема на живота, линиите на избор, точките на излизане и нашите тотеми, — започваме дългата и трудна работа по съставянето на всеки компонент и събитие от живота, който ще предприемем, за да си гарантираме възможно най-добрия шанс за изпълнение на всеобхватните ни цели. И думите „всеки един компонент" не са случайно използвани.
• ние избираме нашите родители и нашите братя и сестри.
• ние избираме и най-дребния аспект от нашия външен вид, от косата, кожата и цвета на очите до типа структура на тялото, височина, килограми,
Включително и промените в тях, всички отличителни белези и особености.
• ние избираме нашето точно място, време и дата на раждане, което означава, че сме избрали и всички детайли от нашата астрологична карта.
• ние избираме нашите приятели, любовници, съпрузи, деца, шефове, колеги, случайните си познати и дори домашни любимци.
• ние избираме тъмните същества, които ще срещнем по пътя.
• ние избираме градовете, кварталите и къщите, в които ще живеем.
• ние избираме нашите предпочитания, слабости, недостатъци, чувството ни за хумор или липсата му, нашите умения и таланти, нашите области на компетентност.
И стъпка по стъпка с всеки поет дъх ние композираме всички важни и обикновени моменти от живота, който ще предприемем.
Без значение как звучи това, ние пристигаме на земята с много свободна воля и безброй възможности за избор. Ако имате записано в картата, че ще си обелите коляното, от вас зависи дали това ще е дребна драскотина, или ще се наложи хирургическа намеса. Ако в картата ви е записано, че ще ви поканят на рожден ден, когато сте на тридесет години, вие може да отклоните поканата, да отидете и да прекарате ужасно или да се окажете душата на тържество-то. Ако сте планирали катастрофа, тя може да е само драскотина по колата ви или тотално да я смелите, което зависи от вашия избор, когато това се случи.
Една записана болест може да застраши живота ви или да е нещо съвсем безобидно, като резултат от това дали вие ще вземете необходимите мерки или не при появата на болестта. Когато в живота ви се появи тъмно същество, от вас зависи дали ще го отминете, ще се замесите и ще му позволите да ви тормози, или ще се замесите и ще извлечете поука от опита, за да се научите да го отминавате следващия път. Предначертай живот изобщо не означава живот без избор. Това подчертава факта, че стойността на нашия живот не се диктува от това, пред което сме изправени, а от това, което правим, когато се изправим пред него.
През целия процес на композиране на картата нашият духовен водач е изправен пред едно много трудно предизвикателство: той трябва да извлече от своите собствени минали животи спомените и емоциите, за да стане очовечен заради нас. Не забравяйте, че състоянието на ума ни от другата страна, включително и когато сме в ориентация за връщане на земята, е еуфорично, безстрашно и абсолютно уверено. Няма нещо, за което да се чувстваме неподготвени, и няма нещо, което да не искаме да поемем в стремежа си за духовно израстване. Да композираме картата си в такова състояние на духа е като да отидем с празен стомах и пълен портфейл в магазина — ще завлечем вкъщи два пъти повече храна от необходимото, която едва ли ще можем да изядем, преди да се е развалила. Това ще ни накара да се чувстваме преситени и дебели, да ни стане лошо или и двете. Колкото и тежък.да ви изглежда животът, аз ви уверявам, че вие сте искали да се натоварите и още, докато духовният ви водач не е настоял за нещо наистина по-реалистично.
Също по време на ориентацията идват и други духове, които сме записали, че ще играят важна роля в живота ни, за да координират картите си с нашата, така че да можем рано или късно да се намерим и да се разпознаем въпреки съзнателната амнезия, която получаваме на земята. Очевидно, че духовете, които срещаме по време на ориентацията, също още не са се преродили, но не са и тъмни същества, които са си наложили самозаточение от дома. Ако повечето играчи в нашия живот вече са преродени, ние се срещаме с техните духовни водачи. Близнаците и тризнаците също се срещат по време на ориентацията, за да си координират картите и подробностите по тях. Ние се срещаме с всеки дух, който сме избрали да въздейства силно върху живота ни или ние да въздействаме върху неговия. Така той се оказва част от нашата ориентация и това обяснява чувството „това си ти!" между нас, когато се срещнем като „абсолютно непознати" тук на земята.
Ако обърнем достатъчно внимание, нашите карти на земята са много сложни и детайлни. Например ние често имаме преживявания на обикновени моменти, за които сме сигурни, че се повтарят напълно и гласно или не ние отбелязваме, че „вече седях на този стол, в същото това положение, пиех кафе, когато телефонът звънна и прекъсна новините, точно както сега..." признаваме си, че току-що сме преживели дежа вю, а след това го отхвърляме и продължаваме деня си. Истината е, че не сме преживели този момент изобщо. Записали сме този дребен незначителен момент в картата на предстоящия си живот по време на ориентацията като пътен знак, че сме в синхрон с живота, който сме планирали, преди да дойдем тук. Дежа вю е всъщност рядък сигнал, резониращ от нашето подсъзнание към съзнанието ни, като казва: „спомням си картата, която написах", един блажен, бърз поглед към дома.
Други знаци на нашите карти се появяват във формата на съвпадения. Сигурна съм, че сте преживели достатъчно съвпадения, за да хванете основната насока. Изведнъж в главата ви зазвучава песен, която не сте чували с години, и само час по-късно, когато се качвате в колата си, тази песен зазвучава по радиото. Пишете писмо на стар, стар приятел и тъкмо когато сте по средата, той ви се обажда „изневиделица". Отново е много лесно да отхвърлим съвпаденията като нищо повече от дребни забавни моменти, но това, което те са всъщност, е далеч много по-вълнуващо: те са съзнателна памет и очакване на момент, записан в картата ни, доказателство за дома и за това, че сме в синхрон с направения план.
След като веднъж завършим дългата, трудна задача на писането на нашата карта, основана на такива решения като нашите цели, теми на живота и линии на избор, ние напускаме залата за ориентация и с нашия духовен водач продължаваме към центъра на залата на справедливостта, към величественото бяло мраморно светилище, където седи съветът на светеща платформа във форма на буквата u и чака да ни приеме.
Съветът и нашата карта
Ролята на съвета в подготовката на нашата карта е ключова не защото тези светли достойни същества никога не казват абсолютно „да" или абсолютно „не" на елементите в нашата карта, а защото искат да преосмислим нашите теми на живота, потенциалните кризи, които сме си записали, и всяка друга област от нашите цели, която може да ни донесе толкова болка, че да изгубим смисъла, който преследваме. Отново, въпреки че нашият духовен водач полага усилия да ни убеди да не се натоварваме много, ние сме готови да представим пред съвета нереалистично амбициозна карта. Те ни задават въпроси за всеки момент и обсъждат с нас някои промени в картата ни за наше добро.
Те могат да кажат: „Джоел, ти си избрал тема „отхвърляне", но твоят баща според плана ти се отказва от теб тъкмо когато си останал без работа. Как ще се справиш с това? Ще се разболееш, ще се самобичуваш или ще страдаш? Това ще го използваш като вид проверка на себе си ли, ще бъде ли то принос към темата за отхвърлянето, или ще избереш точката за изход? Не е ли възможно да научиш повече, ако си дадеш малко време между двете?". Или: „Пам, с твоята тема на миротворец не мислиш ли, че трябва да си избереш поне един от родителите, чиято карта да не е в такъв директен конфликт с твоята? Или ще изчакаш до по-късно, докато родиш първото си дете, защото до раждането не си записала разрешение на твоята агресия?".
Ако реши, че е необходимо, съветът ще сканира колкото трябва животи на други с вашата тема, за да ви послужат като пример за добро или за лошо, и как предизвикателствата, които планираме, са били посрещани преди. Ако не се доверяваме достатъчно на мъдростта на съвета, то нагледното показване на последствията от нашия избор има решаващо значение. Почти винаги след всичко това ние правим поправки тук-там по картите си, за да извлечем максимална полза от уроците, които сме си поставили да научим по време на престоя си на земята.
Много рядко някой е толкова ентусиазиран, амбициран и убеден, че не позволява съветът да го убеди, че трябва да направи поправки в своята карта. И всеки път, когато някой предприеме прераждане, лишено от одобрението на съвета, това прераждане става твърде тежко и завършва със самоубийство.
Искам още сега да изясня едно недоразумение по отношение на това, че някой има много тежък живот. Общото схващане е, че той е извършил някакъв голям грях в преден живот и сега го изкупува, а в действителност нещата стоят точно обратното. Когато съветът одобри някоя особено трудна карта, старейшините изразяват огромно доверие в напредъка на духа, който я е написал, и казват: „ние знаем, чети можеш да се справиш с това, и сме съгласни, че твоето намерение да поемеш тези трудности си заслужава жертвата, която ще направиш". С други думи изключително големите предизвикателства показват голямото уважение на съвета, а не дългоочаквана възможност да те накажат заради някакво предно прераждане.
Един от най-забележителните примери на кратък и труден живот в името на голямо добро, които съм виждала, е одобрението на съвета за картата на едно дете на име аби. По време на бременността майка й е сериозно болна и като резултат аби се ражда сляпа, глуха и няма. И като капак на трудностите тя е дванадесето дете на много бедни родители, неспособни да контролират многобройното си буйно и невъзпитано потомство, което създава непрекъснато проблеми и в училище, и в местната полиция.
Аз се бях запознала със семейството малко преди да се роди аби, така че имах възможност да наблюдавам чудото, което се случи в този дом след появата й. В мига, в който я видяха, всеки един член от семейството откликна с огромно състрадание към безпомощната невинност на бебето. Без да може да ги чуе, да им каже и дума или да види лицата им, аби беше достигнала до сърцата на всички и беше дали на всеки усещане за отговорност, значимост и стабилност. Усмивките и, прегръдките на малките й ръчички около вратовете им, целувките, които радостно им връщаше, повдигнаха духа на нещастното семейство и ги обединиха отново по пътя, по който се бяха загубили. Те станаха семейство, което дружно се стреми да се грижи за някого, който никога от своя страна нямаше да може да се грижи за себе си. И по този начин, обичайки аби, те се научиха да се обичат отново.
Аби беше само на осем години, когато почина от усложнения след пневмония. Нейната загуба беше трагедия за всеки, който я познаваше, включително и за мен. Но също зная, че тринадесетте членове на семейството, което тя остави, са сред най-любящите, грижовни и духовни хора, които познавам.
Беше ли Аби един наказан дух заради минали прегрешения? В никакъв случай. Тя беше и е една много напреднала душа, на която съветът възложи огромно доверие, и тя го доказа, като показа, че каквито и недостатъци да си запишем в картата, начинът, по който се справяме с тях, определя успеха в живота ни.
Последното ни действие в присъствието на свещения съвет, след като сме завършили и модифицирали картата си, е да си осигурим специалната помощ, която ще ни закриля през предстоящия ни живот — помощта на ангелите. Според трудността на темата на живота ни и нашата карта, на нас могат да ни бъдат дадени, да кажем, два ангела, два архангела и един върховен ангел, които, както казахме, са „тежка-та артилерия" от божиите легиони. Мисля си, че колкото става по-труден животът тук на земята и като продължаваме да злоупотребяваме с планетата и един към друг, хората пристигат от другата страна, придружени от все повече и повече ангели. Обикновено при повечето хора виждах един или два ангела, сега не виждам по-малко от два, а най-вече пет или шест от такива нива като ангели, архангели, власти или престоли около онези напреднали души, които са тук за последен път, в последното си прераждане.
Моля ви, не си мислете, че това е единствената възможна помощ по време на нашия живот. Целият легион от ангели винаги ни наблюдава и е готов да се притече на помощ, въпреки че върховните идват само когато специално ги помолим, когато се нуждаем само от чудо. Също както нашият духовен водач не отменя факта, че починалите ни близки са готови да бъдат с нас от другата страна, така и групата от ангели, които избираме, когато идваме на земята, не отменя огромната красива армия, която е винаги в постоянна готовност.
Ние не напускаме съвета и осезаемото божие присъствие, докато картата ни не е напълно готова и модифицирана и докато не сме си осигурили благословения протекторат на ангелите.
Оттук ние продължаваме към кулите за още едно предизвикателство в процеса на нашето напускане на дома.
Десета глава
Сбогуване
Събирането на нашите скъпи приятели заедно с духовния ни водач в кулите, за да ни кажат сбогом, не е особено тъжно събитие. Ние всички знаем, че времето ни извън дома ще е кратко, едно мигване в сравнение с безкрая на вечността, и ние всички ще бъдем ангажирани и достатъчно близки, за да усетим особена болка от липсата.
Но знаем и една неоспорима истина за прераждането: в мига, в който се върнем на земята, ще имаме много малко, ако изобщо останат някакви съзнателни спомени от дома, от вълнуващия ни живот там и любимите ни приятели. Всъщност напълно възможно е изцяло да се съмняваме в тяхното съществуване и никога да не успеем да усетим любящите им ръце около раменете си през радостта или мъката, които сме си предначертали.
Те ни пожелават успешно пътуване и ни молят да запомним дома колкото се може по-добре, ако можем. И след това правят нещо, за което знаем, че е особено необходимо при нашето заминаване — те се отдръпват от нас. Не че ни отхвърлят, но това е акт на любезност и уважение, колкото труден за тях, така и за нас. Ако не се отдръпнат, ние може да загубим желание да преминем през голямото изпитание и да решим да останем с любимите си приятели в божия рай завинаги. Те нито веднъж не оспорват нашето решение да предприемем нов живот, нито ни искат обяснение за причините. Обичат ни толкова много, че се отдръпват и ни оставят да тръгнем с обещанието да бъдат на всяка стъпка по пътя ни, като ни окуражават с гласове, които навярно ние никога няма да чуем.
Ако някога сте се питали защо винаги усещате някакъв отзвук от изоставеност дълбоко в сърцето си, то е заради този последен миг на раздялата с най-близките ви приятели и духовния ви водач при събирането на кулите. От обич те ви оставят сами в останалата част от подготовката ви за тежкото и самотно пътуване извън дома, което правите в името на бога.
Свещени благословии
Имаме невероятно божествената привилегия за две лични срещи, след като кажем сбогом на приятелите си.
Първата е с нашия месия. Всеки месия, който се преражда, за да носи послание от бога на земята, е жив, активен и много ценен от другата страна, от Исус и Буда, Мохамед, Аполон и всички други велики духовни водачи, които този свят е имал привилегията да познава. Те не живеят и не общуват с общото население, но изнасят лекции и семинари, предлагат съвети и продължават да работят като едни от най-свещените, любящи и високо напреднали учители, които бог е създал.
Преди да се върнем на земята, на нас ни се дават няколко мига с месията, който винаги сме чувствали по-близък, на място избрано от нас. Много предпочитат центъра за ориентиране, но аз избрах да прекарам няколкото свещени мига с Исус в тиха алея от рози в градините на залата на справедливостта.
Независимо кой е месията и къде е мястото, те са там, за да ни обгърнат в своята божествена светлина, знаейки от собствен опит изпитанията и емоциите, които ни очакват на земята, и като съзнават, че ние ще забравяме, че те нито за миг няма да се откъсват от нас. Тяхното послание е просто и дълбоко: „особено когато животът изглежда най-несправедлив и твоята вяра е затъмнена от жестоко човешко съмнение, дори и ако не си спомняш за мен и тези моменти, аз съм винаги до теб и силната ми ръка държи твоята и те води".
Втората среща е с материализираното присъствие на Азна, богинята майка, изключителната съвършена, емоционална половина на божеството, което ни е създало, чийто поглед потвърждава нашето вечно място в нейното сърце като нейно любимо дете.
Първо нашият месия, а после Азна, всеки ни благославя, приема нашите молитви и ни обещава благополучно пътуване отново обратно към дома, към несравнимата любов на винаги разтворените им обятия. Ние ги оставяме изпълнени с обожание и преливащи от тиха радост.
Последни приготовления
Сега продължаваме към една от най-величествените и спокойни стаи в кулите, където пастелните тонове в атмосферата се филтрират през синята стъклена фасада, да усмирят нашите очаквания от предстоящото пътуване, което сме избрали. Нашият лидер в ориентацията е тук и ни чака, опитен, успокояващ и безкрайно любящ, готов да ни изпрати по пътя ни.
Ние лежим върху гладка, спокойна повърхност, покрити с топли и меки одеала.
Картата ни вече е твърдо запечатана в съзнанието ни, нашата цел — избрана, тялото ни се оформя в утробата на жената, която сме избрали за наша биологична майка на земята.
Ние потъваме в сън в здрачевина.
И процесът на слизането започва.
Надявам се, че никога не се изморявате, като ме слушате да казвам, че обичам това, че винаги има още какво да се научи, защото сигурно ще продължавам да го казвам до последния дъх на това тяло. Допреди няколко месеца вярвах, че аз и Франсин сме обсъдили всеки аспект на моето идване тук от другата страна, но един ден сутринта изведнъж Анджилиями каза за пътуване, което беше предприела към кулите на дома предната вечер. Тя го нарече сън. Франсин по-късно наистина потвърди, че това е било астрално пътуване до едно от нейните любими места, където самата Франсин я беше виждала.
Анджилия се разхождала тихо и с уважение из кулите, когато стигнала до една стая със закрит с воал прозорец. Любопитна и свикнала на абсолютна свобода от другата страна, тя тръгнала да влиза, за да види какво има зад воала. Франсин, която я наблюдавала постоянно, я спряла и казала:
— Съжалявам, Анджилия, но не можеш да влезеш там точно сега. — Анджилия не можа да си спомни точните думи на последвалия разговор, знаеше само края му, че вътре в стаята зад воала духовете, подготвящи се да влязат в тяло, в действителност се смаляват.
Това беше ново за мен. Винаги съм приемала, че както сме в тялото на тридесетгодишни, така си влизаме в утробата и не съм се задълбочавала да мисля повече по този въпрос. Анджилия много ми се ядоса, когато й казах това. Тя завъртя очи и поклати глава на моята безпомощност и ми обясни:
— Те не могат да влязат, докато не станат шапки, Багда. - въздишка!
Много се гордея с внучката си и веднага повиках Франсин. Тя също като Анджилия нямаше търпение да ми обясни:
— Разбира се, че духовете се смаляват по размер, когато слизат. — и за пореден път ми каза: — ако не зададеш въпроса, няма да получиш отговора.
Не можете да си представите колко време съм прекарала да измислям въпроси и все още съм само на повърхността.
И така, тъп като нашите духове се смаляват по размер, се явява още един паралел с процеса на смъртта: издига се тунел от етерната ни субстанция — ще
Повторя — настрани, а не надолу—и по този тунел ние слизаме на около метър от повърхността на земята от измерението на другата страна до утробата, която ни очаква на земята.
Подобно на случаите, когато сме много тежко болни или ранени, при които влизаме и излизаме от съзнание, умирайки, нашият дух влиза и излиза от ембриона много пъти, преди да се родим, за да не получим от рязката смяна жесток емоционален и духовен шок. Въз основа на това колко удобно сме се чувствали в утробата в миналите животи, нашият духовен водач решава кога окончателно да влезем там , по време на бременността. В най-добрия случай ние се вслушваме, но не и аз. Както казах по-рано, аз съм се противопоставила на Франсин, влязла съм твърде рано и съм се отегчила ужасно, докато дойде времето за петдесет и четвърти път да дойда на земята.
Но без значение колко рано или късно се пренасяме от дома в утробата, последният ни спомен и усещане от другата страна, преди да я напуснем, е върховният момент, когато бог докосва с пръста си точно основата на нашия нос, третото ни око, по-точно мястото, където то трябва да бъде. Това е божията целувка не за сбогом, а за едно кратко довиждане, знаейки, че напускаме рая не само заради нашето духовно издигане, а и заради него, и той ни уверява, нас, неговите деца, че неговата съвършена, безусловна любов ще осветява пътя ни през тунела и по време на дните ни на земята и един ден благополучно ще ни върне отново у дома.
Благословия
Молитва, която всички трябва да отправим един за друг
Мили боже,
Аз се моля, искам толкова много за всички тях, да бъдат силни, смели и мъдри. Ще бъдем ли готови, боже, да се борим с ужасната тъмнина на самотната нощ? Когато нашият единствен щит е вярата, която познаваме, а времето изтича и врагът се снишава. Когато арената е шумна и тълпата крещи нашето име, като еретик или светия, не е ли все едно? Защото стоим само пред тебе, най-мили боже, не отдръпвай ръката си. Не ни интересува величие и слава, ние носим само твоето име. Не се боим от егоизъм, празна слава и богатство. Страхуваме се от изтичащото време, че няма да имаме време да учим, водим и помагаме на другите да надвият фалшивата гордост. Трябва да знаем, че само едно е истинско — че съм щастлив, че аз съм аз, а ти си ти. Помогни ни, мили боже, да ги дръпнем по-напред. И може би те ще доловят песента на синята птица.
Силвия к. Браун
ПРИЛОЖЕНИЕ
Следващите четиридесет и четири теми на живота, обсъдени в девета глава, са първият списък, от който ние си избираме основната и второстепенната тема, които ще служат за изпълнение на целите, които сме си поставили за изпълнение за краткото бреме, когато сме извън дома. Докато ги четете, се питайте коя от тях определя вашите истински подтици и импулси, които ви тласкат напред ден след ден, и коя е най-точно описание на импулса, който се опитва да ви отклони от пътя.
Акстиватор. Активаторите са тук, за да прибират боклука, който другите са оставили след себе си. Те правят така, че работата да се свърши, и то да се свърши правилно. Предназначени са да оправят всякак-ви проблеми и са доволни, когато свършат задачата си, независимо дали е голяма или малка активаторите трябва да внимават да не се раздават прекалено.
Естетически стремежи. Човекът с естетическа-та тема е движен от вътрешната нужда да твори в някое изкуство — музика, драматургия, литература, скулптура, живопис, хореография, художествени занаяти и т.н. Това занимание може да го отведе до славата и привилегиите, което е приятно, стига второстепенната тема да е съвместима с това, но може да е и трагично, когато е в конфликт. Джуди Гарланд, Винсент Ван Гог и Мерилин Монро са примери за главна тема „естетически стремежи", която е била в неразрешен конфликт с второстепенните им.
Анализатор. Анализаторите изпитват нужда да огледат и най-малките подробности от начина и причините, поради които функционира всичко. Те са просто незаменими в научните и другите технически области. Страхът им от пропуск или недоглеждане им пречи да се отпуснат, да се доверят на инстинктите си и да отстъпят назад достатъчно, за да видят цялостната картина.
Знаменосец. Знаменосецът винаги е в първите редици в битката срещу нещата, които счита за несправедливи. Той стои на пост по време на стачка, демонстрира, агитира или каквото там му се струва нужно, за да се вмества в собствената си представа за „истинска борба". Предизвикателството за знаменосеца е да се научи как да прекарва идеите си по-ефективно, с такт и умереност, а не с разпалващ разногласия фанатизъм. През в0-те години имаше много такива знаменосци като Аби Хофман, Джери Рюбин и други добронамерени радикални антивоенни деятели.
Строител. Строителите са вятърът д крилата на обществото, често невидимите, но жизненоважни зъбни колела, които движат всичко. Строителите не са хората, които излизат на сцената, за да получават награди, а онези, които са изиграли главна роля в павирането на пътя до този етап. Може да се чувстват недооценени, задето не им се признават заслугите, о не трябва да забравят, че наградата за избирането и усъвършенстването на тази тема е в напредъка на душата по пътя й към съвършенството, което е далеч по-ценно от всяка друга награда.
Катализатори. Както предполага наименованието им, катализаторите са движещата сила; онези, които карат нещата да се случват и превръщат бездействието в действие. Те са енергични, изпълнени с ентусиазъм и като че ли се представят най-добре при напрегнати обстоятелства. Чувстват се празни и потиснати, когато нямат цел.
Борец за кауза. Ако няма социална тема, за която да се бори, той си я създава. Те са генералите, които командват знаменосците — гласовити, действени и страстни в усилията си да подобрят света понякога за сметка на собствената си безопасност и безопасността на другите. Най-недисциплинираните се стараят да привлекат по-голямо внимание към себе си, отколкото към своята кауза.
Контролиращият. Най-успешните от тях са блестящи в ръководството на възложените им задачи, като контролират работата и разпределят задълженията разумно и дискретно. По-неуспешните са онези, които изпитват нужда да диктуват и критикуват всяка подробност от живота на околните. По ирония на съдбата най-голямото предизвикателство за контролиращия е самоконтролът, защото той му липсва.
Емоционалност. Хората, родени с тема „емоционалност", притежават необикновената способност да изпитват най-дълбоко въодушевление, най-съкрушително отчаяние и всеки оттенък на емоция между тях. Тяхната чувствителност е както дар, така и тежест и те трябва да осъзнаят, че равновесието в живота им е от изключителна важност.
Експериментатор. Експериментаторите държат да изпробват всеки стремеж или начин на живот, който им хване окото. Те скачат от ръководене на магазин към участие в археологически разкопки в Перу, опити в уличните артистични изпълнения и посещаване на курсове за ковачи не защото им липсва цел, а защото имат нужда да живеят живота си като активна, разнообразна серия от участия в разни неща. Само угаждането до степен на безотговорност е най-голямото препятствие, което стои пред експериментатора.
Погрешимост. Темата за погрешимостта обикновено е избрана от хора, изправени пред физически, умствени или емоционални предизвикателства. Душите, които избират погрешимостта за своя тема, са необикновени и в моментите, когато се обезкуражават, не бива да забравят какъв вдъхновяващ пример дават на останалите, които се изправят пред подобни препятствия и възтържествуват над тях.
Последователят. Последователите посвоему са не по-малко важни за обществото от лидерите, тъй като без тях изобщо не би имало лидери. Осигуряване-То на силна, надеждна подкрепа може да бъде най-големият и щедър принос на последовател на тази земя. Това, което последователят не бива никога да забравя, е, че трябва внимателно да обмисля кого и какво да следва.
Хармония. Спокойствието, хармонията и равновесието са не само главните, но и единствените приоритети на хората с тема „хармония" и те правят всичко възможно, за да ги поддържат у себе си. В положителния си вид тези хора са добри и услужливи и могат да оказват успокояващо въздействие в хаотични ситуации. В отрицателния си вид им е трудно да приемат и да се приспособят към неизбежните трусове, удари и напрежение на живота.
Лечител. Лечителите често, макар и не задължително, изпитват влечение към професиите на лекуващи физическото или психичното здраве. Избраната от тях тема може да се прояви в най-различни форми, всичките включващи облекчаване на болката и подобряване на качеството на живота. Задължително е лечителите да се научат да се пазят от прекалено силно съчувствие към онези, които се опитват да излекуват, и да внимават с темпото, за да избегнат претоварване с проблемите, към които ги е привлякла тази тема.
Хуманист. По определение хуманистите са родени, за да се раздават на човечеството. Вместо да се борят с несправедливостите на живота чрез седящи стачки и митинги, те заобикалят протестиращите, За да нахранят със собствените си ръце гладните, да намерят подслон за бездомните, да превържат ранените, да учат неграмотните и изобщо да се нахвърлят сами срещу нещастията в живота. Те се изправят пред двойно предизвикателство — едновременно да знаят, че работата, която има да се свърши, е безкрай-на, и кога и как да спират, да си почиват и да се предпазват от изхабяване.
Непогрешимост. Тази тема се илюстрира от хората, които сякаш са родени с всичко—хубост, талант, интелигентност, привилегии, остроумие, елегантност и т.н. Може и да не ви се вярва, но тяхната тема понякога е необикновено трудна. Проблемите им рядко биват приемани на сериозно. Хората често изпитват към тях неприязън заради преимуществата им и те лесно могат да се почувстват недостойни, защото не са спечелили своето привилегировано място в обществото. Не е необичайно да изпитват силно влечение към прекаляване с храна, безразборни сексуални връзки и злоупотреба със забранени вещества, сякаш се опитват да уравновесят везните, създавайки си трудности, с които не са се родили. И тъй като много неща са получили лесно, понякога се чувстват емоционално неспособни в ситуации, които поставят на изпитание техния характер.
Интелектуалност. В най-добрия случай човекът, избрал тази свързана с безграничната жажда за знания тема, е онзи, който цял живот учи и постоянно използва образованието си, за да информира хората и подобрява живота на земята. В най-лошия — една от многото версии на вечния студент, чиято единствена цел е знанието заради самото знание, и понеже само се трупа, а не се споделя, то не е от полза никому освен за притежателя си.
Дразнител. Имайки предвид колко трудна тема е това, е удивително, че толкова много хора са я предпочели, не мислите ли? Дразнителите са постоянните, преднамерени песимисти, критикари; онези, които винаги намират за какво да се оплакват. Те са много полезни, когато искаме да се научим на търпение, търпимост и устойчивост срещу отрицателното, докато те самите се борят да преодолеят същото онова отрицателно, което според избраната си тема са възприели.
Съдия. Хората с тази тема цял живот се стремят активно към честност и равенство. Някои от най-великите американски президенти и активисти като преподобния д-р Мартин Лутър Кинг са прекрасни примери по тази тема. За съжаление в най-лошия си вид, когато е заблудена и несъсредоточена в бог, тази страст за оправяне на несправедливостите може да предизвика размирици, анархия и саморазправи.
Законност. Прилагането на закона и практикуването или преподаването на право са сред професионалните изяви на темата за законността, която се върти около загрижеността за запазване на границата между законното и незаконното. Възвишените представители на тази тема са предани обществени служители, които страстно помагат за поддържането на ред и равновесие в света. Ако са корумпирани и злоупотребяват с властта си, те са обида за темата, са си избрали.
Лидер. Странно, но хората с лидерска тема може да са много надарени в способността си да водят, но почти никога не са новатори, а предпочитат да са лидери във вече установени области — например адвокати, които се стремят към шумни дела и процъфтяват под светлината на прожекторите, вместо да посветят опита си за внасяне на значителни подобрения в съдебната система. За да усъвършенстват тази тема, най-правилно е да сменят приоритета си от собствения успех към изразяване на лидерските способности чрез изследване на нови, социално значими области.
Самотник. Самотниците често могат да бъдат обществено активни и да привличат внимание, но най-често избират кариери и начин на живот, които им позволяват да се изолират от другите. Приятно им е' да бъдат сами и обикновено им е приятна собствената компания. Често се мъчат да преодолеят изтощението и раздразнението си, когато други хора прекарват прекалено много време в тяхното пространство.
Неудачник. Темата за неудачника в основни линии е същата като темата за погрешимостта, но без физическите, умствените или емоционалните предизвикателства. Хората, избрали темата „неудачник", имат много предимства и добри качества, но понеже са твърдо решени да се самосъжаляват, постоянно ги пренебрегват. Търсят внимание, правейки се на мъченици, и ако в живота им няма мелодрама, си я създават. Подобно на дразнителите те могат да ни вдъхновят да мислим по-положително и да не одобряваме поведението им, без обаче да ги съдим.
Интелектуалност. В най-добрия случай човекът, избрал тази свързана с безграничната жажда за знания тема, е онзи, който цял живот учи и постоянно използва образованието си, за да информира хората и подобрява живота на земята. В най-лошия — една от многото версии на вечния студент, чиято единствена цел е знанието заради самото знание, и понеже само се трупа, а не се споделя, то не е от полза никому освен за притежателя си.
Дразнител. Имайки предвид колко трудна тема е това, е удивително, че толкова много хора са я предпочели, не мислите ли? Дразнителите са постоянните, преднамерени песимисти, критикари; онези, които винаги намират за какво да се оплакват. Те са много полезни, когато искаме да се научим на търпение, търпимост и устойчивост срещу отрицателното, докато те самите се борят да преодолеят същото онова отрицателно, което според избраната си тема са възприели.
Съдия. Хората с тази тема цял живот се стремят активно към честност и равенство. Някои от най-великите американски президенти и активисти като преподобния д-р Мартин Лутър Кинг са прекрасни примери по тази тема. За съжаление в най-лошия си вид, когато е заблудена и несъсредоточена в бог, тази страст за оправяне на несправедливостите може да предизвика размирици, анархия и саморазправи.
Законност. Прилагането на закона и практикуването или преподаването на право са сред професионалните изяви на темата за законността, която се върти около загрижеността за запазване на границата между законното и незаконното. Възвишените представители на тази тема са предани обществени служители, които страстно помагат за поддържането на ред и равновесие в света. Ако са корумпирани и злоупотребяват с властта си, те са обида за темата, са си избрали.
Лидер. Странно, но хората с лидерска тема може да са много надарени в способността си да водят, но почти никога не са новатори, а предпочитат да са лидери във вече установени области — например адвокати, които се стремят към шумни дела и процъфтяват под светлината на прожекторите, вместо да посветят опита си за внасяне на значителни подобрения в съдебната система. За да усъвършенстват тази тема, най-правилно е да сменят приоритета си от собствения успех към изразяване на лидерските способности чрез изследване на нови, социално значими области.
Самотник. Самотниците често могат да бъдат обществено активни и да привличат внимание, но най-често избират кариери и начин на живот, които им позволяват да се изолират от другите. Приятно им е' да бъдат сами и обикновено им е приятна собствената компания. Често се мъчат да преодолеят изтощението и раздразнението си, когато други хора прекарват прекалено много време в тяхното пространство.
Неудачник. Темата за неудачника в основни линии е същата като темата за погрешимостта, но без физическите, умствените или емоционалните предизвикателства. Хората, избрали темата „неудачник", имат много предимства и добри качества, но понеже са твърдо решени да се самосъжаляват, постоянно ги пренебрегват. Търсят внимание, правейки се на мъченици, и ако в живота им няма мелодрама, си я създават. Подобно на дразнителите те могат да ни вдъхновят да мислим по-положително и да не одобряваме поведението им, без обаче да ги съдим.
Нищета. Предизвикателството в темата за нищетата е очевидно. Най-често се среща в страните от третия свят, но е не по-малко трудна сред изобилието, където избралите тази тема могат да се чувстват още по-зле, поставени до по-привилегированите. Темата „нищета" се среща и сред хората в по-благоприятно положение, които постоянно усещат, че каквото и да имат, то не е достатъчно. Търпението, надеждата и. Правилният поглед върху незначителността на материалните блага в универсален мащаб могат да доведат до блестящ духовен напредък онези, които са предпочели темата „нищета".
Медиум. Може би си мислите, че това е главната ми тема, но моята е „хуманист". Хората, които си избират темата „медиум", най-често предпочитат да бъдат в предимно детска среда, където способността им да долавят неща извън „нормалния" обсег на чувствителност не се посреща със сурово неодобрение. Задачата на хората с тема „медиум" е да се научат да възприемат способностите си не като товар, а като дарба и да ги употребяват за най-възвишените, себеотрицателни и духовни цели.
Отхвърляне. Отхвърлянето е друга особено трудна тема, обикновено произтичаща от отчуждение или изоставяне в ранна детска възраст, след което човекът продължава в същия дух в училище, в зрялата възраст и във връзките си. Колкото и да е трудно, предизвикателството тук е да се осъзнае, че отхвърлянето не е непосилен товар, а тема, избрана специално, за да се научи човек, че когато духът цялостен и разчита само на себе си, той повече не зависи от приемането или неодобрението на другите.
Спасител. Ако не сте спасител, то несъмнено сте виждали такъв в действие — човек, който изпитва влечение към жертвите, иска да им помогне и да ги спаси дори когато жертвата очевидно сама е създала собствената си криза и/или не иска особено да бъде спасена. Спасителите обикновено са в стихията си в присъствието на най-слабите и безпомощни хора и изпитват голямо състрадание към тях. В крайна сметка спасителят може да се превърне в жертва, ако не поддържа безопасно емоционално разстояние от онези, които се опитва да спаси.
Отговорност. Хората, избрали темата за отговорността, я приемат не като свое задължение, а като нещо, което ги поддържа емоционално. Те намират радост в това да участват активно в постиженията си и изпитват вина, когато съзнават, че е имало да се свърши нещо, но не са го направили. Предизвикателството за тях е да се откажат от себичността си достатъчно, за да не забравят, че околните също имат нужда от радостта да поемат отговорност и да участват в постигането на нещата.
Духовност. Хората с тема „духовност" ще прекарат целия си живот в трескаво търсене на собствения си духовен център, ако не като професия, то поне като непресъхваща лична нужда. Колкото повече търсят, толкова повече нови области за изучаване откри-ват. В най-добрия си вид темата „духовност" създава безгранично вдъхновение, състрадателност, широк поглед и търпимост. В най-лошия — проявява се чрез тесногръдие, критикарство и опасната изолация на фанатизма.
Оцеляване. Да, до известна степен — стига инстинктът за оцеляване да функционира както трябва — на пръв поглед изглежда, че всички сме избрали тази тема. Но за онези, които активно са я предпочели, животът е непрестанна борба с неща, за които очевидно нямат големи шансове. Обикновено процъфтяват в кризисни ситуации, но имат проблем с разпознаването на истинската криза измежду обичайните ежедневни предизвикателства. На всички трябва да бъде раздадена лепенка с лозунга по-спокойно!, който да вземат присърце.
Въздържание. Темата за въздържанието обикновено е придружена от пристрастеност, която трябва да бъде преодоляна. Дори когато тя никога не се проявява, на хората, които избират тази тема, постоянно им се налага да се борят с усещането за податливост към нещо, било то вещество, секс, начин на живот или друг човек. Налага им се да избягват и другата крайност — да не придобият фанатично или психотично отвращение към обекта, към когото им се струва, че могат евентуално да се пристрастят. Ключът към напредъка в тази тема е умереността.
Търпимост. Да видим дали ще познаете. Хората с тема „търпимост" чувстват нужда по някакъв начин да търпят и нетърпимото. Естествено това може да се превърне в такъв товар, че те в крайна сметка да съсредоточат цялата си енергия в единствената област, която чувстват, че могат да търпят най-лесно, като същевременно или станат тесногръди, или престанат да забелязват всичко останало. Напредък постигат само когато осъзнаят, че тази тема може да предизвика нереалистичен поглед към света, и разберат, че си заслужава да бъдат великодушни само към нещата, за които си струва.
Жертва. Тези хора, както показва определението, са жертвените агънца на живота и тяхната цел, докато са сред нас, е да привличат вниманието към несправедливостите и да ни вдъхновяват да предприемаме действия и внасяме промени към по-добро. Тормозените и убитите деца, жертвите на престъпления от омраза и онези, които са били осъдени за ужасни углавни престъпления, а след това оправдани, са сред хората, чиято тема „жертва" е посветена на най-висшето добро.
Мъчител. Мъчителят е тук, за да събере възможно най-много жертви и да установи абсолютна власт над тях с цел постоянно да бъде заобиколен от явни доказателства за силата си. Волята и чувствата на неговите жертви са без значение, освен ако не са в съвършена хармония с неговите, и единственото състрадание, на което е способен, е към собственото му свръхчувствително, ненаситно его. Най-често той е патологично контролиращият съпруг или любовник, фанатично ревностният родител или злоупотребяващ началник. Мъчителят подсъзнателно е наясно, че ако пренебрегне тази сила, той ще остане абсолютно безсилен и че съществува далеч по-голяма сила от тази да държиш някой в подчинение, защото когато има абсолютната свобода, той може да направи избор.
Воин. Воините са онези, които безстрашно поемат рискове; нашите бойници, пионери и астронавти, пожарникари и безброй други невъзпети герои, които имат куража да се изправят пред физическите, моралните и/или духовните предизвикателства от ежедневието; хората от предните линии в борбата срещу престъпността, наркотиците, природните бедствия и тираните убийци; смелчаците, които тръгват към огромните неизследвани светове в космоса. Без посока настъпателността на воина може да бъде разрушителна, но когато е съсредоточена, хората с тема „воин" могат да внесат исторически принос за човечеството.
Победител. Темата „победител" се различава от темата „непогрешимост" по това, че победителите усещат активната, всепроникваща нужда да постигат и побеждават. Те са вечни оптимисти и винаги вярват, че следващата, делова сделка, следващата връзка, следващото претъркулване на заровете, следващият лотариен билет или залагане, следващата работа или дори следващият брак или дете ще бъдат онези, които цял живот са очаквали и които ще променят всичко. В най-добрата си форма несекващият оптимизъм на победителя и способността му да се изправя след всеки провал и да тръгва уверено напред са вдъхновяващи и въодушевяващи. Без чести проверки на реалността обаче победителят може да разпилее парите, сигурността и живота си с твърде многото си прибързани, недисциплинирани и вземани без предварителна информация решения.
Абонамент за:
Публикации (Atom)