АСТРАЛНОТО   ТЯЛО -  АУРА   И  АСТРАЛНА ПРОЕКЦИЯ

Всеки човек непрестанно работи през астралното си тяло, но сравнително мал­ко работят в него отделено, от физическото. Без тази работа през астралното тяло нямате да има връзка между външния свят и ума на човека, връзка между впечатленията, възприети от физическите сетива, и ов­ладяването им от ума. Впечатлението става чувство в астралното тяло, и тогава бива възприето от ума. Ас­тралното тяло, в което се намират центровете на усе­щането, често се нарича астрален човек, също както можем да наречем физическото тяло физически чо­век. Но, разбира се, го е само един носител - една ри­за, както ведическата школа се изразява - в която са­мият човек работи и чрез която той достига най-плъ­тния носител, физическото тяло.
Астралното тя­ло, то е изградено от седемте състояния на астралната материя и може да има от всяка по-груба или по-фина материя.
Лесно е да си представим човек в доб­ре оформено астрално тяло. Ние можем да го мислим като захвърлил физическото тяло и стоящ в друго по-фино, копие на физическото, видимо по своята при­лика за ясновидското око, макар невидимо за обикновения поглед. Астралното тяло на един неразвит чо­век представлява нещо твърде несвързано. Неговото очертание е неопределено, материалите, му са тъмни и зле наредени, а отдръпнато от тялото, то прилича на един безформен променлив облак, очевидно непригоден да служи като един независим носител. Наисти­на той е по-скоро един облак от астрална материя. До­бре устроеното астрално тяло означава, че притежа­телят му е достигнал доста високо равнище на умст­вено съвършенство или духовен напредък, така че по външността на астралното тяло може да се съди за напредъка, направен от неговия притежател. От опре­делеността на неговото очертание, от блясъка на не­говите материали и съвършенството на неговото уст­ройство, човекът може да съди за степента на разви­тие, достигната от Аз-а, който си служи с него.
Подобрението на астралното тяло зависи от една страна от очистването на физическото тяло и, от друга, от очистването и развитието на ума.
Аст­ралното тяло е особено чувствително към въздейст­вията на мисълта, защото астралната материя отго­варя много по-бързо отколкото физическата на всеки тласък от умствения свят. Например, ако погледнем на астралния свят, ние го намираме пълен с непрес­танно променливи образи; намираме там "мисъл-фор­ми" - форми, съставени от елементална есенния и одушевени от мисъл - и също забелязваме широки маси от тази елементална есенция, от която непрестанно излизат образи и в която те пак се изгубват. Наблюдавайки старателно, ние можем да видим, че струи от мисли проникват тази аслтрална материя, че силните мисли си заемат една обвивка от нея и постоянстват като същества за дълго време. Когато пък са слаби, мислите се обличат слабо и се изгубват скоро, тъй че но цялото астрално поле от блъскането на мисълта непрестанно стават промени. Астралното тяло на чо­века, направено от астрална материя, има същата готовност да възприема влиянията на мисълта и трепти в отговор на всяка мисъл, която пада върху му, няма значение дали мисълта идва отвън, от умовете на дру­ги, или отвътре, от ума на неговия притежател.

Вписването на един човек в битието, неговото ежедневие, щастие и нещастие, зависят от мирогледа му и доколко е адекватен на действителността. Ако един човек допуска съществуването на Бог, то би следвало в мирогледа му да съществуват следните опорни точки:

Бог е всичко съществуващо. Не съществува нищо извън Него. Всичко е един гигантски организъм - живо същество е Земята, Слънчевата система и т. н. Следователно, всички ние сме части от Него и като такива сме вечни като своя Създател. Бог е баща (създател) на всичко съществуващо, следователно, всички хора са братя и сестри.

От това следствие произлиза задължението ни да се опитваме да бъдем еднакво доброжелателни към всички, без изключение. Дори това да е трудно за реализиране, защото хората са много различни едни от други, трябва постоянно да се стремим да го постигаме.

Нещо повече, наши братя и сестри са всички съставки на природата, дори и малките мравки и тревички, и те заслужават пълноправно нашето внимание и любов. Заслужават да се грижим за тях и да избягваме безсмисленото унищожаване, само защото са по-нисши или не са ни симпатични. Лошото отношение към хората и природата е лошо отношение към Бога.

В битието всичко съществува благодарение на хармонията и взаимната търпимост - божествената любов. Следователно, най-голям междуличностен проблем между хората създава гордостта или както е определена в християнството, като най-страшния от седемте смъртни гряха.

Следователно, нашите усилия за създаването на хармония между хората, трябва да са насочени в две основни посоки: изработване на доброжелателно отношение КЪМ ВСИЧКИ БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ и обуздаване на собствената си гордост.

Тук трябва да направя разграничение между гордост и достойнство. Ще се опитам да направя това с едно сравнение. Достойнството може да бъде оприличено на броня, която предпазва егото ни от нараняване, а гордостта е дупка, слабо място в тази броня - гордоста демонстрира, в буквалния смисъл, нашата глупост и самолюбие.

Като създадени по образ и подобие божие, ние сме дарени с всички възможности на Бог, но тъй като сме многократно по-малки от Него, и нашата сила е толкова пъти по-слаба и в преобладаващите случаи е недостатъчна за незабавен и очевиден резултат.

Това създава илюзията, че нашите мисли са си само наши и не касаят никого. Но мислите ни са енергия и неминуемо предизвикват някакви промени и въздействия, тези въздействия имат свойството да се натрупват и да дават значителен резултат, но много рядко ни се случва да съобразим, че причинителите сме ние. Затова трябва да се научим да бъдем отговорни за мислите и чувствата си - това е още една причина да бъдем доброжелателни към всичко съществуващо. Колективните мисъл-форми влияят на Земята като цяло, а в известна степен на цялата Слънчева система.

От хилядолетия се е наложило мнението, че света е хаотичен, т.е. непредсказуем - събитията са напълно случайни. Но ако съществува Бог и Той е съвършен и хармоничен, ако всичко съществуващо е част от Него - т.е. е взаимосвързано и взаимозависимо - възможно ли е да съществува случайност? Колкото повече хора осъзнаят този факт, толкова повече ще започнат да мислят, т.е. ще започнат да търсят причините предизвикали "случайността".

От божествена гледна точка, ценността на един човек се определя от делата му, т.е. какво допринася за развитието на хората около него. Колкото е по-полезен, толкова се повишават и пълномощията (способностите) му. Много хора живеят с убеждението, че имат много способности и знания, но ако са само пасивни мечтатели, ако смятат, че другите хора не заслужават усилията им, дори и да имат някакви знания и способност, те ще атрофират, ако не се ползват за общо благо (в служба на Бога).

Много важно е хората да свикнат с мисълта, че всички са канали към и от Бога, т.е. защото всички сме части от Бога, всички сме негови инструменти при реализиране на Неговите планове. Всичко зависи от придобитите от конкретния човек качества, способности и реализирани интереси в определени области.

Като аналогия, всеки един човек може да бъде оприличен на светлинен филтър (цветно стъкло). Всеки е с различна степен на прозрачност и различно оцветяване, някои процеждат едвам-едвам, други са едноцветни. Най-добре би било да сме напълно прозрачни, за да не ограничаваме и изкривяваме божествената светлина, но засега само се стремим да го постигнем.

Бог винаги намира начин да пробута своите идеи, така между другото, които да доведат до реализиране на неговия План. Всеки един човек е едновременно и ученик и учител по отношение на другите хора - не се учи само този глупак, който си въобрази, че знае много повече от останалите хора.

Не по-малко важно е никога да не се забравя, че имаме право на свободен избор, т.е. ние сме пълни господари на живота си и на всичко ставащо с нас. За съжаление, огромна част от хората са с илюзията, че зависят от други хора и обстоятелства. Това ги подтиска изключително много, те се чувстват онеправдани жертви и не могат да вземат живота си в своите ръце. Да осъзнаеш собствената си свобода е една малка лична революция, една огромна крачка в собствената си еволюция. Затова не обвинявайте другите хора за своите неблагополучия, а поемете отговорноста да решавате сами.

И накрая, може би най-важното е да разберем, че етапа на който се намира обществената еволюция по цялата Земя, поради абсолютизиране на истините, създава безкрайно количество правила, които действат програмиращо на хората и те престават да мислят - фатални са първите 14 години от живота ни на Земята. За роботизирането ни работи с пълна пара масовото обществено мнение, средствата за масова информация и може би най-много образователната система.

Едва когато свикнем с мисълта, че можем да съществуваме и без проверената и доказана истина, започваме да разкъсваме веригите на илюзиите и с плахите опити да разсъждаваме самостоятелно.

Тайните на аурата"

Това произведение е поредица от уроци с особен характер, предназначени за ония, които се интересуват от тайните на живота.

Беше замислено като един курс за задочно обучение, но организирането му би струвало много скъпо и със съдействието на моите издатели аз предпочетох да напиша книга.

Ако се задоволите само да прегледате това произведение, то със сигурност ще ви е от полза, но ако решите сериозно да го изучите, ползата ще бъде още по-голяма. С цел да ви помогна, давам първо инструкциите, които биха съпътствали задочния курс.

Т.Лобсанг Рампа


ПЪРВИ УРОК

Преди да поискаме да разберем природата на Аза, или да разглеждаме окултните въпроси, трябва да познаваме природата на Човека - на мъжа и на жената. Разрешете тук да отбележа още в самото начало, че жената е равна на мъжа във всичко, свързано с окултизма и свръхсетивните възприятия. Жената в действителност притежава по-бляскава аура и знае по-добре да цени различните страни на метафизиката.


Що е животът?
В интерес на истината, всичка, което съществува, е "живот". Дори създанието, което считаме за мъртво, е "живо". Естествената форма на живот може да е изчезнала в онова, което наричаме смърт, но с изчезването на "живота" се появява една нова форма на живот. Процесът на разпадане създава нова форма на живот!

Всичко, което съществува, трепти. Всичко, което съществува, е направено от молекули в непрекъснато движение. Предпочитаме думата "молекули", а не атоми, неутрони, протони и т.н., защото това е урок по метафизика, а не по химия или физика. Стремим се да ви дадем една обща представа, без да навлизаме в подробностите на микроскопа, които тук не ни служат.

Сигурно ще е добре да кажем няколко думи за молекулите и атомите, за да успокоим онези, които иначе ще ни пишат, за да ни научат на това, което вече знаем. Молекулите са безкрайно малки, но могат да се видят с електронен микроскоп. Според речника, молекулата е най-малката частица от дадено хомогенно тяло, която може да съществува в свободно състояние, без да загубва качествата на първоначалната си материя. Въпреки че са толкова малки, молекулите са съставени от още по-малки частици, наречени атоми.

Атомът е една слънчева система в миниатюр. Ядрото му прилича на нашето слънце, около което се въртят отрицателните електрони, точно както планетите се въртят около слънцето. Ето на фигура 1 атома на въглерода, "тухлата" на нашата вселена. Фигура 2 представлява слънчевата система. Всяка материя притежава определен брой електрони, които се въртят около своето "слънце". Уранът например има 92, а въглеродът - 6, от които два остават близо до ядрото, а четирите се движат в по-далечна? Но да оставим атомите и да поговорим само за молекулите...

Човекът е маса от молекули, които гравитират с голяма скорост. Човекът изглежда солиден, твърд и не е възможно да пъхнем пръста си между плътта и костите. Тази твърдост обаче е само илюзия. Да вземем например едно безкрайно малко създание, което е много близо до човешкото тяло и го наблюдава. То ще види въртящи се слънца, мъглявини в спирала, ярки следи, които приличат на Млечния път.

В меките части на тялото - в плътта, те биха изглеждали като разпръснати звезди, а в твърдите, костите - ще бъдат по на гъсто, създавайки впечатление за компактна маса.

Представете си, че сте на върха на една планина в ясна нощ. Вие сте сам, далеч от светлините на града, които след като се отразят в нощното небе, се пречупват във влагата на въздуха и така помрачават изгледа. Над вас блещукат звездите. Галактиките се простират пред очите ви. Съзвездията ви заслепяват. Млечният път пресича небето като светлинна следа. Звезди, светове, планети. Молекули! Така ще ви види микроскопичното създание.

Всеки човек е една вселена, в която планетите, молекулите, гравитират около централното слънце. И най-малкото камъче, капката вода са съставени от молекули в непрекъснато движение.

Това движение поражда нещо като електричество, което, като се свърже с "електричеството", произведено от Аза, поражда живот. Около земните полюси избухват магнитни бури, предизвикващи северните сияния с прекрасни цветове.

Около всички планети, всички молекули, магнитните излъчвания се смесват с онези, които идват от другите светове или молекули. И така човекът е един свят, но не е свят сам за себе си. Нито един свят не може да съществува без други светове. Всяко създание, всяка вселена, всяка молекула зависят от други създания, от други светове, от други молекули, необходими за живота.


 1. Въглероден атом


 2. Слънчевата система

Не бива да се забравя, че молекулните групи имат различна гъстота. Това са в действителност групи звезди в небето. В някои части на космическия свят съществуват, така да се каже, пустини. Планетите или световете са много нарядко, а другаде са нагъсто, както при Млечния път.

Така например, скалата може да представлява едно съзвездие или гъсто населена галактика. Въздухът е много по-слабо населен от молекули. Въздухът прониква в нас, може да мине през кръвоносните съдове на дробовете, а оттам в кръвта.

Отвъд въздуха, отвъд атмосферата е Космосът, пространството, в което са пръснати група водородни молекули. Пространството не е празно, както се мислеше преди, а представлява грамада от водородни молекули, които образуват звездите и планетите.

Ясно е, че при едно създание с голяма гъстота на молекулите, друго създание трудно ще се промъкне помежду им, но един "призрак", чиито молекули са много нарядко, може лесно да мине през една тухлена стена.

Стената е само купчина от молекули, приличащи на облак прах във въздуха. Колкото и невероятно да ви изглежда, има място както между всяка молекула, така и между всяка звезда. И ако едно същество е достатъчно малко или молекулите му са достатъчно разредени, то може да мине между тези на тухлената стена, без да докосне някоя от тях.

Това ни позволява да разберем как един призрак може внезапно да се появи в затворена стая и да мине през дебела, твърда стена. Всичко е относително и дебелата стена е несъмнено лесно проходима от един призрак или някое звездно създание. Но за това - по-късно.

ВТОРИ УРОК

Както вече видяхме, човешкото тяло е формирано от съвкупност молекули и ако дадено микроскопично същество, например вирус, го вижда така, ние също трябва да приемем човешкото тяло като група химични елементи. Ако идете в магазина и купите батерия за фенерче, ще ви дадат един "съд" от цинк, съдържащ електрод от въглерод и различни други химични елементи.

Като сложите батерията във фенерчето и натиснете бутона, получавате светлина. И знаете ли защо? При определени условия металите, въглеродът и химичните елементи произвеждат електричество. Няма електричество в батерията. Връзката между нейните елементи го произвежда.

По същия начин човешкият мозък произвежда електричество. В тялото има следи от метали, например цинк, а да не забравяме молекулите на въглерода, основата на човешкото тяло. Съдържа вода и други химични продукти като магнезий, калий и др. При свързването им те произвеждат електрически ток, който несъмнено е твърде слаб, но може да бъде открит и измерен.

С помощта на някои уреди може да се направи графика на мозъчните вълни у един умствено болен човек. Различни електроди се закрепят на черепа му и чувствителни писци отбелязват на хартия данните, които позволяват на лекарите да определят природата на неговото заболяване.

Мозъкът не е нищо друго освен един приемател за поръченията, изпратени от Аза, и в същото време предавател, който изпраща на Аза съобщения като усвоените уроци например. Поръченията се предават чрез "сребърната връв". Тя представлява маса от молекули с много висока честота. Те трептят и гравитират с голяма бързина, за да свържат човешкото тяло с Аза.

Тялото, което живее на земята, е в известен смисъл превозно средство, движено от дистанция. Шофьорът е Азът. Ние приличаме на малки колички, които детето движи напред-назад, като натиска едно копче в края на дълъг кабел, защото Азът, който не може да слезе на земята, отпраща там тялото си. Всичко, което правим, което мислим, всичко, което научаваме, се изпраща там, горе, за да бъде събрано в паметта на Аза.

Високоинтелигентните същества, които са "осенени" или "вдъхновени", получават обикновено пряко поръчение - съзнателно - от Аза благодарение на сребърната връв. Леонардо да Винчи беше такъв и остана в непрекъснат контакт със своя Аз, затова бе гений във всяко начинание. Големите художници, големите музиканти се свързват с техния Аз и композират след това "по вдъхновение" музиката или картините, вече продиктувани им от Силите, които ги ръководят.

Сребърната връв ни свързва с Аза, както пъпната връв свързва бебето с майката. Тази връв е извънредно сложна, но в сравнение със сребърната е като парче най-обикновена връвчица. Сребърната връв представлява маса от молекули, които гравитират на много висока и различна честота. Тя не може да се докосне, нито да се види, защото молекулите са разпръснати.

Голяма част от животните я виждат и живеят на друга дължина на вълната и чуват онова, което човек не може да усети. Всеки знае, че кучето може да бъде извикано с ултразвукова свирка, която човекът не чува. По същия начин животните виждат сребърната връв и аурата, защото те трептят на честота, видима за тях. С повече упражнения човек може да разшири своята гама на сетивност, точно както едно слабо същество е способно след много упражнения да вдигне тежести, надвишаващи нормалните му способности.

Сребърната връв е маса от молекули, които приличат на трептенията на сноп вълни. Подобен сноп вълни, достигайки повърхността на нашия спътник, позволи на учените да определят разстоянието от земята до луната. По същия начин Азът разговаря с тялото на земята.

Всичко, което правим, се знае от Аза. Съществата, които се стремят да се извисят, успяват, ако са в "правия път". Като се стремят към духовност, те увеличават собствената си степен на трептения, а чрез сребърната връв увеличават и тези на Аза. Азът изпраща част от себе си на земята в едно човешко тяло, за да продължи да учи. Всяка добра постъпка увеличава астралните ни земни трептения. Ако обаче вършим зло някому, духовните ни трептения намаляват.

Ето как всяка сторена злина вреди на нашето развитие, тъй както всяка добрина ни води към възход. Основното тук е да се обърнем към старото будистко правило, което ни увещава "да отговаряме с добро на злото, да не се страхуваме от никого, защото, като отвръщаме с добро на злото, ние прогресираме и се издигаме."

Често се говори за нечия "низост". Нашите метафизични познания навлизат в обикновената реч и едно "черно настроение" е само въпрос на трептения, които тялото, чрез сребърната връв, изпраща на Аза или Азът изпраща на тялото.

Много хора се питат защо не могат да разговарят съзнателно със своя Аз. Това е невероятно трудно, ако не сте тренирали дълго. Предположете, че се намирате в Южна Америка, а искате да телефонирате някому в Русия или Сибир. Първо трябва да сте сигурен, че този човек има телефон, и да вземете под внимание часовото различие.

След това да се види дали си е вкъщи, дали говори езика, който вие говорите, и дали властите разрешават подобен разговор. На този стадий на развитие по-добре е да не се опитвате да разговаряте съзнателно с вашия Аз, защото никакъв урок не може да ви даде онова, което изисква години практика. Повечето хора очакват прекалено много. Въобразяват си, че като прочетат един урок, могат веднага да направят онова, което Учителите сигурно са изучавали през целия си живот или през миналите си съществувания.

Четете този урок, научете го, размислете и ако си отворите духа, може би светлината ще ви достигне. Научавали сме за много случаи (обикновено с жени), когато хора, получили определена информация, впоследствие са могли да видят аурата и сребърната връв. Тези опити потвърждават, че вие също можете... при условие, че вярвате!

ТРЕТИ УРОК

Вече видяхме, че човешкият мозък произвежда електричество благодарение действието на химическите елементи, водата и металите, които го съставят. Това важи и за тялото, защото кръвта, която тече в артериите и вените, носи химични елементи, следи от метали и вода. Цялото тяло е наелектризирано. Разбира се, не става дума за електричеството, което осветява дома ви или с което готвите, а по-скоро за един магнитен ефект.

Ако вземем обикновен магнит и го сложим на масата, после го покрием с лист хартия и хвърлим отгоре метални стърготини, ще видим, че те се подреждат в определена схема. Струва си да опитате. Купете си един магнит или заемете от някого. Сложете лист хартия отгоре така, щото магнитът да бъде в центъра. Намерете железни стърготини и поръсете с тях хартията, но отвисоко. Ще видите как железният прах очертава магнитните сили, излизащи от магнита. Ще видите точната форма на магнитните сили. Направете опита, това ще ви помогне в учението. Магнитната сила прилича на етеричната сила на човешкото тяло и на аурата му.

Всеки знае, че около електрическата жица има магнитно поле. Ако токът се променя, това означава, че е променлив, а не постоянен, тогава магнитното поле се движи от импулсите и се мени със смяната на полюсите.

Човешкото тяло, което е източник на електричество, е заобиколено с променливо магнитно поле. Етерикът, както ние го наричаме, се колебае и трепти толкова бързо, че е невъзможно на практика да се различи движението. По същия начин, когато лампата гори, въпреки че токът се мени 50-60 пъти в секунда, ние не го виждаме. Обаче в някои изолирани селища или на борда на кораб колебанията са толкова бавни, щото с просто око могат да се видят трептенията на светлината.

Ако един човек се доближи много близо до друг, обикновено и двамата усещат някакво дразнение. Повечето хора прекрасно съзнават близостта на другия. Опитайте с някой приятел; застанете зад него, приближете с пръст тила му и леко го докоснете. Обикновено той не може да разграничи близостта от истинското докосване. Това е така, защото етерикът е също чувствителен към докосването. Етерикът това е магнитното поле, което обкръжава човешкото тяло (вж. фиг.З).

Това е границата на аурата, нейното ядро, ако може така да се каже. Разбира се, етерикът покрива всяка част от тялото с около един милиметър, покрива всяко косъмче дори. При някои е по-дебел, като достига, но рядко, до 12 сантиметра.

Етерикът може да служи за измерване на жизнеността на хората. Обикновено мени силата си с промяната в здравословното състояние на човека. След тежка работа през деня етерикът се приближава до кожата, но след добра почивка се увеличава, очертавайки точните форми на тялото, на космите, брадавиците и дори пъпките.

Интересно е да се отбележи, че ако някой е подложен на голямо електрическо напрежение със слаб волтаж, етерикът се вижда понякога син, понякога розов. Някои атмосферни условия също дават възможност да се види етерикът. Моряците наричат това явление огънят на свети Елм. Случва се понякога мачтите, долната част на кораба да изглеждат странно осветени за онзи, който ги вижда за пръв път. Тази светлина може да се оприличи с етерика на кораба.

Много често на село или в полето, в тъмна и мъглива нощ, около жиците с високо напрежение може да се види синкава светлина. Електроинженерите наричат това явление "корона" и една от грижите им е да избегнат падането на короната върху изолаторите. В такъв случай може да се йонизира атмосферата и да се получи късо съединение, а оттам - тъмнина над цялата област. Короната на човешкото тяло е, разбира се, етерикът.

Почти всеки може да види етерика на едно тяло, при условие че се упражнява малко и има търпение. За нещастие често пъти човек си въобразява, че има лесен начин да се достигне до познанията и способностите, които за Учителите са траели години на учение. Нищо не може да се постигне без упражнения. Най-големите музиканти се упражняват всеки ден. Вие също трябва да се упражнявате.

Помолете например някой приятел да протегне ръка и да разтвори пръсти на черен или неутрален фон. Вие ще се обърнете и ще гледате, но не пряко. Има един "трик", с който е добре да свикнете. С ъгъла на окото си ще видите нещо като сиво-син пушек, залепен за кожата. Както вече казахме, той може да достига няколко сантиметра. Често се случва онзи, който гледа ръката, да прави много усилия и да не вижда "гората, защото дърветата я закриват". Отпуснете се, с малко повече усилия ще видите нещо.

3. Етерикът

Можете и сам да се упражнявате. Седнете удобно във фотьойла. Гледайте да сте на около два метра от предметите в стаята. Дишайте бавно и спокойно, дълбоко. Протегнете ръце, като докосвате леко върховете на пръстите, а палците държите във въздуха. Ако в този момент отстраните леко ръце, ще видите "нещо".

Може би ще изглежда като сива мъгла, която ще ви се стори осветена, но сигурно, като разтворите пръсти, ще различите нещо. Това нещо е етерикът. Ако загубите контакта и това бегливо "нещо" изчезне, започнете отново. Това е само въпрос на упражнения. Още веднъж ще кажа, че и най-големите музиканти на света упражняват непрестанно "скучните" гами и свирят великолепно. Вие също можете да получите прекрасни резултати в изучаването на метафизиката.

Наблюдавайте пак пръстите си, гледайте внимателно как лека мъглица минава от единия в другия. С малко повече практика ще видите, че тя минава от лявата в дясната ръка или обратно. Това зависи от вашия пол, от здравословното ви състояние и от проблемите ви в момента.

Ако имате възможност да получите помощта на човек, който се интересува от този опит, можете да се упражнявате с дланта на ръката си. Настанете другия, по възможност от противоположния пол, във фотьойла срещу вас. И двамата протегнете ръце.

После доближете дланта си до тази на другия. Когато разстоянието стане 4 сантиметра, ще почувствате леко течение (студено или топло) от едната длан към другата, а по-силно се чувства в средата на дланта. Ако усетите топъл полъх, леко завъртете дланта по диагонал и усещането за топлина ще се усили.

С упражненията тя ще се увеличава още повече. Щом достигнете този стадий, ако гледате внимателно пространството, което дели вашата длан от тази на другия, ясно ще видите етерика. Изглежда като синкав дим от цигара, която гори сама.

Необходимо е да повторим, че етерикът е външната изява на магнитните сили на тялото. Ние го наричаме "душата", защото, когато някой умре внезапно, а е бил в добро здраве, този етеричен товар остава известно време, после се отделя от тялото и се скита като "заблудена душа", но това няма нищо общо с астралната същност. За това обаче - по-късно.

Сигурно сте чували да се разправя как в старите гробища на село, където няма осветление, в безлунни нощи от прясно изкопани гробове се е виждало да проблясват слаби синкави светлини. Това е етеричният товар, който се разсейва и напуска мъртвеца, погребан същия ден.

Можем да сравним това явление с топлината, излизаща от чайника, който току-що сме свалили от огъня. Просто загуба на топлина. Същото може да се каже и за смъртта (а не бива да се забравя, че съществуват няколко относителни стадия на смърт) - етеричната сила в умиращото тяло намалява все повече и повече.

Случва се понякога етерикът да се застои около тялото няколко дни след клиничната смърт, но това е въпрос на друг урок.

Упражнявайте се. Гледайте ръцете и тялото си, направете опита с близък приятел, защото само упражненията ще ви позволят да видите етерика, а докато не сте го видели, няма да можете да видите аурата, която е още по-трудно доловима.

ЧЕТВЪРТИ УРОК

Вече видяхме в предходния урок, че тялото е обгърнато от етерик. След това идва аурата, която е подобна, т.е. има също магнитен произход, но нищо повече.

Аурата представлява светлината на Аза. Тя показва дали даден човек е първичен или духовен, дали е здрав или не. Всичко се отразява в аурата, която е като огледало на Аза или на душата. В аурата можем да видим болестта, здравето, загубата или успеха, любовта или омразата.

От друга страна е добре, че не всеки може да вижда аурата, защото в наше време, за съжаление, обикновено хората търсят облаги за сметка на другите, а аурата показва хубавите и лошите мисли, като отразява цветовете и трептенията на Аза.

Сигурно е и това, че когато човек е болен от смъртоносна болест, аурата му потъмнява, а в някои случаи изчезва преди смъртта му. От друга страна, в случай на внезапна насилствена смърт, когато жертвата е била в добро здраве, аурата се застоява след клиничната смърт.

Добре ще бъде да направя някои забележки върху смъртта, защото прекъсването на живота съвсем не прилича на някакъв жесток акт, а по-скоро на едно обикновено прекъсване на тока. Смъртта никога не бърза. Каквато и да е причината, даже и при обезглавяване, тя не настъпва никога внезапно.

Мозъкът, както видяхме, е батерия, която произвежда електричество. Кръвта носи химическите продукти, влагата, металните следи, които се натрупват в мозъчните тъкани. Така мозъкът може да действа още от З до 5 минути след клиничната смърт!

Аурата е много по-фина от етерика. Аурата е за етерика онова, което е самият той за тялото. Етерикът следва тялото и го обгръща изцяло, а аурата се отделя, като образува яйцевидна черупка (вж.фиг.4).

Тя може да достигне височина два метра и половина или повече и ширина - един метър от центъра. След това постепенно изтънява към краката. Аурата се образува от цветни лъчеви изпускания, излизащи от различни части на тялото. Китайската мъдрост гласи: "Една рисунка струва повече от хиляда думи". За да избегнем тия хиляда думи, ние прилагаме рисунката на жена в профил, а около нея посочваме силите на аурата и нейната форма.

Очертания на аурата

Трябва да подчертаем, че аурата действително съществува, но вие не я виждате, както не виждате въздуха, който дишате - рибата също не вижда морето, в което плува. Аурата е истинска жизнена сила. Тя си съществува дори ако невежите не могат да я видят. За да успеете, трябва да се упражнявате, да се трудите. С вяра и малко помощ ще успеете да я различите. Най-трудното е разбира се да добиете тази вяра.

Както вече казахме, аурата е многоцветна. Трябва да отбележим също, че като говорим за "цветове", намекваме само за една част от слънчевия спектър. С други думи, вместо да използваме думата "цвят", можем да дадем честотата на това излъчване, което наричаме "синьо" или "червено".

Червеното е един от цветовете, най-лесен за виждане. Синият цвят е по-фин. Някои хора не могат да видят червения цвят, а други - синия. Обикновено всяко същество притежава "хало", синкаво или жълтеникаво. Когато някой лъже, жълто-зелени лъчи пресичат халото му. Много е трудно да се опише, но веднъж видяно, не може да се забрави.

И така, щом излъжете, веднага се издавате, защото жълто-зелени отблясъци изскачат от върха на аурата.

Аурата стига до очите, следва онова, което наричаме хало или сияние със жива синя или жълта светлина, а на самия връх бликва нещо като фонтан от светлина, който в Ориента наричат Цветето на Лотоса. Прилича на истинска дъга и с малко повече въображение ще видите как разцъфват седемте листенца на Лотоса.

Колкото човек е по-духовен, толкова халото му е по-жълто, с минзухареножълт цвят. Ако човек таи лоши мисли, съответната част на аурата става кафеникава, заобиколена с отровно жълто-зеленикав цвят, който подсказва лъжа. Ние сме убедени, че много хора виждат аурата, без да знаят. Често казват: еди-какъв си цвят ви привлича, а друг не.

Инстинктивно си помисляте, че въпросният цвят не върви с аурата ви. Сигурно сте виждали приятелка, която е лошо облечена, в цветове, които ви шокират. Може би вие не виждате аурата й, но чувствате, че цветовете й ви влияят зле. И така, много хора чувстват аурата, отгатват я, но тъй като от детството им са били пазени от свръхестествени сили, отказват да вярват на онова, което виждат.

Доказано е, че определени цветове влияят на здравето ви. Ако носите дрехи с неподходящ за вашата аура цвят, ще се чувствате зле, в лошо настроение, докато не ги смените. Същото се отнася и за дома ви. Всеки знае, че зеленият цвят успокоява, а червеният дразни.

Цветовете всъщност представляват трептения. Тъй както трептенията, които наричаме "звуци", могат да бъдат хармонични или не, така немите трептения, които наричаме цветове, могат да причинят истинска душевна какофония.

ПЕТИ УРОК
Цветовете на аурата

Всяка музикална нота е смесица от трептения, хармонични и съвместими със съседните. Ако не са, звукът е "фалшив", остър, неприятен за ухото. Цветовете са също трептения, но в по-различна гама от "гамата на човешкото възприятие".

Съществуват чисти, приятни тонове, което звучат благородно, или цветове, които се сблъскват и дразнят нервите. В човешката аура има неизброими количества на комбинации от различни цветове. Някои надминават представите на неподготвения наблюдател - ето защо нямаме имена за тях.

Вече говорихме за ултразвуковата свирка, която отговаря на определена дължина на вълната, или на трептения, неуловими за човешкото ухо, но които кучето може да чуе. От друга страна, човекът може да чува много ниски тонове, които пък кучето не може да чува. Да предположим, че можем да разширим възможностите на човешкото ухо, тогава и ние ще чуваме ултразвуковата свирка.

По същия начин можем да разширим възможностите на зрението и да виждаме аурата. Ако обаче не го правим с много голяма предпазливост, ще загубим способността да виждаме черния или други тъмни цветове.

Не е възможно да се даде списъкът на безбройните цветове, ще изброим само най-важните, най-силните. Основните цветове се променят обикновено с развитието на човека, чиято аура наблюдаваме. Ако духовността му се подобрява, цветовете - също. Ако за нещастие тя спада, вместо да прогресира, цветовете потъмняват и се променят.

Основните цветове, за които ще говорим, показват "дълбочината" на човека. Пастелните цветове разкриват мислите, намеренията и нивото на духовност. Аурата се върти и танцува като сложна дъга.

Цветовете се вият на концентрични спирали около тялото в посока от главата към краката. Но цветовете са далеч по-многобройни от тези на небесната дъга, резултат от пречупване на светлината в кристалите във въздуха, докато аурата е самият живот. Ето няколко бележки върху основните цветове, без които не бихте разбрали останалите!

Червено
Едно хубаво светлочервено означава сила, ориентирана към доброто. Добрите генерали, водачи на много хора, имат доста светлочервено в аурата си. Светлочервеното, обшито със светложъллто, се вижда при "кръстосаните" - тия, които винаги се стремят да подпомогнат ближния. Не смесвайте в никакъв случай този човек с онзи, който си "пъха носа навсякъде". Неговата аура ще бъде в тъмночервено до кафяво.

Ако светлочервени ивици или лъчи излизат от някой орган, това означава, че той е в отлично здраве. Мнозина държавници имат светлочервено в аурата си, но за нещастие - често пъти заразено с хилави цветове.

Едно грозно червено, много тъмно или убито, показва лош характер, лошотия. Обикновено това е лесно раздразним човек, стреми се да използва другите. Убитите червени цветове със сигурност подсказват нервна възбуда. Убийците имат често това убиточервено в аурата си. Колкото червеното е по-бледо (бледо, не светло), толкова личността е по-нервна, нестабилна, прекалено активна.

Червеникавите оттенъци около органите показват обикновено тяхното състояние. Тъмночервеното, почти кафявото, потрепващо над даден орган, говори за рак, възможно е дори да се "предвиди" неговото появяване. Аурата е много полезна за профилактиката на болестите. Сигурно е също, че след броени години "терапията на аурата" ще навлезе в практиката.

Мраморночервеното, което потрепва край бузите, сочи за абсцес или зъбен кариес. Когато към него се добавя равномерно трептящо кафяво в буреносен облак, това подсказва страх от зъболекаря. Аленият цвят се "носи" от хората, които са много сигурни в себе си, мислят само за себе си. Това е отсянка на фалшива гордост.

Аленият цвят се вижда и около ханша на жена, чиято професия е любовта. И така, егоцентрикът и проститутката имат еднакви цветове.

Тук ще направя едно отклонение; интересно е да се отбележи, че познатите изрази: "черно настроение", "син страх", "червен от яд", "жълт от ревност", показват точно цвета на аурата на човека, подвластен на тия настроения. Народът, създал тези мъдрости, е виждал, съзнателно или не, аурата.
Червеното с оттенък на корал сочи известна незрялост, юношите имат по-скоро розова, отколкото червена аура. При зрелия човек този цвят изразява инфантилност, несигурност.

Хората с червено в края на гръдната кост имат болни нерви. Те трябва да се научат да контролират действията си и да се държат по-спокойно, ако искат да живеят по-дълго.

Оранжево
Оранжевият цвят е вариант на червения, но ние му отреждаме специално място, защото някои религии в Ориента го приемат като цвят на слънцето и го почитат. Това е хубав цвят. Тези, които имат оранжев оттенък в аурата, са добри и се стремят да подпомогнат по-нещастните от тях. Жълто-оранжевият цвят е отличен, защото говори за самообладание и други добродетели.

Оранжево-кафявият цвят принадлежи на мързеливия, на когото "от нищо не му пука". Този оттенък се забелязва и около болните бъбреци. Ако се намира над бъбреците и има сиви следи, това показва наличието на камъни в бъбреците.

Когато оранжевият цвят е обагрен в зелено, това е знак за холеричен темперамент и ако сте напреднали дотолкова, щото да виждате оттенъците и всички нюанси, мъдро ще избягвате да спорите с хора, които имат зелено в оранжевия цвят. Те са лишени от въображение, за тях всичко е или черно, или бяло и не могат да усещат многообразието, различията в мненията и цветовете.

Личността, която има зеленикаво-оранжево, спори безкрайно само заради удоволствието да спори, без да се интересува от аргументите и тяхната значимост.


Жълто
Хубавият златист жълт цвят принадлежи на хората с висока духовност. Всички големи светци имат златистожълто хало. Личност, която има в аурата си яркожълто, е безкрайно честна, открита - може да й се има доверие. А грозно жълтото изразява подлост.

Червеникавото жълто не е никак благоприятно, защото изразява известна физическа и морална срамежливост, а също и слабост на духа. Такива хора не знаят какво искат - често променят мнението си, като все търсят помощ от другите. Липсва им всякакво постоянство.

Ако една личност има в аурата си оттенък на жълто-червено или кафяво-червено, тя ще прекара живота си в тичане подир другия пол... напразно. Интересно е да се отбележи, че тия, които имат жълто-червено в аурата си или имат рижи коси, са прекалено чувствителни и докачливи.

Ако жълтият цвят е силно обагрен в червено, човекът страда силно от комплекс за малоценност. Колкото повече преобладава червеното, толкова повече човекът страда.

Кафеникаво-жълтото показва нечисти мисли и слабост на духа. Пияниците, безделниците, тези, които са си провалили живота, имат в аурата си червено-кафяво-жълт цвят. Ако са и лоши на всичко отгоре, аурата е обкръжена от грозен зеленикав цвят. Тия хора например рядко могат да бъдат спасени от собствената си лудост.

Когато жълтият цвят е набразден с кафяво и кафявият цвят преобладава, това е знак за душевно заболяване. Човекът с двойна личност (като понятие от психиатрията) често има в аурата си синкаво-жълто, а другата половина - кафяво или зеленикаво-жълто - една ужасна неприятна смесица на цветовете.

Трябва да се стремим да достигнем до онова златистожълто, за което говорихме по-горе. Можем да успеем, ако се стремим да бъдем чисти в мислите и намеренията си. Всеки от нас трябва да мине през яркожълтия цвят, преди да се надяваме да напреднем по пътя на нашето развитие.

Зелено
Зеленото е цветът на оздравяването, на обучение, на физическия напредък. Големите лекари и хирурзи имат в аурата си много зелено и червено. Интересно е, че тия два цвята се смесват хармонично и с голяма лекота. На плат червеното и зеленото шокират окото, но в аурата се харесват.

Зеленото, придружено с хубаво червено, дава отличния хирург, компетентния човек. Само зелено без следи от червено се намира при лекарите или медицинските сестри, които са влюбени в занаята си.

Зеленият цвят, придружен от хубаво синьо, показва успех в учението. При големите учители се вижда зелено в аурата им с бразди на електрическо синьо, като между тях се различават тънки линии на златното жълто, което означава, че учителят е предан на учениците си и притежава висока духовност, крайно необходими за неговото призвание.

Всички, които се занимават със здравето на хората и на животните, имат много зелено в аурата си. Невинаги са големи майстори, но обичат професията си и добре я практикуват. Зеленото невинаги е преобладаващ цвят, обикновено е придружен от друг.

Това е хубав цвят и показва, че онзи, който има много зелено в аурата си, е състрадателен и много добър. Ако обаче зеленото се обръща в жълто, тогава не може да се има доверие на такъв човек и колкото повече жълтото преобладава, толкова повече трябва да се внимава.

Мошениците имат аура с неприятно жълто-зелен цвят.

Ако обаче зеленото преминава в синьо, хубаво небесносиньо или електрик, тогава човекът е много честен.


Синьо
Често този цвят се отъждествява със света на духовното. Той показва интелектуалните възможности, но за да бъде благоприятен, трябва, разбира се, да бъде в необходимия нюанс. Етерикът е синкав като пушека от запалени дърва.

Колкото по-сияйно е синьото, толкова повече човекът е смел, як. Бледосиньото принадлежи на боязливите, нерешителни, със слаба воля хора. Тъмносиньото е на онзи, който прогресира, прави усилия.

Ако потъмнява още повече, показва, че човекът взема присърце задълженията си и това го удовлетворява. Тъмносиният цвят се забелязва при мисионерите по призвание. Дадена личност може да бъде ценена според яркостта на жълтото и наситеността на синьото.


Индиго и виолетово
Трудно е да се различи единият от другия - затова им отделяме цял параграф. Хората с цвета на индиго в аурата са дълбоко религиозни и съвсем искрени.

Някои си дават вид, че изповядват една религия, други обичат да говорят за това, но докато не сме видели аурата им, не можем да съдим за тяхната честност и искреност. Индигото е сигурно доказателство.

Ако розов оттенък се смесва с индигото, тази личност е с лош характер. Това розово е упадъчно и лишава аурата от нейната чистота. Освен това хората с индиго или виолетово в аурата си страдат от сърдечни и стомашни заболявания. Не бива никога да ядат пържени или мазни ястия.

Сиво
Сивият цвят служи за промяната на цветовете в аурата. Сам по себе си той не означава нищо или това, че съответният индивид е много слабо развит.

Ако сивото преобладава в един цвят, това показва, че човекът има слаб характер или недобро здраве. Щом има сиви ивици над определен орган, означава, че този орган в скоро време ще се разболее и е необходима консултация с лекар.

Човекът, който страда от мигрена, ще има сиво хало и какъвто и да е цветът на халото, ще го пресичат сиви ивици, потрепващи с ритъма на болките в главата.

ШЕСТИ УРОК

Навярно вече за всеки читател е очевидно, че всичко, което съществува, е трептение. Всяко присъствие във вселената отговаря на един от клавишите на огромно пиано и съответно на трептения, които някога са съществували.

Представете си, че сме малки като мравки. В такъв случай ще виждаме само няколко клавиша от това огромно пиано, което се простира в безкрая. Трептенията отговарят на различните клавиши на пианото. Една нота управлява вибрациите на онова, което наричаме "пипане", а тези трептения са толкова бавни, толкова "масивни", щото ние не можем нито да ги видим, нито да ги чуем (вж. фиг. 5).

Следващата нота е звукът и този клавиш задейства механизма над ухото ни. Ние не усещаме с пръсти тези трептения, но ушите ни подсказват, че има звук. Ние не чуваме това, което пипаме, и не пипаме онова, което чуваме.

Сетне идва зрението. Това е вибрация с толкова висока честота, че не можем нито да я чуем, нито да я пипнем, но тя достига очите ни.

Няколко други вибрации се вмъкват в тези три "ноти", например честотата, която наричаме "радио". Една по-висока нота е телепатията, ясновидството и всички прояви на подобни способности. Тези честоти или вибрации са неограничени, но човекът ги усеща много слабо.

Зрението и слухът са тясно свързани. За цвета можем да кажем, че има музикален звук, защото, когато в някои електронни инструменти се въведе цвят, те свирят по-особено. Ако намирате, че това е трудно за разбиране, помислете за следното: вълните на радиото и на телевизията са непрекъснато около нас, предавайки музика, думи, дори и картини. Те са у дома ни, по улиците, навсякъде.

Ние не можем нито да ги видим, нито да ги чуем. Но ако имаме радио или телевизионен приемник, които превръщат тези радиочестоти в честоти, които чуваме, можем да чуем и да ви дим предаванията. По същия начин можем да изберем един звук и да кажем, че има цвят, или да вземем един цвят и да кажем, че има музикален звук.

Това е твърде добре познато в Ориента и ние считаме, че увеличава възприятията в изкуството; като гледаме една картина например, да си представим хармонията от звуци, отговаряща на цветовете, ако ги обърнем в музика.
[img]
http://www.yosif.net/bg/duh/images/7.jpg[/img]Фиг. 5. Символичната клавиатура

Всеки знае, че Марс е червената планета. Един нюанс на червеното - основното червено - отговаря на нотата до.

Оранжевият цвят, който е част от червеното, отговаря на ре.

Жълтият е ми, а Меркурий е "Господарят" на жълтото. Това води началото си от най-старата източна митология. Така както гърците са имали своите богове и богини, които се носели из небесата с огнени колесници, така и народите от Ориента имат своите митове и легенди, в които се казва, че цветовете отговарят на планетите, като всеки цвят се "ръководи" от съответната планета.

Музикалната нота на зеленото е фа. Това е цветът на нарастването и някои твърдят, че растенията могат да бъдат стимулирани със съответстващи музикални ноти. Сатурн владее зеления цвят. Интересно е да се каже, че древните са разграничили съответните цветове в усещанията си, като са съзерцавали някоя планета и размишлявали. Мнозина от тях се отдавали на медитация по най-високите върхове на Хималая например, а когато човек се намира на височина от над 5 хиляди метра, въздухът е разреден, планетите се виждат по-ясно и възприятията са по-остри. Така мъдреците са съставили картата на цветовете на планетите.

Нотата на синьото е сол. Тя съответства на Юпитер. Индигото - на ла - Венера. Венера увеличава артистичните способности и чистотата на мисълта, когато е в благоприятния си аспект. Когато обаче въздейства върху хора с ниски трептения, Венера ги води до различни крайности. Виолетовият цвят отговаря на нотата си и е управляван от Луната. Тук също, ако индивидът е добре ориентиран, Луната или виолетовият цвят му носят яснота на мисълта, духовност, контролирано въображение, но ако има лоши аспекти, тогава намират почва душевните смущения и човекът е "лунатик".

Човешкото тяло е обгърнато изцяло от нещо като калъф - етерика и аурата. В известен смисъл човешката същност, съставена от тялото в центъра, след което идва етерикът и аурата, е като напъхана в чувал. За пример можем да вземем едно яйце.

Във вътрешността се намира жълтъкът, отговарящ на човешкото тяло, следва белтъкът, представляващ едновременно етерика и аурата. Черупката на яйцето и белтъкът са отделени от една тънка, но твърде здрава кожица. Когато яйцето е твърдо сварено, можем лесно да свалим тази кожица.

Същото е с човешката същност. Тя е изцяло покрита с тънък слой, напълно прозрачен, който и под влияние на трептенията на аурата извършва вълнообразни движения, но винаги се стреми да възвърне овалната си форма. Когато натиснем с пръст балон, той веднага възвръща формата си - напрежението вътре е по-силно от външния натиск.

Ще разберете по-добре, ако си представите тялото, етерика и аурата, затворени в прозрачен чувал (вж. фиг.6). Когато мислим, ние изпращаме вибрации от мозъка към етерика на аурата които достигат до кожицата на аурата. Там, върху външната страна на тази опаковка, се организират и оформят изображения и можем да видим мислите си.

И тук важи сравнението с радиото или телевизията. На дъното на катодната тръба се намира "електронната пушка", която изпраща с голяма скорост върху флуоресциращия екран точки от светлината, които се задържат достатъчно дълго, за да може окото да пренесе чрез "остатъчната памет" картинната представа от тези светлинни точки. Така човекът вижда изображенията, картините на екрана.

Щом картините на предавателя се променят, сменят се и картините на малкия екран. По същия начин мислите, изпратени от мозъка, достигат до калъфа, който покрива аурата. Там те изскачат отново и образуват картини, които един ясновидец може да види. Ние обаче не виждаме само сегашните мисли, а и онова, което вече е било.

Лесно е за един адепт (лице, посветено в тайните на дадено учение) да види по външната страна на аурата някои неща, които човекът е извършил през два или три предходни свои живота. Вероятно изглежда фантастично за невежия, но е истина.

Калъфът на аурата

Материята не може да бъде унищожена. Всичко, което е било, продължава да съществува. Щом издадете звук, неговото трептене - енергията, която той поражда - съществува вечно. Ако можете да се озовете, например за секунда, на някоя далечна планета, ще видите (при условие, че имате необходимите инструменти) картини отпреди хилядолетия.

Светлината има своя скорост и - знаем - не изчезва. Ако сте пренесен за миг на достатъчно разстояние от Земята, вие можете да присъствате на нейното създаване! Но да не се отдалечаваме от предмета на нашия урок. Ние искаме да установим, че подсъзнанието, неконтролирано от съзнанието, може да изпраща картини, недостъпни за съзнанието.

Така онзи, който има големи способности за ясновидство, може веднага да узнае що за човек стои пред него. Това е напреднала форма на психометрията, която може да се нарече "визуална психометрия". Ще разгледаме този въпрос в раздела за психометрията.

Всеки, при условие че притежава минимална чувствителност и усещания, може да усеща аурата даже и да е невидима. Колко пъти ни се е случвало някой да ни направи силно впечатление, без да сме разменили нито дума с него. Колко пъти внезапно сме се усъмнявали?

Несъзнателното усещане на аурата обяснява приятелството или инстинктивната неприязън. Някога хората са можели да виждат аурата, но вследствие на различни злоупотреби са загубили тази способност. През идущите столетия ще я спечелят отново, телепатията и ясновидството ще бъдат обикновена практика.

Сега нека отидем по-далеч по въпроса за симпатията и антипатията. Всяка аура е съставена от различни пъстри цветове. За да бъдат две лица съвместими, необходимо е цветовете да си подхождат.

Например, често се случва мъж и жена да са съвсем подходящи в едно и съвсем различни във всичко останало. Така е, защото вълнообразната форма на едната аура докосва в определени точки тази на партньора и по тези точки двойката ще бъде в пълно съгласие. Или, ако предпочитате, можем да кажем, че хората, чиито аури са в хармония, са съвместими по характер, а на тия, които са несъвместими, аурите им се сблъскват неприятно.

Различните индивиди принадлежат на определен тип. Онези, които са от един и същи тип, имат еднаква честота или аура и обичат да живеят заедно. Често можем да видим млади момичета да излизат на групи, същото е и с момчетата. Това са индивиди с близка честота и зависят едни от други.

Имат магнитно привличане помежду си и обикновено най-силният ще доминира и влияе на другите за добро или за зло. Младежта трябва да бъде контролирана чрез дисциплина и автодисциплина, за да бъдат контролирани най-елементарните й импулси, за да се подобри расата.

Ние идваме на земята с определен потенциал и определени граници в обагрянето на нашата аура - в отговор на честотата на нашите трептения. И така, една добронамерена личност може да подобри аурата си, но може и да я развали и то много лесно. Сократ е знаел например, че ще бъде добър убиец, но не се е примирил с ударите на съдбата, взел е мерки и е сменил посоката на живота си.

Така, вместо да бъде убиец, Сократ става най-големият мъдрец на своето време. Ние всички можем, стига да искаме, да извисим мислите си все по-високо и по-високо и така да си подобрим аурата. Лицето, което има кафеникаво-червен цвят в аурата си, се отличава със силна полова активност. Като увеличи честотата на вибрациите на червеното и извиси половите си желания, то може да ги превърне в градивна воля.

Аурата изчезва веднага след смъртта, но етерикът може да остане още дълго; всичко зависи от здравословното състояние на предишния му притежател. Етерикът може да стане призрак, "блуждаеща душа", която броди по света. На село много хора са виждали синкава светлина над пресни гробове. Това е просто разсейването на етерика, който напуска разлагащото се тяло.

В аурата ниските трептения пораждат тъмни, глухи, мръсни цветове, които отвращават. Колкото повече се увеличава бързината, толкова цветовете стават по-блестящи и чисти. Доброто дело кара аурата да блести, а сторената злина я прави мрачна и ние сме в "лошо настроение", имаме "черни мисли". Добрите дела ни карат, напротив, да виждаме "живота в розово".

Не бива да се забравя, че цветът е основното сведение, което имаме за един индивид и за неговите възможности. Цветовете се сменят разбира се според настроението, но основните цветове не се променят, освен ако човекът не се промени към добро или лошо.

С една дума, основните цветове не се променят, а движението на различните оттенъци се сменя според настроението. Гледайки цветовете на аурата на дадения човек, добре е да си задавате следните въпроси:
1) Какъв е цветът?
2) Светъл ли е, ясен, мръсен, прозрачен?
3) Движи ли се вълнообразно на определени места, или се застоява в една точка?
4) Постоянна ли е формата на цветната ивица, или образува върхове к празноти?
5) Трябва винаги да се внимава за правилна преценка, защото лесно можем да си въобразим, че цветът на аурата е мрачен или мръсен. Ще бъде голяма грешка - може би това са нашите лоши мисли, които ги помрачават, защото не забравяйте никога, че като гледате нечия аура, вие гледате през вашата собствена.

Съществува много ясна връзка между музикалните и умствените ритми. Човешкият мозък е маса от трептения, които излъчват електрически импулси. Когато човек изпява музикална нота, тя зависи от неговата честота на вибрации. Както около един кошер се чува бръмченето на пчелите, така някои създания могат да чуват човешките същества.

Всеки индивид притежава своята основна нота и тя се излъчва постоянно, както телеграфната жица свисти при силен вятър. Народната музика например е в тясна връзка с мозъчните вълни и в хармония с телесните вибрации. Модерните песни лесно се тананикат. Често казваме за някоя мелодия: "все ми е в главата".

Песните или мелодиите с успех се закачат за мозъчните вълни на човека, докато основната им енергия се разсее. Класическата музика има по-постоянна природа. Слухът ни вибрира приятно под нейно въздействие. Когато водачите на една нация искат да вдигнат народа, съставят национален химн.

Като чуем химна на страната, сърцето се вълнува, ставаме, мислим за родното място с нежност, а за неговите неприятели - с омраза. Това е така, защото вибрациите, които наричаме "звук", въздействат по определен начин върху нашите умствени вибрации.

Известни реакции могат да бъдат извикани у човека само като слуша определени форми на музиката. Най-големите композитори са ония, които могат да пътуват съзнателно или несъзнателно в пространството и отиват отвъд областите на смъртта. Т

Те чуват "музиката на сферите". И тъй като са музиканти, тази небесна музика ги впечатлява толкова силно, че тя остава в паметта им и когато се върнат на земята, веднага биват обхванати от "вдъхновение". Тогава те се "хвърлят на пианото" и записват на хартия онова, което могат да си спомнят от музиката, чута в пространството. След това, без да разбират какво точно им се е случило, казват, че са композирали тази или онази творба.
СЕДМИ УРОК

Този урок е къс, но много важен. Трябва да го четете с най-голямо внимание. Мнозина, които се опитват да видят аурата, нямат търпение. След като прочетат няколко инструкции, мислят, че ще вдигнат очи от книгата и аурата ще се появи пред смаяния им поглед. Това не е чак толкова просто.

Много големи Учители са работили цял живот, докато успеят да видят една аура, но ние твърдим, че ако човек е искрен и се упражнява съзнателно и с вяра, ще види аурата. Възможно е за всеки, стига да упорства. Не ще престана да повтарям, че ако искаме да видим аурата в нейната пълнота, трябва да наблюдаваме голо тяло, защото дрехите влияят на аурата.

Някой може да ви каже, че е сложил съвсем чисти дрехи, които идват направо от пералнята. Следователно те не могат да пречат на аурата му. Но той се лъже. В пералнята дрехите му са били в чужди ръце. Това е монотонен труд и работниците мислят за. собствените си грижи, докато сгъват грижовно ризите.

Впечатленията от техните аури проникват в бельото и като го облече човек, облича и впечатленията на някой друг. Трудно ви е да повярвате? Предположете, че пред вас е поставен магнит, който докосвате с върха на ножа. После ще забележите, че върхът е леко намагнитизиран, пропит от ауричното влияние на магнита.

Същото е и с човека, той може да е "обагрен" от влиянието на другите хора. И така, ако искате да видите истинската аура и истинските й цветове, трябва да наблюдавате голо тяло. Като наблюдавате една жена, ще видите, че цветовете са по-ясни и по-силни. Разбира се, не е лесно да се намери жена, която ще се съгласи да се съблече пред вас - тогава защо да не започнете със собственото си тяло?

Трябва да сте съвсем сам в банята например. Светлината трябва да бъде съвсем слаба. Ако лампата ви е много силна, покрийте я с една кърпа така, че едва да виждате. Разрешете ми едно отклонение: покрийте я на известно разстояние, защото иначе ще се запали. Не се опитвайте да си подпалите дома, а само да намалите светлината.

Най-добре е да сложите по-слаба крушка. След това се съблечете съвсем и се наблюдавайте в цял ръст на огледалото. Направете така, че да опънете зад себе си черна или тъмносива завеса, та да имате неутрален фон, който да не влияе на цветовете на аурата.

Изчакайте малко, съзерцавайки съвсем спокойно, почти разсеяно в огледалото. Огледайте главата си. Виждате ли една лека, синя светлина край слепоочията? Огледайте и очертанията на тялото, ръцете и ханша. Различавате ли един синкав пламък като от спиртна лампа? Ако сте го видели, значи сте напреднали.

Няма да видите нищо нито първия, нито втория, нито третия път. Музикантът също не постига резултат при първия, втория, третия опит да изсвири цяла симфония. Той също упорства и вие трябва да последвате примера му. С практиката ще успеете да видите етерика и ако продължавате да работите, ще видите и аурата. Повтаряме още веднъж, че много по-лесно е, като наблюдавате голо тяло.

В това няма нищо извратено. Не забравяйте, че "всичко е чисто за чистите". Вие наблюдавате нечие голо тяло или вашето собствено с чисти мисли. Ако имате нечисти мисли, няма никога да видите етерика и аурата, ще видите само онова, което гледате.

Наблюдавайте внимателно, старайте се да видите етерика. С времето ще успеете. Когато някой губи търпение да види аурата, ще усети слаб сърбеж по дланите, по краката или в други части на тялото. Това е странно усещане и не може да ви излъже. Когато стигнете до този стадий на сърбеж, не сте много далеч от ясновидството. Просто това означава, че сте много напрегнат и това ви пречи да видите. Необходимо е да се отпуснете и едва когато бъдете съвсем спокоен, сърбежът ще изчезне и ще видите етерика и аурата.

Сърбежът в действителност е предизвикан от съсредоточаването на вашата аурична сила в дланите или другаде. Когато се страхувате или сте обзет от силно напрежение, случва се да се потите или да ви се навлажнят дланите, т.е. сърбежът е заместен с потене. Това е добър знак, означаващ - пак повтаряме, че правите прекалено много усилия, че имате нужда от почивка и едва след това етерикът, а даже и аурата ще се покажат пред смаяните ви очи.

Мнозина не могат да видят аурата си, защото я гледат в огледалото през собствената си аура. Огледалото леко деформира цветовете и ги отразява пак през аурата - нещастният начинаещ мисли, че вижда по-тъмни цветове, отколкото те са в действителност.

Представете си една рибка на дъното на басейна. Като гледа едно цвете, което е на повърхността, тя не би могла да види истинските цветове, защото ще бъдат деформирани от пречупването им във водата и леките вълнички. Вие също можете да се излъжете, като гледате в дълбочина собствената си аура, чийто отразен образ виждате. Ето защо винаги е по-добре да гледате друг човек. Необходимо е обаче той да е изпълнен с добра воля и да вярва. Когато някой показва голотата си, обикновено е нервен, смутен.

В такъв случай етерикът се свива и залепя към тялото и аурата се затваря. Това свиване подменя цветовете. Необходима е голяма практика, за да стигнете до точно определение. Но най-важното е да видите цветовете, независимо дали са истинските или подменени.

Най-добрият начин да предразположите човека е да му говорите най-общи неща, за да му отнемете страховете. След като се успокои, етерикът ще заеме нормалната си форма и аурата ще изпълни ауричния чувал.

Този опит прилича много на хипнозата. Хипнотизаторът няма да улови първия срещнат от улицата и да го хипнотизира. Необходими са няколко сеанса. Той трябва най-напред да се запознае със своя пациент, да постигнат известно разбирателство помежду си, за да го доведе до състояние на транс. И вие трябва да правите същото.

Никога не бива да фиксирате голото тяло, бъдете естествен, все едно че е облечен. Втория път той ще бъде по-сигурен, по-спокоен. При третия сеанс можете да си разрешите да разгледате очертанията на тялото и тогава... Виждате ли слабата синкава светлина? Различавате ли вихрещите се около тялото ивици от различни цветове? Ами жълтото хало? А игрите на светлината, които извират от върха на черепа и разцъфват като лотос, като фойерверк, като фонтан от светлини?

Този урок е кратък, но много важен. Съветваме ви да бъдете в добро настроение, спокоен, без грижи. Не бива да сте гладен, нито преситен. Идете в банята, вземете един душ щом искате да се освободите от външните влияния, и се упражнявайте да видите собствената си аура. Това е само въпрос на тренировка.

ОСМИ УРОК

В първите уроци вече установихме, че тялото е ядрото на етерика и аурата. Видяхме какво представлява етерикът, описахме основните цветове и нюансите, както и въпроса за ауричната кожица.

Всичко това е извънредно важно и ви съветваме да прочетете отново предишните уроци, защото в този и в следващия урок ще ви подготвим да напуснете тялото си. Ако не сте разбрали отлично природата на етерика, на аурата и молекулярната структура на тялото, рискувате да се натъкнете на големи трудности.

Човешкото тяло е образувано от маса протоплазма, т.е. маса молекули, които заемат определен обем - така, както един свят заема определена част в космоса. Сега ще вървим напред, ще оставим аурата и етерика и ще разгледаме тялото, защото тази опаковка от плът е едно най-обикновено превозно средство, един костюм за сцената.

Доказано е, че два предмета не могат да заемат едно и също пространство. Това е вярно, ако става дума за тухли, метали, дървени предмети, но ако двата предмета имат различни вибрации или ако пространството между техните атоми, неутрони или протони е достатъчно голямо, тогава един друг предмет лесно може да заеме това празно място. Всичко това може би ви изглежда трудно за разбиране, ето някои лесни примери.

Представете си, че напълвате догоре две чаши с вода. Ако в първата сипете една кафена лъжичка само пясък, водата ще прелее, доказвайки, че водата и пясъкът не могат да заемат едно и също пространство и едното трябва да отстъпи на другото. Пясъкът, който е по-тежък, пада в дъното на чашата, повдига нивото на водата и тя веднага прелива.

Във втората чаша, пълна догоре като първата, да сипем малко пудра захар. Ще констатираме, че можем да сипем до 6 лъжички и едва тогава водата прелива. Обяснението на това явление е просто. Захарта се стапя във водата и нейните молекули заемат пространството между тези на водата. Ето защо захарта не заема място.

Само когато цялото свободно пространство между молекулите на водата е заето, захарта се натрупва в дъното на чашата и водата ще прелива. Така имаме доказателство, че два предмета могат да заемат в едно и също време едно и също пространство.

Слънчевата система ни дава друга илюстрация. Това е един предмет, една същност. Има молекули и атоми, които наричаме светове, и те се движат в Космоса. Ако е вярно това, че два предмета не могат да заемат едно и също място, тогава не бихме могли да изпращаме ракети в пространството.

А съществата, които идват от друга вселена, не биха могли да влязат в нашата, защото ще заемат нашето пространство. Вече доказахме, че при определени условия два предмета заемат едно и също място.

Човешкото тяло е образувано от молекули и съдържа други тела - нежни, духовни, които наричаме звездни тела. Съдържанието на звездното (астрално) тяло е същото като съдържанието на физическото - в смисъл че също е съставено от молекули. Те обаче не са така нагъсто и астралното тяло съвсем спокойно може да обитава във физическото, без едното да заема мястото, пространството, необходимо на другото.

Физическото и астралното тяло са свързани със сребърната връв. Това е маса от молекули, които вибрират с невъобразима скорост. Може да бъде сравнена с пъпната връв, свързваща майката с бебето. При майката импулсите, впечатленията, храната се предават на бебето преди раждането му. Когато бебето се ражда и му отрежат пъпната връв, то "умира". Това значи, че напуска живота, който е познало, за да стане самостоятелно същество, да заживее отделно от майката, да има свое собствено съществуване.

Сребърната връв свързва Аза с човешкото тяло и всички впечатления се насочват от нея към него всяка минута от съществуването на плътското тяло. Впечатленията, заповедите, уроците и даже духовната храна минават от Аза към човешкото тяло. Когато дойде смъртта, сребърната връв се прекъсва и човешкото тяло бива изоставено като износен костюм, а духът се освобождава.

Не можем да се впускаме в повече подробности, но е необходимо все пак да отбележим, че съществуват известен брой "духовни тела". Засега се занимаваме с плътското и астралното тяло. На нашето ниво на развитие съществуват девет тела, като всяко е свързано с другото чрез сребърната връв, но тук ние ще се посветим на астралните пътувания и всичко, което е свързано с астралния свят.

И така човекът е дух, временно затворен в едно тяло от плът и кости, за да може да изживее някои неща или ситуации, забранени за един дух без тяло. Плътският човек се ръководи от Аза. Някои предпочитат да го казват душа, но ние използваме термина Аза, защото душата е нещо друго и на далеч по-високо равнище.

Азът е контрольор, водач на тялото. Човешкият мозък е реле, телефонно табло, една напълно автоматизирана фабрика, ако щете. Той получава съобщения от Аза и ги превръща в заповеди. Така се регулира химическата и физическа дейност в организма, а това поддържа превозното средство в движение (т.е. живота на тялото), задействайки мускулния и умствения процес. Тялото изпраща обратно по същия начин на Аза събраните впечатления.

Като се освободи от телесните граници, така както шофьорът напуска временно автомобила си, човек може да съзерцава вселената на духа, възприема научените уроци от тялото, но тук също говорим за физическото и астралното тяло, свързани с Аза.

Чрез астралното си тяло човек може да пътува до най-отдалечени места с бързината на светкавица, може да иде където и когато иска, дори да види какво правят старите приятели в същото това време. С малко повече тренировки може да посети всички градове по света и да разгледа големите им библиотеки. Няма нищо по-лесно от това, след като сте натрупали малко практика, разбира се, да търсите дадена книга и да прочетете желаната страница.

Повечето хора мислят, че човек не може да напусне тялото си, защото западният свят отказва да вярва на онова, което не може да бъде видяно, пипнато, и след дисекция - обсъдено с нищо незначещи мъгляви термини.

Децата вярват на феите; те съществуват, разбира се, но ние, които ги виждаме и можем да разговаряме с тях, ги наричаме Духове на Природата. Повечето от малките деца си играят с невидими приятелчета. Възрастните се чудят, но детето знае, че приятелчетата му са "истински".

Детето расте и родителите се смеят или отричат онова, което те наричат въображение. Някои родители дори наказват детето и го наричат лъжец. С времето то започва да им вярва и забравя, че има Духове на Природата (или феи), после става зрял човек, има свои деца и на свой ред се подиграва или наказва малките, когато говорят за феи. При хората на Изтока и келтите няма такъв цинизъм.

Те знаят, че Духовете на Природата съществуват и се наричат феи, вампири или таласъми, знаят, че те правят много добрини, а Човекът в своето невежество и гордост отрича съществуването им и се лишава от големи радости, от един необикновен извор на науката, защото Духовете на Природата помагат на ония, които ги обичат и които вярват в тях.

Широтата или обемът на познанията на Аза са неограничени, ала земното тяло има действителни граници. Почти всички напускат тялото си по време на съня. После, като се събудят, си казват, че са сънували. Това е така, защото хората са научени, че само земният живот е важен и че не могат да пътуват в пространството, докато спят. И така, великолепните приключения минават за "сънища". Добре е тук да се добави, че никога никой, нито един учен или лекар не е успял да обясни какво е сънят.

Тези, които вярват, могат да напуснат тялото си когато искат, да пътуват бързо и далеч и да се върнат в тялото си, спомняйки си прекрасно какво са направили или видели. Почти всеки може да напусне тялото си за едно астрално пътуване, но вярата е безкрайно необходима. Трябва да си повтаряте, че можете, и да вярвате в това. В действителност е извънредно лесно да се направи едно астрално пътуване, след като сте се освободили от първата пречка, страха.

Страхът е ужасна спирачка. Повечето хора мислят, че като напуснат тялото си, настъпва смъртта. Трябва да се отървете от страха. Други се страхуват, че веднъж излезли от тялото, няма да могат да се върнат и че по време на тяхното пътуване една друга същност ще обсеби плътската им опаковка. Това не е възможно, освен ако страхът не "отвори решетките". Човекът, който не се страхува, е защитен от каквато и да е злина. Сребърната връв не може да се прекъсне по време на астралното пътуване, никой не може да завладее тялото ви, освен ако със страха си сам не предизвикате нашествието.

Вие винаги, винаги можете да се върнете в тялото си, точно както се събуждате, след като сте се наспали. Единственото, от което можете да се страхувате, е страхът да се страхувате. Ужасът от страха е единствената опасност. А всички знаем, че онова, от което най-много се страхуваме, никога не става!

След страха, а това е препятствие, което се дължи на мисълта, защото мисълта и разумът представляват истински проблем. Мисълта и разумът могат да попречат на човека да изкачи високи планини, защото разумът му казва, че само една грешна стъпка - и може да се намери на дъното на дълбока пропаст. Това означава, че е необходимо да се отстранят, да се победят разсъдъкът и мисълта. Вие можете да ръководите мисълта си и да я отпратите където искате. В разгара на една тежка битка тежко ранените войници нищо не усещат. През първите няколко секунди дори не си дават сметка, че са ранени, и едва когато почнат да мислят, изпитват болка и може би умират от страх!

Мисълта, разумът и страхът спират духовното развитие и като повреден инструмент деформират заповедите на Аза.

Освободен от глупавите си страхове и интелектуални ограничения, човекът може да стане свръхчовек, с нараснали способности, както мускулни, така и умствени.. Ето един пример: слаб и боязлив човек пресича улицата. Върви разсеяно, мислите му са далеч - мисли за работата си или какво ще каже на жена си, ако закъснее за вечеря. Изведнъж клаксонът на нечия кола го кара да подскочи и без да мисли, той прави невероятен скок, достоен за един шампион.

Ако в този момент беше обременен от процеса на мисълта, той щеше да се замисли за скока, който трябва да направи и за който знае, че е неспособен, и колата щеше да го прегази. Състоянието на разсеяност позволи на Аза, а той се стреми винаги да наелектризира мускулите, инжектирайки един химически продукт (в случая адреналин), щото човекът да може да скочи инстинктивно на такова разстояние, нещо, което не би сторил съзнателно.

В западния свят човек от люлката научава и знае, че мисълта, разумът "отличават човека от животното". Ала неконтролираната мисъл държи човека на много по-ниско ниво от това на някои животни, способни на астрални пътешествия! Никой не ще отрече, че котките например виждат онова, което се изплъзва на човека. Всеки е виждал как кучето "усеща" светкавицата и тича да се скрие преди гръмотевицата. Животните имат различна система на "мисъл" или на "разум". Ние също можем да правим като тях.

Преди всичко трябва да можем да контролираме мисълта си, да прогонваме натрапчивите. Седнете удобно някъде, където можете напълно да си починете и никой не може да ви смути. Ако искате, загасете светлината, дръпнете пердетата, защото в подобен случай светлината може да пречи. Няколко минути не мислете за нищо. Мислете за мислите си, огледайте ги как изискват в съзнанието ви всяка на свой ред внимание, спомняйки си за някои спречкване с колегите. Квитанциите за плащане, скъпотията, международното положение, това, което искате да кажете на шефа... изметете ги всички до една!

Представете си, че се намирате в съвсем тъмна стая на върха.на един небостъргач; пред вас има голям прозорец, покрит с черна завеса без фигури, без нещо, което може да отнеме вниманието ви. Най-после се уверете, че нито една мисъл не се стреми да обсеби съзнанието ви (черната завеса), а ако все пак някоя изскочи, хвърлете я през борда, отстранете я.

Можете да го направите и да успеете с повторение и упоритост. Няколко секунди мислите ще се опитват да надигнат глава над този черен екран. Стремете се да ги победите и съсредоточете отново духа си върху черната завеса и си заповядайте да се извисите по-високо, така че да видите какво има отвъд.

Докато съзерцавате това въображаемо нищо, още веднъж ще констатирате, че всякакъв род мисли се опитват да се промъкнат и да се закачат на вниманието ви. Отблъснете ги, отблъснете ги със съзнателни усилия, не се оставяйте да ви обсебят тези мисли. (Да, знаем, че се повтаряме, но искаме добре да запомните.)

Когато най-накрая успеете за секунда да запазите усещането за тотална празнота, ще усетите някакво скъсване и ще можете да видите, ще можете да се отдалечите от нашия банален свят, ще преминете в една вселена с друго измерение, където времето и пространството имат друг смисъл. Повтаряйки това упражнение, ще откриете бързо, че можете да контролирате мислите си, досущ като Учителите и Адептите.

ДЕВЕТИ УРОК

Както вече научихме, мисълта отива там, където искаме да я изпратим. Вън от тялото ви, ако желаете. Сега ще видим едно друго упражнение. Отново трябва да бъдете сам, съвсем сам, така че нищо да не може да ви разсее.

Необходимо е да бъдете съвсем отпуснат, ето защо ви съветваме да си легнете. Вземете мерки никой да не влезе и да ви попречи. След като сте се настанили, дишайте бавно, като мислите за опита, и си съсредоточете духа в една точка на около два метра от вас.

Затворете очи, съсредоточете се, мислете с цялата сила на волята си, че вие, вашето действително аз, вашето астрално тяло - вие наблюдавате сам себе си на разстояние около два метра. В началото трябва да правите много усилия. Възможно е да имате впечатлението, че се намирате във вътрешността на голяма гумена топка, от която не можете да се измъкнете.

Ще натискате, ще натискате и няма да се случи нищо, докато изведнъж не изхвръкнете навън. В този момент ще усетите лек удар, като че се е пукнала детска топка. Това не бива в никакъв случай да ви плаши - не се бойте, защото, като се освободите от страха, ще пътувате безкрайно и ще сте в състояние да отидете все по-далеч и по-далеч, но ако се оставите на страха, ще се върнете внезапно във физическото си тяло и ще трябва да започнете всичко отначало.

В такъв случай ще трябва да отложите за друг път, защото няма нищо да направите в този ден. Най-напред трябва добре да се наспите, за да си починете.

Но да идем по-далеч, да предположим, че сте излезли от вашето тяло благодарение на този прост начин и че наблюдавате плътската си опаковка, като се питате какво ще правите оттук нататък. Не се бавете да се съзерцавате, занапред често ще наблюдавате тялото си така, а по-скоро направете следното: оставете се да се носите из стаята като сапунен мехур, защото вече не тежите повече от него.

Не можете да паднете, нито да се нараните. Оставете тялото си да почива спокойно. Още преди да сте напуснали телесната си обвивка, добре би било да вземете предпазни мерки, да я настаните удобно, защото на връщане можете да почувствате спазми и болки, тръпки или "мравки" в ръката, ако сте я оставили да виси от леглото или пък някой нерв да е засегнат.

И така, оставете астралното си тяло да се носи свободно из стаята. Огледайте тавана и всички места, които обикновено не можете да видите. Свикнете с тази елементарна форма на движение на астралното ви тяло, защото докато не сте свикнали да се движите нематериално из стаята, не можете да идете по-далеч.

Често пъти се случва, заспивайки, да подскочите с чувството, че сте изпуснали едно стъпало, и твърде често това е така брутално, че съвсем се събуждате. Това се дължи на рязкото отделяне на астралното тяло от физическото или от бързото връщане вследствие на силна уплаха.

Но да се върнем към вашето астрално тяло, което бавно се е отделило от физическото, издига се и се носи на метър от вас. Като заспивате, имате усещането, че плувате. Това се дължи на издигането на астралното тяло. Ето, то вече се намира в легнало положение във въздуха над вас и е свързано със сребърната връв, свързваща вашия пъп с неговия

Не гледайте прекалено внимателно как астралното тяло плава, защото, ако сте изненадан и се изплашите, то ще се върне много бързо във физическата си опаковка и ще трябва да се започне всичко отначало. Да предположим, че следвате добре нашите съвети и не се сепвате, астралното тяло ще се носи за момент над вас; не бива нищо да правите, да не мислите дори, а да дишате леко и спокойно. При първото ви съзнателно излизане трябва да бъдете твърде предпазлив.

Ако не се страхувате и не мърдате, астралното ви тяло ще се отдалечи леко, ще плава към единия или другия край на леглото и без ни най-малко стълкновение ще се спуска, докато краката му докоснат пода. По време на това "меко кацане" астралното тяло може да наблюдава физическото и да препредаде, каквото е видяло.

Фиг. 7 Издигане на астралното тяло

Ще изпитате известно неразположение, като се видите, и за предпочитане е да кажем, че е унизително. Обикновено нямаме никаква представа за външния си вид. Чували ли сте някога запис на собствения си глас?

При първия ви се струва, че не сте вие, че ви правят номер или че записът е много лош. Може би сте забелязали неприятен акцент или обратно, били сте приятно изненадан? Можете да си представите как ще се смаете, когато видите тялото си за първи път!

Ще се издигнете в астралното си тяло (съзнанието ви сега е прехвърлено в астралното пространство) и ще наблюдавате това полегнало физическо тяло. Ще бъдете ужасен, няма да харесате нито тена, нито формите или бръчките и чертите, а ако сте достатъчно напреднали, ще видите мислите, страховете. Всичко това така ще ви изплаши, че ще искате веднага да се върнете в тялото си.

Да предположим, че няма да бъдете изненадан и ще преодолеете страха от това, че се виждате за първи път: какво ще правите сега? Какво ще видите или чуете? Най-лесно е да идете да видите някого, когото познавате добре и който живее в съседния град. Не забравяйте, че това е вашето първо излизане и не бива да избирате неизвестното, а места, които познавате и знаете как се отива дотам. Ще трябва да следвате пътя, по който минавате като физическо тяло.

Излезте от спалнята, слезте на улицата, не се безпокойте, никой не може да види астралното ви тяло. И така, тръгнете по пътя, по който се движите обикновено, неотлъчно с представата за човека, когото желаете да посетите, и начина, който ще следвате, за да идете при него. Тогава много бързо ще се озовете при него, просто за секунда. С малко повече практика можете да идете навсякъде, защото стените, океаните, планините не представляват никаква пречка. Можете да посетите всички страни по земята.

Ще си кажете може би: "Боже мой, ами ако не успея да се върна?" Не се страхувайте, не може да се загубите! Не е възможно да се загубите, да се раните или да видите, че някой е заел тялото ви във ваше отсъствие. Ако някой се приближи до тялото ви, докато правите астралното си пътешествие, веднага получавате предупреждение и се връщате със скоростта на мисълта. Нищо не рискувате.

Единствената злина е страхът. Затова не се страхувайте, направете този опит, с който ще реализирате всичките си надежди и амбиции в областта на астралното пространство, ще видите различните цветове много по-добре, отколкото с физическите си очи. Всичко ще трепти от живот, ще видите дори частиците на "живота" като светлинни точки около вас.

Това е жизнеността на земята и ако минете през нея, ще извлечете сила и смелост. За нещастие нищо не можете да вземете с вас и да го отнесете. Разбира се, възможно е да се материализирате пред някой ясновидец при определени условия, или когато добиете повече опит. Не е лесно обаче да се доближите до някой човек и да поставите диагноза на здравословното му състояние, защото за тези неща трябва да се разговаря.

За разлика от това можете да идете в някой магазин, за да изберете какво ще купите на следващия ден: това е разрешено. Често, когато пазарувате с астралното си тяло, ще видите недостатъците или лошото качество на даден предмет, който се продава на много висока цена!

Като се намирате в астралното, а и искате да се върнете във физическото си тяло, необходимо е да пазите спокойствие, да мислите за плътското тяло, да мислите, че се връщате отново в него. Щом си помислите за това, ще се вдигне вихрушка от скоростта или дори моментно преместване от мястото, където се намирате, до мястото, където тялото ви е застанало хоризонтално на около метър над него. Ще се озовете, както преди, носещ се леко из въздуха, преди да напуснете тялото си. Оставете се тогава да се спуснете много бавно, много бавно, не бързайте, защото двете тела трябва да бъдат в пълен синхрон.

Ако внимавате, ще влезете в тялото си без стълкновение, без друго усещане освен това, че прониквате в някаква тежка и студена маса. Ако сте несръчен, ако не застанете точно над физическото си тяло или някой влезе внезапно, ще паднете бързо. Бързото падане ще породи мигрена или болки в крайниците.

В такъв случай трябва да се опитате за заспите отново или да се опитате отново да идете в астралното пространство, защото докато не сте уравнили до съвършенство двете тела, мигрената няма да изчезне. В това няма нищо обезпокоително, пък и лесно се оправя: заспивате за няколко минути или се връщате в астралното пространство.

Като се върнете в тялото си, ще откриете, че сте схванат, капнал от умора, все едно че сте облекли костюма, дето е бил намокрен вчера и до сутринта не е съвсем изсъхнал. Докато не свикнете, връщането в тялото ви никога няма да бъде приятно, ще откриете също, че цветовете са потъмнели в сравнение с онова, което сте видели в астралното пространство.

Някои няма да можете въобще да видите или да чуете звуците, които сте чули с ушите на физическото тяло. Но това няма значение, вие сте на земята, за да учите, и когато научите защо сте на земята, ще бъдете свободен от всяка връзка, освободен от земните връзки. И когато окончателно напуснете земята, когато сребърната връв бъде отрязана, ще поемете към области, които са много по-високо от звездната вселена.

Упражнявайте се да пътувате в астралния свят, упорствайте. Отхвърлете от себе си всякакъв страх, защото ако не се страхувате, никаква опасност няма да ви грози, никакво зло не може да ви сполети.

ДЕСЕТИ УРОК

Вече обяснихме, че няма от какво да се боите, освен от страха. Докато човек не е прогонил страха си, няма от какво да се бои в астралното пътуване, нито от разстоянието, нито от скоростта.

Може би ще ме попитате: Че от какво да се страхуваме? Ще посветим този урок на страха, на онова, от което не бива да се страхуваме.

Страхът е отрицателно поведение, от което нашите усещания и възприятия обедняват. Всяка форма на страх, независимо от какво се боим, всеки страх е пагубен. Можете да се страхувате от това да не можете да се върнете в тялото си, след като сте отишли в астралното пространство.

Истината е, че винаги е възможно да се върнете, освен ако не е дошъл краят на дните ви, ако сте привършили с времето от престоя си на земята, но ще се съгласите, че това няма ни най-малка връзка с астралното пътуване.

Възможно е, разбира се, да сте парализиран от страх и да не можете да направите каквото и да е. Страхът може да бъде толкова силен, щото това да забави връщането ви в тялото до момента, в който страхът намалее. Защото страхът не е вечен, нито едно усещане не може да трае дълго. Така че който се страхува, само забавя завръщането си в тялото.

Ние не сме единствената форма на живот в звездното пространство, тъй както човекът не е единствената форма на живот на земята. В нашия свят съществуват очарователни същества като кучетата, котките, конете, птиците, но има и неприятни, естествено, като паяците, отровните змии, микробите и опасните бацили. Ако ги гледате под микроскоп, ще видите невероятно фантастични създания и ще помислите, че се намирате в ерата на змейовете.

В астралното пространство ще откриете още по-странни неща. В астралното пространство ще срещнем забележителни създания или същности. Ще видим неизменно добрите Духове на Природата.

Но има и ужасни създания, които творците на митологията и легендите трябва да са видели, защото приличат на демони, на сатири, на всички злокобни същества в легендите. Някои от тях са примитивни елементи, които ще еволюират може би по-късно в хора или животни. Както и да е, в този си стадий на развитие те са наистина неприятни.

Тук трябва да отбележим, че пияниците, които виждат "розови слонове" или други необикновени видения, виждат действително тези същества. Те срещат подобни ужасни създания и когато се съвземат колкото могат, пазят много жив спомен от онова, което са видели.

Пиянството е един начин за влизане в астралното пространство, но не го препоръчваме, защото може да ни въвлече в най-ниските планове, най-грозните нива на астралния свят. Някои наркотици, използвани в медицината за лекуване на душевноболните, създават същия ефект.

Мескалинът, например, може така да промени вибрациите на пациента, че той направо бива "изстрелян" от физическото тяло като с метална машина за обстрелване в астралното пространство. Този метод също не е за препоръчване. Наркотиците и всички други начини, според които може да се напусне физическото тяло, са много опасни и нараняват Аза.

Но да се върнем към тези "елементарни" създания. Това е една примитивна форма на духовен живот. Те са на нивото, последващо формите на мисълта. Тези форми на мисълта са просто проекцията на съзнателния или несъзнателен дух на човека и имат свой собствен живот, който е само псевдоживот. Форми на мисълта са били създавани от старите египетски жреци, за да бъдат проектирани срещу онези, които ще осквернят един ден гробовете на фараоните и цариците.

Формите на мисълта са построени с намерението да отблъснат нежеланите, да поразят съзнанието на осквернителите, като ги изплашат толкова силно, че да ги прогонят. Няма да се занимаваме с тези форми на мисълта, защото те са същности без дух, натоварени от старите свещеници да изпълняват различни задачи и да пазят гробовете от крадците. Засега се занимаваме само с елементарните.

Както вече видяхме по-горе, става дума за същества в първоначален стадий на развитие. В духовния, в астралния свят те заемат онова място, което маймуните заемат в земния живот. Маймуните са безотговорни, закачливи, често пъти лоши и без всякакъв разум. Това са само парчета от жива протоплазма. Елементарните духове, които можем да сравним със земните маймуни, са форми, които блуждаят в звездното пространство и търсят приключения. Те викат, гримасничат ужасно, заплашват със жестове, могат да уплашат човек в астрално пътешествие, но не могат да му направят нищо лошо.

Когато посетите тези ниски астрални нива, ще срещнете подобни странни същества. Ако човек е боязлив, те го заобикалят и се опитват да го сплашат. Те са безобидни, ако не се страхувате. Когато предприемете астрално пътешествие, често се случва три-четири от тези създания да се събират да гледат как се "оправяте", тъй както хората се събират да гледат и се смеят на новака, който се учи да кара кола.

Зрителите очакват да го видят как ще сбърка и новакът, изнервен от поведението им, действително, за най-голяма радост на зяпачите, може да се блъсне в първия стълб. Тези зрители не искат да му причинят зло, те само търсят да се посмеят на чужда сметка. Елементарните духове правят същото. Те обичат да се забавляват с притесненията на човека - затова, ако се нервирате, ако покажете страха си, ще им е добре дошло и пак ще започнат с техните жестикулации и заплашителни физиономии. Ала те не могат абсолютно нищо да направят, те са само като кучета, които лаят, а всеки знае, че "куче, което лае, не хапе". Те могат да ви изплашат дотолкова, доколкото им разрешите с вашия страх.

Не се страхувайте, нищо не може да ви се случи. Като напускате тялото си, вие се издигате в астралния свят и почти сто на сто е сигурно, че няма да видите тези елементарни духове. Повтаряме, можете да ги видите само ако се страхувате. Обичайно е да се издигнете отвъд тяхното "царство", защото те се трупат на дъното на астралното равнище като червеи в блато.

Издигайки се все по-високо през различните астрални нива, ще видите без съмнение забележителни неща. Ще видите може би в далечината големи снопове блестяща светлина. Те идват от равнища на съществуване, още недостъпни за вас. Спомнете си за клавишите. Човешката същност във физическото тяло може да каптира три или четири "ноти", излизайки от тялото си, и навлизайки в астралния свят, тя увеличава в известен смисъл дължината на вълната и ще доловите по-високи "ноти". Някои от тези "неща" са представени със силните светлини, въпреки че не можете да различите какво представляват.

Засега обаче ще се задоволим да посетим средния астрален свят. Там можете да посетите вашите приятели и роднини във всички градове на земята, да видите прекрасни паметници, да четете книги на непознати езици, защото не забравяйте, че в астралния свят никакъв език не ви е чужд.

Трябва да свикнете със звездното пътуване, да се упражнявате. Ето какво бихте могли да видите и да познаете. Вечерта пада, сенките се удължават, небето помръква, минава от индиго към виолетово, после в черно. Светлините се запалват една след друга, уличните фенери също, светлината от прозорците често бива оцветена от завесите.

Тялото е в легнало положение, в пълно съзнание и покой. Постепенно усеща някакво леко, неуловимо пукане, има чувството, че нещо е сменило мястото си. След това идват слабите сърбежи и накрая - откъсването. Над легналото тяло, в края на сребърната връв се появява облак. Той заема формата на човешко тяло, после се издига и леко плава във въздуха. Астралното тяло се издига все по-високо и по-високо и ето че краката увисват. Постепенно то пада и се изправя в долния край на леглото, наблюдавайки физическото тяло, което преди миг е напуснало и към което е все още привързано.

Сенките в стаята се изпокриват по ъглите като подплашени животни. Сребърната връв трепти и блести, а астралното тяло е пропито със сребърносиня светлина. Астралното тяло оглежда физическото тяло, което лежи спокойно със затворени очи и диша равномерно. Сребърната връв не трепти вече, значи всичко е наред. Задоволено, астралното тяло се издига бавно във въздуха, преминава през тавана на стаята, после през покрива на къщата и отлита в мрака. Сребърната връв се обтяга, но дебелината й не намалява. Астралното тяло прилича на детски балон, вързан за къщата, дето се намира физическото тяло. То се издига още над покривите на 50, 100, 200 метра и спира, оглеждайки се наоколо.

От всички къщи по улиците и съседните булеварди се издигат тънки синкави светлинки, сребърните върви на други хора. Те се издигат и изчезват в безкрая. Хората пътуват винаги през нощта независимо дали го знаят или не. Само ония, които се упражняват, се връщат с жив спомен за онова, което са направили.

Нашето астрално тяло плаваше над покривите и се питаше къде ще иде. Накрая реши да иде до една далечна страна. В момента, в който се реши, то пое с фантастична скорост, завихряйки се със скоростта на мисълта през земи и морета с разбунени вълни. Прелитайки над океана, то видя голям, осветен пътнически кораб, от който се разнасяше музика.

Астралното тяло пътуваше толкова бързо, че надмина времето. Нощта стори място на предходната вечер, след това дойдоха обедът, утрото. Накрая астралното тяло забеляза сред слънчевата светлина страната, която бе дошло да види - толкова далечна и близка на сърцето му. Слезе леко и се смеси с тълпата от физически тела, за които беше невидимо, разбира се.

Накрая почувства как сребърната връв леко се подръпна. Там, далече, в една страна, физическото тяло, което лежеше, усещаше, че денят иде, и викаше астралното тяло. Още няколко секунди астралното тяло се забави, но накрая се подчини на настойчивото повикване. Издигна се отново бързо във въздуха, хвърча като гълъб, който си търси пътя, прелетя отново над моретата и земите, за да стигне до своя покрив. Други сребърни върви потрепваха, други същества се връщаха в телата си.

Нашето астрално тяло мина през покрива и застана точно над физическото тяло. Много бавно, леко и внимателно то се спусна и потъна в тялото си. Първо усети силен хлад и тежест. Отлетели бяха впечатленията за свобода, лекота, блестящите цветове, видени в пространството. Всичко беше студено, сякаш облякло мокра дреха. Физическото тяло се раздвижи и отвори очи. Първите светлини на зората изгряваха на хоризонта. Тялото промърмори: "Спомням си за всичко, което видях тази нощ".

Вие също можете да познаете подобна радост, да пътувате в астралния свят, да видите онези, които обичате, и колкото по-тесни са връзките ви, толкова по-лесно ще пътувате. Ала това изисква упражнения, практика и пак практика.

Няма да успеете нито за пет минути, нито за пет дни. Трябва да си "представите", че можете да го направите. Вие сте онова, което мислите, че сте. Вие можете да направите това, което искрено вярвате, че можете да го направите. Ако вярвате, ако сте вътрешно убеден, че можете да направите нещо, тогава вие ще можете. Вярвайте, вярвайте и практикувайте и скоро ще можете да пътувате в астралното пространство.

Още веднъж повтаряме: не бива от нищо да се страхувате, защото никой не може да ви причини болка в звездното пространство. Колкото и да е страшен видът на елементарните същности, които може би ще срещнете, въпреки че се случва много рядко! Те не могат да ви причинят зло, освен ако не покажете, че се страхувате от тях. Липсата на страх осигурява вашата пълна защита.

Тогава опитайте, упражнявайте се, вижте къде можете да идете. Легнете в леглото си сам, разбира се, кажете си, че ще идете тази нощ еди-къде си, за да видите еди-кого си, и като се събудите сутринта, ще си спомняте всичко, което сте видели и направили. Стига да искате, стига да се упражнявате.

ДЕСЕТИ УРОК

Вече обяснихме, че няма от какво да се боите, освен от страха. Докато човек не е прогонил страха си, няма от какво да се бои в астралното пътуване, нито от разстоянието, нито от скоростта.

Може би ще ме попитате: Че от какво да се страхуваме? Ще посветим този урок на страха, на онова, от което не бива да се страхуваме.

Страхът е отрицателно поведение, от което нашите усещания и възприятия обедняват. Всяка форма на страх, независимо от какво се боим, всеки страх е пагубен. Можете да се страхувате от това да не можете да се върнете в тялото си, след като сте отишли в астралното пространство.

Истината е, че винаги е възможно да се върнете, освен ако не е дошъл краят на дните ви, ако сте привършили с времето от престоя си на земята, но ще се съгласите, че това няма ни най-малка връзка с астралното пътуване.

Възможно е, разбира се, да сте парализиран от страх и да не можете да направите каквото и да е. Страхът може да бъде толкова силен, щото това да забави връщането ви в тялото до момента, в който страхът намалее. Защото страхът не е вечен, нито едно усещане не може да трае дълго. Така че който се страхува, само забавя завръщането си в тялото.

Ние не сме единствената форма на живот в звездното пространство, тъй както човекът не е единствената форма на живот на земята. В нашия свят съществуват очарователни същества като кучетата, котките, конете, птиците, но има и неприятни, естествено, като паяците, отровните змии, микробите и опасните бацили. Ако ги гледате под микроскоп, ще видите невероятно фантастични създания и ще помислите, че се намирате в ерата на змейовете.

В астралното пространство ще откриете още по-странни неща. В астралното пространство ще срещнем забележителни създания или същности. Ще видим неизменно добрите Духове на Природата.

Но има и ужасни създания, които творците на митологията и легендите трябва да са видели, защото приличат на демони, на сатири, на всички злокобни същества в легендите. Някои от тях са примитивни елементи, които ще еволюират може би по-късно в хора или животни. Както и да е, в този си стадий на развитие те са наистина неприятни.

Тук трябва да отбележим, че пияниците, които виждат "розови слонове" или други необикновени видения, виждат действително тези същества. Те срещат подобни ужасни създания и когато се съвземат колкото могат, пазят много жив спомен от онова, което са видели.

Пиянството е един начин за влизане в астралното пространство, но не го препоръчваме, защото може да ни въвлече в най-ниските планове, най-грозните нива на астралния свят. Някои наркотици, използвани в медицината за лекуване на душевноболните, създават същия ефект.

Мескалинът, например, може така да промени вибрациите на пациента, че той направо бива "изстрелян" от физическото тяло като с метална машина за обстрелване в астралното пространство. Този метод също не е за препоръчване. Наркотиците и всички други начини, според които може да се напусне физическото тяло, са много опасни и нараняват Аза.

Но да се върнем към тези "елементарни" създания. Това е една примитивна форма на духовен живот. Те са на нивото, последващо формите на мисълта. Тези форми на мисълта са просто проекцията на съзнателния или несъзнателен дух на човека и имат свой собствен живот, който е само псевдоживот. Форми на мисълта са били създавани от старите египетски жреци, за да бъдат проектирани срещу онези, които ще осквернят един ден гробовете на фараоните и цариците.

Формите на мисълта са построени с намерението да отблъснат нежеланите, да поразят съзнанието на осквернителите, като ги изплашат толкова силно, че да ги прогонят. Няма да се занимаваме с тези форми на мисълта, защото те са същности без дух, натоварени от старите свещеници да изпълняват различни задачи и да пазят гробовете от крадците. Засега се занимаваме само с елементарните.

Както вече видяхме по-горе, става дума за същества в първоначален стадий на развитие. В духовния, в астралния свят те заемат онова място, което маймуните заемат в земния живот. Маймуните са безотговорни, закачливи, често пъти лоши и без всякакъв разум. Това са само парчета от жива протоплазма. Елементарните духове, които можем да сравним със земните маймуни, са форми, които блуждаят в звездното пространство и търсят приключения. Те викат, гримасничат ужасно, заплашват със жестове, могат да уплашат човек в астрално пътешествие, но не могат да му направят нищо лошо.

Когато посетите тези ниски астрални нива, ще срещнете подобни странни същества. Ако човек е боязлив, те го заобикалят и се опитват да го сплашат. Те са безобидни, ако не се страхувате. Когато предприемете астрално пътешествие, често се случва три-четири от тези създания да се събират да гледат как се "оправяте", тъй както хората се събират да гледат и се смеят на новака, който се учи да кара кола.

Зрителите очакват да го видят как ще сбърка и новакът, изнервен от поведението им, действително, за най-голяма радост на зяпачите, може да се блъсне в първия стълб. Тези зрители не искат да му причинят зло, те само търсят да се посмеят на чужда сметка. Елементарните духове правят същото. Те обичат да се забавляват с притесненията на човека - затова, ако се нервирате, ако покажете страха си, ще им е добре дошло и пак ще започнат с техните жестикулации и заплашителни физиономии. Ала те не могат абсолютно нищо да направят, те са само като кучета, които лаят, а всеки знае, че "куче, което лае, не хапе". Те могат да ви изплашат дотолкова, доколкото им разрешите с вашия страх.

Не се страхувайте, нищо не може да ви се случи. Като напускате тялото си, вие се издигате в астралния свят и почти сто на сто е сигурно, че няма да видите тези елементарни духове. Повтаряме, можете да ги видите само ако се страхувате. Обичайно е да се издигнете отвъд тяхното "царство", защото те се трупат на дъното на астралното равнище като червеи в блато.

Издигайки се все по-високо през различните астрални нива, ще видите без съмнение забележителни неща. Ще видите може би в далечината големи снопове блестяща светлина. Те идват от равнища на съществуване, още недостъпни за вас. Спомнете си за клавишите. Човешката същност във физическото тяло може да каптира три или четири "ноти", излизайки от тялото си, и навлизайки в астралния свят, тя увеличава в известен смисъл дължината на вълната и ще доловите по-високи "ноти". Някои от тези "неща" са представени със силните светлини, въпреки че не можете да различите какво представляват.

Засега обаче ще се задоволим да посетим средния астрален свят. Там можете да посетите вашите приятели и роднини във всички градове на земята, да видите прекрасни паметници, да четете книги на непознати езици, защото не забравяйте, че в астралния свят никакъв език не ви е чужд.

Трябва да свикнете със звездното пътуване, да се упражнявате. Ето какво бихте могли да видите и да познаете. Вечерта пада, сенките се удължават, небето помръква, минава от индиго към виолетово, после в черно. Светлините се запалват една след друга, уличните фенери също, светлината от прозорците често бива оцветена от завесите.

Тялото е в легнало положение, в пълно съзнание и покой. Постепенно усеща някакво леко, неуловимо пукане, има чувството, че нещо е сменило мястото си. След това идват слабите сърбежи и накрая - откъсването. Над легналото тяло, в края на сребърната връв се появява облак. Той заема формата на човешко тяло, после се издига и леко плава във въздуха. Астралното тяло се издига все по-високо и по-високо и ето че краката увисват. Постепенно то пада и се изправя в долния край на леглото, наблюдавайки физическото тяло, което преди миг е напуснало и към което е все още привързано.

Сенките в стаята се изпокриват по ъглите като подплашени животни. Сребърната връв трепти и блести, а астралното тяло е пропито със сребърносиня светлина. Астралното тяло оглежда физическото тяло, което лежи спокойно със затворени очи и диша равномерно. Сребърната връв не трепти вече, значи всичко е наред. Задоволено, астралното тяло се издига бавно във въздуха, преминава през тавана на стаята, после през покрива на къщата и отлита в мрака. Сребърната връв се обтяга, но дебелината й не намалява. Астралното тяло прилича на детски балон, вързан за къщата, дето се намира физическото тяло. То се издига още над покривите на 50, 100, 200 метра и спира, оглеждайки се наоколо.

От всички къщи по улиците и съседните булеварди се издигат тънки синкави светлинки, сребърните върви на други хора. Те се издигат и изчезват в безкрая. Хората пътуват винаги през нощта независимо дали го знаят или не. Само ония, които се упражняват, се връщат с жив спомен за онова, което са направили.

Нашето астрално тяло плаваше над покривите и се питаше къде ще иде. Накрая реши да иде до една далечна страна. В момента, в който се реши, то пое с фантастична скорост, завихряйки се със скоростта на мисълта през земи и морета с разбунени вълни. Прелитайки над океана, то видя голям, осветен пътнически кораб, от който се разнасяше музика.

Астралното тяло пътуваше толкова бързо, че надмина времето. Нощта стори място на предходната вечер, след това дойдоха обедът, утрото. Накрая астралното тяло забеляза сред слънчевата светлина страната, която бе дошло да види - толкова далечна и близка на сърцето му. Слезе леко и се смеси с тълпата от физически тела, за които беше невидимо, разбира се.

Накрая почувства как сребърната връв леко се подръпна. Там, далече, в една страна, физическото тяло, което лежеше, усещаше, че денят иде, и викаше астралното тяло. Още няколко секунди астралното тяло се забави, но накрая се подчини на настойчивото повикване. Издигна се отново бързо във въздуха, хвърча като гълъб, който си търси пътя, прелетя отново над моретата и земите, за да стигне до своя покрив. Други сребърни върви потрепваха, други същества се връщаха в телата си.

Нашето астрално тяло мина през покрива и застана точно над физическото тяло. Много бавно, леко и внимателно то се спусна и потъна в тялото си. Първо усети силен хлад и тежест. Отлетели бяха впечатленията за свобода, лекота, блестящите цветове, видени в пространството. Всичко беше студено, сякаш облякло мокра дреха. Физическото тяло се раздвижи и отвори очи. Първите светлини на зората изгряваха на хоризонта. Тялото промърмори: "Спомням си за всичко, което видях тази нощ".

Вие също можете да познаете подобна радост, да пътувате в астралния свят, да видите онези, които обичате, и колкото по-тесни са връзките ви, толкова по-лесно ще пътувате. Ала това изисква упражнения, практика и пак практика.

Няма да успеете нито за пет минути, нито за пет дни. Трябва да си "представите", че можете да го направите. Вие сте онова, което мислите, че сте. Вие можете да направите това, което искрено вярвате, че можете да го направите. Ако вярвате, ако сте вътрешно убеден, че можете да направите нещо, тогава вие ще можете. Вярвайте, вярвайте и практикувайте и скоро ще можете да пътувате в астралното пространство.

Още веднъж повтаряме: не бива от нищо да се страхувате, защото никой не може да ви причини болка в звездното пространство. Колкото и да е страшен видът на елементарните същности, които може би ще срещнете, въпреки че се случва много рядко! Те не могат да ви причинят зло, освен ако не покажете, че се страхувате от тях. Липсата на страх осигурява вашата пълна защита.

Тогава опитайте, упражнявайте се, вижте къде можете да идете. Легнете в леглото си сам, разбира се, кажете си, че ще идете тази нощ еди-къде си, за да видите еди-кого си, и като се събудите сутринта, ще си спомняте всичко, което сте видели и направили. Стига да искате, стига да се упражнявате.

С термина "астрална проекция" в окултната терминология се означава отделянето на астралното тяло от физическото и отдалечаването му от него на по-малко или по-голямо разстояние. Този процес се осъществява при определени условия и по определен механизъм.

Наличието на астрално тяло е най-добре застъпеният и най-задълбочено обоснованият елемент в окултното учение. Човешкото астрално тяло (популярно, но неправилно наричано "душа" или "дух") е носител на чувствата и желанията, и е точно копие на физическото.

Изградено е от астрална субстанция, която е много по-тънка от физическата материя. В будно съзнание двете тела са съединени и проникват едно в друго. Когато обаче човек заспи или припадне, центърът на съзнанието се пренася от физическия мозък в по-горния носител – астралния му двойник, и астралното тяло се отделя от физическото. Астралната проекция протича спонтанно.

Съществува и умишлено отделяне, при което човек целенасочено премества съзнанието си в астралното тяло след съответно максимално обездвижване на физическото. За успеха на подобен експеримент е необходимо наличието на значителни психични сили. Особен случай представлява направляваната от хипнотизатора проекция на астралното тяло на хипнотизирания. Общо за всички случаи е наличието на кратък период на пълно безсъзнание при разделянето на двете тела.

Степента на съзнателност в астралното тяло, функциониращо вече в неговия собствен свят – астралния, е различна за отделните хора и зависи от степента на духовното им развитие, и от окултните им познания.

Липсата на такива познания и практически умения обяснява затрудненото пренасяне на спомена за астралните преживявания във физическия мозък при обратния процес – връщането на астралното тяло при физическото и повторното им сливане. Дошлият в съзнание необучен човек трудно може да разграничи тези преживявания от обикновените съновидения (ако изобщо си спомня какво е сънувал).

Механизъм на отделянето

В мига на заспиване физическото тяло е в пълен покой, обикновено в хоризонтално положение. Физиологическите процеси са забавени, мускулите – отпуснати. Неподвижността е необходимо условие за извършване на проекцията и същевременно предизвиква подобно състояние в самото астрално тяло – т.нар. "астрална вцепененост".

Тя започва от момента, в който астралното тяло се отделя от физическото, издигайки се над него на 1-1,5 м. На тази височина то бива автоматично приведено от хоризонтално във вертикално положение.

Изправянето на астралното тяло може да стане не непосредствено над физическото, а на известно разстояние от него и когато е напълно изправено, вцепенеността изчезва. По същото време обикновено се възвръща и съзнанието.

Вероятна причина за краткия период на пълно безсъзнание е стремежът на подсъзнанието (или може би свръхсъзнанието), направляващо отделянето и изправянето на астралното тяло, да спести на човека съпровождащите процеса неприятни усещания на треперене и люлеене.

Установено е, че най-благоприятната поза за астрална проекция е лежането по гръб, следвано от лежане на дясната страна. В редки случаи отделянето се осъществява в седнало или изправено положение и хоризонталното движение на астралното тяло се елиминира.

Астрален кабел

Астралното тяло е свързано с физическото (по-точно с етерния му двойник) чрез т.нар. "астрален кабел". Той представлява белезникав разтеглив шнур от астрална субстанция, съединяващ физическия продълговат мозък със съответния астрален орган. В него действа особена магнетична сила на привличане.

Колкото по-малко е разстоянието между двете тела, толкова по-дебел е астралният кабел и толкова по-голямо е притеглянето, т.е. толкова по-трудно е да се задържи астралното тяло извън физическото.

При минимално раздалечаване диаметърът на кабела е максимален и възлиза на около 1 см. Той намалява пропорционално на увеличаването на разстоянието между телата, докато достигне дебелината на обикновен конец.

Тази стойност се запазва и след по-нататъшно разтегляне на астралния кабел. От мястото на непосредственото отделяне до мястото на достигане на най-малък диаметър на кабела силата на привличане е активна, а самият той изглежда жив и пулсиращ.

По тази причина това разстояние се нарича жизнен обсег на астралния кабел. Обсегът варира от 2 до 5 м в зависимост от общото здравословно състояние на организма. Добрата телесна кондиция обуславя по-бавното изтъняване на астралния кабел, респективно по-големия му жизнен обсег, и обратно.

Извън жизнения обсег на кабела астралното тяло е свободно и може безпрепятствено да пътува из астралния свят – поне на онова негово ниво, което съвпада с повърхността на земята.

Особености при извънтелесни преживявания

Да се преодолее притеглящата сила не е лесно и единственият начин за това е да се употреби съзнателната воля. В този смисъл е желателно преди заспиване човек твърдо да реши да се измъкне извън жизнения обсег на астралния кабел.

Още по-добре е да пожелае да извърши нещо полезно за съществата, които евентуално ще срещне в астралния свят, тъй като това ще допринесе за неговото духовно издигане.

Препоръчително е също да се изгради мислено около астралното тяло защитна обвивка от най-гъстата астрална субстанция (съответстваща приблизително на твърдото агрегатно състояние на физическата материя), която да го предпазва от вредни астрални влияния.

Колкото и да се отдалечава от физическото, астралното тяло не може да се "изгуби", защото при първия признак на събуждане на физическото тяло под- или свръхсъзнанието предизвиква мигновено връщане на астралното и съединяване на двете.

Тук трябва да се отбележи, че действащите върху спящото физическо тяло външни дразнители като шум, вибрации, светлина влияят отрицателно на астралната проекция. Под въздействието на такива интензивни негативни фактори човек внезапно се събужда с неприятно, дори шоково усещане. То се дължи на твърде рязкото, подобно на сблъсък съединяване на двете тела. Често непосредствено преди това спящият сънува, че пада от голяма височина.

Астралнят кабел може сполучливо да бъде сравнен с пъпна връв в смисъл, че както след прерязването на тази връв започва самостоятелният живот на новороденото, така и след прекъсването на кабела започва независимият от физическото тяло живот на астралното.

Задължително обаче трябва да се поясни, че прекъсване на астралния кабел фактически означава смърт на физическото тяло. Казано обратно, с физическата смърт се ликвидира връзката между двете тела и човек започва своя нов живот в по-висшия астрален свят.