Елеазар Хараш - "Тайната за  илюзията  на смъртта"

Добре ли е да се кремира тялото и ако да, то след колкото време е нужно да се направи след като човек е починал?
Кремирането и изгарянето е голяма награда. Огъня, който е част от Духа, той така е създаден – част от Духа е слязла и огъня е създаден. Нестинарите могат да вървят във огъня защото те са стари богомили, те обичат огъня, имат специална любов към огъня, умирали са в огъня и той, Духа може да влезе и да направи огъня да гори без да изгаря. За грешника е друго или за невярващия.

Защо Учителя казва: „Вие след като умрете или много дълго време червеите ще Ви ядат, или огънят ще Ви изгори.“ На практика той одобрява и двата типа решения: едното, ковенционалното погребване в ковчег и кремацията?
Ще ти кажа, Боре, ще ти кажа какво иска да каже Учителя. Първо червеите са съмненията в човека, а в случая говорим за психически червеи и няма значение, те ще те ядат. Съмнения, колебания – те са психически червеи. Духа ако влезе в огъня и го укроти, ще гори без да изгаря. Ако усили огъня, защото има случаи, в които един нестинар е повел другите и казва „Няма опасност.“ и Духа ги е изгорил, даже е изгорил този нестинар защото той е искал да покаже някакво Его на хората – има и такива случаи. Аз за нестинарите все още не съм изнасял лекции. Част от Духа е в голяма награда защото огъня е най-големият очистител и прекъсва връзката с привързвания, привързаност. Най-хубава смърт, аз съм я имал от личен опит в минали животи и в края на живота си, когато си изпълня задачите, да не казвам мисия защото е голяма дума, в края на живота от любов към огъня да се хвърля във вулкан – имам два такива случая. Малкият огън отива при големият огън. Малкото синче, малкото дете отива при бащата. Голяма красота! Имам приятел, който живее в Еквадор, на 30 метра до един вулкан и бях го питал един път „Не искаш ли в края на живота си да се хвърлиш във вулкана?“ каза ми: „Не съм мислил.“ Тя сега държавата не му позволява да живее до вулкана, както и да е… Исках да ти кажа, че е голяма награда огъня. Деня, срока – точно на четвъртия ден. Точно на четвъртия ден! Забрави какво казват писания.

В момента хората, които не искат да погребат близките си в гробища, поради това, че няма достатъчно камери за изгаряне ги държат в хладилници починалите по 15 дни, 15-20 дни...
Четвъртият ден е, ще говорим след време за тайната на числата, защото това са трепети на Древния, те са преди буквите, по-дълбоки са от буквите и след време, когато говорим за гносиса – тайното Християнство – там ще стане ясно. Четири е свързано с тайното име на Бога, то е от 4 букви и точно четвъртия ден е свързан с вечността и мистерията, на четвъртия ден трябва да бъдат изгорени. Тогава има тайно увеличено благословение, иначе пак има заради огъня, но то вече не е толкова силно.

Ако бъде оставено тялото на починалия в хладилна камера прекалено дълго време, това тормози ли по някакъв начин душата му?
Зависи от съзнанието и осъзнаването му, той земният човек все едно къде е сложен, той все ще се тревожи. Той ако си разреши въпроса, понеже ума е в него, а умът е нещо като вечна тревога. Така, че тревоженето – това е почти непрестанен процес при земните хора и няма значение дали е в гроба или не, дали е в камера… Той в другия свят пак се тревожи горе, само че там го нападат кошмари, но те също го тревожат.

Продължавам със следващият въпрос: „Защо египетските жреци са запазвали мумиите на покойните ако са знаели, че има прераждане и че тази душа може да се върне отново в друго тяло? След като може да се ражда неограничен брой пъти на Земята защо им е било необходимо същото тяло?“
Да, ще кажа. Те примерно вземат сърцето на човека, кристализират го, очистват го с молитви и го правят като паметник защото човека на сърцето може пак да влиза в сърце. Примерно правят му статуя мумия, това при тях е голямо изкуство и света няма представа за какво става въпрос, ще обясня. Тот има такава статуя. Те правят двойник на тялото, да прилича подобно, обаче с голяма любов, отношение към душата и вкарват с такава любов, изкуството тогава така е било правено, че те вкарват част от душата на този който е починал във фигурата и тези, които го обичат, когато гледат фигурата имат голяма любов към нея. Така част от душата влиза и общува с тези, които го обичат. Това е живо изкуство! Умрелия, особено ако е напреднал може да помага на тези, които го обичат чрез фигурата. Тук говорим за тайно изкуство, не картинки или снимки. След време умрелия – напредналия или полунапредналия, може да се отдели от сърцето си и да помага на тези в другия свят, но той може да влиза и да излиза както в къщата, това не му пречи. Но ти не може да направиш статуя на един глупак. Представи си древният Тот, Хермес – божество или Лао Дзъ… той ти напомня великият път, великата истина. Имам на Лао Дзъ статуйка, имам на поп Богомил статуйка, имам на египетски божества – точно разади това изкуство. Вкарана е част от душата, поради любовта към този човек. На Мелхиседек нямам статуя, но този страшен учител, старец… само да ти кажа какво казва той. Има 10 Божии заповеди, те са дадени само за умрели хора, ще ти обясня – умрели на много нива. Защо? – Не убивай, не кради, не лъжи... Ти на един ангел, на един архангел ще кажеш ли Не убивай! – на чистите? – Това е за паднали и пропаднали. Има истински заповеди горе, в Атлантида. Първата заповед на атлантите, казва я Мелхиседек, тогава е бил царя на Атлантида, жреца, жреца-атлант се казва. Една заповед само ще ти кажа, някой път, когато говорим за атлантите и останалите. Страшна заповед, няма такова нещо в света: „Никога не нарушавай безкраят в себе си.“, т.е. никаква грешка за нищо, никаква лоша мисъл, безупречност на високо ниво – осма степен. Ти ако направиш една погрешна постъпка, изгубваш безкрая. Учителя казва за праезика, ватанския език, ватанан – този език е изгубен от хората. Той не е правен от някакви светци, не е беден език. Той е правен от боговете горе, от богове! Праезика е чиста светлина, без примеси, не светлина някаква. На този език, казва учителя, ако произнесеш една лъжа, изгубваш този език завинаги, вече той не е твоя. Учителя е говорил много на този език, дал е молитви на този език. Има два езика в света, където учените ги нямат в списъците си и ако знаят нещо, то е едно, две изречения, които са смешни. Това е висок праезик, на богове и на този език… на другите езици може да лъжеш, на този – не.

Ще говорим някои път за силата на Словото и за езиците. Да продължа със зрителските въпроси: „Има ли белези, по които можем да съдим като какви и къде ще се преродим в следващия си живот?“
Обикновените хора, както ти казах, примерно да кажем много мързелив човек, живял в България, такива много често ги изпращат в Джунглата, в пустинята – той трябва да се размърда, да го гонят буболечки, мравки, да работи нещо. Природата се е видяла в чудо – казва Учителя – да накара мързеливия да работи. Има такива примери, при които той при пожар не става, голям мързел. Но има знаци, примерно ако много обичаш един човек от една държава и ти се настройваш да се преродиш пак там. Къде сме се прераждали ние като знаци и белези и къде не? Всички държави, които ги обичаме много, Боре, ти да кажем обичаш няколко държави, аз много обичам Египет, руснаците – ако ходя някъде в чужбина ще бъде само в Москва, а Египет – той е вътре в мен. Обичам въобще народите, мъдростта на народите, като цяло обичам всички народи, защото видях и турската мъдрост – голяма, дълбока; и албанската; руската, руският народ има нещо страшно като мъдрост там – към 200 000 афоризми там проучвам, голяма красота; и Древна Индия обичам; и Тибет обичам… Но искам да ти кажа, народи, които по-дълбоко ги обичаме от другите народи – това са нашите успешни прераждания от миналото, а всички, които ги мразиш – не искаш да ходиш там, защото имаш неуспешни прераждания. Но в края на краищата може да те изпратят ако не си научил уроците и ако любовта ти към определен народ не е много силна, защото ти нямаш избор, може да те изпратят… родителите ти може да се преродят, които трябва да те приемат по карма, в друга държава – ще отидеш там, но после ще пътуваш до тази държава, както много хора от чужбина идват тук на Златни пясъци и се срещат народи, хора, запознават се и изведнъж стават близки. Има такива хора, Боре, срещаш го за първи път, и аз имам такива случаи, сигурно и ти, веднага му имаш доверие, а живееш с човек и 20 години му нямаш доверие, защото то за един живот не може да се образува истинското доверие. На онзи човек там му имаш доверие, защото то е старо доверие, от много животи. Там слушаш, каквото и да ти каже, а близките си хора не искаш и да ги чуеш.
Един от най-често задаваните въпроси, които получих във връзка с днешното интервю е: „Имаме ли връзка с хората от сегашния ни живот – семейство, приятели – в следващо прераждане и търсим ли по някакъв начин знаци, гаранция, в това че отново ще бъдем заедно?“ Това е най-фундаменталният въпрос по отношение на смъртта, всеки може би е малко егоистичен и всеки го разглежда от гледна точка на собствения си Аз.
Това, което си обичал, както египтяните при мумията, поставят всички предмети, които тя е обичала защото той продължава да живее в другия свят с тях, както и на Земята, но там горе, не е предмети, а излъчвания – фини духовни неща и те са си при него, те са в душата му. Примерно аз имам брат, който го уважавам, но той не знае аз с какво се занимавам и няма да разбере докато е жив – за какво ми е да се прераждам с него? Ако Бог реши, но аз пробвах да му помогна – няма уши, да е жив и здрав, обичам го тайно, за други животи ще му помогна. Хората, които много обичаме, ще бъдем около тях, но може кармата да е такава, че той да се роди в друга държава. Пак ще се срещнете, Боре, ще пътува, ще дойде на екскурзия тук, ще се видите – изведнъж сближаване, защото то ще стане естествено, защото влизат ангелите и напомнят кармата, така че всички, които си ги обичал ще ги срещнеш. Които си ги мразил щеш, не щеш трябва да ги срещнеш, за да им простиш или да кажем „Враг мой, да си жив и здрав, желая ти успех!“ – примерно.

Има ли чести преплитания между съпруг, съпруга, деца – хората, които са най-близки в родствените кръгове?
Ще обясня, виж какво казва Учителя: в едно семейство се раждат много близки хора помежду си и древни врагове. Някои от тях е опасен враг, има такива да кажем брата, сестрата тръгнал да обича лекциите ми, Учителя, словото, а майката и бащата казват „Не, това е секта!“, ще изкарат и слънцето секта, и истината. Нямаш право да четеш – на едната сестра примерно не й дават даже да чете „Синовете на великата мечка“ – те трябва да проверят дали това е секта и тогава й дават да чете. Много мои хора тайно четат и крият книгите. Ако четат любовни романи няма да има проблем, но ако четат моите лекции или Учителя става опасно. Обаче един човек, който обича истината, той ще разбере какво говоря, даже може и да си помогне сам ако въобще разбере за какво говорим.

Макар преди малко да засегнахме темата за самоубийството, какво става с душите на тези, които са посегнали на живота си? Вие казахте, че се прераждат в животни, има ли и други обременяващи неща?
Първо се прераждат в животни, понеже са посегнали на дара на живота. Второ се прераждат изродени, понеже са посегнали. Трето може да се преродят без дефекти като хора, нос тежка психика, понеже прераждането е голяма обремененост и тези духове, те продължават да гонят човека, но самият той е условие и макар, че като дете е странно и егоцентрично, то те навлизат постепенно в него, защото до седмата година душата е много силна и те не могат да го хванат като дете. Детето обича игрите, а те какво ще го хванат? – Там им тежат детските игри, обаче след време… и училищата са много опасни след седмата година, защото става много смесване и влияние и понеже образованието е далеч от истината, тогава вече те нахлуват постепенно и след време се проявяват.

Някога ще говорим и по темата за алтернативните форми на образование, но сега да продължим със следващият въпрос: „В Библията се казва – Любовта е крепка като смъртта – може ли да повдигнете завесата над тази метафора?“
Любовта е силна, знам, че е крепка иначе. Любовта е силна като свободата – друг превод – и понеже смъртта дава свобода, любовта – говорим за висшият смисъл на любовта – дава свобода. Тя е силна като свободата и силна като великата отговорност, затова любовта трябва да бъде устойчива в нас, за да изпълним този стих. Трябва да е неизменна – тогава вече тя се равнява на смъртта, защото смъртта е много висок ангел, който ако го видиш, както толтеките са побеждавали смъртта с безупречност и те се поздравяват, смъртта не може да го хване. Тя вижда, че тук е застанала една светлина, как ще хванеш светлината?

Кое е това същественото, което смъртта отнема и кое е това, същественото, което животът дава? Понятието смърт го разбираме, че е все едно нещо, което вече не съществува, кое е най-същественото, което престава да съществува?
Най-хубавото на смъртта, то е голяма красота е, че ти отнема кармата, за да не правиш по-голяма карма и че ти отнема егото. Самото его е смъртта на човека, самия ум е смъртта на човека, но ако ума бъде пречистен и овладян, той вече ще стане един хубав слуга, но това е тежка задача. Това е задача за тези, които тренират брахмачария. Едно, от най-великите учения в света е брахмачария – въздържание. Това е истинският пост – ти там постиш от храна примерно, а не постиш от лоши мисли, чувства и постъпки – какъв пост правиш? Това е голяма заблуда. Истинското въздържание е пост от лоши мисли, лоши чувства, лоши постъпки, да не говорим за лъжа и критика, и от храна.

Следващият зрителски въпрос е: „Има ли начин човек да разбере кои са точните или поне приблизителни причини, за да се роди в този си живот и да следва хода на живота си респективно и който ще го доведе до конкретен тип завършек, смъртта?“
Имах една позната, не мога да я нарека сестра, но все пак обичаше Учителя, макар и от разстояние. Тя се беше оженила за негър и казва пред хората, пред света, аз видях, че не е така, но тя казваше: Ожених се за негър, за да покажа на българите, че нямам предразсъдъци – нищо подобно, видях и проверих, че вътрешно, дълбоко този негър се е пожертвал за нея в предния живот. Тя сега има психически дълг. Тя се оженва за него и живеят с него – отидоха в чужбина впоследствие, както и да е… когато някой човек се е пожертвал за теб вече има дълг, това може да е пожертване в хубав смисъл, може да е в среден смисъл, може да е и в лош смисъл. Това е кармичен дълг, който те обвързва – трябва да сте заедно или на близко, може да не ти е точно дете в семейството, може да е комшия, може да е някакъв роднина по-далечен, макар че обикновените хора казват: някой път роднините не са приятели, приятелите са приятели и обичаме роднините си, но да живеем на голямо разстояние от тях.

С риск да задам един личен въпрос, обаче ще си го позволя. В едно от най-първите интервюта казахте, че два пъти сте се жертвали и сте умирали за Учителя?
Трудно се говори по такъв въпрос. Все едно ако ме питаш кой съм аз… няма да се получи разговора.
Добре, ако искате ще го прескочим...
То е лично между мен и него – и физическа смърт, и духовна смърт, и мистична смърт… на всякакви нива, защото на него си посветих живота, на него и на Бога, и на истината. Дотук по въпроса.

Добре, продължавам със следващия въпрос от зрители: „Запазват ли се семейните връзки след смъртта? Явяването във всеки нов живот, обвързано ли е със семейните връзки от предходните животи и човек изкупува ли след смъртта си грехове и на негови предшественици, т.е. примерно на баба, на дядо, на прабаба, на прадядо… ние чрез нашата собствена смърт да им изкупуваме техни грехове?“
По този въпрос има много заблуждения и е хубаво, че ме питаш. Нищо подобно! Никой не носи грехове на друг човек, ама никой! Всеки носи свои собствени грехове, но понеже понякога има съвпад – греховете си приличат. Както един музикант прероден при един голям музикант, гениален – и двамата са гениални музиканти и хората казват, че е по наследство. На купища други музиканти синовете им са некадърници – тук няма наследство, няма кръв, няма баби и дядовци. Тези, които са се обичали искрено, любящата душа в другият свят при истинска връзка… чел ли си романа „Безсмъртна любов?“

Не съм.
Окултен роман, много красив, френски роман. Жена му умира, той се жени за друга, но там няма пълнота, излиза на терасата и общува с душата на умрялата си жена и има голяма пълнота. Той й продължава живота. Аз имам точен човек от Братството, който по този начин живее със съпругата си, тя замина. Той й чете моите лекции, на Учителя, вдъхновява я, както тя се радваше, когато беше жива. Нещата продължават, красивите неща. Тези, които много се обичат, да кажем майката е напуснала семейството по някакви причини, отишла е в другия свят, тя продължава тайно, душата й, да обича мъжа си, ако ги е обичала духовно и някакси пречистено даже и на по-ниско ниво, религиозно, все пак го обича и тя им изпраща лъчи, захранва и ги чака. Понеже много обича децата, на физическия свят не може да ги гледа чисто, но ангелите правят така, че тя отглежда духовни деца защото децата са духовни същества, души. Тя продължава да гледа деца в другия свят в духовен смисъл. Там човек, който е обичал много книгите също продължава да чете в другия свят много книги. И аз съм антиквар и аз ги чета, и това ми е професия от хиляди милиони години се занимавам с редки книги, специални книги. Как чета горе, защото съм чел, помня – духовни книги буквално, даже изкупувам книги, когато сънувам, уж сънуване. Ще ти кажа как чета. Там не отваряш страници, там проникваш в книгата и на която страница искаш да спреш, искам на 33 страница – спираш и четеш. Който прекалено много е обичал книгите, но в името на любовта, на вдъхновението. Чета такива книги, които ги няма в света, даже и изгорени книги. Това е специална любов към книгите, която не мога да ти опиша. Всички приятели, които са ми помагали с пари, защото ми помагат много – аз все книги купувам, преди години имах над 180 000 книги, сега са към 60 000 може би вече, но аз чета и духовни книги. Това е специална любов към книгите – няма спиране за хиляди години и занапред. Това е професия, която не може да ми омръзне милиони години.

Да, Вие казахте в интервютата, че книгите са живи същества...
Това е такъв бизнес...смешен..., обаче тръпка. Тази тръпка, Боре, такава храна е!.. Човек трябва да работи това, в което има тръпка. Аз така ще си отида, защото книгите… никой не може да ме спре.

Възможно ли е починал близък или познат, или враг най-вече да вреди на човек, който е жив в нашия, материалния свят?
Ако много го мрази и ако отиде горе може да направи такива бели, където като е жив не може да му ги направи. Защо? Защото в този свят неговите хора може да го убият, обществото какво ще каже – някакъв полуморал – той е далеч от чистотата, но от опасения тук няма да му направи нещо лошо, но когато отиде горе мисли, че никой не го вижда и може да му направи големи бели, може даже и да го парализира, но пак ако позволи Бог, защото този човек, ако е тръгнал в пътя на развитието, Бог и ангелите ще кажат Чакай, тук нямаш власт! Зависи.

Следващият въпрос е свързан със дългогодишни традиции, обреди и култове и може би много хора ги интересува: „Как трябва да постъпваме с дрехите и принадлежностите на заминалите, следва ли да се употребяват, изгарят, изхвърлят, перат, подаряват?“
Това е елементарен въпрос, но ще отговоря. Дрехите трябва да се горят – огъня ги освобождава от психизма и от напоените същества. Трябва да подаряваш на хората само чисто нови дрехи, по изключение дреха, която е хубава и която я е носил само един-два пъти човека и още не е напоена и ако се изпере – тогава можеш. Носени дълго време дрехи, особено от психически тежко болни хора, от неизлечими болести не трябва да се дават други да ги носят. Обаче да носиш дреха на някои човек… аз имам ризата на Учителя – страшна работа е! Да ме извинят музеите и изкуствата…

Истинска негова риза?
Да, той я е носил и даже часовника, подарен от баща му, един косъм и шалчето. Така се случи, дойдоха при мен, но това е нещо, което няма коментари, няма пари, няма цена, няма продажба. Няма цена, тук не говорим за дреха. Тук говорим за Дух, космическа връзка, космическо съзнание, ако знаеш как да докоснеш.

По отношение на обредите като периодичните помени, четене, заупокой, раздаване на храна – всички тези неща помагат ли на мъртвите?
Огромна илюзия! Необятна! Помага на умрелия единствено човек, който има специална духовна любов към него. Любовта не признава разстояние, както онзи, стотника казва на Христос кажи само, речи, няма какво да си губиш времето, да идваш до вкъщи, да пътуваш – значи чисто слово помага. Той е съзнание, той не е в ковчега. Не говоря за наказаните – на тях и да искаш, не може да помогнеш. На тях ангелите на съдбата трябва да ги разтоварят от веригите. Какво се случва такъв човек, когато умре? Среден човек, на средно ниво. Той дълго време, не знае, че е умрял. Той продължава да говори с живите, влиза в стаята, влиза в къщата. Някой път говори и мисли, че го чуват, защото те донякъде го чуват, но донякъде. Изпълняват нещо и той ще помисли,че го чуват. Друг път говори и не го чуват и ще се чуди защо не го чуват. Ангелите на съдбата дълго време го убеждават, че е умрял, а той не вярва, защото той е душа в другия свят, както тук е бил душа в тялото. След няколко месеца той казва "Май наистина съм умрял", защото вече разбира, че не го чуват. В един подходящ момент той разбира, че тук става нещо. Няма смърт както ти казах.

По отношение на сънищата има ли някакъв код за поведение, който трябва да съблюдаваме ние живите с оглед еволюцията на душите на мъртвите и например има поверие, че не е хубаво да се прегръщаш, целуваш, докосваш с мъртви насън, аз тук бих добавил елемент от мой въпрос – аз лично много често сънувам починали близки, приятели и т.н. – какво трябва да ни е отношението по време насън? Трябва ли да се мъчим да се събудим или нещо да им предадем, да им кажем?
Понякога се случва събуждане в неподходящо време да го наречем – 3 часа. Учителят казва, че това е психическо докосване от душа от другия свят – може да е твоя близка душа, след време като различаваш ще знаеш точно кой е той, но може и да не знаеш кой е той. Тази душа се нуждае от помощ. Прочети й – казва Учителя – нещо от словото, нещо от Библията, светли мисли. Ти ще се успокоиш, той ще се успокои, защото ти си му близък - той търси, а може и да са няколко умрели – те не могат да влизат във всеки човек, защото кармата не позволява, не могат да отидат при непознат и няма какво да получат. Теб те обичат, обичат твоята душа и те влизат в твоята душа, докосват я, прегръщат я, защото получават утеха понеже висшият свят не ги приема, високите светове от ангелите нагоре, в нисшия свят се чувстват зле и търсят, Учителят го нарича, хижичка, къщичка. Човешката душа е като малка хижичка, къщичка, човешкото тяло – влизат в него, успокояват се, а после те ще си заминат от него успокоени. Трябва да ги приемем с любов. Ако е кошмарно пак прочети някои мисли на Учителя, няма значение дали ти е враг, пак подходи с любов и тя ще се успокои.

Има ли значение дали наум трябва да изпращаме мисли към душата на починалия или трябва да изричаме някои думи чрез слово, на глас?
Ти като го изричаш на глас, ти вкарваш и душата си. То е и на глас и наум, важно е да вкараш красиво дълбоко чувство, съкровено, фино, душевно чувство и душата ще го приеме с любов и ще й олекне. Тя идва затова в тази хижичка, при теб, за да се успокои. Нуждае се, защото не може да си намери място на другия свят.

Знаем, че след смъртта на тялото някои осъзнават какво е станало, а други, както говорихте преди малко, го осъзнават по-късно, с нас ли обаче носим отговорите или Бог ще ни отговори за невежеството, в което сме израствали и изключенията, чрез които сме напътствани?
Дълбокото знание, дълбокото Царство Божие е в нас. С големи усилия, човек трябва да е предизвикал Бога и Бог да му е казал Позволявам ти да вървиш в себепознанието и по пътя към мене и когато човек е познал себе си като дух и душа, душа е на едно ниво, Дух е на по-високо ниво – свръхсъзнание, и ако си познал себе си ти вече знаеш подхода си към нещата. Ако не си познал себе си трябва да се молиш и пак е вид помощ – ако няма молитви, поне светли мисли.

Преди малко споменахте, че не е добре хората да практикуват медиумството, но все пак тук има въпрос: „Има ли начин да се свързваме с нашите близки без да сме медиуми и това чрез специални молитви ли става или човек изобщо трябва ли да се занимава, да има такъв подход?“
Хората трябва да бягат от този въпрос. Нещо подобно както при пожар, както при чума. Дълбоко пречистените, които са победили изкушенията, те имат право, но те също избягват освен ако, някакво голямо изключение – те ще усетят дали Бог иска и тогава няма проблеми. При медиумите има една опасност, че в медиума покрай умрелите може да влезе и умрял, който имитира умрелия – защото онзи е със слаба воля, а този е със силна и така може да обсеби, да предаде подобни знания, сродни, да каже частични истини и после може да подведе хората и става нещо опасно. Учителя казва Другия свят е пълен с капани във вид на цветя, само мъдреци, не светци, а тези, които са минали през любовта, надраснали са светостта, Бог им е дал тайна мъдрост, те могат, но обикновено те не искат, но поне знаят тайно как да помогнат или знаят тайните молитви, не обичайните. Те са друга мярка. Не трябва да се занимават хората, но могат да изпращат молитви – каквито и да е, каквито им идват от сърце, спонтанно, защото молитвата – тя е винаги помощ, дори и когато е много бавна, но поне да натрупват бавна помощ с молитви.

По отношение на внезапно починалите, има ли начин за получаване на послания от тях, както и обратно – от нас към тях. Предвид, че са починали внезапно и ако трябва да им се предаде някаква информация или пък да се изпълни някакво тяхно последно желание?
На такъв човек близките трябва да се молят – аз го наричам усърдие – много силна дума е тя, но тук ще отидем много на далеч ако ти кажа, че има едно усърдие в пречистването, което може даже да смае Бога. Той Учителя го препоръчва, голяма чистота, но хората не вървят много по този път, да кажем по-обикновени са. Трябва много усърдна молитва да поискаш от Бог, примерно формула, която е точна: Господи, пази всемогъщо тази душа (или брат еди кой си, или сестра еди коя си) и направи най-доброто за нея според както е твоята воля – това е чиста формула, без примеси. Означава, че Бог знае кое е най-доброто, защото може да няма нужда от никакво послание. Някой пък, когато е много важно ангелите ще влязат в този внезапно умрелия, ще отидат при техни близки хора, ще покажат, че това е той и ще внесат точното желание на умрелия. Той не може да го прави защото не е осъзнат, обаче ангелите могат, но това коства много енергия на умрелия и се случва рядко, защото е изморително – и той не е осъзнат, и те като изключение имат права, ангелите нямат много право да го правят, но по изключение да покажат, че той се явява, че той е някакси жив и все пак да помогнат на така да ги наречем земните или бедните съзнания, или пък добрите съзнания.

Има някои хора, които се уговарят приживе със своите близки, който първи почине от тях да даде някакъв знак, че реално съществува отвъдния свят, възможно ли е на практика да се дадат такива знаци?
Да, може да се даде такъв знак, има такива случаи.

Може ли да се даде някакъв пример?
Знакът е такъв – правиш между силна и могъща концентрация на приятеля си, с който си дал обет и си го представяш него и той получава знак. Говоря за свръхконцентрация или поне много силна концентрация. Това е нещо като изчезване и излъчване, сгъстяване – той ще усети, защото между тях има по начало стара връзка, има отворена врата, има канал.

А под каква форма от отвъдния свят към нашия, материалния може да се получи знак?
Ако е напреднал духовно, той може да се сгъсти, да се яви и да му каже точните думи и той ще ги попие, но ако не е напреднал трябва да се моли усърдно и докато се натрупа нещо след време да се случи чрез Бог и ангелите на съдбата – те да го уредят, ако трябва да има такава помощ.

Какво Ви е мнението за практиките за свързване с Акашовите записи и прилагане на атлантско лечение, вредят ли опитите на нас живите за проникване в Акаша?
Щом в по-нисшият свят на умрелите, астралния има много опасности, Акашовите записи имат още по-големи опасности, защото може да се домогнеш до знание, с което може да злоупотребиш и да не си достоен за него и затова примерно да кажем древният Тот, божеството, неговите книги Свещена наука – много малко хора в света са влезли в тази тайна библиотека на Атлантида, под Сфинкса, дълбоко. Той е направил могъщо заклинание никой да не влиза при тези книги, само достойните. Само няколко човека са успяли да проникнат. Няма да изреждам имена, но едното ще ти кажа – истински учител, още тогава е бил учител в Атлантида - Аполон Тиански се казва – това е върха на древногръцката мъдрост, подобен е на Христос като съзнание. Той е влязъл в тези библиотеки и е прочел неща, които са му трябвали, за да вдъхнови душите. При това положение можеш да влезеш, имаш право да влезеш. Няма да казвам за себе си, да не кажат хората…

В края на разговора ни за тайната на смъртта, дайте практически съвет, когато някои от нас, човек загуби близък, почине… първите дни след смъртта на близкия, какви мисли като послания трябва да му изпращаме?
От рода: Горподи, ти бъди покоят на тази душа. Ти бъди защитата на тази душа. Ти бъди водачът на тази душа. Това е напълно достатъчно и накрая само с прибавката според както е твоята воля – той вече знае мярката и в случая нямаш карма, защото е чисто. Когато прибавиш според както е твоята воля или за да ти служа това е изключително силно, но в случая е според както е твоята воля.

Погрешно ли е да изпращаме молитва "Помогни му за следващо прераждане" и т.н. ?
Тя всяка молитва е такъв вид помощ, че след време образува главната помощ, всички родове молитва, но когато кажеш Господи, ти ръководи тази душа в другия свят, ти и да не го кажеш, той Бог е грижата за душите в другия свят, защото ние там много неща не ги знаем, но той понеже е велика любов, той продължава да се грижи, даже и без ние да искаме. По-хубаво е да искаме, защото така е казано Искайте. Става въпрос за Искайте разумно, защото безумното…

До каква степен спазването на различните практики и обичаи за 40-ия ден има важност за починалите?
Това е друго невежество за четиридесетия ден, няма да го коментираме много, но има хора, които се отделят от тялотоси на четиридесетия ден, други още на първия ден и какво ще правиш на гроба и ще ходиш… Други се отделят след 2 години, 3 години, защото са били натрапчиви лъжата и насилието – може да стоят и много по-дълго, те са наказани. Жестоко наказани! Дано да го чуят хората на лъжата и на насилието, защото наистина ако ме разберат какво казвам ще им побелее косата. Днес, не утре, ако разберат. По-хубаво е някои много да не ми вярват, защото да не им побелее косата за един ден или в мига и така бавно да ми вярват, защото аз съм смутител, ако си забелязал. Макар, че истината помага, но не можеш да помогнеш, както ти казах, на затворено шише да налееш вода.

Има ли шанс или по-скоро не за невежите хора, точно в мига преди физическата си смърт да получат някакво просветление с висше, защото доста хора го казват, че независимо как си живял, в абсолютно последният миг преди смъртта, може да получиш някакво проясняване на картината на живота?
Има няколко вида невежи хора. Има това, което ние наричаме кръгъл идиот – цял живот няма поуки, нищо не може да предадеш там, Бог ще се погрижи за него след време в други прераждания, защото той е слязъл да изкупува, както преди обясних, това е човек, който целият му живот така минава, понеже в минали прераждания е отнемал вярата и надеждата на хората. Не е знаел какво говори, нападал ги е, агресия и т.н. Там няма, ако му се изпрати прозрение, той ще го приеме за халюцинация защото той е в тъмнината. Невежество значи тъмнина. Най-големият враг на човека е невежеството, но има по-голям враг – да не искаш да се учиш, това е вече съвсем зле. Такъв невежа, който иска да се учи, може да му бъде дадено прозрение като успокоение, като отношение на божията любов към душата му. Той малко ще се успокои, дали ще разберат близките му – това няма значение, но той ще получи, атлантите го наричат дарът на орела – малък духовен подарък.

Всеки ли в мига преди смъртта вижда като на филм изтеклия си живот?
Някои са вцепенени и почти нищо не виждат и няма полза да виждат, защото не могат да осмислят. В другия свят малко по малко ще го събуждат ангелите на съдбата и ще му дават тези неща, които е изпуснал. Друг вижда нещо, а един осъзнат човек вижда много неща, защото той иска да ги подобри, иска като слезе наистина да ги подобри. Степени на съзнание е.

В мига преди смъртта човек дали вижда помагачи, вече починали свои близки, които идват да го поемат?
Средния човек вижда помагачи. Обикновения човек, той все едно заспива и няма сънища, няма виждане. Напредналия човек вижда своя Учител и Бога, той е посветил живота си на тях, отива при тях. Те му дават да ги осъзнае, и той го осъзнава, и те го осъзнават, става едно прехвърляне в потока. Той заминава съзнателно и после докъдето е стигнал, следващото прераждане продължава на още по-високо ниво, а другите трябва да си припомнят, те даже умуват – има ли прераждане, няма ли прераждане. В Библията има повече от 10 стиха, но който не иска да го разбере и да го тълкува… няма значение. Пак е степени на съзнание. Степени на мъдрост.

Ако трябва да завършим този разговор с метафора и даже бих казал, известна доза мистерия, смъртта повече светлина ли е или повече мрак?
За мъдрецът тя е скок в свободата, за разумният човек тя е скок в светлината, за премъдрия човек, Учителя – тя е скок в Бога и в Мистерията, за обикновения човек тя е скок в астралния свят, в нови ограничения, но малко по-разхлабени, т.е. от железни окови и вериги, отиваш в златни окови и пак чакаш. И тази тема, Боре, ще има продължение. Усещам го, както за животните, за всичко…

г-н Хараш, в днешното интервю темата е за смъртта - “Тайната на смъртта”. Възприемането ни като индивидуалности в този Свят, въпросът за Аз-а. Той ли е разковничето в страхът ни от смъртта? Загубата на Аз-а. Запазва ли се някаква индивидуална идентичност след смъртта?
Първо - има индивидуалност, или и личност. Има висше Аз и нисше Аз. Нисшото Аз винаги ще умира, личността винаги ще умира, това е красивото на смъртта, че тя постоянно погребва егото докато изчезне. Но някога трябва да изчезне и висшето Аз и да отстъпи на Бога. Даже и то! Човек като се слее с Бог и изчезне в него, той си запазва висшето Аз, но вече по един специален начин - по божия начин, а не по друг начин...И макар, че висшето Аз е висока летва, дълбока вода е…, то в сравнение с Бога, пак е нисше. Един човек с висше Аз ако мисли, че е всичко може да изпъди Бога и според атлантите човек колкото и да е напреднал трябва да се спаси от своето високо Аз, за да може да отстъпи на “орела”, който като го погълне ще му даде не вечен живот, а безкраен живот!

Може би страхът при хората от смъртта е във връзка с това, че се загубват връзките с роднини, с хората които обичаме, има един елемент на тъга, че всичко може просто да изчезне и никъде да не бъде запазено, било то в отвъдния свят или вътре в Бог. Има ли такава опасност?
Няма изчезване, има скриване. Някой като умре може да се скрие за дълго време, но хората които много се обичат, и които много се мразят - все ще се срещат в животите. Защото силна омраза и силна любов, означава - връзка. Безразличието означава, че няма да се срещнат и в този живот и в другия. Тези, които много се обичат продължават да се срещат и във всяко прераждане растат към съвършенство. Преработват миналото си и връзката става…, обаче ако са търсачи на истината, защото за другите...пътят е дълъг.

Преражданията имат ли край? Ако е така, този край също е своеобразна смърт. Всичко изживяно в хилядите опитности запазва ли се под някаква форма на съзнание или изживяване?
Първо - преражданията имат край, когато човек постигне сливането си с Бога на високо ниво, когато изчезне в Него, той вече е постигнал Единството. Тъй както е казано “Бъдете съвършени, както е съвършен Отец”, защото за едно прераждане не можеш да постигнеш дълбоко сливане, даже и светците го нямат. И тогава вече човек може доброволно да се оттегли и да ги прекъсне, защото е постигнал ниво, но може и доброволно ако реши да слезе заради определени души или заради душите. Но той вече е свободен. И ако слиза - няма раждане. Той слиза и се връща. Той е осъзнат дълбоко, както Лао Дзъ. Той не живее на Земята, не живее в този свят. Той живее в Дао, той живее в Истината.

Това е свързано и със следващият ми въпрос. Изборът след смъртта за следващо прераждане - За някои хора - не им е дадено сами да избират - “спущат ги”, за други - сами избират следващо прераждане. Това така ли е?
Много малко хора имат право да избират. Родители където искат, държава, която искат...Това са много напреднали духовно, окултно съкровени хора. Те слизат не да живуркат, да правят нещо...те слизат за да служат на Бога. Имат право да си изберат даже и богати родители ако искат, защото да не работят за едното оцеляване, а да си посветят животът на по-дълбоко нещо, което е - служене (бел.ред. - както е животът на граф Морис Метерлинк). Това е жертва и в този смисъл, те имат свобода, но това са много напреднали хора, които си избират родителите. Другите хора - нищо не избират, където ги изпратят! А пък има и такива, които ги изпращат при определени родители, и те усещат, че тези родители са стари врагове от минали прераждания...тогава става аборта, защото душата бяга. Тя не иска да влезе в това семейство, но втория път я натикват отгоре, защото тя има отношения от миналото да се разрешават и не може да избяга.

Преди няколко дни сънувах един сън, навярно свързан с това интервю. Пазачите, Какви са тези пазачи, когато душите напускат материалните тела? Има ли такива пазачи?

Пазачи има. Първо - самата душа и Духа на човека е пазач, в чистия смисъл. Говорим за висшата душа. Пазачи са ангел-хранителите, някой път самата душа играе такава роля на напреднал ангел - хранител. Пазачи са всички невидими, които ни обичат. Това са напреднали братя, духовни, мъдреци...Обаче ние можем да имаме и силни врагове. Затова е много лошо да убиеш “затворник”, който ти е голям враг, защото той става в другия свят развързан звяр. Говоря за враг, който е с много силна воля. Той така може да прониква в хората, да те гони и да те мрази, ...даже той може да влезе в змия, и змиите понякога хапят човека под тайно човешко въздействие и силна воля. Това не го виждат хората, но...който обича повече невидимия свят и който се е посветил, вижда тези неща ясно. Аз не ги казвам тези неща обикновено, но сега ти споделям…

Възможно ли е при напускането на душата от тялото, тя да бъде така да се каже “заграбена” от външни висши същества? Защото има и такива теории…? От същества с нечисти намерения, може ли да бъде завзета душата?

Разбира се. Престъпници, алкохолици…..Значи те пият много, защото изостанали същества от другия свят ги карат да пият вместо тях. Учителя казва “Те пият, той плаща сметката”. След време целта е те да му вземат енергията (след смъртта), защото те се хранят с енергия. В този смисъл те ограбват човек, но най-тежкото ограбване...така заради Истината, то донякъде е за премълчаване, но хайде ще го кажем….най-тежките хора, жестока работа е там даже…., това е комбинацията между лъжец и насилник. Тогава е по-дълбоко от ограбване. Освен, че ще го грабят, той често е забит в ковчега, не може да мърда, затова растат нокти, коси...дълго време...Това е по-тежко дори от самоубийци…, и там е тежко, и престъпници е тежко, но това е свръхтежко. Връщат го в килията, в тялото му , в затвора. По-хубаво е да не чуват такива хора, но от друга страна искам да чуят, защото някои може да се откажат от лъжа и насилие …, защото ако наистина разберат какво ги очаква,...тежка работа!

Според някои мислители, човек оставя части от душата си в най-съществените мигове по време на живота си. Наистина ли е така, душата остава ли разделена на части, на порции в миговете на нашия живот и преди смъртта ние да имаме задачата да я съберем отново за да можем да напуснем света..?

Който умее да се концентрира и да се събира (концентрация означава сгъстяване и събиране), той си припомня всички ценни неща. Спомня си и грешките за да може да не ги повтаря. В другия свят се събира, за да обмисли всичко и да може в другото си прераждане да изхожда от тези грешки и положителни неща и да си усилва Пътя.

Има ли ситуации, в които човек да не успее да събере душата си и до какво води това?

Разсеяният човек е разпръсната душа. Нисшия човек, той мисли за толкова много неща, че умът му в една посока, сърцето във втора, волята в трета...и той в другия свят продължава да е разпръснат. Затова е хубаво да се тренира концентрация зада може когато имаш важен проблем да се събереш, да се концентрираш в Бога! Когато съм имал тежки атаки - кметски, полицаи, държавна сигурност...правил съм по 11 часа концентрация. Това са практики. Аз никога не се боря с тях и никога не ги мразя. Никога не ги критикувам. “Господи покажи им Правдата”. Нищо друго не искам. И да не ти казвам какви неща се случват после, защото…

Как е най-добре да умре човек? Внезапно, в сън...или в насочената мисъл за нещо. За кое?

Най-хубаво е да умре, казва се на японски “каннагара” - да е влязаъл в Потока на Бога. Там вече си в лекотата, в осъзнаването, в единсвтото, и в смъртта има нещо красиво, приятно, вглъбено. Има друг красив начин, който хората не го разбират: Когато човек живее към края, в последните години, много мъчително, ...и Бог може да го вземе, но 2 - 3 години той не може да ходи, не може да говори, тежко положение…, познавам такива, наблюдавах един път в един старчески дом 61 човека с увреждания, без крака..Спомням си, че там подарих 10-ина чувала с книги, защото те забравят тялото като четат и много се радваха. Те е хубаво да живеят мъчително няколко години, за да обещаят на Бога, че в другия живот, и то продължително да обещаят.., че (както и майка ми), че ще си посвети животът на Бога, че ще стане монахиня, че няма да е вече глухоняма, тя вярваше….и така узряваше, защото ако умре за кратко време, тя не може да натрупа това желание за Бога. И е много красиво това мъчителното. Накрая тя умря в молитва, в сън, спокойно, приятно, знаеше, че ще умре, красива работа! Искам да ти кажа, различен подход има към това.

Искам да ти кажа също нещо, което е дълбока истина: Ние сме безсмъртни и нищо не можем да направим по въпроса! Ама нищо! То е предрешено, край, свършен факт! Въпросът е в това, дали сме осъзнати, че сме духове. Ние не сме умове, не сме сърца, ние сме духове. Ние сме дори, преди Безсмъртието. То е дошло много късно! Още по-късно е дошла смъртта. Ние сме духове, ние сме древни! Ние даже не сме от миналото. Ние сме от древността.

Главните неща, които ще кажа са пак по Учителя, защото той е моята Мярка. И това е мярка, която е по-голяма и от Светът и от Вселената и от Отвъдния свят. Затова тръгваме с Него…

Учителя казва: “Човек живее именно след смъртта.” Преди бях ти казал, че думата “умира” означава у-мира, отиваш в света на мира. “Животът не умира, но временно спира своята дейност и се пренася на друго съзнание”. Т.е. когато времето на човека е изтекло, той е посял от предните си животи колко ще живее.., ако е направил някои големи бели и престъпления...Освен това, човек умира, защото развитието му е изтекло. Той вече няма условия за развитие. Между другото, те заради това някои хора даже се развеждат, защото между тях няма развитие вече. И търсят друг човек. Някой го наричат изневяра…, но той търси някакво друго развитие. Но има едно неразбиране, защото човек, който обича Бога, той се развива при всички условия и няма такъв момент.  

“Смъртта е освобождаване от човешката природа. От егото, най-вече от егото.” Какво е положението на умрелите? Учителя казва “Няма умрели. Умрелите са живи. Задгробния живот не е живот на умрелите.” Това е живот на свободата, но тук въпросът вече ако го тълкуваме е относителен. Защото свободата на алкохолика или престъпника, той пак е затворен, но там не можеш да го убиеш, защото той няма физическо тяло. Но могат да го нападат кошмари както по време на сън.  И той преживява едни напрежения, едни тежки състояния. Те не могат да му навредят, но тормоз има, което означава, че той не е свободен.

Смъртта е един начин на пречистване на всички стари разбирания, които трябва да ликвидираме. Живот след гроба няма, защото гроб няма.” Хората ходят на гроба. Умрелите влизат в съзнанието на човека, някои казват “умрелите не говорят и не пишат писма”. Учителят казва “Всеки ден пишат писма!” т.е. те влизат в съзнанието на човек, те не ги пишат на ръка, и аз знам хора, които не вярваха, като умря мой познат, учител…”аз не вярвам в задгробния живот”, казва тя, обаче някои важни документи се губеха, и след време той влезе в главата и, каза къде са документите и тя ги откри, след което дойде и ми каза “Ела, имаме да говорим, да ти разкажа, че вече вярвам.”  Умрелите могат много да помагат, но могат и много да пречат ако имат много силна воля, както после ще говорим, а също и ако те мразят много. Има такъв случай в Германия: Бащата вика духове…, медиумизмът е много опасен, трябва да си много пречистен, за да не станат бели…, и той го призовава умрелия. Умрелия идва, говорят си нещо и после бащата не може да го изпъди. Защото умрелия има силна воля. Първо полудява бащата, верижно полудяват още 10 човека негови близки и роднини. Искам да ти кажа колко е опасно това, за земните хора, които не са победили изкушенията. Чистият може да призове Бога и да го изпъди с лекота. Призоваваш Бога - явява се силата, не енергията. обаче обикновеният човек, най-добре да не пиша тези дълбоки въпроси, докато не се пречисти на едно много дълбоко духовно ниво.

“Вие мислите, че живеете. Това е под въпрос”, казва Учителя. Значи много живи има, които са умрели. Това са хората на лъжата, на омразата, на насилието. те се движат, и хората мислят, че като се движи - той живее…?! Например един будист в медитация, за него могат да кажат, че нищо не прави, че е умрял. Нищо подобно! Той е жив, а онези са умрели, само че те се разхождат.

Пълно е с умрели в този свят, които се разхождат и освен, че те са умрели, влизат и духове на умрели в тях.

Самото мислене за починалите, за наши близки. По какъв начин влияе на тях, на техните души и на нас самите?

Когато мислиш с хубаво, с дълбоко чувство към умрелия...първо дълбокото чувство винаги е вярно, второ то е голяма стихия на Природата. Когато ти изпращаш любов, за нея време и разстояние няма, то тази сила му помага да расте. Хората умират, защото не познават Истината. Понеже нямат пълно съзнание за нея. Те говорят, но винаги изпускат думи, не знаят какво искат да кажат. Защото не са преживели, все цитират нещо. Какво казват атлантите за думата “пътешествие” ? - Думата пътешествие означава да тръгнеш от обикновения човек в себе си и да стигнеш до посветения човек в себе си. Или по друг начин казано - да тръгнеш от периферията и да стигнеш до центъра си. Това е пътешествие, всичко друго са някакви разходки.

Благодаря Ви много за интервюто!
И аз съм благодарен.

източник - https://www.google.bg/url?sa=i&rct=j&q=&esrc=s&source=images&cd=&cad=rja&uact=8&ved=0ahUKEwj71IyZ79jUAhXNIlAKHTSLCecQjhwIBQ&url=http%3A%2F%2Fportal12.bg%2FEleazar-Harash-Kakvo-se-sluchva-sled-smyrtta-i-vazhni-syveti-za-pochinalite-OTGOVORI-NA-VYPROSI-NA-ZRITELITE-NA-PORTAL-12-.p4167&psig=AFQjCNGH_ZDbIOEHULqIGF7RPUQC6f3Uzg&ust=1498475697293232

https://www.google.bg/url?sa=i&rct=j&q=&esrc=s&source=images&cd=&cad=rja&uact=8&ved=0ahUKEwif7cu59djUAhWMalAKHQutAPUQjhwIBQ&url=http%3A%2F%2Fportal12.bg%2FEleazar-Harash-Taynata-na-smyrtta-VIDEO-INTERVYu-.p4166&psig=AFQjCNHCPmKXOMhVW4lCk3d9OMHs4qfyfQ&ust=1498477365453823