ПЕТЪР   ДЪНОВ  - ЗА  СМЪРТТА

Петър Дънов
Като умрете, туй тяло ще остане на Земята, а от вашите мисли и вашите чувства ще се създаде едно ново тяло, с което ще живеете на оня свят.
Смъртта е нещо вметнато. Животът е непреривен. Хората, като съгрешиха, почнаха да умират. Значи по-рано хората не са умирали. И понеже хората ядат от забраненото дърво, и понеже не са справедливи, разумни и добри, затова умират. Това е конкретно, на съвременен език казано.
Смъртта е най-голямото ограничение за хората. Смъртта е там, където има съзнание, че нищо не можеш да направиш. И умрелият човек има съзнание, но не може да се мръдне. Вие мислите, че когато човек умре, не чува. Не е тъй, слуша, вие му говорите, но той не може да се прояви. Това е дълбока наука. Вие трябва да я изучавате. Човек не е това, което виждате.
Като излезеш от тялото си, ще имаш още едно невидимо тяло. Ще имаш ръце, очи, уши и пр. Едно тяло прозрачно. Ще имаш самосъзнание. Само че хората няма да те чуват.
Един ден, като свърши своята работа, като изучи света, човек отново ще се върне при своя Създател и ще даде отчет за всичко, каквото е направил и научил. Като го изслуша, Той ще коригира работите му.п След това ще му даде възможност сам да прегледа своя живот, всичко онова, което е вършил. Има специалисти фотографи, които от сутрин до вечер правят снимки на всички състояния на човека: кога и как става, как и в какви дрехи се облича, какви мисли го вълнуват, какво върши. Като прегледа всички фотографии, човек сам ще разбере грешките си и ще се коригира. Така ще разбере какво е не е нужно.
Като умре, човек влиза в други хора и пак продължава да работи. В този смисъл за съзнателния, за разумния човек смъртта не съществува.
Някой е изчезнал от Земята и вие си мислите, че той е умрял. Жената си търси мъжа, не знае къде е, а той е от дясната й страна и й говори, но тя не го вижда и чува. На него му е мъчно, че не го виждат и чуват и предава мъката си на своите близки!
При смъртта животът започва да се изтегля от краката и ръцете нагоре към горния край на главата и от там излиза. Има една нишка, която съединява духа с пъпа и ако тази нишка не се скъса - човек се връща, ако се скъса - не може да се върне. Лошо е когато хората умират преждевременно. Понеже ако човек умре преждевременно, трябва да остане тука, докато се попълнят годините. Например ако умре 20 години по-рано, трябва да остане тези 20 години тук. Ако остане 20 години тук, ще влиза в този, в онзи. Някои заминали, ако не са напреднали, обсебват други. Та човек да си замине навреме - това е развързано. Инак е вързано. Като се учи ученикът на Земята и взема диплома, то отиването му на онзи свят е благословение. А пък ако не се е учил на земята и не е взел диплома, тогава и на онзи свят не може да работи.
Тук хората имат повече условия да се запознаят и да образуват връзки. В онзи свят всеки е доволен. Никой не се нуждае. В онзи свят е привилегия някой да ти поиска нещо. Може би в 20-30 години някой да ти поиска нещо. Кому ще помагаш? От невидимия свят слизат тук да помагат. Вие сте наобиколени от цял един свят същества с разни степени на интелигентност. Пращат се същества отгоре да служат.
Онзи и този свят са един и същ свят. Тук човек е в по-гъста материя и вижда по-малко. Хората, макар и да идат на онзи свят, пак трябва да се върнат на Земята. Земята трябва да им даде дипломи, да ги освободи. Има договор. И докато не го изживееш, не можеш да се освободиш.