Произход и история на империите Орион и Сириус - 2 част

12. и златото на оная земя е добро, там има още бделий и ониксов камък.
13. Името на втората река е Гихон (Геон); тя обикаля цялата земя Куш.
14. Името на третата река е Хидекел (Тигър): тя тече пред Асирия. Четвъртата река е
Ефрат.
15. След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посечи в Едемската градина, да я
обработва и да я пази.
16. И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш;
17. а от дървото за познаване на добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш
от него, бездруго ще умреш.
Мату приключи и остави книгата долу.
- Нека отбележим, Мату... - започна Пер - че още първият ред на Библията ни казва, че
„градината" не е самия Едем. Не е. Това, което ни казва пасажът е, че градината е... в Едем.
Всъщност би било по-точно да наречем рая, в който е живял Адам „градината в Едем". И ако е бил в
Едем...
- То тогава това е перфектното описание на градинския свят, който е в АТ-EN... - каза Мату.
- Правилно, Мату. - усмихна се Пер - Но нека засега да кажем, че това е доста забележително
съвпадение...
Мату се удиви на предпазливостта на Учителя си.
- Ако погледнем към древните езици на Шумер и Акад, ще открием, че думата „edin" означава
„равнина" или „степ", със загатване, че те са доста плодородни. По същество, те носят есенцията на
„равни плодородни земи".
- Ерадинският свят на АТ-EN бил плодородно място, нали така, Учителю? - запита Мату.
- Да... - отговори му Пер - ... било е..., но на нас все още ни трябва допълнително потвърждение,
за да можем да заявим с убеденост, че АТ-EN и Едем са едно и също. Сега, ако погледнем към
староеврейския произход на думата „eden", откриваме, че първичният корен е в думата „adan", която
всъщност означава „да живееш в разкош".
- Точно така! - усмихна се Мату отново - Това е друг начин да кажеш, че те са живели
плодотворен живот и че са живели в райски свят, подобен на този, който съществувал в AT-EN!
- Еоворейки за „рая", Мату... - продължи Пер - ако погледнем в старогръцкия език, ще открием,
че думата „рай", думата приписана на Едемската градина, означава всъщност... „оградено място".
- Още едно „съвпадение"! - усмихна се още по-широко Мату.
- Сега, Мату... - продължи Пер - Какво би отвърнал, ако ти кажа, че еврейската дума за „дърво"
била произнасяна като „ates"?
- Ates? - позачуди се Мату. И изведнъж го осени. - АТ-US, Учителю! - Мату се усмихна широко
- На езика на звездите, терминът АТ-US, би означавал „някой, който е от АТ". „Дърветата" на
градината са гражданите на АТ! Още едно „съвпадение"! Учителю! Това е чудесно!
Мату си спомни, че келтите винаги са говорели за „дървесните хора" в техните истории за
„древните".
- И има още един важен факт, Мату. - каза Пер - Наставката „IМ" означава „тези, които са на
страната на", титла, която загатва за хора с по-висока позиция от тази на „U". Знаейки това, можеш
ли да ми кажеш какво би било името на висшестоящите индивиди в АТ?
Мату помълча замалко и после отговори:
- AT-IM, Учителю?
Тогава очите му се ококориха.
- AT-IM! - повтори той - AT-IM! AT-IM би било също и AD-IM..., което е същото като ADAM!
Мили Боже! Името ADAM означава „високопоставени индивиди от АТ"! По-високопоставени от
АТ-US! И ADAM е бил високопоставен индивид от Едемската градина! ADAM от Едем е AT-IM на
АТ-EN! Още едно Учителю... още едно „съвпадение"!
Мили Боже!, Мату бе развълнуван и потресен от своето откритие. ADAM е бил обитател на
огромен звезден кораб! Мили Боже! Как бих могъл да кажа на някого изобщо?!
- Да, Мату... - каза Пер - Но терминът „IМ", който означава „тези, които са на страната на",
намеква още за „тези, които се грижат за". AT-IM би означавало още и „тези, които се грижат за
АТ".
- Точно както Адам е трябвало да се грижи за Едемската градина! - каза Мату дори още
по-развълнувано - Работи, Учителю. Работи! Би трябвало да е истина!
Пер продължи:
- И вземи предвид това, Мату... още един цитат, но този път от книга на Езекил от Библията.
Елава 31, стих 9. В този цитат патриархът Езекил описва Адам в Едемската градина: „Направих го
красив с многото му клонове; тъй щото всичките едемски дървета, които бяха в Божията
градина, му завиждаха“
Мату бе малко объркан.
- Това, което този стих казва, Мату... - обясни Пер - ... е, че „ates", дърветата от Едемската
градина, са завиждали на човека „adama"... АТ-US от градината били завиждали на AT-IM.
По-нисшестоящите обитатели на АТ-EN ревнували от позицията, в която AT-IM били на звездния
кораб АТ.
- Още едно! - изпусна се Мату - Още едно „съвпадение"! Учителю... истина е! Това е просто
друго потвърждение, че EDEN и АТ-EN са едно и също!
- Аргументът бе даден, Мату... - усмихна се Пер - ... но нека не се настаняваме твърде удобно в
позицията си. Нека продължим. Помниш ли цитата, където Бог казва, че „направил ADAM красив с
многото му клонове"?
- Да... - кимна Мату.
- Нека внимателно погледнем тази фраза... „Адам бе направен красив от клоните си..."
-продължи Пер - Еврейската дума за красив, е „daliyah". По този начин, на иврит фразата всъщност
ще се чете: ,Адам е направен красив от всичките „daliyah ,"които имаше."
Мату си записа думата... d... а... 1... i... у... a... h...
- Сега, за да разберем скритото значение трябва да погледнем корена на думата „daliyah". Казано
простичко, коренът всъщност е „dalah". Терминът „daliyah" е на практика, комбинация от две думи -
„dalah" и „yah". Но „yah" е термин, който би трябвало да разпознаваш Мату...
Мату на момента видя името на Кралицата, YAH или AYA, на края на думата.
- YAH! - каза той веднага - Това е името на Кралицата... AYA... това е дума, която трябва да
бъде отнасяна към Кралицата! Думата „dalah", следвана от YAH, трябва да значи нещо като „dalah"
на Кралица AYA!
- Именно... - усмихна се Пер - Фразата ,“Адам е направен красив", всъщност се чете: „Адам е
направен „dalah от AYA"
На Мату все още не му бе ясно какво значи това.
- За да разбереш истинското значение, Мату, трябва да реконструираме думата „dalah" в
контекста на древните езици, към които иврит определено спада. Като начало помни, че звуците „Т"
и „D" често били взаимозаменяеми в древните езици. Така думата „dalah", всъщност, може да бъде
изписвана като „talah".
Мату си записа думата... t... а... 1... а... h...
- Но древните езици заменяли и звуците „L" и „R". По този начин, думата ни „dalah", която вече
е „talah", може да бъде изписана още като „tarah" или „terah". Можеш ли да ми кажеш, Мату,
използвайки новото си лингвистично знание, какво би означавала думата „terah"?
- TER... AH? TER... AH? TER... UH?
Мату разглеждаше думата внимателно. Тогава го осени. „ЕRН" е като наставката „U". TER...
AH е точно като TER-UH! A TER-U е друга форма на (...)
- Учителю, „terah" трябва да бъде .,TER-UH" или „от ATER"! - предположи Мату - Би трябвало
да означава „тези, които са от ATER", или, с други думи, „тези, които са от AT-EN"! Фразата ,Адам
е направен „terah от неговите „ates."", означава всъщност ,АТ-IМ е направен „един om ATER"от
неговите AT-US."
За момент, Мату се обърка.
- ,АТ-1М е направен „един om ATER"от АТ-US"... - повтори Пер - AT-IM е приет от жителите на
АТ, в тяхното лоно.
Уау!, помисли си Мату. Адам е направен част от градинския свят, той е приет от
съществата от градината..., но не без да бъде ревнуван. Точно както някои от ангелите не баш
щастливи от създаването на Адам в някои от старите истории. Така или иначе обаче, Адам
станал част от градината.
Пер се усмихна по неговия си особен начин.
- Знаеш ли, Мату... - каза той - че терминът „dalah" означава още „да доставя" или „да спусна"?
- Правилно! - усмихна се Мату - Както в „да предам" нещо в АТ-EN или „да го оставя" от  АТ-EN! Всичко си съвпада, Учителю!
Пер му се усмихна.
- Има още един аспект отнасящ се към тази забележителна дума-корен „dalah", Мату...

-продължи да се усмихва той - Тя е също така основата на думата „b'daleh"... дума, която е била
преведена като „bdellium" в Библията.

Мату бе озадачен отново.
- Прочети стих 12 отново Мату... - каза Пер. Мату взе Библията.
- Стих 12... - започна той – „И златото на оная земя е добро там има още бделий и ониксов
камък."
Мату почти подскочи.
- Бделиум! - каза той високо - Бделиумът е бил в Едем! Думата „dalah" означава „от ATER"..., a
„b'dalah" означава bdellium. Бделиум означава още „от ATER", Учителю! Това отново е в наша
полза! Едем е AT-EN!
- Да, Мату... - кимна Пер - Терминът „b'dalah" означава „от ATER". Бделиумът е базов елемент
на могъщия АТ-EN. Аргументът става дори още по-силен.
Мату все още бе развълнуван.
- Навярно ще се насладиш дори повече на следващите няколко думи Мату... - каза Пер - Ще
изчакам да си вземеш нов лист хартия. Мисля, че ще искаш да си ги запишеш.
Мату нетърпеливо си взе още един лист. Пер е невероятен., помисли си той.
- Откритието, че Едемската Ерадина е доста вероятно да представлява огромно небесно тяло,
гигантски космически кораб, ще бъде доста трудно за възприемане от много хора. Те ще кажат,
разбира се, че такава технология просто не може да е съществувала преди милиони години.
Човече! Това е абсолютно сигурно!, съгласи се Мату.
- Но нека видим дали някои древни езици... от миналото на самото човечество... ще ни дадат
някакви доказателства, че могъщият АТ-EN, за който говорех, е съществувал наистина...
Мату бе сигурен, че такива доказателства ще има... и той щеше да запише всяка една думичка.
- В древния акадски език терминът „hatanu" означава „да отлетиш" и „да защитиш". Бинго!
HATAN и ATEN звучат много подобно и по същество означават едно и също!, усмихна се Мату сам
на себе си. Една точка в полза на съществуването на AT-EN!
- ... на иврит терминът „atiyn" означава „вместилище" и „гърда"...
Още едно!, помисли си Мату.,, Вместилище означава „контейнер ", АТ-EN е „контейнер ", а
гърдата при всички случаи дава индикации за женска същност... Кралицата, разбира се.
-... на иврит терминът ,,iyt" означава „спускам се", „връхлитам", „нападам ненадейно" или „да
полетиш"...
Бинго!, каза си Мату отново. АТ и „iyt!"
- ... на иврит терминът „ayit" означава „ястреб", „хпщна птица"... Още едно парченце от пъзела
за АТ!, каза си Мату. Бинго!
-... на иврит терминът „ad" означава „да се придвижиш", „вечен", „непрекъснат", „свят без край"
и „плячка" или „жертва".
АТ става на AD, АТ „се придвижва"и е „вечен"..., но „безкраен свят!" Боже мили... колко
по-очевидно може да бъде? Още едно бинго!
- ... на иврит терминът „ed" означава „очевидец" или „принц"...
АТ става на AD, което преминава в „ес... „свидетел"е „някой, който наблюдава"или „някой,
който използва окото си.".., а „принц"алюзира „кралска особа". Звучи ми като още едно бинго!
- ... на иврит терминът „adah" означава „да измениш", „да премахнеш", „да отведеш" или „да
придвижиш"...
AT-UH... на АТ. „Премахване", „отвеждане", „придвижване.".. мда, това са неща свързани с АТ!
Бинго!
- ... на иврит терминът „edah" има женски характеристики и означава „сборище", „множество",
„хора" или „тържествено събиране"...
AT-UH преминава в AD-UH, което става EDAH... „от АТ," „сборище," „множество", „хора"...
абсолютно! Още едно бинго!
- ... на иврит терминът „adon" идва от рядко използвана коренна дума, която означава „да
управляваш". Означава още „небесен управител", „повелител" и „господар". Всъщност, по-късният
гръцки термин „adonis" идва от „adon".

AT-EN е бил „небесен управител,"бил символ на властта на Кралицата. Бинго! Още едно бинго!

- ... на иврит терминът „adonay" е много подчертана и недвусмислена форма на „adon"...

всъщност, вярвало се е, че „adonay" било правилното име на Бог.

ATEN-AY!!! АТ-EN и името на Кралицата AY!!! Не е ли това невероятно или какво?!, Мату бе

абсолютно поразен... и много доволен!

- ... и накрая, Мату... на иврит терминът EDEN означава „основа" на нещо, най-базовия аспект

на нещо. Означава и основа на сграда.

Разбира се!, даде си сметка Мату. АТ-EN, като най-могъщия кораб в армадата на Кралицата,

бил крайъгълният камък на флотата. Бинго! Отново! AT-EN и EDEN са едно и също, сигурен съм!

Мату сияеше. Бе истина.

- Учителю! - Мату бе абсолютно убеден - Всички тези думи подкрепят идеята, че някога, много,

много отдавна, е съществувал такъв звезден кораб АТ-EN! И този кораб, както го описа ти, е имал

градински свят в своето ядро! Истина е... Едемската градина е градинският свят на AT-EN!

Пер кимна в съгласие.

- Не спирай да пишеш, Мату... - каза Пер - Има още няколко думи. Още?, изненада се Мату... и в

същото време - не се.

- На старогръцки „atenizo" означава „да се взираш усилено с цел" или „да си забил поглед в

нещо". На латински, „attinere" означава „да се домогваш до нещо" и „да се държиш здраво за него".

Добре... АТ-EN достига до нови светове и остава плътно до тях. Отново бинго.

- ... на латински „attonarer" означава „да гърмиш срещу" по начин, по който зашеметяваш

някого.

АТ-EN тътнел сред небесата, звуковите оръжия излъчвали техните зашеметяващи лъчи...

Бинго!

- ... на арабски, „adan" означава „да нанесеш щета" или „да нараниш" или дори „да причиниш

вреда".

Да... АТ-EN определено е нанасял щети и е причинявал болка и наранявания... Бинго!

- ... и отново, на арабски „idn" означава „ако Бог избере" или „ако това е волята Му". Божията

воля?, зачуди се Мату за момент. О! Разбира се! Божие действие! Онова, което прави АТ-EN,

трябва да бъде интерпретирано като действията на „Божествения"в небесата! АТ-EN е „ idn "...

работа на Бога! Бинго!

Пер бе спрял, а Мату все още пишеше. Когато вдигна глава, Учителят мълчеше. Мату почти

избухна:

- Учителю... -развълнувано каза той - Как някой би могъл да спори? АТ-EN е съществувал!

Всички тези древни езици имат думи-корени, които сочат за неговото съществуване! Бил е

невероятен кораб, с невероятен градински свят в него... и това е била Едемската градина. Учителю,

вярно е! Наистина е вярно!

- Със сигурност изглежда така, Мату... - каза той - Но да не бъдем самодоволни, нека

продължим с нашето търсене. Ако АТ-EN е бил истински, тогава не трябва ли да можем да открием,

че други имена на АТ-EN също са се отразили в древните езици на нашия свят?

Мату спря. Да, всъщност, това би трябвало да бъде вярно., помисли си той.

- Какви са били другите имена на АТ-EN, Мату? - запита го Пер.

Мату започна да преглежда бележките си. Някои от листовете паднаха на земята.

- AT-EN... AR... AT-ER... и BE-R... - отговори Мату, навеждайки се да събере нещата си.

- Много добре... - каза Пер, изправяйки се и отиде до една от полиците с книги - Нека погледнем

някои от другите имена на АТ-EN и да видим дали можем да ги открием в други езици.

Мату бе готов.

- Следващите думи са древноегипетски Мату: ... „ааr" е името на неидентифицирана птица... ...

„аr" е име за нещо като камък или скала...

... „аr" е още дума, която означава „да придойда" или „да се изкача" в смисъла на възнесение... ...

„ага" е дума, която означава „да се кача", „да се кача на лодка" или „да бъда главен"... ... „аrаr" е

дума, която означава „да бъда възвишен" или „да бъда екзалтиран".

Бинго! Бинго! Бинго! Още пет точки в полза на съществуването на АТ-EN!, усмихна се Мату.

- Следващите думи са на староеврейски:

... думите „аr" и „iyr" означават „град, който има постоянно наблюдаващо око"...

Уау!, помисли си Мату. Всеки град в градинския свят е град в окото!

... думата „araf” означава „да унищожиш" или „да счупиш"; означава още „да повдигнеш"...

... думата „еr" означава „наблюдателен"...

Наблюдателен означава „да използваш окото.", помисли си Мату.

... думата „ra'ah" или „ra'eh" означава „да видиш", „да се взираш", „да гледаш към", „да се

втренчваш"...

RA-UH или AR-UH..., усмихна се Мату. „От AR", разбира се. Означава още и „да използваш

окото ". Мату се усмихна много, много самодоволно.

... „ra'ah" има и друго значение, Мату. Означава „граблива птица"...

Бинго!, усмихна се Мату. AR е „грабливи птица."

... думата ,,uwr" означава „да се събудиш", „да отвориш очите" или „да използваш очите"...

Бинго! Още едно!, усмихна се Мату.

... и думата „re'iy", Мату... означава „огледало".

Ха?, спря да се усмихва изведнъж Мату. Огледало?

- Това не го разбирам, Учителю? - каза той - Какво означава „огледало"? Пер се усмихна.

- В Древен Египет, Мату, думата за „огледало" била... AT-EN... Бинго! Бинго!, усмихваше се

Мату отново.

- И последната дума е „airo", Мату. Това е древногръцка дума, която означава „да се издигнеш"

или „да отнесеш"...

Още едно!, усмихна се Мату. Списъкът ми стана огромен. AR и АТ-EN съществуват със

сигурност!

- А сега нека поговорим за другото име на AT-EN... AT-ER. Запомни, Мату... това са само някои

от думите изпъстрили древните езици. Има много, много повече... с времето ти ще трябва да ги

откриваш. Засега думите, които ти дадох, са стартова точка. На староиврит... „atar" означава „да

формираш кръг за атака"...

Кръг за атака! Сферата ATEN! Бинго!

... на староарабски... „atara" и „atr" означава „да въздействаш" или „да създадеш впечатление".

Означават още „да преследваш", „да следваш" и „да вземеш притежание над"... Добре! Много добре!

Да! Още една двойка попадения!

- Древните сирийци наричали своя Бог на Войната и Лова... „bег"... - каза Пер без да се колебае

или спре.

BAR! От B-R, другото име за AT-EN! BAR е същото като B-R! ATEN може лесно да бъде

отнесен към „Бога на Войната и Лова "! Отново бинго!

- На древноегипетски думата „bаг" означавала „величината на окото"... Бинго!

... думата „bег" сама по себе си, означавала „око"... Двойно бинго!

... на староиврит думата „b'ara" означавала „да гледаш с удоволствие"... Още една дума, която

означава „да използваш окото!"

... и... — каза подчертано Пер - ... помниш ли титлата, която означавала „контейнера на

контейнерите" или „къщата на къщите", Мату? Мату погледна в бележките си.

- Да, Учителю... - откри го той - Титлата била В-В или ВЕ-В.

- Знаеш ли, Мату... - каза Пер - ... в древноегипетския една форма на „bаbа" означавала „пещера"

или „жилище в земята"?

Дом... в земята? Точно така!, усмихна се Мату отново.

- Други форми на „bаbа" означавали „да летиш", „да убиваш", „да покосиш" и „да използваш

сила".

Абсолютно!

- На староиврит „bаbаn" означавало „издълбан" и... Мату... означавало още „зеницата на окото".

Супер двойно бинго!, бе развълнуван Мату.

- И на староарабски терминът „bu'bu" означавал „най-вътрешната част", „източника",

„произхода" и... „зеницата на окото".

Още едно! „Източникът"на нещата и „произхода"на нещата!, Мату бе много развълнуван.

Още доказателства, че ATEN е съществувал!

- Помни, Мату... - каза му Пер - ... това са само няколко от много думи, които могат да бъдат

открити в древните езици на нашата история. Ще откриеш много, много други..., но нека просто

приемем засега, че има достатъчно доказателства в подкрепа на съществуването на АТ-EN в нашето

далечно минало.

Мату не можеше да бъде по-съгласен. Той бе абсолютно убеден. АТ-EN е съществувал... и е бил

източникът на легендата за Едемската градина!

- Учителю... - Мату бе развълнуван - Учителю... нищо чудно, че никой никога не е открил

Едемската градина! Тя никога не е съществувала на нашия свят! Вярвам в това! Но..., но, чудех се...

възможно ли е, имам предвид, освен всичко друго, ние никога не сме открили правдоподобно

доказателство за съществуването на континента Атлантида на Земята... възможно ли е „райският

свят", който Платон е описал толкова отдавна... възможно ли е това също да е АТ-EN... възможно ли

е Атлантида също да е била кораб в космоса? Имената AT-EN и Атлантида звучат много подобно...

възможно ли е да имат един и същ корен?

Мату усещаше как вълнението му расте. Какво откритие би било това! За негово разочарование

Пер поклати глава. Мату бе изненадан. Бе сигурен, че Атлантида също бе космически кораб с

големината на цял един свят. Мату погледна към Пер, а той му отвърна с усмивка.

- Твърде бързо изоставяш теорията си, младежо... - каза Пер - Ако вярваш, че имаш налице

откритие, не спирай своето разследване просто защото ти е казано, че грешиш. Не поклатих глава,

защото грешиш... Направих го, защото се удивих на проницателността на въпроса ти. Ти наистина

си интелигентен млад мъж, способен на удивителни размишления.

Мату бе изненадан. Пер не го бе отхвърлил, той бе впечатлен от въпроса! Но Мату си даде

сметка, че Пер бе прав, че е изоставил твърде бързо идеята си. Поглеждайки към Пер, мъдрецът

мигновено започна да говори:

- Това е отлична мисъл, Мату... - каза той - ... навярно трябва да изследваме възможността, че

ATEN, е бил не само EDEN, но още и изгубеният от едно време континент Атлантида!

Пер направи пауза за момент.

- Мисля, че трябва да си вземеш още хартия, мой млади приятелю... - каза той - Мисля, че ще ти

е нужна.

Мату започна да се вълнува отново. Той си взе още хартия. Това ще бъде добро., помисли си

той. Това ще бъде много добро!

Епилог

Слизането на Божествените

Мату стоеше тихо... не знаеше какво да каже.

Кралица на хора-рептилии и Крал на вълчи хора? Това е история за деца., помисли си Мату.

Как може да е истина? Пер погледна към звездите.

- Можеш ли да ми кажеш, Пер... - започна Мату - Можеш ли да ми кажеш коя от звездите над

нас е домът на рептилиите и кой е домът на вълчите създания?

Пер продължи да гледа към небето. След малко той посочи към звездите, познати под името

„Ловецът".

- Това са звездите на Кралицата... - каза той.

Посочи към ярката звезда, която беше в почти директна линия с пояса на Ловеца.

- Това е звездата на Вълчия Крал... - довърши той. Мату разпозна звездата като „Кучето на

Ловеца".

- Canus? - чудеше се на глас - Вълчите създания обитават Canus? Пер кимна.

- А тогава... - каза Мату почти без да се замисля -... дали Ловецът, звездите на Орион... са домът

на рептилиите?

Пер кимна отново. Мату стоеше зашеметен.

- Как научи това? - попита го Мату. Пер се обърна към него.

- Точно, както го научи и ти... - отвърна му той - От моя EA-SU. Мату седна спокойно. Друг

въпрос се виждаше в очите му.

- Всички EA-SU се учат от някой такъв преди тях... - предугади питането му Пер - А ученията са

дошли от самите Господари на Небесата.

Мату бе поразен. Какво?! Някои EA-SU са се учили директно от съществата от звездите?!

Възможно ли е да е вярно? Той започна да задава въпрос на Пер.

- В периферията на ЕРИДАНУС... - започна Пер, преди Мату да издаде дори звук - Близо до

края на PESH METEN, се родила една нова слънчева система. Новата звезда и нейните новородени

планети попаднали под контрола и юрисдикцията на Вълчите Крале. Чрез техните изследователски   и експлоатационни програми новото слънце, наречено BAD и неговите светове били обявени за

тяхна собственост. Били завладени и присъединени към списъците на колонизираните Вълчи

системи. Учени по Произхода, водени от Принцесата на Вълчето Кралско семейство, преобразили

един от новите светове в обитаема планета, която щяла да служи като главен щаб в слънчевата

система. Растителните форми на живот били генетично манипулирани, за да съдействат за

развитието на атмосферата. Зверовете, които населявали планетата, също били генетично изменени,

така че да допринасят за околната среда и да обслужват нуждите на „Господарите". Една група от

подходящи примитивни хуманоиди били „подобрени", а техният естествен еволюционен път бил

изменен завинаги. Силни, но относително неинтелигентни, зверовете били обучени от

„Господарите" да се подчиняват на заповедите на „Небесните" и да вярват в „Небесна" награда. На

този примитивен свят „служенето" било смисълът на живота на недостойния звяр.

- Въпреки че първоначално лоялността на примитивния „човек-звяр" била към Вълчите

Господари, всеки „звяр" бил обучаван да боготвори „Кралицата на Небесата", за да бъде верен

служител на Империята на Небесата. Монументи и постройки посветени на Великата Майка,

„Кралицата на Небесата" на галактиката, били поставени от „Господарите" във всеки регион на

новия свят. В продължение на стотици хиляди години примитивният „човек-звяр", под угрозата на

вечно наказание, се научил да се подчинява на своите нови Господари и да служи вярно на

„Небесната Майка". Човешкият род се сдобил с религия. Пер спря.

Бе ясно, че е приключил. Той не искаше да продължи. Мату не го обвиняваше. Човешкият род

се сдобил с религия... колко подходящ край на историята.

Мату се сви. „Тайната" на Пазителите бе пределно ясна за него. Имаше много пластове

откровения в нея. БОГ не беше мъж, а жена. БОГ е истинско създание, намиращо се в далечните

звезди, много, много далеч. БОГ в действителност беше КНАА-ТТ, името на рептилианската

Кралица, която е на светлинни години оттук. И мили Боже... Празнотата също е женска. Мога да

живея с това., помисли си Мату. Ще трябва да живея с това..., каза си той.

Изведнъж Пер се обърна към Мату.

- Но Традициите на Богинята-Майка в един момент щели да бъдат унищожени... - продължи

Пер, без да гледа към Мату - Заради същество с името РА и съществата-гущери, които му

помогнали, „Старите Традиции" били променени. РА се самоиздигнал до Върховен и Единствен

БОГ на Земята, изисквайки човешкият род да го боготвори. Той унищожил толкова от старите

писания, колкото успял и променил тези, които не могъл.

Пер спря за момент.

Мату го погледна. Изглеждаше, че е загрижен за нещо.

- Точно затова пазим нашите учения в тайна, Мату... - каза той - Ние трябва да запазим „Старите

Традиции" живи, докато Богинята-Майка се завърне.

Мату се изправи.

- Какво?! - изтърси той - Какво каза...? - той беше в шок - Да не би да каза..., че тя се връща?!

Пер кимна.

- Тя ще се завърне... - каза тихо той.

Мату просто се взираше в Учителя си. Изражението на Старейшината така и не се промени.

Мату седна отново.

Той остана потънал в тишина за дълго.

Приложение 1

Лингвистични трансформации

откривани във формирането и еволюцията на езиците

Всички езици се променят във времето. Преминавайки от район в район, от уста на уста,

изкривени от десетки акценти и неправилно произношение, думите изменят първоначалното

си значение. Трансформациите, които ще представим са широко известни в света на

експертите проучващи материята. Всички представени вокали са на латиница. С

представянето им целим да внесем по-голяма яснота относно спекулацията с думите, когато

говорим за изследвания подобни на тези на автора в тази книга и да изясним какви са

най-често срещаните случаи в еволюцията на даден език.

„В" може да придобие твърдост в „Р"; „Р" може да бъде омекотено в „В"  „В" може да бъде омекотено във „V"; „V" може да придобие твърдост в „В"

„СН", ,,К(Н)" и „Q" са вариации едно на друго и са на практика взаимозаменяеми „D"

може да придобие твърдост в „Т"; „Т" може да бъде омекотено в „D"

„D" може да се трансформира в „DJ"; „DJ" може да се трансформира в „D"

„F" може да се трансформира във „V"; „V" може да се трансформира във „F"

„G" може да придобие твърдост в „К"; „К" може да бъде омекотено в „G"

„G" може да се трансформира в „J"; „J" може да се трансформира в „G"

„Н" може да бъде омекотено или да остане невербализирано „Н" може да придобие

твърдост в „К"

„I" може да придобие твърдост в „J"; „J" може да бъде омекотено в „I"

„J" може да бъде омекотено в „Y"; „Y" може да придобие твърдост в „J"

„К" може да бъде омекотено в „Н"; „К" понякога се трансформира и в „S"

„L" може да се трансформира в „R"; „R" може да се трансформира в „L"

„L" може да бъде омекотено в „Y"; „Y" може да придобие твърдост в „L”

„М" може да се трансформира в „N"; „N" може да се трансформира в „М"

„S" може да се трансформира в „К", „TS", „SH" или „Z" „SH" може да се трансформира в

„ТН"

„W" може да се трансформира във „V"; „V" може да се трансформира в „W"

В древните езици на Близкия Изток, звукът на буквите „Y" и „М" са взаимозаменяеми

във времето поради причини свързани с регионалното разсейване. Първоначалният коренен

звук „МВ" се превръща в „М" или „В"; „В" става „V"; „V" става „W"; „W" става „U" и

накрая „U" става „Y". Това е пример за многостепенна постепенна трансформация. По

подобен начин „SH" може да се превърне в „S", оттам в „К", а то в „G" (целият този път може

да бъде проследен през основните вокални замени дадени по-горе). За да бъде даден пример с

дума, „SASH" може да стане на „SAS", което пък да се превърне в „SAK", а то да намери

крайна форма в „SAG".

Трансформациите на вокалите в един език не са задължителни (макар да са по-скоро

правило, отколкото изключение), но развитието на една дума в друга може да бъде проследено

чрез споменатите вече генерални правила.

Както виждате има твърде много фактори, които трябва да бъдат взети предвид, ако

решите да правите прочит на тези материали от този ъгъл. Това са трансформациите

разгледани през призмата на английския език. Защо точно през него - вече бе обяснено в

предговора.

Приложение 2

Речник

на основните термини, имена и изрази използвани в книгата

-А-

AD-EN - виж „АТ-EN"; EDEN.

ALLA-AN - 1. общо наименование на рептилоидните същества на другите планети; 2.

титлата на женските администратори на други светове; наричани още „ ARRA-AN", „

AST-AN", „AYA-AN", „MAR-AN", „ SAKH-AN", „SS-IM" и „ТТ-ТТ-AN".

AN - думата в Деветия сектор на ЕРИДАНУС, която символизира и означава

„Най-висшият" или „Най-висшият от" ако е наставка. Тъй като Империята на

рептилианските Кралици се издигнала до най-могъщото царство по това време и в същината

си била „най-висшето царство", много звездни хора започнали да използват термина AN като

име за самата рептилоидна Империя; „N" се ползва със същото значение като съкратена

форма.

ARR-AN-BI - програмата за регенерация на Кралицата; според автора оттук произлиза

древноегипетската дума за подмладяване „RENPI".

ARRA-AN - 1. общо наименование за рептилоидните същества на другите планети; 2.

титлата наженските администратори на други светове; наричани още „ALLA-AN",

„AST-AN", ,AYA-AN", „MAR-AN", „SAKH-AN", „SS-IM" и „ТТ-ТТ-AN"; според автора от  тази дума произлиза името на съзвездието „Орион".

ASAR - тронът на Сириус; терминът се формирал с времето и различията в

произнасянето, които довели до изменение на първоначалната дума „AST-AR".

ASAR-U - лоялните поданици на Трона на Сириус.

ASS-ASS-IM - бойци, които стояли от страната на Кралицата и изпълнявали всяка нейна

команда и желание с жестокост и свирепост отвъд всякакво сравнение; според автора оттук

идва и думата за „убиец" на английски -„assassin".

AST - трон.

AST-AN - титлата на женските администратори на други светове; наричани още

„ALLA-AN", „ARRA-AN", „AYA-AN", „MAR-AN", „SAKH-AN", „SS-IM" и „ТТ-ТТ-AN".

AST-AR - така били наричани родните звезди и планети на Империята Сириус; вариация

на „AST-RRR"; на по-късен етап се произнасяло само като „ASAR".

AST-IM - титлата на Асистентите на рептилианските женски Администратори на други

светове; „AST-I" в единствено число.

AST-AST-IM - кралските асистенти на Кралицата; наричани още ,,SS-SS-IM" и

„ТТ-ТТ-IМ".

AST-AST-U - последователите на Кралицата; други имена означаващи същата позиция са

„SS-U" и „TT-TT-U".

AST-RRR - нарицателно име за Империята Сириус, или Трона на Сириус; вариация на

„AST-AR"; на по-късен етап се произнасял само като „ASAR".

АТ - клас бойни кораби на орионската Кралица.

АТ-АТ - флагманският, най-голям и смъртоносен кораб на Кралицата; наричан още

„АТ-EN" и „Т-АТ".

АТ-EN - „Най-висшият от Смъртта от Кралицата" - име, с което наричали кораба

„АТ-АТ"; фонетично изменено с времето в „AD-EN".

AT-IM - висшестоящи индивиди в АТ, както и „тези, които се грижат за АТ"; според

автора оттук идва името „ADAM".

AT-UR - „Първи и Най-важен Смъртоносен кораб от/на Кралицата"; AT-EN. АТ-US -

гражданин на АТ.

AYA-AN - титлата на женските администратори на други светове; наричани още

„ALLA-AN", „ARRA-AN", „AST-AN", „MAR-AN", „SAKH-AN", „SS-IM" и „ТТ-ТТ-AN".

AYE - по-късна вариация на името на смъртоносния кораб AT-EN.

-В-

В - „вместилище на", „къщата на".

В-В - „Къщата на Къщите" или „Контейнерът на Контейнерите" - става дума за кораба

AT-EN; ВЕ-В.

В-ЕЕ - „да излезе от нещо", „да роди".

ВЕ-В - виж „В-В".

BI-TT - 1. контейнер; 2. „женски рептилии, които са от".

BI-TT-TT - титлата на Дъщеря-Принцеса родена от Кралица-Майка.

B-R - „Първи и Най-важен Дом" или „Първо и Най-важно Вместилище" - става дума за

кораба AT-EN; B-UR.

-Е-

EN - мъжките администратори и асистенти в Кралския Върховен N-съд.

-I-

I - използвано като наставка, означава „някой, който е от страната на", „асистент на";

„IМ" е множествено число на същото нещо.

IKHI-KHI - виж „KHIKHI-Г.

-K-

КН - смърт.

KH-AN - „Най-висшите на Смъртта" - титла на сирианците, с която те били представени пред  Империята Орион.

KH-I - титла на всички бойни кораби в армадата на Империята SSS.

КНАА - една от думите за Великата Пустота.

KHAN-AN - „от Най-висшите KHAN" или „от Небесните KHAN" - име за всичко, което

принадлежи на Краля, както и име за Вълчите бойци и Господари.

KHAN-IM - „тези, които стоят от страната на KHAN" - титла за личните асистенти на Вълчите

Крале; „KHAN-I" за единствено число.

KHAN-KH - 1. „смърт от KHAN-Крал" - име за Краля, когато е в ролята на съдия и екзекутор;

2. име за боец на Краля.

KHAN-KHAN-IM - титла за Кралските Лични Асистенти на Краля на Кралете KHAN;

„KHAN-KHAN-I за единствено число.

KHAN-KHAN-U - титла за поданиците на Краля на Кралете KHAN; „KHAN-KHAN-US" за

единствено число.

KHAN-KHAN-UR - „Първи и Най-значим от Кралете KHAN", титла за Краля на Кралете

KHAN; друга вариация е „KHAN-UR".

KHAN-U - име, с което били наричани сирианците; „KHAN-US" в единствено число.

KHAN-UR - „Първи и Най-значим от Кралете KHAN", „Автентичният KHAN-Крал"; титлата

за Краля с най-висок ранг във Вълчата Империя; друга вариация е „КНAN-KHAN-UR".

KHAN-US - 1. име, с което били наричани сирианците; 2. централната звезда на Империята на

Кралете KHAN, Кучешката звезда Сириус.

KHAR-IM - 1. така се наричали мъжките, които били около Кралицата; според автора оттук

произлиза думата „харем"; 2. програма за развъждане на младите мъжки, които били избирани

според тяхната физическа красота и способността им да задоволят Кралицата, като впоследствие

всички мъже в Империята станали субект на програмата за размножаване.

КНEВ - името на пчелата-водно конче - прародителя на рептилоидно-инсектоидните същества,

които формирали Империята Орион.

KHI-KHI - АТ-EN, който носи титлата „Кралски Смъртоносен Кораб".

KHIKHI-I - пилотите на Кралския Смъртоносен Кораб; времето и различията в произнасянето

променили това наименование на IKHI-KHI.

-M-

МА-ТТ - „женски рептилии от майката".

МАКН - най-елитният екип от гардове на Кралицата, съставен почти изцяло от жени,

разполагащи с най-новите технологии; на по-късен етап тези части развили ключови

технологии за контрол над съзнанието.

MAR-AN - жените Държавни глави на другите светове; наричани още „ALLA-AN",

„ARRA-AN", „AST-AN", „AYA-AN", „SAKH-AN", „SS-IM" и „ТТ-ТТ-AN".

MAR-MAR-I - индивидуалните Кралски помощници на Кралицата-Майка; като група

били известни като „MAR-MAR-IM".

MAR-U - поданиците на Кралицата; „MAR-US" за единствено число.

-N-

N - „Най-висшият"; вариация на „AN".

N-N - титла давана на всички жени-членки на Върховния Кралски N-съд; наричана още

„NAN" или „NIN".

N-TT - „женски рептилии от небесата"; според автора оттук идва корена на името на

египетската богиня Нут.

NAN - виж „N-N".

NEKH - или още „Черните" - първата раса от рептилии, наложила по-сериозна доминация

над родната планета и формирала изначалното патриархално монархично общество.

NEKH-KHEB - семейство от „kheb''-създания, първите наследници на ранните

NEKH-Крале, които успели да вземат контрола над богатствата и властта над цялата планета.

NEKH-T - едно от имената на женската рептилианска империя.

NIN - виж „N-N".

-R-

RRR - едно от първоначалните имена на расата от полувълчи, полулъвоподобни същества

от Сириус.

-S-

SAKH - 1. рептилиански бойци съставени както от мъже, така и от жени; 2. „смърт от

рептилии".

SAKH-AN - държавните глави на другите светове; наричани още „ALLA-AN",

„ARRA-AN", „AST-AN", „AYA-AN", „MAR-AN", „SS-IM" и „ТТ-ТТ-AN".

SAKH-I - индивидуални SAKH-бойци, помощници на Държавните глави на другите

светове; „SAKH-IM" за множествено число.

SAKH-SAKH-IM - придворните на Кралицата.

SAKH-US - воин на Кралицата; „SAKH-U" за тях като група.

SS-IM - администраторите на рептилианските женски на завладените от Империята SSS

светове; терминът е „SS-I", когато става дума за единствено число; наричани още

„ALLA-AN", „ARRA-AN", „AST-AN", „AYA-AN", „MAR-AN", „SAKH-AN" и „ТТ-ТТ-AN".

SS-SS-IM - наименованието на асистентите на Кралицата, в единствено число „SS-SS-I";

наричани още „AST-AST-IM" и „ТТ-ТТ-1М".

SS-TT - термин, който с течение на времето станал нарицателен за всички рептилии.

SS-U - последователи на кралицата; „SS-US" за единствено число; „ТТ-ТТ-US" и

„ТТ-ТТ-U" са други варианти на тези титли.

SSS-B - Династията на Кралските рептилии съставена от седемте Дъщери-Принцеси на

Кралицата; наричана още „SSS-B-AN".

SSS-B-AN - Най-висшето семейство от Империята SSS; вариация на „SSS-B"; според

автора оттук произлиза коренът на думата „седем" на английски -„seven".

SSS-B-K - династията имаща властта да прилага смърт; вариация на „SSS-B" и

„SSS-B-AN".

SSS-T-IM - помощник-администратори на Държавния глава от женски пол на другите

светове; според автора това е коренът на думата „система" на английски - „system".

SSS-TAKH - войскови обединени части от Орион и Сириус, които били специализирани в

завоевателните войни след Алианса; според автора това е основата на корена на думата

„свастика".

SSS-TT - едно от имената, с които рептилианските женски били познати на другите

планети.

SSSA-KH - наименование за рептилианските воини, което с времето се превърнало в

нарицателно за рептилианската раса и техните владения и светове като цяло; вариации на

името са „SSAKH" и „SAKH".

SSST-UR - седемте кралски рептилиански дъщери на Кралицата; според автора това е

произходът на английската дума за „сестра" - „sister".

-T-

Т-АТ - най-големият смъртоносен боен кораб на Кралицата; наричан още „АТ-АТ".

ТАКН - комбинираната военна мощ на рептилианските воини и репрограмираните

противникови войскови сили, чиято главна функция била да поддържа контрола в родните

региони на Империята; наричани още „ТТ-ТТ-КНАА"; след сключването на съюза

сирианските воини поемат командването на тези войскови части и когато на другите светове

се говорело за ТАКН-частите, в съзнанието изплувал точно образът на Вълчите воини.

ТТ - едно от имената, с които рептилианските женски били познати на другите планети, за

съкратено от „SSS-ТТ" като аналогия със звука „tt", който женските издавали, когато плюели

своята отрова.

TT-AN - женска представителка на Кралицата на рептилианската Империя с най-висок

ранг; наричана още „TAN".

TT-TT-AN - назначената от Кралицата представителка на друг свят; вариации на същата

титла са „ALLA-AN", „ARRA-AN", „AST-AN", „AYA-AN", „MAR-AN", „SAKH-AN" и

„SS-IM".

TT-TT-AN-US - елитните женски стражи на Кралицата и TT-TT-AN; „ТТ-ТТ-AN-U" за

множествено число; друга вариация е „ТТ-ТТ-ANS"; според автора това е произходът на

думата „титан".

TT-TT-I - кралски асистент на Кралицата; като група те били познати като „ТТ-TTIM";

наричани още „AST-AST-IM" и „SS-SS-I".

ТТ-ТТ-КНАА - виж „ТАКН".

TT-TT-U - последователи на Кралицата; като индивиди те са известни още като

„ТТ-ТТ-US"; други вариации са съответно „SS-U" и „SS-US".

-U-

UAH - така сирианците наричали Великата Пустота.

UAH-ALLA-RRR - „Вълчите хора на Кралицата, която е Първа от Голямата Пустота".

UAH-ARRA-RRR - виж „UAH-ALLA-RRR"; според автора оттук произлиза коренът на

английската дума за „воин" - „warrior".

UAH-AYA-RRR - виж „UAH-ALLA-RRR".

UAH-RRR - име, с което сирианците наричали своята раса, с презумпцията, че

произхождат директно от Великата Пустота „UAH"; „UAHR" в неговата вариация, откъдето,

според автора, произлиза английската дума за „война" -„war".

UAHR - виж „UAH-RRR".

UR - термин означаващ „Първият и с най-голям чин от"; „Първоначалният"; когато се

използва като наставка, предполага „Първият от групата" или „Величествена персона от".

URUANNA - най-ранното име на звездите Орион в историята на човечеството с акадски

произход.

US - използвано като наставка означава „някой, който е от", „последовател или поданик

на"; „U" е множествено число на същото нещо, както е споменато в речника на “Документите

Тера."

Приложение 3

Речник

на част от титлите на функциониращата Кралица на Орион

-А-

А, А-А, AJA, ALL A, AN-BI, ARRA, ARRA-AN-BI, ARRA-N-BI, AST-AST, AST-AST-AN,

AST-AST-UR, AST-UR, AY, AY-AY, AYA, AY A-AN-BI.

-B-

BEE, BI. KHAA-KHAA, -E- KHAA-TT, KHAA-TT-UR,

ELLA, EVE.

HEH, HEH-HEH. -H-

KHA-K, КНАА,

-K-

KHAA-M, KHAA-MA,

KHAA-UR, KHAR.

-M-

MA, MA-AN, MA-MA, MA-TT, MA-TT-UR, MA-UR, MA-UR-MA-UR, MAR, MAR-MAR.

-S-

SAKA-SAKA, SAKH, SAKH-SAKH SAKH-SAKH-AN, SAKH-SAKH-UR, SAKH-UR,

SS-A-SS, SS-SS-UR, SSA-R, SSA-SSA, SSA-SSA-R, SSA-UR, SSS-A-SSS, SSS-SSS, SSS-UR,

SST-UR, SSTA-UR, SSTT-SSTT, STA-STA, STI-STI.

-T-

TT-I-TT, TT-TT, TT-TT-UR, TT-UR, TTA-TT, TTA-TT-UR, TTA-TTA, TTI-TTI.

-U-

UAH-ALLA, UAH-ARRA, UAH-AYA.

-Y-

YAH.

Приложение 4

Анализи, изводи и наблюдения

следговор от Издателство „Паралелна Реалност"

0.

Конструкция и концептуален замисъл зад следговора

Нормално е след прочита на настоящата книга читателят да се чувства тотално изтощен

след лавината от (нова) информация, която, както видяхте сами, е доста по-различна от

всичко друго четено досега по темата. Предвид, че предстои да ви „залеем" с още повече от

два пъти по толкова авторски текст като обем, би следвало да предложим нещо като

мини-предговор към него и да опишем накратко няколкото възможни подхода към

следващите страници, които ще бъдат субективно предпочетени от вас, в зависимост от това

как преработвате новополучената информация като цяло.

Най-бързите и кратки решения са две. На първо място, както бе споменато в предговора -

напълно валиден подход е следговорът да бъде пренебрегнат и пропуснат, което да остави

читателя единствено с идеите, изразени от автора. Диаметрално противоположното на това

решение е пък, след прочита на книгата да пристъпите моментално към следговора. Опитът

сочи, че това би проработило ефективно за по-жадните за „още", но само временно, защото

детайлите лесно и бързо отлитат от съзнанието, а много често - именно те са важните.

За останалите от вас, които попадат в категорията някъде между горните две крайности,

добра идея е, например, книгата да бъде оставена настрана за известно време преди да се

пристъпи към следговора, за да се даде шанс на информацията да „попие". Не би било

излишно дори през основния текст да се мине още веднъж, а защо не и два пъти, преди да се

пристъпи към надграждането, което предстои оттук нататък. Това би било добро решение,

защото така ще се отърсите от първоначалния шок от изложените от автора идеи, което ще ви

даде по-голяма трезвост и концентрация за следговора, който има да предложи доста

по-висока перспектива от тази на Морнинг Скай, най-вече в езотерично отношение. Повторен

прочит би сложил на място в съзнанието ви много от изразените концепции и като цяло би

направил читателя много по-фамилиарен с етимологията зад тях, което е наистина важно,

ако искаме да вникнем в идеята как е конструиран един колониален свят (какъвто е нашият)

и как той работи автоматично след веднъж посятата първоначално матрица.

Разбира се, излишно е да се казва, че следговорът също може да бъде четен многократно,

защото, както и с информацията в основната книга - той ще разкрива смисъла си на пластове и

с времето. Добре е и преди да се пристъпи към него, предговорът да бъде прочетен отново, защото

идеите оттам ще бъдат разгърнати по един нов начин тук. Ще откриете, че някои неща се повтарят,

но наред с това ще видите още, че дадени идеи, дори да бъдат казани 10 пъти, няма да бъдат

осмислени докрай и в мащаб, ако книгата не се прочете минимум 3 пъти.

За да обобщим - макар и с риск да се потретим - това е книга с хоризонт и изданието, което

държите в ръцете си, е умишлено направено под форма, която да поддържа конструкцията на тази

дълбочина и да я прави все по-необятна при наличието на вътрешен импулс от страна на читателя.

Това означава, че тези от вас, които наистина искат да вникнат в нещата, ще трябва да я прочетат

поне 3 пъти в поредицата предговор-книга-следговор, защото, дефакто, тук има компресирани

повече от 3 книги в една, а това автоматично изисква завишено внимание и повече отделено време.

Нормално е в даден момент човек да „забие" и да премине на автопилот, затова всеки ще изгради

своя собствена траектория спрямо текста.

Ето защо, именно тук е моментът, в който теглим идейната черта на нещата и читателят има

възможност да избере дали да спре, дали да се върне още веднъж или да продължи веднага със

следващите страници.

„Произход и история на Империите Орион и Сириус" е материал, който повдига стотици

въпроси. Част от тях са философски, други езотерични, трети антропологични и т.н.

Тъй като по всяка една глава от основния материал могат да се разгърнат десетки страници,

самите ние срещнахме голяма трудност в процеса на рафинирането на онова, което е наистина

важно да бъде казано в този следговор. Всъщност именно това забави издаването на книгата

толкова време, колкото и нелепо да звучи на пръв поглед. Тъй като пространството ни е силно

ограничено, в крайна сметка решихме да следваме идейната конструкция на книгата. Накратко, ще  се сблъскате с едно скеле, което в отделни секции ще прави коментари върху отделните глави на

книгата в сравнително линеен ред. Това не означава автоматично, че в следговора ще намерите

развити в различни теми - т.е. - по една за всяка глава от книгата, но означава, че в няколко поредни

и отделени логически теми ще откриете анализ, следващ линейното представяне на информацията в

самата книга. Така например, след настоящия увод (който ще представи някои общи положения в

голямата картина) ще бъде започнато с коментар върху еволюцията на съзнанието (което отговаря

на 1-ва глава от книгата - Зеленият свят), след което ще продължим с най-дългата и важна част от

цялата книга, а именно - III-та глава, която ще бъде разгледана многоспектърно, като се започне от

най-дълбокото езотерично ниво, засягащо естеството на женската енергия и се стигне до самото

изражение на тази проблематика в контекста на самата книга в лицето на орионските Кралици. В

светлината на този анализ ще бъдат засегнати и теми от II-pa глава, защото лично за нас това е

по-добрият подход в илюстрацията на информацията, представена в нея - поставяйки я в рамката на

нещо друго. Т.е. нещата хем ще бъдат линейни, хем малко „плуващи". IV-та глава ще бъде сама за

себе си, а глави V и VI ще бъдат разгледани под сравнително общ знаменател, защото

взаимовръзките между тях в книгата са доста силни и допълнителното им фрагментиране няма да

бъде от особена полза. Идеята зад това построение е въпросите, повдигнати от самата книга,

постепенно да бъдат избистряни един по един, следвайки реда на самото първоначално подаване на

информацията.

Изложенията са максимално стегнати (дори с компромиси от наша страна), за да можем да

кажем максимален брой неща. Много от тезите остават само щрихирани, без да получат

възможност за разгръщане, отново, поради липса на пространство. Именно затова с предимство в

анализите ще бъдат винаги архетипните причини зад случващото се, защото там се крие основата на

манифестацията в трета плътност. Макар да сме наясно, че с приоритета на тези въпроси стесняваме

значително кръга на разбиране, то, имайте предвид през цялото време, че въпреки усилията ни да

направим всичко възможно тази книга да бъде по-лесно смилаема (понеже и без това всичко е

достатъчно комплексно), ние дори за миг не се опитваме да направим книгата удобна или

идеологически сервилна за когото и да е било, защото това не е комерсиален продукт, макар да

има корична цена и сме сигурни, че има хора, които ще разберат точно какво имаме предвид. Това

са две много различни неща. Следговорът е писан от гледна точка на Баланса, а не от

перспективата на това, какво Светлата полярност иска да чуе. Тук няма да откриете крайни

твърдения от наша гледна точка, но имайте предвид, че представата за „крайно" е винаги

субективна. Това, което е Баланс за един, за друг е непоносима идея, а за трети - направо лудост.

Това е в реда на нещата. Казано с няколко думи— идеите, които ще прочетете, са нашето лично

виждане за нещата и те не претендират за обективност, защото всеки, който има ниво над средното,

вече е разбрал, че няма обективни истини. Не натрапваме тези идеи на никого и човек по желание

може да избере дали да чете всичко, което предстои 

Тъй като отделните анализи ще следват сравнително определена рамка, това няма да остави

голямо поле за скачане от тема в тема. Последното е много трудно да се избегне поради просто

неизменната взаимосвързаност на нещата. Добре е да се каже, че лично за нас логично-линейният

поток не е задължително репер за вътрешна яснота по даден въпрос и елегантност на изказа.

Проблемът се състои в това, че при опит за представяне на нелинейно течаща информация по

линеен начин чрез текст, би се появила една „мешаница", която не би изглеждала много смислено

на четящия. За да илюстрираме с пример, като изследователи, които вече от толкова години са във

въпросната материя, ние можем да се разбираме само с една дума при засягането на даден проблем,

касаещ темите на настоящата книга. Т.е. целият следговор може да бъде сбит до един смислов

компресиран файл от една страница, който да бъде разгърнат до 100 такива от човек, който има

същите знания и е минал по поне подобен път. Да се оперира на това ниво е лесно, защото

вербализациите стават излишни и обмяната на информация става по-скоро на несловесно ниво, като

думите придобиват функцията единствено на маркери, а не на носители на конкретни значения. Тъй

като това е невъзможно в конкретния случай, обаче, би следвало да се предприеме подход на

„разчепкване" на нелинейното и свеждането му до линейно. Т.е. - ясно фиксираните глави няма да

излизат от своите сравнително очертани рамки, затова всички останали генерални неща, които

трябва и искаме да бъдат казани в този следговор, ще бъдат изведени сега в началото, в лицето на

точка 1, а впоследствие, евентуално, могат да бъдат единствено надграждани във въпросните глави

с по 1-2 изречения при подходящ контекст (и най-вече - в бележките под линия).

С това се изчерпват и техническо-идеологическите предпоставки, които стоят зад нашия

авторски принос към настоящето издание и бавно ще започнем да навлизаме в конкретиката, като

точка 1 ще е по-скоро философска и ще се опита да доизясни общите положения в съзнанието на

читателя.

1.

Навлизане в голямата картина

За да преминем по същество, едва ли има по-добър начин да започнем цялото това експозе,

освен с посочването на най-типичните характеристики, които бележат работата на Морнинг

Скай по принцип. Някои от тях бяха посочени в предговора, но тук ще бъдат повторени

аксиомите, които трябва да имаме предвид, когато мислим за информацията на автора и

въпросите, свързани с тези теми изобщо.

Единственият начин да не превръщаме следващите страници в гробище за информация, е

да вземем съдържанието на книгата и представената в него галактическа история на двете

Империи и да видим как всичко това рефлектира върху Земята и ежедневния ни живот. Само

този подход би направил предстоящия текст „жив" - като демонстрираме прякото му

отношение към съществуването ни в този момент, доказвайки, че това не е „мъртва"

информация за нещо случило се толкова далече, която няма да ни послужи за нищо, след като

веднъж вече е прочетена, а е всъщност нещо много актуално и касаещо ни все повече с всеки

изминал момент. Идеята зад всичко това е на даден етап читателят да започне да флиртува с

текста и сам да вдъхне живот на едно свое собствено търсене, провокирано от архетипите,

които ще бъдат активирани тук. Ето защо представената информация ще бъде дадена във

вече интегриран в определен контекст вид - в случая -изходната точка на нашата рефлексия

ще бъде планетата Земя и ние хората.

Навярно най-важната идея, изведена в предговора на книгата е, че конструкцията на

нашето общество, култура, мислене и дори изкуство, не са напълно естествен резултат от

еволюцията на човешката мисъл, а са в голяма степен обособени априори на ниво мисловни

модели и респективно -ДНК. Макар това да задава координати за изцяло философски дискурс

в посока „доколко свободната воля има място в тази картина", то това има твърде много

аспекти, за да можем да потънем в достатъчно много детайли в настоящето издание.

Достатъчно е да метафоризираме и да кажем, че когато се съгласявате да играете дадена игра,

вие предварително сте наясно с нейните правила и рамки и взимате съзнателния избор да

играете въпреки това. Ако играете „Не се сърди човече," не можете да преместите пионката си

15 полета напред наведнъж (примерно), само защото много ви се иска. Ограниченията на

играта изискват да хвърлите две шестици и една тройка, за да го направите, а това се случва

рядко. Също така не можете да се върнете 4 полета назад, за да избегнете противника, защото

можете да се движите само напред, освен ако някой не ви бутне и не се върнете в изходно

положение. Накратко - ограниченията не правят самата игра по-малко интересна или

по-предвидима откъм краен резултат, защото те създават своя собствена вселена, в която

играчът малко по малко потъва, взимайки своите собствени решения и следвайки своя

собствен път, във вече зададената рамка, която, обаче, не пречи на самото преживяване,

неговата ценност и поуката от всичко описано. И макар в цялата схема да съществуват

„вратички", аналогията с голямата Игра, в която участваме, би следвало да е ясна на всеки.

Затова, за да разберем перспективата, през която е написана книгата, която току-що

прочетохте, първо трябва да разберем някои базови неща, свързани с разликите между

човешкото и извънземното съзнание. Това ще ни позволи да вникнем още по-надълбоко в

психологията на инженирането на един колониален свят, което пък ще ни даде идеи за

философията на този вид матрица, в която сме ситуирани и ние самите в момента.

Съвременният ню ейдж обича да се прехласва по всичко извънземно: „Извънземните са

по-добри от нас, ние трябва да се завърнем към техния път и светлина, те имат невъобразимо

по-напреднала технология от хората, а духовната им еволюция е на светлинни години разстояние

от нашата и можем само да се поучим от тях."

Всички вие сте добре запознати с тази пропаганда, ако сте модерно дете на съвременната

поп-езотерика. Много хора дори умишлено търсят контакт с тези същества, изпадайки в

абсолютно благоговение, тотално отдавайки волята и личната си сила на външни източници.

Причините за това са много. Любопитство, чисто човешки интерес към непознатото (което е  нещо напълно нормално), желанието да се разплетат тайните на вселената и какво ли още не.

Нека за момент хипотетично приемем, че всичко това е вярно. Че извънземните са по-добри от

нас във всяко едно отношение, че „те знаят по-добре от нас за всичко", че „тяхното общество е

коренно противоположно на нашето и е изтъкано от мир, любов и хармония". Всичко това е

прекрасно, но има един малък проблем с тази теза. Ако тя е вярна... защо тогава сме тук?

Защо нашият Дух, нашата по-висша същност, от която настоящата ни инкарнация е само

част, е решила да пренебрегне „вечното пиене на амброзия и пребиваване в блаженство" и от

всички места във вселената е избрала да дойде точно на тази малка конфликтна планета,

„където нищо не е наред"?

Ще чуете всякакви „логични" отговори на този въпрос (които, разбира се, от дадено

равнище и философска перспектива са верни): от това, че ние сме „наказани" да бъдем на

тази планета-затвор, до това, че сме хванати в капан против волята си да бъдем тук и стигнем

до тезата, че много от нас са „специални същества", дошли да помогнат на изгубилите се

братя да се върнат отново към вечната светлина и т.н., и т.н...

Ако потънете дълбоко в себе си, неминуемо ще откриете, че във всички подобни тези нещо

просто не се връзва... За пребиваването ни тук винаги има някаква „причина", но то никога

не се разглежда само по себе си, просто като факт, необвързан от каквито и да е външни

мотиви, необременен от каквито и да е месиански комплекси или чувство за вина. Всеки

търси причината да бъде тук, вместо да се радва от факта, че Просто е тук и сега и толкова (с

което всичко да приключи). Човешкото съзнание, което е започнало да се събужда, винаги е в

състояние на хиперактивност, то винаги търси неуморно, винаги иска да знае „защо",

губейки изцяло способността си да спре за миг и да започне да вътрепребивава. Навън винаги

е по-интересно, по-шарено, навън има извънземни, има чакри за отваряне, има „деца индиго",

които винаги има какво интересно да кажат, има йога, има всякакви окултни течения, които

са „наясно" със строежа на вселената и „точното ни място в нея" (защото това са „много

строго фиксирани неща") - навън има всичко. И го има винаги. Като в супермаркет. И докато

тази нагласа съществува, „навън" винаги ще представлява именно един огромен пазар, който

ще може да ви предложи множество неща, които да си купите и от които да бъдете тотално

зашеметени и в състояние на благоговение. Когато попитате навън, винаги ще има кой да ви

отговори, защото това е една от функциите на „навън" - да има безкрайна палитра от

отговори за вас. Случва се така обаче, че тези отговори не са вашите отговори и с времето

всеки неминуемо ще открие това. В „навън" винаги липсва свързване. Това автоматично

носи със себе си страха и чувството за несигурност. „Навън вече не ми върши работа, какво ще

правя сега?.."

И започва лутането. Съзнанието е дотолкова свикнало да търси навън (макар това

„навън" понякога да му казва да търси „навътре" - нещо, което някак си никога не се

получава по необясними причини, но може би е защото винаги има „възнесени учители",

които да знаят „повече"), че то няма изход, освен да пробва отново и отново с друг тип

„навън". А един от най-популярните артикули, които „навън" има да предложи, са

ченълингите с извънземни. О, колко пълни с интересна информация са те! О, колко

завладяващо е да ги четеш (почти толкова, колкото комикс с патока Доналд)! Те винаги са

поучителни, винаги знаят по-добре от нас какво е да си човек (което е хмм... „малко" странно,

предвид, че те никога не са били хора) и най-хубавото от всичко - те са безкрайно много и има

нов „брой" почти всяка седмица! Свещени небеса! Всъщност, почти всеки ден! На практика,

те са толкова много, че човек направо не може да смогне дори да прави само това до края на

физическия си път.

Тези извънземни винаги идват от 5-та/6-та плътност (и понякога „нагоре") и са ни

батковци. Те са професионални духовни революционери, освобождават съзнания като на

конвейер из галактиката (защото нямат нищо друго по-важно за правене, освен да спортуват

освобождение) и имат огромна торба с приказки. Респективно, хората припадат от вълнение

пред вида на смайващата извънземна технология и философска мистика и в крайна сметка

остават безкрайно впечатлени и очаровани. Тези индивиди попадат изцяло под хипнозата на

„различното" и екзотичното и автоматично го класифицират като по-висше. Извънземните

наставници винаги знаят по-добре, а хората са малки деца, които не разбират нищо (макар да

им се казва точно обратното).

Ето един интересен момент, обаче. Тези, които могат да излизат извън тялото си и да

пътуват в по-високи плътности, знаят, че мястото, на което всички Висши Аз, участващи в

галактическата Игра пребивават, е именно 5-та/6-та плътност. Т.е. там са Висшите Аз и на

нас хората, и на извънземните. Няма да навлизаме в сложната механика на различните видове

инкарниране между хора и извънземни, които са дефинирани от правилата на самата Игра, в

която сме решили да участваме доброволно като съзнания. Ще кажем само, че по различни

причини извънземните имат своите непокътнати пълни спомени за техните предишни

съществувания (от началото на локалната Игра), докато с нас не е така. Те знаят много

повече, отколкото някога ще разкрият на земен човек с Висш Аз и се възползват от това си

предимство, за да заслепяват хората със своите играчки. Това, обаче, не ги прави по-духовно

напреднали от нас, а точно обратното. Ето защо, следващия път, когато някое извънземно

заяви някъде, че е от 6-та плътност, можете да отговорите: „Аз също! Само че за разлика от

теб, аз съм избрал по-трудния и бърз път на Земята!"

Противно на вярванията, извънземните не се делят просто на добри (Светли) и лоши

(Тъмни). Без значение техния поляритет, те всички имат своя собствен план за Земята,

независимо какво казват на хората. Всички имат точно определена визия какъв вид съзнание

и общество „трябва" да има човекът. Дори тези, които ни казват, че трябва да бъдем оставени

на своя собствен еволюционен път, не пропускат да предложат личната си идеология,

съобразно расата, към която принадлежат. Някои от тях казват, че не могат да се намесват, но

пропускат дребния философски момент, че свързвайки се с нас, това вече е намеса, защото

предлага определени мисловни модели, чужди на човека. Т.е. във всичко това има голяма доза

лицемерие и скрити мотиви.

Когато един Висш Аз реши да влезе в галактическата Игра, той задължително тръгва по

извънземния път. Това са преживявания, свързани много силно с триизмерното в неговата

най-чиста форма. Рептилиите от Империята Орион в тази галактика са главен пример за този

тип ниско ниво на духовен напредък. Тяхната технология и наука са сред най-развитите в

цялата галактика, но докато те се придържат към този изцяло линеен път, те не могат да

еволюират в някаква по-висша духовна посока. Те са като малки деца, зарити от купища

нови играчки с незрялата настройка „искам, всичко!." Това са преживявания, които игнорират

индивидуалността в името на кошерното съзнание. Така например, известният контактьор

Алекс Кулиър, който е във връзка с извънземни от Андромеда, разказва как, когато един

възрастен андромеданец умира, след един толкова дълъг живот, той отново се ражда в

андромеданско тяло, в същата раса (най-често и в същия пол), в същата система, минавайки

през същите преживявания отново и отново, и отново. И така - милиарди (и повече) години

линейно време. Това е БАВЕН прогрес. Преживяване, в което почти всички съзнания са на

едно и също ниво, едно колективно общество, в което властва само една идеология, без

каквото и да е отклонение и емоция. Хомогенни униформени светове в стил „1984"на Оруел в

неговия Тъмен и Светъл вариант. Защото, дали това ще бъде хармония и любов или тирания

и потисничество - на фона на милиарди години време - просто няма значение. И двата

варианта са скучни и евентуално водят до залиняване на Духа. Всички ние сме били

извънземни преди да дойдем на Земята. Истината е, че никой не е родом оттук, всеки е дошъл

отнякъде под формата на съзнание. Това са били Висши Аз поели по извънземния път, които с

времето са решили да потърсят нов път на развитие.

На Земята се появяват уникални условия. Две Империи-Създателки (прогресиращи по

бавния, извънземен път) създават среда, в която може да вирее свободна форма на живот.

Много Висши Аз насочват вниманието си към тази планета, защото тя има да предложи нещо

много различно от всичко познато досега - разнообразие. Място, на което можеш да

преживееш всякакви раси и полове, всички видове сексуални ориентации, крайностите и на

двете полярности и буквално безкрайна палитра от емоции. И всичко това многократно за

много по-кратък период от време (заради по-ниската продължителност на живот на земните

тела). Място, на което всеки път започваш отначало, без съзнателни спомени за другите ти

инкарнации (и човешки, и извънземни), без да бъдеш обременен от „миналите" си решения и

неволи. Старт (относително) на чисто - всеки път. Представете си радостта на Висшите Аз,

отегчени от билиони години едно-и-също, при появата на тази възможност. Те решават да

участват на земната платформа. Това е езотеричната версия на онова, което познавате като  индианската интерпретация на Робърт Морнинг Скай от следговора на „Документите Тера,"

която той нарича „историята на AKHU и Дарът на Перото".

Представете си колко безпрецедентна е палитрата от преживявания и емоции, които се

генерират на Земята, щом толкова извънземни раси се опитват да дупликират с технология

онова, което се случва тук на ниво съзнание.

Макар и първоначално да е трудно да се разбере мащаба на всичко това, оттук тръгва

конфликтът между различните типове съзнание. Извънземните са достатъчно интелигентни

да видят огромните предимства на земния път, но не са достатъчно зрели да поемат риска и да

започнат да се инкарнират на Земята. Когато си трупал сила и спомени билиони години и

трябва да се откажеш в миг от тях в името на нещо по-голямо, ориентираните към тялото

съзнания дават отпор за сметка на Духа. За такова голямо решение се искат смелост и

зрялост, които много малко същества притежават. Нещо повече.

Земният път бива разглеждан като „вирус в системата", защото „с времето" все повече

съзнания решават да приемат предизвикателството и да дойдат на нашата планета. Тук вече

става наистина интересно, защото ако разбирате в дълбочина проблема, ще откриете, че за

колкото и нищожна част от цялото да говорим, това си остава заплаха за устоите на всяка

една Империя и особено на двете големи, спрягани в тази книга. И тъй като Земята не е

първото място в галактиката (нито пък ще бъде последното), на което се отваря подобен

прозорец от духовно естество в рамките на самата Игра, с билионите години извънземните са

създали множество механизми, по които тези системи от нов тип да бъдат подривани и

претопявани в Империите им. Това е особено валидно, когато говорим за Тъмната полярност,

която е невероятно изобретателна в своята лукавост и желание за екстремен контрол на всяка

цена.

Макар да предприемаме подход „отгоре-надолу", или иначе казано „от по-общото към

по-частното", не можем да разгледаме пълния спектър на духовната страна на нещата, защото

тя има множество разклонения. Тук даваме абсолютния минимум, който, при необходимото

задълбочаване, може да се окаже напълно достатъчен за вникването в същината на

многопластовата проблематика, която дискутираме. Наясно сме, че много неща са

пропуснати, но идеята на това изследване не е да създава енциклопедична компилация по

темата. Ето защо постепенно ще се насочим към разглеждането на по-ниските пластове на

механизмите, чрез които експериментът на Земята бива подриван, едновременно с това

неизменно поддържайки по-високата перспектива, която винаги дава отправна точка за

„защо всичко това е възможно под настоящата му форма, която преживяваме днес".

1.1

Механизми

Нека поговорим чисто хипотетично за мисловните модели на едно съзнание, което иска да

поддържа контрол над други същества. Ако тръгнем по обратния път и изходим от това, което

познаваме на нашия колониален свят, такъв контрол се разгръща на няколко етапа във

времето. В основата лежат множество психологически конструкции, генериращи контрол

(някои от тях заложени предварително на генетично ниво), като най-известните от тях са

страхът и религията (които в голяма степен са синоними), а на по-късен етап се появява и

технологията (което на второ четене е по-скоро частен случай за Земята, защото на

извънземните светове от отворен тип тя винаги присъства под форма, много по-напреднала от

земната).

В генезиса на първите колонизиращи войни на бъдещата Империя Орион, когато тя била

все още патриархално ориентирана, рептилиите разбрали, че не е достатъчно да покориш

даден свят и просто да оставиш бройка войници да поддържат новото статукво. Нужно е нещо

много повече. Нужно е да пречупиш мисленето на местните същества по един много

специфичен начин. Не просто да ги направиш роби, а да промениш структурата на цялото им

съществуване. Това може да бъде постигнато по много начини и реалният резултат започва да

се проявява едва с второто поколение, което бива директно обособявано от новото статукво.

Новата наложена структура е от рептилиански произход и носи всички характеристики на

тяхната култура, която, разбира се, се е менила с времето. Както се казва от самия Морнинг

Скай, системите, които са били използвани в другите светове, били същите, които били развивани и рафинирани в период на милиарди години. А чудото на това една „система" да

работи в продължение на милиарди години се заключава в това, че тя поддържа едно ядро от

правила и институции, които са - на практика - непроменяеми. И предвид жестокостта, с

която тези системи били налагани и прилагани от рептилиите, едно правило, закон, метод на

управление и дори думите, които се използвали, оставали почти едни и същи на всички други

светове... Те ще съществуват в почти същата форма, позволявайки само малки локални

адаптации, те ще бъдат поставяни в действие по почти същия начин, а „ключовите" думи ще

бъдат непроменяеми - или поради времето, или поради тяхната дестинация. Ето така

възниква дадена система. И като заговорихме за това, навярно помните от самата книга, как

помощник-администраторите на завладените светове се наричали „SSST-IM" и как, с еоните,

този термин започнал да се прилага не само към длъжности, но и към самите институции.

Именно по този начин се родила SSS-T-IM или The System - Системата. Днес нищо не се е

променило и дори имаме същата дума! Помислете добре над казаното, защото то е

фундаментално за разбирането на магнитуда на нещата - имаме дори същата дума! Това идва

да покаже колко устойчиво са „изковани" тези мисловни модели още в техния зародиш.

Почти всичко в една такава среда е предпрограмирано. Намираме редица доказателства за

това в самата книга, когато, например, авторът споменава как след безкрайните

междувътрешни рептилиански войни, всички кралства на Зеления свят попаднали под флага

на Асоциацията на Kheb-Щатите. Не е ли това идеалната аналогия със случилото се на Земята

след Втората световна война? ООН, ЕС, НАТО - все организации от окултно естество,

създадени изкуствено от тайните общества, за да сезират това, което се случва на планетата?

Същият мисловен модел - адаптирана земна вариация с човешко лице, но нечовешки

произход. В светлината на това, още по-шокиращи са разкритията от II-ра глава, че: Докато

другите светове се предавали на Звездните NEKH-бойци, Кралете бързо установявали свои

собствени марионетни правителства, със свои собствени NEKH-администратори, които

упражнявали властта. Всички други светове щели да функционират под същите системи,

установени в Империята NEKH. Всички новозавладени популации щели да се подчиняват и да

живеят според правилата на институциите на Световете NEKH (...)."

Това е същото, което наблюдаваме на нашата планета днес. Същият колониален модел -

Земята не е никакво изключение в това отношение. Имаме поставени марионетни

правителства, играещи ролята на пионки, зад които има хора в сянка, за които ние никога

няма да разберем, зад които пък стои истинската власт в лицето нададена фракция, която не е

от този свят. До нас е стигнала дори история за един от многото методи, чрез който се случва

този контрол.

Става дума за легендарния камък „чинтамани", който се явява доказателство за

директната намеса на Империите Орион и Сириус на земната сцена. За този откровено

извънземен артефакт се споменава в редица езотерични и дори потискани през времето

източници (на което се дължат и различните версии за това как точно е бил „доставен" на

Земята), но почти всички са единодушни относно неговия произход - звездната система

Сириус. Силата на артефакта е толкова голяма, че той често бива асоцииран със „Свещения

Граал" или с „Философския камък". Информацията относно функцията на „небесния

камък" е оскъдна, но една от най-често цитираните версии споменава, че той е бил донесен на

Земята от сириански мисионери в древното минало (от планета обикаляща звездата) с цел той

да помогне за установяване на земна цивилизация под единно управление, която да се базира

на „взаимна подкрепа, равенство и любов". За тази цел емисарите се грижели той да е винаги

притежание на определени планетарни управници или организации, които са на позиции,

даващи възможност за пряко влияние върху световните събития. Една интересна особеност в

тази връзка е, че най-често камъкът бива „подаряван" анонимно на личностите, за които се

твърди, че са го притежавали, а за тези, които не изпълнявали „космическата програма",

следвали наказания. При всички, обаче, след известно време той мистериозно изчезвал. Някои

от известните личности, за които се твърди, че в даден период са притежавали камъка, са

китайският император Цин Шъхуан, Александър Македонски, Чингиз Хан, както и

владетелят на Индия от епохата на великите моголи - Акбар. Според повечето източници

оригиналната форма на артефакта била трапецоедър, а с времето, поради различни причини,

той бил разделен на части, които се помещават в различни точки на планетата. Според  древните текстове камъкът бил изпратен от Тибет на цар Соломон в Йерусалим, а той го

разделил и от едното парче направил пръстен. Векове по-късно Мохамед занася 3 други

фрагмента в Мека. Последният „официален притежател" на част от камъка е руският мистик

Николай Рьорих, който получава малък фрагмент от него анонимно през 1923 г. в Париж. Той

пристигнал от непознат адрес в обикновен дървен сандък за колети и бил увит в избродирана

материя, поставена в кожена ракла. Особеното в случая е, че Рьорих успява да разпознае 4

букви, изписани върху него, които той превежда през санскрит, като част от посланието е, че

това е... „съкровище - дар от Орион". Впоследствие той дори пише цяла глава в една своя

книга озаглавена “Дарът на Орион." В контекста на настоящата книга обаче, това е много

интересно, защото за пореден път потвърждава пълната взаимовръзка на двете Империи след

сключването на съюза. Тук е мястото да напомним изключително важния факт описан в

“Документите Тера", в която се твърди, че името Сириус (откъдето всъщност идва камъкът),

означава „Империя, родена от SSS-T, умираща за SSS-T" или „SSS-T.RRR.SSS-T"

(„SS-RR-SS" - Сириус), което е автоматична препратка към Орион! Всичко това е още

по-интересно и поради факта, че някои източници деликатно намекват, как „подаръците",

които идват от Империята Орион (и изобщо всички извънземни) са своеобразни „троянски

коне".

Точно като троянски кон може да се разглежда и този артефакт, защото притежава силен

лост за контрол върху съзнанието, бидейки един изключително мощен енергиен и

информационен акумулатор, трансформатор или дори форма на психотронен генератор. Така

притежателят му може да бъде „деликатно насочен" да изпълнява определени мисии, които

биват обикновено асоциирани с определена „духовна йерархия", зад която обаче стои

съответната извънземна фракция. Неговото излъчване е по-силно от това на елемента радий,

но в различна честота. Или както пише Рьорих: „Опиумът на лъчите е невидим, но те са

по-силни от радия." Динамичните му лъчи могат да усилят честотния спектър, в които оперира

нормалното съзнание, така че то да получи достъп до картини, свързани с „миналото и

бъдещето", да получава директни интелектуални познания, да увеличава психичната

енергия, а според някои източници - дори да променя химичния състав на веществата и да

превръща обикновени метали в злато. Има спекулации, че Рьорих се е опитвал да го използва

в Лигата на Нациите (ОН), в която взима дейно участие. В някакъв аспект тази технология

вероятно е подобна на онази, която БекТи използва, за да предаде информацията на

индианците по начин, почти немислим за обикновеното възприятие (дори имаме съвпадение в

цвета - и двата кристала са зелени). В някои източници, обаче, се намеква, че камъкът е

„нетехнологичен" и изпълнява ролята на квантов портал, а на много места дори бива

наричан „ключ". Възможно е наистина самият камък сам по себе си да не представлява

технология, но редкият метал, от който е направен, да е добит с помощта на такава, при

условия, различни от нормалните и чудовищно висока гравитация - нещо добре описано в

“Документите Тера."

В по-ново време също има твърдения за притежание на фрагмент от въпросния камък

(или много сходен на него, защото по всяка вероятност те са повече на брой). Така например,

руснакът Евгений Берьозиков твърди, че го е притежавал в продължение на 3 години между

1990-1993-та (след което артефактът изчезнал) и даже има снимки с него. Той твърди, че

„камъкът" всъщност представлява жива веществено-полева структура, притежаваща

невиждана космическа енергия, от която постоянно се излъчва мощен

информационно-полеви поток. Споменава се дори, че камъкът сам променял драстично

своята конфигурация и тегло. Така в даден момент той тежал само 83 грама (специално

измерен с аптекарски везни), а в други случаи теглото достигало до 20 килограма, а веднъж

даже увеличил обема си до футболна топка при 6 см. първоначален размер! От самия предмет

се чувало „пукане" и „метален звън", докато той левитирал.

Всичко посочено дотук би следвало напълно да ни убеди, че в исторически план „случайни

събития" рядко са били допускани и необходимите корекции са налагани чрез всевъзможни

похвати, касаещи контрола върху съзнанието.

Най-прякото и шокиращо материално доказателство, което можем да предложим за тези

твърдения, обаче, намираме в лицето на един друт артефакт открит в една подземна тунелна

система през 1984 г. в джунглите на Еквадор. Този странен предмет е открит наред с още 350  други подобни артефакта, които не могат да бъдат отнесени към нито една от познатите

южноамерикански предколумбови култури и точната им датировка е неопределима от

съвременната наука (но със сигурност са по-стари от 6000 г.). Днес тези странни артефакти се

наричат „La Mana" и са кръстени на името на областта, в която са открити.

Този от тях, който живо ни интересува в частност, обаче, е 25 см. висок и можете да го

видите по-долу:

Това е пирамида с 13 стъпала и око на върха (отляво), досущ като тази на гърба на

еднодоларовата американска банкнота, символизираща Новия Световен Ред (отдясно).

Артефактът от Еквадор е интересен, защото, поставен под ултравиолетова лампа, окото

на пирамидата започва да свети и то няма особено човешки вид (нещо, което на долните

снимки не личи добре, но може да бъде наблюдавано във въпросната лекция):

На долния край на пирамидата имаме инкрустация с малки златни плочки, която ни

показва съзвездието Орион и непознато писмо:

Професор Курт Шилдман, който е бивш президент на германската лингвистична

асоциация и който владее съвършено над 40 езика, определя това писмо като „предсанскрит",

защото е по-старо и от най-старото известно на човечеството писмо.

Ето няколко различни превода на горните 5 букви: „Синът на Създателя идва,"

„Синът/Дъщерята на Създателя отива/идва отвън в (след което следва изображението на

съзвездието Орион)", „Синът на Създателя идва оттук (след което следва изображението на

съзвездието Орион)".

Това изречение (ако разбира се, въпросното му разчитане има връзка с реалността) е

изключително интересно, най-вече от перспективата на “Документите Тера”, защото навярно

е ритуален предмет от времето на жречеството, което е имало преки физически  взаимодействия с боговете. Споменаването на сина/дъщерята на „създателя" е от огромно

значение, предвид историята за ЕА, ЕН-ЛИЛ, НИН-ХУР-САГ, РА и АНУ и тяхната подчинена

позиция спрямо Орион.

Дори ако оставим разчитането на надписа настрана,

самият факт, че имаме артефакт на над 6000 г., който представлява точно копие на

най-популярния символ на НСР днес, и на чиято основа има инкрустирано съзвездието Орион

- вече трябва да повдига достатъчно въпроси, дори в съзнанието на най-заспалия човек.

Най-малкото, този предмет ни подсказва, че въпросната пирамидална концепция (и то строго

специфично с 13 реда!), чрез която се управлява светът днес, е много древна и по всяка

вероятност произходът на тази идеология не е от този свят. Точно каквато е и нашата теза.

Моментът с пирамидата става още по-интересен, благодарение на една независима история на

човек, който се занимава с remote viewing и който прави сляпа сесия с цел „произход на

човека". „Сляпа сесия" означава, че човек извлича данни за нещо, за което той няма никаква

предварителна информация преди края на самата работа. Т.е. той не знае какво наблюдава, за

да се избегне моментът, в който въображението може да се включи. Крайната рисунка на този

човек върху целта „произход на човека" можете да видите долу вдясно.

Ето и преразказ на описанието към рисунката: „Аспект [X] представлява набраздена

бежова структура, ронлива и прашна на места. Асоциира се с каменна постройка, храм, вероятно

пирамида. Важно е да се каже, че камъните са гладки и плътно прилепнали един към друг, не като

египетските пирамиди в днешното им състояние, които са ощърбени от времето. Аспект [А] се

явява обкръжение на [X] и се асоциира с трева, храсти и дървета, тъмна и негостоприемна гора с

прилежащата й фауна. Чувствам почуда и леко притеснение. Аспект [В] е някаква силно

енергийна сфера, въртяща се и излъчваща силна бяло-синкава светлина плюс енергия. Устремена е,

силна, непоколебима и спокойна. Предназначението й изглежда да е за пренасяне, транспорт.

Изкуствена е, но в себе си носи живот, нещо живо. Прилича ми на всевиждащото око от

еднодоларовата банкнота. Окото отгоре е или някакъв източник на енергия (за синтез на ДНК),

или някакъв преобразувател на съзнание в материя, или просто междупространствен портал, през

който сме заселени тук. Усещането за стълбите на стъпаловидните пирамиди е, че те са за

слизане, а не за качване. Ако това е портал, по тези стълби са слизали хората на тази земя."

Всичко това е много интересно и подсказва, че горната структурна концепция може да ни касае

много по-пряко, отколкото изобщо си даваме сметка и този образ има отношение директно към

нашето ДНК.

Именно с ДНК е косвено свързан и още един класически пример, който можем да илюстрираме

нагледно. Става дума за древнокитайския мит за творението, в чийто сюжет главни герои са Фу Си

и Нюуа. Те са брат и сестра, които в същото време обаче са мъж и жена (!) и са полу-хуманоиди,

полу-змии (!). До нас са достигнали множество техни изображения и ви предлагаме няколко от тях:

Нека оставим настрана повтарящия се мотив за боговете с рептилоидни

характеристики, който присъства в митологията и на китайската култура (която, както и да го

гледаме, е доста отдалечена от Шумер и Египет) и обърнем внимание на онова, което тези същества

държат в ръцете си. Защото, особено на последната картинка (вдясно на настоящия текст), виждаме

пределно ясно, че става дума за пергел и линеал, каквито ги познаваме от най-популярния символ на

съвременното масонство днес.

Как нещо като китайските изображения на боговете-създатели от преди хиляди години може

„по случайност" да резонира със символа на тайното общество, което е спрягано за главния играч в

сянка, управляващ планетата ни днес? Очевидно, както и в случая с пирамидата, имаме работа с

много древни символи, които са от неземен произход, но които са се наложили и в нашия

колониален свят под формата на мит. Между другото, много ясно личи, че към линеала на Фу Си

(персонажа отдясно) има прикачена някаква приставка, която навярно е нарисувана почти 1 към 1 с

реалния предмет, защото е твърде невероятно художникът да си измисли такъв специфичен детайл,

за който няма ясна представа какво точно представлява, ако той не съществува в действителност и

не го е виждал (или поне - не му е разказано за него). Това идва да подскаже, че „масонският" пергел

и линеал навярно са някаква технология на ЕА и НИН-ХУР-САГ, свързани с процеса на

инженирането на живот и не са просто символични предмети.

И след като заговорихме по темата за инженирането на живота, нека пристъпим към

другия огромен лост за контрол над колониите, за който загатнахме в началото на тази

подточка - ДНК-командите, поставяни в телата на съществата от всички светове и на всички

новосъздадени видове от Учените по Произхода из галактиката.

С развитието на различните генетични науки Империята Орион разбрала, че има

по-лесен и елегантен начин за налагането на нейните системи. С милионите години те

открили именно онази фина граница, на която се случва взаимодействието между съзнанието

(в равнината на неговата енергетика, мисловни модели и мисъл-форми) и физическото

проявление у човека (на ДНК равнище) и след милиарди опити най-накрая намерили начин

да я манипулират така, че да обслужва техните цели. Това бил невероятен пробив, защото

изцяло променял картината и издигал на напълно нова предавка така жадувания контрол.

Идеологията вече била част от самите същества, тя не била нещо налагано външно и с

времето. Тя била превърната в природа. Това е и най-първичният метод за контрол над  съзнанието. Онзи, в който нямаш никаква идея, че си роб.

Някои аспекти на ДНК-командите ще бъдат обсъдени в следващите страници по друг

повод, но тук ще кажем, че те, на практика, могат да бъдат носители на всякакви програми,

които да бъдат активирани по различни причини и начини. Това работи перфектно на

светове като нашия, където обстоятелствата (в които няма да се впускаме сега) не позволяват

публичното присъствие на „боговете". Когато имате почти пълен контрол над генома и

мисловните модели зад него, пряката намеса на господарите дори не е нужна. Нещата работят

автоматично на множество нива.

В последните години стана доста популярна тезата, че хората имат голям процент

рептилоидно ДНК, което е поставено в нас още от самите създатели на телата ни. И макар

това да е вярно, има доста малко разбиране защо това е било нужно. Вече бе обяснено, че това

е по-скоро стандартна процедура, отколкото някакво специално отношение.

Ако вие сте от Империята Орион и искате дадени същества да следват вашия модел на

развитие и държание на ниво съзнание, вие имплантирате точно определена ваша ДНК

(сгъстени мисловни модели до ниво материя) в тези създания, което ще

създаде предпоставки за изграждане на същата цивилизация по един автоматичен и

ненасилствен начин, който страничният наблюдател може да сметне за напълно естествен,

докато, всъщност, това изобщо не е така. Ние сме хибриди, в които има заложена рептилоидна

ДНК, затова сме постоянно в режим на борба - точно както тези същества са. Ние сме

териториални, агресивни и войнствени именно поради тези причини. Имаме дори ясно

обособена рептилоидна част в мозъка - смятате ли, че това е плод на „еволюция"?

Рептилоидното ДНК постоянно бива изкуствено стимулирано от „хората", които управляват

този свят, защото това формира една култура, която все повече се доближава до

рептилианската. Различните електромагнитни лъчения, в които нашият свят вече е изцяло

обгърнат, активират тези мисловни модели, кодирани в ДНК и ги правят все по-неизменна

част от нашето ежедневно съзнание. Една от главните истински функции на прочутите

химични дири в небето или т. нар. „chemtrails", е именно тази - активация на тези

рептилоидни гени, които при много хора все още са латентни, но въпреки това почти всеки ги

има. Това в огромна степен е обособило не само нашето поведение, но и културата ни по

множество начини. Няколко примера, заради които ще се върнем на някои теми, вече

дискутирани в предговора.

Можете ли да погледнете назад в историята и да обърнете внимание на Нефертити,

Клеопатра, включително и днешните папи? Не е ли странно, че всички тези „лидери" и

световни деятели носят шапки, които винаги изглеждат надути и правят задната част на

главите им да стърчи? Някой замислял ли се е защо?

Защото тези хора са имали информация и по всяка вероятност - преки връзки с

„боговете", на които те искат да приличат. Защо някой обаче би искал да прилича на нещо

различно от себе си? Отговор: психологически процес, при който човек подражава на

по-силния от него. Откъде възниква това? Кое прави този психологически процес възможен?

ДНК-командите. „Подражавай на своя създател, подражавай на своя господар!”. Подобни

примери има десетки. Прическите на индианците мохоук и шлемовете на римските

центуриони са досущ като естествените гребени на някои рептилии от клас МАК, които

участвали в последния преврат на Земята преди „боговете" официално да напуснат.

Така някои от домогващите се впоследствие до властта си спомняли, че войниците имали

гребен, който се спускал надолу в задната част на главата. Този един-единствен мотив (а

подобни примери има много) може да бъде открит на всички континенти по целия свят в

множество култури. Безкрайно любопитно е как тези неща могат да обяснят явления, толкова

прости като различните облекла през различните епохи и 80% от днешната мода като цяло,

която (особено в последното десетилетие) е крайно повлияна от все по-активиращото се

рептилоидно ДНК. Както знаете поп-културата и модата са неизменно свързани и ако трябва

да се върнем отново на примера с гребените, веднага можем да се сетим за възникването на

пънк-културата през 70-те години на миналия век. Макар това течение да има интересна

идеология, базирана на индивидуализма, нейната най-характерна черта е агресия и

нетърпимост към всичко, което е идеологически различно от нея. Черти, много характерни за

рептилоидното съзнание. Това е отличен пример за комплексен случай, изтъкан от много

фактори (Земята изобилства от такива случаи, които могат да се случат само тук). От една

страна, това е активация на генетично ниво, която просто е намерила израз по този

специфичен начин в това специфично време. Такива естествени активации има много в

различни периоди от време (интензитетът им е все по-голям напоследък). Друга част от

хората го прихващат на социално ниво от самата култура, защото са предразположени към

този тип поведение, понеже - както обяснихме - всички носим тези латентни гени в своята

ДНК. Т.е. имаме 2 фактора - наличен генетичен материал и подходяща среда за неговото

проявление. И двете са изкуствени от една страна, а от друга - и двете са естествени. Някои

нови културни течения активират това ДНК, именно защото мисловните модели зад тези

идеологии резонират с честотата на въпросните латентни гени и ги отключват. Това са много

комплексни обстоятелства и можем да говорим само за принципите зад тях, защото подобни

процеси не са нещо, което може да бъде обяснено и картографирано еднозначно. Когато към

картината добавите и идеята, че в нашето ДНК има генетичен материал от няколко раси (а не

само от рептилианската), които са оставили своите ДНК-команди в него, ще придобиете

представа в каква сложна за обяснение позиция се намираме.

В даден момент на земната сцена навлиза технологията (не без помощта на извънземните).

Хората получават много извънземна технология през 20 век чрез събитието в Розуел, някои

открития в подземни и подводни комплекси, останали от древното ни минало и посредством

по-късни официални срещи на правителството в сянка с множество чуждоземни раси. На това

дължим днес много от нещата, без които не можем да си представим съвременното ни

общество, като малка част от тях са компютрите, оптичните кабели, компакт дисковете и

модерното радио. В ден днешен ние сме абсолютно пристрастени към извънземната

технология. Човек би трябвало да се запита „защо", предвид, че ние прекарваме много

ограничено време в трета плътност, след което нуждата от технология просто изчезва, защото

в по-високите плътности такава не съществува и всичко се манифестира просто с намерение

(въпреки че в астрала тя все още играе роля и там технология под по-различна форма -

наистина има). Макар това да е откровен опит за забавяне на земния духовен прогрес от

страна на някои извънземни, тези обстоятелства просто издигат земната Игра на една

различна скорост, защото Империите са в невъзможност да разберат природата на това, което

се случва тук от една по-висша гледна точка. Друга причина за насаждането на технология на  Земята (и полагането на идеите, стоящи зад трансхуманизма), е подготовката за връщането на

Империята Орион на Земята. Ако някой се чуди какво точно имаме предвид с това, то нека

читателят разбере, че извънземният начин на живот е силно технологично ориентиран и

рептилиите не толерират „други идеи", които не принадлежат на техния мироглед. Всички

извънземни боготворят технологията и се уповават изцяло на нея. Това е отдаването на

вътрешната сила на външни фактори, което е равнозначно на бавен духовен прогрес. Хората

от Земята са много впечатлени от всичко това, защото извънземните знаят много повече от

нас като инкарнация (поради своите запазени спомени), но не и повече от нас като Висш Аз. А

ние не сме своето тяло! Те се възползват от тази тънкост в правилата на Играта и пускат

пропаганда в стил „бъди като нас". Ние трябва да се научим да не бъдем като тях, а да бъдем

верни на своя собствен път, защото той е по-уникален отколкото повечето хора допускат. За

да живеем по-пълноценно, винаги трябва да сме наясно с идеята, че колкото и ограничаващи

да изглеждат тези аспекти, именно заради тези уникални условия нашите Висши Аз са

решили да приемат предизвикателството и да участват в това преживяване - защото то

създава уникални условия за напредък на Духа и предлага много по-голяма палитра от

преживявания в сравнение с тези, които можете да получите на еднообразните извънземни

светове. Това е нещо, което масово не се разбира и хората предпочитат да се възхищават на

извънземните и техния начин на живот, смятайки, че те са нещо повече от нас, а парадоксът

се състои именно в това, че ние всички сме били извънземни и точно от това сме избягали, за

да бъдем това, което сме в момента. Именно по тази причина много извънземни казват на

човешкия си говорител-контактьор, че „някога той е бил един от тях". Именно. Всички сме

били. Но вече не сме. И трябва да проявим малко зрялост, приемайки безусловно това, което

сме, защото то е нещо хубаво на духовно равнище за нас.

С това доста ограничено като обем експозе в настоящата подточка (което по-скоро само

маркира някои неща, отколкото да навлиза в техните детайли) се опитваме да обясним

историята и мотивацията за разликите и респективно конфликта между земното и

извънземното съзнание. И макар, както вече казахме, много хора да останат почитатели на

всичко идващо от космоса, то това е по-скоро следствие и се дължи главно на огромния брой

автори, които пропагандират тази идеология. В пространството просто липсва алтернативна

гледна точка. И именно това е една от главните причини (с главно „П"), поради която този

следговор съществува. Защото колкото и различен да е, Робърт Морнинг Скай си остава един

от многото подобни автори.

Нека приложим изложената по-горе информация и да видим как тя работи в практиката,

анализирайки някои моменти от книгата, които няма да намерят място в големия анализ на

главите поотделно, който предстои малко по-нататък.

1.2

Извънземна пропаганда

Морнинг Скай заслужава да му се отдели време, защото е различен от всички други

автори в поне няколко направления.

Първо, той е един от малкото хора, които казват не само, че историята ни е променена и

пренаписана, но казва, че това се е случило още в древността, преди минимум 6000 г. Това ни

подсказва идеята, че не можем да имаме доверие на почти нищо, което древните източници ни

казват (а не само на модерната история), което не е кой знае каква новина, но перспективата,

че това е направено напълно умишлено от дадена извънземна фракция, за да ощети друга, е

нещо вече доста интересно, което идва да ни разкрие не само някаква конкретика, но и някои

общовалидни принципи.

Например човек започва да си дава сметка, че е прекалено елементарно да смятаме, че

има само 2 фракции. Под всяка главна фракция има няколко подфракции. Всяка подфракция

подкрепя главната, но води битки с останалите подгрупи, които са част от основната. Двете

основни фракции са на второто най-високо ниво от върха на пирамидата, а след тях има

много слоеве. Всичко това има безкрайно много вариации, когато добавим факта, че става

дума за много повече от 2 раси, борещи се за кокала, наречен „Земя". Въпреки че това

опростява една иначе много сложна ситуация, общо взето читателят вече разбира естеството

на картинката. Повечето изследователи успяват да идентифицират само някои фракции и по

този начин отказват да достигнат до корена на основните две. Не мафията, религията или  тайните общества са коренът на проблема, който имаме на нашата планета. Те са просто

поддръжка на основните структури, но те не ги управляват. Наистина много изследователи на

конспиративното се страхуват да задълбаят и да достигнат до извънземния и окултния

фактор, поради фалшивия комплекс за превъзходство, който е внедрен в повечето хора

(особено американците). Някои са неспособни да възприемат идеята за нещо повече от

масонството или манипулациите, които се случват на икономическо и политическо равнище.

Морнинг Скай очевидно не е от тях и това му прави чест.

Става очевидно също така, че моделът с противоборството измежду извънземните

фракции е пренесен и в съвременните тайни общества и именно поради тази причина те се

бият едно с друго за контрол. Мислете за това като за борд на директорите на голяма

корпорация с множество инвеститори. Те са наясно, че трябва да работят заедно за благото на

общата им компания (по пътя на аналогията - „благото" в случая е постигането на НСР), но в

същото време всеки един от тях иска да е изпълнителен директор, което генерира всякакви

междувътрешни интриги и войни. Това е положението сред съвременните илюминати днес.

Друг много важен елемент в работата на Морнинг Скай е детайлната информация за

Империите Орион и Сириус, които се различават от останалата налична информация поне по

няколко фактора. На първо място, той говори за вълчеподобни създания от Сириус, докато

всички останали по-скоро за лъвоподобни. Истината е, че това е точката на произход на

голяма палитра от хуманоидни извънземни, като очевидно в земното съзнание са останали

най-ярки впечатления за същества, вариращи от вълци, през кучета, до котки и лъвове. Не

случайно и до днес Сириус е наричана „кучешката звезда". По-интересното за нас е, че ЕА,

ЕН-ЛИЛ и всички останали герои, чиято раса не е ясно идентифицирана в шумерските

летописи, биват причислени именно към сирианската Империя. И макар да е възможно в тази

теза да има няколко „ако", то това обяснява много неща.

В книгата има един малко странен епизод относно вълчите създания, който навярно

заслужава коментар и той може да бъде открит в IV-та глава: „Твърдо установени като

месоядни, които се хранели с плътта и кръвта на жертвите си, вълчите зверове постепенно

премахнали своите рептилиански черти и продължили да се развиват подобно на нашите

бозайници на Земята."

Това е интересен момент с оглед на факта, че ако го приемем за верен, впоследствие

наново имаме появяване на рептилоидни черти у тях по линия на съюза с Орион. В „LA

Transcripts"например, Робърт изрично подчертава, че жените от Сириус имат по-рептилоиден

вид. Както е видно и от някои древни артефакти и изображения кръстоска между двете раси

със сигурност има. Възможно е това да породи известно объркване когато се говори за Сириус

и Орион, защото хората обикновено приемат твърде буквално нещата като „рептилии срещу

вълци", а много често някой от Сириус има повече рептилоидни черти - най-вече кралската

каста. Очевидно най-големите кръстоски в Империите са ставали именно в кралската и

благородническата каста, докато при по-обикновеното население са се запазили оригиналните

гени. Всички благородници обаче имат рептилианска кръв, защото до всеки е имало женска

от Орион, която докладва всичката информация в орионския кошер (при това телепатично),

както е посочено и от самия автор. Т.е. от момента на съюза сирианците стават

рептилиано-сирианци и това е ключов момент. Както е подробно описано в “Документите

Тера," по-голямата част от конфликтите на Земята са между самите сирианци (защото тук

винаги е било тяхна законна територия), които обаче на този етап вече са били

рептилиано-сирианци и по този повод може да има объркване, че войната е директно базирана

на „Сириус срещу Орион", докато в повечето случаи една каста от Сириус се бие с друга каста

от Сириус, но и двете касти имат рептилианска кръв. Отделно, това дава отговори на въпроси

като „защо „рептилии" на моменти се бият против Орион". Това са моменти, които някой

може дори да не е забелязал, но като изследователи държим да ги изчистим.

И понеже така или иначе всичко се върти около Орион, време е да кажем, че навярно

най-големият принос на Робърт идва с информацията, че Империята Орион е всъщност

матриархат, което е много трудно за възприемане дори от хората, които са с отворено

съзнание към тези неща (и ще стане още по-трудно, когато стигнем частта с анализ на III-та

глава), най-вече защото на Земята е останал отпечатъкът от сирианския модел на РА и

диаметрално противоположната теза изглежда невероятна. Идеята за Кралицата на Орион  обаче обяснява толкова много неща в древното ни минало, които иначе не биха имали

никакъв смисъл! Например дава ни идея защо има толкова много данни за

женско-ориентирани общества, почитащи „богинята" от 30 до 75 хил. години пр. н.е. (като

най-старото от тях е локализирано в Сибир около езерото Вайкал, докъдето могат да бъдат

проследени и най-древните познати на нас днес шамански практики).

Освен за сирианците, имаме смущаващ момент в книгата и по отношение на Империята

Орион, който със сигурност е забелязан от повече хора и може би дори е притеснил някои от

вас. Той може да бъде открит в самото начало на III-та глава: „Хората-рептилии вече не

изглеждат като влечуги. Сега изобщо не изглеждат ужасяващо. Помниш ли като ти казах, че те

вече са много красиви хора, може би най-красивите в нашата галактика. Сънят ти е продукт на

твоето въображение, Мату. Днес нещата не стоят по този начин."

В „LA Transcripts"Робърт прави доста по-балансирано изказване относно горния казус,

затова смятаме директно да ви преразкажем ситуацията от самата лекция. Когато човек от

публиката му задава въпроса как изглеждат днес рептилиите, той моли питащия да му опише

един типичен земен човек. Мъжът от публиката изброява някои характеристики, но в крайна

сметка се затруднява да даде задоволителен универсален отговор, който да пасва на всички

земни човешки същества, мъже и жени. В този момент Робърт споделя, че изпитва същото

затруднение, когато трябва да опише съществата от Орион (и респективно Сириус, разбира

се). Той казва, че от единия край на спектъра може да има орионци, изцяло покрити с люспи и

гребени, гущерови устни, вертикални зеници, изпъкнало рогово вещество..., могат да имат

опашки, зелена кожа и да са студенокръвни. Все едно да вземете игуана или комодски варан -

само че стоящи на два крака. След това може да отидете до другата крайност, където виждате

по-развити същества от Орион, които изглеждат почти като нас днес. И, разбира се, имаме

цяла една палитра от видове между тези две крайности. Кралиците на Орион обикновено

приличат на нещо средно между двете крайности, така че да не са отблъскващи за тези

същества, които притежават в по-голяма степен рептилоидни черти или пък за тези, които са

се развили.

Друга грешка, която много изследователи допускат е, че в литературата по въпроса много

рядко се прави разлика между рептилоидна и драконианска империя. Когато говорим за

Империята Орион, ние говорим за рептилии. Когато говорим за Драконианската Империя

(която е съвсем отделна история), говорим за драконианци. Между двете раси има много

визуални прилики, но и също толкова разлики, както и различен расов произход. Някъде

оттук произтича и едно друго недоразбиране, допускано от много изследователи на

извънземното ни минало, което е от голямо значение. Става дума за разликата между

„змийски" и „рептилиански" бог.

Тези, които били научили методите на ЕА, тези, които били опознали ученията на

„змийския бог" преди хиляди години, били наречени „деца на змията". Това било главно

заради символа на ДНК (кадуцея). Тези същества, които били с орионска кръв, се наричали

„децата на рептилиите". Ето и самото разграничение.

„Децата на рептилиите" е описателен термин за определена физическа характеристика.

,Децата на рептилиите" били потомци на Орион. „Децата на змията" били тези, които

следвали учението на ЕА. „Дете на змията" можело също да бъде и „дете на рептилиите", но

„дете на рептилиите" не е задължително да бъде „дете на змията". Можете да видите

разликата. Едното се отнася до състояние на съзнанието - „децата на змията" били тези, които

преследвали мъдростта и познанието разпространявано от ЕА и неговите EA-SU. Те го

правели, независимо от това с каква кръв са. Децата на рептилиите са изрично с орионски ген

и към това не е необходимо да върви нищо друго. Някой може да каже, че навлизаме в твърде

големи подробности пред хора, които не са се задълбочили толкова много в тази материя, но

трябва да разберете, че именно така с времето се създават грешните представи, едни думи се

заменят с други, значения биват уеднаквявани и знанието бива погубвано.

Това е и положителното на информацията на Робърт. Тя не е ченълинг (което означава, че

няма характерните за този метод изкривявания), а идва от пряк физически контакт с

извънземно съзнание. Парадоксално, минусите се състоят в същия факт - информацията идва

от извънземни. Това означава, че разказаната история, колкото и по-пряко да е предадена тя,

си остава вариация по тема, която носи със себе си философията на дадената фракция, към  която принадлежи дадената извънземна група. Това вече бе въпрос, засегнат накратко в

предговора, но нека тук нахвърлим още няколко мисли.

Споменахме, че настоящата книга по всяка вероятност не е резултат от информация

дадена на Робърт от БекТи. Акцентът в случая по-скоро е друг и идва от някой орден свързан

с EA-SU. По всичко личи, че авторът има директен контакт с такова тайно общество, което му

дава информация, което пък впоследствие вече бива комбинирано отчасти с наученото от

БекТи. Това създава някои противоречия, които бяха загатнати в предговора и набитото око

на читателя може би е разпознало в основния текст. Възникват въпроси като например: ако

орденът е наследник на ренегатската фракция на ЕА, защо тя почита Кралицата на Орион?

Това по всяка вероятност се дължи на инфилтрацията на даден вид съзнание в редиците

на самата тайна организация (нещо характерно в подобни случаи). Навярно точно затова се

наблюдава това на пръв поглед противоречие, че „земната система" и светът, в който живеем,

е доста сериозно разкритикуван в цялата книга. Това вероятно е така, защото се има предвид,

че той е управляван от „бунтовниците" и затова е определян като лош и лъжовен - за разлика

от световете, управлявани от законната Кралица, които биват асоциирани с една добре

работеща система. Възможно е именно на това да се дължи фразата: „Ще научиш Истината на

Небесата и Лъжите на Земята", която откриваме в пролога при посвещението на „Мату".

Друга неадекватна на пръв поглед критика на земната система откриваме в I-ва глава: „(...)

докато човешките колонии са посветени на добруването на един елит съставен от малцина." Само

такъв един прочит обяснява защо този орден не се възприема като част от този елит, който

бива посочван обвинително и който, всъщност, управлява планетата. Орденът очевидно се

самовъзприема като алтернатива на този ред, въпреки че на практика той си остава тайно

общество. Това означава, че членовете му не разполагат с толкова власт, колкото би им се

искало, за сметка на бунтовническата фракция. В епилога това е казано директно - те са в

опозиция, те живеят скрити и в тайна, защото не са част от статуквото, но искат старото

управление да се завърне. От друга страна в пролога откриваме концепции, диаметрално

противоположни на преди малко споменатите, в лицето на: „Не гледай в небесата, а по-скоро

гледай долу в земята. Това е светът, от който се раждат богове и богини...." Това е един от

поредните шахматни мотиви, които можем да открием в целия текст. Първо се казва едно, а

после точно обратното. Това е подход, изцяло присъщ на процеса на фрагментиране на

съзнанието, което води до контрол и е нещо, което се прилага безкомпромисно в тайните

общества. А контролът на съзнанието, както стана ясно от III-та глава, е от почти религиозно

значение за извънземните.

Оттук тръгват и нашите лични проблеми и отношение към някои моменти от

информацията на Робърт. В книгата просто личи отпечатъкът на извънземната философия,

на която авторът се явява проводник. В предговора вече сме упоменали, че прологът и

епилогът на книгата описват - респективно - посвещение в тайно общество и крайното

разкритие, състоящо се в идеята, че орденът е носител на идеологията на Кралицата на

Орион, която един ден ще се завърне на Земята. Тайните общества са традиционните носители

на извънземната философия и концепцията, че на планетата трябва да има точно определена

идеология, която да важи за всички - както е на извънземните светове. Тайните общества

вървят ръка за ръка с всички свои ограничения потайнство, окултизъм, желание за контрол

зад кулисите, манипулация и т.н. Те искат вярност и тотално отдаване на волята на

жречеството - точно както в армията (също извънземна структура), която се гради на същия

тип идея, просто е другата страна на монетата.

Героят на книгата (Мату) се кълне в какво ли не, поставяйки всякакви тайни и

псевдо-отговорности над личния си Път. Това, разбира се, е валиден избор, но си остава

доброволно отдаване на личната сила - нещо, което всички извънземни искат по един или

друг начин. Всичко това обаче има почти романтичен ореол в съзнанието на много хора и

повечето от тях биха направили същото, само, за да са част от някаква кауза. Между другото,

Мату се заклева, че ще лъже в името на ордена, че ще трябва да се откаже от всичко любимо в

живота, че понятията му за „светлина" и „мрак" ще бъдат изцяло обърнати и че - с няколко

думи - ще бъде изцяло верен на Кралицата. Това е форма на доброволно окултно обособяване,

след което съзнанието става част от колективното такова и то почти губи индивидуалната си

воля - нещо, което много бивши масони от по-високите степени описват сами и за което те  самите обикновено нямат обяснение. Отново - цялата тази инициация завършва с: „Не гледай

в небесата, а по-скоро гледай долу в земята." Т.е. - знай мястото си и не търси повече от това,

което ти се дава.

Споменаваме всичко това, за да фиксираме много ясно психологията на произхода на

информацията, която Морнинг Скай дава. Имаме една силно обособена среда, която макар да

има да предложи истинска, обективна и различна информация, носи със себе си и своите

идеологически деформации. Така например, откриваме този вид философия в I-ва глава в

изречения като: „(...) трябва да спреш да мислиш като Човешко същество... трябва да мислиш

като Звездно същество!".

Това доста напомня на един друг ню ейдж пропагандатор от извънземен тип - Крион и

неговата любима мантра: „Не мисли като човек?”, по която толкова хора въздишат. Ню ейдж

литературата винаги се опитва да изтъква предимствата на извънземното мислене и път за

сметка на тези на хората, което е много тенденциозно. Сякаш нашият духовен избор е изцяло

неспособен да предложи всичко, което извънземните имат (че и повече), сякаш сме някакви

инвалиди. Ще чуете много изследователи и гурута да повтарят автоматично сладникавата

теза, че човечеството не е готово (едва ли не в смисъла на „не е узряло духовно") за срещата с

извънземния разум (не сме готови за какво по-точно - някога задавали ли сте си този

въпрос?).

Идеята винаги е да се търси навън, да бъдеш нещо друго, а да не приемаш себе си като

това, което си. В този ред на мисли възниква много интересният въпрос като какво точно се

очаква да мислим, ако не като хора, след като сме именно такива и сме на Земята доброволно.

Толкова въпроси без отговор към Крион и компания... :)

В този дух, в един свой изцяло страничен материал, Морнинг Скай казва: „Сега знам, че

този свят е една илюзия. Той не е в синхрон с природата, не е в синхрон с вселената и със

сигурност не е в синхрон с Боговете и Звездните същества, които са осъществили контакт с нас

преди толкова много време."

Това е поредното доказателство, че хората с извънземно мислене остават неспособни да

разберат магнитуда на това, което се случва на тази планета. Както виждате, от една страна,

авторът осъзнава, че този свят не пасва на нищо останало и не е в синхрон, именно защото е

експеримент, различен от традиционно случващото се в галактиката, а от друга страна,

възхвалява същите тези „звездни същества", за които сам пише, че практикуват контрол над

съзнанието, налагат волята си над други създания в космоса и т.н. Въобще Морнинг Скай

остава в някаква много странна позиция, в която явно не може да събере 2 и 2 и противоречи

сам на себе си, без каквато и да е помощ от наша страна. Той продължава като казва: „Това не

е за мен. Това не е свят, в който човек трябва да бяга от предизвикателствата, това е свят, в

който предизвикателствата те определят кой си и дали заслужаваш място сред звездите”.

Отново той започва първата част на изказването си с нещо правдиво и в същото време

крайният резултат пак му убягва сериозно. Според него, самият факт, че сме тук ни прави

автоматично много по-нисши от почти всички извънземни цивилизации и нашият живот

просто изпълнява ролята на обикновен трамплин за по-високо съществуване, което се

отъждествява с извънземното такова, докато нещата в действителност стоят точно по

обратния начин.

На няколко пъти в книгата ще срещнете превземки като тази, която откриваме в V-та

глава: „Жителите били в безопасност, живеели дълго, били здрави, интелигентни и щастливи.

Всяка една тяхна нужда била изпълнявана и всяко желание било задоволявано. Животът бил

идилия. А когато живееш в напълно контролирана околна среда, не можело да става и дума за

живот на повърхността на напълно непредвидима и нестабилна планета, на която живеят точно

толкова непредвидими и нестабилни хора. Накратко, Мату... животът във „Вътрешния свят"бил

точно като живот в рая."

Този сегмент касае именно маниера на живот на извънземните, който се опитваме да

изтъкнем като противоположен на това, което ние сме избрали със земното преживяване на

ниво Висш Аз. Един такъв живот отрича разнообразието, отрича несигурността,

непредвидимостта и всичко останало, което би довело до някаква еволюция на Духа. Това е

строго стерилна среда, в която всичко е много ясно фиксирано и няма никакво място за

отклонение. Ето на това се възхищават толкова много хора, включително и Морнинг Скай.

Отново намираме за необходимо да коментираме тези неща, защото те определят

цялостната вибрация на информацията в книгата, а ние винаги се опитваме да дадем

алтернативен поглед върху наличното, защото обикновено е по-добре да има повече от една

гледна точка, отколкото човек да навлиза в абсолютизации и да се изгуби в тях.

Следва да се спрем малко по-подробно на някои други тънки моменти от основния текст,

които са твърде странични и несвързани помежду си, че да бъдат причислени към основните

анализи на главите по-нататък.

1.3 Детайли

Читателят трябва да е разбрал досега, че нещата на ниво „човешка история" са доста

сложни и в никакъв случай не са еднозначни, което прави трудно засядането в една статична

точка, от която да наблюдаваме обективно всичко. Нещо повече - с времето на човек му става

ясно, че едно такова засядане е погрешно, ако иска да поддържа по-висока перспектива, още

повече че всичко се мени постоянно (дори миналото).

Тъй като системата, в която сме заседнали, е до голяма степен самоподдържаща се (не без наша

помощ), то тя ще се самозатяга просто поради природата на това, което тя представлява. В общата

система и „галактическа партийна линия", обаче, съществуват множество малки групи, които имат

собствено мнение за това какво трябва да се случва на Земята. Всички те се съобразяват с двете

големи Империи и техните бунтовнически антиподи.

Макар и рядко (още повече от перспективата на продължителността на един земен живот),

понякога това води до промени на галактическо ниво. Парадоксът е в това, че поради специалния

статус на Земята и сравнителната карантина, под която се намираме - ние навярно никога няма да

разберем за това. Един образен и хипотетичен пример - режимът на Кралицата може да е сменен от

хиляди години, системата да е бутната от още толкова, но ние да продължаваме да утвърждаваме

настоящия модел, просто защото той е изначалният ни насаден такъв на ниво „дизайн" и ние не

познаваме нищо друго. По тези причини едва ли можем реално да говорим за настоящ статус на

нещата (и едва ли има смисъл от това) и по-адекватният избор сякаш е да разберем предпоставките

зад нашето минало, което е обособило нашето настояще по множество начини.

Земята познава не малко войни на различни извънземни фракции и Империи, за повечето от

които, разбира се, никога няма да узнаем. Съществуват немалко доказателства за проведени битки с

модерно оръжие в нашето древно минало. По разбираеми причини за тази планета е имало и все

още има много апетити. Идва точният момент обаче, в който да дадем малко повече детайлна

информация около самите събития, които са ни довели до настоящето състояние на планетата.

Макар да бъде изненада за някои, като изследователи можем да твърдим с почти 100%-ова

сигурност, че самата Кралица на Орион никога не е стъпвала физически на нашата планета. Тук

имаме просто привнесения култ към нея - нещо, което в крайна сметка е характерно за всеки

колониален свят на Империята Орион. И макар тераформирането на Ериду да е направено от

Империята Сириус, поради алианса между двете Империи и превъзходството на Кралицата -

именно култът към богинята е водещият в древната история на Земята, преди

пренаписването на историята от РА.

В интерес на истината, на нашата планета винаги е ставало въпрос за конфликти на ниво

бунтовнически, а не основни фракции. Когато кралската представителка на интересите на

орионската Кралица в дадена система решавала да започне свое собствено управление

независимо от това на Империята, тя се превръщала в кралица-бунтовничка. Такива

кралици-бунтовнички в нашата Слънчева система е имало няколко преди събитията на

Ериду да станат актуални в Деветия коридор. Именно с една от тях в даден момент РА решава

да търси съюз за завладяване на Земята, защото тя е враг на Империите Орион и Сириус

априори. По аналогичен начин РА приема ролята на бунтовническия крал - поведение, което

е традиция, характерна за монарсите на Империята Сириус (описана подробно в

“Документите Тера").

Пристигането на кралицата-бунтовничка съвпаднало горе-долу с времето на

катаклизмите около Атлантида, защото потъването на континента довело временно до

прекратяване на управлението на Орион над Земята. Египет, който бил идеологическа

колония на Атлантида, бил посветен на кралицата-бунтовничка. Богинята Изида, която е

главният орионски генетичен учен и носила титлата „НИН-ХУР-САГ" („NIN-HUR-SAG"),

станала кралицата-бунтовничка. Това е малко тънък и доста важен момент, който заслужава

по-задълбочено разглеждане.

На стр. 231 от “Документите Тера", в речника на книгата, бяхме направили специално

уточнение именно по този въпрос, защото това е тема, която е доста объркваща за много

изследователи на Шумер. Според хрониките, НИН-ХУР-САГ е генетичен учен и сестра на ЕА.

Както бе обяснено в предговора обаче, много хора не си дават сметка, че повечето от древните

имена всъщност са титли, а един персонаж обикновено има много такива, освен своето

собствено име. Такъв е и случаят с НИН-ХУР-САГ, което е титла, давана на SSS-T Принцеса,

която е трябвало от време на време да представлява трона на Империята Сириус, както бе

обяснено подробно от автора в настоящата книга. Кралете винаги трябвало да имат

чистокръвно потомство на орионската Кралица до себе си, като своя „сестра" (макар да

нямало кръвна връзка), която да бъде третирана като равна. Така че всички сириански Крале

и Принцове (като ЕА) трябвало да имат чистокръвен женски наследник на Кралицата на

Орион, позната като „НИН-ХУР-САГ". Тази НИН-ХУР-САГ, която си сътрудничела с ЕА (и в

същото време го наблюдавала) се е казвала „Тара". Много култури по света имат

богиня-създателка с име подобно на „Тара", като например Тера, Аматерасу (Ама-тера-су) и

т.н. В йероглифния речник, терминът „Сах" (Sah/Sak/Sag) с гърлено „х" (произнасяно

„саакх"), означава „Орион". Титлата за „дама" или „кралица", главнокомандващата женска,

била „Нин" (произнасяно „нийн"). Терминът „Хур", има много значения, но преводът, който

ни интересува в момента, означава нещо като „на целия този свят". „Дамата на Света"

трябвало да бъде от рептилиански произход от страна на законната Кралица на Орион. Тя

трябвало да бъде SAK или SAG. Освен това, сирианският Монарх трябвало да има и

потомство от НИН-ХУР-САГ, за да може неговия син да бъде Принц с права за трона. Той

задължително трябвало да има кръвта на НИН-ХУР-САГ!

Автоматично, главната женска, стояща до сирианския наследник на дадена планета,

придобивала въпросната титла - без значение по законен или незаконен път (обикновено е

второто, когато говорим за бунтовнически фракции). Тара е позната в земната история под

много имена в различните култури, като например Изида (вече спомената по-горе), Кали,

Ищар, Инана и много други. Ако направите своето собствено проучване, ще останете с

впечатление, че това са по-скоро различни личности. Ще откриете някои разминавалия в

хронологията и сюжета на историите, но ще откриете още, че всички тези персонажи са

създали големи и имаме предвид ГОЛЕМИ неприятности на официалната власт по това

време. Колкото повече проучвате обаче, ще започнете да си давате сметка, че това са имена за

един и същи събирателен образ, а разминаванията най-вероятно идват от манипулациите над

историята от самия РА. За да е по-лесно за всички ни, нека приемем, че става дума за архетип.

Има теза, че тази кралица-бунтовничка е изгонена от планетата, а съществува и друга

версия, че именно тя е истинският играч зад управляващия земен елит днес. Макар самите

ние да сме поддръжници на втората теория, даваме си сметка, че и двете са едновременно

верни под някаква форма, защото говорим за фрагментирането на даден мисловен модел на

различни части. Ще се върнем на това малко по-късно, а сега ще продължим разглеждането

на земните интриги, продължавайки от онзи аспект от НИН-ХУР-САГ, който в земната

история е познат под името „Изида".

Първоначалният център на бунтовничката бил Египет, който след официалното

оттегляне на „боговете" и западането на извънземната култура, попаднал в ръцете на

Александър Велики. Обърнете внимание на това, че той не променил религията, а я запазил

непокътната. Дори тези, които управлявали Египет след завоеванията на Александър, били

посветени на Изида. Възприемайте нещата от по-новата история, която следва, като човешко

отражение на извънземни провокации. Т.е. имаме точно определен архетип, действащ зад

някои ключови личности.

Докато Александър бил зает, сирианските бунтовници вече отдавна били в съюз с

кралицата-бунтовничка, която била в Рим. Легендата за Ромул и Рем, отгледани от вълчица,

отразява сирианското участие. Забележете обаче, че акцентът пада на женски вълк - тоест

съюз с женската кралица-бунтовничка. Ако съюзът беше със сирианския трон (който е в съюз

с орионския), щеше да бъде използван мъжки вълк като пазител на Ромул и Рем. Египет и

Рим се обединили. Юлий Цезар и Марк Антоний били земните представители на

бунтовническата кралска сирианска каста, а Клеопатра представлявала бунтовническото  рионско потекло.

Важно е да се разбере, че бунтовниците никога не са имали и миг спокойствие след

преврата на РА. Въпреки че бунтовническите фракции са били доминиращи през последните

няколко хиляди години, фракциите на официалната власт на Орион стават все по-силни особено

през 20 век, защото идеологическото завръщане на Кралицата предстои.

Втората световна война е битка между фашистките фракции на Кралицата и социалистическите

фракции на бунтовничката. Фракцията свързана с трона на Орион започва да набира влияние чрез

католическата църква. Митологичната майка на митичния Исус, Мария, е репрезентация на

Кралицата на Орион. Протестантското отцепване от Рим всъщност отразява бунтовническото

отцепване от Орион. От това разцепление насам не е сигурно дали можете да намерите католическа

църква без статуя на Дева Мария (Кралицата), която стои, или разбива главата на змия

(бунтовническата кралица и генетичен учен). Задайте си въпроса откъде се появява изведнъж такъв

огромен култ към Мария, майката на Исус? Тя е спомената само 8 пъти в целия Нов завет и

изведнъж е по-важна фигура от самия християнски месия!

„Промотирането" на Дева Мария от католическата църква показва намеренията на Кралицата на

Орион да се завърне. Налагането на модел от последните папи за превъзходството на Дева Мария

над Исус е ясно видимо. Протестантите имат идеологически сблъсъци с католиците от времето на

отцепването и са твърдо против почитането на Дева Мария, защото това е в полза на Кралицата на

Орион срещу кралицата-бунтовничка.

По подобен начин дясното крило в САЩ поддържа кралицата-бунтовничка, а лявото поддържа

официалната извънземна власт. Ключовото тук, че и двете фракции са във вреда на хората. Общо

взето, зависи коя отрова бихте си избрали.

Този макрокосмос има своето микрокосмическо отражение и в... човешките раси.

Ако трябва да започнем да говорим за различните човешки подкатегории на Земята, то те са

изцяло резултат от извънземната генетична намеса и експерименти, както вече трябва да е станало

пределно ясно на всички. На първо място съществата, които обитавали Тиамат преди неговото

разрушаване са били разделени на два пола. Нищо не спряло дотук обаче и експериментите

продължили хиляди години след това. В този ред на мисли, незряло е да се разсъждава за расите на

база нюанс в цвета на кожата - става дума за нещо много повече. Така например, по едно време на

Земята е имало над 20 различни вида раси, които били резултат от всякакви кръстоски. Днес са

останали много малко екземпляри от тези генетични експерименти, като повечето от тях са се

изнесли надълбоко във вътрешността на Земята. Потомци на земната синя раса все още се укриват в

южна Азия и южен Алжир.

Първата раса, която можем да наречем „човек", била изманипулирана от ДНК на сирианец и

маймуна. „Звярът" бил с черна кожа. Първият „човек" бил чернокожият човек. Макар на практика

много от тях да не били чернокожи, египтяните наричали себе си „черноглавите" или

„чернокраките" хора. Те помнели, че в далечното минало са били черни.

И така, първият човек бил черният човек. Първата „човешка раса" била създадена да работи в

мините и по полетата с растенията и зърното. Те били едно със Земята и били много близо до нея на

духовно ниво.

Както е описано в хрониките на “Документите Тера"обаче, ЕН-ЛИЛ не бил доволен от това

положение защото на него не му трябвали хора, които са толкова привързани към Земята, а

такива, които са с бизнес-ориентация, но в същото време - напълно сервилни. Неговите Учени

по Произхода му дали съвет, че за да създадат работник, който да надзирава „звяра" трябва да

се използва генетичния материал и на друго същество. Те решили новият хибрид да бъде с

орионска кръв.

Новото създание, поради своята рептилианска ДНК, било с много светла кожа - почти

бяла.. Така от орионската кръв се родила „арийската раса" - белите светлокожи създания,

които много бързо елиминирали чернокожите, защото те били прекалено привързани към

Земята и не разбирали нуждата да трупат печалба. Така арийската раса вярвала в мотото, че

„печалбата ще ги води".

Нека тук отворим една важна скоба, защото това е пореден много ключов момент, който

може да бъде разбран, само ако човек вече е вникнал в идеологическите различия между ЕА и

ЕН-ЛИЛ, описани в “Документите Тера."

ЕА искал да създаде свободна ДНК, която да бъде в състояние да проявява себе си  самостоятелно. ЕН-ЛИЛ (върху който главно е изграден образът на старозаветния Йехова) е

твърдо против, защото се интересува единствено от печалбата. Това води до санкции за самия

ЕА и неговото демонизиране в историята, при което той става персонификация на самия

дявол (Баал) -заблуда, съществуваща в съзнанието на човечеството и до днес. След опитите на

ЕА за независим живот, ЕН-ЛИЛ взима строги мерки срещу новосъздадените същества, които

не се подчинявали на него („техния истински бог") и Системата и били верни на брат му.

ЕН-ЛИЛ решава да създаде списък с правила за непослушните зверове, за да разберат кой е

истинският им господар. Днес този списък с правила е познат като „десетте божи заповеди" и

първоначалната мотивация за създаването му е била изцяло ориентирана към запазването на

бизнеса! Той е бил написан от ЕН-ЛИЛ главно от ревност към своя брат ЕА, защото „звярът"

се подчинявал на него, а не на господаря им, който ги притежавал! Неслучайно заповедите

започват с: „да нямаш други богове освен мене". Този списък е бил създаден, за да има набор от

правила, които да поддържат генетичното развъждане в правилното му русло! Нищо повече

от това! Когато днес видите колко милиарди хора отдават силата си на един бизнес-договор,

който те разчитат като божествено откровение от религиозен характер, ще започнете да си

давате сметка каква перверзия е религията! Направете го - опитайте се да прочетете „десетте

божи заповеди" от перспективата на един бизнес договор (или правилник) и ще видите колко

по-различно и най-вече - логично значение започва да придобива всичко! Неслучайно

ЕН-ЛИЛ е бил наричан „Господарят на Заповедите"! Всяко едно правило от тези десет е

създадено така, че да не генерира конфликт измежду „зверовете", който евентуално би довел до

загуби на човешки ресурс и жива сила, която да ощети господарите („ не убивай/" „не кради)", защото

все пак това е струвало пари. Друг клас заповеди са били включени, за да има по-строг контрол над

групите „зверове" („не прелюбодействай"), което да предотврати една евентуална свръх-популация

отвъд допустимата за доброто функциониране на бизнеса. Имаме налице и работното време на

„звяра" („работи 6 дена, а на 7-я почивай") и т.н. - наистина - ние сме лъгани за почти всичко още от

зората на самото ни съществуване!

За да се върнем на темата за расите, в даден момент Учените по Произхода предложили на

ЕН-ЛИЛ да направят и раса, която да се справя добре с различни занаяти. Те вече имали известен

успех с орионската и сирианската кръв и пожелали да смесят орионска с малко повече сирианска и

съвсем малко маймунска, но в крайна сметка решили кръстоската да бъде само между сирианска и

орионска генетика. Произведените хора се оказали добри занаятчии, добри техници, много

интелигентни, но в крайна сметка при тях надделяла повече орионската кръв. Този хибриден

експеримент бил жълтата, ориенталска раса.

ЕА от своя страна, който по това време бил в опозиция, искал да направи хибрид, който да

вярва в своята интуиция, който има „искра" в себе си. Той търсил приемник на „Дара на Перото".

Така ЕА създал четвърта раса. Расата била с кафява кожа базирана на сирианска кръв, AKHU и

маймуна. Днес познаваме генетично тази група като четвъртата раса или американските индианци -

червенокожите.

Тъмната коса и кафявите очи са присъщи за земните гени - очи и коси с различен цвят показват

извънземен произход. Ако резус-факторът ви е отрицателен като В- или 0-, значи има по-голям

извънземен фактор във вашата кръв.

Отделно от всичко това между австралийските аборигени и чернокожите има достатъчно много

разлики, за да се заключи че първите са съвсем отделна раса. Те имат някои черти на американските

индианци, както и някои черти на черната раса. Но всички раси са били поне 20 - двадесет различни

генетични експеримента, при които са били създадени хуманоиди преди много милиони години.

Имаме инсектоидна раса, рибоподобна раса, кучешка раса, рептилианска раса, но нашето обяснение

засега е съсредоточено само върху тези раси, които имаме днес на планетата Земя. Молим ви, не се

опитвайте по никакъв начин да интерпретирате тези раси като добри, лоши и т.н. Те просто са били

създадени такива, каквито са. Накратко, днешният земен човек е изкуствено творение. Помнете,

обаче, че вие не сте своето тяло и че за да бъдете постоянно будни, трябва да прекратите

идентификацията на вътрешното ви същество с вашата раса/пол и да откриете кои наистина сте.

Разбира се, имало е голямо експериментиране и на равнище кръстоска между човешки и

животински гени. От тези опити са възникнали всякакви създания като кентаври, русалки и какво ли

още не - отворете една книга с приказки и ще обогатите личния си списък. Експериментите в

тази посока са подновени в последните 50 години от различни фракции на тайните общества,  като до публичното пространство са достигнали подобни истории от генетичните

лаборатории в базата Дълси (САЩ, Ню Мексико). В този ред на мисли, забраната да се яде

свинско от някои религиозни групи се крие във факта, че в свинското има човешки гени и то

има вкус на човешко месо. Това е отделна история сама по себе си.

В миналото, малко преди изтеглянето на основната група извънземни, жреческата каста

(SHET-U), която била посредническата група между хората и боговете, била отчасти

съставена от синекръвните влечугоподобни, които имали съотношение 50/50 между човешки

и рептилоидни гени. Това са днешните кръвни линии, които хората обичат да наричат

„илюминати". Те помолили сирианците за помощ относно всекидневната поддръжка на

техните човешки форми (това изисква пиене на човешка кръв). Сирианците решили, че

снабдяването на хуманоидните хибриди с човешки хормони и кръв и вкарването им в

променената животинска форма, ще бъде най-лесният начин това да бъде направено

незабелязано от населението. Животното, което хората от Близкия Изток използвали за

жертвоприношения, било дивия глиган. Сирианците го избрали за база на този нов вид

животински хибрид. Човешката генетика била смесена с тази на дивия глиган, за да се създаде

опитоменото прасе. Това животно било ежедневно сервирано на SHET-U, като метод за

временно поддържане на тяхната човешка форма, докато те опитвали да намерят истински

човек за тяхното жертвоприношение. И понеже опитоменото прасе е комбинация от човешка

и животинска генетика, ядейки го, това се превръща във форма на човекоядство. Това

обяснява защо евреи и мюсюлмани смятат това месо нечисто за ядене. Ето защо и прасето е

смятано за едно от най-интелигентните животни на планетата Земя, ето защо кожата му може

да бъде присадена направо на човек в случай на изгаряне и ето защо клапаните на сърцето на

прасето могат да бъдат използвани с малки спънки и при хората. Противораковите лекарства

и други химикали са често тествани върху прасетата преди да бъдат дадени на хората. С

някои уговорки прасето може да бъде смятано за генетична форма на човечеството. Същото се

отнася и за котката, но в по-малка степен. Тя е друго изкуствено създадено животно по линия

на атлантските генетични експерименти. Котките имат кръвни групи А, В и АВ, подобно на

хората.

Както виждате, дори да приемете само 10% от написаното за истина, много бързо ще си

дадете сметка, че светът на който живеете е много по-интересен и странен, отколкото сте

предполагали. Защо тези неща не са част от нашата ежедневна култура е колкото резонен,

толкова и наивен въпрос. На свят, който постепенно се орионизира, индивидът трябва да знае

все по-малко за себе си и истинската ситуация, за да може да бъде послушен. В същото време

информацията е разпръсната на парченца около нас и при изграждането на подходящ

филтър, тя може малко по малко да бъде колекционирана и сглобявана в нещо, което с

времето да се превърне в една работеща картина. Парадоксът в това се състои, че въпросните

теми са страстно отричани на ниво наука и официални власти, но в същото време биват

насаждани в човешкото съзнание с десетилетия чрез научната фантастика и

киноиндустрията. Човек, който не разбира окултната страна на това свръх-ритуално

поведение, би сметнал, че това е просто изкуство и би било налудничаво да се смята, че е нещо

повече от това. Онзи, докоснал се до дълбочините на езотеричното обаче, знае, че всичко в

нашия физически свят е отражение на нещо друго, което означава, че за всяко нещо си има

доста по-дълбоки от чисто психологическите причини. Нито една идея не възниква просто

„ето така". Над 70% от комерсиалното кино днес е изградено върху предварително спуснати

отвисоко идеи, върху които вече започва да се гради сценарий, а официалните имена зад

филмите са просто рекламното лице на крайния продукт. Една фасада. Вече има множество

сериозни изследвания и документални филми, които посочват връзките между

правителството на САЩ и Холивуд, който бива използван изцяло за пропаганда на дадени

идеи. „Защо се прави това" е въпрос твърде сложен и обемист, за да му се отговаря тук, но ако

читателят се интересува, може да погледне множеството ни разработки по въпроса в сайта на

Издателството ни, чийто адрес можете да откриете в края на книгата.

Нека тук хвърлим бърз поглед върху някои много характерни представители на жанра,

които са пряко свързани с тематиката на настоящата книга и които могат да помогнат в

процеса на илюстрирането на дадени принципи, по които се случва втълпяването на

определени идеи в колективното несъзнателно.

1.4

Отражение на извънземните модели в медията

Темата от тази подточка е необятна и може да бъде безкрайна като обем и тя ще бъде

доразвивана и в бъдеще.

Предвид всичко казано дотук, трябва вече да сте разбрали защо змията и кучето (или

неговите сириански вариации - лъвът, котката и вълкът) са станали толкова ярки и живи

архетипи в човешкото съзнание и защо присъстват под някаква форма в почти всички

легенди и митове - защото те имат пряко отношение към съществуването ни в тяло. Това

означава, че свързването с тези архетипи става в много случаи на подсъзнателно ниво.

Предвид, че цялата ни древна история е затрита, креативното изразяване чрез историческа

белетристика, научна фантастика и т.н., е валиден начин, по който някой директно може да

черпи информация от Висшия си Аз, дори без да го осъзнава. Например, ако по някаква

причина даден автор реши несъзнателно да центрира своите образи около тези архетипи, има

голяма вероятност той да започне да черпи от даден енергоинформационен източник за тях.

Макар и без да осъзнава, той се превръща в огледало на някои по-висши истини, за които

няма откъде да знае на равнище ежедневно съзнание. Това е елементарен езотеричен принцип,

който няма нужда от обяснение - просто така функционира реалността и не би могло да бъде

по друг начин. Това означава, че дори когато някой писател си мисли, че всичко е плод на

неговото богато въображение, можем да имаме сътрудничество на ниво Висш Аз. Например,

ако същият този писател е придобил известна популярност, творбите му ще достигнат до

милиони хора и някои от тях ще имат много по-конкретна идея и адекватно разкодиране на

съдържанието, отколкото неговия автор. Защото те са узрели за езотеричните метафори в тази

творба и могат да видят онова, което писателят не може според инкарнационното ниво, на

което се намира. Обикновено намираме някой филм или книга за стойностни, ако в тях

открием някаква поука. Нека приемем това, за което говорим, като за по-висок ред „поука",

която някои хора са способни да видят.

Типичен пример, обрисуващ този принцип, е Франк Хърбърт с неговия „Дюн". Отново -

не всеки, който пише или прави филми за извънземните култури, знае нещо за тях, но това не

значи, че не може да „канализира" информация за тях (под формата на роман например),

която хората, които са готови - могат да разпознаят. Поради комплексността на нещата в

Играта, може да се окаже, че единствено заради позицията си като инкарнация, подобен автор

е три пъти по-подходящ избор за тази задача от някой, който знае много добре за какво става

дума, но е обикновен чиновник в своята социална роля. Това е начинът, по който Висшите Аз

си взаимодействат, обменят информация едни с други в Играта и работят заедно.

Разбира се, нищо не пречи същото това „канализиране" да се случва на човек, зад когото

да стоят извънземни или нефизически сили със свои планове, без той да осъзнава това.

Аналогичен пример за това (в научната област обаче) е Тесла, който до края на живота си

твърди, че повечето от разработките му са плод на контакта му с извънземен разум. Това е

една от причините в края на живота си той да бъде осмян и отритнат. В случая той е бил

наясно какво му се случва, но разбирате идеята. Очевидно вариантите са много и всеки

случай е сам за себе си.

Първият пример, който описахме в предишната подточка, обаче, е най-разпространен -

този на умишлената пропаганда от т. нар. „тайно правителство" с цел подготовка на

населението за определени идеи, които евентуално ще бъдат манифестирани в някакъв бъдещ

момент и ще бъдат изнесени в техния буквален контекст. В “Документите Тера"наричаме това

„predictive programming" или „пророческо програмиране". За да говорим за такъв тип

насаждане на абстрактни идеи, обикновено приемаме, че с времето трябва да наблюдаваме

повтарящи се елементи или архетипи в множество продукции (синхромистицизмът е течение

в интернет, което е поело тежкото бреме на тази задача).

Ето един пример, който ще говори нещо на всеки един от вас. Всичко свързано с

поредицата Хари Потър е буквално претъпкано с рептилиански образи. Тези книги и филми

имат за цел да повлияят на четящия или гледащия така, че да привикне в по-голяма степен

към рептилианския начин на живот. Джоан Роулинг (авторката на образа на Хари Потър) е

споделяла в интервюта, че в много случаи, когато е работила върху книгите си, тя изпадала в

нещо като транс. Когато идвала на себе си, понякога била искрено уплашена от това, което е

излязло изпод ръцете й. Това е класическа индикация, че тези книги в действителност са били

възприети от съзнанието на авторката посредством някакъв тип неосъзнат ченълинг. Ако тя

ги бе реализирала само на база своето собствено въображение, тя никога не би била обзета от

страх. Още по-правдоподобен вариант е, именно обясненото преди малко, че всички подобни

личности са програмирани и техните продукти нямат заложен случаен символизъм в себе си.

Активирането им става от разстояние и въпросният човек най-често не си дава сметка, че е

станал жертва на изкуствена трансмисия с цел дадена информация да бъде изкарана „на

светло" чрез уж случаен човек.

Читателят може да обърне специално внимание на филма „Хари Потър и стаята на

тайните."Авторът на „Матрицата V" твърди, че думите, които Хари шепне на змията, за да я

контролира и впоследствие, за да отвори портата, водеща към базилиска, са думи изговорени

от истинско влечугоподобно от Орион. Този диалект се използва от орионските рептилии на

Земята, когато си говорят помежду си на „майчин език". Това е по-висш диалект, който се

използва от кралската каста и това е свързано с факта, че тези звуци се използват за

подчинение, власт и контрол. Хари използва тези думи към змията, за да я контролира.

Още примери. В последните години наблюдаваме засилена мания по филми с вампири в

комбинация с върколаци, които обикновено са в конфликт помежду си (както отново сме

споменали в “Документите Тера"). Последният филм от поредицата „Underworld" започва с

идеята, че хората са разбрали за съществуването на върколаците и вампирите. Това е

интересно за нас, тъй като вампирите символизират Орион, а върколаците Сириус. В сюжета

на филма хората са ги впримчили и имат контрол над тях (което е холивудска фантазия).

Накрая всичко свършва с посланието, че вампирите ще се съвземат и ще победят. Те се

заканват за това. Съобщението е ясно.

В следговора към предишната книга на автора пък сме направили малък анализ на

сериала „V", който за съжаление бе спрян, но все пак ни показа достатъчно от спряганите тук

принципи. Анализ на втория му сезон можете да откриете в сайта на Издателството в секция

„Кратки анализи".

Безспорно една от най-богатите вселени, която можем да свържем с настоящите теми

обаче, е тази на сериала „Stargate"(който има пряка връзка с проекта Монтоук и други

време-пространствени проекти). С три различни разклонения и над 350 серии, това е нашият

абсолютен фаворит, който всеки човек би трябвало да изгледа поне веднъж.

Един интересен и малко известен факт, който подкрепя горе изказаните тези е, че ВВС на

САЩ подкрепят сериала по доста интересен начин като дават почести на изпълнителния

продуцент на сериала (Ричард Дийн Андерсън, който играе генерал Джак О'Нийл), правейки

го генерал-майор на ВВС. Предвид, че много от темите на сериала са взети директно от

извънземното ни минало и настояще, малко странно е, че ВВС обичат и подкрепят този

сериал толкова дълго време, което може само да ни подскаже за странните връзки между

военно-индустриалния комплекс и Холивуд.

За почти всеки епизод от тази сага може да се напише по нещо, но нека тук изведем някои

от основните идеи, които правят тази телевизионна поредица (особено „SG-I") толкова важна.

Ще говорим с директни факти, свързани с реалността и подсъзнателните послания, които

сюжетът постоянно имплантира в съзнанието на зрителя.

Навярно един от най-фундаменталните моменти в цялостната концепция е, че всички

древни богове от историята ни, всъщност са различни извънземни групи, които се преструват

на богове пред хората. Това е от изключителна важност не просто защото потвърждава

“Документите Тера"на 100% (или по-скоро ги копира), но и защото потвърждава линията на

мисълта на настоящата книга - чрез сериала добиваме доста добра визуална представа за това

как бива засявана дадена идеология на един колониален свят. Виждаме илюстрация и на

множеството противоборства между различните системни господари, които са в постоянна

война за власт. Типично извънземна черта, респективно - кодирана и в нашето ДНК, която се

проявява като модел на поведение на Земята. Така например, с течение на сюжета виждаме

как в самото тайно правителство има фракции, които имат свое собствено мнение за това кой

трябва да управлява и какви точно да бъдат връзките на хората с извънземните.

Сериалът е и перфектният пример за това как медията може да втълпява удобни (за

управляващите) идеи в колективното подсъзнателно чрез своя увлекателен сюжет. В сюжета   виждаме как SG-1 държи програмата „Stargate" и съществуването на извънземен живот да

останат засекретени и за това винаги са изтъквани много морални причини, които изглеждат

правдиви в развръзката на самата вселена на сагата. Посланието в истинския живот обаче е:

„секретността е за ваше добро - примирявайте се с нея."Из сериите се използват и реални имена

на подземни комплекси като Зона 51 и Шейенската планина. В сюжета те са свързани с

програмата „ Star-gate" и извънземното присъствие на планетата, както е и в реалността.

Послание: „правителството има места, където съхранява и оперира със секретна и извънземна

технология." Това вече е форма на окултно обособяване, за което сме говорили и в сайта на

Издателството - те ни дават чиста истина по начин и форма, под която ние не бихме я приели

достатъчно на сериозно, защото това е „просто филм".

Генералните аналогии могат да продължат още няколко листа и се надяваме някой ден да

направим отделен материал посветен изцяло на сагата „Stargate," затова нека дадем един

конкретен пример (а в следващите страници ще откриете още няколко паралела между

сериала и работата на Морнинг Скай), в който ще видите пряката връзка между сюжета на

телевизията и реалността.

В III-та глава на книгата откриваме подробно описание на технологията за регенерация и

клониране, която Империята Орион развива с времето. Въпросните камери за реанимация са

представени много добре в „Stargate: SG-1"в лицето на ковчезите за регенерация на Гоаулдите.

В светлината на казаното можем да започнем да разбираме по съвсем различен начин факта,

че Изида е била смятана за богиня на магията и живота, умееща да възкресява мъртвите.

Защото, както вече казахме, тя е НИН-ХУР-САГ и (логично) е имала подобен ковчег, точно

както е описано в сериала. Защото тя е от Орион и това са техните методи, свързани с тялото.

Навярно някои моменти от митологиите вече започват да звучат по-логично?

Всичко това е свързано и с един друг момент, който озадачава египтолозите и до днес.

Една от първите структури, които сирианците построили при пристигането си на Ериду,

била именно каменна камера за „реанимация". Това означава, че когато даден работник умре,

в зависимост от това колко дълго е бил мъртъв, той можел да бъде съживен отново. Ако е

необходимо, дори и с нови телесни части. Те взимали някой смъртно ранен, вкарвали го в

камерата за реанимация и след това той излизал напълно здрав от нея. Както се досещате

сами, тези каменни камери били пирамидите, а описаното току-що - било просто една от

иначе многото им функции. Това, което новосъздаденият примитивен „звяр" наблюдавал,

било следното: когато някой „бог" умре, той бивал увиван и поставян в саркофаг на

специално място в пирамидата, съобразено с геометрията на енергетиката, която тя

канализира. След известен престой там комбинацията от технологията на извънземната

камера и естествените ревитализиращи енергии, които формата на самата пирамида

генерирала - мъртвият се връщал към живота.

Този спомен останал и след хиляди години, когато „боговете" вече били напуснали

планетата, „зверовете" искали да повторят този процес. Те обаче вече не са имали

технологията и са ползвали обикновени саркофази - тези, които познаваме и днес. С времето

този процес се превърнал в изцяло символичен и ритуален акт. Някои от техниките, които

останали в съзнанието им от извънземното минало, също били прилагани - увиването,

поставянето на определени билки в устата и т.н. И точно както едно дете би се опитало да

имитира своята майка или баща - когато някой фараон умирал, те го мумифицирали и

поставяли вътре в ковчега, очаквайки, че той ще излезе от него. И когато това не ставало, се

появило обяснението, че той е на друго място и живее друг живот... Те просто имали нужда

някак си да обяснят факта, че в крайна сметка желаният резултат не идвал. Оттук се е

наложила и изцяло погрешната теза на днешните египтолози, че пирамидите са гробници на

фараоните. Малко известен факт е, че това всъщност е теория, която не се крепи на никакви

доказателства, защото в нито една пирамида не е открит труп на фараон. Намирани са обаче

празни ковчези поради вече обяснените причини. Труповете временно били поставяни там

като ритуално действие, което символично пресъздавало методите на древните, когато това

все още е бил работещ процес поради наличната тогава технология.

Друг интересен мотив срещаме в лицето на камъните за далечна комуникация (показани

за пръв път в „SG-1", но играещи по-постоянна роля в последния сериал от сагата - „Stargate:

Universe"). В интерес на истината те доста добре онагледяват вече коментирания камък  „чинтамани". Чрез тях героите си осигуряват комуникация на немислими разстояния (става

въпрос за светлинни години). Камъните са два и имат невидима връзка помежду си. Хората,

които ги притежават могат да разменят съзнанията си и да влязат в тялото на другия човек и

да преживяват околния свят чрез него. Тази метафора повдига много интересни въпроси

около самият камък „чинтамани" и начина му на действие. Предвид, че той винаги е

принадлежал на хора с власт, става много интересна спекулацията, че тези личности, като

нищо са можели да бъдат контролирани от разстояние от извънземно съзнание, под маската

на човешкото тяло на приемника. Приложенията са наистина безкрайни.

Това са само няколко от многото примери, които телевизията и киното предлагат на

вниманието на човечеството, за това как наистина стоят нещата относно нашето извънземно

минало.

Темата за взаимовръзките между филмите и реалността е огромна и откъслечни примери

ще срещнете и на следващите страници в различен контекст и по различни поводи. Идеята ни

тук бе да обясним съществуването на основната схема, а не да се отклоняваме генерално в

тази посока.

Оттук нататък започваме да разглеждаме конкретното съдържание на книгата,

насочвайки поглед към идеите представени в I-ва глава.

2.

Еволюция и съзнание

Зеленият свят безспорно е най-посредствената част от настоящата книга, която не

заслужава милост. По всяка вероятност това е глава, изцяло писана от автора в миг на

отчаяние поради липса на каквото и да е идея за реалния произход на рептилоидните

същества. В резултат имаме развита дарвинистка теория, на която всеки в космоса би се

изсмял.

Идеята, че цяла една космическа раса може да произлиза от личинка е валидна само в

някои много ограничени перспективи, защото съзнанието е това, което развива формата, а не

обратното. Формата никога не може да развие съзнанието. Всъщност, всяко съзнание

съществува едновременно и следователно не е „еволюирало" в този смисъл на думата, който

съвременната наука (и респективно авторът) се опитва да вложи. Различните мисловни

модели плюс външната среда (която е предварително избрана), променят формата „с

времето". Никой Висш Аз няма интерес да има преживявания под формата на личинка в

продължение на билиони години и можете да бъдете абсолютно сигурни в това. А нещо няма

как да бъде живо, ако не бъде анимирано от духовна есенция.

Развитото съзнание формира много различни модели и навлиза в реалността постепенно

(има много начини едно съзнание да навлезе в материя). Съзнанието не е произлязло от атоми

и молекули, разпилени случайно из вселената или в много вселени. Съзнанието не се е

появило, защото неодушевената материя изведнъж се е впуснала в оживена дейност.

Съзнанието е съществувало винаги и е развило формата, в която след това е започнало да се

проявява. Теорията за еволюцията е също толкова красива приказка, колкото и теорията за

библейското сътворение. И двете са много удобни, и двете са методи за разказване на истории,

и двете може наглед да се вписват в собствените си системи, но въпреки това, в по-голям

мащаб те не могат да бъдат реални. Никоя форма на материята, колкото и голям потенциал

да има, няма да еволюира сама в съзнание, независимо какви други късчета материя се

добавят към нея. Без съзнанието, материята, носеща се и чакаща друг компонент да й придаде

реалност и съществуване - не би я имало във вселената.

Всички епохи на Земята, както минали, така и настоящи и бъдещи, съществуват сега, в

този момент. Някои форми на живот се разработват в това, което ние приемаме като

„настояще". Те ще се появят физически, едва когато достигнем своето бъдеще. Това може да

бъде разбрано само на вътрешно ниво, то няма как да бъде обяснено линейно. Тези форми

обаче съществуват и в настоящия момент толкова реално, колкото и динозаврите. Ние

избираме да фокусираме вниманието си само върху едно точно определено поле от

пространствено-времеви координати, приемайки ги като настояща реалност и се затваряме за

всички останали. По-точно казано, сложните физически форми не са резултат от по-ранни,

прости такива. В по-общ смисъл те съществуват по едно и също време.

От друга страна са необходими по-сложни организации на съзнанието, за да формират и

навлязат в по-сложните физически структури и да им вдъхнат живот. Всички структури се

формират от съзнание. Фрагментът е съзнание, което не е толкова развито, колкото нашето

собствено. Живите части на природата са резултат от нашата собствена креативност,

проекции и фрагменти на собствената ни енергия, която идва при нас от Висшите ни Аз,

Земния Планетарен Дух и самия Източник.

Тъй като ние не виждаме бъдещето и не разбираме, че животът се разпростира във всички

посоки, съвсем логично предполагаме, че настоящите форми трябва да са базирани на минали

такива. В същото време затваряме очите си за доказателствата, които не подкрепят тази

теория.

С други думи, няма еднолинейно развитие. Фрагментните елементи, насочени навън от

нас като вид, разбира се, също надграждат физическата ни реалност, защото без да се

поддържа финият баланс на това сътрудничество, нашият конкретен тип среда не би бил

възможен.

Неслучайно повтаряме при всеки възможен случай, че ние не сме своето тяло. Усещането

ни за идентичност, свобода, сила и любов би се увеличила неимоверно, ако можехме да

разберем, че това, което сме, не свършва с границата на кожата ни, а се разпростира навън

във физическата среда, която изглежда обективна, или не-азова. От биологична гледна точка

би трябвало лесно да разбираме, че физически ние сме част от Земята и всичко в нея.

Изградени сме от същите елементи, дишаме същия въздух. Ние сме биологично и химично

свързани с познатата ни планета. Тъй като тя, обаче, също така се формира естествено и

непринудено от собствената си излъчена енергия, тогава Азът трябва да бъде разбран в много

по-голям контекст. Този контекст ще ни позволи да споделяме житейските преживявания на

много други форми, да следваме модели на енергия и емоции, които не можем дори да си

представим.

Всичко това идва да ни покаже една доста по-различна картинка по отношение на

произхода на спряганите в тази книга раси, защото те също са съзнание от подобен на нашия

ред. И макар теорията с личинките да звучи много архетипно за човешките представи, то тя

се случва само на места, където не е планирана духовна есенция от клас, подобен на типа

енергетика за който говорим тук. Такъв сценарий е възможен и на планети, на които няма

видим живот освен този, който е директно оживотворен от съответния Планетарен Дух на

конкретното планетарно тяло. Такъв е бил случаят с Тиамат в неговата много-много ранна

история, доста преди откриването му от каквито и да е извънземни раси. При създаването на

достатъчно развит физически организъм от Планетарния Дух на въпросната планета, може да

има инкарниране в него от страна на друг Висш Аз. Това обаче са много специални случаи на

сътрудничество, когато въпросният Планетарен Дух не участва в дадена Игра.

Въпреки че намираме тезата за произхода на рептилиите на Робърт за ограничена, твърдо

сме съгласни с него, че рептилиите имат полу-инсектоидно минало и дори в някои касти

физическите характеристики на това са запазени. Сякаш по-скоро оттам е наследен и

кошерният им манталитет.

При това положение... какъв тогава е произходът на рептилоидните същества?

По-близка до нас теория за рептилиите е, че те най-вероятно са изхвърлени в тази

галактика от по-стара Игра (не е ясно точно в кой момент се е случило това). Навярно това е

дело на самите Създатели на Играта в сътрудничество с други „сили". Съществува някакво

много натрапчиво усещане у нас, че на дадено равнище, рептилиите сами не са наясно с

пълните подробности около собствения си произход и това не е случайно стечение на

обстоятелствата, а много съзнателен избор от тяхна страна, с който е свързан и типът

йерархична система, който те разпространяват идеологически из галактиката. Това е моделът

на пирамидата с 13-те реда, за която говорихме на предишните страници. Те дотолкова са се

изгубили в тази си роля и дотолкова са блокирали идеята за самото търсене на нещо различно от

това, което са, че културата им няма начин да генерира нещо ново в смисъла на някаква различна

посока на развитие.

Всъщност рептилоидното съзнание по всяка вероятност играе метафоричната роля на „ордена"

(за който писахме в предговора), на ниво галактическа Игра. Тези същества са катализатор на

съзнание. Съзнание, което иначе би залиняло.

Рептилиите сякаш са програмирани да завладяват и поглъщат всички раси и видове, които

срещат по пътя си. Тези, които не могат да бъдат погълнати, трябва да бъдат унищожени. Целта на

всичко това е да се установи най-перфектната форма на физическа реалност, която би могла да

съществува във всяка среда (от дадена полярна перспектива, която има много специфична функция

в големия сценарий).

Ако се замислим, ще осъзнаем, че това е доста тежка роля на духовно ниво, защото тя

предполага да останеш в нея „докрай" и да завършиш „последен". За да бъде изиграна тази роля, ти

наистина трябва да вярваш в нея. Това е естеството и на земната Игра - ние дотолкова сме се

вживели в живота, който водим тук, че сме забравили кои наистина сме и какъв е смисъла на

престоя ни тук (нещо, което донякъде е част от самата идея на нещата). Положението на

рептилиите е доста по-тежко в сравнение с нашето в това отношение обаче, защото те навярно са

вписани в много по-голяма схема от нашата. Те се опитват да изкласят собствената си матрица,

което, поради естеството на фиксираната им природа, е много трудно. Повечето от тях напредват на

вълни, когато в галактиката се отвори прозорец за Игра от естеството на земната такава. Всъщност

много от нас са бивши рептилии, защото сме били част именно от тази схема.

Тъй като рептилиите са най-старата раса в галактиката, те считат себе си за вид превъзхождащ

другите такива, което от тяхна гледна точка им дава правото да властват над всичко съществуващо.

За тях това е нещо толкова естествено и очевидно, че те са невероятно възмутени и дори погнусени

от факта, че останалите същества в този сектор не разпознават това като абсолютна истина и не им

придават автоматично монархичен статус. Рептилиите са покорили безброй звездни системи и са

изменили генетично повечето от формите на живот, на които са попаднали. Разбира се, най-голямо

струпване на рептилии има на Минтака и Ригел, но тези същества имат начин да поддържат

относително абсолютен контрол навсякъде, където са били (те пътуват из нашата галактика от

минимум 4 милиарда години) и за това вече бе говорено.

Както виждате, говорим за доста мъглива тема като цяло и задълбочаването в нея няма особено

голям смисъл за нас хората. Идеята зад коментара ни в тази точка към I-ва глава е да обясним нещо

принципно, което ще ни помогне за разбирането и на други аспекти на реалността, отколкото да

навлизаме в конкретика. А именно - че без съзнание няма самостоятелно „еволюираща" материя.

Империята Орион има и ще продължава да има голяма роля в еволюцията на нашето собствено

съзнание и макар да възприемаме действията й като доста негативни, то всичко има своето

неутрално значение и място в по-голямата картина.

За да спрем да се (само)обусловяваме, най-мъдро ще е да отворим съзнанието си и да

възприемем собственото си положение като възможност, а не като впримченост.

“Да отворим съзнанието" си също така е съвет, който ще ни помогне особено много за

балансираното разбиране на следващата точка в следговора, която ще бъде и най-противоречивата и

провокираща в цялата книга.

3.

Различни аспекти и митове, свързани с женската енергия

Комплексността на въпроса, който предстои да разгледаме, превръща следващите редове в един

от най-трудните текстове, които някога сме писали. Причината за това е, че човешкото съзнание в

момента е толкова програмирано от различни фактори, че дори най-малкото идеологическо

отклонение от философското статукво, което царува над дилемите свързани с темата, пропукват и

без това тънкия лед, върху който стъпваме.

Напомняме и ви молим да разберете, че самата концепция за създаването на нашето

Издателство, е да опитаме да преминем отвъд типичното съгласие и кимане с глава, създало се у

повечето хора, интересуващи се от езотерична литература. Съществува много уместна причина,

поради която целият този въпрос трябва да бъде разгледан. Много хора, дори така наречените „хора

с отворено съзнание", са дотолкова белязани от езотеричната информация, която ни затрупва, че

спират да мислят самостоятелно, прехласнати от красиви на пръв поглед духовни мъдрости. Оттук и

една от главните ни цели като изследователи - да покажем и другата страна на т. нар.

„поп-езотерика".

Когато четете следващите страници, би следвало да ги четете от перспективата на това, което

наистина СТЕ, а не от гледна точка на вашето тяло. Да изпаднете в защитна позиция заради вашия

пол и неговата природа за сметка на това да развивате вътрешния си Дух, сочи че вие все още

реагирате от позицията на своето тяло, а не от своята истинска същност.

Всеки нецентриран подход към текста неминуемо ще доведе до активиране на някоя от

програмите, за които ще говорим след малко. В този смисъл, реакции, базирани на пола биха ви

оставили изцяло на повърхността на този текст, което би попречило да видите неговата дълбока

резонност и факта, че всъщност предлагаме една много балансирана гледна точка, която, обаче е

доста по-различна от популярната социална и особено езотерична такава. Ако успеете да погледнете

отстрани на нещата и сами проверите фактите (както сме го направили ние), ще успеете да

издигнете преценката си за следващите редове на едно друго ниво и със сигурност ще можете да

оцените по-адекватно изложената информация, вместо просто директно да реагирате на нея.

Както сами сте се убедили, ако сте стигнали дотук, този материал повдига много сериозни

въпроси, които имат реална тежест и няма обективна причина настоящата точка да не бъде

продължение на тази сериозност. Така че, ако в даден момент решите, че предстоящото изложение е

базирано твърде много на нашето лично отношение, спрете и помислете пак, защото докато тази

част бе съставяна, повече от всякога сме се опитали да се отървем от личното и физическото,

спазвайки по този начин своето собствено предписание от преди няколко абзаца.

Тъй като в тази точка ще бъде анализирана III-та глава, която е най-дългата и най-важната в

книгата, то това ще бъде и най-дългата част от следговора. Всъщност само тази 3-та точка е дълга

почти колкото цялата оригинална книга... Това означава, че скачането от тема в тема на дадено ниво

няма как да бъде избегнато, понеже това не е линейно знание, което може да бъде представено под

някаква стройна система, още повече в крайно ограниченото пространство, в което ние сме вписани.

Затова на много места ще припомняме какво сме казали дотук в книгата (както и в самата 3-та

точка) и ще се повтаряме неведнъж в ключови моменти, защото човек със сигурност ще се изгуби

поради големия обем на информацията. Което отново ни води към мисълта, че тази глава трябва да

бъде препрочитана отново и отново - нещо, което важи за цялата книга, но тук важи с особена сила.

Защото именно тук откриваме пример за това колко невероятно комплексен и многопластов може

да бъде един единствен въпрос. Въпросът за женската енергия.

Той ще бъде разгледан от различни перспективи, на множество нива, като с това целим

постепенно надграждане на идеите и на моменти ще бъде застъпвана и темата за мъжката енергия,

понеже не е особено адекватно двете да бъдат разглеждани напълно поотделно. Въпреки това,

лайтмотивът определено ще бъде върху архетипите, задвижващи онова, което в днешната езотерика

намира краен израз в концепцията за „богинята" или „свещената женственост". И тъй като говорим

именно за архетипи, а не за полове и физически конкретности, тук е последното място, в което

читателят може да си даде ясна сметка, че архетипите могат да бъдат въплътени както от мъжете,

така и от жените, както от абстрактни идеи, така и от нематериални потоци. В този ред на мисли,

говорим за концепции, без да се опитваме да насаждаме конкретен антагонизъм на ниво пол. Ако

въпреки това обаче, усетите такива вибрации, по всяка вероятност ще трябва да погледнете дълбоко

в себе си, за да разберете защо текстът ви кара да се чувствате по подобен начин и да адресирате към

себе си собствените си емоции. Нещо, което важи за всяка една ситуация в живота ни така или

иначе.

Това е онази част от следговора, в която повече от всякога ще бъдете провокирани да

преосмислите вярванията си и да се замислите сериозно над изложената информация по един нов

начин.

Начало! 

3.1

Естеството на Източника и проявлението

За да започнем да разбираме естеството на квантовата дилема, заложена в главната тема на

настоящата проблематика е нужно да отправим взор доста надалеч, към самото й начало. Към самия

Източник.

В последните 20 години на запад е много езотерично модерно да се мисли за Източника с

женски характеристики. Говори се за богинята-майка, създателка на цялата вселена, за

„майката-Земя" и всякакви вариации на тези двете. В последните 5 години в България това също

започна да става сравнително популярно и последната поп-езотерична мода е свързана именно с

мотивите около „завръщането на богинята", която се състои във вкореняването на забравения и

отритнат женски принцип. Стига се дотам самият Източник да бъде персонифициран и свеждан до

образ с женски пол, точно както християнството е правило обратното толкова векове наред.

Тъй като да се говори за Източника е изцяло плод на стремежите за отговор, нужни на  личността, този процес се е превърнал в невероятно претенциозно течение, което с хилядолетията е

избило в множество религии, окултни течения, гностицизъм и дори квантова физика. Всички

представители на изброените имат много ясна перспектива какво е и най-вече - какво не е „бог".

Това всъщност е нещо доста странно, предвид, че концепцията за „бог" по самата си същност е

невероятно абстрактна, неизмерима и най-вече - невербална.

Въпреки това историята сочи, че нашето съзнание е създало най-много образи именно в

посока - да се мисли за Източника с някакви познати идеи. Странно е, че има толкова много

изписано за „нещо", за което не може да се каже почти нищо...

Това разбира се е предимно религиозно предопределено, тъй като юдаизмът и

християнството са две от господстващи религии на планетата, а те приравняват идеята за

Източника с извънземните, които са създали нашите тела, защото когато говорят за „бог" те

разказват именно за генетично манипулираното ни минало. Романтична, но невярна

концепция, станала причина за много недоразумения. Именно за това правим твърдото

разграничение, че в момента ние говорим за Абсолютния Източник, а не за бога от библията,

който е събирателен образ на извънземните генетични учени. Затова и предпочитаме термина

„Източник", а не „бог", който е твърде религиозно натоварен и се отнася именно за Учените

по Произхода от Орион и Сириус. Така че ще използваме доста често думата „Източник" в

следващите редове, като референция за именно този Абсолют и на моменти няма как да

избегнем повторенията. И макар да нямаме намерение да превръщаме това в есе за

Проявлението и неговия Създател, няма как да не преминем през някои основни аспекти,

които са нужни за разбирането на онова, което в крайна сметка искаме да изведем в края.

И така. Какво е Източникът?

В „началото" Източникът съществувал като Съзнание и нищо друго. Всичко, което е

било, Е и някога ще бъде, е Съзнание. То няма идея откъде е дошло, То само знае, че винаги е

съществувало и няма край. Въпроси от рода на: „Откъде идвам и къде отивам?"са безсмислени

и не стоят на дневен ред за „Него". То позволява на събитията да се случват независимо и по

този начин - То опознава Себе Си. То не се намесва директно в личните животи на Своите

мисли-създания, защото То няма план. Противно на народните вярвания, То не осъжда, не се

намесва и не променя нещо, което вече е създадено и най-вече - не му пука ако пишете думата

„бог" с малка буква. То допуска свободната воля на всички създания вътре в Себе Си. По този

начин могат да се разгърнат всички възможности. На нищо никога не е попречено да

съществува. Хората могат да осъдят събитията като добри или лоши, позитивни или

негативни, но за Висшия Разум те всички са просто парченца от Него Самия. Ограниченият

човешки мозък не може да схване огромния мащаб на Сътворението.

Всъщност каквато и представа да си създаде човек за Източника, това ограничава

разбирането му за Него и обикновено колкото повече обуславяния/ идеи/обяснения човек

притежава (съзнателни или несъзнателни, наследени от миналото и програмирането си),

достъпът му до това ниво на Съзнание се затваря. Сами за себе си ние нямаме нито едно

обяснение за Източника и никога не сме търсили такова. Ето защо почти не говорим за

Източника в работата си. Това е напразно и е игра на ума. Винаги сме предпочитали

интуитивното усещане за Абсолют пред обяснението „какво е Абсолют". Единствено

проявеното може да се обясни, а ако използваме линейна метафора, проявеното в лицето на

физическата вселена е само около 3% от всичко, което съществува. Опитайте се само да си

представите идеята. Всички знаем колко необятна е физическата вселена и въпреки нейната

необятност - тя е само игла в купа сено на фона На това, което представлява Източника в

неговата (нематериална) цялост. Колкото повече се „приближаваме" до Източника, толкова

по-абстрактни и несъществуващи стават обясненията за Него. В този ред на мисли, всичко

казано за Източника ограничава разбирането ни за него -дори настоящите редове, които имат

чисто концептуална и ориентировъчна функция в рамките на цялостния текст, без да имат

никаква претенция за конкретен носител на обективен смисъл относно това „какво наистина

е Източникът".

Докато Източникът „мислел за Себе" си, са били създадени мисъл-форми

самоувековечаващи се в съзидателни проявления. Когато тази енергия се себепознала, всички

други форми или равнища започнали своето едновременно съществуване. Всички нива на

съзнание създават нива под тях. Подобното поражда подобно. Всяко ниво е поддържащо и  поддържано от другите нива. Ето как Сътворението „диша". Каквото горе, такова и долу.

Както несъмнено знаете, това Съзнание е наричано с много имена. Наред с другите

названия То е наричано „Бог", „Висш Разум", „Всичко което Е", „Всемирен Разум",

„Космическо Съзнание", „Върховна Същност", „Всемирно енергоинформационно поле" и т.н.

Ориентираните според рода термини като „Баща", „Бащата-Отец", „Богинята-майка",

„Космическата майка" й т.н., са наистина неподходящи, защото това Съзнание няма пол. Тук

е и рубиконът в разбирането, което липсва на масово ниво и което е причината за

съществуването на толкова много конфликти в цялата физическа вселена под различни

форми.

Проявлението е абсолютно цялостно, неутрално и завършено само по себе си (макар да е

себеразвиващо се) във всеки един момент. То е единно и неделимо. Неговите проявления

обаче, в контакт с даден вид платформа, съществуваща на дадено „място" в дадено „време",

при определени условия - създават съвсем реално съществуващо усещане за разделение, точно

както при оптичната дисперсия един светлинен сноп се разлага на различни спектрални

компоненти с разнообразни цветове. В нашата платформа ние имаме два базови компонента и

наричаме тази платформа „дуална". Ние класифицираме качествено винаги в две основни

групи (които разбира се съдържат много подгрупи, подчинени на себе си). Тези два архетипа

имат много характеристики и проявления. Най-адекватна земна аналогия придобиваме чрез

концепцията за Ин и Ян от древнокитайската философия и ще ползваме именно тази система,

за да представим пред читателя дадени идеи.

Всеки знае какво представлява този символ, така че той няма нужда от графично

онагледяване. Ин и Ян са двата архетипа представляващи дуалната матрица, това е символът

на Полярностите (а не на Баланса, както много хора смятат). Ин е тъмната половина, а Ян -

светлата.

Ин се характеризира със смъртта, с тъмното, негативно, студено, влажно, пасивно,

приемащо, материално, земно, женско непроявено начало. Небесното тяло, свързано с

Ин-енергията е Луната, а най-символичният й прилежащ елемент - водата. Кореспондиращ

сезон - зима. Основен кореспондиращ метал - сребро.

Ян се отъждествява с живота, със светлото, позитивно, топло, сухо, активно, отдаващо,

енергийно, небесно, мъжко проявено начало. Нашето Слънце е Ян, а най-символичният му

прилежащ елемент - огънят. Кореспондиращ сезон - лято. Основен кореспондиращ метал -

злато.

Когато говорим за „мъжко" и „женско" в лицето на Ин и Ян, ние не говорим за полове.

Говорим за абстрактни идеи, архетипи и прилежащите към тях характеристики, които

никога не са конкретни и вечно застопорени в граници. За да обрисуваме, ние не можем да

кажем с абсолютна математическа конкретност каква е природата на един камък например.

Можем да кажем, че неговата форма е Ян (ако той е издължен), а неговият състав има

Ин-характеристики (ако той е ронлив и рохкав). Камъкът е винаги камък, той е неутрален

сам по себе си, но ние можем да му направим концептуална дисперсия чрез науката за Ин и

Ян. Също така този камък не е нито добър, нито лош. Можем да ударим някого по главата с

него, можем да построим и къща, използвайки го като градивен материал. Той може да има

различни функции, точно както Ин и Ян изпълняват различни функции, всяка от която има

своето място в Творението, независимо от поляритета, който придаваме на тази конкретна

функция.

С всичко това искаме да кажем, че ние разкодираме неутралната си реалност (която е

проявление на Източника), разделяйки я на Ин и Ян характеристики. Това е начинът по

който мислим и функционираме. Това е режим на вечен антагонизъм. Ние искаме хубави, а не

лоши преживявания, повечето от нас предпочитат слънчеви, а не дъждовни дни и т.н. Всичко

това не означава, че лошите преживявания и дъждовните дни нямат своята стойност в

картинката, означава, че ние не им обръщаме достатъчно внимание, защото сме центрирани в

тялото, понеже изживяваме дуалността основно чрез своето тяло и пол. Всъщност тази

динамика на Ин и Ян създава условия за разнообразие и учене. Защото Източникът се

себеизучава постоянно и чрез нас (като Свое Собствено продължение), това Съзнание се

себеопознава и себенаслаждава в безкрайността. Полярностите са инструмент в този процес.

Споменатата динамика на Полярностите е обект на изучаване на И-дзин - Книгата на  промените, която се явява карта на самата дуална Игра и е едно от най-проникновените и

полезни неща, които човек може да изучи, докато е инкарниран на Земята. Умението пък да се

балансират полярностите и да бъдат анихилирани и трансмутирани в нещо трето, е предмет

на външната и вътрешната древнокитайска алхимия (която също неизменно ползва И-дзин).

И-дзин и алхимията са много абстрактни, невербални и на практика не се разбират с дуалното

съзнание в по-висшите си форми. Те се уповават на Баланса и именно по тази причина

казваме, че Балансът е най-близката концепция до Източника, която познаваме в материално

тяло (но със сигурност има много отвъд нея).

Дотук разбрахме, че Източникът няма пол и поляритет, а е неутрално Съзнание, върху

което, поради естеството на нашата реалност, ние извършваме своеобразна дисперсия по

различни причини, като по този начин го възприемаме като „Ин" и „Ян". Казано с метафора,

ние нямаме възможност за пряка перцепция на Сътворението и го гледаме през очила, което

макар и изкривено от дадена перспектива - дава възможност за едно интересно преживяване

на самия Източник, който в крайна сметка ние представляваме независимо един от друг.

Изяснихме още, че дори самите Ин и Ян не са ясно фиксирани конкретности, а

характеристики, които всяко едно материално проявление (да не говорим за живите

същества) съдържа в себе си (даже повече от няколко Ин и Ян елемента).

Всичко това е невероятно опростяване на една далеч по-сложна картина, но в същото

време е необходимият работещ минимум за разбирането на това, което следва.

3.1.1

Мъжкото и женското „начало" като архетипи в универсален план

На това равнище на реалността идентифицирането с Ин и Ян е почти неизбежно, освен в

случаите, когато Духа е взел надмощие над дуалната дисперсия и вече разбира естеството на

истинския „излъчен сигнал", който „антените" на съзнанието „декодират" на ниво

проявление в трета плътност като две различни неща.

Това създава парадокси и солидно усещане за бинарно-базирана вселена, в която има само

един верен отговор, само едно правилно решение, само едно проявление в зависимост от пола

и само една посока, в която съзнанието да тече, защото има две полярности, а съществата във

вселената обикновено избират само една от двете по собствен избор. Надяваме се забелязвате,

че не говорим просто за човека и човечеството, а за съзнанията, опериращи на дуалната

плоскост по принцип.

Това създава обособяване и отхвърляне. Защото да поемеш по единия път, неотменно

означава да игнорираш другия все под някаква форма, което вече не е цялостно преживяване

на ниво личност. Това създава условия за откъсване от първоначалния сигнал, защото

съзнанието започва да се съсредоточава само в едно от неговите проявления.

С „времето" персонифицираните от нас условно като „Ин" и „Ян" (за нуждите на този

текст), започнали да се „втвърдяват" все повече. В трета плътност Ин ставал все повече Ин, а

Ян все повече Ян. Архетипно това намира своето проявление в разделението на половете и

при хора, и при извънземни. Мъжките и женските фрагментации съществуват само във

физическите реалности, където функционираме според дуалната матрица.

Затова винаги, когато четете това, трябва да помните, че половете са нещо характерно за

трета плътност. Вашият Дух е И мъж, И жена, защото той е част от Източника, който е

неутрално и безполово Съзнание. Половете не съществуват в по-високите плътности. Много

религии ни учат, че след края на физическата ни инкарнация ние продължаваме да

съществуваме като своя пол на духовно ниво. Това е умишлена дезинформация, за да може

незрелите духове да продължават да се идентифицират със своето тяло в астралния свят,

което пък служи на други цели (върху които няма да се спираме сега, защото не е моментът за

това).

Веднъж обособени, мъжкото и женското тяло (отново - не само в човешки контекст)

започнали да създават условия за различни преживявания, защото се превърнали в

инструмент на различни функции, точно както Ин и Ян имат различни характеристики, но са

част от общ поток. Една основна черта на Полярностите е, че всяка една от тях иска да

доминира над другата, защото смята, че е по-близко до Източника (забравяйки, че са само

негово проявление). Това е нещо като „дефект" в трета плътност, където Ин и Ян, в лицето на техните физически отражения, много често забравят, че са взаимнозависими един от друг и не

могат да съществуват поотделно, а само заедно или напълно смесени едно в друго, без

установени граници (което е истински Баланс).

Парадоксът в този антагонизъм, който виждаме, проявен на ниво съзнание е, че мъжът и

жената искали доминация за своя вид и тип мисловни модели, но те неизменно проявявали

аспекти от тези, които охарактеризират противоположния пол. Ако се запознаете с

архетипните проявления зад Ин и Ян и след това направите повторен прочит на настоящата

книга, ще можете да откриете такова женско заимстване при водещия мъжки принцип в

лицето на Империята Сириус, и аналогичното проявление на много Ян-черти в Империята

Орион. Макар и парадоксално за тези същества, няма нищо по-логично от именно това

стечение на обстоятелствата, защото ние сме проводник и на двата типа енергия и не можем

да функционираме пълноценно само едноканално (което не пречи на много видове съзнания

да продължават да опитват). Няма ден без нощ, няма разбиране за светлина, без разбиране за

мрак и т.н. - наясно сте с идеята.

Ако трябва да прехвърлим нещата на земна плоскост, всеки Висш Аз участващ в земната

Игра има инкарнации както на мъж, така и на жена. По правило не се запазват съзнателни

спомени за тях. За да се предотврати прекалено силно отъждествяване на индивида с

настоящия му пол, на дадени нива в мъжа има вътрешна идентификация с женственост. Това

олицетворение на женственост в мъжкото е истинското проявление на това, което Юнг

нарича „анима".

Следователно тази анима в мъжа е духовното усещане и идентификация с всички женски

инкарнации, които има този Висш Аз в момента. В нея се съдържа познанието за „женското

начало" (Ин) на мъжа и интуитивното разбиране за всички женски качества, с които е

надарена личността в тяло.

Следователно анимата е важна защита, която предотвратява прекомерното

отъждествяване на мъжа с културните мъжки характеристики, наложени от настоящето му

минало, среда и образование. Анимата служи не само като личен, но и като масов

цивилизационен „прекъсвач". Тя смекчава силните агресивни наклонности и служи като

мост, както при комуникацията с жени в семейните връзки, така и при комуникацията, що се

отнася до изкуството и вербализацията.

Това е една от причините мъжът понякога да сънува себе си като жена. Конкретният

начин, по който го прави, може да му каже много за собствените му инкарнационни избори

като Висш Аз, в които личността е жена. Мъжествеността и женствеността очевидно не са

противоположности, а сливащи се тенденции. Жрицата, майката, младата вещица, съпругата,

старата мъдра жена - всичко това са архетипи, просто защото те са „коренни елементи",

които символично изобразяват различни видове женски качества и различни видове женски

животи, които се изживяват от Висш Аз чрез настоящо инкарнационно тяло на мъж

(примерно).

Жените (преди 19 век) обаче, нямат нужда да им се напомня за тяхната женственост, за да

не се отъждествяват прекалено с настоящия си пол. Затова пък съществува онова, което Юнг

е нарекъл „анимус", или скритото мъжко начало в жената. То представлява мъжките животи,

в които участва Висшия Аз - младо момче, свещеник, агресивен „мъж от джунглата", мъдър

старец. Те са типажи, изобразяващи по общ и символичен начин мъжки животи, живени от

днешни жени. Следователно жените могат да научат много за инкарнационното си настояще

като мъже, като изучават сънищата, в които се появяват тези типажи или в които те самите се

появяват като мъже. Имаме достъп до всичко това чрез нашето подсъзнание. Истинското

подсъзнание обаче, не е подсъзнателно. Напротив, то е толкова истински и неописуемо

съзнателно, че ври и кипи. Животът, който познаваме, е само една от многото области, в

които то е съзнателно.

Нашата реалност съществува в една конкретна сфера на дейност, в която агресивните

качества, характеристиките, които ни карат да правим този тласък навън, са крайно

необходими, за да предотвратят завръщането към безкрайните възможности, от които тъкмо

сме излезли. Но ние черпим силата и креативността си от тези подсъзнателни възможности и

този крехък и същевременно мощен тип индивидуално съзнание, което имаме.

Двуполовото разделение е било прието като възможност, за да се отделят и балансират  тези изключително необходими, но привидно противоположни склонности. Само

начинаещото съзнание се нуждае от този тип контрол. Следователно анимата и анимусът са

заложени дълбоко с техните необходими взаимно допълващи се, но привидно противоположни

наклонности и са изключително важни за поддържането на самата природа на нашето

човешко съзнание. В нелепия си опит да се диференцират колкото се може повече един от друг

обаче, те започват и да крадат собствените си характеристики.

Така например, широко разпространен мит-заемка е, че жената е тази, която дарява с

живот и е самият негов източник. Това е погрешно. Мъжът е този, който дарява живота и го

прави възможен. Той е Ян, той е отдаващият, оживотворяващ принцип. Всеки един

сперматозоид е жив за себе си, когато напуска мъжа (активно Ян-начало). Всички те търсят

женската яйцеклетка, тъй като тя е матрицата, необходима на сперматозоида, за да развие

живота. Яйцеклетката е сбор от материя. Тя няма живот сама по себе си. Тя е среда (пасивно

Ин-начало). Жената износва живота, тя не го създава. Това е много важна разлика на

архетипно ниво свързана с Ин и Ян, която човек трябва да разбере, абстрахирайки се от пола

си, ако иска да схване по-дълбоките енергийни шаблони на дуалната реалност. Това не е

твърдение, което се опитва да принизи жената и нейната роля, както не е и нашето

субективно философско-езотерично мнение за нещата. Това е наука, стара колкото света и е

просто начинът, по който са устроени телата и енергийните ни системи. На който не му

харесва - има проблем със самото естество на реалността.

Всичко това е един много добър пример за заемка, която не се разбира масово. И двата

пола имат равна по важност роля в създаването на нов живот, но имат различна функция.

Това не е състезание. На Земята (Ин) не може да вирее нищо без Слънце (Ян). То е причината

тук да има живот, защото то е неговият носител. В същото време, ако нямаше Земя, която да

бъде среда за този живот - щяхме да имаме просто Ян, който не служи за нищо. Именно затова

те винаги вървят заедно, защото са безсмислени един без друг, понеже са част от Цялото.

Митът за жената, която дарява живот обаче, служи на рептилоидното съзнание, което е

социално доминирано от женските индивиди. Поддържането на женския пол като център на

тяхната култура, е нещо повече от необходимо.

Понеже мъжкият принцип е отговорен за създаването, именно това е и архетипната

причина, поради която единият аспект на сирианците, в който те са се специализирали на

галактическо ниво, е да създават нови раси. На тази база, създаденото вече започва да вирее в

насадената орионска култура, която е от женски принцип. Отново - създател на живот (мъжко

начало в лицето на Империята Сириус) и среда (женско начало в лицето на Империята

Орион). Виждаме как вселенските мисловни модели, характеризиращи Ин и Ян на

микрокосмическо ниво, се манифестират като архетипи на равнище макрокосмос в контекста

на различните космически раси.

Изяснихме още няколко основни аспекта на разделението и факта, че то не може да бъде

отново цялостно, ако не се самоинтегрира. Привидният конфликт между Ин и Ян е само репер

за тяхното сътрудничество, което колкото и да бъде отричано, не може да бъде избегнато.

Разбрахме и че характеристиките на двете Полярности се изразяват една друга качествено под

скритата форма на „заемка", защото те не са сами по себе си. Жената претендира да е

създателят на живота, защото на коренно равнище, тя е както Ин, така и Ян, който е

създателят - тя не може да отрече собствената си същност и обвързаност. Тъй като Ин не може

да съществува без Ян, този аспект започва да отразява някои негови качества и ги приема за

свои, което не е правилно, но в същото време не е и напълно погрешно, защото те са

взаимосвързани и да няма такова идентифициране би било нелогично на много равнища.

Разбира се, бе даден единичен пример за едната полярност, но подобни могат да бъдат дадени

и в обратната посока.

Нека сега преминем към следващия основен аспект, чието постепенно разгръщане ще ни

заведе право на въпроса, който ни интересува в тази така основна точка.

3.1.2

Кралицата на Орион и идентифицирането й с Източника

Когато Източникът започнал да генерира мисъл-форми, те се превърнали в проявления;

„Той" е изиграл ролята и на майката и на бащата сам за себе си, както и да звучи това на

дуалното съзнание. Говорим за директно създаване. „Той" не е трябвало да създаде своя  женска част, с която да осъществи коитус, който пък да осигури манифестация, което в

случая би било линейното човешко ментално построение. То е Съзнание, което си е

самодостатъчно и затова „раждането" е непосредствено. Защото То е мъжко и женско в едно

перфектно цяло и всъщност настоящето обяснение е отдолу-нагоре - поглед от дуалната

матрица към перфектната цялост, от фрагментираното съзнание към центрираното съзнание.

Прякото отражение на истината може да бъде наблюдавана, ако обърнете това твърдение

огледално, защото манифестацията всъщност се спуска отгоре-надолу (в графичен смисъл), а

не обратно.

Както вече бе упоменато, възникването на поляризираните платформи създали

определени обстоятелства и „дефекти". В началото бе споменато, че един от тях е

претенцията, че разбираш Източника и знаеш точно какво представлява и иска Той (в

неговия полярен прочит), като по този начин си приписваш авторски права над Него и се

самообявяваш за личния му говорител. Виждаме това в лицето на всички масови земни

религии.

Някои същества отиват по-далеч като се обявяват за самия Източник и едно такова

създание е описано в настоящата книга. Става дума за Кралицата на Орион, която в даден

момент се самоопределила за въплъщение на Абсолютната Празнота. От една страна, това е

малко комично по разбираеми причини. Тя е напълно права в твърдението си, защото Е

въплъщение на Абсолютната Празнота..., каквото, обаче е и всяко едно друго живо същество

и цялата т. нар. „нежива" материя :)

Всичко, което съществува Е от Източника - няма друг начин. Кралицата на Орион, обаче

е перфектният пример за това как в условията на едно екстремно поляризиране се получава

въпросното (чувство за) откъсване, което бе споменато преди няколко страници. Когато

ограничиш единия аспект от дуалната матрица и потънеш изцяло в другия, започва

усещането за недовършеност и се появява необходимостта от идентифициране с цялото,

започваш да търсиш начин да делегираш, че ти си това цяло, нуждата за това, всъщност,

става много натрапчива, защото започваш да живееш в липса и именно това е архетипната

причина зад един подобен акт. Това е и причината Кралицата да има толкова много имена и

титли - тя се опитва да си придаде многоспектърност, по този начин имитирайки безкрайното

разнообразие, което Източника предлага чрез манифестациите си. И тъй като няма как да го

направи на ниво вътрешна същност (равнище, на което не би имала нужда от имена), тя го

прави по единствения възможен външен начин - придавайки си различни качества, аспекти и

титли, по този начин фрагментирайки се до безкрай, без да разбира, че така преутвърждава

нейната нецялостност.

На съзнателно ниво всичко това може да бъде проявено и изтълкувано като мегаломания

и нужда от боготворене, но именно тази изконна липса, чувството, че ти не си пълен - дава

живот на идеята да обявиш, че ти си нещо повече, нещо върховно. В което е вторият парадокс,

защото всяко едно същество така или иначе е нещо повече и е част от нещо върховно. Това е

ситуация, която може да бъде оприличена на една стая пълна с огледала, които се

самомултиплицират до безкрай, създавайки по този начин цели примки от илюзорни светове,

които в крайна сметка се съдържат от един общ източник (рамката на огледалото), защото

така или иначе произлизат от него.

Когато този трик на дуалността обаче обземе едно съзнание, което има толкова голяма

власт на галактическо ниво в Играта, това се превръща в огромна вълна, която помита

множество други съзнания. В случая - Кралицата наистина започва да бъде смятана за

Източника на много физически светове и това дава огромно отражение в перцепцията за

самата дуална матрица на много същества.

Колкото и абстрактна и отвлечена да звучи историята, която ви разказваме, това е

белязало невероятно дълбоко планетата Земя и човечеството, от което понастоящем сме част,

бивайки в тяло. Това е нещото, в което ще навлезем в огромни детайли след малко, но преди

това нека кажем, че, бидейки орионска колония, ние сме невероятно обвързани с идеята за

космическата майка. За съжаление съвременната езотерика няма понятие, че „завръщането

на богинята-майка" е нещо много по-конкретно от красива духовна приказка за енергийното

вкореняване на женския принцип у човечеството.

Причината за неразбирането на този проблем в дълбочина се дължи на факта, че образът  на Кралицата на Орион и Ин-аспектът на дуалната матрица (който има женска

манифестация), се застъпват в един общ образ, който с времето става неразграничим от хора,

които не вникват сериозно в проблематиката на нещата. Ин-енергията и женското тяло са две

различни неща, които съществуват независимо едно от друго (доколкото това изобщо е

възможно в едно Сътворение, в което всичко е неизменно свързано). Ин е архетип, а женското

тяло е частично проявление на този архетип, а не самият него. Тялото не е чист Ин! Това, че

тялото и архетипът съвпадат в даден аспект, не ги прави едно и също нещо като цяло! Просто

едно от качествените определения на Ин е „жена", а не обратното. Това е из-клю-чи-тел-но

важно, ако искате да разберете следващите страници в контекста на смисъла, който сме

заложили ние в тях! Защото Кралицата на Орион не е носител на истинската женска енергия,

точно както жената днес не е манифестация на истинската женска енергия. А именно този

модел продължава и продължава да се утвърждава днес и ню ейдж комиксите за „завръщането

на богинята" имат предвид именно предстоящото завръщане на Империята Орион, което е

езотерично маскирано и украсено според характеристиките на времето, в което живеем.

От смесването на Ин-проявлението и обособеността на земното съзнание с идеята за

женски божествен образ, който трябва да управлява над Земята, произхождат и други две

окултни легенди, които не могат да останат подминати, преди да продължим по същество.

3.1.3

„Майката-Земя" и Брата на Водолея

Някъде от заемката „жената дарява с живот", „женската същност на Източника" и образа

на Кралицата на Орион (която допълнително преекспонирала тези идеи, обявявайки се за

самия Източник, който от този момент нататък започнал да бъде възприеман от

индивидуалните съзнания като „същество от женски пол"), възниква концепцията за

„Майката-Земя" и популярното народно словосъчетание „майката-природа", които също са

стожер на много съвременни ню ейдж течения за „интегрирането на свещената женственост".

Нека се разберем нещо веднъж завинаги. Земята не е от женски пол. Може да сте чели

много красиви и поучителни книги, може да сте чувствали сред природата каквото и да е под

влиянието на всякакви ченълинги, но планетата не е „тя". Тя е и мъжко, и женско начало

едновременно, каквито са и нашите Висши Аз, какъвто е и Източника. Всички живи планети

са такива. Земята е същата като древните й жители - „мъж" и „жена" перфектно слети в едно.

Нашето съзнание тълкува тази енергия дуално, в реалността тя не се самоизживява като

„50% мъжка и 50% женска".

Планетарният Дух, в лицето на своята физическа манифестация като планетата Земя, е

всъщност енергийно, високоинтелигентно същество и неговият дух по „размер" е голям точно

колкото нашите Висши Аз. То е инкарнация на Слънцето, точно както ние като Висши Аз

имаме физически личностни манифестации във физически тела. Това същество прелива от

емоции като нас, но се учи и развива по начин, коренно различен от нашия -най-вече чрез

взаимодействие със съществата, които живеят върху и вътре в неговата вътрешност (както

разбира се и чрез своите собствени инкарнации в лицето на минералното, растителното и

животинското царство, както и под формата на елементали, ако говорим за нефизическите му

манифестации).

Слънцето е Ян и то поддържа Земята жива, защото то е Висшия Аз на Земята (точно както

зад нашите инкарнации стои нещо по-голямо, което сме приели да наричаме с не много

правилния, но наложил се вече термин „Висш Аз"). Една от характеристиките на Слънцето е да

излъчва и това го прави даряващия живот мъжки Ян-принцип. Земята е приемаща, а не излъчваща,

което я прави Ин по характеристики. Също така, можем да приемем, че чрез огледалото на

съзнанието ние възприемаме Земята като от женски пол, защото тя ни „износва" и подхранва с

тялото си, точно както майката прави със зародиша в утробата си. Всички тези фактори, плюс факта,

че в сегашното си състояние, Земята се манифестира като 2/3 вода (която отново е с

Ин-характеристики и се отнася до емоциите), карат хората да вярват, че Земята има женски пол.

Не е от женски пол. Всичко казано не означава, че планетата е женска, тъй като това същество

няма усещане за половост, както го разбира фрагментираното човешко съзнание, което не е

интегрирало своето собствено вътрешно същество и което се опитва да си обясни всичко (дори

езотериката) чрез своите собствени ограничения в трета плътност, обикновено базирани на

личността и респективно - пола. Просто ние възприемаме на подсъзнателно ниво повечето от  нейните Ин-характеристики, което ни създава образи, които нямат общо с реалното състояние на

нещата. Това, че планетата ни има много Ин-характеристики не я закотвя директно към полярна

половост -това бе обяснено и подчертано преди малко. Земята има множество Ин и Ян

характеристики. Така например, пустинните райони на Земята са образец за нейната женска страна.

Плодородните - за нейната мъжка. Всички планини са със силна Ян-енергия, всички световни води -

със силна Ин-енергия. Това автоматично ще обособи характеристиките и на съответните

елементали, които „поддържат" тези области.

Една евентуална магическа или светлинна инвокация на „богинята" или „майката-Земя" (много

са популярни в последните години) няма да призове Планетарния Дух, нито Лунния такъв, ако

тръгнете да призовавате него (тъй като Луната няма есенция, защото тя е изкуствена конструкция,

изградена около мъртъв планетоид), но със сигурност някои астрални създания, които хората сами

са създали (подхранвайки ги със собствената си енергия), с удоволствие биха се представили за

него.

Поради орионското влияние и Светлата полярност, с нейния „комплекс на богинята",

съществува и друг сериозен опит за подкопаване на някои основни архетипи. Става дума за опита

Ерата на Водолея да бъде присвоена, лепвайки й етикета, че това ще бъде ерата на възраждането на

женската енергия. Естествено, че ще бъде такава, предвид, че това е ерата, в която е предвидено

матриархатът на Орион да се завърне официално на планетата! Това е и идеята и коренът на цялата

концепция за предстоящата „нова епоха", която ще мине под управлението на жената. Оттук и

името на ню ейдж-движенията.

Заради така наложените разбирания, все по-често наблюдаваме знака Водолей изобразяван като

жена. Символът на този знак обаче е мъж, който излива стомна. Тя е пълна с духовна енергия, а не с

вода, както вярват много не-астролози. Водата е женска по енергия. Тя не е свързана с най-мощния

въздушен знак (Водолей). Водата е емоционална. Въздухът е ментален. Не можете да превърнете

един мъжки знак в женски, само защото ви се иска.

Точно както Девата винаги е женски образ, така и Водолея е винаги мъжки.

Това бяха само два елементарни примера за процес, който ще изследваме подробно на

следващите страници, а именно - орионизирането на човечеството и планетата Земя.

Вече представихме идеята за Източника и алюзирахме причините, поради които имаме

фрагментирано и поляризирано разбиране за това неутрално Съзнание. Изградихме съвсем

груби основи за взаимовръзката между половете и дуалните архетипи в лицето на двата

основни полярни потока. Посочихме ясно, че „женската" страна на Източника/Проявлението

и Кралицата на Орион са две коренно различни неща.

Сега ни предстои да отправим поглед към обособяването на земното съзнание от

орионската идеология на историческо и окултно ниво и да придобием разбиране за това как

въпросното обособяване се опитва да подкопае човешкото преживяване като такова.

За да започнем, нека разгледаме именно споменатите историческо-окултни предпоставки,

свързващи концепцията за „богинята" със съзнанието на човечеството.

3.2

Ранен култ към орионската Кралица на Земята

Съществуват неоспорими исторически и археологически доказателства, че във всяка една

древна култура на Земята, мъжът е боготворял жената. Това е толкова ярък мотив, че като

цяло е едно от малкото неща, които просто не са отворени към дебат. Жените са заемали

много висока позиция в така конструираното общество. Те били жрици, воини и генерали.

Това било времето, когато „боговете" все още били на планетата и орионската система

властвала над всички живи същества. Както казва самият Морнинг Скай в епилога на

книгата:

„Въпреки че първоначално лоялността на примитивния „човек-звяр" била към Вълчите

Господари, всеки „звяр"бил обучаван да боготвори „Кралицата на Небесата," за да бъде верен

служител на Империята на Небесата. Монументи и постройки посветени на Великата Майка,

„Кралицата на Небесата"на галактиката, били поставени от „Господарите"във всеки регион на

новия свят. В продължение на стотици хиляди години примитивният „човек-звяр", под угрозата на

вечно наказание, се научил да се подчинява на своите нови Господари и да служи вярно на

„Небесната Майка". Човешкият род се сдобил с религия."

Уверяваме ви, че това не е просто част от сюжета на диалога в книгата, а е нещо, което е  исторически доказуемо и каквито и последващи манипулации на историята да е имало - това

не е останало скрито за нас днес. Т.е. - работата на Морнинг Скай в това отношение е много

коректна и заставаме плътно зад нея.

Както вече бегло споменахме, Кралицата на Орион никога не е идвала физически на

Земята. Идвали са само нейни администратори и някои от 7-те Принцеси. Доста от термините

и титлите приписвани на богинята в земните митологии, всъщност се отнасят конкретно

именно към Принцесите (макар да имат предвид Кралицата на архетипно ниво, като

изначална концепция) и това ще бъде изследвано по-подробно в следващите подточки.

Кралицата-бунтовничка, обаче, със сигурност е идвала на планетата и е създавала много

проблеми на местната администрация, което също е добре исторически документирано за

този, който има очите да го разчете. По наше мнение, тя все още е тук и собственоръчно

дирижира с относителен успех почти цялата планета.

Дори обаче да се абстрахираме от това кой точно представител на Империята Орион е

идвал или не на Земята, култът към богинята е ясно изразен и в миналото именно женската

фигура била водещата религиозна сила, а не мъжкият бог. Защото, макар планетата да била

поверена административно на Империята Сириус, религията оставала орионска и това

трябва да е станало пределно ясно на всеки дотук. Трябва да е ясно също, че на дадено

равнище това създавало конфликт у „зверовете", дори преди реформациите наложени от РА,

защото съществата виждали богове от мъжки пол, но в същото време имали религия, която

била центрирана около женска фигура. Този конфликт дава отражения в много аспекти на

нашата култура, които вече бяха отразени на архетипно Ин/Ян равнище на предишните

страници, но те биват откривани и на по-прозаични плоскости като да кажем езика ни и

особено - древните езици.

Така например „таn" на английски означава и „човек", и „мъж". Тази толкова основна

дума за съвременната ни цивилизация е типичен екземпляр за конфликта между орионското

ни минало, примесено с присъствието на мъжки богове и последвалото затриване на женски

култ от РА, след който всичко се свежда до бога и патриархата. Защото на старонорвежки

например, „тап" е означавало „жена". Думата за „човек" пък не била „man", a „wer" и тя

произлиза от санскритския корен „vir", като в „wer-wulf" - „човекът-вълк"

(мъж-сириански/вълчи принцип). Името „Мап" означавало „Луна" и било архетип за

създателката на всички създания според скандинавските народи и други племена из Европа

(което вече е древният образ на Кралицата в псевдо-ролята й на Източника). Дори в

империалиетичен Рим „тап" или „тапа" била майката на всички древни духове. За да

разберете по-добре връзката между изначално заложени архетипи и съвременни проявления

на ниво език (вече обяснена в предговора), можем да дадем пример с остров Ман, който в

миналото бил посветен на култ, почитащ лунната богиня, някога възприемана като русалка

или андрогинна Афродита, която държи душите на мъжете в обърнати надолу делви или

могили, приличащи на пчелни кошери. Както виждате имаме низходящата спирала архетип -

земна дума - физическо проявление (което следва архетипа под някаква форма).

В контекста на споменатата дума нека кажем още, че колкото повече задълбавате в

етимологията на нещата, толкова повече ще откриете натрапващото се значение на буквата

„М" и нейната огромна връзка с орионските системи. Макар и до ден днешен това да не е

докрай ясна взаимовръзка дори за нас, то тя присъства повече от осезателно в цялата ни

митология. „М" символизира водата в нейното начало, т.е. „великата празнота" в лицето на

Кралицата или това първоначално състояние, от което се е родила вселената. Имена като

„Мария" в християнската традиция по принцип се свързват с морето („таге" на латински,

„тег" на френски) и водата. Тяхната форма в английския език е основана на гръцки вариант

на староеврейското „Мириам", както и на египетското „Мери", което означава „възлюбена"

и отново корелира с характеристиките на „Единствено Божествената", както е

охарактеризирана Кралицата в книгата от автора. Това е причината, поради която в

манастирите на някои ордени монахините все още прибавят „Мария" като звание пред

кръщелното си име - сестра Мария Луиза, сестра Мария Тереза и т.н. Това е така, защото

хиляди години наред буквата „М" и всички вариации на богини започващи с „М", се е

считала за най-свещената буква на всички езици. Буквата „М", освен това, символизира

Тъмнината, което е характерен Ин-аспект. Ето защо думата „майка" започва с „М" на почти всички езици. Всъщност самата дума „матриархат" буквално означава „започвайки с

майката" и извежда на преден план идеята, че функцията на раждането на нов живот била

ползвана за предаването на правото да управляваш.

Така например, обичайна практика в Древен Египет, дори след отпадането на

матриархалния модел, била фараоните да се женят за сестрите си, за да продължат династията

по женска линия. Нерядко тези съпруги са полусестри на фараоните, родени от техните

майки, но от различни бащи, защото от значение за династиите е генът, предаван по майчина

линия (точно както е днес при евреите). Вече съставените генеалогични карти сочат, че

колкото и многочислени да са непрекъснатите династични линии в Египет, ако фараонът

умре без наследник от мъжки пол, въпросните династии единствено се преименуват и

преномерират. Важно е съпругата на фараона да остави наследница и началото на нова

династия по правило слага бракът на тази нейна дъщеря с мъж от друг род. Тези

генеалогични карти показват и че повечето фараони имат няколко, неслучайно подбрани

съпруги и често сключват брак с жени от родове с кралска кръв от Месопотамия, дали

началото на ранните фараонски династии. В подобни случаи престолонаследниците се женят

за дъщерите на втората, или друга, по-млада съпруга на своя баща и по този начин

продължават на пръв поглед патрилинеарната линия на унаследяване, но всъщност

затвърждават в следващите поколения кръвта по женска линия.

Матрилинеарният династичен произход може да бъде проследен хиляди години назад във

времето до самата зора на писаната история, когато великият АН-У, Повелителят на Небето,

бил на Земята. За да припомним някои неща от “Документите Тера", негови съпруги са

сестрите му: Анту (от страната на Орион), Повелителката на Небето и Ки (сирианка, нямаща

нищо общо с Орион, но имаща връзки с други извънземни раси). АН-У има двама сина:

ЕН-ЛИЛ (син на Анту) и ЕН-КИ/ЕА (син на Ки). ЕА има две съпруги, едната от които е

неговата полусестра НИН-ХУР-САГ, Повелителката на Живота. ЕН-ЛИЛ също има две

съпруги, едната от които също е НИН-ХУР-САГ. Тя е съпруга и на двамата си царствени

братя и в книгата вече бе обяснено подробно „защо", точно както трябва да сте разбрали защо

е имало подобна традиция и в Древен Египет.

Имаме дори останала земна легенда за приемането на закона за династично унаследяване

по линия на по-възрастната жена, когато между ЕА и ЕН-ЛИЛ възниква спор за титлата. За

анунаки се казва, че управлявали чрез един Велик съвет от девет наставника, със седалище в

Нипур. Съветът на деветимата се състоял от осем члена (седем мъже и една жена), пазители на

божествената (орионска) правда, под председателството на АН-У. Това не само е в съответствие с

деветте кралства от „Сага за Волсунг", в която Один (Вотан) е върховен Повелител на пръстена, но

съвпада и със седемте архангела и техните двама наставници - Господарят на Духовете и

Всевишният (еквивалентен на АН-У) в древноеврейските текстове. Както за първите богове-царе на

Месопотамия, така и за този Съвет казват, че поставил началото на традицията на матрилинеарното

династично унаследяване, което според „Списъкът на шумерските царе" (датиран отпреди 2000 г.

пр. н.е.) било „спуснато от небето". Последното е без никакво съмнение. Още интересни факти за

матрилинеарните традиции ще откриете в точка 4 от настоящия следговор, в която ще бъде

анализирана глава IV-та за сирианските Крале и съюза между двете Империи.

Преди да се върнем във времената на ранното матриархално орионско общество на Земята

обаче, нека кажем (без оглед на факта за колко малко хора това ще значи нещо), че това било време,

в което Висшите Аз, участващи в земната Игра с женски инкарнации, не са имали пълноценното

духовно преживяване на онова, което наричаме „неподправено женско земно преживяване". В

голяма степен те по-скоро са имали орионски прочит на това какво е да си жена на Земята. Това е

разликата за която говорихме в подточка 3.1.2 - разграничаването между орионския модел и

истинското канализиране на Ин-аспектите на Сътворението (на което също ще се върнем в

следващите подточки, когато говорим за съвременното орионизиране на жената и мъжа).

За да разберем строежа и начина на функциониране на старото орионско общество на Земята

трябва да засегнем една странна на пръв поглед тема.

3.2.1

Особености на орионския строй на Земята

В онова далечно минало (говорим за поне 100 000 г. пр. н.е.) енергията на планетата била много

различна, което предразполагало всички жени да влизат едновременно в своя менструален цикъл.

На практика, всички жени менструирали в унисон и всъщност това е доста по-популярна теза

отколкото подозирате, нищо че по всяка вероятност чувате за пръв път за нея. Този колективен

процес резонирал и допълвал естествените земни ритми поради изявените Ин-характеристики на

тялото на планетата.

В интерес на истината, когато матриархатът все още властвал над Земята, цялото земеделско

общество било буквално организирано около колективния женски менструален цикъл. Той бил

синхронизиран понеже жените са живеели заедно, без аномалиите, предизвиквани от

днешните изкуствени електромагнитни полета. Това се случвало в синхрон и с лунните

цикли. Овулацията се случвала по пълнолуние, а колективната менструация по новолуние.

Използвайки лунния модел, но прилагайки го към слънчевата година, били създадени

ритуали за сезонните цикли на тъмнината (зима) и светлината (лято).

Това е един много по-богат процес, отколкото изглежда на пръв поглед, защото за една

жена навлизаща в своя менструален цикъл се отваря нещо, което можем да наречем

„пси-прозорец", който води, най-малкото, до засилена емоционална чувствителност и

усещане за уязвимост - нещо, което всяка една жена несъмнено познава в детайли.

Казано е също така, че няма по-силна психична енергия от тази, която притежава жената,

когато е в своя цикъл. С помощта на кирлиановата фотография дори е открито, че жените

еманират бяла светлина, докато те са в менструация. Това е много важен момент, защото

говорим за функция свързана с контрола над съзнанието, която самата Кралица на Орион (и

много други рептилиански женски) притежава и която ползва за невероятно психично

влияние над другите същества - нещо илюстрирано прекрасно в сериала „V". Това е

рудиментарна функция и на съвременното женско тяло, която се появява по време на

менструация (докато Кралицата може да го прави, когато пожелае). Както навярно помните,

според Морнинг Скай, орионските жени загубили своя менструален цикъл преди милиони

години, но запазили способността си за психичен контрол, докато при земния вариант на

орионския матриархат цикълът бил запазен, а способността за контрол (особено днес, защото

в миналото тя е силно присъстваща) - не е толкова силна.

И така, по време на цикъла ендокринните жлези секретират с пълна сила. Тази лунарна

субстанция е богата на ендокринни секрети, каквито са мелатонинът и серотонинът -

хормони, копирани чрез добиваните днес по органичен метод вещества. Разликата е, че тези

вещества вече се извличат от изсушени жлези на мъртви животни и както преди години Кенет

Грант отбелязва, в тях липсват наистина важните елементи, които се срещат единствено в

секретите на живия човешки организъм.

Менструалната течност съдържа най-ценните ендокринни секрети и поточно секретите на

хипофизата и епифизата, които допринасят за качества като интуицията и разширените

възприятия. Освен това менструалната кръв запечатва в себе си всички емоции на жената,

която тя изпитва по време на своя цикъл. Това са емоциите на самия живот. Всички тези

свойства на този особен вид кръв се превръщат в причина ранните християни да пият

менструална кръв - защото буквално и метафорично - тя е живот. Те не го правели в почит на

техния месия в контекста на евхаристията, а заради идеята, че това е самият извор на живота,

а той идвал от жените (както се вярва на Орион). Разбира се, това било отражение на много

по-стари практики и ритуали.

В този смисъл за лунарния екстракт се говори като за „върховната истина" или

„пребогатата храна на матката". За да бъдем по-реалистични й по-малко поетични, нека

кажем директно, че менструалната кръв е била много ценен наркотик и при определени

условия тя има ефекта на LSD. Всъщност дори думата „ритуал" произлиза от дефиниция на

санскрит за древна церемония по лунното секретиране, а самата дума „секрет" също се

корени в същата тази наука за жлезистите течности. В древната тантристка традиция

богинята се приема като основен извор на духовна сила, носена от нейните трансцендентни

течности, наречени „раса". Носителките на „раса" в религиозните храмове на Кралицата

имали титлата „преносителки на светлината". Хммм?... Отново мотивът за еманирането на

(бяла) светлина? Те били наричани още „уханните повелителки" (което ще придобие доста

по-голям смисъл малко по-нататък в следговора).

В индийската традиция пък, секретите събирани от свещените жрици в храма на

богинята-майка, са наричани „калас" (единици време), докато утробата (калана) се приема  като средство за измерване на лунарното време. Във връзка с това богинята на времето,

сезоните, периодите и циклите е Кали, за която казват, че е „черна, но красива". „Соаl” в

английския език (дума със значение и на „чернота", „тъмнина") произлиза от нейното име

чрез междинните думи kuhl, kohl и kol. Дори думата „алкохол" произлиза от същия корен,

като нейната първоначална форма е al-kuhul - пречистена съставка, използвана от

средновековните алхимици. Калас отмерват месеците и с тях е свързан произходът на думата

„календар" („kalandai"). Цялата концепция за календара и времето е била въведена, за да

бъдат отмервани лунарните цикли, които пък били важни за колективните менструации и

респективно - земеделието. Така била въведена една основна система за контрол, използвана

на извънземните светове - отмерването на времето. Самото време е с Ян-характеристики

(според днешното разбиране за него), но с Ин-произход. Сами си направете извода доколко е

било обособено съзнанието от менструалния цикъл по онова време по преки и косвени

причини и какви последици има от това и до днес.

Сега умножете тези нужди на така създаденото орионско общество (в контекста на така

или иначе неотменното сирианско патриархално присъствие на Земята) до мащаба на цяла

една цивилизация и ще разберете причините, поради които са били създавани вътрешни

женски кръгове на старейшините. Жените били естественият избор за жрици и прорицателки,

тъй като те имали природната даденост за това във въпросния времеви прозорец.

Най-важните решения били взимани именно в периода на колективната менструация, точно

както някои секти на тибетския будизъм правят същото и до днес.

Сега... Важно е да знаем факта, че в онези времена планетата имала орбита от 360 дни.

Едно от поредните унищожения на онова, което днес наричаме „Атлантида", променило

орбитата на 365 и % дни. Казваме условно, че този катаклизъм се е случил 10 дни след

тогавашното зимно слънцестоене, като годината разбира се е неизвестна. Това допринесло до

смяната на календара и започването му на 1 януари, което е точно 10 дни след слънцестоенето.

Тук е моментът да кажем, че цялата тази едновременна менструация създавала

електромагнитен балон около самата планета. Това не бил просто поток от електромагнитна

енергия, но енергия, която е била директно закачена за човешката амигдала и много дълбоко

свързана с биоритмите на самата планета и Луната.

Това, което според днешния календар се пада 12 август, е денят, който в миналото е

свързан с пика на най-силния менструален поток, както се е случвал изначално на планетата,

хармонизиран съответно с пика на биоритмите на самата Земя и респективно - Луната. На

свой ред тялото на жената е биоритмична машина, което се изразява в менструация на всеки

28 дни. 12 август е на 225 дни разстояние от последния ден в грегорианския календар. Това е

не само равно на 8 менструални цикъла, но е продължителността на една венерианска година.

И макар вече да си давате сметка, че този абзац е построен от изречения, които някак увисват

във въздуха без особени логически взаимовръзки помежду си и без ясно формирана крайна

теза, то това са много ценни улики, които можете да започнете да преследвате сами, ако

наистина имате интерес към този наистина фундаментален период от земната история. Затова

пропускаме момента с поднасянето на сребърен поднос и директно продължаваме с идеята, че

описаната гибел разцентровала съществуващия дотогава ред. Защото катаклизмът и

последващото разединение на съзнанието (в негов резултат), довело функционирането на

амигдалата до атрофия у всички нас (човешката реч също започнала да се променя точно в

този момент). Това довело и до катаклизми в самия земен орионски строй на архетипно ниво,

защото менструацията вече не можела да се случва едновременно - ритъмът бил нарушен.

Смяната на календара само подсилила травмата. А след намесата на РА, почитта към

богинята (Луната) се обърнала изцяло към тази на бога (Слънцето)... както ни предстои да

видим сега!

3.3

РА и заличаването на култа към Кралицата на Орион

Въпреки че след големия катаклизъм, матриархалният строй отново бил интегриран на

ниво религиозна идеология (макар и за сравнително кратко време), нещата никога повече не

били същите. Човек действително трябва да направи свое собствено проучване, за да разбере

монументалното значение и място на менструалния цикъл в ранните земни орионски

общества и как това е белязало психиката на самия мъж, защото тук наистина сме дали само

 репери.

След окончателното замиране на матриархалната система и оттеглянето на боговете,

секретите получавани от жриците на храма били приемани от царете и също били високо

ценени, защото това знание било оцеляло под някаква форма въпреки катаклизма и новите

инженирани раси. Накрая тази практика била заличена приблизително по времето на цар

Соломон (и старозаветната епоха като цяло) и обявена за срамна, отблъскваща, непристойна,

класифицирана като „проклятие" за каквато се смята и до днес от много жени и мъже.

Логично, предвид, че патриархатът разбирал много добре, че това било основно средство за

контрол над мъжа в миналото.

Тази практика, обаче, била запазена в много тесните кръгове на някои тайни общества и

разбира се - в шаманските касти ориентирани към богинята. Тези групи практикуват пиенето

на менструална кръв и до днес по различни причини, защото макар и живеейки под привиден

патриархат, някои от тях знаят много добре от какъв пол е истинският настойник на Земята.

Малко по малко започваме да навлизаме в хронологията представена в “Документите

Тера."..

Както самият Морнинг Скай казва, историята няма абсолютно никакво сериозно

обяснение и до ден днешен, как от изцяло матриархален строй в древното ни минало,

изведнъж се налага култът към Слънцето и мъжкия бог за сметка на дотогавашното почитане

на богинята. С времето Робърт се убедил в думите на БекТи, че отговорът не може да бъде

намерен, освен ако не бъде потърсен... извън самата планета Земя!

Именно в това се състои и една от големите заслуги на индианеца, защото той ни дава

липсващото парченце от пъзела. Става дума за бунта на РА (познат със също толкова

известното в земната митология име - „Мардук").

За тези от вас, които не са чели “Документите Тера," РА е сириански принц, първороден

син на ЕА, който провел много внимателно калкулиран бунт на Ериду (древното име на

Земята) и превзел планетата. Той изгонил баща си (ЕН-КИ) и чичо си (ЕН-ЛИЛ) и променил

миналата история на Земята, изтривайки всякакви записи отпреди 6000 г. пр. н.е. Кралицата

на Орион била заличена от съзнанието на мнозина и богът-Слънце РА и мъжкият

патриархален строй приел всички нейни качества на върховност. Макар това да прилича

повече на приказка, в “Документите Тера" целият процес е подробно описан, а сирианският

завоевателен характер, който бележи природата на това събитие - обяснен в детайли и с примери от

тяхната собствена история.

В “Документите Чама"Морнинг Скай е изследвал и събрал огромно количество думи, титли и

богове от всякакви религии и чрез сравнителна митология (и знанието за Орион и Сириус, което

има) доказва без всякакво съмнение как множество женски божества от миналото са превърнати в

мъжки такива. Така например гърците имат 3 много важни богини: Хера, Атина и Афродита. В

митологията нито една от тях няма детство - те са родени направо в зрялост и нито една от тях не е

родена от майка. Те направо възникват като част от един патриархален пантеон, който ги използва

за разплод. Какъв по-добър начин от това да потиснеш идеята за женствеността като цяло? Ето и

още една класическа история за замени на РА и пример как в един момент едно нещо е добро и

приемливо, а в друг - тотално зло и отхвърлено.

В III-та глава на книгата се споменава, че удоволствието се превърнало в едно от задълженията

на Кралицата на Орион. Това било отразено на всички орионски светове чрез нейните „дъщери" -

жриците на съответния свят. На човечеството била дадена духовна връзка с богинята, която била

осъществявана чрез сексуален съюз с нейните жрици „HAR". Когато религиите на мъжкия бог

придобили надмощие, всички жрици на богинята били автоматично обявени за „зли", а

преследването на удоволствията от жената се превърнало в грях. Въпреки че преди това HAR била

титла за чест и религиозен статус, тази дума се превърнала в уронващата престижа дума „whore"

(„курва" на английски), олицетворяваща „зла и грешна жена". HAR била и Мария/Ищар... богинята,

която наричала себе си „състрадателната проститутка". Хората общували с нея чрез сексуалните

ритуали на нейните блудни жрици. Ищар (като покровителка на храма на проститутките), била

позната като великата богиня HAR. Подобно на гръцкото „погае", персийското „houris" и други

свещени блудници (на английски се ползва и думата „harlot"), нейното жречество обитавало онази

част от храма, която с времето била наречена „HAReM" - светилището. В ранните години там имало

и много рептилии, които били „мост" между орионското жречество и земния му аналог.

От корена HAR идва и името „hara" - еврейска дума за свещена планина и бременна жена, a

Hariti или Harariti била високата планина, където се намира раят, както в предведическата и

дравидска култура, така и в староиранската космология. ХАРмония - дъщеря на Афродита и

носителка на мира, имала и функция на свещена проститутка.

Именно в подобен храм е намерена и най-ранната монета, откривана някога. Култът към Ищар

въвел наново концепцията за парите след разрушението на планетата. Това била

монетно-центрирана икономика, въртяща се около храма на Ищар. В конкретния случай парите

били изобретени, за да подкрепят боготворенето на Ищар, по този начин осигурявайки начин за

печалба, който да покрие разходите по поддръжката на храма и неговите жрици. От свързаните с

тези финансови аспекти мисъл-форми възниква и идеята за древния демон, въплъщаващ в

себе си идеите за материалната ненаситност и алчността -Мамон. В Близкия Изток

истинското значение на името било свързано с отприщените подхранващи и неизчерпаеми

сили на гърдите („мамае") на богинята, която хранела своите деца. Във Вавилон тя била

наричана Мами или Мамиту (майка). В някои шумеро-вавилонски записи тя е наричана

Маметун -майката на съдбите. Женско божество - мъжки прочит. Замяна.

Друг много класически пример: Нут е древноегипетска богиня на небето. Считана е за

майка на всички небесни тела. Според космогонията от Хелиопол, тя е едно от деветте

основни божества (т. нар. „Енеада"). Дъщеря е на Шу и Тефнут и е съпруга и сестра на Геб

(бога на земята). Както виждате имаме познатия до болка мотив за НИН-ХУР-САГ в

градираща форма. Нут и Геб имат пет деца - Озирис, Хор, Изида, Сет и Нефтида. В

различните митове обаче Нут е приемана за внучка, дъщеря или съпруга на РА. Сега... как

става така, че Нут има майка, баща и съпруг коренно различни от РА, но в същото време той е

неин дядо, баща и съпруг въпреки всичко?

Отново - това предполага огромна манипулация върху древните записи и легенди. Нещо,

което, между другото, очевидно не е било осъществено на абсолютните 100%, за да знаем за

него днес, но нека не забравяме, че това са неща, които поставят в абсолютен шах

официалната наука и разбираме за тях благодарение на алтернативни източници в лицето на

Робърт. Според самия Морнинг Скай причините, поради които имаме останали фрагменти за

истинската ни история, се дължат на това, че преди да си тръгне завинаги от планетата, ЕА и

неговите EA-SU започнали да залагат улики в записаната ни история, за да може „звярът" да

си спомни. Дали това е така, или е нещо направено отново като резултат от противоборство

между дадени фракции в комбинация с други фактори - едва ли някога ще узнаем.

И тъй като говорим за исторически и писмени доказателства като цяло, нека бегло

споменем за една друга интересна теза, опитваща, се да обясни по по-ортодоксален начин

смяната от матриархат към патриархат. Според нашето лично усещане, макар и пълна с доста

генерализации и орионски модели, тази теория съдържа истини на архетипно ниво, които са

дали допълнително отражение на блокирането на истинската Ин-енергия на Източника на

Земята (а не на култа към богинята, чийто произход вече е ясен).

Става дума за тезата на д-р Леонард Шлейн. За съжаление от този автор няма преведено

нищо на български език, но при интерес, англоговорящата част от аудиторията може да

изгледа неговата лекция по въпроса (с 1 ч. и 15 мин. времетраене), ако изпише в YouTube „The

Alphabet vs. The Goddess".

Тезата е твърде дълга и обстоятелствена, за да я преразказваме тук, но накратко д-р

Шлейн е хирург и няма никакво понятие от древна археология, митология и езотерика, което

му позволява да мисли по-разчупено и да не допуска нелепите грешки на

учените-изследователи, занимаващи се в тясната си специалност. Разбира се, това не му пречи

да опростява твърде много една много по-сложна картина, тъй като неговият поглед си остава

конвенционален, но едното винаги върви ръка за ръка с другото. Самата теория се състои в

твърдението, че възникването на писаното слово е потиснало култа към богинята, но тъй като

самият култ към богинята е потиснат по други причини, ще говорим за потискането на

Ин-аспекта на съзнанието и въобще - ще обясним накратко тезата му, опитвайки се в същото

време да я над градим.

Шлейн дава пример с първите „езици", които били по-скоро пиктографски, отколкото

азбучни и били свързани повече с дясното полукълбо. Египет, Шумер - това са все

(извън)земни култури, които са нямали азбука, а са ползвали език, който е по-скоро   символичен и абстрактен, който е разчитал повече на дясното полукълбо, за разлика от

азбуката, която вкарва повече линейни Ян-модели.

Самото знание има Ин-характеристики, защото то винаги е вътрешно по природа.

Словото, бивайки външно, потиска вътрешното знание, защото тривиализираното съзнание

винаги се стреми да манифестира нещата под някаква форма. Писаното слово винаги е във

вреда на истинското знание, защото то не е свързано с директното преживяване. Неслучайно в

миналото на мистерийните училища, нищо не се записвало и всичко се предавало устно

(траките са много ярък пример за това), което пък се е случвало само на етап, в който по

личната преценка на учителя - ученикът бил готов да приеме новото знание. Това прави

процеса много по-истински, пряк и вътрешно осъзнат. Все характеристики на истинското

знание. Така, наред със сирианския патриархат, който достига своя апогей в лицето на

възникването на трите патриархални религии (християнство, ислям и юдаизъм), всякаква

идея за богинята била тотално заличена. Виждаме как след изчезването на Ин-аспекта на

архетипно ниво (отново - матриархалното орионско управление няма нищо общо с

Ин-енергията) веднага имаме и земна манифестация, която следва нефизическите потоци.

Според Шлейн именно азбуката променя света. Тя е толкова проста, че 4 годишен може да

я научи и да започне да работи с нея. Преди обаче, само 2% от населението е знаело

йероглифите на Египет и Шумер, защото те били твърде сложни и само администраторите на

боговете боравили с писмо. С въвеждането на азбуките - това се променя драстично. Нека не

забравяме, че за да говорим и слушаме трябва да ползваме и 2-те полукълба. Когато пишем,

ние пишем само с една ръка и за 90% от населението на Земята - това е дясната. Както

несъмнено знаете, дясната ръка е управлявана от лявото полукълбо и респективно - когато

пишем, ние го активираме.

И така, писменият език е изцяло линеен и последователен по характеристики. Той е от

лявата хемисфера. Това полукълбо е свързано с времето, то възприема нещата едно след

друго. С дясното полукълбо разглеждате картина, с дясното полукълбо разчитате карта,

намирате решение как да излезете от лабиринт, с дясното полукълбо разпознавате лице на

свой познат на улицата, защото го виждаме в цялост като гещалт. И макар да не сте виждали

този човек от 15 г. и той да е безкрайно променен - вие го познавате интуитивно веднага. Това

е функция на дясното полукълбо. За сметка на това лявото полукълбо е Ян и оттук идва

тезата на Шлейн, че с масовото навлизане на линейното слово - Ин-аспектът бавно започнал

да бъде потискан и жената - също. Той илюстрира казаното със спартанците, които нямали

азбука/писмо, но са имали култура на полово равенство, а гърците, които са развили огромни

традиции в литературата, потискали жената (тя нямала право на собственост). Генерално,

четенето на книги кара мозъка да работи в бета вълни (интелектуален фокус), докато

телевизията ни вкарва в алфа-тета, което е медитативно или трансово състояние. На въпроса:

„Как бихте описали чувството от гледането на телевизия?," най-честият отговор е: „Като

хипнотизиран."Както знаете, съвременната медия използва именно този ефект, за да зомбира

населението. Моля обърнете внимание на това, че по никакъв начин не казваме, че да четете

книги ви прави по-линейни (още повече, че в момента четете книга), а гледането на телевизия

обратното и следователно трябва да стоите повече пред телевизора! В никакъв случай! Просто

обясняваме какъв генерален ефект върху функционирането на мозъка имат двете неща.

И ако Шлейн казва, че създаването на азбуката и самият процес на писане подсилват

функционирането на лявото полукълбо, което води до патриархат, то той твърди още, че с

навлизането на клавиатурата и писането с две ръце, този процес ще бъде обърнат наопаки и

ще наблюдаваме постепенно феминизиране на света. Преди само жените били машинописки и

това се е водело чисто женска професия, непристойна за мъже. С масовото навлизане на

домашните компютри и лаптопи обаче, това се променя, а оттук и начинът на функциониране

на самия мозък. Макар това отново да е прекалено опростяване на нещата, в същото време е

удар право в десетката, защото от 2 века насам на Земята е започнал процес по орионизиране,

който постепенно ще доведе до евентуалното налагане на матриархат (нещо, което ще

коментираме нашироко след малко). Отново виждаме как дадени, вече задвижени архетипи

под формата на процес, биват отразени в тривиални проявления като горното, които обаче ни

дават шанс да стигнем до един по-висок ред на случване.

Като цяло това е добра лекция, която ще ви накара да се замислите за доста неща, ако  можете да провидите отвъд очевидната пропаганда в нея. Препоръчваме ви я още веднъж.

Макар всичко описано дотук да говори за потискането на култа към богинята в

съвременността, в началото на тази подточка бе обяснено, че някои кръгове са много добре

запознати с реалното състояние на нещата. Под различни форми това се е запазило и в много

мистични учения, макар и под изкривена форма. И до днес в някои по-изолирани индийски и

китайски племена продължава да царува матриархатът, а на мъжете дори не им се позволява

да докосват пари и оставят всички дела, свързани с финансите, да се управляват от жените им.

Отзвук от времената на HAR.

Информацията, че богът, на практика, не е никакъв бог, а богиня, всъщност си остава една от

най-умело пазените тайни. В юдаизма (който определено има патриархална насоченост),

посветените равини идентифицират най-висшия аспект на божественото като „шекина" - женската

есенция. В известен смисъл, мистерията на женската енергия е най-важният елемент в космологията

на Кабала. Според тяхната доктрина настоящето състояние е резултат от заточението на женската

енергия от тази вселена. Това е истинското „падение" за тях, чиято драматизация намира краен

израз в историята за прогонването на Ева от райската градина.

Според кабалистите, в началото на вселената женската сила колапсирала. Тази дезинтеграция

довела до разпръскването на „шекина" из вселената. Нейната светлина била абсорбирана във

високите и ниските реалности. От нейната енергия останала само диря... Следователно, в тази

реалност всичко, което можете да видите от женската енергия, е само отразена светлина. Това е една

от архетипните причини, поради която Луната, небесното тяло, което ни дава отразена светлина

нощем, символизира жената. Казано е още, че оттеглянето и липсата на женската енергия е онова,

което държи света в хаос и нищо в тази вселена не може да се освободи и спаси, докато женската

енергия не бъде интегрирана отново и нейната светлина не заблести в света. Традицията казва, че

възможно най-високата степен на еволюционно развитие, което който и да е индивид може да

постигне, е именно сливането с шекина на духовно равнище и докато не разрешим този въпрос,

цялата космическа ситуация ще остане конфликтна.

От всичката информация, която получихте дотук, трябва да можете много лесно да разпознаете

в горната история познати модели и да разкодирате тези „свещени догми" (на чиято езотерична

мъдрост и поетика при други условия навярно бихте се възхитили), по един много по-различен

начин. С новото знание, което тази книга дава, човек може да направи коренно различен прочит

на всички мистерийни традиции и да ги види като това, което са. В случая имаме безспорно

отражение на философията на някоя орионска фракция, която под формата на мистично-религиозна

пропаганда се опитва да наложи своите идеи за това какво трябва да представлява организацията на

обществото и колективното съзнание на човечеството. Религията, както знаете, съществува

единствено и само по тази причина - да привлича съзнания към дадени извънземни философии на

астрално равнище.

Историята, която прочетохте, е повече от типична метафора за прокуденото от Земята влияние

на Империята Орион и няма нищо отвъд това... Ако бъде казано в прав текст, обаче - ще загубите

много последователи, защото ще проличи низкия интерес и мотиви зад тази пропаганда. Затова

трябва да издигнете тази иначе прозаична история за власт на едно по-божествено равнище и да

превърнете проблема в нематериален и вселенски - да го извисите до нивото, където бива

формирано самото съзнание. Защото само така, вие, като живо същество, можете да се

идентифицирате с този проблем, да решите, че сте част от него и да започнете да работите за

неговото разрешаване. А да започнете да работите по неговото разрешаване, означава да обслужвате

интересите на дадено извънземно съзнание и да вършите неговата работа на Земята. Което

автоматично ви отклонява от човешкото преживяване, заради което сте дошли. Което пък (в случая)

- ви орионизира и вие вече не функционирате от гледна точка на това какво бихте направили

сами по себе си. Ето защо всяка форма на колективна религия, окултизъм и мистика, които

поставят „вселенски проблеми", за които всички ние по някаква причина трябва да се

чувстваме много отговорни и притеснени, са вредни за човешкото преживяване. Защото

механизмът винаги е следният: поставя се езотеричен казус, зад който обикновено на пръв

поглед стои някаква напълно логична и хуманна концепция. В резултат човек започва да се

вживява и идентифицира с каузата по собствено желание (!) и поради неотработени аспекти

на ниво вътрешно същество, вие започвате да „оправяте света" според гледната точка на

някого. Защото нямате пълната картина. На някое дърво може да са останали няколко зелени  листа и да смятате, че то е живо, но коренът му да е изгнил. Вие няма как да знаете. Ето така

се прави с финес и класа без да се нарушават правилата на Играта. И от двете Полярности! Те

са опитни и гениални. Знаят „как", защото го правят от милиарди години. За тази ситуация е

много подходящ народният ни израз: „тръгнал си да продаваш на краставичар краставици".

И-м-е-н-н-о. Няма как да стане. Няма как да победиш някого в собствената му игра, освен ако

не спреш да я играеш, защото той я играе много по-дълго, отколкото ти съзнателно помниш.

Да искате да промените планетата съобразно дадена кауза, означава да попаднете в по-висок

ред на капан без изобщо да имате възможността да придобиете капацитета, с който да

започнете да осъзнавате това, защото картината е много по-огромна, отколкото виждаме от

апартамента си. Всяка една философия, която пропагандира някаква промяна на колективно

равнище - не е във ваша услуга. Да, това също е преживяване, да Висшият ви Аз съзнателно

допуска това преживяване, но това не означава, че човек трябва да остане наивен цял живот.

В един момент трябва да започне реалното вадене на поуки от тези преживявания, а не да

продължава константното блъскане на главата в стената.

Някой може да зададе напълно резонния въпрос: „откъде сте сигурни, че горната

кабалистична история не е по-дълбоко отражение на липсата на изява на истинския Ин-принцип"-

нещо, с което ние самите започнахме тази 3-та точка и нещо, което вече наистина е проблем.

Много просто. Макар истинската женска енергия, идваща директно от Източника, да е

наистина „отрязана" в настоящата вселена, същият проблем стои и с мъжката такава. Както

бе загатнато в началото, механизмът, по който функционира съзнанието ни в трета плътност,

е такъв, че то е склонно да тълкува липсата на даден вид енергия в себе си като генералния (и

единствен) проблем на цялото творение. Но ние имаме липсата и на Ин, и на Ян, защото ги

възприемаме като огледални изображения, а не ги преживяваме като това, което наистина са

в тяхната есенция. А в кабалистката история не се казва нищо за това (и - да, представихме я

в цялостния й вид). Някой, който наистина осъзнава за какво става дума, разбира истински

Баланса и има чисти намерения, никога няма да пропусне да ви каже, че е нужно да

интегрирате и двата аспекта.

Женската енергия не може да бъде считана за цялостна без истинската мъжка енергия.

Респективно, щом историята не споменава за това, значи тя не е от толкова висок ред за

колкото се представя и визира именно липсата на орионския матриархат на планетата, а не

липсата на истинския Ин-аспект. Защото - да повторим за пореден път - прокуждането на

официалното представителство на Империята Орион от Земята не е причината за липсата на

Ин-аспекта на Земята. Вторият „проблем" е много по-древен, а орионските драми са само

тяхно частично материално отражение на космическо ниво. В известен смисъл самият

орионски матриархат е дотолкова далеч от разбирането на истинската Ин-енергия, че чак е

плашещо. Но тъй като двете са косвено свързани, едното бива ползвано за претекст от

другото. Именно в разбирането на тези неща на едно много вътрешно равнище започва

истинската езотерика, която винаги, винаги, винаги е индивидуална и няма нищо общо с

каквито и да е каузи.

Ето затова тази книга е толкова важна и може да се превърне в истински инструмент,

който да ви бъде невероятно полезен. Защото целият окултизъм, от древни времена, до ден

днешен (където виждаме апогея на нещата) е белязан от подобни замени. С единствената цел

вие да продължавате да играете Играта. Винаги ще има причини да продължавате да играете

Играта. Но има само една да спрете да я играете. Както е казано - има много болести, но

здравето е само едно.

Всъщност въпросът за окултните замени във връзка с извънземните философии е толкова

назрял и базов, че няма как да не дадем поне още един пример в контекста на Орион, който

със сигурност повечето от вас познават. Нека го наречем полу-ченълинг, полу-предание.

Преди да достигнем дотам обаче, нека направим малък преговор на някои аспекти, върху

които ще можем да надградим с дадени тези по един нов начин.

3.3.1

Кралици, Принцеси, титли, заменки и архетипи - задълбочаване

В своята самопровъзгласила се роля на най-висш представител на Празнотата и на

практика - единствено физическо въплъщение на съзидателните сили на вселената,

Кралицата на рептилиите била манифестацията на Източника в съзнанието на своите  поданици. Тя била богинята-майка, титла, която има много по-дълбок смисъл от

презумпцията за родител или създател. След нейното „падение" (от гледна точка на земните

събития) обаче, тя и всичко свързано с нея бива очернено и превърнато в олицетворение на

абсолютното „зло" и на всичко, което се счита за „греховно" - нещо, за което дадохме

достатъчно примери (а можете да откриете сами още хиляди такива). Морнинг Скай дори

прави пряка връзка между титлата SS-N или SSS-IN („тези, които са от страната на

богинята-майка") и английската дума „sin" означаваща „грях". Религията на

богинята-майка бива заменена от тази на бога-отец, а всички титли и прозвища на Кралицата

биват трансформирани така, че вече да се отнасят до мъжкия бог или пък придобиват силно

негативно значение. Всъщност това е практика, която засяга всички противници на новото

управление и както вече е упоменато в „Документите Тера"- подобно отношение получава и

ЕА. След драстичната религиозна промяна очевидно е бил направен много концентриран

опит хиляди думи да променят своето значение, с което се постига двоен синергичен ефект. От

една страна, предишните управници на Земята биват напълно „сатанизирани" (макар за тази

цел в голяма степен те просто да са били представяни в „истинската им светлина", за разлика

от „показната им такава", като на населението просто е спестена по-голямата картина). От

друга страна, особено след напускането на земната сцена от РА, има едно тотално объркване

относно това „кой кой е", което работи по един перфектен начин за задкулисните диригенти.

Смисълът на цялото това упражнение е не „врагът" да бъде ясно назован и изобличен, а той

да бъде „мистифициран", защото крайната цел е земното население да си няма ни най-малка

представа относно това в какъв сценарий е въвлечено. Така в крайна сметка хиляди думи се

оказват с двойно, напълно противоположно значение, което много добре показва каква драма

се е разиграла през тези отминали времена, което пък дава улики и за моментната доминация

на определена фракция върху дадена земна територия. Същевременно това обстоятелство се

явява перфектен и търсен като ефект буфер и силна пречка за тяхното разпознаване без

наличието на някаква изначална ключова информация подобна на тази в настоящата книга.

Част от това огромно объркване при идентификацията на отделните фракции и техните

представители (наред с всички особености на двустранна асимилация на титли, произтичащи

от самия съюз) вероятно се дължи и на факта, че самата орионска бунтовническа групировка

има същите древни корени като тези на законната Кралица и претендира да окупира нейните

титли.

Ако сравните „Документите Тера"и настоящата книга, ще видите, че тези групи рептилии

на практика имат еднакви имена, защото SSA-TA е вариация на SSS-T, а в „Документите

Чама" Морнинг Скай директно казва, че именно SSA-TA е валидна титла на законната

кралица на Орион. В тази връзка споменатото като израз „сатанизиране" попада точно в

десетката, защото е очеваден опит едната от борещите се фракции да бъде представена в силно

негативна светлина като САТАНА, а корените на тази дума могат да бъдат изведени от

титлата на Кралицата като „върховна женска (SSS-T или SSA-TA) от небесата (AN)", или

слято - SSATA-AN. Този персонаж е описан в религиозните текстове като „враг на Бог и

всички хора", „древен змей", „велик дракон", „унищожител", „управител на въздушното

царство", „изкусител", „оформящ световната система на мислене". Дали в случая става

въпрос за самата Кралица или за съвсем друга фракция е трудно да се каже, като най-малко

би следвало да ви заблуждава предполагаемият „мъжки пол" на съществото, защото

промяната на пола при „мистифицирането" на врага или при окупацията на титла от друга

фракция е нещо много типично. Един от силните примери в тази насока е вече споменатата в

„Документите Тера"фракция на ARI-AN, установила се в земите около Индия, която всъщност

проповядва „сирианските мистерии" и има по-скоро патриархален характер и нейното

присъствие създава дори още по-голямо объркване, което работи в полза на задкулисно

управляващите „гущери". Друг показателен пример е създаването на ислямската религия на

база на очевидната титла на Кралицата - ALLA(H) (която, освен всичко друго, е име и на

древна богиня почитана в арабските територии) и трансформирането й във върховно

същество от „мъжки пол", така че да обслужва нови цели. Не по-малко важно е да се

отбележи, че самите титли и рангове на сирианците след създаването на съюза между двете

Империи също биват до голяма степен асимилирани от орионската терминология.

„Падението" на Кралицата и налагането на патриархалната доктрина като еталон за  масите е много силно отразено в културата на хората, особено що се касае до сексуалността.

Точно в този аспект можем да видим най-добре как различни думи представляващи в

миналото символ на божественост и други добродетели (защото са извлечени от титли на

орионската Кралица) биват превърнати в олицетворение на греховното. Както е видно от

съдържанието на книгата, една от титлите на Кралицата произхождаща от Великата

Празнота, е KHAA-UR или KHA-R (HAR). Както вече отбелязахме преди малко, според текста

една от специфичните особености, присъщи на управителката на Орион и нейните

дъщери-Принцеси и главни жрици, била преследването на сексуалното удоволствие. Затова и

на религиозно ниво за масова употреба духовната връзка или (общуването с богинята) винаги

се осъществявало чрез посветени жрици (HAR), които да осъществят „сексуалния съюз".

Когато патриархалните религии дошли на власт, всички жрици на „богинята" се превърнали

в зло, а преследването на сексуални удоволствия от страна на жените станало „грях".

Добавяйки наставката US, която означава „някой, който е от" получаваме KHAA-UR-US, или

HAR-US, което на свой ред буквално означава „някой, който е от KHAA-UR" или „някой,

който е от HAR". Това е титла, която обикновено е запазена за мъжките жреци. В този ред на

мисли значението на името/титлата HORUS (KHAA-UR-US или HAR-US - на български

Познат като „Хор") - героят от египетските митове и легенди, вероятно означава, че той е или

син на HAR, жрец на HAR, или и двете едновременно.

Много интересен е и въпросът коя богиня (или по-точно кои богини) се явяват

репрезентация на истинската Кралица на Орион предвид факта, че Земята винаги е била

изконна територия на сирианците и силните култове към дъщерите-принцеси със смесена

кръв, които дефакто са вече част от сирианската династия. От друга страна трябва да се има

предвид, че почти всички конфликти на планетата са всъщност междуособни войни на самите

сириански кланове, които често в своята борба за надмощие търсят и външна подкрепа. Това

нестихващо противоборство вътре в собствения род е нещо, което е силно заложено при тях на

генетично ниво и може да бъде видяно в много чист вид в средновековната европейска

история като пряка проекция на галактическата такава. В тази връзка особено впечатление

прави жестокостта, която някои представителки на „нежния пол" са били способни да

проявят към собствените си деца, за да останат или да се домогнат до властта, като някои от

тях придобиват прозвището „вълчиците". Когато към уравнението се прибавят и

споменатите в „Документите Тера"кралици-бунтовнички SSA-TA, които помагат на РА да

заличи всичко свързано с култа към богинята майка, а след това поемат и контрола върху

планетата, дешифрирането на тази част от пъзела се усложнява допълнително.

Нещата придобиват още по-комплициран вид особено като се има предвид типичния

„извънземен обичай" това, което не може да бъде заличено като история, да бъде присвоено и

трансформирано по начин, изгоден за силния на деня. Безбройни са примерите в

митологията, прекрасно описващи този феномен чрез очеизвадно насила свързани и

прекроявани митове и промени в пола и функцията на „божествата" така, че да се впишат в

„новата действителност". В този ред на мисли за някаква абсолютна убеденост при

идентификацията на истинската Кралица на Орион и безбройните нейни образи и имена

просто не е сериозно да се говори, именно защото се получава едно преплитане на титли и

имена на персонажи основно от сириано-рептилианската династия, които в миналото съвсем

явно са управлявали планетата в качеството си на полу-божества.

Към цялата тази амалгама от фактори задължително трябва да се прибави и

разграничението между Кралицата-майка и Кралицата на Империята, която всъщност е

действителната Кралица, и фактът, че въпреки привидното тяхно единодействие, между двете

винаги се води борба коя да е номер едно (препратка към това откриваме отново във 2-ри сезон на

сериала „V"). Дори от чисто изследователска гледна точка, може би точно разграничението между

двете е най-трудно, именно поради факта, че самата управляваща Кралица е истинската генетична

майка и носи доста сходна титла с тази на сурогатната такава. На този въпрос е обърнато специално

внимание в “Документите Чама", като изрично е подчертано възможното объркване между двата

персонажа, тъй като в по-ранните години на Империята действащата Кралица е носела титлата BI,

отредена впоследствие за нейната майка. Тази трансформация на смисъла на думата „майка"

очевидно е оставила много дълбока следа и е отразена и в самите земни култури, като особено

интересен се оказва примерът с богинята Кибела (който ще бъде изложен след малко).

Самият Морнинг Скай в “Документите Чама" изброява над 50 имена, които според него

съответстват на титли на Кралицата в качеството й на Кралица на Небесата, Кралица на Морето,

Кралица на Небесните Води, Кралица на Звездите и Богиня-Майка, но същевременно трябва да се

има предвид, че същите тези титли биха били възприети (поне за местна употреба) от всяка една

дъщеря-Принцеса наместничка на колония, каквато в случая се явява и нашата планета. Имената,

които индианецът споменава са: Mary, Moira, Mari, Mari-El, Marina, Miriam, Mariham, Meri-Ra, Stella

Maris, Mariamne, Myrrhine, Myrtea, Myrrha, Maria, Marina, Malini, Изида, Бастет, Хатор, Ahibit, Jael,

Jah, Jahi, Jaho, Iau, Iahu Anat, Yahu, Ищар, Asherah, Astarte, Ashtoreth, Esther, Devi, Danu, Diti,

Деметра, Neith, Har, Anath, Афродита, Кибела, Kore, Кали, Секмет, Maat, Мут, Хекет, Sati, Венера,

Dea Syria, Pelagia, Ilithya, Hymen, Urania, Androphonos.

Интересното тук е, че в този списък липсва гръцката богиня-майка Хера, която в същата книга е

спомената на три места, но в по-различен контекст и е изпусната една доста силна аналогия. Името

на Хера произлиза от санскритската дума „svar", което означава „небеса" и била небесна дева. Някои

от нейните „по-ранни" титли са „Кралица на Боговете" и „Девствена Кралица на Небесата". Тя била

първоначално напълно независима от Зевс. Според митовете тяхната сватба била „уредена", (а

други я представят като свещена), което често бива възприемано от изследователите като опит да

бъдат свързани два напълно различни култа. В контекста на книгата обаче, вероятно означава

дори нещо повече на фона на „уредената небесна сватба", описана в IV-та глава, от която произтича

съюзът между двете Империи, като дори и тази аналогия може да се тълкува двояко и да бъде

свързана както с действащата Кралица, така и с Принцесата-наместничка. Друг интересен жокер се

явява фактът, че в голяма част от митовете Хера преследва с голяма жестокост жени, на които им

предстои раждане (а впоследствие и техните деца) и многократно се опитва да детронира Зевс.

Много митолози също слагат знак за равенство между различни богини от древността, макар и

не в същия мащаб, като при Робърт. Най-очевидните репрезентации на великата богиня-майка

според повечето от тях са Инана в Шумер, Кибела в Анатолия и Изида в Египет, а всички

техни митове и описания в крайна сметка биват трансформирани до София в Стария завет -

великата богиня при гностиците и разбира се, култът към Дева Мария.

Колкото и удобно да се явява положението с десетте хиляди титли и имена на Кралицата,

именно безбройните междуособни конфликти на планетата и подмяната на историята ни

възпрепятстват да приемаме безрезервно всяка една „богиня" от митологията като поредната

титла на един и същи персонаж. С оглед на политическата конюнктура в миналото, много

честа се оказвала практиката да се заменят женски с мъжки образи, а по-стари и неудобни

божества да бъдат трансформирани в нови събирателни такива. Точно поради този факт, ако

тръгнем да изследваме повечето митове линейно и хронологически, ще се сблъскаме с

огромни логически пукнатини. Разлики има дори и в тълкуванията на самите митове, а

много от тях имат и различни вариации, които понякога силно си противоречат. Като

интересен пример в тази насока можем да посочим X. Дж. Роуз, който в своята книга

„Наръчник по гръцка митология"(1928 г.) дискутира ролята на младия любовник на „богинята"

в свещения сексуален съюз, като я свежда до тази на „по-нисш партньор от мъжки пол" и

анализира легенди, при които „тя" е представена не като „омъжена", а като сключваща

дълготрайни или краткотрайни съюзи с някой по-нисш от нея. Разбира се, можем да

наблюдаваме и точно противоположния сценарий, при който след „сватбата-съюз" женският

персонаж остава далеч на заден план с напълно формални функции и много често след това

бива трансформиран до дъщеря на мъжкия бог, родена по неестествен начин (пример - Атина

Палада, за която вече бе споменато, че няма детство), което е добра предпоставка за анализ на

„перспективата", през която е бил формиран митът.

Въпреки всички споменати вече условности, има някои много интересни улики, които на

фона на подробностите изказани в книгата могат да помогнат на всеки да си направи

определени изводи в няколко направления при опита за идентификация на Кралицата в

древната история. Точно затова ще разгледаме малко по-подробно богинята Кибела. Една от

многото причини да се спрем по-подробно именно на нея е, че след смяната на властта и

идването на патриархата, гласовете на старата вяра продължават да отекват точно чрез

традициите на култа към Кибела.

Фригийската богиня е наричана „велика майка", „майка на боговете и всичко живо на

земята" и олицетворява силата на природата и нейното плодородие. Култът към Кибела се  простира от Мала Азия, до Италия, Гърция, Тракия, Дунав, Рен и Северна Африка, като

най-вероятно е наследил по-древен култ идващ от още по на изток. Богинята е почитана и

като върховен творец и се явява последният бастион на езическата вяра преди възхода на

християнството. Както бе посочено, много често е изобразявана да носи корона, стояща на

трон или колесница, задвижвана от лъвове, а понякога около нея има пчели. Една от нейните

титли е „господарката на дивите зверове" и в този контекст много често около нея присъстват

лъвоподобни животни като пантери и леопарди, наред с вече споменатите лъвове. Предвид, че

въпросът с очевидната аналогия по оста Орион-Сириус, представена посредством женския

образ доминиращ над лъвските създания, беше коментиран и в “Документите Тера," ще се

спрем повече на други интересни особености, свързани с богинята. Може би най-интересната

такава е, че въпреки че Кибела навсякъде е наричана „майка", тя на практика не е такава! Тя

не ражда в традиционния смисъл на думата, нито пък има отношение към родилните мъки на

други същества. Нещо повече - неестественото зачеване е издигнато до култ в нейните митове,

а дори тя самата и нейният любовник са заченати при необичайни обстоятелства. В

различните митове съществуват две коренно противоположни версии за нейния произход,

като според едната Зевс произлиза от Кибела, докато в друга елинизирана версия Кибела е

дете на Зевс (или на небесния бог). Това, разбира се, може да бъде обяснено и с различната

„политическа" гледна точка. Според повечето сериозни изследователи в сферата на

митологията няма друго същество, което до такава степен да бъде отдалечено от

биологичното майчинство, както е при Кибела. Този факт е описан много подробно в книгата

на австрийско-американската митоложка Лоте Моц - „Лицата на богинята." Там също така е

изяснена и заблудата в повечето конвенционални източници да се посочва, че намерената

статуя с датировка 6000 г. пр. н.е. (която е доста по-ранна версия на богинята-майка)

изобразява жена, която ражда на своя трон, а от двете й страни стоят две пантери. Всъщност

позата далеч не е родилна, коленете са силно прибрани, а ако изобщо може да бъде разпозната

някаква глава, то това вероятно е на малко лъвоподобно същество, което търси подслон и е

много характерна черта при дузина други скулптури свързани с Кибела.

Най-интересен в тази връзка се оказва обаче въпросът какво означава „велика майка" и

„майка на боговете"? Това можем да открием като изследваме самото съществително

„майка" и видим, че в много земни култури терминът не означава задължително родител в

буквален или преносен смисъл, а персона с благороден статус, богиня или кралица! Като

„майка на боговете" тя не е техен родител, а е с най-висок статус от всички божества. Като

Magna Mater пък, е велика кралица. Този факт може да се окаже от ключово значение при

изследването на земната митология точно поради различния прочит на титлата „майка".

Култът към Кибела има и друга интересна особеност, която винаги е била от особен

интерес за учените, пораждайки немалко спекулации. Става въпрос за оргиестичния ритуал

при който се чества богинята, а нейните жреци на фона на различни музикални инструменти

танцуват и тресат главите си с голяма скорост, така че да достигнат до състояние на екстаз,

при което не изпитват физическа болка. В това състояние те нараняват телата си, а тези,

които тепърва щели да стават жреци взимали остър камък, с който отрязвали половите си

органи! Церемонията приключвала с изкъпването на образа на богинята. Когато култът към

Кибела бил пренесен в Рим, той бил изпълняван от фригийски жреци по подобие на

оригиналната практика. Третият ден на фестивала бил „денят на кръвта", следван от „денят

на насладата", при който образът на богинята и нейната колесница, задвижвана от лъвове,

били окъпвани в реката, с което церемонията завършвала. Спорът за интерпретацията на

този кървав акт обикновено бива представен от тезата, че представлява вид клетва за

целомъдрие, чистота и непорочност в служба на богинята. Противоположната теза е, че чрез

отрязания полов орган утробата на богинята бива оплодена. В тези си интерпретации учените

обаче често пренебрегват факта, че след кървавия ритуал жреците започват да носят женски

дрехи и да се държат като жени! Този факт представлява още по-голям интерес на фона на

споменатите вече в предговора курсове, които Морнинг Скай провежда във връзка с

„женската енергия", а те от своя страна са пряко свързани с ритуалите за почитане на

„богинята" в миналото. Премахването на половите органи от жреците на Кибела пък е още

една препратка към премахването на това, чрез което работи биологичното възпроизводство

(при човека) и дистанцирането от него! Това е и още една препратка към традициите по  имитирането на женския менструален цикъл от страна на мъжа.

Още по-интересен повод за размисъл в тази връзка е дали е възможно този кървав ритуал

да е базиран на начина на възпроизводство при пчелите, защото по време на половото

сношение малката част от търтеите, които успеят да се сношат с кралицата, губят половия си

орган по време на акта, а в резултат на това по-късно умират! По време на целия този процес

те са напълно под властта на феромоните, които женската излъчва и я преследват като

обезумели.

Няма как да пропуснем да обърнем внимание на още нещо характерно за Кибела и

същевременно заемащо ключово място в книгата, като, може би, най-ярката характеристика

на империята SSS. В митологията Кибела не води своите битки чрез традиционния начин за

водене на война! Тя „изпраща лудост" на своите врагове или „вдъхновение" на тези, с които е

в съюз. Помага „дистанционно" на своите жреци като им праща видения и знания (най-често

по време на сън), чрез които да лекуват различни болести и дори такива пратени от самата

нея! Този факт е забелязан дори и от конвенционалните изследователи митолози, които

отбелязват, че очевидно става дума за някаква власт над съзнанието на хората.

Както вече бе споменато, името на Кибела е пряко свързано с пчелите и в много случаи за нея се

говори именно като богиня на пчелите. Това е от изключително важно значение не защото в I-ва

глава на книгата предците на рептилиите са описани като еволюирали от създание, подобно на

пчела и водно конче (kheb). Важно е защото тяхната система на управление и начин на живот се

базира именно на този модел, независимо от това дали той се е формирал по описания в книгата

„еволюционен път" или е бил наложен във физическата реалност чрез инволюционни методи. Точно

затова този модел присъства несъмнено и в символиката на тайните общества, а чрез тях е пренесен

и в масовата култура. Пчелата сама по себе си е могъщ символ на орионския строй и навярно е

едно от многото създания, които нямат произход от планета Земя. Обществото на пчелите е изцяло

доминирано от женския пол, а търтеите са само временно необходими, за да оплодят яйцата на

кралицата, след което те се изолират в крайните пити, като не ги допускат до храната и постепенно

ги изгонват от кошерите. Намирането на търтеи в семействата през зимата е указание за

некачествена майка.

Образът на богинята във форма на пчела или някакъв друг вид насекомо има много дълга

история. Пчелата е единственото насекомо според учените, което комуникира чрез танц и тази често

забравяна нейна черта е една от причините нейният образ от древността да бъде често изгубван за

нетренираното око. Титлата Melissa (означаваща „пчела") може да бъде срещната в гръцките митове

като име на жрица или нимфа. По този повод Морнинг Скай пък разделя думата на два корена MEL

и ISSA, като според него MEL е вариация на титлата Mary (Мария), докато ISSA явно показва

връзката със SSS-името на съществата от Орион. Представянето на „богинята-майка" като

пчела-кралица е съвсем целенасочено, защото пчелите са перфектният пример за истинско

матриархално общество. Кралицата в кошера управлява самосиндикално и на нея се гледа като на

„майка" на всички пчели. Тя е свирепа, а нейната власт -абсолютна. Докато е още „претендент за

трона" от нея се очаква да убие всички потенциални конкуренти в кошера, които се изправят на пътя

й. Нейният успех като „принцеса-воин" е улеснен от факта, че за разлика от своите опоненти,

по-ранното й съзряване дава възможност да жили непрекъснато без да умре.

Ако погледнем на нещата от езотерична гледна точка, пчелата символизира сладостта на живота

защото произвежда мед, който пък е сладкият плод на сексуалността. Гръцкият философ и

математик Порфирий от Тир считал, че душите на хората пристигали на Земята под формата на

пчели и че те са примамени към земния живот чрез обещания за „земни наслади" символизирани от

меда. Иронично обаче, именно медът е също символ и на смъртта и е бил често предлаган като

жертвоприношение на боговете. Дуалиетичната природа на меда не е случайна, точно защото  Оникс от Кносос, Крит - 1500 г. пр. н.е. - илюстрира богиня-пчела заобиколена от две кучета с

криле.

нектарът и неговият производител - пчелата - изглежда представляват същинският цикъл

на съществуване! Макар този „езотеричен принцип" да се явява само един от възможните

пътища на развитие и проявление във вселената, ако се вгледате по-детайлно ще видите, че

той е упорито налаган, на Земята, както чрез определени тайни общества (масони, кабалисти,

суфисти, мормони, илюминати и др.), така и чрез традиционните религии. Пчелният

символизъм е основен компонент в масонските идеали, въпреки че в неговото прилагане се

забелязва един очеваден парадокс. Както можете да видите и сами (защото е качена и в

мрежата) „Масонската енциклопедия"ни информира, че: „пчелата е важна за жасонството по

същата причина, заради която е била важна и за египтяните - защото от всички насекоми само

пчелата има крал."Дали масоните имат предвид титлата на фараона като „пазач на пчелите"

или пък става дума именно за продължаване на патриархалния модел, който потиска

почитането на богинята чрез промяната на пола?

Една от причините пчелата да бъде асоциирана с езотерични и духовни търсения, е че тя

служи на другите. Тя е почитана не просто защото се труди, а защото се труди за останалите.

Пчелата работи неспирно за „общото благо на кошера" и се подчинява без каквито и да е

въпроси на йерархията. Доколко поведението на „пчелата работничка" е продиктувано от

осъзнати алтруистични подбуди или се дължи на контрола върху нейното съзнание,

упражняван от кралицата на кошера посредством феромони, е също един интересен въпрос.

Още по-интересно е обаче, как същият този модел е бил налаган на Земята под всевъзможни

„идеологически предлози", като най-очевидният от всички е комунистическият строй, чиято

политическа и работническа структура е проектирана в почти перфектна форма,

наподобяваща пчелния кошер. Така езотеричното знание е използвано по един безскрупулен

начин, а всички „религии на труда" обслужват малък елит за сметка на останалите

зомбирани чрез всевъзможни средства „пчели-работнички".

Много окултни школи имат задълбочени познания за пчелите или са ги внедрили в своята

идеологическа система. В това число масони, Софисткото общество, Орденът на Цион,

Кръгът на св. Дагоберт II и други. Нито едно от изброените, обаче, няма скандалната слава на

Ордена на илюминати -„тайно" общество основано от немския философ Адам Вайсхаупт на 1

май, 1776 г. Любопитен е фактът, че той е обмислял да именува своя орден „Пчелите", а не

„Орденът на илюминати". Това по всяка вероятност се дължи на неговите силни масонски

връзки и почитането на гръцките мистерии, които в много голяма степен се базират на

пчелния символизъм. Във всеки случай целта на ордена е световна доминация, като за тази

цел той се е състоял от сложна мрежа от шпиони, които действат анонимно в нещо, което

може да се опише като структура на „килийка от восъчна пита", допълнена от свързващо

звено, което докладва до неизвестни висшестоящи. Не е изненадващо, че от този момент

нататък започваме да виждаме пчелния кошер, изобразен като метафора за контрол на

пролетариата, дума, която на латински означава „потомство". Определението е по-скоро

подходящо, ако имаме предвид, че един типичен пчелен кошер приютява десетки хиляди

новородени пчели.

Интересно как ли биха се развили нещата, ако обществото е било наречено точно с името   „Пчелите". Също е интересно да се обмисли какво Вайсхаупт е целял да внуши, основавайки

ордена си на 1 май. В езическия свят 1 май символизира обновлението - познат като келтския

фестивал Белтейн. 1 май е също денят на телеца - бикът, който, разбира се, също символизира

обновлението и бива свързван с пчелите. 1 май обаче е най-широко известен като „денят на

работниците", много важен ден в СССР, чиято политическа и работническа структура -

комунистическият строй е проектирана така, че да прилича на реда в пчелния кошер. На

практика 1 май остава и до ден днешен денят на „пчелата-работничка" и се празнува като

„денят на труда" и „Международен ден на работниците" в много други части на света.

Включването на пчелния символизъм в комунистическите идеали е разбираемо, предвид

подредения систематичен и „алтруистичен" модел на обществото, който пчелният кошер

представлява. Въпреки това, от хералдическите щитове на региони, които впоследствие

практикуват комунизма, е видно, че пчелата е важна икона и в други времеви периоди.

Разпространението на пчелния символизъм по това време по цялото земно кълбо от Франция

до Америка и от Русия до „Ордена на илюминати" на Вайсхаупт, е удивително. Дали

масонството е връзката, която крепи тази почти вирусна експанзия на пчелния символизъм

по това време?

Интересно е, че в своята „ритуална активност" нацистите също почитат символа на

пчелата макар и по един по-зловещ начин. Немската „защитна дивизия" позната широко под

името „SS" установява своята главната база в Тевтобургската гора, която сама по себе си е

много окултно място, в което се намира и прочутото скално светилище Екстернщайне (което

място също е огромна отделна тема, в която няма да се впускаме сега).

След известно обмисляне от SS избират триъгълния замък от 17 век Вевелсбург за център

на своите ритуали, а в този процес те отделят почит на символа на пчелата. Замъкът е бил

построен върху по-ранна структура и бил реставриран под заповедите на Химлер - без

съмнение най-влиятелният човек в Германия след Адолф Хитлер.

Химлер бил обсебен от всичко езотерично и това се отразило силно на неговите

„реновации". За пример той преименувал някои от стаите в замъка на „Граал", „Крал

Артур", „Арийски", „Хайкрих Лъв" и „Тевтонският орден". Най-значим обаче се оказва

фактът, че той проектира и възлага изграждането на подземна ритуална централна камера

под северната кула на замъка. Тази кръгла стая била проектирана с 12 места, поставени

покрай стената под купол с формата на пчелен кошер, където пламъците от ритуалните

огньове достигали до огромна свастика в центъра на тавана отгоре. По думите на

туристическото ръководство на замъка, той бил проектиран от Химлер „в памет на

кошерните гробници от Гърция".

Ритуалният център на SS под северната кула, проектиран във формата на пчелен кошер

Най-важните ритуали на SS били провеждани във вдъхновения от пчелния кошер

некропол, а подземният ритуален комплекс бил предназначен да бъде окултен център, за

който Химлер съвсем буквално считал, че се намира в центъра на вселената. Логиката на

Химлер била, без съмнение, вдъхновена от факта, че Тевтобургската гора била почитана

почти две хилядолетия като място, където германските племена се обединили, за да победят

римските легиони. Наблизо пък се намира 53 метровата статуя наречена „The

Hermannsdenkmal", направена в чест на битката и изобразява фигура на герой боец с подобни

на пчела криле на шлема му.

Не само различни ордени и общества, но и голям брой личности са интегрирали пчелата в

своята езотерична рамка. Рудолф Щайнер - австрийски философ и езотерик през 1923 г.

представя серия от 9 лекции посветени именно на пчелата. Щайнер е окултен учител и

социален мислител и вярвал така, както и много други преди и след него, че пчелите са модел

на всичко, което е важно в живота. Неговият силен интерес към тази тема, става ясно видим

още през 1908 г., когато той говори в Берлин за важността на пчелите сравнени с човека:

„Съзнанието на един пчелен кошер, а не на индивидуалната пчела, е на много високо ниво.

Човечеството няма да придобие мъдростта на такъв тип съзнание докато не достигне до

следващия революционен етап - този на Венера, който ще дойде, когато еволюцията на този земен

етап приключи. Тогава хората ще притежават съзнанието, което да им позволи да конструират

неща с материал, който ще създават вътре в себе си."

Може би една от най-добрите презентации на тази „еволюция" е показана във филма на

Фриц Ланг „Metropolis"(1927 г.), който показва град в бъдещето, чийто работници са заробени

в подземни фабрики, където изпълняват повтарящи се действия. Те работят в малки

помещения подобни на „кутийки", но го правят за благото на „кошера" - за благоденствието

на тези „отгоре". Самото име на филма има още по-дълбоко значение защото „metropolis" -

т.е. метрополия - не означава просто „голям град". Името му буквално означава „град-майка"

и е бил издиган в чест на „богинята-майка".

И като стана дума за филми, Холивуд определено се явява арена на противоборство по

отношение на пчелите, което е своеобразна проекция на различни „политически интереси".

Особено в периода след войната докъм средата на 80-те години на 20 век се забелязва отявлена

тенденция за тяхното „демонизиране" с поредица от филми, някои от които са:

„Мистериозният остров"(1951 г.), „Кралицата-пчела"(1955 г.), „Смъртоносните пчели"(1967г.),

„Нашествието на момичетата-пчели"(1972 г.), „Свирепите пчели"(1976 г.), „Роякът"(1978 г.),

„Пчелите"(1978 г.), „Терор от небето"(1979 г.) и др. Като това дори не включва безбройните

документални филми за „пчелите-убийци" показани през периода. Подобни филми до голяма

степен насаждат страх от пчелите, а много хора имат неосъзнат подтик да ги убият преди

евентуално да бъдат ужилени. В последните години, обаче, сме свидетели на обратната

медийна тенденция, която в комбинация с факта, че пчелите масово започнаха да измират,

засили тяхното издигане в култ. Дали този факт е просто малка брънка от някакъв конкретен

и далеч по-мащабен замисъл - предстои да видим. Във всички случаи ни очакват много

интересни новини в тази посока в близко бъдеще.

Като финален акцент относно пчелите ще добавим само един пример, който перфектно

допълва картината по отношение на връзката между пчелите и „богинята-майка". Става

въпрос за звука, който пчелите издават и на който много окултни източници отдават

изключително голямо значение. Подобен звук е бил „чуван" доста често от хора, занимаващи

се с йога, преживяли опитности близки до смъртта или пък променено състояние на

съзнанието. Оказва се обаче, че „звукът" присъства и при появата на масови „видения", а в

нашия случай точно на едно от най-известните такива - появата на образа на Дева Мария във

Фатима през 1917 г.

По време на втората поява през юни, една от свидетелките (става въпрос за Мария

Карейра, която придружила трите деца, които първи наблюдават явлението предния месец),

си спомня нещо твърде интересно. Тя започнала да чува глас, който бил мек и приятен, но

това което се казвало не можело да бъде разбрано защото било подобно на жужене на пчели.

След това и други свидетели споделят подобни спомени. Този факт може да има много и

различни обяснения на много нива. Много изследователи дори обясняват култа и

възхищението към пчелата от дълбока древност с факта, че подобни звуци често се чуват при

променено състояние на съзнанието, породено от шамански ритуали. В случая вероятно е

използвана подобна „носеща честота", която очевидно служи идеално за религиозно

програмиране, което в крайна сметка е и един от лайтмотивите на тази книга.

И така. Дотук сами видяхте как множество тайни общества и личности с огромна власт се

уповават на окултните традиции на човечеството и ги ползват като източник на сила.

Предвид това, че управляващите отдават такова огромно значение на тези неща, става още

по-странен фактът, че повечето хора считат, че митовете са измислени истории за

приключения, изживени от имагинерни герои на несъществуващи места и като цяло са

продукт на човешката фантазия и въображение. Работата на Юнг и митолога Джоузеф

Кембъл обаче са част от многото примери, които показват, че това „разбиране" за

митологията е, меко казано, повърхностно и погрешно, защото истинските митове са

манифестация на фундаментални принципи, които съществуват в космоса и директно влияят

на нашия живот. Както знаете, Юнг ги нарича „архетипи" и сигурно вече са ви заболели

очите от използването на тази дума в настоящата книга, но това няма как да бъде избегнато -

просто всичко започва оттам.

Тези архетипи биват изразени чрез индивидуалната човешка психика, но те не са човешко

творение! Те представляват универсални управленски принципи, които действат в нашия

личен живот. Според Юнг силните архетипи могат да влияят не само на нашето

индивидуално поведение, но също така на големи културни и исторически събития.

Архетипите са универсални и те пресичат исторически, географски и културни граници, като

могат да се появяват и под различни имена или да показват вариации в различните култури.

Някои по-специфични такива архетипи са „добрият баща", добрата майка" и техните

негативни противоположности „бащата тиранин" и „ужасната майка" - те много ясно могат

да се видят изразени в човешката митология. Тук е моментът да се отбележи

фундаменталната способност на двете Империи и най-вече на техните управляващи, не

просто да се идентифицират с подобни архетипи (които имат по-висш нефизически произход),

а на свой ред да ги разпространяват и усилват под формата на различни образи с помощта на

технология.

Така Кралицата на Орион се идентифицира с „великата пустота" и използва всички

нейни характеристики за религиозен контрол върху съзнанието. В тази връзка много

интересен се оказва фактът, че Станислав Гроф сравнява „колективно несъзнаваното"

(откъдето произхождат архетипите) с предавателна стандия, която постоянно излъчва

сигнали, които наподобяват тези на радиото и телевизията, но в гигантски мащаби. И ако

една част от тази гама от сигнали могат да бъдат наречени „естествени", то можете да сте

абсолютно убедени, че останалата част от спектъра е буквално залята от изкуствени такива,

които формират така нареченото „електронно одеяло" над Земята (но в пси-контекст). И дори

нещо повече - в нашия конкретен случай наситеността от подобни комуникационни образи е

многократно засилена предвид факта, че има силен натиск отвън тази електронна преграда да

бъде преодоляна и конкретните „послания" на различни фракции на Империите - да

достигнат до населението. Бунтовническата фракция, която управлява планетата успешно

блокира тези „външни" сигнали (така че да не се месят на нейните), което ги прави достъпни

главно за хора, които имат променено състояние на съзнанието, но понякога те просто биват

„фалшифицирани" и подменени, с което объркването на „адреса" става още по-голямо. Както

бе загатнато преди (в примера с кабалиетичната история), в резултат на подобни трансмисии

са възникнали много религиозни култове, чийто първоначален замисъл впоследствие обаче

ловко е бил подменен. Вярваме, че се убеждавате за пореден път, че, както се казва - „кашата е

пълна".

Преди да пристъпим към обещания конкретен ченълинг-пример, нека обобщим какво

ново научихме дотук.

Придобихме доста по-детайлна представа не само за архетипните заменки, но и за

конкретните такива на Земята, което хвърли допълнителна светлина защо всяка една

претенция за конкретни (раз)тълкувания на (извън)земните персонажи би била повече от  неоснователна без наличието на сериозна вътрешна информация, разбира се, но дори тогава

изкривяванията са налице по обясними и вече описани подробно причини. Все пак,

настоящата книга на автора се явява нещо доста повече от „вътрешна информация" и

въпреки това, вече няколко десетки страници се опитваме да обясним защо именно тази

информация е доста изкривена.

Всичко това би следвало повече от всякога да ни подтикне към преоценка на целия

езотеричен фолклор и точно това смятаме да направим сега.

3.3.2

Бялото братство и Кралицата на Орион - класическа дисекция

За съжаление, за разбирането на точно тази конкретна подточка със сигурност ще ви се

наложи да сте запознати предварително със съдържанието на „Документите Тера," иначе

просто няма да се получи. Защото ще трябва да комбинираме наученото от двете книги заедно

с това, което разбрахме дотук и да направим онова, което би следвало да се направи с всяко

едно работещо знание. Да го проверим и приложим на практика.

За целта ще използваме един наистина класически пример, който ние лично бихме

ползвали за съставянето на учебник, ако бяхме в ситуация, в която трябва да бъде съставен

такъв.

Става дума за широко познатия на всички Николай Рьорих, който е особено близък до

сърцето на българина поради доскорошното ни комунистическо минало и прехласването по

руските окултни школи като цяло. В последното десетилетие той отново доби популярност

около книгите на Мулдашев и до ден днешен се смята за основен автор наред с жена му Елена.

Ето още малко вътрешна информация преди да започнем, която ще бъде обяснена според

принципите, описани в предишната подточка. Тази информация със сигурност ще бъде

интересна за някои от вас.

Така нареченото „Космическо Бяло Братство" (познато и под много други имена), към

което принадлежи и самият Рьорих, исторически погледнато се намира в опозиционна роля

на статуквото. Това се дължи на факта, че то е на страната на официалната сирианска

фракция на ЕН-ЛИЛ (оттук и мощният култ към Сириус, характерен за посланията на

Бялото Братство), а оттам респективно поддържат и законната Кралица, като защитават и

двата принципа, но усилено се борят за „правата" на богинята, която, според тях (забележете)

- „скрила лицето си от Земята след падането на Атлантида".

Това е причината, поради която тази фракция хем има известно влияние, хем по-скоро

винаги е от неуправляващата система в глобален аспект. Исторически те по-скоро са били

преследвани, макар и винаги да съществува вариантът да са играели двойна игра. Това ги

превръща в окултно общество, което не е на власт, а в опозиция, но доста силна такава,

защото имат мощен гръб (като потенциал за реализация, а и като знания). Разбира се, както

всичко друго, всеки техен опит да се намесят на властови позиции спокойно може да е бил

инфилтриран впоследствие, така че първоначално създадената структура после уж да е

привидно на власт, но реално с други управляващи. Отделно от това, те също се мъчат да

наложат Нов Световен Ред в стил „една империя на Земята", макар и през тяхната „светла

призма".

Тази материя е изключително интересна за анализ, защото имаме перфектни примери как

целият този процес се случва в действителността. Като настолна в това отношение може да се

определи идеологията на една фракция на Бялото Братство свързана с Рьорих, а впоследствие

и с Агни Йога. Избрахме да цитираме послания от една негова книга, именно защото това не е

просто някакъв анонимен ченълинг, а думи, зад които застава личност с доказано влияние

върху световната политика. Имайте предвид, че това е примерна дисекция на примерен текст,

но тя може да бъде приложена към почти всеки един съвременен ченълинг от подобен тип.

Следват избрани откъси от навярно най-настолната от всички творби на Рьорих -

„Седемте велики тайни на космоса". Книгата е издавана многократно на български език и

макар вече доста стара като информация, тя все още се счита за христоматийна от много хора.

Цитатите от нея са в курсив и затворени в двата края с кавички, а удебеленият шрифт е наше

дело, за да акцентираме върху някои думи и изрази, на които би следвало да се обърне особено

внимание. Под всеки цитат има наш коментар, който анализира съответния абзац.

Коментарите под всеки абзац обикновено следват линейния ред на удебеляванията, които сме  правили, а друг път тръгват от по-голямото към частното. Ситуацията е повече от идеална за

вас, защото сами ще откриете огромната разлика в крайния смисъл, ако четете текста сам по

себе си като „послание на Светлата полярност" и ако го четете през призмата на

„Документите Тера" и настоящата книга. Всъщност, ако търсите максимален ефект,

препоръчително е да правите именно два прочита, за да извлечете максимума. Опитайте се да

се абстрахирате от информацията на Морнинг Скай при първия прочит и я попийте сама по

себе си. След това я пречупете през светлината на „Документите Тера". След което прочетете

нашия коментар и ще откриете как една информация, която се опитва да мине за изцяло

езотерична, всъщност има доста по-различен характер. Това ще ви даде много практическа

представа за реалното естество на по-голямата част от ченълинг-информацията и ще отвори

сетивата ви, позволявайки ви (при желание от ваша страна, разбира се) да правите същото

оттук нататък с всички послания от окултен тип, които преминават през ръцете ви.

Най-малкото ще ви научи на някои принципи, без значение дали ще приемете конкретната

информация от тази книга за обективна или не. Напомняме, че „Седемте велики тайни на

космоса"няма никаква официална връзка с „Документите Тера"и всички „съвпадения" са плод

на „космическа случайност" :)) И така, като за първи абзац, започваме с нещо леко:

„Мрежата на тъмнината се плете от изкусни ръце. Най-големите градове са и центрове на

тъмните сили. Невежите маси са тяхно най-добро оръжие. Черната ложа действа чрез масите и

най-добрите им служители се вербуват сред слабите умове. Много страшни неща стават сега по

света. Най-отвратително магьосничество е разпространено навсякъде."

Нека положим основите, като кажем, че от перспективата на всяка една фракция,

вражеската такава, е винаги „тъмна", но това обикновено не се разбира от читателя, който

възприема нещата като чисто черно и чисто бяло. В случая по-важно е друго, обаче и

всъщност ние вече го споменахме. Предвид че става дума за тайно общество, то очевидно не е

от страната на господстващата система, а е в ролята на опозиция, защото говори на контра.

Нека продължим, задържайки тази мисъл в съзнанието си:

„Както вече знаем от предишните легенди, благодарение на усилията на господаря на

тъмнината нашата планета е изолирана от другите светове. Планетата е заобиколена от

непроницаеми слоеве, създадени от злобните мисли и човеконенавистните движения на хората и

тази кора служи като пречка за предаване на мисли между планетите... Необходимо е да се

стремим да пробием канали в кафявия пояс, който запушва планетата. За съществата от други

светове би било по-леко да пробият душната атмосфера на Земята, ако чуят насреща си

призивите на земните жители."

Както добре знаете от „Документите Тера," ЕА е онзи, който бил демонизиран от ЕН-ЛИЛ

и който днес познаваме като „Дявола". Респективно, всички останали от генетичното коляно

на ЕА също са заклеймени и носят същите негативни титли. Колкото и нелепо да ви изглежда

като сравнение, говорим за принцип досущ подобен на прякорите при нас хората.

Обикновено, ако ти лепнат някакъв подигравателен такъв в детството - той остава завинаги

(или поне за много дълго), защото биваш представян с него на всички нови хора, това се

разпространява заедно с прилежащата история към възникването на прякора и т.н. -

механизмът е ясен. РА, като син на ЕА и като главния виновник за изгонването на

официалните администрации и на двете Империи от Ериду, бил „господарят на тъмнината",

защото той буквално донесъл „тъмни дни" по отношение влиянието на Орион и Сириус върху

Земята.

Със следващото изречение става още по-интересно, защото в него могат да бъдат открити

проблемите, които въпросното електронно одеяло (поставено именно от РА) създава, така че

комуникационните трансмисии на извънземните фракции са до голяма степен блокирани.

Съвпадение?

В същия текст дори се споменава, че проблемът засяга и някои други планети от

Слънчевата система.

Споменава се и така яркия мотив, който откриваме при всички Светли ченълинги, че

хората от Земята трябва сами да поискат помощ от космоса, за да я получат. Това е принцип,

обясняван многократно на сайта на Издателството - те ви карат сами да пожелаете намеса,

защото правилата на Играта им забраняват пряка такава от по-мащабно естество. Това обаче

противоречи на самата идея на земното преживяване и при такова стечение на  обстоятелствата - би го осакатило тотално и почти автоматично би сложило Край на Играта в

много отношения. Затова е и голямата битка хората сами да пожелаят намесата на

извънземните. За съжаление, много хора са безкрайно очаровани от тази идея и я приемат на

драго сърце.

Нещата придобиват още по-интересни окраски, когато ни бива обяснено, че планетата ни

не се управлява от „водещата йерархия", но това скоро може да се промени като се акцентира

върху „правилното й възприемане":

„Съществуването на Йерархията е основа на целия живот. Йерархията носи на

човечеството благо. Тя е като светлина по пътя на човечеството. Йерархията е звездата, която

е насочвала всички вярвящи. Едва когато чувството съзнателно се утвърди върху познаването на

водещата Йерархия, човечеството ще почувства своята истинска роля в Космоса... Любовта

към Йерархията ражда непосредственото Общуване... Не само пряката връзка с Владетеля, но

даже несъзнателният стремеж към Йерархията дава проблясъкза общуване с космическите сили.

Необходимо е да се готвим за непосредствено Общуване. В дните, когато огнените енергии са

напрегнати, именно този огън ще помогне на сърцето да разбере Висшата повеля, такава повеля

се изразява в целия живот. Тогава ние казваме -слушайте и се подчинете!"

От този абзац виждаме, че някой е много докачлив на тема йерархия (забележете, че

думата навсякъде е с главна буква; съжаляваме, но смятаме да ги пропускаме в нашите

коментари) и този някой смята, че групата, към която принадлежи, е носител на самия живот.

Хммм... на кого ни напомня това?... На Кралицата? На Учените по Произхода пратени от

самата Кралица? О, почакайте, това е едно и също в случая! Тази йерархия се опитва да ни

убеди, че „носи на човечеството благо", защото тя се смята за единствената достойна да се

разправя с неговата съдба и всеки друг вариант - автоматично „не е благо".

Следващото словосъчетание „познаването на водещата йерархия"е много ключово, защото

ясно изразява отношението към останалите, които са в низвергната позиция. Очевидно имаме

говорител на официално законната власт, която прави изявление пред хората, подчинени на

някоя друга структура. Това са важни детайли - обръщайте вниманието на формите, които се

използват в обръщенията, това може да ви каже много за това кои са играчите на сцената и

кои са играчите, на които им се иска да бъдат на сцената. Официалната власт с право казва,

че само под нейно управление човечеството ще почувства своята истинска роля в космоса.

Просто пропуска да ви каже, че „истинската роля" е тази на роби - причината, поради която

сме създадени. Те дори ни подготвят психологически, че трябва да се готвим за

непосредствено общуване, което е репер за завръщане на официалните представители на

Империите.

Безспорният фаворит в абзаца обаче е „слушайте и се подчинете." От него просто струи

любовта и законът за допускането на свободната воля :) Между другото, това е тон, който

присъства в целия цикъл „Агни-йога" и е нещо, което винаги сме намирали за много

отблъскващо. Странно е как хората избират да го пренебрегват, защото то в прав текст ни

обрисува истинските намерения на тези същности. В съвременните ченълинги този тон е

сравнително смекчен и почти липсващ (нова тактика), което не означава, че не може да бъде

усетен въпреки това под повърхността на самите послания.

Всичко това може би щеше да остане леко абстрактно и донякъде неразбрано, ако не беше

ясно и категорично посочен образът, стоящ начело на посочената йерархия, при това с

детайли, които просто няма как да останат незабелязани от всички прочели книгата дотук.

Следва тежката артилерия:

„От зората на съществуването на Великото Бяло Братство Майката на Света стои начело

на великата Йерархия, на Светлината на нашата планета: Общата Майка не е символ на

Господарите, а Велика Проява на Женското Начало... През цялата история на човечеството

Нейната ръка прокарва здрава нишка. След Атлантида, когато Ауцифер нанася удар по култа на

духа, майката на Света започнала нова нишка, която ще засияе днес. След Атлантида майката на

Света скрила лика си и забранила да се произнася Името й, докато не удари часът на

Светилата."

Едва ли някой би се затруднил да идентифицира Кралицата на Орион („чиято ръка

прокарва здрава нишка през цялата история на човечеството") и управляващата сирианска

фракция в посочения текст. „Съвпадението" е повече от странно, защото се говори именно за  женски и мъжки принципи, като изрично се казва, че „общата майка не е символ на

господарите, а велика проява на женското начало". С това се подчертава, че тя е нещо много

повече от административните господари на планетата (сирианците) и има божествен статус -

нещо вече подробно дискутирано.

Отново имаме споменаване на Луцифер в лицето на РА („носителят на

светлина"/богът-Слънце - направете връзката), който затрива орионската религия („удара по

култа на духа").

Най-голямо впечатление прави „хитроумният" начин, по който загубата на управлението

на Земята бива „маскирано", защото не може да бъде показано като поражение или слабост!

Тезата е, че тя „забранила да се произнася името й", защото всъщност не може да каже, че вече

на никого не му е пукало за нея, понеже споменът за личността й бил изтрит от РА и SHET-I!

Това е типична орионска гордост, характерна за орионските женски. Освен всичко друго нека

вметнем, че това е същата книга, от която идва и култовото изречение: „Народът е воден от

чудните лъчи на Орион"изказано по повод камъка чинтамани (за който говорихме по-рано в

следговора). Класиките в жанра обаче продължават с нови ценни детайли, които да

дооформят въпросния образ:

„Близка на всички сърца, почитана в ума на всеки роден, Майката на Света застава до

великото кормило... Великата Майка сама се е издигнала на върха. И никой няма да се издигне след

Нея... На най-високия хълм сияе Майката на Света. Тя е излязла да срази тъмнината. Защо падат

враговете? И накъде обръщат очи с отчаяние?"

Тук започваме с „близка на всички сърца"(по принуда) и „почитана в ума на всеки роден"(чрез

приложение на техники за контрол над съзнанието във всякакви форми). За съжаление

поясненията в скоби ги няма в оригинала. Говори се и за майката на света в контекста на

„велико кормило," което прави алюзия към титлата на Кралицата в качеството й на

„Кралицата на Галактическите Води". По всичко личи, че това е нещо наистина важно в

космически аспект, защото, както споменахме, в цялостния оригинален вариант на

настоящата книга, Морнинг Скай посвещава цяло приложение на титлите на Кралицата

свързани с „галактическите води". За съжаление тези приложения не са стигнали до нас по

причини, описани в предговора на книгата.

Между другото, ако някой все още има илюзии, че под „Велика Майка" би трябвало да се

разбира нещо друго и дори форма на Източника, запитайте се защо този „Източник" има

„врагове" (от цитата „защо падат враговете?)" и какъв парадокс се оказва на практика това?

Ако ти си върховният Източник, би ли се борил за власт и би ли имал врагове, които да са

способни да осъществят каквато и да е съпротива пред твоето всемогъщество? Очевидно

става дума за претенция, а не за реалност. Вече разбрахме етимологично чрез богинята

Кибела, какво наистина означава титлата „майка" и как без това знание лесно може да се

заблудите, че тя задължително е символ на „първоизточник".

Следват „откровения" за мястото на жената в „новата епоха", която предстои (нещо,

което тепърва също ще започнем да разглеждаме по-късно в 3-та точка):

„Поетите и певците често славят жената, но държавите не могат да признаят простото

равноправие. На позорното стъпало на историята ще бъде записано, че и днес все още

равноправието не е установено... Ние посочваме необходимостта от възраждане на Нашите

Завети за равноправие на Началата. Затова е толкова необходимо да утвърждаваме в духа

Женското Начало... Защото Знамето на великото Равновесие на Света е отредено да бъде

издигнато от жена. Настъпило е времето, когато жената трябва да завоюва правото, което й е

отнето. Със собствените си ръце жената от всички племена и религии гради стъпалата на

еволюцията... Затова е необходимо много да се утвърждава значението на Женското Начало. И

именно в държавен мащаб, а не в домашен. Ако планетата оцелее, то бъдещите страни ще

процъфтяват само с равновесието. Ние даже допускаме превес на Женското Начало, защото

борбата ще бъде много напрегната. Когато Женското Начало привикне да живее за развитието

на своя потенциал, и прероди своето чувство на постоянно даване, Женското Начало ще

определи Мъжкото във всички направления... Великата настъпваща епоха е тясно свързана с

възра?кдането на жената... Ние дадохме пълноправие на жените, но преди още да бъде

произнесено, варварите въстават."

Имайте предвид, че текстът е писан през 30-те години на 20 век, но това по никакъв начин  не е в негов минус, а дори напротив - дава перфектната перспектива за това как нещата се

движат в много направления, но лайтмотивът винаги остава един и същ и от дистанцията на

времето можем да направим един доста по-добър прочит на изложеното досега.

Виждате как Империята Орион иска да „възроди своите завети"и да върне водещата роля

на жената. Тя трябва да го „завоюва", което трябва да ви говори нещо. То „й е отнето"

(безспорно) и е подчертано, че трябва да бъде възстановено на „държавен мащаб, а не в

домашен." Това е така, защото в държавите-носителки на орионския модел (най-вече САЩ,

Канада и Великобритания) домашният контрол от жената вече е наложен и остава да бъде

постигнат държавният. Деликатно е подсказано, че във „великата" настъпваща епоха „ще

има превес на женското начало"и то „ще определи мъжкото във всички направления."Чист Орион,

без каквато и да е сянка на съмнение.

Следващият параграф хвърля светлина върху нещо, което се опитваме да обясним на

доста места в книгата и е много ключово за разбиране на механизма, чрез който се случват

почти всички събития на планетата:

„Надземната битка се изразява не само в сражения, но и в небивали народни стълкновения.

Тя обхваща всички жители. Сражава се цялата планета, всеки посвоему. Границите между

воюващите са толкова криволичещи, както между доброто и злото. Невъзможно е по пътя на

логиката да се разберат сблъсъците на разните народи. В Космическата битка се решават

много задачи, които ще доведат до поврати в историята и ще утвърдят нови принципи.

Повратите ще бъдат резки... Идва време, което ще накара всички да участват в Космическата

Битка. Когато се решава съдбата на планетата, силите са разположени според полюсите на

Светлината и Мрака! В клатенето на космическите везни човечеството не може да избере

среден път, защото само Светлината или Мракът ще си оспорват победата."

Този текст е така изключително важен по толкова много причини, че направо не е за

вярване, че съществува под толкова буквална форма пред очите на хората. Разбира се трябва

ви определен тип зрение, за да го разберете.

На първо място, този абзац осветлява тайния механизъм, чрез който една или друга

извънземна фракция застава на страната на определена държава, религия, или друг тип земна

организация в един исторически момент, но това не остава за постоянно! Даваме си сметка и

че така генерираните конфликти навярно са отражение на междуособиците и войните На

самите раси претендиращи за контрол над планетата и нямат нищо общо с привидните земни

първопричини („невъзможно е по пътя на логиката да се разберат сблъсъците на разните

народи)". Това е нещо, което се опитваме да обясним отдавна - нашата история е отражение на

космическата такава и във всеки един момент „се сражава цялата планета"и дори на пръв

поглед тривиални земни процеси като „народните стълкновения"са част от тези космически

зависимости. По ред причини, които не са обяснени и тук, но в голяма степен вероятно се

дължат на инфилтрация, основните фракции сменят доста често различните крила и

организации, които под една или друга форма прокарват техните собствени интереси.

Прекрасен пример за това дава друга фракция на Бялото Братство, където се описва как по

време на Първата Световна Война - „Тъмните" стояли зад Централните Сили, а „Светлите"

подкрепяли Съглашението. Веднага след войната обаче всичко се обърнало на 180 градуса и

„Тъмните" започнали да подкрепят Съглашението. На фона на всичко това от хората се

изисква да изберат вярната страна в този конфликт, след като съвсем ясно е казано, че дори

да искат - те трудно могат да я идентифицират! А дори да успеят да „припознаят" своя

фаворит чрез подкрепата на конкретна земна организация, няма никаква гаранция, че

нещата бързо няма да се променят! Това не само е перфектен пример за лицемерие, но е и

пример как човечеството може да бъде манипулирано много лесно какво е „светлина" и какво

„мрак", като границата очевидно е много тънка и субективна и зависи от това към коя

фракция принадлежиш!

Следва още по-важният и ключов момент, който определя изцяло извънземното съзнание

по принцип, а именно: „Когато се решава съдбата на планетата, силите са разположени според

полюсите на Светлината и Мрака! В клатенето на космическите везни човечеството не може да

избере среден път, защото само Светлината или Мракът ще си оспорват победата."

Това е ТОЛКОВА характерно за Полярностите! В Играта, в която са се изгубили толкова

безнадеждно, те по никакъв начин не могат да схванат концепцията за Баланса, който не дава  пет пари за вечната битка между Светли и Тъмни! С цялото си чувство за идеологическо

превъзходство те подчертават, че силата може да бъде единствено в единия или в другия край

и само Светлината и Мрака са от значение в схемата, докато всъщност не могат да разберат,

че ИСТИНСКАТА сила е винаги по Средата! Забележете как се казва изрично, че Средният

път не е никакъв вариант (той е изписан умишлено с малка буква като контраст на двете

Полярности, които са с главна), без изобщо някой да е говорил за Среден път. Светлите и

Тъмните сами се бутат в опит да си „вържат гащите", защото те презират Баланса, понеже той

е онзи, който напуска Играта. Полярностите не желаят вие да напуснете Играта. Затова ви

казват, че има само два варианта и използват всеки възможен случай да омаловажат Баланса

(защото нямат капацитета да го разберат и интегрират).

Следва единично изречение, което е продължение на същия вид отношение:

„Никога няма да се издигне звярът и няма да се задържи човешката сила."

Както виждате, имаме дори използвана същата дума от тази в „Документите Тера", защото

това е същото извънземно отношение, което можем да открием и в много други източници -

човекът е „звяр", който трябва винаги да стои опитомен и той никога не може да задържи

силата, която „по право" принадлежи „само на боговете".

Друг цитат:

„Майката на Света казала на Създателя..."

Отново референция към „Документите Тера", която ни подсказва, че „майката на света" и

„създателят" са две различни неща и нито един от тях не е Източника. В книгата след тази фраза

следва диалог, който навярно е проведен между Кралицата (или НИН-ХУР-САГ) и ЕА (или

ЕН-ЛИЛ). Диалогът е силно кодиран и метафоричен, затова няма да се спираме на него в

настоящия контекст и. всеки може да го погледне сам. Друг цитат:

„Владетелко, Аз Те обявявам за велика Сътрудничка на Космическия Разум. Владетелко,

освен всичките си космически сили, Ти носиш в Себе си съкровеното зърно, което придава сияние

на живота. Владетелка, която утвърждава всички прояви на Разума, Ти си Дарителка на

радостта от космическото творчество. Майко, почитана от Владетелите, Ние носим в

сърцето си огъня на твоята любов. В Сърцето Ти грее даряващият лъч, в Сърцето Ти се ражда

животът. Майко на Света, Ти си велика творческа сила в нашата същност. Ти си живяла в

култовете на древните. Ти си Дарителка на всичко, Ти даваш откровение на всичко! Ти показа на

човечеството великото радостно познание на Майката..."

Обръщение към НИН-ХУР-САГ, владетелката на Земята, която сътрудничи на

„космическияразум"(разбирайте Кралицата на Орион). Като генетичен учен и главен асистент на

ЕА, тя била „носител на съкровеното зърно, което придава сияние на живота." Символ за

ключовата й роля в създаването на човека и специално отношение и статус заради по-висшия й

орионски произход, който и носи титлата „носителка на живота, придаваща му сияние".

Откриваме повторно потвърждение, че става дума за опозицията НИН-ХУР-САГ/Кралицата на

Орион в израза „майко на света". НИН-ХУР-САГ е „живяла в култовете на древните"(кралските

кръгове на Империята Орион) и е носител на „великото радостно познание на майката"

(Кралицата). Всичко казано е истина.

„Защото разцветът и упадъкът на цивилизациите не е механичен процес. Народите се

появяват и изчезват в съответствие с Божествения План. От самото начало на съществуване

на човечеството Аогос е предначертал какви раси и народи и какви подходящи за тях религии и

науки ще се появят една след друга на Земята."

Макар зад това твърдение да стоят по-висши архетипни истини, досегашният контекст на

книгата ни кара да вярваме, че тук отново става дума за по-ниско ниво на проекция на равнище

извънземни генетични учени, които (както обяснихме подробно в предговора) могат да заложат на

ДНК-ниво всичко гореописано и да инженират с точност до година кога да се появи и изчезне

дадена раса, кога тази раса да развие уж „изведнъж" определени религии и науки. За пореден път - 1

към 1.

„Хората пренебрегнали космическите закони. Човечеството се откъснало от висшата

воля. Разделило се с висшето Съзнание. От противодействието на Йерархията се зародило

голямото зло."

На този етап доказателственото натрупване е толкова голямо, че читателят сам може да

замества с истинските синоними удебелените думи. В случая: „космическите закони"(да се чете  „волята на Империята-майка"); „човечеството се откъснало от висшата воля" (да се чете

„човечеството вече не живеело според идеологическите „истини" на Орион заради бунта на РА");

„разделило се с висшето Съзнание"(да се чете „разделило се с концепцията за богинята"); „от

противодействието на Йерархията се зародило голямото зло" (да се чете „бунтът срещу

структурите на Империята е ултимативното прегрешение"). Друг цитат:

„Много отдавна в зората на човечеството на нашата Земя дошлиВисоките духове. Тези

Божествени Същества дошли, за да ускорят еволюцията на планетата и нейното човечество.

Заедно с тях на нашата планета дошъл и Луцифер. Той също отначало участвал в пробуждането

на висшите способности у човека. Той също в началото е бил Светъл. И по космическо право

той е бил истинският Господар на Земята. Той бил Цар на този свят в пълния смисъл на

думата. В какво се е изразявало въстанието на Луцифер? Като Господар на Земята той решил да

управлява развитието на човечеството по свой особен начин. Той тръгнал срещу закона на

еволюцията или Волята на Космоса."

Тук се връщаме в началото на Империалисткия период от историята на Земята, когато

сирианците („високите духове)" дошли за първи път, „за да ускорят еволюцията на планетата и

нейното човечество"(да се чете „да тераформират планетата и да разделят половете, защото те

самите се делят на мъжки и женски и за тях това е начинът за правилна и бърза еволюция").

Отново мотивът за архетипа на РА. Ако помните добре от „Документите Тера",

първоначално именно ЕА бил законният настойник на Ериду, след което баща му АН-У

поверил тази функция на ЕН-ЛИЛ (и това била първоначалната искра за конфликта между

двамата, който впоследствие постоянно бил подклаждан с времето по множество различни

поводи). Когато ЕА дошъл на Ериду, той дошъл с цялото си семейство, което, разбира се,

включвало и първородния му син РА. Това означава, че той, бивайки от коляното на

законния наследник на Земята (баща му ЕА/ЕН-КИ) бил евентуалният законен наследник на

планетата някой ден. Това обаче не се случило, защото ЕН-ЛИЛ поел властта. В резултат РА

решил да управлява Земята „по свой особен начин"и „тръгнал срещу закона на еволюцията или

Волята на Космоса"(да се чете „срещу небесните устои на Империите"). Ето защо РА/Луцифер

се превърнал в „падналия ангел". Защото той буквално се изправил срещу „божествения ред"

и решил, че е нещо повече от бог (в лицето на чичо си ЕН-ЛИЛ и Кралицата на Орион).

Надяваме се тези истории вече да придобиват по-голям смисъл? Не е ли шокиращо и в

същото време - много комично от дадена перспектива, че най-сакралните религиозни и

езотерични текстове не описват нищо повече от фанатичните борби за власт над Земята от

дадени извънземни групи? Човек наистина трябва да умее да погледне от забавната страна на

нещата.

С цитатите от въпросната книга мислим да спрем, защото ще започне да става банално.

Има едно нещо, което трябва да ви е направило впечатление, обаче. С изведените примери

ви направихме свидетели на похват, който е доста важен и трябва да се отделят още няколко

реда, за да бъде обяснен.

Този похват е свързан с окултните източници като цяло. Току-що демонстрирахме как

дадено нещо прави опит да се представи единствено и само в езотерична светлина, което не

винаги е възможно и коректно спрямо истински разигралите се обстоятелства. В ситуации

като тази, ако не се разгледа извънземния и технологичен фактор, горните редове остават

една абстрактна и метафорична окултна история, която несъмнено би грабнала много хора.

Нека тук направим едно ключово уточнение. Безспорно, една езотерична перспектива е в

пъти по-висока (особено ако успее да се издигне до ниво „архетипи") от това, просто да се

разкаже голата история от настоящата книга (например) взета сама по себе си. Именно затова

пишем предговорите и следговорите си - за да издигнем посредствената сама по себе си

перспектива на автора (която не предлага никаква духовна гледна точка към историята) до

едно ново ниво, в което смисловите пластове се наместват сравнително акуратно в един

субординативен ред, в който извънземният аспект заема някакво средно ниво по важност.

НО! В същото време преди малко ви демонстрирахме как понякога точно това може да бъде в

изключителна вреда за дълбокото разбиране на материята. Вземете горната история от

книгата на Рьорих, която е умишлено опакована в изцяло езотерична обвивка и си помислете

как бихте я възприели, ако не бяхте чели “Документите Тера"или наред с абзаците го нямаше

нашият сравнителен анализ, базиран на работата на Морнинг Скай. Вие бихте възприели  тази история като архетипна. Каквато тя от дадена гледна точка наистина е, но във

въпросния контекст определено не е! Т.е. виждаме как понякога, ако не се разгледа по

принцип по-ниския извънземен момент, то това се превръща в профанизирана езотерика!

Смятаме, че доказахме без всякакво съмнение, че горната история се отнася изцяло до

събитията, описани в “Документите Тера"и всеки мислещ човек би стигнал до този извод.

Така в случая с Рьорих имаме перфектен пример за нещо, което всъщност е доста често

срещано при този вид тематика. А именно - на него му се спуска вярна информация, която

сякаш е изцяло езотерична, но излиза, че ако знаеш подробностите, нещата започват да звучат

по друг начин и то по доста по-тривиален такъв. Едни наглед „висши езотерични истини"

изведнъж придобиват много банален и дори низък характер (предвид, че всичко се свежда до

интерес и контрол). С такива материали е пълно както в интернет пространството, така и на

книжния пазар и тънкият момент при тях е, че те не са директна лъжа. Те се явяват умишлено

спестяване на пялата истина, което е нещо различно, позволено е от правилата на Играта и е

вратичка от която Полярностите се възползват максимално. Защото, ако подобна възможност

бъде изиграна от майстор (а те са такива), тя може да служи за много коварни цели! Наистина

ли смятате, че източникът на Рьорих, който му е дал тази история, с всичките подробности

около нея, за които вече сами се убедихте - колко потискани са в глобален мащаб като

информация, подробности, които на практика само Робърт дава; та наистина ли има някой,

който действително вярва, че този източник не е наясно с истинската ситуация на нещата?

Много малко вероятно. Имаме налице твърде много ключови думи, твърде много съвпадения

и твърде голямо познаване на материя, която е достъпна наистина само за посветени в

истинската история на планетата Земя. Т.е. -тук имаме работа с умишлено спестяване на

истината в името на. дадени полярни интереси.

Надяваме се с тази толкова жива и илюстративна демонстрация да сте осъзнали наред с

нас една много дълбока и трудна за разбиране концепция. А именно, казано с няколко думи -

понякога, за да видиш по-голямата истина, трябва да видиш по-малката истина, или - някой

път трябва да паднеш на нивото на по-ниското разбиране, за да можеш да придобиеш

по-високото.

С това приключваме дългата подточка за замените, извършени от РА спрямо Кралицата

на Орион в миналото и ще продължим с разглеждането на останалите неща, които намираме

за важни. Логично е, след като вече обърнахме глава назад, сега да я обърнем напред и да

разгледаме статуса на женската енергия днес, а като разберем тенденциите - да видим и какво

би ни донесло бъдещето.

3.4

Орионизирането на земната жена

Това навярно е частта, която ще предизвика най-много реакции и у двата пола по

различни начини и причини. Процесите, които ще бъдат описани, навярно ще бъдат сметнати

за тенденциозни, пресилени и на моменти смехотворни и за това има две основни причини.

Първо - темата за орионските Кралици е далечна, тъй като е различна от всичката друга

информация, която циркулира в пространството по тези въпроси и колкото и логично и

подплатено с факти изложение да бъде подготвено - за мнозинството от читателите това

остава нищо повече от една интересна теория. Повечето хора ще сметнат предстоящите

наблюдения върху жените и връзката им с орионските модели за твърде невероятни, защото

са свикнали да вярват, че човечеството е центърът на вселената, а и нека си го кажем - като

общество сме твърде затъпели от тривиалното си ежедневие, което до толкова ни е белязало,

че ни е трудно да вярваме в неща различни от него, които освен всичко друго - звучат

безкрайно далечно. Предвид и факта, че винаги сме живели в привидно патриархално

общество, то следващите редове могат да звучат лунатично на някого и дори да се превърнат

в повод за гняв. Тук може би е подходящо да припомним уговорката направена в самото

начало на тази 3-та точка, че не трябва да четете този текст от перспективата на своето тяло,

защото това би означавало неминуемо да станете зависими от неговите реакции, а то

неминуемо ще реагира, защото по всяка вероятност предстоящото ще натисне много бутони

на ДНК-командите, които са заложени у всеки човек. Всеки човек (независимо от пола) е

проявление и на мъжката, и на женската енергия и те присъстват във всички нас, затова  генерални обобщения за мъжете и жените са изключително необмислени. Ако обаче четете

този текст, успявайки да се абстрахирате от пола си, ще откриете, че всъщност правим съвсем

резонни наблюдения, които превъзхождат перспективите на тялото и разглеждат реално

съществуващи, а не имагинерни модели, които са изкуствено помпани в името на дадена цел.

Втората причина, поради която всичко това може да звучи налудничаво е, че дори

горните условия да са спазени, то ще изглежда, че в нашата действителност липсват

конкретни доказателства за тези твърдения и... ще бъдете прави! За един български

гражданин ще бъде много трудно да проумее процеси, които все още не са застигнали страната

ни в такава степен, както се случва това на запад. Защото моделите, които ще бъдат описани

оттук нататък (много важен момент - обърнете внимание) важат главно за

страните-носителки на идеологията на Империята Орион. Това са Великобритания, САЩ,

Канада и Австралия. Всички те са английски колонии, всички те са под управлението (явно и

скрито) на Елизабет II, зад която се крие образът на кралицата-бунтовничка, дърпаща конците на

световната сцена в момента.

Може да възникне въпросът защо тогава изобщо говорим за това? Отговорът е очевиден -

защото Великобритания и особено САЩ, в последните 20 години се превърнаха в ролеви модел на

целия свят и това разбира се не е случайно. Тази култура залива главоломно света и това е една от

главните причини Америка да бъде създадена и дирижирана от Великобритания - за да може тя да се

превърне в култура-майка на цялата планета, върху която вече тече усилено американизиране и

няма как да отречете ефекта от това върху нашата собствена страна. Затова, когато НСР бъде

наложен, Ню Йорк ще бъде обявен за столица на Обединените нации на Земята и на града ще бъде

даден специален статут, докато Лондон ще бъде финансовата столица на света (каквато той и в

момента е, но неофициално).

Така че имайте предвид, че когато говорим за орионизиране на жената, визираме процес, който

е почти завършен в САЩ, Канада и Великобритания. А това е модел, който постепенно ще залее и

останалия свят.

В текста ни освен това няма да има съдене, само ще бъдат задавани въпроси и ще бъдат правени

наблюдения, които всеки може да тълкува сам.

3.4.1

Естеството на ДНК-командите

В точка 1.1 вече говорихме за ДНК-командите и тяхната генерална функция. Тази тема е

огромна и многопластова, затова ще разгледаме само аспектите, които ни интересуват в момента.

Нека преди това разгледаме много набързо един друг много популярен въпрос, който също е

свързан с ДНК. Съществува вярване сред информацията, разпръсквана от Светлата полярност, че

ДНК-то с 12 нишки, което древните двуполови същества обитаващи някога Земята са имали, „може

да бъде възстановено" в настоящото човешко тяло. Това е езотеричен фолклор. Когато хората били

цяло същество - мъж и жена, перфектно слети в едно андрогинно тяло - наистина е имало ДНК

съставено от 12 нишки. Когато извънземните генетични учени от Империите дошли и разделили

съществото на 2 отделни пола, те също така унищожили 10 от тези 12 нишки. Затова днес имаме

само 2. Така наречената „отпадъчна ДНК" е остатъкът от тези 10 нишки. За да бъдат възстановени

до 12, процесът трябва да бъде обърнат и двата пола отново да бъдат реинженирани и събрани в

един. Това - няма как да стане, колкото и красиво да звучи. ДНК-то на древните двуполови

жители било освободено от всякакви ДНК-команди. Те идват след намесата на Империите.

ДНК-командите играят ролята на нещо като „бомба" с часовников механизъм и са форма

на технология, която обаче просто е биологична. Веднъж заложени, тези команди могат да

генерират дадени мисловни модели, които да се проявят в определено време по преценка на

създателя им. Както обяснихме, това може да служи за проява на конкретни тенденции в едно

на пръв поглед самостоятелно развило се общество. Те могат да служат и за налагане на даден

тип мислене, порядки и т.н. Има орионски ДНК-команди има и такива оставени от

Империята Сириус и други раси. В момента коментираме само орионските, защото те са

основните, които тикат човечеството в определена посока. Освен това природата на самите

команди е такава, че те са като компютърна антивирусна програма - в тях има заложена

функция да разпознават и да се борят с други нежелателни програми на генетично ниво,

които най-често представляват едно от две неща.

Първо - доминация, поглъщане или затриване на ДНК-команди поставени от други раси.

Това отново е проекция на същия модел на доминация и териториалност - коя раса/фракция

ще има най-много тела и респективно - най-много контрол. В този смисъл нещата се свеждат

до това кои ДНК-команди имат най-напреднал генетичен „хардуер" и това е огромен бизнес в

космоса - кой може да произведе най-добрите тела от определена гледна точка за определени

нужди. Орионските команди превъзхождат и поглъщат всички други заложени в човека,

защото тяхната технология е най-напредналата в галактиката. Това е една от причините

размножаването на планетата да се поощрява на масово ниво (което само по себе си е

ДНК-команда - „размножавай се!"), защото колкото повече тела има, колкото повече

комбинации от различни раси, толкова по-скоро орионските ДНК-команди ще надделеят над

всички други в тялото на всеки един човек по планетата. Което ще доведе до пълна

доминация на орионските мисловни модели. Ще илюстрираме с пример, за да стане по-ясно.

Вие сте латиноамериканец със сириански ДНК-команди и животът ви се стича така, че се

жените за европейка с орионски такива. Вашите деца вече ще бъдат с доминиращи орионски

ДНК-команди, което оттук нататък променя цялото ви генетично коляно. С всяка следваща

репродукция тези ДНК-команди се самоутвърждават и самоподсилват, което ги прави все

по-изявени и все по-изявени. Самите ДНК-команди могат да бъдат латентни (каквито бяха

допреди 2 века) и да са програмирани така, че да се активират след 218 репликации

(произволно избрано число). Това означава, че ако първият ви прародител е имал орионски

ДНК-команди, те ще бъдат активирани чак в 218-я член на неговото генетично коляно.

И за да няма грешки в разбирането, нека отново кажем, че ДНК-командите нямат нищо

общо с вида ДНК! Важна разлика - ДНК-командите не са зависими от вида гени и те не носят

физически характеристики, а поведенчески такива! Рептилианското ДНК, сирианското ДНК,

плеядианското ДНК - всички те имат различни характеристики, които вече могат да окажат

влияние върху физическия ви външен вид. Т.е. видът ДНК е по-широкото понятие, а

ДНК-командите - по-тясното. Двете не са задължително обвързани едно с друго (макар че на

практика - най-често са). Например - можете да имате сирианско ДНК, но орионски ДНК-команди

или да имате чисто сирианско ДНК без заложени команди в него. Рептилоидното ДНК обикновено

си върви с вече заложените орионски ДНК-команди, защото този генетичен контрол се извършва от

милиони години в тяхната култура и вече просто не може да се намери чисто рептилианско и

необусловено ДНК. В контекста на това, че почти всички имаме орионско ДНК - можете да си

създадете сами представа за нещата. Друг е въпросът дали ДНК-командите в това рептилианско

ДНК са активирани във вашето тяло или все още са латентни.

Сега си помислете за Индия, която нараства с 60 милиона годишно, Китай, който вече е над 1,5

милиарда и в същото време България, която се топи постоянно и може би ще направите друго

наблюдение - как развитието на някои раси се поощрява, а на други - се подбива. Има ли

задължително връзка с това, което казваме? И да, и не. Споменатото е свързано по-скоро с това коя

раса/фракция стои зад инженирането на дадено генетично коляно, което впоследствие формира

даден народ с относителна чистота на гена. В следговора на „Подземните Тайни на Румънския

Сфинкс"вече сме коментирали, че съобразно разбиранията на сегашния управляващ елит генът на

целия Балкански полуостров трябва да бъде постепенно затрит.

Второто „нещо", което ДНК-командите могат да разпознаят като „нежелателна програма", ни

засяга пряко, защото е на ниво Дух. Освен, че налагат неосъзнати поведенчески модели (което от

по-висока гледна точка е също свързано с Духа), тези команди могат да служат като блокери на

взаимодействието на самата индивидуална душа с Висшия й Аз. Какво имаме предвид под

„блокери".

Нашият Висш Аз еволюира чрез своите инкарнации, които ние, бивайки в тяло, осъзнаваме като

личности (и това е причината, поради която играем Играта изобщо). Когато дадена инкарнирана

индивидуална душа стигне момент, в който може да извърши скок с потенциал той да бъде

ползотворен за цялостния напредък на Висшия Аз, определена ДНК-команда може да попречи на

това да се случи, ако влиянието на Духа над тялото е по-слабо, отколкото на тялото над Духа.

Пример.

Да кажем, че сте праволинеен човек, с праволинейни разбирания, не вярвате в нищо отвъд

съществуването на материалния свят и законите на ортодоксалната физика. Случва се така обаче, че

в живота ви започват да се натрапват определени модели, които в даден момент стават толкова

фрапиращи, че няма как да продължавате да ги игнорирате. Да речем - виждате числото 17  всеки ден (произволен пример). Налага ви се да хванете автобус номер 17, за да отидете на

дадено мероприятие, номерът на билета ви е 17171, поглеждате часовника си е 17:17, а когато

стигнете до уреченото място - крайният общ брой на присъстващите е 17 души! И така всеки

ден под различна форма (обикновено това са обстоятелства, подреждани от Висшия ви Аз, за

да им обърнете внимание на ниво личност). И така, вие започвате да обмисляте възможността

това да има някакво по-възвишено значение, макар самата концепция на дадено ниво да ви се

струва абсурдна и дори непоносима - та нали точно вие не вярвате в „подобни глупости" и сте

пръв техен опонент! Въпреки това обаче, от чисто „любопитство" (всъшност - импулс от

Висшия ви Аз) решавате да си купите книга за номерология и да проучите въпроса. Почва

гложденето. Нещата, които прочитате са ви безкрайно чужди, но в същото време имате това

усещане в стомаха, че в тях „има нещо". Тук вече е рубиконът. Дали индивидуалната личност

има капацитета да направи тази първа стъпка в духовна посока, която впоследствие, с

годините, да доведе до нещо много по-голямо и благодатно за целия Висш Аз, или ще избере да

захвърли книгата веднъж завинаги с думите: „това са глупости?" Кое ще го бъде? Ето в такъв

ключов момент, ако Духа няма силно изградена връзка с индивидуалността (което да

подскаже на индивидуалността кои мисли са наистина нейни и кои не), ДНК-командите могат

да изиграят ключова роля, с една от техните основни заложени мисъл-форми „ти си твоето

тяло!". В резултат човекът се „самоубеждава" на лично ниво, че не съществува нищо отвъд

видимия спектър, захвърля книгата и до края на живота си никога повече не поглежда

подобен вид литература.

ДНК-командите винаги ще залеят съзнанието ви с всякакви „разумни" причини „защо"

трябва да зарежете това, което ще ви кара да се чувствате неудобно, „не на място", така

сякаш „това не е за вас" - усещане, което доста лесно може да се сбърка с нещо идващо от

Духа! Тези чувства много често са базирани на ДНК-командите, но хората ги бъркат с

„вътрешна интуиция" и в такива моменти можете да имате усещането, че „вървите по път,

различен от вашия" - нещо, което всички вие сте изпитвали поне веднъж и със сигурност

познавате прекрасно това чувство. В интерес на истината такава реакция на тялото се

наблюдава най-често, когато се спряга концепцията за Баланса. Поляризираното съзнание в

комбинация с ДНК-командите (които са бинарни), реагира изключително остро и настървено

на идеята, че Светлината и Тъмнината - в дългосрочен план - са еднакво вредни. Много е

трудно човек да прецени коя реакция е от тялото му (свързана с ДНК-командите) и коя

наистина е свързана с интуицията (т.е. - с Висшия Аз). Изисква се много здрава вътрешна

връзка с Духа, за да можете да правите разликата за себе си. Някои хора, дори тези

интересуващи се от духовни теми, цял живот остават роби на функцията на тяхното тяло.

Процесът на идентифициране „кое кое е" е затруднен допълнително от факта, че Висшият

Аз има свои естествени спирачки, които в контекста на темата шеговито можем да наречем

„духовни ДНК-команди", но всъщност нямат нищо общо с каквото и да е ДНК или нещо друго

телесно. Това обикновено са прегради пред вашия личен Път, които се активират, когато

Висшият Аз преценява, че личността не е подготвена духовно за дадено преживяване и

съответните мисъл-форми, които да го предотвратят, се канализират и манифестират под

формата на мисли, минаващи през главата. На тези мисъл-форми не им е нужна генетика и

това е форма на „интуиция" от Духа, макар, както със сигурност сами усещате, да има тънка

разлика между двете.

Всъщност, това се явява доста важно, защото именно този принцип е фундаменталният

енергиен модел, на чиято база са проектирани самите ДНК-команди. Не забравяйте, че

последните са биологична технология, а технологията винаги, винаги, винаги копира нещо,

което съзнанието вече може, защото технологията сама по себе си не умее да бъде креативна и

иновативна - тя винаги отразява някакви функции, които вече съществуват във вселената на

ниво ментално проявление. Технологията е стерилна, извънземните знаят това, колкото и да

не им се иска (защото се е доказало с милиардите години) и затова, както бе подхвърлено в

точка 1, най-комплексните машини имат затворени в себе си душа на индивидуалност, която

е била впримчена в капан след физическата й смърт.

И така, надяваме се вече разбирате мощта на механизма, който представляват

ДНК-командите. Навярно на този етап разбирате тройно по-добре защо постоянно повтаряме

„вие не сте своето тяло, нито полът на това тяло". Казваме го, защото много често, когато  реагираме, ние реагираме именно от гледна точка на ДНК-командите си, които са физическа

реакция и чисто технически - не са Духът (макар той да ги допуска заради самото

преживяване). Тези изкуствени програми ни казват предимно, че личният ни свят свършва с

очертанията на физиката ни, отдалечавайки ни от идеята, че сме нещо много по-огромно от

това. Така се поддържа контрол.

Съществуват десетки ДНК-команди, като има типични, които присъстват на всеки

колониален свят, има и специфични за определени обстоятелства. Някои основни са:

„размножавай се за Империята!"(по-скоро сирианска команда, свързана с идеята за създаване

на династия, но служеща и на двете Империи); „страхувай се/подчинявай се на институциите

и авторитетите"(да се чете „бъди конформист", а и да не забравяме, че институциите

(включително и особено религиозните) на един колониален свят са, както казахме, винаги от

орионски тип, а техните авторитети - поставени лица и често извънземни); „прави като

другите!"(да се чете „не бъди различен, не бъди себе си, бъди част от колектива/кошера,

обезличавай се" - както е на извънземните светове); „ти си твоето тяло/пол!"(допълнение -

„което принадлежи на Империята" - команда, която н-е-и-з-м-е-н-н-о генерира и носи със себе

си страх от смъртта); „подчинявай се на жената!"(орионска команда, доскоро латентна, но

ставаща все по-доминантна) и т.н... Много са. Невъзможно е тук да дискутираме всички,

защото темата е обширна, затова ще обясним единствено за орионизирането на земната жена

(каквато е и генералната тема на тази подточка) и връзката на въпросните ДНК-команди с

процесите по това орионизиране на жената (и мъжа) на планетата ни. Това е приоритет,

защото ни касае пряко като цивилизация.

3.4.2

Кратка хронология на орионизирането на жената

Тъй като Империята Орион е доминирана от жените, те използват женския пол на Земята,

за да подготвят почвата за тяхното завръщане. Ако Империята Сириус бе доминантна в

галактиката, щяха да бъдат използвани земните мъже и респективно - щяхме да коментираме

тях. Тъй като случаят е такъв, какъвто е обаче - ще коментираме жените. Това не ни прави

„женомразци", нито смятаме да се извиняваме за начина, по който стоят нещата, нито пък ще

принизим качеството на информацията, за да успокоим тревогите на колектива. Това са

извънземни, конформистки модели, с които не се идентифицираме. „Езотериката" на

Светлата полярност е пълна с тези модели. Ние не сме Светли. Както казахме, тази книга не е

написана, за да бъде удобна. Така че това не е тенденциозен текст, писан от мъже-женомразци,

нито от мъже, които се страхуват да не изгубят „силата и социалния си статус" (и други

подобни тривиализми). Ако реагирате по подобен начин, припомнете си, че силата винаги е

вътрешна, а стремежът тя да бъде показвана на всяка цена, е изкривяване на егото. Тя не

може да бъде отнета именно, защото принадлежи на друг аспект на човешкото (който е

нефизически и не е свързан с пола) и може да бъде ползвана в правилните моменти от живота.

Представяме ви нещата, така както ги знаем ние. Всеки решава сам дали и как да

адаптира прочетеното към своята собствена философия. Така че, ако не можете да поемете

информацията - всичко е наред - просто я оставете настрана и не обвинявайте нас за това.

Законът на допускането.

Историята на Земята безспорно помни екстремни патриархални времена и никой не

оспорва това (макар да има доста пресилени факти). Изгарянето на вещиците през

Средновековието било крайната точка в „дресирането" и „опитомяването" на жената, което

окончателно я закотвило вътре в къщата. Тя вече не била близо до природата, където може да

се чувства най-добре. Това, разбира се, било от страх, че ще бъдат обявени за вещици и

изгорени - обикновено, който ходи в гората или събира билки, не е добър християнин и има

нещо общо с „Дявола".

През 16 век необяснимо женската популация изведнъж започва да надвишава мъжката.

Може би заради войните, в които умирали почти всички мъже, други казват пък, че жените са

били по-защитени от чумата по неясни причини. Така или иначе много от тях не успяват да

си намерят съпруг, просто защото няма достатъчно за всички. Мнозинството от жени са

принудени да живеят на подаяния. Продължителността на живота е 40 г. и това е доста тежък,

чисто физически период за този пол в контекста на Играта (който разбира се давал условия за

други преживявания с по-голяма Ин-насоченост на ниво Дух).

Всички тези модели са отзвук от наложения от РА режим, който белязал няколко

хилядолетия с отношението към жената, което тя, в крайна сметка, получава и на Сириус.

Генетичните учени обаче са заложили ДНК-команди за доминация на женския пол. От 16

век насам постепенно се навлязло в нещо, което можем да наречем „мъртва точка". Това е

онзи момент от графичната скала, в който даден модел достига своя апогей, но спира да расте.

Т.е. имаме момент, в който патриархалните модели са твърдо присъстващи, но по-зле от това

за жената - вече не можело да става.

Орионските ДНК-команди се активират у жената (и мъжа) през втората половина на 19

век във Великобритания, Америка и Канада. Именно Викторианската епоха е тази, която

активира латентните преди това генетични команди по повод предвиденото завръщане на

Империята Орион напред във времето. Това е бавен процес (от човешка гледна точка), който

в момента е доведен някъде до половина (и под „половината" имаме предвид качествена

характеристика, а не темпорална).

Важна подробност.

Както вече казахме, на древната Земя съществата били мъж и жена в едно, без лично

усещане за половост. Когато генетичните учени открили планетата, те не само разделили

половете, но наред с това до голяма степен блокирали възможността за изразяването на

неутралния Дух чрез физическото тяло. Когато Висшите ни Аз видели възможността за

екстремно бърз напредък чрез това разделение на половете, те знаели, че поляризираните вече

тела няма да бъдат адекватен транслатор на безполовите им енергии. Именно това било и част

от предизвикателството - защото тялото е именно полът. Той е мъжки или женски. Духът не е

пола, тъй като той разбира, че физическото поляризиране е негова „мутация" в трета

плътност, която служи като средство за трупане на преживявания. Личността, обаче, не знае

това и именно този естествен блокаж (който е част от правилата на Играта) предизвиква

„вживяване в роля" и създава възможност за много автентични преживявания.

В зависимост от това дали един Висш Аз ще избере телесна инкарнация като креативен

мъжки Ян или като женски подхранващ Ин - другият аспект непременно оставал в голяма

част потиснат. Когато една жена създава (музика, изкуство и т.н.), самият процес на създаване

(на каквото и да е) изразява Ян-аспекта на Висшия Аз. Въпреки че и двата пола могат да

канализират характеристиките на енергията на другия пол, това не е достатъчно за жената

(например) да създаде физически живот сама по себе си, но това не й пречи да създава и твори

на ментално ниво. И обратното - мъже в здрав контакт със своя дух също могат да изразяват

Ин-аспекти на своя Висш Аз и да имат подхранваща функция, но в никакъв случай така

естествено, както го може женското тяло.

Въпреки тези лимити едно време жените са били щастливи да бъдат жени и да се държат

като такива, което канализирало техния Ин-аспект в сравнително голяма степен. След

ДНК-активацията, Ин-аспектът на творението започнал да се изразява все по-малко чрез тях

за сметка на все по-отчетливо изразените черти на орионските женски.

Главният въпрос разбира се е: „С какво се характеризира една орионизирана жена?"

Нека видим.

3.4.3

Разлики между Ин-енергията и орионизирането

Следват наблюдения, които не са осъждане, защото дори ДНК-командите, от една

по-висока гледна точка, са неутрално преживяване, в което всички Висши Аз доброволно са

решили да участват. Това обаче не подбива валидността на настоящите наблюдения и може да

помогне на вашия прогрес като индивидуалност (и респективно - Висш Аз) да правите

разликите. Забележка - да правиш разликата не означава да обявяваш едното за по-нисшо, за

сметка на другото. Означава обаче, че ако знаете тези разлики, можете да промените

отношението си към нещата като цяло и да действате съобразно новото знание, ако решите, че

в него има някаква състоятелност.

Орионските жени се отличават с изключителната си манипулативност. Една такава жена

е толкова изобретателна в тази посока, че ще направи невъзможното, за да постигне това,

което желае, без оглед на закона за допускането. Това е изключително тъмна черта,

акомпанирана от лицемерие, студенокръвност и обикновено - екстремна материална нагласа.

Орионската женска вярва, че всичко й е позволено, просто защото е жена - каквато е и

традицията в Империята Орион. Тя смята, че трябва да бъде обгрижвана, гледана и

издържана изцяло от мъжа и ако бъде отхвърлена от предишния партньор - постоянно ще

търси нов такъв, който да задоволява нейните нужди. Тази жена се смята за по-висша от

мъжа, не заради Качествата й (които много често са съмнителни), а просто защото е от женски

пол. Тя обича да мачка мъжа, да демонстрира превъзходство без повод - просто заради

„спорта". Много често такива жени привличат към себе си орионизарани мъже, които

угаждат на всичките им прищевки и ги третират като „принцеси" (тази дума, както сами

разбирате - не случайно се е превърнала в израз в нашето общество, а отразява определени

архетипи). Това е така, защото човек с манталитет на жертва винаги привлича агресор. По

подобен начин мъж с изявени сириански мисловни модели ще привлича предимно жени със

сириански характеристики, които ще позволяват невероятно крайни издевателства над тях и

един страничен наблюдател няма да е в състояние да проумее как е възможно тази жена да

продължава да допуска това.

Орионизираната жена е обсебена от физическото си тяло и заниманията й с него са едно от

основните й занимания в живота изобщо. Подобно на рептилианките, тя е невероятно

невротична на тема „остаряване" и отказва да приеме планетарната концепция за бързо

остаряващото земно тяло. Ето защо днес се е наложило социалното вярване, че е проява на

изключително лош вкус да питате жена „на колко години е". Защото жените на Орион са

обсебени от тялото и възрастта си (технологията за регенерация не е абсолютно достъпна за

всички) и са невероятно чувствителни на тази тема. Това е отражение на орионски мисловен

модел предаден чрез заложените ДНК-команди в човешкото тяло.

Орионизираната жена обича удобството и не би се отказала за нищо на света от него. С

нея е почти невъзможно да се проведе някакъв разговор касаещ духовни, или дори тривиални

проблеми от екзистенциален тип и с философски привкус.

Орионизираната жена постоянно се нуждае от подаръци. Освен това тя иска вниманието

на всички да бъде насочено към нея. Ако това не е постоянно присъстващ аспект в нейния

живот, тя започва да приема ролята на жертва и да тормози психически мъжа в живота си.

Тези жени могат да заплачат във всеки един момент по желание, когато нещата не се развиват

в желаната от тях посока, защото знаят, че сълзите са основно оръжие за подчиняването на

орионизирания мъж. Това е и един от основните белези за тяхната изключителна

манипулативност. Друг метод за контрол е пищенето, с което да привлекат вниманието към

себе си. Например. Двама мъже искат да се бият по някаква причина. Жена, стояща наблизо,

не желае това. Ако и двамата мъже искат да се бият - оставете ги. Това е преживяване за тях.

Нужно ли е жената непременно да се опитва да ги разтърве, просто защото тя иска така? В

същото време би ги оставила да се бият, ако това я устройва. Ако ли не - започва да крещи, за

да насочи вниманието към себе си. Характерните женски писъци във филмите са добре

познати на всички.

Орионизираната жена изисква от партньора си конформизъм, макар че е напълно

способна на точно обратното, ако това е начинът да получи нещо, което иска и на практика е

готова да ухапе във всеки един момент. По подобен начин една орионизирана жена е способна

постоянно да се оплаква, че е възприемана като сексуален обект, но в същото време не би се

поколебала да играе тази роля (която е доста естествена за нея), когато й е угодно. Двойният

стандарт е лайтмотивът на орионската женска.

Обикновено, когато не сте съгласен с мнението й, може да бъде генерирана агресия, която

е така типична за женските рептилии от Орион. Защото орионизираната жена „никога не

греши". Вината винаги е у някой друг (обикновено - в мъжа). Днес на запад е много възможно

да ви обявят за женомразец, не заради нещо друго, а просто ако мнението ви не съвпада с това

на жената. Това е метод, който изисква именно вече споменатия конформизъм, за да

изпаднете в защитна позиция. Обвинението и лепването на етикет е аргумент, който се вади

веднага и е директно от ДНК-командите.

Орионските жени са невероятно обособени от концепцията, че те са по-добрият пол, който

трябва да властва над планетата, защото „мъжете мислят само за секс" и могат да правят

единствено войни. Радикалният феминизъм е чистокръвен плод на орионските ДНК-команди

и като явление може да бъде обяснен изцяло с тенденциите планетата скоро да бъде  превърната в матриархат (за разлика от умерения феминизъм, който е възникнал в естествен

отговор на патриархалното потисничество и дискриминация).

Имайте предвид, че описваме характеристиките на орионските ДНК-команди в техния

екстремен и много краен вид. В реалността рядко можете да откриете всички тези черти в

една единствена жена, но е много вероятно да откриете повечето от тях (или техни дъщерни

вариации) развити в различен стадий у повечето жени и това ще става все по-наблюдаван

феномен. Също така става интересно, когато идентифицирате публично една такава жена.

Когато една орионизирана жена бива отблъсната от мъж, който разбира нейната природа,

обикновено също бива използван терминът „женомразец". Това е дума, която тези жени обожават

да използват, но дефиницията й не е вярна, защото тя е измислена от същите тези жени под

влиянието на същите ДНК-команди. По-добро определение ще е: „човек, който е наясно с

манипулативната природа на този вид жени и действа съобразно това". Това не означава, че само

защото познавате тяхната природа (както познавате природата на паяците, змиите, котките и т.н.),

не можете да бъдете приятели с тях. Да, всичко свързано с ДНК-командите и орионизирането е

преживяване, но това не означава, че трябва да сте съгласни с Играта и Полярностите. Те трябва да

бъдат отнесени на индивидуално ниво. Преживяване за един, наблюдение за друг - всеки решава

сам. Винаги обаче е по-добре да знаеш какво става, отколкото да вярваш, че знаеш какво става.

Определено има разлика.

Сега...

Преди да влезе в земната Игра, един Висш Аз прави невероятно детайлна преценка на цялата

времева линия, която е свободна за инкарниране. Това съдържа в себе си много интензивно

проучване на култури, полове, технологични равнища на развитие, за да се види „къде и кога" ще

бъде най-благоприятно за самия Висш Аз да бъде, за да се сдобие с така желаните нови

преживявани след милиардите години на скучни такива по извънземния път. Този избор много

зависи от индивидуалността на Висшия Аз. „Той" ще добие достъп до всички земни култури във

всички времеви периоди, след което ще „смели" и анализира тази информация нелинейно и

сравнително бързо, за да реши кой пол и кое време (наред с много други фактори) ще създадат

най-подходящи условия за конкретното преживяване. Да речем например, че даден Висш Аз иска

женска инкарнации, която да даде възможност за максималното преживяване на този пол в

традиционния Ин-смисъл на нещата. Това а-в-т-о-м-а-т-и-ч-н-о намалява шансовете за

въплъщение в Америка и всички други английски колонии от началото на 20 век до днес, тъй като

извънземното влияние върху женското тяло в този период е огромно. Днес голям процент от

жените в тези страни нямат шанс за пълноценно Ин-преживяване, защото са обособени на ниво

култура и генетика. Въпреки това остават широки полета от възможности, сред които да се избира.

Обикновено, поради безкрайно любопитната и ученолюбива природа на Висшите Аз, те искат

да преживеят всичко. Именно поради тази причина те ще изберат и няколко инкарнации като жени

в периода от 19 век насам. Именно преживяното и препятствията, през които ще преминете, са

онези, чрез които Духът трябва да превъзмогне тялото и тялото да спре да се държи просто като

своя пол. Привидното проклятие да си жена в такова тяло, може да бъде невероятно мощно

преживяване за Духа. Вашият Висш Аз избира вашия пол и раса поради специфични причини. Така

че да бъдеш жена днес (често с множество омекотяващи фактори), също предлага условия за

невероятно ценни преживявания на ниво Дух, въпреки че ДНК-командите потискат много по-силно

естествените Ин/Ян потоци на същия този Дух. При оглед на времевата линия обаче, Висшият Аз

може да направи фината разлика и да оцени ситуацията много по-добре, отколкото можем да го

направим ние.

Нека задълбочим малко в по-високите аспекти и разлики между двете основни

преживявания - естествен Ин и изкуствения модел „Орион".

3.4.3.1

Философско-езотерично разграничение

Както сами се убеждавате, трудно е човек да интегрира разбирането, че някои

елементарни реакции в днешния социум не са плод на човешките взаимоотношения и

култура, а на тялото ни, и в този ред на мисли, описаното преди малко може да се струва

направо грозно на много хора и да го тълкувате по всякакви начини. Всичко е наред. Всеки е

свободен да направи това. Нека обаче да направим още едно по-тънко разграничение за онези

от вас, които са стигнали дотук.

Жените имат по-голяма отразителна способност, защото въплъщават в по-голяма степен

Ин-аспекта (точно както Луната/Ин отразява Слънцето/Ян). Под „отразителна" способност

имаме предвид жената да пребивава по-надълбоко в себе си за разлика от мъжа, който

(генерално погледнато) по-често стои на повърхността и функционира в по-линеен план.

Отразявайки външни модели на вътрешно ниво, тя създава за себе си едно много специфично

преживяване, което много често води до важни изводи в живота и по този начин - носи

прогрес на Духа като цяло. Днешната орионизирана жена почти не пребивава вътре. Тя

директно реагира на външния свят, без наличието на вътрешна рефлексия. Това е Ян-аспект

(в неговата нечиста, отразена форма обаче). Затова казваме, че самото орионизиране като

явление има много Ян-аспекти в себе си и подсъзнателните мисловни модели на това карат

жената да не иска да бъде Ин, а Ян. Масовото и екстремно поляризиране на този процес

намира краен израз в т. нар. „жени-мъжкарани". Защо тези жени толкова настояват, че могат

да вършат всичко, което вършат мъжете? Защо е нужна подобна посока на мислене и

сравнение изобщо? Повечето мъже не искат да бъдат жени. Защо жените искат да бъдат мъже

(макар да твърдят точно обратното)? Кредо Мутуа казва, че жените винаги боготворят онези

модели, които смятат, че стоят над тях и биха ги направили превъзхождащ вид. Това е една от

причините жените да искат да бъдат мъже - защото те искат да споделят модели, които

доминират в патриархата, което евентуално да доведе до преминаването към матриархат.

Друга много важна причина за това е, че жените са много по-чувствителни от мъжете към

онова, което са загубили от времето на древната Земя преди разделението на двата пола. Това

е архетипно желание да бъдеш отново цялостен, но по много изкривен от активираните

ДНК-команди начин. Вместо да разберат какво се е случило и защо, тези жени подсъзнателно

погрешно са повярвали, че могат да абсорбират мъжките черти като се обличат и държат като

мъже, но в същото време почти постоянно критикуват мъжкия пол по всякакви поводи за

щяло и нещяло.

Друго проявление на Ян-модела в женско тяло (което е орионско изкривяване) е

безкрайната суета на днешната жена. Това е нещо, което е характерно за почти всяка една и е

шаблон завзел цялата планета, което навярно го превръща в първият орионски модел

наложен абсолютно навсякъде в западния свят. Постоянната грижа за външния вид в

неговите крайности е тотално от тялото и ДНК-командите! Основна характеристика на Ян е

стремежът за външен израз. Истинската Ин-енергия обаче винаги е вътре, тя никога не се

нуждае от външна инвокация. Това е разликата между орионския модел и земното

преживяване. Един от проблемите в съзнанието на орионизираната жена е, че тя се страхува

да се покаже такава каквато е, страхува се от нейния външен вид.

В този ред на мисли диетите за отслабване винаги са ориентирани към тялото. Те вървят

ръка за ръка с ДНК-командите свързани със страха от остаряването и загубата на красотата

(които са само на крачка от страха от смъртта). Тялото има само една инкарнация. Имате

само един живот като личността „Петър Асенов" или „Мария Георгиева" (произволно

измислени имена). Веднъж, когато умрете, тази личност няма да съществува никога повече

като съзнание, над което да продължите да надграждате преживявания (какъвто е постулатът

на линейното прераждане). Тялото знае това и по тази причина се опитва да държи Духа

настрани от пробуждането чрез ДНК-командите (макар в духовен смисъл това да няма

значение). Има хиляди инкарнации на разположение на Висшия Аз. Някои хора (особено

публичните личности) просто отказват да остареят. В периодите преди Края на Играта, да

бъдеш възрастен е означавало нещо друго и е било възприемано по коренно различен, много

по-положителен начин. В днешно време, това по-скоро е нещо, от което човек иска да се

предпази. Боядисване на косата, токсични инжекции, пластични операции - всички те са

основани на страх. Смятате ли че бума на тези неща в последните десетилетия е случайно

стечение на обстоятелствата? Това буквално изведнъж стана изключително важно за почти

всички от младото поколение. Защо повечето хора се страхуват да бъдат тези, които наистина

са? Мисловните модели са тези, които оформят физическото ви тяло. То е такова, каквото е,

поради определена причина. Да решите да промените това отвън-навътре е орионски модел,

който не е особено зрял от духовна гледна точка. Ако вие познавате себе си в дълбочина,

познавате своето истинско „аз" и искате да промените тялото си, първо ще видите

по-големите и по-важни проблеми, които съществуват на вътрешно ниво, защото ще имате

мъдростта и разбирането, че именно те са с приоритет. След като ги разрешите - нещата ще си

дойдат на мястото и на физически план, защото тялото просто следва съзнанието. Ето това

означава да знаеш кой наистина си.

Защо остаряващата актриса/певица чувства, че трябва да изглежда на 40, докато

всъщност е на 60? Тривиалното оправдание е, че „така се чувства по-добре", което показва

екстремна несигурност и зависимост от одобрението на другите. Тялото е под контрол на духа

и да - това е преживяване за Висшия Аз.

Ето защо гримът в днешно време е тотално извън контрол и отвъд всякакви граници.

Например, защо на всички конкурси за красота жените са с 2 тона грим? Не е ли това конкурс за

естествена красота? Ако това не е конкурс за естествена красота (каквато уж е официалната теза),

то тези състезания трябва да се наричат „конкурси за гримиране". Променете името! С грим всички

модели изглеждат еднакви. Дори облеклата им са еднакви. Ако те не бяха от различни раси и

респективно - с различен цвят на кожата - нямаше изобщо да може да бъде направено

разграничение! С масовото навлизане на козметиката жената става изцяло външно функциониращо

същество и започва да се забравя, че има много видове красота. Между другото гримирането може

да бъде проследено обратно до храмовите проститутки в древните време на HAR. Те били под

ръководството на онези, които имали пряк досег с рептилиите. Последните винаги са търсели пряк

контакт с очите на хората и са използвали хипнотично взиране за контрол. За да привличат

човешкото внимание и погледи към техните очи, влечугоподобните използвали различни методи за

подчертаването им, което после се превърнало в грима при земните жени, което останало и до днес.

В древен Рим да бъдеш гримирана и да бъдеш с руса коса, било белег, че си проститутка. Просто

това били изискванията за професията, за да могат да бъдат разграничавани от останалите жени.

Това на практика изпълнявало функцията на „униформа". И какво имаме днес? Имаме всякакви

очертавания, очни линии и кръгове около очите на жените и всякакви други цветове. А представата

за максимален сексапил е емблематичната руса коса, която при 99% от жените е изкуствено

боядисана такава. Това е чисто орионски модел на поведение.

Защо жените просто не се радват, че са жени, наслаждавайки се на своята женственост такава,

каквато е? Кога за последно видяхте жена, която просто се радва на тази своя женственост без да

я модифицира в съответствие с орионските разбирания на времето? С нейното естествено

окосмяване, потене, месечно кръвотечение и т.н. - всички тези неща биват скрити и държани в

тайна, докато десетки други трябва да бъдат изкуствено помпани. Всичко това са характеристики на

орионизираната жена, която свежда своята красота до тялото, което е невероятен парадокс, защото

красивото е нематериална концепция. Причината на духовно ниво, поради която ДНК-командите

работят толкова успешно е, че масовото съзнание е заклещено в своите първи три чакри и тълкува

света чрез тях, което води до манифестация на невероятно колективно-споделени модели, като:

изключително чувство за несигурност, вътрешна малоценност и празноти, които избиват в нужда за

одобрение от външния свят и следване на ясно очертани от стадото пътеки. Когато жената днес се

чуди дали да бъде себе си или не, тя гледа какво правят всички други жени и го следва. А „всички

други жени" са част от масата, която обикновено е орионизирана. Посланието тук е, че тя винаги

трябва да зависи от външен модел. Тя спира да бъде Ин, спира да се уповава на вътрешното и

започва да бъде Ян. Модерната жена е ярък пример за собствената си потисната женственост и

никой мъж не е виновен за това (защото обикновено това е оправданието - „правим го заради

мъжете, за да сме красиви за вас"). Това не се прави заради мъжете, а е вследствие на лични

избори.

Нека се върнем на така важната тема за менструалния цикъл, защото тя е много добър

инструмент за илюстрация на разликите, които се опитваме да изведем.

Всяка жена знае, че по време на своя цикъл избиват неконтролируеми усещания, емоции и

неизменна болка, което пречи на позитивната част на това преживяване, защото е трудно това да

бъде оценено, когато си в режим „страдание". Както казва психотерапевтката Александра

Поуп, голяма част от това страдание се дължи на факта, че жената не знае как да цени своя

менструален цикъл (или по-скоро е забравила заради орионизирането днес).

Когато жената започне да цени ритъма на цикъла си и открие факта, че в различни негови

моменти се генерират различни настроения и усещания, както и различни нива на енергия, и

се научи да „тече" с тази енергия, за нея може да започне да се разкрива нещо наистина

красиво на хоризонта. Например, на архетипно ниво неразположеността и  раздразнителността преди цикъл се дължат на факта, че в този времеви прозорец жената

трябва да направи крачка назад и да бъде по-малко активна и да бъде по-малко на

разположение за другите и повече на разположение за самата себе си. Защото една от

функциите на менструацията е да те „придърпа" назад към теб самата, което да ти позволи да

се погрижиш за себе си. Защото, когато сте в цикъл, вие така или иначе си отделяте

екстра-внимание (поради естеството на самия процес и свързаните с него процедури), но това

съдържа много по-дълбока идея в себе си от просто да смените превръзката си или нещо

подобно. Т.е. това е един сигнал, жената да потъне дълбоко навътре, което е изражение на

истинския Ин-аспект, към който жената принадлежи. Това е специфично преживяване за

жената и понякога трябва да бъде проявен инат, за да бъде направено.

Но самата жена не отдава нужното внимание на това, външният свят също не го

припознава като необходимо и тя се старае да прави две неща едновременно. Първо -

подсъзнателно се опитва да бъде дълбоко със себе си (защото на архетипно ниво това е

функцията на цикъла с природа Ин) и в същото време - второ - пренебрегва това състояние,

защото трябва да обръща внимание на други хора и външния свят като цяло (Ян-аспектът на

реалността в живота й). Оттук следва огромен конфликт на вътрешно ниво, който избива във

всякакви нервни и неадекватни действия. В момента, в който жената си каже: „Xa, аз мога

оползотворя това време за себе си, това е наистина важно и здравословно за мен!"енергетиката й

веднага се променя и това автоматично променя цялото преживяване и негативни физически

аспекти свързани с болката. Това не е езотерична приказка, а доказан с практика факт от

много не-орионизирани жени, които разбират вътрешните процеси на своята Ин-природа.

Когато жената започне да се чувства удобно със собствения си ритъм - стресът просто изчезва.

Самият архетипен символ зад кръвотечението е такъв - жените започват да „отдават",

защото са изгубили нещо, което „отваря място" за рефлексия. На практика на жените се дава

шанс за „раждане" всеки месец, но тъй като физическото такова е безсмислено толкова често,

вие можете метафорично да „родите себе си", което е много важен процес за Ин-природата.

Жената е по-ранима в тези моменти, това е период, в който завесата между съзнанието и

подсъзнанието е по-тънка и потиснатите неща могат да бъдат изкарани наяве. И когато

жената казва, че „не е себе си в момента, защото е в цикъл", истината е точно обратната - вие

всъщност сте повече себе си именно в тези моменти, отколкото иначе, защото тогава вие

изразявате много по-дълбока част от същността си, отколкото в ежедневието през останалите

28 дни. Това са някои от вашите най-изконни истински аспекти, които в този момент

започват да изплуват. Така че, вслушайте се в това, обърнете му внимание, дори

поляризираното съзнание да категоризира нещата, които излизат наяве като негативни,

независимо дали „съзнателното ви аз" не харесва тези ваши страни - потънете в тях, защото

вие сте и позитивното, и негативното и всяко едно различно от това мнение е просто живот в

подсъзнателен конфликт, в който се опитваме да бъдем само едното. Да разбирате казаното по

време на цикъл и да не оставяте на поляризираните емоции на тялото да контролират

цялостното ви същество, е емоционална интелигентност.

Жената (бидейки Ин) също така може да бъде проводник на това, което остава

недоизказано в една връзка, така че в момента на цикъла тя има възможност да работи и

върху Ин-Ян аспекта на дадена връзка.

Днес този ултимативен символ на женствеността - менструацията - е невероятна тема табу

и е потисната до такава степен, че ако трябва да вярваме на рекламите за дамски превръзки,

кръвта на жените е синя! Дотолкова отказваме да се изправим срещу този „проблем" като

цяло! Разбирате колко потиснат е този въпрос предвид, че в момента мъже ви говорят за това,

а вие самите (женската част от аудиторията) никога не сте имали тази информация досега. Не

е ли това само по себе си невероятен парадокс и доказателство за това колко далеч назад е

останала истинската, не-орионизирана природа на жената? Не забравяйте нещо, което е

изключително важно, а именно факта, че женските рептилии нямат менструален цикъл

(който както казахме е крайното физическо изражение на Ин)! Защо? Защото матриархатът

на Орион е тотално откъснат от своя Ин-архетип! А физическата причина, която Морнинг

Скай описва, би следвало да ви удари в главата като с мокър парцал - техният цикъл е спрял,

защото те се освободили от радиацията на своето слънце! Пълната липса на специфичните

излъчвания на енергията на чистия Ян (Слънцето), води до дисфункция и в проявлението на  чистия Ин! Защото двете са неизменно свързани и не могат да бъдат разглеждани поотделно!

За пореден път виждате как дадени архетипи изцяло формират случването във физическата

реалност.

Нека се върнем на разликите между Ин-природата, чиито характеристики идват от

Източника и орионските модели, идващи от тялото.

Една основна разлика, която можете да изведете много лесно, когато хванете една ню ейдж

книга, е че „божествената майка" (Кралицата на Орион) винаги се опитва да се

идентифицира с образи и имена. Истинската Ин-енергия (както разбира се и истинската Ян

такава) няма образи и имена. Тя просто Е и зависи от вас дали можете да се свържете с нея

или да останете енергийно затворени в представите си за това, което тя „е". Не можете да я

извикате с имена, не можете да я привлечете с образи. Ин-енергията е наситена с много

състрадание и любов без каквито и да е условия, тя носи много дълбоко приемане на това,

което сте и е много чувствена, отвъд представите на емоционалното тяло. Ето защо женските

инкарнации са идеални за изучаване на фундаментите на пси-способностите. Това е нещо,

което е цялостна характеристика за Ин-енергията - сензитивност, защото една от основните й

черти е „навътре".

Като противоположност на това, замислете се защо в историята като цяло (допреди 100 г.),

всички учени, откриватели, философи, мислители и композитори са били мъже. Разберете, че

редовният аргумент „защото жената е била потискана" е невероятно скопен откъм всякакви

стойности, свързани с по-дълбоката истина. Действителната причина е, че мъжете са с

Ян-природа, което означава сътворяване навън, докато женската природа е рефлексия

навътре. Защото така те изразяват тяхната природа. Това не е обида към жените,

принизявайки ги и казвайки, че те не са способни на такива ментални процеси. Говорим за

проявяване на даден тип архетип. Жените са имали друга функция и в това няма нищо

омаловажително, просто е различно. Разбирането на това означава да не се идентифицираш с

пола си и да бъдеш щастлив от това, което си, без да искаш да бъдеш нещо друго, което не си.

И тъй като доскоро жените са били жени, а мъжете - мъже (в по-голямата си част), този модел

е бил много плътно следван. Това започва да се променя днес, което не го прави нещо лошо.

Просто обясняваме моделите. А те, бидейки орионски, с времето ще се превърнат в тотално

доминиращи. И тъй като за съжаление шаблоните на Земята стават все по-линейни,

отколкото нелинейни (каквито трябва да бъдат предвид естеството на земното преживяване),

то навярно ще имаме и линейно осъществяване именно в цялата тази история.

Ако това все още ви изглежда абсурдно, нека сега зададем някои интересни въпроси.

Сигурни сме, че, в наглед несмутителния им характер, можете да откриете доста смущаващи

модели на фона на всичко научено дотук.

3.4.4

Примери за орионизиране на културогично ниво

Следват някои интересни формулировки, които сме възприели за абсолютна даденост на

социално равнище в цял свят. Това са идеи, които възприемаме почти веднага след първите

няколко години на раждането и които са наглед толкова нормални, че никога не сме се

замисляли „защо нещата стоят така". Сега обаче ще го направим. Ще зададем въпроса „защо

нещата стоят така".

Нека започнем със следното. Някога замисляли ли сте се откъде произхожда идеята за

кавалерството? Моля ви не реагирайте веднага по тривиален начин, просто помислете по

този въпрос, оставете идеята и самият въпрос да преминат повърхността и да потънат надолу

във вътрешното същество.

Защо и как е възникнала идеята за „нежния пол"? Истината е, че 90% от хората навярно

няма да имат адекватен отговор на този въпрос и сигурно ще отговорят с изцяло

програмираното: „винаги е било така"или „така е нормално да бъде". ЗАЩО е нормално да бъде

така? По логиката на кое?

10% от хората навярно ще са чували нещо за официалната версия, че кавалерство е

термин, свързан със средновековното рицарско съсловие, което имало военна подготовка и

служило на представителите на по-висшите съсловия. В миналото кавалерството се свързва с

идеали като характерните рицарски добродетели: смелост, справедливост, милосърдие,

щедрост, благородие, целомъдрие и чест. Името идва от френското „chevalerie", което пък  идва от „chevalier" (означаващо „рицар"), а то идва от „cheval" („кон" на френски). Между 11

и 16 век средновековните писатели използват думата „кавалерство", но всички го обясняват

по различен начин, а дефиницията се променя според местоположението и периода, в който е

живял писателят. Съвременното значение на кавалерството много се различава от

средновековното. Тоест значението на думата „кавалерство" се променя според писателя,

историческия период и географското положение, следователно не съществува точна

дефиниция на термина.

Въпреки сериозната разлика в описанията на термина, средновековното рицарско

съсловие е посветено в изкуството на войната и е обучено да се сражава в броня, на кон, с

пика, меч и щит. Рицарите се учат да овладеят перфектно оръжията, да са смели, да бъдат

галантни и верни и да не се поддават на страха и подлостта. Хералдиката и правилата за

оформление на рицарските гербове са тясно свързани с кавалерството. Ако не се бие, рицарят

обикновено живее в замък или укрепен дом, а някои рицари са придворни на крале и

по-висши благородници. Единствените достойни занимания за рицаря в мирно време са ловът

и рицарските турнири.

Всичко това е много интересно, защото гореописаното не представлява нищо повече от

модифицирани и хуманизирани характеристики на сирианския живот, който изцяло е

свързан с войната. Забележете, че на този етап терминът не се свързва по никакъв начин с

каквото и да е отношение към жените - с думата кавалерство се обозначават единствено духът

или състоянието на ума, което предизвиква хората да правят героични дела и ги доближава до

всичко красиво и възвишено в интелектуалния и морален свят.

В края на Средновековието се случва нещо интересно. Богатите търговци получават

рицарски права. Синовете на богатите граждани се обучават в аристократичните дворове и

усвояват рицарски обноски. Тази демократизация на кавалерството довежда до създаването

на наръчници по етикет, които описват държанието на т. нар. „джентълмени".

Постсредновековните правила за джентълменство като чест, уважение към жените и грижа

към нещастните биват свързани с идеалите на кавалерството и историческите обстоятелства,

които го създават. Средновековното развитие на кавалерството, с концепцията за красива

девойка и смел рицар, влюбен в нея, не само се свързва с концепцията за Света Богородица (а

вече знаете на какво е символ тя), но и я повлиява пряко. Средновековното обожествяване на

Богородица контрастира на това, че на обикновените жени, особено тези извън

аристократичните кръгове, е гледано като на по-нисши. Въпреки, че по това време жените са

считани за зли, Богородица е посредник на „бог" и е вид „спасение за мъжа". Развитието на

средновековната „мариология" и смяната на отношението към жените стават успоредно и

могат да се споменат в един контекст.

Дотук видяхте множество примери за това как режимът на РА подкопава орионските

системи и в един момент ги заменя изцяло. Виждате, че колкото повече се приближаваме към

модерното време, процесът постепенно бива обръщан и дадени концепции (като спряганата за

кавалерството) биват идейно инфилтрирани и с времето - тотално пренасочени към съвсем

други модели! Точно както образът на Дева Мария започва да става тотално доминиращ.

Защо? Защото тя е жената, която е родила християнския спасител. Така, макар и сирианска

по произход религия (с център - мъжко божество - в случая Исус), тя постепенно ще се

превърне в орионска такава, с идеята, че макар и бог, той е бил роден от жена, което вече е

изпяло нова концепция!

Кавалерството в днешната му форма е цялостно отражение на отношението, което мъжете

трябва да имат по закон към орионските женски. Кавалерството казва, че трябва да имаме

специално отношение към всички жени просто защото така трябва. Отново, „защо така

трябва"? Какви по точно са духовните ценности зад това, които да отиват отвъд пола? Моля

задайте на себе си този въпрос. Защо това се смята за морална ценност? НЯМА отговор, който

да отива отвъд тялото. Има само поучителни тривиализми. Помнете, че да имаш специално

отношение към някого, единствено на база пол, а не на неговата индивидуалност, е

извънземна концепция, която води до постепенното изграждане на колективно съзнание. Този

модел може да бъде открит под много различни форми в нашата култура. Например, защо

жените винаги са с предимство? Защо в нашата култура имаме израза „предимство за дамите"?

Помислете на какво се основава това. Основава се на факта, че на Орион жените стоят много  по-високо идеологически от мъжете и всичко за тях се прави с приоритет. Оттук идва и друг

популярен израз в „нашата" култура, а именно „на дама не се отказва." Защо? Защото на

Орион не можете да откажете на женска, каквото и да поиска от вас. По закон.

В предговора вече бе споменато за ритуала по свалянето на шапката в присъствието на

жена. Това се е случвало дори във времената, в които мъжът е имал пълен контрол. Това е

така, защото е било практика за европейските монарси да копират някои орионски маниери,

макар истинската причина за това да е била известна на сравнително малко от тях. Когато

Империята Орион е била официално на Земята в далечното ни минало, новите (тогава)

създания (т.е. - ние), е трябвало да възприемат някои орионски обичаи. Това е останало

традиция дори след тяхното заминаване.

На запад, при влизане в църква например, мъжете са задължени да махат своите шапки,

но-жените - не. Защо? Защото Кралицата на Орион и Кралят на Сириус са нашите истински

богове и мъжете трябва да демонстрират съответното уважение. Това е символ на раболепие.

Жените не свалят своите шапки в църква, защото Орион доминира Империята Сириус.

Сирианският Крал коленичи пред Кралицата на Орион. Като отражение на ниво

микрокосмос, земният мъж коленичи пред жената, когато я моли да се омъжи за него.

Мъжът винаги трябва да спаси жената в приказката и сме обособени от тази идея още

като деца. Никога не е обратното. Това е така, защото Империята Сириус играе ролята на жив

щит за Империята Орион и ако тя бъде атакувана, именно сирианците ще са първите, които

трябва да се бият в нейно име и дадат живота си за Кралицата. Ето защо жената винаги

застава зад мъжа при опасност. Забележете, че в днешните филми, когато някоя жена трябва

да бъде спасена, обикновено за нея умират десетки мъже по време на „каузата". Това е „в реда

на нещата" и в края на филма дори не се споменава, защото мисията е изпълнена. Женската е

спасена.

Наистина... спрете за момент и сложете всички тези факти един до друг. Можете да

смятате „естественото отношение, което един мъж трябва да има към една жена" за

романтично, за „изконно добро" или за „изначалния ред на нещата", но това просто не е така.

Показваме изкуствен модел. Това е отношение към тялото. Не е отношение към Духа и

корените му са изцяло в орионските ДНК-команди. В случая „подчинявай се на жената!."

Виждате сами как дадена култура (в случая - човешката) може бавно да се самоизтласка

към даден архетип и в крайна сметка да се превърне изцяло в негов носител, просто защото

той е бил заложен още на ниво „създаване". Затова в предговора казахме, че ние сме

ситуирани във вече съществуващ шаблон и оттук нататък има малко място за отклонение от

него.

Да продължим с количественото натрупване.

По новините съобщават, че в държавата X са загинали еди-колко си жени и деца. В

различни сюжети на филми, свързани с дадено бедствие, виждаме редовната фраза „спасете

жените и децата". Когато има заложници - също - първо излизат жените и децата (и ранени

ако има такива; но ако няма - се връщаме към познатата схема). Какво остава за мъжете във

всички тези ситуации?!? Защо всички са съгласни с концепцията мъжете да биват оставяни

на произвола, а не спасявани? Защо жените са постоянно с приоритет и по каква изначална

причина? Моля помислете, а не реагирайте веднага от тялото - каква е логичната причина за

това? Това постоянно набиване в съзнанието, че мъжът е заменим, продължава вече твърде

дълго. На никой ли не му прави впечатление? Една от най-старите орионски ДНК-команди е

„защити женската. ,"както казахме преди малко.

Интересно е, че принципът „спаси жените и децата" е исторически популяризиран главно

с потъването на „Титаник", от който, като последствие от тази практика, са се спасили 74%

от жените, 52% от децата, но само 20% от мъжете. Понеже толкова малко мъже оцелели от

тази катастрофа, в последствие те дори били заклеймени като... дръжте се здраво...

„страхливци"! Това е оригинално използваната дума, а не е нещо, което пресилваме за

нуждите на тезата. Това е истинско безумие! Навярно някой е предпочитал да загинат всички

мъже, за да бъдат спазени орионските „морални устои".

Безумията продължават и в днешно време на много културологични нива и системи от

вярвания. Те биват наложени от главните орионски институции на Земята - съдебната и

финансовата система. Ето други въпроси в този контекст.

Защо детето почти винаги се дава на майката при развод? Едно дете се нуждае и от баща -

не само от майка. Защо, въпреки че жената получава детето, мъжът трябва да плаща

издръжка на жената и отгоре на всичко, тя трябва да вземе половината от имуществото, което

първоначално - в най-честия случай - е било изцяло негово? В момента законът в Канада

праща мъжете право в затвора, ако са пропуснали месечните издръжки към бившите им

съпруги! Същият този съд не предприема нищо, когато жените отказват, иначе съдебно

гарантиран достъп до детето от мъжа. Защо?

Друг пример от орионската съдебна система. Жените-убийци често биват напълно

оправдани или получават в пъти по-малки присъди от мъже, извършили същите

престъпления. Защо? Помнете, че това са закони, относно които никой няма нищо против.

Къде са в случая същите тези жени, които искат равни права между половете?

Медиите постоянно дават гласност на теми, свързани с насилието над жените по различни

поводи. Макар никой да не оспорва съществуването на тези случаи, обърнете много сериозно

внимание на тънката подробност, че се говори за насилие против жените, а не за насилие

против хората! Според популярно наложените ценности, на които медиите уж са носител,

насилието е нещо, което не би следвало да бъде толерирано като явление. Въпреки това, обаче,

постоянно се говори за насилие единствено над жените, а не над хората като цяло! Защото

логиката на тези ценности сочи никой да не бъде жертва на никой човек, без значение мъж

или жена! Орионизираните жени се опитват да накарат хората да повярват, че техният

морален индекс стои по-високо от този на мъжете. Обикновено аргументът за това е, че „те са

майки". Което автоматично означава, че въпреки, че мъжете са бащи, те нямат същата

дълбочина на разбиране като тях. Кой по дяволите може да каже това и как е възможно да

бъде направена обективна генерализация на подобна плоскост?! Отново - орионски модел в

действие.

Друг, скорошен конкретен пример, този път от политическо-финансовата област на

орионската система. През 2012 г. Европейският Парламент отхвърли кандидатура за банков

шеф, просто защото е мъж. Нямаше никаква друга причина! Това бе своеобразен протест

срещу липсата на жени в управлението на институцията. Поради това Европейската Комисия

подготвя законодателна мярка, според която компаниите в Европейския Съюз, чиито акции

се търгуват на фондовите борси, са задължени до 2020 г. да увеличат броя на жените на

ръководни постове до 40%! Т.е. всички компании, в които работят над 250 души и имат

годишни приходи над 50 милиона евро, ще бъдат задължени в годишните си отчети да

посочват броя на мъжете и жените в съвета на директорите. Ако в тях няма 40% жени, ги

заплашва глоба! Нарушителите ще бъдат и лишавани от договори за държавни поръчки.

Обърнете внимание, че тук говорим за налагане на закони спрямо пол, а НЕ спрямо

лични качества. Отново - имаме отношение на ниво колективно съзнание, а не на ниво

индивидуално съзнание. Хората за тези позиции, трябва да бъдат избирани според

ИНДИВИДУАЛНИТЕ им качества - нещо, в което се състои огромна част от земното

преживяване! Ако най-квалифицираният човек за поста е жена - в това няма никакъв

проблем! Но да наемате жени просто защото са жени е нещо СЪВСЕМ различно! Това малко

по малко подбива земния път като такъв и (в случая) го орионизира. Разбирате ли механизма

и как нагледно невинни и за някои, дори „резонни закони", всъщност имат много

по-различно архетипно естество? Разбира се, имаме СЪЩИЯТ проблем, ако една жена не бъде

избрана заради качествата си за сметка на некадърен мъж, само защото е мъж!

Радостно е, че България, наред с още 9 държави е гласувала против закона. Държавите,

подписали протестното писмо, вероятно имат достатъчно гласове, за да блокират

предложението, когато бъде подложено на гласуване в ЕС. В писмото се признава, че

(удебеленият шрифт е наше дело): „Има проблем заради прекалено ниския брой на жените и

трябва да се положат усилия за повишаването им в йерархията, но за това са необходими подходи

на национално ниво. Тези усилия трябва да продължат, това трябва да е следваният път."

Както виждате, дори когато има съпротива срещу такова нещо, тя по-скоро е базирана на

финансови интереси, а не на идеологически. В случая на никой не му хрумва, че кадри трябва

да бъдат набирани според личните им качества. Както виждате от удебеления шрифт,

държавите противопоставили се на закона, не се противопоставят на самата идея и дори

казват, че това е политика, която трябва да бъде пренесена на „национално ниво"и „това  трябва да е следваният път." Достоен пример за това, че орионските ДНК-команди винаги

остават включени, дори когато на пръв поглед нещата изглеждат другояче.

Този случай е добра илюстрация и за нещо друго. Самата дилема се състои в

задължителното 40% присъствие на жени на ръководни постове в корпорациите, като, ако

това не бъде изпълнено, ще има глоби, което е типичният деликатен орионски подход - нещата

да бъдат контролирани най-вече чрез финансови механизми и други манипулативни тактики

за разлика от сирианския праволинеен подход, който е просто да се влезе в битка.

Друг пример. Някога попадали ли сте на изказване на тези жени, които искат да влязат в

политиката - да станат кмет или нещо подобно? Забелязали ли сте, че един от основните им

аргументи е: „аз ще бъда първата жена избрана за (...) Това е техният основен аргумент. Което

се използва, защото се очаква вие да реагирате положително на това заради вградените

генетични команди от Орион. Вие си задайте въпроса дали човек трябва да бъде избран на

база своя пол или на база каузата, зад която застава. Незряло е да се смята, че полът на някого

го прави по-добър или по-лош човек. Жените са точно толкова ужасни или добри, колкото

мъжете, защото на тази планета става дума за индивидуалност, а не за съзнание, което се

определя от тялото, което то временно обитава.

В светлината на всичко казано дотук, не е ли интересно, че едно от ПЪРВИТЕ официални

изявления на новия папа Франциск, избран през март 2013 г., е че: „Жените са от

основополагащо значение за църквата," което бе прието като значителна промяна в сравнение с

позицията на предшественика му Бенедикт XVI? Поддръжниците на либералните реформи в

Църквата редовно я призовават да даде повече глас на жените и да признае значението им за

най-голямото вероизповедание в света, а някои групи призовават за реформи, чрез които

жените да могат да бъдат ръкополагани за свещеници. Защо? Защото жените постепенно се

завръщат към старата си функция - на истинските жрици на религиозните храмове. Отново -

бавното преминаване от патриархален към матриархален строй.

Следете тенденцията с новините за женската доминация и привилегии. С времето ще

видите, че ще станат толкова много, толкова чести и дотолкова ще свикнете с тях, че ще ги

приемате като нещо нормално. Това ще има същата функция като новините по телевизията,

които са изпълнени със съобщения за убийства, измами, злоупотреби - вече дотолкова сме

притръпнали от това, че можем да вечеряме спокойно леща, докато съобщават за масово

клане! Това постепенно става норма - така се налага модел.

По същият начин постепенно ще бъде наложено и феминизирането на света. Първо ще

трябва да свикнете с идеята, а това винаги се случва чрез медията. Тя е инструментът за

насаждане на този модел и това се случва от подаване на определен тип тенденциозни новини,

до определени модели в киното и телевизионните сериали, като стигнем даже до рекламите!

Рекламите все по-често наблягат на сексуалния антагонизъм. Много от тях днес са откровено

мъжемразки, в които жени въртят мъжа на малкия си пръст и дори го удрят. Ако обаче има

реклама, в която мъж удря жена - ще има шествие пред парламента! Насилието срещу мъже се

окуражава много сериозно най-вече чрез игнорирането на проблема.

Точно затова сега ще разгледаме и най-екстремния опит на новото време матриархалният

модел да замени стария сириански такъв. Орионският феминизъм.

3.4.5

Радикален феминизъм

Главна теза на съвременния феминизъм е, че жените не искат нищо повече от равенство между

половете. Орионските ДНК-команди, обаче, никога няма да се задоволят с равенство. Те искат

доминация и контрол над мъжа и именно това е реалната цел зад красиво звучащото „равенство".

Радикалният феминизъм е изцяло плод на ДНК-командите на тялото, защото той ти казва „ти си

твоето тяло" и изцяло игнорира духовното преживяване, свеждайки го до това какъв пол си. Това е

още по-смешно предвид, че в същия този момент, същият Висш Аз, към който принадлежи

инкарнацията на една радикална феминистка, има стотици инкарнации като мъже, които на

практика „вилнеят" и правят точно това, от което феминизмът се отвращава. Т.е. това течение няма

никакво разбиране за естеството на земното преживяване и го игнорира. Именно затова казваме, че

това е инструмент в извънземни ръце. Въпросът е, че това заразява и много жени с по-изразен

Ин-аспект. Поради заложените в почти всички тела орионски ДНК-команди, обаче, все повече хора  попадат в този модел. Забележете как жени, които никога не са се чувствали потиснати в живота си

и няма как да се идентифицират с въпросните проблеми, изведнъж стават много отявлени

привърженици на идеите на феминизма без видима причина и приемат много присърце нещата като

цяло. Това са активирани ДНК-команди.

Работата е там, че феминизмът излиза извън всякакъв контрол. Орионизираните жени вече

съвсем наяве и в прав текст заявяват, че не искат равенство, а искат да управляват. Жертвата се

превръща в насилника - същият модел отново и отново. В това няма духовна зрялост, в това няма

поука от вече отминалата история. Нормално е, когато е имало потискане, да има гняв и желание за

възмездие и възраждане, но този гняв започва да става водещ. Жени, които не са се чувствали по

никакъв начин пренебрегвани от съвременното общество, започват изведнъж да заемат ролята на

жертва и да дават примери отпреди 1000 години как жената е била мачкана. Що за логика? Това е

все едно да искате да осъдите някой свой прадядо за факта, че имате кафява, а не черна коса.

Днешните ню ейджъри и феминистки използват много подобни аргументи в своя полза.

Например, че всички древни записи показват, че древните общества са матриархални (факт) и

тогава е нямало войни, а просперитет. Пропускат обаче факта, че по това време „боговете" все още

са били на Земята и няма как да не е имало просперитет, защото системата е поддържала здрав

стандарт, от който не е можело да има каквото и да е отклонение! Т.е. - подобни аргументи не

правят опит за никаква перспектива, продиктувана от по-голямата картина. Те смятат, че мъж =

война, а жената = мир (между другото, ако наистина искаме обективни факти по този въпрос -

почти всички древни войни са започвали заради жена или поради желанието/манипулацията

на жена). Интересно е, че имаме пряк паралел със самата книга: „Кралицата издала заповеди

до всички женски командири и администратори да поемат контрол над съответните дестинации.

За да се избегне превратът от тази безскрупулна и неизвестна мъжка сила, всички мъже

трябвало да бъдат освободени от техните властови позиции... за доброто на Империята!"

Същото става и днес и както казахме, основен аргумент на много феминистки е, че

мъжете могат да мислят само за война и не могат да управляват адекватно света. За жените

убиването е „грешно", освен ако не е паяк, пеперуда в стаята или изнасилвач и когато се

стигне до там - те молят мъжете си да го направят. Със сигурност сте ставали свидетели на

сцена във филм, където жената говори глупости на някого, но когато той отвърне на това, тя

бяга при мъжа, който трябва да изпълни нейната воля или да защити нейната „чест". Отново

- чист орионски модел. Това е от типа лицемерие в САЩ, където хората доброволно плащат

данъци за поддръжка на армията, гражданите искат тази армия да е готова да ги защитава

при необходимост, но когато дойде моментът за убиването и бомбардирането - те внезапно

започват да имат проблем с това заради общочовешките ценности. Ами къде бяхте още в

началото тогава?

Преди няколко години една от най-големите активистки на феминизма в САЩ малко по

малко започна сама да преосмисля позицията си, защото разбра, че нещата наистина излизат

извън контрол и иначе разумното искане за балансиране на двата пола, е започнало да се

изражда в нещо чудовищно. Отново напомняме, че на българина тези проблеми могат да

звучат много чуждо, защото още не са настигнали нашата държава в цялост, но на запад това

са много сериозни въпроси.

Така например, много хора в Канада споделят, че образователната система е почти изцяло

превзета от феминистки, които проповядват омраза и насилие срещу мъжете, въпреки

непрестанните мантри за толерантност и ненасилие по принцип. Мъже-учители споделят как

някои момчета са дотолкова тормозени психически от техните феминистки учителки, че не

могат дори да кажат гък, когато биват запитани нещо нормално. Всъщност вече няма

останали мъже-учители в началните училища и почти няма такива в средните училища.

Феминизмът е изкарал мъжете извън системата поради страх от мними обвинения. В един

момент се оказва, че малките момчета се оказват изцяло под влиянието на философията

„мъжът мрази жената", което ги определя за цял живот. Феминистките не разбират, че по

този начин сами подхранват проблема, който се опитват да преборят априори.

В Канада стават все по-популярни картичките и фланелките с надписи като: „Кой се

нуждае от момчета, предвид, че има кредитни карти?', „Обичам мъже, които са чувствителни и

плачат..., когато ги ударя!," „МЕНтален стрес, МЕНтален срив, МЕНструация, МЕНопауза -

забелязвате ли колко от проблемите ни започват с „МЕН"? Това не са невинни тениски-закачки,

хората, които ги произвеждат и продават са тясно свързани с феминистките организации и те

наистина мислят това, което говорят. Нека се върнем на тезата за равенството.

Невинната, звучаща разумно фраза за равенство щеше да бъде валидна, ако бе истина.

Ако жените искат да бъдат третирани като мъжете, това означава жените да се откажат от

специалното отношение, което получават. Мъжете не трябва да се извиняват за маниерите си

по време на разговори и вечеря, нито да преосмислят речника си в присъствието на жена -

това означава свободно ругаене, говорене за секс и т.н. Това означава също така жените да

носят еднакви по тежест торби на връщане от магазина и никой да не им държи вратата на

асансьора. Това означава никой да не ви отстъпва място в автобуса, ако сте жена. Но

почакайте! Когато направите нещо такова, орионизираните жени внезапно започват да се

оплакват как е възможно да се държите така в присъствието на „дама".

Ето какво - ако не можете да понесете как мъжете се държат едни с други, недейте изобщо

да повдигате въпроса за равно третиране. Равенство означава равенство на всички равнища!

Не означава „равенство в някои случаи", а в други, когато те устройва да бъдеш жена - да

кажеш, че си жена и трябва да бъдеш третирана по друг начин! Ако жената НАИСТИНА

искаше равенство, тя ще приеме облагите наравно с отговорностите и задълженията.

Орионизираните жени не биха направили това. Те искат да запазят облагите на пола си, но да

ползват тези и на противоположния такъв. Това не е валидна позиция. Това е двоен стандарт

и не е равенство. Защо феминистките не се оплакват за това, че се пенсионират по-рано от

мъжете? Защо не се оплакват, че статистически - жените живеят по-дълго, а бездомните мъже

са много повече отколкото бездомните жени? Защо няма равни изисквания при някои

професии, като например - това да бъдеш полицай? Изискванията за жените-полицаи са

много по-ниски отколкото за мъжете-полицаи. Защо, когато нещата се свеждат до такива

неща, жените предпочитат да са само жени? Но иначе всички сме равни на теория, нали така?

Лъжи.

Много орионизирани жени си позволяват да зашлевяват мъжете си за щяло и нещяло.

Съвременните филми са пълни с такива сцени. Ако сте жена и искате равенство, мъжът има

пълното право да ви върне жеста. Именно тук обаче сработват орионските ДНК-команди у

мъжа, които му казват да се подчинява на жената и в резултат чувате класическата фраза

(също популярна от много филми): „Не удрям жени". Никой не би трябвало да удря никого и

това се отнася и за двата пола, но отново - ако някой го направи - имате пълното морално

право да му отвърнете (без значение дали сте мъж или жена).

И въобще - ако равенството наистина е целта, трябва да бъдат преосмислени страшно

много концепции.

Например, защо мъжът винаги трябва да плаща сметката в ресторанта? Не разбирате ли,

че в именно неща като това се състои истинската дискриминация, базирана изцяло на пола!

Просто дотолкова сме свикнали с тях на културогично ниво, че не ни прави впечатление!

Орионизираните жени не плащат, просто защото са жени и точка! Това е останало от

матриархалните времена, в които само мъжът е работил. Но нали сега и жените работят и

именно на това се гради голяма част от феминистките искания - равно отношение, равно

заплащане? Ако жената изкарва свои собствени пари, защо мъжа трябва да продължава да

плаща за всичко? Защо това продължава да се случва?! Защо никой не се замисля за тези

неща? Защото това са устоите на едно орионско общество.

На запад една орионизирана жена вярва, че може да каже каквото и да е на един мъж, но

ако мъжът посмее да направи същото, започва драматизация в няколко сцени и обикновено се

стига директно до съд, в който няма никакво съмнение кой ще спечели делото. Достатъчно е

да се каже свещената орионска фраза „сексуален тормоз" и мъжът няма никакъв шанс. Дали е

истина или не - няма никакво значение. Всъщност това е широко разпространен начин за

изкарване на пари на запад с почти гарантиран успех. Това кара орионизираните жени да се

чувстват сигурни и те стават все по-агресивни спрямо мъжете. Не сме далече от момента, в

който дори хуморът за жени ще бъде забранен. Говорим съвсем сериозно. Феминистките в

Америка дотолкова са се вманиачили относно своята чувствителност и това, че мъжът

постоянно ги категоризира като „просто жени", че преди време дори излезе много оригинален

виц в тази посока. Той звучи по следния начин: Феминистките постигнаха споразумение, че

дори думата „жена"вече сама по себе си е сексистка и оттук нататък искат да бъдат наричани   „вагино-американци":))

Имайте предвид, че за да се стигне до етапа, в който една култура създава вицове за нещо,

това е сериозно доказателство за съществуването на реално явление на културно ниво. Защото

хуморът най-често служи като огледало на крайно поляризирани позиции, които да бъдат

окарикатурени. А това не се харесва на орионизираната феминистка. В Америка и Канада

вицовете за жени се смятат за проява на крайно лош вкус, но ако замените главното

действащо лице в сюжета на този виц с мъж - изведнъж няма проблем и всички ще се смеят.

Дори най-невинните забележки за жените могат да ви вкарат в проблем в тези страни, но

няма никакви ограничения за това какво можете да кажете за един мъж. Счита се

женомразство дори да говорите за жените. Както казва известният комик и социален критик

на напълно изгубилия контрол феминизъм, Бил Майер, да бъдеш деликатен вече е станало

по-важно от това да казваш истината, чувствата са по-важни от фактите, обвързването става

по-важно от индивидуалността, децата стават по-важни от хората, безопасността е станала

по-важна от забавлението. В Америка вече е почти политически некоректно да бъдеш мъж.

Телевизията се гради около този образ - жените са винаги изрядни, правят правилните

избори, а съпругът е неудачник, който просто е щастлив, че я има в живота си.

Телевизионните сериали се градят около тази концепция. Ако в някое телевизионно шоу на

запад кажете, че жените са по-умни от мъжете, веднага ще получите ръкопляскания от

публиката. Ако кажете обратното - ще ви изгонят от студиото, замеряйки ви с яйца. Мъжете

не спират да се извиняват за какво ли не на жените без всякаква причина и приемат

наложилото се вече статукво (което вече е функцията на орионските ДНК-команди в мъжкото

тяло).

Двойният стандарт в това се корени в някои философии, свързани с преживяването на

жертвата. В Канада, например, е традиционно възприето, че мъжете като цяло са потисници.

Следователно, според феминистката философия, шеги, които потисниците използват в

деградираща светлина относно потиснатите жени - трябва да бъдат потискани. Шеги от

потиснатите срещу потисниците (т.е. в посока жена-мъж) са освобождаващи и носят прогрес.

Така, докато сексуалният тормоз бива изиграван като карта при най-невинни шеги относно

жени, в същото време бива толериран много враждебен хумор относно мъже без никакви

възражения.

Друга много характерна черта на орионизираните феминистки. За тях, когато не си

съгласен с една определена жена, те казват, че: „имаш проблем с жените като цяло". Именно

стадното съзнание на жените, ориентирани към своето тяло, е онова, което им казва, че ако

имаш проблем с една от тях, значи имаш проблем с всички. Това е кошерното съзнание. Което

неминуемо след време ще доведе до...

3.4.6

Постепенното изчезване на мъжа

65% от жените в Канада признават, че редовно удрят своите мъже. Разбира се, почти

никой мъж няма да се оплаче, че е тероризиран от своята жена поради мъжко его и гордост,

което означава, че процентът е много по-голям, но това остава недокладвано. Повечето мъже,

които се оплакват, обаче... ами полицията просто не им вярва и нещата свършват с арест

именно за мъжа! Насилието над мъже от жени в тази страна е толкова необуздано, че вече има

няколко организации за защита на мъжа от домашен тормоз. Това може да ви се струва

абсурдно и изключено, но са реално проверими факти. Женската педофилия е друг аспект,

който най-накрая започва да изплува в социума като скрит проблем, какъвто винаги е бил.

Много малки момчета са изнасилвани от учителките си и детегледачките си и за това досега

никога не се е говорило.

В Канада двойно по-вероятно е мъж да бъде убит от жена и да бъде обект на домашно

насилие, отколкото обратното. В далечната вече 1999 г. по статистика 363 мъже са били убити

в сравнение със 173 жени. От тях 91 мъже са умрели от пребиване в сравнение с 32 жени. 97

мъже и 37 жени са били намушкани с някакъв предмет, 121 мъже и 47 жени са били

застреляни. Макар да не се уповаваме на статистики и да ги смятаме за метод за контрол над

популациите, именно подобни статистки са широко използвани от феминистките, когато са в

тяхна услуга. Защо, когато се говори за домашно насилие, се споменават само случаите за

такова над жени, а не и над мъже? Никой не споменава за домашното насилие срещу мъже и  малки момчета. Те няма да посочат колко хора са били жертви на домашното насилие, по този

начин посочвайки по-големия проблем за насилието като цяло, те ще ви кажат колко жени са

били насилени.

За период от 10 години, биват убити 421 мъже срещу 218 жени. Двойно повече. Къде са

протестите? Няма ги. Къде са хуманистите, къде са построените специално подслони и

специални програми подпомагащи мъже? Няма ги.

Съответните органи докладват, че и мъжете, и жените са много по-агресивни, отколкото

полицейските доклади и статистки рапортуват. Криминалните статистики често ни казват, че

такова насилие е рядко. Картината се променя, когато социолозите започнат да разглеждат

насилието, извършвано от съпругите. Проучванията показват, че този вид тормоз най-често

остава недокладван. 113 от 1000 инцидента (годишно) са със сценарий, в които мъжът е

насилника, 121 от 1000 случая е обратното. Повече от 20 пъти от съобщаваното в

криминалните статистики. И тъй като тази тенденция ще се засилва (а жените вече са много

повече от мъжете в световен мащаб), това неминуемо ще доведе до драстично намаляване на

мъжката популация.

По закона на синхроничността, докато тази част от следговора бе съставяна, в интернет излезе

много интересна новина. Тя гласи, че мъжете са заплашени от изчезване поради „вродената

крехкост" на мъжката хромозома. Това е право в целта! Мъжът е обречен на силно редуциране още

на ниво дизайн и науката сега потвърждава това! Женската X хромозома съдържа около 1000 гена и

жените са облагодетелствани, тъй като те разполагат с цели две от този вид. В началото и мъжката

Y хромозома е имала толкова гени, но с „еволюцията" те са се свили до по-малко от сто при

съвременния представител на мъжкия пол. И докато жените разполагат с две X хромозоми, мъжете

имат само една Y - „хромозома-слабак" (както я наричат в новината). Женските хромозоми при

чифтосване могат да осъществяват важни генетични „ремонти". А при липса на женски чифт, Y

хромозомите се изтощават и не могат да се справят с грешките. Така че жените са предопределени в

крайна сметка да спечелят имагинерната „битка между половете".

Според направените от австралийската професорка открития чрез компютърни симулации (да,

това е открито от жена), след 5 милиона години ще се затрият както Y-хромозомите, така и мъжете.

Дали периодът е наистина този или доста по-къс, съобразно направените дотук наблюдения -

можете да прецените сами.

В недалечно бъдеще животът на Земята ще стане много суров по множество различни причини,

голяма част от които могат да бъдат открити в описаните дотук модели. Неотдавна получихме

писмо от наш читател, в което той описва, че негова приятелка (която въобще не се интересува от

тези теми) имала странен сън, в който й се явила „Дева Мария" и й казала, че всичко ще е наред и

жените ще бъдат на власт много скоро.

Всъщност целият ефир бива подготвян по различни механизми за това, което евентуално ще се

случи. Прилагаме тази история само като пример, за да видите, че обикновените хора от народа,

каквито сме всички ние - са пряко засегнати от всички процеси, които описахме.

Това време ще бъде свързано с доста тежки физически преживявания и контекстът на земната

Игра ще се промени като цяло в неприятна посока, защото Полярностите ще бъдат все по-изявени и

агресивни в своята пропаганда и методи. Именно затова винаги е добре човек да поддържа една

по-висока перспектива за земното преживяване като цяло, която да играе роля на балансьор между

тежката физическа реалност и радостта на Духа, която така или иначе винаги е присъстваща на

по-високо равнище. Това може да ви позволи да си спомните истинската причина, поради която сте

тук и с времето - да започнете да я живеете, вкоренявайки я на ниво личност. Затова, нека да

завършим тази така комплексна 3-та точка именно с опит да предложим подобна перспектива.

3.5

Висша перспектива

Ако по някаква причина тази информация ви смущава или ви разстройва, не се безпокойте.

Точно както джинът има две лица, така е и с Творението. Трябва да се научим как да се справяме с

дуалността, ако искаме да функционираме напълно в триизмерната вселена, защото дуалността е

основата на нейния релеф. Ключът към разбирането на дуализма обаче е перцепцията или казано

по друг начин - възприятието.

Точно както истинската женска енергия е била загубена, така е и с нашата способност за

възприятие. Това се отнася не само до способността да възприемаме женската енергия, но и да  възприемаме като тяло, което в крайна сметка е Ин-функция. Когато ползваме възприятията

си, ние поемаме информация. Когато изразяваме себе си чрез езика, ние обикновено

изразяваме идеи, които първо сме поели. Изразяването на дадена идея в различни езици е

рефлексия на есенцията на това, което е описано или наблюдавано първоначално. Това,

обаче, най-често неизменно е свързано с огледални отражения на тези идеи, защото самото

съзнание е такова. То възприема концепции без да ги осъзнава, което го прави наподобяващо,

отколкото съзнаващо. Това се нарича мимикрия.

Същият момент откриваме в ефекта на прозявката, който несъмнено всеки човек е

преживял. Вие се „заразявате" от прозявката на някого, точно както много често се

„заразявате" от нечий смях. Това е процес на отражение. Самото отражение не е

първопричината.

Именно това е дилемата на съзнанието, в която се намираме. Ние много рядко съзнателно

играем „първопричината" за самите себе си и това води до формиране на свят от холограми, в

който тази първопричина се е изгубила и вече не общува пряко с нашата същност.

По подобен начин изживяваме и самите архетипи - като отражения. Ето защо правим

разлика между истинската Ин-енергия и нейното изкривено отражение в лицето на орионския

модел, ето защо имаме адекватни искания за правата на жените и тяхното изкривено

отражение в лицето на радикалния феминизъм и т.н., и т.н. - моделът може да бъде сведен до

всеки един аспект от живота. Характерното за тези отражения е, че колкото и илюзорни, те са

и също толкова „твърди" и „тежки" и имат усещане за истинност и съдържание, което ги

прави много лесно разпознаваеми и човек обича да се идентифицира с тях. Те буквално ни

смазват под формата на модели, които са много ясно структурирани и много конкретно

приложими. Тези модели са и по-лесни за „инсталиране", защото при тях дефакто липсва

съдържание - те са директно наслагване, докато същността е по-трудна за постигане и изисква

интегриране. Тази ситуация пречи на директното преживяване на чистите есенции във

всекидневната ни реалност, което да ги интегрира на ниво „ежедневно съзнание".

Всичко това е много плуващо, а самите концепции са допълнително обособени от

съвременната езотерика, която в голяма степен се явява и реактив на цялата тази игра на

сенки. Поради тази игра на отражения една проститутка, например, може да е много по-добър

проводник на истинската Ин-енергия, отколкото онова, което наричаме порядъчна жена от

обществото, с добър социален статус, кариера, крепко семейство, деца и т.н. Това е трудно за

схващане от линейното съзнание, защото то самото е форма на отражение.

Тъй като самите физически тела в лицето на половете са рефлексия на Ин/Ян енергиите

на Висшия Аз (които всъщност са единни като Източника, а не поляризирани), в известен

смисъл ние сме обречени да се лъкатушкаме насам-натам, докато не разберем, че има и трети

вариант и той е в обединяването на двата аспекта, създавайки нещо трето и изцяло ново. Този

Баланс не може да намери изражение във външния аз на личността, докато мъжката и

женската полярност (както ги възприемаме), не са в хармония.

Духът знае, че не е естествено да бъде делен на полове. За съжаление, без адекватната

духовна информация половете не знаят защо нещата са такива, каквито са и това създава

антагонизъм и желание за превъзходство. Двете Империи са продължение на същия изконен

проблем.

Макар една реалност, в която жените и мъжете да бъдат третирани наравно, да би била

интересна в нейния земен прочит, двата пола не са равни. Те имат своите силни страни и

слабости (специфични и за двата пола) и нито един не превъзхожда другия като дяло. Защото

нещата не се свеждат до това дали единият пол е по-добър от другия, а до това, че двата пола

са различни и имат различна, еднакво ценна функция в Играта нужна за преживяванията на

Висшите Аз. Най-често жените трябва да бъдат жени, а мъжете - мъже. Изборът ви на пол не е

случаен. Въпреки това този модел варира до безкрайност и колкото по-богата палитра -

толкова по-добре. Ето защо имаме хиляди инкарнации и като мъже, и като жени -защото ние

сме и двете и трябва да минем и през двете във всякакви вариации. Генетичната намеса и

желанието за превъзходство е начин, по който извънземните се бъркат в духовните

преживявания на Висшите Аз, решили да участват в земната Игра. В момента жените повече

играят в услуга на извънземните, отколкото да бъдат верни на своя Дух. Преди това е важало

за мъжете. Замяната на системите на Орион с тези на Сириус и сега отново с тези на Орион не  представлява нищо повече от това - замяна на една система с друга. Нито една от двете

системи не е „добра" за хората в линейния смисъл на думата. Тялото е „прецакано" и в двата

случая. Духът обаче вижда възможност за развитие във всякакви условия. Всичко това

трябва да ви говори за самата цикличност на Играта. Тя е точно като шахматната дъска. В

един момент сте на бяло поле, в друг - на черно. Един режим се сменя с друг, после старият се

завръща - вечен сблъсък на идеали. Бившият модел на планетата е сириански. В момента

орионизираните жени са тези, които действат като мъжете в миналото. Жертвата се превръща

в насилника. Човек би си помислил, че ако на жените не им харесва да бъдат третирани по

патриархалния начин, те не биха проектирали същия модел в матриархалния му вариант

върху мъжете днес, още повече, че жената с орионски настройки претендира за по-високи

морални устои.

Разбира се, за промяна на световен план не може да става и дума, освен ако нещо във

функционирането на самата галактика не се промени драстично. Земята винаги ще бъде

бойно поле на тези проявления поради естеството на самата Игра. Светлата полярност трябва

да разбере, че 90% от хората винаги ще имат по-скоро отразително поведение, отколкото

същностно.

Именно тези 90% обаче създават условия за другите 10% да преживеят нещо уникално. В

друга времева линия ние играем ролята на тези 90%, а сегашните „отразители", имат

същностно преживяване „там". Това е форма на сътрудничество между Висшите Аз. Не е

толкова лесно за разбиране и линейното съзнание понякога се затруднява да схване мащаба

на цялата картина. Това е допълнително усложнено от факта, че се намираме в период, в

който всичко е допълнително объркано, няма еднозначен отговор и трябва да се надграждат

множество перспективи, на множество платформи, за да получим що-годе адекватна цялостна

рамка.

Полярностите винаги ще се опитват да се месят в земното преживяване, но те винаги ще

остават вписани именно в тази по-цялостна рамка, защото тя е над тях и те не могат да

направят нищо по въпроса.

Светлата полярност пропагандира извънземна философия като постановява, че всички

трябва да бъдат третирани наравно. На планетата, на която сме и с оглед на вида Игра, който

се разиграва тук, всеки трябва да бъде третиран индивидуално, а не наравно. Както казахме

вече десетки пъти, характерно е за извънземното мислене всички да бъдат третирани като

група, като еднакви същества, само защото принадлежат към тази група. Всичко това би

осакатило земното преживяване. Само тук можете да изберете да се родите в модерен град

като Ню Йорк, за да преживеете крайно изобилие; можете и да изберете да се родите директно

на тротоара в Индия, за да разберете какво е крайна мизерия; можете да сте китайски воин от

12 век, можете да сте куртизанка от 15 век във Франция... И всичко това едновременно! Ще

искате да бъдете обичани, ще искате да преживеете различни форми на насилие над вас, ще

искате да бъдете приятели, ще искате да бъдете врагове, ще искате да мразите всичко

различно от вас, ще се научите как да приемате. Вие ще се инкарнирате във ВСИЧКИ земни

раси (задължително и безусловно), и в двата пола (задължително и безусловно), безбройно

много пъти (задължително и безусловно), ще изживеете всички видове сексуалност

(задължително и безусловно), ще се оставите да бъдете манипулирани и от двете полярности, и

от извънземни, и от всякакви хора, които искат вие да се провалите в Играта. Ключовата

дума за Земята е разнообразие. Така Духът се учи на всичко, става по-богат. Полярностите

искат равенство за всички хора. Това означава липса на разнообразие - бавен духовен

напредък - както е на извънземните светове. Светлите искат свобода, равенство и братство

(познайте чий девиз е това между другото - на масоните), а Тъмните искат равенство за

всички в ролята им на роби. Два еднакво вредни модела, просто различна трактовка.

След Края на Играта Висшият Аз е много по-развит отпреди. Той е осъзнал и преживял

себе си в измерения на реалността, които преди това не е познавал. С това той, разбира се, е

разширил своето същество.

Така че тук не става дума цялата личност да се раздели на две и след това просто да се

завърне към себе си, което само по себе си е нещо банално. Всичко това дава като плод нещо

много по-грандиозно.

Нещо, което всички някой ден ще преживеем.

СЛЕДВА  ПРОДЪЛЖЕНИЕ