Произход и история на империите Орион и Сириус

„Историята на Звездния Старейшина и Документите Тера - Скритата История на
Планетата Земя" безспорно е книга, която бе разпозната като нещо различно и предизвика
полемика сред хората, интересуващи се от въпросната материя. Това се доказва от стотиците писма,
които получихме от различни хора, проявяващи истинска любознателност и желание за „още".
Навярно „Документите Тера"(както ще наричаме въпросната книга за по-кратко оттук нататък)
бе усетена толкова близка от читателя, защото засяга проблеми, касаещи пряко нас самите като раса
и минало по един по-различен начин, което пък ни прави много свързани именно с тази история и
последствията от нея. И макар книгата сама по себе си да разгръща проблеми, които съвсем
спокойно могат да бъдат разнищвани няколко човешки живота, ние се намираме във века на
информацията, който сякаш е тук, за да наваксаме предшестващите хилядолетия „тъмнина", което
ни дава възможността да предложим това „още" на вас читателите и търсачите.
Настоящата книга ни отвежда „малко" по-назад - в еоните преди Земята да бъде открита от
Империите Орион и Сириус - във времената на техния произход и зараждаща се история.
Тук може да възникне резонният въпрос: „как това ни касае?'. Как това ни касае, разбира се,
читателят ще открива сам за себе си, докато чете самата книга. За да дадем адекватен отговор на
това, трябва да слезем (или по-скоро - да се изкачим) до едно много архетипно ниво, на което
потоците от съзнание формират физическата реалност и причините зад нейното случване. Това
изкачване ще става постепенно и индивидуално за всеки читател в процеса на абсорбиране на
самата информация.
„Произход и история на Империите Орион и Сириус"не е информационно и хронологично
зависима книга от ,Документите Тера," но определено ще ви бъде в плюс, ако вече сте чели
последната. Настоящата творба е идейната предистория на всичко свързано със Земята, защото
засяга проблематиката около самото зараждане на главните „виновници" за създаването на
човешкото тяло и система от убеждения на планетата ни. А този, който разбира, че една такава
система е изградена по-скоро върху идеи (които пък формират дадени модели), а не толкова върху
военната й мощ, би следвало да разбира и факта, че осъществяването на истинския контрол не може
да бъде разбран, докато не вникнем именно в това първично ниво - там, където нещата се зараждат и
причините, поради които се зараждат. Инак навлизаме в ролята на съвременната медицина, която
вижда симптомите и започва да изсипва своя арсенал от медикаменти върху тях, вместо да търси
истинската причина зад болестта.
Настоящата книга се опитва да ни отведе именно там (на моменти успешно, на моменти - не  толкова). Тя ни разказва защо извънземните раси, които са инженирали човешките тела на нашия
свят, са това, което са, което пък плавно ни води до причините защо някои аспекти на нашето
мислене и респективно - общество - са това, което са. Вярваме, че така погледнато -вече започва да
има някакво значение за вас и ще адресира глада за „още", който българският читател сам прояви.

Какъвто бе случаят и с предговора на Документите Тера", така и тук смятаме да улесним
читателя като дадем малко предварителна информация (касаеща автора и самата книга пряко и
косвено), която ще спомогне за по-доброто смилане на предстоящото. По обратната връзка, която
ни дадохте през годините, разбрахме, че това не е било излишно, а напротив - оказало се е доста
ключово и на моменти по-ценно дори от основния текст, поради личното отношение и внимание,
което имаме към проекта и които си личат, че влагаме във всеки ред. Това изцяло променя заряда и
енергетиката на крайния резултат, който държите в ръцете си и прави въпросната информация
преживяна, а не просто преведена и поднесена на конвейр с комерсиална цел. Така че това не е
просто историята на Робърт, това е неизменно и нашата история, което прави нещата доста
по-различни, а начинът, по който я споделяме с вас - много по-близък и ангажиращ. В интерес на
истината, с годините на изследвания дотолкова навлязохме в честотата на настоящата информация,
че някои неща, писани от нас по интуиция в Документите Тера", се потвърдиха от данните,
изнесени в тази книга. Разбира се, когато издавахме първата книга, все още не бяхме чели
настоящата, макар вече да я притежавахме. Това дава заявка, че сме стигнали до някакво ниво на
разбиране, чрез което можем свободно и с лекота да боравим с тази информация.

По подобие на първия път - настоящият предговор и следговорът в края на книгата не са
задължителни за никого и не е нужно да ги четете. Другото, огледално на това решение пък е,
когато прочетете цялата книга, отново да минете предговора, преди да започнете със следговора.
Следващите страници със сигурност ще придобият различно звучене веднъж след като сте прочели
основното съдържание.

Това, което сме се опитали да постигнем, е един по-балансиран подход към текста и неговото
надграждане, от което книгата, по личната ни преценка, се нуждае (макар сама по себе си да е
завършена история). В този процес, разбира се, е отразена нашата субективна гледна точка и
търсения, свързани с настоящата история, които едва ли ще бъдат интересни на абсолютно 100% от
публиката. Нямаме никакви илюзии по този повод и сме наясно, че това неизменно носи със себе
си и личните ни изкривявания като изследователи, които всеки може да адаптира или направо да
шкартира съобразно своя собствен Път.

Опитали сме се да запазим вече познатата от „Документите Тера"конструкция на предговора, за
да улесним прехода от едната към другата информация и да направим самата книга по-близка до
читателя. Затова, нека започнем с...

1.
Предистория - началото и развитието на търсенето ни
Както сме споменали и в предговора на „Документите Тера"(стр. 5-6) за първи път срещнахме
името на Робърт Морнинг Скай в оригиналната английска версия на проекта „Матрицата V". Там
индианският ни автор се спрягаше за най-достоверния съществуващ материален източник относно
ролята на извънземните в създаването на човешката раса и влиянието им в историята ни от древни
времена - до ден днешен.
Вече сме описали подробно одисеята около откриването на материалите на Морнинг Скай,
както и факта, че започнахме самото търсене с издирването на една конкретна негова книга, която
не е нито настоящата, нито „Документите Тера."Тогава само споменахме за това, без да се впускаме
в подробности около този факт. Времевият контекст да го направим, обаче, вече е подходящ и
именно с това са свързани следващите няколко страници предистория.
Въпросната книга бе спомената на няколко места от Автора на „Матрицата V" като по-ценна
откъм информация от изложената в „Документите Тера"и на практика това бе единственото
свидетелство за нейното съществуване изобщо. Няма никаква друга съществуваща следа по
световните библиотеки или интернет, която да доказва, че подобно нещо съществува. При проверка
в мрежата ще откриете само англоезични форуми, в които други хора споменават, че търсят същата
книга. Тези хора знаеха за съществуването й от същия първоизточник, от който бяхме тръгнали и
ние. Всяка следа бе задънена улица, а въпросният материал оставаше неоткриваем и по всичко
личеше, че е обгърнат от мистерия. Изглеждаше така, сякаш това е най-рядката книга на света.
Когато говорим за нея обаче, нека кажем, че „книга" е твърде пресилено определение.
Въпросният материал представлява транскрибирана лекция на Робърт от семинар, който той е
провел през януари 1996 г. в Лос Анджелис и оттам идва и името му - „LA Transcripts."Т.е., в случая
не говорим за систематизирана и подредена линейно информация в кохерентен вид, който бихме
могли да наречем „книга", а имаме лекция в текстова форма, която е построена на база въпроси и
отговори към Робърт - както се е случило на живо всичко на самия семинар през 96-та година. Т.е.,
текстът е хаотичен (защото е текстови вариант на вербализациите на автора по време на лекцията), в
него се скача от тема в тема и няма ясен поток на мисълта, който да доведе до завършен вид която и
да е от дискутираните вътре теми. Освен това, както и всички други материали на Морнинг Скай, и
този никога не е бил издаван под някаква сериозна форма, а представлява 186 стр. в А4-формат,
хванати със спирала.

По всички вече изброени причини можем да заключим, че в света едва ли съществуват повече
от 100 бройки от „LA Transcripts", защото още изначално това е била „книга", създадена за частно
ползване - отпечатана постфактум и по всяка вероятност, направена с единствената цел да бъде
разпратена на самите участници във въпросния семинар (бонус, който навярно е бил включен в
цената на лекцията), на която „книгата" се явява транскрипция. Имаме данни, че в края на 90-те
години Робърт предлага тази транскрипция като продукт в своя on-line магазин и я е принтирал от
готов файл за всеки, който реши да си я поръча, както и всичките му останали материали, защото -
пак казваме -текстовете му никога не са съществували в официална форма и винаги са били под
формата на събрани и отпечатани записки.

Както вече се досещате, след всички тези години най-накрая се сдобихме с копие от „LA
Transcripts"и едно от тези 100 в световен мащаб - вече е в България, което предвид мащаба на
нещата, звучи малко невероятно.

Разказваме всичко това не защото е толкова интересно само по себе си, а с много конкретна
причина, която ще обясним след малко. С този разказ искаме да спестим на някои хора пречките,
през което преминахме ние.

Отчасти объркването идва от самото заглавие на материала, което реално е „Los Angeles
Workshop Transcript, а не „LA Transcripts". C това в никакъв случай не се опитваме да кажем, че
цялата мистерия и неоткриваемост около книгата се дължат на изначално грешното търсено
заглавие. Съвсем не. Ако напишете в Google „Моrning Sky - Los Angeles Workshop Transcript
материалът няма да изскочи за свободно сваляне. Напротив - ще ударите на още по-голям камък,
защото всеки, който някога е чувал за този текст, го познава като „LA Transcripts"благодарение на
„Матрицата V. Проблемът тук е коренно различен иi той е, че „LA Transcripts"е изобретено
заглавие от Автора на „Матрицата V, в който факт, ако човек не се задълбочи достатъчно, може да
се окаже доста заблуждаващ по една много проста причина. Заглавието „LA Transcripts"може да
бъде взето само по себе си и човек да си помисли, че става дума за нещо много конкретно, докато
това не е никакво заглавие, а е по-скоро етикет. Познавайки вече така представената хроника на
нещата, на читателя може да му изглежда смешна нашата ситуация, но в годините, в които ние
започнахме това търсене, този материал бе обвит в легендарност и около него нямаше никаква
информация (освен тази, че такова „нещо" съществува „там някъде"). Затова и не се сетихме
веднага, че „LA Transcripts"е акроним за транскрибиран текст от лекция проведена в LA (Лос
Анджелис), а взимахме заглавието само по себе си, точно както „Документите Тера"е заглавие само
по себе си със свое собствено значение. Това е от този вид номера, които съзнанието ни играе,
свързани с имената на нещата - например когато се запознавате с жена, която се казва „Теменужка",
вие дори за миг не си мислите за цветето теменужка, а възприемате директно човека, който стои
срещу вас. Респективно, оттук нататък ще го идентифицирате в съзнанието си като „Теменужка
сама по себе си", а не като „жената с името на онова цвете" чрез което да я свързвате. Това не
означава, че цветето теменужка спира да съществува и жената не е изначално кръстена на него.
Просто вие по никакъв начин не правите подобна причинно-следствена връзка в конкретния
контекст при запознанството си с този човек - такава асоциация липсва. Защото възприемаме тези
неща механично, ние сме толкова свикнали с тях в течение на годините и социалния ракурс, че
автоматично спираме да правим някои елементарни взаимовръзки.

Вече разбирате разликата между „LA Transcripts"и „Los Angeles Workshop Transcript“ и капана, в
който се намирахме почти година. Второто, истинско заглавие узнахме чак след като се сдобихме
със самата книга. Ако още от самото начало знаехме, че „LA Transcripts"е абревиатура на „Los
Angeles Workshop Transcript, нещата щяха да бъдат много различни. Защо ли? Ами защото въобще  нямаше да си правим целия този труд. Измина почти година след като за пръв път разбрахме за
съществуването на „LA Transcripts"преди да светне лампичката, че това може би не е реално
заглавие на книга, а е етикет за транскрипция на лекция, проведена в Лос Анджелис от Робърт. В
същия този момент спряхме да търсим книгата завинаги и не го направихме никога повече. Взехме
това мигновено решение по две много прости причини. На първо място, покрай процеса на
търсенето на „LA Transcripts"вече бяхме открили и закупили „Историята на Звездния Старейшина"
и Документите Тера - Скритата История на Планетата Земя"(тези, които са чели българския им
обединен вариант знаят, че по принцип това са две отделни книги), които са същинското ядро на
информацията, която Робърт има да предложи. Това автоматично означаваше, че в една лекция,
преповтарянето на поне 80% от тези материали става неизбежно, от което ценността на „LA
Transcripts"веднага падна в очите ни. Това за пореден път доказа значението на малките детайли в
живота. С идеята, че търсим книга, ние очаквахме изцяло нова информация, на която не бяхме
ставали свидетели досега. С разкритието, че търсим транскрибирана лекция, стана ясно, че тя ще е
предимно преповтаряне на основите.

На второ място, дойде информацията, че Автора на „Матрицата V е присъствал на същия този
семинар и е бил личен ученик на Робърт, което неизменно създава едно лично отношение и оттук -
раздувка, по-голяма от необходимата, относно достойнствата на въпросния текст за сметка на други,
също заслужаващи вниманието автори. Т.е. субективното изкривяване си казва думата и се говори
за нещо по начин, който е далеч от обективния. Всичко това изпари предварително интереса ни към
търсенето на „LA Transcripts"и в крайна сметка - той секна окончателно.

В средата на 2012 г., доста години след описаните по-горе събития и когато отдавна бяхме
забравили за всичко разказано досега („Документите Тера"вече бяха издадени от много време), „LA
Transcripts"просто ни бе пратен от човека, с който в миналото бяхме дали самия старт на нашето
търсене. Това просто потвърждава идеята, че нещата се появяват сами тогава, когато спреш да ги
търсиш.

Нещо повече. След придобиването и пълния прочит на „LA Transcripts"можем с ръка на сърцето
да кажем, че преди години бяхме абсолютно точни в преценката си и взехме правилното решение
да не отделяме повече време в търсенето на тази книга. В нея няма нищо сензационно и
информационната й стойност е силно завишена. Да, в нея има няколко интересни и добри
попадения (и сме вмъкнали всички тях със специална референция на подходящите места в самата
книга и контекста на следговора), но нищо отвъд това. И дума не може да става, дори и за миг, че
„LA Transcripts"е по-стойностна от „Документите Тера"или от книгата, която държите в ръцете си в
момента. Въпреки това и до ден днешен стотици хора по света търсят нещо за което вярват, че е
върхът на сладоледа, единствено и само заради думите на един човек. Докато в същото време
разполагат с много по-стойностна информация в лицето на „Документите Тера"и настоящата книга
- и двете отворени за свободен достъп в оригинал из интернет.

Описаната дълга история е от самия живот и колкото и тривиална да е, в нея има две също
толкова тривиални поуки, които всички сме чували, но не всички сме преживели. Първата е, че
човек никога не трябва да се доверява на външни авторитети, колкото и големи да са те и трябва да
се осланя на вътрешното си усещане на всяка цена. Втората е, че понякога съкровището е под носа
ни, но това, което нямаме, винаги изглежда по-блестящо, отколкото в действителност е и сме
склонни да пренебрегваме онова, което вече имаме, в името на нещо, което нямаме и по тази
причина - надценяваме силно, изграждайки илюзорна легендарна аура около него. Почти винаги е
по-уместно човек да работи с това, което има, отколкото да работи за онова, което няма.

Тази конкретна история ще бъде ценна за не повече от трима-четирима души в България (които
са търсили „LA Transcripts"като нас), защото тя най-накрая развенчава мита около въпросната книга
и „безценната" информация в нея. Поместваме я именно заради тях. Историята ни би била много
по-ценна за тези от англоезичния свят, които все още търсят въпросната книга, но те ще извървят
своя собствен Път, както го направихме ние. Защото това, което на практика се случи на лично ниво
за нас е, че трябваше да преминем през търсенето и неоткриването на „LA Transcripts," за да може в
резултат да издадем истинските съкровища покрай нея – „Документите Тера"и настоящата книга.
Това е една от многото причини поради които казваме, че всичко около тези текстове е лично
пътуване и преживяване, а не просто издаване на някакви мъртви букви. Тези букви са твърде живи
за нас. Получихме „LA Transcripts", точно когато завършихме окончателно превода на настоящата
книга, което не бе случайно синхронизиране на обстоятелствата. Това затвори кръга веднъж  завинаги. Книгата е вече факт и е готова. В нея отново сме извлекли възможно най-доброто от
всичко налично (включително и „LA Transcripts") и сме го компилирали според възможностите си.
Това е затворена страница за нас и един добре препотвърден урок, за който сме благодарни.

2.
За автора и неговата история (официална информация)
Вече е казано твърде много за Робърт Морнинг Скай в предговора на „Документите Тера",
затова тук ще включим само актуална информация около него и такава, каквато досега не е
споменавана в предишното резюме, допълвайки по този начин пъзела около историята му.
Както стана ясно от „Историята на Звездния Старейшина", шестима млади индианци спасяват
от останките на разбито НЛО извънземното БекТи от неизвестна раса, която по описанието, дадено
в разказа на Робърт, обаче, прилича подозрително много на разновидност на Сивите. БекТи идва от
звездите „SHU", както то само ги нарича. С времето извънземното бива излекувано от индианците.
То започва да комуникира с неговите спасители чрез кутия на гърдите си, в която имало кристал.
Моментът с кутията е нов детайл към историята, който откриваме в „LA Transcripts", но съвпада с
други описания на Сиви, носещи кутии на гърдите си, които имат множество функции. Такива
сведения дават Фил Шнайдер и Кредо Мутуа - два надеждни за нас източника. Интересно е да се
отбележи, че по времето, когато Робърт изнася тази информация, той няма достъп до информацията
на тези автори, което само може да ни радва, защото е поредното потвърждение, че си нямаме
работа с история тип художествена самодейност.
Морнинг Скай продължава и казва, че с въпросната кутия и кристала, БекТи можел да се прави
невидим и изчезвал често пред очите на индианците, както и обратното - появявал се от нищото
(което е описано на няколко пъти и в „Историята на Звездния Старейшина"). Вече знаете, че чрез
въпросния кристал извънземният е общувал с шестимата и е създавал с него образи в главите им.
Робърт подчертава, че това е бил вторият опитан метод на комуникация. Първият бил от рода на
телепатията, но многократно превъзхождащ я в много отношения. Така например, Морнинг Скай
разказва, че ако БекТи е искал да говори за роза, индианците не само са щели да видят розата, но да
я усетят, помиришат, докоснат и дори да чуят звука й - ако въпросното нещо, което извънземният
показвал, издавало такъв. С други думи, общуването със Звездния Старейшина се случвало на
равнището на всички сетива. То не било просто картина, не било просто звук. Било пълноценно
преживяване. Както е описано и в самата книга, на моменти това идвало твърде „нанагорно" за
шестимата - те просто не можели да поемат повече. Затова в един момент БекТи е трябвало да сведе
нещата само и единствено до показване на видения чрез кристала.
Според Робърт, в даден момент на извънземния му е пратен кораб и той бива спасен. Това
липсва като информация в „Историята на Звездния Старейшина,"но е споменато в „LA Transcripts."
Морнинг Скай казва, че навремето шестимата индианци не са знаели за това стечение на
обстоятелствата, защото техните мисли и движения били следени от (други) Сиви - предполагаема
съперничеща фракция на БекТи. Излиза, че извънземният умишлено е държал шестимата в
неведение относно своето местоположение и статус, защото в противен случай мислите им биха
могли да бъдат разчетени с лекота от врага, което е щяло да компрометира позицията на БекТи.
Робърт казва, че Сивите не могат да засекат и разчетат мислите на БекТи, но нямат проблем да го
правят с хората. По тази причина шестимата са били в много деликатна позиция, в която трябвало
да живеят и да се държат така, сякаш нищо не се е било случило. Ситуацията се изяснява за тях чак
впоследствие.
След време тези шестима индианци осиновяват осем деца. Тези осем деца - 6 момчета и 2
момичета - стават техни внуци и внучки. Те били въведени в традицията на „Пътя на Воина" и
останали заедно като група при преминаването им през училищната система и колежа. Те били
решени един ден някак си да разкажат историята на БекТи, предадена им от техните дядовци и да я
направят достояние на света на белите хора. Всеки един от тях умишлено се специализирал в
различна област. Един започнал да учи история и политология, друг изучавал теология, трети се
захванал с наука и технология, четвърти с биология и медицина и т.н. Двама от тях, които просто
имали таланта на разказвачи, щели да съберат всички тези парченца и да ги обединят в една обща
работеща картина. Всичко това се направило с цел да могат да се комбинират всички аспекти на
реалността на белия човек, които да послужат като инструменти при представянето на историята на
БекТи. Идеята била със средствата на белия човек да се докаже разказа на извънземния.
Старейшините на племето на осмината младежи предричали, че това е безсмислено начинание,

защото белите хора не са индианци и никога не биха разбрали... Младите се бунтували срещу това и

били твърдо на позицията, че „светът трябва да знае и точка!"Според тях така било правилно.

Както се досещате, Робърт е един от тези младежи. Неговият „дядо" вече познавате като

„Дръзващ" от „Историята на Звездния Старейшина". От осмината вече са останали само двама.

Робърт е един от тях и той е останалият от двамата разказвачи. Другият разказвач не е на този свят

от много години насам.

Морнинг Скай казва, че от времето на неговите дядовци, БекТи е идвал и си е отивал поне три

пъти от Земята, което означава, че очевидно извънземният има конкретна мисия и следва даден

план. Робърт твърди, че е срещал лично БекТи, но не желае да дава повече информация в тази

посока по разбираеми причини. Казва единствено, че БекТи го пази.

3.

За автора

(допълнителна информация)

След публикуването на „Историята на Звездния Старейшина и Документите Тера" на

български език, странностите около автора, описани в предговора на горната книга, не секнаха.

Сайтът на Робърт изчезваше и се появяваше няколко пъти, а личните му драми споделени on-line

ставаха все по-странни. Ту се появяваха самосъжаления колко много е сбъркал като е разкрил

дадена информация и колко бил хокан за това, ту публикуваше съобщения как абсолютно

окончателно прекратява всичко и затваря сайта си, защото хората не оценяват труда му. След това

действително последва поредното затваряне на сайта му и почти година при опит да бъде отворен

излизаше надпис „No more", което не е еднозначно и може да бъде преведено по много начини, но в

общи линии смисълът му е, че приключва работата си и тя вече не съществува за публичен достъп.

Това се случи след поредица от събития, в които ние самите имаме доста странна косвена роля.

В един от времевите прозорци, в който сайта на Морнинг Скай съществуваше и електронният

му магазин функционираше, ние закупихме от него три книги: „Историята на Звездния

Старейшина", „Документите Тера"и на един по-късен етап, една книга, която той бе кръстил „The

Tchaama Documents," която оттук нататък ще наричаме „Документите Чама"(без да сме сигурни, че

това е правилното произношение на тази дума, което авторът влага в нея).

Тъй като с времето се бяхме запознали виртуално с много хора, които издирваха материалите на

Морнинг Скай, решихме да споделим с тях „Историята на Звездния Старейшина"и „Документите

Чама"(„Документите Тера"за разлика от тези две заглавия винаги е циркулирала в интернет и беше

достъпна за сваляне още по онова време). Те бяха нови за мрежата и на практика - никой ги нямаше.

Един от въпросните хора ги качи в известен и специализиран по тези теми торент тракер и именно

това е причината спряганите книги днес да са достъпни на английски за масово ползване. Преди

това те не бяха.

Очевидно това стечение на обстоятелствата съвпадна с друго подобно, което създаде нещо като

химическа реакция. Наред със закупените от нас неща, Робърт предлагаше и някакви аудио книги,

които обаче не ни интересуваха като тематика и затова не предприехме никакви действия. Други,

обаче, явно са го направили и по подобен начин са ги качили някъде в интернет. В резултат

Морнинг Скай разбра за това чрез някой и побесня. В причината, която посочи за прекратяването на

дейността си, той изтъква именно пускането на тези аудио материали за свободен достъп в интернет

(материали, които лично ние така и не разбрахме къде са пуснати, нито какво е съдържанието им).

Започна тирада, в която той описа как старейшините от племето му са били прави през цялото време

и белият човек не е готов за знанието, което той има да предложи на света. Последваха официални

on-line извинения към тези старейшини и неща в духа на „бях сляп, но вече прогледнах." В резултат

на това той каза, че окончателно се отказва от работата си, защото хората не го заслужават, с което

бе сложен и краят за доста дълго време.

Всичко това е много странно, ако човек се замисли. От една страна, емоционалната реакция при

подобно стечение на обстоятелствата е разбираема, но от друга - това поведение е доста крайно, за

да не кажем инфантилно и незряло, още повече за човек, който се предполага, че е носител на

древна индианска мъдрост. Обикновено в такава ситуация следва любезна молба от страна на автора

материалите да бъдат свалени от интернет и с това проблемът приключва тихомълком по един доста

по-интелигентен начин. Така например, като изследователи и издатели ние винаги ползваме

свободно циркулиращата информация в интернет, което освен, че ни е научило как да получаваме,

ни е научило и как да даваме. Именно затова съществува и сайтът ни с тонове безплатна и  безвъзмездна информация, именно затова сме и пуснали повечето от книгите си за свободно сваляне

доброволно - защото преди това много хора са го правили за нас и ние сме го ползвали. Това е

начинът, по който информацията циркулира и процесът не може да бъде спрян. Всеки опит би

генерирал единствено още и още конфликти и още по-ожесточен антагонизъм, което ще създаде

своеобразна самсара.

Тук, разбира се, има друг много тънък момент и той е, че интернет наистина може да учи на

консумативизъм, ако потребителят няма изградена вътрешна култура на ползване. С времето това

води до паразитничество. Така например, ние имаме десетки хиляди електронни книги в личната си

колекция, но тези, които сме прочели и харесали, обезателно сме закупили и на хартия. Това е

елементарно отношение и акт на благодарност към автора, който е положил толкова време и усилия

в създаването на дадена книга. По подобен начин - ние си купихме „Документите Тера"от Робърт,

без оглед на факта, че вече я притежавахме в електронен вариант преди това. Така ние даваме своя

принос и подкрепа към работата му. Това е съвсем човешко отношение, което липсва на много хора

в интернет (и особено в България), защото те не се замислят за нещата, а просто взимат безразборно

и колкото се може повече. Малко се замислят, че зад един прост клик с мишката, с който някой

стига до дадена информация или книга, обикновено стоят вложени хиляди отделени часове лично

време на някой изследовател. В това няма Баланс и в един момент обезценява информацията. Затова

и няколко пъти сме изказвали молбата си към онези хора, които ценят работата ни в сайта и са

харесали книгите ни, които сами сме пуснали за свободно сваляне в интернет - подкрепете нас и

хората като нас по възможно най-елементарния и символичен начин - купете си нашия труд в

хартиен вариант. Дали сме достатъчно много безплатно, за да искаме нещо прекомерно с тази

молба. Подкрепяйки ни, вие ни помагате да продължим да се занимаваме с това, с което се

занимаваме и правите работата ни възможна.

С описаното не се опитваме да демонстрираме някаква комплексарска разлика между себе си и

Робърт Морнинг Скай в наша полза. Опитваме се единствено да кажем, че човек, който се занимава

с интернет, трябва да има интелигентността да знае какво да очаква. Предвид, че този човек със

сигурност не е глупав, неговата реакция сочи наличие на определен модел. А този модел нямаше

как да бъде изведен, ако не бяха казани горните неща. Защото макар темата, която засягаме, да не е

пряко свързана само и единствено с Робърт и да изглежда на пръв поглед като наше субективно

тенденциозно отклонение от основния въпрос, то това е много тясно свързано със същия този

основен въпрос. Защото в хронологията на поведението на този човек няма каквато и да е логика и

доказателствата за това тепърва предстоят. В светлината на неадекватното държание на Робърт,

описано в предговора на първата книга, вземете предвид и следващите събития.

Само година след „окончателното приключване" на сайта на Морнинг Скай, той се появи

отново, защото видите ли, след твърдото си крайно решение той изведнъж... просто размислил!

Изглежда е получил много съболезнователни писма, в които хората съжаляват за случилото се.

„Случилото се" обаче остава загадка и явно е единствено в главата на автора, защото нищо не се е

случило! Случило се е това, което се е случило на милиони хора по света, включително и на нас -

някой е решил да изпиратства. Не е краят на живота, не е краят на света. Драма няма, балонът е

пренадут и следва театрална пиеса в няколко действия, в които Робърт избра да играе ролята на

жертвата. Всъщност по всичко личи, че той е избрал тази роля от поне десетилетие.

Впоследствие стана ясно също, че жена му е починала и той решава да опита отново в нейно

име, както и в името на всички хора, които са го подкрепили по e-mail. Следват килограми

индиански превземки, в които се говори за древния дух на предците и решава да пробва за

„последен път" в името на старейшините. Точно така, същите, които уж бяха изначално против

цялото упражнение. В момента нашият герой поддържа не един, а три нови сайта!

Нека изясним нещо. Ако си стигнал до момент, в който вътрешно си решил и имаш убедеността

окончателно да приключиш с дейността си и направиш съответните твърде сериозни публични

твърдения в тази посока - не се връщаш повече. Иначе автоматично олекваш в очите на хората

(или поне тези, които могат да видят). Б-е-з-у-с-л-о-в-н-о.Както и стана.

Сами виждате, че трябваше да дадем една по-дълга хронология на поредицата от събития, както

и да опишем някои принципни неща за интернет, за да може читателят да получи представа за

ситуацията. А тя е (подчертаваме отново), че в нищо от случващото се няма какъвто и да е

смисъл. Само за няколко години този човек сваляше и пускаше сайта си поне пет пъти, отказа се

„окончателно" от работата си поне два пъти и даде множество несериозни „обяснения" защо това се  е случило. Обяснения, неподхождащи на демонстрирания от него досега интелект. За съжаление, с

времето това стана запазена марка на Робърт Морнинг Скай. С всичко описано искаме да докажем,

че в тази върволица от събития има модел. Извеждането на този модел е лесно. Някой се меси в

живота на Робърт и той не взима собствени решения за живота и действията си, точно както бяхме

подсказали преди. Доказателствата за това продължават да валят.

Разбира се, пределно наясно сме, че стабилността на представена от нас теза зависи единствено

от факта, че нашата преценка е обективна. Тя, разбира се, не е такава и нямаме подобна претенция.

Тя е точно обратното на обективна, защото, както става ясно, сме свързани много тясно с тази

история на няколко нива (и това дава по-често плюсове, отколкото минуси). Това, че не е обективна,

обаче, не означава, че тя не съдържа в себе си някои елементарни обективни наблюдения, които

свързани едно с друго - могат да разкрият една конкретна картина.

Както вече споменахме, в момента Робърт има напълно функциониращ не един, а изведнъж -

цели три сайта, които към датата на писането на тези редове, съществуват вече повече от година. На

няколко места из тях ще видите призив за финансова подкрепа, но в същото време авторът не е

направил най-елементарното и базово действие, чрез което може да получи някакви финансови

постъпления - той пълни сайтовете си с всякакъв spam, но вече толкова месеци не вдига на крака

своя on-line магазин, в който може да продава материалите си. Защо? Поредната неадекватна стъпка

ли е това или просто някой не иска Робърт да продава старите си материали (а нови се съставят

бавно). Можете лесно да локализирате Морнинг Скай в интернет и да проверите сами.

Единствените думи, които могат да опишат новата му работа (в сравнение със старата му

такава) са „посредствена" и „тривиална". Личи някакъв стремеж материалите му да имат

подчертано научно звучене, няма и следа от изследванията му, касаещи тематиката на

„Документите Тера" и настоящата книга, и като цяло, основният му от трите сайта изследва

абсолютно банални теми като тъмната материя, функционирането на мозъка, теорията на

обединеното поле, произхода на светкавиците (не се шегуваме), електрическите и атмосферните

феномени, панспермията и природата на НЛО, като настоящата му теория за последното е, че

повечето подобни обекти са от плазмен характер. Напомняме, че се предполага, че това е същият

човек, който изгради работата на живота си около разказа на дядо си за паднало НЛО. Какво, по

дяволите, се случва тук и за какво изобщо говорим?!? В един от аудио файловете, които качва на

сайта си, Робърт дори говори за българския учен с швейцарски произход, роден във Варна - Фриц

Цвики, който е открил тъмната материя (и признаваме, че оттам научихме за този факт), но не

говори за основата на повече от 30-годишните си изследвания! Не само това, ами се твърди

изрично, че читателите трябва да бъдат повече от скептични относно информацията в

„Историята на Звездния Старейшина"и в даден момент - самият той е започнал да се пита относно

нейната правота. Също така, изведнъж „Документите Тера"се принизяват до нивото на нищо

повече от „хипотетична реконструкция на миналото и скритата ни история" и липсва каквото и да е

самочувствие относно блестящо свършената работа (макар и съдържаща грешки) около тази книга.

Не е ли това странно? Винаги е било пределно ясно, че това е хипотетична реконструкция, но в

момента между редовете на новите изказвания на Робърт просто се наблюдава една смачкана

психика, сервилност и липса на конкретика.

И понеже всичко казано дотук „не е достатъчно", има и още...

4.

„Признания"

Вече сме споменавали, че към настоящия момент Робърт Морнинг Скай смята стожера на

своите изследвания за погрешен. В една от миналите версии на сайта си, той излезе с твърдението,

цитираме - „Документите Тера"са грешни!

В една от поредните междинни версии на този сайт пък, той излезе със следното съобщение:

„Вече обявих на сайта си, че „Документите Тера"са грешни, не в тяхната същина, а в тяхната

географска локализация и хронология. С надежда, че мога да допринеса за един възможен

резултат в събитията през 2012 г., през следващата година ще продължавам да публикувам

своите изследвания и в частност „Документите Ериду"- една подобрена версия на „Документите

Тера". Моя надежда е, че новите ми публикации ще вдъхновят един специален човек или хора, които

да излязат на светло и да започнем нашето пътешествие обратно към древните традиции."

Това е едно далеч по-балансирано изказване от просто „Документите Тера"са грешни!, но за

съжаление към днешна дата, то не е актуално за Робърт. Преди да стигнем дотам обаче, трябва да преминем през една друга история.

По думите на Морнинг Скай, през 1999 г. той бива удостоен с честта да стане член на древното

общество на Воините-мечки, които са със седалище в централна Европа. Те били много

заинтересувани от неговите занимания и го поканили да се присъедини към тях. След като

извършил няколко почетни индиански церемонии с тях, те го направили пълноправен член и му

дали името Робърт Мечешкия Нокът.

Докато прониквал все по-дълбоко и по-дълбоко в света на Древните, изучавайки техния език,

глифове, песни, митове и всичко, което все още е останало от нашето много отдавна скрито минало,

Робърт започнал да придобива все по-добро разбиране за това какво се изисква при извършването на

почетните индиански церемонии, така че енергията им да достига до звездите. Той получил и

известна помощ.

С него се свързват някои старейшини, както от туземния, така и от цивилизования свят, които

имали желание да споделят това, което знаят, с Робърт, само ако той спре, това което вършел и

започнел да прави нещата по техния начин. Самият той признава, че на няколко пъти се е

разминавал със сериозни неприятности. Така дошъл денят, в който от мъглите на времето се появил

т. нар. „Е1 Vastago". В началото Робърт не му вярвал. Опитвал се да го тества - той бил много, много

добър. Индианецът слушал и започнал да наблюдава следите, които El Vastago му давал. Те били

забележителни. Почувствал се... реабилитиран (без да става ясно от какво). Той му казал, че макар

есенцията на историята на „Документите Тера"да е вярна, Робърт не е достигнал достатъчно назад

в историята на нашия свят. Излиза, че описаните събития са доста по-стари от Вавилон и Шумер и

датировката е грешна. Трябвало е да се отиде по на изток. Сцената на развитие не била тази, а

най-древните носители на тази история и традиция били сибирските шамани. Робърт дава пример с

един от основните персонажи в „Документите Тера"ЕА/ЕНКИ, чието име той е разчел според

шумерския език и четене, но се оказва, че това не отива достатъчно назад във времето, за да се

доближи до истината. Това, което в латинската азбука се четяло като „ЕА" в най-стария език на

шаманския свят било „Eje" и се произнася „Ея". Това е информация, която резонира с нас, предвид,

че сибирските шамани наистина са представители на най-старата запазена мистична традиция, която

застъпва и навярно дори предхожда някои от Атлантидите. Това е интересно предвид и българската

връзка в онзи район, за която повечето от вас навярно са наясно.

Изглежда тази информация наистина стига на един по-късен етап до Робърт, защото в „LA

Transcripts"от 1996 г. четем, че всички исторически записи сочат Месопотамия за началната колония

при пристигането на Принц ЕА, което дори тогава нашият автор намира за погрешно, казвайки че

град Ериду в Шумер всъщност е бил третата подред колония и има две преди нея, които я

предхождат. Първата е била в Тихия океан, а втората близо до мястото, което днес наричаме

Мексиканския залив близо до Юкатан. Третата, както споменахме е била Шумер, а четвъртата -

онази Атлантида, за която Платон говори. Казваме „онази Атлантида на Платон", защото днес

наричаме с общото наименование „Атлантида" земя, която е била няколко различни „неща" на

няколко различни места в няколко различни времеви отрязъци (но това е друга тема).

Както става ясно обаче, дори това хронологично подреждане е погрешно спрямо днешната

перспектива на Робърт (за която той сам казва, че е надградил) и трябва да бъде подобрявано. Той

тръгва и в изцяло различна посока, опитвайки се да изведе някаква по-езотерична гледна точка,

която толкова хронично липсваше в „Документите Тера". Според него, ранните практики на

шаманизма били базирани на увеличаването на... най-общо и повърхностно казано

„биоелектричеството" на човешкото тяло (в миналото те го наричали „огън"). Има няколко начини

да се постигне това, но най-простият е да се възползвате от естествените сили, които жената

притежава. Свещените ритуали на екстаза били проектирани така, че да отведе жена с мощна

енергетика (по-късно тя щяла да бъде наричана „Велика жрица") до точка, в която тя можела да

напусне света на мъртвите и да влезе в света на божественото. В това състояние тя генерирала

огромно количество енергия, която, ако можела да се абсорбира, била приложима и във физическия

свят. Тази специална жена била нещо като гръмоотвод, който привличал „токовете" на земята и в

същото време била и генератор, който фокусирал тези енергии в използваема сила. Според Робърт

това е липсващият ключ към „Документите Тера." Той дълго се чудел защо Кралицата на Орион е

искала толкова отчаяно да придобие това, което е било скрито в човешките същества. След

осъзнаването на тази информация той твърди още, че е разбрал части от разказа на Звездния

Старейшина, които допреди това са му се стрували абсолютно нелогични. Те били толкова лишени  от логика за него, че просто е решил да не пише за тях. Но били много важна част от историята.

Макар според нас това „разкритие" да има пресилена роля и величина в голямата картина, то поне

показва, че авторът е започнал да мисли в правилната посока и има някакви вътрешни търсения в

опит да намери по-дълбок смисъл на своя собствен труд.

За съжаление никога няма да разберем кои са така и неспоменатите моменти в „Историята на

Звездния Старейшина," защото те са предполагаема част от „Документите Ериду"с подзаглавие

„Тайните на Орион на Земята"- подобрената версия на „Документите Тера," която по едно време

Морнинг Скай щеше да пуска за продажба. Казваме, че няма да разберем, защото в един прекрасен

момент през 2012 г. Робърт случайно откри, че „Документите Тера"циркулира в интернет (без

значение, че тя е там най-малко от 10 г. насам) и направи няколко почти еднакви по съдържание

изявления, от което ще ви предложим една синтезирана версия:

„Беше ми посочено, че някой предлага „Документите Тера"за свободно сваляне в интернет.

Имайте предвид, че това е направено без моето знание или съгласие. Много съм разочарован.

Когато прегледах съдържанието й, открих, че някои от моите оригинални писания са изменени и

съдържат грешки, а други са изцяло премахнати. С най-дълбоки извинения, макар повечето от

съдържанието да е останало непокътнато, някои важни изводи липсват или са променени. Заради

безсрамното пренебрежение на моя оригинален труд, не смятам да предложа корекции. Имам

отговорност да бъда почтителен към древното родословие и традиции. Поради това... от

уважение към тези невероятно важни хора, няма да представя публично „Документите Ериду,"

подобрената версия на „Документите Тера." Навярно в бъдеще, когато традициите на древните

могат да бъдат уважени, те ще ми окажат честта и разрешението да продължа. Благодаря ти,

дядо, за това, че ме научи да бъда воин, благодаря ти, Свещен дух, че ме направи цивилизован

човек."

Всичко добре, с единствената подробност, че хора, които едно време са си купували

„Документите Тера"директно и лично от Робърт, казват, че книгата в интернет е едно към едно с

оригинала, който те притежават. Нещо повече - напомняме, че ние самите си купихме

„Документите Тера"от неговия официален магазин, когато той беше активен преди 3 години.

Книгата е същата. Което ни връща отново на въпроса - кой кара този човек постоянно да се

отрича от работата си, създавайки всевъзможни сценарии и претруфен псевдо-езотеричен

индиански фолклор около себе си, които да оправдаят тези „негови" решения?

Тъжната истина е, че в днешната работа на Робърт се наблюдава невероятен регрес. Човекът е

изпаднал в крайно преклонение пред женската енергия и дори прави семинари за стотици долари,

които са забранени за мъже, или ако мъж поиска да вземе участие, то той трябва да се облича и

държи като жена! Това сякаш просто не е същият човек, който преди две десетилетия бе пионерът,

предложил най-достоверната история за произхода на култовете към крайно женското и крайно

мъжкото начало. Преди години Морнинг Скай бе идеен враг на всичко извънземно, осъзнавайки

кристално ясно къде се корени манипулацията в този свят. Днес, този човек благоговее пред

всичко извънземно и всичко свързано със „свещената женственост", сякаш е забравил сам

собствените си изследвания и откритията относно корена и причините за съществуването на тази

„свещена женственост". Това е невероятно противоречие, за което ние (като хора, които

изследваме работата му от вече толкова години) тотално недоумяваме как може да остава сляп и

равнодушен. Никъде няма коментар относно факта, че Робърт противоречи сам на себе си - както се

казва - „за световно"! Това не остава незабелязано и за други изследователи в интернет, които

споделят подобни на нашите мисли и забелязват тенденция в това поведение. Защото тази рязка и

диаметрално противоположна промяна в убежденията на нашия автор говори за програмиране,

както правим предположение още в предговора на „Документите Тера". Навярно промяната става

след 1999 г. и присъединяването към въпросното общество на Воините-мечки (макар това да е чисто

предположение), за което нямаме никаква информация, но няма да се учудим ако са параван за

някакъв mind control-култ (каквито има стотици). Именно оттогава Робърт говори за „Пазителите",

които може да не са нищо друго освен неговите хендлъри. За голямо наше съжаление имаме и

странично потвърждение за наличието на такъв момент в цялата история, превръщайки го в нещо

повече от хипотеза. Косвено до нас достигна информация от човек, който е участвал в семинар на

Морнинг Скай и който твърди, че е имал доста неприятни преживявания на енергийно ниво с него,

подсказвайки едва ли не че Робърт е тъмен шаман и изобщо не е този, за който се представя. Бе

споделено, че „Морнинг Скай" е много опасен и трябва да се внимава с него при евентуален

контакт.

Всичко това е по-скоро закономерно, отколкото учудващо и ни казва за пореден път какво се

случва с хората, които стигат твърде близо до същинската истина (а не промотираната такава) .

В настоящата книга Морнинг Скай навлиза в огромни детайли относно произхода и

еволюцията на рептилиите и сирианците. По всичко личи, че тази информация е достигнала до

хората, които са му я предали, директно от извънземни. Едно логично предположение е, че тези

сведения идват от някое от братствата на змията, свързани с ЕА и ще се спрем по-подробно на това

след малко в точка 5. В този ред на мисли, не трябва да ни изненадва, че работата на Робърт е

невъзможна за откриване (освен „Документите Тера"). Неговата информация е първокласна и той е

истински воин, без значение на настоящия му статус и възгледи. Трудът и жертвите, които е

направил, не остават неоценени и опитите, които самите ние правим, са част от запазването на това

наследство и неговото надграждане.

Това обаче, може да създаде един отчасти илюзорно-романтичен ореол около неговата

информация. Нещо, което вече сме виждали да се случва с някои хора и е реална опасност от

възникването на нова религия, претендираща за абсолютност. Никога не трябва да се забравя, че

материалите на Морнинг Скай са писани от извънземна перспектива, защото тези знания са

физически предадени от извънземни, а самият Морнинг Скай (особено в последните години) е

твърд представител на тази философия, особено на официалната линия на законната орионска

Кралица, както ще видите сами след малко. Това автоматично означава, че макар да имаме налице

сравнително достоверна информация на фона на целия ченълинг-боклук, който ни залива

всекидневно в последното десетилетие, тези материали си остават гледната точка на „някой си",

пък бил той и извънземен. Нещо повече - извънземната перспектива е доста по-различна от

човешката и то в негативен от наша гледна точка смисъл. И тъй като самите ние нямаме никаква

склонност за възвеличаване на извънземното, за разлика от конкретния автор и съвременния ню

ейдж, тази книга е просто една от многото, макар да е по-различна по произход. Тя е писана

най-малко през два филтъра - на човека дал информацията на Робърт и на самия Робърт, който е

човек и пише книгата като сюжет за хора, който да бъде консумиран от публика, съставена от хора

(обърнете хубаво внимание на това, защото имаме предвид две различни неща). Да не говорим за

филтъра на самия извънземен разум, представил информацията - фракцията, към която принадлежи

и респективно - убежденията, които има благодарение на тази си принадлежност. Ние никога не

можем да имаме обективна информация, бидейки в човешко тяло и участвайки в дадена Игра.

Можем да имаме само фрагменти и дадена перспектива от различна височина, но никога от

най-високата точка. Понякога това е повече от достатъчно вътре в тази Игра, понякога не е дори

близо до достатъчно. И в двата случая - трябва да се научим да приемаме това и да живеем

съобразно него, проявявайки гъвкавост. Това не означава, че не можем да си позволим да говорим с

конкретика и претенция за обективност изобщо. Означава обаче, че конкретиката и обективността

са доста отвлечени и в крайна сметка - субективни понятия и могат да съществуват единствено във

фрагментираното съзнание, което не се е завърнало към Източника. След този етап претенциозната

идея за обективност става излишна като концепция.

С други думи, ако човек, участващ в настоящата Игра, бе станал свидетел на описаните в тази

книга събития, той навярно би ги описал по доста по-различен начин най-вече от философска гледна

точка (и това е нормално). Тъй като положението не е такова обаче, ще трябва да се задоволим с

филтрите, които ни е поставил ордена. Затова - нека погледнем за какво става въпрос в конкретната,

твърде специфична и дори бихме казали... спекулативна ситуация и какво точно е „ордена".

5.

Орденът

Колкото повече човек започва да осъзнава механизма зад по-голямата картина, толкова повече

си дава сметка, че моделите, които се проектират на Земята, са компресирана версия на това, което

се е случвало на стотици хиляди други светове в галактиката. Сценарият на нашата планета е

ускорен вариант на онова, което се е разигравало и все още се разиграва на звездите. От един

момент нататък това става толкова езотерично очевидно и логично, че няма смисъл дори да се

коментира. Пребивавайки на планета под „карантина" обаче, човек трудно си дава сметка, колко

много неща от културата ни - неща, които приемаме за даденост и плод на човешката цивилизация -

всъщност не са плод на тази Земя. Това неразбиране се дължи главно на нашата откъснатост от

случващото се в космоса и отрицанието, с което обикновеният човек е изпълнен, когато се заговори  по тези въпроси. Социалната система, финансовата система, данъчната система, съдебната система,

военната система - това не са случайно възникнали конструкции и не са с човешки произход на

ниво архетип. Това са орионски системи на контрол и съществуват на всички планети, които са под

рептилианска доминация. Тези системи не са създадени, за да работят правилно (от

човешко-морална гледна точка) и в услуга на хората. Смятате ли, че е наистина толкова сложно да

се изгради един добре функциониращ порядък при наличието на достатъчно добро желание?

Разбира се, че не е. Просто някой няма интерес това да се случи. Ще се повторим - тези системи не

са създадени да работят, а да доведат човечеството до определен глобален мисловен модел и това е

невероятно ключово за разбирането както на контрола на тази планета, така и на извънземните,

които стоят зад него.

Макар вече да сме разглеждали накратко конкретната проблематика в „Документите Тера", тя

със сигурност заслужава по-подробен анализ. Ако човек се замисли, горните твърдения звучат

толкова налудничаво, именно защото в известна степен сме склонни да мислим за извънземния

разум като непознат и като нещо коренно различно от познатото, макар Холивуд да ни втълпява

точно обратното и постоянно да придава на извънземните си герои множество човешки черти и

психологически характеристики. Да смятаме, че извънземният разум е нещо напълно различно от

нас обаче, би проработило единствено, ако нашето развитие се бе случило напълно изолирано „под

похлупак" и никога не се бе сблъсквало с чужди раси.

Разбира се, подобна мисловна конструкция бива разбита на пух и прах при идеята, че

човечеството не само е взаимодействало в миналото с подобен извънземен разум, но е и било

създадено от такъв. И тъй като, когато твориш нещо, ти го твориш в рамките на твоите представи и

винаги влагаш вариация или частица от самия теб в него (което не винаги е съзнателен процес), то

можем да кажем, че в известен смисъл не извънземните приличат на нас, а ние приличаме на

извънземните и то на едно много архетипно равнище. Затова и в библията се казва, че боговете

(елохим) са създали човека по техен образ и подобие. Това трябва да се тълкува както в буквален

физически смисъл, така и в преносен - на ниво менталност. Те са създатели на нашето ДНК (и

респективно - на телата ни), а ДНК не е нищо повече от компресирани мисловни модели, които са

сгъстени до равнище на физическа манифестация. ДНК носи не само физически характеристики, но

и ментални такива. И предвид, че огромен процент от нашето ДНК е извънземно, не е трудно да

свържем всички точки и да си дадем сметка, че с течение на времето и изграждайки цивилизация,

ние ще проектираме модели, които вече съществуват на звездите.

От един момент нататък това работи автоматично и физическото присъствие на тези

извънземни, които да надзирават въпросния процес -дори не е нужно (което не означава, че не го е

имало). Неслучайно на това в „Документите Тера"се казва „Наука по произхода". Защото тя е

невероятно комплексна и функционира на множество равнища. Именно така се населяват светове с

живот, които трябва да бъдат под контрол още на ниво произход -чрез изначално подаване на точно

определено ДНК. От определена гледна точка можем да кажем, че създаването на човешкото тяло е

на практика първия проект по контрол над съзнанието на планетата Земя. Навярно най-големият

бизнес в космоса е именно селектирането на определени видове ДНК с определени качества и

заложени команди в него, които да се отключат на определени етапи за определени цели.

В подобни моменти обикновено някой от публиката се провиква, че това звучи като научна

фантастика, но ако сте внимавали в казаното дотук, ще разберете автоматично, че този аргумент не

важи именно защото според това, което твърдим, научната фантастика е просто отключване на

генетична памет за това „как стоят нещата там някъде", изкривени през филтъра на човешкия

социум. Т.е. - ако искаме да разберем дадени аспекти от извънземните култури, просто трябва да

изучим по-подробно нашата собствена култура, общество, поведение и дори... мода. Те са тяхно

копие и това е закономерно, когато придобиете определен етап на разбиране. Така че следващия

път когато гледате някой филм за извънземни и си помислите, че дизайнът на декора (образно

казано) е твърде повлиян от собствената ни култура - спомнете си, че по всяка вероятност нещата

стоят по точно обратния начин - нашето мислене и обществен строй е повлиян от техния, защото

ние сме обикновено продължение и колония на това съзнание. Ето защо в работата по книгите и

сайта ни ние обръщаме толкова сериозно внимание на холивудските продукции, причините за

което явно остават неясни за много хора. Правим го защото Холивуд е най-голямата и мощна

събирателна точка, която отразява този вид съзнание. Той е използван, защото е съсредоточие на

вниманието на целия свят, което го превръща в най-удобния инструмент (съзнателно и  подсъзнателно) за прокарване на дадени идеи и мислене, които да бъдат засадени в колективното

съзнание на човечеството и след време да дадат плод.

Всичко това би трябвало да добави допълнителен аспект към разбирането ви за древния

херметичен постулат „каквото горе, това и долу", който не е само закон касаещ огледалната

взаимовръзка между физическия и нефизическия свят, но и много буквална сентенция, че нашият

свят е отражение на света на „боговете" (които „живеят на небето"). Ние сме колония, а колониите

имат законите, порядките и нравите на господстващата Империя. Много е просто, ако го гледате от

правилния ъгъл. Замислете се само как древните култури са правили всичко възможно да приличат

визуално на „боговете" си. Помислете за египетската цивилизация и нейната безпрецедентна

дотогава култура, помислете за южноамериканските цивилизации и хората, които изкуствено са а

ължавали черепите си, зада изглеждат като техните извънземни покровители-спомнете си всички

подобни факти от древността, които досега не са имали смисъл в голямата картина. Помислете за

стотиците „диви" племена и култури по света, които съществуват и до ден днешен и които са

запазили живи своите традиции, обичаи и строй от времето на „боговете", защото тези същества са

им казали да правят така. Защо си мислим, че днес нещо се е променило? Само защото вместо

колиби вече имаме небостъргачи? Защото вместо кремъци използваме запалки? Защото вместо

каруци имаме автомобили? Защото имаме електрифицирани мегаполиси вместо селища, формирани

от десетина семейства? Това е същият модел, само мащабът и опаковката са различни и това

създава илюзия за субстанциално различие, което обаче просто не е така. Имаме същото ритуално

и териториално поведение, имаме същите древни обичаи във видоизменена, модернизирана форма

(и всеки, ровил се поне малко в етиологичен и митологичен план - знае това) и имаме същата мода,

в която година след година преоткриваме закона, че „новото не е нищо повече от добре забравено

старо"... За да разберете „старото" обаче, трябва сериозно да актуализирате разбирането си за тази

дума и да върнете часовника с няколко милиона години назад, а не само с няколко десетилетия.

Знаете ли, например, че традицията мъжът да коленичи пред жената, когато я моли да се омъжи

за него, произхожда от Орион, защото рептилианското общество е доминирано от женския пол и

това е знак на почит? Знаете ли, че целуването на ръката на жена има същия първоизточник? Знаете

ли, че свалянето на шапка в присъствие на жена е церемониален жест, който символично има своя

корен в това, че в присъствието на орионска женска, дори метафорично никой не може да бъде

„по-висок" (разбирайте буквално като „по-висш") от нея, защото в противен случай може да се

прости с живота си? Знаете ли, че цялата концепция за кавалерството има орионска основа? Знаете

ли, че много български, монголски и викингски военни практики имат сириански произход? Знаете

ли, че традицията в ортодоксалния ислямски свят жените да се забулват, се дължи на реално

съществуващи порядки у някои радикални сириански фракции? И т.н., и т.н...

Като човешки същества, още от деца ние винаги се опитваме подсъзнателно да подражаваме

на по-големите от нас. Като възрастни ние подражаваме на по-висшето от нас (обикновено като

духовен идеал), без дори да го разпознаваме съзнателно. На по-посредствено ниво, ние подражаваме

на т. нар. „звезди" или по-известни личности, които диктуват начина ни на поведение, мислене и

дори обличане и навици. Без да си даваме сметка, че така умишлено може да се контролира цяла

една популация в дадена посока. Вече имате по-добра представа „защо" това се случва. Затова, ако

питате нас, не само че не сме различни, но с времето все повече и повече заприличваме на това,

което днес представляват двете Империи, доближавайки се до своя първоизточник. И тъй като

Империята Орион съдържа и доминира Империята Сириус в себе си, ние наричаме този процес

„орионизирането на планетата Земя".

Имаме същия проектиран модел, когато говорим за духовните учения и най-вече религии на

Земята (за последните въпросът е изяснен на доста прилично ниво в „Документите Тера"). Огромен

процент от древните мистични традиции имат извънземен произход и са вариации на тези

дисциплини на въпросните извънземни светове. Лошото е, че тези традиции са задънена улица,

защото те никога не са били създавани за хора (и съответно - няма да работят в полза на нашия

тип енергетика), а просто са били пренесени тук, което е разлика от огромно значение. Подобни

течения просто забиват и закопават с шаблони, които нямат нищо общо с типа Игра и духовно

развитие, разиграващи се на тази планета. Това е, както естествено стечение на обстоятелствата,

поради загубване на същинското знание (заради което е останала и единствено възможността за

просто преповтаряне без истинско разбиране), така и умишлено разиграване на картите на дадени

извънземни фракции от физически и нефизически тип. Съвременният ню ейдж например е изцяло  такава конструкция от изкуствен тип, която се ръководи от същите „хора", които искат да наложат

Новия Световен Ред.

Възможно е читателят да негодува предвид, че тази точка се казва „ордена", а все още няма

казано нищо съществено за никакъв орден. Макар конкретиката да предстои, ще бъдем много

по-удовлетворени, ако разберете, че „орденът" е метафора за даден тип сили, зад които стои

определена енергия и на практика - за този, който може да види - говорим за „ордена" от самото

начало. Концепцията за „ордена" е много по-ценна в нейната метафоричност и архетипност,

отколкото в нейната суха фактология. Защото „орденът" наистина е много жив архетип и съвсем

спокойно може да бъде добавен като карта към Таро. Той съдържа множество аспекти, които други

карти съдържат, но неговите характеристики са, на практика, тези на джина - могъщо нефизическо

същество, което във фолклора доста често играе ролята на „пръта в колелото", на мошеника, който

спъва пътешествието на героя чрез измама и манипулативност, облечени в дрехата на

благородството. Джинът е пазителят на портата към отвъдното и в това пространство той има

цялата власт и автономия на решенията, боравейки с потоците, по начин, който може да предизвика

желаните от него манифестации. Именно „орденът" като неперсонифицирана идея е „този", с

който си имаме работа, когато засягаме теми като настоящата. Имаме модела на тайнствеността, на

окултизма (в смисъла на онова, което остава скрито), на недостатъчния достъп, зоната от картата с

плаващите пясъци, в която не знаеш дали следващата стъпка ще бъде твърда земя или капан.

„Орденът" е символът на тайнствеността през хилядолетията земна история, пазителят на това,

което обикновеният човек не бива да узнава, посредник между настоящото ниво на съзнание и

следващото, което ни чака на едно по-различно място. „Орденът" има много лица и може да се

въплъщава във всякакви форми и ситуации от живота. Той живее единствено, за да играе своята

версия на Играта и е много пламенен в тази си роля. Вживяването е пълно. Ще откриете, че обича да

си придава най-големи важности, отговорности и особен статус, убеждавайки ви колко е сериозна

ситуацията, опитвайки се да генерира страх и конфуз, които да ползва като оръжия.

Най-интересното за джина е, че неговата сила е както много реална, така и твърде илюзорна в

момента, в който разбереш каква е истинската му функция в цялата постановка (във фолклора това е

равнозначно на узнаването на истинското име на джина/демона, което е метафора). В този миг

страшната маска на джина пада и вие го виждате като това, което наистина е. Един играч. Може би

най-старият и опитен от всички, но просто обикновен играч, крайно пристрастен към играта си.

Тази мания и ненаситност към собствената му игра обособяват цялата му природа, правейки го

много прозрачен за героя, извървял Пътя и метафорично - открил истинското име на джина (или

придобиването на виждане и разбиране, ако трябва да говорим в буквалния смисъл). Колко безсилен

става джинът в този момент, давайки си сметка за пореден път, че той има реална сила, но

ограничен обсег на възприятие! Той е просто пазач. И макар да осъзнава собствената си плиткост

(дали?) той продължава да играе ролята си, защото е вложил толкова много в нея, че в собственото

му съзнание е безвъзвратно изгубен в света на персоналната си функция. „Няма връщане назад" и

всичко това продължава и се преповтаря отново и отново... до безкрай... и до ден днешен...

След всичко казано, най-накрая имаме изградена подходяща основа, която да ни даде

необходимото предварително разбиране, за да можем да стигнем до същината на това, което искаме

да кажем в тази точка от предговора.

Извънземната култура, която човекът е наследил, е проектирана така, че в колониите винаги да

се зародят движения от рода на тайните общества.

Това е неизбежно и предначертано. Масонството просто е заложено, то е естественият

продукт от ферментацията на извънземната култура на Земята и точно като нея - то няма

земни корени! Говорим за хипотетичната карта „ордена" (която създадохме за нуждите на този

текст) в пълния й блясък. Именно по тази причина антагонизмът в този аспект от страна на Светлата

полярност и съществуването на някои анти-НСР движения са колкото неизбежни, толкова и

напразни, защото това е като да се бориш срещу самата природа на Играта - безполезно и незряло е.

Тези общества са на милиарди години, знаят как се поддържа контрол и са наясно с всяка

възможна стъпка на т. нар. „съпротива", защото зад тях стои безкрайният опит на времето, който се

е препотвърждавал на милиони планети отново и отново. В тяхно лице ние срещаме джина. Те

няма как да бъдат изненадани. В този ред на мисли, отново трябва да си припомним сентенцията,

че Играта може само да се играе, тя не може да се спечели. Може само да се преживее, но не и да

се промени. Обърнете внимание на факта, че именно ню ейдж движенията искат да променят

Тъмната полярност в лицето на същите тайни общества, които са ги създали априори и да „спасят"

тези въпросни „хора". Цялата ситуация е абсурдна, манипулативна и единствена й цел е да

продължава да генерира свят на полярности и конфликт, които захранват самата Игра и я карат да

продължава до безкрай!

В тази връзка, както със сигурност ще забележите (ако още не сте), тази книга започва с пролог

и завършва с епилог. Повече за техния произход ще разберете на следващите страници, но това,

което искаме да кажем по този въпрос в момента, е друго. (Ако не искате да научавате

предварително някои аспекти от историята на книгата, пропуснете текста до края на тази точка и

продължете направо с 6-та, макар това да не е роман и да няма „развръзка" в същинския смисъл на

думата, чието предварително познаване да развали удоволствието от четенето.)

Ще откриете сами, че сюжетът на този пролог и епилог (и особено на пролога) са малко

по-различни като „сюжет" от вътрешното тяло на самата книга. За това има конкретна причина,

която ще научите след малко, но важното в случая е, че те илюстрират за нас приемането на

„главния герой" в нещо като масонски орден. Това е въпросният орден на „Пазителите" за който

Робърт споменава на няколко места и имаме основания да вярваме, че става дума за някаква

фракция на ордена на тамплиерите. Както той самият казва, въпросната история в настоящата книга

е реконструкция на „мистериите на Пазителите", базирана на древни документи и записи. Според

Морнинг Скай учебните центрове на „Пазителите" са били познати през времето с различни имена

като „мистерийни училища“, „училищата на тайното братство“ или просто „училищата на тайното

общество“. Той приветства читателя в света на „Пазителите" и едва ли не казва, че това е само

„върхът на айсберга" от иначе многофасетното учение на това общество (нямаме никакви съмнения

в последното). В „LA Transcripts"Робърт казва, че знанието, което дава, е знанието на EA-SU и

очевидно той самият е негов носител. Напомняме, че „ЕА-SU" е името на членовете на „Братството

на Змията", което ЕА създава (за повече подробности - вижте „Документите Тера"). Т.е., макар

самият Морнинг Скай да не признава пряко пред публика, че е член на такова общество (казвайки,

че това е фрагментирана история, която той просто е събрал и сглобил), то по всяка вероятност той

действително е член на такова общество и черпи от неговите информационни банки. Просто

информацията, която той дава е твърде специфична, за да бъде събрана оттук-оттам чрез

сравнителен анализ на световните митологии. Все пак сме минали по същия път (макар и не толкова

дългогодишен) и имаме доста добра представа как стоят нещата със специфичната информация,

касаеща извънземното ни минало. Това просто няма как да бъде сглобена и реконструирана

история от ортодоксалните източници, до които всички ние имаме достъп по един или друг начин.

В пролога ще откриете типичните помпозни излишества, съпровождащи всички иницииращи

церемонии на тайните общества. Набитото око ще открие в текста бегло, но в същото време

достатъчно описание, на постепенното посвещение и начините, по които то става. Тези от вас пък,

които са запозната в по-голяма дълбочина с текстовете, публикувани на сайта ни, ще открият и

типичните следи за това, че става дума за Тъмно братство, правещо се на Светло. Членовете искат

да получат многократни потвърждения от младия чирак, че той ще бъде верен единствено на тях и

не е обвързан с никакви други структури и общества. Казват му в прав текст, че истината няма

място в този свят и трябва да лъже, за да оцелее. Че истината ще остане жива, само ако е твърдо

решен да лъже, за да я опази. Имаме налице и типичните условия за контрол над съзнанието в

лицето на мантри от семейството на когнитивния дисонанс като: „Разбери, че от теб ще се изисква

да вършиш неща, които винаги са те учили, че е неправилно да правиш. Ще ти се нарежда да

„спиш"когато искаш да останеш „буден."Ще бъдеш „буден,"докато останалият свят бива „заспал."

Ще видиш „тъмнината"като „светлина"и „светлината“ като „тъмнина".“

Освен всичко казано дотук, в пролога бива загатнато, че въпросният орден служи на женска

фигура от сакрален характер. В епилога обстоятелствата около това вече биват кристално изяснени

и разбираме, че орденът почита и поддържа линията на законната Кралица на Орион, което

директно ги превръща в активни участници в извънземна фракция на Земята. Нещо повече - в

сегмент, който не сме включили в компилацията на тази книга, е посочено, че орденът не би

съществувал ако не е била Кралицата на Орион - още едно място, в което пряко се казва от кого е

създаден орденът и на кого служи той. Това е още една голяма странност, предвид че из

съдържанието на целия текст се говори за безпощадността и лукавостта на Кралицата, като авторът

не на едно място изразява лично негативно отношение към нея. В същото време той е член на

ордена, който я почита и боготвори. Всичко това създава още по-голямо объркване на един  по-страничен план, който не е маловажен.

За разлика от „Документите Тера,"където информацията идва директно от член на ренегатската

фракция на ЕА, тук информацията идва от земен, таен орден, който обаче е носител на извънземни

традиции, които също би трябвало да водят своето начало от традициите на ЕА, както бе посочено

преди малко. Всичко това създава един парадокс, защото по всичко казано в книгата личи, че този

земен орден е свързан по-скоро със законната Кралица на Орион и затова той поддържа философия

угодна на някаква алтернатива на земното статукво и се бори против настоящето такова. От това

следват множество обърквания, защото на моменти Морнинг Скай използва и двата типа

философия за изграждане на своята книга, което на места личи доста отчетливо, защото се

наблюдава едно почти шизофренично поведение ту да се разконспирира Кралицата и нейните

методи, ту на моменти да се боготвори (за това ще бъде говорено допълнително в следговора).

От „Документите Тера"става ясно, че ЕА иска да създаде живот, който да не е обусловен от

никоя система. Той иска да сътвори свободно ДНК и го постига. Макар да не е ясно посочено, че той

има пряк конфликт с Кралицата на Орион, то на дадено ниво това се подразбира от само себе си,

защото брат му ЕН-ЛИЛ е този, който налага официалната партийна линия на Империите, а

двамата са в постоянен конфликт. Т.е. говорим за минимум две враждуващи фракции (поне на

идеологическо ниво). По този начин, въпросният орден, макар и носител на знанието на EA-SU,

навярно е инфилтриран с времето (по всяка вероятност малко след като ЕА е изгонен от Земята) и

към настоящия момент служи на законната Кралица.

Тези фактори създават разминавания в представената в книгата философия, за които читателят

трябва да бъде предварително готов. Ето за такива противоречия става дума през цялото време из

всичката работа на Робърт Морнинг Скай и вярваме, че сами разбирате какви пречки създава това.

Както видяхте от страниците дотук, обстоятелствата около този човек са всичко друго, но не и

прости и са белязани от присъствието на „ордена"/джина. Цялата работа прилича на едно огромно

оплетено кълбо прежда, което няма разплитане и още преди години си дадохме сметка, че такова

евентуално разплитане е напълно излишно, защото само може да отклони човек от истински

важните неща. Да се опиташ да победиш джина в собствената му игра е глупаво. Решението е да

станеш нещо повече от него на същностно ниво, а не да се усъвършенстваш в неговата игра. Така

че съветът от личния ни извървян Път, който споделихме с вас и в първата книга на автора, е:

прочетете, вземете каквото можете и оставете. Играта е безкрайно дълга, но омръзва. От един

момент нататък - просто няма смисъл и ефектът със сигурност започва да става отрицателен.

Особено за неподготвения човек, решил да се изправи пред джина.

6.

„Произход и история на Империите Орион и Сириус"

Най-накрая стигаме и до подробностите около настоящата книга.

Тя се появи в електронен формат за пръв път преди няколко години в сайта trufax.org специално

за читателите на „Матрицата V“. Навярно е била сканирана от оригинала на притежателя й,

обърната в текст и предоставена на всички фенове във въпросния сайт.

От личния си опит можем да кажем, че именно това е най-ценната книга на Робърт Морнинг

Скай, а не прехвалената „LA Transcripts". „Документите Тера"и настоящата книга са почти еднакво

стойностни, като всяка една от тях е по-добра в различни отношения. Те са различни, защото

изследват различни времеви периоди, но събрани заедно - те дават много по-голяма картина,

отколкото всяка една поотделно. Затова - казваме отново - не е задължително да сте чели

„Документите Тера", за да разберете тази книга, но определено ще надградите перспективата си

многократно, ако вече сте запознати с първия материал. Дори е удачно отново да минете през него,

преди да се съсредоточите върху новата информация.

За да се върнем към настоящето обаче, трябва да кажем, че гледано от определен ъгъл, това не

само е най-ценната, но и най-рядката книга на автора. Никога не сме я виждали за продаване в

книжен вариант. Колкото и редки да бяха другите книги, ние в крайна сметка все пак ги открихме

някак си, макар в някои случаи това да отне 5 години „търсене". Защото все някъде се

споменаваше, че някой ги има от „едно време" и ги предлага за продаване. През всички тези години

обаче, никъде не се споменаваше за съществуването на книгата, която държите в ръцете си, камо ли

някой да я продава. Ако този текст не бе сканиран и качен в гореспоменатия сайт - навярно нямаше

да я имаме и до ден днешен. След като веднъж бе предложена на вниманието на читателите на

„Матрицата V," настоящата книга постепенно заля и цялата мрежа (но trufax.org бе точката на  произхода й).

Предполага се, че тя е един от резултатите от 30-годишните проучвания на автора, но както вече

коментирахме - най-вероятно основната информация за нея е дадена директно от някое тайно

общество, а Морнинг Скай само я е украсил, както със собствени разсъждения, така и с информация

от БекТи, която не е била споделяна досега в други негови трудове. Навярно може да се каже и че

БекТи понякога подава информация на Робърт по непряк път, дори без знанието на индианеца за

това, но на моменти си личи намесата и тенденциозността на Морнинг Скай в текста. Предполага

се, че интуицията на човек лесно ще улови моментите, които са свободно съчинение. На доста места

има и издънки, но за тях ще говорим в следващата точка.

Изготвянето на книгата ни отне цели 2 години и ви уверяваме, че конструкцията й е не по-малко

сложна от „Историята на Звездния Старейшина и Документите Тера," затова се въоръжете с

търпение и проницателност, понеже тази и следващите точки от предговора ще ви дадат детайли

около скелето и тънките моменти на настоящето четиво.

Както в случая и с предишната книга на автора, това е първият сериозен опит за издаването на

този материал в световен мащаб и колкото и да е странно, това отново се случва точно на български

език. Оригиналното заглавие на книгата е „Eden, Atlantis and The UFO Myth"и можете да я откриете

за свободно сваляне в интернет на английски език. Преценихме, че това заглавие не изразява

достатъчно точно естеството на съдържанието и не работи за нас като цяло. Решихме да го заменим

с много по-подходящото (по личната ни преценка) „Произход и история на Империите Орион и

Сириус." Така че, ако тръгнете да издирвате книгата в оригинал, то задайте търсене с „Eden, Atlantis

and The UFO Myth,"иначе ще се окажете в задънена улица.

Няма никаква информация коя година е писана книгата. По няколко детайла в текста,

разбираме, че „сюжетът" на историята се развива в днешно време и едва ли не е описание на

действителен обучителен процес, през който самият автор е преминал в текущия си живот. Няма

никакво съмнение, че това е умишлено търсен ефект, който допълнително да обърка читателя

относно това дали имаме налице истинска история или просто всичко е художествен похват за

представянето на дадена информация. От всичко разказано дотук обаче, би следвало да се досетим,

че е и двете едновременно.

Ако свалите електронния вариант на английски, ще откриете, че над основното (вече споменато

и променено от нас) заглавие има следното разширение - Book Two In The Series „ The World's Oldest

Religion,"или в превод - Книга втора от поредицата „Най-старата религия на света".

Първата книга от въпросната поредица се казва „Guardians of The Grail"(„Пазителите на

Граала)" и навярно е най-обемният, писан някога труд на автора, равняващ се на над 400 страници.

Тя също е рядка и в интерес на истината сме я засичали за продан само веднъж в amazon.co.uk,

където съвсем доскоро някой я предлагаше за цена от 985 британски паунда (над 2200 лв.) и това не

е шега. Сами виждате колко редки и скъпи са материалите на Морнинг Скай, ако изобщо имате

късмета да ги откриете (което разбира се е най-трудната част) и обикновено, когато попаднат у

някого, той много добре разбира какво притежава и му слага съответната цена. Колко от вас биха

дали повече от 2200 лв. за книга, която по същество представлява фотокопия, хванати със скоба?!

Именно... Всичко това трябва да ви говори достатъчно, че не преувеличаваме ни най-малко,

разказвайки нашата история. С други думи, самият факт, че тези книги съществуват на български (и

то на тази цена) е едно малко чудо, защото те вече не съществуват физически дори на английски!

Ние не притежаваме „Guardians of The Grail"нито на хартия, нито в електронен формат и не

познаваме пряко нейното съдържание. Имаме информация обаче, че тя се върти около истинската

(според автора) история на рицарите тамплиери и разисква множество аспекти около есеите,

меровингите, масоните и като цяло - християнския фолклор, което не е в сферата на нашите лични

интереси, за да преследваме въпросната книга. Предполагаемо се извежда идеята, че

първоначалните тамплиери са истинските пазители на знанието и култа към официалната Кралица

на Орион. Именно това са „Пазителите", за които говори Робърт и по всяка вероятност това е

тайното общество, от което той черпи информация.

Започвайки да говорим за този аспект на настоящата книга обаче, няма как да не кажем и

няколко думи за нейната конструкция. Прологът и епилогът, в които се говори за въпросните

„Пазители", не са официална част от „Eden, Atlantis and The UFO Myth". Тук има малко объркващ

момент, както беше и при конструкцията на „Документите Тера".

По-рано ви споменахме бегло за книгата „Документите Чама", която купихме от официалния  магазин на Морнинг Скай, когато все още съществуваше такъв. Това бе в предишната версия на

официалния му сайт. „Документите Чама"е персоналният опит на Робърт за разкодиране на езика

на Орион. Това на практика е речник, съставен от 246 страници - нещо, което човек наистина си

заслужава да има. За съжаление той е много трудоемък за превод (за да не кажем невъзможен),

понеже е правен за английска публика, носещ всичките характерни особености на английския,

които биха се изгубили при превод от един език на друг. Лично ние не се наемаме да го правим на

български, още повече, че „Документите Чама"е за строго профилирани специалисти и не е

книга за четене, каквато е например тази. Той е като всеки един друг речник - служи за справка и не

е нормално четиво, което да хванете и да минете от-до. Той е безценен за лингвисти, етнолози,

митолози или просто изследователи, които се интересуват от извънземната връзка (или по-скоро -

основа) в днешните езици и искат да задълбаят значително на тази плоскост. По тази причина бе

ценен и за нас, но той трудно може да бъде такъв за широката публика.

За да обясним докрай конструкцията на „Произход и история на Империите Орион и Сириус"

обаче, трябва да се върнем на „Guardians of The Grail," която е една цяла книга, но разделена на три

основни вътрешни глави.

Първа и трета засягат описаните по-горе теми, а втора глава (най-обемната от трите) е именно

„Документите Чама". Т.е. в миналото тя е съставяла 1/3 от оригиналната „Guardians of The Grail"и е

нейната най-важна и интересна част. Ние купихме „Документите Чама"сама по себе си, както

Робърт я предлагаше в своя магазин, но наш познат, който има „Guardians of The Grail"ни обясни

структурата на нещата така, както я предаваме в момента на вас.

Прологът и епилогът на настоящата книга са част именно от „Документите Чама," които ние

добавяме под формата на компилация. Напомняме, че „Guardians of The Grail", е първата част от

поредицата „Най-старата религия на света". Книгата, която държите в момента, е втората част от

тази поредица. Т.е., направили сме компилацията така, че втората част на „Най-старата религия на

света"(с настоящо заглавие „Произход и история на Империите Орион и Сириус") да започва и да

свършва със сегменти от първата част на поредицата „Най-старата религия на света"- „Guardians

of The Grail." Казано c други думи - втора част е „затворена" от двете си страни със сегменти на

първата. Тези включени сегменти са единствената част от „Документите Чама", които имат

конструкция, базирана на диалога. Всичко останало е - както казахме - речник. Настоящата книга,

обаче, е изцяло под формата на диалог. И тъй като двете книги са поредица и респективно -

споделят едни и същи „герои", чрез които авторът предава знанието си, преходът между двете не се

усеща, защото отрязаните и напаснати от нас късчета споделят една и съща форма. Ако не беше

обяснено изрично, дори нямаше да разберете, че става дума за компилация от две отделни книги.

Всичко това е малко сложно за разбиране и дори излишно, защото не касае никого по никакъв

начин, но предпочитаме да сме коректни и да опишем цялата структура на настоящата книга. Когато

започнете да четете, сами ще видите какво се е получило от цялата работа и ще разберете по-добре

описаното. Не на последно място - ще прецените за себе си дали си е струвало. Въпросните факти

ще бъдат напомнени още веднъж накратко под линия, когато започнете същинската книга и така

всякакво объркване ще изчезне. Всичкото това сложно жонглиране и напасване е направено с една

единствена цел - читателят да има всестранно преживяване и максимално много информация какво

точно чете. Именно затова се опитваме да придадем възможно най-голяма прозрачност на нещата.

Тази книга съвсем спокойно можеше да бъде издадена без този пролог и епилог. Решихме обаче да

ги добавим, защото иначе историята започва от нищото (и свършва отново в него). А тя започва от

нищото, защото е идейно продължение макар и независимо като съдържание) на „Guardians of The

Grail." Ho тъй като ние нямаме първата част от поредицата, правим каквото можем, за да извлечем

максимума. По тази причина сме извадили и най-доброто от „Документите Чама"и „LA Transcripts"

и сме го разхвърляли из цялата книга като допълнителна информация - къде под линия, къде в

следговора ни към книгата - за да получим като краен резултат нещо по-добро и различно от

оригинала, надграждащо го в пъти.

Речникът, който ще откриете след епилога също - подобно на този в „Документите Тера"- е

наше дело и е съставен за ваше улеснение, особено за онези от вас, които искат да задълбаят на

лингвистично ниво. Всъщност речниците този път са два - на основните термини, използвани в

книгата и на част от споменатите титли на Кралицата на Орион (но не всички - компилирали сме

само по-важните). Ако помните от аналогичния ни предговор към предишната книга на автора,

изработването на „Историята на Звездния Старейшина и Документите Тера"също премина през   подобен процес, за да се постигне познатият вече резултат, който беше нещо тотално различно и

надградено от оригиналите. Тъй като определено смятаме, че крайният продукт бе нещо приятно за

окото и интелекта, решихме да се постараем отново. Това отне много време и забави издаването на

тази книга значително, но се надяваме това, което се е получило - да ви хареса :)

Като цяло, главната идея зад издаването на настоящата книга е една - чрез представянето на

генезиса и историята на извънземните от Орион и Сириус, искаме да продължим и потвърдим вече

започнатата линия на мисълта в „Документите Тера," че моделите на развитие на двете

Империи-създателки са моделите на нашата мисъл като цяло в съвременността. Това постила

пътеката за изследванията, които наистина ни засягат - онези, свързани с влиянието на споменатите

извънземни култури на Земята и по-дълбоките причини, поради които се инкарнираме на тази

планета. В този ред на мисли, логично е да използваме информацията в тази книга по възможно

най-практичния и касаещ конкретно нас начин и да я съотнесем към собствената ни култура, която в

никакъв случай не се е развила по естествен път и е привнесена в много по-голяма част, отколкото

повечето хора си мислят. Това отваря пътя за наши собствени изследвания по този въпрос (които ще

откриете в следговора), а някой ден - надяваме се да прераснат и в самостоятелна книга (или

поредица от такива).

7.

Забележки

Има много дискусионни моменти в съдържанието на самия текст. Възможно е някои неща из

книгата да ви смутят и навярно повечето от тези моменти ще откриете адресирани в следговора

(другите сте свободни да изследвате сами), защото тяхното място не е тук из тези начални страници.

Затова сега ще маркираме само онези неща, които е необходимо да бъдат коментирани преди да

започнете да четете самия текст. Ще ги разделим на две - технически и свързани със съдържанието.

7.1

Технически забележки

Вече обяснихме колко апокрифна е настоящата книга и факта, че на практика тя съществува

единствено в електронен вариант, от който бе направен и настоящият превод. Честно казано, това

ни коства много усилия по няколко причини.

Първо, Робърт Морнинг Скай не е писател, а изследовател на древността. Респективно книгата е

написана стряскащо слабо и литературната й стойност е точно нулева. Макар да не би следвало

това да е проблем при въпросния тип литература, той си остава факт и в някои моменти - наистина

пречи. Из книгата има хиляди повторения, които в някои случаи просто не можехме да избегнем,

защото конструкцията на текста не го позволява. Наивизмът на самия диалог е на нивото на

разговорите на шестимата индианци в „Историята на Звездния Старейшина"от първата книга - т.е.

- екстремен. Реакциите на главния герой са толкова неестествени и детински, че направо са опасни

за психиката и вредят на процеса по осмислянето на информацията. На някои по-незначителни

места, които нямат отношение към съдържанието и смисъла на текста дори сме си позволявали да

поорязваме дадени ненужни реплики, защото утежняват естествения поток на четене по един

безкрайно досаден начин. Това достига своя апогей в глава VI, за което навярно ще си дадете сметка

сами, когато стигнете до нея.

На второ място, преводът бе затруднен от факта, че сканираните страници на книгата са били

преобразувани в текст от програма, която на моменти не е разчитала правилно някои букви.

Понякога това бе очевидно, но в някои неприятни случаи замените създаваха ситуации, в които

грешно разпознатите думи пасваха идеално на смисъла на въпросното изречение и грешките бяха

откривани чак на трета редакция, хващайки ги изцяло на макроконтекстуално ниво. Хората, които

са сканирали и обработвали текстове, разбират прекрасно създалата се ситуация.

Освен това, както и при „Документите Тера", има изречения, които остават незавършени и

увисват до половина във въздуха (а имаме и подозрения, че на моменти липсват цели абзаци). Това,

по всяка вероятност, също се дължи на гореописаните причини. Тъй като не разполагаме с

оригинала, няма какво да направим по въпроса и тези моменти са оставени като отбелязани с

бележка под линия. По подобен начин, в „Документите Тера" липсваше цяла страница от

съдържанието. За съжаление, тук ситуацията е още по-тежка и липсва цяла глава и три приложения

от оригиналната цялост на книгата. Защо те липсват в електронната версия - остава загадка.

Навярно човекът, който е сканирал книгата, е нямал тези страници по някаква причина. Няма какво

да направим и в този случай, обаче. В настоящата версия имате завършени 6 пълни глави. От  съдържанието на сканираната книга разбираме, че има и VII-ма глава, която се казва „Градината на

АТ-EN". Отново повтаряме, че тази глава липсва в настоящето издание не по наша вина. Както

споменахме, имаме липсващи и три приложения, които се казват съответно: „Думите на Учителя

Пер", „Думите на Учителя Пер - Речник"и „Думите на Учителя Пер - Галактическите Води." В

първото и второто авторът навярно е направил по-пълна версия на това, което ние се опитахме да

направим с нашите два речника в края на книгата и едва ли ще има нещо по-подробно от

представеното в „Документите Чама“ (от която, както казахме, сме извадили и добавили

най-доброто към настоящето издание за вас). Не е ясно какво съдържа третото приложение. За

сметка на всички липсващи неща, обаче, съставихме огромен следговор, който представяме на

вашето внимание след втория речник. Надяваме се да откриете много интересни неща там, които да

компенсират материалите, които би трябвало да са част от официалното съдържание на книгата.

Ако някой ден липсващата глава и приложения биват локализирани, те ще бъдат преведени и

добавени, както на нашия сайт за бъдат ползвани от всички, които четат тези редове), така и в

бъдещите допечатки и издания на книгата, ако тя претърпи такива. Също така, ако някой притежава

липсващите глави и приложения, ще бъдем благодарни, ако ги сподели с нас.

Отделно от всичко това, поради богатството на асоциациите, играта на думи и създаването на

нови думи чрез комбинирането на вече съществуващите, някои словосъчетания в книгата са

оставени в оригинал, тъй като преводът им на български не само не би имал никакъв смисъл, но и

би осакатил намеренията на автора. Ето защо те са запазени на английски (но, разбира се - с превод

и обяснение под линия), поне за тази част от публиката, която знае езика и би имала възможността

да разбере тези асоциации, които за другите читатели така или иначе ще останат скрити поради

естеството на ситуацията.

Повечето главни букви в текста са нарочно запазени, макар в българския език да няма такова

правило. Това е направено, за да се покаже специфичното преклонение на автора към всичко

извънземно (това има значение на философско ниво лично за нас), Пряката реч отново е

конструирана по начин, който да работи за нас и не е нито граматически, нито синтактично

правилна според книжовния български език. Така например мислите, които не са изречени на глас, а

наум, са направени в курсив, за да бъдат по-лесно различавани. Както и в „Документите Тера,"

всички титли и извънземни термини са оставени на латиница и са с удебелен шрифт. Освен

същинските причини за това решение (които са подробно описани в предговора на „Документите

Тера"и няма смисъл да ги преповтаряме тук), това е направено и в услуга на читателя за по-голяма

нагледност и различаване от основния текст. В оригинала тези неща липсват и са добавени от нас

като преводачи.

Подчертаваме, че дългите бележки под линия съдържат много и интересна допълнителна

информация за термини, които не са включени в речниците. Това е направено по три причини.

Първо, защото информацията се асимилира и попива много по-добре, бивайки подадена в

момента на самия й контекст - когато пряката връзка може да бъде направена веднага. Второ,

защото в повечето случаи те са само отправна точка, която може да даде храна за размисъл, но

няма да бъдат доразвивани в следговора, защото не са от чак такова значение. Но тъй като е хубаво

да бъдат казани все под някаква форма - е създадена и бележката под линия. И трето, защото в

противен случай речникът би станал огромен сам по себе си, а заложената от нас концепция в него е

да бъде помощник - не основен текст за изучаване. Определено препоръчваме на хората, които вече

са чели книгата на английски, да прочетат всички бележки под линия, защото те не са част от

оригинала, събрани са парченце по парченце от други материали на автора или пък са писани и

добавени изцяло от нас. Направили сме го така, че да обогати значително разбирането ви за текста.

Надяваме се усилията ни да имат точно този ефект и допълнителната информация да ви е полезна :)

7.2

Забележки свързани със съдържанието

Читателите на книгите и разработките в сайта ни знаят, че нямаме религиозно отношение към

работата на Робърт. Просто информацията, която той дава е различна от всичко друго и се

самопотвърждава с времето отново и отново. Именно затова й обръщаме внимание. Това не ни

прави фанатици. Като многогодишни изследователи по тези въпроси можем да кажем, че

по-голямата част от информацията му издържа на нашата проверка и колкото повече дълбаете в

миналото ни, толкова повече ще откривате модела, който е описал той. Това обаче не означава, че в

тезата му няма дупки. Както виждате, ние не сме преки адвокати на тази информация, макар да я издаваме. Ние сме критично настроени и търсим във всеки един момент заедно с вас. Анализираме

и виждаме нейната уникалност от определена гледна точка, но виждаме и нейните слаби моменти.

Начинът, по който е написана книгата, за съжаление не е единственият й проблем. В

„Историята на Звездния Старейшина"имахме очевидни съвременни добавки от страна на автора,

състоящи се, например, в прекалената информираност на шестимата индианци за клониране,

строежа на вселената и други подобни моменти, което е фантасмагоричен елемент предвид, че

говорим за 1947 г. Това са прозрачни добавки на Морнинг Скай с цел да направи историята

по-модерна и близка до човека на днешното време. Това не означава, че историята за БекТи не се е

случила. Означава просто, че Робърт е избрал да поукраси случката. Удачно и коректно ли е спрямо

нас читателите -нека всеки да прецени сам за себе си.

Аналогът на всичко това в настоящата книга е цялата I-ва глава, която по личното ни мнение е

най-слабата от всички (макар някои моменти от нея да правят изключение) и по всяка вероятност е

напълно дело на автора. Тънкият момент е, че именно тя може да създаде неприятно първо

впечатление за текста, а това би било погрешно. По съдържание I-ва глава много прилича на

учебник по биология за 8-ми клас и дарвинизма в нея идва в повече. Вариациите около въпросната

информация са коментирани по-подробно в следговора.

Друг спорен момент, който със сигурност ще направи впечатление на интелигентния читател, е

свързан с въпроса около орионския език и изведената му взаимовръзка с английския. Тук се налага

да отворим малка скоба, която ще се разпростре и в точка 8.

Книгата ще ви даде изцяло ново разбиране за значението на думите - за тяхната мощ, същина и

резонанс през времето. Думите са ключова част от „сюжета“ на изложението и особено от

съдържанието на III-та глава, която е и най-силната от цялата книга. От тази глава например ще

разберете огромната разлика между титла и име - нещо, което по принцип създава големи

обърквания у читателя. Ще дадем пример от „Документите Тера", защото навярно сте запознати с

нея и по-този начин илюстрацията ще бъде по-красноречива и близка до вас.

Помните ли каменоделците? Малките гущери изпратени от Кралицата да помагат в делата и

поддръжката на контрол на ЕН-ЛИЛ върху Ериду? Те се казвали HEN-Т. Те били издигнати в ранг

от ЕН-ЛИЛ и после отново - от РА. Те били безкрайно лоялни и покорни. Без никакви въпроси,

тотално посветени на волята на Кралицата (която била да се подчиняват на ЕН-ЛИЛ). Но онези от

тях, които били издигнати в чин и имали роля в администрацията се наричали SHET-I, което било

титла. Точно както „Орфей" е титла, а не име на един единствен човек. Разбирате разликата, нали?

Титлата е SHET-I, но името на техния вид - HEN-Т. Неразбирането по тези въпроси дава като плод

много грешни интерпретации в сравнителната митология, тълкувайки едно и също „нещо" или

някой като различни индивидуалности, докато то е едно и също, с много имена по различни

причини. Настоящата книга дава много висока перспектива именно в тази посока и стига до

невероятни подробности в описанието точно на разликата между двете категории. Защото

разбирането за думите е от първостепенно значение за хората, които дълбаят сериозно в

изследването на извънземните институции на Земята и езотеричната плоскост като цяло.

Повечето от въпросните думи са изведени главно от езика и йероглифите на древен Египет.

Както знаете, този език и прилежащото му писмо продължава да удивлява много учени и до днес.

Загадка е как той се е появил изведнъж от нищото със завършен синтаксис, граматика и очевидно -

без видим предшественик, от който да произлиза. Наравно с шумерския, Морнинг Скай обръща

внимание главно на египетския заради неговата древност и в същото време - достъпност в

съвременността. Като цяло, можем да направим грубото твърдение, че шумерският е по-близък до

сирианския, а египетският - до орионския с условието, че тази уговорка варира по различни

причини, в различни обстоятелства. И тъй като настоящата книга разглежда най-вече генезиса на

Империята Орион - ползваните думи са извеждани най-често от египетски.

Това, което може да се стори неправдоподобно на пръв поглед на читателя, е, че авторът прави

директни връзки между орионския и английския език. Т.е. той дава дадена дума на орионски и

показва, че тя е същата в съвременния английски, по този начин показвайки произхода й. Възниква

съвсем валидният въпрос как това може да бъде адекватен подход, предвид, че едно такова

сравнение няма видими логически взаимовръзки. Английският е сравнително млад език и преди той

да се формира - светът е говорил на стотици други езици. Откъде накъде ще се прави сравнение

между нещо, което е на милиарди години и нещо, което в най-добрия случай е на не повече от 10

века, прескачайки по този начин цели цивилизации? Погледнато линейно, очевидно има логическа  дупка. Защо не се правят сравнения с по-ранни езици, които евентуално биха били по-добро

отражение на този модел, ако той изобщо съществува извън главата на автора?

Истината е, че в „Документите Чама"Морнинг Скай всъщност прави такива сравнения между

много езици и доказва общи модели. За да отговорим по-сериозно и подробно на този безспорно

интересен въпрос, обаче, неизменно трябва малко да вдигнем летвата и да добавим по-високата

перспектива към картината, без която няма как да добием пълно разбиране за нещата...

8.

Философска и езотерична перспектива

За да започнем да разбираме взаимовръзката между езици, толкова отдалечени във времето,

може би на първо място трябва да разберем... самото време. А то, както знаете, е на практика

илюзия характерна за трета плътност и тече субективно в честотния диапазон на физическата

реалност. Как ще минава времето за дадено съзнание, зависи изцяло от мисловния модел на това

съзнание. Животът е научил всеки един от нас, че когато се чувстваме добре в компанията на някого

- часовете летят. Когато сме потиснати и сме някъде, където не желаем да бъдем - часовете ни се

струват като „векове" и дори сме създали съответните изрази за подобни ситуации в езика и

културата си.

Сега си представете как тече „времето" за едно извънземно съзнание, което изживява

един-единствен физически живот в продължение на милиони години, запазвайки всичките си

спомени през тези еони и всеки път, когато то се „ражда" отново за поредните няколко милиони

години - пак запазва тези спомени. Съпоставете го с нашите 70 г. средна продължителност на живот

- всеки път започвайки „отначало" при поредната инкарнация (казано линейно). Не е трудно да си

дадем сметка, че времето за едно такова извънземно съз(н)/(д)ание със сигурност е различна

величина и на фона на цялото, едни 1000 години (например) могат да бъдат смислово равнозначни

на нашата концепция и времево разбиране за „вчера".

Ако вярваме на шумерските летописи, концепцията за „shar" изразява една година от тяхното

време. Еквивалентът на това, което ние наричаме „една година тяхно време" е равно на 36 000 земни

години. Т.е. ако по космическите шумерски летописи (оставени от Империята Сириус), АНУ е

управлявал 116 години (произволен и хипотетичен пример) - можете сами да сметнете за какво

става въпрос.

Задръжте тази мисъл за момент.

За следващия етап на нашето обяснение ще използваме една метафора от поредицата „Дюн"на

Франк Хърбърт - творба, която по всичко личи, че има много общо с локалната галактическа

история и основните играчи в нея (надяваме се един ден да имаме възможността и времето да

анализираме подробно тези гениални книги). Там се описва как Мисионария Протектива подготвя

примитивните култури за пристигането на поробващата сила, като ги обучава в митовете, легендите

и традициите, които да обработят народа. Сами разбирате, че това е наистина ключово при

колонизирането на една планета - да грабнете съзнанието на местните същества на едно много

първично ниво. Всъщност, ако се замислим, ще разберем, че това е най-важното умение на света,

чрез което в голяма степен той бива управляван и до днес - а именно - умението да разкажеш една

история. Нещо, което едно човешко съзнание на определено интелектуално ниво възприема като

мит, легенда или приказка (фантастика), едно извънземно такова би проектирало точно под тази

форма не за друго, а именно защото величината на събитията, съпоставена с величината на нашите

личности, представлява именно легенда. А възрастта на тази история, съпоставена с времевата

продължителност на нашите животи, я превръща именно в мит. А тази реална история е точно

толкова поучителна, колкото всяка приказка. II всъщност от творческо, всеотдайно и естетическо

чувство и в стремежа си да предаде най-точно истината, един извънземен посланик би ни запознал

именно с приказката за една научнофантастична „легенда". А хората, които получават това знание

(най-често това са шаманите на дадена (не)земна култура) не са преминали през нашето специфично

възпитание и възгледи и за тях това са директни разкази за самата истина (което отчасти е вярно).

Тази истина/мит ще носи специфичния отпечатък на тази извънземна култура със специфичните

мисловни модели (макар и пречупени през човешките такива), детайли, подробности, орнаментика

и като цяло - пълния неин антураж. Ярък, популярен и общоизвестен на всички ни пример са

догоните в Африка. Изучете тяхната култура и ще откриете, че те са изцяло обусловени като

мислене, вярвания и традиции от контакта, който са имали с фракция на Империята Сириус!

Безусловно. А сега променете мащаба и си представете планетата ни като едно голямо племе със своите вярвания, традиции и ритуално поведение, проектирано в социален мащаб. Няма

съществена разлика.

Нещо повече. Нека използваме вариация на един пример от съдържанието на самата книга, като

го украсим малко, за да стане „по-жив" и го издигнем в съзнанието си до една хипотетична реална

ситуация, да кажем - отпреди 10 000 г., за да видим по-добре как работят нещата на ниво

конкретика.

Един от ловците на племето губи ръката си при битка със саблезъб тигър. В същото време от

небесата „случайно" каца величествен и сребрист космически кораб. От него излизат различно

изглеждащи същества с падащи дрехи. Толкова различни от всичко познато, че моментално

приковават вниманието на местното племе. Те прибират ранения воин „точно навреме" и след

известно време го връщат здрав и читав на другарите му. За какви ще помислите въпросните

същества? Разбира се, че за богове. Технологично настроените раси (каквито Империите Орион и

Сириус определено са) обичат да ходят на „примитивни" и нетехнологично ориентирани светове, за

да се правят на богове, отнемайки волята на местната популация, която започва да ги боготвори.

Това е начинът, по който се е случвало завоеванието на много цивилизации. Извънземните се

показват тук и там с лъскавата си технология, която прилича на магия и която им придава

полубожествен статус, докато местните възклицават с „Ооо!"и „Ааа!"пред „чудесата" им. Дори не е

нужно насилие. Местната култура автоматично ще започне да боготвори и да се подчинява на

„боговете". Също толкова автоматично те ще започнат да им придават качества, които те самите

смятат, че всеки един бог притежава - универсална мъдрост, знание, справедливост, добрина и т.н.

Тук има тънък момент - това не са непременно качества, които въпросните „богове" притежават и

проявяват. Това са представите на племето, които според тях вървят ръка за ръка с идеала за

божественост, защото чудесата (манифестацията) и идеалът (вътрешното богатство) - най-често са

две неразделни концепции за невинното съзнание. Онова, което е „нещо повече от човек", онова,

което е бог, влиза в изцяло друга категория според човешкото съзнание. Това, обаче, не е така в

реалността. Това е единият механизъм, по който се създават легенди. Мислете за това като по-висша

версия на предизборна политическа агитация или пропаганда, която да постели пътя за

разгръщането на дадени идеи. Излекуването на воина може да не е продиктувано от благородни

чувства, а от намерения, които трябва да бъдат търсени много по-далеч от конкретната разиграла се

ситуация. Например - полагане на нова религия.

Легендите могат да имат много конотации, вътрешно заложени полярности и интереси в себе

си. Това зависи от случая. А митовете посяват условията за насаждането на дадена култура. А

дадената култура в крайна сметка е резултатът от сблъсъка на двата типа мисловни модели.

Човешкият и извънземният (създавайки един нов общ, който всъщност е стар, защото е

извънземният, но завладяната култура не разбира това). С времето тази култура отлежава, защото

трябва да ферментира, за да стане годна по един нов начин. Време, което казахме, е много кратко за

въпросните същества, но безкрайно дълго от наша гледна точка.

С минаването на това време въпросната култура вярва, че създава своя собствена цивилизация.

Най-добрият роб е този, който не знае, че е роб и вярва, че е свободен. Безспорно, тази цивилизация

ще премине през дадени етапи, някои от тях напълно различни от културата-майка. Но тази

цивилизация е обусловена априори. Тя смята, че има избор, но тя е изначално ситуирана в

шаблон. Тя неизменно ще се върне към образеца и ще формира система около заложените в него

ценности, защото не познава друго. Манифестацията на ценностите и вярванията, въплътени в

ядрото, е неизбежна. И когато образецът се превърне в модел за подражание на планетарно ниво

(не без външни подбутвания в правилната посока), наближава време за жътва. Така се отглеждат

цели планети и реколти от раси и съзнания. Така се прави от милиарди години. И макар тук да

представяме твърде опростена версия на този процес (в действителност той е доста по-комплексен

и многопластов), можете да придобиете доста добра представа за неговата генерална същност. В

този ред на мисли, завръщането на „боговете" (все под някаква форма) е неизбежно в даден момент.

Инвазията е заложена още на ниво „проект" и освен ако нещо радикално не се промени в

галактиката - тази инвазия ще се случи. Дали утре или след 1000 години - тя ще се случи. Като

прибавим и факта, че всичко това е заложено предварително на ДНК-равнище, можете да

придобиете много по-близка представа за ставащото на планетата Земя днес. Което пък ни връща на

вече коментираното от предишните страници.

Нашата култура е тяхната култура в процес на разгръщане. А тя винаги върви с прилежащия й  

език поне под някаква форма. Т.е., когато говорим за архетипното формиране на даден език на тази

конкретна планета, трябва да сме наясно, че това не е естествен процес, оставен на случайността, а в

схемата имаме като основни играчи преобладаващото извънземно съзнание и генетика. Наше

вътрешно убеждение е, че английският неслучайно се формира като световен език. Това е заложено

на ниво „Игра" и на него може да се гледа метафорично като устройство с часовников механизъм,

оставено някъде преди хиляди години, което неизменно ще се активира в даден момент, затваряйки

смисловия кръг. Това не значи, че английският е орионски език, но определено означава, че

стечението на обстоятелствата на архетипно ниво не е случайно и ни дава да разберем как нашата

реалност се формира от глобалния мисловен модел и тип доминиращо съзнание, което е отражение

на много специфичен шаблон. Това е преди всичко енергиен процес и принадлежи на света на

езотериката, а не на лингвистиката, затова няма как да бъде приет и разбран от всички, но

английският език е избран умишлено да бъде световен, защото най-добре се извежда от орионския.

Колкото и нелепо да звучи, като взето само по себе си твърдение, фактът, че този език се промотира,

бивайки вече неизменна част от всекидневната ни култура, не е случаен и в това има извънземна

връзка. Защо се прави това? Защото, когато тези същества се върнат официално, те ще искат робите

им да разбират техните команди, на техния език. Струва ли ви се абсурдно? Струва ли ви се като

сценарий от някой филм? Помислете пак. Това е възможно най-логичният резултат от една

ферментация - да получиш желания краен продукт. Ферментацията е колкото изкуствен, толкова и

естествен процес. Изкуствен, защото вие предварително създавате условията за нея, но естествен,

защото в процеса й са въвлечени естествени сили. Ето по този начин се създават вратички в

правилата на Играта.

Както се казва и в самата книга (а тук ще перифразираме) - когато си дадете реална (а не

въображаема) сметка за немислимо огромния мащаб на нещата, ще разберете кристално ясно, че

системите, които са били използвани и наложени на другите, завладени от Империята Орион

светове, са същите, които били развивани и рафинирани в период на милиарди години на техните

родни планети. А чудото на това една система да работи в продължение на милиарди години, се

заключава в това, че тя поддържа едно ядро от правила и институции, които са на практика

непроменяеми. Евентуално ще откриете, че едно правило, един закон, един метод на управление и

дори думите, които се използват, са почти едни и същи на всички други светове... Те ще

съществуват в почти същата форма, позволявайки само малки локални адаптации, те ще бъдат

прилагани в действие по почти същия начин, а думите... особено ключовите думи, ще бъдат отново

на практика непроменяеми. Под „ключови думи" тук се има предвид тези използвани в

институциите, които са точно копие на административните извънземни стожери - данъчната,

социалната, финансовата, съдебната и военната система.

Сега... Вземете цялата тази каша и я увеличете по сложност минимум 50 пъти! Защо? Защото

върху Земята има историческо, пси и ДНК-влияние от страна на най-малко 50 извънземни раси!

Както самия Робърт пояснява относно собствените си материали, и както самите ние сме писали в

допълненията ни към „Документите Тера"- това което се опитваме да направим с тези книги е поне

малко да изясним основната сюжетна линия на двата най-значителни играча в галактиката ни и

да покажем какво огромно влияние са оказали те на днешната ни култура. Защото Орион и Сириус

се появяват като абсолютно доминантен фактор във всичките ни исторически хроники и легенди.

Защото ние сме една колония. В процес на ферментация. Това обаче не означава, че на Земята е

нямало други играчи. Имайте предвид, че говорим за минимум 50 раси оказали влияние! Не

просто 50 раси, които са присъствали на шоуто! Всяка една от тези 50 раси е участвала по техни

собствени причини. Някои са били тук да манипулират, други са били тук да „помогнат" (много

малко от тях и по техния собствен начин, който не е съобразен с човешкия духовен път), други са

били просто търговци, четвърти са били тук, за да експлоатират планетата. Отвъд тези 50 има

такива, които просто наблюдават, защото експеримента случващ се тук им е интересен, други

минават, както се казва, „просто да презаредят с гориво", а даже има и просто туристи (това не е

шега).

И по средата на всичко това сме ние, хората... опитващи се да разберат какво става... смятайки,

че като имаме един детайл, имаме голямата картина. Но дори не се доближаваме. И в интерес на

истината - не е нужно.

И тъй като се намираме в точка 8, която засяга духовната перспектива на нещата (която от

страна на автора - липсва отново и в тази книга), ще кажем, че нашите Висши Аз имат всичката тази  информация предварително и са наясно с нея. На ниво Висше Съзнание ние нямаме проблем с

течащия в момента процес, защото сме били наясно с него, още когато сме решили да откликнем на

предизвикателството. Това обаче не е причина, бивайки в тяло, да бъдем невежи за случващото се,

да бягаме от него и да го отричаме. Изкривявания от рода на „да спасим света и хората"след

придобиването на тази информация - също не водят до особен резултат. Играта, която се играе тук,

евентуално ще научи повечето от нас как да възвърнем собствената си сила (преминавайки отвъд

дуалността и респективно - съществуването във вечен конфликт със себе си) и да си спомним кои

наистина сме (жокер - ние не сме своето тяло).

Тази книга няма да ви помогне в постигането на последните две, защото този Път е чисто

индивидуален и за него няма рецепти. Тази книга, обаче, ще ви даде много добра илюстрация на

най-старите модели на поведение в галактиката, които ще ви отдалечат от този Път.

А това вече - не е малко.

9.

Заключителни думи

Макар в „Произход и история на Империите Орион и Сириус"да не се говори пряко за Земята,

тя ни подсказва достатъчно по други начини, за да разберем, че не съществува конспирация за

завземане на света. Това е процес, който отдавна е завършен още с неговото започване, а онова,

което преживяваме в момента, е неговото разгръщане и постепенно проявление.

Нилс Бор има една много сполучлива мисъл относно въпроса за допълнителността, за която ние

предпочитаме да мислим като за „природата на истината". Той казва: „Истина е твърдение, чиято

противоположност е невярно твърдение. Дълбоката истина, обаче, е твърдение, чиято

противоположност е друга дълбока истина."Като пример за две противоположни твърдения, които

съдържат едновременно дълбока истина, той сочи: „Има Бог, и няма Бог."

Робърт Морнинг Скай адресира този въпрос по друг начин: „Истината е като мечката. Дали е

благородно създание на природата и любим плюшен образ, който децата обичат повече от всичко,

или е кръвожаден звяр, който ще ви разкъса на парченца, ако му обърнете гръб? Отговорът,

разбира се е, че е и двете."

Ще имаме още една среща заедно в края на книгата, а засега ви пожелаваме приятно и

ползотворно четене 

Издателство „Паралелна Реалност"

Пролог

Стаята бе тъмна.

Той леко трепереше. Беше чувал за „Пазителите" като младеж и винаги се бе чудил дали те

наистина съществуват. И ето че сега той беше... в една от техните стаи... в един от техните храмове.

Стоеше под светлината в средата на стаята... не можеше да ги види, но знаеше, че бяха там...

можеше да ги усети. Бяха някъде в сенките. Можеше ли той да се превърне в един от тях?

Бе нервен..., но и уверен. Бе се отличил в този живот..., в своята работа и на бойното поле. Беше

преживял успехи и провали, победи и поражения... и във всеки един случай той винаги запазваше

своята почтеност и чест. Бе горд от своите постижения, те бяха много. Но да стане член на

„Пазителите" - е това... това наистина щеше да бъде неговият най-славен момент.

А сега той бе сред тях... буквално.

Капка пот се стече надолу до върха на носа му. Беше му казано да гледа право напред и да не се

оглежда из кръглата стая. Не можеше да ги види дори и да искаше. Но нямаше и да се напряга да го

стори. Щеше да спази нареждането. Капката пот падна от носа му. Бе способен да се закълне, че я чу

как се удря в пода.

Можеше да усети техните втренчени погледи.

Те се взираха в него, тестваха го. Той бе неспокоен..., но и решен да се присъедини към Ордена.

Една фигура пристъпи напред, излизайки от сенките.

- Нека пристъпи напред... - каза Гласът.

Два чифта ръце сграбчиха неговите и го преместиха с три стъпки по-близо до Гласа. Докато

стоеше неподвижен, успя да съзре един кръг на пода. Стоеше в неговия център. До крака му пък

лежеше връв. Странно., помисли си той.

- Многообичани братя... - започна Гласът - Събрали сме се тук да обсъдим добродетелите на

този човек...

Гласът го притесни. Това наистина се случваше, те говореха за него!

- Вие се съгласихте да обсъдите приемането на този човек като брат в нашия Орден... затова сме

се събрали. Ако има някой тук, който знае причина, поради която той не бива да бъде допуснат да

стане Брат, нека говори сега.

Гласът направи пауза.

Сърцето му започна да бие силно.

- Някой ще предизвика ли този човек?

Сърцето му започна да бие дори още по-силно. Бе сигурен, че собственият му сърдечен ритъм

ще бъде гласът, който ще го предаде. Стаята остана тиха.

Гласът заговори отново:

- Братко, искаш ли да се свържеш с този Орден?

Докато се опитваше да заговори, думите заседнаха в гърлото му:

- Да... да, искам... - едвам успя да изговори той.

- Задължен ли си към някой човек или група? Давал ли си клетва, сгодявал ли си се или

присъединявал ли си се към дадена личност или група? Задължен ли си или отдаден ли си чрез

клетва на някого или някоя група?

- Не... не, не съм... - отговори той.

- Има ли някаква личност, група или сила, която те държи в лоното си, като по този начин те

лишава от твоята пълна свобода и независимост? Има ли личност, група или сила, която те държи

към нейните норми и учения?

- Не... не, няма... - отговори той.

Имаше още въпроси... още много въпроси...

- Здрав ли си? Привързан ли си към собственост? Привързан ли си към някой човек? Привързан

ли си...? ... ли си? ... ли си? И... ли си?

Гласът продължи, но той не можеше да го чуе. Изглеждаше все едно е в друг свят, плувайки

нанякъде над своето тяло, гледайки драма. Но някак си отговаряше на въпросите, които му бяха

задавани.

Тогава, без всякакво предупреждение... въпросите спряха.

Гласът се обърна към другите в стаята, тези, които бяха останали в тъмнината:

- Братя, съгласни ли сте да позволите този човек да бъде приет в името на „Единствено

Истински Божествената"?

Дузина анонимни гласове отговориха:

- Нека бъде приет в името на „Единствено Истински Божествената"... - казаха всички те.

Сърцето му отново заби учестено.

- Има ли нещо, което искаш да кажеш? - попита го Гласът. Той се стегна и си спомни думите:

- Сър, изправям се пред „Единствено Истински Божествената" и пред вас, в името на нашата

Скъпа Лейди, за да ме допуснете във вашия Орден. Ако бъда удостоен с тази огромна чест, през

целия си живот ще остана непоколебим и лоялен към Ордена. Кълна се в живота си и под угрозата

да бъда осъден на вечен живот, прекаран в „сън".

Гласът направи пауза, сякаш, за да приеме думите на чирака.

- Разбери, че от теб ще се изисква да вършиш неща, които винаги са те учили, че е неправилно

да правиш. Ще ти се нарежда да „спиш", когато искаш да останеш „буден". Ще бъдеш „буден",

докато останалият свят бива „заспал". Ще видиш „тъмнината" като „светлина" и „светлината" като

„тъмнина". Ще научиш Истината на Небесата и Лъжите на Земята. Ще се изисква от теб да се

отдадеш на това, което е „невъзможно" и да отхвърлиш това, което е „лесно". Тези, които са те

„обичали" цял живот, ще те заклеймят, тези които са ти били най-близки, ще те предадат, а светът

ще те възприема като луд, ранен и прокажен звяр. Разбираш ли това, братко?

- Разбирам... - каза той, чудейки се какво ли го чака.

- В света на лъжите трябва да лъжеш, за да оцелееш. Истината няма място в този свят. Истината

ще остане жива, само ако си решен да лъжеш, за да я опазиш. Разбираш ли това, братко?

- Да... - бързо отговори той.

Той наистина, наистина разбираше.

Гласът продължи:

- Ако умишлено си укрил нещо от нас тази нощ, ако без да искаш си укрил нещо от нас тази

нощ, ако по някакъв начин не си ни казал Истината... нека гневът на „Единствено Истински  Божествената" се спусне от небесата и те унищожи! Разбираш ли това и съгласен ли си с него,

братко?

- Да... - ангажира се той... - Да, съгласен съм. Точно това искам.

- Много добре тогава, братко, слушай внимателно какво ще искаме от теб... Обещаваш ли на

„Единствено Истински Божествената", на нашата скъпа Лейди Мария да бъдеш покорен през целия

си живот на Отеца на Храма и на Пер Ийр, който ще бъде назначен да те наблюдава?

- Да, сър... да..., с помощта на Бога!

- Обещаваш ли на „Единствено Истински Божествената", на нашата скъпа Лейди Мария да

отстраниш себе си от този свят на физическите удоволствия и да се посветиш на удоволствията на

Небесата?

- Да сър... с помощта на Бога, заклевам се в това!

- Обещаваш ли на „Единствено Истински Божествената", на нашата скъпа Лейди Мария да

пазиш честта и целостта на Ордена, да си верен на тези традиции и стандарти, които Ордена

-поддържа в момента и на онези традиции и стандарти, които Ордена ще възприеме, за да защитава

Божествената Истина?

- Да, сър... с помощта на Бога... ще се придържам към Стандарта на Ордена!

- Обещаваш ли на „Единствено Истински Божествената", на нашата скъпа Лейди Мария, че с

цялата си сила и способности, които имаш в тялото си, ще помагаш за завръщането на Небесното

Царство в нашия свят и че с цялата си сила и способности ще помагаш да се запази и защити това,

което Ордена притежава?

Той направи пауза за секунда. Беше чувал за „Тайната на Пазителите"... и сега бе на прага да

влезе в техния свят и да разбере каква точно е била.

- Да, сър! - почти извика той - С всички мои способности и дух се заклевам пред вас... и пред

Ордена!

- Обещаваш ли на „Единствено Истински Божествената", на нашата скъпа Лейди Мария никога

да не участваш в събития, при които член на Свещеното Семейство е несправедливо и незаконно

ограбван от своето наследство и че никога чрез умисъл или действие, няма да участваш в това?

- Да, сър... заклевам се в това! - каза той решително.

- Тогава ме чуй добре, братко... Нека тези, които имат уши, чуят думите ми...

- В името на „Единствено Истински Божествената", на нашата скъпа Лейди Мария... Гласът

продължи:

- ... и в името на S-Ankh Petri и Elli Papa... Гласът направи пауза.

- ... в името на всички братя от Храма, ние те приветстваме в Ордена на Пазителите. Нека делата

ти бъдат твоята оценка и мълчанието бъде твоята сила. Ще се учиш, когато слушаш, ще бъдеш

невидим, когато оставаш безмълвен. Не гледай в небесата, а по-скоро гледай долу в земята. Това е

светът, от който се раждат богове и богини... Гласът направи отново пауза.

- Добре дошъл, братко... - каза той.

Два чифта ръце го обърнаха обратно и го изведоха от кръга. Свърши се..., помисли си той...

... И същевременно едва започваше.

Глава I

Зеленият свят

Младият мъж се бе привел и сложил ръце върху коленете си. Правеше дълбоки вдишвания.

Капки пот се стичаха от челото му към основата на носа. Той гледаше как падат на земята. Ставаше

все по-лесно.

Изправи глава и погледна към Учителя, който стоеше до вратата на манастира. Учителят стоеше

там и му се усмихваше.

Как ли го прави?, чудеше се младият мъж. Той е почти три пъти по-възрастен от мен и

въпреки това ме оставя далеч назад. А сега стои там.... усмихвайки се. Как го прави?

Мату сведе глава и отново започна да наблюдава как капките пот от лицето му падат на земята.

Докато ги гледаше, една от тях почти удари мъничка мравка, която бягаше между краката му.

Мравката потръпна за част от секундата и след това се върна към своя път. Мату продължи да

наблюдава. Той се приведе напред. Още една капчица се беше озовала на върха на носа му.

Премествайки се така, че да бъде точно над мравката, той наблюдаваше как капката падна и отново

почти я уцели. Още веднъж малката черна мравка спря и потръпна... и после продължи.

Дали ме вижда?, чудеше се Мату. Дали осъзнава, че аз съм причината за големия дъжд и

гръмотевици, които трябва да понесе? Той се зачуди. Дали тази малка мравка вярва, че нейните

усилия на тази земя ще й донесат велика награда в задгробния живот? Дали вярва в задгробния

живот? Мату погледна съсредоточено към мравката. Дали осъзнаваш, малко същество, че аз

съществувам... и че мога да сложа край на твоя живот без да имам друг мотив освен една проста

прищявка?

Тогава изненадващо го озари идея.

Изправи се и погледна към небето. Дали има същества там горе, които не мога да видя?,

чудеше се той. Има ли същества, които не мога да видя и които не мога да възприема... и въпреки

това те имат власт над Живота и Смъртта ми, както аз имам същата власт над малката

мравка? Мога ли да ги видя?, чудеше се той. Дори ако опитам? Той заизследва небето. Дали

облаците не са следи от стъпки на същества, толкова големи, че не мога да ги видя? Втренчи се в

небето задълго: Дали са там горе?, продължаваше да се чуди.

Когато най-накрая погледна отново надолу, Учителят бе точно пред него.

- Време е, Мату... - каза Учителят Пер Ийр - ...време е да научиш историята на Древните. Мату

бе шокиран... и поласкан. Това беше едно от нещата, които искаше да научи, откакто се бе

присъединил към Ордена. Той се усмихна.

- Вземи си записките, Мату... - каза Старейшината - Ела при мен в библиотеката веднага след

като се измиеш и преоблечеш..., ще те чакам там.

Мату му кимна в знак на съгласие и едва не започна да тича по стълбите към неговата стая.

Преоблече се и стигна до библиотеката. Пер бе там и гледаше залязващото слънце през прозореца.

Когато Мату влезе, Пер се обърна към него:

- Това ще бъде първият преглед на историята на звездите на нашата галактика, която трябва да

научиш, Мату... - започна Старейшината - Прави първите стъпки бавно, слушай внимателно

наименованията и научи думите, които ще ти преподам. Ще ги виждаш отново и отново и ще трябва

да знаеш как да ги използваш и дешифрираш.

Мату кимна, докато сядаше. Все още бе въодушевен. Думите на „Древните", тайният език... това

беше сбъднатата му мечта. Той постави записките внимателно до себе си така, че лесно да може ги

стигне. Беше се научил да се грижи за думите на своя Учител добре. Само за няколко седмици с

него Мату бе изписал страници и страници с думи и имена. Свитъкът му беше изпълнен с различни

означения и фрагменти с информация, които бе съумял да запише по време на курса от първите

няколко разговора с Пер.

- Преди много, много време... -започна Пер -... нямало нищо, Мату. Нямало нито светлина, нито

тъмнина, нито есенция... имало само... Небитие.

Мату стоеше на своето място, опитвайки се да си представи какво представлява нищото. Няма

светлина? Няма тъмнина? Как може да има такова нещо?, зачуди се той.

- След като UUAH издиша... - продължи Пер.

Мату си спомни историята за издишването на Пустотата. И как „Древните" са вярвали, че

Пустотата е Универсалният Женски принцип, раждащ вселената.

- Есенцията на вселената се разпръснала от центъра на самата Нейна пустота... - каза Пер,

правейки обширни жестове с ръцете си - С въртеливо движение, вълна след вълна, „водите на

есенцията" се разбивали в Нищото. Докато древните енергийни потоци на вселенската дъга на

самия Живот се изливали навън, те формирали огромни въртящи се стълбове от черна „есенция",

дълги милиарди и милиарди километри, които приличали на гигантски змии, увиващи се около

Голямото Нищо. Понякога те се плъзгали към Нищото сами..., но понякога..., понякога се увивали

заедно като огромни първични змии, извиващи се и съединяващи се сякаш в огромен съвкуплителен

танц. Разбивайки се заедно, те се въртели една около друга... по-бързо и все по-бързо с всеки

следващ миг. Те се притискали и удряли една в друга, причинявайки огромна топлина и налягане

между техните преплетени тела...

Пер спря и погледна директно към Мату.

- И там, Мату... там, сред тяхното гигантско превиване, били родени първите атоми на

вселената... В „Танцът на Творението" на първите змиеподобни първични нишки есенция... първите

атоми били родени.

Мату беше като хипнотизиран. Той бе напълно завладян от образите в главата си. Огромни змии

от първичната субстанция на вселената... липса на светлина и тъмнина... „нещо,"което се разлива  в нищото. Змии на есенцията, свиващи се и увиващи се заедно... Удивително!, каза си той.

Абсолютно изумително!

- Там, в телата на змиите на творението, атомите започнали да се мултиплицират. Простите

атоми на водорода били родени. Отново и отново сблъскващият се танц на първичните змии създал

първите атоми във вселената! - продължи Пер - И изведнъж... - той направи пауза.

Мату се наведе леко напред.

- БУМ!

Мату подскочи!

Пер му се усмихна и се придвижи към любимия си стол. Мату бе изненадан от внезапното

изригване на Старейшината.

- Нещо се случило, Мату. Там, в центъра на страстния танц на въртящите се гигантски змийски

есенции, които могат да изпълнят цяла вселена..., там била запалена една малка искра! И тази малка

искра, Мату... тази малка искра била от изключително значение за нашата вселена.

Мату знаеше, че имаше послание за него в думите на Пер.

- Искра от страст е създала нашата вселена...? - предположи той с нотка колебание. Пер се

усмихна.

- Браво, Мату! - каза той на своя чирак, навеждайки се напред - От най-малката искра на страст

може да се създаде цяла вселена! Можеш да създадеш цял нов свят само с една малка искра от

истинска страст, мой млади приятелю. Никога не забравяй това, Мату... от една малка искра чиста

страст... може да се роди вселена!

Мату кимна в знак на разбиране. Той обичаше прозренията, които Пер му предлагаше.

- Тази искра и другите искри на страст, които били освободени от съзидателния танц на тези

огромни змии от есенция, те запалили серия от експлозии, които променили вселената завинаги!

Защото изведнъж, Мату... изведнъж, тъмнината на вселената била изпълнена с експлозиите на

първите слънца!

Пер направи пауза.

Мату погледна към Старейшината, чудейки се какво ще последва. - И тогава... - каза Пер

простичко - ... тогава бе светлина.

Мату се облегна с усмивка на лице. Значи така било., помисли си той. От гигантските

извиващи се нишки есенция, които идват от Празнотата, са се родили атомите, газовете и

слънцата на вселената. И тогава се появила Светлина...

Мату се усмихна широко.

- Но почакай... - внезапно се изправи на стола той - Дали това е начинът, по който се е формирал

Живота, Учителю? В телата на змиите на творението? Дали Живота се е формирал вз танца на

творението, както каза ти?

Пер погледна към младия мъж.

- Атомите на Живота били формирани в танца на творението..., да. Но есенцията на Живота,

Мату... есенцията на Живота била в дъха, издишан от Пустотата... - отговори той.

Мату седна тихо, взирайки се в Пер, опитвайки се да разкрие значението на неговите думи.

„Атомите на Живота"и „есенцията на Живота"..., повтаряше си той. Есенцията на Живота вече е

била в „дъха"на Пустотата... дали това означава, че Живота е съществувал от момента на

раждането на вселената? Но ако това е вярно...

Пер започна отново, прекъсвайки мислите на Мату:

- Отново и отново извиващите се първични змии се блъскали една в друга, формирайки още

газове и създавайки повече искри. Отново и отново, още слънца били родени. Въртейки се заедно в

един блестящ водовъртеж, те се съединявали, въртейки се яростно като гигантска въртележка, която

била милиарди и милиарди светлинни години в диаметър.

Мату се опита да не изостава. Той се опита да си представи чифтосването на гигантските

вселенски змии от „есенция"... и раждането на звездите.

- Това били галактиките на вселената, Мату! - Пер се усмихваше отново — С времето, една от

тези въртящи се галактики щяла да бъде позната като ЕРИДАНУС.

Мату си записа името.

Пер се изправи и отиде до прозореца.

- Това което скоро ще научиш, Мату, е историята на галактиката ЕРИДАНУС и някои от

звездите и звездните същества от тази галактика..., но в частност, приятелю мой, ще говорим за

историята на една малка планета в тази галактика... и произхода на група звездни същества познати

като... Човечество.

Човечество! Човечество! Мату беше развълнуван... и нервен. Той наистина искаше да знае...

точно затова се опитваше толкова усърдно да накара Ордена да го избере. Не знаеше каква беше

Истината и може би нямаше да му хареса..., но трябваше да знае.

В действителност, той имаше моменти на съмнение в тези първи месеци. Всеки път, когато

Учителят Пер му показваше нещо, още една от Истините, към които бе привързан, биваше

заличавана. „Горе е долу... черното е бяло... и всичко, на което някога са те учили, е лъжа“. Това

бяха някои от първите думи, които той чу от Пер. Те бяха трудни за смилане в началото, но колкото

повече научаваше, толкова повече Мату се убеждаваше, че са верни. И това го караше да се ядосва.

Не на Пер, а на образователната система, която беше предала него... и хората!

Когато се присъедини към Ордена, това бе по негови собствени причини и цели. Той търсеше

истината за самия себе си. Но сега, сега остана по друга причина... поради по-важна причина... сега

остана заради дъщеря си. Не искаше и тя да бъде предадена, както бе той.

Обърна се и погледна към своя ментор.

Пер разпозна този поглед. Това бе поглед на страст... и решителност. Това беше добре. Това бе

погледът, който всички учители търсят. Пер се върна на масата, където седеше Мату. Започна

отново...

- Във въртящите се нови галактики, Мату... процесът на творението продължавал. Въртейки се

около себе си, галактиките продължавали да притискат есенциите заедно, удряйки ги и разбивайки

ги на примитивни атоми. След това имало експлозии тук и там... отново и отново... Яростно горяща

звезда пропадала в себе си докато не експлодирала. Избухвайки навън, експлодиращата звезда

създала нови и по-мощни енергии... и от центъра на яростната експлозия били създадени нови

атоми. Но тези атоми, Мату, тези атоми били по-сложни отколкото примитивните атоми с един

електрон и един протон. Те имали четири, пет и шест електрона в техните външни обвивки... с

точно толкова протони в сърцевината си. Били формирани атомите на въглерода, азота и

кислорода... те били изхвърлени в галактиката, за да се присъединят към другите атоми, формирани

от други звезди, които експлодирали.

Пер направи пауза.

- От хаоса на танцуващите звезди дошли атомите на елементите на нашите тела, Мату... Ние сме

деца на яростта на танцуваща звезда, която се отдала на галактиката и вселената. Ние сме родени от

гигантски експлозии и супернови... ние ходим в тела, които някога са били звезди. Дали сме звездни

хора, Мату? Да... буквално.

Мату беше изумен. Ние наистина сме „ Звездни хора помисли си той. Ние сме ЗВЕЗДНИ

хора! Боже мой, какво ще рече това за нас? Пер се наведе напред с набръчкани вежди.

Мату рядко беше виждал подобен сериозен поглед по лицето на неговия Учител.

- По времето на първите експлозии на звездите... по времето на формирането на първите

примитивни връзки между протони и електрони... това, Мату... това били изначалният Адам и Евата

на Творението.

Очите на Мату се опулиха.

Пер се облегна назад и му се усмихна.

Мату почти избухна в смях. Добър опит, Учителю!, помисли си Мату. Добър опит. Хвана ме...

- Това се случвало много пъти Мату... - продължи Пер - От увиващия се танц на първичните

змии на есенцията... от първите родени звезди, които растели и пропадали в себе си..., от супер

експлозиите на звезди, хиляди пъти по-големи от нашето собствено слънце... били формирани

атомите на галактиката и на самия Живот. Облаци от газ с температура милиони градуси и

гравитация, която би направила главата на карфица да тежи милиони килограми, всяка галактика

свъртала своите атоми, все едно, че готви свой собствен бульон от Живот и Субстанция.

Мату можеше почти да усети жегата.

- Атомите започнали да се прилепват един към друг, съвсем дребни, малки съединения от

два-три атома, закрепващи се здраво един към друг. После други... и други. Всяка нова частица се

присъединявала, за да направи колонията от атоми по-силна. Прекалено малки, за да се видят с

просто око, тези микроскопични колонии се въртели заедно в гигантския първичен водовъртеж. От

тези колонии на атоми, Мату, били родени газовете и твърдите вещества в галактиката. Стотици

години, хиляди години... милиони години по-късно... някои от колониите атоми нараснали, за да  станат малки зрънца прах. След това, още хиляди години по-късно, тези колонии от прах увеличили

размера си до малки камъчета..., след това скали..., след това огромни каменни блокове. В

гигантската смесителна купа на примитивни елементи, която се въртяла около новородените звезди,

се заформила малка буца от камъни и газове, която ставала все по-голяма и по-голяма. Във

въртящата се утроба на газовете и прахта... Във въртящата се утроба на газовете...

Мату очакваше, че става въпрос за планета, която скоро ще се роди.

-... бил създаден един малък свят... - завърши Пер - Но имало още елементи, които трябвало да

се прибавят. Атомите на новородените газове също започнали да се тълпят около изграждащите се

примитивни светове. Газове, които понякога били заклещени между камъните в кората на новия

свят, а понякога и в самите камъни, били освободени от невероятната температура в ядрото на

новородената планета. На определени места на повърхността на формиращия се свят се събирали

малки облачета от азот и кислород. Отначало, като малки облачета пушек, проправяйки своя път

между движещите се земни плочи..., газовете се промъквали между прахта. Понякога газовете на

кислорода и азота, които били в капана на бавно формиращите се светове, били смачквани заедно,

за да формират водни капчици. Бавно или чрез вътрешна експлозия водните частици си проправяли

път до повърхността. Понякога малките молекули идвали от прелитащ отломък, който летял през

космоса от друг експлодирал свят. Малки капчици вода се събирали по много различни начини и

покривали първичната охлаждаща се кора на новия свят.

Дъжд?, помисли си Мату.

- Някои облаци, по-малки от ръката ти, Мату... - започна да описва Пер - ... ставали все

по-големи и формирали все по-големи облаци... те се охлаждали и затопляли, охлаждали и

затопляли отново и отново през милионите години на този процес. Най-накрая капките се

кондензирали... и завалял дъжд.

Винаги е толкова просто, когато го обяснява Пер..., помисли си Мату.

- На тънката втвърдяваща се кора, нагретите каменни слоеве превръщали всяка капчица дъжд в

пара. Изпарените капчици вода се издигали нагоре... и били охлаждани. И процесът започвал

отново. Докато цикълът продължавал, топката от горещи скали се превърнала в кълбо от разтопен

камък с втвърдена и охладена кора. Парата била навсякъде, а газовете циркулирали в атмосферата.

Тук, Мату... били наченките на един нов свят.

Мату можеше да си представи обвития в пара свят.

- С времето, докато парата се кондензирала в капчици и падала отново на повърхността на новия

свят, някои от капките останали в малки локвички на земята. Паднали още капки... локвите се

превърнали в езерца, те в по-големи езера, а езерата се превърнали в океани. Жегата и парата били

навсякъде..., но раждането не било завършено. Формирал се един свят, изпълнен с мъгла и пара,

допълнен от сушата и морето.

Пер правеше големи жестове с ръцете си. Мату се наслаждаваше, когато Старейшината биваше

толкова погълнат от своите учения.

- Океаните се блъскали и разбивали върху девствените брегове, охладените земи се

разширявали и свивали. Огромни цепнатини били формирани, планини били изтласквани нагоре, а

други били натискани под пълзящите земни плочи. Вулкани изригвали, изливайки своите разтопени

вътрешности по повърхността, като понякога сътворявали високи върхове, а друг път малки

острови. Дъждовете и снежните бури се изместили във вътрешността на новия свят, биейки

скалистите върхове на планините и покривайки ги с лед и сняг. На най-високите върхове топящият

се сняг образувал различни по размер езера, а след това те се превърнали в реки, проправяйки си път

към низините. Сътворението, Мату... - подчерта Пер - Сътворението е удивително нещо. Да видиш

една планета да се създава не е по-малко чудо, от това да видиш раждането и развитието на едно

дете. Това е чудото на Живота от голяма величина. Ражда се дете... ражда се свят - и двете са чудеса

на Сътворението.

Мату обичаше тези истории.

Пер направи пауза за момент, за да остави образите да потънат в съзнанието на чирака му.

- След време, Мату, след време буйността на раждането се успокоила до тази на тътен.

Постоянно движещи се и винаги създаващи, океаните станали по-спокойни. Понякога, на практика,

те били почти тихи... поне на повърхността. Но не се заблуждавай, Мату. Това, което виждаш на

повърхността, не винаги е знак за това, което се случва отдолу. Така че, в най-дълбоките региони на

девствените морета започнали да се образуват малки центрове на новосформиран Живот.

- Чакай... чакай, Учителю... - Мату спря Пер - Извинявай, но Живота не беше ли роден от

светкавици, които припламват през газовете, които са се събрали на повърхността на водите?

- Много добре, браво... - усмихна се Пер на чирака - Да, вярно е, че необходимите елементи за

физическия Живот могат да бъдат създадени като се изпрати светкавица през първичните газове, но

топлината и газовете, изхвърлени от подводен вулкан, също носят елементите на Живота. Падането

на комета във водите на нов свят, експлозията на звезда, сблъсъкът на два малки свята... също могат

да създадат елементите на Живота... различен брой събития могат да ги създадат. Не бързай да се

осланяш само на една възможност.

Мату не се беше сетил за подводния вулкан. Предполагам, може да се случи., помисли си той. И

падаща комета може също да свърши работа.

- И...

Мату почти благоговееше, когато чуваше това „И", което понякога изскачаше в ученията на

Пер. Обикновено ставаше при някакво откровение, за което Мату дори не си беше и помислял.

-... когато създаваш елементите на Живота... - каза Пер -... ти не създаваш Живот, а създаваш

само градивните елементи, които поддържат Живота.

Мату беше изненадан.

- Да не би да казваш, Старейшино... - чудеше се той - че Живота не е започнал с първата

светкавица?

Пер се усмихна.

- Когато създаваш двигател от метал, ти създаваш черупката, която може да задвижва огромни

машини или да изпрати самолети във въздуха. Но не си произвел творение, което да се движи само,

то има нужда от задвижваща сила, от тласък.

- Има нужда от гориво... - предложи Мату.

- Има нужда от гориво... - съгласи се Пер - Има нужда от подтикваща сила. Мату помисли за

момент.

- Съзнание? - чудеше се на глас.

- Наричана е съзнание... - отговори Пер - Наричана е душа и „Висш Аз". Мату помисли за това

за кратко.

- Откъде тогава идва съзнанието, Учителю? - попита той - Със сигурност не и от светкавицата

или газовете?

Пер се усмихна отново.

- Браво, Мату... не, съзнанието не е било родено от светкавица или газов облак. Той спря. Мату

знаеше, че се задава нещо.

- Било е родено от Диханието на Пустотата. Съзнанието на Празнотата изпълнило породената

вселена, точно както есенцията на Живота. Раждането на елементите на Живота произвели само

черупката, която по-късно щяла да приюти съзнанието... Мату се наведе напред в готовност да

зададе следващия си въпрос.

- ... и как се случило това, Мату - ... ще оставим за по-късно време. Пер се усмихна отново със

същата дяволита усмивка.

Мату се облегна назад. По дяволите!, помисли си той. Пак го направи!

Пер остави мислите на Мату да се развихрят и отпи от напитката пред себе си.

След това я остави.

- Случвало се е по много, много различни начини в нашата вселена, Мату. На някои от

световете в далечните галактики първите клетки на Живота били родени от подводен вулкан, на

други от светкавица, преминаваща през облак от вода и газ. Буря от йонизиран газ, през която

прониква метеорит, експлодираща звезда, която разхвърля елементите на Живота през космоса в

далечните води на планета, отдалечена на светлинни години... по толкова много начини, колкото и

звездите, по безбройни начини в безбройните галактики били родени първите клетки на Живота във

вселената.

Значи Живота не се е зародил на една единствена планета., помисли си Мату. Но тогава...

- Всички клетки еднакви ли са били, Учителю? - чудеше се той - Дали всички първични клетки

на Живота са били еднакви при тяхната направа?

Пер се усмихна отново на младия мъж.

- Не... - отговори той - Те не били еднакви, Мату. Чудото на вселената е, че има много, много

форми на Живот, всяка със свой собствен образ и природа. Имало хиляди и хиляди различни

клетки, които се зародили в галактиките. Всяка клетка дала живот на различна раса същества, а

всяка раса била родена, за да извърви свой собствен и различен от останалите път. Не гледай на

вселената с предположението, че всичкият Живот е какъвто го виждаме, млади Мату. Дори в нашата

собствена галактика Живота има много форми.

Пер се наведе напред и насочи цялото си внимание към Мату.

- Запомни това, Мату... - каза той с най-сериозен тон - Мравката, която се изкачва по дървото не

може да разпознае човека, който се взира в нея. Човека не е в сферата на възприятие на мравката,

Човека е невъобразима форма на живот за нея. Нейните сетива не са способни да регистрират

пълната форма на Човека.

Той ме е видял!, сепна се Мату изведнъж. Видял ме е да гледам тази мравка!

- Така че сетивата на Човечеството също са неспособни да регистрират формите на Живот отвъд

нашето възприятие. Най-добрите наши научни изобретения не са нищо повече от удължения на

нашите сетива. За мравката, Мату, ние сме толкова големи и толкова неразбираеми, че тя не може

да си представи, че сме форма на Живот. Ние сме толкова големи, че тя не може да си представи как

едно толкова огромно „нещо" може да съдържа Живот, както тя го разбира. Така че по същия начин,

Мату, човешките същества не могат да си представят как толкова малко създание може да съдържа

съзнателен Живот по начина, по който ние го познаваме. Дали една мравка има представа за

задгробния живот? Дали мравката вярва в Бога на мравките? Дали една мравка има усет за правилно

и грешно? По нашите разбирания, няма. Но това е, защото мравката не живее според нашите

представи за правилно и грешно. Хората считат, че са по-висши от мравката. Но защо, Мату? Защо

да сме по-висши? Защото можем да променяме собствената си среда? Дали това е знак за мъдрост...

или е знак за невежество относно баланса в природата? Погледни която и да е улица на голям град,

Мату... дали припкането на човешките същества е по-различно от това, което правят мравките?

Дали човешките градове са по-различни от колониите на мравките? Дали войните на хората са

по-различни от войните на мравките? Ако милионите години съществуване на нашата планета

разкриват нещо, Мату... то е, че мравешката колония е посветена на добруването на мравката...

докато човешките колонии са посветени на добруването на един елит съставен от малцина. Запомни

това, Мату... мравките са били тук милиони години, адаптирайки се към околната среда, живеещи

съвместно с нея. Човешките същества, въпреки предполагаемото си превъзходство, унищожават

околната си среда. Когато хранителните източници на хората изчезнат, мравката ще продължи да

оцелява и вирее. Когато кометата удари Земята и заличи Живота такъв, какъвто го познаваме,

мравката ще оцелее. Какво бихме казали тогава за Волята на Бог, в която толкова много хора влагат

огромна вяра? Дали човешките същества наистина са „Избраните", които Неговата Божествена ръка

ще пощади... или „нисшите мравки", както арогантно ги наричаме, са тези истински „Избрани",

които ще бъдат пощадени?

Мату бе удивен. Боже мой..., помисли си той. Вярно е. Ако има нещо такова като „покорен

слуга," то това е мравката. Ние унищожаваме подаръците, които Бог ни е дал, света ни и

собствените си хора, ние се самоунищожаваме... докато мравката продължава да служи на

цялата колония. Не мога да повярвам..., удивляваше се той. Мравката постига това, за което

можем само да мечтаем. Ако има Бог, мравката е Неговият покорен слуга.

Пер се облегна назад, за да остави думите да попият. Мату притихна за момент.

- Мравката не може да ме види, сър... - започна той - Това мога да го разбера. Но какво следва

тогава, Учителю, какво трябва да бъде скрито от мен... само защото съм човешко същество?

- Точно това имах предвид, Мату... - отговори Пер - Ако пожелаеш да придобиеш мъдростта на

мравката, трябва да мислиш като мравка. Ако искаш да придобиеш мъдростта на бухала, трябва да

мислиш като бухал... и ако желаеш да придобиеш мъдростта на Звездните същества, трябва да

спреш да мислиш като Човешко същество... трябва да мислиш като Звездно същество!

Мату се удивляваше на простотата на думите... и на тяхната трудност. Той се готвеше да зададе

въпрос, когато Пер започна отново:

- В галактиката ЕРИДАНУС има толкова много форми на Живот, колкото и звезди, Мату. И

ето нещо любопитно, мой млади приятелю. В тази галактика, в нашата галактика... хуманоидната

форма е основният път, който всички форми на живот поемат. Тя не е изключение, както мнозина

може би считат. Точно обратното е, това е общото правило.

Мату си спомни за многото форми на живот, които Учителя му бе описал преди. Имаше

хуманоиди в галактиката, които бяха еволюирали от предци, които били насекоми и хуманоиди,  които еволюирали от своите предци-риби. Имало хуманоиди, потомци на влечуги, птици и дори

форми на Живот, които Мату бе сигурен, че никога няма да види през живота си. Това не бе трудно

за възприемане от Мату. Все пак човешките същества бяха потомци на предци, които са били

маймуни, той знаеше това. Но хуманоидни влечуги... човешки същества, родени от влечугоподобни

предци... това го очароваше.

- Ще говориш ли за рептилоидните същества отново? - попита Мату своя учител. Пер погледна

към своя млад ученик.

- Трябва, Мату... - отговори той - Защото те са източникът на институциите на Човечеството. Те

са причината, поради която сме тук.

На Мату никога не му беше комфортно, когато Пер казваше това. Някак си мисълта за

същества-влечуги като водеща сила на Човечеството му изглеждаше противна. Пер видя

дискомфорта у своя чирак.

- Това е нещо, което трябва да научиш, Мату... - напомни той на младежа - Това, което е важно

да се знае в преследването на Истината е че: „Истината не почива на това, какво трябва да е или би

могло да е, Истината почива на това, каквото е".

- Но трябва ли да оставим нашите мечти за това какво може или трябва да бъде, Учителю?

-попита чирака.

- Не, Мату... - отговори Старейшината - Мечтите и мислите за това, което може да бъде, са

онова което ни дава нашите цели, те ни дават причина да напредваме и постигаме. Но за да

осъществим тези цели и мечти, можем да използваме само това, което е налично. Запомни, Мату,

нито един дърводелец не е построил къща, спорейки какво е можело да стане, ако е имал чук или

гвоздеи. Никой не е построил къща, оплаквайки се, че е трябвало да има чук или че трябва да има

гвоздеи. Една къща се построява от човек, който използва това, което има под ръка. Дърводелецът

трябва да има чук, но ако са налични само камъни, той ще използва камъка като чук. Дърводелецът

трябва да има трион, но ако няма наличен, ще използва брадва или нож. Воинът използва това,

което е налично и не се фокусира над това какво той или тя би трябвало да има.

Мату се замисли върху думите на Старейшината. Истината лежи в това, което е... не в това,

какво трябва или може да бъде. Воинът използва това, което му е под ръка. Колко просто., каза си

той. Колко просто.

Пер пак се облегна назад.

- Почини си сега Мату... - каза той - Когато започнем отново, искам да поговоря за световете на

звездите на Орион... и Кралицата, която е източникът на всички религии на Човечеството.

Мату седна, благоговеейки за момент, взирайки се в своя Учител. Колко ли ще споделиш с мен?,

чудеше се той. Колко от това, което наистина знаеш, ще споделиш с мен, Старейшино?

Можеше само да се надява. Докато ставаше, за да поеме към своето време за почивка, той се

обърна, за да погледне Учителя си.

Старейшината Пер гледаше към звездите.

***

Мату беше отишъл на разходка сред дърветата отвъд манастира. Тишината на гората изглежда

действаше като одеяло, което защитаваше Мату от външния свят и от дребнавите мисли за живота в

града. Той бе сам с мислите си, неговите най-добри другари. Понякога водеше битки с тях, понякога

ги предизвикваше... често откриваше, че е предаден от мислите, които бяха с него през целия му

живот. Докато седеше при дърветата, можеше само да се усмихва, разсъждавайки колко наистина

маловажни бяха нещата от града. Той обичаше дърветата и изолацията, сякаш можеше да осъзнае

своята пра-същност отново. Хммм!, помисли си той. Ставам примитивен... дивак! Колко низко!

Докато гледаше към манастира, видя, че в библиотеката все още свети. Той подскочи... Може

Пер все още да е там., помисли си той. Навярно все пак може да продължим вечерта! Той се

обърна и започна да бяга натам.

Мату се втурна през вратата. Той огледа стаята, но не можа да види Учителя.

- Преди много, много време... - започна Пер.

Мату се обърна към прозореца. Учителят стоеше там, почти скрит в тъмнината. Мату се отправи

към масата. Обичаше това начало.

-... на един нов свят, все още парещ и покрит със зелена мъгла, някъде близо до повърхността на

неговите новосформирани океани, живеели и процъфтявали малки същества подобни на личинки. 

Това били първите форми на живот на Зеления свят. Малките същества живеели във водите точно

над опасния, студен и тъмен свят на дълбините и точно под много светлия свят на топлите води на

повърхността. С времето те достигнали до водите на повърхността. С всяко поколение малките

личинки стигали все по-близо и по-близо до водите на повърхността. След време, те достигнали

дотам, търсейки безопасността на плитчините, когато океаните били буйни и търсейки топлината,

когато моретата били хладни. Но дори когато водите били относително спокойни, вълните носели

малките създания все по-близо и все по-близо до земята на ръба на морския свят. През многото

поколения малките създания успели да избегнат сушата..., но съдбата им явно трябвало да бъде

друга. С времето пенливите океански вълни подхванали част от малките гърчещи се създания,

хвърляйки ги и мятайки ги над водите и в крайна сметка запращайки ги на белите пясъчни ивици.

Много от примитивните личинки не оцелели на напъна на унищожителните вълни и внезапното

изхвърляне в суровите пясъци..., но една малка част успели да оцелеят. Захвърлени в застоели блата

на брега или в кухини на камъни и на ръба на стръмни скали, малките създания устояли на хаоса на

вълните. Те оцелели! Но техните мъки не били свършили..., защото въпреки че все още били живи,

те неочаквано се озовали изправени пред един нов живот в един нов свят. Било вярно, че водите

били доста по-спокойни в тези блата, отколкото в постоянно движещия се свят на вълните, от който

те идвали. Нямало го това блъскане и разбиване на вълни..., но... имало много малко храна. Мату

можеше да си представи Зеления свят и малките личинки.

Пер продължи:

-... Но някои от малките първични създания издържали. Те се адаптирали към новия си свят.

Научили се да се хранят с малките растения в самото блато и да оцелеят с малкото растителност,

която попадала на повърхността му. Някои загинали, но други продължили живота си. Тези, които

преживели, станали по-силни и докато оцелявали, те се размножавали и нараствали по брой. Това

било добро, но същевременно и лошо за тях. Скоро хранителните източници на блатото не били

достатъчни, за да стигат за всички. И както се случвало на толкова много светове, с толкова много

същества, малките личинки започнали да се хранят... една с друга. Оцеляването изисквало само

най-силните създания да устоят на предизвикателствата на живота в малките блата.

Канибализъм., помисли си Мату. Предполагам е навсякъде.

- С времето - продължи Пер - някои личинки си проправили път до бреговете на блатото. Докато

се хранели, те се научили да повдигат малките си главички над водата и да ядат мъха и малките

растения, подаващи се от скалите. Тактиката проработила... за известно време. С времето, за да

открият храна, малките личинки били принудени изцяло да напуснат водата и с голям напън да

изкарат телата си до ръба навън, ядейки каквото могат да намерят и след това се завръщали в

безопасността на водата. Поколения по-късно те се научили напълно да напускат водата, бързо

преминавайки малка дистанция от нея до растителността в калта и камъните, след което бързо се

връщали в спокойната вода на блатото преди лъчите на слънцето да ги убият. Това бил опасен

живот, Мату. Излизането на земята често причинявало на осмелилите се личинки засядане в калта

или в малки дупки по повърхността. Някои не успявали да се върнат във водата преди слънчевите

лъчи да изсушат „кожата" им. Излизането на сушата в търсене на храна ги изложило на нови

опасности и създало рискове, които те не били срещали преди, но също така предоставило напълно

нов източник на храна за малките създания. Докато продължавали да се развиват и адаптират,

техните малки мускулчета дали път на малки примитивни крачета. „Кожата" им заякнала, а техните

перки се превърнали в сграбчващи щипки. Но дори още по-важно, малките създания започнали да

развиват бели дробове, които им позволили да дишат в новосформираната атмосфера. По този

начин, Мату, на Зеления свят се родили първите примитивни пълзящи насекоми.

Мату си представи малките насекоми не по-големи от зрънце ориз, дори още по-малки. Пер се

изправи.

- Опознавайки все повече околния свят, личинките открили и други блата, по-големи от това на

крайбрежието. Там Живота бил малко по-лесен, без наличието на неочаквани вълни, които да се

разбиват в малкото блато на първите оцелели. Миграцията навътре към сушата продължила, блатата

отстъпили място на малки езерца, а светът на примитивните създания се разраснал до

безпрецедентни размери. Езерцата станали дом за различни видове насекоми и осигурявали

хранителни ресурси, които не били налични в плитките локви. Живота бил по-добър. Но Живота на

първичния Зелен свят бил една непрестанна битка за оцеляване. Бил изискващ, жесток и означавал

смърт за всяко същество, което се предавало в битка или просто било прекалено слабо. В течение на  милиони години малките насекоми продължили битката за оцеляване. Живота им на сушата бил

прекарван в постоянно търсене на храна, опитвайки се същевременно да се предпазват от

смъртоносните лъчи на слънцето, изсъхващите кални капани и силните ветрове. Живота им във

водата не бил по-добър. Малките насекоми постоянно се защитавали от други насекоми-хищници,

които също се борели да оцелеят в първичния свят. Всички малки примитивни създания се борели

да ядат... и да не бъдат изядени.

Пер отиде до прозореца.

- Един ден, след еони борба и еволюция, едно малко змиеподобно същество стояло на един

камък на брега. Докато стояло тихичко, търсейки следващото си ястие, забелязало по-малко

същество, което плувало във водата под него. Без забавяне и без да мисли, то скочило от мястото, на

което стояло към неподозиращото създание. За части от секундата неговите малки мускули

реагирали с чист инстинкт за оцеляване. Същите тези инстинкти накарали малкото същество да

извърши немислимото и да напусне безопасното място, на което стояло и да се изтласка навън и към

небето! Това било много важно събитие, Мату..., въпреки че скокът нямал и сантиметър, успехът от

действието, фактът че този малък скок доставил на създанието храната, от която имало нужда,

вкоренил това поведение в неговите банки памет. Когато същата ситуация се повторила, малкото

насекомо не се спряло, за да мисли, а просто реагирало... отново. И успяло... отново. Бавно и

сигурно, докато времето минавало, малкото насекомо се научило да стои на ръба и да чака

следващата си жертва. И други насекоми се научили да правят същото. Поколения по-късно,

малките същества се научили да подскачат по повърхността на водата в тяхното несекващо търсене

на храна. С всеки успех те ставали по-силни, по-бързи... и по-смъртоносни. След стотици хиляди

години, техните малки крачета станали по-силни, а техните тела по-слизести и по-заострени...

извиването отстъпило на подскачането, а малките скокове станали по-големи, еволюцията на

насекомите направила голяма стъпка напред.

Пер се обърна към Мату:

- Това е начинът, по който ще станеш Воин на Звездите, Мату... - каза му той. Мату бе хванат

неподготвен. Той се сепна от тези думи.

- Не разбирам, Пер... - успя да промълви.

- Ще спреш да се държиш и мислиш като човешко същество, което е ограничено от земята. Ще

започнеш да мислиш и действаш като Звездно същество. Трябва да подскочиш от безопасното си

място, с което идентифицираш „човешкото" и да почувстваш силата на съществуването като

Звездно същество. Мисли като Звездно същество, Мату! Прави го често, прави го много пъти, прави

го през цялото време. Ако можеш да го правиш, действията и мислите на Звездното същество ще

станат естествени, те ще станат част от твоето ежедневно поведение. Тогава и само тогава ще

започнеш еволюционния път по превръщането ти във Воин на Звездите!

Мату поразмишлява над тази мисъл. Точно затова един атлет тренира непрекъснато! С

времето тренираните движения стават естествени, стават инстинктивни. Невероятно! Да

действаш като Воин на Звездите без да мислиш... това би било постижение!

Пер седна отново.

- Един ден, докато се греело на един малък камък, излагайки се на слънце, за да затопли кръвта

си, малкото насекомо забелязало друго малко същество, което пълзяло по земята точно под него.

Реагирайки със същите инстинкти, които били станали част от неговото съществуване, то скочило

от мястото си. И както се случвало толкова много пъти преди, изненадата от атаката не оставила

шанс на жертвата да се защити. Заученото поведение се отплатило на малкото насекомо. Но този

път..., този път скокът бил различен. Докато летяло във въздуха, плячката на атакуващото насекомо

мръднала! Мръднала настрани! Вече във въздуха, малкото насекомо изведнъж изпънало краката си

напред, опитвайки да се докопа до всеки допълнителен микромилиметър в повече, до който може да

достигне. И успяло! Малкото махане с крайници успяло да го повдигне за част от секундата...

достатъчно, за да достигне плячката си! И това, Мату..., това бил първият опит за истински полет!

Още веднъж... еволюцията влязла в ход. Тъй като махането с крайниците проработило веднъж,

малкото насекомо опитало пак своето новопридобито умение. Отново й отново предизвикателният

скок, придружен от помахване с крайниците..., бил успешен. Еднократното помахване станало

двойно, а след това и четворно... и докато тактиката се предавала от поколение на поколение,

скоковете ставали по-дълги, а техните крака и заформящи се крила ставали все по-силни. И

удивително, Мату, махащите крайници на малките насекоми станали по-леки и ципести.

Първичното малко насекомо развивало крила. От миниатюрно създание с малки власинки, които му

помагали да се движи във водата, до извиващ се плувец с малки перки, до пълзящо същество с

малки крачета, до скачащо същество с мощни крайници... и след това, Мату..., до същество с криле

със силата да лети..., било родено първичното летящо насекомо.

Мату бе изумен от историята. Бе поразителна. От малко гърчещо се създание до летящо

насекомо... удивително., помисли си той. Просто невероятно!

Пер продължи. Той винаги продължава., каза си Мату. Той е непреклонен.

- Много други примитивни създания от езерцето също се научили да летят в мъгливия Зелен

свят. Милиони години по-късно многобройни създания с криле започнали да се придвижват от

брега на океана все по-навътре и по-навътре в парните джунгли, които се намирали във

вътрешността. Някои създания се отказали от живота в езерцата и гьоловете и се придвижили до

горските хълмове или към мочурливите блата. Други избрали да останат близо до езерцата, които

винаги били техен дом и убежище. Десетки различни видове насекоми започнали да се придвижват

по сушата и небето на Зеления свят, носейки живот на неизследваните краища на праисторическия

свят. Минало време... Крилатите насекоми станали по-големи и по-комплексни в своята телесна

структура. Били родени стотици видове летящи насекоми на Зеления свят, много от тях живели

само няколко хиляди години преди да измрат. Но други успели да изградят своята малка опора в

примитивния праисторически свят. И тук, Мату, тук в този първичен свят на мъгливи езерца и

насекоми се крият корените на влечугоподобните същества.

Мату приседна напред. Боже Мой., каза си той. Боже мой... точно така! Влечугите

произлизат от насекомите! Боже...! Защо не съм се сещал за това преди?, чудеше се той.

Рептилиите произлизат от насекомите! Разбира се! Мату не бе на себе си.

Учителят Пер видя как интересът в младия чирак изведнъж стана по-силен. Това е добре., каза

си той. Това е добре.

- Насекомите, които започнали да доминират света на езерцата, Мату... - започна отново той

-наподобявали това, което наричаме „водно конче" тук на Земята.

- Водно конче! - развълнува се Мату още повече - Водно конче!

- И въпреки това било повече като... - обясни Пер - Имало черти като на земната пчела.

Майчице! Мату беше изненадан. Комбинация между водно конче и пчела! Какво невероятно

насекомо трябва да е било!

- Как се е казвало, Учителю? - попита той - Имало ли е име?

- Древните наричали пчелата-водно конче „kheb", Мату... - отговори Пер.

- „Кeb"? - повтори Мату.

- С гърлено „к", Мату... - поправи го Пер - Повече прилича на „khh-eb"... както при звука „ch"

при чудовището от Лох Нec... ,,knh-eb".

- „Khh-eb"... - повтори чиракът - „Khh-eb".

Мату се опита да си представи насекомо, което да е комбинация от водно конче и пчела.

- Оставайки в света на езерцата... - продължи Пер историята си - примитивните пчели-водни

кончета „kheb", се придържали здраво към своя малък свят. Многото плитки езера, заедно със

заобикалящата ги мочурлива земя позволили на „kheb" да намират храна за себе си и своето

потомство, както във водата, така и на сушата. Силата на полета и милионите години опит като

хищен вид им давали значително предимство в лова и убийството. Уменията им и изобилието от

хранителни ресурси в света на езерата им позволили да станат по-силни. Но имало и други

насекоми, които еволюирали на Зеления свят, както и други извиващи се летящи насекоми, които се

появявали на първичната планета. Новите форми насекоми довели нови форми на насилие и

хищничество и дори пчелите-водни кончета били заплашени от останалите ловци... и това ги

принудило да станат още по-ожесточени...

Пер спря, за да отпие от напитката си.

Мату се облегна назад. Той можеше да види мъгливия Зелен свят в своето съзнание. Всъщност,

можеше да види първичните насекоми, пъплещи през мъглите и можеше да си ги представи в

езерцата и калните гьолове. Всичко бе зелено в неговите представи... и изпълнено с пара.

- Пчелите-водни кончета снасяли яйцата си в спокойните езера... - започна Пер - Яйцата били

мънички нещица, които били покрити със слой, подобен на желе. Като новородени, малките „kheb"

приличали на микроскопични скорпиони... и бидейки родени сякаш от самия дявол, малките

„kheb''-скорпиончета незабавно били готови за битка. Те имали опашки с жило на края им и малки  щипки като клещи на техните предни крайници, които постоянно тракали във въздуха.

Мату бе удивен... и впечатлен. Дяволски насекоми... страшничко!, помисли си той.

- Веднага щом малките „kheb" пчели-водни кончета били родени, те започвали незабавно да се

бият със своите братя и сестри за своя собствена малка територия. С летящи щипки и удрящи

опашки по своите събратя, скорпионоподобните бебета били ужасяващи и смъртоносни. Между

битките със своите братя и сестри, пеленачетата „kheb" се хранили с преминаващите малки

организми, които плували във водата. Това били бебетата пчели-водни кончета, форма на

влечугоподобни насекоми, които били ужасяващи в борбата си за живот и които не били склонни да

се предадат пред нищо без битка. Но колкото и опасни да били пчелите-водни кончета, Мату,

развиващият се нов свят и неговите много нови създания, които съществували отвъд езерцата,

носели постоянни опасности и предизвикателства за тяхното оцеляване. Други насекоми се

променяли и адаптирали към джунглата. Те развили нови офанзивни и дефанзивни тактики, а също

така увеличили и своята сила и размер. „Kheb" бавно били надвити. Без промяна, смъртта на

съществата пчели-водни кончета щяла да настъпи скоро.

На Мату му бе трудно да повярва, че тези „дяволски" насекоми ще измрат.

- Но Животът е адаптация, Мату... - подчерта Пер - Това е законът на Зеления свят и законът на

галактиката... и... законът на Живота във вселената. И никой не знае как или защо..., но някак си

пчелите-водни кончета направили нещо, което щяло да промени завинаги историята на галактиката.

Те направили нещо, което никое друго същество не било правило преди.

Мату се приведе напред.

- За да оцелеят, пчелите-водни кончета се научили да правят две пълни трансформации на

формата си по време на живота си, две пълни промени на своите тела. Първата трансформация се

състояла, когато „скорпиончетата" достигали до зряла възраст. След като допълзявали до клонка

или камък, малките пчели-водни кончета прикрепяли своите подобни на скорпиони тела плътно и

сигурно към тях. Докато външната им кожа се втвърдявала, за да се превърне в твърда черупка,

вътрешните им органи започнали да се променят. Когато най-накрая младата пчела-водно конче

излизала от черупката, тя вече нямала формата на малък скорпион... сега, Мату..., сега приличала

повече на богомолка. Извиващото се и жилещо водно отроче вече го нямало, на негово място се

раждал дебнещ хищник, който сновял по сушата. Заприличвайки все повече и повече на

смъртоносно влечуго, в което с времето щял да се превърне... в своята форма, развиващият се млад

„kheb" усъвършенствал хищническите си умения.

Тръпки побиха Мату. Ако това е било съществото предшественик на рептилиите... тогава,

божичко, точно затова...

Пер прекъсна мислите на Мату:

-... но това била само първата трансформация, през която пчелите-водни кончета преминавали,

Мату. Във втората фаза, след като махала външната си черупка, узряващата пчела-водно конче

излизала с по-дълги крайници, щипки и жило, което било по-добре развито. И също така излизала с

двоен чифт крила и хобот с множество предназначения. В своята нова форма, „kheb" била много

по-ефективна летяща машина за убиване. Това било насекомото-влечуго, страховитата пчела-водно

конче, истинският „kheb". И точно това създание щяло да се издигне в небесата на Зеления свят и да

ги покори... напълно. Мату можеше да повярва на това.

- Докато зрелите пчели-водни кончета летели из въздуха, те приличали на бронирани комари,

Мату. Те имали външни скелети, които били направени от втвърдени телесни черупки. Обвивката

защитавала техните уязвими вътрешни органи и ги правела почти неуязвими опоненти във войните

на летящите насекоми. Те били наистина плашещи. Имали четири мощни криле, които ги

повдигали във въздуха, като всяко се движело независимо от останалите. Точно затова зрелите

„kheb“ можели да кръжат над дадено място или бързо да се придвижват напред или назад. Те

можели да се изстрелват във въздуха с умения, които били непосилни за останалите насекоми.

Имали дълги, дълги предни крайници с малки, но мощни щипки, които им позволявали да се

придържат към листа и клони и да хващат по-добре своите безпомощни жертви. С един бърз замах

на своите щипки пчелата-водно конче можела да убие своя враг или да разтвори тялото на своята

плячка. След това, стоейки над неподвижното тяло, тя можела да вкара хобота си и да изсмуче

лакомо даващите някога живот флуиди на своята жертва.

Мату потръпна от подобната на вампир богомолка, която си представи.

- В ранните дни на Живота на Зеления свят... - каза Пер на чирака - ... пчелата-водно конче   „kheb", примитивна форма на влечуго-насекомо, била най-страшният враг, който едно летящо

създание можело да срещне.

Мату бе сигурен, че това е вярно.

- Във финалната фаза на своя живот, след второто премахване на техните кожи, „kheb" се

превръщали в напълно развити същества. В този момент от техния живот женските били готови да

заченат и да износят потомството си. Но за да направят това, вътрешните органи на женските се

променили още по-драстично от системите на мъжките. Докато преди женските можели да оцелеят

от нектара на растенията или от плътта на други насекоми, сега те имали нужда да се хранят с

телесните флуиди на други създания, за да произведат химикалите в телата си, които ще позволят

зачеването. Женските имали нужда да се хранят с телесните флуиди... с кръвта... на други създания.

По дяволите!, помисли си Мату. Все повече и повече като вампири!

- След като женските „kheb" се натъпквали с кръвта на други създания, те се връщали в гнездата

си, за да чакат „промяната". Когато били готови, те се издигали в небето, летейки колкото могат

по-високо и чакали приближаването на мъжките търтеи. Чрез издигането си високо в небето,

женските се подсигурявали, че само най-силните и решени мъжки ще могат да ги достигнат.

Това щяло да гарантира, че ще имат силно и жизнено потомство. Способни да се чифтосват

няколко пъти, женските оставали в своето „райско място" докато били изпълнени с мъжко семе.

След това, спускайки се към своите избрани езера, женските снасяли своите яйца, завръщали се в

гнездата си... и цикълът започвал отново. Това, Мату... - подчерта Учителя Пер - ... това бил начинът

на живот на предците на влечугоподобните същества от нашите небеса.

Мату мълчеше. Същества... човешки същества... произлезли от предци пчели-водни кончета.

Кой би повярвал на това? Но нали и ние сме потомци на някаква форма на примати, помисли си

той. Навярно не маймуна, но подобна на маймуните и шимпанзетата. А приматите са произлезли

от четирикраки създания, които са живеели на дърветата преди милиони години. А те пък откъде

са дошли, ако не от примитивни влечугоподобни същества? Не е толкова пресилено да се повярва,

помисли си Мату. Ние също имаме „рептилоиден участък"в нашия мозък. Би ли било грешно да се

наречем влечугоподобни хуманоиди?, чудеше се той. Не..., каза си той. Мисля че не.

Пер гледаше през прозореца.

- През милиардите години на своята еволюция, пчелите-водни кончета станали по-големи. И

докато еволюирали в своята по-голяма форма, започнали да се появяват първите знаци на тяхната

хуманоидна съдба. Техните дълги израстъци започнали да приличат все повече на издължени ръце и

крака. Техният гръден кош приел формата на торс с тънка талия, а триъгълната им глава с

огромните кристални очи започнала да изтънява и да прилича повече на човешка. Във въздуха те

приличали на примитивно човешко същество с крила... не като феи, а по-скоро като фурии. Докато

стоели на някое дърво, тихо чакащи своята жертва да прелети над тях, приличали на тъмни

гаргойли.

Мату се облегна назад. Картините в главата му бяха плашещи.

- Но източниците на храна не били само в небето, Мату. Имало също и плячка, която вървяла по

земята. По-големите крила помогнали на „kheb" да станат ефикасни ловци във въздуха, но пък

големият обхват на тези криле ограничавал движението им в гъстите гори и шубраци. Оцеляването

изисквало от влечугоподобните хуманоидни пчели-водни кончета да се научат да ловуват на земята.

Чрез подвиване на своите криле близо до тялото си, „kheb" се научили, че могат бързо да се шмугват

през дърветата. Техните крака и долни части се адаптирали към движението по земята, а

щипчестите им стъпала станали по-гъвкави. Гръбнакът им се адаптирал към изправеното движение,

а опашката им почти изчезнала. И въпреки че новата им форма им позволила да се превърнат в

смъртоносен хищник на земята, в горите и джунглите, техните горни части и криле никога не

загубили своята уникална способност да ги повдигат към небето и да се стрелват във въздуха.

- Звучи ми като описание на хора-дракони... - каза на глас Мату. Пер кимна:

- Да... това е подходящо описание.

- Наистина ли са били рептилии, Пер? - попита Мату.

- Да, Мату... - отговори Пер - Те били крилати влечуги по време на своя път по превръщането

им в хуманоиди.

- Били ли са студенокръвни, Учителю? - попита той.

- Това е вярно, Мату... - отвърна Старейшината - Люспите и обвивките им не запазвали

топлината на тялото им много добре. И както и влечугите на земята трябва да правят, ранните  

„kcheb" трябвало често да се пекат на слънце. Практика било също и да живеят в топлите региони на

техния свят.

- Каза, че имали люспи...? - любопитен бе младият чирак.

-Да, Мату... - отговори Старейшината -... в началото. Постепенно те загубили своите люспи и

черупчесто покритие. Разбери, че за период от милиони години примитивните мъжки „kheb" имали

костна обвивка около телата, ръцете и краката си, подобно на динозаврите на Земята в далечните

праисторически времена. Те имали ивица от къса обвивка с полуостри резци, които започвали близо

до челото и се спускали по черепа и надолу към гръбнака, постепенно изтънявайки надолу в къса и

тънка опашка. Също така имали и дълги остри нокти на ръцете, които се развивали. Можели да

режат и разпарят с безжалостна бързина и имали големи квадратни челюсти с остри набраздени

зъби, които можели да откъсват с една бърза захапка. Имали мощни крака, които им позволявали да

бягат бързо и да подскачат във въздуха с невероятна скорост и пъргавина. Техните черни очи без

капка емоция можели да уплашат и най-върлия противник... и запомни Мату... те можели да летят.

Летящите „kcheb " били сред най-жестоките създания в Зеления свят.

Мату кимна. Няма никакво съмнение в това., помисли си той.

- И те били черни, Мату... - Пер присви очите си, поглеждайки право в тези на ученика си - ...

техните тела били тъмно черни. В тъмнината мъжките търтеи били почти невидими. Скрити в

тъмнината на нощта, атаката на мъжките била свирепа и безжалостна. Спускайки се със

зашеметяваща скорост и бързина във вражеските гнезда или леговища на земни създания, атаките

на мъжките пчели-водни кончета рядко се проваляли. Родени с инстинктите на „kheb“ мъжките

продължавали да се бият... дори когато техните глави били отрязани. Вражеските сили, които

оцелявали при първоначалната изненадваща атака на „kheb", имали малък шанс да доживеят при

последващата яростна атака. Отново и отново, светкавичните атаки на мъжките пчели-водни

кончета успявали... и с времето те увеличавали своите първоначални инсектоидни територии.

Пер се наведе напред.

- Но колкото и страх да всявали мъжките „kheb", Мату..., женските били още по-ужасяващи за

създанията в Зеления свят. В тяхната еволюция, докато женските се превръщали в хуманоиди, те

останали с по-малък размер от мъжките и с по-малки черупчести покрития на телата си с уязвими

зони, които били покрити с тънки мъхести косми. Но липсата на броня не ги правела по-малко

опасни. Техните нокти били също толкова остри, а благодарение на по-малкия им размер, били

по-бързи отколкото мъжките им половинки.

Пер направи пауза.

- Но имало нещо друго... - каза той. Мату слушаше в очакване. Учителят говореше почти

шепнешком.

- ... те били отровни!

Мату направи гримаса. Отровни?, зачуди се той. Отровни? Не са ли и така достатъчно

смъртоносни? Имат нужда да станат отровни?

-През милиардите години на тяхната еволюция нещо се случило с женските „kheb", за разлика

от мъжките. Промените в техните тела, които създавали хормоните, необходими за тяхното

възпроизвеждане, образували също така и течност, която била киселинна и силно отровна за други

създания! Женските „kheb" можели да защитават себе си и гнездата си, плюейки естествена отрова в

лицата и очите на техните жертви. Потокът от гореща киселинна течност, който заливал лицето на

врага, можел да причини нервна парализа или слепота. Ако имало отворена рана или пък отровата

попаднела в гърлото на жертвата, смъртта била почти сигурна. Голяма била бедата за всеки враг,

който можел да усети зъбите на женските „kheb". Така че, Мату, въпреки че мъжките „kheb" можели

да източват кръв със своето ухапване, това само по себе си не причинявало смърт. Но женските

„kheb"... поради тяхната естествена отрова можели да убият и с най-малката драскотина от зъбите

им. Битките между еволюиращите създания на Зеления свят и мъжките „kheb" били почти винаги в

полза на пчелите-водни кончета, но когато зоните около гнездата на женските били заплашени,

деструктивната ярост на женските винаги носела победата.

Пер погледна Мату в очите.

- Въпреки че това може да звучи банално, Мату..., в тази галактика, именно женските измежду

видовете са онези, които би трябвало да предизвикват страх... именно женските сред видовете са

най-смъртоносни.

Пер се облегна назад, оставяйки думите му да попият.

Тръпки минаха по гърба на Мату. Жужащите пчели го ужасяваха, идеята че съществуват рояци

от тях, които могат да се спуснат към него, бе плашеща. Да се изправиш пред пчела-водно конче с

човешки размер бе също ужасяващо, но мисълта за битка лице в лице с женска, която прилича на

гаргойл... и има слюнка, която може да убива... това бе прекалено. Боже..., помисли си Мату.

Надявам се, че никога няма да се изправя пред подобно същество. Тогава му хрумна една мисъл.

- Но това е било преди милиони години, не е ли така Учителю? - попита той с надежда - И на

друга планета, в далечна звездна система, нали така сър?

Пер се усмихна на притесненията на Мату.

- Да... - увери Пер своя чирак - ... това е начинът по който са изглеждали преди много, много

години,.. преди милиони години. Вече не изглеждат толкова плашещо, колкото преди.

Мату бе облекчен.

- Как изглеждат сега, Учителю?

- Е, Мату... - продължи Пер историята си - В ранните етапи на своята еволюция „kheb"

изглеждали като странни бронирани богомолки-хуманоиди. Но през милионите години техните тела

станали високи като върлина, техните ръце и крака - дълги и стройни. Торсът и притиснатата талия,

която е характерна за пчелите и водните кончета, дала път на хуманоидно тяло с малка талия.

Техните големи триъгълни глави се развили в по-закръглени, със заострена или квадратна брадичка.

Големите черни очи, които някога заемали почти цялата глава, се превърнали в големи тъмни

пронизващи очи. Ранните „kheb''-хуманоиди... - Пер спря и се усмихна.

Мату се зачуди какво става.

- Добре ли сте, Учителю? Старейшината погледна към Мату.

- Ранните „kheb''-хуманоиди били еквивалентът на нашите пещерни хора, Мату. Предполагам,

че могат да бъдат наречени „kheb''-мъже и „kheb''-жени.

Мату също се усмихна. Още едно добро сравнение, Учителю, много добро.

- Ранните „kheb''-хуманоиди били високи и по-скоро стройни, но тяхната слаба форма била

измамна и същевременно мощна. Те били много гьвкави и бързи и можели да бягат по тесни пътеки

и да минават през тесни проходи. И можели да летят, нагоре, надолу и настрани толкова бързо, че

не можели да бъдат видени ясно. Те били ефективни, смъртоносни ловци... и студенокръвни

убийци. От всички видове, които еволюирали на Зеления свят, влечугоподобните пчели-хуманоиди

„kheb" щели да се издигнат до най-доминиращата форма на живот на планетата.

Обзалагам се, че е така!, помисли си Мату.

- Докато „kheb''-хуманоидите еволюирали, точно както и на Земята, те формирали примитивни

общества, които с времето се превърнали в цивилизации. Еволюирали от първичното съществуване

в гнезда до примитивни кални колиби и убежища и впоследствие до големи усъвършенствани

градове. От живот, борещ се за оцеляване в езерце, до живот като влечуго и после като хуманоид; от

малкото „бълбукане" до жуженето и сложните езици; от кални леговища, до релефи и великолепно

изкуство; от бартерните сделки на пазарите до сложни финансови институции... примитивният

рептилоидно-инсектоиден хуманоид дал път на по-усъвършенствания влечугоподобен човек.

Рептилиите станали... цивилизовани.

Мату се чудеше дали пътят на развитието не е един и същ в цялата вселена, дали всички

създания в галактиката следват един и същ път. И продължаваше да се чуди...

- Дали влечугоподобните хора „kheb" приличат повече на хора-змии или на хора-богомолки,

Учителю? - попита той - Имат ли все още люспи?

Пер се ухили.

- Не, Мату... - поклати той глава - Както човешките същества на Земята са изгубили голяма част

от своята козина, която техните предци примати са имали, така и влечугоподобните същества са

изгубили своите люспи.

- А те зелени ли са, Учителю? - чудеше се той.

- Не, мой млади приятелю... - усмихна се отново той - Те не са със зелена кожа, никога не са

били. Техните тъмни кожи вече нямат люспи и не приличат на инсектоидните влечуги, от които

произхождат.

Пфу!, отдъхна си Мату. Но се чудя какво..., я почакай малко! Пер започна отново:

- През милионите години на своята еволюция, хората „kheb" загубили повечето от тези ясно

изразени влечугоподобни и инсектоидни черти на своите предци. Но не всички отличителни белези

изчезнали напълно. Въпреки че тяхната височина започнала леко да варира, хората „kheb" като цяло  останали доста високи и стройни. И както при всички създания, произхождащи от влечугоподобни

предци, те имали малко или никакви косми по телата си и много малко коса по главите си. Техните

торсове запазили формата на пясъчен часовник на далечните предци пчели-водни кончета. Мъжките

имали широки гърди с тясна талия, големи и мощни задни части със силни бедра и изтънени

прасци. Рептилоидните женски имали същата форма, но с по-деликатни и женствени извивки по

телата си. Техните лица все още били триъгълни, изострени до една ясна, но същевременно

по-деликатна степен. Те имали големи тъмни очи, по-големи от на повечето хуманоиди, но

притежавали почти хипнотизираща красота. Устите им също били по-големи отколкото на другите

същества, но имали по-малки устни. Когато била затворена, устата на рептилоидното същество

изглеждала така, сякаш почти изчезва. И въпреки че били изгубили свръхголемите зъби на предците

си, техните „кучешки" зъби били дълги и остри... и доста функционални. Дългият хобот, използван

да се изсмуква кръвта на техните жертви, също изчезнал и дал път на остър и малък ъгловат нос,

който бил странно привлекателен. Може да те изненада, Мату..., но рептилиите били физически

красиви хора. Техните крайници били грациозни, техните тела били привлекателни и добре

оформени. И с техните големи тъмни очи и плавна походка, женските рептилии били известни като

най-красивите жени в галактиката. Рептилиите били хубави и страховити, красиви и смъртоносни...

и можели да летят. При церемонии, когато обличали своите диплещи се роби, най-добрите премени,

които светът им предоставял, мъжките и женските рептилии можели леко да се носят, все едно

имали ангелски криле..., но те били същинската ръка на смъртта, скрита в бляскави, ефирни одежди.

Дяволи, които приличат на ангели... удивително., помисли си Мату. Или може би трябва да

мисля за тях като ангели, които действат като дяволи?

- През милиардите години на еволюция в Зеления свят, се развили много раси на

хората-рептилии. И както се случвало на всеки свят в нашата галактика ЕРИДАНУС, расите

започнали войни за своя собствен свят. Успехът или провалът на рептилианските армии винаги се

решавал от невероятната способност на воините да маневрират при полет. Мъжките и женските

можели да летят с криле, които изглеждали прекалено деликатни, за да поддържат дългурестите им

тела. Те били невероятно бързи на земята, но във въздуха рептилиите нямали равни. Отдалеч,

приближаващите армии от летящи воини изглеждали като огромен черен облак от гигантски водни

кончета, от който се чувало яростно бръмчене, което издавало тяхното намерение. Но въпреки че

врагът можел да ги засече визуално, докато са още на известно разстояние, само за миг

рептилианските крилати воини покривали пространството, което ги разделяло от техните врагове.

За време по-малко от удара на сърцето, злобата на рептилианския воин се спускала над неговите

врагове, точно като гнева на жесток и кръвожаден Бог. Въпреки че впоследствие щели да изгубят

естественото си костно покритие, заради силите на еволюцията, рептилоидните крилати воини

компенсирали загубата като носели изкуствени брони, подобно на рицарите през средновековието

на Земята. И докато загубата на естествената телесна броня в известен смисъл ги направила

по-уязвими, тя също така ги направила и по-леки и бързи..., а оттук и по-смъртоносни.

По дяволите!, помисли си Мату. Защо продължават да стават все по-смъртоносни? Няма ли

някога да развият някаква слабост?, поклати Мату глава. Пер забеляза чирака си и спря.

- Не, Старейшино... - извини се Мату - ... няма нищо. Съжалявам. Пер се облегна назад и

продължи:

- Световните войни на рептилоидните хуманоиди били много, Мату. Балансът на силата се

променял и преминавал през много амбициозни царства. Кралства и Империи се издигали и

западали. Но с времето една раса от рептилии се оказала доминираща на планетата. Те били познати

като NEKH, или страховитите ,Нерни". Чрез победите на Черните Воини и политическите

манипулации на Черните Крале, светът на рептилиите накрая се обединил под властта на един Крал

и едно Кралство.

Мату повтори името на себе си... NEKH... „Черните". Мда, страшничко е.

Глава II

Империята на Кралете NEKH

Пер продължи настоятелно:

- Важно е да имаш нещо предвид, когато изучаваш историята на хората-рептилии, Мату. В

гнездото на рептилиите-насекоми, женските са тези, които вършат работата и Кралицата е онази,  около която се върти Живота. Търтеите изпълняват две роли. Тяхната първа цел е да се сношат с

Кралицата или с женска от кралското семейство. Тяхната втора функция е да защитават гнездото от

всякакви врагове или нашественици. Докато „kheb" еволюирали от примитивни насекоми до

развита хуманоидна форма, същите роли станали част и от тяхното примитивно хуманоидно

съществуване, пренасяйки се в техните цивилизационни стадии. На бойните полета и в териториите

далеч от дома, хуманоидните мъжки водели битките и поемали контрола над събитията..., но у дома,

както и в гнездото, до голяма степен, женските били тези, които контролирали ежедневните

събития. Докато „kheb''-хуманоидите еволюирали, женските продължавали да извършват цялата

работа около централната колония. Мъжките защитавали колониите, но поради тяхната добре

позната свирепост, те рядко били атакувани. С все по-малко работа за вършене в колониите

мъжките започнали да се осмеляват да нахлуват в околните местности, нападайки колониите и

териториите на други хуманоидни раси. За кратко време ъжките „kheb" завладели по-слабите мъжки

от съседните земи и започнали да разгръщат своите завоевателни войни. В новозавладените

територии мъжките „kheb" се провъзгласили за Крале, управлявайки с желязна ръка над своите

поданици. У дома обаче, в централните земи, Кралиците продължавали да контролират. Докато

завоеванията продължавали, Кралства се издигали и западали. Но институциите оставали същите.

Монарсите „kheb" запазвали строг контрол над правителствата и армиите на всички завладени

царства, дори над политическите институции на самото централно Царство..., но всекидневната

работа на администрацията в родната колония и нейните градове, била във властта на

рептилианската Кралица. Докато рептилоидните Крале позволявали на женските малко участие в

решенията, касаещи глобалното Кралство, Монарсите бързо се поддавали на своите Кралици, когато

ставало въпрос за решения, свързани с родните земи. Накратко - всеобщата Империя била владение

на Краля, но домът... той Мату... бил изцяло владение на Кралицата.

Мату се облегна назад. Удивително., помисли си той. Удивително! Каква система, домът е

владение на женската, външният свят е владение на мъжкия. Домът е владение на жената,

външният свят е владение на мъжа. Боже мой..., осъзна се Мату. Точно един друг начин да кажеш

това, което винаги са ни учили за мъжа и жената в нашия свят... мястото на жената е у дома, а

на мъжа - във външния свят. Това е същото нещо..., но с изцяло различно значение!

Пер продължи:

- Животът напредвал бързо под управлението на влечугоподобните NEKH-Крале, Мату.

Науката и технологията, първоначално развити, за да подпомагат завоевателните войни на Кралете,

напреднали скокообразно. Докато оръжията и завоевателната наука продължили да имат най-висок

приоритет в изследванията и развитието, изобретенията и инструментите, които били следствие на

новите технологии, често били адаптирани за ежедневна употреба от средностатистическия

„kheb''-човек.

Подобно на това, което се прави тук на Земята., каза Мату на себе си.

- С времето Кралете „kheb" изоставили своите деструктивни Завоевателни войни и фокусирали

своето внимание над други битки за власт. Тези войни не се водили на бойното поле, те били водени

на пазарите на Зеления свят. Започвайки като едно общо усилие да се постигне печеливш обединен

фронт над планетата, Монарсите „kheb" си сътрудничели, не в името на мира, а за парични

придобивки. Унищожителните войни повече не се толерирали в големите Кралства на Новия свят,

мирът и редът щели да управляват, просперитетът и щастието щели да принадлежат на всички.

Бизнесът се превърнал в новото бойно поле. Войните на Новия свят, официално познати като

Световни войни на NEKH, били водени в бизнес центровете на Зеления свят. Поръчкови и други

убийства все още имало, но те вече не били в резултат на нагорещени страсти и истинска омраза...

не било лично... било бизнес.

Боже мой! Мату се изправи. Не е лично... просто бизнес! Светът със сигурност е чувал това и

преди. И е на милиарди и милиарди години. Боже мой!

- В Новия свят едно семейство от „kheb“-създання успяло да вземе контрола над богатствата и

властта над цялата планета. Те били първите наследници на ранните NEKH-Крале и били познати

като NEKH-KHEB. С помощта на техните манипулации бил постигнат Мир и започнала нова ера.

Всички кралства на Зеления свят попаднали под флага на Асоциацията на Kheb-Щатите, другото

наименование на Асоциацията на Рептилианските Щати. Силата на Новия свят можела да бъде

изразена в една проста фраза... „и печалбата ще ги води".

Боже мой!, бе зашеметен отново Мату. Боже мой!

- С вече установени институции в Новата Световна Ера, Империите NEKH започнали да

поглеждат към небесата над тях. Те започнали по подобие на човешките същества на Земята да

проучват своите луни. Внимателно разработили своите технологии, кацнали на повърхността на

луните и започнали да изграждат основи. Поколения по-късно техните луни били колонизирани и

експлоатирани, от тях се добивали ресурси и били истински трамплини за планетите и световете

отвъд. Рептилоидните NEKH-астронавти достигнали и покорили световете на своята собствена

слънчева система, изграждайки нови бази и още колонии, използвали и развивали многото нови

сателити на своите съседи. NEKH установили общност на рептилианските създания в слънчевата

система, първата Асоциация на Рептилианските Светове.

Асоциация, помисли си Мату. Странен избор на имена...

- Извини ме, Учителю... - прекъсна го Мату - Но защо я наричат „Асоциация на Рептилианските

Щати"? Дали те се отъждествят с рептилии?

- Не, Мату... - отговори Пер - Те не наричат себе си рептилии, точно както и ние не се наричаме

„хора-маймуни". Трябва да разбереш, че за тях думата „kheb" означава „човешко същество". За тях,

всичко, което не е влечугоподобно, всичко, което не е „kheb", трябва да бъде адресирано с

определящ термин. Например, ние няма да бъдем познати като „човешки същества", а ще ни

споменават като „хора-маймуни" или „маймуни" заради нашето родословие. Същества, чиито

предци са били вълци, за хората „kheb" биха се казвали „хора-вълци" или дори „вълци". Трябва да

разбереш това, в очите на всяка раса същества, тя е тази, която вярва, че представлява истинските

„човешки същества". Всички други биват отъждествявани със своето потекло... „хора-вълци",

„хора-риби", „хора-птици" и т.н. За нещастие, в опита си да ти разкажа тази история по начин, който

ще разбереш, аз също съм принуден да използвам определящи термини, за да направя обясненията

си малко по-разбираеми. Ако се опитам да бъда абсолютно точен, не бих използвал описателния

термин „рептилия", но тогава вероятно би изпитал по-големи трудности да следиш кой кой е в

историята на нашата галактика. Моите извинения, Мату..., но аз ще продължа да използвам тези

определения, за да подпомогна обучението ти.

- О, не, Учителю... - отговори бързо Мату - Благодарен съм, че правиш това. Сигурен съм, че

използваш най-добрите възможни думи, за да ме учиш... Не се извинявай, Учителю. Трябва да ти

благодаря, че си толкова мъдър. Благодаря ти.

Пер кимна, оценявайки признателността му. Младият мъж бе наистина проницателен.

- Асоциацията на Рептилианските Светове... - Пер направи пауза и се усмихна на Мату

-Асоциацията на Световете Kheb, била само първата крачка, Мату. Кралете NEKH започнали да

достигат отвъд границите на своята имперска слънчева система, до други слънчеви системи и

техните светове. Притежавайки невероятна технология и боен арсенал, с огромни ресурси и Звездни

бойци с хладна преценка, Кралете NEKH започнали да изучават и експлоатират други светове.

Точно както правели на Зеления свят и точно както правели в своята собствена слънчева система, те

започнали нови серии Завоевателни воини. Но в тези Завоевателни воини, хората-рептилии се

сблъскали с други хуманоиди от галактиката ЕРИДАНУС. Ето започва се!, каза си Мату. Внимавай,

гелактико!

- Когато Звездните кораби на NEKH осъществили първи контакт с други светове, те били

предвидимо внимателни, разбира се..., но за изненада на рептилианските Звездни бойци, създанията

на другите светове ги приели с отворени обятия. Тъй като другоземците не били успели да развият

своя собствена космическа технология, новата цивилизация гледала със страхопочитание и почти

благоговение на корабите на NEKH. Завладяването на техните планети било лесно.

Разбира се, помисли си Мату. Превъзхождащата технология несъмнено доминира над

по-нисшите сили... особено ако тези сили отворено приветстват своите завоеватели.

- Докато другите светове се предавали на Звездните NEKH-бойци, Кралете бързо установявали

свои собствени марионетни правителства, със свои собствени NEKH-администратори, които

упражнявали властта. Всички други светове щели да функционират под същите системи,

установени в Империята NEKH. Всички новозавладени популации щели да се подчиняват и да

живеят според правилата на институциите на Световете NEKH и всички новозавладени популации

трябвало да оказват чест на Краля на звездите NEKH, който стоял на Трона на Империята NEKH...

Всички приветствали Краля NEKH! Всички приветствали Краля на Небесата!

Мату поклати глава. Навсякъде е едно и също, удивяваше се той. На земята, на звездите...

просто не се променя.

- Но завоевателните кампании не били винаги лесни, Мату. Докато рептилоидните Звездни

бойци продължавали да настъпват към непознати светове, те скоро открили, че съществуват други

раси бойци, които не били лесно победими. Някои звездни раси били защитавани от воини с

удивителна физическа сила и способности, които рептилианските бойци не били виждали преди. За

почуда на Кралете NEKH, някои завоевателни войни били загубени.

Браво!, помисли си Мату. Чудех се дали някой ще може да се изправи срещу тях.

- Ерата на Първите Междузвездни войни била завършила. И за известно време имало крехък

мир в космоса. Кралете NEKH били забавени.

Ерата на Първите Междузвездни войни, записа си Мату. Това определено предполага Втора

ера.

- Дори със своите напреднали технологии и присъщата жестокост и студенокръвност на

подчинените им рептилианските бойци, Кралете NEKH се озовали в една война на по-високо

равнище, както по интензивност, така и по смъртоностност. Тактиките и оръжията трябвало да

бъдат преоценени... както и съставът на войниците на бойното поле. В резултат на все по-големите

изисквания на тези грандиозни „Междузвездни войни", нито един рептилиански боец не можел да

бъде отхвърлен или пренебрегнат... независимо от неговия пол. Преглеждайки историята на

успешните войни на Империята, скоро било установено, че в миналото рептилианските женски са

водили битки рамо до рамо с мъжките войници във Войните на Зеления свят. Тяхното участие не

било без значение за успеха и победите в старите войни. Нямало причина да се счита, че не могат да

допринесат за победите в новите войни. Както се било случвало и преди много, много години,

рептилианските женски отново били зачислени в армията и поставени на бойното поле до техните

мъжки половинки.

Страшничко..., помисли си Мату.

- Това, което щяло да се случи после, Мату... - каза Пер - ... било напълно неочаквано. Ооо...,

Мату спря да пише. Бе трудно да се повярва, че рептилианските бойци имат нужда от помощ, но

ако това е вярно... Господ да пази враговете, които трябвало да се изправят пред женските

рептилии.

- След кратък период на мир, вражеските битки в космоса започнали отново. Кралете на

Рептилианската империя започнали да се придвижват напред... отново. Но този път Звездните сили

на Кралете били оборудвани с усъвършенствани оръжия и нови технологии... и рамо до рамо с

мъжките, се сражавали смъртоносните женски рептилии.

По дяволите., помисли си Мату. Аз бих се отказал още на място. Прекалено страшно е дори да

си го представиш!

- Малко след като започнала Ерата на Вторите Междузвездни войни, било открито, че бойните

условия на далечните светове създават поразителни промени в метаболизма на женските рептилии.

На техния роден свят те били облъчвани постоянно от силна слънчева радиация от множеството

техни слънца. Пулсиращи слънчеви бури форсирали ритмична флуктуация в техните

репродуктивни цикли, принуждавайки ги да произвеждат химикал в телата си, който подпомагал

регулацията на раждането и процеса на зачеване. Но в далечните дълбини на космоса, далеч от

слънцата на дома и далеч от силите, които генерирали вътрешните телесни цикли, флуктуацията на

женските спряла... напълно! Менструалните цикли на женските рептилии секнали! В космоса

женските рептилии все пак можели да заченат и да родят деца, но само чрез директна и умишлена

стимулация на зачатъчните хормони! Значението на това, Мату... - наведе се Пер напред - ... било, че

женските рептилии нямали менструален цикъл. Те можели напълно да избират кога и дали искат да

забременеят! Това, което е много важно и трябва да се отбележи, е че менструалният цикъл бил

вследствие на соларните флуктуации на техните родни слънца!

Мату размишляваше върху идеята.

- Означава ли това, Учителю?... - започна той.

- Означава, че свободни от радиацията на слънцето, жените на Земята могат да се освободят от

менструалния си цикъл... толкова е просто.

- Боже мой! - Мату бе шокиран - Но Учителю... - той почти трепереше - Да не би да казваш, че

менструалният цикъл на жените на Земята е пряк резултат от флуктуациите на излъчванията на

нашето собствено слънце?

- Да, Мату... - отговори Пер - Но не точно на излъчванията. Когато една жена се излага на

изригванията на нашето слънце, всеки цикъл може да бъде базиран на напълно случайни събития.

Тук става въпрос за излъчванията, причинени от въртенето на слънцето, Мату...

Мату все още бе зашеметен.

- ... и прекия контрол на още едно тяло в небето, което регулира цикъла на жената толкова

прецизно.

Друго тяло на небето?, чудеше се Мату.

Пер започна отново, не оставяйки никакво време на Мату да разсъждава върху тази мисъл:

- Запомни, Мату, отровата, която жените-рептилии произвеждали в телата си действала като

активиращ спусък, който позволявал репродукцията да се осъществи. Слънчевата радиация

активирала отровата, която сама по себе си задействала способностите за зачатие. Без влиянието на

радиацията от техните слънца, отровата не се задействала и зачеването не можело да се осъществи.

Съвкупление можело да има, но не и бременност.

Естествено раждане., помисли си Мату.

- Но, въпреки че процесът на зачатието липсвал, Мату... естествено произведената отрова

продължавала да тече през системите на рептилоидните жени-воини. За изненада на рептилианската

Асоциация по Медицински Изкуства, както и на самите женски, отровата започнала да се

трансформира отново. Докато някога отровата била регулатор и естествен защитен механизъм, при

условията на другите светове и новите соларни сили тя се върнала към своята основна функция... на

отрова, която се използва за самозащита. Но... за изненада на всички, естествената отрова на

женските рептилии станала още по-смъртоносна от всякога!

О, чудесно!, помисли си Мату. Сякаш вече не бяха достатъчно смъртоносни.

- Но имало още, Мату... - продължи Пер.

О, супер!, направи гримаса Мату. Има и още! Какво остава?

- Под влияние на бойните условия притокът на адреналин, който минавал през кръвта на

женските, правел отровата още по-силна...

Божичко,.., потръпна Мату. Кога ще спре това? Още колко смъртоносни могат да станат

тези женски?

- За приятна изненада на Кралете и за нещастие на техните врагове, поради естествената

трансформапия на отровата и поради влиянието на адреналина, естествено произведената отрова на

женските рептилии ги направила далеч по-опасни... и далеч по-смъртоносни от мъжките

рептилиански воини. Новата „придобивка" да плюят гореща смъртоносна отрова в очите на своите

врагове, на практика осигурявала смъртта на всеки войник на бойното поле, който дръзнел да се

изправи срещу женските рептилии. Мату просто стоеше, клатейки глава. Пер се усмихна.

Посланието бе предадено.

- И разбира се, Мату... - добави той - освен това женските били и природно по-зли. Разбира

се..., съгласи се Мату, кършейки пръсти във въздуха.

- Когато били провокирани в битка, те не оставяли логиката или чувствата да попречат на

тяхната цел... крайното им намерение било тотална и абсолютна победа. Женските не се биели за

слава или завоевания, те се биели за своя свят и живот. Когато били разгневени, никой не бил

по-смъртоносен от рептилоидната женска. Тези фактори променили хода на много битки между

расите на Звездните същества в нашата галактика.

Разбира се..., помисли си Мату. Кой ли би имал шанс?

- Въпреки че повечето решителни битки били водени в небесата над „другите светове",

сухоземните сили все пак били нужни, за да се затвърди победата спечелена горе. При тези

ситуации никой не можел да се сравнява с женските бойци рептилии. В ръкопашен бой женските

рептилии можели да инжектират своята отрова в кръвния поток на техните опоненти чрез захапване

или чрез плюене върху остриетата на ножовете си, след което ранявали враговете си с тях. Дори

рана от нокът на женска рептилия можела да доведе до парализа или смърт. Лидерите на другите

светове, както и военните командири, се страхували от остриетата и ноктите на женските рептилиии

и предпочитали да преговарят с Кралете, вместо да се изправят пред студенокръвните женски, в

чиито очи се виждала смъртта.

Добър ход..., помисли си Мату.

- По подобен начин и населението на другите светове се подчинявало в присъствието на

женските рептилиански стражи, поставени да контролират новите правителства. Враждебните

тълпи били лесно контролирани от женските рептилии, които били въоръжени само с дълги остри

ножове и копия. Когато правителствата-марионетки били основавани, нито един дипломат не смеел  да оспори властта, на която и да е женска рептилия, оставена да командва новосформираната

администрация. Легендите за смъртоносната сила на отровата на влечугоподобните жени били

разпространени навсякъде. Малко същества от другите светове не били изгубили приятел или

роднина от отровата на женска рептилия. Последователните успехи в завоеванията и контролът над

другите светове били базирани в голяма степен на участието и влиянието на женските бойци. В

историческите записи на Зеления свят се виждало, че Империята на хората-рептилии била родена от

„Войните на Черните". В по-късните записи на Живота в нашата Галактика, „Междузвездните

войни" били тези, от които била родена Междузвездната Империя на рептилиите. Но и в двата

случая, Мату, женските бойци били тези, за които били разказвани страшните истории.

Светкавични атаки срещу превъзхождащи ги сили, смъртоносни битки с черни мъжки рептилии,

потоци отрова от женски рептилии, твърд контрол над други светове от отровните женски... всички

тези фактори довели до легендите... и статута... на рептилоидната Империя на една от най-големите

сили, появявала се в Деветия сектор на галактика ЕРИДАНУС. До края на Ерата на „Черните

междузвездни войни", Империята NEKH на рептилианските воини-Крале била оставила своя

кървав отпечатък на стотици планети. От примитивно начало до високо развито общество,

рептилианските хуманоиди се установили здраво в историческите анали на Деветия сектор.

Мату седеше мълчаливо. Елавата му все още бе изпълнена с картини на летящи рептилиански

воини.

- Но Епохата на влечугоподобните Черни Крале, Мату... щяла скоро да приключи.

Мату бе почти напълно изтощен и имаше десетки въпроси. Той се загледа през прозореца.

Трябва да е много късно..., помисли си той. Не ми се спи, но... съм изморен.

Пер започна отново, сякаш без дори да си поеме дъх:

- По време на разширяването на Империята, под управлението на Кралете NEKH, мъжките

ръководели на бойните полета и в правителството, но женските били тези, които ефективно водели

администрацията, съобразно нуждите и изискванията на институциите и правителствата на многото

други светове. Освен това, точно женските рептилии поддържали директен контакт с управниците и

народите на Империята и женските рептилии били тези, които управлявали и поддържали каналите

на властта. Това, което било интерпретирано от мнозина като лоялност към Кралете от страна на

женските рептилии, било всъщност упражнение в коварните скрити методи на влечугоподобните

Кралици. Разбираш ли, Мату..., докато рептилоидните Крале първоначално държали реалната власт

в Ерата на Завоевателните войни на Зеления свят, до периода на нашествията в другите светове вече

Кралиците и техните лоялни женски администратори били тези, които формирали истинския център

на властта в Империята. Във всяка Империя, управлявана от „скрита сила", представителните лица

винаги имат най-ярък образ. В Империята дори се вярва, че издаването на заповеди идва изцяло от

тях. Дори понякога представителното лице наистина счита, че то издава Кралските заповеди. Но

всъщност човекът, който следи за изпълнението на тези заповеди, е този, който държи властта. И

във всеки случай, това бил женския администратор, който бил отговорен за изпълнението на

Кралските заповеди. Запомни, Мату... Женските от расата „kheb" са тези, които вършат работата.

Мъжките са бойците и любовниците на Кралицата. На Зеления свят и на другите светове женските

били онези, които в действителност ръководели световните дела.

Разбира се..., помисли си Мату. Светът на ,,kheb"не се върти около мъжа, а около жената.

- Кралете рутинно издавали заповеди, предназначени да влязат в сила в цялата Империя, а

Кралиците и техните женски администратори били тези, които редовно променяли или забавяли

изпълнението на Кралските команди. В полза на Кралиците било абсолютното убеждение на

Кралете, че те, бидейки Монарси, притежават истинската власт в Империята. Когато Империята,

под управлението на Кралете NEKH, започнала да придобива значително влияние сред звездите на

Деветия сектор, Кралиците започнали да преосмислят ролята си „зад кулисите". Управлението на

новата Звездна Империя поставило още по-голяма власт и отговорности в ръцете на женските

рептилии. И те нито се уплашили, нито се провалили. Доказали се като способни и продуктивни

администратори..., а се били доказали и на бойното поле. Но с новия статус на Империята като

център на властта в сектора, рептилианските Кралици започнали да оказват натиск върху трона за

по-видна позиция в управлението на Империята.

Не считам, че бих застанал на пътя им..., помисли си Мату.

- За да избегнат трудностите у дома и за да успокоят Кралиците и женските администратори,

рептилианските Крале неохотно дали нови отговорности на Кралиците. Кралиците станали

по-видими и заели по-значима част в церемониите на Държавата, на които хората винаги се

наслаждавали. Някои по-незначителни програми били дадени на Кралиците и техните лоялни

женски сили..., но Кралете никога нямало да се откажат от своя авторитет в контрола на

Империята... той трябвало да бъде отвоюван.

Опааа..., помисли си Мату. Това не е добре! Лош ход!

- И за тяхна изненада и почуда той бил. Това, което Кралете не осъзнавали било, че давайки

допълнителна власт в администрацията на Империята, и особено давайки им по-видима роля, те

подарили на Кралиците допълнителна власт... в очите на хората от Империята. Тази грешка щяла да

се окаже фатална за Ерата на Кралете. В очите на Краля, Кралицата на Империята стояла на трона

като Първа дама на Империята. Нейните задължения били много прости: тя трябвало да оставя сред

другите светове от Кралството и другите светове от Деветия сектор много ясно и категорично

впечатление, че всички женски от рептилианската Империя стоят зраво и ревностно зад своя Крал.

Дори на Кралския двор на Кралицата било наредено да представя същия образ на световете от

Деветия сектор. И тъй като всички жени, включително и Кралицата, докладвали директно до мъжки

представител на Краля с по-висок ранг, Краля бил убеден, че ролята на Кралицата била илюзорна и с

малко влияние. За Краля Кралицата била орнамент в Двора и декорация за Монарха, с която да се

показва... нейното присъствие било напълно формално... - Пер направи пауза и се усмихна - ... или

поне така смятал Краля. Какъв наивник..., помисли си Мату.

Пер започна отново:

- Легендата за „Нощта на сълзите" ни разказва следното, Мату... В ранното утро била свикана

сутринна среща на Кралския щаб. Делата на Империята винаги били главен утринен приоритет.

Членовете на кралския щаб били изненадани, когато вместо Краля, в залата влязла Кралицата.

Женските войници от нейните Кралски елитни части стояли близо зад нея. Докато войниците

оградили стените на Кралската зала, Кралицата седнала, но не в нейния стол, а в този на Краля!

Няколко души от щаба на Краля подскочили и шумно протестирали срещу нейното недопустимо

действие. Когато Елитните гардове на Кралицата пристъпили напред, мъжете седнали и

замлъкнали. Анонсът бил бърз и прост: Кралят бил убит по средата на нощта. Кралицата едва

успяла да се спаси от наемните убийци. Ако не били нейните лоялни Елитни гардове, можело и тя

да не оцелее. Въпреки че мъжете-убийци били ликвидирани незабавно, те не могли да бъдат

разпознати, нито пък източникът на заговора можел да бъде определен. За да се запази реда и за да

предотвратят бунтове и безредие, Кралицата незабавно поемала контрола. За да се предотврати

заговора от безскрупулните неизвестни мъже с власт, които със сигурност стоели зад това

похищение, Кралицата издала заповеди до всички женски командири и администратори да поемат

контрол над съответните дестинации. За да се избегне преврата от тази безскрупулна и неизвестна

мъжка сила, всички мъже трябвало да бъдат освободени от техните властови позиции... за доброто

на Империята! Докато Кралицата успеела да осигури безопасността на Империята и нейните

поданици, рептилските светове щели да се управляват от жени-администратори, които вече били

заели места. Когато Кралицата била удовлетворена от осигуряването на мира и сигурността, тя щяла

да върне властта на Кралския наследник.

Невероятно!, каза си Мату.

- Протестите на мъжките рептилии, които били на власт били значителни и шумни, но новата

позиция на Кралицата нямало да бъде разклатена. Тази съдбовна нощ, която по-късно щяла да се

наименува „Нощта на сълзите" била най-повратният момент в историята на Империята.

Вероятно крокодилски сълзи., помисли си Мату.

- За ужас на хората от Империята и в привидно потвърждение на предвидения от Кралицата

опит за преврат, за относително кратко време много от висшите командири и администратори от

мъжки пол умрели при странни обстоятелства. Изглеждало, че превантивните мерки на Кралицата

се оказали доста проницателни и точно навреме. Имало и допълнителни усложнения, Мату.

Потомци и наследници на рептилския Крал също били мистериозно ликвидирани. Висши

представители на Краля на ключови позиции на други светове в Империята също загинали.

Заговорът бил безскрупулен и старателно подготвен.

Обзалагам се..., каза си Мату.

- Но Кралицата била твърда и непоколебима. Тя уверила поданиците си, че никога няма да ги

изостави. Щяла да запази контрол и да защитава своя народ до последен дъх. Уверила ги също, че

следите от женска отрова, които били открити в телата на много от убитите мъжки лидери, били   умишлено поставени от тайна непозната мъжка сила, която искала да подкопае целостта на

Империята на рептилоидните хора. Хитрият опит да се настроят мъже срещу жени нямало да

проработи, Кралицата щяла да се погрижи за това. Тя обещала да води своя народ през времената на

криза. „Нощта на сълзите" нямало да свали Империята, бил обетът на Кралицата пред народа!

Вашата Кралица няма да ви измени, обещала им тя! Да живее Кралицата., помисли си Мату

саркастично.

- В последвалите периоди мъжете с властови позиции и тези, които били кръвни роднини на

Краля, както и потенциалните кандидати за трона, били мистериозно убивани. Някои просто

изчезнали. Женските военни командири и администратори затегнали контрола и мерките за

сигурност. За да се запази реда, всички административни, военни и политически програми били

рационализирани така, че да дават по-добри резултати. Империята на Кралиците-рептилии се

превърнала в доста ефективна и добре смазана машина.

Пер пристъпи към прозореца.

- Имало и други значими събития по това време, Мату. Много от враговете на рептилската

Империя от другите светове вярвали, че убийството на Краля и взимането на властта от Кралицата и

нейните женски сподвижници било знак, че има слабост в отбраната на Империята. Кралете винаги

били управлявали Империята, Кралиците винаги били второстепенни фигури. Кралиците-рептилии

трябвало да бъдат слаби, вярвали вражеските Крале.

Това не е добре., каза си Мату.

-Те направили грешка... смъртоносна грешка. Били планирани и осъществени атаки срещу

Империята на хората-рептилии... и те се провалили напълно. Смъртта на рептилския Крал не била

отслабила куража на „хората", а дори някак го подсилили. А превземането на властта от Кралицата

не било ограничено само до границите на рептилската Империя. Много съседни звездни светове

наблюдавали промените, които се случвали в Империята на влечугоподобните. Нашественическите

сили залели царствата на вече превзетите други светове, като изглеждало, че се опитват да запазят

контрола над населението. Това, което съседните светове не очаквали обаче, било че тези сили не се

спрели на границите на рептилското Царство. Те пресекли граничните територии и нападнали

световете на близките звезди.

Леле, „голяма изненада.", помисли си Мату.

- И не спрели дотам. Смъртоносните рептилиански воини разширили границите на Империята

на Кралицата по-бързо и с по-голяма опустошителна мощ, отколкото някога армиите на Кралете.

Въпреки че командирите на рептилските сили били само жени, мъжете воини също се

присъединили към женските си половинки, за да доставят слава и богатства на Трона на Кралицата.

Повечето вярвали в своята Кралица и нейния Трон, други се биели от страх за собствената си

безопасност. Но, независимо от причината, наградите от победите за войниците били

по-съществени. Империята на рептилиите се превърнала в царство на тотална женска доминация и

контрол. Докато в миналото рептилиите живеели и благоденствали в Ерата на рептилианските

Крале-воини, по време на Династиите на рептилианските Кралици, Империята се разширила както

никога досега и се превърнала в най-мощната от всички Звездни Империи в Деветия сектор на

ЕРИДАНУС. Страховитата Империя на рептилските Крале NEKH се превърнала в почти

непобедимата Династия на рептилианските Кралици NEKH-T.

Пер неочаквано спря. Той не продума повече. Просто гледаше звездите.

Мату бе облекчен и... изумен. Той се облегна на стола си. Погледна звездите през прозореца.

Гледаше ги втренчено. Някъде там..., каза си той. Някъде там има свят на влечугоподобни

същества. А аз си стоя тук. Аз съм продукт на древно същество-примат, Адам или кроманьонец

или каквото и да е..., а там, на звездите, са рептшоидните същества, които са произлезли от

предци наречени „kheb."Колко надменни сме., помисли си Мату. Колко надменни.

Глава III

Империята на рептилианските Кралици

- Как спа, Мату? - попита Пер.

- Имах сънища, Учителю... - отговори чиракът.

- Сънища за...? - подпита Старейшината. Мату леко се усмихна.

- Имах сънища за Кралицата на рептилиите, Учителю... - отговори той - Или... поне мисля, че

беше Тя, Учителю. Беше отвратителна... ужасяваща. Имаше люспи и змийски зъби... и беше зелена.

Много зелена. И бе висока, Учителю, много, много висока. Може би 3,5 или 4,5 метра. И искаше да

ме изяде, сър. Бях уплашен... това ме събуди! Не успях да дремна много след този сън.

- О, Мату... - Пер се усмихна - Забравил си нещо.

Мату изобщо не можеше да си представи за какво говори Старейшината.

- Забравил си, Мату... - Пер все още се усмихваше - Хората-рептилии вече не изглеждат като

влечуги. Сега изобщо не изглеждат ужасяващо. Помниш ли като ти казах, че те вече са много

красиви хора, може би най-красивите в нашата галактика. Сънят ти е продукт на твоето

въображение, Мату. Днес нещата не стоят по този начин.

Мату погледна към Учителя. Е, това е някакво облекчение., каза си той. Красиви, а? Не и тази

Кралища... не и в моя сън. Тя беше истинска...

- Време е да научиш за начина на живот на рептилиите, Мату... - започна Пер - Трябва да

научиш за техните институции и традиции... и трябва да ги научиш добре. В тях ще намериш

ключовете за много от тайните на „Древните".

Мату отиде до масата и седна. Той бе готов... отново.

- По време на еволюцията на рептилоидните хуманоиди и поради специфичната структура на

техните усти, те винаги издавали съскащ звук докато говорели. Подобно е на това, което ние

наричаме фъфлене в нашия свят, Мату. Ако те произнасяли думата „stone", например, щяло да звучи

„sss-tone". Ако звукът „S" бил в края на думата, изглеждал дори още по-дълъг, като в думата „horse".

Хората-рептилии биха казали „hor-ssss". В течение на многото поколения, звукът „sss" се превърнал

в характерна черта на езика на рептилиите. В резултат на това, на всички други светове звукът „sss"

сам по себе си станал нарицателно за влечугоподобните. Те били познати на всички други светове

като „SSS" или „SSS-A".

Доста подходящо., помисли си Мату. Хора-рептилии, които ще бъдат познати със съскането

в техния говор. Вероятно това е и плашещо. Тогава му хрумна нещо...

- Те не бяха ли известни като NEKH, Учителю? - попита той.

- Това е вярно, Мату. На техните родни светове те се наричат „наследници на NEKH". Но на

другите светове всички рептилиански потомци се наричат „SSS".

Мату кимна с разбиране към Старейшината.

- Ето нещо много важно, което трябва да запомниш, Мату. Като най-могъщата жена в

рептилианската Империя, Кралицата била абсолютният символ и въплъщение на хората-SSS. Тя

била известна, по думите на хората от другите светове, като „Върховната SSS" или дори

„Абсолютната SSS".

- Тя била Кралицата на SSS... - добави Мату.

- Да, Мату, това е вярно. Но има звездна традиция, която се спазва от кралете и кралиците на

Империите в галактиката. За да покажат своята власт и титла, те удвоявали своите имена, като по

този начин демонстрирали кралската си позиция. Така рептилоидната Кралица официално била

позната в галактиката и в собствената си Империя като „Нейно Величество, Кралица SSS-SSS". На

някои други светове нейното име било произнасяно по малко по-различен начин. Там тя била

позната като „Нейно Величество, Кралица SSS-A-SSS" или „Нейно Величество, Кралица SS-A-SS".

В някои случаи дори била наричана „Кралица SSA-SSA".

Кралица SS-A-SS или Кралица SSA-SSA., започна да си води записки Мату. Това беше важно, бе

убеден в това.

- Докато пишеш, Мату... - спря го Пер - ... запиши също и тези думи.

-Терминът „UR", означава „Първият и с най-голям чин от" или „Първоначалният". Когато се

използва като наставка, предполага „Първият от групата" или „Величествена персона от"...

Наставката „I", означава „някой, който е от страната на", подобно на личен асистент или директен

партньор... Наставката „IМ" е множествено число на „I". Означава „тези, които са от страната на",

лични асистенти или партньори...

Мату пишеше бързо.

- Запиши и тези в списъка, Мату... - продължи Пер - Наставката „US" означава „някой, който е

от...", но НЕ е същото като „I". „US" означава „последовател или поданик на", докато “I” означава

„асистент на”, което е позиция много по-висока от прост „последовател" или „поданик на".

Мату продължаваше да записва... Последовател, а не асистент.

- Прибави и друга наставка, Мату. Завършващото „U", което в действителност е множествено

число на „US". Окончанието „U" означава „тези, които са от". Мату си записа и този термин.

- Мога ли да ти ги повторя, Учителю? - попита той - Само, за да се уверя че съм ги записал

правилно?

- Да... - отговори му Пер.

- Това е списъкът ми, Учителю:

... SSS е името на хората-рептилии по принцип...

... завършващото „UR" означава „Първият и с най-голям чин от" или „Първоначалният"...

... завършващото „US" означава „някой, който е от"...

... завършващото „U" означава „тези, които са от"...

... завършващото „I" означава „някой, който е на страната на"...

... и завършващото „IМ" означава „тези, които са на страната на".

Пер кимна на Мату.

- Всичко е вярно, Мату... - каза той с усмивка - Помни... всяка от тези наставки означава някой,

който е от нещо. Сега нека приведем тези термини в употреба. Ако Кралицата на рептилиите е

„Първа и с най-важен чин в царството", каква би била нейната титла?

Мату погледна в списъка си.

- Тя би се казвала SSS... - започна той - завършвайки на „UR". Така че би се казвала Кралица

SSS-UR, Учителю?

Пер се усмихна.

- Браво, Мату. Но като „Първо и с най-голям чин" лице в Царството, тя не се нарича „Кралица".

Тя е позната просто като „SSS-UR" или „SSA-UR", или още по-просто „SSA-R" на Империята.

Боже мой!, помисли си Мату.

- Оттук ли произлиза титлата „цар", както я знаем на Земята, Учителю? - попита той

въодушевено.

- Да, Мату. Докато напредваме, ще откриеш, че много от титлите използвани тук, на

собствената ни планета, имат за корен титлите на Кралицата на рептилиите на далечните звезди.

Сега... като Кралица на Империята, Мату..., помниш ли, тя удвоявала имената и титлите си. Като

„Първо и най-значимо лице" и като Кралица, една от нейните многобройни титли ще е „Нейно

Величество, Кралица SS-SS-UR", или „Нейно Величество, Кралица SSA-SSA-R".

Caesar!, почти подскочи Мату. Caesar!

- Сега, Мату... - Пер се обърна отново към него - Можеш ли да ми кажеш как биха се наричали

асистентите на Кралицата? Помни, че те са кралски помощници.

Мату погледна в списъка си.

- SS-IM...? - опита се да налучка той - Не... чакай, чакай. Не е така... като Кралски помощници

всеки би се наричал SS-SS-I, а като група биха се наричали SS-SS-IM, нали така, Старейшино?

- Точно така, Мату! - усмихна се Пер - Като група биха се наричали SS-SS-IM!

- Assass-im? Assass-in... Assassins! - изтърси Мату. После се спря. Наемни убийци?

- Да, Мату... - каза Пер - ASS-ASS-IM били бойци, които стоели от страната на Кралицата и

изпълнявали всяка нейна команда и желание с жестокост и свирепост отвъд всякакво сравнение. За

да бъде сигурна, че ASS-ASS-IM са винаги в готовност, винаги свирепи, неуловими и готови да

унищожават на секундата, Кралицата държала своите наемни убийци постоянно под влиянието на

наркотик, направен от нейните учени МАКН, група, за която ще говорим по-късно, Мату.

Мату си спомни обяснението дадено за думата „assassin" от експертите. За това име се

предполага, че идва от наркотик наречен „hashashim". Но според Пер наркотикът бил наименуван

първо на ASS-ASS-IM. Невероятно! И в двата случая, както в рептилианската Империя, така и на

Земята, един наркотик произвеждал жестоки и безжалостни воини.

Пер все още говореше:

-Но забележи това, Мату. Каква би била титлата дадена на помощниците на рептилианските

женски, назначени като администратори на други светове? Помни, че на другите светове те също

били наричани SSS-женски.

- Те биха били наричани... - Мату отново погледна надолу към своите записки -... те биха били

наричани SS-I като индивиди и SS-IM като група.

Изведнъж името го накара да си спомни нещо.

- Essenes! - промълви той - Essenes! Почакай малко..., помисли си той.

Пер кимна.

- Как е възможно това? - попита той Пер - Есеите не може да са били помощници на

рептилоидните женски администратори. Учителю.

Той погледна Старейшината с озадачен поглед, чудейки се къде бърка.

-Не, Мату... - Пер се облегна назад - Не бъркаш. С времето ще научиш тайната на есеите от

нашите исторически книги. Те били пазители на религия, базирана на влечугоподобната Кралица, за

която ти говоря. Но търпение, младежо. Ще дойде ред и на това.

Мату бе развълнуван.

- Сега, Мату... какво би било името на последователите на Кралицата на рептилиите? - прекъсна

Пер въодушевлението му.

- Биха се наричали... - Мату погледна към записките си - ... биха се наричали SS-U, а само един

последовател би се наричал SS-US. SS-US... Zeus? - той погледна към Учителя.

- Браво, Мату... - отговори Пер - Трябва да се научиш да прилагаш тези термини към други

титли на Кралицата, които ще разгледаме. Пази този списък близо до сърцето си, младежо. Той е

безценен в това, което може да ти разкрие.

Мату щеше да се погрижи за това.

- Кажи ми имената на помощниците за които научи досега... - каза Пер на чирака си.

- Това е моят списък с титли, сър:

... всеки от кралските асистенти на Кралицата ще бъде познат като SS-SS-I...

... като група, кралските асистенти ще бъдат познати като SS-SS- IM...

... асистентите на рептилоидните женски администратори на други светове биха били познати

индивидуално като SS-I...

... асистентите на рептилските женски администратори на други светове, като група, биха били

познати като SS-IM...

Пер кимна в знак на одобрение.

- Много добре, Мату..., но нека не спираме дотук, нека продължим. В ранните периоди на

рептилианската Империя, когато войните се водили нокът до нокът, рептилианските крилати воини

имали специален начин да се изправят пред всеки враг. Първоначално те се изправяли толкова

високо, колкото могат, разпервайки своите криле и се опитвали да изплашат врага си със своя

размер. След това те започвали бавно да се спускат до по-наведена позиция, подобно на кобра,

чиято глава се спуска леко, когато е готова да атакува. Движейки се бавно встрани, боецът издавал

тежко предупреждаващо съскане- „sss-sss“ След това, като последно предупреждение, отварял

челюстите си и оголвал зъби, позволявайки на гърлен приток на въздух, дълбоко от тялото да излезе

навън. Звучало като комодски варан, Мату... звукът който излизал бил... „khaaaa“

- Khaaa-aaa! - подчерта Мату звука. Той бе чувал за страховития звук на комодските варани,

шумното издишване, от което всичко наоколо вибрирало.

- Това често бил последният звук, който повечето им врагове чували... - добави Пер -Но звукът,

който ужасявал най-много врагове бил този, издаван от женските рептилии. Точно както мъжките

се навеждали и съскали, така също и женските се снишавали преди атаката си. Но основната

разлика, която ужасявала враговете им, Мату, се криела в момента, в който започвали да съскат. В

края на тяхното съскане, женските изплювали отровата в очите на своите врагове. Звукът бил нещо

подобно на „sss-sss" и след това шумен „Ш"-звук. Sssss-ss-ttt! И след това отровата била

изпръсквана. Ослепен или парализиран, врагът имал малък шанс да оцелее след това, което щяло да

последва. Дали от ноктите, зъбите или мъчителния предсмъртен гърч, който означавал, че отровата

си е проправила път в кръвообращението... при всички случаи, смъртта била на практика сигурна. С

времето, Мату... плюещият звук „ttt" започнал да представлява самите женски рептилии. Един

начин, по който хората от други светове различавали рептилианските мъжки и женски, бил да

наричат мъжките SSS, а женските SSS-TT. Някои хора познавали рептилианските женски само под

името ТТ.

ТТозначавало „женскарептилия помисли си Мату. А в действителност това е звукът от

плюенето. SSS-TT означавало „женска от рептилиите". Не е толкова объркващо..., каза си той.

- Но сега, Мату... - спря Пер - Нека отново тестваме твоите новопридобити знания. Мату се

усмихна, той бе готов.

- Каква, Мату... - започна бавно Пер - ... каква би била титлата на Кралицата като Кралска

женска?

- ТТ-ТТ! - едва не експлодира Мату.

- Правилно! - усмихна се Пер - Хората от други светове се отнасяли към нея като „Нейно

Величество Кралица TT-I-TT" или „Нейно Величество Кралица ТТА-ТТ", или дори „Нейно

Величество Кралица TTI-TTI", или „Нейно Величество Кралица ТТА-ТТА".

- И каква, Мату... - продължи той - ... каква би била титлата на Кралицата, когато тя е Първа

сред женските рептилии?

Мату си помисли за момент.

- Върховната TT-UR... - отговори той - И като Върховна Кралска женска, тя би била позната

като „Нейно Величество, Кралицата TT-TT-UR".

Пер се усмихна отново.

- Отлично, Мату! - поздрави го той - TTA-TT-UR е още едно произношение, но мисля, че схвана

основната идея.

- Прости ми дързостта, Учителю... - Мату бе окуражен - Мога ли да се опитам да произнеса

титлите и имената на различните членове на администрацията на Кралицата?

- Да, Мату... - съгласи се Пер - Моля, направи го.

- Кралските Асистенти на Кралицата TTI-TTI биха били познати като TT-TT-I...

... като група, Кралските Асистенти ще са познати като TT-TTIM...

... индивидуалните последователи на Кралица TTI-TTI ще са известни като TT-TT-US...

... като група, те ще се наричат TT-TT-U.

Пер имаше голяма усмивка на лицето си.

- Много добре, младежо! - поздрави го той, Мату наистина се гордееше със себе си.

- Сега ще те запозная с друг термин, който да сложиш в списъка си, Мату. - каза му Пер - В

целия Девети сектор на ЕРИДАНУС, думата, която символизира и означава „Най-висшият" била

думата „N" или „AN". Тъй като Империята на рептилианските Кралици се издигнала до

най-могъщото царство по това време, в същината си „най-висшето царство", много звездни хора

започнали да използват термина AN като име за самата рептилоидна Империя.

N или AN..., записа си Мату.

- Когато AN или N се употребява като наставка, означава „Най-Висшият от", обикновено

ползвано за личност или създание с много висок ранг... - обясни Пер - Сега, Мату, от времето на

„Нощта на Сълзите", когато мъжете от Империята започнали да измират и/или изчезват,

администраторите и представителите на Кралицата на другите светове били винаги женски

рептилии. Те били...? — Пер направи пауза, за да може Мату да отговори.

- Те биха били познати като ТТ... - отговори Мату.

- Да... - кимна Пер - Много добре. Сега женските, които били Държавни глави и които били

представители на Кралицата с най-висок ранг, биха били познати като...?

- Те ще бъдат познати като „AN"... наставка, която ще бъде прикрепена към ТТ. Титлата на

Държавния глава ще бъде позната като... TT-AN? Нали така Учителю?

- Да, правилно... - съгласи се Пер - Терминът е TT-AN или TAN, термин който буквално

означава „Женски Рептилии - Най-висшите". Всяка женска представителка на Кралицата на

рептилианската Империя, която имала най-висок статус, била известна като TT-AN. Но кажи ми,

Мату, каква ще е титлата на назначената от Кралицата представителка, на който и да е от другите

светове?

Мату погледна в записките си.

- Като Кралска женска, тя ще бъде ТТ-ТТ... - започна Мату - Като най-висша Кралска женска тя

ще бъде... ТТ-ТТ-AN?

- Да... - усмихна се Пер - Това е вярно Мату!

TT-TT-AN! TT-TT-AN! Титан!, повтори Мату. Това е думата Титан! Това е думата, чиито

корени дори експертите лингвисти не са могли да намерят! Невероятно!

- Важно е да помниш, че женските представителки на рептилската Кралица управлявали с

твърда ръка. Никой, на който и да е от другите светове, не можел да направи нищо без нейното

одобрение. Всяко умишлено отклонение се наказвало със смърт.

Разбира се... оттук идва концепцията за почти неуязвимите бойци!

- Тъй като назначената от Кралицата представителка в някой от другите светове била

официално почната като „Нейно Величество Кралица TT-TT-AN"... можеш ли да ми кажеш как са се

наричали нейните Елитни женски стражи, Мату? - попита Пер.

- Бойци-охранители? - чудеше се Мату. Не можеше да намери нищо в записките си, което да му

подскаже каква може да бъде титлата на Боец.

- Те ще са от страната на Кралицата, Мату... - подсказа му Пер.

- TT-TT-AN... US? - чудеше се Мату - TT-TT-AN-US за индивидуалните бойци. TT-TTAN-U за

групата, Учителю?

- Да, Мату, да... - потвърди Пер, давайки подкрепата си за опита му - Кралската титла

TT-TT-AN-US била резервирана за членове на Елитните женски воини-охранители, които

защитавали самата Кралица. Те били познати като Кралските TT-TT-AN-US и често се обръщали

към тях като TT-TT-ANS... женски рептилиански воини, които не познавали страх... и нямали

равни. A TT-TT-AN-U пък била титлата на цялата Елитна войска.

Това е!, бе сигурен Мату! Не била Кралицата, а Елитната стража! TT-TT-AN-US или

ТТ-ТТ-AN-S!!! Браво! Това е!, бе развълнуван Мату.

Пер можеше да види искрата в очите на Мату. Той реши да засили натиска.

- Сега, Мату... - започна той - ... нека да комбинираме някои от парченцата, които ти напасна.

Мату се изправи. Той очакваше предизвикателството.

- Какъв беше терминът, който различаваше мъжките рептилии от женските рептилии? - попита

го Пер - Внимавай... не отговаряй припряно.

Мату обмисли внимателно.

- Отличителният термин бил SS-TT, сър... - отговори той.

Пер стоеше тихо, взирайки се в него. Мату бе изненадан, той бе сигурен, че Учителя щеше да се

усмихне и да му каже, че е прав. Но той просто си седеше.

- Ооо... - светна му на Мату изведнъж - Отличителният термин в действителност е ТТ, Учителю!

Този път Пер се усмихна.

- Това е вярно, Мату! - поздрави го той - Но аз бих искал да ти обясня един любопитен термин.

Хората-рептилии били познати като SSS, ти си запознат с това. Но трябва да помниш, че контактът,

който повечето хора от другите светове ежедневно имали, бил с женските рептилии. В резултат на

този едностранчив контакт много другоземци се обръщали към всички хора-рептилии като SS-TT

или SSA-TTA. Въпреки че това не е технически правилно, терминът SS-TT се превърнал в приет

термин за наименуване на хората-рептилии.

Мату кимна. Добре е да го знам., помисли си той.

- Сега, Мату, като Кралица на хората SS-TT, можеш ли да ми кажеш каква би била официалната

титла на Кралицата?

- Тя би се наричала „Нейно Величество Кралица SSTT-SSTT" или може би „Нейно Величество

Кралица STI-STI", или „Кралица STA-STA"... - предположи Мату.

- Това е вярно... - отговори Пер - Но най-често била позната като „Нейно Величество, Кралица

AST-AST", Мату.

Кралица AST-AST..., записа си чиракът,... била най-често използваната титла.

- Но кажи ми сега... Мату... - погледна Пер към чирака си - Каква ще бъде титлата на Кралицата

като „Първа и Най-важна" рептилианска женска?

- SST-UR или може би SSTA-UR, сър... - отговори той без колебание.

- И AST-UR... - добави Пер - А каква би била нейната титла, като „Първа и Най-важна Кралска

рептнлианска женска"?

- SST-SST-UR... - отговори Мату - Не, Учителю, почакай. Ако нейното най-употребявано име е

било Кралица AST-AST, тогава вероятно е била позната като AST-AST-UR.

- Правилно! Сега, каква е титлата на Кралските Асистенти на Кралицата? - продължи Пер.

- AST-AST-IM, сър... - отговори бързо.

- Каква е титлата на Асистентите на рептилианските женски Администратори на други светове,

Мату? - попита след това Учителя.

- AST-I като индивидуалности, Учителю... - отговори той - ... AST-IM като група.

- Продължавай, Мату - каза му Пер.

-AST-AST-US са индивидуалните последователи или поданици на Кралицата...

... AST-AST-U са последователите или поданиците като група...

... AST-AN е титлата на женските администратори на други светове...

Мату се спря, мислейки, че трябва да има и още.

Пер му се усмихна. Той се гордееше с младия мъж.

- Има ли още, Учителю? - попита чиракът.

- Титлите на Кралицата... - подсказа му Пер. Мату си помисли за момент.

- ... AST-AST-AN е титлата на Кралицата в нейната роля като Най-висша рептнлианска женска!

Пер се облегна назад.

- Това е забележително добър отговор, Мату... - каза той - Справяш се превъзходно. Мату се

усмихна широко.

- Има още един детайл, който искам да споделя с теб, Мату. През многото еони на Династията

на рептилианските Кралици, самият Трон на Кралицата започнал да се нарича „Тронът на

AST-AST" или AST-Трон. С времето, като почит към мощта на Кралицата на рептилианските хора,

самият Трон бил наричан просто „AST". В хода на историята на галактиката звездните хора от

всички светове постепенно започнали да наричат троновете на своите собствени империи „AST".

Тъй като Империята на рептилианските Кралици нараснала до степен да включва хиляди други

светове, станало необходимо да се оптимизират институциите на правителството за максимална

ефективност, с минимална поддръжка. За да се избегнат трудностите, била създадена обособена

форма на управление в цялата Империя. Ежедневните задължения, свързани с бизнеса и военните

дейности на световете от рептилианската Империя, се изпълнявали винаги от SSS-T женски

рептилии, които били назначени от Кралицата. Всички асистенти на SSS-T, независимо от пола,

били подлагани на строги мерки за контрол. Нито един детайл, независимо колко дребен, не бил

оставян без инспекция от женските администратори SSS-T. На нито едно правителство не му се

разрешавало да се отклони по какъвто и да е начин от институциите, наложени от рептилианската

Империя. Всички помощник-администратори на Държавния глава от женски пол на другите

светове, били познати като SSS-T-IM. Те трябвало да изпълняват задълженията, които са им

поставени, точно и без никакво отклонение. Фактически, Мату, отклонението от стандарта

означавало смърт за този, който извършвал прегрешението. С времето, терминът SSS-T-IM бил

прилаган не само към помощник-администраторите, а и към самите институции. По този начин,

Мату... се родила SSS-T-IM или The System.

Знаех си!, празнуваше Мату в съзнанието си. „Системата" трябва да идва от името на

администраторите SSS-T-IM!

- Сега, Мату... - облегна се Пер назад - Сега ще се запознаем с още един термин, който да

включиш в списъка си. По-рано говорих за силния гърлен звук, който бил изричан от

рептилианските воини, звукът „khaaa", който предшествал удара на смъртта.

Мату си спомни, че звукът му напомня за комодските варани.

- Звукът „khaaa" с времето произвел думата КНАА, термин, който означавал самата „смърт".

Рептилианските SSS-воини, както мъжете, така и жените, „раздавали смърт" на своите врагове с

такава лекота, че придобили името SSSA-KH, измамно прост термин, който буквално означавал

„рептилиански същества - смърт от", или в по-разбираема форма - „смърт от рептилиански

същества". Отново, в продължение на много еони, както се случвало и преди, въпреки че титлата

била подходяща за бойците-SSS, хората от другите светове започнали да използват термина SAKH,

както за рептилоидните воини, така и за рептилоидните хора по принцип. Така че звездите и

родните светове на рептилианските същества придобили името SSAKH-звезди и SSAKH-светове.

Мату разбра и кимна на Старейшината.

- Знаейки това, Мату... нека се върнем към нашия списък от термини и да конструираме още

една група от наименования и титли, които били използвани в рептилианската Империя. Но този

път, нека да произведем титлите и термините от военните SAKH-рептилиански същества. Като

въплъщение на естеството на боеца SSAKH, Кралицата била позната като „SAKH"...

... като Кралица на SSAKH-бойците и Върховен воин тя била позната като „Нейно Величество,

Кралица SAKH-SAKH". На някои от другите светове тя била известна като „Нейно Величество,

Кралица SAKA-SAKA"...

... като „Първи и Върховен SAKH-воин", друг начин за изказ на Главнокомандващ, тя била

позната като SAKH-UR...

... като Кралски главнокомандващ била позната като SAKH-SAKH-UR...

... като Най-висш SAKH-воин Главнокомандващата Кралица била позната като S AKH-S

AKH-AN...

... помощниците на Кралицата, нейните придворни, били познати като SAKH-SAKH-IM... ...

Държавните глави на другите светове били познати като SAKH-AN... ... индивидуалните  SAKH-бойци, помощници на Държавните глави на другите светове, били познати като SAKH-I...

... като група същите били познати като SAKH-IM...

... индивидуалните Воини на Кралицата били познати като SAKH-US...

... а воините като група били познати като SAKH-U.

Боже мой!, каза си Мату, докато пишеше бързо. Как така има толкова много титли?

Списъкът му ставаше все по-дълъг.

- Защо има толкова много титли, Учителю? - осмели се да попита докато пишеше - Защо няма

просто една титла или име, вместо всички тези объркващи обяснения?

- Всяка титла отразява определена функция на Кралицата, Мату... - отговори той - ... или

обръщение към индивидуално същество. Вземи, например, как ние се обръщаме един към друг тук

на Земята. Когато един човек влезе на мястото, където работи, той може да бъде наречен

„мениджър", „счетоводител" или „вицепрезидент". Вкъщи, същият този човек може да бъде наречен

„съпруг" или „любим". Неговите деца ще го наричат „татко" или „баща", докато неговите родители,

братя и сестри ще го наричат „син" или „брат". Това е един и същ човек, просто перспективата, от

която се гледа на него, му дава различни титли или имена.

Пффф!, помисли си Мату. Да, добре... предполагам, че е така. Но все пак е объркващо.

- Добре... нека преминем към друга институция на Империята, Мату... - каза Пер.

Мату бе облекчен. Може би няма да има толкова много имена в тази., помисли си той.

- В ранните векове на Империята Кралицата, седяща на Трона, изпълнявала две различни роли.

Едната като Кралица на Империята, която управлявала своите поданици, а другата като

Кралица-Майка, която давала живот на кралските потомци, рептилианските Принцеси и Принцове,

които олицетворявали бъдещето. След ерата на „Нощта на Сълзите", разбира се, на фокус било

раждането на деца от женски пол, бъдещите кралици на Империята. Всички титли, които

прегледахме, Мату, са титли на Кралицата в нейната роля на Управляващ Империята. Това, което

искаме да видим сега, са някои от титлите на Кралицата в нейната роля на Кралица-Майка.

Onaaa! Хайде, почва се отново., помисли си Мату докато вадеше още един лист хартия.

- Майчинството било представено с термина МА, същият корен, който и ние на Земята

използваме днес. Като въплъщение на природата на Майчинството, Кралицата, като Майка, била

наричана просто „МА". Но в нейната роля на Кралска Майка, тя била позната на всички като „Нейно

Величество, Кралица MA-МА, Майката на Майките".

Достатъчно просто е., помисли си Мату.

- Сега насочи вниманието си към своя списък Мату... - каза му Пер - Следвай титлите с мен...

... като Първа Майка и Първи поданик на Империята, тя била позната като MA-UR, или ако го

представя по-просто „Великата MAR"...

... като Първи Кралски поданик и въплъщение на Майчинството в рептилианската Империя, към

нея се обръщали като „Нейно Величество, Кралица MA-UR-MA-UR", или „Нейно Величество,

Кралица MAR-MAR"...

... като Кралица-Майка и Върховна женска на всички женски в Империята, Кралицата била

позната като ,,Нейно Величество, Кралица МA-ТТ"...

... и може би нейната най-величествена и всеобхватна титла, като Кралица-Майка на Империята,

Върховната женска в Империята и „Първа и Най-важна женска в Империята", Кралицата била

позната като „Нейно Величество, Кралица MA-TT-UR".

MATTUR... Mater... Mother!, бе удивен Мату! Разкритията на титлите на Кралицата отваряха

вратите към мистерии, свързани с произхода на толкова много думи.

- Това, което е важно да се отбележи тук, Мату... - подчерта Пер - е, че като Кралица на

рептилианската Империя, едно от най-мощните царства в галактиката, тя била въплъщение на

самата Империя. За всички същества в нейното царство тя била позната като „Нейно Величество,

Кралица MAR", „Кралицата на Галактическите Води". С времето „Небесните води" и самата

Кралица щели да бъдат приравнени като идентичност и размах. И към двете щели да се обръщат със

същата титла... „Великата MAR".

У ay!, помисли си Мату. „Маr"е латинската дума за „океан"!

- Сега нека погледнем отново в твоя списък и да се опитаме да конструираме имената и титлите

на помощниците на Кралицата, Мату.

Мату взе своя списък отново... и още един лист хартия.

Пер започна пак:

- Индивидуалните Кралски помощници на Кралицата-Майка били MAR-MAR-I... ... като група

били известни като MAR-MAR-IM...

... жените Държавни глави на другите светове били познати като MAR-AN... ... индивидуалните

поданици на Кралицата били познати като MAR-US... ... а поданиците като група били познати като

MAR-U. Пер направи пауза.

Мату все още пишеше, докато Пер се облегна назад. Мату накрая спря и погледна нагоре. Пер

го чакаше да свърши.

- Готов съм, Учителю... - каза Мату... - Благодаря, че ме изчака.

- Чифтосването на рептилианската Кралица, Мату... - започна Пер отново -... не било като това,

което ние познаваме.

Мату се облегна назад, неговите очи бяха широко отворени. Пер бе спечелил вниманието му.

- Когато Кралицата се чифтосвала, Мату, тя можела да носи семето на своя любовник до края на

живота си.

- Тя какво?! - Мату бе хванат абсолютно неподготвен. Той се изправи.

- Спомняш ли си, че ти казах, че предците на хората-рептилии били подобни на насекоми, почти

като водни кончета и пчели. Ако не си го знаел, Мату, Кралицата на пчелен кошер тук, на Земята, се

чифтосва само веднъж през своя живот. Тя носи семето в специална торбичка и от нея може да

оплоди всички яйца, които снася от това време нататък.

Мату бе удивен.

- Когато рептилоидните хуманоиди еволюирали от етапите им на насекоми, рептилианската

Кралица запазила способността да прави същото. Тя можела да запази семето на всеки свой

любовник, с когото е била.

- Всички женски рептилии ли са имали тази способност, Учителю? - попита Мату.

- Да... - каза неговият учител, като се наведе напред - Но има нещо много важно, което трябва да

запомниш, Мату. Всички рептилиански женски имат способността да зачеват и произвеждат

потомство..., но само Кралицата може да даде Кралското потомство.

Ок..., помисли си Мату. Мисля, че мога да разбера това.

- Виж сега, Мату... всяко яйце, което Кралицата снесе и което се опложда със семе от нейната

торбичка... всяко едно от тях ще се превърне в женски индивид!

- Всяко едно ли, Учителю? - попита Мату недоверчиво.

- Да... - отговори Пер - ... всяко едно! Мату премисли нещата.

- Но тогава откъде идват мъжките, Учителю? - попита Мату своя Старейшина.

- Мъжките, Мату... - Пер отново направи пауза - ... мъжките идват от яйцата, които не са

оплодени.

Мату трябваше да се облегне назад. Какво?!

- Яйцата, които не са оплодени, Учителю? - той бе объркан.

- Точно така, Мату... - отговори Пер - Мъжките, родени от Кралицата, нейните синове, нямат

баща... яйцето, от което те идват, не е оплодено.

- Но... - Мату изгуби дар слово. Пер се усмихна.

- Това е пътят на Кралските kheb-семейства, Мату. Мъжките нямат баща. Вярваш или не, до ден

днешен земните пчели се държат по същия начин. Търтеите от кошера се раждат от яйце, което не е

оплодено.

- Но... - продължи да дърдори младежа.

- А женските, Мату... - прекъсна го Пер - ... женските се раждат и излъчват една аура и

благоухание, които всички други рептилии могат да почувстват и помиришат. Никоя от другите

женски не се носи и не ухае като Кралска женска. Кралското мъжко потомство на рептилианската

Кралица няма баща... - повтори Пер - а Кралското женско потомство имало ярко изразен усет за

значимост... и ярко изразено благоухание. Това е най-омайният аромат, който някой може да срещне

и това е една аура, която е на практика неустоима. Има много малко мъжки от който и да е вид,

които могат да устоят на съблазнителния чар на Кралска рептилоидна женска.

Боже мой!, мислеше си Мату. Боже мой!

- Кралиците на Империята Kheb, точно както и техните предци са правели преди тях, винаги се

чифтосвали с най-силните и мощни мъжки. В най-ранните дни рептилоидно-инсектоидните предци

на Кралицата се извисявали в небето, за да намерят най-силните и способни мъжки. В по-късни

времена, когато хуманоидите-kheb еволюирали, се извършвали ритуали, при които най-способните  мъжки били тествани в състезания един с друг - бягане, скачане, различни силови постижения и бой

помежду си, докато един мъжки не се докажел като най-добрия. Част от наградата, която му се

давала, била възможността да се чифтоса с Кралицата..., а тя щяла да носи неговото семе с нея до

края на живота си. Това състезание, Мату, е в основата на създаването на състезанията между мъже

тук, на Земята. Първоначалната цел на състезанията била да произведе най-способния любовник за

Кралицата на Небесните звезди.

Мату се изправи. Той не можеше да понесе повече.

- Учителю... почакай! - почти извика той - Раждането на мъжко дете без баща... ъъм... имам

предвид, че ако това... предполагам...

Той запелтечи и спря, не можеше да намери думи, за да продължи. Пер му кимна.

- Да, Мату... - отговори той, без да бъде попитан - Раждането на дете от мъжки пол, което няма

баща... мъжко дете, което е Син на Божествено същество... да, Мату... това е основата на историята

за детето Христос.

- Исус! - Мату не беше на себе си - Исус! Историята за Исус, Учителю...!

- И историята за Буда и други пророци... - Пер довърши мисълта вместо него - Историята за

сина на Върховно същество, родено без човешки баща... е базирана на реалната история на

рептилианската Кралска Майка и нейното мъжко потомство.

Мату бе абсолютно зашеметен.

- И запомни това, Мату... Кралицата е можела да се чифтоса още като много млада и никога да

не го прави повече. За хората от другите светове, които може никога да не са виждали Кралицата с

партньор и въпреки това тя забременявала и раждала...

- Те биха си помислили, че тя е девица! - почти извика Мату - Те биха си помислили, че това е

непорочно зачатие... и че тя е била девица!

Боже мой!, помисли си той! Боже мой! Разбира се!

- Учителю Пер! Учителю Пер... - Мату погледна умоляващо към своя ментор - Как бихме могли

някога да разкажем тази история на останалия свят? На кого можем да кажем?

Изведнъж той се спря сам. Спомни си своя обет и седна отново.

- Аз... Съжалявам, Учителю... - извини се той.

Мату се вгледа в своите бележки. Той клатеше главата си. Пер можеше да види в очите на Мату,

че разкритието го измъчваше. Той си спомни как сам бе реагирал и как сам се бе почувствал, когато

бе чул тази история за пръв път. Бе вълнуваща и болезнена. Истината понякога беше почти

опустошителна. Колко добре познаваше чувствата, които Мату вероятно изпитваше точно в този

момент.

Пер изпрати Мату да се поразходи сред дърветата... беше време за почивка.

Часове по-късно Мату се върна в библиотеката. Пер стоеше, изследвайки няколко древни книги

пред него. Мату седна и извади записките си. Пер продължи да чете. Мату не беше сигурен дали е

готов, но Учителя бе настоял те да продължат. Разходката му позволи да се освободи в известна

степен от чувството на безсилие и се оказа полезна.

Най-накрая Мату погледна към Старейшината, като се чудеше дали го е видял, че се е върнал.

- През целия си живот... - започна отново Пер, без да надига поглед - ... Кралицата се чифтосвала

само с най-добрите мъжки в Империята. Това гарантирало на нейното потомство, че ще има

най-добрият генетичен материал за размножаване. Това гарантирало също, че сексуалният акт ще

бъде енергичен и продължителен.

Бас държа., помисли си Мату. Най-добрите атлети... да, енергични... сигурен съм в това.

- Макар да имала най-добрите администратори обаче, с времето едновременното управление на

Империята с нейните хиляди светове и огромен брой хора и грижата за децата, станало прекалено

трудно за Кралицата. И може би най-важното - това се превърнало в задача, с която тя не искала да

се занимава повече. По нейна заповед учените на Империята представили решение за проблема.

Съществуващата практика била такава, че Кралиците, които се възкачвали на Трона, винаги

прекратявали живота на Кралицата, която ги предшествала, въпреки че в повечето случаи, тя често

се оказвала тяхната собствена майка. Но сега, отстранената Кралица можела да служи за нещо.

Рептилианските учени били инструктирани да премахнат яйцеклетките и семето от брачните

партньори извън тялото на Кралицата, която сядала на Трона. Веднъж извадени, яйцеклетките и

семето били трансплантирани в утробата на възрастната Кралица! По този начин, генетичният

материал бил взиман от Кралицата, която била на власт и трансплантиран в най-близкия съвместим   сурогат... нейната собствена майка! И въпреки че възрастната Кралица износвала потомството, това

все пак били деца, генетично родени от яйцата на Кралицата, която стояла на Трона. С тази

процедура Кралицата на Империята била свободна да прекарва времето си в преследване на

дейности, които били от жизненоважно значение за добруването на царството... и такива, които й

доставяли удоволствие.

Мату се чудеше на глас:

- Дали при това положение Империята имала две Кралици, Учителю?

- Да, Мату... - отговори му Пер - Едната била Кралицата на Империята, върховният източник на

власт в царството..., а другата била Кралицата-Майка, която износвала Кралското потомство, но

която имала минимална власт в дейностите на Империята. Тя била просто „Кралицата-Майка".

Кралицата-Майка, усмихна се Мату. Боже мой! Кралицата-Майка. Ето откъде идва!

- Рептилианската Кралица, която стояла на трона на Империята, винаги взимала името „AY",

име, което просто означава „Първият" или „Единственият". Като Кралица, тя била, разбира се,

позната като, „Нейно Величество Кралица AY-AY"... През милиардите години, титлата AY-AY се

превърнала за някои същества от другите светове в „Нейно Величество, Кралица AYA".

AYA! Изумително!, помисли си Мату. ELLA на испански означава „тя ". AYA! Уау!

- И ето един факт, който трябва да запомниш Мату... - подчерта Пер на младия мъж

-Интересната конструкция на устата и гърлото на рептилианските същества, често давали следния

ефект: звукът „Y" бил произнасян подобно на звука „L". Името „AYA" понякога звучало като

„ALLA".

- Това се случва при някои испански езици, Учителю... - добави Мату.

- Точно така, Мату.... - усмихна се Пер - Двойното „L" в испанката дума за жълто „аmarrilo" се

произнася като „Y". Ти си напълно прав.

Мату сияеше.

- Така че запомни... - продължи Пер - Името на действаща Кралица е „AY-AY" или „AYA", но в

някои случи името идва при нас като „ALLA".

Младият чирак си го записа.

- Сега..., не искам да те обърквам, Мату, но има още една вариация на името на Кралицата, за

която трябва да знаеш. В древните езици на човечеството, звукът на буквата „L" бил често

взаимозаменяем с буквата „R". Понякога ще чуеш името произнасяно или ще го видиш написано в

древните човешки езици с променени „L" и „R''-звуци. Така и в имената на другите светове се

усещало потискащото първоначално влияние на рептилиите. Вместо администратори, може би

по-подходящата дума за управляващите тези светове би била „Повелители" - безжалостни

Повелители, които действали с твърда ръка. И в огромната част от случаите, помни Мату - те били

жени. Можеш ли сега да ми кажеш какви титли са били давани на Държавните глави, които били

назначавани от Кралиците? Те били...? Старейшината спря, очаквайки Мату да завърши неговата

мисъл.

- Женските Държавни глави биха се казвали AYA-AN... - отговори той.

- А другите имена, Мату? - попита Пер.

- Може да са били познати като ALLA-AN... или ARRA-AN... - отговори Мату.

- Правилно, Мату! - каза Пер - Рептилианските Повелители на другите светове станали известни

като ARRA-AN или ALLA-AN...

Пер направи пауза и погледна към Мату. Мату знаеше, че той се готви да каже нещо важно.

- Имай предвид това, Мату... - започна Пер - ... съществата от звездите били познати на

съществата от другите светове като ALLA-AN('s)...

Мату се заслуша в думите. Съществата от космоса са ALLA-AN. ALLA-AN s... Изведнъж го

озари. ALLA-ANs... Aliens!!! Съществата от космоса били извънземни! Но чакай малко...!

- Пер... - чудеше се той - Как може една дума, която е на милиони години, да бъде почти същата

като думата, която използваме в съвременния английски език? Не трябва ли да се е променила или

поне да е била изговаряна в някой древен език, вместо в един от днешните езици?

Пер се усмихна.

- Да... Мату. Има логика, че думата трябва да бъде открита в някой от древните езици,

съществували преди много, много време. Но трябва да си наясно също и че системите, които са

били използвани в другите светове, били същите, които били развивани и рафинирани в период на

милиарди години. А чудото на това една „система" да работи в продължение на милиарди години се   заключава в това, че тя поддържа едно ядро от правила и институции, които са на практика

непроменяеми. И виждайки жестокостта, с която тези системи били налагани и прилагани от

рептилиите, ще откриеш, че едно правило, закон, метод на управление и дори думите, които се

използват, са почти едни и същи на всички други светове... Те ще съществуват в почти същата

форма, позволявайки само малки локални адаптации, те ще бъдат поставяни в действие по почти

същия начин..., а думите, Мату..., особено „ключовите" думи, ще бъдат на практика непроменяеми -

или поради времето, или поради тяхната дестинация.

Пер продължи да гледа към Мату.

- Това, което казвам, Мату... е, че звукът на една дума като ALLA-AN ще бъде почти еднакъв на

всички други светове и ще оцелее през изпитанията на времето... просто поради безскрупулната

ефективност на „Системата"... SS-SS-TT-IM.

Мату остана почти без думи. Налагането на система, която да издържи на хиляди различни

светове и милиони години, говори за нейната екстремна ефикасност и тотално налагане. Боже

мой... толкова ли са всеобхватни?, чудеше се той.

- На всички други светове, Мату... ARRA-AN били символите, олицетворяващи твърдата ръка и

мощта на Империята SSS. В резултат на това, населението на другите светове започнало да прилага

имената на техните рептилиански Повелители, ARRA-AN, към всички хора-рептилии и към самата

Империя. И точно затова централните светове на рептилианската Империя започнали да се наричат

„Световете на ARRA-AN", а цялата Империя била позната като „ARRA-AN". Днес ние ги наричаме

звездите на... ORION.

Боже... мой!, каза бавно Мату. ORION! ARRA-AN! Звездите на хората-рептилии са звездите на

Орион! Но почакай...

- Учителю... - започна Мату - Извини ме... все още се чудя. Как може името „Орион", името на

звездите на английски... как може това да е било името на звездите в древни времена? Не е ли било

нещо друго?

- Да... - Пер уважи предизвикателството - Най-ранното име за звездите на Орион в аналите на

Човечеството, е в действителност акадско, Мату... и се произнася URUANNA. И както можеш да

видиш, въпреки че името е на милиони години, то запазва близкото звучене до ARRA-AN

Мату бе впечатлен. Невероятно!, помисли си той. Звездите на Орион са родните звезди на

хората-рептилии, които влияят на събитията в галактиката в продължение на милиарди години!

Невероятно!

Докато Мату се беше концентрирал над силата, която бе дала възхода на такава удивителна

Империя, Пер се премести до неговото любимо място близо до прозореца.

- Добре се справяш, Мату... - поздрави го Пер - Изглежда, че схващаш сравнително лесно

различните титли в рептилианската Империя. Сега, когато научихме някои от имената и титлите

асоциирани с Кралицата, която стояла на Трона, нека видим някои имена и титли, които били

дадени на Кралицата в нейната роля на Майка на Империята.

Мату извади още един лист хартия. Забеляза, че запасът му от нея намаляваше.

- Ако си спомняш... в ранните дни на Империята Кралицата, която била детронирана,

обикновено била и ликвидирана. Това било правено, за да се елиминират потенциални съперници за

Трона в бъдеще. Често окупиращата Трона била една от Дъщерите-Принцеси.

- Учителю, нима искаш да кажеш, че една от нейните собствени дъщери е екзекутирала старата

Кралица? - попита Мату с недоверие изписано на лицето му.

- Да, Мату... - потвърди Пер - Дъщерята ликвидирала Майката, когато стъпвала на Трона. Но с

развиването на науките, понижаването на старата Кралица до статус на Кралица-Майка, решавало

много проблеми. Например, това давало свобода на новата Кралица да може да се фокусира

стриктно върху задълженията си към Империята. Това, също така, премахвало и опасностите и

здравните усложнения, които можели да настъпят при раждане. След като яйцеклетките на новата

Кралица били премахвани и поставяни в тялото на старата Кралица, новата Кралица предприемала

мерки, чрез които да подсигури нейното потомство да има идеални условия и да бъде силно и

здраво. Сурогатната Кралица-Майка била постоянно наблюдавана от личните кралски лекари и

сестри, които нямали други задължения. Доброто хранене, подходящите упражнения, достатъчната

почивка и всички други неща, които една Майка трябва да прави, за да остане здрава, били

единствените задължения на Кралицата-Майка. За да се възползва от нейния опит, обаче, новата

Кралица винаги държала Кралицата-Майка в по-важните институции на Империята, като по този  начин Царството било облагодетелствано от дългогодишния й опит на Трона. Обгрижвана на всяка

крачка, всяка нейна нужда и желание били изпълнявани така, че да я поддържат щастлива. Статусът

на Кралица-Майка си имал своите предимства.

В езика на хората от Орион, звукът „В" буквално означавал „вместилище на" или „къщата на".

Сега... когато звукът „В" се произнася с дългият звук на буквата „Е" веднага след нея..., В-ЕЕ..., това

означава да „излезе от нещо" или „да роди". Тази дума... „В-ЕЕ"... е написана с буквите Т... BI..., но

се произнася „ВЕЕ". Запомни, Мату, това означава „да излезеш от нещо" или „да родиш". Когато

бременна жена „ражда", тя се нарича „ВI” „bее". Името, давано на Кралицата-Майка, също било BE

Така, нейната официална титла била Кралицата-Майка BI и се произнасяло Кралицата-Майка, ВЕЕ.

Кралица AY и Кралица BI?, усмихна се Мату. Бе почти смешно..., помисли си той. Тогава се

сети... Кралица BI... Кралица ВЕЕ!, започна да се пита Мату...

- В езика на ARRA-AN звукът „V" е второстепенен на звука „В". Това означава, че има по-малко

значение, но съхранява същия смисъл. Звукът „V" означава „приносителя на", вместо „вместителя

на".

Мату можеше да види разликата.

— Като приносител на яйцеклетките на Кралицата, втората титла на Кралицата-Майка била

Кралица „V" или Кралица EVE, както я наричали на другите светове. В звездите на ARRA-AN,

Мату... EVE била жената, която родила потомството на Божествената.

Боже мой!, каза си Мату. Ева, първата майка на Живота на Земята според някои свещени

текстове... е била Първата Майка на Живота в звездите на Орион!

- Сега, Мату... - Пер започна отново.

Мату едва успя да вземе още един лист хартия.

- Дъщерите на Кралица AYA, родени от Кралицата-Майка BI, били рептилианските женски ТТ.

За да се означи това в езика ARRA-AN, трябва първо да запишеш това, върху което искаш да се

фокусираш в думата. Тъй като ние искаме да се обърнем към Дъщерите-Принцеси, трябва първо да

запишем термина ТТ, рептилиански женски. След това, за да покажем откъде идват те, трябва да

поставим термина BI пред ТТ. Така имаме BI-TT, дума която буквално означава „контейнер" -

„женски рептилии, които са от".

Мату погледна към това, което беше записал.

- Значи е подобно на наставките „im" или „us", Учителю... - забеляза Мату - ТТ означава женски

рептилии, които са от. Не е ли така, Учителю?

- Наставката, както я поставяш, ти казва за какво говориш или за кого говориш. Ако искаше да

напишеш „женски рептилии от майката"... - Пер направи пауза - ... какво би написал тогава, Мату?

Мату подраска малко върху листите си.

- Трябва да бъде МА последвано от ТТ, Учителю... - каза той - Трябва да запиша думата МА-ТТ

и тя ще означава „женски рептилии от МА" или „Майката"... Ще запиша думата МА-ТТ.

- Браво, Мату... - усмихна се Пер - Можеш ли да ми кажеш какво би било името за „женските

рептилии от небесата"?

„А"..., записа Мату. И след това ТТ.

- N-TT... - Мату погледна към своя учител - Бихме написали N-TT, Учителю.

Мату забеляза, че Пер му кимна, но веждата му беше набръчкана и имаше питащо изражение,

значи пропускаше нещо.

Мату погледна към това, което беше написал. N-TT... N-TT... Боже мой!

- Учителю! - той беше изненадан - N-TT... това е името на Богинята на Небето в Древен Египет.

N-TT или Nutt, е древната Богиня на Небето!

Пер се усмихна и веждата му се отпусна.

- Това е вярно, Мату... - съгласи се той - Това е абсолютно вярно. С времето ще откриеш, че

повечето от имената на древните божества могат да се дешифрират чрез използването на езика на

ARRA-AN, който ти показвам. Титлата на женските рептилии родени от Кралицата-Майка BE би

била...? - Пер изчака Мату да отговори.

- BI-TT... - Мату погледна към своите записки и повтори името.

- И като Дъщери-Принцеси, Мату? - попита Пер - Помни... те са кралски особи.

- Ще бъде терминът BI... - започна Мату - но с двойно ТТ. Така че ще бъде титлата BI-TT-TT...

Мату забеляза любопитната подробност.

- Звучи почти като името Betty, Учителю... - каза той.

- Точно като името Бети, Мату... - поправи го Пер - Титлата на Дъщеря-Принцеса, родена от

Кралица-Майка BE ще бъде BI-TT-TT, както казваш ти.

Бети... каза си Мату. Бети... това е кратко за „Елизабет". Елизабет! Боже мой!

Дъщерята-Принцеса, назначена за ролята на Кралица на други светове, може да се нарича

„Елизабет."Боже мой!

Пер прекъсна мисловния му поток:

- Но нека да кажем... - продължи Пер - че искаш да запишеш титлата на Кралицата-Майка в

нейната роля на Майка или „вместилище" на женските рептилии. Каква би била нейната титла

тогава, Мату?

- Първо ще запиша каква е тя... BI... - записа си Мату на листа - След това ще запиша „от кои" е

тя... ТТ. Това ще ми даде титлата „ТТ-ВI". Тя ще носи титлата TT-BI като Майка на женските

рептилии..., нали, Учителю?

- Точно така, Мату... - отговори Пер - Но когато гласният звук е накрая на думата обикновено се

изпуска. Въпреки че TT-BI е правилно, действителната титла, използвана от Кралицата-Майка, била

ТТ-В.

Мату реши да се позове на шанса и да се опита да отгатне:

- Като Майка на рептилианските Принцеси... тя ще бъде известна като ТТ-ТТ-В... - Мату

погледна към Пер за потвърждение.

Пер се усмихна и кимна.

- Това е правилно Мату... - съгласи се той - Тя ще бъде позната като Нейно Величество

ТТ-ТТ-В. Но независимо от титлата на Кралицата-Майка, независимо дали тя била наричана

Кралица ВЕЕ, Кралицата-Майка EVE или Кралицата-Майка ТТ-В, тя никога не забравяла, нито пък

й било позволено да забрави, каква била нейната действителна роля в голямата схема на Империята

SSS. Въпреки че била носителка на Кралското потомство на Империята, тя служела напълно... и

тотално... на прищевките и за удоволствието на нейната дъщеря. Абсолютната власт в Империята,

Нейно Величество Кралица AYA.

Това явно е нещо, което не бива да се забравя., помисли си Мату.

- За да подпомогне администрацията на Империята, Кралица AYA избрала седем от нейните

Дъщери-Принцеси да й помагат в тази дейност. Въпреки че тя имала много деца, само седем

женски, които покажели способности извън обичайните, като невероятна красота, безжалостно

коварство... и студенокръвна готовност да изпълнят волята на Кралицата... били „награждавани" да

останат на Централните светове, за да подпомогнат управлението на Империята. Въпреки че

Дъщерите-Принцеси, които били назначени на други светове можели трудно да бъдат различени от

своите сестри на Централните светове, само седем били избирани, за да подпомагат директно

Кралицата на Империята. Като женски рептилии, Седморката била SSS-TT. Но като дъщери на

Кралица AYA, те били „Първи и най-важни" UR-женски от Кралския двор, превъзхождайки всички

други женски, освен самата Кралица. В тази си роля всяка била позната като SSST-UR.

SSS-T-UR! Sister!, записа си Мату това удивително откритие.

- Всяка SSS-T-UR била отговорна за един от седемте свята в Империята и отговаряла само пред

Кралицата. В империята на ARRA-AN, само Кралицата имала повече власт от Седемте SSS-T-UR.

Седемте сестри., почти не подскочи Мату!

- Учителю... - той трябваше да го попита - „Седемте сестри"... „Седемте сестри" е име дадено на

Плеядите, Учителю, а не на звездите от Орион. Как може това да е вярно?

- Така е, Мату... - Пер кимна с дяволска усмивка -Това, което не знаеш е, че първоначалната

титла на „Седемте сестри" била дадена на звездите на Орион. Двете звезди формиращи рамената,

двете звезди от долната част на кръста и трите поясни звезди били оригиналният символ на

„Седемте SSS-T-UR". На нашия свят, в много по-късно време, името „Седемте сестри" било

прехвърлено на звездите от Плеядите.

Разбира се..., Мату си отбеляза тази промяна.

- Можеш ли да ми кажеш, Мату... - попита Пер - Какво би било името на „Династията на

Кралските рептилии"... каква би била титлата на тези в нея?

Мату отново направи няколко записа. Кралски рептилии... SSS и после семейство... В.

- Титлата ще бъде SSS-B, Учителю... - отговори той.

- Това е абсолютно вярно, Мату... - кимна Пер - Седемте Дъщери-Принцеси на Кралицата

съставлявали седемте члена на „Семейството на Кралските рептилии" или „Династията на  Кралските рептилии" - SSS-B. Те били Върховното семейство и Най-висшата Династия сред

световете SSS. Можеш ли да ми кажеш, Мату, каква титла би се дала на „Най-висшата Династия"

или на „Най-висшето семейство от Империята SSS"?

Династията на Кралските женски... SSS-B..., записа той. AN... Най-висшият.

- SSS-B-AN... - отговори той - Seven! — избърбори Мату - Седем! Оттук идва числото седем!

Пер се усмихна.

- Почти млади ми, Мату. SS-B-AN, Династията на Седемте Дъщери-Принцеси е мястото,

откъдето идва символизмът на числото и името. Да..., но има и още, за което ще научиш по-късно и

което ще трябва да изследваме, преди да ти стане абсолютно ясно.

Мату все още бе развълнуван.

- SSS-B-AN SSS-T-UR би била титлата на Седемте Принцеси от Кралското семейство на

Империята! - предположи Мату.

- Точно така, Мату! - Пер бе радостен от откровенията, които струяха от неговия чирак - Сега...

спомняш ли си наставката, която означаваше „смърт"?

Мату си прегледа записките.

- Да, Учителю... - откри го той - Това беше наставката „К". Оттам идваше името SAKH. То

означаваше „смърт от рептилии".

- Добре, Мату... - каза Старейшината - Седемте Принцеси, като най-висши представители на

Кралицата, имали властта да прилагат смъртни присъди на всеки, когото изберат и по всякаква

причина. Те били крайните съдии в техните светове. Така също и Кралицата-Майка имала правото

да екзекутира всекиго, който не изпълнявал нуждите й или който пречел на нейните задължения

като Кралица-Майка. Разбира се, самата Кралица имала властта да прилага смърт на всекиго, по

всяко време, независимо от причината. Накратко, Мату, всички Кралски женски имали властта да

прилагат смърт. Поради това хората от другите светове и хората-рептилии от родните им светове

наричали Династията на SSS-B с друго име... за тях, тя била Династията на SSS-B-AN-съдиите,

Династията на SSS-B-K и Династията на рептилската смърт.

Мату пишеше толкова бързо, колкото можеше.

- Сега, Мату... - каза Пер на младия мъж - ... помни това, Върховният Съд на Империята,

„Най-висшият Съд" бил наричан N-съд, или AN-съд. Всички жени, които били членове на Кралския

N-съд, носели Кралската титла N-N, NAN или NIN. Мъжките администратори и асистенти, за които

трябва да се каже, че можели да служат в Кралския Съд, само ако са напълно лоялни и сервилни на

Лейди NIN, тези членове били познати като EN.

NIN и EN., записа си Мату.

- Сега, мой млади приятелю... - каза Пер - ... трябва да оставим Върховния Съд и да погледнем

към военните сили на Империята ARRA-AN. Можеш ли да ми кажеш, Мату, какво бе оригиналното

име на рептилианските воини?

Мату си прегледа записките.

- Те били наричани SAKH, Учителю... - отговори той - а воините на ранните рептилиански

Крале били наричани NEKH.

- Правилно, Мату... - потвърди Пер - но терминът за рептилиански боец технически е SAKH.

Във връзка с бойците SAKH, можеш ли да ми кажеш... дали били мъже или жени?

Мату търсеше трескаво. Той не можеше да намери никакви записки, които да му кажат дали

SAKH са мъже или жени.

- И двата отговора са верни... - отговори Пер сам - Както мъжете, така и жените съставлявали

ранните SAKH-сили, младежо. Помни, SAKH означава „смърт от рептилии", всички рептилии!

Мату кимна, той нямаше да забрави отново.

- В ранните дни на Империята, когато Кралете NEKH все още били на власт, била назначавана

елитна стража, за да пази Кралицата. Помни, Мату, че по това време тя все още раждала Кралското

потомство. В тези дни, тя все още била Кралица МА. Бойците, които били назначени към

Кралицата, били сред най-добрите воини на Империята. Войниците SAKH, които се отличавали в

битка, но не можели да стоят повече на бойното поле поради различни видове травми, можело да

бъдат назначени като елитни гардове, като награда за тяхната служба. Интелигентни и с опит, на

тези способни и безжалостни бойци им била давана най-новата технология, която да им помага в

защитата на Кралицата. Бойците, които били назначавани като елитни гардове на Кралица МА, били

познати като... МАКН. С времето Кралиците предпочели да имат женски МАКН-бойци до себе си.

По времето на „Нощта на Сълзите" частите МАКН били съставени почти изцяло от женски бойци. В

опасните времена, които последвали, точно МАКН-бойците били тези, които стояли лоялно на

нейна страна, пазейки я от различните опити за покушения над нейния живот. В по-късните епохи

точно воините от частите на МАКН развили технологии за контрол над съзнанието, които се

оказали едно от най-важните постижения на Империята. Контрол над съзнанието?, ушите на Мату

се наостриха.

- В дните на Империята, когато крилатите рептилиански Крале управлявали, завладените

популации имали един избор: да се подчинят или да бъдат унищожени. Доста често хората от

покорените светове отказвали да се предадат. В Епохата на Кралиците една от тях осъзнала, че

унищожаването на завладяното население било и унищожение на потенциална продуктивна работна

сила. Обръщайки се към учените на нейните елитни части МАКН, тя ги инструктирала да изследват

интензивно и да разработят наука за манипулация над съзнанието. Тази ранна Кралица се надявала,

че вместо да унищожава противниците си, учените МАКН можели да открият някакъв начин да

„репрограмират" съзнанията на завладените народи.

Умен ход., помисли си Мату. Умен ход.

-И, Мату, те успели. Първоначално чрез простата употреба на електромагнитна стимулация на

мозъка, МАКН, успели да създадат система на „награда и наказание", която можела да се използва

за контрол над съпротивляващите се маси. Но за период от много милиони години изследвания и

разработки, манипулацията над мозъка била успешно завършена чрез много различни техники. От

непосредственото програмиране на мозъци в лаборатория до контрол и влияние от голямо

разстояние, технологиите за промяна на съзнанието на МАКН се превърнали в основа на

административните програми, които били пускани в действие на новозавладените светове.

Военните сили на завладените светове били винаги първите субекти, които преминавали през

репрограмиране на съзнанието. След като техните умове били изменяни, подчинените сили покорно

заявявали своята пълна лоялност и посвещение на Кралицата. Веднъж щом били тествани в своята

вярност, всички военни сили на завладените светове били поставяни в смесени войскови части на

рептилианската Империя. Като новопосветени войници на Кралица ТТ-ТТ, те били обучавани да се

превърнат в най-безжалостните и способни войници в Деветия сектор и им били давани някои от

най-смъртоносните и напреднали оръжия и сеещи смърт технологии. В резултат на тяхното

обучение и налично оръжие, бойците на Кралицата станали безспорните шампиони в сеенето на

смърт от името на техния Матриархат. Съвместните сили били познати като „Смъртоносната

Кралица", могъщите и недосегаеми ТТ-ТТ-КНАА, или по-просто ТАКН. Но тук е нужно едно

разграничение, Мату. Силите ТАКН, които стояли на място в родните си светове, извършвайки

своите задължения като пазители на своите родни региони, били познати като ТАКН, това е

вярно..., но силите, които били докарани в сърцето на Империята и извършвали завоевателните

войни от името на Кралицата и световете на SSS... тези съвместни сили били познати като

SSS-TAKH или SSS-TAKH-A.

Свастика!, бе удивен Мату отново! Свастиката! Обединените сили на армиите ARYAN на

Хитлер се биели под знамето на свастиката! Обединените сили на армиите ARRA-AN също се

биеш под знамето на SSS-TAKH-A! Боже мой!, Мату за малко да падне от стола си. Боже мой!

Пер се облегна назад и погледна към своя чирак, който бе в състояние близо до шок. Май

отново е време за разходка., помисли си той.

Мату бе нервен. Бе също така развълнуван и изплашен. Искаше да научи още, но същевременно

не искаше да слуша повече. Той имаше честта да му се позволи да научи тайните на Братството и

мразеше това, че е бил лъган през целия си живот в Истинския свят. Пффф!, изсумтя той наум.

„Истинският" свят... само ако хората знаеха Истината.

Пер влезе отново в стаята. Той отправи един поглед към Мату и му стана ясно, че младият мъж

е достигнал важен момент в своето обучение. Пер се приближи до него и му подаде ключа от

„Стаята на Спомените".

Мату погледна към ключа в ръката си. Това бе ключът, който можеше да му позволи да си

събере вещите, с които бе дошъл в това училище... и да си замине. Мату изобщо не се поколеба. Той

се изправи и предаде ключа обратно на Учителя. След това отиде до записките си... и взе един

химикал. Той отново бе готов.

Пер се усмихна. Той се обърна и отиде до прозореца.

- Хората от звездите на ARRA-AN знаели, благодарение на техните учени, че целият Живот във  вселената е зароден от „Великата Празнота". В огромното изтласкване на Дъха на Празнотата, в

първичното издихание, всички елементи, необходими да се създаде Живота във всички негови

форми, били изхвърлени в нашата вселена. По този начин се родил Живота. Но учените открили

също, че един ден „Голямата Празнота" ще вдиша и че цялата вселена ще колабира върху себе си.

Живота ще се завърне там, откъдето е започнал. Когато хората-рептилии се опитвали да имитират

звука на „Диханието" на Празнотата, те отваряли широко своите усти и издишвали дълго и силно.

Поради особената структура на техния ларинкс, те издавали силно съскащия звук... „кйаааааа". От

този странно съскащ звук на рептилианския „дъх" дошло името, което хората-SSS използвали, за да

изразят Празнотата... КНААА. Дори в Епохата на Кралете било възприето, че Празнотата, Великата

КНАА, която дала живот на всички неща... била с женска природа. Само женска същност можела да

даде живот на вселената. Идвайки от утробата на Празнотата, Живота се зародил във вселената.

Когато Кралиците се издигнали на Трона, поради тяхната голяма власт скоро започнало да се вярва,

че управляващата Кралица на Империята AYA била абсолютният представител и въплъщение на

самата „Велика Пустота":

... Тя била Единствената манифестация на Великото Съзидание...

... Тя била Абсолютната Небесна Майка...

... Тя била Вечна, Тя била Всемогъща и Тя била Всезнаеща...

... Тя, Кралица AYA, била въплъщение на Празнотата, Тя била Единствената, от която всички

неща произлизали и към Която всички неща се завръщали.

В Империята на хората-рептилии SSS, Кралицата била живата КНАА. Тя, както Великата

Празнота, била Живота... и била Смъртта. В съзвучие с Кралската традиция историята щяла да

запише нейното име като „Нейно Величество, Кралската КНАА-КНАА" или „Нейно Величество,

Кралската КНА-К". На повечето от другите светове силният звук от дишането на хората-рептилии

бил записван като „haaa", с меко „Н" в началото, вместо гърленото „kh". На тези светове Кралица

AYA, в своята роля на манифестация на Пустотата, била позната като Нейно Величество Кралица

„НЕН-НЕН" или по-простото - Нейно Величество Кралица НЕН.

Пер направи пауза. Мату знаеше какво ще последва. Той подготви още един лист хартия.

- Като Абсолютно въплъщение и Божествена манифестация на Великата КНАА, Кралицата била

Абсолютната ТТ-женска в Империята и следователно Кралица AYA носела титлата „Нейно

Върховно Величество, Божествената Кралица КНАА-ТТ".

Свещената египетска котка., помисли си Мату, докато записваше титлата.

- Като Божествената КНАА-ТТ, Абсолютната женска манифестация на самата Празнота и като

„Първа и Най-важна" UR-представителка на Голямата Празнота, Кралица AYA била позната като

„Нейно Върховно Величество Божествената Кралица KHAA-TT-UR".

Това е Богинята Хатор., помисли си Мату, докато записваше името.

- Като Абсолютно въплъщение на Божествената манифестация на Великата КНАА и като Първа

и Най-важна UR-представителка на Пустотата, Кралица AYA, носела титлата „Нейно Върховно

Величество, Божествената Кралица KHAA-UR". С времето, тази титла станала просто „Нейно

Върховно Величество, Божествената Кралица KHAR".

Какво ли е това име?, чудеше се Мату.

Сякаш очаквайки този въпрос, Пер започна отново:

- В тази титла на Кралицата, Мату, в титлата на Божествената „KHAR", стои една от тайните на

„Древните", Учителите на Старото, които са основали това Братство. Кралицата на звездите на

ARRA-AN имала властта и богатството на хиляди звезди в ръцете си. Тя можела да прави каквото

си поискала, тя можела да отиде където пожелаела и можела да има всичко, което копнеела. С

такава власт и богатство на нейно разположение, Кралицата направила свое задължение и своя

отговорност да преследва знанието, да открие мъдростта, да събере най-чудните съкровища на

изкуството и да натрупа богатството на всички култури под неин контрол. И най-важно от всичко,

Мату, тя се задължила... да се наслаждава на всички удоволствия в нейния свят. Нейният ден

преминавал в наслаждение на радостите на изкуството, танца, кулинарните специалитети... и,

особено, тя се наслаждавала и се отдавала на радостите на физическото удоволствие!

Мату се понамести на стола.

- И тя му се наслаждавала, Мату. Тя се отдавала на физически удоволствия на всеки свят в

нейната Империя и се отдавала на физическите удоволствия само с най-качествените и млади мъже

в Империята. Голямата страст на „Нейно Величество, Божествената KHAR" била да се слее в едно с  удоволствията на тялото.

KHAR... HAR... Whore!, препускаше съзнанието на Мату. Можели това да е източникът на

„лошата"дума, която означава „лека жена"?

- За да не си помислиш, че преследването на удоволствията на тялото от Кралицата било само

упражнение за нейните първични животински желания, бъди спокоен, Мату - имало и друга

причина за нейния неутолим глад. Виж сега, малко хора знаят, че в насладата от страстната

интимност се произвежда електрическа енергия. Почти всички хора се фокусират над

повърхностните и незабавни чувства на удоволствието. Малко са тези, които могат да се насладят на

чувствата, които следват интензитета на удоволствието, така нареченото „следоргазмено

състояние". Има само шепа хора, които разбират тези неща и могат да насочат своето внимание към

енергиите, които се създават. В преследването на удоволствието, Кралицата на ARRA-AN търсела

повече от зареждащото чувство на екстаза... тя търсела да създаде електрическа енергия, която да й

позволи да разшири съществото си и оттук - връзката й с Великата Пустота.

Мату бе тотално удивен... и мълчалив. Боже Господи., помисли си той. Сексът създава

енергия? Електрическа енергия?

- Трябва да ти бъде ясно, Мату... - подчерта Пер - ... това не е оправдание за леко поведение...

напротив. Разюзданият секс не се фокусира над потенциалните енергии, които се произвеждат и

могат да бъдат впрегнати. Моите думи към теб са само обяснение, че има големи мистерии зад

повечето първични и обикновени човешки навици. За нещастие, човечеството не е било научено как

да разпознава тази енергия, нито е било научено как да събира естествените електрически сили,

които могат да дойдат от изразяването на радостта на душата.

Мату стоеше зашеметен от това, което Пер му обясни току-що. Някъде в акта на интимност

има електрическа енергия, която може да бъде събрана. Без присъда за добро и зчо, само за

правилна и неправилна употреба на електрическата енергия... невероятно!

- В служба на задоволяване на Кралицата били избирани внимателно определени мъжки

рептилии, които имали само едно задължение... да доставят удоволствие на Кралицата, по който

начин тя желае. Хора на изкуството, танцьори, музиканти и експерти във физическите удоволствия,

само най-добрите образци от мъжката половина на SSS имали позволението да бъдат с Кралицата.

Ако някой се провалял или проявявал несигурност, той бил или незабавно ликвидиран, или

прокуждан на далечен свят предназначен за „нежелани". Но ако били верни и покорни слуги, ако

били образци в своята служба към Кралицата, те били третирани като Върховни мъжки на

Империята. Гледайки към „Нейно Величество, Божествената Кралица KHAR", мъжките, които били

винаги до нея, били познати като „KHAR-IM".

Мату почти подскочи... отново! HAR-IM! Nаrет! Място, в което живеят любовниците! Само

че не жени..., а мъже! Боже мой! Боже мой... само ако светът знаеше? Чудя се какво ли биха

казали хората, ако знаеха, че харемът се съставлява от мъже?

- За да служат като част от Кралските KHAR-IM, младите мъжки били избирани по тяхната

физическа красота и способността им да задоволят Кралицата. С времето Кралицата поискала от

своите учени МАКН да разработят програма за тяхното „развъждане", която да осигури на

Кралицата по-добри и по-красиви KHAR-IM с всяка следваща генерация. С прогресирането на

програмата мъжете действително ставали все по-красиви и на базата на обучаващите аспекти на

програмата, ставали все по-големи адепти в изкуството на страстта. И помни, Мату, най-успешните

мъжки доставяли „семето", което било използвано, за да се родят Принцесите на Империята. Това

служело, за да се произведат рептилиански Принцеси, които били най-красивите жени в Империята.

Под програмата KHAR-IM някои физически качества, които Кралицата намирала за нежелани, били

премахвани от мъжете KHAR-IM. Тъй като младостта била нещо, което Кралицата намирала за

желана характеристика, мъжете KHAR-IM били програмирани да имат кратък живот. Това

осигурявало на Кралицата винаги млади и здрави любовници. И въпреки факта, че

„издръжливостта" на мъжете в това да доставят удоволствие, било нещо желано, Кралицата

настояла мъжете в програмата KHAR-IM да бъдат развъждани така, че да имат един или два „пика"

на сексуално удоволствие. Тъй като Кралицата имала възможност за множество кулминации на

удоволствие, ограничаването на мъжете до един или два „върха", подсигурявало това Кралицата да

може да има множество партньори по време на всяко нейно занимание. По този начин скуката

никога нямало да завладее Кралицата.

Мату трудно можеше да повярва на това, което чуваше. Мъжете на звездите на Орион били  размножавани, за да задоволяват Кралицата! Каква концепция само!

-Но Кралицата била същевременно и мъдра, Мату... - продължи Пер - За да държи доволни

жените, които й служат, тя разширила ползите от програмата KHAR-IM към най-лоялните й и верни

помощнички. Впоследствие всички мъже в империята станали субект на програмата за

размножаване. С времето всички мъже рептилии в Империята умирали в много по-млада възраст,

отколкото жените. Рептилианските жени също имали възможността да се наслаждават на своите

млади партньори и поради това, че всички мъже били способни само на един или два

кулминационни момента, те също можели да се наслаждават на множество партньори, ако

пожелаели. Освен това, младите партньори освобождавали жените от притеснения относно

мъжкото его и нуждата им да разказват за техните невероятни преживявания. А разширяването на

програмата KHAR-IM към останалите родни светове имало и други предимства. С поддържането на

всички мъже млади се предотвратявала възможността те да постигнат мъдрост и зрялост - нещо,

което можело да донесе потенциални проблеми за Империята. Младите и незрели мъже не се

бунтуват срещу основните закони на Кралицата и нейната Империя. А дългият живот не бил

необходим на мъжките рептилии и без това... тяхната цел и без друго била да служат на Кралицата и

да доставят удоволствие на нейните лоялни последователи. С времето програмата KHAR-IM се

превърнала в основополагаща за начина на функциониране на Империята SSS, Мату... - завърши

Пер - Това са само някои от причините, поради които тя била разработена.

Мату бе онемял. Разкритията на Старейшината никога не преставаха ла го изумяват. Имаше

толкова много въпроси. Докато гледаше листите си, забеляза, че Учителя е тих, сякаш

размишляваше дълбоко. Мату си помисли, че може би е най-добре да изчака за момент. Чудеше се

за какво ли щеше да говори Пер, когато отново бе готов за това.

След известно време Пер проговори отново:

- Искам само да спомена между другото, Мату... след време ще разбереш защо трябва да

спомена архитектурата на Империята SSS. В ранните времена на Зеления свят, родния свят на

хората-рептилии SSS, първоначалните рептилиански предци пчели-водни кончета от SSS, строели

своите гнезда от кал. Често гнездата достигали до небето, извисявайки се над всичко наоколо.

Клетките вътре в гнездата обикновено били шестоъгълни, но винаги били строени около централна

камера, която се простирала до ядрото на гнездото. Централната стая била най-голямата камера в

гнездото и имала кръгла подова конструкция с големи стени и висок таван. Гнездата на няколко

колонии често образували огромни кални структури със заострени кули, които пробождали небето.

Когато рептилоидните хуманоиди еволюирали, те обикновено строели своите убежища с кръгла

подова конструкция и покритие, което правело колибата да изглежда като купол. В по-късните

етапи на тяхната еволюция значимите сгради, като Съда на Империята и Залите за Събирания, както

и други централни зали, имали високи заострени кули с големи кръгли централни камери или

куполоподобни сгради с кръгли конструкции на пода. В ерата на Кралиците официалните сгради,

посветени на Кралицата в нейната роля на КНАА, винаги имали множество заострени кули и кръгла

камера в ядрата си.

Това описание звучеше като модерен небостъргач на Мату.

- В ранните Династии на рептилианските Кралици и докато Кралицата все още била отговорна,

както за ръководенето на Империята, така и за Кралското потомство, учените-SSS, които работели с

развитите от МАКН програми, открили специално хранително вещество за Кралицата, което й

помагало по много начини. Базирайки се на добре познатия факт, че специални протеини в кръвта

на топлокръвните създания подпомагали производството на отровата, която била необходима за

зачеване и раждане, учените от SSS започнали да разработват екстракти, базирани на такива

хранителни вещества от топлокръвни. Това много специално вещество било познато като S-MA.

Течността действала като „ускорител" на метаболизма на Кралицата. Увеличавал нейните

енергийни нива, давал й повече устойчивост и фактически увеличавал физическата й сила.

Мату повтори името. S-MA... S-MA... Боже мой! Може ли да е било „сома"? Звучи, сякаш е

възможно..., а сомата била позната като „Храната на Боговете!" Пер видя изражението на лицето

на Мату, но не спря:

- Ето още един важен факт, за който трябва да знаеш, Мату. В езика на хората от Орион, звукът

„S"... като представка... бил каузатив. Той буквално означавал „то причинява", „кара да се случва"

или „прави го". Тъй като в този случай „S" предшества термина „МА", титлата на Кралицата като

Кралска Майка S-MA буквално означава „кара да бъде - Кралската Майка". Тъй като течната S-MA   била допълнително разработвана и пречиствана, били направени и други открития за нейните

необикновени свойства. Продължителната употреба на S-MA например, увеличавала

продължителността на живота на Кралицата. Чрез внимателно рафиниране на различни видове

S-MA, било открито, че животът на Кралицата можел да бъде увеличен до стотици хиляди години.

Станало ясно също, че S-MA запазвала жизнени телесните функции на Кралицата. Това бил нейният

„Извор на Младостта" и „Бокала на Вечната Енергия". За да предотврати възможността други

женски, включително нейните собствени дъщери, да се издигнат от ранговете на Благородници в

Империята и да се превърнат в претенденти за Трона и да узурпират нейната роля на „Абсолютната

женска" в царството, Кралицата незабавно забранила S-MA и всички нейни производни на пазара.

Употребата на течността била ограничена за ползване само от Кралицата. Вторични продукти с

по-ниско качество и съответно много по-малка сила, били предоставени на Кралицата-Майка и

Седемте Дъщери-Принцеси. Всеки, който не бил член на Кралското семейство и който бил хванат в

притежание или употреба на този стимулант, трябвало да бъде екзекутиран на място... S-MA била

вещество само за Божествените! Чрез програмата S-MA, Кралицата допълнително инструктирала

нейните учени да продължат с изследванията и разработката, с което да намерят начин да удължат

още повече живота на Кралицата и нейното семейство. В по-късните фази на програмата S-MA,

учените SSS, разработили и усъвършенствали науката за съживяване и създали програма, която

позволявала връщането на живота на всеки, който бил умрял. След години на интензивни

изследвания смъртта се превърнала в нещо като болест, която можела да бъде излекувана. Чрез

създаването на специални камери учените от SSS открили, че могат да съживяват телата на хора,

които били умрели наскоро. Телата, разбира се, не трябвало да бъдат в състояние на разлагане,

както и да не им е нанесена някаква непоправима травма. Ако имало някакви незначителни

поражения, важните работници в определени области можели да бъдат съживени, ако били убити

при инцидент или дори умишлено. Можеш ли да си представиш, Мату... - каза Пер с една от

неговите дяволити усмивки - ... какво биха си помислили хората от другите светове, особено ако са

примитивни, ако видят същество с дълга падаща дреха да слиза от светъл сребрист обект, идващ от

небесата? И какво, ако това същество можело да вземе паднал другар, който току-що е умрял... и

след това да го върне към живота. Какво мислиш, Мату... какво би си помислило обикновеното

примитивно същество?

- Би си помислило, че е видяло ангел... - Мату трябваше да го каже - Би си помислило, че е

видяло ангел с Божествената сила да връща мъртвите към Живота.

- Да... - съгласи се Пер - И това възкресение би се възприело като знак, че спасеният е

„специален" или „благословен". Съществото няма да види в тази сцена как един управител спасява

работник, който му носи печалба..., вместо това ще види „благословение".

По дяволите!, помисли си Мату. Бизнес, а не доброта! Разбира се, те можели да спасят всеки

посветен на каузата работник, който носи печалба! По дяволите!

- Относно Кралицата, Мату... - продължи Пер - ... реанимацията значително удължила нейният

жизнен цикъл, отличителна черта достойна за „Абсолютно Божествената". Ако евентуално станела

жертва на инцидент или умишлено покушение, тя можела да бъде съживена.

Мату видя един недостатък в този план.

- Но тогава би било необходимо да има доверие на тези, които контролират процеса, нали

Учителю? - попита той - Дори ако за процеса са нужни няколко души, не трябва ли да има доверие

на абсолютно всеки един от тях?

- Забравяш нещо, Мату... - каза Пер - Забравяш, че учените МАКН били дали на Кралицата

възможност да програмира всички нейни служители. Чрез програмиране на служителите в

контролната зала и всеки участващ в процеса, Кралицата можела да бъде сигурна, че те ще се

подчинят на всяка нейна команда. Със сигурност това изисквало Кралицата да знае всеки детайл от

процеса и че тя е единствената, която държи финалните кодове, но да не забравяме

безкомпромисността и ефективността на Кралиците от ARRAAN. Не трябва да си с голямо

въображение, за да разбереш, че Кралицата би взела всяка необходима предпазна мярка, за да

осигури безопасността си в камерите за реанимация. Мога да те уверя, Мату..., тя изпипвала нещата

детайлно.

Би трябвало да го прави., помисли си той.

- Но с времето, успехът на програмата за съживяване бил повлиян от едно неочаквано

усложнение. Учените открили, че дори и с предимствата на S-MA, продължителната реанимация на   Кралицата все пак се отразявала негативно на нейното тяло. За да решат проблема на това

износване, учените от програмата S-MA изследвали и развили науката на регенерацията в опит да

произведат заместващи части за тялото на Кралицата. Взимайки клетъчен материал от самата

Кралица, учените успели да клонират цялото тяло на Кралицата, като по този начин можели да

доставят части от нейната анатомия, които можели да се ползват, за да заменят наранени или

напълно унищожени части от тялото й. С времето няколко клонирани тела на Кралицата били

пазени непокътнати и жизнени в случай, че се наложи трансплантация или заместване. С успеха на

този аспект на програмата на Кралицата още веднъж й била дадена възможността да удължава

живота си до още по-големи и почти невероятни времеви периоди.

Пер направи пауза за момент.

- Запиши си тези неща, Мату... - инструктира той младежа - Ако си спомняш, името на

Кралицата винаги било AYA, или понякога ARRA. В нейната позиция на същинско въплъщение на

Празнотата, като Кралица на Империята, като Върховна женска... всички тези титли показват

важността на нейното физическо съществуване. Нейното тяло, Мату, следователно, било

най-важното тяло в Империята. То било познато като „Върховното тяло" или „Тялото на

Най-висшата". Можеш ли да ми кажеш каква би могла да бъде титлата на нейното тяло?

Мату бе хванат неподготвен. Той се обърна за помощ към записките си и намери „най-висша"..

или AN. Тялото ще бъде „контейнер"или BI. Следователно... Най-висшата... AN, тяло на... BI.

- AN-BI, Учителю? - предположи Мату.

- Това е вярно... - отговори Пер - AN-BI е правилно. „Тялото на Най-висшата" на Нейно

Величество Кралица AYA или „Тялото на Най-висшата" на Нейно Величество Кралица ARRA,

Мату, как би се казвало то?

Тялото на Най-Висшата... AN-BI, на Краища AYA...

- Би било AYA-AN-BI или ARRA-AN-BI... - записа си Мату.

- Прав си отново, Мату... - усмихна се Пер - ARRA-N-BI би била официалната титла на тялото

на Кралицата, която заема Трона. Точно тази титла била дадена на Програмата за регенерация и тя

официално била позната като Програмата ARR-AN-BI. Не би трябвало да бъде изненада за теб,

Мату... фактът, че древната египетска дума за подмладяване била „RENPI".

Мату си записа и тези думи. Когато приключи, той погледна към своя Учител. Боже мой!,

помисли си той. Знай, че тези неща са верни, свидетелствата продължават да се натрупват..., но

кой е записал всички тези неща?, чудеше се той. Кой е предал това познание на човешките

същества?

Преди да може да зададе въпроса си, Пер започна отново:

- В една от финалните фази на програмата S-MA, елитните учени МАКН, които сега били

познати като учените по „Произхода", поради своята способност да създават и манипулират

Живота, били инструктирани да се опитат да изолират и да заловят „съзнанието" на дадено

същество. Надявали се, че ако „съзнанието" можело да бъде заловено, някак си може да бъде

трансплантирано в друго тяло. Помни, Мату, това били същите учени, които разработвали науките

за преправяне на съзнанието, които били използвани толкова успешно в програмите за контрол над

населението. Въпреки че задачата била монументална и изглеждала с малка вероятност за успех,

след милиони години и безброй провали, учените по Произхода МАКН - успели. След неуморни

опити и гениални хрумвания, бил разработен процес, който позволявал цяло съзнание да бъде

трансплантирано от едно тяло в друго. Една от трудностите, с които се сблъскали обаче била, че

първоначалното съзнание на тялото-приемник не можело напълно да бъде премахнато без да се

прекрати животът на това тяло. В резултат на това, след трансфера на „съзнание" новото тяло било с

две напълно различни личности. За да се преборят с потенциалните проблеми на объркване, учените

по Произхода били принудени да добавят втора процедура към трансферния процес. Вече се знаело

от програмите за контрол над съзнанието на МАКН, че мислите и спомените можели лесно да се

имплантират в мозъка на конкретното същество. Също така се знаело, че определени спомени

можели да бъдат елиминирани в конкретния субект. Чрез увеличаване на процедурите и подсилване

на интензитета на техниките за изтриване на паметта и имплантиране, след трансфер на „съзнание"

разумът на тялото-приемник можел да бъде накаран напълно да възприеме новото съзнание. След

процедурата тялото-приемник щяло да вярва, че новото съзнание винаги си е било оригиналното

такова за това тяло. А какво ставало с оригиналното „съзнание"? То изпадало в подсъзнанието на

тялото, където понякога щяло да се показва на повърхността, като ярък сън или необяснимо

видение.

Уау!, удивяваше се Мату. Цяло ново съзнание... В друго тяло! Удивително!

- С успеха на програмата за трансфер на съзнанието на МАКН Кралицата от звездите на Орион

имала властта да прехвърли цялото свое съзнание в едно от клонираните ARRAN-BI-тела. Ако

възможно най-лошите обстоятелства станели факт, ако тялото на Кралицата било значително

повредено, нейното съзнание можело да бъде прехвърлено напълно. В комбинация с успехите на

програмите за регенерация и реанимация Кралицата имала възможността да удължи своя живот

отвъд всякакви граници и въображение. Когато нейните поданици и населенията на другите светове

твърдели, че Кралицата на Империята била „обладана" от „Вечен живот"... те на практика били

прави. Поради напредъка на Науките по Произхода, тя била близко до постигането на безсмъртие.

Докато поколения нейни поданици живеели и умирали, Кралицата надживявала всички. И чрез

ограничаване на най-сложните процеси от Науките за Удължаване на Живота единствено за себе си,

рептилианската Кралица се подсигурявала, че ще може да живее милиони години и че ще остане

най-мъдрото, най-интелигентното и най-опитното същество в цялата Империя.

Удивително!, каза си Мату. Просто удивително! Тогава внезапно му хрумна една мисъл:

- Но как можела да се довери на хората, които извършвали процедурите по трансфер или

процесите на клониране, Учителю? - чудеше се той.

- Добър въпрос... - отговори му Пер - Всеки техник, учен или който и да е свързан с Програмите

за Удължаване на Живота, бил подлаган на Програмите за промяна на съзнанието на МАКН.

Всички мисли, които били опасни или можели да застрашат Кралицата, били напълно елиминирани

и били имплантирани мисли на абсолютна лоялност и подчинение. Чрез тези предпазни мерки

Кралицата можела да се подсигури, че учените и хората, които ръководели която и да е от

операциите или процедурите по Програмите за Удължаване на Живота, ще правят точно това, което

тя искала. Вярвай ми, Мату, Кралицата се обезпечавала добре, че няма да бъде предадена на нито

едно равнище... и за да го постигне, тя използвала в пълна степен програмите МАКН..., за да

контролира всекиго, когото било необходимо да контролира. И ще бъдеш изненадан за някои от

хората, които били включени в програмите МАКН.

Мату бе сигурен, че нямаше да бъде.

- За да запази живота на високопоставени работници и администратори, които били безценни за

поддържане на системите в Империята, Кралицата заповядала за ключовия персонал да бъдат

използвани опростени версии на клониране и реанимация. В програмите за клониране и реанимация

били включени важни командири, администратори и асистенти и ако техният опит и познания били

важни за администрацията на Империята, системата за трансфер на „съзнание" осигурявала това,

съзнанието им да не бъде изгубено за Империята... и в частност за Кралицата. За да бъде

поддържана SSS-T-IM силна, на различни важни членове на Империята били осигурени много

по-слаби версии на S-MA, като по-силните флуиди били предназначени само за частно ползване от

Кралското семейство. Но Върховната S-MA била стриктно пазена само за Кралицата. И... като

крайна мярка на сигурност, Мату, Кралицата подложила Кралицата-Майка... и своите Дъщери... на

програмата за контрол над съзнанието МАКН. По този начин Кралицата си дала сметка, че никой,

дори собственото й семейство, няма да има дори една едничка мисъл за бунт или възражение към

нейното Управление.

Пер приключи и се изправи отново.

Мату можеше само да го гледа втренчено. Какъв невероятно безжалостен управник била

Кралицата на Орион... И все пак, по един странен начин, Мату можеше да разбере предпазните

мерки. Ако бях на нейно място, вероятно щях да постъпя по същия начин., мислеше си той. Но все

пак... Кралица на Империя с хиляди звезди... цивилизация от същества с рептилоиден произход от

звездите на Орион... контрол над съзнанието, реанимация, клониране и трансфер на съзнанието...

какво ли би казал останалият свят, ако знаеше наистина, че тези неща съществуват..., че не сме

сами в галактиката?

Те вероятно не биха искали да знаят., отговори си сам той.

Глава IV

Вълчите Крале от AST-AR

Мату бе прекарал предишния ден опитвайки се отново да разгадае загадката на кръга. Бе лесен  тест и въпреки това, след дузина опити той все още не можеше да го разреши. Кръгът беше 3,5

метра в диаметър. На 6 метра разстояние имаше светъл, бял, объл камък с размер на портокал. Без

да напуска кръга, Мату трябваше да вземе камъка. За да си помогне, той можеше да използва само

това, което се намира в окръжността. Там, заедно с него имаше въже дълго 60 см., обувка и малко

фенерче. Пер го бе запознал с кръга и го беше водил в него много, много пъти, за да започне теста...

и всеки път Мату се проваляше.

Докато стоеше на своята маса, той си мислеше за загадката. Нарисува малки диаграми и се

надяваше, че някак си може да види решението, използвайки друга перспектива. Неговите листове

бяха пълни с малки стрелкички, линии и кръгове. Мату бе решен някак си да разреши този проблем.

Той беше напълно погълнат от рисуването, когато изведнъж забеляза, че Учителя стоеше до

прозореца.

- Ооо... - избърбори Мату - Съжалявам, Учителю Пер. Не ви видях да влизате. Мату премести

рисунките и извади нови листове.

Пер се обърна към него и по стар навик просто започна да говори:

- Милиарди години след раждането на Зеления свят и еволюцията на рептилианските същества

SSS... - започна Пер - ... друга раса от същества еволюирала на един друг свят, намиращ се много

надалеч. На този свят имало три слънца в небето... червена звезда, бяла звезда и черна звезда, която

не можела да се види, но със сигурност можела да се усети.

Черна звезда, която може да се усети?, бе объркан Мату.

- За разлика от хората-SSS, които еволюирали от рептилоидно-инсектоидни предци, тези

същества се родили и еволюирали от рептилоидно-вълчи предци. Следвайки почти същия път,

който довел до еволюцията на хората-рептилии, тези вълчи създания също еволюирали от

примитивни предци в хуманоиди, които се издигнали от просто и примитивно начало до сложна

цивилизация със своя култура и идентичност. Пътят, който довел до еволюцията на хуманоидите,

бил повтарян много пъти по много начини в нашата галактика, Мату и въпреки че предците, които

започнали това приключение, били от различни форми, често пътищата са почти идентични в

своето съдържание. В много от случаите новите форми на живот на една планета не могли да

оцелеят поради трудните условия на техния собствен свят. Понякога блуждаещ астероид или комета

се спускали от небето и унищожавали планетата. Друг път пък нестабилното ядро буквално

разкъсвало планетата на части. Един нов свят можел да стигне до преждевременен край по много

различни начини. Обикновено, обаче, най-пагубната сила на тези нови светове била еволюиращата

форма на живот, която ходела по повърхността на планетата. В повечето от случаите световете,

които оцелявали заедно с населенията си, го правели поради това, че съществата, които ходели по

повърхността, се били научили да контролират своята собствена деструктивност и алчност...

Най-големият враг на Живота е... самият Живот. На Зеления свят хуманоидите еволюирали от

влечугоподобни насекоми, които се научили да летят и излизат от света на застоялите блата. В

Света на Трите слънца друга група хуманоиди еволюирали от водни създания, които сами излезли

от океаните и моретата. Ако си спомняш, Мату, на Зеления свят рептилоидно-инсектоидните

предци на SSS били първоначално изхвърлени на брега от вълните на океана и поставени в

застоялите блата. В Света на Трите слънца, обаче, малките създания на океаните останали в морето

и еволюирали, за да се превърнат в рибоподобни създания. За да живеят и оцелеят в големите води

тези създания на океана се научили рано в своята еволюция да ловуват други създания. За разлика

от рептилоидно-инсектоидните предци, тези рептилоидно-земноводни същества започнали своето

пътешествие по превръщането им в земни създания чрез развиване на своите навици за лов и

убиване, много преди да достигнат бреговата зона. Когато вече трябвало да търсят храна на сушата,

те разполагали с остри зъби и невероятна сила и издръжливост. Техните перки започнали да

придобиват вида и функцията на силни и много полезни израстъци. Докато морските създания

изследвали бреговете на континентите, развитието на техните мощни, подобни на перки ръце и

крака, лесно се адаптирали към пълзенето по земята. С времето, след милиони години пълзене, сега

вече земноводно-влечугоподобните създания се научили да вървят и ловуват на четири крака.

Милиони години по-късно създанията продължавали да се адаптират към живота на сушата и

тяхната влажна земноводна кожа отстъпила на по-дебела външна кожа и техните океански черти

изчезнали... Хрилете и крайниците, използвани за гребане във водата, били заменени от дробове и

големи крака с големи лапи, приспособени за ходене по всякакъв терен. По-късно горещият

тропически климат започнал да оказва негативно влияние върху тези създания. За да оцелеят те се   приспособили. След стотици хиляди години на мястото на загрубялата земноводна кожа те развили

козина и вместо да снасят яйца, примитивните бозайници раждали живи малки. Избледнели и

отличителните рептилоидно-земноводни характеристики на техните предци и перманентно били

възприети физическите черти на видове, познати като топлокръвни създания. Вълчият прародител

се бил родил. Мату направи гримаса. Пер го видя.

- Има ли нещо нередно, Мату? - попита той. Мату нервничеше леко.

- Чудя се, Старейшино... - започна Мату - ... как така еволюционните пътища на създанията от

нашата галактика са толкова сходни? Все едно, някъде назад във времето, преди дори първите

клетки да се родят... сякаш имало общ източник на Живота, сякаш един прародител някак си е дал

живот на всички създания в нашата вселена.

- В нашата галактика... - прекъсна го Пер. Мату хвърли бегъл поглед към него.

- Да... - съгласи се той - В нашата галактика...

Мату моментално забеляза поправката на Пер. Защо Пер каза „галактика ", а не вселена? Дали

няма нещо относно нашата галактика... или вселената..., което не ми казва?

- Дали..., някак си..., няма един общ прародител в нашата галактика? - продължи Мату -Дали

източникът на Живот в ЕРИДАНУС е един, Учителю? Възможно ли е?

Пер се колебаеше. И това колебание бе достатъчно, за да убеди Мату, че действително има

нещо, което Пер не иска да каже.

- Докато напредваме, Мату... - започна Пер -... ще откриеш, че Пустотата е Абсолютният

Източник на Живот в нашата вселена.

Веднага след като каза това, той започна да говори по друг въпрос. Мату вече бе сигурен.

Имаше още нещо. Нещо повече или някой, който някак бе замесен в развитието на Живота в

галактиката.

- Светът на Трите слънца бързо бил запълнен с четирикраки създания. Създания с козина,

земноводни, с костни обвивки и с гладка кожа... новият примитивен свят сега гъмжал от различни

видове създания. Но един вид в частност, рептилоидно-вълчите създания, били най-страшните.

Ранните вълчи създания имали характеристиките едновременно на котка и на вълк. Те били мощни

и стояли ниско към земята. Големите им мускулести крака ги придвижвали бързо и им помагали да

спринтират с удивителна скорост и да правят големи скокове. Те били свръх издръжливи и силни и

притежавали дълги остри нокти, които разрязвали лесно телата на техните жертви. Въпреки че

често се хранели и с лесно достъпни плодове и растителност, те предпочитали диета, която се

състояла от прясно убита плът. Главата на примитивните вълчи зверове била голяма и почти

квадратна на вид. Звярът имал пронизващи и почти сияещи очи, които постоянно търсели сред

заобикалящия терен за неподозиращи жертви. И имал зъби, които можели да пробият през кожата

на почти всяко създание. Както мъжките, така и женските имали гриви, голяма груба козина, която

рамкирала лицата им като в смъртоносен портрет. Те били покрити със златно-кафява козина,

въпреки че някои вълчи раси имали тъмнокафява, до черна козина. Дългите мощни опашки на

вълчите зверове, които меко се поклащали в края, създавали измамно спокойствие, докато

изчаквали неподозиращите жертви. И въпреки че вълчите зверове изглеждали повече като

примитивни лъвове, отколкото като вълци, те определено били с вълчи нрав. Ревът им бил

комбинация от ниско гърлено ръмжене и гърлено лаене. Звукът от техния рев бил повече като

дълбок тътен, който предшествал земетресение и бил произвеждан с такава интензивност, че можел

да бъде чут от много, много мили разстояние. Твърдо установени като месоядни, които се хранели с

плътта и кръвта на жертвите си, вълчите зверове постепенно премахнали своите рептилиански

черти и продължили да се развиват подобно на нашите бозайници на Земята, Мату. Съвместното

съжителство с други създания, които често били по-големи от тях, помогнало на вълчите зверове да

развият брутално насилие и жестока коварност за сметка на това, което размерът им не можел да

предостави. Ловуването на глутници, развиването на уменията им да намират слабостите на техните

жертви и, атакувайки с безмилостна жестокост, вълчите същества скоро започнали да властват в

примитивния Свят на Трите слънца.

Разбира се., помисли си Мату. Удивително е как най-свирепите създания са тези, които се

установяват на планетата и след това техните потомци, ако еволюират до хуманоидна форма,

са тези, които я завладяват. Но нещата стоят по същия начин и на нашия свят., спомни си той.

Хората са най-злите и склонни към насилие същества. Както били направили и Вълчите, ние сме

компенсирали с брутална хитрост, за да балансираме малкия си размер. Да... сигурен съм, че това  трябва да е законът в галактиката: този, който е най-свиреп... побеждава.

- Както и при еволюцията на съществата SSS, така и в света на „Вълчите", пътят към

хуманоидцо съществуване отнел милиони години. Учейки се да ходят изправени, завладявайки

своята околна среда и другите видове, издигайки се от живот във вълчи бърлоги до пещери и след

това до построени убежища - всички тези еднакви стъпки, с малки вариации, били стъпките, през

които Вълчите хуманоиди трябвало да преминат. Но се случило, Мату. Те станали хуманоиди.

Какъвто е и случаят с повечето еволюирали хуманоиди в нашата галактика, примитивните Вълчи

хуманоиди преминали през много стадии на еволюцията, която е обща за хуманоидите. От

индивидуални бърлоги, примитивни колиби и убежища от кал, до конструирани домове с

контролирана температура на въздуха и най-накрая до сложни градове с покрити пазари, Вълчите

същества покорили своята околна среда. Ловът дал път на месарниците, а търсенето на храна - на

пазарите; териториите прераснали в нации, а примитивното оцеляване отстъпило на организираното

завоевание. От живот с чисто първичен инстинкт за оцеляване, до свят изпълнен с култура и

изкуство, наука и технология, лукс и комфорт; от примитивен рев и вой до сложен език и развита

книжовност; от лидери на глутница, до Вълчи Крале... Вълчите хора се издигнали от примитивно

съществуване до комплексно и развито такова. През милионите години еволюция на планетата им

еволюирали много раси на Вълчите, Мату. Понякога расите на Вълчите създания измирали поради

естествени причини и планетарни промени, понякога поради болести и глад, но за нещастие, както

се случвало на почти всички светове от галактиката ЕРИДАНУС, през милионите години на своята

еволюция многото Вълчи раси отишли на война... и това била война, която унищожила много от

примитивните Вълчи цивилизации. Зъбите и ноктите отстъпили на ножовете и мечовете, копията и

прътовете отстъпили на пушките и въздушните кораби, умелото ловуване отстъпило на Изкуството

на Войната... и примитивният Човек-вълк отстъпил на Вълка-завоевател. С времето, една раса

Вълчи бойци щяла да се издигне и да стане единствената доминантна раса. Родени от ожесточените

Крале-завоеватели, Управителите на този нов свят били наречени RRR.

RRR., записа си Мату. Странно име за странни хора... хей почакай малко!

- Как изглеждали вълчите хора, Учителю? - попита той. Пер се обърна към него и се усмихна.

- Небрежен съм, Мату - каза Пер - Моите извинения. Вълчите хуманоиди били странно

изглеждащи хора, които имали чертите на куче... и чертите на котка.

Характеристики на куче и котка?, бе объркан Мату.

- Примитивните мъжки Вълчи хуманоиди имали широки гърди и малки или почти никакви

талии, големи и мощни задни части, здрави бедра и дебели подбедрици. Примитивните женски

Вълчици имали големи гърди и много лека женска извивка на своите тела. Те имали големи бедра и

мускулести крака. И въпреки че били изгубили голяма част от своята дебела и груба козина, те все

още имали фина тъмна козина по торсовете си. Техните ръце били големи и мускулести, техните

китки били здрави, а крайната част на ръцете до пръстите била широка и закръглена. За разлика от

пръстите на рептилианските същества от Орион, Вълчите имали по-къси и по-дебели пръсти.

Техните вратове също били дебели и доста къси. Големите широки глави на техните примитивни

предци станали малко по-закръглени, но техните квадратни долни челюсти все още им придавали

много внушителен вид. Те имали широки носове, с пронизващи очи на ловец, голямо чело и малки

уши. И може би най-доминантната характеристика от всички... козина. Много козина. Гривите на

предците им били трансформирани в груби бради по лицата на мъжките и дълги бакенбарди и

мустачки по брадичката при женските. Както Вълчите жени сплитали своите коси, така и Вълчите

мъже сплитали своите бради. Тяхната коса и брада варирала по цвят от златно-кафява до тъмни

тонове на кафявото, до тъмно-черно. Една раса дори имала дебели и дълги червени гриви. Взети

заедно, всички тези черти придавали на Вълчите хора ярък образ на хуманоидни лъвове.

Уау!, Мату можеше да ги види в главата си. Хора-лъвове! Хора-лъвове, които имали кучешки

предци! Удивително!

- Физическите черти на техните тела също придавали вид на лъв на ранните Вълчи хуманоиди.

Както мъжките, така и женските, имали големи и широки стъпала и въпреки че техните опашки

били изчезнали, имали няколко малки кости, които образували малка неравност в края на

гръбначния стълб. Имали големи и мощни ръце, които обгръщали всичко, което хванели и остри

издадени нокти, белег от огромните нокти на техните предци. Ранните Вълчи хуманоидни същества

били красиви, страховити и смъртоносни... и... силно агресивни. Често актовете на ухажване или

сношение между мъжки и женски приключвали в нещо, което за един страничен наблюдател,  наподобявало извънредно ожесточена физическа битка. Вълчите женски, по подобие на техните

предци, се увличали по мощни мъжки. Често женската сама предизвиквала ухажващия я мъжки в

битка. Ако той не можел да я победи, не бил достоен. Консумацията на страстта била доста често

насилствена. Връзките били базирани на чиста мощ, доминантният мъжки можел да притежава

толкова женски, колкото можел да контролира. Понякога женските били открадвани от други

мъжки, но ако първият мъжки не можел да си я върне обратно, тя оставала доста доволна с новия си

любовник... докато той оставал доминантният в тяхната връзка. Насърчаван от тези женски

отличителни черти, светът на вълчите хора останал доста насилствен... и доста мъжки ориентиран.

Чудя се дали на земните жени би им харесало там., помисли си Мату.

- Отдавна е казано, че ако същество-вълк направи каквото и да било, той... или тя... го прави със

свирепост, която рядко може да се види в нашата галактика. По време на тяхната еволюция

изглеждало така, все едно Вълчите нямали нужда да учат за насилието и свирепостта, а точно

обратното - изглеждало, че вместо кръв, в техните вени тече огромен поток от насилие. Все едно

били родени от сърцето на гневен първичен Бог на Войната. Вместо сърдечен ритъм те били

обладани от удари на барабан... барабан на Войната. Но поради тази вродена способност да бъдат

насилствени и свирепи, Вълчите постигнали за по-кратко време това, което отнело на други

цивилизации милиони години да развият. В Света на Трите слънца, покоряването на естествените

врагове и конкурентни видове се отдавало лесно на Вълчите. Може би най-значителното

свидетелство за тяхното варварство се зародило от многобройните битки на бойното поле.

Спускайки се към техните жертви с гняв като на „кучета от ада", Вълчите бойци не побеждавали

своите врагове..., те ги унищожавали. След като битката свършела, докато стояли в попитите с кръв

полета, Вълчите бойци разкъсвали туниките на враговете, излагали плътта към небето... и след това

бързо и свирепо... започвали да я поглъщат лакомо! Телата на убитите войници, които падали в

битката, доставяли прехраната на гладните Вълчи бойци. Накратко... Вълчите бойци изяждали

своите врагове.

Какво?!, Мату бе тотално шокиран. Те ги изяждали?!, той не очакваше подобно нещо.

Пер забеляза погледа на отвращение, който се появи изведнъж на лицето на младия му ученик.

- Но враговете, които умирали в битката, били късметлиите, Мату. Тези, които падали от раните

си, били големите клетници... те били поглъщани живи! Екипи от Вълчи касапи идвали след

битката, за да подготвят телата на падналите вражески войници. Докато плътта била основният

източник на храна за войниците и се слагала за съхранение, някои органи били внимателно

премахвани и изпращани обратно в родните земи, за да се превърнат в деликатеси за специални

тържества и церемонии. За Вълчите войници войната не се провеждала само за слава и завоевание

или дори заради „правилно" и „грешно"... Тя била и източник на храна. Този допълнителен

подтикващ... глад... обръщал много битки на бойното поле в полза на Вълчите.

Боже Господи!, поклати глава Мату. Все едно рептилианските бойци бяха малко... сега трябва

да се справяме и с „Вълчите!"? По-дяволите... какъв шанс имаме?

- Много страховити истории са били разказвани относно историческите събития, развили се на

Света на Трите слънца, Мату. Но нито една не е обрисувала по-ужасна картина от тези, които

описвали бойното поле след победа на Вълчите бойци. Можеш ли да си представиш ужаса на

гледката? Пушек и мъгла, сливащи се заедно в здрача, за да създадат една зловеща и

сюрреалистична сцена. Сумтене и ръмжене идвали отвсякъде, звуковете на глутницата разкъсвали

плътта и поглъщали месото. Понякога ръмжащите звуци от яденето били подсилвани от писъците и

плача на жертвите. В слабата светлина, малко преди да настъпи мрака, големите тела, които

изглеждали като космати лъвове, били наведени, хранейки се от вътрешностите на падналите

войници... Техните гриви и тела били покрити с кръв. Те разкъсвали плътта със зъбите си и от време

на време вдигали главите си, надавайки вой за своята победа... тези, които, успели да оцелеят след

подобно клане на Вълчите, никога не забравяли ужаса на това, което видели. Едно е да видиш, че

другарят ти пада в битка до теб..., но до видиш как го ядат и поглъщат с такава свирепост... това

било нещо, което носило кошмари дори и на най-силните и смели войници.

Мату потръпна. Той можеше да види мъглявите силуети и капещата кръв. Той видя как зъбите

разкъсват плътта и можеше да чуе воя... трябваше да разтърси глава, за да спре да си представя тези

картини.

- Варварството на Вълчите бойци и тяхната жестока свирепост бързо дали началото на

Кралствата и Кралете в Света на Трите слънца, Мату. Рядко в историята на галактиката е имало раса  от хуманоиди, които да проявяват такова насилие. И докато животът на рептилианските създания от

Орион се въртял около жената, в света на Вълчите мъжът бил безспорният господар на дома... и

света около него. Мъжките предци на Вълчите често поглъщали своите малки и въпреки че

еволюцията помогнала да се запази живота на потомството, не била рядка практика за мъжките да

се нахвърлят на своите деца като източник на храна в трудни времена. И ако си мислиш че женските

протестирали, Мату... бъди сигурен, че те често били доброволни участници в това отвратително

хранене.

По дяволите!, беше единствената фраза, която Мату можеше да измисли. По дяволите!

- Победите на Вълчите бойци били ужасяващи в своята сеч и ефикасни в премахването на

жертвите. Не им отнело много време да се издигнат и да доминират над многото видове на Света на

Трите слънца. Техните завоевания били решителни и допълвали безскрупулността и ефикасността

на Кралете им. Населенията, които били потърпевши от тяхната инвазия и били побеждавани, бързо

се подчинявали на тяхното управление. Тези, които се съпротивлявали или отказвали да се

подчиняват, бързо се озовавали в ролята на храна за Вълчите.

Подчини се или стани закуска., помисли си Мату.

- Поради техния гърлен рев, който се просмукал в говора им, останка от техните кучешки

предци, на Света на Трите слънца Вълчите били познати на своите жертви като „RRR". Водени от

рядко виждана сила, те успели да развият цивилизация с много по-голяма скорост от повечето раси

звездни същества в нашата галактика. Изглежда, че най-добрият начин да се обобщят всички

причини, поради които RRR правели нещо, е те да бъдат описани с една дума. Глад. Глад за власт,

глад за богатство, глад за храна, глад за секс, глад за практически всичко. Това било повече от

алчност, Мату, повече от желание, повече от егоизъм, повече от правдивост, това бил инстинкт...

гладът е чисто и просто жизнено важен инстинкт.

Това не е добре., помисли си Мату, докато си записваше. Богатството и властта са лукс,

който идва в резултат на желанието, а то може да бъде отклонено или трансформирано. Гладът

обаче е форма на страстен инстинкт. Боец, който иска да убие своя враг, за да го изяде, е доста

по-опасен и смъртоносен Боец от всеки, който просто следва заповеди.

Пер продължи:

- Както се случило и в света на хората-рептилии SSS, Светът на Трите слънца скоро започнал да

се доминира от Вълчите и в частност от една раса, която била позната като „Тези със Златните

гриви". Тези Крале-завоеватели впоследствие създали „Световна Империя" с билиони същества,

насила обединени под знамето на RRR. И както не би трябвало да те изненадва, Мату,

изследванията и разработките в науката и технологиите на Вълчата цивилизация били изцяло

ориентирани към военното дело и завоеванията на светове.

- Не, Учителю... - отговори Мату - Напълно логично е, че случаят е бил точно такъв.

- В света на Вълчите хора RRR политическият дебат бил на практика несъществуващ. Всичко и

всички служели само на една определена цел: да се увеличи военната мощ на Империята и Вълчите

Крале. Дори първите стъпки в космоса били проектирани не за изследвания, а за експлоатация.

Ранните астронавти, които напускали родния свят на Вълчите хора, не били сигурни дали

съществуват други създания на другите планети от слънчевата им система, но техните кораби били

винаги проектирани за самозащита и завоевания. Технологиите за лечение били проектирани със

замисъл и приоритет така, че да предоставят бързо възстановяване на Вълчите бойци;

комуникационните технологии били разработени и проектирани за специфичната цел да

предоставят надеждни и криптирани съобщения между военните части на бойното поле;

транспортните средства били развити със специалното намерение да предоставят бързо и надеждно

придвижване на бойното поле; а приготвянето на храната и науките за храненето били изцяло

базирани на нуждите на Бойците на фронта. Ордените и почестите в академичните и научните среди

били винаги давани за постижения в областите на войната и завоеванията. Развлеченията винаги

били ориентирани към военни теми, както и игрите за Вълчите деца. Всичко, Мату... всичко се

въртяло около войната. Атлетичните събития и състезанията обикновено завършвали със смъртта на

загубилите, а юридическите спорове за нарушения по договори във Вълчите съдилища били

разглеждани само, ако един от ищците не бил убит. Полицията стреляла по нарушителите на пътя

на месо, а затворници на практика нямало. Обикновено тези, които били в ареста, били там само

временно, докато бъдат екзекутирани. Накратко, Мату, в света на Вълчите същества или личността

се подчинявала на закона..., или била ликвидирана.

Но използването на насилие не било ограничено изцяло до налагането на контрол над

обикновеното население. Докато безпощадността и студенокръвната хитрост били щедро

награждавани с напредък по ранг, често високите позиции трябвало да се попълнят поради

внезапната и неочаквана смърт на този, който заемал позицията. В други случаи някои

високопоставени чиновници запазвали своята позиция, защото всеки потенциален кандидат за

същата длъжност бил застиган от неочаквана смърт. Любопитен факт е, Мату, че този твърде

насилствен начин на живот давал възможността само на най-коварните и смъртоносни личности да

се докопат до най-висшите позиции. И тронът на Вълчите Крале не бил пощаден от това. Монарсите

обикновено се издигали на трона чрез убийство. Често това бил син или роднина на управляващия

Крал, който узурпирал неговото място. За да се избегне подобен сценарий била създадена

практиката Кралят да изпраща синовете и потенциалните си наследници на далечни светове, където

трудните условия на живот често причинявали тяхната смърт. На синовете, които били

доброжелателни към своя баща-Крал, им било позволявано да останат в Царския дворец, където

систематично били във вражда със своите братя. Настройвайки ги един срещу друг, Кралят се

застраховал, че само най-достойният ще има възможността да вземе трона след неговата смърт.

Били разрешени дори състезания между тях, които завършвали със смърт. Изисквало се твърда

ръка, лукав ум и безжалостен дух. Сантименталността била за слабите, властта изисквала

студенокръвност и почти безсърдечен дух. Кралете често били виждани да се усмихват по един

перверзен начин, докато техният син нанасял последния фатален удар в организираното покушение

срещу тях. Такъв бил пътят на Кралете-Воини RRR. Въпреки че можем да поставяме под въпрос

насилието, използвано за да се наложи такъв тип съществуване, едно такова общество е доста

праволинейно и обединено... независимо от факта дали това е доброволно или не. Не е мъдро да

заклеймяваме безцеремонно съществата RRR, Мату. Това, което са постигнали другите звездни

народи, често бледнее пред техните постижения, защото са агонизирали над морала на действията

си. Безпощадността носи ефикасност, яростта елиминира колебливостта... и слабите.

Предполагам..., съгласи се Мату. Ако аз живеех в свят, който не позволява никакво колебание,

почти сигурно щях да бъда безпощаден и агресивен... ако искам да оцелея.

Мату точно щеше да зададе въпрос на Учителя Пер, когато той му отговори:

- Ако всичко, което познаваш, е един свят на насилие... тогава нямаш съмнения относно

употребата на насилие. То е естествено за Вълчите хора, както е естествено за хората от Земята да

спрат и да помогнат на ранена птичка или скимтящо кученце. Насилието е начин на Живот, Мату и

колкото и ужасно да звучи, то е много силна мотивираща сила.

Пер се изправи и отиде до прозореца отново.

- На изследването на космоса се гледало по различен начин от Вълчите хора. Както казах и

преди, когато те гледали към звездите, те не мечтаели да се разхождат из странни нови светове и да

срещат странни нови създания, а вместо това си представяли себе си като Крале, управлявайки

новите земи и територии, новите народи и новите форми на богатство. Телата в небето не трябвало

да бъдат достигнати, те трябвало да бъдат превзети. Важно е да запомниш, Мату, че всеки аспект на

Живота във Вълчия свят, от ежедневната работа до домашния живот, от пазарите до Империята, от

личния до обществения живот... всичко било ориентирано към завоеванието, експанзията и

подчинението на Трона. Пер спря и се вгледа в небето.

Мату винаги се чудеше какви ли мисли преминаваха през ума на Учителя през това време.

Какви ли далечни мисли го занимават?, чудеше се той. Дали си мисли, че не може да ми каже нещо,

защото може да е прекалено плашещо... или си мисли какво е следващото, което да ми каже.

Надявам се някой ден аз да съм на прозореца... и да се чудя какво да е следващото нещо, което да

кажа на моя чирак.

- Точно тук, Мату... - започна отново той - ... искам да ти кажа за най-гениалното изобретение на

Вълчите хора. То е едновременно удивителен звезден кораб... и ужасяващ смъртоносен кораб. Това

било основното средство за провеждане на Вълчите войни и главното оръжие в повечето завоевания

на Империята RRR. Това е звезден кораб, който бил познат просто под името... AR.

AR..., записа си Мату. Със сигурност идва от името RRR, залагам на това.

- Много цивилизации на звездни същества създавали и разработвали звездни кораби, много от

тях с уникални размери и маневреност. Повечето кораби били огромни кръгли кълба,

най-ефективната форма в големите пространства на космоса между звездите и планетите.

Конструирани от супер-метали, тези бляскави и сребристи кораби обикновено били средството,  което повечето цивилизации разработвали, когато се научили да пътуват сред звездите. Но тук,

Мату, тук има още едно доказателство за гениалността и коварството на Вълчите хора. Докато

повечето раси произвеждали своите звездни кораби от супер-метали от собствените си планети,

RRR, произвеждали своите звездни кораби по най-необичайния начин. В периода на космическите

си експерименти, Вълчите учени започнали да разработват методи, с които да извличат и използват

естествените ресурси на астероидите и метеоритите в тяхната слънчева система. Понеже системата

на Трите слънца била силно нестабилна, отломъците от първични светове и от новоунищожени

планети, били в голямо изобилие. Чрез пробиване на дупка в ядрото на астероидите, вместо да се

опитват да копаят на повърхността, учените успели да се сдобият с ценни минерали по много

по-продуктивен и спестяващ разходи начин. Това, което не очаквали обаче, било, че добивният

процес, който издълбавал астероида отвътре, ще доведе до още по-голяма придобивка - обвивката

на удивителен смъртоносен боен кораб. Било изключително просто и невероятно интелигентно.

Взимайки останалата скална обвивка, често дебела цели километри и чрез добавяне на подходящи

вентилационни и газови изходи; чрез инсталиране на мощни звездни двигатели и смъртоносни

оръжия, силите на Вълчите Крале RRR станали притежатели на боен кораб, който бил произвеждан

лесно и евтино... и... можел лесно да се скрие от врага. Докато другите звездни раси създавали

огромни звездни кораби, отрупани с удивителни офанзивни и дефанзивни оръжия за война,

големите сребърни кълба лесно можели да бъдат засечени. Кухите отвътре астероидни бойни

кораби на Вълчите Крале, обаче, лесно можели да навлязат незабелязано в чужда слънчева система.

Чрез скриване в мъглата от други обикалящи астероиди или просто чрез прелитане през звездните

пътища, докато излъчват „подходящите" газове, корабите AR можели да се движат тихо в

набелязаните слънчеви системи. В подходящия момент хиляди бойни кораби-астероиди започвали

своята унищожителна атака. Не трябва да те изненадва, че повечето светове и техните военни сили

били хващани неподготвени от Вълчите бойни кораби. И това Мату, това била гениалността на

военните техники на Бойците RRR. Методите били прости, но ефективни. „Невидимостта" била

най-великата тактика на Вълчите бойци. А астероидният боен кораб, кръстен с името AR от Вълчите

Крале, се превърнал в силата, зад която стояла звездната флота на Империята RRR.

Боже мой!', Мату беше зашеметен... отново. Астероид, който е издълбан отвътре! Това

наистина е гениално! Колко лесно е да се скрие по този начин! Гениално! Просто гениално!

- Победите на Вълчите бойци били бързи и решителни. Като се започне от коварните и жестоки

тактики на войниците на бойното поле и се стигне до безшумните маневри на бойните кораби AR,

инвазиите на Вълчите звездни сили били светкавично бързи и съкрушителни. С тези техники

експанзията на Вълчия свят била ограничена единствено от броя на Вълчите командири, които

можели да водят нахлуващите армии на Империята. За разлика от рептилиите, които програмирали

покорените народи, Вълчите просто поглъщали съпротивата... съвсем буквално. Включването на

покорените армии в силите на Вълчата Империя било трудно. Често имало опити за бунтове, но

почти всички се проваляли. Армиите, които оставали заедно с Вълчите сили, често го правели

единствено от страх..., но ако им се отдавал шанс, те изоставяли бойното поле, бягайки към небесата

в отчаян опит да се спасят. Поради тази и други причини всички инвазии трябвало да се предвождат

от Вълчи командири. Това, само по себе си, бил единственият фактор, който пречел на по-широката

експанзия на Световете RRR. И въпреки това, те били успешни, Мату, това не може да се отрече.

Завоеванията на Вълчите Крале, били изключителни в техния магнитуд и не изглеждало, че има

някой, който да може да ги спре. Докато, обаче, техните завоевателни пътища не ги завели

прекалено близо до световете на една по-стара и безкрайно по-мощна Империя - тази на

рептилианските Кралици.

Опааа!, усмихна се Мату, докато си записваше. Това ще е добро! Рептилиански боец и Вълчи

боец... Рептилианска Кралица и Вълчи Крал... уау! Това ще е НАИСТИНА добро! Пер се отдръпна от

прозореца и се върна на своя стол.

Даам!, помисли си Мату. Щом Пер трябва да седне, това ще е наистина МНОГО добро!

- Преминаващ от Централните звезди на ЕРИДАНУС до външните краища на галактиката,

имало един много важен междузвезден „път", който свързвал звезда със звезда и планета с планета.

Това бил проход за търговия и всякакви други пътувания. Свързвайки първоначалните Централни

светове с външния периметър, „пътят" бил познат като PESH METEN, Деветият коридор.

Минавайки през сърцето на рептилианската Империя SSS, Деветият коридор осигурявал важни

свръзки към Вътрешните и Външните светове. Пътешествениците, независимо от това дали  пътували по бизнес или на политическа мисия, ползвали постоянно Деветия коридор.

Комерсиалните кораби, които носели ценни руди и богатства, си проправяли пътя именно през

PESH METEN. Той без съмнение бил от жизнено важно значение за сигурността и благополучието

на рептилианската Империя на Кралицата. За нещастие на Вълчите Крале, техните завоевания ги

отвели до самата периферия на Деветия коридор. Кралицата била осведомена за тяхното движение,

но не направила опит да ги спре... все още. Когато те се приближили застрашително близо до

сърцето на Коридора, рептилианската Кралица не можела да рискува повече. Тя незабавно

изпратила официално съобщение до Вълчия Крал: „Спрете вашите войни и настъпление към

Деветия коридор. Отстъпете или ще бъдете напълно унищожени!" Такива били думите на

Кралицата.

Ухаа..., помисли си Мату. Ето започва се!

- Кралете, разбира се, били чували за рептилианската Империя и имали минимални контакти с

нея, но не били предвидили, че техните военни кампании ще ги отведат до граница, която може да

бъде счетена като заплаха от SSS-Кралиците. Кралицата на Империята SSS също била чувала за

Вълчите Крале и намирала техния начин на действие, макар и с неохота, за възхитителен, но може

би малко варварски. Навярно, ако те били разширили своята Империя в различна посока, тя нямало

да се занимава с тях. Но не би. Те били навлезли в нейния Свят... и тя нямало да толерира

вмешателство в нейната Империя. Тя била наясно и с техния потенциално смъртоносен и

непредвидим характер.

Варварски същества от подобен тип притежавали примитивна менталност, която трудно можела

да остане последователна и логична. Било доста вероятно, че тези създания няма да имат мъдростта

да разберат кога да спрат своите атаки. Въпреки че това била желана характеристика за един боец,

същевременно била черта, която е нежелана, ако я притежава твоят враг. И точно сега, Мату, ние ще

видим мъдростта и невероятните способности на Кралицата на рептилианските същества. В

официално съобщение изпратено до Вълчите Крале, Кралицата заплашила с опустошителен

отговор, ако границите на нейната Империя бъдат нарушени. Но с един неочакван ход Кралицата

отправила предложение, което рядко било предлагано на който и да е потенциален враг... Кралицата

предложила Съюз между двете Империи. И това била оферта, която Вълчите Крале трудно можели

да откажат.

О, чудесно!, направи физиономия Мату. Две от най-ужасните сили в галактиката... вместо да

се бият една с друга, докато някой загуби, решават да обединят силите си. Чудесно! Просто

чудесно!

- Ако Вълчите Крале се съгласели да се съюзят с Империята SSS, Кралицата щяла да им подари

значителни територии и търговски пътища и щяла официално да признае тяхната продължаваща

експанзия, стига тя да е далеч от границите на рептилианската Империя и в частност - далеч от

Деветия коридор. Вълчите Крале щели да получат незабавно плащане в ценни метали и ресурси

като „такса" за тяхното приемане на предложените условия. Вълчите Крале щели да имат

позволението да използват името на Кралицата във всякакви политически преговори и ако се

наложело силите на SSS-Кралицата щели да подкрепят всеки техен ход сред звездите. Всички

врагове на Вълчите Крале RRR щели да станат врагове на рептилианската SSS-Кралица и нейната

Империя. И накрая, ако Вълчите Крале приемели съюза, Кралицата щяла да издигне бойните армии

на Вълчите Крале до официален статус на Имперски Наложители на Реда. Ранг, по-висок от всички

такива на другите светове и втори единствено след този на Елитните части на самата Кралица.

Вълчите Командири щели да получат контрола над много от ключовите военни части на

рептилианските армии и щели да разполагат с многото ресурси на Империята и най-напредналите

кораби, разработени от военните учени на SSS. Накратко, Вълчите Крале щели да имат мощта на

Трона на рептилианската Империя зад себе си и на свое разположение. Това, Мату, било невероятно

предложение.

Със сигурност е..., съгласи се Мату с предпазливо мълчание. Със сигурност е...

- Но...

Опааа! Ето започва се., помисли си Мату. По-добре се дръжте здраво, Вълчи Крале!

-... в замяна за тези твърде значителни концесии, SSS-Кралицата изисквала непоколебима

лоялност и тотално подчинение на нейния Трон. Вълчите Крале трябвало да изпълняват всяка нейна

команда безрезервно, решително и с цялата сила и ярост, която можели да мобилизират. Вълчите

Крале трябвало незабавно да предадат половината от богатството на цялата Вълча Империя на  Кралицата и трябвало да продължават да й изпращат половината от всякакви бъдещи придобивки.

Кралицата незабавно щяла да стане Върховното същество и Абсолютната власт във Вълчата

Империя. Всички официални церемонии и кралски събития трябвало да започват с обръщение към

нейната сила и уважение към статуса й на Върховно същество. От момента, в който Алиансът

влезел в сила, Кралят трябвало да се откаже от статуса си на най-важна личност в Империята и щял

да бъде познат като представител на Кралицата. От момента на подписване на Алианса, нито един

Вълчи Крал нямало да може да седи на трона без Дъщеря-Принцеса на самата Кралицата, която да

стои до него... и нито един Вълчи Крал нямало да може да вземе каквото и да е решение без

одобрението на новата Кралица - самата Дъщеря-Принцеса.

По дяволите!, помисли си Мату. Това предавало голяма власт в чужди ръце.

- Тя им дала и една друга, невероятно ценна придобивка...

Още една придобивка?, чудеше се Мату. Каква, по дяволите, може да е тя?

- ... тя им позволила да останат живи.

Но

Дааам..., усети се Мату. Чудесна придобивка.

- Кралицата била доста проницателна, Мату и била отличен военен тактик. След като изпратила

комюникето до Вълчите Крале със заповедите да спрат всякаква враждебна дейност... и

предложението за Алианс между двата трона, тя дала на Монарсите от RRR доста кратък срок, за да

обсъдят нейното предложение. Разбира се, стандартната практика била да се печели време, когато

някой те заплашва по този начин. Това било прилагано от много Империи в космоса и е използвано

като тактика дори и на Земята. Когато настъпил крайният срок, Вълчите Крале изпратили

съобщение, че имат нужда от още време да обсъдят предложението на Кралицата. В точния момент,

когато срокът изтекъл... частите SSS-TAK се спуснали над трите армии на Вълчите Крале. Само

след минути те били напълно заличени... не просто унищожени, Мату... заличени. Дори Звездните

кораби AR били напълно пометени. Всъщност, като предпазна мярка, всеки астероид в околността

на трите армии също бил унищожен. За да представи позицията си още по-добре, Кралицата

използвала невероятно точните смъртоносни лъчи на бойците МАКН. Половин дузина от личните

кралски асистенти били моментално ликвидирани. Техните мозъци изгорели отвътре от лъчи

светлина, които сякаш дошли от нищото. Няколко от комуникационните мрежи също внезапно били

превзети от внимателно поставени шпиони в Кралската военна администрация. Бързата и

зашеметяваща демонстрация на мощта на Кралицата била доста ефективна.

Боже!, поклати глава Мату. Предполагам, че е било така.

- Нямало място за дебат, Мату. Вълчите Крале знаели, че Кралицата има мощта напълно да

заличи армиите им... и тяхната Империя. Офертата, която все още била в сила, просто не можело да

бъде отказана. Въпреки че изглеждало, че ще трябва да се откажат от доста неща, без съмнение било

ясно, че ще придобият и голяма мощ..., а щели и да оживеят. Нямало друг избор, освен да се

съгласят.

А и може би един ден Кралицата щяла да допусне грешка и Вълчите Крале да заемат нейното

място... Да, сигурен съм, че са си помислили за това., усмихна се Мату.

- Като част от споразумението, Кралицата обещала никога да не разкрие колко лесно били

атакувани Кралете. Това щяло да запази техния образ на почти недосегаеми сред техните поданици.

Официалната история оповестена от Вълчата Империя обрисувала невероятните дипломатически

умения и проницателност на Вълчите Крале при преговорите с Кралицата. Благодарение на тяхната

невероятна смелост и кураж и техните страховити способности за водене на война, Кралицата на

рептилианските хора им предложила Алианс вместо да влиза във война с тях. И въпреки че

рептилианската империя била по-голяма и разполагала с повече смъртоносни оръжия и кораби,

хитростта на Кралете била тази, с която успели да си осигурят такава висока позиция в Империята

на Кралицата. И въпреки че позицията на Наложители на Реда изглеждала като второстепенна,

силата и технологиите, които те придобили, вещаели... огромен потенциал за бъдещето на

Империята RRR.

Това е вярно., усмихна се Мату. Само да си свалиш веднъж гарда, Кралице.

- Вълчите хора бързо приели преценката на техните Крале и с готовност прегърнали своята нова

позиция на Наложители на реда в Империята. Огромно небесно зрелище представящо новите

мощни смъртоносни кораби, които Вълчите бойци вече щели да притежават, помогнало да се

създаде впечатлението, че Вълчите хора са си осигурили по-добрата позиция от сделката със  SSS-Кралицата. На повърхността пък имало демонстрация със смъртоносни лъчи и звукови оръжия,

както и други уникални технологии, което закрило церемонията преди официалното подписване на

Алианса. С подписването на Алианса, Дъщерята-Принцеса на SSS-Кралицата била представена на

Вълчите хора като тяхната нова Кралица. Гордо изправен, до нея стоял управляващият Вълчи Крал

на Кралете. Нейното вечно присъствие било знак, че Кралицата на най-мощната Империя в Деветия

сектор, напълно вярвала на Краля и неговите поданици - дори с цената на живота на своята Дъщеря.

Това било и застраховка за Краля и неговите поданици, че Кралицата никога няма да атакува

Империята. За Кралицата, обаче, присъствието на нейната Дъщеря в Кралския двор, до Вълчия Крал

на Империята RRR, подсигурявало това, че нямало да се случи нищо противно на нейните желания.

Добра е!, възхити се Мату. Наистина е много добра!

- Алиансът бил създаден. Кралицата си осигурила свирепите и ожесточени Вълчи бойци като

нейни звездни сили, докато Вълчите Крале получили поддръжката и пълната подкрепа на

рептилианската Кралица и нейната Империя. В небесата се била състояла „сватба".

Чудесно!, каза си Мату. Просто чудесно!

Глава V

Окото на Бога

Кошмарите на Мату бяха като живи. Огромни люспести дракони кръжаха около него, а ноктите

им - готови да го разкъсат на парчета. Жълта отрова се стичаше от устите им върху му. Те се

взираха в него със страшните си червени очи, които направо пронизваха мозъка му... изпълвайки

главата му с видения, за които той бе убеден, че драконите искаха да види. Образите преминаваха

през съзнанието му... той бе добро момче, той бе патриотичен гражданин, той бе послушен... той бе

без душа. Чувстваше как духът му бива изсмукван... беше повече от ужасяващо. За първи път в

живота си той почувства нуждата да избяга. Докато се обръщаше в съня си, за да избяга от

драконите, изведнъж се озова изправен пред кучета, големи, колкото него. Те имаха жълти очи, а

зъбите им бяха оголени. Гледаха го с глад в очите си като хвърляха погледи по цялото му тяло. Едно

от тях си облиза устните. Мату не знаеше кое от тях се нахвърли първо върху него, само знаеше, че

единият му крак вече го няма... от отрязания крак изтичаше кръв. Нещо прониза задната част на

главата му. Мозъкът му беше разбит, а тялото му разкъсано на парчета.

Сепвайки се, той се събуди. Сърцето му препускаше и целият бе в пот. Изправи се и започна да

се облича. Слънцето не беше изгряло, но имаше нужда от разходка. Когато се облече, прибяга до

стълбите и отвори вратата към манастира. Когато пристъпи навън, той погледна към звездите.

Красиви са..., помисли си той. След това ги прокълна. Започна да бяга надолу по пътеката към

гората, но преди да я достигне, спря. Дърветата бяха мрачни... много мрачни. Сякаш бяха приели

форма. Мату бе удивен. Всъщност, някак си той бе изплашен.

По дяволите!, помисли си той. Позволявам на историите на Учителя да ме завладеят, усмихна

се той на себе си. Държа се като дете. Колко глупаво от моя страна.

Той погледна отново нагоре към звездите.

Това не са просто „истории.".., напомни сам на себе си. По дяволите!

С тази си мисъл той се обърна и отиде до брега. Когато стигна до белите пясъци, той започна да

се взира във водата.

Какво ли създание стоеше там, чудеше се той. Дали ние човешките същества сме просто една

обикновена крачка, която Живота е направил на тази планета? Дали сме финалната раса

завоеватели или сме временните крале и кралици от „средните векове"от историята на нашия

свят ?

Той се обърна и започна да ходи по пясъка.

Пер наблюдаваше тихо от прозореца на библиотеката на манастира. Мату не беше изморен,

когато се върна сам. Мислейки си да прочете някоя книга, той си проправи път до библиотеката.

Когато Мату влезе в стаята, свещите вече бяха запалени. Той се огледа наоколо, но не видя никого.

Докато сядаше на своята масичка, Пер се обърна от мястото до прозореца и започна да говори

отново:

- С подписването на Алианса Империята на Вълчите Крале била на практика погълната от

Империята на рептилианската Кралица... - започна той.

Мату за малко щеше да изскочи от кожата си. Боже!, каза си той. Откъде се появи?

- Но за разлика от други Империи, които изчезвали, когато ставали част от Империята SSS,

Империята на Вълчите Крале била моментално изстреляна на завидната позиция на Наложители на

Реда в рептилианската Империя. И точно в този контекст, като вторите по сила същества в

рептилианската Империя, ще разгледаме титлите и институциите на Световете на Вълчите Крале.

Мату се протегна за празен лист хартия.

Пер изчака за момент.

- Докато Вълчите астронавти си проправяли път към външния космос, те бързо научили, че

физическите закони, които съществували на техните родни светове, не били приложими за

огромните празни пространства между планетите на тяхната слънчева система. Докато си

проправяли път отвъд световете на тяхната слънчева система, те открили, че законите на физиката

се променяли още веднъж. Междузвездното пътуване разкрива много тайни на вселената, Мату...

никой не може да пътува през „небесните води" без да е наясно с влиянието на Великата Пустота.

Не е ясно, Мату, как точно Вълчите хора започнали да наричат Великата Празнота „UAH", звукът от

издишаният въздух. Може би са научили това име от някой от многото светове, които покорили,

или може би го научили от следенето на многото комуникационни съобщения на другите светове.

По някакъв начин Вълчите същества придобили концепцията и името UAH. Считайки себе си за

преки наследници на Великата Празнота, те се наричали UAH-RRR, или както някои ги познавали

UAHR.

UAH-RRR..., записа си Мату. Пер изговори името... и след това го озари... WAR. Звучи по същия

начин като думата „война"! А те са Кралете на UAHR, страховитите и ужасни Бойци на войната!

Това е коренът на думата „ВОЙНА .".. просто го знам..., помисли си Мату.

- Тронът на Вълчата Империя, AST, бил официално познат като AST-RRR или AST-AR, а

родните планети и звезди били познати като Империята AST-AR.

Мату си записа имената толкова бързо, колкото можеше.

- И тук, Мату, е най-любопитната титла, на която мисля, че ще се насладиш. Можеш ли да ми

кажеш, каква би била титлата на Кралицата на рептилианската SSS-Империя, ако е била наричана

„Първата от Великата Празнота"?

Мату си прегледа записките. „Първата"беше AY..., но като титла на Кралицата, ще бъде AYA.

„Великата Пустота"беше UAH...

-Титлата на Кралицата като „Първа от Великата Празнота" ще бъде UAH-AYA, Учителю...

-отговори той.

- Това е вярно Мату... - каза Пер - Можеш ли да ми кажеш каква би била титлата, ако използваме

вариации на името на Кралицата?

- UAH-ALLA или UAH-ARRA, Учителю...? - предположи той.

- Браво, Мату... - отговори му Пер - Можеш ли сега да повториш тези титли заради мен отново?

-UAH-AYA..., UAH-ALLA... и UAH-ARRA... - Мату изреди имената отново.

- Добре... - каза Пер - Трябва да разбереш, че това е много значима титла за Кралицата, Мату.

Сега, можеш ли да ми кажеш титлата, която би имала смисъла „Вълчите хора на Кралицата, която е

Първа от Голямата Пустота"?

Мату добави титлата RRR към коренните думи, които току-що беше записал.

- Титлата ще бъде UAH-AYA-RRR... - започна Мату - Също може да бъде UAH-ALLA-RRR... и

UAH-ARRA-RRR. Warrior! Воин, Учителю! Тази титла е абсолютно същата като думата „воин"!

Вълчи воин, който служи на Кралицата, ще бъде познат като UAHARRA-RRR... Warrior! Учителю...

това работи! Езикът на звездните същества работи! — Мату бе развълнуван - Има ли още, Учителю

Пер? - попита Мату.

Пер му се усмихна,

- Да, Мату... - отговори той - Има още... още много. Но нека не губим перспективата, от която

разсъждаваме в момента. Едно Вълче същество, независимо дали е войник или работник, е един от

„Наложителите на Реда в полза на Трона". Точно затова те били приети в рептилианската Империя.

Поради тяхната свирепост и яростна природа, Кралицата направила тази невероятна оферта на

техните Крале. Запомни, Мату, свирепостта и насилието били духът, от който произлизали

UAH-ARRA-RRR.

Мату бе сигурен, че никога няма да го забрави.

- А намерението на Кралицата било да запази непокътнати тази свирепост и насилническа

природа в новосформирания Алианс. Предлагайки на Вълчите Крале нейната пълна подкрепа и  огромния си Смъртоносен и Военен арсенал, тя се надявала, че те ще бъдат вдъхновени да

постигнат ненадминати висоти в сферата на завоеванията и властта. Предлагайки им положение,

богатство и потенциал за още по-големи позиции, тя успяла да възнагради тяхната дива природа по

начин, който надминавал дори техните най-големи мечти. Тя им дала средствата, възможността и

възнаграждението, за да останат верни на своя вътрешен дух... Като се провъзгласила за Върховно

същество, тя просто се поставила на седлото и дърпала юздите на този изключителен „Звяр на

войната".

Уау!, усмихна се Мату. Страхотен образ!

- И не забравяй, Мату. Самата вътрешна природа на Вълчите хора RRR ги заставяла да се

подчиняват на Трона, независимо кой стоял на него. За хората от Империята RRR единственото

нещо, което се променило, била фигурата с абсолютната власт. В техния ежедневен живот всичко си

останало същото.

- Но Вълчите хора, които са силно ориентирани към мъжката доминация, не биха ли отказали да

възприемат един женски ориентиран свят, Учителю? - чудеше се Мату.

- Да... - Пер бе приятно изненадан от въпроса на Мату - Биха. Биха били бързи и страстни в

тяхното отхвърляне на един такъв свят. Точно затова Кралицата не променила нищо в рутинното

съществуване на световете на Вълчите хора. Това, което направила тя, било просто да представи

„Духовната" страна на съществуването на доста физически ориентираните Вълчи същества.

- Духовна страна? - Мату беше объркан - Да нямаш предвид „религия", Учителю...? - попита

той.

- Точно така, Мату... - потвърди Пер - Виж, животът на Вълчите хора бил фокусиран почти

изцяло над физическия аспект на тяхното съществуване. Всяка концепция за „духовно"

съществуване, която те имали, била в известна степен признание за техния дух на „воини"... нямало

нищо отвъд това. Това, което Кралицата направила обаче, било да подчертае, че тяхната дива

природа била почти идентична с тази на самия космос. Въпреки че някой може да реши да не ги

разглежда като такива, измененията, които се случват с планетите, звездите и невидимите бури,

които бушуват в откритите пространства на галактиката..., тези събития са доста бурни и

унищожителни по своята същност. Кралицата просто обяснила на Вълчите, че те били продължение

на „духа" на галактиката... те били „Едно" с първичния яростен дух на вселената. И... тъй като тя

била въплъщение на Празнотата... манифестация на вселената, те, Вълчите хора, били продължение

на самата Кралица.

Уау!, помисли си Мату. Гениално... просто гениално.

- За да се възползва от естествената склонност на Вълчите хора към насилие и за да ги спечели

на своя страна, Кралицата изпълнила Церемонията по сключване на Алианса с грандиозно

представяне на мощни оръжия. Рептилианските бойни кораби прелитали над главите на тълпата и

стреляли със своите звукови и лъчеви оръдия; рептилианските войници стреляли със своите

светлинни оръжия по празни превозни средства, правейки ги на купчини от стопена стомана, а

други войници изравнявали сгради със земята използвайки своите звукови пушки. Възможностите

на смъртоносните технологии на Кралицата били нагледно и драматично представени в съзнанията

на Вълчите хора. Накратко, те били много впечатлени.

Пер направи пауза.

- Можеш ли да си представиш, Мату... - започна той - ... как се почувствали Вълчите хора,

когато видели тази удивителна демонстрация на сила... и едновременно с това им се казвало, че те

са продължение на Кралицата... и на тази сила? Било направо поразително.

Мату кимна с глава. Абсолютно, съгласи се той... абсолютно.

- За да подсили допълнително новата „религия", в която самата тя била главно действащо лице,

веднага след подписването на Алианса Кралицата продължила да запълва всеки момент от живота

на Вълчите хора с персонални комуникационни образи на нейните смъртоносни сили.

Какво точно в това?, чудеше се Мату.

- Извини ме, Учителю... - прекъсна го Мату - ... съжалявам, но можеш ли да ми кажеш какво

точно означава „персонални комуникационни образи", моля те?

- Разбира се, Мату... - отговори той - Това са образи, които се изпращат директно в частта на

мозъка, която приема електронните импулси. В определен момент били изпращани излъчвания от

Кралицата чрез специални предавателни кули и така образите били възприемани от всички, чиито

мозъци възприемали информацията на специфичната честота. Сменяйки честотата на излъчванията  с времето, всеки щял да види образите изпратени до неговия мозък.

- Искаш да кажеш, че и аз бих видял тези образи в главата си, Учителю? - Мату беше

заинтригуван.

- Да, Мату... - отговори му Пер - Освен, ако не се научиш да блокираш тези честоти, ти би

приемал пси-образи, които са изпращани от кулите на Кралицата.

- Независимо от това дали искам или не, Учителю...? - попита Мату.

- Не, Мату... Няма да виждаш образите, ако се научиш как да затваряш тези приематели в ума

си. Повечето от образите, пращани до Вълчите хора, обаче, достигали целта си. И на практика, във

всяка картина, Кралицата била изобразена като безкрайната божествена сила и по този начин,

абсолютният източник на насилието. Думите, които съпътствали образите били ясни: Кралицата

била Истинското и Абсолютното въплъщение на стихийната страна на Великата Пустота. В

съзнанията на Вълчите хора били излъчвани повтарящи се сцени на ужасяващи разрушения.

Картини на малки планети, които буквално били изпарявани, по-големи планети, от които оставали

само парчета вследствие на вътрешни експлозии, вулкани, земетресения и дори манипулации над

климата... всички тези картини били постоянно изпращани в съгласуван опит да бъдат представени

невероятните сили на Кралицата. Вълчите хора били поразени от всяка картина, която изобразявала

нейната мощ. И не след дълго за никого нямало съмнение..., че Кралицата е истинското физическо

въплъщение на Великата Пустота. Всички приветствали Кралицата, Майка на Небесата и Великият

Унищожител на вселената. Но Дъщерята-Принцеса на рептилианската Кралица, новата Кралица на

Вълчите звезди и лична манифестация на самата Кралица, успяла да внуши на своите нови

поданици, че имало нещо повече, което нейната майка, Кралицата на Небесата, можела да допълни

към живота на Вълчите хора. Да, една част от вселената била унищожителна по своята природа...

това било вярно..., но съществувала и съзидателна страна, състрадателна страна и Кралицата на

Небесата била Единственото Истинско въплъщение на този аспект във вселената. Кралицата на

Небесата, Майката на Всички неща, била манифестацията и въплъщението на съзиданието и

разрухата, на всички аспекти на Великата Празнота. Тя била Единствената и истинската инкарнация

на самата Пустота.

Тя била Богинята!, помисли си Мату.

- Новата Вълча Кралица била доста красноречива и убедителна във възхвалите си за нейната

майка и новите си поданици: „Вълчите хора са физическо въплъщение на Великата Празнота..," им

казала тя. „...Живите воини на Пустотата. Кралицата на Небесата, моята и вашата Майка, е

духовното въплъщение на Великата Празнота и абсолютната нейна манифестация."И поради това

тя била Върховното същество на вселената.

Мату бе впечатлен. Новата Кралица създавала религия с огромни мащаби. Легендата за

Кралицата в ролята й на Върховно същество, била гениално представена.

- За хората от Вълчата Империя, Кралицата била Абсолютното същество... и те били готови да

се подчинят на всяка нейна команда. Това бил начинът на живот на Вълчите... свирепо и яростно

посвещение на техните началници.

- Тогава ли се зародила религията към Богинята...? - попита Мату. Пер кимна с глава.

- Да, Мату... За Вълчите това било началото на поклонението към Богинята. Мату бе познал.

- Думите, които искам да споделя с теб сега, са титлите и имената, които са давани на Вълчите

хора на езика на звездите от Орион. В някои случаи имаме оригиналните думи на Вълчите хора, но

след създаването на Алианса, се използвали орионските титли за обозначаване на ранга и

положението на човека.

Мату беше готов... той обожаваше да изучава думите.

- Както говорихме по-рано, хората-RRR наричали себе си UAH-RRR. Но когато били запознати

със световете на Империята SSS на рептилианската Кралица, те получили титлата „Най-висшите на

Смъртта". Можеш ли да кажеш, Мату, как ще се назове тази титла?

Смърт... КН., Мату помнеше това. Той прегледа записките си. N или AN..., пишеше там.

Следователно...

- KH-AN, Учителю? - предположи той.

- Браво, Мату! - отговори Пер - Вълчите Крале били представени на хората от Империята SSS

като KHAN.

Чингис Хан?, почуди се Мату?

- Можеш ли да ми кажеш какви ще бъдат титлите на хората, Мату? - попита го Пер.

- KHAN-US за отделната личност... KHAN-U за хората като група... - отговори Мату.

- Да изброя ли производните титли, както ми показа, Учителю?

- Моля те, направи го. - отговори Пер. . Мату бе готов.

- KHAN-I, „Някой, който стои от страната на KHAN", титла за личен асистент на Вълчите

Крале...

... KHAN-IM, „Тези, които стоят от страната на KHAN", титла за личните асистенти на Вълчите

Крале...

... KHAN-UR, „Първи и Най-значим от Кралете KHAN", „Автентичният KHAN-Крал", това

вероятно е титлата за Краля с най-висок ранг във Вълчата Империя, Учителю...

... KHAN-AN, „От Най-висшите KHAN" или „От Небесните KHAN", име за всичко, което

принадлежи на Краля, вероятно също и име за Вълчите бойци и Господари...

... KHAN-KH, „Смърт от KHAN-Крал" - вероятно име за Краля, когато е в ролята на съдия и

екзекутор, а предполагам също може да е име и за боец на Краля...

Мату се опита да помисли и за всякакви други титли, които може да приложи. Пер клатеше

главата си напред назад.

Ух... Мату бе притеснен. Какво ли изпуснах? Какво ли изпуснах?

- Доста впечатляващо, млади ми, Мату... - най-накрая каза Пер - Добре си научил уроците си.

Пфу!, Мату бе облекчен.

- Но забрави титлите за Кралско потекло.

По дяволите!, Мату осъзна, че е забравил да удвои имената.

- KHAN-KHAN-US за индивидуален поданик на Краля на Кралете KHAN... ... KHAN-KHAN-U

за всички поданици на Краля на Кралете KHAN...

... KHAN-KHAN-I, титла за Кралски Личен Асистент на Краля на Кралете KHAN... ...

KHAN-KHAN-IМ, титла за Кралските Лични Асистенти на Краля на Кралете KHAN... ...

KHAN-KHAN-UR, „Първи и Най-значим от Кралете KHAN", титла за Краля на Кралете KHAN...

Мату се поколеба. Дали ги изброих всичките? Дали бяха само тези? Той погледна към Пер. Той

се усмихваше.

- KHAN-US били най-ужасяващата раса от Вълчите хора, Мату. Те били тези, които се

издигнали дотам, че да доминират над своя свят. Важно е да знаеш, че на Света на Трите слънца им

било дадено името „Тези със Златните Гриви". Те били познати като светлокожите UAH-RRR.

Въпреки че сега това няма чак такова значение, то това ще е нещо, което ще трябва да знаеш за

по-късно.

Мату си го записа. Учителят никога не казваше неща без определена причина, явно бе важно.

- Помниш ли името на Трона на хората-RRR, Мату? - попита Пер.

- AST-AR... - отговори Мату веднага. Това беше лесно., каза си той.

- Това е вярно. Но времето и различията в произнасянето довели до това Тронът да се нарича

ASAR. Запомни това, Мату. Вълчата Империя и прилежащите й звездни светове били познати като

Звездите на ASAR. Можеш ли да ми кажеш как биха се наричали лоялните поданици на Трона,

Мату?

- AST-AR-U или ASAR-U, Учителю... - отговори Мату.

- Добре! - призна Пер - Вълчите хора били познати като ASAR-U. Той се наведе напред.

- Сега... можеш ли да ми кажеш каква титла ще има централната звезда на Империята на

Кралете KHAN, Мату? - попита той.

Мату се озадачи за момент. Очевидно това бе важен отговор.

- Би се наричала KHAN-US, Учителю... - отговори той като направи гримаса.

- Можеш ли да ми кажеш значимостта на това име, Мату...? - попита го Пер.

На звездата KHAN-US ли?, зачуди се Мату. Звездата KHAN-US... KHAN-US звездата...

звездата KHAN-US...? И след това му просветна. Звездата KHAN-US! КУЧЕШКАТА звезда!

„Кучешката звезда!" Сириус беше Кучешката звезда! KHAN изглеждали като кучета, като Вълчи

хора! В митологията за съзвездията, Кучешката звезда Сириус, била едно от верните кучета на

Великия Ловец Орион! А в Египет и Шумер името на Кучешката звезда било ASAR! Удивително!

Просто удивително! Звездният език работи... той работи!

Мату се опита да се успокои.

- KHAN-US е името на централната звезда на Вълчата Империя, Учителю... - започна той -

Също е име и на звездата Сириус, от съзвездието Голямо Куче, позната като „Кучешката звезда" и  едно от верните ловни кучета на Великия Ловец Орион.

Пер се облегна назад. Неговата широка усмивка бе достатъчна за Мату. Мату се гордееше със

себе си... и със своя Учител. Той никога вече нямаше да се усъмни за мястото си в Ордена отново.

Това щеше да е работата на неговия живот от този момент нататък. Сега вече бе сигурен. За дъщеря

си, за себе си... за света... това трябваше да е неговият живот и неговата страст.

Пер забеляза внезапната поява на сериозност в изражението на Мату.

- В живота на всеки тук, Мату... има момент, в който осъзнаваме, че вече не можем да напуснем

Ордена... - каза той.

След това се усмихна.

- Добре дошъл братко... - беше точно толкова просто.

- След подписването на Алианса, Мату... - започна Пер отново - Вълчите войници били

прикрепени към ТАКН-частите на Кралицата, обединените сили на всички светове на Империята

SSS. Но те нямало да бъдат нискоразредни войници, Мату... не, те поели лидерските роли. Виж сега,

Кралицата се възхищавала невероятно много на свирепата природа на Вълчите бойци. Техните

тактики били брилянтни в своята простота, а фокусът им бил непоклатим; куражът им бил

несравним, а неумолимият им глад също нямал равен... в представите на Кралицата те били много

близко до това, което чистокръвният Воин трябвало да бъде. Ако имало някой, който да въплъщава

това, което Кралицата искала в един Воин, това били Вълчите бойци. Това бил много важен ход за

Кралицата, Мату. Като лидери и командващи на нейните обединени сили на Империята, Вълчите

воини скоро успели да вдъхновят своите подразделения, като ги направили високо ефективни и

смъртоносни... и повдигнали техния дух и морал. Не отнело много дълго време Вълчите бойци да

персонифицират точно това, което Кралицата искала да представлява духа на ТАКН-бойците... В

очите на Кралицата, те били чистокръвните Бойци, чистите ТАКН. С времето Вълчите бойци

започнали да се назовават просто ТАКН. Когато другите светове говорели за ТАКН-частите, точно

образът на Вълчите воини изплувал в съзнанието на хората. Свирепостта и насилието станали

запазена марка на ТАКН на бойното поле, жестокостта и тоталното подчинение били начините, с

които ТАКН се справяли с делата и администрацията на световете на Кралицата. И, Мату... - кимна

му Пер - Кралицата била много, много доволна.

Залагам на това. Сигурен съм, че е била доволна.

- След обединяването на Военните сили на двете Империи, Смъртоносният кораб AR, на RRR,

стоял точно до огромния смъртоносен кораб на Кралицата. Сега, ако си спомняш, звукът, „tt" се

интерпретирал като „смърт от рептилианска женска". Тъй като всеки от бойните кораби на

Кралицата бил форма на „смърт" от рептилианска женска, всеки от тях се наричал АТ.

Флагманският кораб на Кралицата, най-големият и най-смъртоносният от нейните бойни кораби,

бил познат, разбира се, като АТ-АТ или Т-АТ. Можеш ли да ми кажеш, Мату, каква би била титлата

на флагманския кораб на Кралицата, ако той бил познат като „Най-висшият от Смъртта от

Кралицата"?

- AT-AN или АТ-EN, Учителю...? - предположи Мату без изобщо да гледа към своите записки.

- Браво! Мату... - усмихна се Пер - И без дори да си погледнеш записките! Много добре.

Най-често използваният термин бил AT-EN.

ATEN!, записа си Мату. Докато го гледаше, си спомни... той бе виждал това име преди. Беше

име на Слънцето, силата зад Великия Трон на древните богове на Египет. ATEN!

- Можеш ли да ми кажеш сега, Мату... каква би била титлата на флагманския кораб на

Кралицата в ролята му на „Първи и Най-важен Смъртоносен кораб от/на Кралицата"?

- AT-UR, Учителю... - отговори Мату веднага - Ще бъде AT-UR!

- Правилно... - каза Пер - Сега, Мату... в горния квадрант на огромното кълбо имало огромна

тъмна вдлъбнатина, която помещавала огромно светлинно оръдие, основното оръдие на Кралския

ATEN. Въртейки гигантското оръдие към различни мишени, АТ-EN можел моментално да изпарява

градове, региони, звездни кораби, самолети и дори малки планети със своя силен лъч. „Светлината"

имала способността да генерира много остри режещи лъчи, които можели да прережат всеки кораб

и много точни проникващи лъчи, които можели да набележат определен човек на далечна планета,

като мишена за елиминация. От дистанция блестящото кълбо изглеждало като огромна очна ябълка

с тъмен ирис и черна зеница. Докато въртял своя огромен корпус, за да се прицели в своите жертви,

АТ-EN изглеждал като гигантско око, което се въртяло, оглеждайки се за своята плячка. Също така,

фиксирани в същия квадрант на „Светлинното оръдие" били „Звуковите резци", които можели да  генерират звукови вълни, които да разбият молекулярната структура на повечето физически обекти,

да зашеметят живи същества и дори да произведат режещ лъч. Звуковите вълни можели да се

концентрират в хоризонтални лъчи, които можели да се използват за повдигане на изключително

тежки товари чрез насочване на лъча под обекта и просто повдигане на самия лъч. Докато корабът

AT-EN се мержелеел от дистанция, хората от другите светове гледали в небето и знаели, че скоро

ще се появят емисари на Кралицата, ако не и самата Кралица. Незабавно те започвали да викат

нейното име... AY-AY-AY! С времето, този вик станал универсален за цялата Империя... AYE!

AYE! AYE! За мнозина, викът „AYE!” бил интерпретиран като името на самия Смъртоносен кораб.

Този могъщ звезден кораб с възможности да сее смърт и разруха в мащаб, който бил отвъд

представите на повечето поданици на Империята... това бил AYE на Божествената.

Боже мой!, Мату се изправи толкова внезапно, че си изпусна химикала. Боже мой!

Мистериозното „Око на Бога !" Боже, мой! „Окото на Бога !" ATEN е мистериозното , Око на

Бога."Което не е съвсем точно и без това, защото „Богинята"превъзхождала Бог, така че „Окото

на Бога"всъщност е „Окото на Богинята.".., което е абсолютно...

Мислите на Мату препускаха. Пер погледна към него и го видя да стои като замръзнал на

мястото си. Мату изглеждаше все едно е видял призрак.

- Добре ли си, Мату? - попита го Пер.

- НЕ! - почти извика той. После се усети - Имам предвид да, Учителю... добре съм. Съжалявам.

Просто си мисля, че съм открил нещо, което..., но всичко съвпада... и искам да мога да..., но има

толкова много, че...

- Calma'te, Мату... - каза Пер внимателно - Успокой се. Искаш ли да спрем за малко, така че да

можеш да...

- НЕ! - почти извика отново той - Искам да кажа... съжалявам, Учителю... не, моля те не спирай.

Аз съм добре. Твоите учения се превърнаха в моя страст. Твоите думи са просто удивителни в

своите разкрития. За мен е чест, сър. Моля..., нека продължим.

Пер погледна към него за малко.

- Много добре, Мату. Това е една история, която всички от другите светове разказвали на своите

деца. Някъде в небесата, скрит сред звездите или в облаците, стоял „AYE" на Върховното

същество... и наблюдавал, винаги наблюдавал... чакал да причини смърт и разруха на всички хора,

които са направили нещо лошо. Всяко зло или престъпление щяло да бъде наказано с отмъстителен

гняв, който можел да унищожи цялата планета! Въпреки че тази история плашела много деца,

нейното значение било много ясно... силите на Кралицата винаги били някъде горе, винаги следейки

за действията на хората на планетата отдолу. Въпреки че корабът не бил винаги видим... той бил

някъде... там!

Боже мой! „Окото на Бога"!, Мату още не можеше да се отърси от това откритие. Пер

продължи.

- Друго име за АТ-EN било „Кралският Контейнер на Контейнерите" или дори „Къщата на

Къщите". Можеш ли да ми кажеш каква би била титлата на АТ-EN в този аспект, Мату?

Мату не се поколеба.

- „Къщата на Къщите" или „Контейнерът на Контейнерите" ще бъде В-В или ВЕ-В... -отговори

той.

- Можеш ли да ми кажеш каква би била титлата на АТ-EN като „Първи и Най-важен Дом" или

„Първо и Най-важно Вместилище"? - попита Пер.

- B-UR или B-R... - каза Мату.

- Много добре... - каза Пер - Можеш ли сега да ми кажеш каква би била титлата на AT-EN, ако за

него се мисли в аспекта на „Смъртта излиза от Него"?

„Смъртта Излиза от Него"?, Мату обърна няколко листа от записките си. „Излиза?",

Мату не можеше да намери нищо, което да значи „излиза".

- Не мога да го намеря в записките си, Учителю Пер. - каза Мату - Съжалявам, не знам как е

„излизам".

Пер кимна.

- Не се тревожи, Мату... - каза той - Това е дългият звук на буквата „Е" и се произнася „иий".

Когато този звук следва съгласна, означава „идва от". За да различиш „идва от" и „тези от страната

на", трябва да се вгледаш в контекста на думите, които са около думата с дългия звук „еее" като

наставка. Засега, нека просто предположим, че можеш да видиш разликата. Можеш ли да опиташ  пак, моля?

- Смърт ще бъде КН, Учителю... - започна Мату отново - Ако дългият звук „еее" означава „идва

от", тогава думата ще бъде „КН-ЕЕ".

- Правилно, Мату... - каза Пер - Но въпреки че думата се произнася КНЕЕ, се пише KH-I.

„Смъртта произлиза от Него". KHI. Титлата на АТ-EN, в неговата роля на Кралски Смъртоносен

Кораб... - продължи Пер - ... била KHI-KHI. Всеки един от пилотите, които управлявали някой от

Кралските Смъртоносни Кораби, бил познат като KHIKHI-I, „Някой, който е от страната на

Смъртоносния Кораб". Времето и различията в произнасянето променили това наименование на

IKHI-KHI

Мату си записа всички имена... AT, АТ-АТ, Т-АТ, AT-EN, AT-ER, BU-R, ВЕ-В и КHI.

Пффф! Имам толкова много за запомняне.

- Също така си отбележи, Мату... - продължи Пер без да си поема дъх -че терминът KH-I бил

титла на всички бойни кораби в армадата на Империята SSS. Всеки от тях бил „доставчик на смърт",

всеки от тях бил KH-I.

Мату продължи да пише.

- Запомни, Мату... - обърна му внимание Пер - Тези титли ги извлякохме от АТ-EN на

Кралицата, огромната, изцяло построена Смъртоносна звезда на Империята. Това, което може да е

объркващо в твоята бъдеща работа е, че Бойният кораб AR, издълбаният отвътре астероиден кораб

на Вълчите Крале, често бил обсипван със същите титли, които се прилагали за ATEN. Въпреки че

тези титли са технически неправилни, често ще откриваш, че са били ползвани, за да описват AR.

О, чудесно! Грешни имена за AR... Великолепно! Е..., помисли си Мату. Поне Учителят ме

предупреди предварително.

- Било комплимент за способностите на пилотите на Вълчите AR, че е назряло такова объркване

между Смъртоносната звезда АТ-EN и Вълчата Смъртоносна звезда. Пилотите обучени да

управляват AR разбрали, че астероидният боен кораб не се пилотира като произведен от фабрика

звезден кораб. В резултат на това Вълчите пилоти развили не само нови техники за междузвездна

навигация, но се научили също така и да придобиват „вътрешна интуиция", която рептилианските

звездни пилоти в лъскавите и добре построени кораби не могли да развият. Докато рептилианските

звездни пилоти били обучени на мигновена реакция към електрониката и инструментите, които

следели пространството около тях, Вълчите пилоти били принудени да се научат да управляват

своите кораби, все едно че са астероиди в космоса, като по този начин трябвало да предвиждат къде

ще ги отведе потокът от междузвездни „води". Това изисквало незабавна адаптация към физиката на

космоса, в който се намирали и повърхностните умения не били достатъчни. Често пилотите

използвали естествената динамика на новото пространство като сърфирали по електромагнитните

вълни или слънчевите ветрове. Поради това, че пилотите на AR практически управлявали астероид,

най-прекият маршрут до определена цел бил този, който корабът AR, по доста обиколен начин,

следвал междузвездния поток между звездите и планетите. Но колкото и взискателно и

времепоглъщащо да било подобен род летене, точно тази техника се доказала толкова смъртоносна

за техните врагове. Слънчевите системи рядко подозирали приближаващия рояк астероиди и дори

когато се усъмнявали, те просто не можели да следят всеки метеоритен дъжд, който навлизал в

тяхната система. Успехът на Вълчите завоевателни кампании бил базиран на тази проста

предпоставка: всеки астероид бил потенциален боен кораб... боен кораб, който никой не подозирал.

Вълчите пилоти станали Майстори на летенето по потоците на „небесните води" между звездите и

слънчевите системи, използвайки естествения поток на космоса, за да атакуват своите врагове.

Рептилианските пилоти били Майстори на пълната фронтова атака, преминавайки през защитните

полета и електромагнитните мрежи с такава сила, че можели да отнесат цялата фронтова линия на

противника. Технологията била силата на рептилианските пилоти, уменията в пилотирането била

силата на Вълчите пилоти... Когато двата типа пилоти били обединени в армадите от частите ТАК

на Кралицата на рептилианската Империя, нито една звездна система не била в безопасност.

Убеден съм., каза си Мату. Страхувам се да си помисля как Човечеството може изобщо да се

справи с тези две звездни раси. Виждам малък шанс това да стане в битка... всъщност виждам

много малък шанс изобщо.

- О... - добави Пер неочаквано - Също така, имай предвид, Мату, че АТ-EN... и AR били считани

като продължение на Кралицата и нейната мощ. На практика някои хора възприемали АТ-EN и AR

като въплъщения на самата Кралица. Често се случвало някои от древните звездни хора  действително да приравняват AT-EN, AR и Кралицата на Небесата. Това също, Мату, трябва да

остане на преден план в твоите познания за историята на звездите в нашата галактика... и

съществата от звездите на Орион и Сириус.

Мату си записваше нещата бързо, като в същото време се протегна за още хартия.

- Сега, нека продължим и да видим някои от имената, дадени на този толкова удивителен кораб,

могъщия АТ-EN на Кралицата...

Боже мой, дали изобщо се уморява? Пер е непреклонен., промърмори Мату. Как знае всички

тези неща? Как успява да ги задържи в главата си? Мату спря и се вгледа към Старейшината за

момент, докато той продължаваше да говори. Кой си ти?, искаше да знае той. Откъде идваш?

Наистина...

- Освен, че е в основата на легендата за „Окото на Всемогъщия в Небесата", АТ-EN и AR дали

началото и на други истории, които се разказвали около огъня и в домовете на другите светове.

Много истории описвали най-ужасния „Звяр на Небесните Води". Чудовище с едно ужасяващо око,

което можело да види всичко и да бълва огън. Това, разбира се, била препратка към смъртоносния

АТ-EN. Други истории разказвали как „Звярът от Водите" пътувал през „небесните реки" и можел

да унищожава корабите и да поглъща човешките пилоти. Очевидно, тъй като „звярът" пътувал по

„небесните реки", това била препратка към Великия AR. Тъй като „Звярът" бил „от Водите" или

„небесните реки", много истории за ужасния демон го описват като „морско чудовище" или „морски

демон". Много често към описанията били добавяни фантастични аспекти, легендите били

украсявани с детайли, които разтягали въображението на слушателя. Но във всеки случай,

„морският демон" или „морското чудовище" се отнасяли за АТ-EN или за AR. С ужасяващи

разрушителни сили и със способността си да поглъща хора... Вълчите бойци, които били на AR!,

предположи Мату.

- ... това, разбира се, било препратка към смъртта, която сеели АТ-EN и AR и тяхната

способност да кръстосват „водите на космоса". Имай предвид тези идеи, Мату, защото ще бъдат

много важни впоследствие.

Мату се постара тази бележка да се откроява сред останалите му записки.

- Нека сега насочим вниманието си конкретно към самия АТ-EN... - каза Пер - AT-EN на

Кралицата, Кралският Флагмански Кораб на Междузвездната Армада SSS, бил с размера на малка

планета. В действителност имало няколко типа АТ-EN, Мату, и те варирали по своя размер, но за

нашите цели ще говорим за най-голямата от Смъртоносните Звезди... АТ-EN на Кралицата. Изцяло

конструираното кълбо било направено така, че да е напълно независимо. Корабът използвал два

основни вида двигатели, такъв на принципа на „отблъскване и притегляне" и двигател, който „огъва

пространството". Двата различни типа задвижване били необходими, за да се пътува през двата

различни типа пространство на нашата галактика. „Истинският" космос и „Универсалният" космос.

В „Истинския" космос съществуват доста на брой небесни тела, слънца, планети, астероиди, комети,

които са доста физически и „реални". В „Универсалния" космос няма физическо съществуване, няма

материя... това е „Дъхът на Великата Празнота", който още е непроменен и неразграден в сравнение

със света на физическите неща. За да се пътува през „Истинския" космос най-често се използвал

двигател, който работел на принципа „оттласкване и притегляне". За да се пътува през

„Универсалния" космос бил разработен „огъващият пространството" двигател. При системата с

„оттласкване и притегляне" корабът фактически използва два метода, за да се предвижва през

„Истинския" космос. В единия случай корабът се движи през „космическите води", отблъсквайки се

от „материала" на космоса. Древните гребци, например, използвали гребла, за да се отблъснат от

водите на реката, така че да задвижат кораба напред. В по-късни времена горещи газове били

изпускани от задната част на кораба, които понякога били наричани „тласкачи", които задвижвали

кораба напред или нагоре. Още по-късните двигатели използвали светлинни и електрически

частици за задвижване напред. При втория метод, една точка в космоса, еднаква по размери с

кораба, бива притеглена към летателния апарат с помощта на устройство, което генерира

електрогравитационно поле. След като точката бива издърпана до кораба, електромагнитният

двигател се изключва. Когато времето и пространството се върнат до своята първоначална форма,

точката, заедно с кораба вътре в нея... е вече на своето първоначално място във

време-пространството. Въпреки че пътуващите в кораба няма да почувстват нищо, ще изглежда че

пространството около самия кораб прелита около него. Наблюдателите от дистанция ще видят нещо

подобно на разпъване на пространството, което изведнъж се връща в първоначалното си състояние,  като се наблюдава и някакво замъгляване, в което се намира корабът. Това е „притеглящият" метод,

но той е доста ограничен и може да се използва само по маршрути, по които няма никакви

препятствия.

„Отблъскване и притегляне,"хм? Звучи прекалено просто., помисли си Мату.

- За да разбереш „Универсалния Космос", Мату... - Пер се облегна назад - Ние трябва да се

върнем в първия момент на времето... Дъхът на UAH. Някои учени го наричат „Големият взрив",

моментът в който една малка точка експлодира и дава живот на вселената. Ние няма да дискутираме

действителното събитие сега, Мату. Нека просто се съгласим, че е имало момент, през който

вселената се е появила от Празнотата. Сега, представи си, че от тази малка точка излезли нишки от

материя, все едно били Нишки от спагети.

Спагети?, на Мату му беше забавно, но лесно си представи как спагетените нишки излитаха от

точката на произхода.

- Тези нишки от спагети са мястото, където живеем, Мату. Тези нишки са това, което наричаме

физическа вселена... в тях се намира материята. Между тези нишки няма нищо... там е само

Празнотата, която не е била запълнена с „Есенцията на материята". Сега си представи една от тези

дълги нишки материя да се увива и извива около Празнотата. Намотавания и осморки, това е нашата

вселена... или поне това, което мислим, че е нашата вселена. Ако сме на единия край на огънатата и

извита нишка и една ярка звезда е на другия край, светлината пътува до нас по тази нишка... не

пътува през пространството, в което няма „Есенция". Светлината може да пътува само през тази

нишка. И въпреки че тя следва всевъзможните извивки и намотки на нишката, ние вярваме, че тя

изминава директен... и прав път, за да стигне до нас.

Удивително!, Мату можеше да си представи нишката и звездната светлина, която пътува през

нея, извивайки се и правейки лупинги. И въпреки това, ние си мислим, че се движи в права линия.

Невероятно!

- Сега си представи, че нишката от физическата вселена се огъва така, че почти се докосва в

двата края, но все пак краищата са разделени. Светлината идваща от звездата от единия край ще

пътува, ще направи лупинг и накрая ще я видим с очите си. Ние виждаме пътя й като права линия,

но светлинните лъчи са напълно обърнати. Но сега, Мату, е важно да разбереш нещо. Звездата и

Земята почти се докосват и въпреки това, ако следваме нишката, ще се окаже, че сме на светлинни

години един от друг. Нашата вселена се състои от много нишки от материя. Подобно е на нишки от

мрежата на паяк, които се простират в много различни посоки, докосвайки се на някои места, а на

други са разделени. За да се използва „огъващия пространството двигател", той просто огъва една

нишка на физическата вселена, така че тя да докосне друга част. Пътуването е почти мигновено.

Удивително!, помисли си Мату. Просто невероятно!

- АТ-EN на Кралицата разполагал и с двата вида. Също така, във вътрешността на кораба се

намирали най-усъвършенстваните и нови оръжия, разработени от учените МАКН. Светлинни лъчи,

които режели и стопявали, звукови вълни, които огъвали, повдигали или заличавали, гореща вълна,

която може да замрази своята мишена, електромагнитни вълни, които могат да преструктурират

формата на даден обект, електрогравитационни вълни, които притеглят и изместват планети от

тяхната орбита и най-новите технологии за контрол върху съзнанието..., както и всеки инструмент

или оръжие разработени наскоро - всичко това се намирало на АТ-EN. В центъра на огромната

Смъртоносна звезда се намирало изкуствено слънце. На вътрешната повърхност на кълбото имало

цели слоеве от изкуствени скали и пластове почва, годна за виреене на живот. На изкуствената земя

били проектирани внимателно поддържани езера и реки, дори малки планини и хълмове.

Атмосферните условия били стабилизирани чрез специални апарати, които поддържали постоянна

температура и климат. Куполни градове, които имали кули проектирани за бизнес, военни щабове и

частни домове били заложени в дизайна на кълбото. Пътуването от един куполен град до друг било

извършвано чрез въздушни кораби, които навигирали през вътрешните небеса на АТ-EN. Накратко,

Мату, в самия AT-EN се намирал един внимателно проектиран и постоянно наблюдаван малък свят.

Уау!, Мату се бе замечтал. Цял малък свят вътре в един кораб! Удивително!

- Когато населението на „Вътрешния свят", както те го наричали, гледало към центъра на

кълбото АТ-EN, към изкуственото слънце, те действително гледали... „нагоре". Когато гледали към

краката си „надолу", на практика те гледали в обратна посока на изкуствената кора и към външния

корпус на кораба. Въпреки че светът бил обърнат, Мату, това бил почти перфектният рай за тези,

които го населявали. Фактически, поколения от хора били родени и израснали на „Вътрешния свят".

Някои от тях не познавали друг живот и не искали нищо друго.

Да, но никога да не излязат навън?, Мату направи гримаса. Възможно ли е тези хора да не са

искали да излизат?

Пер видя физиономията на Мату.

- Може би, ако ти разкажа повече за „Вътрешния свят", ще разбереш защо тези хора не са

искали да напускат, Мату... - предложи Пер.

Мату кимна. Навярно..., помисли си той. Дано да е добра история.

- Във „Вътрешния свят"... - започна отново Пер - Околната среда била напълно чиста. Въздухът

бил безопасен за дишане и без замърсители. Корабите, които пътували по вътрешните небеса, били

задвижвани от електромагнитни полета, които били внимателно проектирани така, че да не влизат в

контакт с населените зони. Изкуственото слънце не излъчвало вредна радиация, нито пък ставало

прекалено горещо. Нямало нито слънчеви бури, нито смъртоносен слънчев вятър. Дъждовете били

внимателно насочвани и можели да се пускат или спират с точност до секундата. Нямало нито

мъгли, нито вятърни или снежни бури. Изкуствените водни басейни били изпълнени с подходящи

форми на подводен живот, реките течали по чисти речни корита, а малките планински хълмове били

поръсени с истински сняг. Населението на „Вътрешния свят" можело да се наслаждава на

изкуствено създадените открити пространства, които били защитени от хищници и хаотични и

непредвидими метеорологични условия. Никога не било нито прекалено горещо, нито прекалено

студено. Дневните и нощните периоди били внимателно регулирани, а грандиозни светлинни шоута

придружавали всяка смяна. Изкуствената земя била създадена по такъв начин, че да няма

замърсители и да е свръх-абсорбираща, в случай че някакъв вид замърсител се разлее по нея. Освен

това била плодородна и можела напълно да поддържа индивидуални градини и всякакви фермерски

операции. Зеленчуците и плодовете, които били отглеждани в специално изградени за тази цел

ферми, също били чисти от замърсители и опасни инсектициди. До „Вътрешния свят" били

допускани само полезни примитивни форми на живот. Нямало вредители или форми на живот,

които да разпространят болести и инфекции. Нямало животни, които се хранят с мърша, които да

застрашат безопасността и здравето на населението. Всяка изложена зона на повърхността можела

да поддържа живот... накратко, това бил един Свят-градина. Внимателно проектираните и

конструирани куполни градове били безопасни. Всяко движение било тотално наблюдавано, така че

жителите изобщо не се страхували от каквато и да е криминална активност. Нямало затворнически

колонии, нямало и центрове за арести и наказания. Пътуването се извършвало чрез въздушните

кораби или от совалки движещи се през тръби, които свързвали всяка точка от града до всяка друга

точка на кораба, така че нямало задръствания, замърсявания или инциденти. Имало напълно

оборудвани медицински пунктове с най-новите технологии в тази сфера, включително камери за

съживяване и регенерация. Имало и центрове за забавления, които доставяли най-новите

холографски прояви на музиканти, художници, лектори, говорители... и дори Кралското семейство

на самата Кралица. Всеки жител имал специфични задължения, както и доста свободно време за

лично развитие и растеж.

Брачните партньори били щателно изследвани, а биологичната репродукция била програмирана

и се извършвала само когато е необходимо. Всяко удоволствие било позволено, стига да не пречи по

някакъв начин на управлението на кораба. Центровете за стимулация били достъпни за всеки, но

рядко били използвани, защото всеки бил щастлив по своята същност. Цикълът на живот бил

изключително дълъг поради здравословния и лишен от стрес начин на живот, който жителите

водели. Правилното хранене и хранителни навици били норма, а спортуването било част от

всекидневния живот. Жителите били в безопасност, живеели дълго, били здрави, интелигентни и

щастливи. Всяка една тяхна нужда била изпълнявана и всяко желание било задоволявано. Животът

бил идилия. А когато живееш в напълно контролирана околна среда, не можело да става и дума за

живот на повърхността на напълно непредвидима и нестабилна планета, на която живеят точно

толкова непредвидими и нестабилни хора. Накратко, Мату... животът във „Вътрешния свят" бил

точно като живот в рая.

Хммм! И вероятно доста скучен., помисли си Мату.

Пер видя изражението на неговото лице.

- Не, Мату... - поклати глава Пер - Мога да видя недоволство по лицето ти, но ти грешиш.

Животът в АТ-EN бил близо до перфектното съществуване за жителите му. Фактически, молбите за

пребиваване на Звездния кораб често били отхвърляни. За да живее на AT-EN, всеки жител трябвало  да премине през предварителни изследвания и проверка на здравния статус. Входните изисквания

били много строги. Другият начин да бъдеш допуснат да живееш на кораба, бил ако си роден там. С

времето всеки Звезден кораб АТ-EN имал свое собствено специфично население, подобно на

човешките същества и техните националности. Да си поданик на Звезден кораб АТ-EN било повод

за гордост. Съществата често се самоопределяли на база Звездния кораб, на който живеели. Да си

жител на кораба било голяма чест... и често било мерило за положението на човека. Ако някой

жител на АТ-EN извършел престъпление или пък пристъпил някое правило, наказанието било

сурово... това означавало незабавна отмяна на жителството му на кораба. Това само по себе си,

Мату... потенциалната загуба на рая... било доста плашещо за повечето жители, така че това била

гаранцията, че проблеми няма да има. Най-голямото наказание за жителите на АТ-EN, което

можели да понесат, било прокуждането. Загубата на Света-градина била съдба, по-лоша от смъртта.

Мату се изправи внезапно... отново!

Боже мой! Загубата на Градината на АТ-EN! Боже... може ли да е?... Може ли наистина да

е?...

Глава VI

Едемската градина

- Учителю! - изкрещя му почти Мату. Пер се усмихваше.

- Учителю! - младежът бе много въодушевен - Възможно ли е Едемската градина да е била

всъщност „градинският свят на АТ-EN"? Имам предвид, ти го описа като рай и определено, ако

всичко е такова, каквото го описа...

Мату спря внезапно. Той бе направил грешка.

- Съжалявам, Учителю... - извини се той - Сигурен съм, че е както го описа. Просто съм

развълнуван от възможността, че „Едемската градина" и „градината на АТ-EN" може да са едно и

също нещо.

- Не се извинявай, Мату... - поклати глава Пер - Не се страхувай да оспорваш, което и да е от

нашите учения. Не трябва да приемаш сляпо моите думи... така че не се колебай да поставяш под

въпрос каквото и да е от това, което ти казвам. Не приемай нищо, оспорвай всичко, поставяй под

съмнение всекиго. Важно е да го правиш. Ако думите са истинни, те стоят сами за себе си и нямат

нужда от репутацията на човека, който ги изрича, за да бъдат правдиви.

Мату почувства облекчение.

- Сега... - каза Пер - ... по отношение на възможната връзка между „Едемската градина" и

„градината на АТ-EN". Нека продължим заедно, Мату и да видим дали можем да намерим

доказателство за... или против... аргумента, че двете могат да бъдат едно и също място.

Мату извади няколко листа хартия. Той не искаше да изпусне нито дума по този въпрос! Беше

прекалено интересно... и прекалено важно.

- В древните езици Мату... - започна Пер - звукът на буквите „Т" и „D" били взаимозаменяеми.

Така, АТ-EN можел да бъде изписван като AD-EN.

Знаех си!, усмихна се Мату.

- И разбира се AD-EN и EDEN очевидно са сродни. Допускайки, че „градинският свят на

АТ-EN" е такъв, какъвто го описах... - Пер погледна Мату и му се усмихна, а Мату се усмихна в

отговор -... то тогава какво знаем за Едемската градина? За да разберем трябва да се обърнем към

книгата, която първа представи Едемската градина на човечеството... Библията.

Пер се протегна към голямата книга на бюрото си и започна да я разлиства.

- Аха... - възкликна Пер -... ето го. Подавайки Библията на Мату, той го запита:

- Моля, ще бъдеш ли така добър да прочетеш пасажите за Едемската градина, Мату? Мату взе

книгата и погледна пасажите. Някой вече бе маркирал откъсите свързани с темата.

Чиракът започна да чете:

- Битие, глава 2-ра, стихове от 8 до 17...

8. И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде.

9. И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за

ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване на добро и зло.

10. От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки.

11. Името на едната е Фисон: тя обикаля цялата земя Хавилска, там, дето има злато;

СЛЕДВА  ПРОДЪЛЖЕНИЕ