Произход и история на империите Орион и Сириус - част - 3

Империята Сириус и отпечатъкът й върху земните култури
Вече обяснихме, че избрахме светлината на нашето изследване в този следговор да пада
предимно върху орионската част от текста, както е конструирана и самата книга. Така
информацията ви като цяло ще е по-актуална във времето, защото сме в етап на орионизиране.
Няма спор, че Империята Сириус също е много интересна сама по себе си, но на практика
„Документите Тера"е из цяло свързана с обстоятелствата около сирианците и техния манталитет,
който поради естеството на природата си директно афектира земните събития. Оттам можете да
разберете и за отразения и деформиран Ян-аспект, който много добре е въплътен от тези същества.
Така че да се спираме подробно отново на това няма особен смисъл, защото ще трябва да
преповтаряме вече казани неща.
Като цяло е много трудно да се говори за тези същества сами по себе си, защото съюзът между
Империите е претопил много от техните индивидуални черти на културогично ниво, което прави
нещата още по-трудни за разкодиране от земна гледна точка. На практика ние няма как да
разграничим с абсолютна точност сирианската от орионската култура, защото всичко, което Земята
познава, е амалгамата между двете. Тъй като извънземните култури са силно белязани от своята
собствена ритуалистичност, почти всяко едно тяхно действие е определено от стремежа им да
изразят тази своя черта. Респективно, бивайки подчинени на Империята Орион, сирианците били
длъжни да разпространяват предимно нейната символика и порядки. Това допълнително затруднява
нашата задача в опит да разграничим двете и в същото време улеснява посочването на аспектите
около матриархата на рептилиите (нещо, което и направихме в точка 3).
Въпреки това могат да бъдат казани определени неща, така, както са стигнали до нас като
отражение, което откриваме в собствената си земна култура. И тъй като именно съюзът между
Орион и Сириус е това, от което неминуемо трябва да изходим, нека започнем от общото към
частното.

4.1 Съюзът
Казано е, че след смачкването на Вълчите Крале от Кралицата на Небесата, Империята Сириус
придобила ранга „Наложители на Реда". Въпреки необятната власт и технология, която получили,
на дадено ниво сирианците останали смачкани психически от това, че някой ги е победил в
собствената им игра - войната. Изявеното им мъжко его било накърнено и те никога не преодолели
това на вътрешно равнище. Самата идея да бъдат подчинени на някого било нещо, с което им
трябвало известно време, за да свикнат. Напомняме, че под „време" нямаме предвид 100-200
години, защото вече бе коментирано, че темпоралните характеристики на един извънземен живот са
коренно различни от това, което имаме днес на Земята. Предвид, че един сирианец живее
„космически дълго" от наша перспектива, травмата от едно такова военно унижение също ще има
доста по-различен ментален ефект. В този случай споменът не може просто да бъде заличен с
технология, както се прави обикновено, защото подчинението спрямо Орион вече било част
от културата на сирианеца и всекидневен факт - нещо, от което не можеш да избягаш и да
забравиш.
На колонизираните светове вълчите същества имали относителна свобода, но религията
била неизменно орионска (както вече стана ясно). Колкото и наивно да изглежда на пръв
поглед, навярно поради тези обстоятелства (които - да не забравяме - винаги са отражение на
някакъв архетип) в нашата земна култура са останали мисъл-форми в лицето на изрази като
„бъди послушно кученце", или просто „добро кученце!..."(което е типичната фраза в живота и
киното, когато срещу нас застане злобно куче и няма накъде да бягаме). В нашия свят
„вярното и послушно кученце" е образът на човека, който е сервилен и познава много добре
йерархията. Това е човек, за когото със сигурност знаеш, че няма да те предаде, защото знае
мястото си. Точно както Империята Сириус познава добре мястото си спрямо Орион в ролята
им на най-верни служители. В известен смисъл сирианците са станали нарицателно за
послушание. И макар историята да показва, че те винаги търсят начин да покажат природния
си нрав, в общ план, с милиардите години те са се доказали като верни съюзници и някои
бунтове тук и там са нещо нормално и непритеснително.
Като „Наложители на Реда" сирианците играят ролята и на поддръжника на статуквото
на орионските системи, много често в ролята им на колониална администрация (какъвто е
бил случаят и със Земята). Ето защо в различни текстове ще ги срещнете под името  „пазителите". Навярно оттук произхожда и идеята за „кучето-пазач" в нашето съзнание и
идеята, че ако искаме да бъдем в безопасност, трябва да имаме куче в двора. Забележете, че
когато има натрапник в личното ни пространство, много често прибягваме до
емблематичната заплаха „ще насъскам кучетата срещу теб“. Това не само ни насочва към
архетипната идея, че Кралицата плаши своите нови врагове със своите вълчи армии, но дори
имаме запазения глагол „насъсквам", който би следвало да е свързан със змиите, защото
кучетата не съскат. Тъй като господарят е този който „насъсква" кучето си срещу
натрапника, то това отново ни води до архе-концепцията, че някой, който съска, контролира
кучетата - рептилианската Кралица заповядва на послушните сирианци. Убеждавате се все
повече как тази история дотолкова е белязала нашата собствена култура, че можем да я
открием дори в собствения си език, ако потърсим следите за това.

Ритуални доказателства за съюза между двете Империи можете да откриете под формата
на изображения, плочки и какво ли още не в цялото ни древно минало. Така нареченият
митраистки „леонтоцефалин" горе вдясно, е ярък пример за това. Избрахме тази конкретна

интерпретация на това изображение, защото лъвът е стъпил на Земята

(докато в други под него няма кълбо), демонстрирайки местна власт, но в същото време

виждаме как около него се е увила змия, която е поставила главата си над неговата (макар

тук да не личи много ясно). Символизмът е повече от ясен.

Без никакво съмнение, обаче, най-големият архетипен отзвук на съюза между двете

Империи в земната история откриваме в традицията по сгодяването на принца и принцесата

на дадени кралства, за да възцари мир между двете земи - нещо, което вече е споменато бегло в

следговора на „Документите Тера". В тази посока има малко известни факти.

Например в историята имаме характерната особеност на кралската традиция, че никой

мъж не би могъл да е цар без царица, защото едва след като е помазан от своята невеста, той

получава статуса „месия" („помазан") - както е и при мита за всеизвестното помазване на

Исус от Мария Магдалена във Витания. Този утвърден обичай, според който от краля се

изисква да е женен, се следва от кралските династии на галите, а във ведическите „Сатапатха

Брахмана" също се отделя особено внимание на това: „Затова, докато той не си намери

съпруга, все едно, че не е роден; понеже дотогава той не е съвършен. Но като си намери съпруга,

той се ражда, защото тогава става съвършен."

Последното е директно отражение на манталитета, който Кралицата на Орион налага,

състоящ се във философията, че един свят може да бъде съвършен, само ако на него има

Принцеса-представителка на „единствено божествената". Обърнете внимание, че дори в

патриархалните земни времена горното правило важи с пълна сила и легитимиращата

властта се явява именно съпругата. Това може да ви даде доста следи за това кой винаги е

дърпал конците, без значение как изглеждат нещата на повърхността. Защото не само, че един

мъж не би могъл да стане крал без кралица, но и неговата кралица трябва да е от кралско

потекло. Това брачно правило се утвърждава, защото кралицата (както и всяка друга жена) е

възприемана като символ на „майката-Земя" и тя трябва да стане съпруга на краля, за да  властва той над Земята. Вече имате достатъчно знания да разбирате сами идеята зад това.
Официално символизмът на този съюз може да бъде открит от най-древни времена в
Месопотамия, където царицата е почитана като богиня, както и кралят е приеман за бог.
Оттук: царица = богиня = земя = материя = плът, и цар = бог = небе = дух = душа. Както вече
бе обяснено, поради факта, че въплъщават „богинята-земя" за жените е било излишно да се
тревожат с отговорността да притежават земя и имущество по закон, защото е приемано като
невъзможно придобиването на законово право над нещо, което те притежават по силата на
естественото право. Ранните патриархални фракции на римокатолическата църква и
издиганите от нея правителства преднамерено си присвояват обичай, за да лишат жената от
правото на собственост.

В случаите, когато поради някаква причина кралят е възкачен на престола неженен,
много скоро след това задължително се организира и брачната церемония. Тогава
съпругата-кралица също получава короната и се оповестява другата причина за съюза -
продължаването на династията.

Съюзът между двете Империи е дал отражение и в много други аспекти на сключването на
примирия и съюзи като цяло. В древното минало, за да е здрав един клетвен съюз двете страни
трябва да пожертват по няколко капки от кръвта си, да я смесят с вино и вода и да пият по
глътка. Най-силна обаче е клетвата, ако тези, които искат да се свържат взаимно, смесят
виното и водата... с вълча кръв! Няма ли вълча кръв - може и такава от жертвено куче. Това е
отзвук от факта, че сирианците са направили „жертва" при сключването на съюза, поради
което той станал възможен.

Идва момент, в който човек проглежда и започва да се пита каква е причината за всички
тези обичаи, какъв е техният истински произход? А за да си отговорим адекватно трябва да
започнем да търсим отговора на този въпрос в съвсем друга посока от тази, в която сегашните
учени гледат...

4.2
Сириански корени на Земята
Извънземните, които са широко познати в последните 30 години на запад под името
„анунаки", произхождат от звездната система Сириус, а техният главен учен ЕА, наричан още
ЕН-КИ, бил натоварен с генетичното създаване на същества на тази планета.
След унищожаването на Тиамат и повторното тераформиране на Земята (вече наричана
Ериду), Принц ЕА успял да открие място, където се пресичат три енергийни канала от
решетката на планетата и той го избрал за една от своите колонии. Така, ако някой от тези
канали, или дори два от тях, по някаква причина не сработели, той щял да има трети, от
който да черпи енергия. Това място днес познаваме като Месопотамия и тя станала една от
централните точки на новата цивилизация. Тук било мястото, където ЕА решил да построи
колония за своите помощници. Те се наричали ANAKI. Тези техници, които изявили желание
да дойдат и да работят на тази планета, незабавно били повишени в ранг, дали им се власт и
недвижима собственост на Сириус. Ако искали, можели да получат недвижима собственост и
на новата планета... На ANAKI бил даден ранга „N-U-N".
„NUN" буквално означава „петдесет". Най-високият ранг бил „шестдесет" и принадлежал
на самия АН-У. Рангът „петдесет" бил най-високият възможен такъв за придобиване от
не-кралска особа. Тези работници били незабавно повишени - всичките ANAKI се издигнали
до ранг NUN. Така те станали известни като A-NUN-NAKI. Това е термина, който трябва да
можете да разпознаете от творбите на Сътчин. Това наименование обаче е титла и отразява
определен ранг в йерархията им, което отново е доказателство, че на изследователите масово
им липсва разбирането за тънката разлика между „титла" и „име", а понякога и раса. Оттук
произхождат големи неразбирателства в популярната литература. Истинското име на тези
същества (като група) било ANAKI или само NAKI. Те са извънземни от Сириус.
Предвид статута и положението на сирианците като раса спрямо Орион, в много
източници може да ги срещнете с имена като „господарите" и „пазителите" (вече споменато),
но тяхното галактическо име, както споменава БекТи, е ASA-ARR-U, а не анунаки... Имената
на много от боговете и богините от древните култури са всъщност препратка към тези
извънземни, а техните драми заемат съществена част от земната история, описани вече в
„Документите Тера."
Подобно на рептилиите те също имат специфичен архетип заложен във физико-енергийна
им структура, но той е различен и знаете, че се асоциира с лъва, вълка или котката.
Енергетиката им е тясно свързана с мъжкия Ян-принцип и както споменахме в точка 3, по
тази причина една от целите им е да създават нови раси и нови форми на живот. Другият
техен силно характерен аспект е този на воина. Точно затова в тяхната култура те са
разделени най-вече именно на базата на тези два признака.

Морнинг Скай намира потвърждение в концепцията на техните наименования в
шумерския език. Учените-създатели имали титлата K/D или G/D („границата, откъдето
започва живота"). Те били „боговете" KAD/GAD, които създавали живот. Те създали
хибридните растения и животни. Оттук произлиза корена на думата „god“ означаващо „бог" в
английския език. Обръщайки думата наобратно ще получим името на военното съсловие
-D-K/D-G или DAK, унищожителите, отнемащите живота. Предполага се, че оттук произхожда
думата „куче" на английски - „dog".

Така сирианските сили били съставени от тези два типа командващи -K/GAD и DAK/G
(учени и воини). Няма как в случая да не ви направи впечатление, че тези титли всъщност са
базирани на орионски корени (връзката между DAK и ТАКН е ясно видима) и това е по-скоро
закономерно, предвид всичко изложено като фактология дотук.

Това е и една от много подсказки, че когато използваме термина „сирианци", от
изключително важно значение е да се има предвид фактът, че след сключването на съюза с
Орион, тяхната кралска и благородническа каста вече има рептилиански гени в своята кръв.
Обикновените сирианци в много по-голяма степен запазили своя туземен облик. Групата,
която е изпратена да колонизира наново нашата планета (след погрома, който обединените
Имперски сили нанасят на цялата Слънчева система), включително и някои от по-нисшите
работници, имали сириано-рептилиански гени и по тази причина в повечето източници те са
описани като „рептилии". Този факт сам по себе си може да внесе голямо объркване сред
много изследователи, когато на дневен ред стои въпросът, целящ да определи тяхната
мотивация и начин на действие на база произход. Истинските им корени са други, но с
течение на времето те се превръщат дефакто в „нова раса". Тази тяхна „хибридизация" в
голяма степен допринася да приемат с много по-голяма лекота различни влияния от
принципно противоположните култури стоящи в основата на гените им. В голяма степен
вероятно дори повечето от титлите, които носят, имат орионски генезис - този факт е
продиктуван най-вече от сключването на съюза. Точно затова не е никак случайно, че
символът на кучето или вълка може често да бъде открит в култове, които почитат змията
или рептилиите. Дори самият АН-У (известен от шумерската писменост) е описван като
„лидер на рептилианските богове", но често е бил представян с образа на чакал или куче.

Смесването на гените в добавка към конкретното социално програмиране, обаче е
предпоставка за едно допълнително противопоставяне отвъд типичната борба за власт в
йерархичната структура. Очевидно е, че в даден момент са се появили и фракции, които ясно
осъзнават „васалната позиция", която заема Империята, което води до още по-голямо
разделение, междуособици и възникване на култове, стриктно ориентирани към мъжка
доминация, като някакъв своеобразен отпор в защита на „традициите". Различни проявления
можем да видим доста ясно проектирани и на нашата планета, като тук в много случаи обаче
се наблюдава интересната специфика подобен род култове да бъдат заимствани от
„оригинала" и налагани като антитеза на „официалната орионска доктрина" от
бунтовническата рептилианска фракция. Много често те служат като маска и създават един
перфектен защитен слой на диригентите зад кулисите. Целта в крайна сметка си остава
контролът над масите независимо от опаковката, с която социалният ред бива сервиран.
Точно поради това, когато се опитваме да идентифицираме корените и мотивацията на
определена политическа организация или религиозна група, трябва да гледаме
многоаспектно на всички детайли свързани с нея, заедно с извършените промени в
структурата й през годините и да не прибързваме със заключения, базирани на явните
повърхностни белези.

Според „Документите Тера" самата дума „Сириус" е всъщност наименованието на
Империя ASA-RRR след сключването на съюза. Тя станала известна като Империята
„SSS-T.RRR.SSS-Т", „Империя, родена от SSS-T, умираща за SSS-T" или „SS-RR-SS"
(Сириус). Много често ползвайки това наименование ние имаме предвид всичко, което е
характерно и типично за ASA-RRR, но понякога това може да бъде в известна степен
подвеждащо, защото след подписването на пакта, рептилианското влияние играе значителна
роля и терминът Сириус вече има доста по-широк смисъл, отразяващ „новата компонента" -
нещо, което е от ключово значение за разбиране на процесите, които се извършват на нашата
планета. Независимо от новия статус на Империята за всички е добре известно с какво
най-вече се асоциира тази дума на Земята.

4.2.1 Образът на кучето
Още в древния свят името Сириус най-често е свързвано с „кучето" (и вариациите вълк,
лисица, чакал). Древните египтяни наричали тази звезда „Звездното куче" и я
идентифицирали с Анубис - богът на мъртвите, който имал глава на куче/чакал. Индианското
племе чероки вярвало, че това „куче" очаква душите на умрелите в Млечния Път. Племето
на чернокраките индианци пък именувало звездата „кучешкото лице". Най-старото
индуистко име на Сириус било Сарама - едно от двете кучета близнаци пазители на Млечния
път. Китайците познавали тази звезда като „небесният вълк", а гърците като кучето на
Орион (а според някои твърдения и като двуглавото куче Орфо - син на чудовището Тифон).
Дори гръцкият философ и поет Арат от Сол сравнява съзвездието „Голямото Куче" с кучето
пазач на Орион, което следва по петите своя господар стоящо на задните си крака, а звездата
Сириус е в неговите челюсти. Римският астролог Манилий го нарича „кучето с пламтящото
лице". В древна Халдея (днешен Ирак) звездата е позната като „Кучешката звезда, която
води" или пък е наричана „Звездата на кучето". В Асирия е спомената като „Кучето на
Слънцето". В още по-древна Акадия също имаме подобно наименование - „Кучешката Звезда
на Слънцето". Африканското племе зулу също има легенди, в които е наречена „Звездата на
Вълка".
Сириус често е оприличаван на ужасен, чудовищен звяр, опасен за всички. Бил е
асоцииран със смъртта, ада и всякакви беди. Това на пръв поглед е нелогично предвид факта,
че кучето е „най-добрият приятел на човека", но от друга страна ни дава възможност да
вникнем в позициите на борещите се извънземни фракции, като същевременно можем ясно да
видим разрушителния аспект, който сирианските воини представляват. Бащата на
споменатото куче Орфо - Тифон, често е идентифициран със злия бог Сет (който също
понякога е представян като създание с кучеподобна глава). Тифон е един от най-големите
врагове на Зевс, но бива победен от него, макар и с големи усилия. В митовете на монголите
присъстват „метални кучета", които се хранят с човешка плът. Ужасното куче Ярчук от
славянската митология пък имало вълчи зъб в своята уста, както и две кобри под долната си
устна. Примери в митологията по отношение на кучето/вълка и неговата връзка със Сириус
можем да открием на практика в преданията и легендите на всеки един народ на планетата.
Това за повечето читатели едва ли е някаква сензационна новина и допълнителното им
изброяване и описание изглежда безпредметно. Много по-важен в случая е моделът, който
бива формиран и натрапчивата връзка между звездата и нейния символ - нещо, което е
толкова дълбоко залегнало във всяка една локална земна митология, че всяко едно
конвенционално обяснение на този факт следва да буди подозрение. Няма как да не е видно и
противоречивото отношение към Сириус, въпреки явното всестранно признаване на неговото
силно влияние - нещо съвсем естествено след оттеглянето на официалната сирианска
фракция.
По отношение на митологията свързана със Сириус и най-вече нейната интерпретация,
внимание заслужават тезите на някои изследователи като Владимир Рубцов, който разглежда
въпросните митове през призмата на една „суперцивилизация" от астроинженери, която
разполага с технология и познания, с които може да влияе директно върху небесните тела
(включително и звездите) и да ги модифицира. Този подход към темата кореспондира до
голяма степен с описаните в „Документите Тера"възможности на сирианската Империя да
връща към живот полуразрушени планети - какъвто е случаят с Тиамат. Същевременно
много често това е и причина голяма част от другите изследователи да се задоволят с
„удобното" обяснение, че във въпросните митове са описани напълно природни небесни
явления, а извънземният изкуствен фактор в цялата схема звучи прекалено „фантастично" и
технологично невъзможно погледнато през земна перспектива. Само че има прекалено много  факти, които синергично натрупани превръщат на пух и прах разбиранията ни за
съществуващата реалност. Точно затова ще отделим специално внимание на тези детайли в
5-та точка на следговора (анализираща V-та и VI-та глава на книгата), която е пряко
свързана с технологичните възможности на сирианците в космоса и тяхното директно
проявление в собствената ни слънчева система.

4.2.2
Образът на лъва и котката
„Смесени" послания при интерпретацията се наблюдават по отношение и на другия
най-виден представителен образ на сирианската култура - лъва. Както при християните, така
и при египтяните, лъвът бива свързан и с „бог", и с „дявола" в зависимост от контекста,
което, разбира се, е поредното потвърждение за противоборството на различните извънземни
фракции. Като цяло погледнато, обаче, в глобален план по-скоро надделява положителният
образ на лъва дори и към днешна дата. Символичната природа на лъва в Египет, както и на
много други „котки" има различни измерения. Той представлява не само живителната сила
на Слънцето и неговата идентификация със звездния бог РА, но бива свързван също и със
смъртта и отвъдното, поради автоматичната препратка към Озирис, който управлява
отвъдния свят. За лъва се счита, че пази духовния свят, който е управляван от Озирис. В тази
връзка е много подходящо да акцентираме върху една интересна закономерност, с която се
спекулира извънредно много, особено в посланията тип „ченълинг", но също така може да се
наблюдава и в много от древните митове под различни форми.
Ключови думи като „духовен свят", „отвъден свят", подземен свят" в комбинация с
някой „бог", който се е отправил натам и вече не е на Земята и не е част от нейното
управление, в много от случаите са ясен индикатор, че става дума за представяне на
определена извънземна фракция (или нейния лидер), която по някаква причина е в изгнание
или просто вече не е част от управляващото статукво на планетата. Обикновено това бива
аранжирано с допълнителни негативни определения, които да подчертаят факта, че те не са
вече част от системата на този свят и затова са в „света на мъртвите". Въпреки това във
всички текстове ясно личи, че дори и от „отвъдното" те все пак имат възможности да влияят
върху земните процеси и да носят „беди".
Митичната сила на лъва, както и неговата смелост го правят пазач на „отвъдния свят" в
египетската и гръцка митологии. Лъвовете защитавали душите на умрелите и атакували
злите духове. Точно асоциацията със смъртта и отвъдното обаче им носят и доста негативен
имидж. В един момент дори символът на лъва бива свързван с „хищническата сила на
смъртта" в някои староеврейски текстове, като акцентът пада върху „лакомото поглъщане
на храна", а това е очевидна препратка към някои от характерните особености на
сирианските бойци в по-ранните периоди на Империята. Въпреки всичко, всеобщият
позитивен образ на лъва надделява и той най-вече е свързван като символ на божествената
защита. Почти навсякъде в древния свят (Египет, Асирия, Африка, Мексико, Перу) образът
на лъва е олицетворение на сила, мощ, власт, потентност и авторитет.
Символът на лъва е често използван в Египет и като фигура на пазител, но интересното е,
че в този контекст бива свързван с различни богини от женски пол, като персонификация на
защитния майчин инстинкт, отстояван на всяка цена. За разлика от характерното
изображение, при което женският образ стои над или е впрегнал лъвските създания, в древен
Египет можем да видим жена с лъвска глава в ролята на могъща богиня, което свидетелства
по-скоро, че вече става дума за персонаж, свързан пряко със сирианската Империя (като
например рептилианска дъщеря принцеса - защото лъвът не е в подчинена форма), но също е
идеален похват да бъде представена бунтовническата рептилианска кралица или персона от
нейните сподвижници, която влиза в съюз с неофициалната сирианска фракция. Тази теза е в
синхрон с примера за „вълчицата", която стои в основата на мита за създаването на Римската
империя.
От подобна позиция може да бъде разглеждана и египетската богиня Секмет (тя е с лъвска
глава и освен това бива изписвана и като „Sakhmet" - факт, предполагащ рептилиански
произход) и изпълнява ролята на пазител срещу всякакви болести и нещастия (ако се отнася
обаче до нейните „приятелски настроени кръгове"). Същевременно е почитана и като
„унищожител" и има много характерен воински аспект. Освен воин на боговете, разгромяващ   нечистите сили (като змията/змея Апофис, който е описан като основен враг на РА), тя бива и
лечителка, даряваща здраве и притежаваща магични дарби. Всъщност богинята Бастет бива
често описвана като „положителното копие" на Секмет, а в някои легенди тя е нейна
близначка.

Култът към Бастет е характерен освен всичко друго и с почитането на котката от
породата египетска мау. Тази порода е обожествявана като се е смятало, че е превъплъщение
на богинята Бастет, която предпазвала от страшни бедствия и спомагала за узряването на
реколтата. На главата си имали черна буква „М" разположена между очите. Тези котки са
били отглеждани в храмовете, посветени на Бастет, както и в домовете на египетската
аристокрация, където са били считани за членове на семейството с всички произтичащи
оттук привилегии. Това е интересен факт на фона на твърдението в книгата, че една от
титлите на Кралицата на Орион (респективно и на кралицата-бунтовничка), е „Нейно
Върховно Величество, Божествената Кралица КНАА-ТТ" - като е направена и директна
връзка със „свещената египетска котка".

Още по-интересни са нещата през призмата на няколко езотерични източника, които
хвърлят светлина върху причината това животно да бъде до такава степен интегрирано и
почитано в религиозния и социален живот на древните египтяни. Според тази информация
котката е генетично манипулирано животно, носещо човешки и лъвски гени, както знаете от
точка 1.3. Тя присъствала на практика във всеки египетски дом и била програмирана да
напуска къщата през нощта и да изпраща информация на своите извънземни контрольори.
Ето защо котките имат този силен подтик да излизат навън през нощта и до днес.
Интегрирането й в религията като „свещено животно" е опит да се осигури значителен
комфорт на този метод за шпиониране. В чисто исторически план, обаче има достатъчно
много примери как други фракции са се възползвали от факта, че котката е „свещено
животно" и дори са ги използвали като щит срещу врага, като особено известен е случаят с
победата на персийският цар Камбис II, който по доста безскрупулен начин се възползва от
ситуацията. Сравнително скоро след победата си обаче умира при „неизяснени
обстоятелства".

За европейските народи котките обаче далеч не са „божества" особено през периода на
Средновековието, когато са свързвани директно със „Сатаната" и са били „дейни участници"
в процесите на Инквизицията срещу „вещици" и магьосници".

Даваме всички тези примери засягащи лъва като символ, за да подчертаем как той може
да бъде впрегнат за нуждите на всяка една извънземна фракция, с което за пореден път се
потвърждава максимата, че под това, което е видимо с просто око, обикновено има в пъти
повече скрито.

Персонификациите на Империята Сириус на Земята обаче не спират дотук... и можем да
ги открием дори в собствената си народна култура...

4.2.3 Образът на вълка
Връщайки се назад във времето, ще се натъкнем на факта, че в миналото българите са
били тясно свързани с малко по-различен архетип от настоящия (лъв), който в определен
момент е бил променен, а в момента често се използва с двойно значение. Става дума за
мощното присъствие на символа на вълка и всичко свързано с него в организационната
структура на древните българи. Нещо повече - според някои лингвистични трактовки
„болг-арий", може да се преведе и като „вълче-глави". Името на Курт-Кубрат, може да се
интерпретира като „вълчи вожд", или „баща на вълците", а българският народ - народът на
вълка. Пряко попадение е и нашата титла хан/кан, която очевидно произхожда от „KHAN" -
име, което вече познавате от самата книга. В „LA Transcripts Морнинг Скай посочва, че
„KANUS" е човешкото име за сирианците. Нека не забравяме и историята за кан Крум, който
направил чаша от черепа на Никифор, което е типично поведение на сириански воин. С това
не казваме, че Крум е бил извънземен... Просто посочваме, че тези мисловни модели са много
заложени в нашия народ на ДНК-равнище, защото очевидно имаме доста силно застъпена
сирианска генетика.
Отивайки още по-назад в историята, ще установим, че и тогава символът на вълка трайно
е присъствал по днешните земи и дори имаме цял град с такова име! Става дума за  тракийския град Хелис или Даусдава (около днешен Исперих), основан четири века преди
новата ера, който впоследствие бива разрушен от земетресение и повече не е възстановен.
Хипотезата, изказана от проф. Александър Фол относно неговото име, гласи, че районът на
Демир баба теке - районът, в който се намира тракийското селище, бил наричан от местното
население Даусдава. Според него, „топонимът" е добре съхранен и изговорът му е ясен. Ако
трябва да разгледаме етимологията на Даусдава, „даос" би трябвало да означава „вълк", а
„дава" - „град". Т.е. „Вълчи град". Даусдава е и обяснение на племенното име на даките - даой
- дакой.

Отделно златни накити с изображения на вълк, датиращи от 5 век пр. н.е. са намерени в
разкопки край с. Дуванлий, Пловдивско. Вълци са изобразени на златни апликации от
Летнишкото и Вълчитрънското съкровище. В голяма степен култът към вълчия образ е
туширан от християнското отношение спрямо него, придавайки му силно негативен образ.

Когато разглеждаме различните племенни култури на древна Британия и Европа,
неизбежно се натъкваме на повелителите на гората валан (юлану), въвели празника на
зимното слънцестоене Юл. Тази висша друидска каста, от чиято традиция тръгва култът към
Луната на Диана, е наричана и Вере (Weres). Казват, че думата означава „мъже", но строго
погледнато, в езика на „Вярата на бъза" (бъзът е свещено дърво на ирландските магьосници) тя се
свързва по-скоро с т. нар. „богочовеци". Тяхно тотемно животно е вълкът - така, както други
племена избират мечката или коня. Следователно можем да кажем, че техен тотем е върколакът, но
в стремежа на Църквата да охули всичко свързано с магическата традиция, думата „върколак"
получава твърде негативна конотация: на човека-вълк, асоцииран с пълнолунието.

В епохата до Средновековието, когато римокатолическата църква пуска дълбоки корени, идеята
за върколаците провокира донякъде въображението на християните, още повече, че в евангелията
вълкът е използван като метафора на хищника. В Матей 7:15 се казва: „Пазете се от лъжливите
пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители." А също и в Матей
10:16: „Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци: и тъй, бъдете мъдри като змии и незлобиви
като гълъби."

В този библейски пасаж змията категорично е утвърдена като създание на мъдростта, не като
творение на Сатаната, но е нагледен и образът на противника - вълкът. Всъщност тук вълкът е
споменат фигуративно, като враг на овцете, но понеже новоосъзналите се християни гледат на себе
си като на овце, вълкът се превръща в символен враг на християнството - концепция, получила
подкрепа от друг „цитат" на Исус в Лука 10:3: „Вървете! Ето, Аз ви пращам като агнета посред
вълци."

Според апокрифите вълкът е рожба на дявола, следователно враг на човечеството. Сблъсъкът
на двете представи е добре илюстриран в повествованието на Кремонския епископ Луитпранд (968
г.) за Боян Магьосника: „Боян дотолкова изучил магията, щото от човек веднага ставал на вълк и
всякакъв друг звяр". Именно Боян Мага пророкува падането на българското царство поради
изкореняването на старата религия.

Като оставим настрани този страх от вълците, няма нищо реално, което да ги свързва с
дяволското, няма нищо и в техния облик или същност, което да даде повод за подобни асоциации и
коренът на това отново може би трябва да бъде търсен в „сатанизирането" на ЕА. Всъщност вълкът
е много интелигентно и социално животно, подобно на хората включено в общностна среда. Това е
причината редките случаи на индивиди, разграничили се от общоприетите норми на поведение, да
бъдат наричани „вълци-единаци". Този израз е архетипен и за факта, че сирианците в крайна сметка
винаги са сами за себе си, защото вечните им междукастови войни ги правят много самотни
същества, които не могат да се доверят напълно на друг в целта им да се превърнат във върховен
управляващ Крал на Империята Сириус. Те винаги искат да управляват сами, като единаци.

Все пак почитта към вълка запазва известно влияние в нашите територии и българинът изпитва
и друго чувство към това животно - на мистично преклонение към неговата свръхестествена сила.
Неговият череп се е ценял като чудодеен талисман. Поставяли са го до леглата на родилките, също и
до детските люлки - да се раждат и раснат младите българи здрави и силни като вълчета. Точно
затова на него се кръщават деца за здраве и Живот. Имена (и фамилии) като Вълко, Вълчан, Въльо,
Курти (и много други) и досега са широко разпространени в България. Така стои и генеалогията на
имената Асен, Шенко, Шина - производни на вълчето име. Кумството на вълка в народните
приказки, също подсказва за почтително отношение към него. Според вярванията, вълкът е враг на  вампирите и караконджулите, които гони и разкъсва. Тук отново може ясно да се види как
противопоставянето по оста RRR/SSS бива трансформирано в представите на хората чрез подобни
специфични описания, които без подходящия контекст трудно биха могли да бъдат разкодирани.
Същевременно не са останали без внимание и някои други характерни вълчи качества и затова за
„омилостивяване на вълчата кръвожадност" в църковния календар са отбелязани два периода, т. нар.
„вълчи празници" - в началото на февруари и средата на ноември. Стартират с Арахангелов ден и
приключват на 21-ви. Редно е да гледаме на тези ритуали отвъд конвенционалните обяснения, че те
съществуват само и единствено за предпазване от „горските животни".

В днешно време може да се каже, че архетипът на вълка е в голяма степен изкоренен у нашия
народ. Дали това се е случило постепенно след християнизирането и приемането на символа на лъва
или не - е спорно и сега наблюдаваме проява на само някои негови аспекти. Фактът, че символът на
вълка вече не е съшият доминиращ фактор в нашите територии, може да бъде разгледан през
призмата дори на състоянието на днешното общество. Ако направим една пряка съпоставка с това,
което книгата ни казва като особеност на „вълчите общества", ще видим, че: „Самата вътрешна
природа на Вълчите хора RRR ги заставяла да се подчиняват на Трона, независимо кой стоял на
него. (...) Това бил начинът на живот на Вълчите... свирепо и яростно посвещение на техните
началници."

В светлината на горния цитат (макар и на пръв поглед твърде далечно като връзка), не е ли
странно, че ние сме навярно единственият балкански народ (а какво остава за европейски), който
позволява да бъде мачкан и унижаван от своите управляващи по всякакви начини до такава степен,
че животът ни се е превърнал в абсолютна борба за оцеляване и въпреки това, ние не правим
абсолютно нищо, за да променим това? Чак напоследък хората се поразбудиха малко и взеха да
излизат по улиците, защото нещата наистина вече са на живот и смърт. Това е характерно
единствено за нашата страна. Отзвук ли е това от вълчия архетип или нещата са малко по-сложни?

Нека направим едно уточнение. В миналото древните български общества са имали вълчи строй
в почти пълния смисъл на думата (макар наред с екстремната природа на този строй да е имало и
множество омекотяващи фактори, които са характерни за човешкото преживяване). Това означава
безрезервно уважение към управляващите и много ясно осезаема йерархия, която била почитана и
спазвана. Което си е точното описание на един военен сириански строй. Това е система, която
работи в много отношения и представлява добре смазана машина, която ще носи успехи и ще
доведе до разцвет в дадена посока. Разбира се, не можем да си градим илюзии, че това е било
перфектното общество, защото такова на практика не съществува. Винаги в едно общество има
потиснати, защото то е отражение на система, а една система винаги е изградена около набор от
полярни правила. Това е неизбежно. Например, ако някоя индивидуалност е искала преживяване на
крадец, условията за това са щели да бъдат доста тежки по времето на Крум, където можеш да
загубиш ръцете или краката си за такова деяние. В момента не коментираме дали това е „правилно"
или „грешно". То просто е такова каквото е, но с това искаме да кажем, че в различни епохи, едно и
също преживяване има различни нюанси според властващата система. Вълчият строй по онова
време се е характеризирал с подчинението на официалната власт и това в доста случаи е било
обвързано с подчинението на личната воля. Т.е. - да се примиряваш с неща, които на вътрешно
равнище би искал да са иначе. Това е нещо характерно за всяка една епоха и всяка една система,
защото последната не може да съществува ако не е дуална. Подчинението на вътрешно ниво е овчи
аспект неизменно присъстващ в една вълча система. Под „овчи" визираме сляпо подчинение със
стаден манталитет. Това са двата образа, които винаги вървят ръка за ръка, когато говорим за която
и да е система. Затова и имаме толкова изрази и метафори в езика си, които да комбинират тези два
образа в общ контекст.

И ако приемем, че такова „овче" подчинение до голяма степен е било характерно и за древните
български общества (където нещата са били много по-центрирани, разбира се и вписани в друг
идеологически контекст), то в същото време сега ние определено се различаваме от една подобна
характеристика в едно друго отношение. Това, разбира се, може да се дължи на хиляди фактори, но
без съмнение нашите земи почти винаги са били обект на различни противоборства, а фракциите,
които оказват влияние върху политическите събития и съответно - биват подкрепяни от различни
слоеве в обществото днес - не са една или две. Това определя и поведението на народа на
подсъзнателно ниво. Говорим за това, че в момента ние по-скоро сме един от малкото народи, при
който в много голяма степен хората са силно скептични или директно бойкотират изградената

система и почти всички официални правила (за разлика от повечето западни и източни ориенталски

общества), дори до степен, при която това оказва негативно влияние върху всички. Като рязък

контраст - ние по никакъв начин не превръщаме това недоволство в действия, обърнати директно

срещу официалната власт в лицето на самите управляващи и нещата остават на равнище „думи и

недоволство". Тънката разлика с вълчите общества е, че ние знаем точно кои са те, не питаем

никакво уважение към тях и в същото време - не оспорваме тяхната власт по никакъв начин. Това е

както хищнически манталитет на едно ниво, така и овчи - на друго. По-скоро не осъзнаваме, че сме

хищници един към друг, което ни вреди, а биваме овце в лицето на онзи, към който, по канон,

би следвало да проявим хищническия си характер. Това не е плътно сириански модел и от

друга страна е.

Интересното е, че в България не се спазват и най-малките законови наредби и процедури,

а когато това все пак стане факт, в повечето случаи се дължи на лична вендета или много

силен финансов интерес от някой заинтересован. Това е толкова осезаемо за всички, че всеки

втори коментар в интернет по повод на каквото и да е събитие в страната, е „няма такава

държава" - именно защото нещата очевидно не се случват по писаните правила. Това от една

страна води до определена подсъзнателна скептичност към всичко, което „властта" се опитва

да наложи като модел (което може да се възприеме и като здравословен скептицизъм и

пробуждане на съзнанието в определена степен), но от друга страна създава условия за

повсеместна корупция на всички възможни нива, съчетана с налагане на откровено

незаконни силови методи при решаване дори на най-дребни спорове, срещу което не се

предприема нищо. Повечето хора вероятно ще си помислят, че прословутият български

скептицизъм към системата се дължи най-вече на вековното османско владичество, което се е

отразило и на народопсихологията. Дали обаче не е нещо повече от това? Нека не забравяме,

че от нашите земи възниква може би едно от най-радикалните движения против

съществуващата тогава система, което впоследствие пробива и на запад под различни

(вероятно в много случаи) инфилтрирани форми. Разбира се, става дума за богомилството,

което според много различни днешни и малко по-отдалечени във времето трактовки бива

„възхвалявано" или „анатемосвано". Прибавете към всичко това и потенциалното

противоборство по оста вълк/лъв и ще влезете в дълбините на още по-разнородните и

специфични интереси, които оказват своето влияние върху случването по нашите земи.

4.3 Армията

Безспорно най-силният и характерен аспект на империята ASA-RRR и впоследствие на

империята Сириус, е този на боеца/воина. Цялата тяхна цивилизация е била създадена и

изграждана основно върху принципа на битката и завоеванията на бойното поле. Това

несъмнено бива проектирано и на земна почва, като някои средновековни империи почти

директно копират идеологията и социалния строй на Вълчата Империя. Достатъчно е да

споменем съществуването на няколкото големи „хаганати".

В такива вълчи общества младите бойци, на които им предстояло да получат своето първо

воинско посвещение, били организирани в неголеми дружини - подобни на вълчи глутници.

Те нахлували в земите на врага, за да получат своето първо бойно кръщение, своята първа

кръв, препитавайки се с война и грабеж; да се увълчат, да закалят воинските си качества. За

да изгради навиците си за ред, дисциплина и хладнокръвие, подрастващият воин е бил

длъжен да трансформира своята личност в съизмеримост с вълка. Това бил брутален и жесток

начин на живот, чийто смисъл се заключвал единствено в битката и победата. Нямало нищо

отвъд това. Поради тази остра липса на състрадание и човечност и до днес, когато търсим

израз за кръвожадността и безскрупулността на някой човек, казваме, че: „той се е увълчил"-

като точно сравнение с характеристиките на един сириански воин.

В по-ново време отражение на всичко това можем да видим в символите и имената на

определени армейски подразделения като „летящи тигри", „черни пантери", „черни котки",

„диви котки", „горски вълци", „златни лъвове" и т.н.

В България пък наскоро нашумя името на модел бойни бронирани машини с култовото

име „пустинни котки". Връзката на тези „животни" с армията и изкуството на войната е

несъмнена и крие своите корени в традициите на сирианската Империя и не е просто опит на

хората да копират определени тенденции от „природата" (която иронично е създадена почти

изцяло наново точно от сирианските генни инженери).

Във връзка с армията като концепция, интересна тема за анализ представляват трите

вида войски на Кралицата (SAKH, МАКН и ТАКН), тяхната специфика и как те еволюират с

развитието на Империята. Имената на тези военни подразделения до такава степен обуславят

и двете раси, че са се превърнали в отделни институции със своя характерна структура на

управление и идеология. От което може логично да се търсят конфликти и борба за надмощие

и доказване между тях самите - нещо, което формира допълнителни кръгове на

противоборство (особено по остта DAK срещу МАК).

Рептилианските бойци (SSS) причинявали смърт (КНАА) на своите врагове. Техните

жертви ги познавали като SSS-KHAA, SSS-KH или S-K. Бойците, които съставлявали

елитните части на Кралицата, докато тя все още изпълнявала и функцията на

Кралица-Майка (МА), били най-добре обучените убийци (КНАА) на Империята. Те били

познати на хората от звездите като рептилианските МАКНАА или МА-КН. Всички войскови

части на рептилианската Империя, включително армиите на звездните хора, които били

присъединени към Кралицата, доброволно или чрез завоевание, били поставени под контрола

на върховната управляваща женска (ТТ-ТТ). Това били най-злите и добре тренирани бойци в

Деветия сектор. Притежавайки най-напредналите смъртоносни оръжия и технологии,

бойците от кралската армия били без всякакво съмнение най-добрите унищожители (КНАА) в

небесата. В резултат на това обединените военни сили на Империята били наричани

ТТА-КНАА или ТА-КН. Можете да откриете характеристиките на тези видове армии в много

компютърни игри и филми днес, ако имате око да ги различавате.

Има една много характерна черта, която слага под общ знаменател всяка една армия в

земната история - носенето на шапки и шлемове. Това е директно заимствано от културата на

двете Империи. По-късно тази идея бива наследена чрез много земни институции като

религиозната например, където свещенослужителите трябвало да ги носят, за да покажат, че

изпълняват волята на „боговете" и в буквален прочит - че има някой над тях, „някой над

главите им". Религиозната шапка или военния шлем символизира „захлупването" и

респективно блокирането на коронната чакра - връзката с Висшия Аз. Какво е посланието?

„Твоята същност вече не се управлява от твоя Дух", което е много подходящо, както в контекста

на всички религии, така и в контекста на армията - и двете институции са извънземни.

В присъствието на боговете тези хора сваляли шапките си, защото вече имало даденост за

директен контрол. Както знаете, жените не били длъжни да правят това. Високите религиозни

шапки (като тези в католическата църква) имат също и за цел да внушат чувство за

превъзходство в последователите им. Короните и диадемите пък имат своя произход у

женските кралски рептилии, повечето от които имат малки рога по цялата обиколка на

черепа, формирайки нещо като естествена корона. Тъй като това било белег за кралско

потекло, земните представители започнали да си правят изкуствени корони, които да

имитират тази черта на женските рептилии.

Архетипът на воина в сирианската раса, представящ нейните изконни ценности,

неслучайно присъства ярко в почти всеки „фантастичен сериал" имащ претенциите да

формира някаква по-детайлна картина на „потенциално" съществуващите извънземни

видове в космоса и техните взаимоотношения. Макар и с различни вариации по отношение на

външността, тяхната изключително силна физика и живот, изцяло изграден от култа към

войната и битките, трудно могат да останат незабелязани. Един от най-показателните

примери в това отношение е расата на клингоните от поредицата сериали „Star Trek."При тях

военното дело и завоеванията са до такава степен свързани със смисъла на живота им, че

най-големият позор за всеки техен представител (независимо от предишните постижения и

победи) е да умре от естествена смърт. По тази причина те почти никога не се оттеглят

стратегически от битка, а когато силите са неравни, често прибягват до самоубийствени

атаки, с които унищожават и противника в космическите сражения. Интересна подробност

във връзка с техните вярвания за „отвъдното" представлява изискването всеки един боец да е

успял поне веднъж в живота си да изтръгне и погълне сърцето на свой враг, за да може да бъде

приет в клингонския рай - Стовокор.

Друг пример е расата на ницшеанците от сериала „Andromeda," която е представител на

същия този архетип. В тяхната социална система те дори живеят на „прайдове", което е

директна препратка за „лъвския начин на живот". Всичко в техните ценности, свързано с  начина им на съществуване, се базира на гените, а в тази връзка потеклото на всеки е от

първостепенно значение и е повод за невероятна гордост, ако е възприето като „благородно".

Враждите и безмилостната саморазправа между отделните прайдове, въпреки техните

родствени връзки, е прекрасно описана и наподобява силно на системата на ASA-RRR. В 5-я

епизод от 1-ви сезон на сериала (серията се казва „Double Helve)" тяхната философия за живота

е представена подробно във връзка с обяснението защо за тях е от изключителна важност

винаги да печелят на всяка цена в състезание, игра или битка, дори понякога това да е с

помощта на измама или коварство. „Загубата" в тези дейности е доказателство, че те носят

„нисши гени". При това положение никоя женска няма да ги избере за брачен партньор и

когато те умрат, гените им ще загинат заедно с тях. За сметка на това тези, които се докажат,

ще имат възможността да възпроизведат своите гени многократно (факт, възприеман като

възможност за „вечен живот"), защото ще бъдат избрани едновременно от много женски,

които ще станат техни съпруги. Най-свещените титли за тях са „баща" и „съпруг".

Същевременно науката и отличното им познание за начина на функциониране на гените

правят разбиранията им за живота лишени от почти всякаква духовност.

В случая интересно е, че това е характерно и за земното животно вълк. Той не търпи

„мършата" в собственото си племе. Когато вълчицата забележи, че някое от вълчетата

израства слабо и хилаво, тя прави знак на другите и те веднага разкъсват братчето си. Но

вълчицата не извършва това дело сама, а го възлага на децата си, за да научат този основен

житейски урок. Като пряк първоизточник на това може да се каже, че за сирианците расовата

чистота е първият и основен закон на природата и сама по себе си, именно на тази база лежи

идеологическата „война", която се води между различните фракции. Това е и най-първата и

рудиментарна „война", с която новородените сирианци се сблъскват. Нещо, което ги определя

за цял живот.

Може би една от най-интересните репрезентации на естеството на сирианската раса в

лицето им на воини, отново е показана в сериала „Stargate SG-1"посредством образа на така

наречените „джафа". Те са изключително силни и мощни физически и се справят отлично в

битките. За разлика от другите описания от предишните сериали обаче, тук имаме една

особеност, която отразява в още по-голяма степен описаната зависимост на сирианците от

рептилиите. Расата джафа е поставена в пълно подчинение от своите извънземни господари,

представени под формата на змии-паразити, които ги заставят да водят вместо тях своите

завоевателни войни. Така джафа завладяват хиляди нови светове за своите рептилиански

господари Гоаулд, точно както сирианците правят същото за Империята Орион. Дори в

случая можем да погледнем през призмата на това Гоаулд да са всъщност репрезентация на

управляващата сирианска каста, която вече има рептилоидни гени, които биват представени

именно чрез змията-паразит.

Откриваме и други интересни нюанси на воина в този сериал, отразен в нашата реалност.

Например задължително условие при постъпване в армията е бръсненето на главата. Това е

земно отражение на черти характерни за рептилианската армия (но го коментираме тук,

поради факта, че след съюза двете армии са едно). Тъй като косата е орган, прилежащ на 7-ма

чакра и служи като своего рода „антена" към фините енергии и Висшия Аз, тя бива

премахвана, като по този начин се набива идеята, че ти оставаш тяло, което е притежавано от

Империята и никой друг и служи само на нея. Обезличаване. Всички джафи в „Stargate SG-1"

са с голи глави и до ден днешен това е първото нещо, което правите, когато влезете в

казармата. Това е ритуален, символичен акт, каквато и да е официалната версия зад него. Самите

рептилии нямат коса, което, разгледано като архетип, малко или много символизира пълната им

откъснатост от техния Дух.

И тъй като вече на няколко пъти споменаваме различни филми, нека кажем, че визуалният образ

на сирианците е широко експлоатиран от Холивуд днес. Тъй като те биват множество видове (като

някои доста се разграничават външно едни от други), ще откриете различна тяхна интерпретация в

различни филми. Например, една каста от сирианците е много добре илюстрирана в лицето на

лошите извънземни във филма „I Am Number Four," други, по-примитивни и близки до техните

прадеди видове, ще откриете в образа на върколаците, които вече са участници в сюжета на поне

няколко филмови заглавия на година. В средата на 80-те години на миналия век пък, американското

правителство създаде анимационен сериал за сирианците наречен „Thundercats"(„Гръмотевичните  котки)". Той се радваше на голям успех на запад, много години (който иска да придобие по-голяма

представа за тази култура и сблъсъка й с някои рептилоидни фракции - може да го намери и

изгледа).

В много други продукции ще откриете много добре изразен характера на тези същества, но пък

визията им няма да има нищо общо с реалността... Характерното за всички тези продукции обаче е,

че тези създания винаги са воини и са вписани в някакъв подобен сюжетен контекст. Това прави

страшно силно впечатление, защото е повтарящ се мотив.

Невероятно шокираща илюстрация (макар и малко по-абстрактна) на това как се колонизира

една планета, е показана във филма „Oblivion"от 2013 г. с Том Круз. Показано е как присъствието на

извънземните на една завоювана планета не винаги е пряко видимо, алюзирани са технологиите за

клониране и изтриването на спомените на новозавладените раси (описано от автора в книгата),

което ги превръща в идеалните войници-марионетки. Имаме налице дори огромния кораб

надзираващ планетата (с женски администратор с име започващо с буквата „S", загатващо

архетипно концепцията за „SSS") от космоса във формата на обърнат триъгълник - символа на

воините на обединените сили на двете Империи и куп други неща. Силно препоръчителна

продукция.

И за да приключим с темата за войната, без капка съмнение, най-висшата ни позната форма на

технология за водене на битка, която сирианците някога са развивали, е тази на космическите

планетоиди AR. Именно тях следва да разгледаме, с което ще завършим и с нашия принос към

настоящата книга.

За да стигнем дотам с разбиране, обаче, първо трябва да тръгнем малко по-отдалеч и да

изследваме един по-концептуален въпрос, изхождайки от една по-философска траектория...

Наука, религия и технология - космически взаимовръзки

Смисълът на земните (а може би по-точният термин е - извънземните религии), техният

произход и цели в контекста на книгата би следвало да бъдат напълно прозрачни за всеки

читател, защото са формулирани изключително ясно. От позиция на текущото състояние на

земната цивилизация обаче, човек би останал с абсолютно грешната представа, че има

подходяща алтернатива, бореща се с този своеобразен контрол върху съзнанието, който

религиите представляват, в лицето на науката! Фалшивото противоборство между „религия"

и „наука" е еквивалентно на това да избирате между два пътя, водещи на пръв поглед до

различни дестинации, но с еднакво задънен край. Нещо повече - науката във формата, която

се манифестира в живота ни, сама по себе си е форма на религия и това е очевадно за всеки

поне малко осъзнат човек. Научните догми, които така безцеремонно биват налагани, по

нищо не отстъпват на религиозните такива от Средновековието, а техните последици имат

също толкова значими проявления в живота на човека. Примерите и сравненията са

милиони, дори в аспекта на наказанията за простото несъгласие с определена догма. Как

изобщо трябва дори да коментираме факта, че подлежите на затвор, ако сложите етикет с

надпис „водата хидратира организма"? Щеше да бъде смешно, ако не беше жалко. До каква

степен науката ще влезе в ролята на същинска религия от Средновековието, ще може да се

ориентирате по това, доколко конкретно изразено несъгласие с някой „постулат" бива

посрещано просто с присмех или с „наказания". И в целия този процес съвсем естествено

няма нищо странно, защото точно както всяка една религия на Земята, така и науката има за

цел най-вече контрол над съзнанието и масите.

На какво се дължи обаче привидното противоборство между „наука" и „религия" в

контекста на извънземните влияния на Земята? Това е изключително важна и по своята

същност многопластова проблематика с множества аспекти, от които ще отделим внимание

на два.

Много от вас са запознати с принципа, че за разлика от невежия, който в дадена ситуация

вижда само хаос, запознатият наблюдава порядък или модел от по-високо ниво. Приложено

към темата, науката (в частност научният материализъм като доминантна философия) и

религията са в привидно противоборство на ниско ниво и в перфектна симбиоза от

перспективата на по-висока гледна точка, ако ги разглеждаме спрямо целите, които си

поставят. А целите са именно да обхванат колкото се може по-голям процент от хора в

техните „задънени улици". Симбиозата е перфектна, защото масата от хора, прозрели фалша  на единия модел, ще се насочат веднага към другия, защото привидно му противостои. Така

едните фанатично ще защитават „науката" в ролята й на спасител от манипулациите на

религиите, без дори да имат представа за техния истински произход и няма да виждат нищо

отвъд това. Другите пък, търсейки нещо различно от брътвежите за материалното тяло, което

да е свързано с духа, ще намерят пристан в конкретна религиозна догма, която да им даде

някакво спокойствие за настоящия им живот и този след смъртта и също няма да искат да

видят нищо отвъд това.

Тук е мястото горещо да ви препоръчаме един документален филм, който без да има тази

цел прекрасно илюстрира за какво наистина иде реч. Филмът се казва „Religulous и е от 2008

г. Неговата основна цел е да направи на пух и прах всички религии за сметка на науката, като

изобличи тяхната неадекватност и демонстрира вредата, която нанасят на обществото с

огромна палитра от различни похвати. В това си качество, трябва да се признае, че

определено постига голям успех. Особено сполучливи са многобройните хумористични и

иронични откъси пръснати из него, които често изскачат изневиделица, но обикновено са

много на място. Това че толкова умело успява да изобличи и осмее на практика всички

основни религии и една дузина секти, по никакъв начин, обаче не трябва да ви заблуждава

относно посланията, които се отправят. „Науката" бива впрегната да докаже как всъщност

религиозните хора страдат от „неврологично разстройство", а религията трябва да умре, за да

оцелее човешкият род. Тоест - религията е мъртва - да живее новата религия - науката!

Фалшът и лицемерието на едната страна биват показани в пълния им „блясък", а на тяхно

място на преден план излиза новата религия - материалистичната бездуховна наука.

Интересното в този контекст е, че отново можем да наблюдаваме голямата прилика между уж

противостоящите си системи. Много важно е да се отбележи, че както науката, така и

религията биват едновременно езотерични и екзотерични. С други думи, истинските научни

знания и постижения са достъпни за много тесен кръг хора, докато на масите се пробутват

екзотеричните норми и правила. Същото в пълна сила важи и за религиите. При тях дори

разграничението между езотеричното и екзотеричното познание е толкова драстично, че тези,

които са увлечени по дадена религия, но не са интегрирали знания, отвъд тези за обща

консумация, лесно биха изпаднали в когнитивен дисонанс при задаването само на няколко

въпроса. Всъщност, това ярко проличава и в гореспоменатия документален филм. Там

екзотеричната наука атакува екзотеричната религия, показвайки фалша и лицемерието, но

по никакъв начин не се отива отвъд това - не се търсят истинските причини за възникването

на тези религии и какво всъщност наистина стои зад тях. И това е напълно нормално, защото

разкриването на факта какво наистина стои зад религиите, би показало с абсолютно същата

сила фалша, лицемерието и неадекватността на самата екзотерична наука.

Особено комичен момент във филма във връзка с настоящата книга е, когато сюжетът ни

запознава с Хесус Миранда, който е обявил себе си за второто пришествие на месията на

християнския свят, но в същността си е невероятно програмиран човек. Виждате ясно

черно-белия под на трибуната му и инициалите на неговата секта - „SSS"!

Понякога нещата са наистина пред очите ни.

От своя страна религиозните групировки не останаха по-назад в разпределението на

„баницата" и наскоро „Организацията за ислямско сътрудничество" даде да се разбере, че ще

възобнови отдавнашните си опити обидата на религия да бъде обявена за престъпление от

международното право! Според тях е: „необходимо международната общност да спре да се крие

зад оправданието със свободата на словото в своето противопоставяне срещу приемането на

всеобщ закон за богохулството!" На всичко отгоре „предупреждават", че: „предумишленото,

мотивирано и систематично злоупотребяване с тази свобода е заплаха за световния мир и

сигурност." Така в крайна сметка виждате как двете уж толкова противоположни системи - религия

и наука - ефективно се стремят да поставят извън закона всички, които по някаква причина не са

съгласни с определена догма.

Общите цели на научния материализъм и религиите са ясно видими в техния стремеж да

наложат монопол над всичко загадъчно или непознато, а несъгласните биват обявени за своеобразни

еретици. Тяхната взаимовръзка и симбиоза се изразява в това да потискат естествения импулс на

хората към свобода. Разбира се, трябва да се прави разграничение между фалшивата научна

религия, установила се здраво в днешното общество и науката като потенциален инструмент за

придобиване на знание. Но това знание, дори когато е в най-чистия си вид без всякаква друга

манипулация, не може да ви опише истината, защото тя се съдържа единствено в самите нас и може

да бъде изживяна в своята цялост само отвътре навън, индивидуално, за разлика от интелектуалното

познание, което е външно. Ако пренесем тази идея в полето на религиите, много ясно може да се

направи следният извод - всяка религия, секта или култ, която поставя Източника извън вас самите

и като добавка създава и използва ритуали и церемонии за почитането му, придружени със заплахи

и налагане на страх, е очевидно фалшива религия, в повечето случаи с извънземни корени.

И тук следва да се обясни вторият аспект на смисъла на паралелното съществуване на науката и

религиите като псевдо-противостоящи си системи. Те трябва да останат такива, докато не се

завърнат техните истински създатели в лицето на извънземните Империи, а съществуването им

точно в този им вид е пряко свързано именно с различните извънземни сценарии относно Земята и

това дали ще има официален извънземен контакт или не. В момента науката изпълнява перфектно

своята роля на параван за това, което се е случвало и се случва в собствената ни Слънчева система.

Налаганата в продължение на години представа за един „мъртъв" космос, който ни заобикаля, се е

превърнала, може би, в най-злокобната религиозна догма, която човечеството познава!

Точно затова описанията на звездните кораби на двете Империи в IV-та, V-та и VI-та глава на

книгата, начинът им на функциониране, мащаб, структура и възможности са от фундаментално

значение не само за възприемане на техния начин и система на живот, а и как те биват проектирани

в окупираните от тях космически територии.

5.1

Разчупване на догмата

Нашата собствена Слънчева система е може би най-яркият пример за тази напълно различна

реалност, която книгата ни представя, за разлика от умишлената дезинформация на оторизираните

органи, занимаващи се с „космически изследвания". Много важно е да се отбележи и фактът, че

през изминалия век стотици учени са алармирали обществеността за тези феномени, които

ярко контрастират с догматичните постановки на космическите агенции. Още повече, че те

стигат до своите заключения, работейки в една изключително неблагоприятна среда, в която

трябва да изкопчат и малкото истина, останала в предварително „филтрираните данни",

които биват допускани като официална информация. Имащите пък възможността да работят

с информация от първа ръка, използвайки телескопи, струващи стотици милиони, са до

такава степен бюрократично и процедурно ограничени да изследват каквото и да е

противоречащо на „установените постулати", че дори да имат волята и честността да

представят своите открития, много бързо биват заглушавани от „колегиалния натиск" и

системата като цяло. Тук дори споменаването на „системата" в контекста на книгата звучи

далеч по-респектиращо по отношение на нейната сила. И въпреки всичко, астрономи от

световен калибър, като вече покойния Том Ван Фландър и др., имаха смелостта да говорят за

този вид цензура. Самият Фландър пък е известен и със защитата си на неортодоксални

теории като тази, че скоростта на гравитацията надминава в пъти тази на светлината, за

експлодирала планета в Слънчевата система, за изкуствени явления на Марс и ясната му

позиция, че сериозно и задълбочено трябва да се изследва хипотезата за извънземна намеса в

човешкия произход и развитие.

И като споменахме „извънземна намеса", Чарлз Форт (1867-1923 г.) е може би първият

изследовател на 20 век, който сериозно предполага, че извънземните са замесени пряко в

битието на хората. Той прекарва дълги години от живота си, анализирайки всякакви

необикновени феномени от научни журнали, списания и вестници. През 1919 г. издава

„Книгата на прокълнатите," като под това име са заложени хилядите „прокълнати" сведения и  доказателства, които просто се игнорират или директно отхвърлят на официално ниво. В

крайна сметка Форт стига до заключение, че земното небе приютява внушителен брой

извънземни кораби, които той нарича „суперконструкции". Най-важният извод, до който

стига през всичките години на своите изследвания, е нещо, което е фундаментално както за

„Документите Тера", така и за настоящата книга. Според Форт хората са собственост на

някого, а планетата е била обект на колонизация от извънземни раси, като за нея са се водили

множество войни! В сравнение с извънземните собственици, хората имат значително по-нисък

статус - такъв на стадо. Форт дори интуитивно предполага, че новите собственици са

„заплатили" с нещо на предните такива и сега (от галактическа гледна точка) имат легални

права за собственост над човечеството...

Само си представете колко драстично би се отразило това на живота като цяло, както и на

приоритетите и ценностите на цивилизацията, ако тези въпроси се дискутираха на

обществено ниво, а не просто като медийна сензация, целяща да привлече единствено

по-голям рейтинг. Паралелно с това, особено в последните няколко години се наблюдава и

една друга интересна тенденция, която има нужда да бъде обяснена.

Очевидно е, че интернет само за десетина години промени света драстично по отношение

на достъпа до информация, така че почти всичко, което преди беше известно само на малцина

изследователи и скромен кръг читатели (на фона на общата маса), изведнъж се озова на един

клик разстояние за тези, които търсят и искат да знаят, а останалите така или иначе се

запознаха с многото интересни феномени от медиите, широко отразени под една или друга

форма. Думата „паралелен" е може би най-точното определение за процеса, на който ставаме

свидетели. Въпреки че текат цели поредици от научнопопулярни филми, хвърлящи

определена светлина върху всички тези феномени и в частност за извънземните раси от

древността - на официално ниво отговорът абсолютно винаги е бил един и същ и силно

отрицателен, а последният такъв на американското правителство, „че не разполагат с данни

за съществуването на извънземен разум", звучи като деликатно измъкване. Така всички

дискусии на тази тема, които иначе биха придобили статута на обществено обсъждане,

дефакто не са такива и не носят абсолютно никаква промяна в живота и ценностите на

държавите и в повечето случаи биват сведени до едно шоу. Тук същественият въпрос е откъде

се получава това огромно разминаване между официалната позиция и все по-засиленото

отразяване на цялата тематична сфера от все повече медии. И макар че отговорът на този

въпрос е много комплексен и включва хиляди нюанси и взаимовръзки, които могат да бъдат

изследвани, ако трябва да бъде опростен, той се състои в нуждата информацията да бъде

канализирана и контролирана, след като така или иначе вече е в публичното пространство и

от особено значение е това да стане през определена призма или мироглед. Така, ако в даден

момент изобщо се стигне до това тя да придобие официален статут (защото много от

сценариите изобщо не го предвиждат като опция), предварителните модели за нейното

възприемане от масите ще са вече установени, а дотогава двете „паралелни реалности" ще си

текат, като някои индивиди дори високомерно ще си мислят, че са единствената

интелигентна форма на живот в галактиката. Много важен акцент тук представлява и

фактът, че едно такова официално оповестяване не зависи само от „желанието" на земния

елит да пристъпи към такъв сценарий, защото са намесени и прекалено много други

извънземни интереси. Някои от тях са пряко свързани с тайното изследване на космоса,

започнало още през 19 век от „земни" организации с далеч по-адекватни технологии и

бюджети от официалните такива. Неадекватността на постигнатите резултати от днешните

космически мисии, на фона на тези преди десетилетия и при невероятния технологичен скок в

областта на компютрите и други сфери на науката, прави очевиден фактът, че това не е

естествен процес. И това е така, защото цялата тежест на истинските космически изследвания

е пренесена към структури извън сферата на публичния контрол. Информации, свързани с

изкуствени тела в Слънчевата система, отдавна не е новина за тях.

Разбира се, дори и при днешното ниво на информация ключовата дума „изкуствено",

сложена пред небесно тяло с огромни размери, звучи стряскащо и шокиращо и най-вече - би

имало радикални последици за илюзорната представа, която повечето хора на Земята имат за

света, в който живеят. Точно в този аспект книгата дава една много по-пълна перспектива за

иначе фрагментираните сведения на учени и изследователи за различни изкуствени обекти в  космоса. Гледайки през нейната призма, многобройните твърдения от хиляди други

източници в тази посока придобиват нов смисъл и най-вече - звучат логично. Фактите

свързани с тази материя нарастват всяка година, а възможностите за адекватни отговори на

тяхна база, така че да се запази статуквото - силно намаляват. Все пак монополното

положение и все по-силно развиващите се филтриращи технологии гарантират, че

сравнително малко хора ще имат достъп до читава информация, която, коректно

анализирана, да смени парадигмата. Затова такава промяна, ако изобщо бъде осъществена, би

дошла от „по-горно ниво" и то по предварително замислен сценарий, независимо от това

колко правдиви аргументи и доказателства ще хвърлят шепа изследователи срещу догмите.

В този ред на мисли ще ви представим няколко изключително красноречиви примера как

описаните истории за мащабите и структурата на звездните кораби на Империите Орион и

Сириус се интегрират в нашата реалност. Тези примери са изключително важни, защото

пресичат една нова модна „линия на разбиране" - всичко що се отнася до извънземни, богове

или същества, оставили трайна следа в човешката култура, да бъде обяснявано с това, че те не

идват от физическия космос, който ни заобикаля, а само и единствено от някакво „духовно

измерение". Фактите, събирани и анализирани от хиляди учени и изследователи през

годините, обаче, ни предоставят възможността да видим отвъд завесата на нашата „скалъпена

реалност".

5.2

Изкуствени тела

Няма как да не започнем с „класическия пример" в тази посока - марсианския сателит

Фобос. Изводите, до които различни учени са достигнали за неговото естество, напълно

подкрепят описаната практика на сирианците да преобразуват различни естествени

космически тела в огромни звездни кораби.

Идеята, че Фобос е интелигентно създаден огромен космически

кораб или космическа станция, изобщо не е нова. Фобос (от старогръцки „страх") и другият

марсиански сателит Деймос (съответно - „ужас") са открити сравнително късно и съвсем

неочаквано през 1877 г. от Асаф Хол. Тезата, че Фобос е изкуствена космическа станция и е

куха отвътре излиза през 1956 г. и неин автор е известният руски астрофизик, почетен член на

Съветската Академия на Науките - Йосиф Самуилович Шкловски. Освен всичко друго той

коментира и вероятността двата спътника да са били позиционирани на сегашните си орбити

относително скоро, защото преди тяхното откритие от Хол не е имало никакво засичане с

телескоп на каквито и да е луни около Марс и то на фона на абсолютно адекватната

телескопна технология по това време.

Бомбата на този фронт обаче избухва през 2010 г. когато стават ясни резултатите от

правените 2 години преди това проучвания на Фобос от „Mars Express на ESA (Европейската

космическа агенция). Фрагмент от офидиалната публикация гласи: „... заключаваме, че

вътрешността на Фобос много вероятно съдържа големи празни пространства. Отнесено към

различните хипотези за произхода на Фобос тези резултати са несъвместими с хипотезата, че

Фобос е прихванат астероид."

Тук интересното е, че това отново не е нова информация, а просто потвърждение на

мистериозно изгубената през 1989 г. съветска мисия „Фобос 2," която праща подобни данни

преди да „изчезне".

Тази така наречена „несъвместимост" с водещата теория обаче, всъщност свидетелства за  нещо друго. От официално публикуваните данни на ESA е видно, че Фобос е една трета кух! А

това означава, че освен прихванат спътник, не може и да е естествен спътник, поне що се

касае до „научните постулати в тази сфера".

Екипът на Ричард Хоугланд, който от години се занимава с детайлно анализиране на

всякакви космически феномени, прилага буквално стотици подробни доказателства от

изследванията на вътрешността и повърхността на сателита, които свидетелстват за неговата

изкуствена направа и ясно изразява своето становище, че това е древен, доста износен

изкуствен извънземен космически кораб, преживял редица космически войни. Видни са дори

доказателства, че това негово „местоположение" т.е. като спътник на Марс, е сравнително

скорошно и е дошъл там от доста по-студен регион на Слънчевата система, което е в съзвучие

с хипотезата на Шкловски.

Не по-малко внимание заслужава и един друг и отново частично кух астероид в

Слънчевата система - 2867 Стейнс. Данните, извлечени отново от мисия на ESA с

наименование „Rosetta," свидетелстват, че става дума за кораб, 4,8 км. в диаметър имащ

формата на диамант.

Гигантски кораб с форма на пресечен двоен тетраедър

Освен че е кух, от данните става видно, че обектът е покрит с високо ефективна

електропроводима облицовка, а част от радарното ехо идва дълбоко отвътре, свидетелствайки

за множество коридори, стаи и стени с правилна геометрична форма.

Някои изследователи дори считат, че Фобос и Стейнс са били изработени от един и същ

древен космически дизайнер в два доста различни мащаба.

Филмовата индустрия в лицето на вече споменатия на няколко пъти сериал „Star Trek",

също подобаващо е отразила тази тематика, съобразно методиката на „предсказателното

програмиране", за което писахме в „Документите Тера". Сценарият разкрива как един

странстващ астероид с големина 322 км. в диаметър е на път да се сблъска с планета,

населявана от 4 милиарда неподозиращи същества. Разбира се, героите от космическия кораб

Ентърпрайз се опитват да предотвратят предстоящата катастрофа, като отклонят курса на

астероида, а техният капитан е решен дори да го унищожи... докато не открива, че астероидът

също е населен и изкуствено издълбан отвътре. След това екипажът на Ентърпрайз открива,

че това тяло е било построено и изпратено от отдавна изчезнала цивилизация на мисия с цел

оцеляване преди 10 хил. години, а неговите обитатели си нямат никаква представа, че се

раждат и умират поколение след поколение в утробата на един кух изкуствен свят.

В „Документите Тера"ви споменахме за сатурновата луна Мимас, поставена през призмата

на „Звездата на Смъртта" от филма „Междузвездни войни"и как би следвало да се тълкува

това в контекста на книгата. В допълнение имаше и препоръка да видите изследванията за

другата сатурнова луна - Япет, направени от екипа на Ричард Хоугланд. Изумителното в този

случай е че именно Япет се оказва луната с безброй много свидетелства за своя изкуствен

произход и че тя, също като Мимас, наподобява, при това дори в още по-голяма степен,

„Звездата на Смъртта". Двете луни могат лесно да се объркат от неопитното око, ако ги

гледате през определен ъгъл. За сравнение - това е снимка на Мимас заедно с „бойната

звезда":

А това е снимка на Япет отново сравнена с „бойната станция":

Както ще видите от по-долното изложение, Япет заслужава специално внимание, защото

според повечето изследователи представлява може би най-очевидното изкуствено тяло в

Слънчевата система!

5.2.1

Япет

Япет е третата най-голяма луна на Сатурн и е била видяна за първи път

през телескоп от италианския астроном Джовани Доменико Касини през 1671 г. Нейното

днешно наименование обаче й е дадено 176 години по-късно от друг астроном - Джон Хершел.

През 1847 г. Хершел наименува Япет и другите 6 (познати по това време) луни на базата на

логическата асоциация на Сатурн („Кронос" на гръцки) с титаните. Спазвайки ритуала

Хершел наименува най-голямата луна на Сатурн - Титан в чест на целия пантеон.

Най-странната отличителна черта на Япет се изразява във факта, че през малкия телескоп от

17 в. на Касини, бледата сатурнова луна (около 100 пъти по-бледа от най-бледия обект, който

се вижда с невъоръжено око) изглеждала, че буквално изчезва за около 40 дни или с други

думи за половината време от своята 79-дневна орбита. Докато наблюдавал Япет, Касини  установил, че сателитът е видим, само когато стои западно от Сатурн в небето. След това

постепенно ставал все по-блед, докато не минавал зад планетата и не изчезвал напълно на

източния небосклон. Няколко дни след това сателитът „магически" се появявал като много

бледа „звезда", чиято яркост растяла постепенно, а достигайки най-далечното разстояние

западно от Сатурн - придобивала най-големия си блясък. Това чудато поведение мистериозно

щяло да се повтаря на всеки 79 дни като по часовник. От гледна точка на Касини това била

една странна „премигваща" луна. И въпреки че можел да наблюдава Япет, който от малкия

му телескоп се виждал само като точка светлина, Касини правилно предположил, че

феноменът на „премигващата луна" се дължи на факта, че едното полукълбо на Япет трябва

да е значително по-светло от другото и че луната се върти синхронично с едната си страна,

винаги сочеща към Сатурн (какъвто е случая и с нашата Луна). Ако лицевото полукълбо на

Япет е много тъмно, Касини предположил, че обратната страна ще е значително по-светла, а

тази проста геометрия би причинила явлението, при което луната периодично ставала

невидима за способностите на тогавашния му телескоп.

Триста и десет години по-късно, през 1980 г., безпилотната мисия на НАСА - „Вояджър 1",

предава първите ясни снимки на Япет към Земята, които показват, че Касини е бил

абсолютно прав. Цялата „предна половина" на Япет е цели 10 пъти по-тъмна от „задната

половина", която можела да отрази светлина колкото парче въглен. Геометрията на това

необяснимо разполовяване била и причината Япет завинаги да си заслужи името - „Луната

ИН-ЯН"!

Вояджър прави доста снимки, когато минава близо до Япет за първи път. На някои от тях

се вижда голямо (240 км. в диаметър) тъмно, с форма пръстен изображение от страната на

луната, която гледа към Сатурн. В центъра на пръстена, може да се види (долу в ляво)

елипсовиден бял регион... с черен център. Това е много странно, освен всичко друго и поради

факта, че Артър Кларк пише за нещо подобно, преди някой още да го е видял, в своята

фантастична новела „2001: Космическа Одисея"през 1968 г.

В самия край на 2004 г. друга мисия на НАСА с име „Касини" прави далеч по-добри

снимки, а детайлите надминават всички предварителни очаквания, защото разкриват още

по-големи мистерии около тази екзотична луна. Снимките веднага потвърждават странното

впечатление оставено от „Вояджър", че освен уникалните си характеристики, Япет не

изглежда да е напълно кръгла луна. В сравнение с истинска сфера, Япет е видимо сплескан с

около 80 км. от общо 1450 или с около 5%. Това, което поразява всички учени обаче, и кара

дори НАСА да признае за неговата странност, лежи върху екватора на луната. Според

официалната информация един тесен и дълъг „хребет" лежи почти точно върху екватора на

Япет като пресича цялата му тъмна половина. Неговата височина достига 20 километра, а

дължината му е над 1300 километра от единия до другия край. Както и НАСА отбелязва, няма

друга луна в Слънчевата система, която да притежава толкова поразителна геоложка

особеност! Местоположението и екстремната височина на този „хребет" много лесно може да

го асоциират със „стена" - разбира се - с изкуствен произход. Това се дължи на факта, че няма

приложим геоложки модел, който да обясни 20 км. висок, 20 км. широк и 1300 км. дълъг

„хребет" обхващащ цялата полусфера и който на всичкото отгоре се намира точно на

равнината на екватора.

Изумителните данни, получени от мисията „Касини", всъщност потвърждават

подозренията на други учени, изказани ясно още през 1980 г., че вариацията в яркостта на

Япет може би се дължи на неговия изкуствен произход. Доналд Голдсмит и Тобиас Оуен

пишат за Япет в своята книга „В търсене на живот във Вселената" следното: „Тази

необикновена луна е единственият обект в Слънчевата система, който сериозно можем да

разглеждаме като извънземен пътепоказател - естествен обект, умишлено модифициран от

напреднала цивилизация, за да привлече нашето внимание."

Разбира се, „привличане на вниманието" като мотивация от страна на извънземната раса

за поставяне на подобен обект около Сатурн, особено погледнато през призмата на

материалите на Морнинг Скай, звучи доста наивно. Същевременно обаче не се прави никак

случайно и всъщност има пряка връзка с „паралелния" процес, за който споменахме по-горе.

Той се характеризира с разкриване на многобройни факти от различни учени относно това, че

не сме сами не просто в космоса, а дори и в собствената ни Слънчева система, но в повечето

случаи тези данни са поднесени през точно определена призма. И това е призмата на

„извънземните закрилници", които бидейки „по-висши във всяко едно отношение от хората"

- мъдро ги направляват и „бдят" над тях от дистанция, изчаквайки „земляните" да достигнат

до тяхното ниво на развитие по един „естествен" еволюционен път. Тази пропагандна линия

можете да видите и в цяла плеяда от холивудски сюжети. Съответно поради противоборството

на различни извънземни интереси е представена и другата страна, с която се изобличава

именно този „закрилнически" сценарий. Много показателен в случая е сериалът „Star Trek

Enterprise," който в течение на няколко епизода показва как в един сектор от далечния космос

биват поставени огромни изкуствени сфери, а жителите на околните Планети водят

опустошителни религиозни войни в спорове за тяхното предназначение и произход. В крайна

сметка става ясно, че причината за поставянето им от „по-висша" извънземна раса, е с цел

тераформиране на сектора! Относно функцията и предназначението на подобен род

изкуствени небесни тела в нашата Слънчева система допълнително ще разгледаме въпроса

във връзка с нашата собствена „луна".

Връщайки се на Япет, точно както и при Фобос,

различните изследователи привеждат стотици доказателства за неговата изкуствена направа,

много от които, в интерес на истината, биха били разбрани само от хора с тесен интерес и

познания в тази област. Тук дори същественият спор не е дали Япет е изкуствен обект, а

доколко е изцяло конструирано или просто модифицирано небесно тяло! Подробното му  изучаване разкрива, че е съставен от множество слоеве-обвивки, а в секторите, които са

претърпели сериозни „външни щети" се забелязва „правилна геометрия" по продължение на

всеки следващ слой. Бидейки на милиарди години и с множество поражения по себе си, Япет

ни разкрива своята фундаментална структура, която наподобява тази на геодезичен купол.

Или с други думи, Япет може би е проектиран като геодезична луна.

Не по-малко интересна е хипотезата, че тази странна луна всъщност може да е

конструирана на принципа на платоновите тела или, с други думи, многостени, които се

вписват перфектно в сфера... Тъй като в многостенен (телесен) ъгъл с n-ръба сборът от

ръбните ъгли трябва да бъде по-малък от 360 градуса, ъгли на правилните многоъгълници

могат да бъдат само ъгли от 108, 90 и 60 градуса, т.е. в един връх на платоново тяло могат да се

срещат 3 петоъгълника, 3 четириъгълника, 5,4 или 3 триъгълника. Поради тази причина

съществуват пет платонови тела (правилни многостени). Те са тетраедър (четиристен) със

страни триъгълници, хексаедър или куб (шестостен) със страни квадрати, октаедър

(осмостен) със страни триъгълници, додекаедър (дванадесетостен) със страни петоъгълници и

икосаедър (двадесетостен) със страни триъгълници. По ред на представяне те изглеждат така:

Правилните многостени носят името на Платон, който в съчинението си „Тимей"(IV в. пр.

н. е.) им придава мистичен смисъл, което може да е добър повод за размисъл. Ако Япет е

базиран на додекаедър или на друга по-висша геодезическа сфера, това би решило и голяма

част от прекалено многото „странности", които тази „луна" притежава.

Много интересни са и разискванията относно евентуалното предназначение на „стената"

простираща се по екватора на Япет. Допълнителни данни от мисията Касини показват, че

подобни, но много по-малки пръстени се простират както на север, така и на юг от нея.

Хипотезата тук е, че „стената" всъщност представлява останките от масивен екваториален

поддържащ пръстен, който буквално е използван да съедини двете половини на тази

изкуствена луна. Фактът, че в момента можем да я наблюдаваме в тази й форма, се дължи на

значително по-масивната и по-издръжлива конструкция в сравнение с останалия „пейзаж".

Само поради тази причина тази уникална структура е успяла да издържи, макар и частично,

на разрушителните влияния, които са унищожили други нейни части.

Може би най-интересната теза от всички е, че Япет има формата на молекулата, от чието

вещество е направен! В случая става дума за молекулата на въглерода, а формата на луната се

явява едно от архимедовите тела - пресечен икосаедър или дори бъкминстърфулерен.

Сферичните фулерени са известни още като бъкиболи (ед. ч. бъкибол, на английски:

„buckyball"), а цилиндричните - като въглеродни нанотръби.

Фулерените имат сходство с графита, който е съставен от листове графен,

представляващи свързани шестоъгълни въглеродни пръстени; за разлика от графена обаче,

във фулерените обичайно се срещат също петоъгълни и дори седмоъгълни въглеродни

пръстени. Бъкиболите и нанотръбите са предмет на активни изследвания, както поради  уникалните им химически характеристики, така и заради приложението им в други области,

особено в, електрониката и нанотехнологиите. В допълнение нанотръбите са поне 1000 пъти

по-здрави от стомана със същия размер, като същевременно тежат 6 пъти по-малко!

Ако в действителност въглеродът е основният елемент, от който тази луна е била

конструирана, това би помогнало да се реши и 300-годишната загадка свързана с „тъмната й

половина". И това се дължи на факта, че чистият въглерод е много тъмен. Дори в някои

негови форми е най-тъмната изобщо позната субстанция! В стремежа си да намери „отговор"

на проблема с тъмната част на Япет, официалната наука предполага, че „тъмният материал"

има външен източник (разбира се не и изкуствен такъв), защото никой не може да даде сносно

обяснение защо от вътрешността на Япет би се изхвърлила подобна тъмна субстанция при

положение, че при другите луни на Сатурн няма и следа от нея. И понеже официалната наука

едва ли би разгледала теорията за изкуствената направа при сегашното статукво - сносен

отговор едва ли ще има. И това е така, защото леденият пейзаж реално не съществува, а

истинската повърхност под него е съставена от последователни слоеве черни въглеродни

нанотръби и фулерени, поели солидните щети на времето, а може би и на междузвездните

войни.

Най-потресаващият факт относно Япет обаче е, че тази уникална луна всъщност има свой

собствен аналог тук на Земята - при това с давност от над 2,8 милиарда години! Почти всички

читатели, интересуващи се от подобна тематика, са запознати със стотиците археологически

свидетелства открити през последните два века, които представят една съвсем различна

картина на земната история. Поради факта, че те показват присъствието на интелигентни

форми на живот далеч отвъд времевите граници приети от официалното статукво, огромната

част от тях са игнорирани. Всъщност това, което достига като официална информация до

обществото, е само видимата част на айсберга, натоварена с ролята да служи като своеобразен

отдушник, докато за останалите неудобни артефакти се „грижат" множество организации

най-често с трибуквени имена. И докато хилядите свидетелства от „видимата част на

айсберга" в повечето случаи биха останали напълно неразбрани, защото липсва контекст, то

близките снимки на Япет от януари 2005 г., както, разбира се, и самата книга за историята на

двете Империи, са перфектният контекст на един уникален феномен, за който се знае още от

70-те години на миналия век, но придобил популярност най-вече след излизането на книгата

„Забранената археология". Става дума за тайната на стотиците метални топчета от Южна

Африка, намерени в мина, чиято скална формация е на възраст около 2,8 милиарда години!

Тези метални топчета са с диаметър между 1 и 5 см. и имат върху големия си

кръг и успоредно на него по три издълбани черти.

Някои от топчетата са кухи, други са пълни с гъбесто вещество, което се разпада на прах,

когато се разтроши топчето. Освен това тези топчета се въртят бавно около собствената си ос,

без да ги докосва никой. Според учените не е възможно геологически процеси да са образували

топчетата. Професор Я. Р. Мелфер, завеждащ катедрата по геология в университета

Витватерсранд в Йоханесбург, заявява: „За мен това е загадка. Не мога да си представя какво

означават тези предмети."

Директорът на музея в Клерксдорп, господин Р. Маркс заявява следното през 1982 г.:

„Тези сфери са пълна загадка - изглеждат все едно са направени от човек, а в същото време през

периода, в който са се озовали в тези скали, интелигентен живот не е съществувал. Не съм

виждал нищо подобно в живота си."

Във връзка с тези тайнствени топчета в списанието „Ancient Skies", брой 5 от 1979 г.,

геоложката Бренда Й. Съливан, специалистка по издирването на диаманти от Макваси, ЮАР,

пише: „По време на полевата си работа попаднах на един необичаен предмет: метална топка с

диаметър 4 см., с три резки на еднакво разстояние, издълбани по и успоредно на екватора.

Сферата е леко сплескана на всеки полюс."

Един от най-убедителните аргументи за изкуствената направа на

тези загадъчни сфери е набора от три (!) паралелни прореза около техните „екватори", както

и забележителната твърдост на материала, от който са направени (до момента той е

неизвестен). Това е още по-странно, защото топчетата са намерени в мина за пирофилит, а

пирофилитът е доста мек вторичен минерал, който се е формирал преди 2,8 милиарда години.

От друга страна самите топчета са доста твърди и не могат да бъдат одраскани дори и със

стомана. Тук, разбира се, логичният въпрос е как тези стотици прецизно направени и

очевидно интелигентно проектирани метални артефакти потвърди от стомана, са се озовали в

толкова дълбок скален слой - буквално на мили под Южна Африка? Макар на този въпрос да

е трудно да се отговори, може би няма да сбъркаме ако кажем, че има голяма вероятност да е

свързано с унищожението на планетата Тиамат, част от която е днешната планета Земя.

Нещата около феномена придобиват съвсем ново измерение на фона на някои снимки на тези

топчета от музея в Южна Африка и тяхната поразителна прилика с подробните снимки от

мисията Касини на аномалния сателит на Сатурн - Япет!

Както може да видите на снимката долу, тези забележителни детайли включват не само

„екваториалния пръстен", а също така и характерното за „Звездата на Смъртта" ясно

изразено „око", или ако погледнем през терминологията на книгата - „окото на бога", което

се явява и външният вид на самия AR.

Следващата снимка пък илюстрира мащаба на този удивителен, с възраст 3 милиарда

години аналог, на може би най-странната луна в Слънчевата система:

Споменаването на ключовата дума „луна" без съмнение повдига огромен куп въпроси за

естеството на нашия собствен спътник, както в контекста на книгата, така и в този на

останалите изкуствени тела в Слънчевата система. Разбира се, това е тематика, която сама по

себе си заслужава и дори изисква отделно изследване, както поради огромната си значимост,

така и заради огромния брой събрани публикации и дори цели книги по въпроса в световен

мащаб. А те са наистина много и дори бегъл опит за някакво обобщение би отнел стотици

страници. Все пак не можем да оставим въпроса за земния спътник незасегнат изобщо, защото

той виси със страшна сила още от „Документите Тера", където повечето читатели може би си   спомнят за нашето разочарование, че темата за Луната липсва. Дори сами се бяхме запитали

дали липсващата от книгата страница не е връзката към този изключително важен въпрос. В

този ред на мисли ще коментираме само няколко аспекта относно Луната, които ни се сториха

интересни по-скоро интуитивно, без да са били предмет на някакво специализирано търсене

от наша страна.

5.2.2

Луната

На първо място може би трябва да споменем, че макар и в настоящата книга за Луната да

не се говори никъде директно, индиректните асоциации заваляха още с първото прочитане на

главата, описваща „вътрешния свят" на АТ-EN, а впоследствие частта за Едемската градина,

допълнително подсили тези асоциации. Така или иначе след като не е казано в пряк текст от

автора, директното обявяване на Луната за един от корабите АТ-EN би било спекулация, а

както ще стане ясно по-късно - „месечината" изпълнява някои много специфични функции

отвъд тези присъщи на „звездния кораб".

Всъщност, Морнинг Скай, макар и индиректно, все пак споменава Луната в „LA

Transcripts," като оскъдната информация, обаче се разминава с интерпретацията за нея в

шумерските митове, широко отразени от Сътчин. Става дума за огромната битка, разразила

се в Слънчевата система, при която Тиамат е разкъсан на две като едната половина е

буквално стрита на прах (астероидния пояс), а другата се е превърнала в днешната Земя.

Според Сътчин най-голямата луна на Тиамат също търпи сериозни поражения и в крайна

сметка се превръща в днешната земна Луна. Според Морнинг Скай обаче, бившата луна на

Тиамат се е превърнала в днешния Плутон, а друга част от Тиамат се оказва днешният земен

сателит.

Доста интересно е, че теорията на Робърт започва да се превръща в официална теория,

защото наскоро експерти от Харвардския университет заявиха, че Луната произхожда от

Земята. Така се поставя под съмнение водещата теория, според която Луната се е формирала

от материал от гигантско тяло, ударило Земята. Според тези учени, спътникът ни се е

образувал след отцепване от планетата ни. Учените смятат, че Земята се е въртяла по-бързо

по времето, когато се е формирала Луната. Те смятат, че тогава продължителността на деня

била само два-три часа. С толкова бързо въртене при мощен сблъсък с друго тяло е възможно

да се е отделил достатъчно материал за образуването на естествен спътник. С предложената

„нова" теория може да се обясни защо Земята и Луната имат сходни структура и химически

състав. След удара, довел до отцепването, планетата ни е достигнала сегашния си период на

въртене чрез гравитационно взаимодействие между движението й в орбита около Слънцето и

движението на Луната в земна орбита.

Тук уместният въпрос, колкото и изненадващо да звучи на пръв поглед, е - коя поред от

всичките сателити в земната история е днешната Луна? Както ще видите в по-долното

изложение този въпрос съвсем не е без логика и отразява постоянно променящата се

действителност по отношение на Луната, отразена дори в редица древни хроники.

5.2.2.1

Хронология

По отношение на спътника ни многобройната езотерична и окултна литература внася

само още по-голямо объркване поради откровено противоречащите си тези. Съществените

различия касаят както произхода, така и нейната функция. Един от възможните сценарии,

който може би частично обяснява разнородната литература по въпроса е, че става дума за две

различни луни! „Оригиналната" луна (ако изобщо тази формулировка, предвид всички

събития описани в „Документите Тера", може да бъде подходяща) съпътствала Земята, е била

унищожена, а на нейно място е поставен един от многобройните бойни кораби, участвали в

битките в Слънчевата система, описани в „Документите Тера." Бидейки сериозно повреден,

неговата мисия, приоритети и функция биват променени и в крайна сметка е „паркиран" в

орбита около Земята, работещ в един полуавтоматичен режим. Точно кога се е случило това

от хронологична гледна точка също не е съвсем ясно, но няколко различни източници

споменават цифрата 500 хил. години, макар и назовавайки „различни обстоятелства".

За да бъде картината още по-пълна, други източници говорят за съществуването на две

луни по едно и също време, една от които унищожена при погрома на Лемурия, а има и   твърдения за период от земната история, през който не е съществувала луна на небето (това

би било обяснимо само при положение, че изкуственият сателит е бил нужен някъде другаде и

„временно" е бил преместен)! В подкрепа на това твърдение съществуват древногръцки и

тибетски източници, описващи цивилизации съществуващи „преди идването на Луната".

Някои от по-известните имена, даващи сведения за този факт, са Демокрит, Аристотел,

Анаксагор, Аполон от Родос, Плутарх и Лукиан. Споменът за времето, когато е нямало Луна,

живее и в устните традиции на индианските племена, които обитават източните Кордилери

(Колумбия). Боливийски символи пък, разчетени от д-р П. Алън, свидетелстват, че

последното „преместване" на сателита и идването му в орбита около Земята се е случило

някъде преди 11 500 до 13 000 години. Тази датировка пък съвпада с последния глобален

катаклизъм, сполетял планетата ни. В интерес на истината до подобен извод стига и

австрийският инженер и окултист Ханс Хьорбигер в началото на 20 в., който е главен

вдъхновител на окултната философия на нацистите, макар че неговото обяснение за липсата

и появата на новата Луна в цитирания времеви период, е представено като един „естествен

процес". Според него Земята е имала няколко луни в своята история, а тяхната естествена

гибел, поради гравитационните влияния на нашата планета, е причинила редици геоложки

катастрофи. Всъщност Хьорбигер е бил дълбоко запленен от произхода и поведението на

луните и е считал, че те държат ключа към разбирането как функционира вселената. След

неговата смърт неговите теории са популяризирани от британския митолог Ханс Шиндлер

Белами, който през 1936 г. издава книгата „Луните, митовете и човека". Там той концентрира

своето изследване за периода, през който предната Луна е обикаляла Земята. Тъй като по това

време е съществувала човешка цивилизация, тя е успяла да запази записки от катастрофата

под формата на митове и легенди. Приближаващата Луна повдигнала нивото на океаните и

принудила хората да се оттеглят в планините. Когато Луната се приближила на определена

дистанция, по-силното гравитационно поле на Земята буквално я разкъсало на парчета,

вследствие на което се стигнало до „бомбардировка" от огромни каменни блокове и

библейския потоп. След това Земята се възстановила, а периодът на спокойствие бил описан в

легендите като „златна епоха за човечеството". Само че нещата силно се променили с

пристигането на новата Луна (която била „естествено" прихваната от Земята) преди около 13

000 години. Отново настъпил хаос, земетресения, смяна на полюсите. Според Белами,

атлантската цивилизация била унищожена при този катаклизъм. Макар и сравнително

конвенционална, тази хипотеза е особено ценна най-вече в частта засягаща периода, в който

не е присъствала Луна около Земята, което в комбинация с една дузина факти, касаещи

настоящия земен сателит, ни дава перфектната перспектива да си направим някои изводи.

Много древни източници споменават и още един изключително интересен факт относно

Луната и той е, че в миналото тя е светела много по-силно от сега и е имала по-голям

диаметър от Слънцето. Нещо повече - някои от източниците твърдят, че светлината, която се

е излъчвала от Луната е била почти сравнима с тази на Слънцето! Подобно твърдение

направили и някои от местните племена от Латинска Америка към францисканския монах

Бернардино де Саагун (1499-1590 г.), благодарение на който до наши дни са достигнали

четири преписа от книги на ацтеките. Той тайно им нареждал да ги преписват и укриват,

преди войските на конквистадорите и събратята му религиозни фанатици да изгорят всички

намерени писмени свидетелства за цивилизацията им. В един от перуанските митове

записани през XVI в. от Педро Сармиенто де Гамбоа се твърди, че Виракоча създал Луната

по-светла от Слънцето. Японската хроника „Нихонджи"ни уверява в същото. В нея се казва,

че в миналото светлината от Луната била почти колкото тази на Слънцето. За да бъде

възможно Слънцето и Луната да излъчват сходна светлина, Луната трябва да има атмосфера с

много висока отразителна способност (албедо) или трябва да е била много по-близо до Земята.

При втория вариант, освен всичко друго, Луната би изглеждала и по-голяма от слънцето.

Много вероятно е в случая и двата фактора да са били комбинирани, защото настоящата Луна

има сравнително ниска отразителна способност, правейки я да изглежда доста бледа. Само за

илюстрация - ако сме на Луната и гледаме „пълната Земя" тя ще е изглежда почти 100 пъти

по-светла, отколкото пълнолунието гледано от Земята!

5.2.2.2

Произход и функции

Да бъде установен произхода на Луната е от изключително важно значение, защото влиза

в пряка връзка с нейното предназначение и функция, макар и чисто теоретично последните да

могат да бъдат променяни от „собственика" на обекта, при това независимо от факта дали

сателитът е изкуствен или естествен. В този контекст, особено в последно време, ставаме

свидетели отново на същата „паралелна тенденция", за която говорихме по-рано. Предвид

събраните многобройни доказателства относно различни странности на нашия спътник,

свидетелстващи за неговата изкуствена направа, някак си много силно се появява нуждата

този феномен да бъде обяснен.

5.2.2.3

Произход

Всъщност данните, свидетелстващи за изкуствената направа на Луната, са толкова много,

че дори тази „стряскаща хипотеза" успява да се появи под някаква форма и в официалните

научни среди. През 1970 г. двама руски учени (Михаил Вазин и Александър Шербаков)

споделят своето виждане по въпроса в рамките на една публикация със заглавие „Създадена

ли е Луната от извънземен разум?“. В нея учените изказват тезата, че нашият спътник е

издълбан отвътре планетоид, произведен преди милиарди години в далечна част на космоса и

е оборудван със солидна вътрешна и външна обвивка.

На помощ в това начинание - да бъде дадена функция и роля на Луната (предвид

изкуствения й произход), отново изплува така удобната версия, включваща ключови думи

като „закрилници и пазители на живота". 3а какво става въпрос с две думи - официалната

версия за Луната остава догма за всички „екзотерично научно-зомбирани". За другите, обаче,

функцията на Луната трябва да бъде обяснена и предвид „прекрасния" свят, в който живеем,

където всичко е „само любов и светлина", за поданиците на един такъв свят няма как да не се

погрижат „добрите извънземни" (или пък в зависимост от религиозното ви програмиране -

„бог" наред с всичките „ангели"), които са поставили Луната на точно определеното място, за

да бъде изобщо възможен животът. „Без Луната-няма живот", гласят, както тези алтернативни

научни, окултни и езотерични източници, така и официалните догми. Масонските автори на

книгата „Кой построи Луната"пък направо са надминали себе си в опита си за дезинформация

на масите. Привеждайки достатъчно много доказателства за нейния изкуствен произход, те се

заемат и с „мисията" да отговорят и на въпроса кой дефакто стои зад това технологично

творение, изпълняващо функцията на инкубатор на живота. Неглижирайки „бог" и

„извънземните" (защото биха поставили огромна камара от неудобни въпроси), те стигат до

единствено възможния според тях 100% научен отговор - построили са я хората от бъдещето,

които са се върнали назад във времето, за да я създадат... Този „уникален свръххуманитарен

спасителен план" едва ли има нужда да бъде коментиран, защото това би довело до една

своеобразна вълна от ирония и сарказъм.

Възможно ли е обаче да бъде оспорен статутът на Луната като първопричина за

възникването и поддържането на живота на Земята? Без да даваме излишни крайни оценки,

още повече на фона на многобройните функции, които обект от такъв огромен мащаб може да

има, няма как да не споменем съществуването на различни източници, представящи земния

спътник в светлина, доста различна от общоприетата. В тази връзка ще цитираме фрагмент

от една публикация в специализираното списание „Nexus," касаеща секретен проект на една

корпорация, извършен на територията на Африка през 90-те години, в подземна база,

оборудвана с колайдер, подобен на този в CERN. Експериментите в тази база били от

най-различно естество, като имало и такива, свързани с холографско програмиране на тъмна

материя, манифестация на квантови енергии и експерименти с пътуване във времето. Един от

основните им проекти бил свързан с холографски комуникационен интерфейс, чрез който

успели да се свържат със същество от паралелна вселена. За тази цел, обаче, изследователите

не използвали човешки контактьор за посредник. По този начин те елиминирали емоцията,

чувствата и интерпретацията на човешкия фактор. Те създали чист и директен канал, който

не бил повлиян от човешкото настроение или пък от неговото подсъзнание, което често крие

потиснати емоции, спомени и психологически травми. В крайна сметка огромните

възможности на човешкото въображение били изключени от крайния резултат и били

открити интересни неща...

5.2.2.4

Функции

Съществото доказало своята самоличност пред изследователите чрез методи и начини,

които умишлено не са публикувани в оригиналната статия, както и много други подробности

свързани с проекта. В продължение на 5 години към съществото били зададени над 20 000

въпроса, а получените отговори били над 95%. Съществото обяснило в подробности на

изследователите, че контактът е бил осъществен, защото то било еквивалент на студент (ако

използваме човешки термини) и получило разрешение от своите „старейшини" да

взаимодейства, наблюдава, изучава и учи от този контакт. То обяснило, че неговите

старейшини „забелязали", че цялата наша Слънчева система пресича тяхната паралелна

вселена. Освен това те можели да видят и други извънземни раси в Слънчевата ни система.

Това същество имало задача да изучава хората и респективно Земята докато други „студенти"

изучавали други раси и планети. Полусливането на двете реалности се дължало главно на

многобройните земни експерименти, свързани с отварянето на различни портали с помощта

на извънземни технологии. Преди да преминем към основната тема (Луната), заради която

беше представено цялото това встъпление, ще споменем само, че съществото споменава, че в

неговата времева линия, преди много време са водили война с рептилии, която са спечелили.

Едни от първите въпроси, които съществото задава на изследователите обаче, се оказват

много интересни, защото касаят земния спътник. То пита: „Каква е функцията на вашата

Луна? В моята времева линия Луната беше унищожена преди много време. Животът стана

по-добър без нея. Защо все още имате Луна? Каква е нейната функция за вас? Луната не е

естествено небесно тяло. Луната е сложена там от други същества, за да контролира вашето

поведение. Без Луна настъпва огромно спокойствие за хората. Големите бури изчезват - остават

само малките. Без Луна има мир между хората. Старейшините казват, че една стара раса е

поставила Луната до Земята. Старейшините казват, че лунните сили работят като времева

машина, чрез която се контролира времето. Луната също контролира поведението на хората на

планетата във вашата времева линия."

В допълнителната комуникация след това съществото предоставило още данни относно

Луната. Според него: „Изминаването на времето и нашето осъзнаване за време се контролира

директно от Луната. Тя въздейства на тялото, ума и духа на всеки жив организъм на тази

планета."

Точно затова техните старейшини унищожили Луната си. Те искали да се избавят от

нейното влияние. Те получили съвет да го направят от същества, живеещи във вътрешната

част на планетата им. Когато Луната била унищожена, станали ясно видими пет значителни

промени.

На първо място, най-забележителната промяна била в настроението и темперамента на

съществата, които живеели там. Без Луната те станали по-спокойни и омиротворени.

Тревогите и емоционалните страхове намалели значително сред населението и дори при

животните. Това засегнало всички живи създания. На второ място, наблюдавали се

климатични промени. Океаните станали много по-спокойни. Големите гръмотевични бури и

светкавици станали рядкост. Климатът станал балансиран над цялата планета. Драстичните

студове и горещини останали в миналото. Трето - хората развили подобрен спектър на

виждане на цветовете. Те можели да видят и да направят разлика между нови цветове по

начин невъзможен преди. На четвърто място огромна част от населението осъзнало своите

телепатични комуникационни способности, особено между родители, деца и роднини. Децата,

родени след унищожаването на Луната, можели да комуникират със същества от

вътрешността на планетата без нуждата от специално обучение, напътствия от старейшини

или инструменти. И на пето място, появили се промени в тяхната респираторна система.

Тяхната кръвна и дихателна химия се променили. Родените след „падането" на Луната

можели да задържат дъха си под водата с часове.

Тази екстравагантна публикация, описваща негативното влияние на сателита върху

земните цивилизации, далеч не е единственият източник загатващ за нейната деструктивна

роля отвъд очевадното й влияние върху емоционалните и психологическите състояния при

човека. Макар и езотерично и философски завоалирано, Успенски я сравнява с „паразитна

мисъл-форма", а Гурджиев и други езотерични източници буквално казват, че ние сме „храна

за Луната", а безмозъчното механично поведение на земляните също се дължи на нейната  функция! Всъщност изводите, до които достига Гурджиев (който дословно е цитиран от

Успенски в една негова книга) по отношение на Луната, са просто поразителни и биха ви

докарали тежка форма на депресия, ако седнете да ги четете в подробности. Още

по-поразителното е че всичко е прекарано през някаква псевдоезотерична призма, която

обяснява как зловредните влияния, които Луната причинява на целия земен живот, са

„напълно естествен процес", както и самата поява на Луната и нейният произход. Дали тази

теза е някакъв опит за умишлена дезинформация или просто отразява системата на вярвания

на автора, е въпрос на друг разговор. По-важното в случая се явяват конкретните влияния,

които Луната оказва върху Земята, до които авторът достига на базата на много наблюдения

и практика. Според него Луната оказва влияние върху всичко, което се случва на Земята. „Тя

е главната пряка мотивираща сила свързана с органичния живот на планетата ни. Всички

движения, действия и прояви на хора, животни и растения зависят от Луната и се контролират

от нея. Чувствителният органичен живот, който покрива Земята е напълно зависим от

влиянието на огромния електромагнит, който изсмуква нейната виталност."

Тук използваната дума „електромагнит" е ключова, защото, както ще видите по-късно, тя

бива използвана в съвсем друг контекст от автори, които приписват изкуствен произход на

сателита. Освен това, според Гурджиев: „Човекът и всяко друго живо същество не може при

обикновени обстоятелства да се освободи от контрола на Луната. Всички негови движения, и в

резултат на тях действия, биват контролираш от нея. Ако той убие някого - това е действие на

Луната. Ако се пожертва, за да спаси други хора - това също е провокирано от Луната. Всички

зли деяния, престъпления, всички саможертвени дела, всички геройски постъпки, всички ежедневни

нормални действия се контролират от Луната! Енергията, която Луната взима, се събира и

запазва в един огромен акумулатор, който се намира на повърхността на Земята. Този

акумулатор е органичният живот. Органичният живот на Земята храни Луната. Всичко живо на

Земята - хора, животни и растения е храна за Луната. Луната е огромно живо същество, което

се храни с всичко, което живее и расте на Земята. Тя не може да съществува без органичния

живот на Земята, но и органичният живот не би могъл да съществува без Луната. Ако

електромагнитът Луна изведнъж спре да функционира - органичният живот би се разпаднал.

Всяко живо същество при своята смърт освобождава определено количество енергия - тази

енергия или „душите"на всичко живо - растения, животни и хора, бива привлечено на Луната като

през огромен електромагнит..."

Всички тези направени констатации за Луната, обаче, могат да бъдат коментирани и през

съвсем различна призма и мироглед, ако се осмелим да оспорим нейния така умело натрапен

„естествен произход". Както и в много други източници от всякакъв род отново ставаме

свидетели на тази почти религиозна догма, която ни увещава, че без Луната животът би бил

абсолютно невъзможен, а в конкретния случай тя дори ни е описана като „необходимото зло,

без което животът би се разпаднал". Дали би се разпаднал или освободил от нейното влияние

и продължил да се развива на по-високо ниво обаче, би бил интересен въпрос, на който всеки

индивидуално би следвало да си отговори. Нещо повече - това изсмукване на „душите" на

съществата при тяхната смърт от Луната е перфектното описание на един процес, за който

говорят огромен брой езотерични и окултни източници, интерпретирайки го по всевъзможни

начини. Става въпрос за прословутата „бяла светлина" и „тунелът", които след физическата

смърт отвеждат душите обикновено до някакво „райско място", което според доста източници

не е нищо друго освен огромна лаборатория, занимаваща се с изтриване на спомените и

препрограмирането на уловените по този начин астрални тела. При това процесът е напълно

автоматизиран и технологията работи, без да има нужда от физическото присъствие на

поставилата я древна извънземна раса, която от хиляди години е напуснала сектора,

оставяйки скромен числен състав в някои ключови точки на Земята и околните небесни тела.

Друг интересен извод, до който Гурджиев стига по отношение на Луната, вкарвайки

определена доза оптимизъм, е че въпреки нейния огромен принос за роботизирания статус на

човека, той може все пак да се освободи от нейното влияние. Според него, обаче, това не може

да се случи за цялото човечество, а само за определени индивидуалности, които, изучавайки

себе си, биха могли да се освободят от механичното поведение: „В началото човек просто

трябва да осъзнае, че е обект на хиляди различни закони и ако реши да се освободи от тях, ще

види, че не може. Дългите и упорити опити да се освободи от тях биха го убедили в неговото   робство. Тези закони могат да бъдат изучени само, ако се опитваш да намериш начини да се

освободиш от тях, но се изисква огромно познание и конкретни методи да го направиш.

Освобождението, което идва с нарастването на менталните сили и умения, е освобождение от

Луната. Механичната част от нашия живот зависи от Луната и е подчинена на Луната. Ако ние

развием нашето съзнание и воля и подчиним нашия механичен живот и всички механични

проявления на тях, ние ще избягаме от властта на Луната."

Въпреки че говори за индивидуално усилие и развитие на съзнанието като

противодействие на лунните влияния, при по-задълбочено изследване на различни методи и

упражнения свързани с тази цел, става ясно, че Гурджиев изповядва много странно разбиране

за „индивидуализъм", при което всеки напредък в тази сфера всъщност е изцяло зависим от

„учителя" преподаващ на „ученика" и без наличието на подобен учител (който ясно разбира

точно за какво става въпрос) нищо подобно на напредък не може да се случи. Ако има такъв,

той би бил плод на случайност. Понеже това са типични методи преподавани от тайните

общества, които в една или друга степен управляват планетата, няма да влизаме повече в

излишни подробности и ще цитираме двама други автори, описващи негативното въздействие

на Луната.

Така например, в последната си книга и лекции Дейвид Айк изказва тезата, че Луната

излъчва честотно поле, което изпълнява две основни функции. Едната е да блокира

информация, която хората могат да дешифрират по един естествен начин, а другата е да

подава информация, която създава фалшива реалност, като по този начин Луната, всъщност,

играе ролята на матрицата от именития едноименен филм и двата термина са

взаимозаменяеми. Доста сходна информация може да се намери и в книгата на Барбара

Марчиняк „Земята." Там се твърди, че Луната е много мощен електромагнитен компютър

излъчващ електромагнитни честоти към Земята и конструиран и поставен там с

надзирателска функция. Други изследователи пък говорят за връзката на Луната с намаления

жизнен цикъл на човека.

В заключение ще коментираме темата касаеща земния сателит през призмата на едно

широко отразено медийно събитие, предизвикало дори истерични нотки около евентуалните

му последици и накрая завършило с абсолютен фарс! Или поне така изглеждаше в очите на

милионите излъгани, заели своите места пред телевизорите в очакване на един грандиозен

спектакъл - бомбардировката на Луната от НАСА през 2009 г.! Както вече повечето от нашите

читатели знаят, основната функция на тази агенция далеч не е да изследва космоса, защото

„истинското" изследване се извършва от тайни частни организации още от 19 в. Това обаче не

означава, че дейността на НАСА е единствено и само дезинформационна. Това се дължи на

структурата, на чиято база функционират всички тайни общества. В тази структура са залегнали два

изключително важни принципа, които едновременно предпазват по-високите нива на пирамидата от

разкриване на заговора чрез поставяне на множество слоеве „бушони", а от друга страна, всеки един

такъв слой е изключително мотивиран да дава най-доброто от себе си, да прави „научни открития",

които от по-висока перспектива са морално остарели и да се домогва до информация, която също

отдавна не е новина за по-горните слоеве. Всъщност, целият този процес прекрасно и нагледно е

описан от Владимир Терзийски: „Ако си спомним, обаче за строгите изисквания за секретност в

тайните общества, ще разберем например, че учените работещи върху секретните ракетни

програми никога не се посвещават в тайните на още по-високо засекретените антигравитационни

програми с ракетни чинии. Конструкторите на последните пък никога не се посвещават в

тайните на електрогравитационните космични програми. Те пък - в тайните на

междупланетните телепортационни програми. А последните - в тези на още по-фантастичните и

ултра-секретни междузвездни хронокоридорни изследвания и пътешествия."

Постановката, която беше разиграна за пред масите с „търсенето на вода", всъщност, имаше

съвсем други цели, а „проваленият спектакъл" за милионите „зяпачи" се дължеше на резултата от

„търсенето", което определено не беше за вода, а за разкриване какво има под повърхността на

Луната, при това на изключително евтина цена. Предвид, че тази информация явно е била от

изключително важно значение за ръководещите проекта, рискът от негативния имидж, който НАСА

си спечели, явно е бил оставен на втори план. А какво, всъщност, се случи или по-точно не се случи,

за да се предизвика това обществено недоволство? Освен официално обявената мисия за търсене на

вода, агенцията беше обещала на многомилионната аудитория да гледа на живо сблъсъка на  космическия кораб с Луната със сила, равняваща се на 1 тон висококачествени експлозиви, при

което „стълбът" с отломки трябваше да достигне почти 10 мили височина. Вместо това, зрителите

пред ТВ екраните видяха едно голямо НИЩО, което не остана незабелязано дори и от типично

про-НАСА настроени медии! От обещаните отломки нямаше и следа, а на НАСА им трябваше цяла

седмица, за да ги „намери" и публикува в типичния си цензуриран вид. Всъщност как се получи

така, че лунната повърхност под кратера абсорбира почти цялата енергия на падащия кораб, така че

да не се наблюдава никакъв видим ефект? Една от възможните версии, предвид анализа на снимките

от някои „алтернативни специалисти в тази сфера", е падащият кораб да е пробил дупка през

покрива на древна масивна структура, която се намира на дъното на кратера. Така цялата енергия на

практика е насочена надолу, създавайки много отломки вътре в многослойния подземен лунен

комплекс. Когато официалните преекспонирани, разтеглени и обърнати с главата надолу и отляво

надясно снимки на НАСА от мястото на сблъсъка бъдат правилно коригирани, ставаме свидетели на

огромни региони с правилна геометрична форма! И когато бъдат осветени на компютъра, за да ни

позволят да видим ясно „надолу в сенките" определено там има нещо, което наподобява

геометрично инженерство от голям мащаб.

Нещо повече - официалната снимка от мисията на НАСА силно наподобява епична сцена от

фантастичния филм „Забранената планета"от 1956 г. В нея д-р Морбиус показва на офицер от

Федерацията 32 км. дълбок автоматизиран суперкуб, който се простира надолу ниво след ниво в

„забранената планета".

Разбира се, наличието на една подобна структура хвърля още по-голяма мистериозност върху

интерпретацията на функцията на земния сателит и най-вече неговото текущо управление.

Неслучайно загатнахме в началото, че обект от подобен мащаб може да изпълнява милиони

различни функции, които да са координирани или пък абсолютно автономни и тук дори няма

да ги изброяваме, защото това предполага отделна книга. Всички факти обаче ни казват, че

спътникът може да бъде използван както външно, така и вътрешно (защото е кух като нашата

планета), като дава възможност по неговата повърхност да бъдат ситуирани различни бази и

дори градове, изпълняващи функции на наблюдателни пунктове и генетични лаборатории и

същевременно по-дълбоките слоеве да изпълняват съвсем различна роля.

5.2.2.5

AR

За да направим кореспонденция със самите глави от книгата и настоящата тема, бихме

могли да заключим с идеята, че лично у нас няма никакво съмнение, че настоящата ни Луна е

някаква форма на AR, която е приспособена към настоящите й функции. Луната е един от

малкото считани за естествени космически обекти, който се върти по синхронизирана орбита,

гледайки винаги с една и съща страна към Земята (както в случая с другото коментирано

преди малко изкуствено тяло - Япет - т.е. имаме модел). Тя е обърната винаги с една и съща

страна към Земята, точно като кораб в орбита, какъвто тя е. Ако изпратите звуков резонанс

към Луната, тя кънти като кух обект, а не като твърдо тяло. Ако бе солидна, звуковият

резонанс щеше да звучи като думкане. Имайте предвид, че спътникът ни е с относително

малки размери и не отразява реалните възможности на това, което тази технология позволява

като възможности по отношение на мащаба. Както разбираме и от самата книга, тези кораби

са цял един самостоятелен свят, който има своя собствена биосфера, ритъм на живот и

инфраструктура. Създаването на подобни планети е много добре описано от Дъглас Адамс в

култовия му научно-фантастичен роман „Пътеводител на Галактическия Стопаджия."

Всеизвестната и толкова очаквана от всички ню ейдж последователи „планета" Нибиру, е

именно такъв галактически комерсиален AR, който разпръсква генетичен материал на

планети присъединени към Империята. Дори цялата му мисия тук е била своего рода

финансово начинание, което отново е ярък пример за това как зад популярни очаквания в

духовна опаковка стоят много по-тривиални истини.

Разбира се, в нашата галактика има много

AR-ове, които патрулират по различни причини. Все пак това си е територия на Империите и

подобно присъствие е в реда на нещата. Особено струпване на такъв тип кораби се наблюдава около

планетата Юпитер, защото тя е най-голямата в Слънчевата система и лесно играе роля на „параван"

за много кораби. Повечето от луните на Юпитер (и Сатурн) са извънземни контролни станции.

Това постепенно ще става все по-актуална тема поради факта, че в момента зад статичния AR,

играещ ролята на наш „естествен" спътник, има втори такъв, по-малък от Луната. Много хора имат

сънища за две Луни в небето, други пък могат да я видят директно докато са извън тялото си. Това е

причината и за факта, че много жени имат двоен менструален цикъл в месеца, за което никой няма

обяснение и се възприема от много лекари като аномалия на физическото тяло, а причината

всъщност е, че в момента имаме две Луни.

Малко известен факт е, че през 2010 г. дори официално се откри втори спътник на Земята. Той

се казва 2010ТК7. Той обикаля близо до една от лагранжовите точки на системата Земя-Луна. На 60

градуса пред Земята има такава точка, където в момента е това тяло. Този спътник не е много голям

и се движи в много интересна траектория. Не обикаля около Земята, а се е установил в една точка и

почти не мърда, точно като Луната, която всички познаваме. Трудно се наблюдава дори с телескоп,

защото е близо до Слънцето.

Като финал на темата касаеща различните „тела" в космоса, които ни заобикалят и тяхната

фундаментална роля, която ще присъства все по-осезателно и в политическия дневен ред на земните

правителства, ще разгледаме ролята на „кометите" и „астероидите" през перспективата на

настоящата книга.

5.2.3

Комети и астероиди

Въпросът донякъде бе коментиран и в следговора на „Документите Тера", но тук ще добавим

някои допълнителни нюанси. Като основен момент в подхода към всяка една информация, която

излиза в медиите на тази тема, винаги трябва да се има предвид изначалната позиция, в която

нашата планета се намира в момента! А това е позицията на колонизирана планета, която обаче не

функционира по точните стандарти, характерни при такива обстоятелства поради факта, че на

Земята в не толкова далечното минало се е извършил преврат и това обстоятелство променя всичко!

Оттогава бунтовническата фракция, управляваща планетата, няма и миг спокойствие и е подложена

на постоянни опити нейната доминация да бъде разклатена чрез всевъзможни средства. Друг

основен момент в цялата картина се явява фактът, че за разлика от предишните земни

цивилизации „съществуването на извънземни култури" и контактът с тях е тема табу - нещо,

което очевидно е част от стратегията (поне до момента) на новите управляващи, но, както

вече споменахме, тече „паралелен процес", чрез който една част от хората (тези, които не са

чак дотам зомбирани, че да се мислят за единствената разумна форма на живот в

галактиката) се подготвя за „план Б", при който едната извънземна фракция ще бъде в

ролята на „извънземните спасители". Всъщност този сценарий би обслужил прекрасно всички

враждуващи страни с леки модификации в „сценария".

Една от причините да бъде избран този подход е, че на земното

население се гледа главно като на ресурс, който може да бъде използван в много аспекти

включително и като основна работна сила, която чрез своята дейност буквално да финансира

хилядите тайни проекти, които биват осъществявани на планетата и около нея. Всъщност,

точно натам изтича огромна част от благосъстоянието на хората, което умело им се отнема

чрез многобройни „хватки" така, че набраните средства да се използват по

„целесъобразност", а не за тяхното собствено развитие. Баналната аналогия с айсберга много

точно би описала ситуацията, при която до публичните бюджети на правителствата достига

само тази част, която се вижда над водата, а останалата огромна част е под нея - скрита от

очите на хората. Говорим за т. нар. „черен бюджет", който се влива в тайните екзотични

проекти от окултен тип на елита.

Предвид непрестанното „военно положение", в което дефакто се намира планетата и

описаните подробно и нагледно технологични способности на двете Империи, споменатите

„космически тела" биват често използвани като част от арсенала на воюващите страни. Това

дори не е необходимо да става по един директен начин, като много често в „естествените тела"

обикалящи планетата биват добавяни различни шпионски сонди, които да доставят

необходимата информация и същевременно дават сведения и за реакцията на

бунтовническата фракция спрямо тях. Особено подходящи за тази цел са „кометите", а

тяхното присъствие в околоземното пространство е често свързано с много негативни

асоциации. Предвид „деликатната ситуация", в която е поставена бунтовническата фракция

и невъзможността различните „извънземни заплахи" идващи от космоса да бъдат официално

назовани с истинските им имена (защото това би разбило само за един миг градената досега

система), в последните няколко десетилетия ставаме свидетели на един много масиран опит

все пак енергията на хората да бъде впрегната срещу тези „заплахи"! Тук въпросът е какво

бихте казали вие ако бяхте на мястото на „управляващите" и знаете, че във всеки един

момент може да бъдете атакувани (вие и вашата секретна инфраструктура, а не задължително

местната популация) от астероид (разбирай потенциален боен кораб), че населението да

продължи да работи и да даде всичко от себе си, за да го унищожи? Как бихте ги убедили да

дадат пълната си подкрепа за програма, която би го унищожила? Вероятно бихте казали, че

този астероид има опасност да удари Земята! Бихте накарали всеки да осъзнае, че има подобна

вероятност до мозъка на костите си! Ще насърчавате писането на статии, списания, книги,

правенето на научнопопулярни филми, така че всеки да знае, че някой астероид може да ни

унищожи. Ще ангажирате и Холивуд, така че тази картина завинаги да бъде запечатана в

съзнанието на хората. По този начин, вече и на чисто политическо ниво, дори може да се

говори за планове за преодоляване на „извънземната заплаха", защото смисълът и

съдържанието зад тази фраза е тотално променен. Вече не става въпрос за интелигентни

същества и изкуствено направени кораби, а за „естествени космически обекти", които съвсем

„естествено" могат да ни унищожат. Дали този курс и истерията относно „астероидите" ще се

засилва в медийното пространство? Вероятно този момент би служил като един перфектен

барометър за това какво наистина се случва на този фронт. Нещо, което бъдещето ще ни

покаже.