ДУШИ-БЛИЗНАЦИ

Помислих, че цял живот съм търсил тази жена. Казах си: ето, това е моята мисия, да бъда с нея.

Но грешах. Да я намеря, не беше целта на живота ми, а нещо задължително. Защото, когато я намерих, животът ми започна. Ричард Бах, Мост през вечността
Една от най-сложните и погрешно разбирани те­ми от материалите на Кейси е тази за душите-близнаци. Хората често използват този термин в смисъл, че двама души са половинките на една ду­ша и трябва да се намерят, за да се получи едно ця­ло. Въоръжени с това схващане, клиентите на Едгар Кейси винаги са питали как да намерят „другата си половина", своята душа-близнак, и дали това не е се­гашният им партньор. В някои случаи същите тези хора са използвали термините „лъчи-близнаци" или „пламъчета-близнаци", за да опишат едно и също.

Двадесет и седем годишна жена узнала, че е има­ла общи прераждания със съпруга си в Египет и Пе­ру по времето на инките, и се заинтересувала дали са души-близнаци. Кейси отвърнал: „Да са еднакви души, не. Няма две листа на дървото или две тревички в поляната, които да са еднакви" (3285-2). След това в тълкованието обаче се казвало, че със

съпруга и са духовни другари и могат да се допъл­ват взаимно всеки път, когато работят за обща цел. Словосъчетанието „единство на целите" дава най-добра представа за разбирането на Кейси за души-близнаци.

Тълкованията му сочат, че отношенията между такива души не са задължително сексуални или ро­мантични — главното в тях са общите цели и идеа­ли. Душите-близнаци се събират, за да свършат ня­каква важна обща работа. В повечето случаи те не са романтична двойка, а двама души, събрани в обща­та си цел. Тълкованията често посочват души-близ­наци, които в живота са родители и деца. Веднъж например той е заявил, че Исус от Назарет и майка му Мария са души-близнаци (5749-8 и други). По различни начини, когато се съберат заедно, душите-близнаци си помагат в постигането на общата им житейска мисия.

Макар главното в техните отношения да е работа­та, понякога те се прераждат и като семейни двой­ки. Колкото до това дали душите-близнаци са двете половини на едно цяло, от тълкованията става ясно, че всяка душа е отделно цяло, но е дълбоко свърза­на със своя Създател. Тази взаимовръзка е толкова важен елемент от същността на душата, че тя в край­на сметка представлява индивидуализирана част от едно цяло. Най-общо казано, връзката между две ду­ши-близнаци не е по-добра или по-важна от връзка­та между сродни души. Първите обаче упражняват уникално и постоянно влияние една върху друга в много от преражданията си на Земята. Духовните истории на Едгар Кейси и някой от най-близките му хора са интересен пример за това явление.

Може да се каже, че работата, която се превърна в завет на Едгар Кейси, е плод на усилията главно на четирима души: самия него, съпругата му Гъртруд, секретарката му Гладис Дейвис и най-големия му син Хю Лин. Те са се събрали в този живот, за да съз­дадат организация, която впоследствие става между­народна и прави много за просветлението на общес­твото по въпроси като холистичното здраве, прераж­дането, сънищата, духовността и свръхсетивните способности.

С годините тълкованията потвърдили, че четири­мата са се прераждали много пъти като души, свър­зани помежду си, както и с много други хора. Като семейство Едгар и Гъртруд са имали дълбока връз­ка, която е била очевидна за всичките им познати. През целия си живот Кейси е сънувал сънища, показ­ващи неизбежността на техния брак, както и че два­мата са щели да умрат доста по-рано, ако не бяха станали съпрузи.* През 1942 г. Едгар Кейси пише следното посвещение на жена си: „Когато съм с теб, Божиите обещания винаги изглеждат по-сигурни — ти наистина си моя опора в този живот". Тълковани­ята потвърждават, че той има душа-близнак, която много ще му помогне в неговата работа за този жи­вот. Оказва се обаче, че тази душа-близнак е не Гър­труд, а Гладис Дейвис. Оказало се също така, че ду-ши-близнаци са Хю Лин и майка му.

В някои отношения е невъзможно да се различи да­ли една връзка е между сродни души или души-близнаци. И в двата случая има трайна връзка между две

*Повече подробности за връзката между Гъртруд и Едгар Кейси са дадени в първа глава. — Б. а.
личности. Тя е на духовно ниво и може да помогне много на двете страни в духовното им развитие. Още по-важно според Кейси е, че не е нужно тези връзки да се търсят—те неизбежно се случват. Главната раз­лика се състои в това, че сродните души се събират, за да си помогнат в духовното развитие, а душите-близнаци—за да свършат заедно някаква работа или да се обединят за постигането на обща цел.

За да демонстрирам начините, по които се събират сродните души и душите-близнаци, ето кратък прег­лед на миналите прераждания на четирима души, ко­ито имат големи заслуги в работата на Едгар Кейси.

Хю Лин Кейси бил интелигентен човек, питаещ дълбока любов и почит към делото на Исус. Той ос­новал много сериозни организации и структури, за­нимавал се с умствена дейност, чувствал се най-доб­ре на открито, сред природата, и умеел да общува с хората. Някои от преражданията, оказали най-сил­но влияние върху сегашния му живот, били като един от първите фараони на Египет; съвременник, последовател и мисионер на Исус; баварски воин кръстоносец и монах в Англия (341-1 и други). Като дете той често говорел за желанието си да отиде ка­то мисионер в Китай. Това желание отчасти се дъл­жало на някогашното му изключително ползотворно прераждане в тази страна; по онова време бил мно­го близък с настоящата си съпруга Сали. Родството на душите им можело да се проследи и до Палести­на, където двамата били брат и сестра.

Гъртруд Кейси притежавала вродени дарби в жи­вописта и балета. Докато Едгар Кейси работел като фотограф, тя се справяла много изкусно с оцветява­нето и ретуширането на снимките. Макар че никога

не била виждала балет, още като дете, а и по-късно често ходела в гората и танцувала с часове, предста­вяйки си, че го прави пред публика. Подобно на си­на си Хю Лин, тя имала силен ум. Преражданията, които оказвали най-голямо влияние върху сегашния й живот, били на красива танцьорка в Египет, оси­новено дете на персийски номад-лечител, дъщеря на елински философ и дама от френския кралски двор по времето на Луи IV и Луи XV (538-5 и други).

На Гладис Дейвис било казано, че едно от най-цен­ните й качества е способността да превръща всяко препятствие в трамплин за духовно развитие. Тя притежавала силна вяра и вродено желание да нап­рави „добро на много хора" (288-1). В най-значими­те си прераждалия била дъщеря на висш египетски жрец, съпруга и помощница на персийски номад-предводител и млада майка на незаконно дете във френския кралски двор по времето на Луи XV (288-6 и други).

Според тълкованията Едгар Кейси бил склонен към крайности. Главният му източник на стабилност би­ла неговата духовност и интересът му към духовното развитие. Като душа му било писано да донесе прос­ветление на много хора, в качеството си на медиум да им помага с полезна информация и да даде на чове­чеството много знания за лечителските изкуства. Най-значимите му минали прераждания били на висш жрец в Египет; персийски номад-лечител; съв­ременник, последовател и мисионер на Исус; незако­нородено дете по времето на Луи XV; американски трапер и скитник през XVIII век (294-8 и други).

Два от важните периоди и за четиримата били в Египет и в светите земи по времето на Исус. В пър-

вия случай били преродени четиримата, докато във втория Гладис и Гъртруд останали в отвъдното като „духовни наставници" на своите души-близнаци.

В Персия Гъртруд била осиновена от лечител и съпругата му, преродени сега в Едгар Кейси и Гла­дис Дейвис. В настоящето ролите били разменени — след като била наета като секретарка, Гладис се на­несла у семейство Кейси и станала тяхна „осинове­на дъщеря". В Персия душите-близнаци Гладис и Ед­гар били родени с цел да основат център за лечение, образование и духовно просветление—дело, наподо­бяващо АИП през XX век.

Френското прераждане на Едгар като незаконоро­дения син на Гладис било твърде кратко. Той бил убит в съвсем ранна възраст поради възможността да претендира за трона. Същите отношения, но с разменени роли душите имали и в Египет, където Дейвис била дъщеря на Едгар и Гъртруд. Според тълкованията най-голямо влияние върху четирима­та било общото им прераждане в Египет.

Тогава Едгар Кейси бил висш жрец, който пома­гал да хората да разберат много духовни и вселенски истини. Хю Лин пък бил владетел, натоварен с отго­ворността да сплоти своя многонационален народ. Двамата били влюбени в красива танцьорка. И тази танцьорка била бъдещата Гъртруд Кейси. По-късно тя и Едгар заживели заедно и им се родило дете, се­гашната Гладис Дейвис. Бесен от ревност, Хю Лин изпратил жреца и танцьорката в изгнание, но задър­жал детето при себе си, за да му напомня за изгубе­ната любов.

Разбира се, всички тези минали отношения има­ли различни влияния върху днешния им живот. В

ранна възраст Хю Лин изпитвал ревност и неприя­зън към баща си. Поради общото им прераждане в Палестина обаче двамата изпитвали силна любов и почит към делото на Исус. Гладис на моменти се раз­късвала между братската любов и неприязънта си към Хю Лин, а Гъртруд се отнасяла с него не толко­ва строго като баща му. Освен това тя и Едгар често се чувствали като родители на Гладис.

Очевидно връзките между сродни души се състо­ят от много минали влияния и пориви, върху които трябва да се работи в настоящето. По тази причина тълкованията на Кейси често напомняли на хората, че „...истинското рождено право на отделната същ­ност е волята. Следователно никой порив, никое об- стоятелство, никое условие не е по-силно от волята на индивида" (2272-1). Макар че миналите прераж­далия оказват влияние върху настоящото под фор­мата на подсъзнателни спомени, всеки човек си за­пазва свободата да решава как ще се справи с тях. Чудесен пример за това е Хю Лин, който в Египет прокудил Едгар Кейси и прекъснал работата му, но сега посветил целия си живот, за да не се загуби бащиното му дело.

Колкото до днешните отношения на душите-близ-наци Гладис Дейвис и Едгар Кейси, както и Гъртруд Кейси и сина й Хю Лин, на всеки от тях било напом-нено, че са се събрали за осъществяването на „една цел". За връзката между Гладис и Едгар в едно тъл­кование се казва:

„Запомнете, деца мои: единство в целите, единство в духа, единство на умовете при вся­ко общуване на телата (защото душите в край-

на сметка са едно) и в подхода ви към всеки ин­дивид; нека целта ви е събуждане на най-доб­рото у всеки човек и покажете му, че обединя­ването на силите е най-доброто нещо на този свят" (288-19).

Сякаш за да потвърди вечността на връзката между душите-близнаци, друго тълкование отбеляз­ва, че двамата работят заедно, откакто „утринните звезди са запели, а шепотът на ветровете е донесъл вестта за идването на човека" (294-8).

На Гъртруд и Хю Лин пък било казано:

„Емоциите пораждат много тесни връзки, както личи и от едно египетско пребиваване, не само като майка и син, а още по-близки: в зна­нията, в разбирането на нещата, в безпри­страстността — защото те са едно, когато се обърнат в една посока" (538-59).

През целия си живот Едгар Кейси давал на хора­та точна и полезна интуитивна информация. Тя по­могнала на мнозина да разберат по-добре себе си и да вземат дейно участие в развитието на своя живот. Очевидно една от целите е била самата инфомация. В същия ред на мисли една от основните цели в жи­вота на Гладис Дейвис била да записва и класифи­цира тази информация. Преди нейното назначава­не за секретарка (през 1923 г.), тълкованията му, правени от 1901 г., невинаги са били записвани и съхранявани за бъдещите поколения. Близо 95% от архивираните във фондация „Едгар Кейси" тълкова­ния са записани от Гладис.

Освен че подкрепяла съпруга си и внасяла равно­весие в живота му, Гъртруд ръководела и процеса, при който той правел тълкованията. В тази своя ро­ля тя оказвала стабилизиращо влияние, така както и в семейството. По същия начин Хю Лин Кейси ста­нал стабилизиращ фактор в развитието на бащина­та си организация.

През януари 1945 г., когато Едгар Кейси починал, активните членове на АИП били около 300. По оно­ва време единствената публикувана книга по тема­та била „Има една река" на Том Съгрю. Тя видяла бял свят благодарение главно наХю Лин, който сериоз­но се ангажирал с идеята. През май 1944 г., когато АИП била само групичка отдадени последователи, свързани лично с Едгар Кейси, синът нахвърлял на хартия как вижда бъдещето на организацията. Пи­сани още докато участвал във Втората световна вой­на, целите на асоциацията звучали на пръв поглед нереалистично. Те включвали списание, непрекъс­нати програми от лекции и конференции, форуми с участници от цялата страна, книги за всеки аспект на информацията от тълкованията, една от най-доб­рите библиотеки на света, индексиране на всички материали от тълкованията по теми и извличане на практически сведения от тях.

През юли 1982 г., когато Хю Лин почина, тези це­ли вече бяха осъществени. АИП вече имаше голяма централа, стана международна организация с десет­ки хиляди членове по целия свят и беше издала бук­вално стотици книги и други материали за живота и делото на баща му. Макар темата да се обсъжда ряд­ко, Хю Лин не пропускал да подчертае важната роля, която майка му изиграла в неговото възпитание и в

живота на баща му. Към края на живота й, когато се разболяла, той бил в чужбина и й писал писмо, в ко­ето изразил чувствата си по следния начин:

„Много държа да знаеш колко е забавно да съм твой син. Много пъти те виждах да се бо­риш с проблеми, пред които други биха се огъ­нали, а ти се издигаше над тях и (най-важното) увличаше хората със себе си. С Едгар Евънс [по-малкият брат на Хю Лин] никога няма да забравим това. Малцина са имали възможност да ползват знанията от толкова много прераж­далия — не показно, та да го видят хората, а в моментите, когато най-много имахме нужда. Никога няма да забравя нещата, които научих. Не съм чувал за такава себеотрицателна любов към две човешки същества, каквато ти винаги си показвала към Едгар Евънс и мен. И това ня­ма да забравя. Мога да изброявам безкрайно.

Изпитвам гордост, когато си мисля за теб. Съзнанието, че си готова да минеш през врата­та към отвъдното, ме радва дълбоко. В живота ти имаше толкова красота, че възможността да отидеш при татко не ме натъжава. Тук ти го държеше за ръката в трудни моменти, поняко­га за двете ръце, и не съм изненадан, че и сега може да има нужда от теб.

Постепенно разбрахме кармата по начина, по който някога сме я обяснявали на другите. Животът ти ни огряваше с толкова много изя­щество и красота, че не бих позволил себични-те ми желания да развалят този период на очакване и радостно нетърпение.

Единствено се моля да не страдаш, скъпа моя. Убеден съм, че съзнаваш колко много те обичам и винаги ще те обичам.

ХюЛин" (Случай 538-9, доклади)

Гъртруд починала на 1 април 1945 г., Великден, в седем сутринта, без да прочете писмото, написано два дни преди това. Гладис Дейвис починала през февруари 1986 г.; тя последна от четиримата напус­нала делото на живота им. Със сигурност връзката им като сродни души или души-близнаци ще про­дължи и в бъдеще. Те неведнъж ще се събират, за да си помагат духовно и да работят върху следващите си цели.