„Минал живот“ е времева линия, успоредна на това въплъщение, където има друго лице, с което си енергийно свързан, с цел приемане на информация, енергия и опит, които да ти помогнат в това твое проявление, в настоящето. Тези неща се менят непрекъснато, както и ти се променяш. Те никога не са фиксирани и статични.
Никой не манипулира реалността, в която живееш, освен самият ти. Даже ако някой предлага идеята, че те манипулира, единственото условие да преживееш това в твоята реалност, е, да се съгласиш на това и да се синхронизираш с неговата честота. Никой друг освен теб не може да манипулира твоята реалност. Ти обаче можеш да претендираш, че друг може да го прави, като приемеш убеждения, според които това е възможно.
Ти съществуваш навсякъде едновременно и всички места са тук. Личността си въобразяваш, че има различни места. Ти просто виждаш себе си едновременно в различни перспективи, на едно и също място. Има само един момент и само едно място – тук и сега. Така че всичко, което се преживява, било единична проекция, или множество проекции, е само една друга перспектива на реалността, която съществува тук и сега, и ти просто добавяш едно понятие за разстояние. Няма такова нещо като разстояние, това е илюзия. Фракталите пък са израз на модела на мислене, в основата на което се твори физическа реалност. Необходимо е да се създадете структура в съзнанието, за да се изгради върху нея физическата реалност. Това е мисловен енергиен модел, който се проявява в тези математически съотношения и показва какъв е вибрационният модел, който е създаден в съзнанието, за да съществува илюзията за физическа реалност. Наблюдаването на реалността е преглед на проект, създаден от мисълта.
В този план пътуването във времето не е това, което си мислим, че е. Няма пътуване във времето в смисъла на научната фантастика. Това, което действително се случва е, че мисълта преминава през създадените от съзнанието кадри на паралелна реалност. Никой от тези кадри не се повтаря. Тогава преместването във времето може да се извърши като мисълта преминава (премества се) в една успоредна реалност, която просто изглежда изключително подобна на тази, която изглежда като индивидуалното ви минало, но не е в същата времева линия, не е възможно да бъде, защото който и да е преживян кадър повече не се повтаря.
Починалите вече индивиди съществуват също Тук и Сега, но на различна честота от преживяваната физическа реалност. Всичко е тук и сега. Всеки елемент от Всичко, което Е съществува едновременно, като притежава различна вибрация - някоя видима за нас, а друга - невидима. Те имат свой живот, имат неща, които правят, места и хора, които посещават в други техни паралелни реалности… Тъй като те съществуват където времето и пространството не съществуват, във всеки миг са наясно кога имаме нужда от тях. Съществува честотна връзка, честотен портал, който е постоянен. Понякога се усеща това чрез синхронности в живота, които напомнят за тях. Ако тъжите, защото сте „изгубили“ някого, това всъщност може да е сигнал от този човек, който се опитва да се свърже, Вярвайки, че него вече го няма, неговата енергия се интерпретира през филтъра за загуба и се изпитва тъга, вместо да се усети самата връзка. Те комуникират по много начини, но предимно чрез нещата, които са ви свързвали, защото това е най-лесният начин за предаване на информация.
Преражданета е преживяване, което създаваме, за да набавим информация по дадена житейска тема. Според втория принцип на съществуване, всичко съществува едновременно Тук и Сега. Това означава, че всяка една личност съществува Сега! Така че който и да е като личност никога не е бил някой друг и никой друг всъщност не може да се превърне в теб, който и да си ти. Защото всички хора съществуват точно сега. Това, което се случва, е, да се създадат енергийни връзки с други хора, които едновременно съществуват заедно с вас точно сега в реалност, която наричаме минало или бъдеще. Това са алтернативни реалности, от които се извлича информация (могат да се изследват преживявания от тях), които помагат на вашата избрана житейска тема, която изследвате в настоящия си живот. Аналогично, тези ваши отражения биха направили с същото с вас. Така вие имате представа за резултатите от техни преживявания и можете да коригирате своето поведение и избор в настоящата ви реалност, а те могат да имат представа за резултатите от вашите преживявания и могат да коригират действията и изборите си в тяхната. Казано иначе, взаимно си помагаме при разгръщане и преживяване на Всичко, което Е! Това е процес, който динамично се променя. Тъй като всеки кадър е непрекъсната трансформация на една личност в различна личност, във всеки момент е възможно която и да е личност да се свързваш с един, после с друг индивид и да извлича различна информация. От ограничението на пространствено-времева перспектива обаче (хиперсферата на индивидуално разтегленото пространство-време), личността интерпретира тази връзка като „спомен от миналото“ и го нарича „минал живот“, докато той съвсем не е неин живот, а нечий чужд, тъй като става дума за различна личност, за различно ограничение. Това е причината да съществуват случаи, в които повече от един различни индивиди да преживяват себе си като „Клеопатра“, „Леонардо да Винчи” или „Александър Македонски”. Могат ли всички те да са прави? Да, защото никоя личност не е била Клеопатра или да Винчи, но всички те са се свързали енергийно с Клеопатра и да Винчи и са извлекли информация. Личността просто интерпретира честотната връзка като минал спомен, поради линейното си възприятие за време. По този начин може да се създаде отново и отново преживяване за превъплъщение, което се приема за прераждане: „Родих се, живях и … умрях“, „Родих се, живях и … умрях“, но това е само едно мисловно творение в линеен план на възприятие, а не действително описание на причинно-следствения механизъм в основата на нещата.
Ако тези животи биха били наистина в миналото, никога нямаше да можем да се свържем с тях, защото нищо не се повтаря. Единствената причина да можем да се свържем с тези реалности, е, че всичко съществува сега! Тогава става логично, че спомените биват създавани в настоящето. Единственият начин да знаем нещо за такива животи и за такива преживявания, е, ако всичко съществува точно сега. От локална гледна точка, ограничението приема че е било тази личност, но от гледната точка на Източника, който всеки Е, самият Източник има свои едновременни енергийни проекции в различни ограничения. От тази перспектива и всеки елемент от Всичко, което Е, е и който и да е друг елемент, но това е обаче гледната точка на Източника.
Ивомир Димчев
Няма коментари:
Публикуване на коментар