КОНТРОЛИРАЩИТЕ ЖЕНИ ОБИКНОВЕНО ПРИВЛИЧАТ ПАСИВНИ МЪЖЕ

Често в семействата се случва единият партньор да е явно изразен като по-доминиращ и по-контролиращ от другия партньор. Когато единият партньор е изключително слаб, обикновено не поема отговорности, оставя на другия да се нагърбва с всичко – отглеждане и възпитание на децата, осигуряване на финансови средства и поддържане на семейството като цяло. С времето този партньор абдикира все повече и повече от отговорностите в семейството, живее си в някакъв негов затворен страхлив свят, дразни се когато е нападнат от другия партньор, че е безотговорен, но и не предприема нищо, за да стане по-отговорен и да стои равностойно до партньора си.

В такива ситуации обикновено едно от децата, в повечето случаи по-голямото дете, заема ролята на слабия партньор, става родител на родителя си и съпруг/а на другия си родител. Това оказва много силно негативно влияние на психиката на детето, както и на бъдещите му партньорски взаимоотношения. /Тази динамика в семейството ще опиша в друга статия/.

Контролиращите жени обикновено привличат пасивни мъже. Контролиращите жени имат нужда да доминират над мъжете в живота си, за да успокоят собственото си вътрешно безпокойство относно непредсказуемия характер на живота и липсата на доверие, че някой друг може да се погрижи адекватно за тях /това идва от тяхното детско семейство/. От другата страна е мъжът, който позволява да бъде притискан и контролиран, защото не знае как да се справя с живота и как да отстоява себе си и му е по-лесно да даде контрола на някой друг /това също идва от неговото нездраво детско семейство/. Един уверен мъж не би се примирил с поведението на искаща да доминира жена и би се разделил с нея.

За съжаление отношенията в семейство, където майката е доминираща, а бащата е много слаб и пасивен, оказва огромно негативно влияние на емоционалното развитие на децата в семейството.

Обикновено такава жена критикува безмислостно мъжа си, а децата са свидетели на това. Той не може да се справи с нейните словесни атаки, но кипи вътрешно от негодувание, като понякога избухва и става агресивен. А понякога „бяга“ при своята майка, която, разбира се, също е толкова контролираща и доминираща спрямо него, но това не винаги е толкова явно, особено ако е замаскирано под формата на грижа и любов. Пасивното негодувание и експлозивния гняв, както и бягството от страна на бащата, създава много обезсилен модел за подражание за децата му.

Ако не се прекъсне този цикъл, в крайна сметка се повтаря от децата в техния живот: момчетата, които са израснали с пасивен баща и властна майка, вероятно ще привлекат друга контролираща жена в живота си и така проблемът се предава отново към следващото поколение. Момичетата пък може да подражават на майка си и да привлекат слаб мъж. Друга възможност е момичето да стане прекалено слабо и да има нужда от властен мъж до себе си, което понякога е предпоставка за насилие. При всички случаи динамиката на детското семейство се повтаря и в бъдещето семейство на децата.

Ако един такъв човек успее да види ясно динамиката в семейството си и да работи върху себе си, за да стане по-уверен/а и да започне да отстоява себе си, нещата могат много да се променят.

Динамиката в семейството на контролираща жена/пасивен мъж е, че безпокойството на жената ще остане високо толкова дълго, колкото тя усеща, че мъжът, с когото е, не е в състояние да я защити ефективно. Под силната външност контролиращият човек се чувства тревожен винаги, когато средата около него се чувства извън контрола му. Доминирането над другите е стратегия, която те използват, за да управляват собственото си вътрешно безпокойство, така че да се чувстват в безопасност.

Защо жената е толкова контролираща?

Често защото самата тя е израснала в семейство, където й се е наложило да е родител на своите родители или е станала партньор на единия си родител, защото другият е бил слаб. Така, още от малка й се налага да се нагърбва с роли и отговорности, които са несъответни на възрастта й. И за да се справи с тези отговорности детето започва да контролира всичко около себе си, като така си мисли, че гарантира собственото си оцеляване, както и оцеляването на своето семейство. Много трудна и непосилна задача за едно дете... Това дете става възрастен, който контролира всичко, защото несъзнавано не може да се отпусне и да се довери, че може да разчита на родителите си да бъдат адекватни и то да се чувства в безопасност. По ирония, привлича пасивен мъж, който несъзнавано припознава като своите родители, от които не е чувствала сигурност и подкрепа и контрола се усилва още повече... Оттам се усилва и гнева и словесните атаки към партньора.

Защо мъжът е толкова пасивен?

Обикновено той е останал дете в емоционалното си развитие. Може неговата майка да го е обгрижвала непрекъснато, да го е оневинявала, когато е виновен и така не му е позволила да порасне, да поема отговорности. Или пък е била изключително контролираща, изискваща и критична към него. Друга възможност е да се е вкопчила в сина си, защото самата майка е в насилие от съпруга си или просто той е много слаб и майката се прикрепва към сина си, надявайки се той да стане опората й и да я защитава, да бъде винаги до нея. Така тя, грижейки се за самата себе си, не му позволява да порасне и да се отдели от нея, не му позволява да бъде самостоятелен. И след това, всяка жена, с която се свързва сина й, несъзнавано е конкуренция на майката за любовта и отдадеността на сина й. Това е сериозен капан, от който този мъж трудно би се измъкнал, ако не го осъзнае. И често прибягва до алкохола или до пълно подчинение на родителите си, пренебрегвайки съпругата и децата си.

Когато един пасивен мъж се научи да се отстоява, жената започва да вижда, че той всъщност е в състояние да я защити. Ако той може да се противопостави на нея, тогава ще може да се отстои и пред други хора. Това намалява чувството й на безпокойство, позволявайки й да се освободи от необходимостта да го контролира през цялото време. Колкото повече мъжът става по-отстояващ се, толкова по-способна е тя да се отпусне.

Ако контролиращата жена осъзнае защо има нужда да упражнява непрекъснат контрол и си позволи да се отпусне, да даде правото и на мъжа да се погрижи за част от всичко, с което тя се е нагърбила, може да се изненада, че мъжът до нея може и да се справи, но тя не му е дала тази възможност.

Дълбоко в себе си контролиращите жени всъщност искат мъжете да отстояват своята мъжественост и да им се противопоставят, за да могат да се чувстват сигурни. Но тъй като всичко това се случва несъзнателно, те рядко биха признали своята плашеща уязвимост.

Начинът да се успокои контролиращия е човекът до него да му покаже, че знае какво прави, да се отстоява, а не да прави това, което контролиращия изисква от него.

Понякога пасивният мъж напуска контролиращата го жена, търсейки друга, „по-добра“ жена. Но, ако този мъж не се е справил с вътрешната си несигурност, вероятно подсъзнателно ще привлечете друга контролираща го жена.

Същото се отнася и за контролиращата жена, която напуска слабия мъж, надявайки се да намери по-силен от нея. Но страхът й да пусне контрола я води отново към по-слаб и безотговорен мъж.

КЪДЕТО И ДА ОТИДЕМ, НИЕ ОТИВАМЕ С НАШАТА ВЪТРЕШНА РЕАЛНОСТ И НЕСЪЗНАВАНИ ВЯРВАНИЯ.

Външният свят е отражение на това, което се случва в нашето подсъзнание.