Звездни Цивилизации

понеделник, 11 април 2016 г.

САМООСЪЖДАНЕТО / САМОТНОСТТА / САМОУБИЙСТВОТО / СВЕТЛИНАТА / СИЛИТЕВИДОВЕ ОТРИЦАТЕЛНИ СЪСТОЯНИЯ



САМООСЪЖДАНЕТО

Да се самоосъжда човек, то е остаряване, а да се поправя човек, то е подмладяване.

Не е въпрос да се самоосъждате, но да анализирате нещата.


САМОТНОСТТА

Когато се разочарова от живота, човек иска да се уедини, да остане сам. Много калугери се уединяват, но скоро напущат уединението. - Защо? - Защото разрешават само един въпрос. Ученикът се уединява да учи. Той взима пет-шест книги със себе си и мисли, че е сам. И в този случай не е сам. Чрез книгите той е свързан с умовете на учените. Няма място, дето човек може да бъде сам. Радвайте се, че е така, защото самотията е най-голямото нещастие, в което човек може да изпадне. Докато е свързан с хората по ум, по сърце и по воля, човек никога не може да бъде сам. Колкото и да се уединява, той не може да остане сам.

Песимистите, мрачните и отчаяни хора обикновено са самотни. Когато някой студент пропадне на изпитите си, състоянието му се понижава толкова много, че и близките му започват да го избягват. По същата причина хората избягват болните; страхуват се да не се заразят, да не изпаднат в тяхното състояние. Всеки търси здрави, жизнерадостни, силни хора, защото може да вземе нещо от тях.

Човек ще мине и през омразата, когато не ще може да търпи никого. Той ще иска да остане сам в света, от никого несмущаван и обезпокояван. Значи, той иска да бъде сам в света, без никакви близки същества. Обаче, изпадне ли в това положение, тогава само ще разбере ужаса на самотията. За да не изпадне в самотата на живота, човек трябва да търпи, а търпението се придобива при най-големите мъчнотии, несгоди и горчивини.

Докато живее само за себе си, човек се намира в ограничени условия на дейност; когато живее за хората, условията му се обогатяват.


САМОУБИЙСТВОТО

Самоубийството е резултат на чрезмерно честолюбие в човека. Не е геройство да се самоубиеш; геройство е да се справиш със страданието.

Даже, колкото и да сте млади, все имате едно разочарование, и някой път казвате: „Не струва да се живее!" Искате да вземете едно въже, да направите една примка и да я турите на врата си... Знаете ли какъв е произходът на бесенето? ...Има няколко вида смърт за човека: или ще се обеси, или ще вземе отрова, или ще се мушне с нож, или ще се хвърли от някоя голяма скала, или ще се удави и т.н. Отде произтичат тия стремежи у разните хора? Ще кажете: този човек не е нормален. Не е нормален ли? Ами как му стига умът на този анормален да вземе въже и да се обеси или да вземе нож и да се промуши, или да се удави, или да се хвърли от някоя скала, или да се хвърли в огъня да изгори и т.н.? Кой начин ще избере, това се определя от енергиите, които преобладават в него. Ако в него преобладават огнените енергии, те ще го накарат да се хвърли в огъня да изгори... Ако енергиите на водата преобладават, тогава те ще го накарат да се хвърли във водата. Ако енергиите на сцеплението преобладават, той ще вземе въже да се обеси. Това са ред психологически моменти у хората.

Онези хора, които се самоубиват, не са герои. Това са хора, които не искат да изплатят своята дан честно и почтено. Те бягат от живота. Но Природата ще ги хване за ухото, ще ги докара в света при още по-тежки условия. Ако и трети път ги хване така, ще им тури още по-тежки букаи, докато най-после ги накара да платят, каквото дължат, по всички правила на кармическия закон.

Седиш някога замислен, обезсърчен, и си казваш: „Ще се хвърля от една канара, да се свърши с мене." - Това е чуждо желание, на което ти се поддаваш. Нещо отвътре ти нашепва да се хвърлиш. Хвани това същество в себе си и му кажи: „Ще се хвърля, но с парашут."

Недоволен си от живота и не знаеш защо си недоволен. Като не намираш причината на недоволството си, казваш: „Иде ми да се самоубия!" - И за това има цяр. Ще те сложат на земята и ще ти ударят 10-20 тояги. Ти започваш да викаш, да се молиш да те пощадят. Ако не можеш да понесеш боя - малкото страдание, как ще понесеш най-голямото страдание - самоубийството? Ти ще страдаш и на онзи свят. Въобразяваш си, че като се самоубиеш, ще благуваш. За предпочитане е голямото страдание на Земята, отколкото да мечтаеш за голямото благо след самоубийството.

Каква по-голяма дисхармония би могла да се произведе от желанието на човека да се удави, да се отрови - да се самоубие; или каква по-голяма дисхармония от тази - човек да се отрече от своите религиозни вярвания или научни изследвания.

Не се отчайвайте, не казвайте, че няма да станете музикант, че ще се самоубиете и т.н. Друг път ще ви обясня какво значи да кажеш, че ще се самоубиеш и какво може да ви постигне от изговарянето на тези думи. В другия свят се нуждаят от такива работници. Като се самоубие някой, в другия свят го хващат, турят го на работа, като му дават още по-трудна задача от тази, която е имал на Земята, и той трябва да я реши.

„Ще се самоубия!" - Такава мисъл се явява във всеки човек. Казваш: „Ако не забогатея, ще се самоубия. Ако не ме назначат на работа, ще се самоубия. Ако не се оженя за моята възлюбена, ще се самоубия." Всеки, който не постигне желанието си, готов е да се самоубие. Всички хора казват: „Ако не постигнем нещо велико, ще турим край на живота си." Това се дължи на чрезмерната човешка гордост. Който казва, че ще се самоубие, той унищожава Бога в себе си. В него се поражда мисълта: „Ако Бог не ми помогне да реализирам желанието си, ще прекъсна живота си. Искам да покажа, че трябва да стане и моята воля." Бог често дава такива уроци на хората.

Един млад човек разправял своята опитност. По известни причини той дошъл до голямо отчаяние в живота си и решил да се самоубие. В този момент, в съседната стая се чул тихият глас на неговия приятел. Той се вслушал в песента, която долитала до ушите му и ясно разбрал смисъла на следните думи: „Аз за тебе само мисля и никога не ще те забравя." Те произвели преврат в него и той се отказал от решението си да се самоубие.

Да се самоубиеш, това значи неразбиране на живота. Красив е животът, но трябва да се разбира.

Самоубийството е процес на израждане. Този, който се е самоубил, той се превръща в животно, деградира в животинското царство... След това му трябват хиляди години да пъпли като животно, докато дойде до това положение, в което се е намирал преди да се самоубие. При всичките мъчнотии, които е имал, той вече не може да мисли и започва да изживява своето минало.

Когато Господ иска да освободи човека от страданията, които той не може да носи, Той го поставя в положението на животно.

СВЕТЛИНАТА

Човешкият организъм боледува, когато е лишен от вътрешна светлина, топлина и сила.

Ако не приемаш правилно светлината и топлината, сам се натъкваш на различни болести.

Мнозина се оплакват от силното Слънце, казват, че действало зле върху организма им. Причината за това не е в Слънцето, но в мислите и чувствата на хората. Лошите мисли и чувства образуват един тъмен пояс около Слънцето, който така пречупва слънчевите лъчи, че задържа голяма част от тъй наречената черна светлина на Слънцето. Тия черни лъчи са причина за много болести, както и за почерняването на хората. Оттук може да се извади заключение, че началото на всички болести се крие на особено вътрешно пречупване на слънчевата светлина. Светлината, която се пречупва в низходяща степен, всякога произвежда болезнени състояния в човешкия организъм. Черните лъчи на светлината се отразяват зле и върху човешките мисли и чувства.

Силната светлина е в състояние да ослепи човека.

Много болести, много пороци се явяват поради липса на светлина.

Съвременните хора не възприемат нужното количество светлина. Защо я икономисват, и те не знаят. Обаче тази икономия се отразява върху здравето им, както и върху умствения и сърдечния им живот.

Всички съвременни хора, общества и народи страдат от липсата на светлина. Тя съществува изобилно във външния свят, но не остава вътре в нас. Вътре тя е малко; условия няма да се прояви вътре в нас при сегашното състояние на човека. Вследствие на това се зараждат всички отрицателни чувства, които сега спъват развитието на човечеството и разяждат неговия организъм, пречат на неговия ум и покваряват сърцето му.


СИЛИТЕ

Дето е силата, там е здравето; щом изчезне силата, болестта иде.

Човек чрез тежестта, която носи, измерва силата си.

Казвате, че не ви трябват товари, тежести и постепенно почвате да ги изхвърляте. Обаче, щом изхвърляте тежестта, постепенно губите и силата си.

Който изправя грешките си, става два пъти по-силен. Не ги ли изправя, той губи силата си.

Слаб е онзи, който не разбира Божиите закони и Божиите блага.

Кое е това, което дава сила на човека? То е неговият ум.

Няма коментари:

Публикуване на коментар