Звездни Цивилизации

петък, 21 октомври 2016 г.

Нацистката “База-211” още действа в пещерите на Антарктида





На 3 март 1947 г., е прекратена най-неочаквано и внезапно вероятно най-голямата в историята на научните изследвания експедиция.

Нейн ръководител е американският адмирал Ричард Бърд. Водената от него флотилия се отправя в края на 1946 г. към Ледения континент.

Операцията е известна под кодовото наименование „Висок скок“. Под командването на адмирала се намират един самолетоносач, 13 кораба от различни типове и 25 самолета и вертолета. В състава на експедицията са включени 25 учени, много офицери и… 4 100 морски пехотинци! Не е известно за какво им е на учените цялата тази армия, но факт е, че този регион от Ледения континент, е известна като Земя на кралица Мод. На германските карти обаче тази област е означена като Нова Швабия.

Впоследствие става ясно, че за един месец американските „изследователи“ правят над 49 000 въздушни снимки. След това разузнаване от въздуха в действие влизат и пехотинците. Но както вече стана ясно, най-неочаквано експедицията е прекратена без каквито и да било обяснения точно преди 60 години. Следващата пролет – през май 1948 г., на страниците на европейското сп. „Бризант“ излиза сензационна статия за провала на американското начинание.

В нея се казва, че изследването било прекратено поради „жестоката съпротива на врага“. В „Бризант“ пише още, че по време на експедицията американците губят един кораб и 4 бойни самолета. Други 9 били изоставени на леда, тъй като не били годни за използване. Пак според „Бризант“ в Антарктида загиват и десетки морски пехотинци. Списанието публикува и спомени на участници в злополучната експедиция. В тях летците разказват как били атакувани от излезли изпод водата „летящи дискове“, както и за възникването на някои странни „атмосферни явления“, които предизвиквали „психически разстройства“ сред изследователите.

Повечето читатели приели тази публикация като опит за гонене на поредната вестникарска сензация. След няколко десетки години обаче става ясно, че от Антарктика започват да пристигат съобщения за все по-честата поява на дискообразни НЛО-та.

След като водените от адмирал Бърд кораби стигат до родна земя в американската преса се появява информация, че истинската цел на провалилата се експедиция било откриването на секретната „База-211″ на германските нацисти. За нея има събрани множество агентурни и други данни от разузнаванията на доскорошните съюзници срещу Третия райх. Според тях тайната база на ледения континент започва да се изгражда още в началото 1938 г. Тогава към бреговете на Антарктида е изпратен водения от капитан Алфред Ритшер кораба Schwabenland („Швабска земя“). Той имал хидроплан на борда, който прави снимки на една четвърт от повърхността на Ледения континент и хвърля десетки метални вимпели с хитлеристката свастика, за да се маркира Антарктика като територия на Третия райх. Още тогава тази част от най-южния континент бива кръстена Нова Швабия.

През следващите години чести рейсове в тази посока започват да правят подводниците на адмирал Карл Дьониц. След края на Втората световна война съюзниците намират документи, от които става ясно, че немците откриват на територията на Нова Швабия цяла система от подземни пещери, които са свързани помежду си с топла връзка. Между документите е открит и един рапорт на Дьониц, в който адмиралът радостно споделя: „Моите подводничари откриха един истински земен рай!“  През 1943 г. гьобелсовата пропаганда също тръби, че „Германския подводен флот се гордее с това, че на другия край на света е създал за фюрера непревземаема крепост.“

За да не бъде разкрит подземния град германците торпилират всеки чужд кораб, дръзнал да се появи край бреговете на Земята на кралица Мод. От 1939 г. нататък започва строителство на секретния подземен обект под кодовото название „База-211″ и колонизирането на Нова Швабия. За снабдяването на „База-211″ адмирал Дьониц отделя 35 от най-големите германски подводници, които са преоборудвани за транспорт на големи товари. Според полковника от американското военно разузнаване Уендъл Стивънс към края на войната немците построяват и 8 големи товарни субмарини. Всички те са пуснати на вода с една единствена задача – да осигуряват снабдяването на „База-211.

Пак към края на войната нацистите разполагат с 9 изследователски предприятия за експериментиране и производство на „летящи дискове“. Според руския полк. Виталий Шелепов най-малко едно от тези предприятия е било евакуирано с нацистките подводници в Антарктида. Така на Ледения континент продължава да се изпълнява програмата за развитие на дисколетите. С германския подводен флот в Антарктика са транспортирани и водещи немски учени с целите им семейства и хиляди военнопленници за работна ръка. Между пасажерите има и стотици добре подбрани младежи и девойки от организацията „Хитлерюрген“ за бъдещия генофонд на „чистата арийска раса“.

А ето и малка част от сведенията, свидетелстващи за наличието на страни явление и неидентифицирани летящи и други обекти на територията на Антарктида:

През 1976 г. японски изследователи засичат едновременно 19 кръгли обекта, които се спуснали от Космоса над Антарктида и веднага изчезнали от екраните на радарите.

През 2001 г. авторитетното американско списание Weekly World News публикува съобщение, че норвежки учени са открили в сърцето на Ледения континент на около 160 км. от планината Маут Маклинтък, висока около 28 м странна кула, която била издигната от стотици ледени блокове. Според учените тя била копие на стражева кула от средновековен европейски замък.


През пролетта на 2004 г. канадски летци откриват по време на изследователски полет някакъв паднал върху леда на Антарктика странен летателен апарат. На снимките ясно се различавали повреденият дисколет и широкият кратер под него от удара в леда. Към мястото на катастрофата била изпратена експедиция. Изследователите обаче не открили в засечените с прецизен Джи Пи Ес точни координати нито дисколета, нито дори и винтче от него. Явно „чистачите“ от „база-211″ са свършили бързо работата си.

„Конвоя на Фюрера“ – това е названието на флотилия от 35 елитни подводници от клас U, които качват в края на войната от пристанището в Кил множество добре опаковани сандъци, след което се отправят в неизвестна посока. Известна е съдбата само на две от тези субмарини. Една от тях – U-530, потегля от Кил на 13 април 1945 г. под командването на 25-годишния капитан Ото Вермаут. На борда се намират реликви от Третия райх, личните вещи на Хитлер и пътници с бинтовани лица. Подводницата доставя товара си в Антарктида. Втората подводница U-977 потегля малко по-късно по същия маршрут под командването на Хайнц Шефер. През лятото на 1945 г. (на 10 юли и 17 август) двете подводници влизат последователно в аржентиското пристанище Мар-дел-Плата, за да се предадат на местните власти.

Известно е, че подводниците от този тип имат продължителност на плаване от най-много 7 седмици. Екипажите и на двете подводници изглеждат много добре, а няколко моряка хранели с консерва сардина гларусите, докато чакали аржентинския стражеви катер, за да ги конвоира. По време на последвалите не много сериозни разпити така и не станало ясно къде са били подводниците в продължение на цели 3 месеца.

Според непотвърдени данни през 1936 г. в района германския град Фрайбург претърпява авария НЛО. Апаратът попада в ръцете на учени от обществото Врил (Vril). С подкрепата на СС германските експерти вероятно са успели да ремонтират дисколета. В последствие – от 1936 до 1945 г., на базата на извънземната технология германците създават първо четири експериментални прототипа на име Vril. Съдейки от попаднали в ръцете на съюзническото разузнаване снимки първите три от тях били въоръжени само с картечници, а четвъртият – Vril 1-4, носел оръдейна кула от танк Pz-V Panther.

В последствие в IV-ия опитно-конструкторски център на СС били построени доста по-големите апарати от серията „Хаунебу“ (Haunebu). В книгата си „Немските летящи чинии“ авторът О. Бергман дава някои техни технически характеристики. Диаметърът на Haunebu-II например бил 26,3 м. Двигателят „Туле тахионатор 70″ е с диаметър 23,1 м. Управлението се осъществявало от импулсен генератор на магнитно поле. Достигната по време на изпитанията скорост е 6 000 км. в час. Според техническите разчети обаче лимитът бил 21 000 км. в час. Продължителността на полета е 55 и повече часа. Haunebu-II бил 100-процента годен за полети в Космоса. Екипажът бил от 9 човека, а на борда можели да се качат още двадесетина пътника. Въоръжението на Haunebu-II било от морски тежки оръдия.

Връх в тази контролирана от Химлер програма било създаването на диска Haunebu-I, който бил предназначен за борба с противниковите морски крайцери. Диаметърът на построеният през 1944 г. апарат бил 76 м. Въоръжението му е с кули от броненосеца „Лютцов“ с калибър на оръдието от 203 мм. През март 1945 г. тази „чиния“ направила една обиколка на Земята на височина над 40 км. Haunebu-I се приземил в японска военоморска база. В местна корабостроителница Haunebu-I бил превъоръжен с още по-мощни 9 японски оръдия с калибър 460 мм от крайцера „Ямато“. Всяка кула с размери 15 на 20 м тежала 2510 т. Двигателят на германския флагман използвал свободната и практически неизчерпаема енергия на земната гравитация.

Няма коментари:

Публикуване на коментар