Звездни Цивилизации

сряда, 19 октомври 2016 г.

ТАЙНОТО МЕТРО ПОД МОСКВА








Преди и след войната в Москва е проведено голямо подземно строителство. Под земята възникнали бункери, складове, електростанции. Особено голям размах строителството получава с развитието на атомното и термоядреното оръжие: на голяма дълбочина се появяват добре оборудвани убежища, да не говорим за цялостната система от транспортни тунели, водещи от центъра на Москва до предградията й и по-нататък, зад пределите на града. Всеки член на Политбюро имал апартамент в основния бункер. И това съвсем не били малки килийки. Става дума за солидна площ: около 180 квадратни метра.

Както съобщи "Известия", правителството на Москва е одобрило наскоро концепция за подземно усвояване на града - местата под пътищата, паркингите, търговските центрове на повърхността, особено в центъра, не достигат отдавна. През лятото ще бъде взето и решение за целесъобразността на строителство на т. нар. втори контур от московското подземие - нова Околовръстна линия, която да се постави на 2-3 пресечки от съществуващата. Реализирането на тези гигантски замисли неизбежно ще се натъкне на разговори със спецслужбите, отговарящи за тайната многокилометрова система от тунели, шахти и бункери на метрото, положена под земята за особено важните персони от съветско време.

Днес тези подземия явно вече не са нужни за защита от ядрено нападение. Възможно ли е да е дошло времето те да се използват в мирния живот? Дали да пуснем по секретните линии на така нареченото "Метро-2" обикновени вагони, да приспособим бункерите за паркинги, за мини-електростанции или за складове на магазини? С тези въпроси кореспондентът на "Известия" Николай Морозов се обърна към писателя Владимир Гоник. Именно той, изследвайки четвърт век градските подземия, създаде още в 90-те години термина "Метро-2" и написа романа "Преизподня", в който той така точно описа подземната столица, че имаше дълги и неприятни разговори с хората в пагони.

Малцина отричат днес, че под Кремъл и цяла Москва е изградена многокилометрова мрежа от тунели, коридори и шахти. Всичко това в съветските години ли е било направено?

Не само тогава. Днес подземните системи на Москва представляват плетеница от исторически и съвременни подземия. Библиографията за подземна Москва започва от 80-е години на XVIII век и наброява приблизително 600 източници, включвайки подробни карти и атласи. По-голямата част са дореволюционни издания. В тях се описват подробно подземните проходи, мазета, кладенци, речни русла и ручеи, крепостни погреби и крепости. Даже в наше време почти от всеки дом в центъра може да се отиде под земята при наличните умения: достатъчно е от най-близкия колектор или кладенец да изведете проход под фундамента или да го прорежете с помощта на специални инструменти.


Карта на метрото
А вие откъде знаете всичко това?

Като военен лекар аз работех в особено подразделение към Министерството на отбраната. Сред моите пациенти имаше и сътрудници, работили на голяма дълбочина. За някои неща те са ми разказвали, други аз съм видял, спускайки се под земята. Във всеки стар дом в пределите на Садовое колцо има черен вход. През него може да се отиде в мазето, а от там - където искате, даже в московското метро. Тук главното е да се разбере, че няма подземни обекти, за които няма никакви следи на повърхността. Те може да са замаскирани или да извеждат на значителни разстояния. В един от дворовете на Таганка има малко съоръжение, високо около метър. Минувачите не го забелязват, но то е шахта от стар тунел, съединявал легендарния Тагански затвор с Новоспаския манастир. По него, на дълбочина 12 метра, някога водели затворниците на баня, която се намирала в манастира. И този тунел е един от хилядите, които съществуват в Москва. В града отдавна имало мрежа от манастири, които образували защитни пояси около Москва. Манастирът - това е крепост, отбранително съоръжение. Всяка крепост има подземни ходове: първо, за съхраняване на запаси, второ, за излизане в тила на врага или за провизии. Например, в Новоспаския манастир има изход към Москва-река с дължина около 250 метра. Съществуват и други подземни системи. Под Ивановския манастир се намира двукрил женски затвор, където по онова време била държана знаменитата помешчица Салтичиха. И така е почти във всеки храм или манастир.

А вие били ли сте в тези тунели?

Бил съм. Под земята Москва е причудлива и разнообразна, както на повърхността. Има тесни и широки тунели, дълги и къси, с нисък и висок таван. Малцина знаят, че под Новия площад още по-миналия век са съществували огромни подземни складове. Там може да се намерят подземни улици с много нива и пресечки. Но не мислете, че това е чисто руско изобретение. Такива проходи има в много други страни. Да кажем, под Храмовата планина в Йерусалим, където понякога устройват екскурзии. В катакомбите на първите християни в Сицилия и под Рим. В руски градове също има такива помещения. В Александров, например.

От кого и защо са били построени те?

От най-различни хора - предприемачи, търговци, монаси, царе. Малки подземни помещения били строени даже под обикновените къщи. Това не било рядкост. Там се намирали складове или помощни помещения. Обаче с идването на съветската власт всяко споменаване на подземия попадало веднага в категорията "държавна тайна". Тогава започнали да зазиждат тунелите или да поставят на входовете им врати и решетки. Оттогава обикновен човек не може да мине през тях. В старите подземни хамбари се появили затвори, тъмници, там понякога извършвали и разстрели. Фактически, през XX век подземията са обслужвали тесен кръг хора начело с ЦК на КПСС и Политбюро. Преди и след войната в Москва е проведено голямо подземно строителство. Под земята възникнали бункери, складове, електростанции. Особено голям размах строителството получава с развитието на атомното и термоядреното оръжие: на голяма дълбочина се появили добре оборудвани убежища, да не говорим за цялостната система от транспортни тунели, водещи от центъра на Москва до предградията й и по-нататък, зад пределите на града. Всеки член на Политбюро имал апартамент в основния бункер. И това съвсем не били малки килийки. Става дума за солидна площ: около 180 квадратни метра. Били предвидени кабинет, стая за почивка, санитарни помещения, хранителен блок... Кабинетът на Брежнев по интериор малко се отличавал от неговия работен кабинета на повърхността. Проектантите правили всичко възможно обитателите на убежищата да не изпитват психологически дискомфорт като се спуснат на голяма дълбочина. Подобни били мебелите, картините, килимите. Някои членове на Политбюро имали даже фотоимитации с изглед от прозорците им на повърхността. Кандидат членовете на Политбюро също имали помещения, но те били с по-малък размер и комфорт. Децата и обслужващият персонал трябвало да обитават малки шестместни помещения, напомнящи купета на влак.

Ползвали ли са се някога от тези бункери членовете на Политбюро?

Фактически не. Повечето даже не са ги виждали. Но първите държавни лица, разбира се, са се спускали. В началото на 70-е в основния бункер се е спускал Леонид Брежнев (държавен глава на СССР, генерален секретар на ЦК на КПСС. - "Известия"). Той бил в пълен възторг, и доколкото ми е известно, именно след това спускане е наградил Юрий Андропов (в онези години началник на КГБ - "Известия") със златен медал „Герой на социалистическия труд”. Независимо, че помещенията са били строени за относително кратко пребиваване, всичко се правело с нескрит замах. Според замисъла, особено важните персони трябвало да преживеят там първата атака, заразяването, и някъде след около месец да се евакуират оттам. Макар че, да си кажем истината, за Политбюро това бе митологична защита. Времето, за което долита една ракета от базите на НАТО в Норвегия, е 11-12 минути. Човек даже няма да успее да се спусне. Защо тогава са ги строили? За да им бъде по-спокойно. За да има някаква, макар и не твърде убедителна, но все пак надежда, за спасение.

Колко време е отишло за това строителство?

Много десетилетия. Но цялата система така и не е била достроена. В момента когато СССР се разпадна, тя бе изградена 80 процента. Всичките коридори, тунели, многочислени бункери - всичко това го имаше. Нямаше достатъчно количество оборудване. Системата трябваше да се усъвършенства. Така при включване на автономната система за възстановяване на въздуха в главния бункер настъпваше страшна горещина - до 45 градуса. Подобни "дреболии" имаше много. Но главното е - тайната транспортна система се запази.

За "Метро-2"ли говорите?

Да. Заедно с общата система на метрото се полагаха закрити линии, тайни разклонения. И за разлика от бункерите, те от време на време се използваха. Има факт, известен на мнозина. През 1941 година тържественото събрание за ноемврийските празници премина в метрото, на станция Маяковская. И Сталин пристигна с влак заедно с охраната си. При това той не излезе от зданието на Главната квартира на Върховния главнокомандващ на Мясницка, а се спуснал от мазето в тайния тунел, който води към метрото. Съществували и разклонения, през които можело да се стигне до летището. Най-много тунели са били построени в района на Садовое колцо. Целият център е прокопан на различна дълбочина - Лубянка, Мясницкая, Стария и Новия площад, Китай-град – широки, поддържани тунели водят към Кремъл и съседните разклонения на метрото.

Сега се обсъжда активно пренатовареността на столичните подземни линии. Може ли да се използват секретните линии и да се пуснат по тях обикновени влакове на метрото?

Може. Даже е необходимо. Външно тези тунели са напълно еднакви. Същият диаметър, същата инфраструктура. Разликата е, че релсите по линиите на "Метро-2" не са изпъкнали, а хлътнали в пода, за да може по тунелите да се придвижва и автотранспорт.

Няма коментари:

Публикуване на коментар