Звездни Цивилизации

понеделник, 24 октомври 2016 г.

Самодиви, вили-самовили и юди






Първите писмени сведения за самодиви датират от XIII в. Смята се, че тяхната митология се е развила на балканска основа, като специалистите откриват в нея и следи от славянската древност. Думите „самодива“ и „самовила“ отвеждат към прастари, индоевропейски корени със значение "божество", "демон", "лудувам", "вилнея". Разновидност на самодивите са т.нар. „юди“. В българския фолклор те са винаги стари, грозни и страховити злосторнички. Освен тях във фолклора са запазени многобройни приказки за други нечисти сили: караконджоли, таласъми, върколаци, вампири.

Според някои представи самодивите били умрели жени, но най-грешните, които не ги искат ни на земята, ни на небето. Според други предания самодиви стават жени, умрели девствени. Самодивите са невидими същества – обикновено се чува само гласа им. Но за някои хора те са видими.

Такива хора са: съботници (родени в събота, събота срещу Задушница), пред Великден, в полунощ на Бъдни вечеро и през мръсните дни, повтараците (отбити и отново засукали бебета), мешаните деца (деца на самодива и простосмъртен мъж), както и кучета с „четири очи“ (с две контрастни петна над веждите). Те се явяват през нощта. Тогава и водите спирали да текат. През нощта се явяват като самодиви, а през деня могат да се появят като вихрушки, но рядко.





Всъщност това са прекрасни женски същества, които живеят по високи планини, край неначенати езера, реки, извори, под големи дървета. Планини, свързани с тях са Беласица, Рудина планина, Витоша, Люлин, в по-малка степен Рила, Родопите и Стара планина, но Пирин им е любимата планина. Явяват се от пролетта до есента (Благовец – Секновене). През зимата живеят на край света в с. Змейково. Дотам само свраката може да стигне. Тя вършее смил и затова се връща оскубана. А старите орли (картали) пък са с оскубани вратове, защото теглят кочията на самовилите.

Тези ефирно прелестни девици с разпуснати коси имат често и с крила. Те са облечени с риза, рокля, зелен пояс и елече. Дрехите им са украсени с пера, с които летят като птици. Самодивите са неземно красиви, вечно млади моми, с тънка снага („самодивска“), дълги руси коси и чародеен поглед, който замайва и дори убива. Дрехите им са бели, бяла риза или бял сукман, зелен пояс и забунче, препасани със зуница, която има цвета на дъгата, но с преобладаване на зеления цвят. Имат и було, бяло наметало, наречено сянка или лъч, в което се крие тяхната сила. Въоръжени са с лъкове и стрели, които са носели отвлечените от тях моми и момци.





Самодивските обиталища и живот

Едни самодиви живеят на небето, други на земята. Небесните слизат на земята само тогава, когато трябва да изпълнят Божията воля. Има още планински и полски самодиви. Планинските самодиви наказват всеки, който наруши и престъпи владенията им, наруши тишината и спокойствието им. Полските самодиви искат данък тревнина: музикални хора – песнопойци, хороиграчи, свирачи. Самодивите обитават тъмните лесове и дивите планински усои. Те живеят под грамадни стари дървета, в изоставени колиби или в тъмни като пъкъла пещери.

Обичат да излизат навън нощем и се скриват отново с пропяването на петлите. Събуждат се късно сутрин и се къпят в езерата и реките близо до обиталищата им. След къпането прекрасните блондинки се събират на зелени морави, където пеят, свирят, лудуват и играят своите неистови хора. Те обичат музиката, особено мелодиите на кавала, затова често отвличат овчари, като ги карат да им свирят. Освен това тези езически хубавици почитат християнските празници. Затова похищават, ослепяват или убиват хората, които не ги спазват.

Софрите си правят по пладне. Който премине през техните места се разболява. Разболява се и ако им проговори лошо, да се псуват или кълнат. Софрата на самодивите може да бъде и там, където дребната трева в полето представлява кръг или където растат много гъби. Самодивите се хранят с бял хляб, мед, бяла медовина, която събират от средата на овошките, ошав, ябълки, гъби червенки, червени брекини, пият само вода, не ядат свинско и лой.

Самодивите пазят ревниво своите обиталища и свърталища - онзи, който наруши владенията им изчезва безследно или се разболява от неизлечима болест. Затова хората не дръзват да пристъпят в такива места нощем и не смеят да косят тревата по "самодивските" морави, дори и те да се намират сред собствените им имоти. В България има стотици местни названия от типа Самодивска поляна, Самодивско кладенче, Самодивско хоро и т.н.

Местата, които са свързани с представата, че на тях самодивите обичат да излизат и играят, че там е трапезата им или там връзват люлката на децата си са: нечисти места, студени места; живеят на междите, на синор, на нишан (белег на собственост) на нива, на уврат между две ниви, на обраното; мостове, запустели църкви, воденици, чешми, вирове и особено кръстопътища. На тези места се забранява да се спи, да се оставя дете, да се уринира, защото се смята, че човекът се разболява.

Игрището на самодивите не обрасва с трева. Ако има трева и самодиви играят по нея, тя повече не никне или пък е като изгоряла, жълта и черна. Според други описания самодивските игрища са кръг с утъпкана трева, а по средата, където е бил свирецът им, тревата е тъмно зелена.

При мръкване самодивите отиват отново край води - езера, вирове, извори - събличат се голи, къпят се, перат дрехите си и ги простират да съхнат на лунна светлина, пазейки зорко да не ги открадне някой. След това се събират на една и съща поляна в най-отдалечените гъсти гори, наречена хорище и цяла нощ играят боси вълшебно хоро. Обичат музиката, особено мелодиите на кавала, затова често отвличат овчари, като ги карат да им свирят.




Самодивски нрави и обичаи

Тези загадъчни същества са повелителки на водите и могат да предизвикват суша. Подпомагани от кръстати орли, те се разпореждат и със стихиите на ветровете, затова и появата им е често съпроводена с вихрушка. Вярва се, че самодивите пазят изворите и чешмите. На тях хората оставят малка жертва, когато наливат вода.

Планинските самодиви, живеещи под корените на дърветата край водни източници (кладенци, чешми, извори) са много сърдити същества. Те са най-опасни за младите ергени, младоженците и момите.

Самодивите не са неизбежно неприязнени и опасни за хората. Когато някой им направи добрина, те се побратимяват с него, стават негови покровителки и дори откърмят от него деца, от които израстват славни юнаци. Известни такива самодиви са Гюрга, Дена, Стана, Мита, Магда. Самодивите обичат да се побратимяват с юнаците. Те ходят през нощта с гайди и тъпани, под чиито звуци играели своето хоро. Също така се чували като сватба с музика и подвикване „и-ху“. Среща се представата, че има и мъже самодиви. Тяхната сила била в пояса.

Понякога се проявяват като работни жени, особено по жътва, и подпомагат работата на невестите с деца. В повечето случаи обаче са враждебно настроени към хората - заключват водните извори, стръвно преследват и убиват овчарите, задето опустошават пасищата им, отвличат хубави моми и невести или им причиняват беди от завист и злина. Въпреки че са с човешки облик, при срещи с хората самодивите могат да се превръщат в животни - например вълци. Почитат християнските празници - особено Великден - и похищават, ослепяват или убиват хората, които не ги спазват.

Самодивите яздят едри (сури) елени, като използват за юзди и камшик змии. Ако по време на лов човек убие такъв елен, покровителката му отмъщава жестоко на ловеца, като го ослепява или му праща болест, следвана от сигурна смърт. За такива болни се казвало, че са болни от самодивска болест и ако посмеели да се появят на хорище, тамошните самодиви веднага ги разпознавали и ги умъртвявали със смъртоносни писъци.



Самодивските избраници

Самодиви се разделят с девството си по собствено желание - носителки на буйна сърдечна страст, те се влюбват безпаметно в този или онзи левент, обсебват го без остатък и го измъчват с огнените си прищевки до смърт. В други случаи, измамени от сладострастни хитреци, самодиви губят целомъдрието си, раждат невинни бебета и като кърмачки имат гърди с такива исполински размери, че се налага да ги премятат през раменете си.

Самодивите се побратимяват с юнаци и с мъже, които са им направили добрина - стават техни покровителки и раждат от тях деца, от които израстват славни юнаци като Секула детенце. Крали Марко е откърмен от самодива и Вида Баздърджийка му е посестрима.

Магическата сила на самодивата е в дрехите и булата й (т.нар. сянката). Ето защо ако някой мъж успее да ги открадне, а най-сгодният миг за това е къпането, тя се превръща в обикновена жена и му се покорява. Такава самодива минава през венчило, ражда деца, но не става добра майка и домакиня, а използва всяка възможност да си върне откраднатото и свободата, и да избяга на воля изоставяйки децата си.

Понякога самодиви пристават по собствено желание, но обсебват любимия си без остатък и го измъчват с прищевките си до смърт. Любените от самодиви момци са бледи и болнави. В повечето от случаите те, ако не са здрави и силни юнаци, умират преждевременно и стават техни слуги.



Самодивски болести и защити

При срещите си със самодиви хората боледуват от малка простуда, епилепсия и най-различни хронични болести. Съществуват самодивски растения – имел, бръшлян, хвойна, здравец. За това в Пиринско се среща практиката, когато се берат тези растения, да се оставя конец от дрехата, хляб или монета. Вярва се , че юдите в тези растения ще си отмъстят. Има и самодивски дървета – високи и стари, с голяма сянка (дъб, топола, орех, бук), под които се събират да играят самодивите. Вярва се, че живеят на бук. Той не се гори, не се внася в къщи.

Яворът и ясенът прогонват самодивите. Съществува забрана да не се споменава името на самодивата пред огъня, защото тя или другите духове ще дойдат. Поради това за нея не се говори и пред малко дете. Срещу самодиви се препоръчва да се носи чесън, кост от мъртва жена, змийска кожа, ципа от новородено, пепел, тамян, прекръстване, запалване на огън или цигара. За хора, които ги носят самодивите са слепи.



Известни самодиви
Стана – посестрима на свирците и кавалджиите
Дена – на юнаците ратоборци
Радка – на овчари и пастири
Магда – на билярки (билкарките и билкарите)
Смита – на дървари и горите
И още Ирина, Ангелина, Вида Баздарджийка, Стойна, Гермеруда, Гюра, Гюрга (най-младата)

Няма коментари:

Публикуване на коментар