Звездни Цивилизации

сряда, 19 октомври 2016 г.

„Аненербе“ – черната магия на Хитлер

 град Лхаса, Тибет
 Една от схемите на летяща чиния на „Аненербе“
 Емблемата на „Аненербе“

Седалището на Аненербе, Замъкът Вевелсбург



Съществуването на тази изключително класифицирана организация, основана с личното участие на Адолф Хитлер винаги е била обект на специално внимание на високопоставени лица в САЩ, СССР (Русия), Франция и Англия. В края на Втората световна война започнала истинска борба между световните разузнавателните агенции за притежаването на архивите и артефактите на организацията. Много от нацистките учени били принудени да продължат да работят в експерименти в Съветския съюз и Съединените щати.

„Аненербе“ (бел.ред. от немски родова памет) е може би една от най-загадъчните организации на Третия райх. Официално, организацията се занимава с изучаването на древната история на традициите и наследството на германския народ. Но в действителност нейните цели са много по-амбициозни, а корените на произхода и създаването на тази мистериозна организация, се крият много по-дълбоко в историята.

Както е известно основата на идеологията на нацизма е поставена от тайните общества дълго преди появата на национал социалистическата държавата. Въпреки това, нека започнем от края на 19-ти век.

Точно тогава, игуменът на бенедектинския манастир в австрийския град Ламбах, Теодор Хаген, прави дълго пътуване до Кавказ и Близкия Изток. Целта е да се търси езотерично познание, използвано по-рано при създаването на самия орден, но в последствие изгубено.

Хаген не се връща от експедицията с празни ръце – той донася огромен брой древни ръкописи, съдържанието на които се съхранява чрез строго пазена тайна комбинация, която дори за монасите остава загадка. Знае се само, че след завръщането си игуменът дава заповед на местните занаятчии да създадат нови барелефи за абатството. Тяхна основа е свастиката – древен езически знак за въртенето на света.

Любопитно съвпадение е, че по времето на появата на свастиките по стените на манастира, в църковния хор пее момче, наречено Адолф Шикългрубер.

След смъртта на Теодор Хаген през 1898 г., в абатството идва монахът Ланс Йорг фон Либинфелс. По някаква причина всички мистериозно пазени ръкописи преди това, са предоставени на Либинфелс без никакво възражение. Очевидци твърдят, че Либинфелс прекарва няколко месеца в библиотеката на манастира, само от време на време оставяйки вратата отворена за получаване на малко храна. Той пазел пълно мълчание и не разговарял с никого. Всички тези древни материали, получени от Либинфелс, му позволили да създаде тайно духовно общество. То се нарекло „Орденът на новия храм.“

По-късно, след края на войната, през 1947 г., Либинфелс ще напише, че той довежда Хитлер на власт. И все пак, в началото на новия век, „Орденът на новия храм“ се превръща в един от центровете на неясно окултно течение, наречено „виенай“, което от стар немски се превежда като посвещение. Тази концепция в езотерични кръгове се приема като мистично разбиране на факта, че невежеството е обект на сляпата вяра.

Трябва да се отбележи, че по това време между 19 и 20 век, е имало много тайни, мистични организации, които са работили в тясно сътрудничество помежду си. През 80-те години на 19-ти век в редица страни в Европа, особено в Англия, Германия и Франция, се оформя обществото на „посветените“, като таен орден. Там влизат някои от най-блестящите умове на своето време. През 1887 г. в Англия е основано обществото „Златна зора“, водещо началото си от обществото на розенкройцерите. Целта на „Златна зора“ е (чрез усвояване на магически ритуали) получаване на власт и знание, достъпни само за посветени. Това общество поддържа контакт с подобно германско общество.

През 1912 г. е организирана среща на германски окултисти, на която е взето решение да се създаде германски орден на „магическо братство“ (през 1932 Хитлер приема предложението да стане Велик магистър на Ордена). Орденът е основан, но бързо започва да бъде разкъсван от вътрешни борби и един от братята създава независимото братство – обществото „Туле“. Символите на тази мистериозна организация са свастиката с меч и венец. В „Туле“ са хората, които в бъдеще ще изиграят решаващата роля във формирането на нацистката партия.

В книгата „Утрото на магьосниците“ от Луи Повел и Жак Бержие, публикувана през 1959 г. във Франция се каза, че легендата за „Туле“ се връща към произхода на германофилството и разказва историята на древна високоразвита цивилизация, която населява изгубената Атлантида. Германските мистици твърдят, че „Туле“ е магически център на тази древна цивилизация, която разполага с тайни знания на напълно изчезналата цивилизация. Това са древни свещени знания, чрез които са се правили опити да се възкресят членове на Ордена „Туле“.

Идеологическата основа на „Аненербе“ поставя Херман Вирт, холандско-германски учен, археолог и мистик, който е проучвал древни символи, езици и религии. През 1928 г. той публикува книгата си, озаглавена „Произход на човечеството“. Според неговата теория в началото на човечеството стоят две протораси: „нордическа“, явяваща се духовна раса от север и пришълци от южния континент Гондвана, с присъщите си низши инстинкти, раса от Юга. Представителите на тези раси са разпръснати сред различните народи.


Герман Вирт
През 1933 г. в Мюнхен се провежда историческа изложба, озаглавена „Аненербе“ (наследство от предците). Организатор на изложбата е проф. Херман Вирт. Изложбата включва много експонати, събрани от различни части на света от Алпите до Палестина. Някои ръкописи, изложени там се определяни на над 12 хиляди години. Изложбата е посетена от самия Химлер, отявлен привърженик на „расовата теория“. Той е очарован от експонатите, представени там. По това време Химлер вече е дясната ръка на Хитлер и ръководител на СС. Тогава СС, наред с други функции, се опитва да поеме по-голяма роля в духовните, мистични и генетични идеи. И за тази цел се изискват специфични знания. Налице е необходимост от нова държавна организация, която е трябвало да се справи с всички тези проблеми. Така, на 10 юли 1935 г. по инициатива на Хайнрих Химлер и на изследователя на древна германска история Херман Вирт е основана „Аненербе“. Първоначално функциите на „Аненербе“ са сведени до изследвания на германската праистория.



В изследванията си „Аненербе“ интензивно използва психолози, ясновидци и медиуми. Трябва да се отбележи, че методологията на тази работа не е нещо ново за това време. Германия вече е използвала медиуми, като чст от разузнаването си по време на Първата световна война. Едно от най-важните направления в дейността на „Аненербе“ е търсенето на древните знания на свръхцивилизации, забравени магически руни, библейски и други митични артефакти, особено тези, които са мощно използвани за „оръжия за древните богове“. В търсене на това знание ( „Аненербе“ го разглежда като оръжие) се организират множество експедиции до най-отдалечените кътчета на нашия свят: Антарктида, Тибет, Южна Америка и др. Не се изключва възможността за придобиване на знания от извънземни цивилизации. За тези цели в „Аненербе“ има специално обучени контактьори.

Операция „Граал“

Една от първите експедиции на „Аненербе“ е насочена към търсенето на Светия Граал. Експедицията е инициирана лично от Хитлер. Като противник на християнската вяра, той смята Светия Граал за по-древен от християнството арийски артефакт, който е на повече от 10 хиляди години. От другата страна мита за Светия Граал, даващ власт над света, няма как да не интересува Хитлер. На института е била възложена задачата да открие Светия Граал. Това е писмо от 24 октомври 1934 г., намерено в публичните архивни документи, Хитлер пише:

„… Уважаеми господин Вирт! Бързият растеж и успех на вашия институт през последните години, дават основание за оптимизъм. Смятам, че сега „Аненербе“ може да се справи с по-сериозни предизвикателства, отколкото тези, които са били поставени пред него досега. Ние говорим за търсене на т.нар Светия Граал, който, според мен, е наистина съществуваща реликва от нашите арийски предци. За да търсите този артефакт, можете да използвате допълнителни парични средства до степен, необходима …“


Светия Граал
Ръководство на експедицията е поверено на археолога и писател, автор на антикатолическа книга „Кръстоносен поход срещу Граала“ Ото Ран. Търсенето на Светия Граал се осъществява в замъците на катарите на Пиринеите и въпреки че слуховете твърдят, че експедицията се увенчава с успех, Ото Ран мистериозно изчезна през 1938г. Какво точно се е случило, знаят малцина.

В търсене на Шамбала

През 1938 г., под егидата на „Аненербе“ в Тибет е изпратена експедиция, водена от Ернст Шефер, който е посещавал Тибет и преди. Преди експедицията има няколко цели, но основна е търсенето на легендарната земя на Шамбала, където според легендата са живяли представителите на древна напреднала цивилизация – „господарите на света“, хората, които са знаели всичко и контролират хода на човешката история. Експедицията продължава в Тибет в продължение на повече от два месеца. Филмът, заснет от германските оператори е намерен след войната в една от масонските ложи в Европа. Във него са запечатани много магически практики и ритуали, чрез които се изпада в транс.




Някои технически проекти на нацистка Германия са изпреварили времето си. Такива, например са проекти като т.нар. тогава „летящи дискове“ и психофизически оръжия „Тор“. Следите отново водят към „Аненербе“ – тази организация е пристъпвала към създаването на летящата чиния на Третия райх и психофизически оръжия. Въпросът как се е стигнало до такива напреднали знания все още е отворен – може би многото експедиции на „Аненербе“ в търсене на древно знание са довели до успешен край, а може би знанията са получени по някакъв друг начин …



Известно е, че магьосниците в „Аненербе“ са получавали знания под влиянието на различни халюциногенни наркотици, в транс – променено състояние на съзнанието, когато контактьорът се опитва да установи връзка с така наречените „неизвестни висшестоящи“ или както те са ги наричали „външни съзнания“. За един от най-добрите специалисти на „Аненербе“ в черната магия се смята Карл Мария Вилигут , немски мистик и окултист, силно повлиян от Третия райх.


Карл Мария Вилигут
В транс, той описва в детайли законите и обредите на древния германски народ, тяхната система от военни и религиозни практики. Той прави значителен принос към окултното подразделение на „Аненербе“ и през 1939 г. се оттегля в имението си, където умира през 1946. Селяните, които живеят в близките около него села , по някаква причина смятат, Вилигут, както и предците му за тайната царска фамилия на Германия.


Разшифровани руни с подписа на Вилигут
Руническите символи

Интересът на нацистите към руните може да се проследи обратно до склонността им към окултното и народното движение на Гуидо фон Лист — важна фигура в германския мистицизъм и възраждането на интереса към руните през 19-и и 20-и век. През 1902 г. Лист публикува в книгата си „Тайната на руните“ (Das Geheimnis der Runen) 18 така наречени арманен руни, основани на младшия футарк, които му били „разкрити“ по време, докато бил временно сляп след операция на катаракта на двете очи. В нацистката традиция S-образната руна се назовава сиг (вероятно от англосаксонското сигел). Макар да не е класическа руна.

Работата по събирането и изучаването на древните рунически знаци, както и по създаването на нови такива е била изключително активна. Всички държавни и военни нацистки символи се основават на рунически символи. През 1933 г. там е разработен прословутия SS символ – двойна руна на победата. Всяка руна има свое определено магическо значение. След мистични традиции на древните германци в Третия райх с различни значения руните се използват почти навсякъде: на сградите на държавните институции, на военните поделения и формирования, в атрибутите на държавната власт. Специални защитни руни са приложени към цялата фашистка военна техника (танкове, самолети и т.н.) и дори върху шлемовете на войниците – всичко това трябва да направи немската държава „непревземаема“.


Система от древни руни






Офицерите от SS е трябвало да учат стари германски рунически символи и магически ритуали. Почти всички от по-високите етажи на SS са членували в мистични общества. В действителност, мистицизмът и руническата магия в Третия райх са били издигнати до ранг на религия, а „Аненербе“ е бил главният храм за въплъщение на тази религия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар