Звездни Цивилизации

вторник, 2 януари 2018 г.

 ВЕЛИКАНИТЕ ОТ УРАЛ И СИБИР



Легендите и приказките за великани - хората с огромен ръст, се срещат при много древни народи.
Според старинни записки преди стотици години в Северен Урал и Сибир се срещали хора с необикновено висок ръст. Те не били отделни случаи на физически аномалии - на гигантизъм, които понякога се срещат и днес, а съществуват съобщения за цели племена от руски великани.
Един от документите за един руски великан е на Ахмед ибн Фадлан, който през 921-922 г. който заедно с делегация на багдадския халиф посетил царя на волжските българи, а преди това минал и през руски територии. Книгата, която написал Ибн Фадлан, е безценен източник по история на дохристиянска Русия, включително за Приуралието. В нея се разказва за един исполин, който живял в околностите на столицата на волжките българи.
Арабският пътешественик разказвал, че още в Багдад научил от един пленен тюрк, че в Булгарското царство бил държан по неволя един исполин - "човек с огромно телосложение". Когато делегацията пристигнала на Волга, Ибн Фадлан помолил царя да види гиганта. Оказало се обаче, че той бил убит заради злия му характер. Очевидци разказвали, че само като погледнел децата, те припадали, а бременните жени - абортирали. Великанът бил заловен далеч на Север, в страната Вису. Според днешни историци тази страна се намирала в района на река Печора и оттам той бил закаран в столицата на Волжска Булгария. Държали великана извън града с верига, завързана за дърво.
На Ибн Фадлан показали останките на гиганта.
Има сведения и от края на 19 век. Когато отворили един гроб в Поволжието, открили скелет на човек гигант.
Сто години след Ибн Фадлан столицата на Волжска Булгария посетил ученият пътешественик Абу Хамид ал Гарнати. Там той също срещнал великан, но жив, и дори разговарял с него.
"Аз видях в Булгара през 530 г. - 1135-1136 г., висок човек от потомците на адитите, чийто ръст беше над седем лакътя, казваше се Данка. Той вземаше кон под мишница, все едно че вземаше агне. Силата му беше такава, че с една ръка чупеше бедрото на коня и разкъсваше месото и жилите му, все едно че къса трева.
Управникът на Булгара му беше направил ризница и го караха на повод, а шлемът на главата му беше като котел. Когато имаше сражение, той се сражаваше с дъбова тояга; ако удареше слон, щеше да го убие. Но беше добър и скромен. Когато се срещаш с мене, ме поздравяваше почтително, макар че моята глава не стигаше и до кръста му, Аллах здраве да му даде..."
Подобни сведения са се запазили и в скандинавски източници. Те се отнасят до нападенията на варягите в отдалечените райони на Руския Север. Тук неуморимите разбойници неведнъж се сблъсквали с племена от исполини - както от мъжки, така и от женски пол - нещо като амазонки великани.
Датският историк-хронист Саксон Граматик - 1140 - около 1208 г., разказвайки за плуването на една дружина викинги по Бяло море, описал пещера, в която живеели великани.
Руският Север е изпълнен с разкази за исполини.
Още в началото на ХХ век сред поморите, които плували към Новата Земя, имало предание, че в една крайбрежна пещера има гигантски човешки черепи.
Сибирските сказания за срещи с великани събирал и записвал ученият археолог Алексей П. Окладников - 1908-1981 г. Ловецът еленовъд Николай Курилов от долна Лена му разказал, че някой си ловец открил на брега на Ледовития океан огромни човешки следи, които излизали от морето. Ловецът решил да ги проследи на сушата. След два дни ходене той видял пред себе си планина, която се издигала над тайгата като остров. Следите там били много. Изведнъж се появила жена с ръст от няколко сажена. Тя взела Курилов за ръката и го завела вкъщи, където бил мъжът й великан.

Той казал на ловеца: "Сам съм си виновен, че показах следите си, иначе нямаше дойдеш тук. Тръгвай обратно и на никого не разказвай за видяното. Ще ти помогна да се върнеш..." Великанът качил ловеца на нарта, завързал му очите и казал: "Когато стигнеш до своята земя, пусни кучетата..."
Обратният път за ловеца продължил един ден без нощуване. Когато той развързал очите си, видял, че не го возят кучета, а два вълка... Пристигайки вкъщи, ловецът пуснал вълците и те веднага изчезнали. Когато разтоварил нартата, видял куп скъпи кожи.
Николай Курилов мълчал за преживяното цял живот и го разказал преди смъртта си.
Според сибирски легенди великаните имат не само огромен ръст, но и дълги и гъсти вежди и бради, затова ги наричат още "брадати хора". Има цели селища, в които живеят брадати. Формата на жилищата им била куполовидна; вътре нямало печки, а неведоми "светещи камъни".
В много легенди великаните се свързват с островите в Ледовития океан.
В средата на 19 век по думите на очевидец е записана следната история. Един индустриалец оглеждал островите около Колимското устие. Там го застигнала буря и той се заблудил. Дълго се скитал по ледената пустиня и най-накрая кучетата го завели в непознато селище, което се състояло от няколко колиби.
Късно вечерта пристигнали мъже с огромен ръст и започнали да разпитват непознатия - кой е той, откъде е, по какъв случай пристигнал тук, не го ли изпраща някой.
Индустриалецът бил държан от гигантите шест седмици в отделен дом и не му позволявали да се отклони и една крачка. Често той чувал звън на камбана и решил, че е попаднал в разколническа секта. Най-накрая исполините решили да го пуснат, но под клетва, че няма да разказва за видяното и чутото. След това му завързали очите, извели го от селището и го изпратили надалеч. При раздялата му подарили бели кученца и червени лисици.
Иркутският епископ Вениамин разказвал, че на Ледовития океан има "неизвестен на географията остров", на който живеят брадати жители; разказвали, че хората буквално обрасли с косми. Народното предание гласи, че брадатите живеели на островите в Ледовития океан отдавна. Те търгували само на брега и към острова не пускали чужди.

Няма коментари:

Публикуване на коментар