Звездни Цивилизации

неделя, 14 януари 2018 г.

Атентатът Кенеди



Мотивите за убийството на ДЖ. Ф. КЕНЕДИ са предмет на бурни спекулации още от ноември 1963 г. Ясно е, че младият президент желае да даде път на редица стратегически важни въпроси, което го поставя в остри противоречия с властовите и политическите интереси на ЕСТАБЛИШЪНТА. Той не е добър „играч“ и една от причините за неговото убийство е, че скоро след стъпването си в длъжност през 1961 г. уволнява шефа на ЦРУ с прекалено много власт АЛЪН ДЪЛЕС след фиаското на операцията „Заливът на свинете“ (неуспешен опит за прекарване на кубински изгнаници в „Залива на свинете“ в Куба през 1961 г.). В допълнение той подготвя изтеглянето на някои американски съветници (адвизори) от Виетнам. Заповедта за завръщане е издадена през октомври 1963 година. Трън в очите на Илюминатите е и фактът, че Кенеди категорично иска да ограничи военната активност на ЦРУ в Югоизточна Азия. На 18 юли 1963 г. той заявява пред Конгреса, че има намерение да вземе мерки, за да намали платежния дефицит на САЩ. Президентът желае да се насърчи износа на индустриални стоки и да се повиши лихвата на уравнителния данък — оборот върху влоговете на американските граждани в чужбина. Годишно трябвало да се плащат до 15% данъци за инвестирания в чужбина капитал. Ясно е, че това е едно нещо, с което международните банкери нямало да се съгласят. Очевидно Кенеди е истински представител на народа!

За да видим една много по-важна причина обаче, ще се наложи отново да напуснем за малко политическата сцена. Става въпрос за СЛУЧАЯ РОЗУЕЛ. На 2 юли 1947 г. в Розуел, Мексико, се разбива „не — земен“ летящ кораб. Свидетелите са 92-ма, от тях 35 са очевидци от първа ръка (персона на Air Force); в него са намерени 4 дребни човекоподобни същества. Друг космически кораб е намерен на 13 февруари 1948 г. близо до Ацтек, Ню Мексико. Повторно падане на летящ обект в Ню Мексико има на 25 март 1948 г. в Хърт Кениън, Ацтек. Дискът е с диаметър 33 метра и е направен от неизвестен метал. На мястото са открити 16 мъртви пасажери, високи около 1,20 м. Поредното падане в Розуел е през 1949 г., при което оцелява един пасажер. Съгласно заповедта офицер от военновъздушните сили го отвежда в Лос Аламос. По онова време Лос Аламос е най-сигурната база на американските сили. Съществото се описва като рептилоиден[1] хуманоид с характеристики на насекомо. То е наречено EBE (Extraterrestrial Biological Entity). Неговата раса посещавала Земята от 25 000 години, идвала от система на двойна звезда, планетата и била пустинна, слънцето — застрашено от загиване — и разполагали с подземни бази в различни области на Земята. Съществото учело младия полковник, който се грижел за него, че съществува прераждане, че след смъртта душата продължавала да живее и това е закон на вселената. Всичко е записано и събрано под кодовото име YELLOW BOOK.

С проекта SIGMA се прави опит да се влезе в контакт с расата на EBE, но без успех. В края на 1951 г. EBE тежко се разболява. Тъй като телесните му функции се базират на хлорофила, за лечението му е привлечен ботаникът д-р Гуилермо Мендоса. ЕВЕ остава в Лос Аламос до 18 юни 1952 г., когато умира „по неизвестни причини“. Твърди се, че полковникът, който се грижел за него, плакал при неговата смърт. Той го обичал като дете. Чрез проекта ROBERTSON PANEL тази случка по-късно е филмирана в E. T. („Извънземното“), за да може чрез научнофантастичния филм обществото постепенно да привикне към реалността.

На 6 декември 1950 г. пада друга летяща чиния (30 м) близо до Ларедо, Тексас. В отломките е намерен овъглен пасажер, висок 1,30 м, с прекалено голяма глава. Случката предизвиква сензация, след като снимката му е разпространена навсякъде. На 20 май 1953 г. е прибрана друга разбита летяща чиния в Кингмен, Аризона, с диаметър само 10 м. Загиналите същества този път са четири; те, както всички останали са занесени в Wright Patterson Air Force Base (хангар 18).

(Както американците казват толкова сполучливо — Reality is sometimes stranger than fiction! = „Реалността понякога е по-странна дори от измислицата“.)

Още след първото падане се създават различни секретни комисии, за да скрият присъствието на НЛО. Най-важната от тях е MAJESTIC-12, учредена на 24 септември 1947 г. от президента Труман, която координира всички останали проекти (MAJESTY е кодовото име за президент.) Между членовете са д — р Баневар Буш, научният съветник на президента; военният министър Форестал, а по-късно и — Нелсън Рокфелер, Алън Дълес, шеф на ЦРУ, и Едгар Хувър, шеф на ФБР. Всички останали са членове на CFR. Дванайсетимата освен това са и членове на ОБЩЕСТВО ДЖЕЙСЪН (JASON SOCIETY) или УЧЕНИТЕ НА ДЖЕЙСЪН (JASON SCHOLARS), елита на SKULL & BONES. Седалище на групата е достижимата само по въздух територия в Мериленд, позната на инсайдерите като „Кънтри клуб“.



Подчинените проекти на Majestic-12 са:

• проектът MAJI (Majority Agency for Joint Intelligence, мажоритарна агенция за информационни услуги). MAJIC означава Maji-Controlled. Всички информации и дезинформации по темата НЛО и извънземни са систематизирани от съвместната работа на MAJI с ЦРУ, NSA, информационната агенция за държавна защита DIA и Naval Intelligence (Военноморската разузнавателна служба);

• проектът SIGHN: изследване на НЛО — феномени, по-късно прекръстен на GRUDGE (вероятно поради голямото количество човешки останки, открити във втория космически кораб);

• проектът BLUE BOOK: събиране на разбитите летящи чинии и заедно с ROBERTSON — PANEL разпространяване на дезинформация между населението;

• проектът SIGMA: комуникация с расата EBE;

• проектът SNOWBIRD: технологии на извънземните летящи обекти и експерименти да бъдат вдигнати във въздуха;

• проектът AQUARIUS: координация на изследователски и контактни програми с извънземни;

• проектът GARNET: изследвания на влиянието на извънземните върху развитието на хората;

• проектът POUNGE: изготвяне на оценка на падналите космически кораби и компетентно биологическо изследване на пасажерите;

• проектът REDLIGHT: експериментални полети с прибраните или дадените от извънземните на разположение космически кораби. По онова време този проект се провежда на територията на AREA 51/ GROOM LAKE в Невада;

• проектът LUNA: кодово име на извънземна база на Луната, която е наблюдавана и филмирана от астронавт на „Аполо“. Там се развива минно дело и са позиционирани големите кораби — майки с форма на пура;

• DELTA FORCES: кадрови отдел, обучаван специално за тези проекти.



Според информацията на Уилям Купър и Джордж Сегал ЦРУ трябва да е било създадено специално за изолиране на проблема с извънземните. Двамата съобщават, че възникването на международната елитна тайна група на „Билдербергерите“, която ще разгледаме по-подробно, също цели прикриването на извънземни контакти. В тази книга обаче ще се спра на Билдербергерите само от чисто политическа гледна точка.



Вероятно се питате какво искат извънземните от нас?

И защо не се срещнат с лидерите или президентите на някоя държава? Но те са го правили! И то неведнъж!

Не само Джордж Вашингтон и Ейбрахам Линкълн твърдят, че са посещавани от извънземни. През 1934 г. на морско пътешествие с „Пенсилвания“ в Пасифика президентът Рузвелт трябва да е имал среща, уговорена от Никола Тесла, с екипажа на една летяща чиния. Президентът Труман е имал подобна лична среща на 4 юли 1945 г.

В началото на века някои от децата на Ротшилд твърдят, че родителите им са се срещали с „НЛО-навти“. За това обаче има само откъслечни информации.

Конкретни доказателства има за една среща на президента ДУАЙТ Д. АЙЗЕНХАУЕР. Михаел Хаземан пише (UFOs, Die Kontakte, S. 55 ff.):

От показанията на участниците разбираме, че след масивната си поява над Вашингтон през лятото на 1952 г. извънземните влизат в контакт с американското правителство… На хората за връзка, между които е Джордж ван Тасел, е наредено да изпращат специални комюникета до президента. Новият държавен глава — от януари 1953 г. след изборите през есента на 1952 г. — е генерал Дуайт Д. Айзенхауер. По време на военната си служба Айзенхауер научава за падналите НЛО в Розуел, Ацтек и Jlapedo (1947–1950 г.). След избирането му на 18 октомври 1952 г. той получава заключителния доклад на правителствената комисия Majestic-12, възложен от неговия предшественик Труман за проучване на останките от разбитите НЛО. Тя препоръчва на президента строга секретност от «съображения за националната сигурност»… Мястото, където щяла да се състои срещата, е Edwards (MUROC) Air Force Base в Калифорния. Месеци и години по-рано тя вече е арена за НЛО демонстрации:



— 8 юли 1947 г..: Съобщение за наблюдавани четири различни неидентифицирани летящи обекта с дискова форма над MUROC AFB и над секретната тестова база Rogers Dry Lake.

— 31 август 1948 г.: Голям обект с дълга повече от километър опашка от сини пламъци пресича MUROC на височина 1700 м.

— 14 юни 1950 г.: Транспортен пилот на флота и различни цивилни пилоти наблюдават въздушен кораб — майка с форма на пура около 40 км източно от MUROC.

— 10 август 1950 г.: Лейтенант Робърт К. Викоф, физик във флота, наблюдава през далекоглед голям дисков обект, който маневрира близо до базата.

— 30 септември 1952 г.: Фотографът на въздушни пейзажи Дик Биймър и други двама свидетели наблюдават два сферични, леко сплеснати обекта да правят маневри над MUROC.“



На 20 февруари 1954 г. моментът настъпва. Освен със снимки случката е потвърдена от различни свидетели. Между тях са: Джералд Лайт от големия медиен концерн CBS, графът на Клансерти, член на английската горна камара, екс-разузнавачът Уилям Купър, служителят от военновъздушните сили Пол Соломон и много други, които по същото време са се намирали в MUROC/Edwards. Инцидентът от този ден кара всички офицери, включително и командирите, да се втурнат към наблюдателницата. Оттам те видели голям диск с диаметър между 60 и 100 метра, който се реел директно над самолетната писта. Обектът е наблюдаван часове наред — буквално и последният човек в базата научил за него. Той прави въздушни маневри, които противоречат на всички закони на физиката: „движел се нагоре — надолу, обръщал се на обратно, правел завои под прав ъгъл и т.н.“



По-късно летящите обекти стават общо пет — три с дискова и два с форма на пура. Айзенхауер, който в същото време е в близкия Палм Спрингс на почивка, долита до въздушната база. Военният персонал и президентът наблюдават как малка група НЛО — пасажери слизат от кораба и се приближават до тях. Те изглеждат по същия начин като хората, имат приблизително същия ръст, руси коси и говорят английски. Предлагат помощ в духовното развитие на човечеството. Основното им изискване е да унищожим атомното оръжие. Отказват да предоставят своите технологии, тъй като никога не сме могли да боравим отговорно дори с нашите. Допускат, че ще използваме новите средства за самоунищожение. Заявяват, че трябва да престанем взаимно да се избиваме, да замърсяваме Земята, да източваме естествените и земни богатства и трябва да заживеем в хармония с вселената. Най-важното е да осъзнаем и да приемем себе си за космически граждани, да поемем своята отговорност и да се научим да се държим като част от това общо семейство. Незабавно трябвало да се откажем от представата, че бихме могли да правим и да оставяме след себе си както и каквото ни дойде. Чак когато започнем да се държим като граждани на една планетарна система, те щели да влязат във взаимоотношение с нас, защото са част от същото това семейство и би трябвало да бъдат третирани като такива, а ние сме длъжни да гледаме на хората по същия начин. Едва когато се научим да общуваме по мирен път с другите нации, бихме могли да имаме междупланетарни отношения.

Към това американският военен персонал и Айзенхауер се отнасят крайно скептично, най-вече що се отнася до основното изискване за атомно разоръжаване. Според тях САЩ няма интерес от разоръжаване и се страхуват да се окажат без оръжие пред извънземните. Предложението е отхвърлено! Чужденците заявяват, че оттук нататък ще контактуват индивидуално с хората, докато земляните свикнат с тях. Извънземните демонстрират на присъстващите способности, внушаващи страхопочитание. Те показват на президента своите кораби и способността си да стават невидими. Това поражда у Айзенхауер неприятни чувства, защото никой не ги вижда, макар всички да знаели, че все още са там. След това чужденците се качват в космическите си кораби и отлитат.

Случката се потвърждава от американския астронавт Гордън Купър, който разказва, че по време на службата си гледа филм за приземяване на НЛО в калифорнийска въздушна база в началото на 50-те години.

 (Цялата история с най-големи подробности, с отговори на всички „как и защо“, ще намерите в книгите на Михаел Хаземан UFOs — Die Beweise („НЛО — доказателствата“) и UFOs — Die Kontakte („НЛО — контактите“). Авторът си е направил труда да събере информация от над 50 книги и най-вече от САЩ и да предложи изключително много и преди всичко добри снимки. „НЛО — доказателствата“ съдържа секретни документи на ЦРУ, които според Freedom of Information Act (правото на свободната информация) са разсекретени след 30 години. Правителствата осъществяват още много контакти с извънземни, които човек трябва да прочете едва ли не наведнъж, за да добие престава за многообразието на темата НЛО. Съществуват и видеоматериали, например за приземяването през 1964 г. във военновъздушната база Холоман, които са изброени в източните.)



Но да се върнем на КЕНЕДИ. След като става президент и научава за случаите на НЛО и секретните проекти, които съдържат изследванията на оцелялото извънземно, той иска да разкрие информацията пред обществеността. Преди него същото се опитва да направи и министърът на отбраната и член на комисията Majestic-12 Форестал. На 22 май 1949 г. той е намерен изхвърлен от болничния прозорец с намотан чаршаф около врата.

Кенеди не постига повече. Той е убит на 22 ноември 1963 г. в Далас. В действителност първият изстрел, който идва от покрива на склада, не е смъртоносен. Смъртоносният изстрел идва от шофьора на собствената му кола, агента на ЦРУ Уилям Гриър, който застрелва Кенеди в главата с оръжие, разработено от ЦРУ. Ако човек гледа оригиналния филм на атентата с рапидна (скоростна) киномашина и следи шофьора, ясно ще види как той се завърта с оръжието в ръка, стреля и тилът на Кенеди отхвърча.

Във филмите, прожектирани в повечето западни държави, шофьорът е замъглен. На 21 ноември 1993 г. в предаването Spiegel-TV на ARD беше направен комичен опит зрителите да бъдат разубедени, че ЦРУ има връзка с атентата, докато почти по същото време по RTL излъчваха точно обратното. Но ако оставим настрана коментарите, и в двете предавания пълният филм с атентата беше показан само по веднъж, а на повторенията шофьорът липсваше. Въпреки това хората, които знаят къде да гледат, можеха да различат стрелящия шофьор.

Джон Лир, синът на основателя и днешния собственик на Lear Aircraft, отличен като един от най-добрите пилоти на американските военновъздушни сили (17 световни рекорда в авиацията), намира три оригинални филма (в Япония) и ги дава за компютърен анализ и проверка за автентичност. Той и Уилям Купър, бивш член на Naval Intelligence (Военноморската разузнавателна служба) и автор на Behold a Pale Horse днес изнасят доклади в САЩ, позовавайки се на оригинални (адресът е в литературния показалец). Заради този филм Уилям Купьр загубва десния си крак в атентата срещу него през 1973 г. по-късно японските телевизии излъчват многократно оригиналите. Чрез компютърен анализ оръжието е установено и описано като модел на ЦРУ със специален калибър. Дело на ЦРУ е и куршумът, който експлодира едва след попадането в целта и пръсва мозъка на Кенеди.

В подготовката се включват членовете на ЦРУ Орландо Бош, Е. Хауърд Хънт, Франк Стъргис и Джак Рубенщайн (Джак Руби). ЦРУ плаща огромните хазартни дългове на Руби в замяна на неговото сътрудничество. Дий Харви Осуалд също някога е бил член на ЦРУ, а по времето на атентата работи за Джак Руби. Той е единственият, чиято смърт е планирана. Джак Руби го убива преди Осуалд да успее да докаже невинността си. Така имало извършител, който не можел да докаже обратното.

ЦРУ мрази Кенеди. В техните очи той носел отговорността за това, че проектите им за Виетнам, Куба и НЛО не вървят според волята им. По думите на един служител в ЦРУ, взел участие в операцията „Заливът на свинете“, когато новостите по убийството на Кенеди стават известни, всички в неговия отдел станали на крака и ръкопляскали.

Много от тези факти стават ясни от изслушванията, проведени от специалната комисия по атентата, но според изискванията за сигурност в САЩ архивите са засекретени до 2029 г. След това всички тайни операции на ЦРУ на територията на САЩ са забранени. (Едва ли някой вярва, че това се спазва.)

Всички свидетели на заговора са убити или умират от инжектирания им бързодействащ рак (смъртоносният стрелец в колата умира три седмици след атентата).

Официалната история за атентата Кенеди според „Рапорта на комисията Уорън“ е, че ЛИЙ ХАРВИ ОСУАЛД е единственият извършител и това е разпространено от всички американски вестници само девет часа по-късно. Истинската история за заговора ЦРУ — „Комитет на 300-те“ е премълчана изцяло. По обясними причини. Виждате колко удобно е за Илюминатите да контролират новинарските агенции! Отново цяла една нация е дезинформирана за десетилетия напред, докогато някой смел изследовател не се опита да разкрие истината.

Братът РОБЪРТ Ф. КЕНЕДИ, който също спъва пътя на Илюминатите, умира на 5 юни 1968 г., малко преди да спечели президентските избори. Този път единственият извършител се казва СИРХАН СИРХАН. Той бил под въздействието на наркотици, забъркани от ЦРУ специално за такива цели. За да е сигурно, че Сирхан Сирхан няма да сбърка, бодигардът на Хауърд Хюгис изстрелял „специалния куршум“, който по-късно е намерен в главата на Кенеди. Според твърденията на разследващия съдия балистичните факти доказвали, че дулото трябва да е било на 5–8 см от главата на Кенеди, докато оръжието на Сирхан никога не се е доближавало на повече от 30 см. Това естествено не се изнася пред обществото. Независимата документация в кръговете на CFR и орденът „Череп и кости“ обаче съдържат тази информация. Както се казва в 12. протокол, човек трябва да ускори смъртта на тези, които пречат на „Плана“. (Цялата история за атентата Кенеди с имена, дати и повече факти, както и контактът на НЛО със САЩ можете да намерите в книгата на Уилям Купър Behold a Pale Horse.)

Няма коментари:

Публикуване на коментар