През 1937 г. Валтер Хицлер открива космическия кораб на бог Амсет в египетските подземия

Валтер Хицлер ръководи тайна немска археологическа експедиция до Египет през 1937 г. В своите бележки той изразява увереност, че в древността хората са общували с високоразвити цивилизации – богове, чиито технологии са внимателно скрити от съвременните очи. Тази хипотеза е отхвърлена от официалната наука, но алтернативните теоретици всяка година намират нови доказателства, че палеоконтактът се е случил преди хиляди години. И не само в Египет – също в Индия, Месопотамия, Китай, Южна Америка, Африка и Австралия. Земята е била посещавана многократно.

След като открил друг вход към подземен комплекс, Валтер, обсебен от идеята да намери каквато и да е следа, потвърждаваща подозренията му, се втурнал навътре. Трима от спътниците му го последвали. Но според тях изследователят се движел толкова бързо през коридорите и залите, че бързо го изгубили от поглед. Въпреки добрата акустика, виковете им не достигнали до него. Объркани, те излезли от подземието и наредили на останалите членове на експедицията да разположат лагер близо до входа с надеждата, че ръководителят ще се върне жив.

И така станало. Почти 18 часа по-късно Хицлер се появил в прохода. Изглеждал изтощен, а това, което записал в дневника си, било изумително. Дори най-близките му приятели и сътрудници смятали, че е полудял. Думите му сочели към съществуването на масивен космически кораб, принадлежащ на древния бог Амсет. Той твърдял също, че в подземието има портал към друга реалност – и именно там се бил озовал.

На следващия ден, съвзел се, Валтер разказал по-ясно преживяното. При влизането си в стаята чул звънлива музика, която сякаш го зовяла. Камбанките ѝ били толкова успокояващи, че тялото му се подчинило и се втурнало към звука. В един момент до него се появили двама жреци. По дрехите им той осъзнал, че е пренесен в друго време – може би в епохата на фараоните.

Жреците му донесли странен предмет – златна решетка със сфера в центъра. Всяка клетка съдържала стъкло с гравирано име на египетски бог. Когато докоснал тази с името на Амсет, мигновено се озовал в огромна зала. Там видял голям апарат – дълъг около 180 метра и широк 35. Навсякъде имало панели, лостове, бутони и екрани.

Хицлер докоснал един от тях – нищо. Повторил с друг – пак нищо. Едва на третия опит всичко започнало да се тресе. Вибрациите идвали от самия кораб. На предната му част имало люкове със златни плочи със символи. Валтер не ги разпознал, но докоснал една от тях. Плочите се разцепили, разкривайки слой от черно стъкло. През него се виждали контролите. Един бутон светел в червено, а лъч се люлеел, създавайки кръгъл мотив. Когато поставил дланта си върху него, лъчът спрял. Веднага усетил силна болка – сякаш ръката му била изгорена от пара.

Двама свещеници го хванали и го отнесли до златната решетка. Притиснали ръката му към символ. След време се свестил в зала на тъмницата. Ръката му не го боляла, но имал белези от изгаряния. Това било доказателството за него, че всичко е било реално. Излязъл при другарите си и се свлякъл от изтощение.

На следващия ден опитал отново да влезе в комплекса. Но този път не чул музика и не открил портал. Спътниците му решили, че е полудял и не повярвали, въпреки белезите.

Хицлер решил да остане под земята още един ден в търсене на истината. Вярвал, че технологията ще се активира отново. Но след като изтекло времето, той не се върнал. Всички търсения били напразни.

След експедицията през 1937 г. само дневникът му се завърнал в Германия – единственото свидетелство за мистериозния инцидент. А какво се е случило с Валтер – остава загадка.