В Мексиканския залив изследователите не могат да изучават големи метални предмети на морското дъно. Те заглушават цялото оборудване

Мексиканският залив е една от най-известните морски аномални зони. Тук често се наблюдават странни явления, като например различни неидентифицирани плаващи и летящи обекти, както и няколко съобщени случая на телепортация, спиране на времето и забавяне на времето. Различни изследователи многократно са се опитвали да изучат региона.

Океанографите твърдят, че тяхното оборудване многократно е засичало обекти, плуващи с невероятна скорост и забележителна маневреност. Тази информация е потвърдена от военните, чиито инструменти също са регистрирали „аномални“ показания. Екстрасенси и уфолози смятат, че във водите на Мексиканския залив има извънземна база, но никой все още не е успял да я локализира. Една от теориите е, че това се дължи на защитни инсталации, които пречат на земното оборудване.

През 1999 г. океанографи провеждали дълбоководни изследвания в Мексиканския залив, използвайки авангардна подводница. Всичко вървяло добре – били получени снимки на неизвестни досега същества – докато контактът с подводницата не бил загубен 40 минути след началото на мисията ѝ. Нито останките, нито самата дълбоководна сонда са виждани оттогава. Това се случило на дълбочина от 960 метра.

Повторно проучване на района също доведе до загубата на подводницата, този път на дълбочина 1020 метра. Изследователи и океанографи тогава предположиха, че там има огромни метални залежи, които влияят неблагоприятно на оборудването. Въпреки това, при третия опит те успяха да се гмурнат на дълбочина 1380 метра и да достигнат дъното. Както се оказа, там нямаше метални залежи; дъното беше скалисто, силно осеяно с детрит.

Няколко години по-късно, през 2005 г., контактът с две изследователски сонди е необяснимо прекъснат, макар и в различен район на Мексиканския залив. Дълбочината на загубата е 2170 метра. Следващия път океанографите са по-добре подготвени и оборудват дълбоководния апарат със скенер, способен да открива метални отлагания на океанското дъно. Оказва се, че на морското дъно са разположени три идеално кръгли метални обекта, всеки от които е с размер, оценен на 30 метра. Това са последните данни, получени от апарата. Докато се приближава към тях, контактът е прекъснат.

През 2008, 2013, 2017, 2019 и 2022 г. тази история се повтори. Всеки път, когато някое техническо устройство се приближаваше на 200–250 метра до метални образувания с неизвестен произход, комуникацията с устройството се губеше и то никога повече не беше засечено. Тези странни явления бяха регистрирани не на едно и също място, а на различни места. Това послужи като основа за теорията за плаваща извънземна база на дъното на Мексиканския залив.

Да, подобна хипотеза е само предположение, но поне обяснява защо хората нямат работа там, освен ако не искат да продължат да губят технологиите си в дълбините на залива. Теорията за високотехнологична цивилизация в океана не е нова и има достатъчно доказателства в нейна подкрепа. Просто вземете книгата на Владимир Ажажа и всичко ще стане ясно. Но това е съвсем друга история.