Хирургия преди 2500 години. Дали медицината на жреците на инките е превъзхождала тази на средновековните европейски лекари?

Наскоро попаднах на интересна статия за това как древните маи, ацтеки и инки са имали силно развита медицина. Смъртността при раждания е била десетки пъти по-ниска, отколкото през Средновековието във високоразвита Европа. Бях силно заинтригуван от тази тема и реших да се задълбоча в нея. Черпех информация от различни източници, като се фокусирах изключително върху инките.

Оказва се, че медицинските им познания са били изключително прецизни и, изненадващо, с няколко века напред от времето си. Например, още през VII век пр.н.е. лечителите на инките лекували зъбобол с помощта на специални билки, използвани като антисептици и противовъзпалителни средства, както и със смола и полускъпоценни камъни. Така, преди повече от 2500 години, коренното население на Америка е пълнело зъбите по този начин. Освен това, инкрустирането на скъпоценни камъни в зъбите било популярна практика, изискваща високо ниво на знания и умения.

Налице са интересни подробности от древните митове на инките за специални жреци, изучаващи човешки тела чрез дисекция и отстраняване на органи. Тази практика често се възприема от съвременните археолози като жертвоприношение, но поне част от тези процедури вероятно са били извършвани с цел медицинско изследване. Същите митове говорят за операции на очите и вътрешните органи, включително мозъка и сърцето. Макар академичната наука да не приема тези разкази за достоверни, от 1900 г. насам в Чили, Аржентина, Перу и Еквадор са открити стотици медицински инструменти от базалт. Това предполага, че всяко селище е имало така наречен жрец – или дори група жреци – които са били умели в лечението и са извършвали различни операции.

Сред погребенията на индианци са открити тела с протези. Хора, загубили ръка или крак по време на Империята на инките, са ги заменяли с кожени и дървени протези. Ако човекът е бил изтъкнат воин, протезата е била инкрустирана с полускъпоценни камъни или златен филигран. Макар че това не са били мобилни протези в съвременния смисъл, те са били изключително прогресивно решение за периода от IV до VII век пр.н.е.

Най-интересната практика е поставянето на метални пластини в черепа при сериозни наранявания. Поради честите битки с други племена и диви животни, инките често получавали тежки травми. През последния век археолозите са открили около 20 черепа с поставени златни пластини. Важно е да се отбележи, че пластината е обрасла с костна тъкан – доказателство, че човекът е оцелял след операцията и е живял поне няколко години. Такива находки датират от I до IV век сл. Хр., което е изключително модерна процедура за онова време.

Не съм готов да твърдя със сигурност, че инките са извършвали успешни операции на сърцето или мозъка. Дори днес подобни процедури не винаги са успешни – още повече преди повече от 2000 години. Но фактът, че древната инкска хирургия е превъзхождала тази на средновековна Европа по своето ниво, е неопровержимо доказан. Между другото, същото може да се каже и за медицината в арабския свят. Преди две до три хиляди години, дори там са се извършвали сложни медицински процедури, които по европейските стандарти от Средновековието изглеждат немислими. Така че арогантните конкистадори са били изключително грешни, когато са сравнявали „дивите индианци“ с животни.