Самолет на възраст 37 500 години от ледовете на Гренландия – ярък пример за неточност в датирането на артефакти

Днес бих искал да поговоря за проблемите с датирането на артефакти в съвременния свят. Когато става дума за органични материали, може да се каже, че учените са се научили да определят възрастта на такива находки сравнително достоверно. Но какво да кажем за минерали, каменни предмети, метални изделия? Там нещата са много по-сложни.

Да, металните предмети могат да се датират чрез определяне на времето на металургичното производство. Но този метод има отклонение от 10–12%. А след това започват трудностите. Възрастта на камъни и минерали често се определя според дълбочината на залягане на обекта. Прост пример: в края на XX век руски и американски полярници в различни части на Антарктида откриват фрагменти от каменен метеорит.

Древен контакт с възраст 80 милиона години?

Дълбочината на залягане показвала, че той е паднал преди около 15 милиона години. Но дали това е вярно? Учените измислили формула за изчисляване на възрастта на находки в Антарктида, Арктика и други зони, покрити с вечни ледове. Ледът в Гренландия се натрупва със скорост 1 метър на всеки 500 години. Откъде са взели това – не е ясно, но такава е реалната формула за оценка. Разбира се, с оглед на топенето на ледовете в Антарктида, тя вече не е приложима за този регион, но да оставим това настрана.

Та така. В ледовете на Гренландия са открити самолети от времето на Втората световна война. Но се наложило да ги извадят от дълбочина 75 метра. Възниква въпрос: ако 1 метър = 500 години, то 75 метра = 37 500 години? Ако приемем възможността за пътуване във времето, това би изглеждало нормално. Но реално – датирането на артефакти, скрити в лед, просто не работи.

А какво да кажем за многобройните предмети, открити в най-древните пластове? Същата ваза на възраст 300 милиона години, пирон – 170 милиона години, чук от девонския период? Такива „случайности“ в археологията са хиляди. А какво да кажем за вкаменелостите от древна флора и фауна? Те също се датират според дълбочината на залягане на скалата. Известно е, че нашата планета е преминала през няколко активни фази на сеизмична активност. През това време огромни пластове са се смесвали, нови планини са се издигали, а стари са потъвали. При такава „каша“ от пластове, да се твърди с увереност, че горните слоеве не могат да са по-древни от долните – е грешка.

Освен това, няма единен световен стандарт. В някои страни на вкаменен предмет автоматично се приписва многомилионна възраст. Въпреки че експериментално е доказано, че дървесината може да се кристализира за 10–15 години при определени условия – които, между другото, съществуват в природата. Тогава излиза, че артефактите, считани за древни, може да са много по-млади.

Самолет на възраст 37 500 години?

Проблемата на съвременната наука е в идентификацията на възрастта на находките. Тя е много условна. А методите, които използва науката, не позволяват точно определяне на възрастта. Оттук идва и недоверието към периодичността на развитието на живота на Земята и към еволюционизма.

Например, египетските пирамиди. Смята се, че са построени преди 4–5 хиляди години. А методът за датиране чрез водна ерозия показва период от 14–17 хиляди години. И на какво да вярваме?