През 1860 година златотърсачи обезпокоили пещера, обитавана от неизвестни същества. Индианците ги смятат за духове на земята

В средата на XIX век в САЩ настъпва истински бум в търсенето на злато. Повечето пристигащи мечтаят да забогатеят чрез добив на благородния метал. Няма значение дали той е наследство от индианската култура или природно находище. Почти навсякъде, където се носи слух за злато, се формират цели отряди златотърсачи. Много от техните разкази се превръщат в основа на местния фолклор.

Особено интересна е историята на групата на Джеймс Роджър, който събира братя, племенници и съмишленици, и с отряд от 22 души се отправя по следи към златоносни рудници в щата Аризона. През 1860 година им се налага да изминат над 100 километра, преди пред тях да се открият няколко прохода в скалите.

Решено е да се разделят на три групи, за да изследват всяка от пещерите. Майкъл Стил, който описва този поход в дневника си, твърди, че се създава впечатление, че мястото е било напуснато набързо. До пещерата, най-близка до пътя, лежат предмети на златотърсачи – инструменти, личен багаж. Пристигналите решават, че е имало разпра или дори нападение от други ловци на злато, но при група от 22 души с 18 огнестрелни оръжия – няма от какво да се страхуват.

Изследването на трите пещери разкрива немалки запаси от благороден метал. Избрани са две подземия, където количеството е най-голямо. Отрядът се разделя на две групи по 11 души – 8 работници и 3 охранители във всяка. За няколко дни успяват да добият над 16 килограма злато. Но хората на Джеймс Роджър не успяват да го изнесат.

Какво точно се случва през нощта – никой не знае. Оцелява само един – Майкъл Стил. Той разказва за случилото се, след като достига до най-близкото селище. Самият той спял през онази нощ, а когато се събужда, около него цари хаос. Огънят е угаснал и е трудно да се види кой напада отряда. Бавно отдалечавайки се от епицентъра, Майкъл се скрива зад камъни и наблюдава.

Златотърсачите безразборно проникват в пещерите и пресяват речния пясък.

Неговите другари отвръщат на огъня, но това се оказва безполезно. Същества, по-високи от хората, буквално помитат един след друг. Куршумите нанасят щети, но вместо да се уплашат, съществата изпадат в ярост – не бягат като диви животни. Когато всичко приключва, Майкъл вижда как съществата се прибират обратно в пещерата, вземайки със себе си няколко тела на загиналите.

На ръба на лудостта, мъжът се втурва да бяга, докато напълно не се изтощава. Но дори когато силите го напускат, той продължава да пълзи и, смъртно уморен, се добира до селището. Без оръжие, без пари, той крещи, че на неговия отряд са нападнали гигантски пещерни хора и описва мястото на инцидента.

Слушащите разказа не се учудват – това не е първият подобен случай. Тези рудници се смятат за прокълнати и там отиват само най-отчаяните бандити. През 1900 година изследователи научават за инцидента и решават да проверят дали историята не е просто измислица. За целта разпитват индианци, живели там преди идването на белите. Те заявяват, че мястото наистина е прокълнато, там обитават духове на земята и на хората е забранено да се появяват там.

Индианците твърдят, че тези същества през деня са неосезаеми и предпочитат да пребивават в друго измерение, а през нощта да се намираш близо до тяхното убежище е смъртоносно опасно.

Оттогава, до 50-те години на XX век, никой не се появява в тези краища. А от 1950 до 1955 година близо до пещерите е основано селище, което по странно стечение на обстоятелствата просъществува само 12 години и е изоставено заради безследни изчезвания на местни жители.

Нима в дълбините на пещерите в Аризона живеят такива същества?

Тази история се възприема от хората по различен начин. Винаги има скептици и вярващи в нейната достоверност. Коренните жители – индианците – свято почитат духовете на земята и ги смятат за неразделна част от нашия свят. Потомците на европейците са крайно недоверчиви към такива разкази, но онези, които лично са се сблъсквали с подобни проявления, потвърждават истинността на съществуването на тези духове. Дали обаче са духове или неизвестни подземни създания – това остава големият въпрос.