Спорната история с „лунния камък“: Какво всъщност беше подарено на Холандия?

На 9 октомври 1969 година, малко след историческата мисия „Аполо 11“, представители на Държавния департамент на САЩ подаряват на тогавашния холандски министър-председател Вилем Дрийс предполагаем лунен камък. Жестът е представен като символ на приятелство и научен триумф, свързан с кацането на Армстронг, Олдрин и Колинс на Луната. Камъкът е предаден с уверението, че е донесен директно от повърхността на спътника на Земята.

След смъртта на Вилем Дрийс през 1988 година, камъкът е дарен на Националния музей в Амстердам – Райксмузеум. В продължение на близо две десетилетия той е изложен като част от експозиция, привличаща интереса на туристи и местни жители. Но през 2006 година група холандски учени решават да анализират камъка. Резултатът е неочакван – предполагаемият лунен камък се оказва парче вкаменено дърво.

Това откритие предизвиква вълна от съмнения относно автентичността на други подобни подаръци, раздадени от САЩ на различни държави. От общо 135 подарени „лунни камъка“, мнозина са подложени на допълнителен анализ. В някои случаи се установява, че става дума за облъчен пясък от ядрени полигони в Аризона, а в други – за вкаменена дървесина. През 2010 година последните образци от тази партида също са изследвани и се потвърждава, че всички са от земен произход.

Въпросът защо подобни камъни са били раздавани като лунни остава отворен. От 1970 година насам САЩ започват да представят нови „лунни камъни“ в запечатани плексигласови сфери, което прави независимото им изследване невъзможно. След разкритията от 2010 година, някои от тези експонати започват да изчезват от музеи по света. Към днешна дата местонахождението на едва 18 такива обекта е известно – единадесет в САЩ, четири в Англия, два във Франция и един в Япония.

Въпреки спекулациите, няма доказателства, че всички лунни камъни са фалшификати. НАСА твърди, че по време на мисиите „Аполо“ са събрани над 380 килограма лунни скали, които се съхраняват и изучават в специализирани лаборатории. Случаят с холандския камък обаче остава любопитен пример за това как дори официални подаръци могат да се окажат не това, което се твърди.