Макуауитълът е ацтекска тояга с обсидианови остриета. Как са били направени?

Ацтекската цивилизация е оставила много мистерии за нашите изследователи. Много от тях остават без отговор и до днес. Това се отнася както за структурите и предметите от бита, така и за научните постижения на местната цивилизация — по-специално металургията, бижутерията, медицината, астрономията, мирогледа и астрологията. Въпреки наличието на хиляди специалисти по история и култура на ацтеките, остава огромно количество необяснени знания.

Например макуауитълът — добре познато и широко използвано оръжие на ацтекските воини — би изглеждало незабележително: дървена тояга с вградени в нея остриета. С изключение на едно нещо — тези остриета са изработени от естествен обсидиан, много издръжлив материал. Понякога археолози и изследователи са откривали макуауитли, вградени в камъни със значителна дебелина. Те не са били способни да порежат никого, а само да осакатят.

Макуауитъл. 

Но именно онези екземпляри, които бяха интригуващи, съдържаха парчета обсидиан с дебелина не повече от 1 милиметър, със заострени върхове, подобни на остриета. Те лесно можеха да режат дървесни стволове, животински кости и, ако е необходимо, дори враг. Писарите на конкистадорите твърдяха, че най-страшното оръжие е макуауитълът. Ако въоръжен индианец бъде допуснат в близък бой, често дори метална броня не би издържала на удар от това оръжие.

Ето защо местните жители са били изтребвани с огнестрелно оръжие, като се е избягвал ръкопашен бой. За съжаление, европейците са изтребили индианците благодарение на по-модерното си оборудване. До голяма степен поради тази агресия много мистерии на маите, инките, ацтеките и стотици други американски народи остават неразгадани.

Връщайки се към невероятните оръжия на индианците, заслужава да се отбележи, че обсидианът може да се обработва само с диамантени ножове или инструменти с диамантено покритие, което, естествено, обитателите на джунглата не са знаели. Те обаче сигурно са знаели някакъв хитър начин да придадат на обсидиана свойствата на бръснарско ножче. Но какво? Учените предполагат, че така обсидианът се е разделял по естествен път. Всичко, което индианците е трябвало да направят, е да намерят парче обсидиан и да го пуснат от връх върху скалите. То пада и се разбива, понякога на много остри парчета.

Лично аз не вярвам в този метод за „обработка“ на обсидиан. Макуауитлите са били често срещано оръжие сред ацтеките. Може дори да се каже, че са ги произвеждали в индустриален мащаб. За справка, един такъв тояга е изисквал от 20 до 80 малки парчета обсидиан. Така че теорията за пускане на камъни от връх с надеждата да се получи необходимият фрагмент не издържа на критика. Няма обаче друга хипотеза за производството на макуауитли.

Ацтеките са притежавали опасни оръжия. 

В заключение, трябва да се отбележи, че обсидианът е бил много разпространен материал сред ацтеките. Те са изработвали от него почти всички видове оръжия — стрели, копия, пики, ножове, стъргалки и остриета. Това означава, че индианците са били умели майстори и са знаели как да боравят с този материал. Всички тези истории за шлифоването на диаманти са просто поредното съвременно погрешно схващане.