Експедициите на „Аненербе“ към центъра на Земята. За какви подземни цивилизации съобщават германските окултисти

Германските специалисти от организацията „Аненербе“ били сериозно обсебени от идеята за проникване в кухата част на Земята. Според техните представи там се намирал удивителен свят, а приятелството с неговите същества трябвало да помогне на Третия райх да победи враговете си. За щастие, нашите предци, с малко помощ от съюзниците, успели да пречупят гръбнака на човеконенавистната идеология и да разрушат плановете, изготвени в Берлин.

Въпреки поражението във Втората световна война, германските експедиционни корпуси успели да съберат изключително интересна информация за строежа на нашата планета. Съществуват няколко начина за проникване във вътрешните кухини на Земята. Най-лесният, според членовете на окултната организация, бил входът в Антарктида. Подобен се намирал и на Северния полюс, но бил скрит под огромна водна маса.

Също така, достъп до този свят можело да се осъществи чрез пещери, скрити в планините на всички континенти. Не е ли затова, че германците организирали експедиции в Андите, на Кавказ, изследвали Алпите и планирали да изпратят няколко експедиционни корпуса в Антарктида с подводници?

Какво се крие в кухата част на Земята? Какви успехи са постигнали – остава неизвестно, но през следвоенните години, през 1948 г., австрийски фармацевт открил записи, направени между 1936 и 1939 г. В тях се съдържало описание на обитателите на подземния свят на Земята. Най-развитата цивилизация, според неизвестния автор, била тази на биороботите, които еволюирали до такава степен, че станали независими от своите създатели. Въпреки това, те били дружелюбни и любознателни същества, които си построили безшумни летящи дисковидни апарати. Дали НЛО са техни машини?

Най-разпространените обитатели на кухите структури на нашата планета били троглодитите. Тези същества милиони години назад обитавали повърхността на Земята, но поради катаклизми и други проблеми се укрили в дълбините, където тогава се намирал необитаем свят. През изминалите години те се променили значително, загубили способността си да виждат. В замяна развили екстрасензорни способности. Те можели да създават илюзии и да контролират съзнанието на други същества.

Сивите джуджета или вещиците бели. Тези създания притежавали магически способности. Размерът им бил малко по-голям от този на мишка. Изключително рядко се появявали на повърхността, но благодарение на малките си размери можели да излизат не само от споменатите входове, а практически от всяка пещера, водеща към кухите недра на Земята. Мъжете от този народ били трудолюбиви – копаели тунели в търсене на руда или минерали. Жените били отлични алхимици, овладели укротяването на огъня. С помощта на мисълта можели да предизвикат пламък и владеели пирокинеза.

Децата на плесента също се споменават като подземни обитатели на нашата планета. Те били симбионти между растения, гъби, лишеи и хора. През хилядолетията, прекарани в дълбините на Земята, се научили да чуват отлично. Усещали фини вибрации и не допускали чужденци в своя свят. Понякога били наричани пазители на подземния свят. Ако животно или човек попаднел под тяхна власт, се разболявал, покривал се със зелени обриви и умирал в рамките на няколко часа. Въпреки това, можело да бъдат умилостивени с чайна гъба или мухлясал хляб.

Подземният свят може да се окаже силно различен от нашия. Съществуват и морлоки – покрити с козина рептили, развили екстрасензорни способности. Те били най-агресивните обитатели на кухата част на Земята. Тези същества най-често излизали на повърхността. Именно с тях се сблъсквали изследователи, дигъри, ентусиасти, спелеолози, сталкери и други, които посещавали пещери и подземия. Смята се, че много от безследно изчезналите специалисти от гореспоменатите групи са станали жертва на морлоките.

Откъде са взети тези данни – не е известно. Но е интересно, че в САЩ през следвоенните години били публикувани подобни сведения за предполагаеми подземни цивилизации. Възможно е германските окултисти да са успели да открият един от проходите към вътрешния свят на Земята.

От друга страна, кой знае – не може да се изключи и вероятността това да е плод на нечия фантазия. За съжаление, хората имат склонност да преувеличават и украсяват действителността, което понякога прави трудно разграничаването между истина и измислица.