Легендарният град Мангазея – славянска крепост в Заполярния регион. Завръщането на Белите богове по земите на предците

Съвременните историци и онези, които са възпитани чрез техните учебници и методики, вярват, че никакви руснаци или хора със славянски външен вид не са живели отвъд Урал преди XVII век. Според тях това се доказва от археологически находки. Но трябва да се отбележи, че много мегалитни и каменни руини често се тълкуват като природни образувания. А издълбаните върху тях соларни знаци – основни символи на славянското общество – се приписват на местните коренни народи.

Светлана Жарникова, Сергей Салль, Валерий Чудинов, Виталий Сундаков, Александър Колтипин, Анатолий Кльосов, Ернст Мулдашев, Николай Левашов и много други изследователи в своите лекции и книги разглеждат подробно множество факти, игнорирани от академичната наука. Всъщност нашата история е много по-древна, отколкото се приема. Първоначално руската държава (някои я наричат арийска или древнославянска) се е намирала в северните ширини на страната. С настъпването на ледниковия период преди около 130 хиляди години животът там станал труден и започнало преселение на руски народи в три посоки – запад, изток и юг.

Западната група достигнала до Франция и Германия, фактически заселвайки Централна и Източна Европа. Южната група заела територии в Северна Африка (Кемет-Ра), Индия, Централна Азия и около Каспийско море. Източната група се установила от Урал до Далечния изток, като на юг влиянието ѝ достигнало до северните ширини на Китай. Тези данни не са измислени – Светлана Жарникова открила множество свидетелства за преселението на хиперборейците в „Махабхарата“ преди около 130 хиляди години.

Виталий Сундаков, специалист по фолклор и древни мегалитни паметници, потвърдил тази хипотеза чрез свои изследвания. Валерий Чудинов анализирал соларни знаци и надписи на най-древната форма на руския език, на възраст над 120 хиляди години. Анатолий Кльосов, чрез ДНК-генеалогия, ясно очертал пътищата на преселение от север в различни посоки. Александър Колтипин – митолог, събрал огромна колекция от митове и легенди за идването на Белите богове със славянска външност преди десетки хиляди години в Африка, Азия и Европа.

Затова, през XVII век руснаците не са „завладели“ Сибир, както обичат да твърдят либералите и враговете на всичко руско, а са се завърнали на територии, които някога са облагородили, за да създадат цивилизация. Първият град в Сибир бил основан преди 106 хиляди години на мястото на днешния Омск. Според природоведическите Сантии на Перун, той бил построен от славяно-ариите – основателите на Даария. Десетки хиляди години назад били изградени градове и на мястото на Перм, Екатеринбург, Ангарск, Иркутск, Новосибирск.

В най-древните митове и легенди на жителите на Урал и Сибир има няколко указания за идването на руснаци преди десетки хиляди години. Те пристигнали със своите богове, технологии, знания и подарили на местното население крепостни градове. Били основани държави като Белогорие, Югорие, Лукоморие, Велика Перм, Асгард Ирийски – и това е само малка част от списъка, запазен в народната памет. Но настъпил планетарен катаклизъм и тази цивилизация била унищожена. На нейно място останали само разпокъсани, деградирали общности. Това се случило около 14–16 хилядолетие пр.н.е.

Въпреки това, отпечатъкът върху живота на населението в Сибир и Урал останал. Те останали верни на природоведическата култура, която славяно-ариите донесли в техния живот. Изграждането на Мангазея през XVII век в Заполярния регион се възприема от съвременните учени като завоевание на чужда земя от руски колонисти. Това е голяма заблуда и проява на русофобия. Руснаците не са завладели, а са се завърнали на територии, където са живели техните предци и са създали първите цивилизации.

За съжаление, легендарната Мангазея просъществувала твърде кратко. В първите десетилетия животът там бил охолен – соболният кожух веднага донесъл богатство. Някога процъфтяващата перла на Заполярния регион паднала жертва на бюрократични игри. Приходите, които се издигнали до огромни суми, рухнали също толкова стремително, и руснаците, останали в Мангазея, били принудени да умрат от глад.

А според археологически находки, търговци от това селище доставяли кожи в Амстердам, Париж, Рим. За Мангазея се знаело на най-големите пазари в Европа, но буквално за 10–12 години най-богатата крепост на Заполярния регион се превърнала в безжизнен паметник на отминалото величие.