На територията на Среден Урал е открито мегалитно съоръжение. Кой и кога го е построил?

В средата на XX век на територията на Среден Урал, недалеч от село Чусово, е открит археологически обект. Местните жители разказвали, че това е много стара постройка, но официалната версия до неотдавна я отнасяше към XVIII век. Според академиците, тук е бил строен завод и именно тази стена е била изградена тогава.

Мегалитна стена. Село Чусово. 

Трябва да се отбележи, че дори с невъоръжено око се вижда, че такава конструкция не би могла да бъде изградена в началото на XVIII век. Полигоналната зидария – всеки блок е прецизно напаснат към останалите с точност до милиметър. А самият материал е изключително здрав гранит, който е много труден за шлифоване и обработка с инструментите, използвани през XVIII век.

Още един детайл, който учените дълго време пренебрегвали – заводът и прилежащите към него постройки са били изградени от съвсем различен материал. За 280–300 години той просто се е разпаднал. А стената стои, сякаш нищо не се е случило. Само няколко малки отчупвания. И въобще – защо да се влагат толкова усилия за сравнително малка постройка, която няма никакво предназначение?

Въпреки изминалото време, ерозията е минимална.

Накрая, през 2014 година, при изучаване на архиви, се установява, че тази стена вече е съществувала на мястото преди началото на строителството на завода. Оказва се, че тя е по-древна, отколкото се е предполагало. Но колко древна? Този въпрос засега остава без отговор. Истината е, че въпреки няколко опита за изследване на постройката, няма точен отговор на въпроса: „А кой изобщо е строил по този начин?“. Всички по-древни съоръжения, открити от археолозите, са изградени от дърво. А ако са от камък – то с използване на разтвори. Полигоналната зидария на територията на Русия е известна от няколко десетки археологически обекта, но всички те са единични постройки. За разлика от Южна Америка или арабския свят, където мегалитната полигонална зидария е била един от основните методи на строителство.

Такъв тип строителство е разпространен в Южна Америка и Африка. 

Още един важен момент в тази история е доставката на мегалитите до мястото на строежа. Изследователите изчислили, че най-близкото находище на гранит се намира на почти 340 километра. Като се има предвид, че тук не е имало железопътни линии, нито асфалтирани пътища, а единственото средство за транспорт са били конски каруци, може да се заключи, че блоковете са били доставени по някакъв друг начин. Какъв – остава голям въпрос.

В крайна сметка имаме артефакт, който все още не е датиран. Не е новодел, защото към началото на XVIII век стената вече е съществувала. Методът на строителство не е характерен за славяните. Между другото, важно е да се отбележи, че климатът тук е доста неблагоприятен за строителство. Сгради от XVIII–XIX век отдавна са разрушени от ерозия, а стената стои. През 2020 година в село Чусово пристига поредна група изследователи. С помощта на спектрална техника те сканират почвата около стената. Оказва се, че тя се простира още 4 метра под земята. Вероятно постройката е толкова древна, че е успяла да потъне в земята с времето. За съжаление, наблизо не са открити подобни сгради. Какво всъщност е било това съоръжение?

За сравнение – руини на сгради от началото на XX век. 

Може би това е част от древно селище? В Южна Америка, например, градове, построени по тази техника, са създадени преди 3–7 хиляди години. Ами ако тази стена е съвременник на прочутите градове на древните индианци? Докато официалната наука мълчи, различни версии се раждат в умовете на алтернативните изследователи. Според тях, това съоръжение може да се окаже следа от хиперборейци, дошли от север, или дори един от малкото артефакти на неизвестна досега цивилизация от Среден Урал.