Съветски полярник малко преди смъртта си разказва за нападение от неизвестни същества над неговата група в Антарктида

Свикнали сме да мислим, че Антарктида е почти безжизнена ледена пустиня. От време на време там кацат морски птици, по ледниците се разхождат пингвини, от водата изскачат тюлени и косатки. Всъщност – това е много непълна картина. В Антарктида живеят множество насекоми – до 60 вида. А повечето представители на фауната се крият под ледовете, в морската вода.

Трябва да се разбере, че далеч от цивилизацията човешкото съзнание постепенно се променя. Оттук идват различни „трикове“ на психиката като мерячене. Затова много от хората, завърнали се от Антарктида през XIX–XX век, преминавали през специална психиатрична комисия. Известни са случаи, когато завърналите се твърдели, че са видели снежни градове, ледени дракони и летящи гигантски птици. Когато специалистите чували подобни неща, поставяли диагноза без съд и следствие. Според бившия полярник Юрий Коршунов, поне десетина негови колеги били изпратени в психиатрични клиники.

Полярниците дори не подозирали какво ги очаква.

През 1980 г. Юрий се опитал да разкаже истината и дори дал интервю на журналист от списание „Около света“. За съжаление, редакцията не позволила публикуването на статията по онова време. Става дума за експедицията от 1951 г., в която участвал Юрий Коршунов. Заедно с него към ледения континент се отправили още шестима души. Върнали се само трима.

Според думите на бившия полярник, виновни за това били загадъчни същества, излезли изпод леда. Той ги описвал като светещи сфери. Размерът на съществата достигал 2–3 метра. Движели се, като се удължавали в светеща „пура“ и после отново се събирали в сфера. Правели това ту ускорявайки се, ту забавяйки се. Обикновено успявали да ги наблюдават отдалеч. Но в един от дните сферите се приближили много близо до лагера. Излизайки от палатката, Александър Городецки се озовал буквално на няколко метра от светещото същество. Искал да извика и, според Юрий Коршунов, дори се опитал да стреля, но обектът се приближил и от него, сякаш от душ, започнали да излитат искри и светкавици. Мъжът загинал почти мигновено. Дрехите му се разтопили и се слели с обгорялата кожа.

Енергийният шар се превръщал в същество с паст. 

По-късно още трима участници в експедицията станали жертви на тези загадъчни сфери. До днес няма единно мнение какво точно се е случило през 1951 г. в Антарктида. Официалната версия гласи: загуба на координация, дезориентация и последващо измръзване. Но според полярника това е само версия, предназначена да отвлече вниманието.

Частично неговият разказ се потвърждава от американски полярници, които през 70-те години на миналия век също били в Антарктида. В техния случай никой не пострадал физически, само психически. Двама полярници полудели и разказвали за огромни сферични мълнии, които преследвали техния отряд.

През 1991 г. един от френските полярници станал жертва на подобно явление. Според неговите колеги, сферата излязла изпод леда, оформила се и целенасочено се насочила към хората. Когато достигнала полярника, се превърнала в подобие на паст и буквално го обгърнала от всички страни. Той починал от огромна температура.

Антарктида умее да пази тайни. 

Академичната наука не е намерила отговор на въпроса: какво всъщност е било това? Смята се, че под ледовете може да се акумулира енергия, която, освобождавайки се навън под формата на неизвестен вид сферични мълнии, съществува за известно време. По-фантастичната хипотеза – разумни плазмоиди. Енергийна форма на живот, която според Циолковски е по-древна и по-разумна от белтъчната.

Според западни изследователи в Антарктида може да се намира вход към куха област на Земята. А в тази кухина светът е напълно различен. Там свети собствено слънце и живеят представители на енергийна форма на живот. Именно тези плазмоиди, които понякога излизат навън. От друга страна, описаните от Юрий Коршунов случаи може да се окажат неизвестен вид природно явление.