„Неспокойно“ място – „Параклисът“. Напуснахме района, без да чакаме сутринта

Случвало ли ви се е да се окажете под контрола на нещо или някого? Или поне да попаднете на аномално място? Случвало ли ви се е нещо необяснимо, докато сте били в гората? Тази история е изцяло базирана на истински събития. Случи се през лятото на 2003 г. в Павловски Посадски район на Московска област. Аз бях един от участниците в това преживяване.

Съществува така наречената аномална зона, наречена „Параклис“. В началото на XVII век това място е било свещено – тук се е намирал не само параклисът, от който днес са останали само руини, но и църквата „Света Троица“. Според легендата, търговци от един керван прекарали нощта тук и сънували един и същ сън, в който им говорели светли същества. Затова решили да построят църква и параклис на това място. Въпреки това, църквата така и не се утвърдила. Многократно била реставрирана, но мълнии я удряли, пламъци необяснимо прескачали от свещи към предмети. Сградата пострадала толкова много, че в крайна сметка била изоставена.

Когато от църквата не останало нищо, местни жители и пътешественици започнали да се сблъскват с безтелесни духове и плазмоиди, да чуват шепот от земята, да наблюдават необясними сияния и да изпитват акустични халюцинации. Експерти твърдят, че на това място някога се е намирал древен езически храм с история, обхващаща хиляди години. Както е известно, езичеството е било в противоречие с християнството, и тук, на мястото на езическия храм, е била издигната християнска църква. Възникнало е биоенергийно припокриване.

Това засегнало не само църквата, но и дърветата наоколо. Повечето от тях имат изкривени стволове, деформирани клони, а цветовете им мутират – срасналите съцветия са доказателство за това. След като научихме за всичко това, с приятелите ми решихме лично да проверим аномалната зона. И така тръгнахме към мястото.

Наистина, в района имаше много изкривени, обезобразени дървета и храсти, а самите глухарчета често имаха по три или четири сраснали съцветия. Но най-удивителното започна късно една юлска вечер. Около 23:20 ч. няколко от нашите фенерчета изгаснаха едновременно. По-точно – батериите се изтощиха. Когато ги подменихме, ефект нямаше.

Отвън на палатката се чуваше мърморене и слаби стъпки. Поглеждайки навън, видяхме няколко смътни силуета на мъже в странни дрипи. Не бяха раси или славянски одежди, а нещо друго. Трудно беше да се каже в тъмнината, а единственият източник на светлина беше огънят. Опитахме да запалим факла от парцал, напоен със спирт, но не ни беше позволено – някой изръмжа много близо до палатката. И тогава ръмженето започна да отеква от всички посоки. Определено не беше ехо. Оттеглихме се обратно в палатката. В този момент от радиостанциите се чу бял шум.

Всичко се случи бързо – за около три или четири минути – но през това време бяхме ужасени. Последователността на събитията беше като от филм на ужасите. Един от приятелите ни излезе от палатката и се отправи към гората. Извикахме го, но не отговори. Трябваше да тичаме след него и да го хванем. Той не риташе, не показваше агресия, но не реагираше и на думите ни. Изпитанието отмина след няколко минути. След това си събрахме багажа и напуснахме района, без да чакаме сутринта.

Понякога аномалните зони в гората са не само плашещи, но и представляват заплаха за здравето и живота.

Много неща се промениха на това място оттогава. Параклисът беше реставриран, а наблизо беше построена дървена църква „Света Троица“. Колкото и да е странно, новите сгради се вкорениха и броят на паранормалните явления рязко намаля. Добре, че е така. Не бих препоръчал на никого да преживее това, което ние направихме онази нощ. С приятелите ми не бяхме подготвени за подобно посрещане.