Канадско момиче прекара повече от година в леговище на Голямата стъпка и успя да се върне. Но тя не беше сама

Вярващите в Йети често си спомнят една много интересна история, случила се през последната третина на XIX век. През 1871 г. 17-годишната Серафин Лонг внезапно изчезва, както съобщават нейните роднини. Тя отишла до Маунт Морис, за да си купи кедрови ядки за пай, но никога не се върнала.

Тъй като Серафина е от индиански произход, шерифът и служителите на реда се отказали от мащабно издирване, позовавайки се на ограничения във времето и по-неотложни въпроси. След това членове на племенния клан, към който тя принадлежала, решили да я открият. Следотърсачите проследили маршрута ѝ и открили още отпечатъци в района, където най-вероятно се е намирала. Те били големи и здраво вкопани във влажната почва. Но освен тази следа нямало други доказателства.

Въпреки всичките усилия на роднините и съплеменниците ѝ, Серафина не могла да бъде намерена. Около два месеца след изчезването ѝ настъпила зима и всички най-накрая повярвали, че момичето е мъртво. Малко вероятно било 17-годишно момиче да оцелее само толкова дълго в необятните гори. Въпреки това, през есента на следващата година тя се появила отново сред хората.

Серафина била ужасно депресирана и уплашена. Нямала видими рани или сериозни наранявания, освен няколко ожулвания по китките. Била измършавяла, силно дехидратирана и... бременна. Загубила съзнание, когато осъзнала, че е била видяна и разпозната от съплеменниците си. Радостта на семейството била огромна, но братята и баща ѝ искали отмъщение за случилото се.

Около ден по-късно, след като се свестила, момичето започнало да разказва какво се е случило. Докато събирала кедрови шишарки, огромен, рошав звяр се промъкнал до нея. Когато се опитала да извика, той стиснал лапата си върху устата ѝ. Ръката била толкова голяма, че покривала и устата, и носа ѝ. Серафина щяла да се задуши, но съществото разхлабило хватката си, позволило ѝ да диша няколко пъти и отново покрило лицето ѝ. Тя се опитала да го ухапе и получила силен удар, след което загубила съзнание.

Събудила се в тъмна пещера. Не знаела точното ѝ местоположение, но входът бил запечатан с каменен блок, който съществото можело да плъзга напред-назад. Това ѝ позволявало да спи спокойно – дивите животни не можели да влязат. Звярът ѝ носел сурово месо, горски плодове и други храни. Само няколко пъти я носел до близък поток, за да се измие.

Серафина отказвала храна и вода, но след ден-два се предала и започнала да яде всичко, освен месо. Опитала се да запали огън, но когато звярът видял пламъка, започнал да беснее. Повече не опитала. Един ден той довел още трима от своя вид. Те я огледали, подушили, боднали я няколко пъти по рамото и корема, след което започнали да си говорят шумно и жестикулирали. После си тръгнали.

Следващата нощ се превърнала в най-ужасяващата в живота ѝ. Йетито прекарало нощта с нея и тя забременяла. Започнала да се храни зле и все повече копнеела за дома. В един момент ѝ хрумнала идея. Започнала да се опитва да общува със съществото, да разбира жестовете и някои от думите му. След година в пещерата му обяснила, че ако не се консултира с шамана на племето си, ще умре.

Той ѝ позволил да напусне пещерата, но я придружил почти до селището. Когато чула човешки гласове, той отказал да продължи и нежно я побутнал напред. Обградена от семейство и приятели, Серафина родила. Детето било покрито с козина и силно деформирано. Не е ясно дали е било мъртвородено или е било убито по съвет на лечител. Но съдбата била благосклонна към Серафина – тя се омъжила и имала три деца. Инцидентът останал в паметта ѝ като кошмар.

Това вероятно е истинска среща между човек и Йети. Такива истории са изключително редки. Има само няколко случая на хора, съжителствали с Йети, но този разказ е може би най-подробният. Той предполага, че теоретично е възможно хора и Йети да имат потомство. Случаят със Зана, женската Йети, също го потвърждава. Но това е друга история...