В Мексико съществувала ли е працивилизация преди индианците? Нейната библиотека е открита от Уилям Невен в началото на XX век

С огромно уважение се отнасям към специалистите от ЛАИ. Невъзможно е да се опише възторгът от лекциите, които макар и рядко, провеждат техните изследователи. В тази връзка си струва да се спомене човек, който вече не е сред нас – Андрей Юриевич Скляров. Той беше личност, която се опираше преди всичко на факти, а не на догадки. Многобройни експедиции, изследвания, доклади – всичко това беше натрупан опит, който Андрей с радост споделяше.

В своите доклади и книги Андрей Юриевич твърдеше, че на територията на Мексико е съществувала працивилизация. Нейно наследство са мегалитични градове и десетки хиляди артефакти, чиято възраст се изчислява на десетото хилядолетие преди нашата ера и дори по-древни периоди. Добър термин е „доколумбова Америка“. А Андрей и неговите съмишленици въведоха още един – макар и неофициално – „праиндианска“.

Праиндианската цивилизация е съществувала! 

Факт е, че територията на Мексико е била населена от индианци едва преди 4–5 хиляди години. А артефакти се намират с възраст от 10 до 18 хиляди години. Какво да мислим? Да, европейците, разбира се, са унищожили голяма част от индианците, но и те самите са се избивали в постоянни междуособици. Затова е изключително трудно да се определи кой от индианските народи е дошъл първи и кой може да се нарече първопроходец.

Добре. Андрей Юриевич твърдеше, че працивилизацията на територията на Мексико е имала писменост и език. Това академичната наука със сигурност няма да приеме! Какъв език? Дори индианците, живели много по-късно, според официалните данни, не са имали развита писменост. А сега четете внимателно, защото следващата информация ще постави всички точки върху „и“.

Имало е един шотландски минералог – Уилям Невен. През 1889 година, като любител археолог, той заминава за Мексико, за да извърши самостоятелни разкопки. Поради големия брой находки, работата му се разпростира в продължение на 32 години. През това време успява да изкопае на дълбочина от 7 до 9 метра над 30 хиляди артефакта, принадлежащи на неизвестна цивилизация. Масштабът на работата му бил толкова голям, че Невен бил принуден да наеме местни жители, които работели неуморно срещу скромно заплащане.

През 1921 година Уилям Невен представя уникалните си находки на научната общност. Няколко видни учени ги смятат за фалшификати, но мнозинството ги приема с интерес. Около 2500 от представените предмети били андезитови плочки с надписи на неизвестен език. Опитите за превод не се увенчават с успех. Нито местните, нито специалистите по древни цивилизации, нито лингвисти или етнографи успяват да помогнат.

Един от учените изказва хипотеза, че това е писмеността на оцелели след катастрофа жители на континента Му. Легендарен народ – легендарни артефакти. Тази версия „погребва“ колекцията на Невен. Научната общност започва да му се подиграва, заявявайки, че е открил артефакти от „приказна страна“. Тоест, плочките, намерени в огромно количество, съдържащи вероятно най-древните знания на неизвестна цивилизация, просто не представляват интерес за никого.

Уилям Невен събира уникална колекция 

В края на живота си, желаейки спокойна старост, Уилям Невен се премества от Англия в САЩ. Решава да пренесе колекцията си от над 30 хиляди артефакта с товарен кораб. След като се договаря в пристанището, той отпътува за Америка, където предметите с невероятна научна стойност трябва да пристигнат седмица след него.

По странно стечение на обстоятелствата те така и не пристигат в САЩ. А две седмици по-късно самият Невен умира на 86-годишна възраст. Много изследователи и до днес се опитват да открият поне няколко образеца от плочките на Невен, защото е напълно възможно те да са част от каменна библиотека на неизвестна цивилизация, населявала територията на Мексико преди хиляди години.

Връщайки се към Андрей Юриевич Скляров, си струва да си припомним неговата мисъл за откритието на Уилям: „За дълъг период от време той успя да разкопае следи от най-древна цивилизация със сложна архитектура, развити занаяти и неизвестна писменост. Научната общност – тогава и сега – затваря очи пред неудобните артефакти. Представяте ли си каква стойност имат каменни плочки с неизвестни текстове в количество над 2500 броя! И какво е най-примечателно – цялата колекция без изключение е изгубена или унищожена, когато археологът вече не можеше да направи нищо и беше дълбоко възрастен.“