Може би това са сцени от бъдещето и трябва да направя нещо. 

Мъж от САЩ описа необичайни сънища Уейн Роджърс твърди, че преди около пет години в живота му започнали да се случват странни и необясними явления. Всеки път, когато заспи, той се озовава в друг свят, който изглежда като нашия, но напълно опустошен, безлюден и застинал във времето. Това не били отделни сънища, а продължаваща история, която се развивала нощ след нощ, сякаш той живее втори живот. Роджърс многократно търсил помощ от специалисти по съня, психолози, психотерапевти и парапсихолози, но никой не успял да обясни какво се случва. Състоянието му не се променяло, а той продължавал да „преминава“ към тази друга реалност, която го изпълвала с ужас. Терапевтката му Матилда Стоун обаче смятала, че това може да не са сънища в класическия смисъл, а нещо много по-дълбоко и значимо. В началото Уейн бил напълно ужасен от това, което виждал. Озовавал се в родния си Вашингтон, окръг Колумбия, но градът бил в окаяно състояние – разрушени или полуразрушени сгради, ръждясали автомобили, някои изгорели, други катастрофирали и изоставени, счупени прозорци, мъртви или обрасли дървета, улици, покрити с разпилени, изгнили вестници и боклуци. Най-страшното било, че нямало нито един човек. Нито звук. Нито птица. Нито животно. Пълна, зловеща тишина. И всяка следваща нощ той се връщал в същия свят, на същото място, но малко по-напред в историята, сякаш времето там продължавало да тече. След първоначалния ужас Уейн започнал да изследва този свят. Първо обиколил квартала си, после целия град. Намерил велосипед в сравнително добро състояние и започнал да се придвижва с него. Извън града попаднал на градини, пълни с плодове и горски плодове, които можел да яде, макар че в този свят не изпитвал глад, жажда или нужда от дишане. Плодовете имали леко горчив вкус, но иначе били нормални. В магазините намирал продукти, произведени между 2050 и 2052 година. Вестниците, макар и разпадащи се, също носели датата 2052. Това означавало, че светът, в който попада, е бъдеща версия на нашия. Уейн започнал да пътува все по-далеч. 

Посетил Филаделфия, Ню Йорк, после намерил яхта и стигнал до Южна Америка. Навсякъде – същото. Пълна пустота. Нито хора, нито животни. Дори в джунглата нямало живот. Само растенията били по-буйни от всякога. След това стигнал до Африка, където пирамидите стояли непокътнати, но съвременните сгради били в руини. В Европа и Азия – същата картина. Светът бил като копие на нашия, но след нещо огромно, необяснимо, което не оставило следи от война, бедствие или насилие. Просто животът бил изчезнал. Лекарите не успели да му помогнат. Нито медикаменти, нито терапии променили сънищата. Единственото, което успял да постигне, било да преодолее страха си. Матилда Стоун го научила да гледа на тези сцени като на възможно предупреждение. Тя му казала, че може би му се показва нещо, което трябва да разбере, да предотврати или да предаде на света. Уейн започнал да търси следи, документи, информация. Посещавал военни бази, изследователски центрове, архиви, но не открил нищо, което да обясни изчезването на човечеството. Тогава се случило нещо още по-странно. Според негови близки представители на американските разузнавателни служби се свързали с него. Предложили му да работи с тях, да използват неговите „пътувания“ като инструмент за разследване. Уейн приел. От този момент нататък няма никаква информация за него. Роднините му казват, че той не е споделил нищо повече. Изчезнал от публичното пространство. Така историята му остава обвита в мистерия. Някои вярват, че той наистина вижда бъдещето и може да бъде ключът към предотвратяване на глобална катастрофа. Други смятат, че това е измислица, опит за слава или просто необичайно психично състояние. В САЩ подобни истории често привличат внимание, защото винаги има публика, готова да вярва в необяснимото. Но ако Уейн казва истината, ако това наистина са сцени от бъдещето, тогава въпросът е дали човечеството може да направи нещо, за да избегне съдбата, която той вижда всяка нощ. И дали предупреждението му ще бъде чуто навреме.