„Мислехме, че е минерал.“ Какво се оказа артефактът, донесен на Земята от Луната?

Можете да вярвате в американските кацания на Луната или можете да се съмнявате в тях; в крайна сметка нищо няма да се промени. Мнозина ще продължат да смятат мисиите Аполо за герои и пионери, докато други ще поставят под въпрос този факт. Един писател каза, че не можеш да принудиш човек да вярва в Бог, ако не е вярвал в Него от самото начало. Дори и да кажат, че вярват в Бог, известно съмнение ще остане. Мисля, че това се отнася за кацанията на Луната и за отношението им към света като цяло. Можете да убедите хората в противното, но защо да се занимавате?

От време на време различни личности дават интервюта за мисиите Аполо. Бъз Олдрин, който разказваше всякакви истории, активно подхранваше интереса към тази тема. Имаше и други. Например Рой Форсбергер. Името му не фигурира в списъка с астронавти, но той е работил в аналитичния отдел на НАСА, специализиран в лунни мисии. 84-годишният изследовател решил да разкаже историята на инцидент, за който се твърди, че се е случил по време на последната човешка мисия до Луната.

Както е добре известно, мисията „Аполо 17“ е последният пилотиран полет до Луната. Той е извършен от трима астронавти: Юджийн Сърнан, Харисън Шмит и Роналд Еванс. Главният герой в тази история е Шмит, геолог. Астронавтите кацнали в долината Таурус-Литроу в югоизточната част на Морето на спокойствието. Планиращите мисията вярвали, че там могат да бъдат открити древни вулканични скали. Затова било важно да се проведе теренна работа и да се съберат проби, което те и направили.

Харисън Шмит се спуснал в кратера Шорти и открил няколко много интересни проби по време на посещението си. Например, оранжевата скала, която вече била анализирана на Земята, се оказала вулканична скала на възраст над 3,5 милиарда години! Според Рой Форсбергер това откритие, макар и важно, не е най-невероятното. Там, в кратера Шорти, астронавтът открил малки кухини, които много наподобявали дупките на някакво същество.

Той предположил, че е просто минерал и като геолог бил заинтригуван.

Той намерил това за много необичайно, затова се разровил в една от тях. Не било дълбоко. Вътре имало кристал. Приличало на син, доста голям минерал. Харисън го оставил настрана и се разровил в друга „дупка“, откривайки само разпръснати малки фрагменти. Сякаш някой бил счупил същия кристал. Същото се случило и в третия случай. Шмит взел цяла проба и, връщайки се в модула, я поставил в специален контейнер. Само на Земята, в лаборатория, можели да определят природата му.

Минералът с неизвестен състав бил докладван и било дадено разрешение да бъде върнат на Земята. Когато астронавтите се върнали на родната си планета на 19 декември 1972 г., всички събрани проби били прехвърлени в лабораторията. Там специалисти провели предварително, така да се каже, повърхностно, проучване, а след това, в течение на много години, усъвършенствали тази или онази линия на изследване и т.н.

Форсбергер разкри изумителни подробности за този син минерал: „Шмит и всички специалисти, които го видяха, разбира се, смятаха пробата за минерал. Никой не можеше да мисли другояче, когато я погледнеше. Представете си аквамарин или сапфир с размер на длан. Ето как изглеждаше.

Прозрачен, с неравни ръбове. В началото вътре не се виждаше нищо. Просто прозрачен камък със синкав оттенък. По време на изучаването му беше невъзможно да се определи химичният му състав. Или по-скоро не съвсем. Съставът беше много сложен и съдържаше голям брой органични съединения.

Буквално за една нощ в лабораторията вътре в него се появи потъмняване, което нарастваше по размер. Нещо растеше отвътре. Поставихме пробата в един вид аквариум с бронирано стъкло. Кристалът се трансформира. Промени формата, цвета си и структурата си. Премина от светлосин в син. В основата, където лежеше, се появиха сиво-бели камъчета, сякаш сол беше освободена. Нещо черно растеше вътре, увеличавайки се по размер и придобивайки грапава повърхност.“

В лабораторията от „минерала“ се е развило същество.

Проведохме спешна среща, тъй като имаше известен риск, тъй като не успяхме да определим какво е то. По това време знаехме много малко. Минералът можеше да е всичко, но колкото и невероятно да звучи, Шмит очевидно е доставил на Земята яйцеклетката (ако подобна асоциация е уместна) на непознат организъм.

Известно време по-късно в аквариума беше открито същество, наподобяващо крехка морска звезда, само че с много пипала и кръгъл израстък в центъра. Организмът скоро погълна остатъците от минерала. Не смеехме да го храним или докосваме по никакъв начин, така че просто наблюдавахме.

След няколко дни то не показваше никакви признаци на живот. Пет или шест часа по-късно се беше вкаменило. Когато специалистите решиха да извадят това, което е останало от него, за да го изследват, то буквално се разпадна на фин черен прах. Не мога да кажа дали тази история е повлияла на плановете за Аполо 18 и последващите мисии, но в крайна сметка полетите бяха отменени.

Официално потвърждение на твърденията на Рой не беше намерено, но този специалист наистина е работил в НАСА в отдела за анализ почти 38 години. Разбира се, това не означава, че казаното от него е абсолютната истина, но ми се струва, че наистина може да има много по-интересни неща за откриване на Луната.