АТМОСФЕРНОТО ЕЛЕКТРИЧЕСТВО, ТАРТАРИЯ И СКРИТИТЕ ИСТИНИ В „ЗАВРЪЩАНЕ В БЪДЕЩЕТО“

Винаги, когато обсъждам Тартария по време на интервюта и презентации, филмът „Завръщане в бъдещето“ неизменно се появява в разговора, но причината никога не е самото пътуване във времето, а начинът, по който филмът решава най-големия си проблем, защото когато Док Браун се нуждае от огромно количество енергия, за да захрани кондензатора на потока, решението идва директно от атмосферата, от самото небе, където един-единствен удар от мълния осигурява силата, необходима за връщането на Марти у дома, и това решение днес ми се откроява много повече от всякога, защото атмосферното електричество е ключова тема в моите изследвания за Тартария, където дискусиите около етерната енергия, безжичното предаване, свободната енергия и изгубените технологии се въртят около един и същ фундаментален въпрос – как древните цивилизации са генерирали, съхранявали и използвали енергия, и дали това, което днес наричаме „невъзможно“, всъщност е било ежедневие за предишни епохи. Филмът взема атмосферното електричество и го поставя в центъра на своята кулминация, превръщайки го в единственото нещо, стоящо между провала и успеха, между засядането в миналото и завръщането у дома, а това, което прави сцената още по-интересна, е самата съдебна палата, която е построена в гръко-римски стил, силно напомнящ архитектурата на Стария свят, свързвана с Тартария, като по този начин филмът несъзнателно или съзнателно обединява атмосферното електричество, напредналата технология и татарската архитектура в една и съща последователност, която изглежда като художествена сцена, но носи усещане за нещо по-дълбоко, по-истинско и по-скрито. Според мен това е пореден пример за онова, което наричам „Откровението на метода“, при което Паразитите – силите, които контролират информацията, историята и технологиите – редовно скриват истини във фикционална форма, защото ако бъдат представени открито, биха привлекли твърде много внимание, биха предизвикали въпроси, биха събудили съмнения, а като ги обгръщат в забавление, в хумор, в приключение, те могат да поставят истината пред милиони хора, без никой да я разпознае, защото зрителят е насърчаван да я отхвърли като фантазия, като измислица, като нещо, което „няма как да е реално“, и така информацията остава скрита на видно място, достъпна, но невидима, разкрита, но неразпозната. В крайна сметка „Завръщане в бъдещето“ съчетава атмосферно електричество, напреднали технологии и архитектура, напомняща Тартария, в едно-единствено събитие, в което удар на мълния пристига от небето, преминава през гръко-римска сграда и захранва технология, способна да постигне невъзможното, а това е толкова символично, че трудно може да бъде случайно, защото мълнията – чиста енергия от етера, колоните – архитектура на Стария свят, а Делорианът – машина, която нарушава законите на физиката – създават триединство, което отразява идеите за изгубени технологии, скрити знания и древни цивилизации, които са разбирали енергията по начин, който днес е напълно непознат за нас. Истината, както винаги, е скрита на видно място, защото ако я поставиш директно пред очите на хората, те няма да я видят, а ако я скриеш в измислица, те ще я приемат като забавление, без да осъзнаят, че гледат отражение на реалност, която им е била отнета. 

И когато разглеждаме тези символи в „Завръщане в бъдещето“, започваме да забелязваме, че това не е изолиран случай, защото колкото повече изучавам Тартария, атмосферното електричество и изгубените технологии, толкова по-ясно става, че популярната култура е пълна с подобни намеци, скрити в най-обикновени сцени, които хората гледат, без да осъзнават, че пред очите им се разиграва кодирано послание, защото Паразитите винаги са следвали принципа, че истината трябва да бъде показана, но по начин, който я прави невидима, и затова филмите, сериалите, комиксите и дори музикалните клипове често съдържат архитектура от Стария свят, енергийни устройства, които приличат на етерни приемници, и сцени, в които мълния, електричество или светлина играят ключова роля, сякаш подсказвайки, че древните цивилизации са разбирали енергията по начин, който ние едва сега започваме да подозираме. Когато погледнем старите фотографии от 1800-те, виждаме градове, които изглеждат по-напреднали от днешните, с масивни куполи, антени, шпилове и метални орнаменти, които според официалната история били просто „декорации“, но ако ги разгледаме внимателно, те приличат на резонатори, на енергийни приемници, на устройства, които са били част от система за атмосферно електричество, която е захранвала цели градове без кабели, без гориво, без централи, и когато сравним това с филмови сцени като тази в „Завръщане в бъдещето“, започваме да виждаме модел, в който Холивуд несъзнателно или съзнателно възпроизвежда принципи, които някога са били реални. И колкото повече се задълбочавам, толкова по-ясно става, че архитектурата на Стария свят – колоните, куполите, арките, симетрията, металните орнаменти – не е била просто естетика, а функционална технология, която е взаимодействала с етера, с атмосферното електричество, с енергийните полета на Земята, и че това знание е било заличено, пренаписано и заменено с фалшиви обяснения, за да се скрие фактът, че предишните цивилизации са използвали енергия, която днес наричаме „невъзможна“. И когато видим как в много филми мълнията играе ролята на катализатор – било за съживяване на Франкенщайн, за отваряне на портали, за активиране на машини, за пренасяне между светове – започваме да разбираме, че това е символ, който се повтаря, защото мълнията е най-видимата форма на етерна енергия, която хората могат да наблюдават, и затова тя е използвана като мост между реалното и скритото. И ако погледнем още по-дълбоко, ще видим, че много от сградите, които днес наричаме „правителствени“, „музеи“, „банки“ или „съдилища“, имат същата архитектура като съдебната палата във филма – гръко-римски стил, масивни колони, куполи, фронтони – и това не е случайно, защото тези сгради са били част от енергийна мрежа, която е функционирала преди голямото заличаване, преди пренаписването на историята, преди Паразитите да поемат контрол над наративите. И когато осъзнаем, че филмите често показват тези сгради в сцени, свързани с електричество, светкавици, енергийни пробиви или технологични чудеса, започваме да разбираме, че това е начин истината да бъде показана, но без да бъде разпозната, защото зрителят вижда само историята, но не и символите зад нея. И колкото повече изучавам Тартария, толкова по-ясно става, че това, което наричаме „Откровението на метода“, е не просто стратегия, а закон, който Паразитите следват, защото вярват, че ако покажат истината под формата на фикция, те се освобождават от кармична отговорност, защото според тях зрителят е получил информацията, но доброволно я е отхвърлил, и така вината пада върху него, а не върху тях. И затова вярвам, че сцената с мълнията, съдебната палата и Делориана не е просто кулминация на филма, а кодирано послание, което обединява атмосферното електричество, архитектурата на Стария свят и идеята за изгубени технологии, които някога са били реални, но днес са скрити зад завесата на „официалната история“. И колкото повече хора започват да задават въпроси, толкова по-трудно става за Паразитите да поддържат илюзията, защото истината винаги излиза на повърхността, дори когато е скрита в най-неочаквани места, като сцена от филм, който милиони хора са гледали, но никога не са разбрали.