Драконовият крак на Тартария: загадъчната птица Лунг‑Кио и пътешествието на абат Хук и Джоузеф Габе през изгубения свят 

Между 1844 и 1846 година абат Хук и Джоузеф Габе предприемат необикновено пътешествие през тогавашната Тартария, древна и мистериозна земя, чиито граници се простират през степи, долини, планини и култури, които европейците от онова време едва започват да разбират, като двамата пътешественици документират своите наблюдения в публикация, озаглавена Сувенири, където описват странности, чудеса, природни феномени и същества, които не се вписват в познатата европейска зоология, като сред най‑загадъчните им срещи е разказът за необичайна прелетна птица, напълно непозната за европейците, птица с характеристики, които сякаш принадлежат на различни царства на природата, съчетавайки черти на птици, четириноги и влечуги, като това същество се превръща в една от най‑странните загадки на Тартария. Птицата, която местните наричат Лунг‑Кио, име превеждано като Драконов крак, е описвана като приблизително с размерите на пъдпъдък, с блестящи черни очи, обградени от лазурни пръстени, които сияят като миниатюрни небеса, като тялото ѝ е пепеляво и осеяно с черни пера, а краката ѝ са покрити с груба козина, сравнявана с тази на кабарен елен, като тази козина се изправя мигновено при всяко докосване, сякаш реагира на енергията на приближаващия човек. Краката на Лунг‑Кио са били различни от всички познати видове птици, които Хук и Габе са срещали, като те приличат на лапите на зелен гущер, покрити с твърди защитни люспи, способни да устоят на порязване дори от най‑острите ножове, което кара пътешествениците да заключат, че тази птица притежава характеристики, свързани както с четириногите, така и с влечугите, въпреки очевидната си способност да лети с невероятна бързина. Китайците, които познават тази птица от векове, я наричат Драконов крак, като името подсказва древна символика, свързана с митични същества, които съчетават земното и небесното, като Лунг‑Кио се появява периодично в значителен брой, често пристигаща от северните райони след обилни снеговалежи, като полетът ѝ е толкова бърз, че движенията на крилете издават силен тракащ шум, сравним с градушка, сякаш небето се разпада на ледени късове. По време на пътуванията си през християнския свят на Долината на Черните води, двамата пътешественици срещат умел ловец, който представя два живи екземпляра, току‑що уловени, като птиците веднага проявяват невероятно свиреп темперамент, реагирайки яростно на всяко приближаване, като когато ръцете на хората се протягат напред, грубата козина по краката им се изправя мигновено, а всеки опит да бъдат докоснати води до незабавна и яростна атака, нанесена с невероятно острите им човки, като тази дива природа прави държането им в плен почти невъзможно, а освен това те отказват да ядат каквото и да им се предлага, сякаш храната на земните същества не е предназначена за тях. Хук и Габе, изтощени и близо до глад, в крайна сметка решават да убият и изядат птиците, като описват месото им като сравнимо с фазаново, въпреки че текстурата му е значително по‑твърда от очакваното, докато татарите, които познават Лунг‑Кио отдавна, не споделят това мнение и заявяват, че вкусът е по‑скоро като овче месо, като те използват птицата само когато няма друга алтернатива, което подсказва, че Лунг‑Кио е не само рядка, но и трудна за обработка, като нейното месо вероятно съдържа особености, непознати за европейската кухня.Тази среща с Драконовия крак се превръща в един от най‑загадъчните епизоди от пътешествието на Хук и Габе, като описанията им подсказват, че Лунг‑Кио може да е реликт от древни биологични линии, съчетаващи черти на птици, бозайници и влечуги, или дори същество, свързано с митологични представи за дракони, които в азиатската култура често са описвани като същества, способни да променят формата си, да се появяват след природни явления и да притежават качества, които надхвърлят обикновената биология. Пътешествениците отбелязват, че Лунг‑Кио се появява след снеговалежи, което може да подсказва миграционни модели, свързани с климатични цикли, или дори с явления, които местните народи тълкуват като знаци от природата, като появата на тези птици често е свързвана с промени във времето, с духовни предзнаменования или с цикли на плодородие, като това допълнително засилва мистичния ореол около тях. В своите Сувенири Хук и Габе не само описват Лунг‑Кио, но и подчертават, че Тартария е земя, в която природата и митологията се преплитат, като много същества, растения и явления изглеждат като мостове между светове, като Лунг‑Кио се превръща в символ на тази загадъчност, на тази древна биологична памет, която оцелява в отдалечени региони, недокоснати от европейската индустриализация. Тяхното пътешествие остава едно от най‑интересните свидетелства за света, който Европа никога не успява напълно да разбере, като Лунг‑Кио, Драконовият крак, остава загадка, която продължава да вдъхновява изследователи, писатели и любители на изгубени светове.