МАТЕРИАЛНИЯТ СВЯТ КАТО КАПАН ЗА СВЕТЛИНАТА 

Материалният свят е най‑плътната, най‑тежката и най‑нисковибрационната зона в цялата структура на съществуването, място, което за съзнанията от долните нива е рай, а за съзнанията от висшите нива е затвор, капан, мъгла, която покрива истинската светлина. Земята е ниският свят, пространство, което за демоните, бесовете и всички същности от ниския астрал е идеално — тук те могат да се проявяват, да се вселяват в човешки тела, да преживяват емоции, да се хранят с енергия, да участват в драми, конфликти, зависимости, да се наслаждават на грубите вибрации, които са естествената им среда. За тях Земята е като отворена врата към удоволствия, които в собствените им нива не съществуват. Но за съзнанията от по‑високите структури Земята е ад — място, в което вибрациите са толкова ниски, че светлината се усеща като тежест, като болка, като ограничение. Тези съзнания идват от нива, в които енергията е чиста, свободна, лека, а тук попадат в плътна материя, която ги забавя, притиска, изтощава. Те усещат човешкото тяло като клетка, човешкия свят като лабиринт, човешките структури като окови. И докато ниските същности се наслаждават на земния опит, висшите съзнания се борят да оцелеят в него. Илюзията, че Земята е прекрасна, че човешкият опит е ценен, че душите чакат на опашка, за да се въплътят тук, е една от най‑големите подмени, внедрени в човешкото съзнание. Тази идея е създадена, за да държи човека в капан, да го кара да вярва, че страданието е „урок“, че болката е „израстване“, че цикълът на раждане и смърт е „мисия“. Но ако човек погледне честно, ще види, че няма нищо възвишено в това да прекараш живота си в училища, офиси, болници, токсични връзки, зависимости, разочарования, загуби, болести и повторения, които се предават от поколение на поколение. Няма нищо духовно в това да страдаш, да се бориш за оцеляване, да се подчиняваш на системи, които те изтощават. Няма нищо възвишено в това да живееш в свят, който е построен върху контрол, страх, манипулация и илюзии. Идеята, че човешкият опит е ценен за душите, е подмяна, защото висшите съзнания не мечтаят да преминат през детска градина, училище, университет, работа, пенсия и смърт, за да започнат отначало. Това е цикъл, който е интересен единствено за ниските същности, защото за тях тук има удоволствия — храна, размножаване, емоции, драми, материални стимули. Те наричат това „човешки опит“, защото за тях е ново и желано. Но за висшите съзнания това е понижение, а не издигане. Земята е нисък свят, в който много същества са попаднали по принуда или чрез измама. Някои са били привлечени от илюзии, други са били вкарани насила, трети са били подведени от системи, които обещават „уроци“ и „израстване“, но всъщност държат съзнанието в капан. Тези системи са създадени от ниските структури, които имат интерес да задържат душите тук, защото чрез тях получават енергия, преживявания, контрол. Именно затова New Age ученията бяха внедрени — за да накарат хората да вярват, че Земята е рай, че тук има „мисии“, „карма“, „уроци“, които трябва да бъдат изпълнени. Но истината е, че тези идеи държат съзнанието в цикъл, който се върти отново и отново. Будните души усещат това. Те усещат, че Земята е затвор, че материята е капан, че човешкото тяло е ограничение. Те усещат, че са вкарани в чужда игра, в чужда реалност, в чужда структура. Те усещат, че не принадлежат тук. За тях външният свят е груб, тежък, плътен, почти непоносим. Те усещат вибрациите на материята като нещо, което ги притиска, изтощава, забавя, спъва. Творческите личности, будителите, търсачите на истината, онези, които идват от по‑високи нива, чувстват всяка фалшива структура, всяка лъжа, всяка манипулация като удар. За тях животът тук не тече свободно — той е като постоянна борба с невидима система, която сякаш е създадена да ги спре, да ги пречупи, да ги унищожи, преди да успеят да разпалят светлината си. Тези души се изморяват от неща, които за другите изглеждат нормални. Те се изтощават от контакти, които за другите са удоволствие. Те се задушават в свят, който за мнозина е „дом“. И докато будните души се борят да запазят светлината си, други се наслаждават на земните кукички — пороци, удоволствия, материални желания, семейни привързаности, емоционални зависимости, илюзии за „положително мислене“, което уж решава всичко. Те вярват, че Земята е училище, че е прекрасна, че тук се расте, че тук се учи, че тук се „изпълняват мисии“. Но истината е съвсем друга. Тези идеи са създадени, за да държат съзнанието в капан, да го карат да се връща отново и отново, да не търси изход, да не задава въпроси, да не се пробужда. Будните души усещат това.Те усещат, че когато се пробудиш, системата се обръща срещу теб. Започват спънки, удари, загуби, странни съвпадения, които сякаш имат една цел — да те върнат обратно в съня, да те накарат да се откажеш, да те пречупят, да те убедят, че е по‑лесно да се слееш с масата, да се подчиниш, да замълчиш. Но именно това е знакът, че си се пробудил — защото системата не се бори с онези, които спят. Тя се бори само с тези, които се събуждат. И докато едни се радват на земните удоволствия, на малките човешки драми, на привързаностите, на емоциите, на материалните цели, на илюзиите за „щастие“, другите виждат през всичко това. Те усещат, че тук няма истинска свобода, че тук няма истинска светлина, че тук няма истинска любов, а само отражения, копия, симулации. Те усещат, че Земята не е място за израстване, а място за заблуда. И когато се опълчат, когато се пробудят, когато започнат да виждат истината, тогава започва истинската битка — не с хората, а със самата структура на този свят.

Борбата за оцеляване тук е постоянна, почти инстинктивна, защото човек се ражда в свят, в който още от първия миг трябва да се бори за въздух, за място, за храна, за сигурност, и когато се огледа, вижда как съществата тук се съревновават едно с друго, сякаш са хвърлени в арена, в която никой не помни защо се е озовал, защото паметта е изтрита, нишката е прекъсната, а цикълът се повтаря като самсара, въртене без край, живот след живот, без да знаеш откъде идваш и накъде отиваш, и някои падат, други оцеляват, трети се изгубват в страдание, а какво „училище“ е това, ако навсякъде около теб виждаш войни, болести, глад, мизерия, разрушение, какво „духовно израстване“ има в свят, в който деца страдат, в който цели народи се разпадат, в който болката е ежедневие, защото това не прилича на училище, а на място, в което нискочестотните души са заковани в материята, принудени да се борят за контрол, за оцеляване, за надмощие, и тук силният мачка слабия, хищникът преследва жертвата, а системата поддържа този баланс на напрежение, сякаш това е единствената ѝ цел, и затова сексуалността тук е толкова силна, натрапчива, използвана, защото тя е инструмент на материята, кука, която държи съзнанието приковано към тялото, към инстинкта, към ниските вибрации, и високочестотните, невинни души, които попадат тук, усещат това като удар, защото за тях този свят е като да бъдеш хвърлен в ад, всичко ги спъва, всичко ги мачка, всичко ги атакува, те усещат тежестта на материята, усещат как вибрациите ги притискат, как системата се опитва да ги заглуши, да ги забави, да ги накара да забравят кои са, и пробудените усещат това най‑силно, защото усещат, че тук всяка стъпка е като да вървиш срещу вятър, който не спира, и усещат, че когато започнат да виждат истината, светът около тях реагира, не хората, а самата структура на реалността, сякаш нещо се опитва да ги върне обратно в съня, да ги убеди, че е по‑лесно да се предадеш, да се слееш с масата, да не задаваш въпроси, но именно това е знакът, че съзнанието се е събудило, защото само пробудените усещат съпротивлението на системата. За жителя на ниските светове този свят е привлекателен, за жителите на високите – стряскащ и неприятен, защото за демоните, бесовете и целия нисък астрал тук е рай, затова те искат да взаимодействат чрез вашите тела, да се вселяват, да влизат в контакт, защото тук има храна, секс, драми, емоции, материя, всичко, което им липсва в собствените им нива, а за тези, които са по‑високо, тук е ад, и те искат да излязат оттук, защото вибрациите са твърде ниски, а опитът – твърде груб. Затова всички, които пишат колко прекрасен е този свят, трябва да се замислят кои са и откъде са, и с какво точно ги привлича, защото хората са толкова слепи, че им накачиха сладки приказки за това как сме стояли на опашка, за да дойдем тук, и те копират това навсякъде като роботи, но на опашка тук стоят само същности от ниския астрал, а вие с удоволствие ги пускате през телата си, почти всички от вас, защото никой друг не е искал да попадне тук. Всички, които пишат за човешкия опит и колко прекрасен бил той за душите, че заради това сме дошли тук, не разбират процесите, защото какво е привлекателното в това да седиш в офис 45 години, да преживяваш болести, смъртни случаи, токсични връзки, да влизаш в брак с човек, който след време може да се превърне в насилник, да раждаш деца, които ще бъдат използвани като социален статус, да се бориш за оцеляване и да наричаш това „уроци“, защото висшите същества не мечтаят да преминат през детска градина, училище, университет, работа, пенсия и смърт, за да започнат отначало, и тези, които пишат това, трябва поне да мислят, ако не разбират дълбоко процесите, защото всички, които мечтаят да се окажат на ваше място, са бесове и същества от друга природа на телата, на тях тук им е кеф – да ядат, да се ебат, да се размножават, да употребяват различни неща и да наричат това „човешки опит“, а на съзнанието от по‑високите структури тук е отвратително и неприятно, и всеки опит, колкото и прекрасен да е за нисшите, за нас е нежелан. Теориите на New Age и всички тези розови приказки бяха умишлено внедрени, за да наричате тази ниска реалност рай, и за да не можете след живота да излезете оттук, защото повярвахте, че тук има „класен човешки опит“, и така ще се въртите на това колело, но има и много такива, които вече са осъзнали тази лъжа и подмяна, защото за нас човешкият опит не е ценен, ние сме слезли надолу, докато много други са се издигнали нагоре, и тези, за които земният опит е радост, са пристигнали тук съвсем наскоро от по‑ниски структури, и ако ги видите, не ги приемайте сериозно, защото най‑вероятно това са ботове, в чиито тела са влезли други съзнания от ниските светове, и те получават това, което им е нужно, докато висшите съзнания усещат този свят като затвор, като капан, като мъгла, която покрива истинската светлина.

По‑високите съзнания нямат такива желания, защото самият човешки опит е много по‑нисък от техните други опити, и ние имаме с какво да сравним, и го помним, и в това е цялата разлика между тези, които крещят за „рай на Земята“, и тези, за които този свят е напълно ясен, защото когато съзнанието е живяло в по‑високи структури, то носи вътрешна памет за лекота, за свобода, за чистота, за вибрации, които тук не съществуват, и тази памет не може да бъде изтрита напълно, тя пулсира като вътрешен ориентир, като тихо напомняне, че материята е само най‑долната стъпка, най‑плътната зона, най‑тежкият пласт, в който светлината се движи бавно, сякаш е потопена в гъста течност. Разпознаването на двата типа хора – тези от ниските структури и тези от по‑високите нива на съзнание – не е трудно, когато започнеш да виждаш отвъд повърхността, защото разликата е огромна, макар че външно всички изглеждат еднакво, но вътрешната вибрация, поведението, реакциите, ценностите, начинът, по който възприемат света, всичко ги издава, защото хората от ниските честоти са плътни, земни, закачени за материята, те живеят през инстинкти, през желания, през пороци, през нуждата да притежават, да доминират, да се доказват, за тях животът е борба за ресурси, за статус, за внимание, те се хранят с драми, конфликти, емоционални изблици, те обичат земните кукички – секс, храна, пари, власт, привързаности, ревност, контрол, те вярват, че Земята е прекрасна, че тук има „уроци“, че тук се „израства“, че всичко е част от някакъв велик план, те се успокояват с позитивни фрази, с клишета, с илюзии, защото така системата ги държи в съня, и те не задават въпроси, не търсят истината, не усещат дискомфорт от ниските вибрации, защото те са техният дом, те се чувстват добре тук, те се вписват, те се сливат с масата, те са част от структурата, която поддържа този свят такъв, какъвто е. Високочестотните души са обратното, те не могат да се впишат, колкото и да опитват, те усещат тежестта на материята, усещат фалша, усещат лъжата, усещат как нещо в този свят не е наред, те не могат да приемат войните, болестите, страданието, несправедливостта като „нормални“, те не могат да се радват на повърхностни удоволствия, защото вътрешно знаят, че това не е истинската им природа, те са чувствителни, дълбоки, интуитивни, те усещат вибрациите на хората, на местата, на думите, те се изморяват от шум, от хаос, от агресия, от масови емоции, те не могат да живеят в лъжа, дори когато всички около тях я приемат, те търсят смисъл, търсят истина, търсят изход, те са будителите, търсачите, онези, които виждат през завесата, и най‑важното – високочестотните души винаги се чувстват чужди тук, все едно са попаднали в свят, който не е техният, все едно са в затвор, в който правилата са създадени срещу тях, те усещат спънки, атаки, странни съвпадения, които сякаш им пречат да се издигнат, и колкото повече се пробуждат, толкова по‑силно системата се опитва да ги върне обратно в съня, защото докато нискочестотните хора се чувстват „у дома“, високочестотните усещат, че са попаднали в чужда реалност, едните се наслаждават на играта, другите виждат клетката, и това е разликата, и тя е видима за всеки, който започне да гледа с очите на съзнанието, а не с очите на тялото.Нискочестотните съзнания са закотвени в материята, защото това е техният естествен диапазон, те вибрират на честоти, които съвпадат с плътността на Земята – с инстинктите, с желанията, с материалните цели, с нуждата от контрол и сигурност, за тях материята не е затвор, а дом, те се чувстват стабилни, когато са привързани към физическото, към навиците, към рутината, към земните удоволствия, затова и вярват, че тук е „училище“, че тук е „прекрасно“, че всичко е част от някакъв позитивен план, това е тяхната перспектива – тя идва от ниската честота, не от осъзнаване, и те използват позитивното мислене като щит, като начин да не гледат в дълбочина, за тях „мисли положително“ е формула, която замества вътрешната работа, те не искат да виждат сенките, защото сенките ги плашат, затова, когато срещнат високо вибрационно съзнание, което говори истината, което посочва дисхармонията, което усеща тежестта на този свят, те реагират с нападение, защото за тях истината звучи като „негативност“, понеже честотата им не може да понесе по‑високата вибрация, и тогава започват фразите „мислете положително“, „не разпространявайте негативни неща“, „вие сте в страх“, но това е иронията – често именно тези, които най‑много настояват, че са „високи вибрации“, са най‑дълбоко закотвени в ниските, защото истинската висока вибрация не се плаши от истината, не се обижда от различна перспектива, не се разклаща от чужда честота, не се защитава с клишета, не бяга от дискомфорт, не се затваря в розови филтри, тя вижда света такъв, какъвто е – без украса, без илюзии, без захаросване, тя не нарича болката „урок“, нито страданието „план“, нито хаоса „прекрасно“, тя усеща дисхармонията, защото е чувствителна, тя усеща тежестта, защото идва от по‑леко ниво, тя усеща фалша, защото носи истина, и когато говори, ниските честоти го приемат като заплаха, затова нападат, затова се обиждат, затова викат „страх“, когато чуят истина, затова казват „негативно“, когато някой назове реалността, защото не разбират, че високочестотните души не разпространяват страх, те разпознават структурата, те не плашат хората, те виждат зад завесата, те не са негативни, те са будни, но за ниските честоти будността изглежда като разрушение, защото разклаща илюзиите, в които те се чувстват комфортно, и така се оформят двата свята в един и същи свят, едните живеят в материята и я наричат рай, другите усещат материята като затвор и търсят изход, едните се защитават с „позитивност“, другите се движат с истина, едните се страхуват от пробуждането, другите се страхуват от заспиването.