Потиснатата магия: как ни отнеха силата да бъдем богове

Потиснатата магия е историята на човешкия разпад, историята на това как съществата които някога са били богове в собствената си реалност се превърнаха в същества които се борят за оцеляване, историята на това как силата на съзнанието беше затворена, блокирана, изтрита, историята на това как древното знание беше унищожено, как паметта беше изтрита, как магията беше превърната в мит, фантазия, детска приказка, въпреки че някога беше естественото състояние на човека. Някога хората можеха да лекуват с ръце, да виждат през материята, да общуват телепатично, да пътуват между измерения, да материализират мисли, да променят реалността чрез намерение, да използват енергията на светлината, звука, геометрията, да живеят в хармония с невидимото, да бъдат съзнания които творят, а не тела които страдат. Тази сила не беше фантазия, тя беше част от човешката природа, но постепенно беше потисната чрез системи които блокират третото око, замъгляват ума, отслабват духа, затварят енергийния поток, променят ДНК, разрушават връзката между човека и невидимите светове. Епифизата, малката жлеза в центъра на мозъка, беше вратата към магията, антена към духовното, ключ към интуицията, но тя беше целенасочено блокирана чрез флуорид във водата който я калцифицира, чрез тежки метали в храната и въздуха които нарушават електрическите сигнали, чрез радиация от устройства която разрушава фините честоти, чрез химия в лекарствата и ваксините която променя енергийния поток, чрез стрес който затваря съзнанието в режим на оцеляване. Когато третото око се затвори, човекът губи връзката с невидимото, губи способността да усеща енергията, губи интуицията, губи магията, губи силата да бъде творец, остава само материалното, остава страхът, остава борбата за оцеляване, остава илюзията че реалността е твърда и ограничена. Храната се превърна в оръжие, тя беше лишена от вибрация, от живот, от чистота, тя беше натъпкана с токсини, с химия, с ГМО, с киселинни вещества които разрушават алкалния баланс, с месо което носи вибрацията на страх и смърт, със сладки и преработени храни които блокират енергийния поток, с вещества които правят тялото тежко, плътно, лениво, неспособно да възприема фините честоти, неспособно да поддържа магическо съзнание. Магията изисква лекота, чистота, вибрация, но човекът беше натоварен с отрови които го държат в ниските честоти, в материята, в забравата. Емоционалната програма беше създадена така че да поддържа страх, стрес, тревога, депресия, защото страхът е най‑големият враг на магията, той затваря съзнанието, той блокира енергията, той пречи на творенето, той държи човека в режим на оцеляване, а не в режим на създаване. Медии които внушават опасност, образование което учи на съмнение, религии които забраняват лична сила, система която те кара да се бориш за оцеляване, всичко това е програма която държи човека далеч от магията, далеч от истинската му природа, далеч от силата да бъде бог в собствената си реалност. Химията се превърна в затвор, лекарства и ваксини които не лекуват, а потискат, които не възстановяват, а заглушават, които не дават сила, а я отнемат, които променят ДНК, блокират енергийни центрове, създават зависимост от външни решения, превръщат човека в същество което вярва че няма вътрешна сила, че няма магия, че няма връзка с невидимото. Истинското лечение идва от намерението, от съзнанието, от енергията, от връзката с тялото, но това знание беше забранено, осмивано, преследвано, унищожено.Паметта беше изтрита чрез изгаряне на древни книги, унищожаване на езотерични школи, преследване на магове, лечители, ясновидци, подмяна на историята с удобни версии, създаване на свят в който човекът не знае кои са били предците му, какво са можели, какво са владеели, каква сила са имали. Някога е имало цивилизации които са използвали магията като основен инструмент, които са владеели енергията на мисълта, звука, светлината, геометрията, които са строили чрез вибрация, а не чрез труд, които са живели в хармония с невидимото, но след катаклизми, войни и манипулации магията беше изтрита, а малцината които я запазиха бяха унищожени. Днес всичко е насочено към материята, към кариера, успех, статус, пари, притежания, борба, конкуренция, оцеляване, съзнанието е закотвено в ниските честоти, човекът е откъснат от духовното, от невидимото, от магията, от силата да бъде творец. Всеки миг е избор, избор между материя и светлина, между страх и сила, между забрава и пробуждане, между оцеляване и творене, между затворено съзнание и отворена магия. Магията не е външна, тя е вътрешна, тя е сила която се пробужда когато съзнанието се изчисти, когато вратата се отвори, когато намерението се върне, когато човекът си спомни кой е. Ние не сме тела, ние сме енергийни същества, носители на древна магия, пазители на знание което е било скрито, забравено, унищожено, но не напълно изгубено. Когато започнем да се освобождаваме от отровите — физически, емоционални, ментални — магията ще се върне, не като фантазия, а като реалност която винаги е била тук, като сила която винаги е била наша, като светлина която никога не е угасвала.