31 години между излитането и кацането: историята на Валентин Семенюк – инцидент в небето

 Много изследователи твърдят, че ако съществуват аномалии на сушата и във водата, те би трябвало да се срещат и във въздуха, защото въздухът е най‑неуловимият елемент, в който се преплитат сили, енергии и явления, неподчинени на земната логика, и това е логично, особено като се има предвид богатството от информация, събрана от различни пилоти, които през годините са наблюдавали странни светлини, необясними обекти и явления, които не могат да бъдат класифицирани по стандартните военни протоколи. В СССР е съществувал цял отдел в Министерството на отбраната, посветен на изучаването на срещи с неидентифицирани летящи и плаващи обекти, отдел, който е събирал огромен архив от над петстотин случая, регистрирани във военноморските и военновъздушните сили, случаи, които описват не просто светлини, а взаимодействия, преследвания, изчезвания, времеви разминавания и енергийни явления, които не се вписват в познатата физика. По време на съветската епоха нищо не се правеше без причина, нищо не се създаваше без цел, и когато е създадена специалната комисия, броят на случаите започва да надвишава нормата, сякаш самото небе е решило да се отвори и да покаже нещо, което не принадлежи на човешкото разбиране. Изследователите искали да намерят отговори, а тези, които лично са се сблъсквали с необяснимото, искали да знаят какво е то, дали е безопасно, дали е разумно, дали е част от света или част от нещо друго. Сред стотиците случаи има един, който изпъква със своята необичайност, един, който не просто нарушава логиката, а я пренаписва, един, който превръща времето в мост, който може да бъде прекосен без човек да го осъзнае, и това е историята на пилота Валентин Семенюк. Валентин е бил пилот с огромен опит, участвал във Великата отечествена война, изпълнявал множество бойни мисии, а след края на войната продължил да лети на тренировъчни полети и да обучава млади пилоти, защото опитът, натрупан в реални бойни действия, е безценен и не може да бъде заменен от симулации. Именно този човек, този опитен пилот, се оказва в центъра на едно от най‑странните събития, регистрирани някога в съветската авиация. По време на един от тренировъчните си полети през август 1947 г. Валентин излита от летище Енгелс, полетът трябва да продължи тридесет и шест минути, небето е ясно, времето е спокойно, самолетът е стабилен, а пилотът е уверен, защото задачата е рутинна. На шестнадесетата минута обаче се появяват светещи топки, ярки, синьо‑бели сфери, които се движат бързо, следват самолета, изпреварват го, замръзват на място, кръжат около него, сякаш го изучават, сякаш го наблюдават, сякаш са част от интелигентна система, която не принадлежи на земната технология. Валентин се опитва да съобщи за инцидента по радиото, но чува само съскане, връзката е прекъсната, а сферите започват да променят формата си, да се сплескват, да се приближават, да се доближават до самолета, и в един момент една след друга буквално влитат в машината, обгръщайки всичко в мараня, в искри, в гъста мъгла, която не прилича на облак, а на енергийно поле, което променя самото пространство, самото възприятие, самото време.Когато Валентин излиза от тази мъгла, той изпитва силно главоболие, кръв капе от носа му, самолетът е извън контрол, не реагира на командите, а под него има само гори и блата, непознат терен, без къщи, без ориентири, и той е принуден да скочи с парашут, оставяйки самолета да се разбие в блатото. След ден ходене достига до хора, които му казват нещо, което променя всичко: той се намира в Ханти‑Мансийския автономен окръг, на място, до което няма как да е долетял, защото е излетял от Енгелс, а разстоянието е невъзможно за неговия самолет и за времето на полета. 

Когато властите установяват самоличността му, те откриват, че той е изчезнал през 1947 г., че самолетът му е изчезнал, че няма останки, че семейството му го е смятало за мъртъв, че съпругата му е починала през 1970 г., че той не е остарял нито ден, че изглежда точно както е изглеждал преди тридесет и една години, сякаш е излетял през 1947 г. и е кацнал през 1978 г., без да осъзнае, че времето е минало. Самолетът е открит силно ръждясал, точно на мястото, което пилотът посочва, сякаш е стоял там тридесет и една години, сякаш е бил оставен от времето, сякаш е бил свидетел на нещо, което не принадлежи на човешката логика. Въпреки неправдоподобността на историята, на Валентин е позволено да продължи да обучава персонал и до 1994 г. той преподава теоретични знания на бъдещи пилоти, защото авиацията се е развила, техниката е напреднала, но той остава жив мост между две епохи, между два свята, между две времена, човек, който е излетял през 1947 г. и е кацнал през 1978 г., човек, който е живял с внуците и правнуците си, човек, който е преминал през нещо, което не може да бъде обяснено, но може да бъде почувствано като мистерия, като космическа врата, като доказателство, че небето пази тайни, които понякога се разкриват само пред тези, които имат смелостта да летят.