Душата като светлина: скритите нападения, изгубените фрагменти и небесното възстановяване на човешката цялост

 Вие сте душа в човешко тяло, сияйна същност от бяла светлина, която обитава физическата форма като гост, като пътник, като вечна искра, спусната в материята, за да преживее, да се учи, да се развива и да се издига, но тази светлина понякога бива нарушена, разкъсана, засенчена или нападната от тъмни същности, които проникват в човешкото поле, в аурата, в енергийните слоеве, в самата структура на душата, като създават празни пространства, които запълват със своята тъмна субстанция, превръщайки светлината в сива, петниста, отслабена форма, която губи части от себе си и започва да страда, да се обърква, да се разпада отвътре. Пациентите описват тези нападения като директни удари върху душата, като проникване в гърдите, главата или шията, където светлината обикновено пребивава, и когато части от душата липсват, демоните ги заемат, като се впиват в празните места, променяйки вибрацията, мислите, емоциите и усещането за собствена идентичност, а понякога тези същности обграждат цялото тяло отвън, като черна мъгла, като плътна сянка, която покрива човека, друг път се намират в аурата, в енергийното поле, като тъмни петна, които блокират потока на жизнената сила. Когато части от душата се намират извън тялото, свързани чрез нишки или въжета, които водят към далечни места, към други същности или към минали събития, най-добрият подход е да се помолят ангелите да ги извлекат, да ги върнат, да ги съберат, като пациентът не трябва да бъде пасивен, а да изпрати умственото си око с ангелите, да ги последва, да види къде са били фрагментите, кой ги е държал, какво влияние са оказвали върху живота му, защото това знание е ключово за разбирането на собствената история, на собствените рани, на собствените сенки. Ники, тридесетгодишна жена, потънала в депресия, изтощение, самота и наднормено тегло, преживяваше неконтролируеми пристъпи на плач, преяждане, липса на мотивация и мисли за самоубийство, като понякога виждаше видения как кара колата си надолу по хълм, а под хипноза тя си спомни живота на Йосиф, четиридесет и две годишен мъж от Атланта, тежащ около 320 паунда, който притежаваше смесен магазин и беше подиграван от деца, наричан с обидни имена, ограбван, унижаван, самотен, депресиран, без любов, без подкрепа, без надежда, като колкото повече страдаше, толкова повече ядеше, а на четиридесет и осем години, след като жена го унижи, той се простреля в дясното слепоочие, мислейки, че така ще сложи край на мизерията си, че никога повече няма да бъде третиран по този начин, че никога повече няма да бъде дебел, безполезен, отхвърлен. От небето той видя, че самоубийството е било пряк път, който не е трябвало да избира, че е трябвало да работи усилено, да се изправи срещу проблемите си, да разбере, че щастието не идва от храната, от външния вид или от мнението на другите, а от вътрешната сила, от духовната устойчивост, от светлината, която никога не трябва да бъде изоставяна, и той осъзна, че е причинил огромна духовна вреда на себе си, която ще трябва да поправи в следващи животи, като преживее подобни изпитания без да избяга от тях. От небето Ники видя, че Йосиф е загубил много части от душата си от главата, мозъка, синусите и очите, които са били владение на демоните в ада, и тези демони рестимулираха депресията, самотата, мислите за самоубийство, проблемите с теглото, главоболието, синусите, чувството, че е дебела, грозна и мудна, като масажираха тези изгубени части, като ги активираха, като ги използваха за да влияят на нейния живот. Ники видя и два други минали живота, в които се самоуби, включително в Англия през 1411 година, когато като мъж обвинен в невярност към краля, се почувства унизен и проби меч в сърцето си, като отново избра пряк път, който остави рани в душата, рани, които се пренасят през времето, през телата, през съдбите. Всички тези изгубени фрагменти, всички тези рани, всички тези сенки могат да бъдат излекувани, когато ангелите ги върнат, когато душата се събере, когато светлината се възстанови, когато тъмните същности бъдат премахнати, защото след тяхното отстраняване негативността спира, тежестта пада, мъглата се разсейва, а човекът започва да усеща облекчение, яснота, мир, хармония, като животът се променя, като ново начало се отваря, като светлината отново засиява в пълната си сила.Небесните договори, разбитите фрагменти и космическата тежест на самоубийството през вековете В Южна Америка през 1702 година тя беше жена, чийто съпруг бе убит от друг мъж, двама се караха за нея, двама се бореха за любовта й, двама се изправиха един срещу друг, а когато единият падна мъртъв, тя се почувства съсипана, разкъсана, опустошена, и в отчаянието си скочи от висока скала, вярвайки, че така ще избяга от болката, но всъщност повтори същия модел, който душата й носеше през векове. На небето Ники беше изненадана да научи, че преди да се роди като Ники, тя е планирала да премине през подобни проблеми, които са я довели до самоубийство в живота на Йосиф, като проблеми с теглото, депресия, самота, вътрешна празнота и суицидни мисли, и че този живот е бил избран като възможност за изцеление, като изпитание, което трябва да бъде преминато без повторение на стария пряк път, без разрушаване на душата, без бягство от болката чрез смърт. След хипнотичната сесия повечето от нейните симптоми се облекчиха, като тежестта започна да се разтваря, като тъмните петна в душата й започнаха да се изчистват, като изгубените фрагменти започнаха да се връщат, а светлината отново започна да се събира в цялост. Пациенти, които са заети със самоубийствени мисли или са правили опит за самоубийство в този живот, често съобщават под хипноза за подобна тема в един или повече минали животи, като си спомнят, че са избрали самоубийството вместо да се изправят пред проблемите си, вместо да ги преживеят, вместо да ги трансформират, и те казват, че негативните последици от самоубийството имат опустошителни ефекти върху душата, буквално я разбиват, разкъсват я, разпръскват я на фрагменти, които се губят, които попадат в ръцете на тъмни същности, които ги използват, които ги манипулират, които ги превръщат в канали за страдание. По време на небесния преглед на миналите животи те разбират, че самоубийството не е решило нищо, а е създало по-големи проблеми за бъдещи животи, като е оставило рани, които трябва да бъдат лекувани, като е създало кармични възли, които трябва да бъдат развързани, като е отворило врати за тъмни влияния, които трябва да бъдат затворени. В резултат на това те трябва да планират, с помощта на небесен водач, друг живот, в който ще трябва да се справят с подобни проблеми, без да предприемат пряк път, без да разрушат душата си отново, без да повторят стария модел, който ги е наранявал през векове. Ако се самоубият в настоящия живот, те ще трябва да планират още един живот, в който самоубийството отново ще бъде голяма възможност, голямо изкушение, голямо изпитание, което трябва да бъде преодоляно, защото душата трябва да се научи да стои в болката, да я трансформира, да я превърне в сила, да я превърне в светлина. Тежестта на самоубийството е огромна, защото не само душата носи отговорността да посегне на собствения си живот, но и ефектът върху семейството, върху близките, върху хората, които остават, носи своя собствена цена, като създава болка, травма, празнота, която се разпространява като вълна през поколенията, като оставя следи в колективното поле, като създава енергийни рани, които трябва да бъдат лекувани. Душата, която избира самоубийството, не е наказана, но е изправена пред последиците, пред разбитите фрагменти, пред тъмните петна, пред изгубените части, които трябва да бъдат върнати, пред демоните, които са се впили в празните места, пред задачата да възстанови цялостта си, да се издигне отново, да се върне към светлината, да се научи да живее, да се научи да обича, да се научи да бъде цяла. И когато душата най-накрая избере да се изправи, да остане, да се бори, да се лекува, да се събира, тогава небето се отваря, ангелите се приближават, фрагментите се връщат, тъмните същности се разтварят, а светлината отново засиява в пълната си сила, като напомня, че пътят винаги води към изцеление, към цялост, към възстановяване, към истинската същност на душата.