КАПАНЪТ НА СВЕТЛИНАТА, РЕЦИКЛИРАНЕТО НА ДУШИТЕ И ТАЙНАТА МАТРИЦА НА СМЪРТТА 

През 1990 г., почти десетилетие преди филмовата трилогия „Матрицата“ да разтърси света, бившият сътрудник на ЦРУ Джон Грейс, пишещ под псевдонима Вал Валериан, публикува книгата „Матрицата II: Отвличането и манипулацията на хора чрез напреднала технология“. В нея той описва една система, която не е метафора, не е художествена измислица, а механизъм за контрол, който работи отвъд физическата реалност — система, която управлява човешките души, паметта, прераждането и самия процес на смъртта. Според Валериан Сивите са тези, които притежават технологията, способна да извлича енергия от човешкото биоплазмено поле. Те могат да изтеглят спомени, преживявания, емоции, цели фрагменти от съзнанието. Те са онези, които причакват в светлината, когато човек умира. Те са операторите на капана, който се представя като „тунел с бяла светлина“. Когато човек е на прага на смъртта, той бива сканиран. Извънземните виждат всички негови близки, всички роднини, всички лица, които биха могли да го привлекат. След това проектират техните образи в тунела. Човек вижда майка си, баща си, дете, съпруг, приятел — и тръгва след тях. Но това не са истинските души на починалите. Това са холографски проекции, създадени от Империята, за да вкарат човека в нов репродуктивен цикъл. Ако човек последва светлината, той попада в капана. Душата му бива „рециклирана“ в ново тяло. Паметта му се изтрива. Фалшивият дух — архонтната душа — се инсталира отново. И цикълът започва наново. Това обяснява защо фразата „последвай светлината“ е толкова популярна. Тя е реклама. Програма. Подсъзнателно внушение, което подготвя човека да направи точно това, което системата очаква. Замисляли ли сте се защо има толкова много зло по света? Защо безскрупулните хора винаги стават лидери? Защо корупцията, насилието, жестокостта и манипулацията са вкоренени в самата структура на обществото? Ако душите се рециклират без памет, ако травмите от миналите животи се пренасят, но не се осъзнават, ако фалшивият дух блокира достъпа до истинската духовна памет, тогава човечеството живее в постоянен цикъл на незавършени уроци. Ние носим остатъчни навици, страхове, импулси, черти от предишни животи, но не знаем откъде идват. Те ни влияят, но ние не можем да ги разберем. Как да разрешим проблеми, които не помним? Как да излекуваме рани, които не знаем, че съществуват? Как да се освободим от карма, която е скрита зад завеса от забрава? Архонтите — еманации на Демиурга — са тези, които управляват този цикъл. Jaldabaoth създава копие на истинското небе, но без светлина. Той създава ангели, демони, богове, извънземни — всички те са архонти. Те са онези, които говорят с Моисей. Онези, които казват на Авраам да пожертва сина си. Онези, които управляват религиите, моралните системи, догмите, страха. Фалшивият дух влиза в човека при раждането. Той блокира паметта. Той поставя човека в цикъл на забрава. „Хората от сянката“ са част от тази йерархия. Те се навеждат над спящия човек. Те крадат енергия. Те дават указания на фалшивия дух. Те манипулират сънища, мисли, емоции. Карлос Кастанеда описва тези същества като черни риби меч, плуващи във въздуха, като сенки, които угасват светлината в човека и го превръщат в егоистична, затворена версия на себе си. Ануннаките, когато превземат Земята, вече са контролирани от архонтите. Тяхната жестокост е резултат от архонтното влияние. Има различни категории астрални паразити — фини „комари“, които отразяват собствените си мисли върху нас, които се хранят с негативни емоции, които се маскират като всичко друго, но не и себе си. Шаманът Дон Хуан казва, че единственият начин да се освободим е вътрешната тишина. Умствената дисциплина. Спиране на реакцията. Спиране на импулса. Ако човек се ядоса в задръстване, ако започне да се оплаква, ако позволи на импулса да го води, архонтите използват тази енергия, за да създадат още хаос. Но ако човек види илюзията, ако не позволи на импулса да се прояви, ако запази вътрешна тишина, архонтите губят достъп. Това е издигане — единственият начин да се попречи на архонтите да превземат живота. Телевизионният сериал Stargate SG-1 показва това чрез „симбиотите“ — червеи, крилати змии, летци, които влизат в човешкото тяло и го контролират.Когато симбиотът говори чрез човека, очите му светват, гласът му се променя, той казва неща, които не знае. Масони, сатанисти, илюминати извършват ритуали, за да позволят на тези същества да получат достъп до тялото им, вярвайки, че стават „просветени“, без да осъзнават, че се превръщат в носители на архонтна енергия. Австралийските аборигени описват „крилата змия“ — същото същество, което Кастанеда вижда като черна риба меч. Тези същества контролират всички човешки и извънземни фракции на Земята. Те се проявяват физически при хора, които се опитват да ги премахнат — човекът се гърчи, движи рамене като криле, говори с чужд глас. Църквата се преструва, че премахва тези същности чрез екзорсизъм, но това е игра — съществата се подиграват на екзорсиста, преструват се, че напускат, а след това продължават да контролират човека. И така, защо не помним миналите си животи? Защото паметта е изтрита. Защото фалшивият дух блокира достъпа. Защото капанът със светлината рециклира душата. Защото архонтите управляват цикъла. Защото Демиургът контролира матрицата. И докато човек не осъзнае това, докато не издигне вибрацията си, докато не постигне вътрешна тишина, докато не разпознае илюзията, той ще продължи да се ражда, да забравя, да страда, да повтаря.