„Не очаквах такава помощ.“ Мистериозните приятели на възрастната дама Татяна

„Не очаквах такава помощ.“ Мистериозните приятели на възрастната дама Татяна. Няма нужда да ви разказвам как хората оцеляват в селата. И не ми казвайте, че тогава е било по-добре. На някои места, да, селата и махалите са се развивали и е било обръщано много внимание на живота им, но в повечето случаи те са трябвало да понесат много истински трудности - да обработват земята, за да съберат реколтата, а след това сами да поправят всичко. Оцеляването в селото е изисквало множество умения и издръжливост. Днес искам да споделя една трогателна история. Татяна е живяла в селото през целия си живот. Тя е била свидетел на следвоенния разцвет на родното си селище. Тогава селото е било възстановено и е имало перспективата да се превърне в пристанищно селище от градски тип. Но, за съжаление, кеят в крайна сметка е бил изоставен и следователно пристанището, което би отворило нови търговски пътища и възможности, също е било изоставено. Постепенно, до 1970 г., селото е практически опустяло. Останали са само няколко къщи, заети от старци. Младите хора отдавна са го напуснали и всякакви перспективи за бъдещо развитие са били потушени. По време на създаването му в селото са живели само 15 души. Татяна е била една от онези, които категорично са отказвали да напуснат родния си край. Тук всичко беше познато и домашно – ягодова нива, река, гора, богата на гъби, зеленчукови лехи, градина – а социалният ѝ кръг се състоеше изцяло от други старци. Така че преместването някъде, промяната на начина ѝ на живот, на свикналия ѝ живот в напреднала възраст, беше напълно нежелано. Разбира се, животът в селото ставаше все по-труден с всяка изминала година. Възрастта си вземаше своето. Но Татяна имаше тайна, която никога не споделяше с никого извън селото. А семейството ѝ така или иначе знаеше всичко. Старата жена общувала с гости от друг свят. Така ги наричала. Някои хора също ги виждали, особено когато идвали на гости на възрастен приятел. Странните гости били описвани като високи до коленете старци, облечени в кожи и шапки, носещи кожени бинтове за краката. Самата Татяна твърдяла, че е била приятелка с тях от детството. Дядо ѝ, когато решил да изкопае дупка в мазето, открил странен предмет. Като огледало, но без стъкло, с дупка по средата. Той си помислил, че е намерил рамката на счупено огледало. Искал да я изхвърли, но по някаква причина я занесъл в хамбара, където държал различни инструменти. Оставил я и забравил за нея. Един ден Татяна чула шумолене в сградата. Тя отишла да огледа, бидейки много любопитно момиче, и изведнъж видяла няколко малки човечета.Те били по-ниски от нея, облечени странно и обсъждали нещо помежду си. Татяна ги поздравила. Те се усмихнали и от този момент нататък между нея и малките човечета започнало изненадващо приятелство. Когато момичето разказало за новите си семейни познанства, никой не ѝ повярвал. Затова тя ги довела у дома следващия път, когато се срещнали. Забавните старци понякога помагали из къщата, а понякога били молени да донесат, съберат или да намерят нещо. Например, те много обичали сладкото, което Даря (майката на Татяна) правила. Носели ѝ различни плодове и тя правила сладко от тях – половината за семейството, а другата половина давала. Такова било споразумението. Татяна прекарвала много време с тях. Те я научили да разпознава гъби, горски плодове и билки. Дори като самотна баба, Татяна продължила да се грижи за фермата и всичко, което наследила от родителите си. Тези необичайни приятели останали с нея през целия ѝ живот. Понякога помагали на съседите, но само когато Татяна ги помолила. Един май ураган ударил селото. Дървета в гората и градината били унищожени. Едно от тях паднало директно върху къщата. Собственичката на къщата по чудо се спасила, но загубила мястото си за спане. Съсед я приютил; тя не можела да остави приятелката си в беда посред нощ. Татяна е приятелка с необичайни ниски момчета от детството си. На сутринта, когато всички в селото се събудили, видели разрушена колиба. Едно дърво било разкъсало и без това здравите дървени рамки и къщата била само наполовина непокътната. Какво да правят? Към кого да се обърнат? Съседите, всички стари мъже и жени, наближаваха 80-годишна възраст. Нямало кой да построи нова къща. Нямало спестявания, за да наемат екип и да построят къща от нулата. Съседката им Мария позволила на Татяна да остане при нея, колкото иска. Тя казала, че и двете нямали дълго да живеят така или иначе. Татяна се върна сред руините на къщата, за да вземе някои най-необходими неща. В този момент се появиха група нейни приятелки. Те си шепнеха нещо. Обградиха домакинята и обещаха да оправят всичко. Имаше толкова много работа, че не можеха да я свършат за един ден. Дървото беше нарязано и използвано за строителни материали. На следващия ден строителството продължи и до вечерта Татяна се върна в реновирания си дом. Необичайните ѝ приятели също донесоха голяма кошница с горски плодове, за да си направи сладко. Тя не можа да сдържи сълзите си, докато разговаряше със съседите си. Каза, че не е очаквала такава благодарност от тяхна страна. На следващия ден Татяна направила сладко и го дала на приятелите си от друг свят. Те, възхитени от вкусния подарък, пренесли бурканите през портала си, за да ги споделят с всички там. И така Татяна и нейните невероятни приятели живели, помагайки си взаимно в различни ситуации.