КАК ЖИВЕЕШ ЖИВОТ, КОЙТО НЕ Е ТВОЙ СОБСТВЕН, И ПОВТАРЯШ ДРУГИТЕ СИ ИНКАРНАЦИИ

Тогава реалността започва да се отваря като огромна космическа мембрана, която разкрива пластове, неподозирани от съзнанието, и ти позволява да видиш как живееш не своя живот, а отражение на друга твоя инкарнация, друг твой образ, друга твоя роля, която не принадлежи на това въплъщение, но продължава да те дърпа със силата на навика, на енергийния отпечатък, на южния възел, който те връща към миналото, което не е минало, а паралелно съществуващо поле, в което друга твоя личност продължава да играе своята игра. И ти, без да го осъзнаваш, започваш да копираш нейните реакции, нейните страхове, нейните модели, нейните избори, защото са удобни, познати, лесни, автоматични, а автоматичното е най-големият капан на душата, която е дошла тук, за да промени ролята си, да изиграе нов сценарий, да изпълни нови задачи, да се подравни със северния си възел, който е единствената истинска посока, единствената истинска вибрация, единствената истинска релса, по която можеш да излетиш. Но вместо това ти се вкопчваш в старите модели, в старите реакции, в старите емоции, в старите роли, които са били правилни някъде другаде, но тук са разрушителни, защото матрицата не търпи повторение, вселената не позволява застой, животът не приема дублиране на минали инкарнации, и когато отказваш да се промениш, когато отказваш да влезеш в собствената си личност, когато отказваш да следваш задачите си, реалността започва да те коригира чрез болести, инциденти, загуби, съдебни дела, разводи, трудности, които не са наказание, а опит да бъдеш върнат към собствената си траектория, към собственото си летище, към собствената си инерция, която може да те изстреля напред само ако престанеш да живееш като другата си личност. И е толкова ясно, когато гледам въпросника за ректификация, как южният възел те дърпа към чужда роля, как се вкопчваш в реакции, които не принадлежат на този свят, как преживяваш емоции, които не са част от задачите ти тук, как повтаряш сценарии, които са били необходими в друго въплъщение, но тук те разрушават, защото не си в личността си, не си в задачите си, не си в живота си, а живееш автоматично, по навик, по инерция, по модел, който е удобен само защото е познат от друг живот. И така можеш да живееш цял живот, без да се натъкнеш на собствената си личност, без да се срещнеш със себе си, без да разбереш защо другите потеглят, а ти стоиш на място, защо другите излитат, а ти се влачиш по земята, защо другите постигат, а ти губиш, защо другите се движат напред, а ти се въртиш в кръг, защо всичко се разпада, защо всичко боли, защо всичко се обърква, защо има още една цена, която трябва да се плати. Ти си като трамвай, който се опитва да се движи по релсите на високоскоростен влак, и се чудиш защо не работи, защо нещо не е наред, защо има съпротивление, защо има загуби, но истината е проста: пътуваш с грешния влак, играеш грешната роля, живееш чужд живот, повтаряш чужда инкарнация, и докато се придържаш към другата си личност, докато се държиш за удобното, докато се вкопчваш в старите модели, губиш всичко тук, защото задачите ти са други, ролята ти е друга, животът ти е друг, а ти отказваш да го приемеш.Трябва да излетиш, но си се вкопчила в стари, удобни модели с малките си ръчички и си мислиш, че щом си свикнала, значи така трябва да живееш, но всъщност е точно обратното, защото комфортът е капан, познатото е примка, а старите реакции са врата към чужд живот, който не е предназначен за този свят. За да излетиш, трябва да се подравниш със северния си възел, трябва да разпознаеш собствената си вибрация, трябва да приемеш собствената си роля, трябва да се откажеш от дублирането, трябва да се откажеш от повторението, трябва да се откажеш от чуждата личност, която те дърпа назад. Докато се придържаш към другата си личност и искаш да живееш както си свикнала в друго въплъщение, губиш всичко тук, губиш себе си, губиш задачите си, губиш пътя си, губиш възможността да излетиш. Защо си причиняваш това, защо се наказваш, защо се отказваш от себе си, защо се вкопчваш в нещо, което не е твое, защо повтаряш въплъщение, което не е предназначено за този свят, защо отказваш да приемеш собствената си сила, собствената си роля, собствената си светлина. Разбирането е ключът, ясното познание е освобождение, осъзнаването е началото на истинския полет, защото когато разбереш какво трябва да направиш, когато разбереш коя е твоята личност, когато разбереш кои са твоите задачи, когато разбереш кои са твоите релси, тогава всичко се променя, тогава животът започва да се подравнява, тогава реалността започва да се отваря като врата към собствената ти съдба, към собствената ти сила, към собствената ти инерция, която те изстрелва напред.