МАТРИЦАТА СЕ ХРАНИ СЪС СТРАДАНИЕ – ТАЙНАТА ЕНЕРГИЯ, КОЯТО ПОДДЪРЖА СИСТЕМАТА ЖИВА

Матрицата се храни със страдание, защото енергията на страха, болката, тревогата и вътрешното разкъсване е толкова мощна, че може да захранва цели вселени, цели структури, цели изкуствени реалности, които не могат да съществуват без постоянен поток от нискочестотна вибрация. Логично е да не позволят на човека да бъде щастлив, защото щастливият човек престава да бъде батерия, престава да отдава енергия, престава да поддържа системата, която го държи в илюзия. Колкото повече човек страда, толкова повече енергия отдава, а колкото повече енергия отдава, толкова по-малко опасен става за матрицата, защото е изтощен, слаб, разкъсан, неспособен да твори, неспособен да се пробуди, неспособен да разруши системата отвътре. Щастливият човек, изпълнен с енергия, човекът-творец, човекът, който вибрира високо, е опасен за матрицата, защото той не отдава енергия, а я създава; не се подчинява, а се издига; не се страхува, а се пробужда. Затова системата провокира, изпитва, удря, рита, натиска, създава ситуации, които да предизвикат страдание, защото страданието е гориво. Колкото повече се съпротивляваш на негативността, толкова повече те провокират, защото матрицата иска да те срине, да те принуди да преминеш в режим на редовна батерия, да освободиш нужното количество страдание, да се върнеш в ниската вибрация, която поддържа системата жива. Ако не го направиш, ти ставаш враг. И с теб започва борба. И колкото по-позитивен и стабилен е човек, толкова повече животът го рита, защото матрицата не може да позволи стабилност, не може да позволи светлина, не може да позволи пробуждане. Тайната е в това, че ако човек не иска да освободи енергията на страданието, той може да я контролира. Свободата на волята и избора е единственото нещо, в което човек е истински свободен. Ако той не страда, няма какво да му се отнеме. Личната му сила остава у него, а с тази сила той може да прави каквото си поиска – да твори, да създава, да променя реалността, да излиза от матрицата, да се издига над нея. Невъзможно е да не реагираме изобщо, защото всички сме живи, но е възможно да се задоволим с първата реакция, след което да поемем контрол над настроението си, над емоцията, над енергията. Тази измама подвежда матрицата, че печалбата е преглътната, че страданието е освободено, че батерията е дала енергия. Но междувременно кукичката вече е извадена и няма как да я дръпнат, защото ти не отдаваш енергията си, а я трансформираш. Теорията е по-лесна от практиката, но си заслужава, защото няма нищо по-ценно от енергията. Ако не я раздаваш, можеш да създаваш реалността си на воля, можеш да излезеш от матрицата, можеш да се издигнеш над системата, можеш да станеш творец, а не батерия. Матрицата се храни със страдание, но само ако ти й го дадеш. Ако не го дадеш, тя гладува. Ако гладува, отслабва. Ако отслабва, се разпада. И тогава остава само въпросът: готов ли си да бъдеш свободен.

Затова държат човека в страх, защото страхът е най-ниската честота, най-лесната за извличане енергия, най-мощното оръжие за подчинение, най-сигурният начин да се програмира съзнанието така, че да не вижда истината, да не усеща свободата, да не помни силата си. Страхът е ключът, който заключва епифизата, третото око, вътрешния портал към висшите измерения, и когато този портал е затворен, съзнанието става отровено, потиснато, замъглено, неспособно да различи светлината от илюзията. Матрицата изкушава чрез пороци, защото пороците са въдиците, които държат честотата ниска – алкохолът замъглява аурата, сексуалният разврат разкъсва енергийното поле, порнографията и мастурбациите източват жизнена сила, яденето на плът натоварва вибрацията с тежест, дрогата пробива защитата на душата. Така честотата пада, а когато честотата падне, тъмните същности се приближават, обсебват, контролират, проникват в мислите, влияят на възприятието, изкривяват реалността, променят времевата линия, защото ниските честоти са врата за тях, врата, която човек сам отваря, когато се поддава на пороците. Затова в масонските ритуали има ядене на плът, пушене, алкохол, оргии, секс – това е покана към света на тъмнината, покана към същности, които се хранят с ниска вибрация, покана към сили, които искат да проникнат в човешкото поле. После хората се чудят защо насилието се усилва, защо агресията расте, защо биополето е нарушено, защо пороците се засилват – защото тези същности се залепват за човека, точат енергията му, контролират мислите му, влияят на желанията му, променят поведението му, изкривяват съдбата му. Когато честотата падне, човек става лесна мишена, лесна батерия, лесен източник на енергия, защото тъмните същности не могат да живеят в светлина, те живеят в ниските вибрации, в страха, в пороците, в болката, в зависимостите. Затова системата поддържа постоянен поток от страх – чрез медии, чрез политика, чрез икономика, чрез социални конфликти, чрез разделение, чрез тревога, чрез несигурност. Страхът е програмиране, страхът е код, страхът е вирус, който блокира съзнанието, а когато съзнанието е блокирано, човекът става лесен за управление. Затова поддържат подчинение – чрез правила, чрез закони, чрез ограничения, чрез морални догми, чрез социални норми, чрез вина, чрез срам, чрез наказание. Подчинението е начин да се държи честотата ниска, защото свободният човек вибрира високо, а високата вибрация е смърт за матрицата. Затова програмират съзнанието – чрез образование, чрез религия, чрез реклама, чрез медии, чрез порнография, чрез алкохол, чрез дрога, чрез храна, която убива епифизата. Епифизата е порталът към истината, а когато този портал е затворен, човекът вижда само илюзията, само матрицата, само това, което му е позволено да вижда. Затова изкушават чрез пороци – защото пороците са най-лесният начин да се свали честотата. Алкохолът отваря дупки в аурата, сексуалният разврат разкъсва енергийното поле, порнографията източва жизнена сила, мастурбациите разрушават творческата енергия, яденето на плът натоварва вибрацията с тежест, дрогата пробива защитата на душата. Когато честотата падне, тъмните същности се приближават, обсебват, контролират, влияят на възприятието, променят времевата линия, защото ниските честоти са врата за тях. Затова масонските ритуали включват плът, алкохол, пушене, оргии – това е покана към тъмнината, покана към същности, които се хранят с ниска вибрация. После хората се чудят защо насилието се усилва, защо агресията расте, защо биополето е нарушено – защото пороците отварят врати, а тези същности се залепват за човека, точат енергията му, контролират мислите му, влияят на желанията му, променят поведението му, изкривяват съдбата му. Матрицата се храни със страдание, но страданието е избор. Ако човек не отдава енергията си, ако не се поддава на пороците, ако не позволява честотата му да падне, ако пази епифизата си чиста, ако контролира първата реакция, ако не позволява на страха да проникне, матрицата губи властта си. Тъмните същности не могат да проникнат в светлина, не могат да се хранят с любов, не могат да оцелеят в висока вибрация. И тогава остава само въпросът: готов ли си да бъдеш свободен.