ВЕЧНОТО САМОСЪЗНАНИЕ И ИЛЮЗИЯТА НА МАТЕРИАЛНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ: КОСМИЧЕСКАТА ПРИРОДА НА ДУШАТА, КАРМАТА И СЪНСАРА

 Физическото тяло умира, а самосъзнанието е вечно живо само и единствено когато съзнавате своята изконна вечно жива същност, защото истинската природа на съществото не е плътта, не е материята, не е временното биологично проявление, а онзи безкраен вътрешен пламък, който не се ражда и не умира, който не познава граници, който не се променя, защото е част от първичната божествена субстанция, от която произлиза всичко съществуващо. Малцина са онези, които са си възстановили естественото изконно състояние на вечно живо естествено-божествено самосъзнание, защото повечето двунооги са се отъждествили с временната форма, с тялото, с биологичната обвивка, с ограничените сетива, които показват само повърхността на реалността, но не и дълбините, в които се крие истината за тяхната същност. Ето за това по-голямата част от двуноогите си мислят, че са просто физически тела-човеци, които се раждат и умират като консуматори на жизнена енергия, природни ресурси и блага, като временни същества, които нямат корен в вечността, нямат връзка с божественото и нямат достъп до собствената си космическа памет. Те вярват, че съзнанието, душата и духът им са просто оперативни програми, които умират заедно с физическите тела, защото не познават истинската природа на съзнанието, което е по-старо от звездите, по-древно от галактиките и по-неунищожимо от самото пространство-време. Ето за това нямат памет за предишните си раждания, прераждания, инкърнации и преинкърнации, защото са се отъждествили с временната форма, а не с вечната същност, и за това не могат да изчистят лошата карма, чрез която са вързани в Колелото на СъНСАРА – съдбата, която се програмира от силите, които управляват света на заблудата, света на неосъзнатите, света на онези, които са забравили кои са. Колелото на СъНСАРА е механизъм, който държи съществата в цикъл от раждане, смърт и прераждане, докато не осъзнаят своята истинска природа, докато не се пробудят от илюзията на материята, докато не се освободят от кармичните вериги, които ги държат в повторение на едни и същи уроци, докато не се върнат към изконното състояние на божествено самосъзнание. Тези вериги се затягат от онези сили, които много традиции наричат ТАРИКАТИТЕ – създателите на света на духовното невежество, на света на заблудата, на света, който символично се нарича САТАНИЗМА – не като религиозно понятие, а като символ на онези енергии, които държат съществата в неосъзнатост, в страх, в заблуда, в ограничение, в духовна слепота. Това е светът на грешниците – не като морална категория, а като същества, които са се отклонили от собствената си божествена природа, които са забравили своята вечност, които са се превърнали в слуги, прислуги, глашатаи, ратаи, измекяри и роби на системата на неосъзнатостта, на цикъла, на кармата, на повторението, на забравата. Този свят е изграден така, че да държи съществата в състояние на духовна амнезия, защото ако си спомнят кои са, ако възстановят своето изконно самосъзнание, ако се върнат към божествената си същност, те ще излязат от Колелото на СъНСАРА, ще се освободят от кармата, ще прекъснат цикъла на преражданията и ще се върнат към истинската си форма – форма на чисто съзнание, което не познава смърт, не познава страх, не познава ограничение. Физическото тяло е само инструмент, само временна обвивка, само биологичен костюм, който съзнанието използва, за да преживява опитности в материалния свят, но самото съзнание е вечно, неизменно, неунищожимо, защото е част от първичната божествена субстанция, която е създала всичко съществуващо. Когато съществото осъзнае това, когато се пробуди, когато се върне към изконното си състояние, тогава кармата се разпада, Колелото на СъНСАРА спира да се върти, а съществото се освобождава от цикъла на раждане и смърт, като се превръща в божествено самосъзнание, което живее вечно, което не познава граници, което не познава страх, което не познава забрава.За да изчистиш кармата, трябва да прекъснеш всички земни привързаности, защото всяка привързаност е енергийна кука, която държи съществото вързано към материята, към биологичната обвивка, към ниските честоти на света на формите, и когато съществото е вързано към плътта, то не може да се издигне над нея, не може да се освободи от цикъла на повторението, не може да прекъсне Колелото на СъНСАРА, защото е закачено за земните навици, за земните желания, за земните импулси, които го държат в ниския астрал след смъртта. Привързаността към плътта е най-силната кармична верига, защото тя държи съществото в илюзията, че е тяло, че е биология, че е химия, че е хормони, че е инстинкти, че е желания, и когато съществото вярва, че е тяло, то се превръща в роб на тялото, в роб на навиците, в роб на импулсите, в роб на земната симулация, която го държи в ниските слоеве на астрала след смъртта, където попадат онези, които не са се освободили от земните си привързаности. За да изчистиш кармата, трябва да изчистиш всички вредни навици, защото всеки вреден навик е енергийна програма, която държи съществото в ниската честота на материята, и когато тази програма е активна, тя създава кармични връзки, които те връщат отново и отново в същите уроци, в същите цикли, в същите повторения, докато не я прекъснеш. Алкохолът е една от най-тежките земни привързаности, защото той замъглява съзнанието, понижава вибрацията, отваря врати към ниските астрални слоеве, отслабва волята и прави съществото лесно манипулируемо от енергиите, които управляват света на заблудата, и когато съществото е привързано към алкохола, то след смъртта попада в ниския астрал, където се върти в симулации, които повтарят неговите земни зависимости. Порнографията, сексуалният разврат и мастурбацията са други тежки привързаности, защото те връзват съществото към най-ниските слоеве на биологичната енергия, към инстинктите, към животинските импулси, към енергиите, които държат съществото в състояние на духовна слепота, и когато съществото е привързано към сексуалните зависимости, то след смъртта попада в астрални слоеве, които симулират същите желания, същите импулси, същите цикли, и то остава там, докато не се освободи от тях. Привързаността към материята е най-опасната, защото тя кара съществото да вярва, че това място е истинско, че този свят е реален, че тази симулация е всичко, което съществува, и когато съществото вярва в материята, то се превръща в кукла на системата, в кукла на биологията, в кукла на земните програми, и след смъртта попада в ниския астрал, където симулацията продължава под друга форма, докато не осъзнае, че не е тяло, не е плът, не е биология, а е чисто съзнание, което може да се освободи от всичко това. За да не попаднеш в ниския астрал след смъртта, трябва да изчистиш всички земни привързаности още докато си жив, защото освобождаването започва тук, в този живот, в тази форма, в тази симулация, и когато съществото прекъсне всички вредни навици, когато се освободи от алкохола, от порнографията, от сексуалния разврат, от мастурбацията, от зависимостите, от импулсите, от биологичните програми, то започва да се издига над материята, над плътта, над симулацията, над ниските честоти, и тогава кармата започва да се разпада, защото вече няма за какво да се закачи. Когато съществото стане над материята, над плътта, над желанията, над навиците, над импулсите, то се превръща в чисто съзнание, което не може да бъде вързано от земните програми, и тогава след смъртта то не пада в ниския астрал, а се издига към по-високите слоеве на съществуването, където няма симулации, няма повторения, няма цикли, няма карма, а има само чисто божествено самосъзнание.