Древни хора живеят в джунглите на Папуа Нова Гвинея. Как ги наричат ​​местните папуаси?

 По едно време изследователи се стичали към Папуа Нова Гвинея, привлечени от необятната мистерия на земя, където джунглата диша като древен звяр, а всяко листо носи спомен за времена, които човечеството е забравило. Те се интересували от абсолютно всичко — от местната флора и фауна до ритуалите на племената, живеещи там, и често тези срещи завършвали нещастно, защото някои племена, като короваи, били не само войнствени, но и след победа техните воини неизбежно практикували ритуален канибализъм, практика, която макар и рядка, все още съществува и днес. Изследователите били разнообразни, всеки носещ своята жажда за знание. Сред тях бил фолклористът Херман Фауст, който през 1957 г. пътувал до Папуа Нова Гвинея, общувал с местните жители чрез преводач и съставил колекция от над 40 папуаски легенди и истории. Една от тях го поразила толкова дълбоко, че променила целия му живот. Според тази легенда много отдавна, преди хората да пристигнат в Папуа Нова Гвинея, там живеели гиганти, наричани от местните древни хора. Когато първите заселници пристигнали, те успели да общуват с потомците на тези същества и разбрали, че Папуа Нова Гвинея някога е била огромен континент, покрит с джунгла, където древните хора построили своите колосални гнезда, вплетени в дърветата като живи крепости. След това настъпила катастрофа, която разкъсала континента на множество острови, от които Папуа Нова Гвинея е най-големият. Там оцелели няколко племена от древните хора, но загубата на знания ги превърнала в диви, мълчаливи същества, които спрели да говорят и започнали да избягват човека. Те приличали на маймуни, но били високи над три метра, покрити с гъста черна козина, и макар да се срещат рядко, папуасите твърдят, че все още бродят из джунглата. Херман Фауст бил дълбоко развълнуван от тази история и започнал да търси възможност сам да види древните хора. Той разпитвал представители на различни племена и почти винаги получавал утвърдителен отговор: да, древните хора съществуват, да, виждали сме ги, да, те са тук. Търсенето му се превърнало в четиригодишно пътешествие през джунглата. За да постигне целта си, той се установил сред едно от племената и тръгнал на експедиции с техните ловци, някои от които вече били срещали древните хора и отвели изследователя до местата, където това се е случило. Експедицията на Фауст продължила години, но срещата с непознатото най-накрая дошла. Ловната група се насочила към водопада „Слънце“, свещено място на племето, което всъщност било малко езерце, от което течал извор, а водата се стичала по камъни в по-ниска „купа“. Там се извършвали ритуали за раждане и брак, място, където духовете на предците според папуасите наблюдавали живите. Ловците обичали близка поляна, разчистена от лози и растителност, където птици и животни често се стичали, но този път никой не дошъл. Един от ловците предположил, че причината е присъствието на древните хора — те прогонвали животните, защото животните се страхували от тях. В джунглата тишината е предупреждение, знак, че нещо голямо се движи. И наистина, няколко минути по-късно, според Херман Фауст, в храсталака се появило движение. Нещо огромно, покрито с гъста черна козина, преминало между дърветата. Изследователят оценил височината му на 3–3,5 метра. Очите му светели като два пламъка в мрака. Съществото забелязало ловците и без да издаде звук, започнало да се оттегля по-дълбоко в джунглата. Херман искал да го последва, но ловецът го спрял с думите: ако го преследваш, няма да се върнеш. Така европеецът останал да наблюдава мистериозното същество отдалеч, без да може да разбере дали гледа животно, криптид или последния представител на древна раса. Връщайки се у дома, Фауст разказал за преживяното. Някои колеги предположили, че е видял подвид йети, но повечето учени отхвърлили историята му. Самият Фауст настоявал, че видяното не е било измислица, не е било инсценировка, не е било плод на фантазия. Той вярвал, че е срещнал древния човек от папуаските легенди. Честно казано, направих проучвания за мистериозните същества и криптиди в Папуа Нова Гвинея и изглежда, че някои подвидове йети наистина живеят там. Има няколко източника, които съобщават за подобни срещи. От друга страна, традиционната наука отрича съществуването им, така че е трудно да се каже дали Херман Фауст наистина е видял древния човек от легендите. Но едно е сигурно — местните папуаси ги наричат древни хора, пазители на изгубения континент, сенки на миналото, които продължават да живеят в джунглата, далеч от човешките очи.