ПРЕЗ ЦЯЛАТА ВЕЧНОСТ ПРЕЗ ТУЙ МЯСТО ДЕТО СЕГА МИНАВАМЕ НЯМА ДА МИНЕМ ВЕЧЕ 

През цялата вечност, през туй място, дето сега минаваме, няма да минем вече, защото самото място се променя, щом го докоснем, и самото време се пренарежда, щом го преживеем, и всяка частица от пространството реагира на нашето присъствие като живо същество, което помни стъпките ни, и ги превръща в нови форми на реалността, която никога не е същата, понеже самото съществуване е непрекъснато движение, непрекъснато раждане, непрекъснато изчезване и възвръщане, и ние сме само мигове от този огромен космически поток, който ни носи през безброй измерения, без да ни пита накъде отиваме, защото самото отиване е вечност. Този живот, който сега живеем, няма вече да го живеем, понеже той е само една от безбройните версии на нашето съзнание, които се разгръщат едновременно в различни пластове на реалността, и всяка версия е отделна вселена, която диша със собствен ритъм, и вибрира със собствена честота, и никоя не повтаря друга, макар всички да са свързани чрез една обща душа, която се простира през безкрая, и ни държи като нишки в огромен космически гоблен, който се тъче сам от себе си, и всяка нишка е отделен живот, отделна съдба, отделна светлина, която се прелива в другите. Много пъти сме се подмладявали, много пъти сме остарявали, много пъти сме заминавали, и пак сме се връщали, но никога не е било едно и също преживяване, понеже самото преживяване е живо същество, което се ражда, умира и се преражда заедно с нас, и всяка негова форма е уникална, и неповторима, и никога не се връща в същия вид, както реката никога не е същата, макар да изглежда същата, понеже водата й е друга, и времето й е друго, и ние сме други. Ние сме многоизмерни същества, които се движат през безброй паралелни времеви линии, и дори да върнем събитията, тая времева линия ще са други, понеже самото връщане променя структурата на времето, и отваря нови разклонения, които не са съществували преди, и така всяко повторение става ново начало, а всяко начало е отражение на друга наша версия, която живее в друг пласт на реалността, и ни изпраща светлина през тънки процепи между измеренията, и ние я усещаме като интуиция, като предчувствие, като тихо шептене на душата. Всички версии на тоя живот се случват едновременно, и затова понякога имаме спомен, дежавю, друг път преживяване, което идва от място, дето не сме били, но знаем, че сме били, понеже друга наша форма е минала там, и е оставила следа в общата ни душа, която ние усещаме като проблясък на паметта, като миг на разпознаване, като докосване между два паралелни живота, които за миг се припокриват, и ни изпращат отблясък от друг свят, и така разбираме, че съществуваме не само тук, а и навсякъде, където съзнанието ни е способно да се разгърне, и да се разтвори като светлина, която преминава през всички пластове на времето. Времето не е линейно, то е кръг, спирала, вълна, и ние сме част от тази вълна, и тази спирала, и този кръг, и когато вървим през този миг, който наричаме „сега“, ние всъщност вървим през безброй „сега“-та, които се случват в други измерения, и други версии на нас самите, и всяко решение, което вземем, е разклонение на космическо дърво, което расте във всички посоки едновременно, и всяка мисъл, която имаме, е искра, която запалва нова времева линия, и всяко чувство, което преживяваме, е вятър, който променя посоката на цели светове, и ги кара да се пренареждат според нашата вътрешна вибрация.Затова никога не можем да повторим нито един миг, понеже самият миг е уникален, и неповторим, и ние сме уникални, и неповторими във всяка своя версия, и всяка наша версия е отделна вселена, която се разгръща в безкрая, и се прелива в други вселени като светлина, която преминава през кристал, и се разпада на безброй цветове, и всеки цвят е отделна съдба, отделна възможност, отделна форма на съществуване. Когато усещаме дежавю, това е докосване между два паралелни живота, които за миг се срещат, и обменят светлина, и когато преживяваме нещо познато, без да знаем откъде идва, това е отражение от друга времева линия, която се е приближила до нашата, и е оставила следа в съзнанието ни, и така ние живеем множество животи едновременно, и всяка наша стъпка е стъпка в безброй светове, и всяко наше дихание е дихание на цяла вселена, и всяко наше движение е движение на космическа енергия, която се прелива през измеренията, и ни прави част от огромен пулс, който никога не спира. Когато казваме „аз“, всъщност говорим за хиляди версии на себе си, които се движат през различни измерения, но всички са свързани чрез една обща душа, която е вечна, и безкрайна, и тя помни всичко, но ни дава само онова, което можем да понесем в този конкретен живот, и затова понякога усещаме, че сме били тук преди, макар да не сме били, понеже друга наша версия е минала през това място, и е оставила отпечатък, който ние сега усещаме като спомен, и затова понякога познаваме човек, когото срещаме за първи път, понеже друга наша версия го е познавала в друга времева линия, и затова понякога се влюбваме мигновено, понеже душите ни вече са били заедно в други измерения, и се разпознават без думи, и затова понякога се страхуваме от нещо, което никога не ни се е случвало, понеже друга наша версия е преживяла този страх, и той е оставил следа в общата ни душа, и затова понякога знаем какво ще стане, преди да стане, понеже бъдещето вече се случва в други измерения, и ние усещаме неговите вибрации като далечен глас, който ни шепне през пластовете на времето. Затова понякога имаме усещането, че сме безсмъртни, понеже в някакъв смисъл сме безсмъртни, понеже съществуваме в безброй версии, и никога не изчезваме напълно, а само сменяме формата си, и продължаваме да се движим през вечността като светлина, която не може да бъде унищожена, а само преобразена, и всяка наша форма е ново начало, нова вселена, ново разгръщане на съзнанието. Този живот е едновременно единствен, и многократен, неповторим, и вечен, наш, и на всички наши версии, и когато го живеем, ние всъщност живеем цяла вселена от възможности, и съдби, и всяка наша мисъл е звезда, която се ражда, и всяко наше действие е галактика, която се разгръща, и всяка наша любов е космически огън, който свързва измеренията, и всяка наша болка е черна дупка, която поглъща старото, и ражда новото, и така ние вървим през вечността, и през туй място, дето сега минаваме, няма да минем вече, понеже вече сме го минали в други версии, и вече го минаваме в други измерения, и вече го помним, макар да не знаем, че го помним, и вече го забравяме, макар да не знаем, че го забравяме, и всичко това се прелива в едно огромно космическо движение, което ни носи през безкрая, и ни разгръща като светлина, която никога не спира да се променя.