Реинкарнация – Капанът на Прераждането

Реинкарнацията, представяна от мнозина като утешителна надежда за безсмъртие, всъщност е древен лабиринт, в който човешкият Дух се лута от еон на еон, без да осъзнава, че стените на този лабиринт са изградени от самата материя, която Гностиците наричат зло, а материалният свят – затвор, изграден от Ялдаваот и неговите Архонти, които държат човешкото съзнание в плен чрез цикъла на раждане и смърт. Питагор, Сократ и Платон, вдъхновени от Орфей – първия Спасител, който нарича тялото гробница за Духа – разкриват, че човекът е същество от Плерома, от Светлината, от онзи свят, който е отвъд формите, отвъд времето, отвъд измамата на сетивата. Гностицизмът, наричан синкретичен дуализъм, защото синкрино означава сравнявам, събира в себе си есенцията на древните мистерии, философии и учения, за да извлече елексира на Познанието, който разкрива истинската природа на човека и неговата мисия. Според Гностиците смърт няма, защото умира само материалната обвивка, но Духът е безсмъртен и след кратък престой в Астралния свят се преражда отново, връщайки се в същия затвор, в същата илюзия, в същата холограма, която Архонтите поддържат чрез цикъла на забрава. Страхът от смъртта е най-силният страх на човека, и когато той го преодолее, мнозина спират своето търсене, вярвайки, че са достигнали до върховната истина, че животът е училище, че прераждането е еволюция, че кармата е закон. Но това е само поредният капан, поредната завеса, поредната хипноза, която държи човешкия род в пленничество. Ако животът беше училище, защо паметта се изтрива преди всяко прераждане? Как може ученик да премине в по-горен клас, ако не помни нищо от наученото? Така човекът остава вечният първолак, въртящ се в кръг, без развитие, без напредък, без изход. Затова хората, които вярват в тази измама, са обречени да бъдат пленници на цикъла, защото не осъзнават, че са в затвор. За да постигнеш Освобождение, трябва да осъзнаеш, че си в затвор, иначе никога няма да поискаш да го напуснеш, вярвайки, че това е единственото място за съществуване. И така, зомбирани от детството с религиозни догми, хората се лутат в мрака, без да потърсят Светлината, която да им покаже изхода от лабиринта. Вместо да търсят освобождение, те се стремят да направят своя затвор по-приятен, по-комфортен, по-удобен, без да осъзнават, че това е само козметика върху стените на клетката. Другата голяма заблуда е т.нар. закон за кармата, който учи хората да търпят злото, да приемат страданието като заслужено, да се примиряват с несправедливостта, защото били виновни в минал живот. Това е удобна доктрина за всички злодеи, защото оправдава техните действия и превръща жертвите в виновници. Но ако кармата беше истински закон, то онези, които вършат злодеяния от хилядолетия, щяха да бъдат наказани. А те продължават да властват, защото знаят, че карма няма, че това е само инструмент за контрол. Затова човек трябва да използва своя Разум – връзката с истинския Бог-Отец, а не с фалшивите богове на материята. Не сме тук да се учим, нито да търпим, нито да се примиряваме. Основната цел е да търсим Истината, която да ни покаже пътя към Свободата и да ни върне у Дома, в Плерома, в света на Светлината. Това може да се постигне само чрез Γνωσις – Познанието за това Кой си, От Къде идваш, Защо си тук и Как да се върнеш. Човекът е искра от Божественото, затворена в материята, и само чрез пробуждане може да разкъса веригите на прераждането. Архонтите поддържат цикъла чрез забрава, чрез страх, чрез илюзии, чрез фалшиви учения, чрез псевдо-духовни гурута, които проповядват покорство, смирение, търпение, любов към враговете, приемане на страданието като урок. Но истината е друга. Истината е освобождение. Истината е пробуждане. Истината е завръщане. Човекът трябва да осъзнае, че е пленник, за да поиска свобода. Трябва да осъзнае, че е Дух, за да се върне в Плерома. Трябва да осъзнае, че прераждането е капан, за да го прекрати. Трябва да осъзнае, че кармата е измама, за да спре да се самообвинява. Трябва да осъзнае, че материята е затвор, за да потърси Светлината. И когато това осъзнаване настъпи, човекът започва да вижда пукнатините в стените на лабиринта, започва да различава истината от илюзията, започва да чува тихия зов на Плерома, който го призовава да се завърне. Тогава започва истинското търсене, истинското пробуждане, истинското освобождение. И този път не е лесен, защото Архонтите ще се опитат да го спрат чрез страх, чрез съмнение, чрез изкушения, чрез фалшиви учения. Но човекът, който е вкусил от Познанието, вече не може да бъде измамен. Той знае, че е Дух, че е Светлина, че е част от Плерома. И тогава започва да разкъсва веригите на прераждането, да излиза от цикъла, да се издига над материята, да се завръща у Дома. Това е истинската цел на човешкия живот – не да се учи, не да търпи, не да се преражда, а да се освободи. Да се завърне. Да се слее със Светлината. Да стане отново това, което винаги е бил.