МНОГОИЗМЕРНИТЕ ЧОВЕШКИ СЪЩНОСТИ, ТАЙНИТЕ ТЕЛА, ВРЕМЕВИТЕ РЕАЛНОСТИ И СКРИТИТЕ СЛОЕВЕ НА КОНТРОЛА

 В дълбините на космическата тъкан, където светлината се пречупва в безброй честоти и всяка вибрация ражда нов пласт на съществуване, човешката душа се разгръща като многоизмерен портал, който едновременно присъства тук и отвъд, в миналото и бъдещето, в видимото и невидимото. Науката все още не е потвърдила напълно тази многопластова природа, но древните мистични учения, езотеричните традиции и космическите прозрения от хилядолетия говорят за това, че човекът не е само тяло, не е само мисъл, не е само емоция. Той е същество, изградено от множество тела, полета и честоти, които се преливат едно в друго като слоеве на светлина, като невидими крила, които го носят през различни измерения. Физическото тяло е най-плътната част от тази структура, най-бавната вибрация, най-ограничената форма. То е превозно средство, което ни пренася през това въплъщение, но не е нашата истинска същност. Отвъд него се разгръщат енергийното тяло, аурата, меридианното тяло, астралното тяло, мечтаното тяло, плазменото тяло и още много други фини структури, които науката тепърва ще открива. Тези тела са скрити от нас не защото не съществуват, а защото нашите очи не могат да видят техните честоти. Светлината, която ги изгражда, вибрира твърде бързо или твърде бавно за нашето зрение. Ние виждаме само малък спектър от реалността, а останалото остава невидимо, но не и несъществуващо. Душата е многоизмерна врата, която може да преминава през различни времеви реалности. Всяка мисъл, всяко чувство, всяко намерение е честота, която ни прехвърля в друга линия на събитията. Ние не живеем в една времева линия, а в множество, които се преплитат като нишки на космически гоблен. Когато променим вибрацията си, ние променяме реалността, в която се намираме. Затова понякога хора, които сме познавали, се променят до неузнаваемост. Те вече са други версии на себе си, други Азове, които съществуват в друга честота. Ние също се променяме, без да го осъзнаваме. Нашите Азове в различните времеви линии са като паралелни отражения, които живеят различни преживявания, но всички са част от едно голямо същество – нашата душа. В тази сложна структура на реалността съществуват сили, които се стремят да контролират човешкото съзнание. Те са известни като Архонти – тъмни същности, които не вибрират в хармония с космическата светлина. Според древните учения те поставят импланти в човешкия ум, програми, които изкривяват възприятията ни, блокират спомена за истинската ни природа и ни държат в ниски вибрации. Тези импланти не са физически, а енергийни, честотни, ментални. Те променят начина, по който виждаме реалността, начина, по който мислим, начина, по който чувстваме.В етерния, астралния и менталния план контролът се поддържа чрез електромагнитни камери за изкривяване на пространство-времето. Това са структури, които променят честотите на душата, така че тя да не може да се издигне към по-високите нива. Архонтите знаят, че човешката душа е времеви портал. Те знаят, че чрез мислите си ние можем да преминаваме в различни реалности. Затова се стремят да контролират мислите ни, да ни държат в страх, болка, вина, объркване. Когато човек вибрира ниско, той остава в отрицателни времеви линии, където Архонтите се хранят с неговата енергия. Това е причината понякога да усещаме, че сме попаднали в „лош период“, че всичко се разпада, че хората около нас се променят, че реалността става по-тежка. Това е знак, че сме били прехвърлени в друга времева честота. Когато влезем в друга времева честота, нашите близки и познати също се променят. Те стават други личности, други версии на себе си. Затова има случаи, в които човек казва: „Той не е същият като преди“, „Тя се промени напълно“, „Този човек вече е друг“. Това не е само психологическа промяна. Това е честотна промяна. Душата му е преминала в друга линия на събитията. Ние като души имаме много Азове в различни времеви преживявания тук на тази Земя. Всеки Аз живее своя версия на реалността, но всички са свързани чрез централната душа. Архонтите знаят това и се стремят да контролират централния ум, така че всички Азове да бъдат държани в ниски вибрации. На тази планета паметта ни е изтрита. Ние не знаем кои сме, откъде идваме, каква е нашата мисия. Лутаме се, търсим смисъл, питаме се защо сме тук. Това е част от програмата. Когато душата се въплъти, тя преминава през завеса на забравата. Това позволява на Архонтите да я манипулират, да я държат в цикли на страх, вина и болка. Те внушават идеята за карма като наказание, като дълг, който трябва да се плаща. Но истинската карма не е наказание. Тя е баланс, естествено следствие, а не договор. Никой няма право да ни кара да подписваме договори за карма. Никой няма право да ни принуждава да се връщаме, за да плащаме за нещо. Душата е свободна. Тя е светлина. Тя е вечност. Тя не е собственост на тъмни същности. Архонтите използват идеята за карма, за да държат душите в цикли на прераждане, за да ги върнат отново и отново в ниски вибрации. Те се хранят с енергията на страха, болката, вината. Затова внушават, че „сами сме си виновни“, че „трябва да платим“, че „имаме дълг“. Но истинската космическа истина е различна. Душата е свободна да избира. Душата е свободна да се издига. Душата е свободна да се освободи от всякакви договори. Ние сме многоизмерни същества, които могат да променят времето, пространството и реалността чрез своята вибрация. Когато осъзнаем това, когато си спомним кои сме, когато се издигнем над страха, тогава Архонтите губят контрол.