Легендата за космическия посетител — защо в Тибет е построен манастир в негова чест

В Тибет има много храмове и манастири, които са напълно затворени за външни хора, защото монасите ги пазят ревностно и не позволяват никой да се доближи до реликвите и свещената земя, която смятат за неприкосновена, и затова през 2010 година монаси замеряли с камъни немски журналисти, които се опитали да влязат вътре, а през 2013 година направили същото с американци, защото за тях това не е просто място, а свещено наследство, което не трябва да бъде нарушавано. От една страна човек може да се запита защо, ако няма какво да се крие, трябва да се реагира така остро, но от друга страна защо някой би тръгнал да влиза насила в затворен тибетски манастир, вместо да се занимава със собствените си проблеми в Берлин или Вашингтон, и така ситуацията остава смесена и нееднозначна. Аз отдавна съм стигнал до извода, че науката е полезна, но има неща, които не може да обясни, и тогава остава вярата, защото някои вярват в извънземни, други в Йети, трети в пътуване във времето, и това не вреди на никого, а просто показва, че светът е по‑голям от нашите представи. Според легендата в един затворен тибетски манастир се пази нещо мистериозно, нещо, което е свързано с древно събитие, случило се преди хиляди години, и затова манастирът е построен с многоетажни покриви, подобни на китайските и тибетските храмове, защото тази форма е избрана в чест на небесния обект, който според разказите е кацнал на това място. Легендата описва как в небето се появила ярка светлина, която не идвала от слънцето, а от летящ обект, приличащ на многоетажна къща, която се спуснала от небето, кацнала и вдигнала огромен облак прах, а селяните се уплашили, скрили се, птиците замлъкнали, животните се разбягали, рибите потънали на дъното, защото природата усеща онова, което човек не разбира. 

Вратата на странната небесна къща се отворила и от нея излязло същество, обвито в синкава светлина, силует, който приличал на човек, но не бил човек, нещо между октопод и охлюв, облечено в блестяща пъстра роба, която изглеждала като жива броня, сякаш не била дреха, а част от тялото му, и съществото не ходело, а се носело над земята, левитирайки като пратеник от друг свят. То издавало звук, не човешка реч, а мелодичен зов, свиркане, тракане, вибрация, която карала хората да се молят, да се свиват, да се покланят, защото не знаели дали виждат бог, дух или извънземен гост. Върху робата му имало кръгли седефени пластини, които светели, когато то издаваше своя звук, и когато светлината се усилвала, хората се изцелявали, слепи проглеждали, ранени воини възвръщали крайниците си, болни се изправяли, дървета се съживявали, водата се превръщала в еликсир, който давал сила и енергия, защото съществото било добро и могъщо, а не разрушително. То останало няколко дни, дарявало благословии, но никой не разбрал защо е дошло и какво търси, защото неговият зов не бил реч, а странен мелодичен звук, който хората не можели да разбират. И както дошло внезапно, така си тръгнало, оставяйки след себе си място, което хората нарекли свещено, и бъдещите монаси събрали записите и артефактите, които останали, и построили манастир точно на мястото, където небесната къща се спуснала, и оттогава пазят реликвите и се молят на космическия посетител, очаквайки деня, в който той може да се върне.