В днешно време е лесно да напълниш стомаха си.Но е трудно да набавиш необходимото за организма

В днешно време е лесно да напълниш стомаха си, но е трудно да набавиш необходимото за организма, защото можеш да ядеш три пъти на ден и пак да си в дефицит, можеш да приемаш калории и пак клетките да гладуват, можеш да се чувстваш сит, а тялото да е празно отвътре, защото храната вече не е това което беше, защото земята вече не е това което беше, защото системата която произвежда храната е оптимизирана за количество, не за хранителна стойност. Преди седемдесет години картофът беше картоф, отглеждан бавно, в разнообразна почва, бран узрял, съдържаше желязо, магнезий, витамин С в количества които тялото усвояваше, днес същият картоф расте по бързо, по голям, по устойчив на вредители, но проучване на USDA сравнило хранителните стойности на четиридесет и три зеленчука между хиляда деветстотин и петдесета и хиляда деветстотин деветдесет и девета година установява измеримо намаление в протеин, калций, фосфор, желязо и витамин С, брокол загубил петдесет и три процента от калция си, желязото в зеленчуците е намаляло средно с тридесет и седем процента, витамин А с двадесет и един процента, не защото зеленчуците са лоши, а защото системата която ги произвежда е оптимизирана за количество, не за хранителна стойност, но промяната в почвата е само началото. Обеднялата почва, интензивното земеделие изтощава минералите, магнезий, цинк, селен, йод, от почвата по бързо отколкото те се възстановяват, растението расте, но с по малко градивни елементи вътре, дългият път от полето до масата, плодовете и зеленчуците се берат незрели за да издържат транспорта, узряването в камион или хладилен склад не е същото като узряването на слънце, витамините не се развиват по същия начин, преработката унищожава останалото, варенето, пастьоризацията, рафинирането, всеки процес намалява хранителната стойност, белият хляб съдържа около тридесет процента от хранителните вещества на пълнозърнестото зърно от което е направен, ултрапреработените храни запълват стомаха, не клетките, средният европеец получава над петдесет процента от калориите си от ултрапреработени храни, те са богати на енергия и бедни на всичко останало. Резултатът е ясен, ядем достатъчно, дори прекалено, но клетките са гладни, не за калории, за магнезий, цинк, йод, селен, омега три, витамин D, именно тези дефицити стоят в основата на хроничната умора, хормоналния дисбаланс, отслабения имунитет и бавното възстановяване, защото клетката не се интересува от количество, тя се интересува от качество, тя се интересува от минерали, тя се интересува от микроелементи, тя се интересува от биодостъпност. Защо морето е различно, почвата е обеднена, морето не, ламинарията расте в него и поглъща директно от водата четиридесет и три микро и макроелемента, в органична биодостъпна форма, в естествените им съотношения, не синтетични изолати, не таблетки с един минерал, комплекс така както природата го е създала, и именно затова морските водорасли са хранителен източник който тялото разпознава и усвоява, защото клетката разпознава природното, не изкуственото, защото морето е останало пълно, докато почвата е останала празна.